Р. Теодосиев

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/vselenskijat-patriarh-stana-doktor-honoris-kauza-na-ban.html

Браво! Още един подробен материал! :)))

Акатсуки ще опита да влезе в орбита около Венера! Япония няма късмет в изучаването на планетите. Макар че страната има проведени успешно две мисии до Луната, както и успешна възвращаема мисия до астероид, все още няма японски апарат, който да е изследвал някоя планета. През 1998 година японската автоматична станция "Нозоми" претърпя авария скоро след изстрелването си и не успя да се насочи правилно към Марс. Ръководителите на мисията се надяваха през 2003 година, след дълго криволичене, "Нозоми" да пристигне в околомарсианска орбита, но това не се случи... http://nauka.bg/a/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%B2-%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0 На Марс се наблюдава Северно сияние Група изследователи от Европейската космическа агенция (ESA) под ръководството на Жан-Клод Жежар от университета в Лежа (Белгия), анализирали резултатите от 10 годишни наблюдения на марсианското небе и съставили научно описание на рядкото за Марс явление – Северно сияние. То се наблюдава от южния полюс на планетата. http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Човек понякога се пита какво кара хората да извършват зверски престъпления. Проведени са много проучвания с цел да дадат отговор на този въпрос. Въз основа на тях се оформят две теории. Първата идея е, че серийните убийства са причинени от анормалност в предния дял на мозъка. Другата теория е, че се раждат от обстоятелствата. Правят се разработки за модели и обяснение на серийните убийства. Михаил Симкин и Вани Ройчохари са електронни инженери от Университета на Калифорния. Те моделирали поведението на Андрей Чикатило - брутален убиец, отнел живота на 53-ма души в Ростов, Русия. И въпреки че понякога Чикатило е спирал до три години, без ново убийство, в други случаи, той ги е правил на всеки три дни. Установили са, че въпреки привидно хаотичното поведение на "Ростовският убиец", той подлежал на същите математически модели като земетресения, лавини, спадове на фондовия пазар, както и много други спорадични събития. Тази констатация показва, че има някакво обяснение, защо серийните убийци убиват. http://www.chitatel.net/seriynite-ubiystva/

Тук искам да споделя и един текст на Валентина Георгиева по темата: За достъпа до знание и бъдещите неравенства

Статия от в. Капитал: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/06/2644396_kakvo_mu_e_na_sofiiskiia_universitet/

В момент, в който цялото общо събрание на БАН е подготвило подписка за увеличаване парите за наука излиза подобна новина и сваля доверието от учените. http://m.novini.bg/news.php?id=314708

Почти всяка култура на земята не одобрява изневярата, но въпреки това е основна тема в много филми, телевизионни предавания и песни за раздяла. Изневярата безспорно е едно много лошо поведение, но защо е толкова широко разпространено? Дали има някаква истина в твърдението, че хората като вид не са създадени да бъдат моногамни? Последният епизод на „AsapSCIENCE“ разследва химията на „игривото око“ и открива, че има научно основание за поговорката „Веднъж измамник, винаги измамник“ (once cheater always a cheater). Само 3% от бозайниците живеят в моногамни двойки и хората попадат точно в този процент. Това би могло да се обясни от гледна точка на еволюционното становище, защото е било предимство единият от двойката да ловува и осигурява храната, а другият да се грижи за поколението. Но днес, изневярата се е превърнала в нещо обикновено, въпреки че носи реална опасност за членовете на цялото семейство. Виновникът за всичко това е допаминът. Това е невротрансмитер, който помага в контрола на центъра на удоволствие в мозъка. Цялата статия: http://nauka.bg/a/наука-за-изневярата

„Стратегическа дълбочина“ (ИК „Изток-Запад“) от турският министър-председател Ахмет Давутоглу е задълбочен политологичен труд, разглеждащ насоките във външната политика на Турция в широк географски, исторически и културен аспект. Ахмет Давутоглу е турски учен и политик, роден през 1959 г. Завършва Истанбулския мъжки лицей (със статут на германско задгранично училище), а висшето си образование получава в Босфорския университет с магистърска степен по политология и международни отношения. Впоследствие бъдещият турски премиер е преподавател в същия университет. През 1993 г Давутоглу получава научната степен доцент, а през 1999 г. вече е професор. Давутоглу е завеждал Катедрата по международни отношения в елитния истанбулския университет „Бейкент“. Завършил е англоезични програми по икономика и политически науки. Част от езиците, които владее са немски, английски, арабски. Ахмет Давутоглу е председател на управляващата ислямска Партия на справедливостта и развитието. През периода 2009-2014 г. е министър на външните работи на Република Турция. От август 2014 г. е премиер на страната. Давутоглу е автор и идеолог на основните положения във външната политика на Турция, които Партията на справедливостта и развитието приема след идването си на власт през 2002 г. Книгата на Ахмет Давутоглу излиза за първи път през 2001 г., още преди Партията на справедливостта и развитието да дойде на власт. В „Стратегическа дълбочина“ с подзаглавие „Мястото на Турция в международните отношения“ Давутоглу задълбочено излага вижданията си за външната политика на страната. Той прави аналитичен обзор на стратегическото положение на Турция след края на Студената война. Според автора Турция е държава с ключово стратегическо значение в международните отношения. Страната трябва да стане балансьор между Запада и ислямския свят, един своеобразен мост между Изтока и Запада, и трябва да следи за установяването и запазването на реда в региона. Турция ще стане лидер на ислямския свят, опирайки се на богатата си история и географския си потенциал; по този начин страната ще стане глобална световна сила. Давутоглу предлага на читателите едно задълбочено, аналитично изследване на международните отношения и мястото на Турция в тях. Ето какво казва авторът в увода към своето изследване: „Всеобхватното изследване на вътрешните процеси в Турция и на външните фактори на промените в световен, континентален и регионален мащаб чрез комплексен подход към нивата на описание, вникване, разбиране, възприемане и направляване ще спомогне за преодоляване на дефицита на стратегическо мислене в Турция и ще формира алтернативни възгледи за развитието на страната.“ Обширното и задълбочено изследване на проф. Давутоглу ще е интересно както за историци, политолози, социолози, така и за широк кръг читатели, интересуващи се от тенденциите в международната политика и разпределението на сферите на влияние след края на Студената война. Преводът на книгата е дело на Васил Станков. Откъс от четвърта част Близка континентална зона Европа, северна Африка, Южна Азия Централна и Източна Азия І. Континентални политики след Студената война – дефиниции През 80-те години първите сътресения в двуполюсната система, изострянето на противоречията между европейските интереси и световния ред, изграден от Америка с помощта на международните организации, и появата на ново икономическо и политическо пространство в тихоокеанския регион изправиха изградената след Втората световна война икономическа и политическата система пред период на сериозни промени. Несигурността през този период на промени, чиито отражения се усещат и днес, ориентира важните фактори в системата към формулиране на нови континентални и зонални политики. Разработването на новите политики създаде условия за бързо активизиране на инициативите за интеграция и групиране. Можем да кажем, че в рамките на регионалната интеграция, която понякога обединяваше интересни противоположности, водени от различни мотиви, действаха три групи държави: а) великите сили, които се стремяха да получат допълнителни предимства в новата международна икономическа и политическа конюнктура; б) регионалните сили, които след разпадането на статичната двуполюсна структура трябваше да преоценят мястото си в международните отношения; в) държави, чиято вътрешна политическа култура преживява криза на идентичността, или държави, които полагат усилия да преодолеят международната изолация чрез интегриране в световната система. По такъв начин с разпадането на глобалната статична архитектура след Студената война двуполюсното геополитическо разделение беше заменено от вътрешноконтинентални и междуконтинентални коалиции. Геополитическите, геокултурните и геоикономическите зони бяха предефинирани в рамките на стратегиите на великите сили. Позагубилата от значимостта си Европа, която през Студената война на собствен гръб преживя двуполюсното разделение и изпита тежестта на желязната завеса, с активизирането на процеса по разширяване на ЕС в края на 80-те години придоби нова идентичност и започна да се превръща в притегателен център. С подписания през 1992 г. договор от Маастрихт Европа постигна значителен напредък в процеса на обединяването си, а с програмата за разширяване на изток този процес заприлича на обграждане на континента. След като престана да бъде бойно поле на великите сили, Европа придобива характер на класически център със собствено гравитационно поле. Приетата през 1993 г. Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) се превърна във важен инструмент на Съюза, предназначен за унифициране на политиките по отношение на стратегическите изменения в глобалния баланс на силите, но липсата на ефективна обща политика на ЕС във връзка с кризата в Босна се отрази негативно на усилията, полагани в това направление. Към края на 90-те години стремежът към обща стратегия доведе до създаването на паралелни на НАТО нови структури за сигурност. Проблемите на Европейската политика за сигурност и отбрана, създадена за целите на координацията между НАТО и западноевропейския съюз (ЗЕС), бяха обсъдени на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г., а с урегулирането на конкретни въпроси като механизмите за вземане на решение и оперативната подчиненост, европейският континент в значителна степен укрепи позициите си на международната арена. Голяма част от силите, които навлязоха в региона след въздушната операция в Косово, бяха от страни членки на ЕС, което е показател за разширяването на европейската сфера на влияние. Различията между държави членки на НАТО и на ЕС и занапред ще продължат да бъдат един изключително деликатен проблем. Турция е сред държавите, които в най-голяма степен ще бъдат повлияни както от новите позиции на Европа, така и от развитието на отношенията между ЕС и НАТО. През Студената война Съединените щати разглеждаха далечния афроевразийски материк като част от стратегическите позиции на защита срещу съветската заплаха, а при новите условия се стремят както да запазят атлантическата ос чрез укрепване на ООН и разширяване на НАТО, така и да отчитат засилващата се тенденция към регионална поляризация. Реакцията на САЩ към европейската интеграция, която беше първият удар срещу Бретън-Удската система и срещу Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), се изразяваше в създаването на срещуположен регионален блок. Първо, заедно с Канада и Мексико беше подписано Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), после нарасна ролята на организациите, посветени на развитието на сътрудничеството между Северна и Южна Америка, и накрая бяха положени усилия за придаване на официален характер на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК) с цел контролиране на тихоокеанската ос и създаване на алтернативен център на тежестта. САЩ полагат усилия за прилагане на двупосочна политика на синтез и баланс, която е обусловена и от особеностите на географското им положение. САЩ от една страна се стараят да запазят връзките си с Европа, като изтъкват атлантическата си идентичност чрез една трансатлантическа организация като НАТО, а от друга страна се стремят към укрепване на тихоокеанската си идентичност и на връзките си с Азия чрез АПЕК, която следваше да бъде институционализирана през 90-те години. Като консолидират Северна Америка посредством НАФТА и като държат Южна Америка в сферата си на влияние, Съединените щати се стремят да провеждат двупосочна политика от континентален мащаб. Тези континентални стратегии придобиха глобален характер в политически аспект чрез СС на ООН, а в икономическо-политически – чрез Г-8. С цел неутрализиране на бъдеща евразийска стратегия на европейските държави и в частност на Германия, САЩ се опитват да предефинират визията си за Азия и да създадат тезата за Азиамерика. Тази дългосрочна стратегия се разработва с цел предотвратяване на вероятността за изолиране на Америка от главната суша на Афроевразия, призната за централен световен материк. Основната причина за усилията на Америка за създаване на дългосрочни съюзи в Азия е появата на все по-големи области на германско икономическо влияние на азиатския континент. Икономическо-политическата важност на региона на Източна Азия, чиято значимост в международните икономически отношения бързо нарасна през първата половина на 90-те години и се запази въпреки кризата през 1997 г., все още е съществен фактор за формирането на новите стратегически концепции. Дори названията, използвани за обозначаване на региона, са отражение на дългосрочните национални стратегии. САЩ и Австралия упорито наричат региона тихоокеански (Pacific), за да го отъждествят с океана, а не с континента (Евразия). Главната причина за това е, че този термин по естествен начин включва Америка и Австралия, а изключва Германия и другите европейски страни, които нямат излаз на Тихия океан. Германия пък все повече използва понятието Евразия, което терминологично свързва класическия център на тежестта (Европа) с новия център на тежестта (Източна Азия) и изключва САЩ. Държавите, които се стремят да балансират между двата силови полюса и искат да създадат свое гравитационно поле, държат на термините, които подчертават азиатската и в частност източноазиатската си идентичност. Източноазиатските държави, които под натиска на понятия като Евразия и Азиамерика са в процес на търсене на собствена идентичност, защитена от външни посегателства, в началото на 90-те години се стремяха както да поддържат балансирани отношения с Америка и Европа, така и да поставят икономическия растеж под влиянието не толкова на чуждестранните инвестиции, колкото на вътрешната динамика в региона. В този смисъл дори ако инициативи като идеята за създаване на Източноазиатски икономически форум (EAEC) не доведат до желания резултат като израз на регионална солидарност, те все пак имат първостепенно значение като начин за утвърждаване на идентичността на намиращия се във възход азиатски континент. В Източна Азия, където има доста вътрешни противоречия и исторически вражди, този стремеж стимулира обединяването на усилията и сътрудничеството най-вече в областта на икономиката. Резултатът от усилията на Азия и в частност Източна Азия да утвърди идентичността си и да очертае собствена геоикономическа и геокултурна линия е сред важните фактори, които ще определят позициите на континента през следващото столетие. Азиатският континент, който е сложна мозайка от култури, в дългосрочен план ще бъде свидетел на интерактивността между трите центъра на тежестта и на опитите им за формиране на съюзи. На този континент се намират два демографски колоса – Китай и Индия, един икономически колос – Япония, един степен колос – Русия, както и най-силните държави на ислямския свят, разположени по протежение на дъгата с най-голямо стратегическо значение (римланд), поради което континентът ще продължи да бъде арена на стратегическо противоборство. Континенталният процес на предефиниране на геополитическите, геоикономическите и геокултурните зони тласна останалите велики и регионални сили към нови континентални и зонални инициативи. Русия като наследник на втората суперсила от времето на Студената война, от една страна чрез Общността на независимите държави (ОНД) положи усилия за запазване на сферата на влияние на бившия Съветски съюз, а от друга страна взе решение да участва в създадената по инициатива на Турция Организация за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Успоредно с двете инициативи за регионално сътрудничество, през 1993 г. Русия по проблематичен начин предприе действия за учредяване на общ пазар на славянските страни, а поради вътрешните политически и икономически кризи не продължи да разглежда тези два алтернативни проекта за сътрудничество като допълващи се елементи на обща стратегия, а като средство за реализация на противоречивите си тактически решения, продиктувани от конюнктурни съображения. Макар и не толкова значителни, сред различните континентални проекти можем да посочим проекта за Евразийски съюз, предложен от Казахстан, представения от Южноафриканската република, която се отваряше към света след края на апартейда, проект на Организация за сътрудничество в Индийския океан или Африканско-азиатски морски съюз на държавите, разположени между Югоизточна Африка и Югоизточна Азия, както и идеята за Широк Близък изток, родена в рамките на регионалното икономическо сътрудничество по линия на близкоизточния мирен процес и включваща държави от Северна Африка и Западна Азия.

„Граматика на фантазията” на Джани Родари се завръща на българския книжен пазар след 30 години! Научете децата си да мечтаят и да си измислят приказки „Въображението е по-важно от знанието”, казва Алберт Айнщайн. Но кого от нас са учили как да фантазира, докато е бил на училищния чин? А дали днешните деца знаят как да напишат приказка, вдъхновени само от една дума? Умеят ли да измислят собствени гатанки? Или да пренаписват сюжетите на класическите приказки в нови, интересни посоки? Вероятно отговорите на всички тези въпроси са отрицателни. Но нещата могат да се променят с Джани Родари, най-добрия учител по фантазия, и с неговиятнаръчник по измислици, който „Сиела” преиздава след десетилетия липса по българските книжарници. Визионер на своето време, Родари съчетава педагогическите си умения и философските си възгледи в „Граматика на фантазията”. Всяка част от книгата е ръководство за учителя или родителя как да развива творческото мислене у децата. Това е наръчник за преподавателите, които искат да стимулират малките да четат, разбират и пишат по свой начин, превръщайки се в независими личности. Авторът на „Приключенията на Лукчо“ и „Приказки по телефон” пише своята „Граматика” дълги години, почти през цялата си преподавателска работа. Всичко започва седно скромно тефтерче, върху което стои надпис: „Тетрадка по фантастика“. Там Родари сиводи бележки не за приказките, които разказва пред децата, а за начините, по които те възникват, за триковете, които изнамира, за да задвижа чрез тях думи и образи. „Надявам се, че този малък труд би могъл да се окаже полезен и за всеки, който вярва в необходимостта въображението да заеме своето място във възпитанието; на този, който има доверие в творческите способности на детето; на този, който знае каква освободителна сила притежава словото”, казва писателят и допълва: „Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички! – това ми изглежда най-подходящото мото за тази книга. При това девизът има хубаво, демократично звучене. Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.” Джани РодариГраматика на фантазията Превод от италиански: Борислав Георгиев Иванчев, Лиляна Георгиева Найденова Цена: 12,90 лв. Страници: 215

Новото луксозно издание на „Капитан Немо“ от Жул Верн излиза в колекция „Върхове“ „Капитан Немо“ от Жул Верн (ИК „Изток-Запад“) е вълнуващ приключенски роман, любим на поколения български деца. Новото му луксозно издание е богато илюстрирано и предлага незабравими приключения и запомнящи се персонажи. Жул Габриел Верн е роден през 1828 г. в Нант. Баща му Пиер Верн е виден адвокат, а майка му Софи Алт произлиза от семейството на корабостроители и морски капитани. Може би влечението към пътешествията и морето Жул наследява именно от нея. Жул е най-големият от петте деца в семейството. Баща му Пиер се надява синът му да завърши право и да поеме по неговия път. Жул обаче от малък се увлича от пътешествията и корабите, а голямата му мечта е да стане моряк. Жул Верн обаче следва заръката на баща си и записва право в Париж. Там той е въведен в столичните литературните кръгове и се посвещава на писането. Силно влияние върху младия мъж оказват писатели като Виктор Юго, Александър Дюма и Едгар Алан По. Въпреки че завършва право, Жул не практикува тази професия. В началото на писателската си кариера, преди да придобие световна популярност, той упражнява различни професии (писар, борсов посредник), за да осигури прехраната на семейството си. През тези трудни години той продължава да пише и през 1863 г. излиза романът му „Пет седмици с балон“. Книгата се радва на огромен читателски интерес и носи популярност на Верн. След 1863 г. той се посвещава изцяло на писането, а романите му придобиват популярност по целия свят. Днес Жул Верн се нарежда сред най-четените автори на романи. Според статистиката на ЮНЕСКО романите му са превеждани на 148 езика. Жул Верн е автор на 65 романа, а също на пиеси, либрета за опери , разкази и повести. Смята се Жул Верн е един от създателите на жанра научна фантастика. Въпреки че няма научно образование, Жул Верн внимателно проучва научните факти и теории, а също и научните достижения на своето време. В романите си той успява да предвиди достижения в областта на науката, направени десетилетия по-късно. През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. Писателят си купува яхта и посвещава част от времето си на пътешествия. Умира през 1905 г. в Амиен. „Капитан Немо“ излиза през 1870 г. Романът е познат и под заглавието „20 хиляди левги под водата“. Главни герои в романа са френският професор по естествена история Пиер Аронакс и прислужникът му Консей, които участват в преследването на огромен полярен кит на борда на американския кораб „Абрахам Линкълн“. Впоследствие се оказва, че нарвалът всъщност е подводница „Наутилус“, конструирана и построена от капитан Немо и неговия екипаж. За проф. Аронакс и спътниците му започва едно необикновено околосветско пътешествие. Преводът на книгата е дело на Константин Константинов, а автор на великолепните илюстрации е Петър Станимиров.

Скандалната „Тихите убийци на мозъка“ на невролога Дейвид Пърлмътър (изд. „Litus“) разкрива изненадващата истина за пагубния ефект на пшеницата, въглехидратите и захарта върху мозъка. Всеки ден чуваме по нещо за битките с хроничните болести; най-вече за онези, които имат пряка връзка с навиците ни. По цял ден ни облъчват с диабет, наднормено тегло, сърдечни заболявания и рак. Има принципи за добро здраве, които трябва да спазваме: да ядем зеленчуци, да спортуваме, да си почиваме, да не пушим. Но когато стане въпрос за превенция на здравето на мозъка и запазване на умствените способности, си мислим, че нещата не зависят от нас – че ни е писано да развием мозъчни заболявания, да ни стигне слабоумие на стари години или че това няма да ни сполети, защото имаме добри гени (а и медицината вече е напреднала). Д-р Пърлмътър поставя в центъра на своето внимание твърдение, която ще ни изненада: въглехидратите унищожават нашия ум. Той изяснява как начинът на живот и рискът от развиване на редица мозъчни заболявания са свързани. Днешната храна, която се състои главно от зърнени и други продукти, богати на въглехидрати, лежи в основата на много от съвременните бичове на мозъка. Да, мозъчните проблеми започват с хляба, който ядем всеки ден. Дори онези зърнени храни, които много от нас смятат за здравословни – пълнозърнестата пшеница, продуктите от цели или живи зърна, многозърнестите продукти, смляно на камък брашно и т.н. – причиняват редица мозъчни заболявания и неразположения: хронични главоболия, безсъние, депресия, епилепсия, двигателни смущения, шизофрения, дефицит на внимание, хиперактивност. Тези култури застрашават здравето, като не само увреждат мозъка, но и ускоряват процесите на стареене на тялото. С революционен 4-седмичен план „Тихите убийци на мозъка“ ще ви покаже как да използвате максимално генетичния си потенциал и да постигнете по-дълъг и здравословен живот. Д-р Пърлмътър ни уверява: „Съдбата на вашия мозък не зависи само от вашите гени. Тя не е неизбежна. И ако сте от тези, които страдат от някакъв тип проблеми с мозъка, причината може въобще да не е във вашата ДНК. Виновна е в храната, която ядете.“ Д-р Пърлмътър се радва на голяма популярност в щатите. Гостувал е на Лари Кинг, Си Ен Ен, Опра и др. Той е медицински съветник на шоуто на д-р Оз. Носител е на редица награди за своите иновативни подходи към неврологични разстройства, за пионерската си научна работа и нейното приложение в клиничната медицина, както и на награди от страна на солидни институции, пряко свързани с храните. Д-р Пърлмътър е чест лектор в симпозиуми към Харвардския университет, Университета на Аризона и Колумбийския университет. Крайъгълен камък на уникалния му подход е превантивната медицина. Колкото сте по-дебели, толкова е по-малък мозъкът ви4 Беше 1994 г. Едно ново откритие разтърси медицинската общност и завинаги промени не само представата ни за човешкото тяло и неговата сложна хормонална система, но и представата ни за съня и неговото истинско значение за хармонията в цялата империя. Тъкмо когато си мислехме, че сме открили всички хормони и техните функции, се намери нов хормон, за чието съществуване не бяхме и подозирали.7, 8 Това бе лептинът. Той не бе просто един обикновен хормон. Подобно на инсулина, лептинът е един от главните хормони, влияещ върху останалите и регулиращ буквално всички функции на хипоталамуса. Хипоталамусът е мястото, където живее вашият вътрешен древен динозавър – една структура, намираща се насред главата ви, отговаряща за вашите циклични дейности и за голям брой физиологични процеси – от глада до секса. Може би леп­тинът бе открит по-късно, защото се съдържаше на странно място: в мастните клетки. Вече казах как мислехме, че мастните клетки са просто депа, в които се складират ненужните в момента калории – запаси за черни дни. Днес обаче знаем, че адипозната тъкан участва във физиологичните ни процеси така, както и другите „важни“ органи благодарение на намиращите се в нея хормони като лептина, от които зависи дали ще се окажем с огромни кореми и малки мозъци. Функцията на лептина в организма, подобно на повечето хормони, е изключително сложна. Всъщност цялата хормонална система е необикновено сложна. Има безброй много взаимозависимости и не е възможно всички да бъдат описани тук. За да не усложнявам нещата, ще се спра само на това, което е нужно да знаете, за да може да регулирате хормоните, които влияят върху мозъка. Лептинът е основно средство за оцеляване. Има уникална връзка с метаболизма, с хормоналната и поведенческа реакция към силния глад. Именно затова има огромен ефект върху нашите емоции и поведението ни. Лептинът е един вид стража и опознаете ли го веднъж, ще можете да регулирате цялата си хормонална система, а направите ли това, ще поддържате с лекота и здравето си. Лептинът се съдържа в мастните клетки, но това не означава, че е „лош“. Всъщност би причинил проблеми, ако е в излишък, и то най-вече би довел до дегенеративни заболявания и по-кратък живот. Когато е в здравословните си граници обаче, прави точно обратното – предпазва от повечето възрастови заболявания и допринася за дълголетието. Колкото е по-висока чувствителност ви към този хормон, толкова по-здрави ще бъдете. Под „чувствителни“ разбирам как вашите лептинови рецептори го разпознават и го използват за редица процеси. Нора Гедгаудас, уважаван диетолог, описва лептина накратко в книгата си „Първобитно тяло, първобитен ум“ (Primal Body, Primal Mind): Лептинът контролира метаболизма на бозайниците. Повечето хора смятат, че това е работа на тиреоидната жлеза, но на практика лептинът контролира щитовидната жлеза, която от своя страна отговаря за скоростта на обмяната на веществата. Лептинът управлява всички енергийни запаси. От него зависи дали ще се чувстваме гладни и ще трупаме още мазнини, или ще горим мазнините. Той дирижира възпалителния отговор и може да координира превключването от симпатикова към парасимпатикова нервна система. Ако имате някакво смущение в която и да е част на своята [хормонална] система, включително проблеми с надбъбречните или половите хормони, няма да можете да се справите напълно с тази ситуация, докато не овладеете нивата на лептина.9 Д-р Гедгаудас нарича лептина „новото хлапе в квартала, което команда целия квартал“ и аз съм напълно съгласен с нея. Следващия път, когато оставите вилицата на масата и станете, благодарете на своя лептин. Когато стомахът ви е пълен, мастните клетки отделят лептин, за да съобщят на мозъка да спрете да ядете. И ето – вие спирате. Това е обяснението защо хората с ниски нива на лептин преяждат. Изследване от 2004 г., което днес се определя като фундаментално, показа, че хората с 20% по-ниски нива на лептин чувстват 24% по-силен глад и апетит, което ги кара да се тъпчат с висококалорични, въглехидратни храни, и то най-вече сладки, соленки и нишестени продукти.10 А каква е причината за този спад в нивата на лептина? Безсънието.11 Научихме много за своите хормони от изследванията върху съня, който е от изключително значение за хормоналната ни регулация. Лептинът и инсулинът имат много общо помежду си, макар и да клонят към това да се противопоставят един на друг. И двата са провъзпалителни молекули. Лептинът е и възпалителен цитокин, освен че играе голяма роля във възпалителните процеси. Ето защо хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, са предразположени към възпалителни проблеми, включително такива, увеличаващи съществено риска от мозъчни разстройства, ментални здравословни проблеми и невродегенеративни заболявания. И лептинът, и инсулинът са от висшите главнокомандващи в организма, така че ако не са в норма, по низходяща спирала се пораждат проблеми буквално във всяка една система, а не само в тези, които са под прякото командване на въпросните хормони. Нещо повече – лептинът и инсулинът се повлияват негативно от еднакви неща, а най-големи вреди им причиняват въглехидратите. Колкото повече рафинирани и технологично обработени въглехидрати се приемат, толкова по-зле става положението с тези два хормона. Вече обясних как продължителната злоупотреба с въглехидрати води до изпомпване на инсулин, докато накрая се стигне до инсулинова резистентност. Същото става и с лептина. Когато тялото е претоварено и залято с вещества, причиняващи неспирно изпомпване на лептин, рецепторите за този хормон започват да се изключват и човек става резистентен към него. Съобщенията на лептина остават глас в пустиня. Казано по друг начин – капитулирате и вече сте уязвими за болести и различни дисфункции на организма. И така, макар нивата на лептина да са високи, той не върши никаква работа – не сигнализира на мозъка, че сте се нахранили и вие не спирате да ядете. Щом не можете да контролирате апетита си, сте изложени на голям риск от надебеляване и затлъстяване, а това пък ви заплашва с мозъчни заболявания. Според редица изследвания повишените нива на триглицеридите също са знак за твърде много въглехидрати в храната, които причиняват лептинова резистентност.12 Нито едно лекарство или хранителна добавка на земята не могат да регулират нивата на лептина. Номерът става с по-добър сън и по-добър избор какво ядете.

„Фрагменти“ от великия Леонардо да Винчи – трета книга от библиотека „Извори“ на издателство „Изток-Запад“ „Фрагменти“(ИК „Изток-Запад“) съдържа приказки, басни, гатанки и легенди създадени от големия гений на Ренесанса Леонардо да Винчи. Леонардо да Винчи (1452-1519) е един от най-големите гении в историята на човечеството, олицетворение на истинска ренесансова личност: изобретател, инженер, скулптор и художник. Надарен с огромен талант и любознателност, флорентинският майстор твори в несъчетаеми на пръв поглед сфери: механика, военно дело, астрология, аеродинамика, геология, ботаника, аритметика и геометрия; и това са само част от областите на човешко познание, в които Леонардо работи. Леонардо да Винчи е познат предимно с ярката следа, която оставя в изобразителното изкуство. „Мона Лиза“ и „Тайната вечеря“ са произведения, познати почти на всеки днес. За съжаление, многобройните му изобретения, изпреварили със стотици години времето си, остават само на хартия. За дейността на Леонардо като писател се знае твърде малко. Всъщност не можем да говорим за някакво литературно произведение, завършено приживе. Неговият „Трактат за живописта“ (ИК „Изток-Запад“) е бил съставен след смъртта му, предполага се от ученика му Франческо Мелци, на основата на извлечени пасажи, поправки и допълнения от многото записки на Леонардо. Подобен е случаят и със „За движението и количеството на водата“, събрано в произведение през 1643 г. от доминиканския монах Луиджи Мария Франческо Арконати, наследил ръкописите на Леонардо от баща си Джузепе Мария Арконати. Включените в настоящето издание творби на Леонардо са щрихи, бележки и разсъждения, често написани в полетата на другите му съчинения. Понякога написаното е било подчинено на графично изображение или на научно изследване. Както подсказва и заглавието на книгата, в нея са представени писмени фрагменти от творчеството на италианският ренесансов творец. Вероятно приказките, басните и легендите са писани през последното десетилетие на XVвек. Тези литературни фрагменти предоставят на читателите възможност да се запознаят с остроумната и жива проза на Леонардо. Преводът и съставителството на „Фрагменти“ са дело на Сава Славчев. Книгата включва и богат илюстративен материал от наследството на Леонардо да Винчи. „Фрагменти“ от Леонардо е третата книга, която излиза в новата поредица на издателство „Изток-Запад“ библиотека „Извори“. Другите заглавия, излезли до момента, са „Пир“ от Платон и „Към себе си“ от Марк Аврелий. Откъс: Добрият живописец трябва да рисува главно две неща, сиреч човека и понятието на неговия ум. Първото е лесно, второто – трудно, защото трябва да се изобрази с жестове и движения на членовете. И това трябва да се научи от глухонемите, които ги правят по-добре от които и да било други хора. • Художникът се равнява и съревновава с природата. • Много са хората, които изпитват желание и любов към рисунката, но не и предразположение. Това се вижда при младите, които са лишени от прилежание и никога не завършват със сенки нещата си. • По-тъмна е сянката, която е по-близо до източника на светлината. • Кората на дърветата е винаги с по-големи пукнатини от южната страна, отколкото от северната. • Винаги северната страна на старите дървета е облечена в зелен мъх. • Облакът е по-лек от въздуха под него и е по-тежък от въздуха над него. • Красивите и грозните неща се подсилват взаимно заради контраста. • Ако скулптурата се освети отдолу, ще изглежда чудовищна и странна. Не е така при живописта, която носи всички свои елементи със себе си. • Не се оглежда назад онзи, който е устремен към звездите. • Всяка наша идея води началото си от чувствата. • Добре изживеният живот е дълъг. • Както неупотребяваното желязо ръждясва, така и интелектът бива съсипан от бездействието. • Знанието е дъщеря на опита.

Нова епична антиутопия от автора на „Метро 2033” В „Бъдеще” на Дмитрий Глуховски хората са безсмъртни, но нямат деца Добре дошли в XXV век! Известният руски журналист и писател Дмитрий Глуховски предлага епична антиутопия с нов поглед към класическите дилеми от „1984” на Джордж Оруел и „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли. Авторът на „Метро 2033”, „Метро 2034” и „Здрач” ни кани в „Бъдеще” („Сиела”), което не е никак привлекателно. Безсмъртието е реалност, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, дори на мястото на Ватикана има такава. Хората се придвижват със свърхскоростни асансьори, които прелитат километър за две минути. Деца почти няма, всички са млади, красиви и здрави. Законът е безмилостен - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Това буди очаквана съпротива – мнозина се опитват да измамят системата и да отгледат децата си скришом. Но в бъдещето тайни няма – всички те попадат на мушката на военизираните Безсмъртни: скрити зад маски щурмоваци, които силом инжектират серума, причиняващ ускорена старост и смърт. Ян е Безсмъртен. Убеден е, че той и другарите му са последната преграда пред хаоса, който безотговорните хора, отдаващи се на животинските си инстинкти, внасят в подредения и суров, но справедлив свят. Отгледан е в интернат, преживял е ада в него. Сега има за задача да залови опасен терорист. Ако успее, ще се доближи до върховете на кулите, където живеят богатите и щастливите… но го очаква огромна изненада. От Безсмъртен Ян ще трябва да стане отново човек. За Дмитрий Глуховски В кариерата си на журналист 37-годишният Глуховски е бил военен кореспондент в Абхазия и Израел, както и в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80% от ударите на „Хизбула”. Част от митологията за него са подозренията на колегите му от „Евронюз”, че е шпионин, защото просто „не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването”. Дебютът му като писател е с антиутопичния роман „Метро 2033”, за който получава литературната награда Еврокон 2007: Копенхаген, Дания. Това е една от най-продаваните книги, по мотиви от нея е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм. След нея той пише „Метро-2034” и „Здрач”.

Сборникът „Вдъхновение” съдържа рядко издавани разкази на Бабел, повечето от които се публикуват за първи път на български език. Освен „допълнения” към „Конармия”, „Одески разкази” и „Историята на моя гълъбарник” в книгата са включени творби (предимно автобиографични), които разширяват представата за автора и обема на познатите негови сюжети. Запечатани спомени и лица от детството, антиеврейските погроми, гладът и мизерията след Гражданската война в Русия, кървавата политика на разкулачването и колективизацията, битпазарите, бордеите... – изданието представя впечатляваща картина на хаос, бруталност и жестокост, но излъчваща мъдра печал, носталгия и състрадание. И създадена от един от брилянтните стилисти в литературата на XX век. Исак Бабел Исак Емануилович Ба̀бел (1894-1940) е руски и съветски новелист, драматург и сценарист, един от световните майстори на късия разказ. Описва живота на еврейската общност в родния си град Одеса в началото на 20 в. Творчеството на Бабел оказва огромно влияние на литераторите от т.нар. „Южноруска школа“ (Иля Илф (Илф) и Евгений Петров (Петров), Юрий Олеша, Валентин Катаев, Константин Паустовский, Михаил Светлов, Едуард Багрицкий) и получава широко признание в родината, но книгите му са преведени и на много чужди езици. Участвал е в Първа конна армия на Будьони. Известен е с белетристичните си сборници „Конармия” (1926) и „Одески разкази” (1931), които предизвикват остра полемика и стават обект на безпощадна критика в съветския печат. Арестуван е с обвинение за антисъветска дейност и е разстрелян със заповед, подписана лично от Сталин. До посмъртното му реабилитиране през 1954 г. името му е заличено от литературата. Исак Бабел - „Вдъхновение“ ГРИШЧУК Второто ни пътуване из околността завърши зле. Бяхме ходили да търсим фураж и по обяд се връщахме. Гърбът на Гришчук кротко се покла­щаше пред очите ми. Преди да стигнем селото, той внимателно положи юздите, въздъхна и взе да се смъква от капрата. Свлече се на коленете ми и се изпъна напряко през бричката. Изстива­щата му глава се люшкаше, конете вървяха бав­но и жълтеникавото було на покоя се слягаше на лицето му като саван. – От глад – любезно отговори той на уплаше­ния ми вик и изтощен затвори клепачи. Така влязохме в селото, с кочияша, опънат по цялата дължина на колата. Вкъщи го нахраних с хляб и картофи. Той яде вяло, дремеше и се поклащаше. После изле­зе насред двора и се просна на земята, разперил ръце, с лицето нагоре. – Ти все мълчиш, Гришчук – упрекнах го задъхан, – как да те разбера, мъчителни Гришчук?… Той нищо не каза и отвърна от мен глава. Едва през нощта, когато лежахме на сеното и се топлехме заедно, научих една от главите на не­говата глухоняма история. Рускитепленници подсилвали съоръженията на брега на Северно море. По време на полските работи ги подбрали към вътрешността на Гер­мания. Гришчук се случил при някакъв самотен и побъркан фермер. Безумието му се състоя­ло в това, че мълчал. С бой и глад той научил Гришчук да му говори със знаци. Четири години мълчали и живели сговорно. Гришчук не научил езика, защото не го чувал. След германската ре­волюция си тръгнал за Русия. Стопанинът го из­пратил до края на селото. При големия друм се спрели. Немецът посочил църквата, сърцето си, безпределната и пустинна синева на хоризонта. Положил прошарената си чорлава и безумна глава на рамото на Гришчук. Постояли така в безмълвна прегръдка. После немецът махнал с ръце и побягнал обратно – с бързи, немощни, сплитащи се крачки. (1923) БЯХА ДЕВЕТИМА Деветима пленници не са вече сред живите. Усещам го в сърцето си. Когато Гoлов, взводни­ят командир, сормовски работник, уби длъгнес­тия поляк, казах на началник-щаба:„Примерът на взводния деморализира бойците. Трябва да напишем придружителна бележка за пленни­ците и да ги пратим в щаба за разпит“. Начал­ник-щабът разреши. Извадих от чантата си мо­лив и лист и извиках Голов. – Ти гледаш света през очила – каза той и в погледа му имаше омраза. – През очила – отговорих, – а ти как гледаш света, Голов? – Аз го гледам през нещастния ни работни­чески живот – каза той и отиде при пленника, в ръцете си носеше полски мундир с провиснали ръкави. Мундирът не беше по мярка на пленника. Ръ­кавите едва му стигаха до лактите. Тогава Голов опипа с пръсти егеровите му наполеонки. – Ти си офицер – рече Голов, затулил с ръка очите си от слънцето. – Не – чухме твърд отговор. – Нашего брата не носим такива – избъбра Голов и млъкна. Той мълчеше, потръпваше, гледаше пленни­ка, очите му побеляваха и се изблещваха. – Майка ми ги плете – твърдо каза пленникът. Обърнах се и го погледнах. Беше младеж с тънка талия. На жълтите му бузи се къдреха ба­кенбарди. – Майка ми ги плете – повтори той и сведе очи. – Фабрична ти е майката – подхвана Андрюш­ка Бурак, румено казаче с копринена коса, съ­щият, дето беше свалил панталона на умиращия поляк. Панталонът сега беше преметнат през седло­то му. Андрюшка засмян отиде при Голов, дели­катно взе мундира от ръката му, хвърли мунди­ра на седлото си върху панталона, леко размаха камшика и потегли. Слънцето се изля в този миг иззад облаци­те. То ослепително обгърна Андрюшкиния кон, веселото му препускане, безгрижното полюш­ване на рязаната му опашка. Голов с недоуме­ние загледа отдалечаващия се казак. Извъртя се и ме видя как правя списък на пленниците. После видя младежа с къдравите бакенбарди. Той вдигна към Голов спокойните очи на сниз­ходителната си младост и се усмихна на негово­то объркване. Тогава Голов сви ръце на фуния и викна: „Републиката ни още е жива, Андрей. Рано е за делба. Давай вехториите!“. Андрей хич не се впечатли. Той яздеше в тръс и кончето му енергично отмяташе опашка изпод себе си, сякаш ни отпъждаше. – Измяна – пошепна тогава Голов. Той изрече тази дума сякаш буква по буква и стана жалък, и се вцепени. Сниши се на коляно, прицели се, стреля и не улучи. Андрей незабавно обърна коня и препус­ на право към взводния. Руменото му ведро лице беше сърдито. – Виж кво, земляк – кресна той звънливо и внезапно се зарадва на звука на силния си глас, – глей да не те цапардосам, мамка му. Имаш десе­тина шляхти да оправиш и каква врява дигаш. По стотина сме ги оправяли и не сме чакали на теб да помагаш… Като си работник, изпълнявай си задълженията… Погледна ни победоносно и се оттегли от нас в галоп. Взводният не вдигна очи към него. Той си хвана с ръка челото. Кръвта му се лееше като дъжд по купа слама. Той легна по корем, изпъл­зя до потока и дълго държа в пресъхващото му корито разбитата си окървавена глава… Деветимата пленници ги няма вече. Усещам го в сърцето си. Яхнал коня си, им направих списък, надлежно разчертан. В първата графа поредните номера, в другата – името и презиме­то, и в третата – военното поделение. Записах общо деветима. И четвъртият беше Адолф Шул­мейстер, лодзински продавач, евреин. Той току се притискаше към моя кон и милваше ботуша ми с потръпващи гальовни пръсти. Кракът му беше счупен с приклад. Тънка следа оставяше строшеният му крак – като от ранено окуцяло куче; на щърбавата оранжева плешивина на Шулмейстер се пенеше искряща от слънцето пот. – Вие сте Jude, пане – шепнеше той и трес­каво галеше стремето ми. – Вие сте Jude – врещеше, пръскаше плюнка и се гърчеше от радост. – Строй се, Шулмейстер – викнах му и нео­чаквано обзет от смъртоносна слабост, взех да се свличам от седлото и му казах задъхан: – От­къде знаете? – Еврейският сладък поглед – изпищя той, подскачаше на един крак и влачеше подире си кучешката тънка следа, – сладкият ви поглед, пане… Едвам се отървах от предсмъртната му сует­ливост. Свестявах се бавно като след контузия. Началник-щабът ми каза да имам грижата и препусна към поделението. С въжета изтеглихме картечниците нагоре по възвишението като теленца. Те се движеха за­едно в задружно стадо и утешително скърцаха. Слънцето заблещука на прашните им цеви. И аз видях дъга на желязото. Полякът, младежът с къдравите бакенбарди, ги гледаше със селско любопитство. Той се наведе напред и ми разкри Голов, който изпълзяваше откъм канавката вни­мателен и блед, с разкървавена глава и с винтов­ката в ръка. Протегнах ръце към Голов и вик­нах, но звукът се затлачи и набъбна в гръкляна ми. Голов бързо гръмна пленника в тила и скочи прав. Учуденият поляк се извъртя към него, на­прави пълен кръгом като на строева подготовка. С бавно движение на отдаваща се жена вдигна и двете си ръце към тила, рухна на земята и умря мигновено. Усмивка на облекчение и успокоение озари тогава лицето на Голов. То с лекота си върна руменината. – За нашего брата не ни плетат майките таки­ва гащи – рече ми лукаво. – Задраскай единия, дай бележка за осем души… Дадох му бележката и казах с отчаяние: – За всичко ще отговаряш, Голов. – Ще отговарям – изкрещя той с неизразимо ликуване – не пред теб, очилат, пред своего бра­та, сормовския. Своите ще преценят… Деветима пленници ги няма вече. Усещам го в сърцето си. Днес сутринта реших да извърша опело за убитите. В конармията няма кой да го направи освен мен. Отрядът ни спря за почивка в разрушен чифлик. Взех си дневника и отидох в цветната градина, засега оцеляла. Там растяха зюмбюли и сини рози. Започнах да си записвам за взводния и де­ветимата покойници, но шум, познат шум ме прекъсна веднага. Ординарецът Черкашин, маз­никът в щаба, беше поел на поход срещу коше­рите. Митя, руменият орловец, го следваше с димяща факла. Главите им бяха омотани с ши­нелите. Цепките на очите им блестяха. Безброй пчели оттласкваха победителите и умираха край пчелините. Изоставих писането. Ужасих се от многото опела, които ми предстояха. (1923) ПРИ ТАТО НИ МАХНО Нощес шестима махновци изнасилили слуги­нята. Щом го научих сутринта, реших да видя как изглежда жена след шесткратно изнасилва­не. Намерих я в кухнята. Тя переше, сгърбена над легена. Беше дебелана с напращели бузи. Само бавното съществувание на плодородната украинска земя може да изпълни еврейката с та­кава кравешка жизненост. Нозете на момичето, тлъсти, керемидени, издути като гюлета, слад­никаво воняха на току-що срязано месо. И ми се стори, че от довчерашната й девственост са останали само бузите, нажежени повече от вся­кога, и очите, сведени надолу. Освен слугинята заварих в кухнята Кикин, куриерчето към щаба на тато Махно. Знаеше се, че не е съвсем наред и като нищо може да тръгне на ръце в най-ненадейния момент. На няколко пъти съм го заварвал пред огледалото. Изпружил крак със запретнат крачол, той си намигаше, тупаше се по голия момчешки тум­бак, пееше бойни песни и правеше победоносни гримаси, от които си умираше от смях. Въоб­ражението му работеше с невероятен кипеж. Днес пак беше измислил нещо – налепваше на германска каска ивици златен станиол. – Колцина те прекараха снощи, Рухля? – каза той и присви око да огледа украсената си каска. Момичето мълчеше. – Шестима те прекараха – продължи момче­то, – а има някои женски – и за по двайсет ги бива. Вчера нашите момчета се скъсаха с една тукашна от Крапивно, та чак я зарязаха накрая, ама тя комай по-тлъстичка от теб… – Донеси вода – каза момичето. Кикин донесе от двора кофа вода. После из­шляпа бос до огледалото, нахлупи си каската със златните ивички и внимателно се взря в от­ражението си. Огледалният му вид го заинтри­гува. Той пъхна два пръста в ноздрите си и жад­но загледа как се променя формата на носа му от вътрешната деформация. – Ще се махам от експедицията – обърна се към еврейката, – не казвай на никого, Рухля. Стеценко ще ме вземе в ескадрона. Там поне дават униформа и ще съм на почит, и ще си на­меря бойни другари, не като тука, вехтошарска команда… Вчера като те хванаха, а аз те държах за главата, казах на Матвей Василич – кво става, викам, Матвей Василич, за четвърти път се сме­нят, само аз държа, нали. Вие втори път вече, Матвей Василич, пък аз, понеже съм малолетен и не съм от вашата компания, всеки може да ме прецака… Ти, Рухля, сигур го чу също тогава, като каза: Кикин, никой няма да те прецака, да минат първо всички дневални, тогава и ти… Ама пуснаха ли ме – как не… Чак когато те вла­чеха вече към горичката, Матвей Василич ми вика: върви сега, Кикин, ако желаеш. Не, рекох му, Матвей Василич, след Васка не желая, после цял живот да си скубя косите… – Кикин изсумтя сърдито и млъкна. Легна на пода и се загледа в далечината – бос, длъгнест, опечален, с гол тумбак и лъскава каска върху сламената коса. – Разправят хората за махновците, за техното ге­ройство – обади се мрачно той, – обаче малко от малко да ги опознаеш, веднага ги виждаш, че всякой крие камък в пазвата… Еврейката вдигна от легена зачервеното си лице, хвърли поглед към момчето и прекоси кух­нята с онази трудна стъпка, каквато имат кава­леристите, когато след дълга езда стъпят на зе­мята със схванати крака. Момчето остана само, огледа кухнята с отегчени очи, въздъхна, опря длани в пода, метна крака нагоре и без да мърда щръкналите си пети, бързо тръгна на ръце. (1923) СТАРАТЕЛНА ЖЕНА Трима махновци – Гнилошкуров и още два­ма – се наговориха с една жена за любовни ус­луги. Срещу кило захар тя се съгласи да приеме тримата, но на третия не издържа и се запремята из стаята. Изхвърча навън и в двора я срещна Махно. Той я фрасна с камшика си, та й сцепи горната устна, изпати си и Гнилошкуров. Това стана малко след осем сутринта, после денят мина в грижи и ето, вечер е, вали дъжд, ситен дъжд, шепнещ, непреодолим. Той шумо­ли отвън, пред мен виси на прозореца единстве­на звезда. Каменка е потънала в мъгла; живото гето тъне в жива тъма и в него неуморно шетат махновците. Нечий кон цвили тънко като скръб­ на жена, нейде в покрайнините скърцат безсън­ните тачанки и канонадата заглъхва, ляга си да спи на черната мокра земя. Само на далечната улица пламти прозорецът на атамана. Като тържествен прожектор разси­ча той нищетата на есенната вечер и трепти в пръските на дъжда. Там, в щаба на тато, свири духов оркестър в чест на Антонина Василиевна, милосърдната сестра, която за първи път нощу­ва у Махно. Меланхоличните плътни тръби бу­чат все по-силно и партизаните, скупчени под прозореца ми, слушат гръмките напеви на старинните маршове. Те са трима под моя прозо­рец – Гнилошкуров с приятелите си, после идва Кикин при тях, буйното казаче. Той размята крака във въздуха, ходи на ръце, пее и врещи и едва се умирява – като след припадък. – Овсяница – шепне изведнъж Гнилошку­ров, – Овсяница – казва той с тъга, – как е могло така да стане, когато тя подир мен оправи два­мата съвсем благополучно… Дори се запасвам аз, а тя така ми подмята, на възраст сте, вика, мерси ви за компанията, вие сте ми приятен… Анеля, вика, се казвам, това ми е името – Ане­ля… Та тъй ми се струва, че тя на сутринта се е наяла с гаден треволяк и ей ти го Петка й скочи за зла врага… – Петка й скочи – каза петнайсетгодишният Кикин, седна и запали цигара. – Човече, вика му тя на Петка, бъдете тъй любезен, сетните си сили губя, и като рипне, като се завърти на винт, момчетата разперили ръце, не я пущат от врата­та, а тя не, та не… – Кикин стана с грейнали очи и прихна. – Тича тя, а пред портата тато… Стоп, й вика, вие, без съмнение, сте венерическа, тук на място ви посичам, и като я фрасне, тя пък май иска нещо свое да му каже. - Обаче да ви река – намесва се тук и го пре­късва замисленият и нежен глас на Петка Орлов, – обаче да ви река, има си алчни хора, има си безмилостно алчни… Рекох й: ние сме трима, Анеля, вземи си дружка, поделете си захарта, тя ще ти помогне… Не, вика, на себе си разчитам, че ще издържа, три деца имам да храня, да не съм някоя девица… – Старателна жена – увери го Гнилошкуров, все тъй седнал под прозореца ми, – старателна до последно… И млъкна. Чух отново шума на водата. Дъж­дът все така бъбли и хленчи, и стене по покри­вите. Вятърът го подхваща и го огъва встрани. Тържественото бучене на тръбите замлъква в двора на Махно. Светлината в стаята му на­ малява наполовина. Тогава стана от пейката Гнилошкуров и преломи с тялото си мътното блещукане на луната. Той се прозя, повдигна си ризата, почеса си корема, неочаквано бял, и се запъти към плевнята да спи. Нежният глас на Петка Орлов се понесе подире му. – В Гуляй поле живееше един другоземец Иван Голуб – каза Петка, – хрисим селянин, трезвен, работата му спореше, изпотрепваше се от труд и умря от пресилване… Жалеха за него хората в Гуляй поле и всички от селото го из­ проводиха на гробището, хем другоземец беше, ама всички… Петка вече беше стигнал до вратата на плев­нята и бръщолевеше там за умрелия Иван, ло­мотеше все по-тихо, все по-сърдечно. – Има си безмилостни хора – отговори му Гнилошкуров, заспивайки, – има си, вярно… Гнилошкуров заспа, с него и другите двама, само аз останах на прозореца. Очите ми питат безгласната тъма, звярът на спомените ме дере и сън не ми идва. …Тя седеше сутринта на главната улица и продаваше горски плодове. Бойците й плащаха с махновски хартийки. Тялото й беше пухкаво, леко тяло на блондинка. Гнилошкуров, изпъчил корем, се припичаше на пейката. Той дремеше, чакаше и жената бързаше да разпродаде стока­та, поглеждаше го със сините си очи и лицето й порозовяваше в бавна, нежна руменина. – Анеля – шепна нейното име, – Анеля… (1928)

Всичко е започна през 2013 г., когато Серджо Канаверо от групата за напреднали по невромодулиране в Торино, предложи идеята за правене на операция за удължаване живота на хора с дегенерирали мускули и нерви или органи с разпространен вече рак, съобщава New Scientist. Канаверо обобщи, че смята за 36-часовата процедура да се води от международното списание за неврологични операции ( Surgical Neurology Internationa) през февруари тази година. Ще се нуждае от персонал от 150 лекари и медицински сестри. Повече: http://nauka.bg/a/руснак-ще-стане-първия-пациент-с-трансплантация-на-глава-правена-някога

На летище “Лесново” беше представен чешкият модел, който ще се сглобява в завода “Терем-Летец”. Ще се продава на пазарите в България, Гърция, Румъния, Полша. Новият "Скай лидер" 600, който ще се прави в северната зона на летище "София", е двуместен със 120-литров резервоар, по 60 в двете крила, за 1600 км пробег. Oсвен за развлекателни цели, може да се използва за наблюдение от въздуха, за помощ при природни бедствия, пожари или пък за разузнаване. Самолетът има изцяло метална конструкция, размахът на крилото е 9.90 метра. Тежестта му е 472 кг, а разходът му е 15 литра на час с обикновен бензин А95. Максималната скорост на самолета е 265 километра. Разстоянието между София и Варна се взима за 2 часа. "Скай Лидер" 600 е сертифициран в Съединените щати през 2013 г. Този тип въздухоплавателни обекти се продават успешно по целия свят на цената на луксозен автомобил – около 100 хиляди евро. Новият български самолет ще се продава на пазарите в България, Гърция, Румъния, Полша. Добрата новина, че самолетостроенето у нас се възражда, идва точно 100 години след построяването на първия български самолет от прочутия конструктор Асен Йорданов. За последно у нас са произвеждани самолетите “Лаз” през 50-те години на миналия век.

През последните 15-20 години местният вид балканска пъстърва значително намалява в реките в България. Причините за това са много – безразборно отнемане на вода от реките в пъстървовата зона, замърсяването на водата, безконтролното зарибяване, бракониерството и повишаването на интереса към пъстървовия риболов в планински реки. Поддържането на живи реки, осигуряващи биоразнообразието и условията за риболов изисква тяхното зарибяване. То обаче трябва да се извършва с местни видове и при спазване на изискванията на нормативната уредба. Необходимо е да се предприемат специални мерки за спасяване на речната пъстърва, която обитава българските реки, преди да е станало късно. В изпълнение на програмата на сдружениe „Балканка“ за възстановяване на местната балканска пъстърва, като част от проект "Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохонната балканска пъстърва в Рила планина", се проведоха изследвания, зарибяване и се оформиха и обсъдиха някои основни мерки и препоръки за опазване на вида: Да бъдат забранени или стриктно контролирани всички видове водохващания. Да не се разрешават дейности на разстояние по-малко от 500 m от речния бряг, които могат да влошат качеството на водата. В подходящите реки да се обособят защитени участъци за „развъждане на балканска пъстърва“. За намаляване на бракониерството по реките ИАРА да потърси съдействие от горските и ловните стопанства. Да се популяризира риболовът „хвани-пусни“ сред любителите на пъстървов риболов. Да се осигури държавно стимулиране на пъстървово стопанство, което да произвежда зарибителен материал от местни, типични балкански пъстърви.

1938, Австрия Въпросът е: "Съгласни ли сте с повторното обединение на Австрия с Германия, което беше прието на 13 март 1938 г. и смятате ли да гласувате за листата на нашия лидер Адолф Хитлер?" Смятате ли, че въпросът е некоректно зададен? Резултатите:

Защото той е символ на династията на османците. Ето нещо при нас по темата: http://nauka.bg/a/защо-полумесецът-се-счита-за-символ-на-исляма

Зодиакът, като 12 видими съзвездия на небето, е навлязъл в европейската култура от Древна Гърция, която, от своя страна, заимства това знание от друг народ, живял някога във Вавилон. В зодиакалния кръг, оформен като такъв ок. 8 век пр. Хр., хората вярвали много по-силно, отколкото в някакви математически изчисления, именно той определял цикъла на живота и самосъзнанието на човека от раждането до смъртта, а също така „ръководел“ миналото, настоящето и бъдещето на самата Вселена. рез включване на изображения на животни в зодиакалните знаци, човекът се опитвал да обясни себе си и да се само утвърди чрез обкръжаващата го природа. В митологията на различните народи именно на животните принадлежи ролята на творци на света. Повече: http://nauka.bg/a/защо-ни-е-зодиакът

С впечатляващи резултати за българския национален отбор приключи XX-тата юбилейна Международна олимпиада по астрономия, която се проведе От 16-ти до 22-ри октомври 2015 г. в Казан, Русия. В нея се включиха общо 62 ученика от 13 страни от Европа и Азия. Отборът се завръща в България днес (23.10.2015 г.) в 22:00 часа на Терминал 2 на Летище София. Страната ни бе представена на олимпиадата от седем ученици, които завоюваха четири медала. Имената на медалистите са следните: 1.Стефан Иванов, ученик в 9-ти клас в ПМГ Бургас – златен медал и диплом за най-добър резултат на цялата олимпиада 2. Бойко Борисов, ученик в 9-ти клас в СМГ – сребърен медал 3. Георги Александров, ученик в 9-ти клас в СМГ – сребърен медал 4. Петър Димитров, ученик в 9-ти клас в НПМГ – бронзов медал На останалите трима наши ученици Владимира Иринчева, Димитър Томов и Феодор Кономаев бяха връчени дипломи за участие. Повече: http://nauka.bg/a/националният-ни-отбор-спечели-един-златен-два-сребърни-и-един-бронзов-медал-на-международната

Автор: Детелина Динева Карфиолът, който по-добре познаваме като „цветно зеле”, е едногодишен зеленчук от семейството на кръстоцветните. Негови родственици са обикновеното и къдравото зеле, както и алабашът. Главата накарфиола има вид на букет, в който умело са аранжирани не съвсем развити цветни пъпчици. Около него свободно се ширят зелените листа на растението, които грижливо го обгръщат. Листата пазят букета (до известна степен) от слънчевите лъчи, както и от развитие на хлорофил. Именно на тях се дължи заслугата цветното зеле да не бъде цветно, а бяло. Карфиолът има богата история, която започва още в Мала Азия. В следствие от различни и немалко трансормации, цветното зеле е забелязано отново в земите по Средиземноморието – Италия, Турция. В последствие придобива популярност и в други части на Европа като Англия и Франция. Една от първопричините да изберете карфиола, особено в студените месеци на годината, е съдържащият се в него витамин C. Ако трябва да бъдем конкретни карфиолът ни носи 77% от дневната потребност от витамин С. Наистина впечатляващо! Цветното зеле е широко разпространена култура по нашите земи, поради това често и неоправдано бива пренебрегвана като източник на безценни качества. Истината е, че освен витамин C, карфиолът отглежда в себе си и други също толкова незаменими хранителни блага. Като такова благо безспорно може да се посочи манганът, който може да открием в солидни в кръстоцветния зеленчук. Манганът спомага правилното функциониране на централната нервна система, предотвратява развитието на остеопороза. Полезен е за хрущялните тъкани. Освен манган, карфиолът ни снабдява с фолиева киселина, която е 14% или по-конкретно 57 mcg от дневните ни хранителни нужди. Не си мислете обаче, че позитивите на карфиола свършват до тук. Напротив. Едни от най-ценните съставки на карфиола са фитонутриентите. Фитонутриентите, освен играейки ролята на антиоксиданти за човешкото здраве, изявяват и своите антивъзпалителни и антиракови свойства. Сред фитонутриентите в цветното зеле можем да срещнем кафеената, феруловата, както и канелената киселини. Също така бета-каротин, рутин, кварцетин, бета-криптоксантин, кемпферол. Изброените богатства на карфиола играят важна роля, попадайки в нашия организъм, не само като регулатори на жизненоважните процеси, които се случват в него. Тези ценни вещества значително намаляват риска от появата на оксидативен клетъчен стрес. В диететиката, както в нейната профилактична насоченост, така и с лечебно направление, карфиолът се препоръчва като подходящ при различни методи за детоксикация на тялото. Съдържащото се съединение, познато под името гликорафанин, намаля значително холестерола и изявява антибактериално действие. Витамин К от своя страна, който е мастноразтворим витамин, има съществено значение за усвояването на калция, което води към по-здрави кости, а също и правилно функциониращ черен дроб. В нашата традиция цветното зеле е дълбоко заложено при есенното приготвяне на туршии и други разновидности провизии за зимата. Като най-правилна и здравословна обаче се препоръчва консумацията му в сурово състояние под формата на салати и аранжировката на различни гарнитури. Вкусна идея е и приготвянето му на слаб огън с комбинация с други зеленчуци и сирена, запечени до получаване на златиста коричка, или задушаване в тиган. Източник: http://agronovinite.com/

Богата библиотека с книги по астрономия, математика, физика и др. This is the updated list of astronomy books available for free download or online reading. These books and papers cover all the areas of astrophysics, cosmology, galactic and extragalactic astronomy, solar and stellar physics, celestial mechanics, planetary science, astrobiology, as well as some popular works. The books are made available free of charge to the reader by their authors or publishers. Here is a categorized directory of astronomy books. This page is updated daily. 001. Lunar Orbiter Photographic Atlas of the Moon D.E. Hughes, J.K. Bowker | Lunar and Planetary Institute Published in 1971 002. Handbook of Space Astronomy and Astrophysics Martin V. Zombeck | Cambridge University Press Published in 2006, 780 pages 003. The Planet Mars: A History of Observation and Discovery William Sheehan | University of Arizona Press Published in 1996, 270 pages 004. Hubble Space Telescope: Discoveries | NASA Published in 2012 005. Advances in Global and Local Helioseismology: an Introductory Review Alexander G. Kosovichev | arXiv Published in 2011, 86 pages 006. A Review of the Universe: Structures, Evolutions, Observations, and Theories | universe-review.ca Published in 2009 007. The Geology of the Terrestrial Planets Michael H. Carr | NASA Published in 1984, 322 pages 008. Sky Surveys S. G. Djorgovski, A.A. Mahabal, A.J. Drake, M.J. Graham, C. Donalek | arXiv Published in 2012, 62 pages 009. Great Astronomers Robert S. Ball | Isbister Published in 1895, 392 pages 010. Big Bang Nucleosynthesis and Physics Beyond the Standard Model Subir Sarkar | arXiv Published in 1996, 156 pages 011. Observing the Sky from 30S Roberto Mura | Wikibooks Published in 2010, 86 pages 012. An Exposition on Inflationary Cosmology Scott Watson | arXiv Published in 2000, 93 pages 013. Views of the Solar System Calvin J. Hamilton | Published in 2008 014. An introductory treatise on the lunar theory Ernest W Brown | Cambridge University Press Published in 1896, 312 pages 015. The Solar Magnetic Field Sami Solanki, Bernd Inhester, Manfred Schussler | arXiv Published in 2010, 83 pages 016. Observatories in Space Catherine Turon | arXiv Published in 2011, 50 pages 017. Pioneers of Science Oliver Lodge | Macmillan and co Published in 1905, 421 pages 018. A Primer for Black Hole Quantum Physics R. Brout, S. Massar, R. Parentani, P. Spindel | arXiv Published in 2007, 178 pages 019. A Practical Introduction to Numerical Hydrodynamics Garrelt Mellema | Leiden University Published in 2003 020. Astrochemistry: The Issue of Molecular Complexity in Astrophysical Environments M. De Becker | arXiv Published in 2013, 62 pages 021. Lectures on Inflation and Cosmological Perturbations David Langlois | arXiv Published in 2010, 56 pages 022. Particle Physics Aspects of Modern Cosmology Robert H. Brandenberger | arXiv Published in 1997, 70 pages 023. Observational Probes of Cosmic Acceleration David H. Weinberg, et al. | arXiv Published in 2012, 253 pages 024. Lunar Stratigraphy and Sedimentology John Lindsay | Elsevier Published in 1976, 311 pages 025. Primordial Magnetogenesis Alejandra Kandus, Kerstin E. Kunze, Christos G. Tsagas | arXiv Published in 2011, 107 pages 026. Cosmic Rays and the Search for a Lorentz Invariance Violation Wolfgang Bietenholz | arXiv Published in 2008, 81 pages 027. Inflationary Cosmology and Structure Formation J. A. Peacock | arXiv Published in 1996, 77 pages 028. Understanding Galaxy Formation and Evolution V. Avila-Reese | arXiv Published in 2006, 50 pages 029. Spherical Astronomy F. Brünnow | Van Nostrand Published in 1865, 559 pages 030. The Story of Eclipses George F. Chambers | S. S. McClure Co. Published in 1909, 208 pages 031. Planetary Rings Matthew S. Tiscareno | arXiv Published in 2011, 82 pages 032. Quantization in Astrophysics, Brownian Motion, and Supersymmetry F. Smarandache, V. Christianto | MathTiger Published in 2007, 516 pages 033. Practical Astronomy George L. Hosmer | John Wiley and Sons Inc. Published in 1925, 314 pages 034. Planetary Photometry Max Fairbairn | Published in 2005 035. Massive Stars and their Supernovae F. Thielemann, R. Hirschi, M. Liebendorfer, R. Diehl | arXiv Published in 2010, 81 pages 036. Cosmology James Schombert | University of Oregon Published in 2008 037. Protoplanetary Disks and Their Evolution Jonathan P. Williams, Lucas A. Cieza | arXiv Published in 2011, 65 pages 038. The Elements of Theoretical and Descriptive Astronomy Charles J. White | J. Wiley Published in 1909, 322 pages 039. Textbook on Practical Astronomy George Leonard Hosmer | Wiley Published in 1910, 252 pages 040. Celestial Navigation, Elementary Astronomy, Piloting Arturo Chiesa, Raffaele Chiesa | Sky and Sea Software Published in 2010 041. Solar System | Wikipedia Published in 2012, 646 pages 042. Photographs of Nebulae and Clusters James Edward Keeler | University of California Publications Published in 1908 043. An Introduction to Celestial Mechanics Forest Ray Moulton | The MacMillan Company Published in 1914, 437 pages 044. Multi-messenger Astronomy and Dark Matter Las Bergstrom | arXiv Published in 2012, 105 pages 045. Atomic and Molecular Processes in Astronomy and Planetary Science Geoffrey A. Blake | California Institute of Technology Published in 2004 046. The Star Splitters: The High Energy Astronomy Observatories Wallace H. Tucker | NASA History Office Published in 1984, 182 pages 047. The world according to the Hubble Space Telescope Mario Livio | arXiv.org Published in 2008, 112 pages 048. A Handbook of Descriptive and Practical Astronomy George F. Chambers | Oxford At The Clarendon Press Published in 1889, 756 pages 049. History of Astronomy George Forbes | Published in 1909 050. Superstring Cosmology James E. Lidsey, David Wands, E. J. Copeland | arXiv Published in 2000, 161 pages 051. Introduction to relativistic astrophysics and cosmology through Maple V. L. Kalashnikov | arXiv Published in 2001, 124 pages 052. Black-Hole Phenomenology Neven Bilic | arXiv Published in 2006, 58 pages 053. Introduction to the Theory of Black Holes Gerard 't Hooft | Utrecht University Published in 2009, 49 pages 054. High Energy Astrophysics Jonathan Katz | The Benjamin/Cummings Publishing Published in 1986, 338 pages 055. Introduction to Millimeter/Sub-Millimeter Astronomy T. L. Wilson | arXiv Published in 2009, 106 pages 056. To a Rocky Moon: A Geologist's History of Lunar Exploration Don E. Wilhelms | University of Arizona Press Published in 1993, 524 pages 057. Galaxies and the Expanding Universe James Schombert | University of Oregon Published in 2008 058. Notes on Stellar Astrophysics James N. Pierce | Minnesota State University Published in 2013, 299 pages 059. Elements of Astrophysics Nick Kaiser | University of Hawaii Published in 2002, 435 pages 060. Recent Developments in Gravitational Collapse and Spacetime Singularities Pankaj S. Joshi, Daniele Malafarina | arXiv Published in 2012, 89 pages 061. Techniques of Radio Astronomy T. L. Wilson | arXiv Published in 2011, 47 pages 062. The Galactic Habitable Zone I. Galactic Chemical Evolution G. Gonzalez, D. Brownlee, P. Ward | arXiv Published in 2001, 57 pages 063. Introduction to Non-Baryonic Dark Matter Paolo Gondolo | arXiv Published in 2004, 51 pages 064. Gravitational Wave Experiments and Early Universe Cosmology Michele Maggiore | arXiv Published in 2000, 100 pages 065. Cosmology: Mankind's Grand Investigation Greg Bothun | Harcourt Brace College Publishers Published in 1999, 129 pages 066. Consolidated Lunar Atlas Gerald P. Kuiper, et al. | Lunar and Planetary Institute Published in 1960 067. When Biospheres Collide: A History of NASA's Planetary Protection Programs Michael Meltzer | NASA Published in 2011, 542 pages 068. Evolution of the Solar System Hannes Alfven, Gustaf Arrhenius | NASA Published in 1976 069. Habitable Planets for Man Stephen H. Dole | RAND Corporation Published in 1964, 176 pages 070. General Astronomy | Wikibooks Published in 2009 071. Radiative Gas Dynamics David Weinberg | Ohio State University Published in 2007 072. Origin of the Moon W. K. Hartmann, R. J. Phillips, G. J. Taylor | Lunar and Planetary Institute Published in 1986, 781 pages 073. Ekpyrotic and Cyclic Cosmology Jean-Luc Lehners | arXiv Published in 2009, 79 pages 074. Are We Alone? Gregg Easterbrook | The Atlantic Monthly Published in 1988 075. Curiosities of the Sky Garrett Putman Serviss | Harper & Brothers Published in 1909, 300 pages 076. Radiative Processes in High Energy Astrophysics Gabriele Ghisellini | arXiv Published in 2012, 157 pages 077. Traces of Catastrophe Bevan M French | Lunar and Planetary Institute Published in 1998, 120 pages 078. Introduction to Supersymmetry: Astrophysical and Phenomenological Constraints Keith A. Olive | arXiv Published in 1999, 67 pages 079. First Light Abraham Loeb | arXiv Published in 2006, 157 pages 080. Man's Place in the Universe Alfred R. Wallace | Chapman and Hall Published in 1904, 330 pages 081. Dwarf-Galaxy Cosmology Regina Schulte-Ladbeck, at al. | Hindawi Publishing Published in 2010 082. Planetary Theory Ernest Brown, Clarence Shook | Cambridge University Press Published in 1933, 323 pages 083. The First Stars Simon C. O. Glover | arXiv Published in 2012, 72 pages 084. Lecture notes on the formation and early evolution of planetary systems Philip J. Armitage | arXiv Published in 2010, 63 pages 085. Cosmic Microwave Background Anisotropies up to Second Order Nicola Bartolo, Sabino Matarrese, Antonio Riotto | arXiv Published in 2007, 53 pages 086. Large Scale Structure of the Universe Alison L. Coil | arXiv Published in 2012, 43 pages 087. Astrodynamics: A Compendium of Orbitology | Wikipedia Published in 2013, 334 pages 088. Recreations in Astronomy Henry White Warren | Project Gutenberg 089. An Introduction to Celestial Mechanics Richard Fitzpatrick | The University of Texas at Austin Published in 2011, 216 pages 090. Black Holes P.K. Townsend | arXiv Published in 1997, 145 pages 091. The Fundamentals of Stellar Astrophysics George W. Collins, II | W H Freeman & Co Published in 2003, 494 pages 092. A Text-book of Astronomy George C. Comstock | D. Appleton and company Published in 1901, 391 pages 093. Cosmos and Culture: Cultural Evolution in a Cosmic Context Steven J. Dick, Mark L. Lupisella | NASA Published in 2010, 612 pages 094. Cosmic Journey: A History of Scientific Cosmology N. S. Hetherington, W. P. McCray | American Institute of Physics Published in 2009 095. Mysteries of the Sun Ginger Butcher | NASA Published in 2011, 20 pages 096. The Cosmic Web: Geometric Analysis Rien van de Weygaert, Willem Schaap | arXiv Published in 2007, 129 pages 097. Exoplanet Observing for Amateurs Bruce L. Gary | Reductionist Publications Published in 2007, 170 pages 098. Inflation Marieke Postma | NIKHEF Published in 2009, 53 pages 099. Dense Matter in Compact Stars Andreas Schmitt | arXiv Published in 2010, 146 pages 100. Oulu Space Physics Textbook Reijo Rasinkangas | University of Oulu Published in 2008 101. Practical Astronomy P. S. Michie, F. S. Harlow | John Wiley & Sons Published in 1893, 246 pages 102. Cosmological Evolution of Galaxies Isaac Shlosman | arXiv Published in 2012, 88 pages 103. Magnetic Fields, Strings and Cosmology Massimo Giovannini | arXiv Published in 2006, 76 pages 104. Cosmology for Particle Physicists U. A. Yajnik | arXiv Published in 2008, 63 pages 105. Astronomy with an Opera-glass Garrett Putman Serviss | D. Appleton & co. Published in 1890, 154 pages 106. A Simple Guide to Backyard Astronomy Carol Beigel | Published in 2008, 61 pages 107. Primordial Nucleosynthesis: from precision cosmology to fundamental physics F. Iocco, G. Mangano, G. Miele, O. Pisanti, P.D. Serpico | arXiv Published in 2009, 148 pages 108. Frequently Asked Questions about Calendars Claus Tøndering | Published in 2008, 65 pages 109. The Formation and Evolution of the Solar System James Schombert | University of Oregon Published in 2007 110. Why CMB physics? Massimo Giovannini | arXiv Published in 2007, 179 pages 111. Mechanism of the Heavens Mary Somerville | J. Murray Published in 1831, 710 pages 112. Celestial Mechanics J. B. Tatum | Published in 2008 113. Stellar Atmospheres J. B. Tatum | Published in 2006 114. The Foundations of Celestial Mechanics George W. Collins, II | Pachart Pub House Published in 2004, 145 pages 115. Lopsided Spiral Galaxies Chanda J. Jog, Francoise Combes | arXiv Published in 2008, 75 pages 116. Astronomical Image and Data Analysis J.-L. Starck, F. Murtagh | Springer Published in 2006, 335 pages 117. An Introduction to the Theory of Rotating Relativistic Stars Eric Gourgoulhon | arXiv Published in 2010, 88 pages 118. Supernova Cosmology: Legacy and Future Ariel Goobar, Bruno Leibundgut | arXiv Published in 2011, 62 pages 119. Cosmology: The Study of the Universe | NASA Published in 2009, 38 pages 120. Observations of the High Redshift Universe Richard S. Ellis | arXiv Published in 2007, 115 pages 121. String Cosmology James M. Cline | arXiv Published in 2007, 47 pages 122. The Birth and Death of Stars James Schombert | University of Oregon Published in 2008 123. Cosmology Primer Sean Carroll | preposterousuniverse.com Published in 2012 124. Planetary Science: A Lunar Perspective Stuart Ross Taylor | Lunar and Planetary Institute Published in 1982 125. Introduction to Cosmology David H Lyth | arXiv Published in 1993, 53 pages 126. An Introduction into the Theory of Cosmological Structure Formation Christian Knobel | arXiv Published in 2012, 102 pages 127. Gravitational Waves: Sources, Detectors and Searches Keith Riles | arXiv Published in 2012, 79 pages 128. Protostars and Planets IV V. Mannings, A. Boss, S. Russell | University of Arizona Press Published in 2000, 1422 pages 129. Lectures on Astronomy, Astrophysics, and Cosmology Luis A. Anchordoqui | arXiv Published in 2007, 41 pages 130. Encyclopedia of Astrophysics Søren Bertil F. Dorch | Scholarpedia Published in 2009 131. Resources of Near-Earth Space J. S. Lewis, M. S. Matthews | University of Arizona Press Published in 1993, 977 pages 132. Cosmic Rays in Galactic and Extragalactic Magnetic Fields F. Aharonian, A. Bykov, E. Parizot, V. Ptuskin, A. Watson | arXiv Published in 2011, 43 pages 133. Short History of Astronomy Arthur Berry | John Murray Published in 1898, 439 pages 134. Particle Physics and Inflationary Cosmology Andrei Linde | arXiv Published in 2005, 270 pages 135. The Virial Theorem in Stellar Astrophysics George W. Collins, II | Pachart Pub. House Published in 1978, 135 pages 136. Primer Of Celestial Navigation John Favill | Cornell Maritime Press Published in 1944, 300 pages 137. Introductory Lectures on Quantum Cosmology J. J. Halliwell | arXiv Published in 1990, 107 pages 138. Atlas of Peculiar Galaxies Halton C. Arp | California Institute of Technology Published in 1966, 190 pages 139. Galaxy systems in the optical and infrared A. Biviano | arXiv Published in 2008, 60 pages 140. Cluster Lenses Jean-Paul Kneib, Priyamvada Natarajan | arXiv Published in 2012, 120 pages 141. A Photographic Atlas of Rock Breakdown Features in Geomorphic Environments Mary Bourke, Heather Viles | Planetary Science Institute Published in 2007, 88 pages 142. The Fine-Tuning of the Universe for Intelligent Life Luke A. Barnes | arXiv Published in 2011, 76 pages 143. The Astronomy of the Bible E. Walter Maunder | Richard Clay & Sons Published in 1908 144. Elementary Astronomy James N. Pierce | Published in 2013, 134 pages 145. Astronomical Discovery Herbert Hall Turner | E. Arnold Published in 1904, 225 pages 146. Elementary Mathematical Astronomy C. Barlow, G. Bryan | University Correspondence College Press Published in 1893, 442 pages 147. An Introduction to Cosmic Rays and Gamma-Ray Bursts A. De Rujula | arXiv Published in 2007, 37 pages 148. Images of the Solar Upper Atmosphere From SUMER on SOHO Uri Feldman, at al. | ESA Publications Division Published in 2003, 209 pages 149. Introduction to Cosmology A. D. Dolgov | arXiv Published in 2009, 58 pages 150. Lectures on Black Holes, Topological Strings and Quantum Attractors Boris Pioline | arXiv Published in 2007, 103 pages 151. Gamma-Ray Bursts: Progress, Problems and Prospects Bing Zhang, Peter Meszaros | arXiv Published in 2008, 87 pages 152. A Briefer History of Time: From the Big Bang to the Big Mac Eric Schulman | St. Martin's Press Published in 2004, 207 pages 153. A New Astronomy David Peck Todd | American Book Company Published in 1906, 437 pages 154. An Introduction to Astronomy Forest Ray Moulton | The MacMillan Company Published in 1916, 577 pages 155. To See the Unseen: A History of Planetary Radar Astronomy Andrew J. Butrica | NASA History Division Published in 1996, 301 pages 156. Moon Trip: A Personal Account of the Apollo Program and its Science Elbert A. King | Lunar and Planetary Institute Published in 1989, 162 pages 157. Stellar Structure and Evolution Sergey V. Vorontsov | Queen Mary, University of London Published in 2010 158. The Beginning and Evolution of the Universe Bharat Ratra, Michael S. Vogeley | arXiv Published in 2008, 69 pages 159. General Astronomy Harold Spencer Jones | Edward Arnold and Company Published in 1924, 392 pages 160. Supernova Remnants: The X-ray Perspective Jacco Vink | arXiv Published in 2011, 78 pages 161. Astronomy Notes Nick Strobel | astronomynotes.com Published in 2010 162. Celestial Mechanics: Notes and Work J.D. Mireles James | University of Texas Published in 2007 163. TASI Lectures: Introduction to Cosmology Mark Trodden, Sean M. Carroll | arXiv Published in 2004, 82 pages 164. Basaltic Volcanism on the Terrestrial Planets | Pergamon Press Published in 1981, 1286 pages 165. Astronomy of To-day Cecil Goodrich Julius Dolmage | Seeley and co. Published in 1910 166. Mag 7 Star Atlas Project Andrew L. Johnson | Published in 2007, 21 pages 167. Guidebook to the Geology of Barringer Meteorite Crater, Arizona David A. Kring | Lunar and Planetary Institute Published in 2007, 154 pages 168. Practical Astronomy for Engineers Frederick Hanley Seares | Stephens Published in 1909, 160 pages 169. The Cosmological Constant Sean M. Carroll | arXiv Published in 2000, 50 pages 170. The Beginning and the End: The Meaning of Life in a Cosmological Perspective Clement Vidal | arXiv Published in 2013, 356 pages 171. A practical guide to Basic Statistical Techniques for Data Analysis in Cosmology Licia Verde | arXiv Published in 2008, 52 pages 172. An Introduction to Quantum Cosmology D.L. Wiltshire | arXiv Published in 2003, 60 pages 173. Advances in Modern Cosmology Adnan Ghribi | InTech Published in 2011, 198 pages 174. An Introduction to Galactic Chemical Evolution Nikos Prantzos | arXiv Published in 2007, 46 pages 175. Observing the Sky from 40N Roberto Mura | Wikibooks Published in 2010, 86 pages 176. Star-Gazer's Hand-Book Henry William Elson | Sturgis & Walton Published in 1910, 72 pages 177. Guide to Lunar Orbiter Photographs Thomas P. Hansen | NASA Published in 1970, 127 pages 178. Astronomy for Amateurs Camille Flammarion | D. Appleton and Company Published in 1910 179. The Complete Idiot's Guide to The Sun Jay M. Pasachoff | Alpha Published in 2003, 350 pages 180. Stellar Superfluids Dany Page, et al. | arXiv Published in 2013, 88 pages 181. The Birth And Death Of The Sun George Gamow | Dover Publications Published in 1940, 256 pages 182. Chondrules and their Origins Elbert A. King | The Lunar and Planetary Institute Published in 1983, 377 pages 183. Introduction to Physical Astronomy Kenneth R. Koehler | University of Cincinnati Published in 2010 184. Mercury F. Vilas, C. Chapman, M. Matthews | University of Arizona Press Published in 1989, 794 pages 185. Introduction to Early Universe Cosmology Robert H. Brandenberger | arXiv Published in 2011, 70 pages 186. Dynamics of the Universe in Problems Yu. L. Bolotin, et al. | UniverseInProblems.com Published in 2013, 113 pages 187. Everything You Always Wanted To Know About The Cosmological Constant Problem Jerome Martin | arXiv Published in 2012, 89 pages 188. The Universe in a Helium Droplet Grigory E. Volovik | Oxford University Press Published in 2003, 532 pages 189. Modified Gravity and Cosmology T. Clifton, P.G. Ferreira, A. Padilla, C. Skordis | arXiv Published in 2012, 312 pages 190. Gravitational Wave Detection by Interferometry Matthew Pitkin, Stuart Reid, Sheila Rowan, Jim Hough | arXiv Published in 2011, 80 pages 191. The Astrobiology Primer: An Outline of General Knowledge Lucas J. Mix, at al. | arXiv Published in 2006, 79 pages 192. Advanced Topics in Cosmology: A Pedagogical Introduction T. Padmanabhan | arXiv Published in 2006, 40 pages 193. From Disks to Planets Andrew N. Youdin, Scott J. Kenyon | arXiv Published in 2012, 70 pages 194. Voyager 1 and 2: Atlas of Six Saturnian Satellites Raymond M. Batson | NASA Published in 1984, 175 pages 195. Solar Neutrinos V. Antonelli, L. Miramonti, C. Pena-Garay, A. Serenelli | arXiv Published in 2012, 51 pages 196. An Expanded View of the Universe | European Southern Observatory Published in 2011, 54 pages