Отиди на
Форум "Наука"

Микенска култура


Recommended Posts

  • Администратор

МИКЕНСКА КУЛТУРА

Статия от 22 брой на списание Българска Наука: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7423

Предния брой видяхте някой от най-характерните Минойски периоди и културни забележителности. В настоящата статия ще ви запознаем с Микенското изкуство и някой от най-важните моменти от минойската история.

Потомците на гръцките племена, както се смята са дошли от изток 2000 г. пр. Хр.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.

Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

XIV—XII в. пр. н. е.

Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени (Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват нагоре (обратно на критските). От отбранителните стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата" — от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златарството. Керамиката се характеризира със стилизирана декорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство). Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарното писмо „Б"). Известна представа за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период — куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена. Такава е гробницата на Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей". Влиянието на микенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцко изкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн и достига до Италия.

Обществото в Микенска Гърция е силно разслоено и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителни площи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля в държавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владетелите създават съвършена администрация; строят пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата „Илиада".

Гробници:

Около 400г. микенците погребвали мъртвите с минимално количество дарове - прости керамични съдове и оскъдно количество бронзови оръжия. След 1600 г. пр. Хр. това се променя и гробниците се променят, както и даровете. Те били дълбоки подобни на шахти, а малко по-късно се превърнали в конусообразни каменни помещения, познати като куполни гробнижи. Връхна точка на тази традиция е към 1300 г. пр. Хр.

Построени от добре издялани каменни блокове, подредени в концентрични редове, които се събират в най-високата си точка. В царските гробници се оставят златни и сребърни маски, които вероятно са за покриване на лицата на погребаните. Лични вещи, съдове за пиене, бижута и оръжия. - \златната глава - намерена в гробница\

post-1-011117200 1284459906_thumb.jpg

Ранен гроб в Микена, преди 1600 г. пр. Хр.

post-1-015778700 1284459907_thumb.jpg

Погребални дарове от ранен гроб.

post-1-008104200 1284459910_thumb.jpg

Тази величествена погребална постройка, наречена произволно "Съкровищница на Атрей", датира от около 1325 г. пр. Хр. Към подземната гробна камера води дълъг открит коридор, или дромос, между две надлъжни зидани стени. Два огромни монолитни блока оформят горния праг на входа, върху който лежи облекчителен триъгъкник, Вътрешеността е във форма на кошер. В самата скала е била издълбана странична камера.

post-1-021239200 1284459911_thumb.jpg

Външен изглед на гробницата.

post-1-013154300 1284459912_thumb.jpg

Вътрешен изглед - Вижда се началото на кошеровидния купол. Над входа огромният монолитен горен праг носи облекчителен триъгълник. Стените на гробницата са иззидани от големи блокове в правилни редове.

Дарове:

post-1-076076600 1284460031_thumb.jpg

Някои златни дарове намерени в гробници.

post-1-009838100 1284460225_thumb.jpg

Една от маските, работени с изчукване, които покривали лицата на погребаните в шахтовите гробове в Микена (XVI в.)Лицето със стилизирани черти, затворени очи, стиснати устни и отчасти бръсната брадичка между грижливо сресани мустаци и брада, носи отпечатъка на суровост и величие. (Национален музей, Атина)

post-1-062359800 1284460113_thumb.jpg

Златен ритон във формата на лъвска глава, намерен в гробница - Микена (ок. 1550 г. пр. Хр.)

post-1-014119600 1284460027_thumb.jpg

Лъвската глава в профил.

post-1-078211400 1284460027_thumb.jpg

Златно цвете намерено в гробница - Микена

post-1-051375500 1284460030_thumb.jpg

Бижута намерени в гробница - Микена.

Архитектура:

Великите архитектурните паметници са построени след 1400 г. пр. Хр. до 1200 г. пр. Хр., в периода когато е открито линейното писмо Б. За разлика от вазовото изкуство и фреските, микенската архитектура е взаимствала от минайската съвсем малко.

Дворците представляват крепости, построени на върха на някой хълм, оградени със защинти стени от огромни каменни блокове. Това е съвсем непознато за минойската цивилизация. Едно от най-масивните остатъци от укрепленията е лъвската порта.

Гърците смятали, че стените с подобни камъни са построени от Циклопи - митични същества, великани с едно око.

В центъра на микенските дворци имало мегарон, зала за ритуални дейности. Подобен на минойския мегарон, той представлява голяма четириъгълна стая с кръгло огнище по средата и четири колони поддържащи гредите на покрива.

post-1-072592800 1284460316_thumb.jpg

Микенски мотив, фреска изобразяваща пехотинец и войник на колесница.

post-1-042403700 1284460319_thumb.jpg

Берача на шафран, XIV в. пр. Хр.

post-1-062315800 1284460380_thumb.jpg

Лъвската врата. В крепостната стена под правилно издялани и сглобени каменни блокове (т.н. циклопски градеж поради изключителните размери на блоковете) има врата, достатъчно широка, за да могат да минават колесници, обрамчена от четири огромни монолита (горният праг е 4,5 м. дълъг, 1м висок и 2 м широк). В облекчителния триъгълник е вместен релефът с лъвовете. Главите на двата звяра са били изработени поотделно и са изчезнали. Като пазачи на вратата двата лъва стоят един срещу друг, разделени от колона, а с предните си лапи са стъпили на един жертвеник.

post-1-066709600 1284460326_thumb.jpg

Снимка обхващаща цялата врата.

post-1-050257300 1284460327_thumb.jpg

Рисунка изобразяваща възстановка на вратата когато е била направена.

post-1-019399000 1284460328_thumb.jpg

Чертеж на мегарон.

post-1-068181300 1284460313_thumb.jpg

Възстановка на мегарон.

Скулптура:

Главния обект на направа на скулптури са божествата, които както в Древна Гърция е разнообразен. Известна е изработката на три божества от слонова кост.

post-1-000562700 1284460513_thumb.jpg

Реставрирани останки на мегарон.

post-1-039666800 1284460515_thumb.jpg

Карта на Микена.

post-1-037844900 1284460514_thumb.jpg

Група от слонова кост. Открита е в околностите на Микенския дворец, тази група от статуйки (XIII в.) представлява две седнали, прегърнати цени и едно дете. Някой коментатори смятат фигурите за божества (Деметра, Коре с Триптолем), но това тълкуване е несигурно. - Национален музей, Атина.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...