Отиди на
Форум "Наука"

Участвал ли е Константин II Асен на Констанцкия събор?


Recommended Posts

  • Потребител

Четях вчера уикипедия и се натъкнах на следното твърдение:

В хрониките на Констанцкия събор от 1414-1418 г. неизменно присъства гербът на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях — царска корона/, като е твърде възможно Константин да е взел лично участие в някоя/и от сесиите му.

Според вас вярно ли е това или е някаква грешка? Може би и Фружин е присъствал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сигизмунд в едно от писмата си нарича император на България, докато Фружин (грамотата е в раздела за извори за превод - в случая е на латински) е наречен само син на някогашния български император Шишман. Иначе и двамата са пребивавали в Унгария. Но как е била представена България не е особенно ясно. Знае се, че на съборът е присъствал Григорий Цамбрак но в Литовската мисия. Знае се и за ср. деспот Стефан Лазаревич. Но относно нашата мисия има неяснота. Възможно е да са отсъствали, защото макар през 1413г. българските земи повторно да са покорени от турците, след битката при Чемурли султана дал някакви признаци на толератност към християнските първенци, вкл. към "принцепса на България". Тъй че поне в началото на събора по-скоро не са присъствали на събора, тъй като са се опитвали да уредят отношенията си със султана. Преди смъртта си Константин е живеел в Буда, тъй че е възможно да е присъствал по време на втората част.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

цар Константин ІІ Асен Страцимир /1397-1425 г./

Споменатия в Констанцката хроника “Keiser von Bulgarien и Rex Caldeorum”. Поддържам становище, че споменатия български владетел в този пасаж от Констанцката хроника е Константин ІІ Асен Страцимир. Това е така защото в този период /1404 г./ е фиксирана признаваната му титулатурата спомената от Сигизмунд “император на България”. В същото време, братовчед му Фружин е “господар на Загора”. Освен това, следва да се има предвид и статута на праводателите на двамата. В периода 1991-1393 г. е постигнато съглашение между двете партии в царство България – “багрянородната” /начело с Йоан Шишман”/ и “небагрянородната” /начело с Йоан Страцимир/. По силата на това съглашение, “император на България” или “Цар на българите” еднолично остава първородния “небагрянороден” син на Йоан Александър Йоан Страцимир. Брат му Йоан Шишман остава с титлата “господар на Загора или България” или “господин Търновски”, която е фиксирана и в негови писма от 1395 г. до останалите му верни воеводи. По тази линия и приемниците им получават титлите на бащите си – Фружин е "господар на Загора", а Константин ІІ Асен Страцимир – “император на България” и възможно “крал на Халдея” /ако не му е призната за пръв път на него от Златната орда например/.

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=76933

“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В периода 1991-1393 г. е постигнато съглашение между двете партии в царство България – “багрянородната” /начело с Йоан Шишман”/ и “небагрянородната” /начело с Йоан Страцимир/.

В престолонаследието багренородните са били преди първородните-небагренородни. Това е било така, защото често багренородния е рожба на династичен брак и още с раждането си има добри международни връзки или поне е сродено с някоя силна места фамилия. С Константин и Фружин нещата са малко по-иначе. Константин е бил провъзжласен за съцар на Страцимир, докато съцар на Шишман ако е имало, то това е бил Александър. Тъй че докато Алексъндър е бил жив, то Фружин е нямало как да е цар.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В престолонаследието багренородните са били преди първородните-небагренородни.

Да бе. Кажи го това нещо на Йоан Страцимир и поддържниците му. :biggrin:

Константин е бил провъзжласен за съцар на Страцимир, докато съцар на Шишман ако е имало, то това е бил Александър.

Точно така. Към 1395 г. имаме цар Йоан Страцимир и съцар Константин ІІ Асен от една страна във Видин и господин Търновски Йоан Шишман в Никопол. Значи преди тази дата е постигнато "извънсъдебно" споразумение между братята - небагрянородния Йоан Страцимир и багрянородния Йоан Шишман. Резултата е в първото изречение - Йоан Страцимир остава единствен "цар", а синът му Константин ІІ Асен "съцар". Йоан Шишман остава "господин" Търновски, съответно "господинчич" е синът му Александър.

Тъй че докато Алексъндър е бил жив, то Фружин е нямало как да е цар.

Да, нямало е как Фружин да е цар или съцар приживе на брат си Александър. Нещо повече, брат му Александър също няма как да е цар или съцар, защото такъв не е бил баща му във времето преди смъртта си. Баща му е "господин", Александър е "господинчич" /наследник на господина, малък господинчо/, съответно Фружин се явява някъде втори "господинчич", встъпил в правата на първи "господинчич" или вече "господин", след като брат му Александър приема исляма под името Искендер и е изпратен в Мала Азия да управлява от името на османския султан. Ето защо към 1397 - 1422 /вкл. по време на Констацкия събор, което ни интересува по темата/ имаме цар Константин ІІ Асен /"прослевния император на България/ и господин Фружин Шишман /"господар на Загора" или "господин Търновски" останала и предадена му титла след смъртта на баща му Йоан Шишман/. А след като имаме цар Константин и господин Фружин, смятам, че няма да е трудно да се отговори на въпроса, евентуално кой от двамата би стоял зад титулатурата от Констанцкия събор "император на България" или "цар на България".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вярвам на Иван Войников и ако той беше намерил в хрониката на Рихентал нещо за нашата България, щеше да го напише в изследването си „История на българските държавни символи”.

Пребиваването на Григорий Цамблак в Констанц е доста добре отразено. Но той тогава е бил литовски митрополит и е пристигнал начело на византийска делегация. Посрещането й е подробно описано в хрониката. Навремето четох текста преведен на руски, но не си спомням нищо конкретно. Сигурен съм обаче, че България не се споменаваше там.

Присъствието на Цамблак е дори илюстрирано в хрониката на Рихентал. Даже май именно тогава е измислен неговият герб, който всъщност е монограм - личат буквите „ГЦ”. Само по това може да се познае, че на илюстрацията е Григорий Цамблак. Иначе тя е озаглавена „Меса според гръцкото богослужение”.

post-2642-1266055057_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...