Р. Теодосиев

Еврозоната очертава естествените граници на бъдещото обединение, твърди германският философ Юрген Хабермас Юрген Хабермас Г-н Хабермас, допускали ли сте някога, че е възможно Великобритания да напусне ЕС? Какво почувствахте, когато научихте за победата на кампанията за Брекзит? Никога не беше ми минавало през ума, че популизмът може да победи капитализма в държавата, в която последният е възникнал. Предвид екзистенциалната значимост на банковия сектор за Великобритания, медийната власт и политическото влияние на лондонското Сити, не изглеждаше вероятно въпросите на идентичността да се окажат доминиращи над интересите. Много хора сега искат референдуми в други държави. Дали подобен референдум в Германия ще произведе различен резултат от този във Великобритания? Да, предполагам. Европейската интеграция беше – и все още е – в интерес на ФРГ. В ранните следвоенни десетилетия единствено внимателното поведение на "добри европейци" помогна, стъпка по стъпка, за възстановяването на крайно поруганата ни национална репутация. В ретроспективен план също Германия има огромни ползи от Европейския валутен съюз, включително по време на еврокризата. И тъй като от 2010 г. насам Германия успява да се наложи в Европейския съвет срещу Франция и страните от Южна Европа, е доста лесно на Ангела Меркел и Волфганг Шойбле да играят ролята на истински защитници на европейската идея вкъщи. Разбира се, това е много домашно ориентиран поглед към нещата. Но британското желание за напускане на ЕС няма ли също чисто национални, вътрешни причини? Или то е симптоматично за криза в ЕС? И двете. Великобритания има различна история зад себе си в сравнение с тази на континента. Политическото самочувствие на велика сила, два пъти победител през XX век, но в упадък в глобален план, трудно се примирява с променящата се ситуация. С това национално себеусещане Великобритания попадна в неудобна ситуация след присъединяването към ЕИО по чисто икономически причини през 1973 г. За политическите елити от Тачър през Блеър до Камерън изобщо не стоеше въпросът да изоставят своя надменен поглед към континентална Европа. Подобна бе перспективата на Чърчил в известната му реч в Цюрих през 1946 г., когато той виждаше империята в ролята на доброжелателен кръстник на Обединена Европа – но със сигурност не и част от нея. Британската политика в Брюксел винаги е била в невъзможната ситуация, визирана в максимама "и вълкът сит, и агнето - цяло". Имате предвид икономическата й политика? Британците имаха определено либерален възглед за ЕС като зона за свободна търговия и това се изразяваше в политиката на разширяване на съюза, без в същото време да се задълбочава сътрудничеството в него. Без Шенген, без еврото. Изключително инструменталният подход на политическия елит към ЕС се отрази и в кампанията на лагера за оставане в ЕС. Сърцатите полузащитници на оставането в ЕС се придържаха стриктно към една кампания, базирана върху страховете от напускането, подплатена с икономически аргументи. Но този вот не порази само със силното разделение "млади срещу стари", но и с пропастта "град-провинция". Мултикултурният град загуби. Защо се получи това внезапно разделение между национална идентичност и европейска интеграция? Прав сте, британският вот отразява в определена степен цялостната криза в ЕС и държавите членки. Сравнително високият брой гласували предполага, че лагерът на популистите е успял да мобилизира групи от хората, които преди не са гласували. Това важи особено за маргинализираните групи. По-бедните, социално изоставащите и по-слабо образовани слоеве от населението са гласували предимно в полза на напускането. Това са част от социалните и икономическите причини за Брекзит. Драстичният скок на социалното неравенство, усещането за безпомощност, усещането, че твоите интереси не са представени на политическо ниво, води до мобилизацията срещу чужденците, за напускане на ЕС и за омраза към Брюксел. Но това само социални проблеми ли са? Референдумът не показа ли, че се разпада преходът от национална към транснационална демокрация? Усилие, което едва сега започва, трудно може да започне да се разпада. Това, което силно впечатли наблюдателите, не бе само нерационалността на резултата, а и на цялата кампания. Кампаниите на омразата се множат на континента. Всепроникващият системен натиск на икономически неуправляемото и дигитално споено глобално общество пренапряга формите на социална интеграция, които съществуват демократично в националните държави. Това отключва въпросното регресивно поведение. Това усещане за загуба на контрол има истинска причина – изпразването от съдържание на националната демокрация, която досега е давала на гражданите правото да имат участие в определянето на важни условия за социалното им съществуване. Британският референдум ни дава живо доказателство за ключовия термин "постдемокрация". Европейската политика в момента не се прави чрез гражданското общество. Съюзът работи така, че основните икономически решения, които влияят върху обществото, не са обект на демократичен избор. Това технократско изпразване от съдържание на дневния ред, с което се сблъскват гражданите, е последица от договорите за ЕС. Разделението на властта между националното и европейското равнище също има своята роля. Правилният отговор на това предизвикателство е транснационализация на демокрацията. Няма друго решение в силно взаимозависимото глобално общество за компенсация на тази загуба на контрол, от която хората се оплакват. Но почти никой вече не вярва в транснационализацията на демокрацията. Националните държави трябва да вземат отново нещата в ръце. Защо да не се върнем обратно към старата социална пазарна икономика? За мен подобно завръщане към формата на малката национална държава не е очевидно. Защото тези държави трябва да се управляват при едни глобални пазари, както и глобалните конгломерати. Това би довело до цялостна абдикация на политиката пред лицето на императива на нерегулираните пазари. Как да си представим задълбочаване на интеграцията в ЕС, без гражданите да се изплашат от по-нататъшна загуба на демократичен контрол? Досега всяко задълбочаване на интеграцията е увеличавало евроскептицизма. Навремето се говореше за "Европа на две скорости" и вие тогава се съгласихте с тази теза. Как тази "Европа на две скорости" би проработила и трябва ли да има подобна промяна в договорите? Евентуални големи промени в договорите и референдуми могат да минат единствено, ако ЕС направи убедителни опити да се справи с най-належащите си проблеми – нерешената еврокриза, бежанският проблем и въпросите със сигурността. Но дори за описанието на тези факти не може да постигне консенсус сред какофонията от 27 члена на Европейския съвет. Компромиси могат да се постигнат, само ако партньорите са готови на тях и интересите им не са твърде различни. Подобен модус на близки интереси е това, което човек може да очаква от членовете на еврозоната. Така че еврозоната очертава границите на естествения размер на бъдещата "Същинска Европа". Ако тези държави имат политическата воля, то базовият принцип за "по-близка интеграция" в договорите ще им позволи да направят първите стъпки към отделянето на такава "Същинска Европа", което ще доведе и до оформянето на подобна група в Европарламента подобно на Еврогрупата. Но това ще разцепи ЕС. Да, аргументът срещу този план е разцепление. Но ако наистина искате европейска интеграция, този аргумент е неоснователен. Защото само една правилно функционираща Европа може да убеди сегашните поляризирани нации на държавите членки, че проектът има смисъл. Само по този начин тези общества, които се придържат към суверенитета си, могат да бъдат убедени да се присъединят – решение, което винаги е отворено за тях. Първата стъпка към компромис в еврозоната е очевиден – Германия трябва да отстъпи от съпротивата си срещу по-близко фискално, икономическо и социално сътрудничество, а Франция трябва да е готова да изостави суверенитета си в тези области. Единственият начин за демокрация в Европа е чрез задълбочаване на европейското сътрудничество. Гражданите ще осъзнаят, че подобна "Същинска Европа" ще се справи със социалните и икономическите проблеми, които стоят зад несигурността, страха от социален упадък и чувството за загуба на контрол. Социалната държава и демокрацията заедно оформят онази връзка, която във валутен съюз няма как да бъде осигурена единствено от отделната национална държава. *Публикуваме интервюто със съкращения; преводът е на Mediapool.bg Юрген Хабермас (1929) е световноизвестен германски философ, ярък представител на т.нар. "критическа теория". Трудовете му са посветени на основите на обществената теория и епистемологията, анализа на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика. На български език са преведени много от трудовете му, между които "Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество", "Философия на езика и социална теория: Избрани студии", "Философският дискурс на модерността: Дванадесет лекции", "Морал, право и демокрация" и други. Източник: http://www.mediapool.bg/habermas-sled-brekzit-tryabva-da-se-sazdade-sashtinska-evropa-news251540.html

Преместих мненията в темата за глобалното затопляне, където и дискусията може да продължи спокойно: Тук нека си обсъждаме изчезването на бозаиниците.

Какво следва и какво може да се очаква. Снощи имаше много положителни и отрицателни коментари за случващото се, какво мислите вие за тези събития?

Какво знаем 40 години след 1-вото кацане на Марс? На 20-ти юли ще се навършат точно 40 години от първото в историята на космонавтиката кацане на Марс. Днес, цели четири десетилетия след благополучното спускане на „Вайкинг 1“ в т.нар. Златна равнина (Chryse Planitia) на Червената планета, учените продължават да се чудят какво точно показват резултатите от изследванията. Някои изследователи от екипа на НАСА и до ден днешен вярват, че „Вайкинг 1“ е открил живи организми. Тази снимка е направена на 20 юли 1978 година от спускаемия апарат на автоматичната междупланетна станция „Вайкинг 1“, точно две години след кацането. Photo credit : NASA В днешната статия ще ви разкажа любопитната история на марсианските изследователски мисии „Вайкинг“. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век НАСА преминава през своя златен период. Роботизирани апарати вече са се отпратили към близките планети и човек лети до Луната! Агенцията има големи амбиции за Марс и планира да проведе програма „Вояджър“ (да не се бърка с изследователската програма, носеща същото име, до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). За марсианската програма „Вояджър“ е предвидено да се използват мощните ракети „Сатурн 5“. Но по това време хората не спират да се оплакват, че НАСА харчи прекалено много пари за данъкоплатците и сред много призиви да се съкратят разходите, бюджетът на агенцията е орязан и програма „Вояджър“ е пратена в забвението. Вместо това е инициирана малко по-скромната програма „Вайкинг“, при която се планира изпращането на два комплекса от орбитални и спускаеми апарати с ракетите „Титан IIIЕ“. След разработка, продължила няколко години, НАСА благополучно изстрелва „Вайкинг 1“ на 20-ти август 1975 година и „Вайкинг 2“ на 9-ти септември същата година. Орбитално-спускаемият комплекс на „Вайкинг 1“ влиза в орбита около Марс на 19-ти юни, а този на „Вайкинг 2“- на 7-ми август 1976 година. До този момент както САЩ, така и СССР имат известни успехи по отношение на Марс. И двете държави са изпратили облитащи и орбитални сонди. През 1971 година една съветска сонда дори успява да достигне до повърхността на планетата, но преустановява контакт със Земята само 14.5 секунди след кацането. През това кратко време дори не успява да изпрати детайлна снимка (вижте статията на КОСМОС БГ, разказваща историята на „Марс 3“). Програма „Вайкинг“ трябва да осъществи успешно кацане, при което апаратът не само достига до повърхността, но и изпраща научна информация към Земята. Първоначално е планирано „Вайкинг 1“ да проведе кацане на Марс на 4-ти юли 1976 година. Датата не е подбрана случайно – тогава гражданите на САЩ празнуват два века от основаването на тяхната държава. Когато обаче пристигат първите снимки от орбиталната сонда на „Вайкинг 1“ след 19-ти юни, ръководителите на мисията осъзнават, че теренът за кацане е твърде стръмен и рисковете за спускаемия апарат са големи. Затова единодушно решават да отложат кацането до намирането на по-подходящо място. На 12-ти юли новото място за кацане е избрано – на разстояние 575 километра от първоначално планираното, но все още в региона на Златната равнина. Взето е решение спускаемият отсек да се отдели от орбиталния и да извърши кацане на 20-ти юли (което съвпада с отбелязването на 7 години от първото пилотирано кацане на Луната). „Екипът на „Вайкинг“ не познаваше марсианската атмосфера много добре, нямахме почти никаква идея за терена или за скалите, но въпреки това имахме нахалството да опитаме да кацнем меко на повърхността“, спомня си Джентри Лий (източник). „Бяхме както ужасени, така и развеселени. Всички избухнахме в радост и гордост, когато видяхме, че наистина сме кацнали успешно“. Цялата статия: http://www.chitatel.net/40-godini-sled-1-voto-katsane-na-mars/ Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/

Сондата "Джуно" изпрати първите си снимки от Юпитер Космическата сонда на НАСА "Джуно" изпрати първите си снимки на Юпитер след навлизането си в орбита около планетата, предаде Асошиейтед прес. Една от снимките показва Юпитер заобиколен от три от четирите си най-големи луни. Тя е направена в събота, когато космическият кораб е бил на 4,8 милиона км от планетата. Дори при това разстояние гигантският атмосферен вихър, известен като голямото червено петно, е бил видим. "Джуно" навлезе в орбита около Юпитер миналата седмица след пет годишно пътуване. Мисията на сондата ще продължи 20 месеца и за това време тя ще трябва да направи карта на полюсите, да анализира атмосферата и вътрешността на огромната планета. При приближаването камерата и апаратурата на "Джуно" бяха изключени като предпазна мярка, тъй като сондата беше изложена на интензивна радиация. След пристигането й на орбита дни по-късно те бяха включени отново. Учените бяха казали, че очакват снимки в близък план на Юпитер най-рано следващия месец. Източник: http://www.mediapool.bg/sondata-dzhuno-izprati-parvite-si-snimki-ot-yupiter-news251561.html

Браво за труда! Проблема тук не е в знанието или не знанието, а в това,че хората вярват в какви ли не глупости. Ако до преди няколко години нямаше информация, то в момента има изчерпателни статии на достъпен език.

Новооткрит динозавър има малки "ръце" като на Т-рекс: http://www.popularmechanics.com/science/animals/a21813/gualicho-dinosaur-small-arms-t-rex/

Растенията имат сложни взаимоотношения с пчелите: те имат нужда от тях, за да разпространяват полена им, но тъй като е необходима много енергия, за да бъде произведен той, растението трябва да бъде сигурно, че никоя пчела не взима твърде много от него. Сега, ново проучване хвърля светлина върху това как растенията контролират колко полен може да вземе от тях всяка пчела – чрез вкуса. Изследователите предоставили на 6 колононии на Bombus impatiens полен, овкусен със сладка захароза, горчив хинин или безвкусна целулоза. По време на 5-минутните опити, те забелязали, че насекомите прекарали почти три пъти повече време в събиране на подсладения полен и приблизително с 50% по-малко време в събиране на безвкусния. Въпреки че в крайна сметка пчелите събрали почти еднакво количество и от двата вида полен, изглежда предпочитали сладкия, което означава, че за тях вкусът му има значение. Изследователите се надяват, че следващи проучвания ще покажат дали и как растенията в природата използват вкуса, за да контролират честотата на посещение на опрашващите насекоми. http://nauka.bg/a/сладък-успех-как-пчелите-избират-кой-полен-да-събират

Проучване на Алфа Рисърч, подкрепено от Visa в България, показва обезпокоителна липса на познания за финансови термини, дейности, услуги и планиране на личните финанси сред юношите Представително проучване на Алфа Рисърч с подкрепата на Visa в България сред ученици от 9 до 12 клас показва относително ниска самооценка у гимназистите за тяхната финансова подготовка. Петдесет и пет процента от юношите се определят като недостатъчно финансово грамотни, а само един на всеки 14 ученици (7%) се смята за много добре подготвен що се отнася до личните им финанси. Въпреки че резултатите показват нарастване от 36% в IX клас до 52% в XII клас в самооценката за личната финансова подготовка, значителна част от учениците в последния клас на средното образование все още нямат самочувствие, че са финансово грамотни. Като най-добре подготвени се оценяват учениците от профилираните математически и стопански гимназии (62%), докато 2/3 от юношите в другите училища – езиковите и особено професионалните гимназии, се чувстват слабо финансово грамотни. Ниската самооценка за финансовата грамотност на учениците се потвърждава в значителна степен от познанията им за различни термини и практически въпроси от финансовия сектор. От общо 20 понятия във финансите юношите смятат, че познават едва половината от тях, а в същото време само 3% се смятат за добре запознати с всички. Най-познати са често споменаваните в медийни и рекламни кампании понятия като дебитни карти (41%), кредитни карти (40%), застраховки (36%) и кредити (35%). По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и др. остават извън познанията на учениците, показва проучването. Учениците познават слабо и функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор. Повечето юноши знаят за съществуването на Българската народна банка (59%), Националната агенция по приходите (42%) и Комисията за защита на конкуренцията (38%). Други държавни институции в сектора остават по-слабо познати или напълно непознати Подобни нива на осведоменост са регистрирани и що се отнася до частните финансови институции. Парадоксално учениците познават най-добре заложните къщи (58%). Едва след тях идват, застрахователните компании (55%) и банките (52%), небанковите финансови институции (39%) и лизинговите компании (36%). Учениците също така не са запознати до голяма степен с ключови регулаторни функции на държавата, които ги засягат като граждани и бъдещи ползватели на финансови услуги: 74% от всички юноши не знаят каква сума се гарантира от държавата в случай на фалит на банка, 79% не знаят, че държавата не гарантира инвестициите в акции в случай на обезценяването им, а други 51% не са осведомени, че БНБ обявява валутните курсове и цената на златото. Решаването на математически задачи в сферата на финансите се оказва сериозно предизвикателство за учениците, показва проучването. От 7 задачи учениците са успели да решат средно по 3. Резултатите показват, че юношите се справят относително успешно с изчисляването на най-благоприятните възможности за покупки – например, когато изчисляват отстъпката при пазаруване с кредитна карта (66%) и когато сравняват отстъпката в проценти спрямо цената на продукта в абсолютно изражение (59%). При задачите със специализирана терминология успехът е значително по-малък. Шейсет и три процента отговарят грешно или признават, че не знаят дали ще купят повече или по-малко стоки при 10% инфлация и 8% лихва на депозита им в банката, ако цените останат непроменени. Задача със сложна лихва по депозит не могат да изчислят 71% . Учениците от по-долните класове (9-10), от по-малките градове, както и от професионалните гимназии показват по-слаби от средните умения и съставляват най-рисковата група, която скоро ще навлезе на пазара на финансовите услуги. Някои от тях са успели да решат едва една от общо седем цадачи. Наред с официалното образование в училищата, важен фактор за бъдещото финансово поведение на учениците и изграждането на навици за управление на личните финанси в семейството. Седемдесет и два процента от анкетираните отговарят, че родителите им изискват от тях да им съобщават какви разходи са направили, а при 53% родителите изискват да планират седмичните или месечните си разходи. Над половината от юношите (53%) съобщават, че имат възможности да спестяват. В контекста на слабата теоретична и практическа финансова подготовка оптимизъм поражда фактът, че мнозинството ученици (84%) биха искали да се обучават във финансова грамотност. Най-голям интерес те проявяват към темите и услугите, които са валидни за всекидневието и бъдещото потребление на финансови ресурси: какви мерки трябва да се вземат, за да се избегне свръхзадлъжняването (76%); как да се поставят личните финансови цели и как да се управляват личните финанси (76%); важна потребителска информация при подписването на договор с банка или друга финансова институция (75%); законодателство за защита на правата на потребителите (73%), основни банкови услуги – разплащателни сметки, карти и др. (73%). “Светът се променя, младите хора са изправени пред различни предизвикателства. Нашите страни преминават през радикална промяна, правителствата ни полагат усилия да ускорят икономическия растеж. Бизнесът преживява също подобна трансформация и е заинтересован от уменията на младите хора, за да разкрива нови работни места, да стимулира растежа и иновациите. Финансовата грамотност е специално умение, което съдържа в себе си различни аспекти на обществения и икономически живот. То е задължително за младежите, които са готови да градят кариера, да създават семейства и благосъстояние и Visa ще изиграе значима роля за тяхното развитие в България”, заяви Красимира Райчева, мениджър на Visa в България. http://nauka.bg/a/само-един-на-всеки-14-ученици-в-гимназията-смята-че-има-висока-финансова-грамотност

Когато сте пилот и прекарвате голяма част от живота си в небето, това, което се случва там, вече не е изненада за вас. Точно, когато пилотът на Ecuador Airlines и фотографSantiago Borja си мислел, че е видял всичко, той станал свидетел на най-впечатляващата гръмотевична буря. Пилотът заснел величествената гледка от кабината на самолета, летящ на 11 км над повърхността на Тихия океан, южно от Панама. Въпреки че снимката изглежда чудесно, Borja споделя, че не е лесно да заснемеш буря. „Трудно е, защото светкавиците са много бързи, няма статив и има много отражения от светлините вътре в кабината” – разказва пилотът пред Вашингтон Пост. „Много харесвам тази снимка, защото можете да усетите удивителния размер на бурята и нейната сила, но в същото време е прекрасно колко спокойно можете да летите около нея без да я докосвате.” http://nauka.bg/a/пилот-лети-над-гръмотевична-буря-за-да-заснеме-невероятни-кадри-от-нея-на-височина-11-километра

Крис Гари, учен от НАСА, публикува кода на американският космически кораб "Аполо 11" достигнал Луната през 1969 г. Всички любители програмисти могат да се запознаят подробно с командните редове на кораба в GitHub. Тъй като отвореният код предполага свободна редакция, вече дори има предложения за корекция. И друг път са се появявали части от кода, но никога в пълен размер. Не липсват програмистки шеги. Така например при нужда астронавтите да променят позицията на антената се изписвало съобщение "Моля, завъртете това глупаво нещо!". Източник: http://www.mediapool.bg/softuerniyat-kod-na-apolo-11-veche-e-obshtodostapen-news251467.html

Скоро и 3D сателити: Coming soon: 3D printing satellites in outer space

© DarikNews.bg Уникална за България мрежа от камери с интернет връзка помежду си ще наблюдава метеоритните явления в небето над България, като Астрономическата обсерватория в Кърджали е част от тази мрежа. В присъствието на професор Таньо Бонев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен" към БАН и колегата му д-р Румен Богдановски там бе монтирана специалната ALL SKI камера тип "Рибешко око". Подобни съоръжения с мониторингови функции ще бъдат поставени и на Астрономическите обсерватории в Рожен и Димитровград. „Камерите са произведени в САЩ. Те дават възможност да се наблюдава цялата видима полусфера на небето и по този начин ще могат да се регистрират всички метеори, които преминават. Камерите са трицветни. Това дава възможност за някакъв първичен, доста груб анализ на химичния състав на метеорите. Камерите дават възможност да се определи и разстоянието, в което метеорът навлиза и изгаря в атмосферата, с каква скорост се движи", каза д-р Богдановски. Специална камера ще предупреждава за приближаващи астероиди над България По думите на проф. Таньо Бонев целта на уникалната мрежа от камери за България е да се извършва мониторинг на метеорната активност в тази част от страната. „Данните от камерите ще бъдат публикувани на специален сървър, който ще бъде с отворен достъп и всеки ще може да види какво е наблюдавано от тях. Освен че ще бъдат публикувани, данните ще бъдат анализирани и измерени", каза проф. Бонев. Подобни мрежи от камери има в Канада, в САЩ, а това се предпоставя от големите територии в тези страни и многото астрономи, които работят по различни теми, свързани с метеорите, допълни той. Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1590800

Тя културата такава каквото ти си мислиш, че я няма може и да я има, но да не знаем за нея. Просвещението се ражда защото се загърбва средновековието и се поглежда назад към античността и от там се раждат невероятните постижения на изкуството и културата. Както в момента разглеждаме последствията в изкуството и културата след ПСВ и ВСВ, то сега сме след Студената война и тоталитарните режими...трябва да мине време. А и все пак масовата култура не допуска високата култура да се покаже както едно време

Това много яко! Изключително любопитно, за мен това е бъдещето на информацията. Много хора работят по подобни проекти и ги споделят безвъзмездно...

Tetrapodophis amplectus: „четирикраката прегръщаща змия”. Credit: Dave Martill/University of Portsmouth Първият четирикрак фосил на змия, намиран някога, принуждава учените да преосмислят как змиите са еволюирали от гущерите. Въпреки тези крака, това определено е змия. Credit: Dave Martill, University of Portsmouth Представата на един артист за това как тетраподофисът използва краката си за да усмири жертвата си. Credit: Julius T. Cstonyi Въпреки че има четири крака, Tetrapodophis amplectus има други черти, които ясно го определят като змия, казва Ник Лонгрич, палеонтолог от университета в Бат, Великобритания, и един от авторите на статия, описваща животното, публикувана в научния журнал Science. Крайниците на създанието вероятно не са служели за придвижване, смятат изследователите, а по-скоро за сграбчване на плячка или за закрепяне към партньора по време на чифтосване. Тези предположения вдъхновяват и името на змията, което преведено означава „четирикрака прегръщаща змия”. Тетраподофисът първоначално е намерен преди няколко десетилетия в богатата на фосили геоложка формация край Крато, североизточна Бразилия. Но краката трудно се виждат на пръв поглед, затова фосилът събира прах в една частна колекция след откриването му, тъй като е смятан за незабележителен. Целия материал: http://nauka.bg/a/открит-е-първият-в-света-четирикрак-фосил-на-змия

Над 100 Нобелови лауреата са подписали писмо, което приканва Грийнпийс да спре противопоставянето си на генетично модифицираните организми. Писмото настоява Грийнпийс да прекрати усилията си да спре въвеждането на генетично модифициран ориз, чиито поддръжници твърдят, че може да понижи дефицита на витамин А, който (дефицит) води до слепота и детска смъртност в развиващия се свят. В писмото се казва: „Ние призоваваме Грийнпийс и неговите поддръжници отново да обърнат внимание на опита на фермерите и потребителите от цял свят с подобрените чрез биотехнологии храни; да признаят откритията на авторитетните научни органи и регулаторни агенции и да изоставят кампанията си срещу „ГМО” като цяло и в частност срещу сорта ориз Golden Rice.” Кампанията с писмото е организирана от Ричард Робъртс – генерален научен директор на New England Biolabsи Филип Шарп – носителят на Нобелова награда за физиология и медицина за 1993, за откритието на генетични последователности, известни като интрони. Кампанията има уебсайт: supportprecisionagriculture.org, в който има списък с подписалите се лица. „Ние сме учени. Ние разбираме логиката на науката. Лесно е да се види, че това, което прави Грийнпийс е разрушително и е противонаучно” – казва Робъртс пред Вашингтон Пост. „Първоначално Грийнпийс, а след това и някои от техните съюзници, нарочно се постараха да наплашат хората. Това беше начин да съберат пари за каузата си.” Робъртс казва, че подкрепя много други дейности на Грийнпийс и се надява след като групата прочете писмото, да „признае, че по този въпрос е допуснала грешка и да се фокусира върху нещата, които прави добре.” В края на статията можете да прочетете и отговора на Грийнпийс. Те не са единствената група, която се противопоставя на ГМО, но имат силно обществено влияние и в писмото си лауреатите поддържат тезата, че Грийнпийс полагат усилия срещу сортаGolden Rice. Списъкът с подписалите се лауреати вече наброява 110 души, а към тях са се присъединили и други 3 220 учени. Според Робъртс, живите Нобелови лауреати към днешна дата са 296 души. Нобеловият лауреат Randy Schekman – клетъчен биолог от Университета на Калифорния в Бъркли, казва пред The Post: „Намирам го за изненадващо, че групи, които силно подкрепят науката, когато става въпрос за климатичните изменения и подкрепят ваксинирането за предотвратяване на заболяванията при човека, могат същевременно да отхвърлят всеобщите виждания на учените, когато става въпрос за нещо толкова важно за бъдещето на световното селско стопанство.” В писмото се казва още: Научните и регулаторни агенции по света непрекъснато доказват, че подобрените чрез биотехнологични методи растения са точно толкова безопасни, ако не и повече, колкото и тези, които са получени по който и да било друг начин. Никога не е имало дори един потвърден случай на влошено здраве на човек или животно, поради консумацията на такива храни. Многократно е доказвано, че влиянието им върху околната среда е по-малко разрушително и са от голяма полза за световното биоразнообразие. Грийнпийс оглавява опозицията срещу ориза Golden Rice, който има потенциала да понижи или елиминира голяма част от смъртните случаи и заболявания, причинени от недостиг на витамин А, който има най-голямо влияние върху най-бедните хора в Африка и Югоизточна Азия. Според Световната здравна организация 250 милиона души страдат от недостиг на витамин А, включително 40% от децата под 5 години в развиващия се свят. Според статистиката на UNICEF между един и два милиона предотвратими смъртни случая настъпват в резултат от недостиг на витамина годишно, тъй като състоянието компрометира имунната система, което поставя децата под голям риск. Недостигът на витамин А е водещата причина за слепота при децата в световен мащаб, засягайки 250000 – 500000 деца всяка година. Половината от тях умират в рамките на 12 месеца, след като са загубили зрението си. Научният консенсус е, че генетичните редакции в лабораторията не са по-опасни от модификациите, които настъпват в резултат от традиционното култивиране и че модифицираните растения имат потенциални преимущества за околната среда или здравето, като прекратяване на използването на пестициди. В доклад на Националните академии на науките, инженерството и медицината, публикуван през месец май, се казва, че не съществуват потвърдени доказателства, чегенетично модифицираните растения, използвани за храна, разболяват хората или вредят на околната среда, но обръщат внимание и на това, че подобни растения са относително нови и е рано да се правят крайни обобщения – положителни или отрицателни – за тяхната безопасност. Противниците на ГМО твърдят, че тези растения може да не са безопасни за консумация от хората и животните, не е доказано, че подобряват добивите, водят до прекомерна употреба на хербициди и вероятно могат да разпръсват инженирани гени отвъд границите на стопанството. В уебсайта на Грийнпийс се твъди, че допускането на ГМО в природата е форма на „генетично замърсяване”. В него се казва: Генното инженерство позволява на учените да създават растения, животни и микроорганизми, като манипулират гените по начин, който не възниква по естествен път в природата. Тези генетично модифицирани организми (ГМО) могат да се разпространят в природата и да се кръстосат с нормални организми, като по този начин замърсяват околната среда и бъдещите поколения по непредвидим и неконтролируем начин. На практика всички растения и животни, които отглеждаме, са били генетично модифицирани в широкия смисъл на думата; няма диви крави, а царевичните посеви в САЩ отразяват векове модификации на растението, осъществени чрез традиционните методи на култивиране. Генетично модифицираните посеви започнаха да стават често срещани в средата на 90-те години; днес, по-голямата част от царевицата, соята и памукът в САЩ са модифицирани така, че да бъдат устойчиви на насекоми или толерантни към хербициди, според правителствените статистики. Противниците на ГМО се концентрират главно върху икономическите и социални последствия от въвеждането на лабораторно модифицирани растения. Грийнпийс предупреждава за корпоративното доминиране над храните, като казват, че фермерите ще пострадат. Този дебат между учени и природозащитници не е нов и нямаме голямо основание да очакваме, че това писмо от Нобеловите лауреати ще убеди противниците на ГМО да спрат. Целия материал: http://nauka.bg/a/110-нобелови-лауреата-са-подписали-писмо-до-грийнпийс-–-да-спре-кампаниите-си-против-гмо

Траекторията на Juno през последните 5 години.

Сондата Джуно (Juno) завърши успешно серия от орбитални маневри, с помощта на които влезе в стабилна полярна орбита около най-голямата планета в нашата Слънчева система, Юпитер, съобщи НАСА. Тази нощ бе финалната част от 5-годишното пътешествие на кораба до Юпитер. В 6:18 българско време сондата включи основния си двигател, който работи в продължение на около 35 минути, за да забави своя ход космическият апарат, така че гравитацията на Юпитер да го улови по оптимална орбита. След милиарди пропътувани километри, Juno трябваше да уцели ивица, широка само няколко, км и да действа в промеждутъка от няколко секунди. Според представители на Центърa за управление на полетите на Jet Propulsion Laboratory НАСА, времето за работа на двигателя се различава само със секунда от изчисленото. В 5:30 българско време, НАСА започва да излъчва от наземния контрол, за да се документира вмъкването на космическия кораб Juno в орбита около Юпитер. Въпреки че видеото бе на живо, все пак не е точно в реално време - нужни са цели 48 минути, за да пропътуват сигналите 860 милиона км и стигнат до антените на Deep Space Network в Голдстоун, Калифорния. В 6:18, екипът обяви, че е започнала работата на двигателя за вмъкване в оптимална орбита. Двадесет минути по-късно екипът потвърди, че двигателят е работил достатъчно дълго, за да навлезе апаратът в някаква орбита, но трябваше да се изчака, за да бъдем сигурни, че това е точната траектория. Juno ще се върти около най-голямата планета от Слънчевата система в полярна орбита, за да се сведе до минимум времето, през което ще бъде вътре в радиационните пояси на Юпитер, и все пак в близост до планетата. След като направи забавянето, Juno прелетя над гърба на Юпитер прелетя над Северния й полюс и продължи към Южния. Сега сондата е на временна стабилна орбита около Юпитер, където ще извършва по една обиколка около планетата за малко повече от 53 дни. Този сигнал за успех пристигна около 7 часа българско време. Екипите в двата контролни центрове на мисията, в Jet Propulsion Lab на НАСА в Калифорния и в контролната зала на Lockheed Martin в Колорадо, ликуваха. Последната стъпка е потвърдена около 07:40 часа сутринта, когато захранваният със слънчева енергия Juno обърна своите панели към Слънцето. Така успешното вмъкване в орбита на космическия кораб може да се смята за завършено. Юпитер е посещаван и преди със сонди, но Juno е специален. Този космически кораб е проектиран да лети по-близо, отколкото който и да е направен от човека апарат и никой никога не е стигал до Юпитер толкова близо. Самата сонда Juno е много специална сама по себе си. Юпитер има една от най-интензивните радиации в Слънчевата система. В някои области, електроните около него се движат почти със скоростта на светлината. Това би разрушило всеки апарат, но Juno е обвит в уникална броня, за да се защити. Целта на мисията е да се предостави информация за структурата, атмосферата и магнитосферата на Юпитер. В частност, учените искат да проверят хипотезата, че газовият гигант има твърдо ядро. Уникалните данни на Джуно, достигнали Земята, ще ни помогнат да разберем по-добре еволюцията на небесните тела в нашата Слънчева система и извън нея. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uspeh-Sondata-Juno-na-NASA-vleze-v-orbita-okolo-IUpiter-video_50822.html

Това е много интересно, рано или късно и тук ще дойде

Само бойна слава не сме обсъждали тук

НАСА удължи с 5 години договора си за експлоатация на космическия телескоп "Хъбъл" Американското космическо ведомство сключи нов 5 годишен договор за експлоатацията на космическия телескоп "Хъбъл" до 30 юни 2021 година, предаде ТАСС. Договорът е сключен с американската Асоциация на университетите, занимаващи се с астрономически изследвания. Сумата на контракта е в размер на 196,3 мили...

Силициев вулканизъм на Марс Мисията Curiosity на НАСА откри наличие на тридимит на Червената планета. Това е изненада, тъй като този силициев минерал може да се образува в следствие на определена активна вулканична дейност (т.нар. силициев вулканизъм). Тя е често срещана на Земята, но до момента се смяташе, че не се е случвала на Марс. Новите данни ще провокират учените да преосмислят геоложката история на Червената планета. Най-вероятно е на планетата някога да са избухвали експлозивни вулкани, които са довели до образуването на минерала. http://www.jpl.nasa.gov/news/news.php?feature=6540#.V2vpUNSWVDE.mailto

Земята – нашата родна планета, е петата по големина планета в нашата слънчева система и единствената, за която знаем, че е обитаема. Въпреки че за нас Земята изглежда огромна, тя всъщност е малка прашинка в необятната шир на Вселената. Предлагаме ви 7 космически факта, които ще ви накарат да се почувствате много малки. 1. Нашето слънце е една от поне 100 МИЛИАРДА звезди, само в Млечния път. Учените изчисляват, че има поне 100 милиарда галактики в наблюдаемата вселена, всяка от които гъмжи от звезди. Има повече звезди, отколкото са песъчинките на всички плажове на Земята, взети заедно. През 1995 беше открита първата планета отвъд нашата слънчева система. Сега са открити хиляди планети, които обикалят около звезди, подобни на Слънцето, известни като екзопланети. 2. Млечният път е огромен град на звездите, толкова голям, че дори със скоростта на светлината (която е много висока!) ще ви бъдат необходими 100 000 години, за да я прекосите. 3. Приблизително 70% от вселената са съставени от тъмна енергия. Тъмната материя съставя 25%. Всичко останало – всичко на Земята, всичко, което някога е наблюдавано с нашите инструменти, цялата нормална материя, е по-малко от 5% от Вселената. 4. Ако Слънцето беше високо, колкото входна врата, то Земята щеше да бъде с размерите на петаче. 5. Почти цялата маса в нашата слънчева система е на Слънцето. Едва 0,2% от масата принадлежи на планетите и всичко останало. 6. Едуин Хъбъл открил, че Вселената се разширява и в определен момент във времето (преди 14 милиарда години) тя е била събрана в една точка в пространството. 7. Четири американски космически апарата са насочени извън нашата слънчева система към това, което учените наричат междузвездно пространство. Вояджър 1 е най-отдалечният – на повече от 18 милиарда километра от нашето слънце. Той е първият обект, създаден от човека, който е напуснал нашата слънчева система. Вояджър 2 се движи със скорост над 55 500 км/ч, но въпреки това ще му бъдат необходими повече от 296 000 години, за да премине край Сириус – най-ярката звезда на нощното небе. Чувствате ли се малки вече? Ето и един инструмент, който ще ви покаже точно колко мънички сте, в сравнение с всичко останало:http://imagine.gsfc.nasa.gov/features/cosmic/earth.html Източник: НАСА ОТ: http://nauka.bg/a/7-факта-които-ще-ви-накарат-да-се-почувствате-много-малки