Р. Теодосиев

Често в сайтове и форуми на интернет пространството се споделя „информация” за сензационни чудеса и феномени. Ще ви разкажем за две изумителни езера, които всъщност не съществуват, а са изцяло плод на интернет въображение и борба за повече „кликове” в социалните мрежи. Езерото от мастило в Алжир „Интересното цветно езеро се намира на територията на Алжир, близо до град Сиди –бел-Абес, сред живописните хълмове на Атлас. Несъмнено е, че местното население в условията на засушлив климат умее да цени и най-малките източници на вода, но водата на това езеро, макар и да не е солена нито се използва за пиене, нито се отвежда в напоителни канали. Дори по бреговете на езерото никога не може да се види рибар, защото в него и риба няма. Растителност също няма, защото там водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане. Оказва се, че котловината на езерото е пълна не с вода, а с мастило, и то съвсем истинско – с което наистина може да се пише. Причина за проявата на тази „странност” на езерото са двете рекички, които се вливат в него: водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста месност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват... Всъщност местните жители се отнасят към езерото нееднозначно. Едни го смятат за дяволска мания и от там носи и различни наименувания: „Окото на дявола” и „Черното езеро”. Други, които се опитват да извлекат от него някаква полза, го наричат „Мастилница”. Мастило от езерото се продава в магазините за канцеларски материали не само в Алжир, но и в редица други страни.” Подобен текст може да се намери в десетки български сайтове, форуми и фейсбук страници. Съмнително обаче снимков материал към езерото липсва, а ако има такъв е от езера, чиято обкръжаваща природа съмнително се вписва в ландшафтния облик на алжирската природа. Въпреки че теоретично феноменът изглежда доста правдоподобен, климатичните и хидроложките особености в Северна Африка не позволяват формирането на постоянно течащи повърхностни води в северните части на Сахара и Атласките планини. Снимка на неизвестно езеро, често "привързвано" към мастиления феномен в Алжир. В англоезичното интернет пространство този обект е по-известен като Algeria’s river of ink – преведено като Алжирската река от мастило. Подобната природна "схема" се обяснява и на английски език. Разследване на един от англоезичните сайтове доказва, че тази природна чудатост е градска легенда. Тя не съществува в действителност. Според проучването за пръв път „феноменът” се споменава във вестник Athens Messenger на 25 май 1876 г. Следват няколко десетилетия на медийно мълчание и през 1930 г. отново се съобщава за смайващото чудо в друг вестник. През 1974 г. за езерото се споменава кратко в книгата книгата за рекорди „The Best, Worst, & Most Unusual: Noteworthy Achievements, Events, Feats & Blunders of Every Conceivable Kind”. С разрастването на виртулното пространство информацията за "географския обект" се мултиплицира. Сиди бел Абес, сниман от въздуха. Снимка: Уикипедия Алжирският град Сиди бел Абес в действителност съществува. В най-голямата онлайн енциклопедия Уикипедия няма и дума за това феноменално езеро край града в различните езикови версии (български, английски, руски, френски...). Търсенето на изображение от това езеро/река в Google Image също не дава резултати. Защо ли? Езерото на смъртта в Сицилия "Сицилианското Езеро на смъртта се смята за едно от най-отровните и опасни водохранилища на Земята. Неговият химически състав включва рекордно количество сярна киселина, която постоянно се влива в него от два подземни източника, разположени на дъното. Езерото е местна забележителност. С особена популярност сред туристите се ползва историята за сицилианската мафия, която използвала езерото за своите престъпни цели. Дали това е така, или не, е трудно да се каже. При всички случаи мощната киселина на езерото разяжда всичко, което попада в него. Затова в тези места няма нито животни, нито птици, и разбира се, риби." Всеки, който прочете това, навярно си представя как жестоки членове на Коза ностра хвърлят своите жертви в езерото и те се разлагат от киселината... Доста криминално. Има части в света (Исландия, Индонезия и т. н.), където действително в кратерите на вулканите има езера с висока киселинност и падането в тях ще доведе до пагубен край. Това обаче не се случва в Сицилия. Мафията не решава проблемите си, използвайки "Езерото на Смъртта", защото то не съществува. Големият призматичен извор (Grand Prismatic Spring) в Йелоустон е често "пренасян" до Сицилия. Снимка: Уикипедия Освен провала в намирането на смислени изображения и информация в Google и Уикипедия, в развенчаването на този мит ще добавим и редицата статии на руски и английски език, които също потвърждават измислената същност на това езеро. Интересно е, че статии на италиански език за това езеро не се срещат. Допълнителна съмнителна липса е фактът, че в списъка с езера в Сицилия, поместен в Уикипедия (на английски и италиански език), не присъства такова езеро. Най-често езерото се "привързва" с изображение на Големия призматичен извор от Йелоустонския национален парк в САЩ. Според някои от сайтовете, развенчали мита за това езеро, за негов прототип е послужило езерото Нафтия (Lago di Naftia),което е пресъхнало в началото на ХХ век. Най-убедителният аргумент в липсата на двата обекта е, че те не присъстват в туристическите програми, организирани за Сицилия и Алжир (вторият обект не е сред най-туристическите). В стремежа за сензация се дават криле на дезинформацията. В съвременния свят на общо информационно пространство много лесно може да "създадат" феномени, обекти или събития, които въобще не присъстват и не се случват на нашата планета. Географ БГ ще продължи да ви информира за истинските места от света и България. Автор: Димитър Желев Източник: http://www.geograf.bg/bg/articles/34-По света/288-Измислените езера на интернет#sthash.JHTwBfxd.dpuf

Хайде да продължим дискусията!

Така пише

Gage Skidmore/Flickr (CC BY SA 2.0) Въпреки уязвимостта на много от неговите имоти към повишаване нивото на моретата, в кампанията си новоизбраният президент Доналд Тръмп поддържаше Републиканската правоверност, говорейки за промяната в климата, предизвикана от хората и критикувайки стъпките на правителството на Обама да се справи с него. През първите 100 дни от властта си Тръмп обеща да „откаже“ парижкото споразумение – наскоро приетата глобална сделка, която да обуздае глобалното затопляне, а също така регулацията на климата от Агенцията за опазване на околната среда, включително Планът за чистото гориво, който да спре емисиите от захранвани с въглища електроцентрали. Какво е способен да направи той, след като поеме властта на 20 януари, заедно с Републиканско мнозинство в Камарата на представителите и в Сената? Ето няколко анализа: Парижкото споразумение Планът за чистото гориво Революцията на Рейгън съживена? Щатите може да се активизират http://nauka.bg/какво-може-и-какво-не-може-тръмп-да-напр/

Невероятният постер, наречен Карта на космическите изследвания документира всяка голяма космическа мисия, започваща от Луна 2 през 1959 г. до DSCOVR през 2015 г. Картата описва траекториите на всеки спътник, на всяко кацане, излитане, на всеки луноход или марсоход, всичко, което някога е напуснало орбитата на Земята и успешно е завършило мисията си. Допълнително всеки постер изобразява масив от над 100 изследователски инструмента с ръчно илюстрирани указания за всеки космически кораб. Страхотно и красиво! Щракнете върху картата за пълен размер! http://nauka.bg/история-на-космическите-изследвания/

Програмата на ЕС Хоризонт 2020 разполага с бюджет от £ 63 млрд, но не очаквайте дял, освен ако не работите в богата страна и имате статии, публикувани в топ списания. https://www.theguardian.com/higher-education-network/2014/nov/07/european-research-funding-horizon-2020

Наскоро попаднах в този форум. Даваш алтернатива на всички баннати ли?

Навсякъде съм си сложил LED Крушки, цената не е за харесване, но качеството си струва. За една година се избиват от разхода на ток, не изгарят и светят по-добре (лично мнение) няма я тази жълта светлина и не дразнят окото.

Провери си напрежението, никога не съм виждал да гърми крушка, това трябва да е от силното напрежение. На едно и също място ли гърми или навсякъде където я сложиш?

Антихрист - Емилиян Станев Много интересна книга, не е за всеки

Ако искате да коментирате темата то много внимавайте с тона и думичките, които използвате към събеседниците си! Стимулът за тази тема е следният коментар от ФБ:

За много неща си затварям очите, но за тъпотията не мога да си ги затворя. Големи хора не можете нормално да водите дискусия за една толкова нормална тема.

През ноември има много причини да погледнете към нощното небе. Така че почистете праха от биноклите си и си отбележете тези събития в календара! Луната и Сатурн – 2 ноември Космическата двойка се появи на по-малко от три градуса разстояние, или по-малко от широчината на трите ви средни пръста, вдигнати пред вас. Като добавка към нощния спектакъл, изключително ярката Венера ще се присъедини към двойката отляво. Венера и Сатурн ще блестят близо до сърповидната луна на 2 ноември Луната и Марс – 5 ноември След залез на този ден и на следващия сърповидната луна се разположи до червената планета. Самотният естествен сателит на Земята тръгна отдясно на Марс и се издигна над планетата на следващия ден. Марс ще има възможността да се срещне с Луната на 5 ноември Всички събития: http://nauka.bg/събитията-в-небето-през-ноември/

Истината: 10 често срещани обвинения към ГМО - развенчани През последните десетилетия споровете около ГМО предизвикват протести из цял свят и унищожаване на култури в Орегон, Обединеното Кралство, Австралия и Филипините. През месец май 2014 г. губернаторът на Върмонт подписва закон, който прави щата първия в САЩ, който изисква етикети за съдържанието на генно модифицирани съставки; до онзи момент повече от 50 държави вече са ги разрешили. Сенаторът на Върмонт Дейвид Зукерман заяви пред Democracy Now!: “Като потребители, ние сме морски свинчета, защото наистина не разбираме последиците.” Но истината е, че генно модифицираните организми са интензивно изследвани и изглеждат много по-прозаични, отколкото ги представят бурните им съперници. За да създадат ябълки, наречени Arctic, биолозите взимат гени от сортовете Грени Смит и Златна превъзходна, модифицират ги така, че да потиснат ензима, който причинява покафеняване и ги поставят отново в тъканта на листата. Доста по-добро е от традиционните методи, които включват ръчното опрашване на цветовете с надежда за производството на продукт с желаните характеристики. Биолозите също така представят гени, които правят растенията резистентни към вредители и хербициди; тези отличителни характеристики доминират при повече от 430-те млн. акра ГМО култури, насадени по цял свят. Учените разработват сортове, които да оцеляват при болести, суша и наводнения. Така че от какво точно трябва да се страхуват потребителите? За да открие това, екипът на Popular Science избрал 10 от най-честите обвинения срещу ГМО и се срещнал с дузина учени. Техният колективен отговор: не от много. 1) Обвинение: Генното инженерство е радикална технология. Хората манипулират гените на културите от хилядолетия като избирателно отглеждат само растенията, с определени характеристики. /Перфектният пример: хилядите сортове ябълки./ На практика, всички отглеждани култури са били генно модифицирани по някакъв начин. Така погледнато, ГМО изобщо не е радикално. Но техниката значително се различава от традиционното опрашване. Ето как работи: Учените извличат малко ДНК от един организъм, модифицират ДНК-то или го размножават, а после го вкарват в геном от същия вид или от друг вид. Правят това или чрез бактерия, която да достави новия генетичен материал, или чрез инжектиране с т.нар. “генна пушка”на малки метални гранули, покрити с ДНК, в клетките на растението. Понеже учените не могат да контролират къде точно чуждото ДНК ще попадне, те могат да повтарят експеримента, докато не получат геном с правилната информация на точното място. Този процес позволява по-добра точност. “При ГМО ние познаваме генетичната информация, която използваме, знаем къде отива в генома и можем да видим, ако е близо до алерген или токсин или пък, ако ще изключи друг ген” - казва Пеги Г. Лемо, биолог от Калифорнийския университет в Бъркли. “Това не е така, когато кръстосваш различни сортове чрез традиционно опрашване.” 2) Обвинние: ГМО са твърде нови, за да знаем дали не са опасни. Зависи как дефинираме нови. Генно модифицираните растения се появяват за пръв път в лаборатория преди 30 години и стават комерсиален продукт през 1994 г. Оттогава са публикувани повече от 1 700 рецензирани изследвания за безопасност, включително пет дълги доклада от Националния съвет за научни изследвания, които се отнасят до човешкото здраве и околната среда. Научният консенсус е, че съществуващите ГМО не са повече или по-малко опасни от конвенционалните култури. 3) Обвинение: Земеделските производители не могат да засяват повторно генно модифицирани семена. 4) Обвинение: Не се нуждаем от ГМО — има и други начини да изхраним света. 5) Обвинение: ГМО причиняват алергии, рак и други здравословни проблеми. 6) Обвинение: Всички изследвания на ГМО са финансирани от така наречените Big Ag (големи компании, които се занимават със земеделие). 7) Обвинение: Генно модифицираните култури карат земеделските производители да използват прекалено много пестициди и хербициди. 8) Обвинение: ГМО създава супер-насекоми и супер-плевели. 9) Обвинение: ГМО вреди на полезните видове насекоми. 10) Обвинение: Модифицираните гени се разпространяват и в други култури и диви растения, което унищожава екосистемата. Възходът на ГМО културите Дисекция на вечерята Сиренето Царевица Памук Папая Рапица Соя Жълта тиква Захарно цвекло* Вино Бъдещето на ГМО: корекция на гени Тази статия оригинално излиза през юли 2014 г. в брой на Popular Science, но информацията, която дава е актуална и днес. http://nauka.bg/a/истината-10-често-срещани-обвинения-към-гмо-развенчани

Представете си машина, която, след като веднъж запамети лице, има 75 процента вероятност да го разпознае в случай, че го види отново. Заслужава ли си удобството машина да разпознава лицето ви? Изпратете свое селфи и не е нужно да носите билет за концерт – това обещава московската NTechLab, която използва технология за сканиране на лица за допускане на хора до фестивал на електронната музика това лято. Разбира се, след като веднъж са изпратени, селфитата остават в NTechLab, които са свободни да продадат своята база данни от лица и инструмента за лицево разпознаване на всекиго – от организатори на концерти до полицейски управления, та чак до авторитарни правителства. Младите съоснователи на NTechLab изглежда не са обезпокоени от схващането, че софтуер за лицево разпознаване може да застраши неприкосновеността на личния живот. The Wall Street Journal съобщава: 26-годишият г-н Кухаренко и 29-годишният г-н Кабаков [съоснователите на NTechLab] до голяма степен отхвърлиха опасенията, че тяхната технология може да попадне в грешните ръце. Г-н Кабаков казва, че дори притежаването на смартфон означава, че не може да избегнете това бъдете наблюдавани. "Няма личен живот" - казва той. "Вашето правителство може да ви контролира сега ... Взимате си iPhone или телефон с Android и той съдържа информация за вашето поведение, за вашето движение, за това какво купувате и с кого разговаряте." Повече: http://nauka.bg/a/софтуер-който-разпознава-лицето-на-всеки-минувач-е-готов-за-пазара-руската-полиция-е-вероятен

Колкото и да е политизирана новината засяга науката. Ето оригинала: http://www.sciencemag.org/news/2016/10/russia-suspends-nuclear-rd-pact-united-states А тук е целият превод: http://nauka.bg/a/русия-прекрати-договор-за-ядрени-изследвания-и-разработки-със-сащ

Учени са поставили нов световен рекорд за плазмено налягане, което е „главната съставка” за производство на енергия при термоядрен синтез. Това значи, че този чист и възвръщаем енергиен източник е по-достижим от всякога. Новият рекорд е 2.05 атмосфери, което е скок с 15 % спрямо предишните 1.77 атмосфери. И двата рекорда са поставени в специално създадения реактор Alcator C-Mod в MIT. Макар реактор за ядрен синтез, готов да захрани нашите домове, да е все още далеч от реалността, това повишено налягане означава повишени нива на реакция и дава още доказателства, че се доближаваме до реактор, който е технологично и икономически приложим. Също така, това дава на учените още насоки за това как е най-добре да продължат нататък. „Това е забележително постижение, което подчертава високия успех на Alcator C-Mod програмата на MIT”- казва физикът Дейл Мийд от лабораторията за физика в Принстън, който не участва в експериментите. „Рекордното плазмено налягане потвърждава подхода, използващ силно магнитно поле, като атрактивен път към реална термоядрена енергия.” Повече: http://nauka.bg/a/учени-счупиха-световния-рекорд-по-ядрен-синтез-–-вдигат-летвата-на-потенциала-за-чиста-енергия

Едно създание може да оцелее хилядолетия в така нареченото „Море на смъртта“ В космическия кораб, наредени в спретнати купчинки, имало редици от спящи астронавти. Всеки обвит в своята „черупка”, би могъл да оцелее 10 хиляди години. Това не били обикновени космически пътници. В следващите седмици, след като паднали от небето върху бледосинята планета, те разтворили своите обвивки и се развили до напълно оформени водни чудовища: те са сьомгово розови, имат 3 очи и 11 чифта бойни крака. Това наистина се е случило. Годината била 1972, а спящите пътници били ракообразните артемии, известни още като „морски маймуни“, които се завърнали от мисията до луната Аполо 16. Те били отнесени в космоса, за да се тества влиянието на космическата радиация върху космонавтите. Този несигурен експеримент изисквал почти неразрушими създания, върху които да се експериментира. Захванали се с артемиите, чиито умения за оцеляване са невероятни. Можеш спокойно да ги изсушиш, да ги подпалиш, да ги потопиш в алкохол, да ги лишиш от кислород, да ги облъчваш с ултравиолетова светлина, да ги вариш на 105 градуса или да ги изстудяваш на температури, близки до абсолютната нула, когато атомите спират да се движат. Могат да оцелеят нива на pH, които биха разложили човешката кожа, вода с 50% соленост или вана с инсектициди. Чувстват се добре във вакуумно пространство или при смазващото налягане на дълбочина от 6 000 метра под равнището на океана. Сега започваме да разбираме как го правят. Космосът е пропит с високоенергийни частици, наречени космически лъчи, които лесно проникват през клетки, тъкани и през алуминиевите стени на космическия кораб. Луната е перфектното място, на което да се изследват техните ефекти. Експериментът „Biostack I” включвал купчини от зародиши на артемии, както и семена от растения и бактериални спори между слоеве от чувствителни към радиация материали. Всички лъчи, които прониквали през купчината щели да попаднат върху този чувствителен слой и така учените от НАСА щели да знаят точно кои пътници са били уцелени. От 110 зародиша на океански скариди, които поели галактически куршум, много се излюпили – макар и с деформации - а някои дори изживели пълноценно живота си като скариди. Последвалият експеримент, наименуван „Biostack II” бил отнесен на луната от Аполо 17 по-късно същата година и постигнал подобни резултати. Странното е, че артемиите изглеждат доста крехки, с техните висящи крачета и дълги антени. Каква е тайната им? Въпреки името си, морските маймуни не живеят в открития океан. Те плуват в солени басейни и езера от Голямото солено езеро в Юта до Каспийско море от повече от 100 милиона години. Те не са скариди, но принадлежат на същата група ракообразни. Дребни са - само 15мм дълги. Хранят се с водорасли, които си филтрират от водата. Плуват наобратно и дишат през краката си, а женските не се нуждаят от мъжки, за да се възпроизвеждат. Решаващо е това, че имат уникален афинитет към солта. Могат да толерират концентрации до 50%. Такава вода е много по-солена от океанската, която има само 3.5% сол, и солта е на границата да кристализира. Артемиите нямат проблем с това. Но има уловка: ако живееш в езеро, винаги има опасност то да пресъхне. Басейните и езерата, които океанските скариди обитават, редовно изчезват за няколко месеца, години или десетилетия. Това би трябвало да е огромен проблем, но артемията просто се изсушава. Когато условията са благоприятни, женските артемии снасят яйца с тънка обвивка, които се излюпват веднага. Но когато храната е оскъдна или нивата на солта се покачват, те преминават към план Б. Тогава снасят цисти с по-твърда обвивка, всяка от които съдържа почти напълно развита ларва. Тези цисти са способни да издържат почти пълна дехидратация, като загубят до 97% от съдържанието си на вода. Всички животоподдържащи процеси спират и те навлизат в състояние на летаргия, наречено анхидробиоза -странен застой между живота и смъртта. Както всеки, който е отглеждал като домашни любимци артемии знае, че за да съживиш зародиша, трябва само да добавиш вода. Цистите си възвръщат 1,4 пъти от теглото за 24 часа, преди да се излюпят в ларва с размера на точката в края на това изречение. В момента, в който се излюпят, имат само едно примитивно око, макар че си добавят още две усъвършенствани очи след това. Това е агресивна стратегия за агресивна среда, и работи. През 90-те години екипи, търсещи петрол, сондирали около Голямото солено езеро, когато извадили килимче от цисти между два слоя сол. Чудейки се дали ще се излюпят, изсипали малко вода и няколко от тях, според сведенията, се излюпили. Радиоактивното датиране показало, че те са били там 10 хиляди години. Как са се справили? Повече: http://nauka.bg/a/животното-което-живее-10-хиляди-години

Списание „Военна История“, Брой XVII В този брой четете: De Re Militari – амбициозен ежеседмичен проект под формата на журнал, който има за цел да следи всички актуални конфликти по света и да ги представя на своите читатели максимално ясно и неутрално. Гражданската война в Ливан и нейните разсейки през годините, за които ще ни разкаже Венцислав Божев. Историята и зараждането на Ислямска държава ще бъдат представени от първият ни гост-автор, подп. др. Петко Димов. Огнестрелното оръжие през Възраждането ще бъде надлежно описано от Калин Димитров, който също дебютира със свой текст във „Военна История“ Спомените на опълченеца Георги Стоянов ще бъдат публикувани заедно с оригинален ръкопис, предоставени ни от неговата внучка Нели Стоичкова. Наемничеството в Сирия – един малко изследва проблем, който има ключова роля за разпределянето на грамадните финансови потоци, които пресичат раздираната от война близкоизточна държава. СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ: Сайта https://historyofwars.net/ Academia.edu Calameo Zamunda.net Zelka.org ArenaBG.com История

Дори през Студената война положението не е било толкова лошо, казват служители от САЩ. На 5 октомври руският парламент прекрати споразумение със Съединените щати, във връзка с научните изследвания и разработки в областта на ядреното сътрудничество, както и прекрати друго такова, свързано с преоборудването на руски изследователски реактори, които повече няма да работят с оръжейно ураново гориво. Прекратяването на тези договори е в значителна степен символично, но взаимоотношенията между двете най-значими световни ядрени сили се сринаха наново и бяха разцепени научните общности, установили тесни връзки в началото на разпада на Съветския режим преди четвърт век. Съобщавайки прекратяването на споразумението за научни изследвания и разработки, руското правителство обясни случилото се като „ответна мярка“ на санкциите на САЩ, наложени на Русия след анексирането на Крим през Март 2014г. и подкрепата на САЩ на бунтовниците в източна Украйна. Сриването на мирните преговори със Сирия, както и острите критики от страна на САЩ към участието на Русия в бомбардирането на Алепо, Сирия, изглежда е ускорило закъснялата руска реакция, както споменават някои източници. Русия стопира и друго споразумение със САЩ на 3 октомври, според което двете страни работеха заедно, за да елиминират запас, складиран и в двете държави, от 34 тона плутоний, достатъчен за създаването на 17 000 бомби. Повече: http://nauka.bg/a/русия-прекрати-договор-за-ядрени-изследвания-и-разработки-със-сащ

Ето какво интервю даде Андреа Акомацо относно мисия "ЕкзоМарс-2016" и нейния спускаем апарат "Скиапарели" (източник). Английски превод на интервюто можете да прочетете на NasaSpaceflight. Тук предавам казаното на български: -Какво знаем до този момент за "Скиапарели"? Нека да започнем с "Трейс Газ Орбитър". Ние можем да потвърдим, че орбиталният апарат е в нормална орбита. Той е направил вмъкването около планетата по перфектен начин, той е в перфектно състояние и през следващата нощ узнахме още нещо - записал е всичко, което спускаемият апарат "Скиапарели" е изпратил по отношение на телеметрията. Това не е просто радиосигнал, това е радиосигнал с инженерни и научни данни. След всичко това ние можем да започнем да обработваме данните. -Предполагам, че това са доста данни. Някои от тях са вече обработени, но другите - все още не. Какво показват данните към настоящия момент? Окей, данните, които бяха записани от "Скиапарели", са ни показали няколко неща. "Скиапарели" е направил нормално атмосферно навлизане, преминал е през атмосферния вход, предпазван само от температурния щит по абсолютно нормален начин. Температурният щит е работил перфектно, предпазил е капсулата и сондата перфектно и е бил изхвърлен при условията, които очакваме. В този момент спирачният парашут е бил освободен на височина от 10 километра, отново по абсолютно нормален начин. Цялата фаза с парашута е преминала напълно нормално съобразно получените данни. В края на този етап дошъл моментът, в който "Скиапарели" е почнал да се държи по-различно от това, което очаквахме. -Значи всичко се е случило, когато парашутът се е разкачил, следователно разкачването не е било инцидент. Очаквало се е парашутът да се разкачи, тогава какво е било планирано да стане? Да, било е планирано парашутът да стои прикачен към "Скиапарели" до момента, в който не бъдат изпълнени точно определени условия. Тези условия е трябвало да се потвърдят при височина от 1 километър над повърхността на Марс. От това, което разбираме от получената телеметрия, разкачването на парашута е станало преди времето, което сме изчислили в нашите симулации, без да е потвърдено да е бил на посочената височина. Това са 50 секунди по-рано от очакваното. Всичко това би могло да означава, че парашутът се е разкачил на по-голяма височина от това, което било планирано. Ние не знаем все още. След разкачването на парашута "Скиапарели" е трябвало да запали двигателите си в продължение на 30 секунди, за да се забави през последния 1 километър на спускане и тогава да кацне. Ретроракетите обаче са се запалили само за 3 секунди, след което "Скиапарели" е минал в режим на кацане. Тези два факта, ранното разкачване на парашута и краткото запалване на ретроракетите, си противоречат. Трябва да разберем защо логиката на бордовия компютър е взела това решение. Не можем да го разберем все още, но важното е, че разполагаме с всички инженерни данни, за да установим защо се е случила точно тази последователност, а не другата, която очаквахме. -Когато говорим за нормално протичане, какво имате предвид? Означава, че събитията са се случили във времето, в което сме ги очаквали. Например освобождаването на температурния щит е станало точно по времето, когато сме очаквали и точно при подходящите динамични условия, които "Скиапарели" е измерил и за които е бил програмиран. Можем да потвърдим, че температурата вътре в сондата е била напълно нормална по време на високата атмосферна скорост, което показва, че щитът е предпазвал "Скиапарели" както е планирано. Това разбираме под нормално. -Идеално. На този етап колко време трябва да чакаме, че да реконструираме какво наистина се е случило? Невъзможно е да се каже точно, но това, което си мисля, е че разбирането на логиката на действията по време на последните няколко минути би следвало ни отнеме само няколко дни. И все пак, защо "Скиапарели" е взел точно тези решения? Защо хардуерът е получил подвеждащи данни? Това вече може да отнеме повече време. Може би седмици. Спускаемият апарат "Скиапарели" запалил двигателите си успешно, но само за три секунди, след което преминал в режим на кацане. Credit : ESA

Защо е толкова трудно да се кацне на Марс? Ако всичко мине по план, утре "Скиапарели" може да се превърне в следващият апарат, кацнал благополучно на Марс. Но дали изобщо ще успее? Статистиката е депресираща - половината спускаеми апарати, опитали кацане на планетата, са претърпели провал. Credit : ESA Ще успее ли утре "Скиапарели" да кацне на Марс? Този въпрос си го задаваме всеки път, когато предстои кацане на Червената планета. Представете си - през 2005 година Европейската космическа агенция (ЕКА) опитва кацане на сатурновата луна Титан... и успява от раз! Първото кацане на повърхността на комета през 2014 година също е успешно. Преди няколко години Япония успява да извърши последователни кацания на астероид със сондата "Хаябуса", а после тя се връща на Земята със събрани проби. СССР също има чудесна серия от успешни изследователски мисии до Венера през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век с кацания на повърхността и нейното заснемане. Когато обаче говорим за Марс, статистиката е депресираща. Всички спускаеми апарати на СССР - "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7" са претърпели провал, макар и "Марс 6" да изпраща някои атмосферни данни при спускането, а "Марс 3" уж достига повърхността, но радиоконтактът изненадващо е преустановен секунди след това. Провал е и първият европейски опит за кацане - през 2003 година безследно изчезва британският апарат "Бийгъл 2" . Едва по-късно той е локализиран на снимки от "Марс Риконисънс Орбитър", на пръв поглед кацнал успешно, но не е успял да се освободи от въздушните възглавници, предпазили го от съприкосновението с повърхността. НАСА има доста повече успехи - "Викинг 1", "Викинг 2", "Марс Патфайндър", "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", Кюриосити". Но и американската агенция си има своите аварии - през 1999 година е загубен спускаемият полярен изследовател "Марс Полър Лендър", както и два миниатюрни спускаеми апарата (тип импактор) "Дийп Спейс 2". Ако преброим всички мисии, резултатите при спускаемите апарати са 7 неуспеха спрямо 7 успеха. 50 на 50. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Други хора съвсем сериозно си мислят, че извънземните умишлено саботират земните опити да се достигне планетата. Но дали? Има далеч по-прозаична причина, която прави достигането на повърхността Марс изключително трудно. Това е тънката марсианска атмосфера. Кацането на повърхността на Луната, на астероид, на комета или, общо казано, на небесно тяло без съществена атмосфера, е сравнително лесно. Могат да се използват само спирачни ракетни двигатели. Кацането на планета или луна с плътна атмосфера като Венера и Титан е още по-лесно. Достатъчно е да се използва топлинен щит при първоначалното навлизане в атмосферата и парашут за по-късните етапи - и успехът е подсигурен. Атмосферното налягане в близост до марсианската повърхност възлиза средно на 600 паскала. Земното атмосферно налягане на височината на морското равнище е средно 101 килопаскала - т.е. атмосферното налягане на Марс е приблизително 0.6% от това на Земята. Не е възможно човек да оцелее без скафандър. Някои хора биха казали, че това е все едно вакуум, и ще сбъркат. Марс е комплексна планета, която дори има сложни метеорологични явления. При извършване на кацане на Марс атмосферата не може да бъде пренебрегната. Космическият апарат трябва да притежава топлинен щит, иначе ще изгори. След това може да се използва парашут, но само той няма да е достатъчен. Затова се налага да се използват сложни комплекси от топлинен щит, парашути, спирачни двигатели или омекотяващи въздушни възглавници. Ето как протече кацането на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година - те влязоха в марсианската атмосфера със скорост 19 300 km/h. Първите четири минути от спускането бяха пасивни - използваше се само топлинен щит, който успя да забави скоростта до 1 600 km/h. Тази скорост бе все още твърде висока, а апаратите вече бяха на височина, еквивалентна на тази на пътнически самолет. Повърхността приближаваше много бързо, затова се наложи използването на паршут. Парашутът забави скоростта до 321 km/h, но и това не е достатъчно - знаете много добре какво ще стане, ако една кола се блъсне с такава скорост. На този етап от полета апаратите бяха на височина само 91 метра над повърхността. Затова се използваха допълнително ретроракети и омекотяващи възглавници. Сами виждате колко комплексно нещо е марсианското кацане. Не разполагате с много време. В рамките само на 6-7 минути трябва да забавите скоростта от 19 300 km/h до 0. За тези 6 минути бордовият компютър трябва да изпълни правилните команди с прецизна точност. Всяка една грешка е непростима и ще доведе до катастрофална авария. Освен това винаги ги има случайните фактори - примерно атмосферното налягане може да се окаже по-ниско от пресметнатото поради местните метеорологични условия, може да има прахова буря, а точно в момента на съприкосновението с повърхността може да попаднете на по-голям камък или кратер. Колкото и да се подготвят специалистите за кацането, нищо не е гарантирано. Няма спор, че екипите на "ЕкзоМарс-2016" и "Скиапарели" са направили всичко по силите си, за да подсигурят успех, но неизвестността винаги я има. А това си е част от тръпката да покорим и изучим Марс Автор: Светослав Александров Източник: http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Тъкмо и аз смятах да споделя статията. Времето изтича и може би само трябва да цитирам част от статията: Но има и още една много важна причина, която налага развиването на научните изследвания на местно ниво от всяка една държава, и тя е поддържането на качеството на човешкия материал в нея, чрез взаимовръзките между научните изследвания, образователната система и обществения живот, които изброих по-горе. Липсата на наука на сериозно ниво в една страна е на практика еквивалентна на принадленост на тази страна към Третия свят. Неразбирането на този прост факт от страна на политическия елит и обществото също е ясен признак за такъв статут.

Превод: Цветелина Христова На 19 май самолет на Egyptair, изпълняващ полет 804, се разби в Средиземно море, при което загинаха всички на борда – 56 пътници и 10 членове на екипажа. В рамките само на няколко часа в Wikipedia се появи статия, документираща катастрофата, която вероятно ще съществува онлайн за вечни времена. Читателите обаче изгубиха интерес след около седмица. Две нови проучвания показват, че това се отнася както за катастрофи с 50 жертви, така и за такива с 500 - констатация, която разкрива някои изненади за това докъде се простира нашето внимание онлайн. С обширните познания, достъпни за човечеството едва на няколко клика разстояние, е справедливо да се каже, че сайтове като Wikipedia представляват един вид безгранична разширена памет за хората. И все пак, на фона на тези почти безкрайни данни, човешкото внимание се запазва за относително кратко. Социолозите наричат тази постепенна загуба на интерес към една тема спад на вниманието. „Интернет предлага неограничени знания, но това не решава проблема с ограниченото поле, върху което се простира нашето внимание.", казва водещият автор на проучването - Таха Яшери, социолог от университета в Оксфорд, Великобритания. Яшери първоначално е привлечен от идеята да изследва онлайн поведението във връзка със самолетни катастрофи, след като самолет на Germanwings, изпълняващ полет 9525, се разби във френските Алпи миналата година. Следователите в крайна сметка установиха, че пилотът е извършил самоубийство, отнемайки и живота на всички 150 души на борда на самолета. От любопитство Яшерирешил да провери броя преглеждания на статията за произшествието вWikipedia. Забелязал, че интересът е най-висок в дните непосредствено след катастрофата, след което бързо спада около седмица по-късно. Той започнал да разглежда и други катастрофи, както големи, така и малки, и забелязал подобни модели в броя преглеждания на страниците при всички тях. Яшери и неговите колеги от Оксфорд решили официално да анализират данните и да изградят алгоритъм, койтода прави разбор на данните във всички страници за самолетни катастрофи в двете най-популярни езикови версии наWikipedia - на английски и испански език. В резултат на прилагане на алгоритъма се получава доклад относно това кога всяка страница е създадена, когато е била редактирана, колко пъти е била четена и кога са се случили тези преглеждания. Изследователите открили, че когато при катастрофата имало по-малко от 50 жертви, читателите на Wikipediaѝ обръщали сравнително малко внимание. Те наричат тези катастрофи "събития с ниско въздействие", и установяват, че те не оказват влияние върху читателските модели. От друга страна, катастрофи с повече от 50 жертви са идентифицирани като „събития със силно въздействие“. По отношение на тези катастрофи читателският интерес се повишавал в зависимост от броя на жертвите и континенталния район, в който са се случили. Смилайки цялата информация, екипът създава таблица, която описва това колко внимание читателите от всяка езикова версия на Wikipedia отделят на различни катастрофи със „силно въздействие“. Откроила се силна регионална обвързаност: англоезичните читатели на Wikipedia много повече се интересували от статии за катастрофи в Северна Америка и Европа, а испаноговорящите читатели предпочитали да четат за катастрофи от Латинска Америка. Броят посещения на англо- и испаноговорящите читатели на Wikipedia за катастрофи съответно в Северна и Латинска Америка, надвишавал около 50 пъти този за катастрофи в Африка. Целия текст: http://nauka.bg/a/грижа-ни-е-когато-самолет-се-разбие-а-след-това-не-ни-е

Това е огромен поток от информация, който ускорява взаимодействията между голяма, разнообразна популация от индивиди. Този поток позволява на индивидите да комуникират и да си помагат един на друг, дори когато са на голямо разстояние. Но също така, дава възможност за създаването на нови форми на престъпност. И не, не става въпрос за Интернет, а за гъби. Въпреки че плодните тела са може би най-познатата част от гъбите, по-голямата част от тези организми е изградена от група тънки нишки, позната като мицел. Това, което до скоро не беше известно, е, че тези нишки работят като един вид подземен интернет, свързвайки корените на различни растения. Дървото в градината ви вероятно е „закачено“ за храста, който се намира на няколко метра разстояние. И всичко това е благодарение на мицела. Колкото повече научаваме за тези подземни мрежи, толкова повече се променят представите ни за растенията. Те не са просто нещо, което си стои и си расте. Свързвайки се с мицеларната мрежа, растенията могат да помогнат на своите съседи, споделяйки хранителни вещества и информация или да саботират нежеланите растения, разпространявайки токсини чрез мрежата. Тази „зелена мрежа“ дори има своя версия на киберпрестъпността. Мицелът на гъбите се разпространява чрез почвата. (Credit: Nigel Cattlin/Alamy) Целия материал: http://nauka.bg/растенията-комуникират-помежду-си-чр/