Р. Теодосиев

Изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес е основата за развитие на икономика, базирана на знанието. Икономика на знанието е понятие, което обхваща напредъка в науката и технологиите и въздействието, което те оказват върху икономическия и социалния живот. За разлика от много други ресурси, които се изчерпват, ако ги споделим с другите, знанието може само да се увеличи. Постигането на интелигентен растеж и изграждането на общество, базирано на знанието, ще се случи чрез повишаване на качеството на научните изследвания и на образованието. За да имаме общество, основано на знанието, трябва да имаме добра комуникация между науката и бизнеса. Най-често изтъкваната причина за липса на взаимодействие между науката и бизнеса е отсъствието на конкретна нужда или невъзможност да бъде идентифицирано поле, в което бизнесът би могъл да си сътрудничи с науката. Две са възможните интерпретации на този резултат: - слаба активност и видимост на продукцията на научните институции - нисък иновационен капацитет на българския бизнес. Разделът "Бизнесът среща науката" не е сайт за обяви, есета, решаване на домашни задачи, писане на дипломни работи и други подобни. Разделът предлага някакъв вид партньорство, сътрудничество или директно търсене на учени, лаборатории, оборудване и като цяло - всичко, което някой може да търси в областта на науката. Нашата стратегическа цел е тук да се популяризират резултатите от научната дейност на българските учени и на българските научни организации, а също така - да създадем възможност за тясно сътрудничество между науката и бизнеса, така че вложеното в науката да доведе до възвръщаемост при бизнеса. Чрез инвестиции в иновативна дейност и в научни изследвания предприятията в страната биха могли да подобрят своята работа. Бизнесът и науката могат да започнат общи дейности във взаимна помощ и полза. Учените биха могли да развият своето предприемаческо мислене, а бизнесът би могъл да бъде подпомогнат от тях да се развива устойчиво. В рамките на този онлайн форум може да потърсите и - надяваме се - да намерите това, от което имате нужда за реализирането на своите идеи. Ако сте фирма и имате нужда от учен или от цял екип от учени, които работят в дадена сфера, то може тук в отделна тема с кратък текст да обясните какво искате да правите или какъв екип ви трябва. Съответно, ако сте екип от учени, то може да се представите и да опишете своята дейност. Колкото повече информация дадете за себе си и за своите нужди, толкова по-вероятно е някой да се свърже с вас. В този раздел могат да се търсят или да се предлагат услуги, свързани с лабораторни изследвания, с продажба, замяна или даряване на различно оборудване. Всичко, което влиза в сферата на услугите и на научните изследвания. Ако си търсите съавтор за публикуване на текст в реномирано списание с импактфактор, някой, който да ви помогне за писането на статията, някой, който да редактира и коригира вашия текст или да го преведе на чужд език, тук е мястото да го потърсите. В раздела може да се предлагат и търсят всякакви услуги, хора и материални пособия, свързани с науката и само с науката, всичко друго ще се трие, а потребителите, злоупотребяващи с търпението на екипа, ще бъдат наказвани. --- За да пишете във форума, първо трябва да се регистрирате в него. Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с администраторите и с модераторите на форума. Задължително прегледайте Правилата на пазара и другите Общи условия http://www.chitatel.net/forum/privacy/ Ние винаги се стремим да отговорим на нуждите и желанията на всеки наш потребител.

Топ 10 на държавите с най-скъпо висше образование Таксите за обучение и разходи за живот за година в паудове Ранг Държава Средна такса за обучение Среден доход за живот Средно общо 1 САЩ £ 33,691 £ 15,505 £ 49,195 2 Австралия £ 19,382 £ 13,178 £ 32,560 3 Нова Зеландия £ 17,324 £ 12,304 £ 29,627 4 Канада £ 16,825 £ 8765 £ 25,590 5 Хонг Конг £ 13,598 £ 5854 £ 19,452 6 Великобритания £ 8994 £ 9311 £ 18,305 7 Сингапур £ 12,079 £ 5892 £ 17,971 8 Израел £ 2697 £ 13,932 £ 16,629 9 Швейцария £ 1175 £ 15,095 £ 16,270 10 Япония £ 5725 £ 7833 £ 13,557

Внимание: фалшиви конференции. Измамници и безсрамни учени ги организират, но още по-шокиращо е кои ги подпомагат. https://www.timeshighereducation.com/comment/warning-conmen-and-shameless-scholars-operate-area# Source: Daniel Mitchell As I wrapped up a research sabbatical in Canada in March 2015, I started searching for conferences to present my research at. A quick Google search highlighted a shocking number of events and organisations that I had never even heard of – and an even more shocking list of conference fees. But perhaps I shouldn’t have been surprised. Invitations to what University of Colorado librarian Jeffrey Beall calls “predatory conferences” now compete for attention in academics’ spam folders with solicitations from dubious open access journals, of which Beall keeps a well-known blacklist. One question such emails raise is whether the conferences ever actually take place. My 10 months of research on the topic suggests that while pure scams do exist, they are the exception. And while predatory conferences are often shambolic, with last-minute venue changes or even greater disasters, such as running out of coffee before 9am, the more sophisticated and longer-lived organisers offer a veneer of legitimacy, recognising that repeat customers mean greater profits. All predatory conference organisers share some of the following characteristics. They hide their for-profit nature. They charge high fees (with minor presenters paying even more than non-presenters). They fail to carry out rigorous peer review of conference papers. They treat the “call for papers” deadline as flexible. And they list researchers’ names on advisory boards or committees without obtaining permission, to give themselves the appearance of legitimacy. Another warning sign is names that include the word “international”: the organisers know that many researchers need to attend international conferences for funding and publication purposes. Equally suspicious are organisations that hold many conferences in very different fields together at the same time, repeating them in several cities throughout the year. Some observers assume that no Western academic would get caught up in predatory conferences, and dismiss them as a developing-world problem. But during my research, I met plenty of faculty from the UK, North America, Japan, continental Europe and Australia both presenting papers and helping to organise predatory events. Some blame universities for accepting dubious conference presentations and papers in job or promotion applications, and for hiring fewer tenure-track and permanent faculty, thus encouraging insecure staff to take risky shortcuts. But the real reason predatory conferences exist is because well-established academics support them. Those deceived once might be forgiven – although they should probably brush up on their critical thinking. But those offering their name, title and time to deliver keynote speeches and to help organise predatory conferences need to start blaming themselves. When I contacted them, a few expressed regret or embarrassment for getting involved, typically putting it down to misplaced trust in a charismatic colleague. But most ignored the evidence and refused to admit any wrongdoing, either personally or by the organisation. For example, an American I spoke to remains on the advisory board of a predatory conference organiser even after being informed that its conferences have accepted randomly generated nonsense abstracts, repeatedly stolen the identities of researchers for conference committees and funnelled conference papers into predatory journals. It becomes even more difficult to give researchers the benefit of the doubt when many become involved with more than one predatory publisher or conference organiser. I interviewed another American lecturer based in Japan who nearly lost his job after being criticised on Beall’s blog for helping to organise conferences for a predatory company. He regretted the need to quit to save his job more than he regretted getting involved in the first place. Ten months later, he delivered a paper at a conference run by a second predatory organiser. Mercenary motives may play some role. But it’s disheartening how little value some people place on their academic reputations. At best, keynote speakers receive a small honorarium or a free trip. More junior scholars risk their reputation for a waived conference fee and the “honour” of an “invited speaker” entry on their CV. Sadly, many researchers present at predatory conferences as part of a symbiotic relationship, turning a blind eye to abuses in return for easy acceptance of their conference papers and junkets in attractive locations, funded out of research budgets. At one predatory conference I attended in Tokyo, several spouses and children of presenters helped to fill out the sparse audience. Typically, the whole family left the conference at the first opportunity – with important research to be conducted at Tokyo Disneyland, to judge by the guidebooks they were carrying. Predatory conference organisers recognise what will attract delegates. Many also offer tours and dinners, often hiding their cost in the registration fee. One advertises its regular conferences in 23 different countries as three-day events. The first day consists of early registration and the third is classified as a travel day. For far too many researchers, what should be a red flag becomes the leading lure. Such abuses will end only when individual academics take responsibility for their actions and face up to the fact that by getting involved with predators, they are preying cannibalistically on both their colleagues and taxpayers. James McCrostie is an associate professor at Daito Bunka University in Japan, where he teaches English as a foreign language.

Днес марсоходът Опортюнити отбелязва 13 години работа на Марс! Марсоходът "Опортюнити" засне тази снимка вчера, на 24 януари 2017 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/Cornell На 25 януари 2004 г. на повърхността на Червената планета се спусна успешно марсоходът на НАСА "Опортюнити". Мисията му, както и тази на кацналия седмици по-рано брат-близнак "Спирит", се очертаваше да продължи едва три месеца. Но и двата марсохода изненадаха всички - "Спирит" работеше успешно до 22 март 2010 година, когато беше последният му радиоконтакт със Земята. А "Опортюнити" продължава да работи и до настоящата 2017 година! Безспорно това е невероятно технологично чудо - днес "Опортюнити" държи рекорд за най-дълго работещ спускаем апарат на друга планета или спътник, както и рекорд за най-голямо изминато разстояние на друга планета или спътник - възлизащо на 43.79 километра. Основната задача на "Спирит" и "Опортюнити" беше да изследват геологията и минералогията на Марс, за да отговорят на въпроса дали някога в далечното минало на планетата е имало течна вода. Само в рамките на няколко седмици след кацането марсоходите успяха да потвърдят - да, наистина някога Марс е бил по-топъл, да, наистина е имало течна вода под формата на езера и морета и да, това увеличава шансовете в миналото да е имало и живот! Днес "Опортюнити" продължава да се придвижва през равнината Меридиани, изучавайки геологичната история на Червената планета. Как успява? Как все още е работоспособен цели 13 години след кацането? Какви са причините за неговия дълъг живот в сравнение с този на много други спускаеми апарати? От една страна това се дължи на относително меките условия на Марс - за разлика от Луната например, където местната нощ продължава две седмици, Марс се характеризира с 24-часово денонощие. "Опортюнити" работи в близост до марсианския екватор - възможно най-добрите условия на Марс, където през лятото температурите могат да достигнат и 30oC. През зимните нощи температурата може да достигне - 80oC (източник - НАСА). Това могат да ви се виждат големи температурни разлики - Марс е по-екстремен и от най-екстремните места на Земята. Но в сравнение с Луната или Венера условията са си направо прекрасни. От друга страна "Опортюнити" е проектиран да е изключително издръжлив и най-чувствителните му електронни компоненти са защени в т.нар. "топла кутия" (източник: НАСА). Всеки от осемте радиоизотопни нагреватели произвежда около един ват топлина от около 2.7 грама плутониев диоксид. По време на тежките зими, за да се пести електроенергия, ръководството на мисията прекратява придвижването на "Опортюнити" - през това време марсоходът работи само в стационарен режим. Освен това той бива паркиран под наклон с оптимална насоченост на слънчевите батерии само Слънцето. Но и планетата Марс се оказа милостива към "Опортюнити" през годините. Първоначално учените предполагаха, че само след няколко месеца работа на повърхността на планетата слънчевите батерии ще бъдат затрупани под марсианския прах и това ще доведе до неминуемия край на мисията. За щастие обаче вятърът периодично отвяваше този прах и почистваше батериите. И така, честит 13-ти рожден ден, "Опортюнити"! Дано този марсоход работи още дълго време. Дали ще доживее и 14-ти рожден ден? Не знаем - марсоходът е вече толкова стар, че всеки следващ ден работа на Марс е подарък. Но нищо не ни пречи да си помечтаем догодина, на 25 януари, той все още да е работоспособен. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Под всяко първо мнение на всяка тема има така нареченото "Съответстващо съдържание", което е безплатен инструмент за "препратки" на Google, който ви предлага лесен начин да достигнете до по-голямо съдържание на форума. По този начин предлагаме по-широко съдържание, което може да ви е интересно. Правя тази тема, за да си кажете мнението, дали според вас това ви допада и ви е полезно да разгледате повече теми от форума или не ви изглежда добре и само ви пречи в разглеждането на темата.

Играта на Ендър на Орсън Кард Изключително интересен фантастичен роман!

Моцарт е "продал" най-много CD-та за 2016 година, а Бетховен е най-изпълняваният композитор за 2016 година. According to Billboard (and without a worldwide album release tour), Wolfgang Amadeus Mozart scored the top-selling CD release of 2016. http://www.forbes.com/sites/jordanpassman/2016/12/12/you-wont-guess-the-best-selling-cd-of-2016/#574feb8914db Бетовен е най-изпълняваният композитор на 2016-а http://bnr.bg/sofia/post/100781646/betoven-e-nai-izpalnavaniat-kompozitor-na-2016-a?forceFullVersion=1

След като СпейсЕкс и Боинг отложиха полетите на пилотираните кораби "Драгън" и "Старлайнър" за 2018 година, НАСА има план да купи още места за кораби "Союз" ... при това без да плаща директно на Роскосмос. Каква е хватката? Преди години имаше една много хубава инициатива - "Морски старт", при която космически ракети "Зенит" излитаха от плаваща платформа в океана. След 2014 година "Морски старт" прекрати своята дейност, а след 2015 година насам партньорите по проекта влязоха в съдебен спор. Боинг твърдеше, че е ощетен от руската корпорация Енергия. През май 2016 г. съдът осъди Енергия да плати $230 милиона в полза на Боинг. Вместо това изглежда, че като компенсация руската корпорация Енергия е решила да подари на Боинг пет астронавтски места на борда на космически кораби "Союз". Тъй като местата сега принадлежат на Боинг, изглежда, че НАСА ще ги купи от Боинг (източник: НАСАУоч). До този момент американският авиокосмически гигант Боинг не е оповестил колко пари ще иска от НАСА за астронавтските места. Изстрелването на "Союз МС-03" през 2016 година. Credit : NASA/Bill Ingalls Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Луната може да се окаже първият извън планетата курорт

Марсоходът Кюриосити откри признаци за засъхнала кал и пукнатини на Марс! Марсоходът "Кюриосити" засне това изображение на 20 декември 2016 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Какво се вижда на горната прелюбопитна снимка, направена от марсохода "Кюриосити"? Според учените тази мрежа от пукнатини може да се е получила от пресъхването на марсианската кал в далечното минало. Горната находка е намерена в областта Мъри, намираща се в подножието на планината Шарп на кратера Гейл. Много добре знаем от ежедневната практика, че когато калната почва се втвърдява, се образуват пукнатини, които често пъти приличат на мрежа. Калните пукнатини се наричат от учените още "десикационни пукнатини". Тук обаче не говорим за пукнатини, образували се преди няколко дни или седмици - не, ако това наистина са кални пукнатини на Марс, те са се образували преди повече от 3 милиарда години. Тогава знаем, че Марс е бил по-топъл и условията му са се доближавали до тези на Земята. Наличието на кални пукнатини на Марс е свидетелство за редуващи се периоди на сух и влажен климат. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" ще продължи да изучава Червената планета през следващите месеци и години. Неговите по-нататъшни изследвания на планината Шарп биха могли да помогнат в разгадаването на мистерията кога и защо Марс се е превърнал от гостоприемна планета в днешната суха пустиня. Източник: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

На снимката: Юджийн Сърнан кара лунохода по време на мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA Днес семейството на астронавта от мисия "Аполо 17" Юджийн Сърнан оповести неговата кончина. "Дори и на 82-годишна възраст Джийн страстно споделяше желанието да продължим с пилотираното изследване на космоса и окуражаваше лидерите на нацията ни и младите хора да не бъде допускано да остане последния човек, който е ходил на Луната", се съобщава в семейното съобщение. Сърнан е избран за астронавт на НАСА през 1963 година. За пръв път лети в космоса през 1966 година на борда на кораба "Джемини 9А". През 1969 година обикаля Луната като част от мисия "Аполо 10". И вече през 1972 година стъпва на нея като част от мисия "Аполо 17". С това Сърнан е един от само трима астронавти, които са летяли до Луната два пъти (другите двама са Джим Ловъл и Джон Йънг). Юджин Сърнан мразеше всякакви конспиративни теории, че човек не е бил на Луната. "Истината няма нужда да бъде защитавана", споделяше той приживе. "Никой, никой не може да ми отнеме стъпките, които направих на Луната". За повече информация относно Сърнан: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.). Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест. Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г. Тестовият и никога неосъществен полет на "Аполо 2" е бил планиран за август 1967 година. През декември същата година трябвало да излети и "Аполо 3", по време на което Франк Борман, Майк Колинс и Бил Андерс трябвало да се отправят по-далече от който и да е друг преди тях - по силно елиптична околоземна орбита - на т.нар. "Мисия Е". Подобен полет проведе НАСА през 2014 г. с кораба "Орион" в роботизиран режим. Аварията на "Аполо 1" обаче слага край на всички първоначално начертани планове, а екипажите са разформирани. В началото на 1968 година се случва неприятна изненада - ЦРУ получава сведения, че СССР планира да осъществи пилотиран полет до Луната. Затова същата тази пролет ръководството на програма "Аполо" се опитва да ъпгрейдне "Мисия Е" по следния начин - вместо орбитата да е с апогей около 6 400 километра, апогеят трябва да е 370 000 километра - на практика това е пътешествие с облитане на Луната. В края на годината има една добра и една лоша новина - добрата е, че през октомври 1968 г. лети екипажът на "Аполо 7" - първата мисия след аварията на "Аполо 1", която тества ракетата "Сатурн 5" в пилотиран вариант и капсулата на дългодневна мисия. Лошата новина е, че лунният модул за кацане на повърхността все още не е готов. Затова през ноември НАСА взима решение "Аполо 8" да лети без лунния модул, но астронавтите да влязат в орбита около Луната. През декември 1968 г. на Бъдни вечер Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс успешно влизат в окололунна орбита! Майк Колинз тогава не лети поради здравословен проблем и нужда от хирургична операция (източник: americaspace) Лунното кацане пък е отложено за 1969 година. Спускаемият модул е най-накрая готов през пролетта и той лети по време на пробната мисия "Аполо 9" на 3 март 1969 година, когато астронавти са Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. За пръв път корабът "Аполо" лети в цял комплект - команден, сервизен и лунен модул, макар и само в околоземна орбита на тестов полет. На 18 май излита и корабът "Аполо 10" с астронавти Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан. Той вече лети до окололунна орбита, където е проведен тест (без кацане) на лунния модул. Всички тези тестове проправят път към полета на "Аполо 11" през юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, а командир Майк Колинс им помага от орбита. Съвсем ясно си личи, че "Аполо" не е била безпроблемна програма - тя също е била съпътствана от проблеми и отлагания подобно на всички останали мащабни космически проекти. Но поради характера на космическата надпревара проблемите са се решавали доста по-бързо, отколкото сме свикнали да е в днешно време. Още статии по темата: Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? Независими доказателства, че човек е бил на Луната http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Галактиката NGC 1448 притежава черна дупка в центъра си. Credits : Carnegie-Irvine Galaxy Survey/NASA/JPL-Caltech Чудовищните черни дупки понякога е трудно да бъдат открити с телескоп, тъй като се случва да се крият зад газове и звезден прах. И въпреки това могат да издадат своето присъствие - когато, хранейки се с околния материал, излъчват високоенергийно рентгеново лъчение. Това лъчение лесно може да бъде засечено от космическия телескоп на НАСА NuSTAR, който бе изстрелян през 2012 г. и продължава да работи до ден днешен. Изненадващото е, че новооткритите две черни дупки се намират доста близко до Млечния път, нашата галактика. "Тези черни дупки са сравнително близко до Млечния път, но оставаха скрити до настоящия момент", съобщава Ади Енуър, дипломиран студент от университета Дърам във Великобритания. Именно той представи новите резултати на събранието на Американското астрономическо общество в Грейпвайн, Тексас. "Те са като чудовища, които се крият под леглото ти". И двете черни дупки са двигателите на това, което астрономите наричат "активно галактическо ядро". В зависимост от това как тези ядра са ориентирани и какъв материал ги обкръжава, те могат да изглеждат много различно, когато бъдат изучавани с телескопи. Активните галактически ядра са толкова ярки, понеже частичките около черните дупки стават много горещи и излъчват лъчения от целия електромагнитен спектър - от нискоенергийни радио вълни до високоенергийни рентгенови лъчи. Само че учените смятат, че повечето активни ядра са обкръжени от регион, който приблизително изглежда като поничка, съставен от дебел слой газ и прах и който скрива централните региони. И двете черни дупки, които NuSTAR наскоро изучи, са ориентирани така, че астрономите ги виждат странично. И така, вместо да виждаме ярки централни райони, телескопите засичат най-вече рентгеновото лъчение, което се отразява от материала с форма на поничка. Черните дупки се намират в центъра на две галактики - IC 3639 и NGC 1448. Втората галактика се намира само на 38 милиона светлинни години от нас - и това наричаме "близо"! Така е в една огромна Вселена, в която галактиките се намират често пъти на милиарди светлинни години. NGC 1448 е и галактика, която има доста млади звезди - едва на възраст от 5 милиона години. Източник : НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Става въпрос за световни изпълнители (живи и мъртви). Историк, след изказването ти за Ивана не можеш да ни излъжеш, че слушаш Фернандо Сор или Фердинандо Карули

Огнян Димитров Представи се на нашите читатели. Казвам се Огнян Димитров, на 29 години съм от гр. София. Завършил съм Факултета по Химия и Фармация към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” със специалност бакалавър по Ядрена химия, през 2010 г., а две години по-късно защитих и магистратура по Наноматериали и нанотехнологии на същото място. Коя научна институция представляваш и с какво се занимава тя? Вече четири години и половина работя в Института по електрохимия и енергийни системи към БАН. Той се занимава с най-различни системи за съхранение на енергия, включително литиево-йонни батерии, оловни акумулатори, водородни клетки и други. Моето работно място е в Лабораторията по Изследване и Изпитване на Материали, или по-точно на нашия сканиращ електронен микроскоп (СЕМ). Това е апаратура, която позволява да се правят изображения на много високи увеличения, например може да се снима повърхността на даден обект с увеличение от 100 000 пъти. Това дава информация на учените за това каква е морфологията на повърхността на техните материали, защо те дават дефекти или кое им помага да работят добре. В моя случай, работното ми място не е толкова свързано с това аз да правя самостоятелно наука, ами ние в нашата лаборатория работим по-скоро като сервизна секция. В нея са включени рентген, електронен микроскоп, живачна пориметрия и други лабораторни анализи, които служат за помощ на научния персонал. Всъщност, основната група, към която работя аз, се занимава с химията на оловните акумулатори и начините за тяхната оптимизация, като например чрез добавянето на различни подобрители, които повишават ефективността им и т.н. При нас идват техните проби, които ние охарактеризираме цялостно по всички налични методи – аз давам визуална информация за повърхността, рентгенът характеризира химичния и фазовия състав на материала, а пориметрията показва плътността и порите в обема на образеца. Така че много често ние нямаме отношение към самата науката, а сме по-скоро като едно колелце в цялата машина, което ѝ позволява да заработи. Разкажи малко повече за това как попадна там. По време на следването ми ме изпратиха на пред-дипломен стаж в БАН, където успешната съвместна работа с колегите химици, освен моята защита, роди още една публикация и една заявка за патент. И така нещата се получиха много естествено, тъй като в момента, в който завърших, те ми предложиха работа в Института по електрохимия. Дипломната ми работа беше разработка на нов метод за получаване на тънки полупроводникови слоеве от цинков оксид (ZnO) чрез ултразвукова спрей пиролиза. Този тип тънки полупроводникови филми могат да имат широко приложение като фотокатализатори, в електрониката, при фотоволтаичните клетки или като химични сензори – в зависимост от това какви свойства притежава крайният продукт. Изработката на тази дипломна работа отне около една година, защото се започна буквално от нулата и в началото все не се получаваше. Проба – грешка, проба – грешка, докато накрая нагодиш правилните параметри, за да се получи нещо интересно. Това е и чарът на науката – експериментирането. Взимаш наученото от останалите, добавяш идея от себе си, докато се получи нещо качествено ново, с което вече ти самият надграждаш общото познание. От него ще почерпи някой друг учен и така колелото се завърта. http://nauka.bg/призванието-да-правиш-безсмислена-на/

Това любимите ти цитати ли са?

Онлайн „Библиотека Струмски“ представлява едно сборно място на книги от народа за народа - тук ще намерите най-вече книги, но и брошури, вестници, списания, албуми, резолюции, позиви, меморандуми, декларации и статии писани от революционери, общественици и писатели родени в областта Македония и представени тук в свободна електронна форма - .pdf формат. Към „Библиотека Струмски“ функционира и малко и независимо издателство, което публикува в свободен електроенен формат неиздавани до този момент материали на македонски дейци, както и българска народна музика от етнографската област Македония. Някои от книгите които издаваме освен в свободен електронен формат са налични и на хартия като приходите от продажбата на тези книги и CD-тата с музика се използват изцяло за развитието на проекта „Библиотека Струмски“. Бъдещите ни планове включват подобна дейност свързана и с книги и материали на български дейци родени в Северна Добруджа, Западните Покрайнини и Одринска Тракия. http://strumski.com/ Книгите, които издирваме: Васил Иванов от с. Неред, Леринско: 1. "Отрязаната глава 9 юлий 1913 г.", 1928 г. Васил Чекаларов от с. Смърдеш, Костурско: 2. "Дневник 1901-1903 г." (преведена на македонски и издадена в Р. Македония) Георги Трайчев от Прилеп: 3. "Духовните качества на македонските българи", 1928 г. 4. "Мариово", 1923 г. 5. "Дойран и неговото езеро", 1923 г. 6. "Преспанското езеро", 1924 г. 7. "Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед", 1925 г. 8. "Спомени от моето 40-годишно учителство (1889 - 1929)", 1929 г. Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско: 9. "Революционната борба в Македония", 1917 г. 10. "Горно Броди", 1929 г. 11. "Моите спомени", 1929 г. Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско: 12. "Описание на Царево село (Пианечка нахия)", 1890 г. 13. "Бележки из Малешевската област и съседните и планини", 1892 г. 14. "Сънища и тълкуването им у народа", 1897 г. 15. "Магии за любов и вреда", 1898 г. 16. "Сборник от български народни умотворения", 1894 г. 17. "Пари за превоз. Погребален обичай", 1900 г. 18. "Документи и бележки от миналото на българите в Македония", 1918 г. 19. "Фолклорният сборник на Раковски", 1921 г. 20. "Войник на сватбата на жена си", 1921 г. 21. "Ламите и змейовете в народната поезия", 1921 г. 22. "Славянски вярвания за небесната дъга", 1924 г. 23. "Ръкописната фоклорна сбирка на Найден Геров", 1925 г. 24. "Петко Р.Славейков и българският фоклор", 1927 г. 25. "Предвестие за падане на царство", 1927 г. 26. "Български книжовници от Македония през 18 и 19 век", 2 части 1922 - 1928 г. 27. "Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир" 28. "Битови песни" I и II книга 29. "Принос към македонските говори" 30. "Редукция на гласните звукове а, е, о в заровско-височкия говор" 31. "Село Зарово, Солунско", 1979 г. посмъртно Георги Баласчев от Охрид: 32. "Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина на настоящий век", 1890 г. 33. "Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците", 1901 г. 34. "Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа", 1902 г. 35. "Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове", 1920 г. 36. "Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав", 1924 г. 37. "Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия" в 2 части 1927 и 1930 г. 38. "Научната дейност на академик Л. Милетич", 1934 г. 39. "Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение", 1932 г. 40. "Климент епископ Словенски и Службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен тект", 1898 г. 41. "Новонайденият надпис от времето на цар Симеона", 1898 г. Иван Снегаров от Охрид: 42. "История на Охридската Архиепископия. Том 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците", 1924 г. 43. "Охридската патриаршия. (Нейният произход, граници и епархии)", 1919 г. 44. "Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата", 1929 г. 45. "1100 години от покръстването на българския народ", 1966 г. Иван Хаджов от Струга: 46. (под псевдоним Veritas) "Македония под иго", 1931 г. 47. "Развой на една идея в поезията на Ботева", 1915 г. 48. "Образът на хайдутина у Ботева и Раковски", 1935 г. 49. "Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки", 1947 г. Димитър Матов от Велес: 50. "Сръбско-българската етнографска препирня пред науката", 1893 г. 51. "За историята на новобългарската граматика", 1889 г. 52. "Бележки върху българската словесност, 1. Песента за слънчовата женитба", 1894 г. 53. "Невярна Груйовица. Баладен мотив за нашата народна поезия", 1894 г. 54. "Кратка разправия по етнографията на Македония", 1890 г. 55. "Григор Пърличев", 1895 г. 56. "Македония според най-новите книжовни вести", 1895 г. 57. "Пътуването на Вайганда в югозападните балкански области", 1896 г. Димитър Влахов от Кукуш: 58. "Борбите на македонския народ за освобождение", 1925 г. 59. "Изменниците на македонското дело", 1926 г. Димитър Мирчев от Прилеп : 60. "Учебник по българска граматика", 1906 г. Кирил Мирчев от Битоля: 61. "Неврокопският говор", 1936 г. 62. "Към историята на инфинитивната форма в българския език", 1937 г. 63. "Старобългарските азбуки", 1957 г. 64. "Константин-Кирил, създател на българския книжовен език", 1963 г. Ефрем Каранов от Кратово: 65. "Румена войвода" Иван Георгов от Велес: 66. "Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите", 1925 г. 67. "La Question macedonienne", 1929 г. Александър Балабанов от Щип: 68. "И аз на тоя свят" Благой Шклифов от с. Черешница, Костурско: 69. "Костурският говор", 1973 г. 70. "Долнопреспанският говор", 1979 г. Борис Дрангов от Скопие: 71. "Юнаци, изпълнете клетвата", 1901 г. Йордан Бадев от Битоля: 72. "Животът и изкуството", 1938 г. Йосиф Ковачев от Щип: 73. "Български буквар по звучната метода за народните школи", 1875 г. Кирил Пърличев от Охрид: 74. "Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915)", 1918 г. Анастас Наумов от Битоля: 75. "Буквар" Коста Николов от Ресен: 76. "Странстванията на един учител. Спомени", 2001 г. Кузман Шапкарев от Охрид: 77. Сборник "Български народни умотворения", ч. I - III, 1891 - 1894 г. 78. "Българский буквар", 1866 г. 79. "Голяма българска читанка" (втора част на Българский буквар) 1868 г. 80. "Майчин язик", 1874 г. 81. "Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 год.", 1884 г. 82. "Русалии: древен и тврде интересен български обичай запазен и до днес в Южна Македония", 1884 г. 83. "Сборник от народни старини", Книжка III. Български народни приказки, 1885 г. Лазар Томов от с. Годлево, Разложко: 84. "Пирин планина", 1927 г. Любомир Милетич от Щип: 85. "Разорението на тракийските българи през 1913 г.", 1918 г. 86. "История на Гюмюрджинската република" 87. "Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година", 1929 г. 88. "Македония и македонските българи - Културно-исторически поглед", 1925 г. 89. "Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война", 1913 г. 90. "Спомен от Рилският манастир", 1902 г. 91. "Македонският въпрос в конгреса на унията за Обществото на народите", 1926 г. Пловдивски женски клуб: 92. Сборник "Екатерина Симидчиева", Пловдив, 1900 г. Войдан Чернодрински: 93. "Робът и агата", 1901 г. 94. "Македонски сговор" 95. "Македонско въстание" 96. "Зло за зло", 1904 г. 97. "Дървари" 98. "Цар Пир", 1921 г. 99. "Бурите край Вардар", 1925 г. 100. "Войнишки песни" Панчо Дорев от с. Пътеле 101. "Външна политика. Наши световни проблеми", 1926 г. 102. "Документи за българската история, т. III. Документи из турските държавни архиви 1564-1908, ч. І (1564-1877)", 1940 г. 103. "Документи за българската история, т. IV. Документи из турските държавни архиви 1863-1909", 1942 г. Иван Божинов от Дебър: 104. "Съчинения на П. К. Яворов", том 1, 1926 г. 105. "Българско календарче (1885 - 1902)" 106. "Календарче България (1894 - 1926)" 107. "Календарче Вардар (1894 - 1926)" 108. "Стремежите на руската дипломация", 1914 г. Христо Шалдев: 109. "Духовното състояние на българина по време на негово робство под Турско" 110. "Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs" Стамат Стаматов от с. Дренок: 111. "Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов", 1938 г. 112. "Град Дебър и неговото основаване" 113. "Дебърската епископия", 1941 г. Христо Станишев: 114. "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 год." Владимир Панков: 115. "Историческата истина за културната идентичност на славянското население в Република Македония", 2004 г. Владимир Попанастасов: 116. "Легенди", 1909 г. Владимир Михайлов Ковачев: 117. "Песни за Македония" Методий Кусев от Прилеп: 118. "Възпоменания от Българското Възраждане" - неиздадени спомени Васил Хаджикимов: 119. "Не можем повече да мълчим", 1929 г. 120. "Съществува ли македонска нация" 121. "Едно мнение", с псевдонима "Македонец" 122. "Македонските българи" 123. "Слънчеви дни", Скопие, 1942 г. 124. "БКП и македонското освободително движение" - неиздадена Коте Попстоянов: 125. "Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г.", 1903 г. Димитър Талев: 126. "Великият цар", 1937, 1943 г. 127. "Гоце Делчев", 1942 г. 128. "Град Прилеп", 1943 г. Никола Вапцаров: 129. "Моторни песни", 1940 г. Венко Марковски: 130. "Народни бигори", 1938 г. 131. "Огинот", 1938 г. 132. "Истината е жестока", 1968 г. 133. "Голи Оток - остров на смъртта" (издадена на македонски или в оригинал за пръв път на английски в Америка) Христо Смирненски: 134. "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза", 1918 г. 135. "Да бъде ден!", 1922 г. Никола Трайков: 136. "Кичево в миналото", 1913 г. Христо Огнянов: 137. Стихосбирка "Южни ветрове", 1936 г. Христо Попкоцев от Ново село: 138. "Стари и нови писатели за българите в Македония", 1933 г. Михаил Думбалаков: 139. "Презъ пламъците на живота и революцията", том І, 1933 г. 140. "Презъ пламъците на живота и революцията", том ІІ, 1937 г. 141. "Презъ пламъците на живота и революцията", том IІІ, 1939 г. Марко Цепенков: 142. Драмата "Църне войвода" Никола Мушмов от Струга: 143. "Водач на Народния музей в София", 1923 г. 144. "Монетите и печатите на българските царе", 1924 г. Никола Русински: 145. "Принос към историята на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (градивния период) за времето 1900-1903", 1936 г. Никола Генадиев: 146. "Мемоари", 1923 г. 147. "Македония", 1924 г. 148. "Стамболов", 1925 г. 149. "Речи и пледоарии. Съдебни, парламентарни, политически", 1926 г. Милан Грашев от Прилеп: 150. "Мафиите и катастрофите", 1922 г. Димитър Молеров от Банско: 151. Литературно списание "Хайдушка поляна" с подзаглавие "Македонска литературна сбирка" с главен уредник Пиновски (псевдоним на Димитър Молеров) 152. Драмата "Хайдушка поляна", 1926 г. 153. "Стойна Пострумска" 154. "Вторично ударение в разложкия говор", 1905 г. 155. "Принос към книжовния речник", 1909 г. 156. "Народописни материали от Разложко", 1954 г. Иван Шумков от с. Цер: 157. "Жалостна книжка по делбата на Македония", 1895 г. Павел Шатев: 158. "В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)", 1934 г. Панчо Атанасов Михайлов: 159. "Български новели", 2 книжки излезли 1925-1933 г. Панчо Михайлов: 160. "Защо дойдохме", 1924 г. Петър Динев: 161. "Сходство между народните и църковните мелодии", 1955 г. 162. "Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните представители", 1957 г. 163. "Народнопесенни елементи в българския църковен напев", 1959 г. Петър Дървингов: 164. "Военна България. Социологически етюд на българската действителност", 1911 г. 165. "Духът на българската история", 1932 г. 166. "Влиянието на морската мощ върху историята на България", 1935 г. 167. "Балканската война — както е била виждана, когато са се развивали самите събития", 1941 г. 168. "Опитите на българите да пресъздават себе си" 169. "Физическо и нравствено възпитание на българския народ" 170. "Книга за българския войник — неговия морален лик" Симеон Радев: 171. "Македония и Българското възраждане", 1927 г. 172. "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени", 1965 г. 173. "Това, което видях от Балканската война" 174. "Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 г." Стоян Бояджиев: 175. "Съществува ли македонска нация?", 1940 г. 176. "Македония под сръбско иго, 1913-1941" 177. "Истинският лик на Яне Сандански" Христо Македонски: 178. "Записки на Христо Македонски, (1852-1877)", 1896 г. Христо Матов: 179. "Сръбските пратеници на Македония", 1897 г., под псевдоним Д. Инсаров 180. "Основи на вътрешната революционна организация" 181. "За управлението на вътрешната революционна организация" 182. "Въстанишки действия" 183. "Репресалии против гръцката въоръжена пропаганда" 184. "Впечатленията от Македония на д-р Кръстю Раковски", 1911 г. Владислав Алексиев от Солун: 185. "Принос към старобългарското семейно право" 186. "Записки по история на бълг. право", 1939 г. Никола Благоев от с. Ракита: 187. "Богомили", 1912 г. 188. "История на старото българско държавно право", 1906 г. Сотир Нанев: 189. "Македония 1941. Възкресението", 1941 г. Никола Алексиев Георгиев: 190. "По стръмните пътеки", 1920 г. 191. "Разложкият говор", 1931 г. 192. "В ония дни", 1940 г. „ 193. "Между бляна и живота", 1942 г. 194. "Пламнали небосклони", 1946 г. 195. "Старобългарска книжнина", 1946 г. Васил Диамандиев: 196. "Автобиография", 1902 г. Гьорче Петров: 197. Списание "Културно единство", 11 броя от 1908-1909 г. 198. "Спомени на Гьорчо Петров", 1927 г. Димитър Ризов: 199. "Македонский календар - Св. Кирил и Методий" 200. "Етнография на Македония", 1881 г., на френски език 201. "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 - 1917", 1917 г. Коста Църнушанов: 202. "Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци", 1966 г. 203. "Участие на българското население от Македония в Априлското въстание", 1976 г. 204. "От Шар до Пирин", 1979 г. 205. "Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи" Константин Стефанов от Банско: 206. "The Question of Thrace", 1919, Bern, Switzerland Христо Татарчев: 207. "Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев", 1928 г. Христо Силянов: 208. "Освободителните борби на Македония", том 1 1933, том 2 1943 г. 209. "Писма и изповеди на един четник", 1927 г. 210. "Спомени от Странджа" 211. "Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г." , 1934 г. 212. "От Витоша до Грамос" 213. "Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.", 1920 г. Георги Константинов Бистрицки: 214. "Българско Костурско", 1919 г. 215. "Вопли и копнежи“, 1928 г. 216. "Песни на роба", 1929 г. 217. "Костурска епопея", 1941 г. 218. "Огън и пламък", 1944 г. 219. "Български диалекти в Костурско" 220. "Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия през 1903 г." Георги Попхристов: 221. "Революционните действия в Битолско и Леринско" в "Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско Леринско, Преспанско, Дебърско)", 1926 г. Тома Измирлиев: 222. "Премеждия", 1930 г. 223. "Смях и злъч",1931 г. Никола Янев от Кукуш: 224. "Любов", 1930 г. Георги Стрезов: 225. "Правата на българските малцинства и Обществото на Народите", 1929 г. 226. "Македонските емигранти в Швейцария през Световната война", 1931 г. 227. "Охрид", 1938 г. 228. "Сръбското разорение" 229. "Политическите борби на македонските българи" Кирил Совичанов: 230. "Високо Преосвещенний Св. Скопский митрополит Неофит", 1938 г. 231. "Антон Е. Кецкаров", 1940 г. 232. "Иконом Тома Николов, първият дякон в Битоля", 1940 г. Климент Заров от Охрид: 233. "Карта на град Охрид и околността му", 1887 г. Евтим Спространов: 234. "Султанът и управлението в Турция. Сказка", 1900 г. 235. "Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София", 1900 г. 236. "По македонските работи", 1901 г. 237. "Вътрешните врагове на България и анонимните им писма" 238. "Китка. Сбирка от приказки", 1904 г. 239. "Свети Наум. Живот и легенда", 1904 г. Христо Назимов/ Christo Nizamoff: 240. "Struggle for Freedom" Славейко Арсов: 241. "Въстаническото движение в югозападна Македония (до 1904 г.)", 1925 г. Георги Кулишев: 242. "Македонската криза", 1928 г. 243. "Новите смутители всред македонската емиграция" Никола Стоянов: 244. "Финансовото положение на България и българският репарационен дълг", 1923 г. 245. "Репарации и междусъюзни дългове", 1933 г. Кръстьо Хаджииванов: 246. "Стихотворения и поеми", 1990 г. Мирчо Юруков: 247. "Благоевград", 1964 г. Тома Карайовов: 248. "Македонските искания и дипломацията", 1903 г. Христо Дойчинов от с. Баня, Разложко: 249. "Пътни бележки за шестдневното Разложко царуване", 1884 г. Атанас Далчев: 250. "Ангелът на Шартър", 1943 г. Владислав Ковачев от Щип: 251. "Отворено писмо" 252. "Тъгите на роба", с Христо Силянов, 1905 г. Димитър Хаджидинев от Дойран: 253. Пиесата "Революционер" Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдско: 254. "Стопанският облик на Македония" 255. "Пред нови задачи" Антон Драндар: 256. "A propos d'un mouvement en Macedoine", 1900 г. Йордан Шурков: 257. "Към бунт" 258. "Отмъщение" Сборник със спомени издадени в Р. Македония: 259. "Премрежиньата на македонското револуционерно движенье. Спомени – Христо Калайджиев, Крсто Лазаров, Крум Петишев, Атанас Джолев, Мирчо Кикиртков", Скопjе, 2003 г. Цане Андреевски: 260. "Разговори со Конески" Никола Зографов: 261. "Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация", 1901 г. 262. "Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не може да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско", 1927 г. Иван Дорев: 263. "Българска граматика с църковнославянски четива", 1937 г. Антон Страшимиров: 264. "Прилепските светци", 1908 г. 265. "Отвъд" 266. "Истината по положението в Македония", 1908 г. 267. "Македонски войводи", 1900 г. Димитър Благоев от Загоричани: 268. "Нашите апостоли", 1886 г. Станислав Шумков от Крушево: 269. "Бъдещето на Балканските държави", оригинал от 1897 г. издаден в САЩ на английски език Георги Киселинов: 270. "Подвизите на македоно-одринци презъ 1912-1913 година (Лични спомени и впечатления на доброволецъ отъ ІV Битолска дружина)", 1943 г. Теодосий Робев от Битоля: 271. "Битоля", 1944 г. Иван Шумков: 272. "Жалостна книжка по делбата на Македония", 1895 г. Партений Зографски: 273. "Сборник на народни песни" Христо Попстоилов: 274. "Дейност на Венелина по българския фолклор", 1905 г. 275. "Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки", 1907 г. Юрдан Иванов: 276. "Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)" Христо Настев от Щип: 277. "Как умира македонския четник" – пиеса, представена 18.II.1939 г. в Македонския дом във Варна Наум Тахов: 278. "Сборник от македонски български народни песни", 1895 г. Христо Попантов: 279. "Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко", 1925 г. Stoyan Christowe: 280. "This is My Country", 1938 г. Васил Узунов: 281. "Изгревът на свободата" 282. "Някога в Македония" 283. "Край Вардар" 284. "Това бяхме" 285. "В омайната Рила" 286. "Ние (Балканската война)" Анастас Лозачев: 287. Мемоар "Автономна Македония", 1944 или 1945 година Никола Киров Майски: 288. "Илинден", 1923 г. 289. "С поглед към Македония" 290. "Епопеята на Крушево" 291. "Крушово и борбите му за свобода", 1935 г. Всичко това и много повече може да намерите в онлайн сайта им: http://strumski.com/

Тези учени направиха важни открития във физиката, биологията, астрономията и други научни области. Изминалата 2016 година беше белязана от смъртта на някои от най-обичаните културни икони – от Дейвид Бауи, Принс и Джордж Майкъл до Харпър Лий, Гуен Ифил и Заха Хадид. Но ние загубихме и откривателката на първото ефективно лечение за сърповидно-клетъчна анемия, съоткривателката на тъмната материя и създателката на 3D принтера, който печата живи клетки като “био мастило”. В четвъртото си издание това ежегодно почитане на бележити жени от областта на науката, които са починали през последните 12 месеца, извежда на преден план образите на 10 жени, които са оставили незаличима следа в съответната област, в която са работили. Във време, когато учените като цяло твърде често биват пренебрегвани за ключовия им принос към обществото, не е чудно, че жени с високи постижения в STEM областта (бел. прев. – наука, технологии, инженерство и математика) често остават недооценени. С оглед на това, ето един поглед към някои от звездите на науката и технологиите, които ни напуснаха през 2016 г. Ann Caracristi Credit: NASA Wikipedia Ann Caracristi, водещ американски криптоаналитик или „разбивач на кодове“, която е служила като заместник-директор на американската Агенция за национална сигурност, почина през януари на 94-годишна възраст. Caracristi става криптоаналитик през 1942 г. в разгара на Втората световна война, и бързо развива умения за разпознаване на модели и разшифроване на вражеските кодове. В допълнение към техническите ѝ способности, Caracristi е известна и с работата си по гарантиране на това усилията на колегите ѝ в разбиване на кодовете да достигат благополучно до правилната дестинация. Като агент на Агенцията за национална сигурност, Caracristi е лидер в ранното прилагане на компютрите в криптоанализа, като тя разработва лаборатория за изучаване на тайната комуникация. През 1975 г. Caracristi става първата жена, повишена в старши ранг GS-18 на Агенцията на национална сигурност, а през 1980 г. – първата жена, заела поста на заместник-директор на агенцията. През същата година тя е отличена от Департамента на отбраната на САЩ с награда за граждански заслуги. Тя се оттегля от Агенцията за национална сигурност през 1982 г. Suzanne Corkin Credit: Louis Bachrach Suzanne Corkin, пионер в областта на когнитивната невронаука, която е позната най-вече с проучванията си на известния пациент, страдащ от амнезия, Н.М. (Henry Molaison), почина от рак на 24-ти май на 79-годишна възраст. Контактите на Corkin с Molaison, който загубва способността си да създава нови спомени след мозъчна операция за контрол на епилептични припадъци, започват по време на нейната докторантура, която тя провежда в McGill University под ръководството на невропсихолога Бренда Милнър. Нейната работа с Н.М., когото тя изучава до, а дори и след смъртта му през 2008 г., води до откритието, че хипокампусът на мозъка е ключово място за консолидация на дългосрочната памет. Corkin е дългогодишен преподавател по мозъчни и когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт и директор на Лабораторията по поведенческа невронаука, където изследва и дългосрочните последици от наранявания по главата при ветерани от войните и биологичните аспекти на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. По време на кариерата си тя става автор или съавтор на близо 150 научни статии и 10 книги. http://nauka.bg/10-бележити-жени-които-си-отидоха-през-2016/

48 факта за алкохола http://www.chitatel.net/48-facts-alcohol/ Приключвате ли деня си с чаша вино на дивана? Ако е така, добре е да знаете някои и друг факт за алкохола и неговото въздействие върху телата и живота ни. Открихме за вас няколко интересни факта за алкохола, които напомняме: На алкохола му отнема само 6 минути, за да въздейства на мозъка. На всеки 10 минути алкохолът взима жертва. Ежедневно. Алкохолът не се разгражда – той се абсорбира се директно в кръвта. Около една трета от онези, които шофират пият по едно питие. 48% от хората в света на възраст над 15 години твърдят, че никога не са пили алкохол. Алкохолът не те кара да забравяш. Просто, когато прекалиш с алкохола, мозъкът временно блокира способността си да създава спомени. Всеки руснак консумира 18 литра алкохол годишно, което е двойно количество на онова което експертите смятат за опасно. В Русия годишно има над 500 000 смъртни случая свързани с алкохол. Хората със сини очи са по-издръжливи на въздействието на алкохола. Над 30% от случаите на рак могат да бъдат предотвратени чрез избягване на алкохол и цигари, здравословна диета и физическа активност. Бирата не се е смятала за алкохолна напитка в Русия до 2013 г. Най-силната бира в света съдържа 67.5% алкохол.Във Великобритания е законно деца над 5 години да пият алкохол вкъщи или в други частни помещения. Амстердам плаща на алкохолиците с бира, за да чистят улиците: 5 кенчета за всеки работен ден плюс 10 евро и тютюн. Правителството на САЩ е отровило алкохола по време на Сухия закон през 20-те и 30-те години, убивайки над 10 000 души. Около шест американеца умират всеки ден от алкохолно натравяне. В професионалната стрелба алкохолът се смята за подсилващ изпълнението наркотик, защото те отпуска и забавя сърдечният ритъм достатъчно, за да ти даде предимство. В края на XIX век много американски деца учат в училище, че дори глътка алкохол може да доведе до слепота, лудост и дори спонтанно запалване. Най-високата засечена стойност на алкохол в кръвта е била 91% – два пъти повече от смъртоносната граница и 11 пъти повече от законното. Има круизен кораб, който минава през Стокхолм, Швеция и Хелзинки, Финландия, с цел купуване на евтин алкохол. Зигмунд Фройд е препоръчвал кокаин като лечение на депресия, алкохолизъм и зависимост от морфин. Владимир Велики, князът на Киев, е смятал да приеме християнската религия или исляма. Изпратил е пратеници да проучат двете религии и когато е разбрал, че ислямът забранява алкохола, е избрал да се покръсти. Приемането на алкохол е забранен във парламента на Великобритания, с едно изключение: канцлерът може да пие, докато дава отчета за годишния бюджет. Всички: http://www.chitatel.net/48-facts-alcohol/

Не само теб, в този раздел стана модерно да се цензурира

Разчистих малко темата, ако нямате какво да пишете по темата то не пишете! Всички лични дискусии на ЛС!

RIP

Тази година в българската база на Ледения континент ще работят 32-ма души. Първите 10 тръгнаха на 21.11.2016 с полет по маршрута София – Рим – Сантяго де Чили – Пунта Аренас, откъдето с чилийски военен самолет, а след това с чилийски кораб ще стигнат до остров Ливингстън. Екипът трябва да разконсервира станцията след тежката полярна зима и да осигури нормални условия за обитаване и работа на следващите групи, в които преобладават учените. Втората група полярници от юбилейната 25-та антарктическа експедиция заседна в Пунта Аренас Изключително лошото време в Антарктида възпрепятства полярниците Дойчин Боянов, Николай Петков, Неделчо Хасърбасанов, Деница Апостолова, Димо Николов и Геновева Колева да отлетят за там и за момента те остават в най-южния град на Чили Пунта Аренас. Силните ветрове и снеговалежи направиха невъзможно осъществяването на полетите до Ледения континент с военно-въздушните сили на Чили, Бразилия и Уругвай. Ръководителят на групата алпинистът Дойчин Боянов се свърза към полунощ с проф. Христо Пимпирев и му съобщи новината. Българските полярници трябваше да бъдат транспортирани до о. Кинг Джордж с бразилски самолет „Херкулес” преди два дена и оттам още вчера да стигнат до българската база „Св. Климент Охридски” с испанския кораб „Сармиенто де Гамбоа”. Големият проблем възникна, когато се разбра, че поради забавянето в полетите бразилският самолет вероятно няма да може да изчака прозорец от хубаво време и планира да се върне във военната си база в Бразилия. Испанският кораб също няма да чака българите и при тяхно забавяне е възможно да е заминал, което ще направи невъзможно достигането до българската база. Това напълно обърква програмата на българската експедиция, забавянето на полетите съкращава много времето за изпълнение на задачите на алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков за траверс на планината Тангра и премиерно изкачване на върховете Левски, Ботев и Борис. В момента испанските полярници вече са си намерили скъпоплатени полети с единствения комерсиален превозвач DAP, докато българите очакват да бъдат превозени с минимално заплащане от чилийски и уругвайски самолети. Ръководителят на българската експедиция проф. Христо Пимпирев е в непрекъсната връзка както с нашите полярници, така и с мениджърите по логистика на Чили, Уругвай и Бразилия, за да се намерят свободни места в техните самолети. За повече подробности следете официалната страница на Български Антарктически Институт: https://www.facebook.com/Bulgarian-Antarctic-Institute-94601793939/

Всички снимки: http://www.chitatel.net/20-ng-traveler-2016/ National Geographic винаги е бил скривалището на най-ярките снимки в света, а конкурсите, които обявява всяка година, привличат стотици талантливи професионални и любители фотографи да опитат своя късмет. Ежегодно журито е натоварено с тежката задача да открие най-ярките кадри на годината, а на нас остава само да се наслаждаваме на резултата. Представяме ви 20 най-забележителни снимки в категорията Traveler Photo за 2016 година. 1. Снежна буря в Ню ЙоркСнимка: Michele Palazzo 2. Стихия в Южна Дакота, САЩСнимка: James Smart 3. ЛисичкиСнимка: Hiroki Inoue 4. Мистична къщурка, ФинландияСнимка: Pierre Destribats 5. Златен изгрев, Тоскана, ИталияСнимка: Giovanni Modesti 6. Семейство, ЯпонияСнимка: Takeshi Marumoto 7. Хотел в планината, ШвейцарияСнимка: Julia Wimmerlin 8. Път като стълба, Норвегия Снимка: Christoph Schaarschmidt 9. Пустиня НамибСнимка: Doris Landertinger Всички снимки: http://www.chitatel.net/20-ng-traveler-2016/

http://www.chitatel.net/300-dyrvesni-vidove/ 300 години. Толкова би ни отнело подреждането в каталог на всички дървесни видове в необятната Амазонска екваториална гора – повече, откъдето и да е другаде по света. Именно това и правят дръзки откриватели в последните три десетилетия – събират и записват информация относно различни видове дървета в Амазония. До тук, според учени от музея на естествените науки Фийлд , общият брой описани дъвесни видове са 11 676. Регистриране на дървесните видове Преди това ново проучване, никой не се бе осмелявал да изброи точно видовете дървета в Амазонската екваториална гора, това твърдение споделя и Найджъл Питман – един от авторите. През 2013 година обаче същият научен екип съобщава, че, по изчисления, видовете трябва да са общо 16 000. Сега, в новото изследване, Питман и колегите му анализират 500 000 проби от цветя, листа и плодове, чрез които ще изготвят, както самите те смятат, първият регистър на всички познати дървесни видове в Амазония. Изследователският екип претърсва щателно дигитализирани архиви за целта на описа, като най-старите образци са от 1707 г., а последните са събрани през 2015. 300 години би отнело на еколозите да идентифицират и подредят в списък всички дървесни видове в Амазония. Специалистите обаче са съставили първия по рода си азбучник, който ще помогне на бъдещите изследвания. Питман казва, че предположението им от 2013 г. за общ брой от 11 676 вида може и да се окаже „добро“ и че останалите 4 000 са сред най-редките и предстоят да бъдат открити и регистрирани. Екологът дава информация, че от началото на XX-ти век, всяка година се откриват между 50 и 200 нови вида. Нещо повече, проучването загатва, че мисията на еколозите – откриването на нови видове, още не е приключила: „Няма да сме приключили с новите видове в следващите три века“, казва още Питман. Целта на изследването Повече на: http://www.chitatel.net/300-dyrvesni-vidove/