Р. Теодосиев

Кога 17:00-22:00 часа Как вход свободен Фестивален и конгресен център Варна Фестивален и конгресен център Варна бул. Сливница 2 17:00-22:00 Наука в града FRESH: Тематични щандове във Фестивален и конгресен център Варна Щандът на секция “Морска геология и археология” при Институт по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна ще бъде на тема „Скритата енергия от дъното на Черно море”. Ще бъдат представени различни образци, инструменти, експонати, препарати и др. материали от Черно море, Тихия и Атлантическия океан. Щандът на секция “Химия на морето” при Институт по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна ще бъде на тема „Химия на морето – основа за живот”. Заповядайте да видите демонстрации на бюрета за титруване, портативен рН метър и още много инструменти, традиционно използвани от учените в секцията. Каним ви на щанда на секция “Океански технологии” при Институт по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна, който ще е на тема „Технологии за изследване на морската среда”. Посетителите ще могат да се запознаят с изминалите и текущи проекти на океанографска тематика, ръководени или координирани от секцията, а учените ще представят следната океанографска апаратура: СТD-сонда; безпилотна летателна система; хидрофони; арго буй; макет на миниподводницата РС-8. Щандът на секция “Динамика на бреговата зона” при Институт по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна ще бъде на тема „Бреговата зона като ключ към загадките на морето”. Заповядайте за да научите повече за научните направления и изследванията, провеждани от учените в секцията. На двата щанда на учените от секция “Биология и екология на морето” при Институт по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна на тема „Морски калейдоскоп – в света на видимото и невидимото за очите” ще научите повече за биологичните елементи на морската екосистема, за съвременните проблеми като опазване на биоразнообразието, еутрофикация, цъфтежи на фитопланктона, чужди видове и прекомерен риболов, както и за дейността на отделните направления по време на морски експедиции и в лабораторни условия. „Европейски кът” ще бъде мястото, където ще имате възможност да се запознаете и да научите повече за проектите с европейско финансиране на варненските научни и научно-образователни институции. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” – гр. Варна ще представи на своя тематичен щанд научно-изследователската и научно-образователната дейност на един от най-престижните български университети в сферата на морските науки и военното дело. На своя щанд учените от Института по рибни ресурси – ССА, гр. Варна ще представят своята дейност и проекти в областта на морската биология и екология, използването и опазването на живите ресурси на Черно море и др. Заповядайте на щанда на Зоопарк-Варна, за да научите повече за грижите, които ежедневно се полагат за животните, да разберете от зоолозите защо промените в местообитанията на животните, както и разнообразието от начини за поднасяне на храната им са от изключителна важност. Научете повече за размножителните програми на животните, чрез които всяка година в Зоопарка можете да видите все повече бебета от различни фаунистични видове. На своя щанд Дирекция на природен парк „Златни пясъци” ще представи своята дейност и научни изследвания в сферата на горското стопанство, консервационната природозащита, екосистемния мениджмънт, опазването на биологичното и хабитатното разнообразие и съхранението на културно-историческото наследство, попадащо на територията на едноименните природен парк и защитена зона от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Учените от Университетски ботанически градини към Софийски университет „Св. Климент Охридски” – Варна, София и Балчик ще представят своята дейност и научни изследвания свързани с ботаниката, паркоустройството и ландшафтната архитектура. На щанда на Природонаучен музей – гр. Варна учените от музея ще представят своята дейност и научни изследвания с фокус върху геоложките, физикогеографските, зооложките и ботаническите специфики на българското Черноморско крайбрежие. Чрез своя щанд Младежко сдружение “Кашалот” ще ви разведе из обикновения град на една необикновена разходка. Заедно с нас ще можете да откриете какво крие градската среда на гр. Варна и как можем да я подобрим, да я направим “по-умна” и по-удобна. На своя тематичен щанд “Иновации и технологии в образованието и науката в областта на медицината и биотехнологиите”изследователи, докторанти и студенти от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – гр. Варна ще представят опита и постиженията на ВУЗ-а в електронно-базираното обучение по всички специалности, работата в симулационния център, дигитализирането на връзките между преподаватели и обучаващи се. В частта за наука ще бъдат представени проекти, партньорства и добри практики на Медицински университет – Варна в областта на транслационната медицина, образната диагностика, роботизираната хирургия, клетъчната терапия, храненето и социално значимите заболявания, качество на живота, морска медицина и др. На своя щанд Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник” ще представи своята дейност. Посетителите ще се запознаят с устройството и принципа на действие на оптичните уреди и окото и ще се научат да работят с подвижна звездна карта. Астрономите ще отговарят на въпроси на посетителите свързани с последните новости в областта на астрономическите изследвания. Висшето училище по мениджмънт (ВУМ) – гр. Варна ще представи на своя щанд образователните си програми и научните постижения на преподаватели, докторанти и студенти. Европейски кът, на който варненските научни и научно-образователни институции ще изложат свои рекламни материали във връзка с участията им в проекти с европейско финансиране 18:00 – 22:00 Дигитален FRESH: Прожекция на научно-популярния филм “Един експедиционен ден с изследователския кораб Академик” във ФКЦ – гр. Варна Документален филм, представящ морските научни изследвания, извършвани от учените към Института по океанология “Проф. Фритъоф Нансен” – БАН, гр. Варна по време на експедициите им в Черно море на борда на НИК “Академик”. 18:00 – 22:00 Звезди FRESH: Забавна викторина “Добре ли познавам Черно море?” Викторина за деца с въпроси относно Черно море и неговото крайбрежие. Предвидени са награди за най-любознателните. Европейски кът

Кога 18:00-22:00 часа Как вход свободен Медицински университет – Пловдив Медицински университет – Пловдив бул. Васил Априлов 15A 17:00 – 18:00 Наука в града FRESH: Quo vadis, Homo Sapiens Два отбора от изтъкнати гост-учени, асистенти и студенти ще представят две противоположни тези и визии за развитието на човека. 18:00 – 19:00 Наука в града FRESH: Quiz човекът в настоящото Минимум 4 отбора; един – от чуждестранни студенти. Задължително се включва аудиторията към отборите или се формират нови допълнителни отбори. Съществено е включването и пълноценното участие на чуждестранните студенти, тъй като мобилността на учените започва още от студентската скамейка. 16:00 – 22:00 Наука в града FRESH: Приключения в Медицински университет – Пловдив Познавате ли добре нашия университет? Привличат ли ви предизвикателствата? Съставете си отбор! Всичко зависи от вашата комбинативност, логическо мислене и отборен дух.

Кога 18:00-22:00 часа Как вход свободен Институт по зеленчукови култури „Марица“ ИЗК „Марица“, ул. Брезовско шосе 32 18:00 – 19:00 FRESH кафене: семейство Картофови (Solanaceae) – богатство и разнообразие в района на България Конферентна зала на ИЗК Марица Знаете ли, че доматите, картофите и пипера са един прекрасен дар от маите и инките, отглеждани в района на Централна и Южна Америка? И трите култури се характеризират с невероятно разнообразие от форми, цветове и най-вече с изключителни хранителни качества. Посетете нашето FRESH кафене, за да научите много любопитни подробности и факти за семейство Картофови (Solanaceae), което обхваща икономически важни видове използвани за храна (домати, картофи, пипер и паладжан), за медицински цели (беладона, татул, бленика), както и такива с декоративна цел (петунии, физалис). 18:00 – 19:00 FRESH кафене: Разговор със стипендианти на ЕК Конферентна зала на ИЗК Марица Среща със стипендианти на ЕК – разговор на тема: „Как спечелих стипендия и какво надградих чрез нея към моя професионален опит”. 19:30 – 20:30 Магия FRESH: Зеленчуците на ИЗК Марица Конферентна зала на ИЗК Марица Участие на аудиторията във викторина, попълване на въпросници, дегустация на зеленчуци – сортове на ИЗК Марица и др. 20.30 – 21.30 Лаборатория FRESH: Химически експерименти и конкурс за детска рисунка Лабораторията по агрохимия на ИЗК Марица Европейски кът

Химикотехнологичен и металургичен университет Химикотехнологичен и металургичен университет бул. Св. Климент Охридски 8 16:00 – 20:00 Лаборатория FRESH: Възобновяеми енергии и материали на бъдещето Химията – една от петте науки за които се присъждат Нобелови награди е в основата на много от най-модерните технологии. В Европейската нощ на учените ще отворят вратите си лаборатории, където се експериментира върху създаване на нови материали. Посетителите ще се запознаят с методи за синтез и охарактеризиране на авангардни материали ще наблюдават експерименти за пречиствана на води, компостиране и много други, демонстрационни упражнения, обект на изучаване в университета. Всеки изкушен от идеята да изгради живота си върху нови източници на енергия, ще може да се докосне до изследователска апаратура от последно поколение и да експериментира, за да научи повече за зелените технологии и възобновяемите енергийни източници. Всеки, проявил интерес, ще може да управлява реални инсталации за производство, съхранение и приложение на водород за генериране на чиста електроенергия в горивни клетки. Срещата на учени от ХТМУ с любители на магията на технологиите ще бъде в катедри: “Физика”, “Органична химия”, „Физикохимия“, “Технология на силикатите”, “Инженерна екология”. Европейски кът

Музейко Детски научен център Музейко ул. Професор Боян Каменов № 3 15:00-17:00 FRESH кафене: запознай се с учен Деца и родители ще могат да се срещнат с трима млади учени от специалностите физика и астрономия, химия и биология, и да им зададат въпросите, които ги вълнуват. Ще могат да поговорят с тях и за работата им в науката, както и какво е да си учен. Европейски кът

Читалище-то, ул. Лом 1, гр София Читалище-то ул. Лом 1 19:00-20:00 Fresh кафене: Конспирациите в науката Хората обичат науката! Това е безспорен факт, съдейки по големите успехи на научно-популярните предавания и филми. Науката е привлекателна за обществото и тя може да събуди любопитството почти на всеки. И въпреки това мнозина имат меко казано странни схващания за света, в който живеем. Интернет е благоприятна среда за разпространението на митове, заблуди и конспиративни теории, на които хората лековерно вярват. Защо това е така – гост-лектор Светослав Александров, бакалавър по молекулярна биология, магистър и доктор в областта на физиологията на растенията, космически ентусиаст, модератор във Форум – Наука и администратор на сайта КОСМОС БГ. Европейски кът

Агробиоинститут Агробиоинститут. бул. Драган Цанков 8 17:00-22:00 Лаборатория FRESH: растенията – разнообразие и използване Заповядайте в Агробиоинститут на 29 септември от 17 до 22 ч., където наши учени и колеги от Селскостопанска академия (Институт по криобиология и хранителни технологии, Институт по декоративни растения) и преподаватели и студенти от Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” ще представят серия от интересни събития, между които презентации на растения и патогени, опитни постановки, полезни растителни продукти за човешкото здраве, изложба на цветя, арт ателие, работилница по засаждане на покълнали семена от различни растения в почва и викторина за растенията. Европейски кът Медицински Университет – София Медицински факултетр МУ-София ул.“Здраве“ 2 18:00-22:00 Лаборатория FRESH: нощ на отворените врати в Център по молекулна медицина Централно фоайе на Медицински факултет, МУ – София Какво представляват “Омикс” технологиите? А микрочиповете, които се използват в молекулярната биология и генетика? Как може да ги използваме, за да наблюдаваме наведнъж всички големи промени в ДНК молекулите при заболявания като рак, аутизъм и епилепсия? Можем ли да открием грешките в нашата ДНК, които водят до генетични заболявания? Какви са най-съвременните технологии за разчитане на човешкия геном? Възможно ли е да се изследват и идентифицират едновременно всички молекули, намиращи се в нашите клетки или в кръвта? Каква информация може да получим за нашето здравословно състояние от този анализ? Ако отговорите на тези въпроси представляват интерес за вас, заповядайте в Център по молекулна медицина, Медицински университет – София в Нощта на учените. Тук ще можете да разгледате най-съвременната апаратура за цялостно изследване на нашата ДНК, белтъци и метаболити, и да разберете как функционира. Ще имате възможност да се запознаете и с младите учени, които използват най-съвременните научни технологии в търсене на причините за наследствени заболявания: от шизофрения, епилепсия и деменция до онкологични, диабет и редки метаболитни заболявания. 17-18 ч. Презентация и обиколка на лаборатория по Геномика 18-19 ч. Презентация и обиколка на лаборатория по Метаболомика и Протеомика 19-20 ч. Презентация и обиколка на лаборатория по Микрочипов анализ Европейски кът

Национален природонаучен музей при БАН Национален природонаучен музей при БАН бул. Цар Освободител 1 17:00-22:00 Наука в града FRESH: кой живее в Черно море Изложбата „Животните на Черно море“ на „Сдружение за опазване ЕДНА ПРИРОДА” представя 3D макети в естествен размер на 15 вида от най-интересните и запомнящи се черноморски обитатели. Експонатите са изработени така, че да могат да бъдат докосвани и представяни пред посетители с намалено зрение или незрящи. 17:30-21:00 FRESH кафене: науката в кадър: животни-актьори Заповядайте на една звездна среща с екзотични актьори, възпитаници от класа на доц. д-р Стоян Лазаров, участвали в над 70 български и чуждестранни продукции, между които “Мисия Лондон”, “Хиндемит”, “LOVE.NET”, “Стъклен дом”, “Забранена любов”, “The tournament” (2009), “Conan-3” (2011), “Night train” (2009). Актьорите включват вълка Терес, кучето Лили, игуаната Нирвана, дресиран плъх, тарантули, брадата агама, змии и червен лемур ще ви впечатлят със своите умения, но най-удивителен е техният повелител, доц. Стоян Лазаров – арахнолог в Националния природонаучен музей при БАН. Той с лекота общува с различни животни – от комар до камила, и внимателно режисира участията им в киното. Първият спомен, който пази за него съпругата му, е за мъж с бяла престилка, от чиито джобове се подават опашки на плъхове. Заповядайте, за да научите колко наука има в работата на доц. Лазаров и какви знания са необходими, за да е толкова успешен в комуникацията с животните. 19:00-20:30 FRESH кафене: Хоминиди, хоминини и хуманоиди Там, където днес е Атина, а в далечината се виждат възвишенията Химетос и Ликабетос, имало някога савана. В нея се разхождали кротки гиганти като мастодонта ананкус, тежко стъпвал предтечата на белия африкански носорог, тичали трипръсти коне (хипариони) и нежни газели, царствено пристъпвали жирафите болиния. Над саваната се носел червеният горещ прах, идващ от Сахара. Сред високите треви на саваната се прокрадвало и едно същество, което все по-често се изправяло и придвижвало на задните си крайници, вместо обичайното си движение на четирите крайника. Днес наричаме това същество с името грекопитек (Graecopithecus freybergi), дадено му от изследователите палеоантрополози. Заповядайте за да чуете и остатъка от приказката, която е част от голямата история на последното научно откритие, направено с участието на проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей при БАН. 19:00-21:00 FRESH кафене: Добавяне на реалност И тази година имаме 3D изненади за посетителите, които ще бъдат осигурени от Стан и Цвета Парталеви от стартъпа Threeding.com. Как се добавя реалност и къде можем да я срещнем двамата ще демонстрират със специално изготвените карти, използващи scanAR технология. Не забравяйте да вземете смарт-устройствата си. 21:00-22:00 Наука в града FRESH: Нощните пеперуди и техните приятели Доц. д-р Николай Симов и асоциираният сътрудник на НПМ-БАН д-р Боян Златков ще разкажат за своите ентомологични изследвания и ще демонстрират теренната си работа, с която разкриват тайните на нощните насекоми. Ще може да наблюдавате лов на нощни насекоми със светлинна ловилка в парка около музея. Кои са нощните обитатели, които живеят с нас в града, от какво са направени крилата на нощните пеперуди, защо не изневеряват насекомите и още много интересни и малко известни факти ще споделят учените с всички свои фенове. Европейски кът

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ Студентски град, ул.”проф. Боян Каменов” 1 16:00-18:00 Лаборатория FRESH: Професия маркшайдер 9 от 10 запитани не могат да отговорят на случайно зададения въпрос “Що за специалист е маркшайдера?” Не бъди сред тях, а ела в едно уютно научно геопространство – градината пред Ректората на МГУ “Св. Иван Рилски”, където преподаватели и студенти от катедра „Маркшайдерство и геодезия“ ще демонстрират най-съвременни геотехнологии, използвани при създаване на 3D карти и модели, прецизно GPS измерване с точност колкото грахово зърно, наблюдения на Земята от Космоса, изграждане на подземни галерии за добив на подземни природни богатства, и др. Събитието ще се разположи в отворена беседка, предлагаща едновременно защита от дъжд, неангажираща образователна среда и възможност за работа с технологиите на открито. Ще работим с дрон, скенер, тотални станции, ротационни лазери, GPS приемници, мобилни ГИС-терминали и какво ли още не. 16:00-18:00 Лаборатория FRESH: Горивните клетки Горивните клетки могат да осигурят енергия за задвижването на автомобил, която е пет пъти повече, отколкото акумулаторите на електрическите автомобили в момента. Освен това се зареждат много по-бързо. В горивните клетки се смесва водород и кислород, при което се генерира електричество. При този процес се отделя само водна пара и топлина. Автомобилни компании, които разчитат на горивни клетки за задвижването си, подготвят свои модели, сред тях са: „Мерцедес“, „Хюндай“, „Нисан“, „Форд“, „Тойота“, „Хонда“ и „Дженерал мотърс“. До момента горивните клетки все още не могат да намерят широко разпространение заради много високата цена за развитието на тази технология, но са създадени прототипи в умален мащаб, с каквито ще ви запознаят преподаватели от катедра „Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ“ в двора на Университета. 18:00-22:00 Лаборатория FRESH: Една вечер с науки за Земята Отворени врати в четири от музеите на МГУ “Св. Иван Рилски”: Музей на уникалните кристали “Илия Делев” Музей по минералогия, петрография и полезни изкопаеми Музей по геология и палеонтология Музей по физика В музеите ще видите демонстрации и експерименти – пипнете таралеж на 200 млн. години, разберете защо редките кристали и скъпоценни камъни струват по 200 млн. долара… Събитието се организира съвместно от катедрите на Геологопроучвателния факултет. 20:00-23:00 Магия FRESH: научно казино „Кристал“ Заложете на своите знания за скалите, минералите и географията в Научното казино на доц. д-р Аспарух Камбуров, гл. ас. д-р Таня Славова от МГУ и д-р Петко Петков от Национален Музей „Земята и хората” . Завъртането на глобуса с интерактивната дъска и на истинската рулетка ще донесат награди на всеки, който докаже знанията си в областта на минералогията и географията. Начало на залаганията: 18:30 ч. Последни залози: 20:30 ч. Европейски кът

Астрономическа обсерватория на Софийски университет Астрономическа обсерватория на Софийски университет, Борисова градина 20:00-23:00 Наука в града FRESH: нощ на отворените врати в Астрономическа обсерватория на Софийски университет в Борисовата градина Знаете ли, че в София се намира най-старият действащ телескоп на постоянен фундамент в България, който през 2017 г. навършва цели 120 години? Заповядайте по време на “Европейска нощ на учените 2017” в Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина, където астрономите от Физическия факултет на Софийския университет ще ви очакват! След 20 00 часа на 29 септември ще можете да участвате в реални астрономически наблюдения (при хубаво време), да разберете повече за българските научни изследвания в областта на астрономията на достъпен и популярен език и да откриете как и вие можете да се включите в приключението, наречено наука. Ние, учените от катедра Астрономия към Физически факултет на СУ, ще ви представим забавни факти и загадки за Вселената, включително: защо астрономията в древността е била много важна за земеделието и развитието на цивилизацията, откъде знаем как се раждат звездите, има ли извънземни. Ще се опитаме и да дадем възможно най-информативни и компетентни отговори на вашите въпроси за Космоса, Вселената и Земята. Европейски кът

София Тех Парк София Тех Парк бул. Цариградско шосе 111Ж 17:00-22:00 Лаборатория FRESH: нощ на отворените врати в лаборатория Заповядайте в София Тех Парк на Европейската нощ на учените. Първият в България научно-технологичен парк ще се включи в инициативата за поредна година с демонстрации на роботи и дронове, системи за 3D визуализации и виртуална реалност, модерно лабораторно оборудване, експерименти, научни опити в различни области, както и иновативни стоки и услуги. Център на програмата в София Тех Парк ще са екипи от 11–те лаборатории, като учените ще представят своята работа на своеобразно изложение в Лабораторния комплекс на парка. На организирани образователни беседи изследователите ще обяснят по интересен и забавен начин любопитни факти и нови постижения в областта на науката. Посетителите ще могат да се запознаят с новия проект на Българския студентски отбор по синтетична биология, който спечели през 2016 г. бронзов медал на световното състезание IGEM в Бостън, САЩ. Стартиращи компании, които работят и развиват свои идеи в Инкубатора на научно-технологичния парк, ще демонстрират свои иновативни стоки и услуги. Европейски кът

Спортен комплекс „Академик“ Спортен комплекс „Академик“ бул. Цариградско шосе 125 18:00 – 21:00 FRESH кафене: Здравословен живот – подобряване на здравната активност и култура на децата Днес проблемът с липсата на физическата активност и здравословното хранене при децата е особено наболял. Именно затова каним всички родители да ни посетят и да научат как да стимулират децата да са по-активни и как да помогнат на тези, които имат проблем с обездвижването. Науката и спортът влизат в един отбор, чиято цел е здравето. Европейски кът

Национален политехнически музей Национален политехнически музей ул. Опълченска 66 19:30 – 20:30 FRESH кафене: Как мозъкът подвежда себе си Кой е единственият орган, който сам си е дал името? Умно веднага се досещаме, че това е мозъкът. Но дали наистина трябва да му се доверяваме толкова много и какви тайни крие той от нас? Заповядайте, за да осмислим отговорите на тези въпроси с помощта на младия лекар Димитър Бакалов. 21:00 – 22:00 Магия FRESH: Химични чудеса по тъмно с Корпуса за бързо гърмене За Европейската нощ на учените, Корпусът за бързо гърмене е подготвил любими опити с отделяне на светлина и топлина, както разбира се, и вече традиционните гърмежи и бумтежи в двора на Националния политехнически музей. Европейски кът

Gramophone Club Gramophone club ул. Будапеща 6 19:30-22:30 FRESH кафене: Ratio на Европейска нощ на учените За Нощта на учените ще се фокусираме върху една от любимите ни теми, физика. Ще говорим за видимото и невидимото във Вселената и за съставните части на нашия свят. Гидове в тази разходка ще бъдат нашите гости от CERN – доц. Венелин Кожухаров от катедра „Атомна физика“ на СУ, и победител на FameLab България 2008, и гл. ас. Румяна Хаджийска. Европейски кът

БГ Наука и MOVE.BG Пространство на MOVE.BG ул. Сердика 20 19:00 – 22:30 Наука в града FRESH: БГ Наука и MOVE.BG 19:00 – 20:00 Програмата в Европейската нощ на учените ще започне с представянето на сборника „100 лица зад българската наука“. Поканени са всички участници, доброволците, които помогнаха на сп. БГ Наука.Запознайте се с едни от най-успешните български учени. По време на събитието “Вечер за наивници” двама млади учени ще представят свои (забавни) провали или грешки в научната си работа, какво са научили от тях и как са им повлияли. Запознайте се с историите на Антония Хубанчева – изследовател на прилепи и Никола Каравасилев – астрофизик и ръководител на олимпийски отбор по астрономия. Клуб СКОРЕЦ ще направи мини изложба с някои от своите екзотични влечуги, а специалисти от Биологическия факултет на СУ ще ни разкажат повече за редките видове. Поради големия интерес, включихме в програмата за Нощта и филма на БГ Наука за Балканските войни, който ще е последван от дискусия с историк, работил по лентата. Каним всички посетители да разгледат творбите от конкурса ни за рисунки с микроорганизми върху хранителна среда Агар Арт. 20:00-21:00 FRESH кафене: Доц. Д-р. Леандър Литов разказва за суперкомпютрите – новия микроскоп на биологията 21:00-22:00 Дигитален FRESH: Hall of FameLab Онлайн международно излъчване на английски език от Националния природонаучен музей в Лондон на тема „Скрити светове“. Шестима финалисти от конкурса „Лаборатория за слава FameLab“, включително и от България, ще имат по 3 минути да разкрият красотата на науката. Заповядайте, за да подкрепим заедно Веселин Русинов от България и неговите симпатични роботи. 20:00-21:00 Дигитален FRESH: На живо от ЦЕРН Европейски кът

Централна локация – Античен комплекс „Сердика“ 18:00-18:30 Официално откриване и обявяване на победителите в конкурсите „FRESH VIDEO”, КОНКУРС „FRESH VOICES”, КОНКУРС „FRESH GIRLS” и КОНКУРС „FRESH TOUCH”. 18:00-22:00 Наука в града FRESH: Щандове с експерименти и демонстрации Програмистите от SoftUni Kids ще ни покажат няколко реални приложения на науката в ежедневния ни живот. Как да разгадаем двоичния код чрез Micro:bit, как да си направим охранителна система и система за поливане на цветята – всичко това (а може би и повече:) ще разберем на щанда на SoftUni Kids. ДНК – Детски Научен Клас кани малки и големи на впечатляващо интерактивно научно шоу и забавен лабораторен щанд по време на Нощта на учените. Кодове, пътни знаци, етикети със Център за забавна математика Как обичайно предаваме някаква информация? – с езика, с речта, с азбуката, с писмеността. Ако навън вали дъжд и трябва да предадем на някого тази информация, можем да го направим като кажем „Навън вали дъжд“ или го напишем. Ако човекът срещу нас говори същия език, ще ни разбере. Как обаче да му предадем тази информация, без да я изговорим или напишем – например, ако не говорим един и същ език с него? Можем да нарисуваме облак с дъждовни капки или да разтворим чадър, с което да покажем, че навън вали дъжд. Езикът е съвкупност от звукови сигнали и графични символи, с помощта на които се осъществява общуването между хората. Но освен езикът, съществуват и други системи от знаци, символи, сигнали, които са предназначени за обмяна на информация. Те се наричат кодове. На това ателие ще се срещнем с различни начини за предаване на информация по един интерактивен начин. Химични демонстрации и много забавление с Корпус за бързо гърмене Хляб и зрелища – ще присъствате на гладиаторска битка на живот и смърт между микроскопични “титани” – дрожди, бактерии и други. Запознайте се с Ивайла Сопотенска, инженер-технолог, специалист по виното, високоалкохолните напитки и хлебните изделия, докторант по хранителни технологии в Университета по хранителни технологии Пловдив. Бъдещите учени, седмокласници от 73 СОУ ще представят на тема Интерпретации на теоремата на Питагор. Те ще покажат как в реално време да си направимт сами картинка и всеки ще може да си тръгне от щанда с “неговия Питагор”! Обещаваме ви, че Питагор ще хареса на всички, дори и на тези, които не обичат математиката. Запознайте се с учените от секция Аерокосмическа информация към Института за космически изследвания и технологии при БАН. Те ще ни разкажат защо е нужно да наблюдаваме земята от Космоса и какви дистанционните изследвания се правят в моменти на катастрофални екологични природни бедствия из цял свят. Образователният екип на Музейко ще предложи на малките учени и изследователи да „изцапат ръцете си“ с някои от най-интересните експерименти на единствения у нас детски научен център. Посетителите на щанда на Инстититута по математика и информатика на БАН ще имат възможност да извършват изследвания, свързани с пентамино и дробни числа, числови таблици и равнолицевост. Ще се използват ресурси от Виртуалния училищен кабинет по математика http://cabinet.bg/ разработван от Института по математика и информатика на БАН. Европейски кът – вижте информация за различни проекти, финансирани от Европейската комисия., в това число и стипендиите „Мария Склодовска-Кюри“. Запознайте се с EURAXESS – уникална паневропейска мрежа, създадена от Европейската комисия с цел предоставяне на информация и подкрепящи услуги за кариерното развитие и мобилността на учените, и насърчаваща научното сътрудничество между Европа и света. Заповядайте на щанда за да научите повече и за предстоящите събития под мотото „Кариера за нова ERA“. Вижте какви семинари можете да посетите, както и да се срещнете с водещи работодатели и агенции за човешки ресурси. 19:00–19:30 Научно кафене FRESH: Мобилност – Учен на път и каква е връзката между науката и пътешествията Доц. д-р. Лидия Гълъбова, преподавател в ТУ София и стипендиант по програмата „Мария Склодовска-Кюри, ще представи как науката и пътешествията вървят ръка за ръка, и ще сподели своя опит как, въпреки че учените не са туристи, мобилността, която предлага програмаМария-Складовска Кюри, е изключително важен фактор за успеха й като учен.

https://misal.bg/who-is-jordan-peterson/ Джордан Питърсън е професор по клинична психология, бивш преподавател в Харвард, автор на няколко книги, както и отскоро се превърна в Интернет сензация с милиони фенове. Канадският професор от нищото се преобрази в модел за подражание и ментор на млади хора из цял свят, които неистово очакват всяка седмица нови негови лекции в YouTube, обхващащи най-разновидни теми, като се започне от Ницше и се приключи с житейски съвети за работа и любовен живот. Неговият Patreon акаунт получава над 60-70 хиляди долара месечно в дарения, които пари отиват за организиране на лекции, събития, поддръжка на YouTube канала му, както и бъдещи планове за онлайн хуманитарен университет. Kак става известен? Питърсън се сдоби с огромна популярност след като направи няколко клипчета, в които критикува нов закон в Канада, както и политкореткната култура и идеология, които го подплатяват. Нещото, което изпъкна, бе елегантният и проницателен начин по който поднася информация, върху която размишлява разбираемо, увлекателно и логически издържано. Създаде се огромна обществена дискусия около въпроса, която преля и в други държави, като се стигна до там Питърсън да свидетелства пред сенатската комисия в Канада срещу закона, което свидетелство получи над 1 милион гледания в Интернет. Най-интересното с което обаче е известен е неговата аргументирана, многопластова, обстойна, пряма, искрена и рационална защита на религията и нейното значение в днешния свят. Въпреки че от десетилетия насам изглежда как атеизмът се вижда по-удачния избор за младите хора, идеите, възгледите и мислите на Питърсън карат все повече млади хора да преразгледат и преоткриват християнството и религиозното светоусещане. В неговата книга Maps of Meaning Питърсън разказва за своя живот и тийнейджърство, които могат да служат за екземпляр на едно цяло ново поколение в Запада. Животът му Той се ражда и израства в християнско семейство и християнска среда. Въпреки че неговите родители не са били фанатично настроени, все пак детството му е било наситено със знаменията на християнската църква, както и атмосферата, в която е живял, е била ярко обагрена от християнски норми на поведение. Разбира се още на млада възраст започва да проявява негодувание относно неспособността да се чете буквално Библията и в същото време да се приемат най-новите научни открития; най-вече еволюционна биология. Също така се ядосва от интелектуалната безпомощност на свещениците, заставени пред неговите критични въпроси относно религия, както и цялата критика, която модерният свят й предлага. За това и още като тийнейджър се отказва от църквата и по негови думи „приема модерния свят“; стига до заключението, че религията е за слабите, невежите и суеверните. Едно нещо, което му привлякло вниманието било, че нито един от хората около него ни най-малко не се впечатлил от младежкото му бунтарство, дори лесно приели и бързо забравили отказа му от християнския светоглед, в който е бил отгледан. След като зарязал „догмите“ и старовремските нелепости, които увещавали отвъдземно спасение за хората, които са достатъчно простовати и овчедушни, за да го повярват, бързо си намерил пътя към социалистическата политическа сцена по негово време, която особено в Канада била силно активна. Избавянето на света и човечеството от икономическо и социално неравенство се превърнало в крайъгълния камък на неговата нова житейска цел. Единственият начин по който можело да се достигне до възмездие било чрез радикална промяна на обществения строй, и той – си спомня – нищо повече не е искал от това да бъде част от тази революция, носещ със себе си гордо на показ своите идеологически вярвания. По този начин идеология заместила религия в неговия живот. Станал член и доброволец на канадската социалистическа партия и стремглаво се въвлякъл в лявото активистко обкръжение по университети и площади в неговия град. Дори влязъл в студентския борд на губернатори, но той бил изпълнен от хора с християнконсервативни възгледи, които били доктори, адвокати, зъболекари, банкери и подобни. Нещо, което отново му направило силно впечатление било, че въпреки върлото му несъгласие с десните възгледи на хората в борда, все пак не можел да не им се възхищава. Изглеждали му способни, изтънчени, добросъвестни и трудолюбиви хора, които обаче по някаква причина имали „грешното“ мнение за политика. От другата страна обаче забелязал и друго – повечето хора в лявата партия, както и в йерархията на левия политически активизъм били уязвими, неуверени, дори злобни хора, които не будили никакво уважение, камо ли възхищение у него, въпреки „праведните“ им вярвания. Започнал да прозира, че самоотвержените им слова за социална правда и справедливост не се осланяли толкова на откровена симпатия за работническата класа, колкото на пряма неприязън и завист спрямо по-богатите. По неговите думи – Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване на лична вендета. Чия бе вината, че аз бях беден, необразован или неоценен? Очевидно – вината на богатите, образованите и уважаваните. Идеите му Питърсън и Ницше Идеология и Религия Дебати с Джордан Питърсън: https://www.youtube.com/watch?v=JDvj6DQd93o https://www.youtube.com/watch?v=kasiov0ytEc&t=2s Книга на Джордан Питърсън: https://www.researchgate.net/publication/242860067_Maps_of_Meaning_The_Architecture_of_Belief Ютуб канал на Джордан Питърсън: https://www.youtube.com/user/JordanPetersonVideos Цялата статия: https://misal.bg/who-is-jordan-peterson/

PirateBay използват процесорите на посетителите, за да генерират криптовалута Няма да е пресилено да кажем, че Pirate Bay е един от най-популярните сайтове за споделяне на торенти. Tракерът позволява бърз и надежден трансфер на големи файлове и може да служи като индекс за торент файлове. Администраторите на страницата тестват нов метод, който да им позволи да генерират приходи без да показват реклами. Идеята им е да се използват ресурси от процесорите на компютрите, с които се логваме в Pirate Bay, за да се генерира виртуалната валута Monero. Въпросната функционалност не е активирана непрекъснато, а се използва само в определени периоди от време. Ако бъде задействана ще усетите внезапно покачване на ресурсите, които използва устройството, докато търсите в Pirate Bay. Ако всичко върви по план се очаква функцията да се превърне в основен източник на приходи за торент тракера и в крайна сметка да измести напълно рекламите в страницата, информира Engadget. Потребителите има и как да блокират тези процеси. Някои от тях откриха, че от менюто на браузърите с блокирането на разширения и добавки се спира и въпросната функционалност. Предстои да видим колко време ще отнеме на Pirate Bay да започнат да използват процесорите на компютрите ни за генериране на криптовалута като единствен източник на приходи. Идеята им е интересна и подобни инструменти могат да намерят място и в другите популярни торент тракери в интернет. http://www.digital.bg/piratebay-izpolzvat-procesorite-na-posetitelite-za-da-generirat-kriptovaluta-article624029.html

От Борислав Сандов

Снежният барс вече не е застрашен вид На 14 септември 2017 г. Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси обяви изключването на снежния барс от списъка на застрашените видове. Статут на застрашен вид се дава на видовете, които наброяват по-малко от 2500 екземпляра и са намаляли с повече от 20% за последните две поколения. В момента около 7500 снежни барсове живеят в Русия, Централна и Южна Азия. Въпреки тези цифри животните все още са заплашени от изчезване, така че сега имат нов статут на уязвим вид. Това е добра новина, но природозащитниците, участващи в програмата, предупреждават, че това не означава, че котките се справят добре или не срещат заплахи. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Snezhniiat-bars-veche-ne-e-zastrashen-vid_94137.html

Публикувано във факти.бг: https://fakti.bg/world/260172-dobre-doshli-na-havaiskia-mars-videosnimki След 8 месеца живот в условия на изолация на отдалечен хавайски вулкан, шестима изследователи, подкрепени от НАСА, ще напуснат своя "марсиански" купол в неделя, съобщава космическата агенция. Тяхната първа поръчка, след като се завърнат в цивилизацията, ще бъдат пресни плодове от манго, папая, ананас и други екзотични изкушения, които растат по тези места. Както и домашно приготвени вкусни ястия от ръководителя на проекта. В това едва ли има нещо странно, защото през изминалите осем месеца екипът се храни предимно със замразена и консервирана храна. Екипът, съставен от четирима мъже и две жени, беше поставен под карантина в подножието на най-големия активен вулкан през месец януари. Всичките им комуникации с външния свят бяха подложени на 20-минутно закъснение. За това време пристигат сигналите от Марс до Земята. ю Главната цел на експеримента бе да се установят психологическите последствия върху астронавтите от продължителна мисия в космоса в условията на изолация. Получените данни ще бъдат от голяма полза при бъдещи пилотирани полети до Червената планета. НАСА се надява да ги осъществи през 30-те години на този век.

Браво! Нека се развива това сдружение, че има нужда от подобни инициативи

Оперативен план за изпълнение на националната стратегия за развитие на научните изследвания Оперативният план започва с признаване на сгромолясването на “Стратегия 2020” в областта на публичното финансиране на науката – сервира ни се “ново 20” , дето има една приказка – сега пък 0.45% до 2020 г (вместо 0.7% до 2020). Е, за мен това е достатъчно, за да кажа, че управляващите науката у нас на най-високо ниво са безотговорни и ни лъжат по-най нашенски си андрешковски начин. Тоест, това, което пишеше в досегашната “стратегия”, си е било чиста измама. Е, хайде да видим, нека пък да попитам – кой излъга научната общност за това 0.7%. Освен това продължават надеждите говежди за 1.5% от БВП за НИРД [научноизследователска и развойна дейност] (забележете, не за научни изследвания – за НИРД) до 2020 г. Пак повдигам въпроса – това, което бизнесът се мъчи да прибута като научна дейност не е никаква научна дейност в голямата си част. А за развойната дейност съдим по новите технологии, разработени от българския бизнес. Ще да ме извинявате, ама те са на хартия. Няма ги, не се виждат. А 2020 г. идва. Казвам пак – това е една дебела лъжа, че бизнесът щял да инвестира. Тази дебела лъжа, заедно с хуленето на българските учени има една цел – да прикрие безобразното положение с държавното финансиране на науката. Кого лъжете? - Себе си, разбира се. Що се отнася до научните среди никой не ви вярва вече, а наивниците, дето ще се хванат на това, че българския бизнес финансира два пъти и половина повече от държава научна и развойна дейност са два пъти и половина по-малко от нулата. И гледайте сега, що за инструменти имаме тук – анализ на бюджетните средства за научни изследвания и препоръка за тяхното оптимизиране и съгласуване на алтернативни сценарии за постигане на заложената цел. Демек, още тук лекичко се предполага, че и горните мизерни цифрички няма да бъдат достигнати, та се търсят алтернативи. А тя алтернативата, дето я търси българския администратор е една (да я напише трети път, та белким някой се позасрами) – събува гащите, обръща се с лице на изток и чака западняците да го оправят, като му дадат при това и някакви мизерни парици, за които те са напълно наясно, че до никакво съществено развитие на българската научно-технологична система няма да доведат. В модерни магистрални термини – магистрално поведение. Но западняците си гледат интереса и това е нормално. И аз да бях на тяхно място и аз така щях да правя. А в допълнение, нашите администратори пак ще оптимизират нулата. Е, резултата е ясен – една нула, колкото и да я оптимизирате, все си остава нула. Искате съвет ли – ами пишете 3% от БВП държавно финансиране за науката, дайте ги, пък да видите, как ще ви тръгне и НИРД-а и научно-технологичната система. Следва провеждане на диалог за наука 2030. Тук ще коментирам кратко – празна работа. Не може да питаш за развитието на науката хора, които хабер си нямат, че има закони (че и математически такива) за развитието на науката. Отде знайш бе Витанов? - виж фиг.1. И пак обществени съвети, консенсуси, дневен ред за науката и други такива алабализми. Със същия успех към инструментите може да се добави – рапорт на чавдарчето за иновациите и план на отрядния съвет на пионерската организация за развитие на науката. Така не се прави. А как се прави бе Витанов? Е сега, нали е ясно, че Витанов никак не отстъпва по компетентност на тия от Световната банка. Пък те парички и то доста искат за услугите си. Научете се да плащате и ще получите хубави съвети. Накрая има и таблица с цифрички. Картинка значи. А колкото до цифричките, то е ясно – лъжем, лъжем, лъжем, лъжем…. Пак ще кажете, че не ви вярвам. Така е – и за 2 стотинки не ви вярвам. Пък вие си помислете защо, може и да се сетите. И айде към стълб 2 – пак “реформи”. То в 2020 ще сме вече на 31-та година от “реформата”, а през 2025 ще сме на 36-тата година от “реформата”. Не почна ли да ти върти драги читателю думата некадърност из главата. Нека ти стане още по-весело – помисли си, какво ще се реформира – бардака и авгиевите обори. И я да видим как. Първи параграф – дрън, дрън, дрън – общи приказки. Втори параграф – пак общи приказки за Европейската пътна карта. По натам ще въвеждаме ефективна система за оценка. В съответния документ, приет наскоро пише че таз оценка може да се прави и от хора с индекс на Хирш, равен на 1. Е, ако има балъци да ви се хванат на “ефективната” система за оценка, аз не съм от тях. После следва към половин страница текст колко важна била оценката. Това го минаваме в графата “пак открихме топлата вода”. Ами добрутру, добре все пак, че почнахте да разбирате, че оценката е важна. Ама за да е важна, трябва да се изготвена от истински специалисти, а не от фалшиви такива. Дето ни бълбукат с лайденския манифест, които ни дава някои принципи но съвсем не ни казва що за индекси да използваме при оценката. Но пък ни казва да внимаваме с количествените оценки. Е, създателите му са интелигентни хора, но пък в документа, дето анализираме, манифестът е нескопосано споменат – а може би е споменат, за да се подчертае, че написалият съответните редове от оперативния план още има мерак да прави реформи, след като адвокатстваните от него реформи се провалят вече 20-на години. Ще кажете, че съм зъл. Ами зъл съм. Нали може? Или пък не може, а?!. После идват приказки за усъвършенстване на модела на финансиране. Атестации ще правим значи. А добре. То на БАН й бе направена такава през 2010 г, оценката беше много добра, обаче ръководството на науката и на финансите очакваше друго и оряза бюджета при наличие на тази много добра оценка. Та, благодарим, знаем вече как действа тази система. Който получи много добра оценка – му режат бюджета, тия дето имат по-ниска оценка – им го повишават, че да се били слаби и имали нужда да папкат. На следващата атестация – още по слаби и с още по-голяма нужда да папкат. И пак ще вдигаме програмното финансиране за сметка на институционалното. Какво да кажа – нескопосаните идеи водят от погром към погром на българската наука. Гледаме дейности 5 и 6: ще увеличаваме резултатно-ориентираното финансиране на базата на ясни критерии за постигнати високи и полезни за обществото резултати и т.н. и т.н. То таквиз писания доведоха до изследването на дамските кюлоти, което несъмнено е било одобрено на основата на ясни критерии относно това, че там ще се постигнат висо-о-о-оки научни и полезни за обществото резултати. Почваме да четем дейност 6 – изграждане на модерна административна структура…. И спираме – я-я-я, да не би писачът да ни казва, че наличната структура не е модерна. О-хо-о-о-о, че кой е търпял немодерна административна структура 27 години? Я-я-я-я, тука трябва да се разрови. Тука май се казва, че МОН има тежки структурни проблеми. И какво ще преструктурираме – а, да, фонда за научни изследвания ще го правим на агенция. Ама да знаете каква каша ще настане. Не, че сега кашата там е малка, тоз фонд е видна част от авгиевите обори. И нататък следва една преструктурационна дейност в МОН, че свят да ти се завие. Всичко на принципа – преоблякъл се Илия, погледнал се, пак в тия. А резултати няма и няма. Бардакът си остава бардак. И ще си остане бардак. Други действия трябва да се предприемат тука. И накрая – пак весела табличка. Да питам защо индикаторите там са точно тези – има ли смисъл. Няма – индикатори трябва да има. Отиваме на стълб 3 – концентрацията на инфраструктурата. Цяла страница и половина – празни приказки. Нещо ЩЕ става, друго ЩЕ става, ама нищо НЕ СТАВА. Ама ни заливат с поучения. Та как беше - който може – прави. Който не може – поучава. Заливат ни с поучения – ясно значи колко могат. Караме нататък – развитие на електронно управление на научно изследователската, развойната и приложната дейност в България. Мх-м, ша развиваме електронното управление, щом казвате. И 100 години може да го развиваме. Особено ми е интересно как ще развиете електронното управление на приложната дейност, ама да не се интересувам много. А-а-а-а – разбрах – ще създаваме среда за въвеждане на електронни и комуникационни технологии. Та да питам читателя – знаеш ли драги ми читателю, какво е жалък управленец. Това е такъв управленец, който си признава, че през 2016 г още не е създал среда за въвеждане на електронни и комуникационни технологии. Ама не е така г-н Витанов, ще кажете, те просто са го написали туй, че да има нещо написано там. Хайде, кандисах. Доста хора вече знаят, че казах в очите на един министър и заместниците му през 2014 г, че тая “стратегия” за нищо не става. Четем нататък – въвеждане на отворен достъп до научна информация. Чудим се и се маем за що иде реч. Гледаме в таблицата с индикаторите – там електронно и дистанционно обучение. После – стимулиране на научни публикации в издания с отворен достъп. Хм, че те голямата част от тия издания са си чист боклук и аз никога няма да пратя там нещо за публикация ако щат и звездите от небето да ми свалят тия от МОН. Кой умник написа тая работа в таблицата? После проекти с отворен достъп, интегрирани инфраструктури и тем подобни нещица. Абе спрете се бе: науката ни умира, учените бягат в чужбина да се спасяват от глад, на вас ви е най-важен отворения достъп до проектите. Ха освестете се малко, скоро истинските учени ще изчезнат и проектите ви ще са от класа – изследване на влиянието на цвета на дамските кюлоти върху самочувствието на четвъртата братовчедка на дамата, носеща кюлотите. Огромен ще е интересът към такива резултати, да знаете. От Харвард и Оксфорд ще се избиват да ползват отворения ви достъп. И идваме до укрепване на социалните измерения на науката. Ще кажете – ей, най-накрая нещо за учените. Ами, ами – магазини на науката ще създаваме към научните организации. А може ли да предложа да създадем и по един бръснарски салон, че да подпомогнем дейността на бръснарите – пък и социална полза за науката ще има. Четем инструментите и изпадаме в пълен потрес. Значи стимулиране публикуването в добри списания – в социалните измерения на науката, стимулите за ефективни учени – пак там. Кой ги сложи тия неща в тоя раздел? Първо как да ви повярвам – не съм видял за 27 години да ме стимулирате, а пък доста от публикациите ми са доста известни на запад. Второ, това не е социално измерение на науката, това е качествено измерение на научната продукция! Абе хванете го този “писар” на “стратегии” и го изхвърлете от МОН. Все обещавате и нищо не правите. Само си го пишете по “стратегийките”. Само гледайте как ще се повиши публикационната активност като се напенсионират учените в следващите 2-3 години. Та в ред 4 на съответната весела таблица сте забравили минусите да напишете пред процентите. А ако искате да не пишете минуси – вдигайте рязко заплатите на учените. Тогава броят на статии може и да се увеличи. Четем оперативна цел 4 – па синергия, па центрове за върхови постижения. Колко пъти да повтарям, че не това е пътят за стабилизация на българската наука. Магарето на село вече вдяна. Колко центрове направихте до сега. И какъв е резултатът – всичко върви надолу, надолу, надолу. И ще продължи да върви надолу дори и всичките от тези центрове да сработят. И ще върви надолу, защото правите принципни грешки. Тука с най-голяма ярост някои скачат отгоре ми. Ще видим през 2020 г. Ще видим и през 2025 г. какво ще стане. И центровете ви за върхови постижения ще блокират. Помнете ми думата. Толкоз по дейност 10. За дейност 11 въобще да не отварям дума. Видяла жабата, че ЕС волът има карта за научна инфраструктура и вдигнала и тя крак. Та вижте си веселата табличка. Изградени обекти от националната пътна карта – 3. Публикации – няма данни. Айде бе. Хвърлихме милиони – резултати – няма. Бравос, бравос, като почнете да “оптимизирате” нали ще се сетите за това. Или няма да се сетите. Няма да се сетите, щото е неудобно. Ама тя поредицата от грешки много голяма стана, дами и господа. Но не се притеснявайте, аз нямам никакви илюзии за това, какъв ви е управленският капацитет. И пак погледнете веселата табличка – ще хвърлите 250 милиона евро за центрове, нали така. И по вашите данни, там на пълна заетост през 2020 г ще работят 225 учени. Ашколсун, туй ефективност, туй ефикасност, направо забивате всички в земята. Между другото както бавите процедурите и тоз брой учени няма да работят на пълен работен ден в тез центрове. И ето ни на оперативна цел 5 – връзка между науката и бизнеса. Нищо не правите и нещо няма да направите. Науката е на умиране, а бизнесът е като малчуган, който няма изгодица да плаща за научни изследвания и да използва резултатите от тях. Как ще промените това – със засилване интеграцията в триъгълника на знанието. Дотук бла-бла. Насърчителни схеми за млади изследователи в предприятията – бла-бла (младите изследователи са силно насърчени да бягат в чужбина). После обучение на млади учени по заявка на предприятията (още не съм паднал от смях, но отивам да падам), инкубатори на научни идеи (паднах вече – дай си бабиното идеята, че да направя бизнес от нея – не, умирам, умирам от смях вече), платформа за връзка наука – бизнес и публично частно партньорство. Е, умрях от смях вече. Не става така бе драги мои. Нали 27 години ги дрънкате тия и се мъчите да ги правите. Не става така. Друг е пътят. Отиваме на дейност 14 – ще стимулираме значи трансфера на знания от университети и научни организации в полза на икономиката и обществото (и тук седнах, че да не взема пак да падна от смях). А, концепция ще правим, мрежата от офиси за технологичен трансфер ще оптимизираме, регистри ще правим, научен маркетинг ще подобряваме (Боже, боже, налей им ум в главата на тия, иди им кажи, че така не се прави). И дойдохме до човешките ресурси. А тука почват големите глупости. Ще се повишава значи икономическия и социален статус на учените. Тези лъжи ги слушаме доста години. Пак да кажа, - благодарим, благодарим, видяхме как Симеон Дянков повиши икономическия и социален статус на учените. Сега министър на финансите е някогашният заместник. Тъй че не се хабете да ни лъжете. Ще връщате учени от чужбина. И как – ще им предлагате големи заплати, докато наличните тук учени мрат от глад, така ли. Младите ще задържате – как, като направихте заплатите им равни на заплатите на чистачките, така ли? Ще хвърляте пари за 5-годишни програми за водещи учени. Нищо няма да излезе от това, помнете ми думата. ЩЕ, ЩЕ, ЩЕ повишавате заплатите на водещите учени – изследователи. ЩЕ, ЩЕ, ЩЕ, ама нищо не правите. ЩЕ стимулирате ранно пенсиониране – е, това е историческа глупост. По цял свят хората гледат да използват опита на по-възрастните изследователи, вие ще ги пенсионирате. Контролни механизми ЩЕ въвеждате за използване на пенсионирани учени вместо млади учени. При тези ниски заплати, това е тотална лудост. Правила за диференцирано заплащане ЩЕ въвеждате. Вие сте луди. Държим значи фонда работна заплата нисък и при това диференцирано заплащане ще въвеждаме. Това е най-долна андрешковщина. Какво – от едни ще вземате на други да давате. Това е идиотщина и никакви научни колективи така няма да стимулирате. Напротив, това ще засили разпада на българската наука. Ще дефинирате какво е млад учен. Браво – топлата вода пак открихте. Тя науката умира, те с дефиниции се занимават. Че не го ли дефинирахте досега. Ето ви една дефиниция – млад учен е, който няма внуци. Не разбрахте ли, че в науката няма млади и стари – има кадърни и некадърни. И че един кадърен старец струва колкото 20 некадърни младока. Ще въвеждат инструмента доктор-изследовател. Хайде да въведете инструмента доктор - бостанско плашило, доктор – сервитьор, доктор-фризьор и доктор-чистачка, че само това още не сте въвели. Действие 17 – ще стимулираме значи университетите и институтите да създават благоприятни условия за кариерно развитие, включително и за увеличаване на научния потенциал. Това става с ПАРИ. А как ще стане според авторите на писанието – с регулаторни правила, с конкурси за мобилност (!!!!), с подкрепа на схеми за творчески отпуск(!!!!), с национална програма за развитие и съхранение на човешкия капитал (!!!!), с ваучерни схеми (!!!!!!!!!!!!) и т.н и прочее глупости. Абе вие за идиоти ли ни взимате! Никакви благоприятни условия за кариерно развитие няма да създадете така. И накрая отиваме до таблицата с разпределение на средствата. Гледаме сега за стълб 1 – Повишаване на публичните инвестиции за научни изследвания. 450 000 лева за оперативни планчета, обществени диалогчета и т.н. чиста полза за науката дотук – 0 лева. Минаваме на стълб 2 – реформа в научно-изследователската система (у-ха-а-а). “Реформата “ ще опоска нови 15 милиона и половина. Някой ще вземе хонорарче за осигуряване на независима оценка на научноизследователската и иновационната дейност в съответствие с международните стандарти и принципите на манифеста от Лайден, усъвършенстване на моделчета, увеличаване на резултантно-ориентираното финансиране и нова агенцийка. Ала-бала, ала-бала - чистата полза за науката дотук – 0 лева. (опапани обече вече 16 милиона). Отиваме на стълб 3 – Концентриране на научната инфраструктура. 696 милиона почти. Ама я да видим за какво. Развитие на електронно управление на научно-изследователската дейност, въвеждане на отворен достъп и прочие (лап – лап-ам-ам от парите за наука)- горе долу – 70 милиона. Дотук опапани – към 86 милиона, за науката – 10 милиона за програми за стимулиране на научната активност на ученици и студенти с акцент на природните науки и математиката и за въвеждане на стимули за подкрепа на ефективните и резултатни учени и научни групи и школи (кои ли са резултатни, а кои не са – ще видите що за каша ще възникне). Караме нататък – синергия за преодоляване на фрагментацията значи. И т.н инфраструктури и т.н към 650 милиона от който 300 милиона по оперативна програма и грубо 2 милиончета за администратувно туй-онуй. Дотук административна опапани – към 88 милиона, за науката – към 660 милиона (от които 300 милиона благодарение на милостта на чужди държави). Следва човешки ресурси – към 53 милиона. Което веднага показва, че тая програма ще е провал. Гледайте сега – за какво ли не се дават пари, само не и за повишаване на заплатите на българските учени. Аха-а-а – пакет за ранно пенсиониране – лап 5 милиона, проучване за конкурентни нива на заплати – лап 5 милиона лева. Та административното ам-ам наближава 100 милиона от общо 765 милиона. Значи за науката остават към 665 милиона за 9 години напред, от които 441 милиона от милостта на чужденците (демек от Оперативната програма Наука и иновации за интелигентен растеж). От сърцата управляващи се откъсват значи 224 милиона български пари за 9 години. Което си е 110 милиона евро. Бравос! 224 милиона за наука, 100 милиона за административни дейности. Бравос, бравос. И да не си мислите, че това са много пари. От мене да знаете – и с милостта на чужденците тези 665 милиона за 9 години са грубо казано по 75 милиона на година. С тях няма да мръднем доникъде. И в 2020 ще сме опашкари и в 2025 ще сме пак опашкари в ЕС. Не ги слушайте уважаеми читатели, какво ви лъжат. Те ви лъгаха че “Стратегията” 2020 ще оправи българската наука. Все още е 2016, а те вече се отказват от думите си и ви предлагат нова “Стратегия” до 2025. после, като видят, че и тя гърми, ще ви предложат трета ”Стратегия” до 2030. Лъжи, лъжи, лъжи. Представяме Ви специализиранъя брой на "Българска наука": Черни и Бели хроники на Николай К. Витанов СЪДЪРЖАНИЕ Белите хроники на Витанов Хроника 1: Академик Стойчо Панчев Хроника 2: Професор Николай Мартинов Хроника 3: Георги Василев и Иван Иванов Хроника 4: Александър фон Хумболт Хроника 5: Макс Планк Хроника 6: Алберт Айнщайн Хроника 7: Робърт Хук Хроника 8: Исак Нютон Черните хроники на Витанов Хроника 1: Между Светия Граал и авгиевите обори Хроника 2: В дълбините на позора Изтегли броя от тук: http://image.nauka.bg/magazine/BG-Science-VITANOV.pdf

Hyperloop назова 10 потенциални маршрута на високоскоростните влакове Първите трасета за високоскоростен вакуумни влакове Hyperloop ще бъдат построени в Мексико, Индия, САЩ, Великобритания и Канада, съобщава The Verge. През 2016 г. Hyperloop One обяви конкурс сред градовете кандидати за изграждането на високоскоростни влакове. Сред 2600 заявления, експертите избраха десет отбора от пет държави (Мексико, Индия, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада). Маршрутите, предложени от страните, варират от 320 до 1100 километра, в зависимост от местоположението. Като цяло 150 милиона души живеят в печелившите градове. Предложените маршрути с обща дължина 6632 километра ще свържат 53 мегаполиса по целия свят. Hyperloop One оцени всяко предложение от стотиците отбори от цял свят, проучи потенциала на всеки от гледна точка на инфраструктурата, технологиите, регулаторната среда и транспортните проблеми. Така бяха определени най-силните кандидати: САЩ Шайен - Денвър - Пуебло (580 км) Чикаго - Кълъмбъс - Питсбърг (785 км) Маями - Орландо (414 км) Далас - Хюстън (1030 км) Великобритания Единбург - Лондон (666 км) Глазгоу - Ливърпул (545 км) Мексико Мексико Сити - Гуадалахара (531 км) Индия Бангалор - Ченай (335 км) Мумбай - Ченай (1102 км) Канада Торонто - Монреал (644 км) По-рано Hyperloop One проучи техническите и икономическите възможности за изграждането на маршрута в Холандия, Швейцария, Москва, Лос Анджелис, Великобритания, Финландия и Швеция. Съдбата на тези трасета остава неясна. http://nauka.offnews.bg/news/a_7/a_94041.html?preview=ok