Р. Теодосиев

Срещата мина с много емоции, сълзи и истински истории. Бардаров знае да разказва! https://www.facebook.com/groups/814333332063796/permalink/990552914441836/

Снимка: Jean Jullien Група приятели си гледат телефоните, докато прекарват времето си заедно. Почти всеки в метрото е забил поглед в джаджата си. Дори двойките се отправят към леглото със своя iPhone в ръце. На концерт, хиляди ръце, вдигнали телефоните си, фотографират сцената. Мога да продължа да изреждам такива примери още и още. Технологиите, по-специално смартфоните, унищожават обществото, карат ни да се чувстваме самотни, общувайки с електронните си устройства, а не помежду си. Но да зарежем това - казва Héctor L. Carral в medium.com. Защото не виждате това. Илюстрация от Rosangela Ludovico Хората са склонни да критикуват обществото. И не е задължително обществото, което ги заобикаля, а като цяло съвременното общество - епохата, в която живеем. Толкова е готино да гледаме романтично на миналото, а съвремието изглежда доста тъжно. В миналото всичко е по-хубаво и тревата е била по-зелена. В епохата на информацията и технологиите, в която смартфоните са навсякъде, те стават най-удобната изкупителна жертва за всички проблеми на обществото. Разбира се, че е време да спрем и да помислим за използването на съвременните технологии и възможните вреди от тях. Но мисля, че да се обвиняват технологиите (особено смартфоните) в това, че унищожават социалните отношения и всички видове преживявания е абсолютно погрешно и невярно. Ако сте били в интернет през последните няколко години (аз съм повече от убеден, че това е така), вероятно сте виждали многобройни илюстрации във Facebook или Tumblr (и въобще в каквито и да е социални мрежи), в които хората са представени като роби на технологиите - заради употребата на смартфоните на публични места. Говоря за илюстрации като тези: Или комикси като тези. Или видеоклипове като тези. Или колекции от снимки като тези и тези. Мога да продължа още и още. Интернет е пълен с експресивни творби, свързани с този въпрос, защото хората са притеснени. Но повечето от тях може да бъдат описани с една фраза - смартфоните съсипват живота ни (е добре, само някои от аспектите му). Всеки път, когато виждам нещо подобно, усещам необходимостта да изразя дълбокото си несъгласие. Често пиша в Twitter, но с 140 знака не мога да вместя всички думи - и така се появи тази статия. Разбира се, това е само мое лично мнение (но вярвам, мнозина го споделят), както и мненията на авторите на критичните материали и вие имате право да не се съгласите с мен, ако мислите, че те са прави, а аз не съм. Основната ми идея е, че не смятам, че смартфоните ни изолират, унищожавайки социалния живот и отношенията между хората. Виждам във всяко устройство само ефективно средство за комуникация. Инструменти, които позволяват да си взаимодействаме така, както никога преди не сме могли, свързвайки ни с хора от цял свят - чрез социални мрежи, месенджъри и други комуникационни услуги. Някои могат да кажат - искате да общувате - общувайте с хората около вас. Това не е лишено от смисъл в много случаи, не споря. Но от друга страна, не мога да разбера защо трябва да общувам с други хора, само защото са наблизо, вместо да общувам с тези, с които наистина искам. Лошо ли е да пообщувам с отдалечен събеседник с помощта на смартфона, вместо да се опитвам да провеждам разговор с някой, който не ми е интересен само защото по случайност е наблизо? Лошо ли е да чета постовете на интересни хора, които следя в социалните мрежи в продължение на години, вместо да разменя няколко думи с друг пътник за времето в транспорта? Ако смятате, че "да" и това е лошо и винаги трябва да се избира физическия вместо виртуалния контакт, аз категорично няма да се съглася. Освен когато това е наистина не на място (в една делова среща или по време на истински разговор с друг човек и т.н.), хората могат да общуват с който си искат, без да бъдат осъждани от другите, че използват смартфон. Всичко се свежда до това да се позволи на хората комфортно да общуват, използвайки този начин, който е най-удобен за тях в момента. Може би вашият приятел не е приближил да ви поздрави, защото денят му е лош и просто иска да подобри настроението си разглеждайки снимки на котенца в Instagram и слушайки любимата си музика. Може би вашият приятел е извадил смартфона от джоба си, защото е получил съобщение, което изисква незабавен отговор. Или може би се чувства малко неудобно и с помощта на смартфона си се опитва да се избегне неудобството на момента - защо да бъде съден за това? И да, най-вероятно има хора, които използват своите смартфони без никакъв повод, без да осъзнават, че вземат отново в ръце (а и неподозирайки, че това може да засегне някой), но мисля, че е доста несправедливо да се вкарват в тази категория всички, които използват смартфона си на публично място. Снимка на John Blanding, туитната от Wayne Dahlberg. Тя се опитва да предаде идеята, че тази жена се радва на преживяването повече от другите хора, правещи снимки. Не съм сигурен, тези хора наистина се забавляват по-малко, защото ползват смартфоните си. Сами по себе си социалните медии не са лоши. Те не ни правят социално изолирани, а напротив, те ни карат да разширим нашата социална мрежа от контакти. В доклад Pew Research Center се предоставят следните данни: В сравнение с тези, които не използват интернет, хората, които го използват и да имат профили в социалните мрежи имат 20% повече социални контакти. Новите информационни и комуникационни технологии откриват нови възможности и средства за комуникация, които допринасят за многообразието на социалните мрежи на хората. Това е проучване, направено още през 2009 г., когато социалните мрежи все още не са били толкова разпространени. Убеден съм, че това е вярно и днес. Социалните медии и смартфони само помагат нашите социални преживявания да са по-богати, свързвайки ни с хората по нови начини. Аз съм сигурен, че много от вас са срещали благодарение на тях нови и интересни хора. Аз също срещнах. Благодарение на социалните медии намерих нови приятели. И винаги мога да отворя Twitter и да разбера какво правят, как живеят, да им напиша нещо интересно. По дяволите, аз дори срещнах приятелката си от Twitter преди години. И аз съм абсолютно сигурен, че моят опит не е уникален, както се вижда от изследването по-горе. Втората най-често срещана тема са хората, които използват електронни устройства в метрото и други видове транспорт. Какво друго може да правят хората там? Какво щяха да правят, ако смартфонът не съществуваше? Ще си говорят с един от друг? Нека не се заблуждаваме. Хората обикновено не обичат да общуват с непознати без повод. Какво биха използвали, ако смартфонът не е съществуваше? Каквото и да е! Ето, например, снимка на хора, пътуващи с влак във времена без смартфони: В заключение, смятам, че трябва да спрем да мислим, че технологиите унищожават всичко и да ни правят роби, безсмислено прекарвайки цялото си време със смартфоните. Това не е така. Това обогатява живота ни, поддържайки връзка с хората, които са най-важни за нас, без значение колко далеч са от нас. Така че престанете да чувствате въображаемо превъзходство и да се присмивате на хората, които постоянно използват смартфоните си. Спрете да се преструва, че живота ни и обществото ни ще бъде по-добре без тях, спрете да търсите вината в технологиите за сегашното поведение на хората. Ако видите снимки (като в тази статия), които се опитват да покажат "как позволяваме на технологиите да разрушат социалните връзки и приятните изживявания", спрете и се замислете за това, защо хората всъщност използват своите устройства. И моля ви, спрете да разкрасявате миналото, вярвайки, че животът ще бъде по-добър без вездесъщата технология като в някаква форма на неолудизъм. Технологията е нещо добро. Тя ни позволява да се свържем по невероятни начини с другите. Тя не заменя реалните отношения. Тя ги умножава. Приемете това! Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Stiga-Tehnologiite-ne-vodiat-do-sotcialna-izolatciia_25724.html

Известно е, че кола, паркирана навън в горещ летен ден, може да се превърне в нагорещена фурна. Но колко бързо вътрешността на колата може да се загрее до смъртоносни температури? Отговорът може да е въпрос на живот и смърт, защото времето е приблизително необходимото за пазаруване - около час, според ново проучване, публикувано онлайн вчера, 24 май, в списание Temperature. Средно 37 деца умират годишно в Съединените щати оставени в горещи автомобили от хипертермия. Това е състояние, дължащо се на неуспешна терморегулация, която се получава, когато тялото произвежда или поглъща повече топлина, отколкото разсейва (когато тялото се затопли над 40 ° С, не може да се охлади само). Повече от половината от тези нещастни случаи се дължат, че родителите оставят детето си в колата, докато пазаруват. Дженифър Ванос (Jennifer Vanos), водещ автор на изследването от Университета в Сан Диего, иска да разбере колко време е нужно вътрешността на колата да достигне смъртоносни температури. Тя и колегите си използват три двойки идентични превозни средства: сребристи средни по размер седани, сребристи икономични автомобили и сребристи минивани. Всяка кола е преместена на пряка слънчева светлина. Температурата навън е около 37° С. Тестовете са предназначени да имитират пазаруване. След един час, който е обичайно време за закупуване на хранителни стоки, изследователите измерват температурата както в повърхността на автомобила, така и в атмосферния въздух. В автомобилите, паркирани на слънце по време на симулираното пазаруване, средната температура в кабината достигна 47 ° C за един час. Таблото е средно 69° С, воланът е 52° C, а седалките - 50° C. На сянка температурите са значително по-ниски, но все пак опасни с вътрешни температури близки до 37 ° C след един час. Таблата са средно 47° C, воланът е 41° C и седалките 40.5° C. След това се моделира хипотетичната телесна температура на 2-годишно дете, като се използват условията на околната среда, записани по време на експериментите. Екипът установи, че температурата на детето може да достигне нива, които го правят чувствително на хипертермия и топлинен удар след около час, ако колата е оставена на слънце и малко по-малко от два часа, ако колата е паркирана на сянка. Вътрешните увреждания, дължащи се на хипертермията, могат да се появят при температури под 40 ° С, а оцелелите от топлинен удар могат да получат увреждане на мозъка и организма. Автомобилите могат да станат смъртоносни след 1 час на слънце или на сянка в горещ ден. Кредит: Safwat Saleem / ASU Резултатите естествено варират от това как е облечено детето, килограмите му, полът и възрастта му, тогава стойностите на телесната температура може да са подценени или надценени. Изследователите обаче провеждат многобройни проучвания в различни автомобили и слънчеви условия и всички предполагат висок риск от увреждане на организма или дори смърт при деца с висока чувствителност към топлина. "Тези присъщи вариации между отделните лица затруднява прогнозирането на абсолютен праг на увреждане или смърт, което може да затрудни предоставянето на твърди заключения, тъй като не знаем и никога няма да узнаем точната информация при малки деца. Това е така, защото е неетично да завършим изследване от такъв характер (наблюдение на температурата на сърцето при екстремни температури) върху деца, поради което много оценки на праговите стойности на телесните температури идват от възрастни и от проучвания върху животни. Но знаем, че кърмачетата и децата са по-уязвими на топлина поради физиологични и поведенчески причини", отбеляза Ванос пред ZME Science. Запитана има нещо, което можем да направим, за да запазим колите си прохладни през горещите летни дни, Ванос отново подчерта, че това ще бъде опасно, независимо от това, което правим. "През летните горещини в Аризона е невъзможно да се охлади колата, когато е паркирана. Разбира се, както много хора знаят, сянката помага много да запази колата по-малко гореща и да предпази метала и пластмасата от нагряване. По този начин търсенето на сянка за вашата кола може да помогне и много хора го правят. Създаването на повече сянка в градовете на горещите открити паркинги чрез дървета, слънчеви панели и тенти също могат да помогнат, а растителността може да помогне и за охлаждането на въздуха. Искаме хората да помнят, че паркирането на сянка е по-добро, но все пак може да доведе до смъртоносни топлинни нива след като е стояла затворена 2 часа. Като се има предвид, че повечето смъртни случаи са причинени от забравяне на детето или заключване в колата за много време (3-8 часа), сянката няма да спаси живот", коментира Ванос. Някои от четящите може да се възмутят, че има толкова безотговорни родители, че да заключат децата си в горещите си автомобили. Истината е, твърдят изследователите, че може да се случи на всеки, просто поради начина, по който работи човешката памет или по-скоро как може да бъде отвлечено вниманието от други неща. Проблемът с паметта може лесно да възникне, когато рутинно поведение като например придвижване по един и същ маршрут към къщи, се прекъсне внезапно от нещо като спешно повикване. "Паметта може да изключи. Вероятно най-голямата грешка, която някой може да направи, е да приеме, че това не може да му се случи, но дори и най-съвършените родители могат да правят грешки. Този разказ се повтаря отново и отново - забравеното дете, което е 54% от смъртните случаи. Но има опции. General Motors започна да поставя сензори на задната седалка като индикатор, че е оставено дете и вече са достъпни много нови устройства или приложения за напомняне. Много хора не са наясно колко животи се погубват годишно. Надяваме се, че нашето проучване може да продължи разговора, да подкрепи животоспасяващите инициативи, да подкрепи технологичната подкрепа от производителите на автомобили и да предложи нови политики за защита на децата и домашните любимци", заключава Ванос Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kolko-vreme-e-nuzhno-parkirana-kola-da-dostigne-smartonosni-temperatur_108551.html

Научните изследвания до този момент не са успяли да открият никакви хистологични и физиологични доказателства за съществуването както на енергията „чи“, така и на акупунктурните точки и меридианите. Нито един и от подръжниците на акупунктурата досега не е успял да открие тази „витална енергия“ или да формулира научно съгласувана теория, определяща вида, произхода и влиянието й [1,29]. Без научно определение на енергия „чи“ няма как да съществува и основа, върху която акупунктурата да бъде приемана и използвана като медицинска интервенция [2]. Някои от поддръжниците на акупунктурата изразяват хипотези за ефективността на акупунктурата, базиращи се на физически механизми като освобождаване на естествени болкоуспокояващи химикали, отпускане на мускули или инхибиране на проводимостта на болката чрез противовъзпалително действие. Въпреки че тези механизми звучат доста по-праводподобно от несъществуващата енергия „чи“, те си остават много спекулативни и не могат да обяснят твърденията за „лечителното“ действие на акупунктурата и съществуването на акупунктурни точки [2,11]. ?Източник: Ефективна ли е акупунктурата? Strongby.science ?https://goo.gl/pS1699 ?Прочети още: 1⃣Защо не трябва да вярваме сляпо на опита си? <https://goo.gl/HWy89z> 2⃣За всяка теза могат да бъдат намерени изследвания, които да я подкрепят <https://goo.gl/Fjyg9y> 3⃣Защо научните изследвания са по-ценни от личното мнение? <https://goo.gl/JU9VVX>

Много добър фестивал беше и всеки път си говорим, че трябва да се случва повече от веднъж в годината! Една хубава публикация от https://mediabricks.bg/защото-науката-е-страхотна-и-трябва/ Защото науката е страхотна… и трябва да се популяризира Четири дни ударна доза наука. Четири дни любопитство. Четири дни приключения. Четири дни известни имена от всички области на знанието палеха искрата на науката. Астрофизика и космология, вируси и роботи, бъдеще и минало, атоми и планети, геодезия и химия, опити и демонстрации, лекции и беседи… За четири дни всичко това имаше едно име – Софийски фестивал на науката. British Council Bulgaria успя да събере под покрива на София Тех Парк едни от най-известните хора, които владеят езика на науката и знаят как да го използват. Екипът на MediaBricks.bg се опита да посети възможно най-много лекции, но не успя за всички. Ето кратко представяне на събитията, за които в следващите дни ще публикуваме отделни репортажи. Защото искрата, запалена от Софийски фестивал на науката, не трае четири дни, а светлинни години. ©MediaBricks.bg Още в четвъртък вечер феновете на Стивън Хокинг разбраха какво ни е оставил брилянтният учен от беседата на Никола Каравасилев. [Вижте повече за лекцията на Никола тук] Астрофизикът успя да напълни зала „Космос“ и да побере най-важните дела на Хокинг в една лекция. Най-приятното за всеки учен дойде след лекцията. Повече от час Никола продължи да отговаря на въпроси за живота, Вселената и всичко останало. От 10-годишни ученици до пораснали фенове на науката седяха и обсъждаха различните теории на Хокинг. ©MediaBricks.bg В петък физикът Стефан Николов ни пренесе в бъдещето. Темата му бе времевите кристали и защо симетрията е важна за науката. Стефан успя да надигне завесата над тази толкова нова тема за физиците. Той накара публиката да се замисли за възможностите, които се откриват пред човечеството и какви приложения може да намерим на времевите кристали. ©MediaBricks.bg Денят предложи още срещи с бъдещето – примерно лектор в тялото на робот. С други думи аватарът на футуриста и нанотехнолог Рои Цезана излезе на сцената на фестивала. Той управляваше на живо роботското си тяло от компютъра си в Израел, като показа как науката спасява света. Технологичния прогрес е основната причина да живеем по-добре и да се справяме все по-успешно с препятствията пред човечеството. Вдъхновяващата му лекция доказа, че науката е страхотна. ©MediaBricks.bg За да продължи шоуто от необятния свят на знанието в петък вечер на сцената в София Тех Парк излезе д-р Куентин Купър – един от най-популярните британски научни журналисти и водещ на BBC. Той дори не се качи на подиума ,а енергичното му говорене се извършваше на метър от публиката. Без секунда почивка д-р Купър накара публиката да разбере каква е разликата между образа на лудия учен и реалната визия на съвременната наука. Тънката линия между оплезения Айнщайн и човекът, извел едно от най-съвършените уравнения – E=mc2. Куентин показа еволюцията на Холивуд от образите на лошите и зли учени към модерните рицари на знанието, които превръщат науката в зрелище. ©MediaBricks.bg В събота на фестивала дойде истински астронавт от НАСА. Човек участвал в четири космически мисии. Той се е разхождал в открития Космос… три пъти, като е прекарал там над 21 часа! Д-р Ричард Линехан препълни зала „Мтел арена“ и сбъдна мечтите на много фенове на Космоса. Той разказа от първа ръка интересните моменти от всяка космическа мисия. Например: представете си как ще заспите, ако мозъкът ви постоянно си мисли, че падате. Или как се ремонтира телескоп, който не е на Земята… И двете неща са адски трудни, като изискват стотици часове подготовка. Но, както се оказа, най-трудното нещо преди полет е… 7 души екипаж да се обединят около дизайна и цветовете на емблемата за мисията :). Особено радостно за организаторите беше моментът, че след лекцията Д-р Ричард Линехан беше заобиколен от фенове за автографи и снимки. Отне му доста време, за да зарадва всички малки и големи мечтатели за Космоса, но на никого не отказа снимка. А дори не известен… защото е известен… ©MediaBricks.bg Веднага след него на сцената се качи друг супер-герой на науката. Саймън Сингх също е един от най-добрите популяризатори на науката. Той толкова добре се справя с писането на книги, че се превръща в един от най-известните автори на научна литература. Той започна лекцията си заедно с децата си. Показа ни колко големи фенове на математиката са авторите на сериала „Семейство Симпсън“ и как са оставили изключителни математически закачки из епизодите. Обясни ни по нещо за търсенето на кодове из книгите и предсказанията криещи се в тях. Дали ще е Библията или Моби Дик, всеки който търси намира, но това не значи, че има смисъл от намереното. А какво се крие в песента Stairway To Heaven ще научите в следващите дни, когато подробно ще ви разкажем за лекцията на Саймън. ©MediaBricks.bg Четвъртият ден на Софийски фестивал на науката започнахме с… избори за президент. Няма значение на коя държава, важни бяха аргументите. Д-р Владимир Божилов и Димитър Узунов изнесоха страхотно научно представление. „Дългият път към звездите“ ни преведе от сътворяването на планетата до годините, когато трябва да търсим нов дом за човечеството. ©MediaBricks.bg Доц. Георги Бърдаров ни пренесе в една родолюбива лекция. Географът ясно ни показа, колко щастливи хора сме, че обитаваме нашата република, а не живеем с една капачка вода на ден. За нас пустинята е нещо екзотично, а не реалност, която ни заобикаля. И младите студенти са умни, можещи хора, които ще променят света. Защото с възможностите на съвременните технологии границите на България не ни ограничават, за да успеем. ©MediaBricks.bg След него на сцената се качи доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, която ни разказа, че Испанският грип не идва от Испания. Показа ни вирусите отвътре и как еволюират. А какво се крие зад буквичките H1N1 ще разберем съвсем скоро. ©MediaBricks.bg Финал преди финала беше демонстрацията на Наско Стаменов от Корпуса за бързо гърмене към Факултета по химия и фармация на СУ. Мъничката наука, която винаги му се е искало да покаже, успя да види голяма публика по време на фестивала. Идеята му от две-три години събра заклети фенове на химията (имаше и физици), които гледаха със затаен дъх какво забърква той на сцената. Наско беше поставил камера, която излъчваше на видеостената зад него, за да може магията на химията да се наблюдава от публиката, тъй като нещата са малки и трудно забележими. От топенето на стиропор до нещо, което много трудно може да види обикновен човек на живо. А именно свободни електрони обгърнати от амонячни молекули… Звучи страхотно. MediaBricks.bg ви обещава, че до няколко дни и вие ще видите уникалните демонстрации в специалната ни статия за магиите на Наско по време на Софийски фестивал на науката. Но извън вратите на залите науката също забавляваше своите фенове. Щандовете на фестивала бяха препълнени със знание. От закачки за най-малките до екзестенциални въпроси за Вселената. Имаше роботи, роботчета, колички, музикални портокали, дронове, скафандри, вкаменелости, кристали, колиета, магнити, телескопи, епруветки, математика, виртуална реалност, географски карти, първообразите на радиото, телевизора и телефона. Няма да забравим и финалът на „Лаборатория за слава FameLab 2018“. За тези невероятни приключения из науката ще ви разкажем подробно в следващите дни. https://mediabricks.bg/защото-науката-е-страхотна-и-трябва/

Зареждащите срещи с писатели в литературния ни клуб „Читател“ продължават и през май! На 22 май в Читалище.то ще посрещнем с Георги Бърдаров, зам. декан на Геолого-географския факултет в СУ “Св. Климент Охридски”, учен и писател!Първият му роман на Георги не е развлекателно четиво - „Аз още броя дните“ е разтърсващ, смразяващ и важен текст, след който неизменно си задаваш въпроса „Как можех да не знам?“. Блокадата над Сараево започва на 5 април 1992 г. и продължава цели три години. Съгласете се, че през 92 години вие бяхте в съзнателна възраст и въпреки това сте пропуснали факта, че на 600 км от България 3 години една столица е от обсада на братята им. Георги успява да разкаже за взаимоотношенията в блокадата и да покаже на света една любов на Ромео и Жулиета на Сараево, която разтърси света и преобърна представите за човешкото.Преди броени дни в рамките на Софийския фестивал на науката Георги Бърдаров изнеса урок по родолюбие на и тогава си казах, че няма тема, по която той да не говори със сърце. Без значение, дали е футбол, родната България или конфликт на близките Балкани, просто всичко, за което говори Жоро го интересува истински и го преживява дълбоко. А слушателите му няма как да не останат трогнати от неговия дух, знания и желание да предаде всичко това на останалите. Имате шанса да се докоснете до този вдъхновяващ учен, този разкошен писател и просто прекрасен българин на 22 май в Читалище.то. ВХОД СВОБОДЕН!Дата: 22 май (вторник), 19.00 ч.Място: Читалище.то, ул. Лом 1Водещ на срещата: Анастасия КарнаухГост на събитието: Георги БърдаровСъбитието е организирано от Литературен клуб "Читател" и сайт Читател (http://www.chitatel.net/).

Форума го оправих, сега съм на сайта и магазина, където наистина с няколко плъгина и съветите от интернет става по-лесно Кои плъгини използваш и за какви подсказки в кое меню?

Superhosting публикуваха две много полезни статии свързани с помощни инструменти за спазване на GDPR. WordPress 4.9.6 идва навреме с помощни функционалности за поддръжка на GDPR Цялата статия: https://blog.superhosting.bg/wordpress-gdpr-ready.html WooCommerce 3.4 с помощни инструменти за спазване на GDPR Цялата статия: https://blog.superhosting.bg/woocommerce-gdpr-ready.html

Правният екип на Института за модерна политика (ИМП): Рестрикциите на лотариите ощетяват бюджета, бизнеса и хората Правният екип на Института за модерна политика (ИМП) изпрати в Народното събрание и до министър-председателя обстоен експертен доклад и оценка на въздействието на предлаганите от група депутати промени в правния режим на лотарийните игри. Според доклада тези предложения ощетяват бюджета, бизнеса и хората. С факти и примери от законодателството на държавите-членки на ЕС, САЩ и Канада докладът категорично опровергава твърденията, че лотариите в България плащат ниски данъци. Лотариите плащат най-високите данъци - 15 % от целия приход от билети, а останалите фирми - корпоративен данък от 10 % върху печалбата. Лотариите не се облагат с ДДС поради изрично изискване на европейската Директива 2006/112/EC. Посочено е държава по държава какво предвижда данъчното законодателство в Европа. 21 държави в ЕС имат по-ниски данъци за лотариите от България, в 1 държава данъците са идентични с българските, а 4 държави са с по-висок данък. Прегледът на законодателството опровергава и твърденията, че в ЕС рекламата и разпространението на лотария са "забранени" или по-рестриктивни отколкото у нас, както и че има ограничения в разпространението. По данни на Nielsen Research, например, обема на рекламата на лотариите в Германия през 2017 г. е 197,4 млн.евро. Експертите обобщават и резултатите от 92 научни емпирични изследвания след 2000 г. относно "хазартната зависимост". Процентът на лицата, които покриват петте медицински критерия за "хазартна зависимост" в Европа варира от 0,12 до 3,4 %, в САЩ е около 3,5 %, в Канада 2 %. Установено е, че това няма причинно-следствена връзка с лотариите, както и въобще с мащабите, рекламата и разпространението на лотарийните игри. Значение за "хазартната зависимост", макар и незначително, оказва рекламата на т.нар. "твърд хазарт" (казина, рулетка, покер и пр.). Лотариите са обект на строга държавна регулация и осъществяват дейността си под стриктен държавен контрол и при най-високи стандарти на прозрачност и отчетност, а финансовите им потоци са онлайн интегрирани със системата на НАП. Лотарийните билети са ценни книжа по действащото законодателство и отпечатването им подлежи на стриктен контрол от страна на финансовото министерство. Докладът илюстрира и разпределението на приходите от лотарийни билети, съгласно действащата законова уредба: 100 единици приход от билети се разпределят - 15 за данъци (от които 1,5 в Национален фонд "Култура"); средно 66 - изплащане на печалби на участници (при законово задължение за минимум 50); средно 9 - търговска отстъпка за разпространители; 10 - реклама, организация плюс крайна печалба за фирмата-организатор. Фактите показват, че в ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Китай лотариите са легитимно държавно регулирано развлечение, което се организира от държавни и/или лицензирани частни оператори. Този сектор на икономиката генерира значителни приходи в държавния бюджет, които се разходват за социални програми, образование, култура и други държавни нужди. По данни на Европейската комисия общият обем на игралната индустрия в ЕС е 84,9 милиарда евро и има устойчив годишен ръст от 3 %. В исторически план лотариите, освен развлекателния си характер, винаги са били третирани от държавата и като полезен инструмент за мобилизирането на финансови средства за бюджета и за конкретни каузи. Някои по-популярни примери в тази посока: със средства от лотария (кено) е изграждана Великата китайска стена; със средства от лотария е играждана една от най-крупните културни институции в света - Британският музей, а също много от университетите от "Бръшляновата лига" в САЩ - Харвардски, Принстън и пр. Правният екип на ИМП препоръчва: да се проведе широко обществено и експертно обсъждане със заинтересованите страни; да бъде направена детайлна оценка на фискалните и социални ефекти от предлаганите рестрикции; да се възложи на компетентни научни организации да извършат научно изследване за състоянието на проблема "хазартна зависимост" в България. Парламентът да изпълни изискванията за нотификация на Европейската комисия, което произтича от Директива 98/34/ЕО, препоръчват също от Института за модерна политика.

Моят фаворит е Медоядът или меден язовец. Живее из почти цяла Африка и западните и южните части на Азия - Белуджистан, Южен Иран, Пакистан и Раджастан. Той е единственият вид в род Mellivora и подсемейство Mellivorinae.

Тази презентация на физика гл. ас. д-р Гергана Георгиева от катедра ,,Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет към СУ "Св. Климент Охридски" имаше за цел да изследва кои от научнофантастични филми на холивудската кинематография са построени върху реално допустими научни ситуации и в кои описаните събития са научно недостоверни. Сюжетите на използваните филми, като ,,Инстерстелар“ напр., са достатъчно добре известни, така че няма да ги преразказваме тук. Най-добрият начин едно научнофантастично произведение да отговаря на научната действителност е сред сценаристите му да присъства учен, защото, както отбеляза водещият Ивайло Славов от Британски съвет, "зад всяка холивудска фантастика стои един пренебрегнат учен". Презентацията на Гергана Георгиева се движеше "от общото към частното", или – да се изразим по-точно – от далечния Космос към центъра на Земята. Ще я приведем тук накратко за нашите любознателни читатели. И така, според лектора въпросите, които "Интерстелар" повдига, са: Може ли просто така да се качим на космически кораб и на отидем в съседна галактика? Ако го направим, колко бързо можем да стигнем? Най-високата скорост, с която можем да се движив в пространството, е тази на светлината във вакуум – това ще рече познаните ок. 300 000 км/сек. Най-близката до Зимята галактика е Андромеда, която е отдалечена на 2,5 млн. светлинни години. Това ще рече, че дори и да пътуваме със светлинна скорост, ще са ни необходими 2,5 млн. години, за да стигнем до нея... или поне така изглежда. Тук обаче се намесват законите на релативистичната механика. Под тяхното влияние се получава така, че измереното време от часовници на кораба би било около 50 години. Освен това, при едно такова пътуване се изменя не само времето, а също така и масата, която зависи от скоростта. Така например, даде пример д-р Георгиева, ако вземем един дядо с тегло 75 кж и го накараме да тича със 150 000 км/ч – тоест половината от скоростта на светлината – той би тежал около 87 кг. Ако ли пък го ускорим до 200 000 км/сек, то масата му вече ще достигне около 101 кг. Тоест, изводът е, че колкото повече се доближаваме до светлинната скорост, толкова по-тежки ставаме. А помислете сега за един многократно, многократно по-тежък космически кораб! Само че в "Интерстелар" е показан един начин, по който законите на релативистичната механика могат да бъдат заобиколени, а именно – чрез тунелите в пространството. О, да – те наистина съществуват и, както сме ви разказвали и друг път на страниците на нашия сайт, носят названието червейни дупки или червоядини. Това е единственият засега познат начин да прреодолеем огромните разстояния пре пространството. Но Вселената е много по-сложна и при определени условия тая комбинация може да се превърне в машина на времето. Тоест, теоретически е възможно да пътуваме във времето. Тази работа обаче не е съвсем безболезнена, защото, връщайки се в един минал момент, бихме могли да променим условията, които обуславят нашето съществуване, действия и съдба в бъдещето, а това поражда интересни размишления. Те са интерпретирани от различни фантасти и в литературата, като напр. Майкъл Крайтън във "Фатален срок". Следващият филм, който Гергана Георгиева разгледа, бе "Армaгедон". В нашата Слънчева система съществуват астероиди като този, за който става дума в това заглавие, но не са много чести и биха били забелязани много преди потенциалния си сблъсък със Земята. Българските учени са водещи в техните изследвания. Досега от различните наши обсерватории са открити и наименувани над 100 такива астероида – най-често на различни български градове, а съществува и астероид с името Цветана. Дали може да се кацне на астероид? Да, възможно е; това беше доказано неотдавна – през 2014 – от мисията Розета. При нея малкият космически апарат Филе успя да кацне на кометата Чурюмов-Герасименко и да изпрати снимки и информация от нея. Той изследва промените, през които преминава тази комета, докато се доближава до Слънцето. Кометите са редки, мистериозни и красиви и от ранни времена са били символ на обреченост. Както се казваше в една литературна творба - "Бедняците умират без комети". При кацането на малко небесно тяло обаче съществува един чисто физичен проблем – малкият му размер означава малка гравитация, дори 1000 пъти по-малка от земната. И така, едва-що кацнали, се излагаме на опасността дори само с един скок да се озовем в открития Космос, а това е нещо, което едва ли някой желае. В друг филм - "След утрешния ден" – акцентът беше върху промените в климата и глобалното затопляне. Но възможно ли е само за два – три дни да се предизвика такава рязка и и остра климатична промяна? Може ли при глобалното уж затопляне температурите да паднат толкова много, та чак до ледников период? Не, отговори д-р Гергана Георгиева, толкова бързи климатични промени не могат да настъпят. За това са нужни най-малко огромно количество години, а показаното във филма е прожектирано доста по-бързо и така за няколко дни сме видели онова, което всъщност става за столетия. Поначало човечеството живее в условията на редуващи се периоди на изцяло свободна от лед и частично заледена земя – тоест топъл и студен климат съответно. Тъй като сега на Земята съществуват места, които целогодишно са покрити с лед, се намираме в в края на междуледников период. А може ли температурите да паднат толкова много, колкото е показано в ,,След утрешния ден“? Да, защото той е снет по реален климатичен модел, разработен в германските институти "Макс Планк" – ЕСНАМ. Тоест, този модел "предвижда" сценария, но не за описаните няколко дни, разбира се. Климатът се определя от океанските течения. Така например, топлото течение Гълфстрийм пренася топли води от Екватора на север и е причина за топлата и безснежна зима и хладното лято в Западна Европа например. Съществуват и важни студени течения по западните брегове на континентите – Калифорнийско, Перуанско, Карибско... Заради такива като тях къпането във водите около иначе топлата Калифорния не е приятно. Но, както отбеляза лекторът, "природата си знае работата и е надарила тамошните хора с едни от най-богатите на риба води в света". Океанските течения също така са причина за ураганите. Понятията ураган, тайфун и тропически циклон са всъщност едно и също. Разликата идва от мястото на възникване – в кой океан се е зародило явлението. Последното сюжетно поле, от което бяпха разгледани филми, бяха земетресенията. Три неща обединяват тези филми. Първ, показаните в тях земетресения обикновено са все 10 по Рихтер. Освен това, обикновено разрушават градовете Сан Франциско или Ню Йорк. И трето, винаги накрая има цунами. Поначало най-силните земетресения, които са се случвали и ще продължат да се случват, следват границите на плочите, на които е разделена земната кора. Такова е, напр., най-силното земетресение, което статистиката помни – 9,5-те по Рихтер в Чили през 1960. В самите плочи силни земетресения няма как да станат. Двата американски града, за които става дума, са най-често "разрушавани", защото единият е център на филмовата индустрия, а двата общо лежат на един от най-големите разломи в света – Сан Андреас (чието име носи и един от известните "земетръсни" филми) – който е с дължина над 1200 км и минава през гъстонаселени райони. Цунами след земетресение може да се предизввика само ако епицентърът е на дъното на океан, а има и други условия. Тоест, не всяко земетресение може да е съпътствано от цунами. И ето тук филмът "Сан Андреас" се показва недостоверен, защото това е разлом на сушата, а не на океанското дъно – тоест, цунамито във филма е геологически нелогично. Последният филм, на който презентаторът се спря, беше нашумелият "Ядрото". Колко надолу в земните недра може да се спусне човек и може ли да стигнем до нейната сърцевина? Досега човечеството е успяло да се достигне най-много едва на 15 км под повърхността на планетата, което ще рече – дори не и на половината под средата на най-външната обвивка, която се приема, че е дебела около 40 км. А цялото разстояние до "ядрото" е около 6351! Поначало Земята може да бъде оприличена на един огромен магнит. Нейното магнитно поле действително се генерира от ядрото й и е много важно за живота на човечеството, защото пази планетата от космическите лъчения. Заради него успяваме да наблюдаваме и такъв феномен като полярните сияния. Може ли магнитното поле на Земята да изчезне, както се предполага във филма? Не, то може да намалее (както е намалявало в предходни геологически епохи – това се знае от изследвания на океански скали), но не и да изчезне. Докато земното ядро се върти, ще има и земно магнитно поле. Според филма ядрото спира заради човешката дейност. Това е нереалистично – ядрото не може да спре въртенето си заради такава причина. Тоест, "Сан Андреас" е доста нереалистичен от научна гледна точка филм. Освен това, гл. ас. д-р Георгиева добави, че през геоложката история на Земята полюсите са се сменяли северен-южен и обратно. "Магнитните полюси се разхождат, те не стоят като географските на едно място." Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nauchna-fantastika-ili-fantastichna-nauka_107907.html

Най-интересното от WordPress версиите, от началото до версия 4.9 Продължаваме с историята на WordPress, като я допълваме с най-интересните промени и нововъведения от всяка версия и любопитни данни и статистики, в картинки. Освен подобряване на външния вид на началната страница (темата) и админ панела, от първата версия 0.70 до настоящата 4.9 подобренията в WordPress са неизброимо много. Затова в тази историческа статия сме извадили само най-интересните и големи подобрения и новости в различните версии на WordPress. След като Мат поставя началото на проекта WordPress, първите промени и подобрения, които се прилагат, включват и наложителни поправки на кода в index.php файла на системата. Тези поправки са продиктувани от желанието на Мат за прецизност и чистота на кода и придържането към стандартите, което е споделено и от Майк (другият отговорен за създаването на WordPress). Този подход към кода, както и стриктното придържане към стандартите и добрите практики, обуславя бъдещото развитие на WordPress през последвалите години на разработка. Най-интересното от версиите от 2003 до 2017 – инфографика https://blog.superhosting.bg/wordpress-versions-evolution-infographic.html

Представата, че невинен човек не може да бъде убеден да признае сериозно престъпление, е всъщност погрешна. Това се случва обезпокоително често в САЩ. Макар че самопризнанията, получени при по-голямата част от полицейските разпити, са истински и се подкрепят и от други доказателства, специалисти по право са открили поразително голям брой лъжливи самопризнания, измъкнати от хората. Лъжливостта на самопризнанията често се доказва недвусмислено от веществени улики (ДНК или пръстови отпечатъци), нова информация (документи, потвърждаващи, че заподозреният се е намирал на стотици километри от местопрестъплението) и дори доказателства, че изобщо не е имало престъпление (когато предполагаемата жертва на убийство бива открита жива и здрава). Drizin и Leo (2004) са документирали общо 125 подробни примери за фалшиви самопризнания. Измъкването на лъжливи самопризнания предизвиква безпокойство по две основни причини. Първата е обществена и е свързана със съдебните грешки и потъпкването на справедливостта, които произтичат от подобни скалъпени признания във всяка култура. Втората е лична и включва възможността ние самите да бъдем подмамени да направим признания чрез тактическите похвати на следователи, които са погрешно убедени в нашата вина. Ако случайно сме заподозрени в нещо и решим сами да се справим с разпита (без адвокат, понеже считаме, че лесно ще стане ясна нашата невинност), има вероятност да бъдем подложени на комплекс от методи за разпит, усъвършенствани в продължение на векове и предназначени да измъкват признания от заподозрените. Някои от методите са непочтени и увеличават вероятността от фалшиви признания: лъжливо твърдение за съществуването на уличаващи пръстови отпечатъци или свидетелски показания; многократно притискане на заподозрените да си представят, че са извършили престъплението; довеждането им до нестабилно психическо състояние чрез лишаване от сън и непрестанни изтощителни разпити. Предназначението на подобни методи е да изтръгнат истината, но понякога те изтръгват просто признания, и то такива, за които може да се докаже, че са лъжливи. Дори има случаи, когато много на брой заподозрени са били убедени да потвърдят, че групово са извършили престъпление, за което нито един от тях всъщност няма вина. Един от най-известните и знакови примери за фалшиви признания е този с 18-годишния Питър Райли, който бил заподозрян от полицията (без никакви доказателства) за убийството на майка си. Младежът не се възползвал от правото си на адвокат, като си мислел, че ако каже истината, ще му повярват и ще го освободят. Това се оказало сериозна грешка, тъй като Питър не бил подготвен нито юридически, нито психологически за атаката на убеждаване, на която щял да бъде подложен. В продължение на 16 часа той бил разпитван от четирима полицаи, които се редували, включително и от оператор на полиграф, който информирал младежа, че машината разчита мислите му и според детектора на лъжата той е убил майка си. Първо, казаното от оператора на полиграфа са абсолютни лъжи и много лесно биха подвели всеки, който си няма идея от принципа на работа на подобни апарати. Второ, детекторът на лъжата нито чете мисли, нито засича лъжи – просто регистрира физиологични реакции, дължащи се на безпокойство (най-общо казано). Едни и същи показания (уж, доказващи лъжа) могат да бъдат получени както от човек, който наистина лъже, така и от някой, който казва истината, но поради някакви други причини изпитва притеснение. Докато в същото време, патологични лъжци, в това число и повечето психопати, изобщо няма да бъдат засечени от полиграфа. Източник: https://nauka.bg/защо-невинни-хора-се-признават-за-вино-2/

Щом никой нищо не е чул, значи самата идея е умряла в зародиш. Аз също не виждам адекватен начин това да се случи. В крайна сметка не можем да обединим всички различия

Първият плаващ ядрен реактор в света се отправи на първото си пътуване от Русия към Арктика далеч на изток. Плаващата АЕЦ "Академик Ломоносов" потегли от пристанище Санкт-Петербург, където беше построена и оборудвана с два ядрени реактора. 21 500-тонният кораб ще бъде изтеглен през Балтийско море към Мурманск, където ще зареден с ядрено гориво. Оттам ще продължи към Чукотка за пристанищния град Певек, Според „Росенергоатом" от 2020 година първата в света ПАТЕЦ (плаваща атомна електроцентрала) ще започне да снабдява с енергия областта, след като тамошният реактор приключи работа през 2019. Реакторите ще произвеждат до 70 мегавата електроенергия и ще осигуряват с енергия град с население повече от 200 хиляди души. Проектът е оспорван за потенциалното му въздействие върху околната среда, като "Грийнпийс" го нарича "плаващ Чернобил" и "ядрен Титаник". "Ядрените реактори, които обикалят Арктическия океан, ще представляват шокиращо очевидна заплаха за крехката околна среда, която вече е под огромен натиск от изменението на климата", заяви ядреният експерт Ян Хавъркамп (Jan Haverkamp). "Плоскодънният корпус и липсата на самостоятелен двигател на плаващата атомна електроцентрала я прави особено уязвима за цунами и циклони". Собственикът на кораба обаче, Росатом, отвърна обвинявайки Грийнпийс, че няма доказателства, които да подкрепят претенциите му. "Грийнпийс не представи никакви смислени научни доказателства за рискове или недостатъци на конструкцията, която се основава на многократно изпитана технология с безупречна история", заявиха от Росатом. "Тяхното отношение към ядрената енергия е широко критикувано от независими учени като явно предубедено и ненаучно". "ПАТЕЦ притежава най-модерните системи за безопасност и сигурност и се очаква да бъде една от най-сигурните ядрени инсталации в света". Русия има планирани поне още седем плаващи ядрени реактора и Китай работи за изграждането на собствен през 2020 г. Други страни като Алжир, Индонезия, Малайзия и Аржентина проявяват интерес към наемането на плаващи атомни централи. Те се считат за много ефективни за производство на електроенергия в отдалечени райони и могат да бъдат премествани, ако не са необходими, или да бъдат използвани за захранване на инсталации за обезсоляване. Източник: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Rosatom-kam-Grijnpijs-Otnoshenieto-vi-kam-atomnata-energetika-e-nenau_107212.html

Пак на 26 април, но през 1945 г. завършва битката при Бауцен - последната по-значителна, успешна офанзивна акция на Вермахта в хода на Втората Световна война. От германска страна действат остатъците от 4та танкова и 17та армии, докато от съветска страна се сражават 2ра полска армия и части от 52ра армия и 5та гвардейска армия. Германците, командвани от фелдмаршал Фердинанд Шьорнер разполагат с около 50 000 души, 300 танка и 600 оръдия. Поляците и съветските войски наброяват около 110 000 войници с около 500 танка. Червената армия се командва от маршал Конев (начело на 1ви украински фронт) и генерал Карол Сверчевский (начело на полските сили) Упоритите и кървави сражения се водят шест дни от 21 до 26 април, 1945 г. Германците постигат тактическа победа, която обаче няма пряко отношение към стратегическия изход от настъплението на 1ви украински фронт. Основното беме на сраженията е изнесено от полските сили, които губят над 17 000 убити, изчезнали и ранени, както и половината си танкове. Германските загуби се оценяват на около 1 600 души. Съвременната полска историография отправя сериозни критики към начина на командване на генерал Сверчевский, чийто грешки почти водят до пробив в полско-съветските линии, блокиран единствено чрез изпратените от Конев подкрепления. Германците задържат стабилни позиции около Бауцен и остават на тях до самия край на войната.

Да, ето и стр. 166 и 167 от книгата, в която се описва точно тази част от историята: Също така си спомням, че е имал някакъв стар модел на Форд с модел X или нещо такова, който му е попречил, но това не е толкова важно. И аз това казвам - Мъск е човекът, който прави компанията да изглежда както е в момента и може би до някъде можем да кажем, че той е създал тази компания, но той е един от първите инвеститори и от такъв поема целия бизнес.

Телескопа "Хъбъл" прави невероятни снимки: Lagoon Nebula (Visible-light View)

Пълни глупости! Мъск няма нищо общо със създаването на Тесла, той просто я купува готова и я развива в това си състояние и има пълното основание да бъде изпълнителен директор като притежател на най-много акции и като човек, който я развива до позицията, в която се намира компанията сега. Тази година фестивала на науката ще имат много хубава лекция, трябва да я посетят повече хора: Софийски фестивал на науката: Защо умни хора вярват в глупости?

Една песен, която много случайно чух днес

10-13 май 2018, София Тех Парк През месец май София отново ще се превърне в столица на науката. Осмото издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе от 10 до 13 май в София Тех Парк, а програмата е по-голяма от всякога. През 2018 година фестивалът предлага над 100 събития с участието на над 80 вдъхновяващи учени от 17 държави. Благодарение на партньорството между Британски съвет, МОН и Столична община, всички събития за деца са напълно безплатни и хиляди ученици отново ще участват в забавни събития и практически работилници, заедно със своите преподаватели или родители. Училищна програма На 10 и 11 май (четвъртък и петък) е специалната училищна програма за организирани групи от ученици с техните преподаватели. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география. Акценти от oбщата програма на 10 май, четвъртък Първият ден на фестивала предлага вдъхновяваща среща-разговор за смисъла на медицината и смелия път на проф. Фердинанд Валденбергер, един от водещите кардиохирурзи в Европа и част от екипа, направил първата в света успешна трансплантация на сърце на новородено. Същата вечер, по повод 30-годишнината на българската база в Антарктика, събираме три от големите имена сред полярните изследователи – проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, Питър Маркис, ръководител на медицинското звено на Британската антарктическа служба, и проф. Антонио Кесада, научен ръководител на Испанската полярна програма. Ще говорим и за Вселената след Стивън Хокинг – за живота и приноса в науката на британския "краси ум" ще разкаже Никола Каравасилев, ръководител на националния отбор по астрономия. Акценти от oбщата програма на 11 май, петък Петък 11 май предлага среща с още един известен медик – д-р Рос Фишър, консултант по детска онкологична хирургия. Той ще говори за "Детската хирургия и вдъхновението" и как медиците могат да помогнат на своите пациенти за справянето с емоционални травми. В света на наномедицината ще ни пренесе проф. дфн Ана Пройкова от СУ, от която ще разберем повече за използването на нанотехнологии за лечение и здравеопазване. Ще тръгнем и на пътуване в бъдещето, за да видим дали науката ще успее да спаси света. Футуристът и нанотехнолог Рои Цезана от Центъра за технологични анализи и прогнози в Университета в Тел Авив ще обясни защо апокалиптичните прогнози за края на човечеството не се сбъдват. В духа на темата, на сцената в София всъщност ще се качи "роботското тяло" на Рои, което той ще управлява с жива връзка от САЩ. Поглед отвъд границите на възможното ще ни предложи и проф. Николай Витанов от Физическия факултет на СУ. Той ще разкаже за квантовите компютри – как могат да решат задачи, които са практически нерешими за познатите ни класически компютри. По традиция, фестивалът включва събития, които разглеждат сериозни теми по забавен начин и точно това можете да очаквате от "Кой каза нърд?". Един от най-популярните британски научни журналисти и водещ по радио Би Би Си д-р Куентин Купър ще разкрие първоизточника на стереотипите за образа на учените като използва примери от телевизията и киното. Акценти от oбщата програма на 12 май, събота Основната програма в събота започва още в 10:00 ч. сутринта с премиерната прожекция на детския игрален филм "Случаят Кюри". Най-новият проект на режисьора Андрей Хадживасилев разказва за приключенията на един прилежен ученик, който иска да стане велик учен и неговата опитна мишка, кръстена на Мария Кюри. Освен още събития и уъркшопи за деца, първият ден от уикенда предлага и изключително богат избор от презентации за възрастни. От "Интернет на зомбитата" ще научите защо собствениците на десетки милиони компютри и телефони не подозират какво правят умните им устройства в "свободното" си време. И докато кибер престъпленията са сравнително ново явление, в реалния свят криминалистиката отдавна е важна наука. Доц. д-р Людмил Георгиев, криминалист с над 30 години стаж в МВР, ще представи"Ръкописно криминале" – какви тайни крие почеркът и как специалистите могат да видят в него много повече отколкото ни се струва възможно на пръв поглед. Съботната вечер предлага ударна доза от три страхотни събития – ще се срещнете с астронавт от НАСА, с един от най-известните в света автори на научна литература и с едно от светилата в уеб науката! Астронавтът от НАСА д-р Ричард Линехан е специалната изненада на фестивала тази година, благодарение на партньорството с Посолството на САЩ в България. Ветеринар по професия и изследовател по душа, д-р Линехан е селектиран от НАСА през 1992 г. и взема участие в четири космически мисии. Днес той е част от Космически център “Джонсън” (известен още като Център за управление на полетите) в Хюстън, Тексас. След пътуването в космоса, един от най-известните в света автори на научна литература Саймън Сингх ни кани на специално пътуване в света на бестселърите, които е написал през последните две десетилетия.“Последната теорема на Ферма” изследва една от най-известните математически задачи на хилядолетието, “Книгата на шифрите” разкрива тайните на криптографията, “Големият взрив” търси произхода на Вселената, “Лечение или номер?” поставя някои доста трудни въпроси пред алтернативната медицина, а последната му книга “Семейство Симпсън и техните математически тайни” влиза в света на една от най-популярните телевизионни шоу програми. Краят на вечерта е за "Изкуствен интелект в огледалния свят" и срещата с проф. Уенди Хол, която е сред светилата в уеб науката, призната по цял свят като един от първите и водещи изследователи в областта на мулти- и хипермедия технологиите. От нея ще разберем защо през следващите десетилетия изкуственият интелект ще предизвика обществени трансформации, които отдавна са предсказани от авторите на научна фантастика, но едва сега започват да изглеждат възможни. А и не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, како забелязва Алиса в огледалния свят! Акценти от oбщата програма на 13 май, неделя Неделната програма предлага среща с Нобелов лауреат по медицина, от чиято история ще разберете защо ролята на учения е не само да разрешава, но и да търси кои са големите научни въпроси. Сър Тим Хънт ще разкаже за дългия път до голямото откритие, осеян с неочаквани резултати! Ще разберем също възможна ли е грипна пандемия днес. След "100 години състезание с грипа", добре въоръжени ли сме за битката с вируса? Тези въпроси отново ще ни срещнат с един страхотен учен, добре познат на редовните посетители на фестивала – доц. Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" и ръководител на Референтната лаборатория по ентеровируси в Националния център по заразни и паразитни болести. Д-р Дейдри Робъртсън от Отдела по поведенчески изследвания към Института за икономически и социални проучвания в Ирландия ще разкаже"Как работи мозъкът". А дали мозъкът има водеща роля, когато става въпрос за любов, очакваме да научим от Иймър Магуайър, международно признат комуникатор на науката и водеща по радио Би Би Си, която ще говори за "Опасно привличане – науката на любовта". Причините за човешката ирационалност ще търсим и в "Защо умни хора вярват в глупости?" с гръцкия химик д-р Спирос Кицинелис. Освен че изследват различни аспекти на човешкото поведение, тези трима учени имат още нещо общо – печелили са конкурса за комуникация на науката "Лаборатория за слава FameLab" в своите страни! А кой ще спечели българското издание на конкурса? Ще разберем в неделя вечер, защото националният финал на "Лаборатория за слава" отново ще бъде "черешката на тортата" – закриващото събитие на фестивала. Това са само малка част от темите на Софийския фестивал на науката през 2018 година. Пълната програма можете да намерите онлайн наwww.sofiasciencefestival.bg Изложби, експерименти и демонстрации Освен събития, фестивалът предлага изложби, книги, и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите и изпробвате науката в действие. Зоните "Откривател" и "Зона 42" ще работят през цялото време на фестивала и за тях не е необходим пропуск или билет. Там ви очакват близо 50 щанда! Билети и пропуски Достъпът до изложбите и шатрите с експерименти е свободен. Повечето от събитията са безплатни, а входът за останалите продължава да е на символичната цена от 5 лева. Резервирането на места за безплатните събития, както и закупуването на билети, вече става през една и съща онлайн система, достъпна от сайта на фестивала. Партньори Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство със Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2018 година. Основни партньори са София Тех Парк, Европейска комисия, Мтел, Aurubis Bulgaria, BASF, Банка ДСК, HERE, BEA Solutions, Dunkin' Donuts, Maxxium Bulgaria. Институционални партньори са Българска академия на науките, Форум Демокрит, Съюз на учените в България, Софийски университет "Св. Климент Охридски", SoftUni Kids, Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, Национален фонд "Култура", Мрежата EUNIC на културните институти на страните от ЕС, Институт Сервантес, Гьоте институт, Полски институт София, Португалски културен център, Посолство на Израел, Чешки център, Унгарски културен институт, Австрийско посолство, Британско посолство, UK Science & Innovation Network, Посолство на САЩ, Италиански културен център, Ирландско посолство, Посолство на ЮАР. Медийни партньори са безплатен културен гайд Програмата, Българска национална телевизия, National Geographic Channel, сп. BBC Знание, сп. БГ Наука, Наука OFFNews, Dnevnik.bg, Capital.bg, Obekti.bg, Площад Славейков, Sofia Globe, Bulgaria Now podcast, Читател.НЕТ, Trio.bg, в. Аз-Буки, сп. Образование и специализация в чужбина. Фестивални партньори са Музейко, Асоциация на младите полярни изследователи, ЦЕРН, Ratio, Geograf.bg, Асоциация на студентите-медици в България-София, Институт по океанология при БАН, BRING, Уикипедия, Национален природонаучен музей при БАН, Национален политехнически музей, Национален музей "Земята и хората", WWF, Център по забавна математика, Център за изследвания и анализи, Space Challenges, Робопартанци, Роботика, Технократи, Space Academy, Фондация за финансова грамотност, Био игри, JPT, Arte Urbana, Revive Vision, Ciela, Сдружение "Сейфър - дигитално читалище за онлайн сигурност", IMR, Printivo, Читател, Khan Academy, B2N, MindHub, фондация "Светът на Мария", Федерация на научно-техническите съюзи в България. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_107019.html?preview=ok

Аз като търговец (https://shop.chitatel.net/) съм сключил договор с няколко от тези компании и тъй като не мога публично да обявявам съдържанието на тези договори мога обаче да ти кажа, че конкуренцията е много видима между тях и се вижда в условията, които ти предлагат. Аз лично работя само с два от най-големите (ТУК) и имам много добър поглед върху корпоративните пратки, но в момента тече друга тенденция. Големите онлайн търговци имат собствени коли и куриери и разчитат на куриерските фирми само за провинцията, а в София си разнасят сами протките. Така в прочем е и с някой малки куриерски фирми, които имат договор с по-големи куриерски фирми, които да им разнасят пратките в някой краища на България. Въобще бизнеса е доста разнообразен, като в София има фирми, които разнасят само документи. Но тук говорим за куриерските фирми, а в цялост имаме огромни бизнеси свързани с транспорта и логистиката. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/03/28/3154192_kitaiskiiat_gigant_hna_vzima_letishte_plovdiv_na/ https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/03/02/3138801_pimk_puska_purviia_si_intermodalen_vlak_ot_plovdiv_za/ https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/08/29/2998987_nai-golemite_transportni_kompanii_gladni_za_shofyori/ https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/06/16/2554357_pimk_investira_25_mln_evro_v_novi_kamioni/