Р. Теодосиев

На 18-ти април, 2016 година се навърши 61 години от смъртта на големият немски физик и теоретик Алберт Айнщайн, смятан за един от най-влиятелните учени на XX век. Представяме ви 13 изключителни фотографии, направени в периода 1940-1950 година от списание LIFE. Алберт Айнщайн (1879–1955) е германски физик, работил в Швейцария и САЩ, създал теорията на относителността и допринесъл значително за развитието на квантовата механика, статистическата механика и космологията. Прочетете целия текст: http://www.chitatel.net/61-godini-albert-aynshtayn/ Портрет на Алберт Айнщайн в Принстън, САЩ. Снимката е направена на неговия рожден ден на 14 март, 1953 г. Алберт Айнщайн и съпругата на Валентин Бъргман близо до дома му в Принстън, САЩ. 14 март 1953 г. Алберт Айнщайн с Валентин Бъргман, математик и физик. 14 март 1953 г. Прочетете целия текст: http://www.chitatel.net/61-godini-albert-aynshtayn/

Това е колосална, 50 метрова висока скала издигаща се на брега на Knockaun, Ирландия, наречена Dun Briste.

Това още веднъж да се случи и заличава вида...

На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA Астронавтът на НАСА от "Аполо 11" Бъз Олдрин оповести днес в официалния си Фейсбук акаунт, че не харесва, когато хората го наричат "Втория човек на Луната". "Нийл и аз кацнахме по едно и също време, но винаги ще бъда известен като втория на Луната. Кацането беше трудната част. Не можеш да се разходиш на Луната, ако първо не кацнеш на нея", сподели той. Този месец 86-годишният астронавт-ветеран публикува новата си книга: "Няма мечта, която да е твърде голяма: Уроците за живота от човек, който се разходи на Луната". Бъз Олдрин е обичан навсякъде, където пътува, но в книгата разказва за предизвикателствата и трагедиите в живота си. Майката на астронавта се е самоубила. Олдрин се е сблъскал с депресия и алкохолизъм. Въпреки това днес, дори и доста възрастен, Олдрин продължава да има големи мечти! Но действително за Олдрин завръщането му на Земята и адаптирането към славата е било по-трудно от самото пътешествие до Луната. "Когато се превърнах от Луната, аз станах знаменитост, герой, с предварително записани речи и паради. Това не беше нещо, което истински желаех. Майка ми се чувстваше неспокойна от статута ми на звезда, който придобих при първия полет на "Джемини 12". По-възрастната ми сестра и аз стигнахме до извода, че този факт, заедно с други неща, доведе до това тя да си посегне на живота. Нейният баща и дядо, също са се самоубили, а и моят чичо също имаше дъщери, които се самоубиха. Почнах да си мисля, че това е генетична, наследствена тенденция. Това ме доведе да пия алкохол все повече и повече и, разбира се, не можеш да изчистиш нещата от главата си до момента в който нямаш бистър ум. Трябва първо да придобиеш трезвеност преди да се справиш с останалите проблеми, които те смущават. Днес са изминали 37 години от моята трезвеност" - източник : Нешънъл Джиографикс. Относно това, че Олдрин е бил този, който е стъпил на Луната след Армстронг, той споделя: "В началото не ме притесняваше това (че го определят като втория на Луната)", подчертавайки, че Нийл Армстронг е бил старшият в екипажа и е заслужавал да получи честта да е пръв. "Но години след години все ме молеха да говоря пред групи хора и непрекъснато бях определян като втория на Луната. Това беше малко смущаващо. Трябва ли наистина да посочваш на тълпата, че някой друг е бил пръв, при положение че всички минахме през едни и същи тренировки и кацнахме по едно и също време? Но през остатъка от живота си винаги ще съм известен като втория човек на Луната". Бъз Олдрин днес е агитатор за пилотирана мисия до Марс. "Няма да се случи докато съм жив, освен ако не живея до 110", смее се той. "Но се надявам, че синът ми ще бъде жив". Олдрин е убеден, че до две десетилетия САЩ ще бъде страната-водач на международна експедиция към Червената планета. И така, Бъз Олдрин определено има какво да каже в своята нова книга, която вече може да си закупите от Амазон (източник). Източник: http://www.space-bg.org/

БГ Наука, съвместно с най-големия сайт за наука - Наука OFFNews, стартира проект "Българският принос в съвременната наука". Лашкани между нихилизъм и патриотарство, рядко знанията ни за постиженията на българските учени надхвърлят киселото мляко и Джон Атанасов. Образът на българския учен в масовото съзнание е или на "синодално старче", или на досаден очилат многознайко, които и в двата случая вършат непонятни и безполезни неща, докато ядат народната пара. Нашата цел с този проект е да покажем, че това не е така. Че в България и по целия свят има наши сънародници със забележима роля и участие в съвременната наука, да ви запознаем с техните лица и тяхната работа. В рамките на проекта "Българският принос в съвременната наука" с поредица статии и интервюта ще ви представим наши изтъкнати учени и изобретатели в областта на астрономията, математиката, физиката, химията, биологията и медицината. Ние искаме както в Англия физикът Стивън Хокинг е не по-малко популярен от футболиста Бекъм, така и у нас учените с голям принос в съвременната наука да получат полагащото им се обществено внимание. Това едва ли ще стане само с настоящия проект, но поне ще бъде стъпка в тази насока. http://nauka.bg/

Повече на: http://nauka.bg/a/ Миналата година бе наблюдавано масово измиране на антилопи от вида сайга в централен Казахстан, като беше установено, че над 200 000 животни са умрели само за няколко дни. Загинали са цели стада, заедно с майките и малките им. Биолози и зоолози се опитваха да разберат какво е причинило масовата смърт на антилопите. Изглежда сега мистерията е разгадана – Алиансът за опазване на антилопите сайга е установил, че причинителят е обичайно непатогенна бактерия, която изведнъж се е превърнала в убиец. Причината за това не е ясна. Когато изследователите открили за първи път мъртвите и умиращи животни из пасищата на Казахстан, те нямали никаква представа за мащаба на бедствието. Първоначалните преброявания все пак били шокиращи – броят на загиналите антилопи бил десетки хиляди, но едва по-късно природозащитниците осъзнали в пълна степен обхвата на трагедията. Смята се, че са загинали около 88% от антилопите в пустинята Бетпак Дала в Казахстан, съставящи около 70% от световната популация на вече застрашения вид. Повече на: http://nauka.bg/a/

Повече информация на: http://www.chitatel.net/istoriya-na-alkohola/ Спирт и дистилатор Производството на спирт става възможно едва след изобретяването на дестилатора, в който алкохолът се изпарява и се събира. Следователно спиртните напитки започват да се пият хиляди години след ферментиралите питиета като вино и бира. За пръв път дестилация се прави в долината на Инд преди 4500 - 5000 години, в днешен Пакистан. Всеки техен дестилатор е имал малък перфориран резервоар, поставен в дупката на дъното на събиращ резервоар. Тези два резервоара са разположени върху голям казан, а върху тях има резервоар със студена вода. Парата от казана, която излиза през дупките, се кондензира върху резервоара със студен въздух и капе в събиращия резервоар. Книга за пиенето Марк Антоний, любовникът на Клеопатра, пръв възхвалява в книга алкохола. Той разказва за алкохолните си подвизи в книга, която не е запазена. Знаем за нея от писанията на римлянина Плиний, който го съжалява, защото „малко преди битката при Актиум той повръща толкова много" (Natural History, XIV, XXVIII). Бренди Фалерниановото вино се произвежда в Италия по римско време по метод, известен само в имението Фауст, в прочутия винарски район Фалерно. Виното на Фауст е било забележително с това, че пламвало, когато към него се поднесе огън. То се произвеждало през I в. след Хр. и вероятно още по-рано. Ром Областта, в която е открита дестилацията и която е била центърът на древната захарна промишленост, естествено е родината на рома. В Индия в началото на I хилядолетие пр. Хр. ромът е бил дестилиран от ферментирал сок от захарна тръстика и от твърд екстракт от тръстика. Използвана е и меласа - захарен сироп, който се получава като остатък при производството на захар от цвекло, макар че употребата й трябва да е започнала едва през III век пр. Хр. Древният индийски ром като правило е ароматизиран и оцветен с цветя и танини. Уиски Първият продукт от тези казани от третото хилядолетие вероятно е бил спирт от зърно, например ечемик. Това е предшественикът на уискито, но е невъзможно да се каже кой дестилатор по-късно е направил това питие достатъчно добро, за да спечели титлата „уиски". Трудно е да се определи кога е започнало и производството на скоч. Едва ли продуктите на шотландските казани отпреди 800 години биха минали за скоч, ако ги пиехме сега. Не може да се твърди кога е настъпила промяната в качеството. Джин Производството на джин започва в Холандия през XVI век вероятно в резултат от усилията да се подобри незадоволителният вкус на оризовия спирт. Най-важната съставка е хвойната - на холандски jineverbes. Най-старият известен производител, може би първият, е Лукас Болс, който през 1575 г. близо до Амстердам произвеждал джин във винарска изба, наречена „Малката барака". Шампанско През 1688 г. Дом Периньон, бенедиктински монах, който имал почетната задача да се грижи за избата на абатството в провинция Шампан във Франция, бил разтревожен от звука от пръсването на една от бутилките. Той забелязал мехурчетата в останалото вино и вкусил наградата за часовете си усърдни опити. „Пия звезди!" - възкликнал той. Или поне така твърди легендата. С още малко работа успял да пресъздаде условията, довели до счупването на бутилката, и така да предложи шампанското на благодарния свят. Всъщност малко вероятно е да е имал бутилки и тапи, които са могли да задържат голямата пенливост на шампанското, каквото го познаваме днес. Най-важният му принос вероятно се е състоял в разработването на характерния вкус на шампанското Повече информация на: http://www.chitatel.net/istoriya-na-alkohola/

Повече на: www.chitatel.net Този сюрреалистичен пейзаж е остатък от някогашен оазис в средата на пустинята в Намибия. Преди повече от 900 години е имало голямо наводнение, което е позволило да се развие гора и буйна растителност. Но скоро след това водата се изпарява, а в някогашният оазис остават да стърчат мъртви дървета. Това невероятно място наречено "Мъртвата долина" има вид на изоставена оранжерия с дървета на 900 години. Повече на: www.chitatel.net

Тази змия (или е по-добре да кажем тези змии?) определено ще променят представата ви за съперничеството между братята и сестрите. Животното е заснето от Jason Talbott, чиито приятели го открили сред природата в Канзас. След като заловил змията, Jason забелязал странни отношения между главите – като в древен мит, едната от главите била относително спокойна, докато другата непрекъснато се опитвала да захапе близнака си. За нещастие, змията не била способна да захапе качествено нищо, което според Jason се дължи на това, че и двете глави контролират тялото. Цялата информация: http://nauka.bg/

Месец след като се е върнал на земята астронавта Tom Marshburnпродължава да игнорира гравитацията smile emoticon

Честит Празник! На днешната дата преди 55 г. Юрий Гагарин осъществи първият пилотиран полет в космоса! Паметник на Юрий Гагарин във Варна. Снимка: Благой Анев

Айнщайн свири на пияно в хотел Нара в Япония, 1922 г.

Дълго време хората не знаели как точно конете галопират. Дали всички копита се вдигат от земята едновременно, или едното винаги остава стъпило на нея? Въпросът получил своя отговор, когато британският фотограф Eadweard Muybridge направил серия снимки на кон в движение през 80-те години на 19-ти век. Повече информация: http://nauka.bg/a/

Играй от тук - http://super.abril.com.br/jogo-science-kombat Много от известните учени са живели в различни времена, на различни места и са изучавали различни науки. Но това не означава, че не бихме искали да ги видим като участници в битка в класически Mortal Kombat стил. Бразилското списание Superinterssante е осъществило детинската ни мечта. Повече информация: http://nauka.bg/a/

Магистърската програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“ е интердисциплинарна и предвижда както овладяването на общи знания в областта на физиката, математиката, астрофизиката и астрономията, така и умения за тяхното ефективно разпространение и представяне пред различни аудитории. Разбирането на основните идеи за строежа на света около нас, за раждането на Вселената и еволюцията й на големи мащаби, както за и еволюцията на планетите в Слънчевата система, предоставят уникален поглед за света, в който живеем, и обуславя широка приложимост на усвоените знания. Учебният план е либерален и съдържа множество избираеми и малък брой задължителни дисциплини. По тези причини завършилите програмата могат да се реализират в народни обсерватории, планетариуми, музеи, центрове и организации за популяризиране на науката и лектори пред неспециализирана публика, като: астрономи, специалисти по обработка на данни, научно-технически персонал, популяризатори на науката и лектори пред неспециализирана публика. Магистърската програма е платена, с продължителност 4 семестъра. Не се полага приемен изпит. Приемат се кандидати, завършили бакалавърска или магистърска степен (от всички специалности) със среден успех не по-нисък от „добър“, като класирането им става по документи. Обучението е задочно и започва през зимния семестър. Ако студентът при предишното си обучение е положил изпити по някои от изучаваните дисциплини в равен или в по-голям обем, оценките могат да бъдат зачетени по преценка на ръководителя на магистърската програма, след съгласуване с преподавателя по съответната дисциплина. През първите два семестъра на магистратурата са заложени задължителни курсове, съдържащи необходимите за всеки астроном базисни знания по математика, физика, метеорология и оптика, а също и основите на теоретичната и практическата астрономия. През втория семестър са предвидени курсът "Комуникация на астрономията" и изцяло практическият "Астрономически наблюдения". През втората година на обучението в набор от изборни курсове се разглеждат историческото развитие на астрономията, съвременните ни представи за близката и далечната Вселена и практически аспекти на наблюдателната астрономия и на популярното представяне на актуални астрономически теми и открития пред разнородна аудитория. Магистърската програма завършва със защита на дипломна работа, която трябва да съдържа популярно представяне на актуален астрономически проблем. Част от оценката се формира според умението за представяне на темата пред разнородна аудитория. Повече: http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/education22.htm

Ханибал язди слон през Алпите. Картина от Nicolas Poussin/Wikimedia Commons Пресичането на Алпите и нахлуването в Римската империя от Ханибал и неговата армия по време на Втората пуническа война е смятано от историците за една от най-големите военни кампании в историята. Но до този момент археолозите не можеха да кажат категорично откъде са пресекли планината Ханибал и войската му. Ново проучване разкрива следи от животните, които са били с Ханибал и армията му. При разкопки близо до езеро, което се разполага по дължината на предполагаемо място, през което те са пресекли Алпите, наречено Col de Traversette, учените от Queen's University Belfast открили „много голямо депозиране от животински произход” – пласт древни екскременти. Това било потвърдено, чрез използване на комбинация от микробни генетични анализи, химията на околната среда, анализ на полени и други изследвания. Секвенирането на генетични фрагменти от пробите показва, че в екскрементите преобладават микроорганизми от бактериалната група Clostridia. По тази причина учените вярват, че изпражненията са конски. „Бактериите са много устойчиви в почвата, като оцеляват там хиляди години.” – твърди Крис Алън, микробиолог в Queen's University. Цялата новина: http://nauka.bg/a/

Слънчевите изригвания често заливат Земята с високоенергийни частици, причиняващи Полярното сияние, а понякога и не толкова желаните смущения в електрическото захранване и комуникациите. Но изследователите казват, че има опасност – макар и малка – един ден Слънцето да изригне хиляда пъти по-мощно и да изпепели атмосферата ни, заличавайки живота на планетата ни. От време, на време други звезди произвеждат такива „суперизргивания”, някои от които са 10 000 пъти по-мощни от най-голямото слънчево изригване, което някога е отчитано. За да проверят дали те се генерират от същите процеси, както слънчевите – разкъсването и свързването наново на магнитни полета – астрономите изследвали светлината от 100 000 звезди, използвайки китайския телескоп Guo Shouiing. Те съобщават в Nature Communications, че суперизригванията наистина изглежда са резултат от същия процес, но обикновено възникват при звезди с много по-силни магнитни полета от тези на Слънцето. Цялата новина: http://nauka.bg/a/

Credit: Greg Harlin/Private Collection/Wood Ronsaville Harlin, Inc. USA/Bridgeman Images На човека му е отнело дълго време да достигне до Южна Америка. Но веднъж оказал се там, той се разпространил като плевел - буквално. В ново проучване изследователите са изброили 1147 археологически обекта, датиращи от преди 14 000 години (точно около най-ранното установяване на хората в Южна Америка). Чрез картографиране на тези обекти учените могат да видят къде и кога са живели хора. Гъстотата на населените места се увеличава бързо и постоянно от преди 13 000 до преди 9 000 години, като хората са разпространявали своята популация по всички кътчета на незаетия континент и са се научили как да се възползват от ресурсите му. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Когато през XIII век китайският автор Джао Ру Гуа пише за Африка, той споменава за огромни риби, които редовно били извличани на сомалийския бряг: „Те са дълги повече от 200 крачки и 20 крачки в диаметър. Жителите не ядат месото им, но изрязват мозъка и костния мозък, както и очите им, за да добиват мас... Те смесват тази мас с вар, за да запушват цепнатините в лодките си или я използват за лампи." По времето, когато е публикувана книгата на Джао (1226 г. пр. Хр.), тази най-ранна от всички китоловни индустрии може би вече се е развивала на брега на Индийския океан в продължение на няколко столетия. Преди това няма сведения за редовни китоловни операции - предполага се, че в продължение на хиляди години хората са разсичали китове, случайно излезли на брега. Старите африкански китоловци търсели главно високоценената китова мас, но търгували и с китови кости, използвани като строителен материал и принадлежности. В същия район на морето се е събирала амбра за фармацевтични и козметични нужди.

Астронавти на Европейската космическа агенция. Снимка: ЕКА Автор: Светослав Александров Днес, на 8-ми април, се навършва точно една година, откакто Ерик Моръл от Европейската космическа агенция (ЕКА) и министърът на икономиката Божидар Лукарски подписаха споразумението, с което България се превърна в 10-тата кооперираща държава на ЕКА. България има много богата история в областта на космическите изследвания и затова присъединяването ни към ЕКА беше една задължителна стъпка за продължаването на нашите космически традиции. Ето накратко кои са най-важните моменти от космическата история на България. Първата българска апаратура излита към Космоса на 1 декември 1972 година от космодрума Плесецк. Ракетата-носител извежда успешно в орбита спътника "Интеркосмос-8", а нашият прибор се нарича "П1" и неговата цел е да измерва параметрите на йоносферната плазма. След това в периода между 1974-1981 година (източник: Т. Иванова) са изстреляни редица прибори за изучаване на йоносферата и високите слоеве на атмосферата. През 1974 лети нашият прибор "П2" на "Интеркосмос-12", а през 1975 година - "П3" на "Интеркосмос 14". Космическата програма бележи своеобразна кулминация през 1979 година, когато на борда на кораба "Союз 33" излита първият ни космонавт - Георги Иванов. През 1981 година е изстрелян спътникът "България 1300", който е базиран на универсалната платформа "Метеор" и е оборудван с български инструменти. Спътникът "България 1300". Снимка: Институт за космически изследвания и технологии. През 80-те години България прави смели крачки в междупланетните пътешествия. На 15-ти и 21-ви декември 1984 година са изстреляни мисиите "Вега 1" и "Вега 2" към Халеевата комета и Венера. На борда на тях има българска апаратура. България участва и в мисията "Фобос 2" до Марс, изстреляна на 12 юли 1988 година. Между 7-ми и 17-ти юни с помощта на кораба "Союз ТМ-5" до станция "Мир" лети космонавтът Александър Александров. Освен биологичните проучвания по време на мисията на Александров, на "Мир" са проведени и други експерименти с наше участие. Може би най-значимото е през 1997-ма година, когато на "Мир" работи българската оранжерия "СВЕТ-2" (източник: Т. Иванова). В тази оранжерия за пръв път в космоса е успешно отгледано растение в рамките на пълен цикъл - от семе до семе! През 21-ви век България продължава своята космическа дейност с инструменти на "Международната космическа станция". На 22 октомври 2008 година излита ръководената от Индия мисия "Чандраян-1" до Луната с широко международно участие, на борда на която е и наш инструмент "Радом 7". Триумфалното завръщане на България в междупланетното пространство обаче се състоя през тази година - на 14 март от космодрума Байконур излетя ракетата "Протон-М" с автоматична станция "ЕкзоМарс", на борда на която има наш прибор - "Люлин-МО". Това е първият междупланетен полет на български инструмент след края на мисия "Фобос 2" през 1988-1989 година. Източник: www.cosmos.1.bg

Преди няколко години бях на една международна среща с млади хора, на която присъстваха и арменци и азери. И едните и другите не искаха да говорят помежду си и с разговор с тях, те бяха убедени, че в най-скоро време ще има отворена война между двете държави.