Отиди на
Форум "Наука"

Френски ум в мрака на Балканите


Recommended Posts

  • Администратор

Френски ум в мрака на Балканите

Жером-Адолф Бланки и неговите балкански приключения

Братът на известния френски революционер Огюст Бланки, Жером-Адолф Бланки, икономист и виден привърженик на laissez-faire, прочутата идея за свобода на търговията на 19 век,ни е оставил един кратък, но много добър извор за бита, нравите, живота и политическите драми на България и Балканите в края на първата половина на 19 век, наречен „Пътуване из България през 1841 година“. Читателят на тази книга ще се радва на изобилие от сведения, така важните за една пълноценна представа за миналите времена, на дребни детайли и подробности от пейзажа и живота. Всичко е поднесено с типично френска

елегантност, но и със забележителна широта и бързина на ума, тънка наблюдателност и разбира се, неизбежното за всеки западен човек учудване и даже сащисване от тъмната страна на балканщината.

Ценността на тази публикувана през 1843 г. книга не е случайна – авторът е един от водещите икономисти на 19 век, чиито работи са актуални и днес. Освен на малкият пътепис за Османската империя, Бланки е и автор на няколко книги, в т.ч. и на първата голяма книга за икономическа история на Европа. Човекът, написал „История на политическата икономия на Европа от древността до наши дни” определено има с какво да ни отвори очите за османският „Румели бейлербейлък”, както официал-

но се е наричала нашата България във времето, когато той я е прекосил. Изпратен през 1841 г. на нещо като разузнавателна мисия в Западна България след Нишкто въстание, той става свидетел на гръцките и сръбски опити да припишат на Нишката област гръцки и сръбски характер на населението, води ни при сръбския крал, винаги весел и червендалест „балкански субект” в Белград и Виена, описва неговата държава като „потънала в гори земя, състояща се от 800 села”.

Бланки ни води с широко отворени очи от Виена, през Белград в Ниш, където среща опустошените след въстанието български села и българите, настояващи пред него Европа да им прати оръжие, показва ни с фотографска точност варварска пирамида от черепи на убити в по-ранните въстания сърби, струпана край Ниш, обяснява на европейците как ефектът на Гюлханския хатишериф не може да бъде и една стотна от този на крайъгълните политически актове на Новия свят, от които уж е вдъхновен. Може би за пръв път така сериозно европеец се вглежда в икономическите причини на българските вълнения, свързани с повсеместната данъчна далавера на новата османска централна данъчна власт. „Ето как турският дух бе приложил Хатишерифа в сферата на финансите – бе го превърнал в жестока измама.” Ако нещо ви напомня днешна България – не се чудете. За това дали да се притеснявате от това напомняне решете сами. Нишкото въстание е потуше-но с помощта на нередовни албански войски, които днес бихме нарекли „паравоенни формирования”. Колко от действията на тези варварски части е трябвало да изпита българинът на гърба си през целия османски период можем да съдим от краткия епизод, разказан от Бланки. Книгата изобислтва със пъстри и впечатляващи сюжети и картини от ежедневния живот в Европейската част на Османска турция, които казват на читателя наистина много и буквално го въвеждат в тогавашния свят. За чест на автора, той нарича земите на българите не по друг начин, а именно България. Някои от историите са направо илюстрация на Изтока и Запада, особено трикът, чрез който софийският Осман бей показва на Бланки колко струват западните приказки за свобода в Ориента, като разпорежда български селяни да теглят колата му през ихтиманските стръмнни. В много други от историите си в книгата Бланки не пести топлите си думи за българите, независимо от балканската изостаналост на района. Характеристиките му за различните етноси са изключително ясни и точни.

Не по-малко изчерпателна и ценна е и информацията „по специалността му”, а именно за икономиката на региона. На описанието на българското селско стопанство и то на потенциала му като основа на бъдещата българска икономика е отделена цяла изпълнена с информация, позитивни оценки и надежда за бъдещо благоденствие глава. Разсъжденията на автора за културната и религиозна идентичност на българите и ефектите й върху бъдещето им също не са за подценяване. Чрез книгата и авторът й светлината на европейската мисъл от 19 век драява България и българите с широка френска усмивка, която със сигурност е повлияла на формирането на френското обществено мнение за България, но също впечатлява и днес.

Пътешествието на Бланки завършва през Дарданелите , Мека и средиземно море, затваряйки кръга около последното и оставяйки читателя с чудесни впечатления от балканската, ориенталска и средиземноморска 1841 година.

Стлиът на разказвача е великолепен, фразата кратка, ясна и силна, впечатлението, което оставя – ярко и разбираемо.

За българите обаче в книгата има още един лайтмотив, който при по-внимателно вглеждане впечатлява твърде много. Тогава, през 1841 г., френският икономист и мислител Жером Адолф Бланки говори за България не като за част от Османската империя, а като за свободна по съдба или заслужаваща свободата страна.

Прекрасен пътепис, а днес и чудесен исторически изворза онова време, чието прочитане ще ви достави истинско удоволсвтие.

Купи:

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=17050

post-1-1271077690,8651_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...