Р. Теодосиев

Австралия - 8000 докторанта Италия - 11 000 докторанта Испания - 11 000 докторанта Южна корея - 13 000 докторанта Франция - 14 000 докторанта Япония 16 000 докторанта Индия 24 000 докторанта Англия 25 000 докторанта Германия 28 000 докторанта САЩ 67 000 докторанта

Така както си го написал направо си звучи като космическа надпревара и нещата изглеждат много интересни

България е доста по-добре от повечето държави на балканите. Босна си е бедна и малко по малко се оправя, Сърбия ми казаха, че е доста по-зле от миналата година. Македония, Албанния и Косово няма да ги коментирам, Черна Гора освен курортите на морето всичко друго включително и Подгорица, който на град не мяза са бедни, а вече другите държави част от ЕС са си доста развити, като Словения си е Австрия от всякъде. Интересно ми е в Истанбул какви са заплатите.

След като има кои да ги качва по-евтино, защо им е да откриват топлата вода на ново

Кои са петте най-опасни вулкана на Земята? Географът Матю Блекет от университета в Ковънтри, Англия, определи 5-те най-опасни вулкана на Земята, съобщи Лента. Изригването им може да доведе до гибелта на хиляди хора. Кой е най-опасният вулкан в света? Вулканолози определиха кой е най-опасният вулкан на света - този, разположен на японския остров Иво Джима, пише в. "Дейли мирър". При изригването си той може да предизвика смъртоносно цунами с височина на вълната 25 метра. Тя може да залее крайбрежните райони на Южна Япония и на Китай, включително пристанищата на Шанхай и Хонконг. Списъкът на десетте най-опасни вулкани в света беше изготвен от учени от университета в Манчестър. Димящите планини имат реален шанс да изригнат в следващите 100 години и да причинят смъртта на над 1 милион души. Откриха най-дългата верига от вулкани в света А какво е положението в Европа. Преди 2000 години вулканът Везувий край Неапол погреба под пепелта си град Помпей. Сега, отново край Неапол, дебне супервулканът Флегрейските полета.Той е по-близо от Везувий до града с население от 4,4 милиона души. Учените от Манчестър отбелязват, че през последните 200 години не е имало особено катастрофално изригване, като изключим това на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 година, когато бе регистрирана и "годината без лято". В Япония ще следят активността на вулканите с дронове Сега съществува 30-процентов риск подобна катастрофа да се състои още през този век. И главен виновник за това може да стане димящата планина на остров Иво Джима. Сега вулканът е с 20 метра по-висок, отколкото е бил през 1945 година. Неговата камера с магма непрекъснато расте. Изригването на Кувае, вулкан с подобни размери на остров Вануату, предизвика цунами с височина 30 метра в Нова Зеландия през 1458 година и доведе до залязване на много култури в Полинезия. Какво отприщва супервулкани Вторият най-опасен вулкан света Апойеке се намира в Никарагуа и е разположен в близост до столицата Манагуа с два милиона жители. Той изригва катастрофално на всеки 2000 години, а последната му проява е била точно преди 2 хилядолетия. Други опасни кратери има също в Индонезия, Филипините, Мексико и Камерун. Източник: БТА По мнението на учения, най-голяма опасност за живота на хората представляват действащите вулкани Везувий (Италия), Нирагонго (ДР Конго), Попокатепетъл (Мексико), Кракатау (Индонезия) и Пектусан (Северна Корея). Блекет отбелязва, че от 1600 г. в резултат на вулканична дейност са загинали около 280 000 души. Заради глад, настъпил след изригването на вулкана Тамбора през 1815 г., са умрели 92 000 души, а изригването на Кракатау през 1883 г. е предизвикало цунами, което е отнело живота на 36 000 души. От 80-те години на миналия век смъртността заради вулканична дейност намалява, но според Блекет, в значителна степен това е обусловено от случайни причини и не е свързано с повишена готовност към настъпване на природни бедствия. Лавата от хавайски вулкан се спуска зрелищно в океана (ВИДЕО)

Едно интересно видео направено от Дневник, очевидно с рекламна цел, но и доста интересно и полезно:

Програмата AlphaGo на DeepMind ще тества своите възможности за изкуствен интелект през май срещу топ играча по китайския шах Го Ке Цзе (Ke Jie). Мачът от 3 игри в китайския град Вужен между AlphaGo и китайския състезател ще се състои около година, след като компютърната програма победи с 4:1 водещ играч – южнокореецът Лий Седол. Китайската игра Го изисква много по-сложна стратегия от традиционния шах. Прочетете още: Изкуственият интелект излезе от лабораториите и стигна до бизнеса По време на играта участниците местят черни и бели плочки, наречени „камъчета“, по решетка с линии 19 на 19. Целта е да се пленят камъчетата на противниковия играч чрез заобикалянето им и обкръжаването на повече „празна територия“. AlphaGo се разглежда като основен претендент заради способността си да се учи от своя опит, което понякога води до ходове, различни от човешките, които обаче са доста успешни. След загубата на Лий някои анализатори на играта заявиха, че AlphaGo ще се затрудни срещу Ке. Освен мачът с Ке AlphaGo ще се състезава в игри с противници, включващи както хора, така и други програми с изкуствен интелект. В играта “Pair Go” един китайски професионален играч ще играе срещу друг, но и двамата ще имат собствени съотборници AlphaGo, редуващи ходовете, „така че концепцията за „съвместно учене“ е буквална“, написа в блога си Демис Хасабис, главен изпълнителен директор на DeepMind. DeepMind изглежда доста по-уверена във възможностите на AlphaGo, тъй като програмата ще вземе участие срещу “Team Go” - отбор от петима водещи професионални играчи от Китай. Тези играчи ще „работят заедно, за да тестват креативността и адаптируемостта на AlphaGo към техния комбиниран стил“, добавя Хасабис. AlphaGo следва стъпките на компютъра Deep Blue, който победи на шах Гари Каспаров през 1997 г. Друг компютър на IBM - Watson, спечели през 2011 г. викторината Jeopardy. Watson се превърна в технология, която IBM комерсиализира, за да предлага обработка на естествени езици и машинно обучение за анализ на неструктурирани данни. DeepMind, придобита от Google през 2014 г., вече е част от групата Alphabet. Тя описа AlphaGo на южнокорейския мач с Лий като прототип, който се нуждае от още много тестове и обучение на платформата. Игрите, в които програмата ще играе във Вужен, очевидно са предназначени за демонстрация на AlphaGo. AlphaGo вече игра с Ке и други водещи играчи по време на неофициални онлайн игри, пишат някои издания. „Сега, когато неофициалните тестове са приключени, гледаме напред и ще играем официални срещи в сътрудничество с организатори и експерти по Го“, написа Хасабис в Twitter през януари. Google използва методите за машинно обучение, вградени в AlphaGo, за справяне с проблеми като намаляване на енергийното потребление. Тя използва машинното обучение и в много от своите продукти, включително Google Photos и в преводача Google Translate. http://computerworld.bg/51046_izkustveniyat_intelekt_alphago_shte_igrae_s_shampiona_na_kitajskiya_shah_go

Малко обзор на събитията: На 12.04.1961 г. в Съветския Съюз бе изведен в околоземна орбита първият в света космически кораб-спътник „Восток“* с човек на борда. Неговият пилот-космонавт е гражданинът на СССР, летецът майор Юрий Алексеевич Гагарин. Стартът на космическата ракета премина успешно и след набирането на първа космическа скорост и отделянето на космическия кораб от ракетата-носител, корабът-спътник започна своя свободен полет в орбита около Земята. По предварителни данни, периодът на обиколката на кораба-спътник около Земята ще продължи около 89-90 минути; минималното разстояние от повърхността на Земята (в перигей) ще бъде 175 км., а максималното разстояние (в апогей) ще бъде 302 км.; ъгълът на наклон на плоскостта на орбитата спрямо екватора ще бъде 65 градуса и 4 минути. http://www.chitatel.net/yuriy-alekseevich-gagarin/ http://www.chitatel.net/chovek-poletya-v-kosmosa/

Българската академия на науките ще стимулира участието на млади учени и докторанти в научноизследователската им работа чрез финансиране на научни проекти, разработващи нови и оригинални идеи в девет научни направления на БАН, съобщи сайтът на академията. Програмата е обезпечена целево с 2 000 000 лв. Максималната сума за всеки отделен проект е 12 000 лв. Проектите са с продължителност 18 месеца като ще бъдат финансирани на един етап, без междинно отчитане. Ръководител на проекта трябва да бъде млад учен с минимум 6т месеца стаж в БАН към датата на изтичане на срока за подаване на предложенията или докторант, зачислен на редовна и задочна докторантура в звена на БАН. Датата на дипломата за магистър на младия учен не трябва да е по-ранна от 10 години. Крайният срок за подаване на проектните предложения е 10.05.2017 г. Обявяването на резултатите ще стане между 26–30 юни 2017 г. Първият транш за финансиране и старт на проекта ще бъде 1–7 август 2017 г. Повече информация за условията за кандидатстване - на сайта на Българската академия на науките https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/BAN-startira-programa-za-podpomagane-na-mladi-ucheni-i-doktoranti_78047.html

В края на 2014 НАСА избра продукт, разработван в България, за да модернизира планетарната си система от данни (Planetary Data System). Националната космическа агенция на САЩ разработи уеб приложение, което събира, структурира и прави достъпни за учените по света данните от марсоходите на мисиите на Марс. То е базирано на продукт на Progress, разработван в България – Progress Telerik DevCraft. Как НАСА се спря на продукт, разработван у нас, какви са предизвикателствата по организацията нa огромни обеми от данни и кога ще видим човек на Марс – вижте какво сподели пред Economy.bg Том Стайн, мениджър „Операции“ в НАСА. http://www.economy.bg/innovations/view/27840/Zashto-NASA-se-doveri-na-produkt-razraboten-v-Bylgariya-za-da-sybira-danni-ot-misii-na-Mars

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете: Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея. Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни. Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта. Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война. Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война. Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война. Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт. Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури. Младен Манев ще ни представи отвличането на полетAF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване. Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка. Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел ГибсънHacksaw Ridje. Пожелаваме Ви Приятно четене! Александър Стоянов СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ: https://historyofwars.net/2017/04/10/themilitaryhistoryjournal18/

Случвало ли ви се е да искате да принтирате нещо от телефона си на домашния или офис принтер? Е, в тази статия ще научите как да свържете двете устройства, за да принтирате от телефона (Андроид). How To Print From Your Phone To A Desktop Printer

Някъде четох, че ще правят заедно с руснаците станция, то тази станция ли ще бъде или съвсем друга като отделен проект?

Един познат веднага влезе в Уикипедия и редактира описанието на Списание Осем: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Осем_(списание)&oldid=7858649 За жалост веднага са върнали старата и не вярна информация за списанието: https://bg.wikipedia.org/wiki/Осем_(списание) Прикачам и скриншот, за да остане за поколенията

Македонска патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка - "Македонецъ, Българинъ и Македонска Борба", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 113, Indianapolis, USA, 1929 година "Македонецъ, Българинъ и Македонска Борба" - Това сѫ три отдѣлни понятия за нѣща, които сѫ свързани помежду си... Македонецъ - що значи? - Човѣкъ, който е родомъ отъ Македония. Македонецъ не значи българинъ само, защото родомъ отъ Македония има и хора отъ други народности: власи, турци, гърци, евреи и др. Българинъ - що значи? - Човѣкъ, който принадлежи на българското племе, на българската народность. Тукъ не може да се каже, че човекъ който е родомъ отъ България е българинъ, защото отъ България родомъ има хора отъ разни народности. Може нѣкой да е родомъ отъ Австралия, въ Африка и пакъ да е българинъ. Ето разликата: името българинъ е име на народность, а името македонецъ - е име на произходъ отъ една опрѣдѣлена область, Македония. Македонска народность нѣма, македонски езикъ нѣма. Тогава, какъ да се схваща Македонската борба? Като борба на една народность ли, или като борба на една цѣла страна? Ние често казваме: борбата на Македония е прѣди всичко борба за национални, значи за народностни права и свободи. Тя не е борба на потисната онеправдана социално група, класа, срѣщу друга социялна група, - т.е. тази борба не е класова... Още прѣди да започнатъ, обаче, войнитѣ отъ 1912 година първитѣ агитатори, истинскитѣ водители на освободителното движение въ Македония положиха въ основата му единъ принципъ, който политически създаваше отъ това движение една самостоятелна борба, не вече чисто племенна, българска, а борба македонска, безъ да се измѣстятъ мотивитѣ на тая борба: - именно националното потисничество... Македония за македонцитѣ - това знаме се издигна и възприе не само отъ българитѣ въ Македония. И другитѣ народности тамъ започнаха да го възприематъ, виждайки, че то води към свободи, редъ и справедливость за всички. Македония за македонцитѣ - това е и днесъ нашто знаме. И то не е защото македонскитѣ българи не искатъ да живѣятъ въ духовно и въ всѣкакво друго единство въ българитѣ отъ България - такова едно желание би било чудовищно! - но то не е и за да се заблудятъ другитѣ македонски народности и да се устрои по тоя начинъ едно сливане на Македония съ България. Не. Въ нашитѣ разбирания и въ нашето вѣрване е, че всѣко усилие, насочено, при днешнитѣ условия, къмъ създаване на доминираща надъ Балканитѣ сила отъ която и да е балканска държава, води къмъ размирици, къмъ войни, къмъ нови страдания. Нито право може да има, нито е възможно, нито пъкъ е полезно, която и да е балканска държава да заема положението на господствуващъ надъ другитѣ страни. Нашитѣ усилия и усилията на всички трѣбва да бѫдатъ насочени къмъ създаване на Балканитѣ на такъвъ редъ, който не само ще гарантира националната свобода и независимость на всички тамъ, но и ще създаде условията на истинско приятелско съжителствуване на балканскитѣ народи. Докато у тѣхъ стои жилото на съперничество за надмощие на Балканитѣ - такова съжителство е невъзможно. Македония съ своята борба за свобода е подържала и подържа съществуването на това жило, на стремежи да се използува борбата за държавни планове на близки и далечни. Освободи ли се тя и създаде ли се отъ нея независима самостоятелна държава, то само ще падне и тогава прѣзъ Македония ще минаватъ не както сега нишкитѣ на интриги, на тъмни замисли, на алчности, а нишкитѣ на добра воля за взаимна подкрѣпа, за задруженъ приятелски животъ. Така Македонската борба днесъ е не борба срѣщу или мимо българщината, а борба за право, за свобода на македонскитѣ потиснати населения и косвено - за гарантиране условия за общи свободи, за траенъ миръ и напрѣдъкъ на Балканитѣ." Източник: Сканирана от оригинален екземпляр Автор: Македонската патриотична организация (МПО) е политическа организация, основана в САЩ през 1922 г. от емигранти от Егейска Македония. МПО е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време в Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка. За повече информация за МПО тук http://strumski.com/biblioteka/?id=1345

Почина руският космонавт Георгий Гречко, съобщи ТАСС. Още половин месец и той е щял да навърши 86 години, уточняват от агенцията. "Георгий Гречко бе представител на легендарното поколение летци-космонавти, талантливи инженери и изследователи. Два пъти герой на Съветския съюз, мъжествен и самоотвержен човек, Георгий Михайлович направи много за развитие на родната космонавтика и ракетно-космическа промишленост", се казва в съболезнователната телеграма на руския премиер Дмитрий Медведев. Той е 34-ият космонавт на бившия СССР и 75-ият космонавт в света (отчитайки астронавтите на САЩ - б. ТАСС).

Мисля, че някъде имахме подобна тема, но не мога да я намеря та реших да отворя нова. В Дарик ни обясняват, че езиците на бъдещето ще бъдат френския, немския и китайския мандарин, като английския дори не присиства в класацията, като лично аз не разбирам защо френския е един от езиците на бъдещето?

И аз това си го мислих, как много удобно всичко се получава и поводи и подкрепа и въобще всичко е така нагласено...

Помня тръгна много силно твърдейки, че са наследниците на списание "Космос", с големи притенции за научност и малко по малко се превърнаха в женско четиво, което няма нищо общо с науката. Списанието се продава много сериозно и се чете от хиляди. Не може просто така да се лъжат хората и реално да се заблуждава обществото! Хвърлете един поглед на коментарите:

Вчера видях новата корица на списание Осем и просто не можах да повярвам и очевидно хората много обичат да ги лъжат. А и необразованите са много по-активни от образованите. Когато някой "бг мама" види нещо против ваксините започва в екстаз да го споделя на всичките си "бг мами" и да се прекладя пред "истината". Но не знам с какъв акъл като видиш статия за ваксините до статия за прераждането (и то скритата истина!!!) и продължаваш да "мислиш", че това е близо до истината?!?!

Бизнеса много ги разкали тези държавни и тежки програми, много скоро ще се появят както частни полети, обиколни на Земята, обиколни на Луната така и частни станции, а нищо чудно и плановете за продажба на частна компания на МКС да станат реалност.

Резервациите и за събитията с безплатни пропуски започна от снощи. Приятелски съвет - не се бавете. Темите и презентаторите ни са толкова интересни, че ще свършат. Да не кажете, че не съм предупредила Имаме технологии, уиски, медицина, ледниците на Патагония, религия, кибер сигурност, ваксини, Fake news, Черно море, вселената, химия, храна, приключения, лъва Сесил...А сред учените има емблематични имена - от Нобеловия лауреат проф. Шехтман, вдъхновяващия д-р Петър Берон и логичния проф. Николай Витанов, британските и испански учени, българските лекари с водещи позиции проф. Славчо Томов и доц. Любомира Николаева-Гломб, до млади учени от Полша, Испания и България... Ама много ни е супер програмата https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/programme Технологичното предприемачество – избор на бъдещето Най-важният и неизчерпаем природен ресурс е човешкият гений! Носителят на Нобелова награда за химия проф. Дан Шехтман ще разкаже за превръщането на Израел в една от водещите стартъп нации. Колко наука има в... бутилка уиски? Eдна незабравима среща и дегустация на шотландско уиски, произвеждано във вече затворили дестилерии! Гравитационните вълни – посланици на Вселената Срещнете се с един от учените, работили по откриването на гравитационните вълни. Ще доведат ли до истинска революция в разбирането ни за Вселената? Big Data – има ли размерът значение? Big Data знае къде сте били и кои са приятелите ви. Знае също какво харесвате и какво може да ви ядоса. Big Data знае за вас повече от вас самите, или поне така твърди… Тъмната Вселена Има ли тъмна галактика, която съществува паралелно на Млечния път, и каква е тайната на тъмната енергия и тъмната материя? Религия и наука – очертаване на конфликтната зона Отношенията между религията и науката често се описват като война. Британецът Малкълм Лав изследва "бойното поле" между науката и религията. Бели хакери за черни дни Хакерски атаки на живо и поглед към някои от големите кибер инциденти и скандали в последно време! Приказка за химичните елементи Научете как химията е оставила своята следа в развитието на изкуствата и как елементи, първоначално по-ценни от златото, днес заемат скромно място в кухненския ни шкаф. Фалшиви новини Темата за фалшивите новини е особено актуална след като в речника на английския език вече фигурира думата пост-истина. Със сигурност мерилото на науката за истинност е много по-различно.

НАСА удължава мисията на астронавтката Пеги Уитсън с още три месеца! На снимката: американската астронавтка Пеги Уитсън по време на историческата космическа разходка на 30-ти март 2017 година. Тогава Уитсън постави рекорд за сумарно най-много време, прекарано в открития космос от жена - 53 часа. Photo credit : NASA/ESA 6 април 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Най-опитната американска астронавтка на НАСА Пеги Уитсън, която понастоящем лети в космоса на борда на "Международната космическа станция", ще се върне на Земята три месеца по-късно от предвиденото. Това съобщи американската космическа агенция вчера, на 5-ти април. "Това е чудесна новина", сподели Уитсън. "Обичам да съм тук горе. Животът и работата на борда на космическата станция ме карат да се чувствам като да правя своя най-голям принос, така че непрекъснато се опитвам да изстискам всяка секунда от времето си тук". По план Пеги Уитсън трябваше да се върне през юни заедно с колегите си Олег Новицкий от Роскосмос и Тома Песке от ЕКА. Вместо това тя ще кацне на Земята през септември с Джак Фишър и Фьодор Юрчихин. Фишър и Юрчихин ще излетят в космоса на 20-ти април с кораба "Союз МС-04". Удължаването на престоя на Уитсън е възможно защото миналата година Русия реши да намали постоянно пребиваващия екипаж в руския сегмент на "Международната космическа станция" от трима на двама космонавти. Така корабът "Союз МС-04" ще лети само с двама души и едно място на отиване ще остане незаето. Тъй че Пеги Уитсън може се върне на този кораб, а не със "Союз МС-03", кораба на Новицкий и Песке. Пеги е изключително опитна астронавтка. Тя е в космоса от 17-ти ноември, но преди това е имала още две дългосрочни мисии на "Международната космическа станция". На 30-ти март 2017 г. Уитсън счупи рекорда за най-голям брой космически разходки от жена (осем) и най-много сумарно време, прекарано в открития космос със скафандър - 53 часа. През 2008 година тя стана първата жена-командир на станцията и на 9-ти април тази година отново ще поеме командването. На 24-ти април Пеги Уитсън ще счупи рекорда на Джефри Уилиамс, който до този момент е американецът с най-много дни в космоса - 534. Да, точно така - съвсем скоро рекордьор по космически престой за американската космонавтика ще бъде жена! Да пожелаем успех на Пеги Уитсън и успешно завръщане на Земята през септември! Източник: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

В продължение на десетилетия, българската историография погрешно използва текста „Поля от злато и мини за скъпоценни камъни“ на арабския историк и пътешественик ал Масуди, за да обясни размера на сражаващите се в битката при Ахелой (917г.) армии. Както вече показах в материал, посветен на това паметно сражение от българската военна история, текстът на ал Масуди не се отнася изобщо към Ахелойското сражение, а касае битка, случила се след 932 г. между печенези и маджари от една страна и византийци и българи от друга. В своя текст, Масуди назовава и мястото на сражението – т.нар. Уаландр (ولندر ), често погрешно транскрибирано на български като Валандер. Коя, обаче е тази мистериозна битка и къде всъщност се е състояла тя? Според двете популярни хипотези, извеждащи името на сражението от унгарската дума унондор ( и по-късната й форма нандор, която маджарите използват за да назоват българите), битката се е състояла или край Белград (Нандорфехервар – „Бялата крепост на българите“) или при Булгарофигон (дн. Бабаески). В следващите редове, ще се абстрахираме от теориите и ще се опитаме на базата само на изворите да предложим смислена локация за сражението. И така, какво пише ал Масуди за Уаландр? „…На своята граница, техните врагове [т.е. византийците] имат голям гръцки град – наречен Уаландр, гъсто населен и мъчнодостъпен поради своето разположение между морето и планините. Това място успявало да издържи на атаките на тюрките, на които трудността на терена и храбростта на гарнизона не давали възможност да нахлуят в Рум [Византия]…Роман, който царува сега, през 322 г. [по Хиджра, 934г. сл.Хр.], като научи какво се случва, изпрати 12,000 конници, новопокръстени, въоръжени с копия по арабски маниер и прибави към тях 50,000 войници от страната Рум [Византия]. Те пристигнаха при Уаландр за осем дни и се разположиха на стан зад града и се приготвиха да се бият с враговете…„ Тези два откъса ни дават следната информация за града – трябва е е значително по размери населено място, разположено, между морето и планината, на границите на Византия и разположено на осем дни бърз преход от сборния пункт на византийската армия. Проблемът, когато става дума за Балканите е за кое точно море и коя планина става дума? Реално, това описание може да се отнася както за Егейско море и Стара планина, така и за Адриатическо море и Карпатите. Ако трябва да търсим в по-малки мащаби, може да се отнася до място, разположено между Рило-Родопския масив и Егейско море или между Динарите и Адриатическо море. Нека се опитаме да подходим от гледна точка на изминатото разстояние в рамките на тези 8 дни и на възможния сборен пункт на византийските войски. През средновековието, обичайната скорост на армиите варира между 20 и 30 километра на ден в зависимост от качеството на използваните пътища и естествените препятствия като проходи и реки, които евентуално трябва да се прекосяват. В този смисъл, хипотетично можем да зададем обичайна дневна скорост от 25 километра на ден. В случая, Масуди ни посочва, че Роман бърза да изпрати войските си в помощ на Уаландр, което означава, че разтоянието, изминато за 8 дни вероятно е отнемало повече време при обичайно придвижване на армията. В този смисъл, би било редно да заключим, че ромейската армия се движи с поне 30, може би дори 35 километра на ден. Няма как да разберем каква част от нея са пехотинци и каква конници, но по правило армията винаги се движи със скоростта на своите най-бавни компоненти. При средна скорост от 5 км/ч за пехотинците, таванът, който биха могли да изминат за един ден при осемчасов преход е 40 км, но това означава да се рискува сериозно здравето на бойците. В този смисъл, около 30 км изглежда по-вероятно, като чисто хипотетично бихме могли да приемем и 35 км на ден. За по-убедително, ще проверим и двата варианта. При първият, армията изминава около 240 км, а при втория – 280 км. Сега да определим къде се намира сборният пункт на ромейската армия. Според повечето хора това би следвало да е столицата Константинопол – ядрото на византийската военна и административна власт. Константинопол, обаче, е твърде неудобен сборен пункт за отправяне на войска на Балканите. Причината за това е, че всяка войска, докарана от Мала Азия, Тракия или Елада трябва първо да подмине Адрианопол (Одрин), след което да се „върне“ до столицата и след това отново да измине пътя до Адрианопол за да потегли по Via Diagonalis (Одрин-Пловдив-София-Ниш-Белград), Via Pontica (Одрин-Созопол-Дебелт-Несебър-Варна-Констанца) или Via Egnatia (Одрин-Солун-Драч). Всъщност, както добре показва петвековната практика на османците, Адрианопол е идеалното и най-логично място за сформиране на армия за поход на Балканите. Градът контролира подстъпите към трите ключови пътя на полуострова, а прилежащата му плодородна равнина може да осигури необходимите първоначални припаси за изхранването на събиращото се войнство. След като определихме от къде тръгва ромейската войска и колко път, приблизително, изминава, е време да потърсим кое е възможното място, на което се провежда битката – т.е. къде е Уаландр. Балканите около 930 г. – в бяло – основни пътища, червените точки показват по-значителните градове. Използвайки чудесата на съвременните технологии, можем спокойно да очертаем два кръга с радиус съответно 240 и 280 километра около Одрин за да разберем кои участъци от Балканите влизат в пределите на така посочения преход от 8 дни на византийската войска. Както е очевидно, Булгарофигон и Белград са прекалено близо или прекалено далеч и от Одрин от Константинопол за да се вписват в описанието, оставенo от ал Масуди. Нека отново се върнем към неговия текст, за да потърсим още подсказки. Както видяхме по-горе, Уаландр служи като буфер за нахлуванията на печенези и маджари и принципно е пречка за тяхното проникване във Византия. В конкретният случай, походът на „тюрките“, който ал Масуди отнася към 632 г., е причинен от следната ситуация: „Между четирите племена [маджари, печенези (представени с две различни имена) и „онгури“ (на арабски – нукарда/ نوكردة)] избухнаха сериозни спорове заради един търговец, мюсюлманин, родом от Ардабил, който се установи при едно от тях, понеже получи лошо отношение от едно от другите [племена]. Гръцкият гарнизон на Уаландр, като се възползва от отворилата се възможност, нахлу в опразнените им селища, взе много жени в пленничество и отвлече множество стада. Щом научиха за това, тюрките, които до тогава се бяха отдали напълно на своите препирни се събраха, забравиха за повода за кръвопролитията и в голяма чет потеглиха срещу Уаландр. Армията им наброяваше 60,000 конници, макар че не бе свикана по обичая за сбор. Ако беше – щяха да се съберат поне 100,000…„ Любопитното название „нукарда“, се отнася, според унгарските историци до т.нар. онгури или унгури – т.е. остатъците от аварско и българско население в Панония, което се превърнало в съставна част на формиращия се унгарски народ след изселването на маджарите от Украйна през 898 г. Самият факт, че печенезите са споменати с две различни имена не бива да ни изненадва с оглед на факта, че те съществували в дн. Украйна под формата на доста децентрализирана племенна конфедерация, в която липсвала някаква етническа монолитност, вероятно и поради присъствието на други племена, сред които имало и остатъци от славяните, населяващи земите между Днепър и Днестър. Но да се върнем на описанието. Уаландр изпълнява постоянна отбранителна функция по границата на Византия и не допуска нахлувания на номадите. Нещо повече, около 930/1 г., войските на Уаландр опустошили част от земите на маджарите и печенезите и отвели със себе си множество пленници и стада. Това означава, че Уаландр би следвало да е разположен на такова място, от което да може да се нападнат едновременно и земите на печенезите и тези на маджарите. Това сериозно затруднява локализирането. Вече имаме голям град, населен с гърци, от който да може едновременно да се нахлуе в Панония, Украйна или северна Румъния, където била допирната точка между маджари и печенези. Извършването на подобен набег предполага наличието на сериозен по размер кавалерийски контингент, който да проведе описаната операция, със скорост, достатъчна за да изпревари възможна реакция от страна на „тюрките“. Именно тук се появява втората сериозна хипотеза, изказана от някои историци – че Уаландр не е име на град, съдържащо названието „българи“, а е всъщност самата българска държава – гъсто населена и разположена между морето и планините, притежаваща силна армия. Както знаем от договорните отношения между цар Петър I и византийците, България поемала грижата да не допуска вражески нашествия през своите територии към Византия и поне в първите години след 927-ма, изпълнява този свой ангажимент. Ако прием, че Уаландр е името на България, то това би обяснило и защо „гарнизонът на Уаландр“ е способен да нападне земите на маджарите и печенезите и да отведе голям брой пленници и стада със себе си. Основният проблем пред тази теория е фактът, че Масуди говори за гръцки гарнизон. Ако приемем, че той се заблуждава за същността на Уаландр е повече от вероятно да допуска и грешка с населението му, определяйки местните християни като гърци – едно обобщение, което мюсюлманите често допускат, включително и османците, за които всички православни са „рум милет“. И все пак, има ли шанс текста да се отнася едновременно и към важен град, пазещ от номадски нашествия и едновременно да става дума за България. Отговорът е да и се корени в локацията на една определена, стратегическа крепост. Ако погледнете отново картата горе, на ръба на „280-километровия радиус“ се намира един град, който се класира сред най-големите в тогавашна България и разполага със значително „гръцко“ население, което, вероятно се е запазило по подобие на гръцките общности във Варна, Несебър, Поморие и Созопол. Става въпрос за Дръстър (Силистра). За разлика от други дунавски градове, Дръстър влиза в състава на България, но без да бъде унищожаван. Това означава че крепостта се запазва, заедно със своето население като важен търговски и религиозен център. Ако се питате дали е възможно гръцкото население да не се претопи за 250 години, то обърнете поглед към черноморските ни градове, в които гръцкото население преобладава поне до 1900 г. Друг важен момент от историята е, че ние нямаме конкретни данни българите да са водели някаква форма на строга асимилационна политика към завареното население в своите земи южно от Дунав. Имаме разбира се свидетелства за разместване на население от Тракия към Влашко по времето на Крум, но няма данни за масово ликвидиране на християнски общности и опити за обезличаване на гръцкия елемент в Първото Българско царство. И така, Дръстър се явява град с голямо гръцко население, разположен е в България, заема ключова позиция между планините и морето и защитава от нахлуване през Дунав на степните войнства. Крепостта му е сред най-добрите на Балканите по онова време, а мястото често е обект на ожесточена борба между идващи от север нашественици и онези, които контролират Мизия. За справка обсадата на Силистра от Маджарите през 895 г. и боевете между Светослав Киевски и Йоан Цимисхий през 971г. Освен това, градът представлява отправна точка за операциите на българската армия северно от Дунав и може да послужи като база за провеждане на експедиции срещу маджарите и печенезите. Ход на битката И така, да оставим на страна хипотезите за разположението на Уаландр (било то Белград, България като цяло или конкретна българска крепост в Мизия – например Дръстър) и да преминем към самата битка. Масуди доста подробно обяснява хода на сражението, макар сам да си противоречи относно числеността на армиите. След като първо е обобщил, че „тюрките“ разполагат със 60,000 конници, а ромеите – със 62,000 войници, арабският историк мимоходом отбелязва, че с пристигането на подкрепленията, пратени от Роман, християните запазили предимството си и били два пъти повече от опонентите си. Ходът на битката, описан от Масуди не предполага такава колосална разлика в цифрите. В нощта преди битката, „тюрките“ свикват военен съвет, на който вождът на печенегите е избран за върховен командващ на следващият ден. Междувременно, преди самата битка, арабските търговци, които пътуват с номадите за да изкупуват от тях пленници за робските тържища, правят опит да убедят дванадесетте хиляди новопокръстени араби от Мала Азия да минат на страната на „тюрките“ или да се оттеглят към мюсюлманските земи. След като получават категоричен отказ, битката започва. Номадите разполагат силите си в дълга линия, като в двата фланга застават отряди от по 1,000 души, лека кавалерия. Сражението започва, когато владетелят на печенегите ги изпраща в атака срещу византийският център, в който е разположена пехотата. Тактиката е следната: левия номадски фланг атакува центъра със залпове, след което завива в дъга и застава на десния фланг. Едновременно с това движение, десния фланг атакува центъра, завива в дъга и заема левия фланг. Това движение се повтаря неколкократно, докато отслабените от залпове ромейски войски не преминават в атака, опитвайки се да хванат номадите в момента, в който двата фланга се засичат в центъра. Леката кавалерия ловко се изтегля и обхожда атакуващите ромеи по фланговете, затваряйки ги в чувал, допълнен с фронтална атака на цялата останала номадска конница. В последвалото клане, по-голямата част от ромейската войска е избита и само 2,000 от 62,000 се спасяват, ако трябва да вярваме на ал Масуди. В действителност, армиите били значително по-малки, като вероятно ромеите разполагали с около 20,000 души, а номадите – около 15-18,000. След като разбиват враговете на бойното поле, номадите опустошават цялата област около Уаландр. Според ал Масуди, те натрупали труповете на убитите войници и чрез тях изкачили крепостните стени, превзели града и го разграбвали 3 дни. Това, обаче е класическа хронографска постановка, често използвана от средновековните автори когато става дума за номадски нашествия. Бз значение дали става въпрос за Дръстър или Белград, ние нямаме никакви данни който и да е от двата града да е опустошаван и превземан около 934 г. Във всеки случай, дори крепостта да е удържала, цялата околност е била подложена на разграбване. Номадските войски продължават да грабят всичко по пътя си и достигат Константинопол, опустошавайки Тракия. Ал Масуди завършва разказа си, обяснявайки, че и за в бъдеще, номадите продължили да следват прокараните в своите нашествия пътища, като след нахлуването в ромейските земи, последвали походи срещу франките, руснаците и дори в Испания. Тези събития се случват реално между 936 и 942 г. и потвърждават датировката на битката при Уаландр между 932 и 934 г. Заключение: Изглежда, около 930-31 г., български войски се възползват от междуособиците, избухнали между печенези и маджари и изпращат експедиция срещу тях, която уязвява номадите достатъчно че да загърбят своите дрязги и да се обединят за общ поход срещу българите. Научавайки за техните намерения, Петър I несъмнено изисква от своя съюзник Роман да изпрати войски в помощ на българите, което василевсът прави. Ромейските войски достигат обсадения български гарнизон. Мястото на този гарнизон, наричан от ал Масуди Уаландр остава спорно. Според унгарските историци става дума за Белград, но според друга трактовка, мястото трябва да се търси по-скоро в сърцевината на българските земи, като измерването на възможните разстояние, изминати от византийските войски подсказва, че по-скоро става дума за Мизия. единственият голям град, разположен между море и планини, населен с гърци и притежаващ силна крепост е Силистра. Без значение дали битката се разиграва край Белград или Силистра, номадите опустошават всички български земи, през които преминават, след което навлизат в Тракия, опустошават я и застават под стените на Константинопол. Важно е тези събития да бъдат ясно разграничени както от случилото се в Тракия по време на битката при Булгарофигон, така и от битката при Ахелой, в която печенези и маджари присъстват като наемници на българския цар Симеон, но което сражение се отнася до съвсем друг исторически период, който не съвпада с текста на ал Масуди, който чрез своите ясни податки явно описва събития, случили се около 932-34г., а не около 917г., както погрешно предполага българската историография. https://historyofwars.net/2017/04/03/battleofwalandr/

Да възродим една стара тема