Р. Теодосиев

Hubble Rocks with a Heavy-Metal Home - това е заглавие от сайта на НАСА на 3-ти юни (източник). Всъщност не става въпрос за музика, а за тежки метали в буквалния смисъл на думата. Снимката е заснета от космическия телескоп "Хъбъл" и изобразява глобуларния клъстър NGC 6496, който е на възраст 10.5 милиарда години. Звездите, които изграждат този клъстър, съдържат много голяма пропорция на метали. Тук е любопитно да отбележим, че астрономите смятат всички елементи, които са по-тежки от хелий, за "метали". Т.е. терминът "метал" в астрономията включва всички елементи освен водород и хелий. Това може да обърка хората, които са свикнали да използват стандартната дефиниция, използвана от физиците и химиците. Когато астрономите ви казват, че дадени звезди са богати на въглерод, водород, кислород и неон, тези звезди за тях са "метални звезди", дори и в химията тези елементи да се водят неметали. Звездният клъстър е открит през 1826 г. от астронома Джеймс Дънлоп. Намира се на разстояние 35 000 св. години от нас, в Южното съзвездие Скорпион. Image credit: ESA/Hubble & NASA, Acknowledgement: Judy Schmidt Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1360-2016-hubble-heavy-metal

Темата се превърна в "Най-добрият начин да си съхраним информацията", къде отиде традиционното писане? Аз ви препоръчвам mega.nz - дават 50 ГБ безплатно. Но всички тези онлайн платформи не са препоръчителни за бекъп, най-добре е да си наемете някой хостинг (вече не са толкова скъпи) и да си складирате информацията някъде там. Аз лично използвам външни хардове, които ми вършат много добра работа. Но ако ще продължаваме за складирането на информация, то да отделя мненията и да продължим в отделна тема?

БЕЛИТЕ ХРОНИКИ НА ВИТАНОВ Хроника 4: Александър фон Хумболт Автори: Николай К. Витанов и Калоян Н. Витанов Няколко думи от първия автор Белите хроники имаха успех, много по-голям, отколкото очаквах. Честно да ви кажа, не знам, защо се получи така. Може би е назряла нуждата от нещо такова. Когато разговарям с хората за хрониките, те ме питат обикновено за две неща. Едното е – кога ще започна да пиша черните хроники. Хората предполагат, че те също ще бъдат много интересни. Така е, но няма да бързам да ги пиша засега. Всяко нещо с времето си. Другото, което ме питат хората е ще разширя ли белите хроники с информация за чуждестранни учени. Като си помисля, тази идея е много добра, защото ще мога да разкажа интересни и вероятно малко известни у нас факти за живота на учени, допринесли много за развитието на науката. Разширяването на обхвата на белите хроники обаче поражда проблеми, тъй като работата става повече, а денят не става по-дълъг. Затова решавам този проблем по стандартния начин – за хрониките, които отразяват живота на чуждестранни учени ще имам съавтор и то този, който е посочен по-горе. Този съавтор се захвана за работа с желанието и жарта, които само младостта може да даде на човека. И тъй – напред към Александър фон Хумболт. Защо започваме с Хумболт? Германската наука често се дава за пример в наши дни. Прекрасно организирана и високо ефективна. Но как е станало това? Откъде започва съвременната германска наука? И КОЙ е поставил началото? Ето ги въпросите които ни водят към отговора – Александър фон Хумболт. Може би не знаете, но приносът на този човек е толкова голям, че когато през 1862 г. в Берлин се обсъжда идеята за издигане на паметник на Гьоте, Шилер и Лесинг, един изтъкнат германски филолог – Якоб Грим (фамилията не ви ли напомня на нещо – Хензел и Гретел, бременските музиканти, вълкът и седемте козлета, Пепеляшка и други такива) разпалено възкликва – „Само един може да стои до Гьоте и това е Александър фон Хумболт!” Като се поогледате в географската карта на света, ще видите Хумболтовото течение, ледник с такова име в Гренландия, планински хребети с такова име в Америка и Азия, че даже и блато в Северна Америка е кръстено на Хумболт. „Искаме да видим Хумболт”, крещели в лицето на пруския крал революционерите на 21 март 1848 година. Какъв е този човек? Защо за него казват, че ако Гьоте е крупната фигура на класическата немска поезия, то Хумболт е крупната фигура в класическата немска наука? Дарвин се е възхищавал на пътешествията на Хумболт в тропическите страни и това силно е повлияло на неговия живот и на появата на „Произхода на видовете”. Хумболт си поставя за задача да изследва всестранно един от неизследваните тогава райони на Земята – западната част на южна Америка и централна Америка както и да даде единно описание на „Земята и небето”. Решавайки таза задача Хумболт поставя началото на географията на растенията, хидрогеографията, сравнителната климатология и т. н. Хумболт укрепва позицията на естествените науки в Германия и ги поставя наравно с теологията и философията, заемащи господстващо положение дотогава. Могъществото на германските естествени науки в следващите 100 години произтича и от делата на Александър фон Хумболт. Хумболт полага основите на популяризацията на науката чрез серия от публични лекции в берлинския университет. Изданията на Хумболт „Космос” и „Картини от природата” спомагат много за образоването на широки слоеве на германското общество и през това подпомага последвалия скок в развитието на естествените науки в Германия. А сега – напред към детството на Хумболт. ... Прочетете цялата статия в оригинал в брой 81 на списание Българска наука: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka81/29

Може би е време да се пренапишат учебниците по история. Открити са доказателства, че Индската цивилизация е най-малко на 8000 години, а не на 5500 години, както се смяташе досега. Много преди цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия, пишеTimes of India. Нещо повече, изследователите са открили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на най-малко 1000 години преди това. Изследването е публикувано в списание Scientific Reports. Проучването също така хвърля нова светлина върху това, защо тази привидно процъфтяваща цивилизация е загинала. Екип от изследователи от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и животински кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, използвайки радиовъглеродния метод и техника, наречена "оптически стимулирана луминесценция (Optically Stimulated Luminescence- OSL)", пише Daily Mail. Бирана - най-древното цивилизовано селище Бирана е малко селце в района Фатерхабад. Намира се в близост до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско селище в момента е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни слоеве, разказва Swarajya magazine. "В Бирана най-ранният слой по датировка с 14C е средно 8350 ± 140 години пр.н.е. (8597 до 8171 години пр.н.е.). Последователно културните слоеве в Бирана, определени от археологически артефакти, заедно с радиовъглеродната датировака, са Прехарапски период (Pre-Harappan Hakra phase) (~ 9500-8000 години пр.н.е.), Ранен харапски период (~ 8000-6500 години пр.н.е.), Ранен зрял харапски период (~ 6500 -5000 години пр.н.е.) и Зрял харапски период (~ 5000-2800 години пр.н.е..) " - пише в изследването. Екипът всъщност е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била разпространена в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, освен известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия. Изследователите започнали разкопки до неизследван район, Бирана, и в крайна сметка разкриват нещо много по-голямо. На разкопките са намерени и големи количества животински останки като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които чрез радиовъглероен анализ са определени възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни "критичен пропуск в информацията ... [за] Харапската (Индската) цивилизация, обяснява Арати Дешпанде Мукерджи (Arati Deshpande Mukherjee) от Deccan College, който заедно с Изследователската лаборатория по физика, Ахмедабад, анализира находките. Това, което открили учените: "Керамиката на 42 см дълбочина е идентифицирана като слой от зрелия харапски период на средно 4800 ± 300 (1σ) години пр.н.е. (между 5120 до 4520 година пр.н.е.), докато керамиката от по-дълбоки нива, съответстващи на ранния зрял харапски период при 143 см показаха 5900 ± 250 (1σ ) години пр.н.е. (между 6185-5695 година пр.н.е.). В ниво Хакра (Прехарапски период), при 300 см по-голяма дълбочина, е определено на 8384 година пр.н.е." "На местата на разкопките, видяхме запазени всички културни нива от етапа на предшестваща Индската цивилизацияя (9000-8000 г. пр.н.е.), която сме категоризирали като Ранна Харапа (8000-7000 пр.н.е.) до времената на зралата Харапска цивилизация," - отбеляза Аниндья Саркар (Anindya Sarkar), ръководител на отдела по геология и геофизика в IIT Kharagpur пред индийското издание Bharata Bharati. Упадъкът на цивилизацията не е пряко свързан с изменението на климата Първо, учените не са съгласни с допускането, че Индската цивилизация е изчезнала изведнъж. Доказателствата не поддържат тази хипотеза, твърдят те. Защо? "Въпреки, че разпадането на Харапа, както и на няколко съвременни цивилизации като Акадската (Месопотамия), Минойската (Крит), Яндзъ (Китай) е обяснявано или с отслабване на мусоните, или с паназиатска суша около 4100 години пр.н.е., доказателствата са едновременно противоречиви и непълни. Или климатичните събития и културните нива не се съгласуват по време, или самите промени на климата са регионални. Някои експерти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на "изгубената река Срасвати" Гагар-Хакра в резултат от изменението на климата. Има и много други теории за причините, включително арийската инвазия, катастрофални наводнения, разпространение на инфекциозни заболявания. Но екипът има нова теория. "Нашето изследване показва, че климатът не е причината за упадъка на харапската цивилизация," - твърдят учените. Докато по-ранните фази на индската цивилизация представляват земеделски общности, зрелите харапски селища са силно урбанизирани с организирани градове и много по-развита материална и занаятчийска култура. Те са имали редовна търговия с Арабия и Месопотамия. Късният харапски етап свидетелства за мащабна деурбанизация, спад на населението, изоставяне на установените места, липса на основни удобства, насилие и дори унищожение, разказват изследователите. "Анализирахме изотопния състав на кислорода в костите и фосфатите в зъбите от тези останки, за да разгадаем състоянието на климата. Кислородният изотоп в костите и зъбите на бозайниците пази информация за древните атмосферни води и от там - за интензивността на мусонните валежи. Нашето изследване показва, че предшествениците на хората от харапската култура са започнали да обитават тази област, когато климатът е благоприятен за заселване на човека и земеделие. Мусоните са били много по-силни преди 9000 - 7000 години от сега и вероятно са захранвали река Гагар-Харкра, били са по-пълноводни с огромни заливни зони", обяснява Дешпанде Мукерджи. Археологичните данни показват, че хората са променили модела на културите и земеделската си стратегия. Ако първоначално в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), след това, с настъпването на сушата, те са сменени със сухоустойчиви култури - просо и ориз. Това, според учените, е довело до деурбанизация - нарастване на населението в селските райони и упадък на градовете. Цивилизацията на р. Инд Индската (харапската) цивилизация, е съществувала в долината на река Инд от над 8000 години. Нейните градове са имали канализация и обществени тоалетни, а в селата - напоителни системи. Съществуват данни, че големите градове на цивилизацията по Инд, като Мохенджо-Даро, са поддържали връзки с другите два центъра на градивната човешка деятелност по онова време - Месопотамия, а вероятно и Египет. Големите центрове по Инд били изграждани по сходни градоустройствени планове, като крепости със зъбчати стени, а в укреплението били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били строени на два и повече етажа от печени кирпичени тухли с високо качество. Градовете на Индската цивилизация притежавали градоустройствен план с квартали и улици, а в домовете на жителите им имало бани с водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи, едно изключително постижение на благоустройството за онези времена. В Мохенджо-Даро бил открит и един от най-древните басейни за къпане в историята с размери 11Х7 m. Градовете разполагали и със зърнохранилища за съхранение на пшеница и ечемик. Индската цивилизация имала своя писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, която все още не е разчетена. По въпроса за етническия състав на носителите на най-древната култура по Инд сред учените няма единно мнение, като има три хипотези - дравидска, семитска и арийска. (от Уикипедия) Източник: http://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_48462.html?preview=ok#ad-image-0

СПИСЪК С 40 БЕЗПЛАТНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ САЙТА В света има над 17 000 университети, като в повечето от тях, за да получите диплома трябва да отделите не малка сума пари. Повечето студент изплащат заеми след завършването си, а други работят по време на ученето си. В момента живеем в свят, в който почти всеки човек има достъп до компютър. Това ни осигурява необятно поле от възможности. Огромни библиотеки с отворен достъп и сайтове с информация просто чакат да бъдат прочетени и използвани, за да се усъвършенстваме. Всеки може да бъде по-добре образован и от студентите в най-престижните университети в Европа или САЩ. Предоставяме ви 40 полезни сайта, които могат да променят нивото на образованието ви напълно безплатно. /натиснете върху името на сайта, за да го отворите/ 1. ALISON– над 60 милиона уроци и курсове, с над 1,2 милиона уникални посетители на месец 2. COURSERA – Образователен сайт, който работи с различни университети и показва техните курсове напълно безплатно.Има над 542 обучителни курса. 3. The University of Reddit – Университета Reddit Пълният списък: http://www.chitatel.net/40-bezplatni-obrazovatelni-sayta/

По случай 100-годишнината от създаването на компанията, BMW представя своя автомобил на бъдещето. Марката, която се е фокусирала към шофьорите, които търсят удоволствие от шофирането ни представя най-новото си творение – BMW Vision, изпълнен с жар и сила. Според BMW бъдещето изглежда така. Повече: http://www.chitatel.net/bmw-vision/ Повече: http://www.chitatel.net/bmw-vision/

Някои аспекти при ухапванията от пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/ Автори: д–р Красимир Христов, Марко Иванов, Георги Русев За да могат да се дадат по-точни препоръки за първа помощ и последващото лечение, при ухапване от отровни змии в България е добре преди това хората да бъдат запознати с отровния апарат и отровата на двата вида отровни змии, имащи значение у нас – пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/ Отровен апарат при пепелянката и усойницата? Отровен апарат на пепелянка /V. ammodytes/ Отровния жлеза е двуделна състои се от главна и спомагателна. По морфология е сложна алвеоларна жлеза (представлява видоизменена слюнчена жлеза) Капацитета на отровната жлеза при пепелянката е много голям. И двата вида са представители на сем. Отровници /Viperidae/ т.е. по отношение на зъбите и отровния апарат се категоризират като соленоглифни (Solenogliphia). Това означава, че тези влечуги имат кухи, подвижни отровни зъби, разположени в предната част на горната челюст. Тези зъби са свързани с канали, които водят към отровните жлези. Самата отровна жлеза е двуделна и се състои от главна и спомагателна жлеза. Отделянето на отровния секрет става чрез контракции на дъвкателния мускул (musculusmasseter) и специфичния жлезен мускул (musculus constrictor glandule). Този тип отровен апарат е еволюционно най – напреднал и е характерен за Отровниците /Viperidae/ и Кроталидните змии /Crotalidae/. Отровните зъби са разположени успоредно на горната челюст и при захапване се изправят почти перпендикулярно. При тези змии освен отровните зъби, по челюстите са разположени и сухи т.е. не свързани с отровни жлези – на горната челюст тези зъби са разположени по криловидните кости и по долната челюст на мандибуларните кости. По горночелюстни кости при солиноглифните змии са разположени само отровните зъби, покрити от лигавични гънки. Отровните зъби са извити, кухи, крехки и чупливи. Покрити са с лигавична гънка, която ги предпазва от вредни въздействия. Когато пепелянката не хапе отровните зъби са разположени успоредно на горната челюст, покрити от лигавичните гънки Аналогично е положението при усойницата. Отровните зъби при пепелянка са подвижни и се изправят перпендикулярно на горната челюст при ухапване, но значителна част от дължината им е покрита с лигавична гънка Отровния апарат на усойницата /V. berus/ е аналогичен на този при пепелянката При ухапване отровните зъбите се изправят перпендикулярно на горната челюст, а когато не хапе са разположени успоредно на челюстта. Капацитета на отровните жлези на усойницата е около десет пъти по – малък от този на пепелянката – т.е. при ухапване усойницата е в състояние да отдели приблизително 10 пъти по – малко количество отрова в сравнение с пепелянката. Отровните зъби, обаче, са по – къси. Пепелянките и усойниците често сменят отровните си зъби, които са крехки и чупливи, и понякога остават в ухапаната плячка. Понякога старите отровни зъби, които не функционират, остават известно време в лигавичната гънка преди да паднат. Отровата при змиите? Отровата на тези видове представлява жълта или безцветна, опалисцираща (блестяща) течност, със съдържание на около 30 % сухо вещество около и около 70% вода. Самата отрова представлява смес от пептиди (белтъци) със силно биологично въздействие и високомолекулни съединения, които бъбреците не могат да се отделят в урината. Затова отровата не може да бъде изхвърлена с урината и се открива в тялото на пострадалия до 2 – 3 седмици след ухапването. Повечето токсини обаче губят активността си след 2 – 3 денонощие. Върху горночелюстните кости /os maxilaria/ са разположени само отровните зъби. На горната челюст сухите не отровни (не отровни) са разположени само върху криловидната кост /ospterygoidea/. Неотровни зъби има и на долната челюст. Отровен зъб на соленоглифна змия. Изходния отвор на отровния канал се намира на външната страна на зъба, близо до върха. Променя ли се концентрацията на змийската отрова? Принципно това не е възможно. Когато отровата се получава директно, в малки пипети или епруветки, от зъбите тя е с концентрация около 30% сухо вещество и 70 % вода. Понякога при получаването на отровата в петриеви блюда, някои змии отделят по – голямо количество слюнка, поради различни причини, най – вече заболяване, което прави отровата по – водниста и концентрацията на сухото вещество може да падне до 25 – 27 %. Това обаче не се дължи на синтезирането на по – разредена отрова – принципно няма такава. Прецизно получаваните проби винаги са с 30% сухо вещество, от което 90 – 92% са пептиди (белтъчини) и 8 – 10% са различни соли. Основния фактор, който прави ухапванията от един вид змия (дори и от един и същи екземпляр) много различни едно от друго, не е концентрацията, а количеството инжектирана отрова. Друг, важен фактор, който влияе върху развитието на самото ухапване е токсичността на самите отрови. Това свойство се определя от т.нар. средна летална доза (LD50), при опитни животни, най – често лабораторни мишки с тегло 18 – 20 g. Принципно при отделните екземпляри усойницата и пепелянката се наблюдават известни различия в биологичните и имунохимични свойства на отровите, а оттам и в тяхната токсичност. Тези различия могат да бъдат: индивидуални, популационни или подвидови. Най – големи са при двата подвида пепелянки, срещащи се в България. Южната, зеленоопашата пепелянка /Vipera ammodytes montandoni/, отделя отрова с 1,8 – 2 пъти по – висока токсичност, в сравнение с обикновената, червеноопашата пепелянка /Vipera ammodytes ammodytes/ (цвета на опашката, при този подвид е най – често оранжев). Токсичността на отровата отделяна от българските усойници /Vipera berus/ варира, при пробите взети от отделните екземпляри, но най – често е близка до токсичността на южната зеленоопашата пепелянка (в някои проби е малко по – висока). Като цяло, потенциалните възможности на отровния апарат на усойницата са около 10 пъти по – ниски в сравнение с тези на пепелянката. Средното количество отрова получавано, чрез мануален масаж, в змиефермите, появили се в страната през 90’ години на миналият век (поддържащи общо взето приемливи условия на отглеждане на влечугите), е около 30 мг суха отрова (отровата получена след изсушаване във вакуум сушилня или ексикатор – нативната, течна отрова не може да се съхранява във вида в който е получена и затова се изсушава веднага след получаването, като количеството суха отрова е основен показател при отровните змии). Електрофореза в акрил-амиден гел на отрова от пепелянка отрова получена от мъжка южна пепелянка, в пика на нейната активнос (полова активност) 16-часов светлинен ден и температурен градиент 18 - 29ºС; отрова получена от същата пепелянка призимуване (6ºС, без светлина). И двете проби са напълно идентични Отделни контролни групи пепелянки, в Лабораторията по Херпетология към Тракийския Университет, поддържат средна продуктивност около 52 – 56 мг, като отровата се получава чрез електростимулация. Максималното количество отрова получено от пепелянка, у нас, е от мъжка пепелянка от Югозападна България, дълга 76 сантиметра, е 130 милиграма (суха маса). Количеството отрова получавана от усойница е 5 – 7 милиграма (суха маса), (максимално 16 милиграма) – това е около 10 пъти по малко от пепелянката. Това са показатели за получаване на отрова в лабораторни услови. Като цяло, при ухапване змиите отделят значително по – малко количество – 1/7 – 1/9 от съдържанието на отрова в жлезите си. Което е в пъти по – малко от полученото, чрез електростимулация или мануален масаж в лаборатория или серпентариум. Може ли една змия, която е хапала по – често и се е хранила, да отделя по – малко отрова при ухапване? http://www.chitatel.net/uhapvaniyata-ot-pepelyanka-i-usoynitsa/

Какво не ни казват самолетните компании Всяко пътуване със самолет е малка загадка за нас. Огромната метална птица се издуга във въздуха и преодолява огромни разстояния за минути. Вълнението от летенето намалява след няколко полета, но това не пречи този процес да крие свои тайни. Научихме няколко от тях и бързаме да ги споделим с вас. В самолета винаги е тъмно, за да могат очите на пасажерите да привикнат в тъмното и при авария да се насочат към светлината на изходите. Стюардесите искат да приберем масичките си при излитане и кацане, за да може при инцидент, пътят към изхода да е леснодостъпен. Сенниците винаги трябва да са отворени при излитане и кацане, за да може при пожар в самолета, пожарникарите да видят огъня. И още много: http://www.chitatel.net/kakvo-ne-ni-kazvat-samoletnite-kompanii/

Реклама за пътуване ни показва колко много не знае от къде сме.

Цената на електроенергията в Чили спадна до нула и така се задържа 113 дни на това ниво, пишеBloomberg. В тази страна има много слънчеви дни и фотоволтаиците произвеждат големи количества енергия. Толкова много, че няма какво да я правят и я предоставят на потребителите безплатно. Това положение не е за първи път в тази страна. Миналата година имаше подобна ситуация, когато цените на енергията се задържава нулеви 192 дни. Тази година рекордът е счупен. Това е добре за обикновените потребители и производителите в енергоемки отрасли е добре, но безплатната енергия има отрицателна страна. Поддържането на енергийната инфраструктура все пак изисква средства, а енергийните компании, които в болшинството си са частни в Чили, не получават печалба. Въпреки това в Чили различни фирми строят 29 соларни паркове, а други 15 са планирани. Изграждат се, защото се очаква икономическият растеж да продължи. Но сега заради спада на ръста на световната икономика, и Чили не се нуждае от толкова енергия, колкото произвеждат електростанциите. Повечето от енергията в Чили се консумира от медодобивната индустрия на страната, но след като търсенето на мед спадна, вече не се консумира толкова енергия, отколкото преди. Какво е положението в Европа? В Германия на потребителите на енергия в някои дни дори им се заплаща за използването на електроенергия. От 8 май, неделя, Германия счупи нов рекорд в производството на енергия от възобновяеми източници. Благодарение на слънчевото и ветровито време тогава общото производство на енергия от слънчева, вятърна, водна и био енергия е около 55 GW. Общо в страната са нужни 63 GW енергия. По този начин делът на възобновяемите източници става приблизително 87%. В продължение на няколко часа, цени станаха отрицателни, което означава, че се плаща на потребителите. Но в Европа компаниите, произвеждащи енергия от възобновяеми източницилесно да се справят с такива цени, защото са субсидирани. Проблемът е, че често излишъкът от енергия няма как да се складира. Има твърде малко възможности за износ. Поради това, производителите са доволни да се отърват от излишната енергия дори с допълнителни разходи. По средни показатели слънчевата електроенергия е поевтиняла с 50% през последните 16 месеца. Може би вече е време да се спре субсидирането на "зелената" енергия и да започне реалната конкуренция. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/V-Chili-ima-tolkova-mnogo-energiia-che-veche-e-bezplatna_48371.html

Почти всички мечтаем да заминем и да пропътуваме света с раница и кредитна карта в джоба си. Искаме да тръгнем и често дори не подозираме какъв опит ще натрупаме след срещата с други култури и светове. Онези, които пътешестват редовно, са смели и мъдри и най-често те могат да ви дадат страхотен съвет в живота. Ето и пет тайни, които знае всеки пътешественик, но рядко споделя на останалите: Целият текст: http://www.chitatel.net/5-taini-pyteshestvenik/ Срещата с други култури ти помага да разбереш себе си Всички имаме тези моменти, когато се хвалим с новата си кола или рокля, но истинските пътешественици знаят, че щастието да опознаеш света е много по-продължително. Когато се хвалим с новата си придобивка, всъщност получаваме позитивните емоции отвън, когато усещаме света, щастието идва от новите срещи, емоции и гледки, идва отвътре и се задържа много по-дълго, обогатявайки живота ни с моменти, които вероятно няма да забравите. Снимка: boredpanda.com Учиш се да живееш за мига Дори ако не можете да си позволите да пътувате редовно, изучавайте останалите култури – опитвайте нова храна, общувайте с хората, които са родом от други места, учете нов език. Опита да откриете общ език с тях ще ви помогне да станете по-разбиращ, да не съдите прибързано и междувременно да погледнете на себе си по нов начин и да научите повече неща за собствения живот. Снимка: themetapicture.com Да похарчиш парите за емоции, вместо за материални неща ни прави по-щастливи Целият текст: http://www.chitatel.net/5-taini-pyteshestvenik/ За мен най-важното, което никой никога не го приема на сериозно е да вземеш решението да тръгнеш. След като тръгнеш вече всичко е възможно...

http://www.chitatel.net/hong-kong-prez-1950/ Хо Фен прави тези снимки през 50-те години на миналия век, когато е бил още тинейджър. През 1949 г. семейството му се мести от Шанхай в Хонг Конг и младежът остава силно впечатлен от пълните улици с хора, доставчици, коли, шофьори. Решава да заснеме града, така както го вижда той всеки ден и днес можем да надникнем в миналото и да разгледаме как е изглеждал Хонг Конг преди 56 години. Повече снимки на: http://www.chitatel.net/hong-kong-prez-1950/

Целият материал:http://www.chitatel.net/20-snimki-sveta/ Това е нашата Земя. Ние живеем тук. Снимка: visibleearth.nasa.gov Ето къде се намираме в Слънчевата система. Снимка: foxnews.com Това е разстоянието от Земята до Луната. Снимка: foxnews.com В пространството между Земята и Луната могат да се поберат всички останали планети от Слънчевата система. Снимка: reddit.com А сега за размерите им. Това малко зелено петно е Северна Америка, ако я „преместим“ на Юпитер. Снимка: astronomycentral.co.uk А това е Земята в сравнение със Сатурн. Снимки: astronomycentral.co.uk Как биха изглеждали пръстените на Сатурн, ако ги имахме на Земята. Снимка: io9.com А това е комета в сравнение с Лос Анжелис. Снимка: mentalfloss.com Но всичко това не може да се сравни с размера на Слънцето. Снимка: twitter.com Така изглежда Земята от повърхността на Луната. Снимка: NASA А така от Марс. Снимка: NASA И така от Сатурн. Снимка: NASA Това е размерът на Слънцето в сравнение със Земята. Снимка: stronomycentral.co.uk А така изглежда Слънцето от Марс. Снимка: NASA И това не е всичко – на небето има повече звезди, отколкото песъчинките по всичките плажове на Земята. Снимка: science.nationalgeographic.com И някои от тях са много, много по-големи от Слънчето. Най-голямата звезда е червеният хипергигант VY Canis Majoris, който е 1 000 000 000 пъти по-голям от Слънцето. Снимка: youtube.com И дори това не може да се сравни с размерите на нашата галактика. Това е нашето място в Млечния път. Снимка: eecraze.com А съществуват и други галактики, много по-големи от Млечния път. Снимка: twitter.com На тази снимка има хиляди галактики, във всяка от които имат милиони звезди и множество планети. Снимка: hubblesite.org Това е една от най-големите галактики, която се намира на 10 милиарда години разстояние от Земята. Снимка: wikisky.org Целият материал:http://www.chitatel.net/20-snimki-sveta/

Царица на C4?

Да да - Е7 и Ф8 е по-умният вариант

@ISTORIK ще хареса тази тема! Я аз да се пробвам Цар на Ф7 - след това Царица на Ф6 Имаше едно време шах към форума...при интерес може отново да сложим

Време е за следващия ни читателски конкурс! За участие в него трябва да изпратите снимка и кратък текст от своето най-любимо място в България на konkurs@chitatel.net. На 4 юни ще изтеглим един от участниците, за да му подарим пътеводителя "Нови 101 отбивки - идеи за пътешествия до малко познати места в България" на Иван Михалев и Елина Цанкова, осигурен от издателство "Сиела". Продължението на най-любимата на пътешествениците книга през 2015 г. крие нови, още по-вълнуващи маршрути и спиращи дъха гледки, които със сигурност ще ви накарат да се отзовете на предизвикателството и да хукнете по пътищата. И този път местата са малко популярни и не попадат из туристическите наръчници, а вече познатата линия с невероятни авторски фотографии на Михалев и Цанкова продължава с дори още повече снимки и фотосъвети. В тегленето ще участват всички писма получени до 12.00 ч. на 4.06.2016 година, а всеки от вас може да участва повече от веднъж. Пълният списък с правилата на конкурса може да откриете тук, а ние ви желаем късмет и вдъхновение! Снимки: facebook.com

Ако продължавате няма да затварям теми, а вие няма да може да пите в тях!

Алън Тюринг, Алберт Айнщайн, Стивън Хокинг - все „красиви умове”, които успяват да ни очароват! Как така едни схващат само основните аритметични преобразувания, а при други абстрактното мислене е на такова ниво, което не просто не остава неразбираемо, а и респектира останалата част от населението? Невронауката се опитва да формулира дали мозъкът на математика „щрака” по по-различен начин. Честно казано учените отдавна спорят дали математическата мисъл е свързана с обработка на информацията в по-различни мозъчни центрове. В едно проучване, публикувано наскоро от INSERM-CEA, Франция, се съобщава, че областите на мозъка, свързани с математическата мисъл са различни от тези за нематематическата. Екипът провежда следния експеримент. С помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI) сканират мозъчните центрове на 15 математика и 15 нематематика. Пускат им да слушат серия от 72 математически твърдения, разделени по равно между алгебра, геометрия, анализи и топология. Пускат им и серия от 18 нематематичски (предимно исторически) твърдения. Всеки от тях има по четири секунди, за да отрази всяка теза и да определи дали това е вярно, невярно или безсмислено твърдение. Така изследователите откриват, че при математиците анализът на твърденията активира схема от области, които обикновено не са свързани с обработката на езика и семантиката. Съавтор на проучването и докторант Мария Амалрик споделя – „Нашите резултати показват, че високото ниво на математическа мисъл рефлектира върху области в мозъка, свързани еволюционно с древните познания за брой и пространство.” Предходни изследвания са показали, че тези области се активират дори при извършване на елементарни аритметични изчисления. Активират се дори, когато погледнем номера на страницата. Това предполага връзка между „напредналото” и „базисното” математическо мислене. Целият текст: http://nauka.bg/a/по-какво-се-различава-мозъкът-на-един-математик-от-този-на-обикновения-простосмъртен

Едно интересно ревю на сборника: goodreads.com/review/show/1649686193 Целият текст: goodreads.com/review/show/1649686193

Розета потвърди:кометите имат съставките на живота Регионът Имхотеп на кометата Чурюмов-Герасименко, която понастоящем бива изучавана от автоматичната междупланетна станция на ЕКА "Розета". Credit: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA Съставки, които се считат за критични за възникването на живота на Земята, бяха открити на кометата Чурюмов-Герасименко, която автоматичната междупланетна станция "Розета" изучава в продължение на близо две години. Става въпрос за аминокиселината глицин, най-простата аминокиселина с химична формула NH2CH2COOH, и химичния елемент фосфор, ключов компонент на ДНК и клетъчните мембрани. В продължение на дълги години учените дебатират дали е възможно водата и органичните вещества да са дошли на младата Земя в далечното минало посредством астероидите и кометите. Някои комети и астероиди притежават вода със състав, сходен с този на земните океани, но водата на кометата Чурюмов-Герасменко оказа доста по-различна и така бе поставено под съмнение дали изобщо кометите имат съществена роля в доставянето на водата на Земята. Въпреки това новите резултати потвърждават, че кометите притежават потенциала да доставят съставките, необходими за установяването на живота във вида в който го познаваме. Аминокиселините са биологично важни органични съединения, които съдържат въглерод, кислород, водород и азот. Те участват в образуването на белтъците. До този момент следи от глицин са откривани в пробите, доставени на Земята през 2006 година от възвращаемата мисия на НАСА "Стардъст", която летя до кометата Уайлд 2 и впоследствие се върна на Земята, носейки материал от нея. Въпреки това не беше отхвърлена възможността намереният глицин да е попаднал вторично, чрез замърсяване от Земята. Но сега автоматичната станция "Розета" директно откри глицин в комата на кометата, при това експериментът бе повторен и резултатите се потвърдиха. "Това е първото недвусмислено откриване на глицин на комета", съобщава Кейтрин Олтуег, ръководител на инструмента ROSINA и водещ автор на научната статия, публикувана в Science Advances. "В същото време ние открихме други органични молекули, които биха могли да са предшественици на глицин, което намеква за възможните механизми, по които се е формирал". За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1352-2016-rosetta-ingredients-of-life

Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата книга „Децата пишат писма до Бог“ не задължава и не призовава. Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди. Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор. Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата „Децата се усмихват на Бога“. В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: „А какво биха казали нашите деца на Бог?“ И авторът измислил три въпроса: За какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? и За какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата. Целият текст: http://www.chitatel.net/deca-pishat-pisma-1/ Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли? Петя, 4 клас Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат? Юра, 2 клас Кой духа вятърът? Алик, 1 клас Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи? Надя, 3 клас Хората толкова стадат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле? Радик, 4 клас А Ти обслужваш ли и другите страни? Толик, 3 клас Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави? Олег, 3 клас А Ти какво образование имаш? Зайга, 2 клас Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират? Сеня, 1 клас Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете? Нина, 2 клас А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък? Костя, 2 клас Целият текст: http://www.chitatel.net/deca-pishat-pisma-1/

През 1973 година Карл Сейгън пише "Ние сме направени от звезден материал", защото всичко във Вселената е създадено преди милиарди години от огромни червени звезди, а това включва почти всички елементи от нашето тяло. Всички елементи освен водорода и хелия са създадени в звездите, а както знаем всеки човек е съставен от около 53% вода, което означава, че ние сме съставени само от 38% звезден материал. Учените стигат до извода, че не сме създадени изцяло от звездите, но със сигурност сме създадени някъде далече в космоса. http://www.chitatel.net/star-staff/

Много ме впечатли постановката - ЛИВ ЩАЙН в Малък градски театър "Зад канала" - София А последната постановка, която гледах беше в НДК - КВАРТЕТ Опасни връзки след края на света

Е такава тема не сме имали в този форум