Р. Теодосиев

Лудница!

Това в математика ли трябва да бъде? Точно днес ми попадна едно клипче И ето едно много добро: https://www.youtube.com/watch?v=zftna1te5cQ

Бихте ли се представили на нашите читатели? Казвам се Петър Голийски. Роден съм през 1976 г. в град Троян. Завършил съм Ловешката езикова гимназия през 1995 г., а през 2000 г. специалност „Арменска филология“ (от 2009 г. „Арменистика и кавказология“) в СУ „Св. Климент Охридски“. Бях първия випуск на тази специалност и първият, който я завърши. През 2005 г. пред ВАК защитих докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. През 2013 г. се хабилитирах като доцент с монографията „Армения и иранският свят I–V век (Културни, социално-политически и езикови връзки)“. Имам още 3 монографии зад гърба си, едната от които е в 2 тома. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Преподавател съм от 2004 г. в специалност „Арменистика и кавказология“ СУ „Св. Климент Охридски“, като от 2006 г. към неин ръководител. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? До момента, в който не започнах да пиша дипломната си работа през 2000 г., не осъзнавах, че имам заложби и увлечения да се занимавам с наука. Скоро след завършването ми се отвори място за докторант. След конкурса прекъснах докторантурата, за да изкарам казармата и тя реално започна през 2002 г. Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек? Не. Работя сам. В моята област, стига човек да е находчив и да има късмет с осигуряването на научна литература, може да се работи и без Фонда. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. Ако говорим за тясно научна публикация, последната ми статия е със заглавие „Мидийски, партски, персийски и източноирански имена в българската късносредновековна антропонимия“, излязла през 2015 г. в сборника „Иран и България в огледалото на историята“. Последната ми монография е „Заселването на българите на Балканския полуостров IV–VII век“ в 2 тома, издадена от Тангра ТанНакРа ИК през 2015 г. Иначе в по-лек формат от началото на 2016 г. сътруднича със сайта „Гласове“, където имам 5 статии, последната от която е „Глобалният капитал от Константинопол до Ню Йорк“. Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? Науката е като държавите. Ако държавата има бъдеще или иска да има бъдеще, ако тя има свой национален проект, тя има и наука. Ако е оставена на доизживяване, същото чака и науката ѝ. Науката винаги и по правило е в тясна връзка с потенциала и тежестта на държавата и с нейните амбиции в международен и вътрешен план. Например, през XIX век във Франция се прави наука с много високо качество. Говоря за хуманитаристиката, за която имам впечатления, но предполагам, че същото е било положението с точните и природните науки. Тогава например са извършени преводи на френски на редица арабоезични средновековни автори, както и на редица арменски средновековни автори. Много от тези преводи и днес са единствените, направени на западен език. Днес обаче, за разлика от времето допреди Първата световна война, тежестта на Франция в света е много по-малка и в научно отношение тя е далече зад англосаксонците. Затова не можем да имаме свръхочаквания от българската наука като цяло, дори и отделни нейни представители да успеят у нас и най-вече в чужбина. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Не. И е разбираемо, след като заплатата на един начинаещ асистент е по-малка от тази на една сервитьорка. Всъщност, заплатата на един асистент е по-малка с няколко десетки лева от стипендията на един докторант. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България? Да си направят добре сметката. Ако не им идва отвътре науката и не съзнават, че от наука нито ще забогатеят, нито ще станат известни, да бягат надалече от нея. В България, която се управлява от 27 години от хора с ветеринарна психика и манталитет, науката е последното нещо, което може да впечатлява и да носи престиж. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? Този въпрос стои точно като въпроса кое е по-първо – кокошката или яйцето. От една страна държавата казва: „Създайте краен продукт, а след това ще ви осигурим финансиране“. Другата страна учените възразяват: „Как да създадем продукт, след като няма финансиране?“ Всяка от страните е права за себе си и аз се опитвам да се поставя на мястото и на двете. Факт е, че в университетите в България има много некадърни, случайно попаднали там хора, които не само че ги мързи да изпълняват преките си преподавателски задължения, но още по-лошото е, че са стерилни откъм нови идеи. Най-големият враг на науката е липсата на идеи в нея. А не липсата на пари. Факт е обаче и това, че у нас тези, които отпускат държавни пари, гледат на науката като на аграрна дейност, тоест очакват след като са направили някакви капиталовложения, в края на годината да оберат доматите и да ги изложат на сергията на пазара. Те не съзнават, или може би им е по-удобно да си затварят очите, че всеки лев, вложен в наука, ще се възвърне след 10 или 20, а може би и след 50 години. А в някои случаи може да не се възвърне, защото и тук има риск, подобен на инвестиционния риск. Може ли, например, Институтът за български език в БАН, ако получи 100 лева през януари, през декември да е припечелил от тях 20 лева и в бюджета му да има 120 лева? Няма как да стане. Как си представяме да се изкарат пари от сборник със заглавие „Диалектът на село Х“, излязъл в тираж 500 бройки, но едновременно с това авторът му е работил по него 5 години? Затова смятам, че преди българската наука да бъде заклеймена като импотента и стерилна, гълтаща напразно пари, пълна с хора в третата възраст с претенции да са по-малкият брат на Нютон или Аристотел и след това тя да бъде оставена на доизживяване, трябва да се направят поне 3 неща. Държавата да възприеме един подход спрямо хуманитарните и губещи във финансов аспект направления и друг спрямо природните и техническите направления, като не ги поставя на една нога и с еднакви изисквания към тях. Защото, хайде да дам отново примера с Института за български език в БАН, хуманитарните научни направления са част от културата на една нация и част от нейните характеристика на цивилизована страна. Смята ли някой, че Британия ще закрие Шекспировия институт към Университета на Бирмингам, само защото той не носи печалба? Изключено,защото британската държава още преди векове е осъзнала, че науката не е само наука, тя е част от културната идентичност на един народ и част от нейната културна история. Държавата да осигури, ако трябва и със вземане на целеви заем, финансиране, което да даде начален тласък и импулс на науката у нас, особено на онези направления, които могат да генерират печалба. Преди да се осигури такова финансиране, трябва обаче да се направи истинска атестация и преакредитиране на висшите учебни заведения в България. Сега атестирането е до голяма степен формално – катедрите предават към факултетите напудрени и захаросани доклади за състоянието и научната си дейност, след това факултетите изпращат също така напудрени общи доклади, които отиват в МОН, където биват оценявани от хора, които са или бивши състуденти на ректори и декани, или се познават по една или друга линия, или са приятели, роднини и т.н. За да има у нас истинско, безпристрастно и обективно атестиране, най-добре е то да се проведе от екипи от чужди университети, при които роднино-приятелският фактор няма да работи. Една такава реална атестация ще отсее истинските висши учебни заведения от ПУЦ-овете, поставили на входната си врата гордото име „университет“. След атестацията онези университети, които не са покрили стандартите, трябва да бъдат понижени до полувисши заведения или колежи. Така ще се намали броят на университетите у нас, които се съревновават за държавно финансиране и едновременно с това ще се повиши престижът и качеството на висшето образование у нас. След като се извърши това отсяване, вече държавата трябва да се намеси и да осигури за онези ВУЗ-ове, които са наистина на ниво университети, значително финансиране, за което стана дума по-горе. Но аз съм скептичен, че това ще се осъществи някога. Из "100 лица зад българската наука" на БГ Наука: http://nauka.bg/интервю-с-петър-голийски-най-големият/

Финансовата награда възлиза на 5000 евро и се предоставя от фондация L’Oréal с подкрепата на ЮНЕСКО и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Българките учени имат още само 15 дни да кандидатстват за националните стипендии „За жените в науката“. Срокът за подаване на документите е 31 март 2017 г. В края на конкурса три дами ще получат възможността да осъществят интересните си научни идеи с финансовата помощ на стипендии от по 5000 евро, осигурени от Националната програма „За жените в науката“. Седмото издание на програмата отново предизвиква българките да демонстрират своя научен талант и да кандидатстват с авторски научен проект за стипендиите. В стипендиантската програма за 2016 – 2017 г. могат да участват млади жени учени от цяла България. Важните условия са да бъдат на възраст до 35 години, да са докторанти или вече да са защитили докторска степен и да се занимават с изследвания в сферата на естествените науки. Целта на програмата е чрез стипендиите да се подпомогне изследователската работа на младите жени учени в България и да ги поощри да продължат своята научна кариера. Подробна информация за конкурса е достъпна на официалния сайт на програмата: www.zajenitevnaukata.bg. Кандидатките могат да изпратят своите заявления и документи за участие по електронен път на: stanislava.nishkova@mfa.bg, или по пощата до Националната комисия за ЮНЕСКО в България. Партньори на Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ за седма поредна година в България са Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L’Oréal България. Медиен партньор на инициативата е сп. „Българска наука“. Кандидатурите ще се оценяват от експертно жури от водещи научни специалисти. Лауреатките на програмата ще бъдат обявени на официална церемония през 2017 г., на която ще получат стипендиите си по 5000 евро, предназначени да подпомогнат тяхната изследователска работа в България. За трета поредна година една от българските стипендиантки ще спечели и възможност да се бори за една от 15-те международни стипендии на L’Oréal и ЮНЕСКО по програмата International Rising Talents. 15-те победителки са селектирани измежду най-добрите стипендиантки в националните и регионалните издания на „За жените в науката“ от съответната година. Талантливите носителки на международната стипендия получават допълнителна субсидия, благодарение на която научните им проекти стават по-забележими за международната научна общност. Националната програма „За жените в науката“ Националната програма за стипендии е част от световната програма на L’Oréal–ЮНЕСКО „За жените в науката“, създадена, за да разпознава и подкрепя жените, чиито постижения са допринесли за развитието на научното познание, както и за да осигури подкрепа на обещаващи млади жени учени със значими проекти. Националните стипендии „За жените в науката“ на L’Oréal–ЮНЕСКО се отпускат на талантливи млади жени учени, за да реализират своите обещаващи научни проекти в своята родна страна. Те вече съществуват в повече от 100 страни, а в България се появяват за първи път през 2010 г. Световната програма „За жените в науката“ Световната програма „За жените в науката“ е създадена през 1998 г. в партньорство между L’Oréal и ЮНЕСКО, за да отличава и насърчава жените в науката. Нейните издания по цял свят награждават дами учени, чиито изключителни постижения са допринесли за развитието на науката, което носи ползи за обществото, и осигурява подкрепа на обещаващи млади жени, които вече имат значителен принос за прогреса на своите научни дисциплини. Към момента „За жените в науката“ е отличила повече от 2530 жени от 112 държави. Цялата програма е отправна точка за международни научни постижения и безценен източник на мотивация, подкрепа и вдъхновение за жените в науката. ОТ: http://nauka.bg/жените-учени-в-българия-имат-15-дни-да-ка/

Научните институции са в няколко направления: “Информационни и комуникационни технологии”, “Технологии в креативните индустрии”, “Мехатроника и чисти технологии” и “Индустрия за здравословен начин на живот и био-технологии” Картографирането на научната инфраструктура в България се поддържа от дирекция “Наука” на МОН за нуждите на връзките и проектите между Наука и Бизнес. Повече: http://nauka.bg/map-science-in-bulgaria/

На снимката: руският космонавт Сергей Рязанский по време на космическа разходка през 2013 г. Credit : Roscosmos Роскосмос обяви официално конкурс за нови попълнения на космонавтския отряд. Поканата е отправена към млади хора до 35 годишна възраст, както мъже, така и жени. Очаква се следващото поколение космонавти да летят с новия космически кораб "Федерация", чийто дебютен полет ще е през 2023 година от новия руски космодрум Восточний. Плановете са до 2031 година руски космонавт да стъпи на Луната. Има куп изисквания, на които желаещите да летят в космоса трябва да отговарят. Освен пределната възраст от 35 години, кандидатите трябва да са високи между метър и петдесет и метър и деветдесет сантиментра. Максимално допустимото телесно тегло е 90 килограма. Познанията по чужд (английски) език за задължителни, както и уменията за работа с компютър. Кандидатите задължително трябва да са висшисти, а приоритет в конкурса ще бъде даден на тези с опит в авиацията и ракетно-космическата промишленост на Русия. Понастоящем Русия разполага с 30 космонавти. От тях 14 никога не са летели в космоса. Най-възрастният е 58-годишният Генадий Падалка, който държи световен рекорд за най-много време, прекарано сумарно в космическото пространство. Най-младият е 31-годишният Иван Вагнер, който е приет в отряда през 2011 година. Вагнер е един от хората, които все още не са били в космоса. Чакането за първия космически полет е твърде изнурително, още повече, че при планирането на мисии често пъти се залага на хора с опит, а не на новаци. При следващия руски полет през април 2017 г. на борда на "Союз МС-04" ще лети за пети път Фьодор Юрчихин. През юли с кораба "Союз МС-05" ще излети Сергей Рязанский - 42-годишният космонавт вече има един полет зад гърба си през 2013 година. И при полета през септември със "Союз МС-06" ще лети ветеранът Александр Мисуркин, който вече е бил в космоса веднъж. За изстрелването на "Союз МС-06" в края на годината също е назначен опитен космонавт - Александр Скворцов с отбелязани в биографията два полета. Едва през март 2018 г. с кораба "Союз МС-08" ще лети новак - Сергей Прокопиев. За повече информация: Роскосмос http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Аз сигурно ще дойда.

Глупости! План винаги има, вече кои го вижда, кои взима участие в него е друг въпрос, но сравни България (ако можеш) от 1988 до момента, нещата са много различни. Но не е това идеята на темата и ако искаш нещо конкретно да обсъждаш то направи отделна тема, в която да се конкретизираш каква ти е идеята, тук се отклоняваш и следващите офф-топици ще се трият.

Точно това според мен е грешно, ни сме народ, нация, държава и най-вече хора! Никой не може да каже какво ще се случи след 100 години, а за векове да не говорим. Смятам, че първо трябва да сме хора един към друг и след това вече да се обединяваме в някакви ценности. Кои ще е тоя който ще каже на къде ще вървят българите? А особено тук във форума да обявяваме нещо, Ъпсурдно е!

Хайде без лични отклонения, има ли Лични Съобщения за тази цел. Правя нова тема, в която да обсъдим тези отклонения тук:

Правя темата като продължение от дискусията в "Седем мита за Освобождението". Стига с това, че сме длъжни на някой, все ние сме длъжни на някой, стига! Нито Русия нито Америка, нито Германия, Англия и който и да питаш не мисли, че ние сме им длъжни..., всеки си живее в неговия свят и си мисли неговите проблеми, всяка нация трябва да си търси своя интерес. Преди няколко години, когато правихме филмите за балканската война "На Нож!" и "Трагедия и слава" в разговор с проф. Димитър Гоцев стана въпрос за националима като актуална тема в нашето общество и той каза нещо, което никога няма да забравя. Ние каза той, не сме националисти, ние сме родолюбци! Защо продължаваме да се делим на американофили, русофили, германофили, франкофили и какви ли не фили? Нека спрем да гледаме какво е било, кои какво е направил за нас и какво ние му дължим, а какво ние сме направили! Както е казал народа: "Винаги чуждата кокошка е пуйка!" Какъв е нашият интерес и какво толкова се впрягате дали някой защитава Русия или Америка или ЕС, каква е разликата и какво толкова се пените. По форумите винаги за това се джавкат всички, даже сайтовете се делят на про-руски и про-американски, а про-български има ли? Колко време ще ви отнеме преди да я затворим тази тема?

Поставяш директно линка на изображението в полето за писане и натискаш Ентер и веднага се визуализира: Пример (специално за днес я излових тази илюстрация): https://hi-news.ru/wp-content/uploads/2014/02/Drawn_wallpapers_Science_011076_.jpg Също така в самото поле за писане най-долу в дясно има бутон: "Добави изображение" от там също може да се добави изображение.

На снимката: Трейси Дайсън наблюдава Земята през модула "Купола" на "Международната космическа станция". Credit : NASA/Tracy Dyson Днес е осми март - прекрасен повод, за да си припомним най-важните факти относно жените - покорители на космоса. В тази статия представям най-значимото за жените-астронавти и космонавти, постигнато от началото на космическата епоха до ден днешен. Първата жена излита в космоса на 16 юни 1963 г. с кораба "Восток 6" - това е Валентина Терешкова. Независимо че полетът е напълно успешен, друга жена не полита в космоса в продължение на следващите близо две десетилетия. Чак през 1982 година, когато излита корабът "Союз Т-7", на борда е втората жена-космонавт - Светлана Савицкая. С оглед на факта, че като изключим Терешкова, през първите две десетилетия от пилотираната космонавтика няма жени-астронавти и космонавти, това означава, че по време на историческата програма "Аполо" летят само мъже. За огромно съжаление до този момент нито една жена не е напускала околоземна орбита и нито една жена не е летяла до Луната и не е стъпвала на нейната повърхност. През юни 1983 година излита Сали Райд на борда на совалката "Чалънджър". Тя е първата жена-астронавт на САЩ и третата жена, която достига до космическото пространство. През 1984 година лети корабът "Союз Т-12", отново със Светлана Савицкая. При този неин втори полет тя се превръща в първата жена, излязла в открития космос със скафандър. Първата американка, която излиза в открития космос, е Кейти Съливан - също през 1984 г., няколко месеца по-късно. Независимо от забележителните постижения на руската космонавтика, до този момент е имало само четири рускини, които са летяли в космоса. Освен Валентина Терешкова и Светлана Савицкая, това са Елена Кондакова (първата жена, която лети както на "Союз", така и на американска совалка) и Елена Серова (която посещава "Международната космическа станция" през 2014 г.). През 1992 г. на борда на совалката "Индевър" лети първата чернокожа жена - афро-американката Мей Джемисън. За съжаление не може да не споделим, че сред авариите на космически совалки има и жени. През 1986 г., по време на полета на совалката "Чалънджър", загива Криста Макалъф, която е и майка на две деца. През 2003 г. при катастрофата на "Колумбия" си отиват без време Калпана Чаула и Лоръл Кларк. Кларк също е майка - има един син. През 1999 г. за пръв път жена е командир на космическата совалка - Айлийн Колинс. Първата жена, която лети до "Международната космическа станция", е Сюзан Хелмс през 2001 година. Първата жена, която е командир на експедиция на станцията, е Пеги Уитсън през 2008 година. През 2006 година излита първата жена-турист в космоса, която на собствени разноски посещава "Международната космическа станция" - Анушен Ансари. През 2010 година има рекорден брой жени на "Международната космическа станция" - четири! Това са Дороти Линденбъргър, Стефани Уилсън, Трейси Дайсън и Наоко Ямазаки. На 16 юни 2012 г. Китай за пръв път изстрелва жена в космоса с кораба "Шенчжоу 9" - Лю Ян. И накрая не можем да подминем последния рекорд - в края на 2016 година в космоса излита 57-годишната Пеги Уитсън, която и до този момент живее на борда на "Международната космическа станция". С това тя се превръща в най-възрастната жена, посетила космическото пространство. Поглеждайки назад към живота си, Пеги Уитсън споделя, че е доволна от своите постижения, но мечтае да е все още жива, когато човек стъпи на Марс... макар и да съзнава много добре, че има вероятност и да не е. Автор: Светослав Александров Източник: http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Скоро имахме разговор с приятели за учителската заплата и от къде идва разбирането, че трябва да се плаща на учителите толкова малко. Какви са заплатите на учителите в момента? Чета в оффнюз: В. Труд: Та на въпроса, от къде идва цялата тази политика към учителите, от които реално зависи бъдещето на всяка нация, образованието и стремежът към знание и просперитет на всички млади хора. И какъв стимул имат тези наши учители за 660 лв да се занимават с това наше бъдеще?

Преди 2 седмици 67 български студенти и докторанти от страната и чужбина изразиха възмущение от медийните изказвания на доц. Лъчезар Филипов (Институт за космически изследвания и технологии, БАН) чрез отворено писмо, в което поискаха оставката му. Публикуваме отворено писмо на астрофизици от Института по астрономия на БАН до председателя на академията, в което те обявяват подкрепата си за студентите и разкриват негативното влияние, което случаят оказва на тях и на работата им. Писмото им гласи: ОТВОРЕНО ПИСМО До акад. Юлиан Ревалски, Председател на Българската академия на науките Уважаеми акад. Ревалски, Наскоро в медиите беше разпространено отворено писмо на 67 български студенти и докторанти, съдържащо критики към псевдонаучните медийни изяви на доц. Лъчезар Филиповот ИКИТ (линк в приложението). От години насам сме запознати с този проблем, въпреки че досега не сме го адресирали директно към Председателя на Академията. Като млади астрофизици с интерес за бъдещо развитие в БАН, ние се обръщаме към Вас в подкрепа на писмото на студентите. Намираме досегашното медийно мълчание по темата от страна на ръководствата на БАН и ИКИТ за необяснимо. Считаме, че случаят е показателен за нуждата от сериозно засилване на връзките на БАН с обществеността – това би помогнало на хората да правят разлика между наука и лъженаука. Много от провежданите в БАН научни изследвания са цитирани и предизвикват интерес в световната научна общност, но към момента липсва добра политика за тяхното разпространение сред по-широка аудитория, на леснодостъпен език. С уважение, гл. ас. д-р Георги Латев, Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО), БАН; e-mail: glatev (at) astro.bas.bg ас. Александър Куртенков, ИА с НАО, БАН; e-mail: kurtenkov (at) astro.bas.bg гл. ас. д-р Светла Цветкова, ИА с НАО, БАН; e-mail: stsvetkova (at) astro.bas.bg гл. ас. д-р Благовест Петров, ИА с НАО, БАН; e-mail: bpetrov (at) astro.bas.bg ас. Григор Николов, ИА с НАО, БАН; e-mail: gnikolov (at) astro.bas.bg ас. Пламен Николов, ИА с НАО, БАН; e-mail: pnikolov (at) astro.bas.bg Цветан Цветков, ИА с НАО, БАН, докторант; e-mail: tstsvetkov (at) astro.bas.bg Стефан Георгиев, ИА с НАО, БАН; e-mail: sgeorgiev (at) astro.bas.bg P.S. Бихме желали да добавим следните индивидуални коментари за влиянието, което медийните изяви на Лъчезар Филипов оказват на Академията и директно на нас: „Считам, че търпението и отложеното действие по отношение на дискредитацията на институцията БАН, на учените в нея и на астрономията като наука са недопустими. В объркан и противоречив свят като нашия, завладян от мистика и лъжепророчества, най-малко се нуждаем от опити за академична реанимация на езотерични приумици. В тази връзка и в подкрепа на писмото на младите ни колеги зад граница, призовавам научната общност в академията и лично Председателя акад. Юлиан Ревалски и чл. кор. Петър Гецов за реципрочни и ефективни реакции и действия против произвола на твърденията и поведението в медиите на доц. д-р Лъчезар Филипов от Института по космически изследвания и технологии.“ (Георги Латев, 31 г.) „Като член на комисията в Националната олимпиада по астрономия, лектор на астрономически събития и ръководител на групи в лагер-школи контактувам с множество гимназисти и студенти със сериозни научни познания и интереси – хора, които биха били значителна придобивка за всяка научна институция. Редовно се случва след медийна изява на Лъчезар Филипов те да ми задават въпроси като “Този наистина ли е луд?”, “Как може да не са го уволнили досега?”, “И другите в БАН ли са такива?”. Писнало ми е да отговарям на тези въпроси, а и усещам, че отговорите ми трудно се асимилират от хора извън Академията. Гадно ми става.“ (Александър Куртенков, 26 г.) „Медийните изяви на доц. д-р Л. Филипов относно извънземни, венчелистчета и гущери на Венера, нещо, което диша под повърхността на Марс, нещо, което засмуква слънчева плазма от енергийни дупки, обявяване на България като остров на неграмотност и т.н., са абсолютно недопустими за служител на Българската академия на науките. Чрез такива прояви той уронва престижа на Академията и нейните служители, на науката като цяло и в частност на астрономията. Това допринася единствено за отблъскване на обществото и младите бъдещи учени от Академията, естествения интерес към науката и развитието ѝ в България. Обидно е и за младите учени като нас.“ (Светла Цветкова, 31 г.) „Който и да е учен, независимо от авторитета и титлите, преди всичко е длъжен да изявява адекватни и вярни позиции пред обществото и преди всичко е длъжен да бъде скептичен; изисква го позицията, която заема пред обществото. Бях изключително изненадан, когато научих за медийната слава на доц. Л. Филипов, тъй като въпросите, които разисква, са най-малкото неадекватни, невярни и неприсъщи за един себеуважаващ се учен. Неприятно изненадан съм и от инертността на ръководствата на БАН и ИКИТ по този въпрос. Смятам, че медийното поведение от на г-н Филипов в комбинация с бездействието на ръководствата на ИКИТ и БАН са катастрофални за Академията.“ (Благовест Петров, 30 г.) „Всички учени в Българска академия на науките носят морална отговорност пред науката и знанието, които пряко повлияват интелектуалното издигане на обществото ни. Действията и изказванията на доц. Лъчезар Филипов от ИКИТ, БАН встрани от неговите научни търсения,свързани с псевдонаучните му забежки, граничат с фантастиката и в никакъв случай не кореспондират с професионализма и достиженията на работещите в БАН.“ (Пламен Николов, 30 г.) Приложение: Отвореното писмо на 67 студенти и докторанти https://www.dropbox.com/s/vivc2ius751rdb4/ОтвореноПисмо (2).pdf?dl=0 Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mladi-astrofizitci-psevdonaukata-van-ot-BAN_73346.html

Цялото това пътешествие към непознатото и новото е много интересно и изцяло в духа на човешката природа. А тази глобализация вече е резултат на много други фактори и резултатък, в който живеем е плод на политици и политики, а не на откриватели и открития.

Американската космическа агенция NASA пусна напълно безплатно колекция от нейн софтуер в различни категории. https://software.nasa.gov/

Tелескопът „Хъбъл“ засне странна галактика хибрид /КРОСС/ Космическият телекоп „Хъбъл" засне „забележителната" галактика UGC 12591, съобщи НАСА. Става въпрос за хибрид, нещо средно между лещовидна и спирална галактика. Тя се намира на около 400 млн. светлинни години от Земята и е част от свръхкупа Персей-Риби - една от най-големите структури във Вселената, известни на науката. UGC 12591 се отличава с големите си размери - диаметър от няколкостотин светлинни години, и необичайната си структура. Тя и ареолата ѝ са четири пъти по-масивни от Млечния път. Масивните спирални ръкави на галактиката се въртят изключително бързо - със скорост до 1,8 млн. км/ч. Астрономите се опитват да разберат как UGC 12591 се е формирала и еволюирала - дали се е образувала сама и се е разраснала с времето или е станала толкова масивна при галактичен сблъсък. http://www.cross.bg/galaktika-godini-zasne-1536588.html#.WL5uD2_yi70

И това ще доведе до много други интересни неща както в технологиите така и в бизнеса. Очаквам с нетърпение развитието на всичко, което се случва в космическите изследвания

Левиатан се пробужда на Джеймс С. А. Кори

Темата е преместена! Фружине видеото е много яко и епизод 2 не е за изпускане!

И ти си прав! То се свиква в болните хора и от хора стават пациенти, а от пациенти стават картони и т.н. Аз имам въпрос, защо когато отидеш при някой специалист - примерно очиен и не отидеш с направление от личния лекар, а директно си заплатиш прегледа отношението е по-добро, от колкото когато отидеш с направление? Парите не са ли едни и същи за лекаря?

Хайде да не го избиваме отново на политика! Темата е как да не сме ИДИОТИ, когато ходим при лекар. Лекарите имат лоша слава, пациентите недоволни, а накрая всички ИДИОТИ! Аз за жалост много съм висял по болнични коридори и съм се разправял с какви ли не лекари и както навсякъде при всяка професия така и при лекарската - хора всякакви! Така, че с тези квалификации и крайни заключения нищо не се дискутира.

Астрофизикът д-р Владимир Божилов пред FN: След откритието на НАСА най-важно е да стигнем до границите на нашата собствена Слънчева система д-р Владимир Божилов „След историческото откритие на НАСА за 7 планети, подобни на Земята, три от които вероятно са годни за живот, най-важно е да опознаем нашата собствена Слънчева система и да стигнем до нейните граници„. Това заяви специално за Flashnews д-р Владимир Божилов, астрофизик от катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Вижте още! – Д-р Божилов, доколко историческо е новото откритие на НАСА за 7-те екзопланети? – Историческото в новото откритие с телескопа „Спицър“, но направено от екип европейски астрономи от Белгия, е, че за първи път имаме огромен брой екзопланети – 7 около друга звезда, при това близка звезда, които са с размери, близки до тези на Земята. Т.е. не само броят им е впечатляващ – цели 7, което ги поставя на второ място в класацията на откритите до момента системи, но и това, че всичките 7 са много малки. Наблюдаването на малки светове е трудно, тъй като изисква много наблюдения и много голям късмет. В случая това е революцията. – От това, което откривате като специалист, доколко подобни са тези планети на Земята и доколко е възможно да намерим планета, подходяща за бъдещ живот там? – Има няколко фактора, които показват доколко една планета е подобна на Земята. Първият е видът на звездата – в случая, звездата Трапист-1, която се намира на 39 светлинни години от нашата слънчева система. Това е звезда, която е много по-студена от нашето Слънце. Температурата на повърхността на Слънцето е около 6000 градуса по Келвин, докато тази на повърхността на звездата Трапист-1 е около 2500 градуса, което означава, че това е звезда, която може да си позволи да има по-близки планети до себе си, които въпреки това да са подходящи за живот. От друга страна обаче, такива звезди са много по-разпространени и нашето Слънце не е една съвсем стандартна звезда. Повечето звезди са по-хладни и, изследвайки Трапист-1, можем да разберем какво се случва около по-голям брой звезди във Вселена, отколкото спрямо нашето Слънце. Тези планети са изключително интересни, тъй като благодарение на тях можем да разберем доколко нашата планета е единствена или пък не е уникална във Вселената. Това е първият фактор за наличие на живот – какъв е видът на звездата, около която живеят съответните планети. Вторият обаче е размерът на планетите. В нашата Слънчева система имаме добър пример, тъй като планетите са разделени на две групи. Имаме планети от земната група – Меркурий, Венера, Земя, Марс. Всички тези планети имат твърда повърхност и желязно ядро, плюс плитка атмосфера. От друга страна, газовите и ледените гиганти – планетите гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, се състоят от газове. В случая на Юпитер и Сатурн това са горещи газови гиганти, а в случая на Уран и Нептун са ледове на съответните газове. Обаче на такава планета – от типа на горещ газов гигант и леден гигант, е малко вероятно и всъщност невъзможно на практика да има живот от земен тип. Затова второто нещо, поради което говорим за земеподобни планети, в Трапист-1 е, че те са скалисти, т.е. всичките тези 7 планети са с размери, близки до Земята, и освен това не са газови гиганти. Затова на тях, ако се намират на подходящото разстояние в т. нар. зона на обитаемост, би могло да има условия за живот, подобен на този на Земята. – От НАСА съобщиха, че на тези планети има условия за питейна вода, гъста атмосфера, подобни размери, подобна температура като Земята и че това са екзопланетите от всички, открити досега, където има най-голяма вероятност да има подобен на земния живот. Вие обнадежден ли сте за това? – Всъщност нещата са и дори малко по-интересни, тъй като атмосферата на една планета, докато не бъде заснета, няма как да разберем дали наистина е това, което очакваме. В този смисъл, когато говорим за планета с размери, близки до Земята, 7 планети са с размерите от 60% от тези на Земята до 130%. Това означава, че можем да очакваме на част от тях да има атмосфера, но дали тази атмосфера отговаря по състав на Земята в момента изследва космическият телескоп „Хъбъл“. От другата година, есента, ще изследва и космическият телескоп „Джеймс Уеб“, когато бъде изстрелян. За да говорим за условия за живот, а едно от тези условия е да има вода, която тече на повърхността, трябва да знаем дали съставът на атмосферата и дали има достатъчно плътна атмосфера. Това е възможно, но не е доказано за тези нови планети. Освен това атмосферата трябва да бъде достатъчно плътна, за да може водата да тече, а да не се изпари или да замръзне в момента, в който е на повърхността. Освен това съставът на тази атмосфера е много добър показател дали на нея има някаква форма на органична активност. Ако видите например, че има много метан, това може да бъде индикация – не доказателство, а индикация! В този смисъл откритието е важно, тъй като представя най-добрата близка звездна система, на която да се опитаме да заснемем екзопланетните атмосфери. Ако успеем да го направим, ще знаем много по-добре дали условията, които виждаме тук на Земята и благодарение на които ние сме живи, наистина са уникални или пък не. – Добре, сега е направено това откритие – обаче какво следва оттук нататък? И как ние ще стигнем до тези планети, които са на разстояние 39 светлинни години, за да ги изследваме? – Оттук нататък важната задача не е да стигнем точно до тези планети. Важната задача е да стигнем до нашата собствена Слънчева система и до нейните граници. Важна задача е да колонизираме Луната и Марс, за да можем оттам да помислим за инженерни решения, които ще ни позволят да отидем до най-близката звезда – това е Проксима Кентавър. В астрофизиката 39 светлинни години са нищо. Това е близко разстояние – буквално в съседната стая или най-много в задния двор на къщата. От друга страна, с нашата стандартна технология, ние не можем да стигнем в рамките дори на 1000 човешки живота до тези звезди. Което означава, че в момента ние сме принудени да стоим на Земята, но имаме силата на науката, на вдъхновението да насочим телескопите, които са най-добрият ни изследовател в Космоса, и да разберем дали на тези планети има условия, които наподобяват тези на Земята. Така че следващото, което предстои, е анализ на тези планети и на техните атмосфери. Втората стъпка е, ако тези атмосфери са подобни, да потърсим и други такива светове – по-близки и по-далечни. Това ще ни даде основа да преценим доколко нашата собствена планета, нашата собствена цивилизация е уникална и ако видим, че ние не сме уникални, благодарение на една добра и адекватна глобална политика за развитие на космическите научни изследвания, можем да се замислим за колонизация на Слънчевата система, а след това и на другите. Но, със сигурност, първото нещо е да разгледаме нашата Слънчева система – тя е достижима и достъпна. Звездите още са далече, но мечтата за тях ни прави по-силни и по-вдъхновени. – След последното откритие колко по-близо сме до откриването на извънземен живот? – Бих казал, че ако не е вдругиден, то следващата седмица със сигурност!… Шегувам се!… Откриването на извънземен живот ще бъде революция. Знаете от историята на науката през 60-те години на миналия век мисиите „Викинг“ 1 и 2 на Марс. Единият експеримент показа, че има живот, другият показа, че няма. И затова търсенето на живот в момента е много трудна, но и много важна научна задача. Не можем да си позволим нещо, което не е доказано. В науката най-важно е да проверите всички факти, за да намерите истината, тъй като е лесно човек да бъде заблуден, когато няма достатъчно данни. Така че бих казал, че в момента сме една стъпка по-близко до местата, на които може би живеят извънземни микроби. Но за да бъдем наистина там където са извънземните, трябва да опознаем нашата Слънчева система. Източник: http://flashnews.bg/astrofizikat-d-r-vladimir-bozhilov-pred-fn-sled-otkritieto-na-nasa-naj-vazhno-e-da-stignem-do-granitsite-na-nashata-sobstvena-slancheva-sistema/ И още: След сензацията на НАСА: Какви са шансовете за живот на 7-те новооткрити планети http://news.bnt.bg/bg/a/sled-senzatsiyata-na-nasa-kakvi-sa-shansovete-za-zhivot-na-7-te-novootkriti-planeti Български учени също могат да участват в изследването на космоса за планети, подобни на Земята. Телескопът на обсерваторията "Рожен" е достатъчно голям за целта .

Браво! Много радваш с този пост. Много полезна информация, давай все така!