Р. Теодосиев

Повече: http://imgur.com/gallery/ivQfv

Вечна любов.Последната прегръдка на двама влюбени в Помпей.

Нови резултати от Големия адронен колайдер предполагат грешка в стандартния модел на физиката Цялата статия: http://nauka.bg/a/ Последните резултати от Големия адронен колайдер (LHC) в Швейцария правят намек за активност, която не се вписва в стандартния модел на физиката на елементарните частици - което означава, че най-накрая може би сме на път да влезем в нова ера във физиката. Стандартният модел е най-доброто обяснение, което имаме за това как Вселената работи и какво я поддържа в цялост. Но има големи неясноти - най-забележителната е фактът, че моделът всъщност не отчита гравитацията - затова учените са прекарали десетилетия в търсене на признаци за някаква активност, която стандартният модел не може да обясни. И сега те са открили такава. Несъответствието е свързано с една частица, наречена B мезон. Според стандартния модел, B мезоните трябва да се разпадат под много специфични ъгли и честоти - но тези прогнози не съвпадат с това, което е наблюдавано при експериментите в LHC, което предполага, че нещо друго се случва. И ако можем да разберем какво е то, това ще ни отведе по-близо до разкриване на някои от загадките в нашата Вселена. "До момента всички измервания съответстват на предвижданията на стандартния модел"- каза ръководителят на изследването Мариуш Витек, от Института по ядрена физика на Полската академия на науките. "Въпреки това, ние знаем, че стандартният модел не може да обясни всички характеристики на Вселената. Той не може да предскаже масите на частиците или да ни каже защо фермионите са организирани в три семейства. Как доминирането на материята над антиматерията във Вселената се е получило? Какво е тъмна материя? Тези въпроси остават без отговор." Въпросните данни са събрани през 2011 г. и 2012 г. и за първи път им е обърнато внимание миналата година, когато учените забелязват, че степента на разпад на B мезоните не съвпада с прогнозите на стандартния модел. Но сега екипът показва, че не само скоростта на разпад, но също така и ъгълът на разпадане е в противоречие със стандартния модел. Според стандартния модел, B мезоните са изградени от лек кварк и тежък антикварк - поради това кварк-антикварк сдвояване, те се разпадат бързо, и би трябвало да изстрелват своите продукти под специфични ъгли. В мезон, Credit: Ian Shipsey, Nature Physics Докато физиците вече са забелязвали нещо странно във времето на това разпадане, те не са били в състояние да отчетат несъответствието в ъгъла на разпадане, защото техният метод на измерване не е бил достатъчно точен. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Цялата статия: http://nauka.bg/a/ Tracy Caldwell Dyson viewing Earth from the ISS's observatory module Cupola, 2010. NASA. 1 of 4 Tereshkova became a national icon in the USSR, as seen in the 1963 Romanian Stamp. Image credit: bissig/Shutterstock. 2 of 4 Anna Fisher, the first mother in space, in Houston, Texas. Flickr/SDASM Archives. “No known copyright” 3 of 4 NASA's latest class of astro-graduates. NASA 4 of 4 Звездна дата 1963. Обратно на Земята се ражда ново движение, искащо да промени вече установените норми и космическите кораби пускат моторите си. Същата тази година, 26-годишната работничка във фабрика, Валентина Терешкова е изпратена в космоса. Само две години след като Юри Гагарин става първият човек в космоса, тя става първата жена. Докато Терешкова е на 3-дневната си обиколка около земята с Восток 6, на Земята промените настъпват много бързо. Законът за равнопоставено заплащане – е подписан 6 дена преди тя да бъде изстреляна в космоса. Въпреки че това е период на промяна и прогрес, започването на едно от най-големите политически и научни действия за тогава, то става 16 години преди жена да застане начело в Запада - Маргарет Тачър. Би било прекалено оптимистично да си мислим, че мисията на Терешково е било смела постъпка изцяло в полза на жените. Всичко това е свързано с надпреварата по време на Студената война и представата за силната съветска жена и може би е било мотивирано повече заради това, отколкото от идеята за полово равенство позната ни днес. Но би било глупаво да гледаме на космоса като на някаква територия на феминизма – дори днес само 59 от общо 500-те човека били в космоса, са жени. Въпреки това, историята на жените в космоса е рефлектирала и върху пътят им на Земята, може би – спорно – дори над очакваното. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Алберт Айнщайн Част 1: До 1905 година (включително) Цялата статия: http://nauka.bg/a/ БЕЛИТЕ ХРОНИКИ НА ВИТАНОВ Хроника №6: Алберт Айнщайн Част 1: До 1905 година (включително) Няма никакво съмнение, че пред нас стои безумна теория. Въпросът е, дали е достатъчно безумна, за да бъде правилна. Нилс Бор Природата и нейните закони били покрити с тъмнина. Бог казал: „Да бъде Нютон!” И се явила светлина. Но не за дълго. Дяволът отвърнал: „Да дойде Айнщайн!” И всичко отново потънало в тъмнина. Фиг. 1. Старият Улм И тъй, пътешествието ни този път тръгва от южна Германия в средата на втората половина на 19-ти век. Там, в Швабия, се намира едно тихо германско градче, наречено Улм (фиг.1). От време на време тишината била нарушавана от кървави сблъсъци. Например, през 16-ти век Улм бил значителна по размери крепост и жителите му участвали в борбата на протестантските князе против католическата църква и властта на императора. В 1805 г. по време на наполеоновите войни (фиг. 2). Фиг. 2. Наполеон, който бил доста начетен (а и доста разбирал от математика, тъй като бил артилерист) Край Улм се провела голяма битка, в която била разбита австрийската армия на фелдмаршал Мак – фиг. 3. Как свършили тези войни, можете и да прочете сами, но ето ви една подсказка (фиг. 4). Фигура 3. Карл Мак фон Лайберих Фиг. 4. Герхард Леберехт фон Блюхер Резултатът от войните през 19-ти век имал значителен отпечатък върху живота в Улм. Там в съприкосновение дошли две линии на поведение. От една страна (Швабия си е Швабия) била рационалната линия на поведение, а другата линия била свързана с вярата в непогрешимостта на пруската държава, свързана с пруските чиновници, които градели германската имперска държавност в южна Германия. Айнщайн бил типичен представител на първата линия на поведение и хич не обичал втората линия. Та там, в градчето с огромната 160-метрова кула на катедралата, с къщичките с островърхи покриви и откъдето се виждали полята на Бавария и долините на Швейцария, се родил Алберт Айнщайн на 14 март 1879 година. Родил се, както се казва, в дребнобуржоазно еврейско семейство. Евреите в Улм били добре интегрирани в градския живот. Градът бил пълен с търговци и занаятчии и прочее дребни буржоа, които, следвайки рационалната линия на поведение, били известни с широчината на възгледите си и с религиозната си търпимост. Фиг. 5. Алберт Айнщайн (на твърде млади години) Бащата на Айнщайн – Херман, завършил гимназия в Щутгарт и мечтаел да постъпи в университет, но вместо това трябвало да се захване с бизнес, както е модерно да се нарича това сега. С течение на времето Херман се задомил за Полина Кох – дъщеря на богат търговец на хляб. От 1878 г. семейството живеело в Улм, където имали роднини и Херман отворил магазин за електротехника. Много хора днес смятат Херман Айнщайн за неудачник, тъй като той не бил много добър бизнесмен. Но Херман разбирал от математика, а се занимавал и с електротехника. Всичко това оставило отпичатък върху живато и развитието на сина му Алберт. След появата на Алберт на билия свят, през 1880 г. семейството се преселило в Мюнхен, където Херман и брат му Якоб открили електротехническа работилница. В 1884 г. (след като в 1881 г. се родила и сестрата на Алберт – Мая) семейството се преместило в предградието на Мюнхен Зендлиг, където си построили къща и малка фабрика за електротехника (включително и за измервателни прибори). Тая работа била финансирана с парите от зестрата на майката на Айнщайн. В Зендлинг имало доста зеленина и малките Алберт и Мая дружно си играели из градината на къщата и по околните поляни. За да не се чудите, защо на Айнщайн му се наложило да изучава свиренето на цигулка, нека да отбележим, че майката много обичала да свири на пиано, особено композициите на Бетховен. Както споменахме по-горе, Херман не бил особено добър в бизнеса и семейството не можело да си позволи да живее нашироко. И тъй, годинките се търкаляли. Алберт пораснал и трябвало да тръгва на училище. По принцип, трябвало да го запишат в еврейското училище. Но то било далече, а и образованието в него не било евтино. Затова Алберт бил записан в намиращото се наблизо католическо училище. Та както се казва, още от ранна детска възраст, Алберт Айнщайн започнал (ще, не ще) да изучава различни религиозни учения. Това също имало отпечатък върху живота му, пък и кой ли не е чувал остроумните му мисли затова, какво казва и прави Бог (и какво не прави – например, че не играе на зарове). На 10-годишна възраст Айнщайн постъпил в гимназията. Гимназиите по онова време съчетавали казармена дисциплина със зубрене на гръцка и латинска граматика. На Айнщайн не му било много интересно, а учителите едва изтърпявали говорещия бавно ученик. Мирното съвместно съществуване между Айнщайн и учителите се поддържало все пак от естествените науки и математиката, които били интересни за момчето. Фиг. 6. Алберт Айнщайн – 1895 г. Обърнете внимание на непропорционално големия възел на вратовръзката – типично изпълнение за хора без много опит в направата на възли за вратовръзки. Но след 10 години този младеж ще напише специалната теория на относителността. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

За първи път е проведено изпитване върху хора на ваксина, която може да осигури защита срещу най-широко разпространения паразит, причиняващ малария - Plasmodium vivax, въпреки че резултатите засега са скромни. Същевременно са се появили доказателства, че най-често използваният метод за контрол вероятно има повече живот в себе си, от очакваното. Екип от Изследователския институт Уолтър Рийд обяви в списанието PLOS Neglected Tropical Diseases, че 30 доброволеца са били третирани с три дози от експерименталната ваксина и 14 дена след последната доза са били подложени на ухапване от комари, носещи Plasmodium vivax. P. vivax не води толкова често до летален изход, колкото другият причинител на малария - Plasmodium falciparum, срещу когото разработването на ваксина е в по-напреднал етап. Но въпреки това, той може да разболее тежко хора, които не се лекуват и да рецидивира многократно. Тези два вида Plasmodium са отговорни за смъртта на повече от 400 000 души през 2015, главно деца. Нито един от участниците не е пострадал от сериозни странични ефекти на ваксината, въпреки че често имали главоболие и световъртеж, и всички развили силен имунен отговор. Но тя и не предпазила нито един от доброволците от заразяване с малария, въпреки че развитието на болестта се забавило в сравнение с шест неваксинирани контроли, включително десетте пациента, които получили най-високата доза. Колкото и неприятно да е било изследването за инфектираните, за екипа също е било изпитание. Те трябвало да осигурят комари, които да нахранят с кръвта на тайландски пациент, заразен с P. vivax, тъй като, за разлика от P. facliparum, P. vivax не може да бъде отглеждан в лабораторни условия. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Евристични проблеми в образованието и възпитанието Теодосий Теодосиев, физик и Мъж на годината 2014, номиниран за европейски гражданин на годината 2015 сподели с аудиторията на Digital KidZ - http://www.digitalkidz.eu/ своите съвети за възпитание и образование на децата. Лекцията му мина под мототото: "И вашето дете може да бъде изобретател!"

Историята на марсианските канали Автор: Светослав Александров Спускаемият апарат на ЕКА "Скиапарели" по време на предстартовата подготовка на космодрума Байконур. Ако всичко е наред, "Скиапарели" ще излети заедно с "ЕкзоМарс" през март 2016 г. и ще кацне на Марс през есента. Снимка: ЦЭНКИ Вчера на страниците на КОСМОС БГ във Фейсбук имаше коментар от човек, за когото името "Скиапарели" звучеше странно. Защо специалистите от ЕКА са избрали точно това име за спускаемия си марсиански апарат? Космическият апарат е кръстен на италианския астроном Джовани Скиапарели, но кой е бил той? 19-ти век е златният век за телескопичните наблюдения на Марс. През този век се строят обсерватории с все по-мощна наблюдателна техника. През 1877 година Джовани Скиапарели, директор на обсерваторията Брера в Милано, започва да картографира Марс. Някои от имената, които той измисля, като Арабия Тера, като Хелас Планиция, се използват до ден днешен за различни географски характеристики на Червената планета. Скиапарели обаче влиза в популярната култура поради това, че наблюдава структури, които определя под името "канали". Скиапарели не е имал предвид, че тези структури непременно са с изкуствен произход, но въпреки това на английски понятието е преведено погрешно като "canals", а не като "channels". Английската дума "channels" може да се използва за структури, които са възникнали по естествен път, но думата "canals" обозначава изкуствени канали. Предполага се, че гафът с марсианските канали (не по вина на Скиапарели) е подхранен и от публичността около завършването на Суецкия Канал през 1869 година. Това е едно от най-великите инженерни постижения на 19-ти век и благодарение на него корабите вече нямат нужда да заобикалят Африка, за да плават до южните части на Азия. През 1894 година богатият астроном Пърсивал Лоуъл започва да прави своите първи наблюдения на Марс от частна обсерватория, която е построил в Аризона. Лоуъл предполага, че каналите са построени от изкуствена ръка и нарисува детайлни карти, на които обозначава стотици от тях. Лоуъл вярва, че понеже Марс е много сух, каналите спомагат за пренасянето на вода от полюсите към екватора. През 1895 година публикува първата от своите популяризаторски книги по темата (източник: НАСА). През 1897 година английският писател Хърбърт Уелс публикува своята научнофантастична книга "Война на световете" под въздействието на предположенията на Лоуъл. В нея се разказва за враждебни марсианци, които нахлуват на Земята и ни завладяват. Книгата е вълнуващо четиво и неслучайно Уелс е считан за баща на съвременната научна фантастика, но оттогава насетне много хора започват да се страхуват от Марс и опасността, която би могла да донесе. Идеите на Лоуъл за технологически по-напредналата раса, която дори може да построи гигантски канали за пренос на вода през цялата планета, се оказват мистични и плашещи. Но макар и приети като вероятни за кратък период от науката, твърденията на Лоуъл за извънземен живот на Марс се оказват твърде спекулативни, без каквито и да е сериозни доказателства. Все пак, астрономите от края на 19-ти и началото на 20-ти век вече притежават по-модерна техника. Лека-полека започва да се приема идеята, че каналите, които Лоуъл наблюдава, не са нищо повече от оптическа илюзия, плод на способността на човешкият мозък да визуализира неща, които не съществуват. През 1905 година Карл О. Лампланд успява да направи първите снимки на Марс (истински снимки, а не рисунки, каквито са правили Скиапарели и Лоуъл). В самото начало на развитието на астрофотографията снимките са нискокачествени и изглеждат наистина да притежават тъмни линии там, където Лоуъл вижда канали. През 1907 година обаче са проведени нови научни експерименти в САЩ, които оспорват реалността на каналите. В отговор на тях Лоуъл решава да защити репутацията си и организира амбициозна фотографска експедиция до Южна Америка още по време на планетарната опозиция през същата тази 1907 година. Но когато фотографът се завръща от Андите с негативите на Марс, резултатите са разочароващи (източник). Лоуъл продължава да твърди, че снимките безусловно доказват наличието на канали. Но се получава точно обратното - снимките допълнително оспорват неговия авторитет, защото показват далеч по-малко детайли от сложните лоуълови карти. Размерът на Марс на снимките е твърде малък, за да се покаже какъвто и да е значителен детайл, а при увеличение снимките стават размазани. Лоуъл провежда лют спор относно това как трябва да се публикуват снимките в списание Century Magazine и дори моли преди публикацията те да бъдат обработени и ретуширани, за да се видят каналите по-добре. Редакторът отказва с мотива, че това би развалило стойността на снимките и че винаги ще се намери някой, който ще твърди, че това, което се вижда, е измислица на съзнанието на графичния редактор. След 1907 година фотографията започва да измества картографията като стандарт в планетарната астрономия. Веднага щом се появяват първите астрофотографски снимки на Марс, картите на Лоуъл стават остарели по отношение на научната им стойност. Фактът, че първите снимки на Марс са с ниско качество, не намалява тяхната обективност. Науката слага окончателен край на твърденията на Лоуъл за каналите през 1909 и 1910 година. По време на планетарната опозиция през 1909 година Антониади наблюдава Марс в продължение на девет нощи с 33-инчов телескоп. Той констатира, че вижда планетата много ясно, не може да открие на повърхността й сложни канали и заключава, че те са просто оптична илюзия. През 1910 година Лоуъл за последен път защитава идеите си в научна публикация, а Антониади написва множество други оспорващи публикации, които се приемат широко сред научната общност (източник). Донякъде причината, поради която мнението на Антониади се приема за по-меродавно от това на Лоуъл, се дължи и на това, че Антониади дълги години е бил негов поддръжник и дори е твърдял, че също вижда канали - до момента, в който новите и по-детайлни наблюдения не оспорват тяхното наличие. Тогава Антониади сам се отказва от лоуъловите идеи пред силата на обективността на научния метод. Независимо че науката слага точка на марсианските канали още преди смъртта на Лоуъл през 1916 година, не така стоят нещата с широката общественост. Много хора продължават да вярват, че Марс е населен с разумни същества, които строят канали. До 1924 година земляните продължават да прослушват Марс за радиосигнали по заповед на американското правителство. През 1938 година радиоадаптация на "Война на световете" по Хърбърт Уелс хвърля в паника слушатели, които не осъзнават, че предаването е художествена измислица. Наивни хора веднага повярват, че марсианците наистина са нападнали Земята (източник). Накрая, когато космическият апарат "Маринър 4" облита Марс през 1965 година и изпраща първите снимки на планетата отблизо, те показват ясно и категорично - планетата е покрита с кратери, тя е студена и суха пустиня, а измерванията показват много разредена атмосфера. С това идеите на Лоуъл за интелигентни същества, които строят канали, потъват в архивите на научните грешки. Но макар и отречени от науката преди повече от век, те продължават да са популярни сред обществото поради това, че са навлезли дълбоко в изкуството и културата. Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Изминаха повече от 100 години от т. нар. Междусъюзническа война, а миналата година се навършиха 100 години от включването на България в Първата световна война. Това са преломни моменти в нашата история, които трябва да се помнят и трябва да се знаят не от младите, а от всички. Преди известно време в интернет се разпространи една стара фотография с въпрос „Кои са генералите на снимката?“. На нея бяха няколко български генерала по време на церемония, на близък фон, но това, което ми направи изключително впечатление бяха строените на втори план български войници. Строени, с каменно изражение гледаха в една посока и нямаше нищо, което да ги накара да мръднат от тази позиция освен заповедта. Изражението на тези войници ме впечатли толкова много, че не можах да престана да се вглеждам все повече в снимката. Това бе снимка от Първата световна война, излъчваща изключителна храброст и увереност, решителност и отдаденост на идеята. Идеята за освобождение. Идеята! Идеята за справедливата кауза, която е накарала толкова много хора да тръгнат от цял свят и да се върнат в България "за освобождение на нашите братя". Този здрав и решителен дух, който така силно се показва в картината "На нож". Българите в онези времена са имали такава решителност и са носели такъв дух, че през 1909 г. правителството на Александър Малинов дава ултиматум на Турция в срок от три дни да признае нашата държавна независимост и този срок е спазен. Само така можем да си обясним и неудържимата стихия на българската армия, която стига стените на Цариград и остава в световната история епопеята при Одрин, Булаир и Лозенград. Целта да се постигне обединението на всички българи в нашите етнически граници е пулсирала във всяко българско сърце. Да се върнем на снимката, колко от младите хора в България (а защо само младите?) знаят, само преди няколко години се навършиха 100 години от Балканската война? Последната война, която България побеждава! Един висок прелом на българската войска, която е оценена от цял свят в своето време. През 2012 година участвах в заснемането, монтажа, редакторската работа и в цялата дейност по направата на документален филм посветен на 100 години от Балканската война „На Нож!“. Филмът имаше огромен успех и беше единственият, който бе направен по този случай. Обиколихме над 20 града в България, за да го прожектираме и да говорим за тези велики български победи преди повече от 100 години. В едни времена, в които историята не е „модерна“, ние срещнахме изключително много млади хора, които не само знаят за тези събития, но и изпитват носталгия към онези славни времена. Най-голямо впечатление ми направиха младежите на възраст 18-25 години и възрастните хора на възраст над 65 години. Те изпитваха едни и същи емоции и едно и също желание да възродят спомените описвани във филма. В градовете, който са освободени от Балканската война 1912 година се помни и всеки има история, която му е разказана от неговия дядо или баба за това как са дошли българите и са ги освободили. Защото за тях свободата е дошла от братята българи, а не от братята руснаци. Защото това е може би единствената война, в която българи тръгват да освобождават други българи в новата ни история. През лятото на 1913 година България воюва със своите съюзници и ние отново във военно отношение показваме невъзможното като унищожаваме почти напълно гръцката армия, отблъскваме сърбите и черногорците, но я губи безславно и какво казва историка Светослав Елдъров „Българският войник, който спечели всички славни победи по време на Балканската война трябваше да се прибере в родните си домове като победен, за да могат със славата му да се кичат други“. Поглеждайки отново тези българи на снимката, виждаме не само, че това е абсолютно непоколебим човек. Той е изключителен човек! Бидейки войник, той стои изпънат като струна, но с достойнство, защото знае, че тези пред него не са просто високопоставени, а са истински способни лидери, защото това са били легендарните българските генерали от онова време. Поглеждайки снимката виждаш човекът на заден план, без който не може. Зад лицето на снимката стои видимо българското село, семейство и петте години фронт. В изпълнението на дълга слабият, скромният, неграмотният и всеки друг могат да се отличат. Дългът е предимство, дългът е превъзходство, дългът е победа. Тук се сещам за една изключително показателна история за това какъв дълг за имали, какво чувство за отдаденост на родината са изпитвали българите преди 100 години. Академик Кирил Попов е един от видните български учени, които влизат в световната история. Син на богат търговец, учи в Германия и защитава докторантурата си в Сорбоната. Кирил Попов посещава лекциите на видният математик Анри Поанкаре, открива неточност във формулите на Поанкаре за движението на астероид 108 Хекуба. В пълна аудитория от студенти Кирил Попов става и казва че има грешка в изчисленията, всички в залата започват да се смеят, но Поанкаре кани българският студент да му покаже и след извести изчисления той се съгласява. Един изключително виден и признат световен гении като Анри Поанкаре помага на Кирил Попов да си избере тема, но умира преди Попов да я защити. В тези изключително положителни времена за Кирил Попов и толкова далече от България той получава призовка за Балканската война. Кирил Попов заявява, че ако не се свика комисия, която да го оцени и му даде възможност да защити работата си, то той незабавно ще замине за България, защото има дълг към родината. Това е и нечуван прецедент в историята на Сорбоната – за толкова кратък срок да се свикат всички академици и да изслуша младият български учен. Българската твърдост и изобщо човешката твърдост е това, което може да те изкара от селото ти, където 30 години си орал. Войната отвеждайки те на фронта, където 5 години живееш на открито, убиваш, и полагаш големи усилия и в същото време поне 20 пъти в тези пет години си бил на прага теб да те убият... В книгата "Един от първа дивизия" Георги Георгиев описва може би най-силно един момент, в който духът е най-силен. При едно съдбоносно сражение, когато всички са напрегнати до краен предел, тръбачът Петър свири за атака. Начело на веригата застава полковник Хараламби Тошков и румънските сили са пометени. След края на победното сражение командирът се чуди с какво да награди тръбача и като няма какво да му даде, изважда последното „шекерче“ от джоба си и го поднася на своя войник. Такава награда едва ли някой друг е получавал: „Това шекерче — пише Георгиев — днес е в една скромна селска къща, до кандилото, пред иконата. Без цвят, без мирис, то е най-голямата награда, която войната даде." Само в неориентираните антивоенни филми хората губят психическа устойчивост от такива изпитания. Този човек на снимката не само има устойчивост – той има истинска ценностна система, има достойнство, има чувство за ред, затова знае да отдаде с такова достойнство почест на военначалниците. Младите поколения днес наистина не знаят какъв дух са носели техните предци по време на войните. Помнят ли те, кои сме ние? Помни ли се, как ако не беше Тервел едва ли Европа щеше да е това, което е... Къде в Европа се споменава за тази българска победа. В момента Европейският съюз дава милиони за мултикултурализъм, за единна Европа и преодоляване на границите, на различията. След всички тези огромни и скъпи проекти, включващи милиони младежи от цяла Европа, какво ще запомним ние за самите себе си? Може би ще погледнем тази снимка отново и ще намерим този обикновен селски човек, издигнат до висотата на вечното Човешко качество. Ще видим това, което помогна на народа ни да остане 1 300 години в историята. Ще видим себе си. Филмът „На Нож!“ https://www.youtube.com/watch?v=rTeoNKVO4v8 Филмът „Трагедия и слава“ https://www.youtube.com/watch?v=Dd8wKyqmDoE

Интересно е че в българския фолклор има огромен брой гатанки посветени на небето и звездите: Овчарят рогат, стадото безбройно. Месецът и звездите Пълна кошара с овци, а сред них воторог козел. Небето, звездите и месечината Пълна кошара с овце, а помежду им само един козел. Звездите с месечината Пълно сито с лешници, а по средата орех. Небето със звездите Синя паница с жълта пченица. Небе и звезди Синя паница, пълна с ченица. Небето със звездите Пълно сито с лешници, а по средатаорех. Небето със звездите Голямо сито с орехи, по средата ябълка. Небе със звезди и месец Имам си една синия, в нея много орехи и по средата ябълка. Небето със звездите и луната Пълен таван оръфи, в сръдето ябълка. Небето, звездите и месецът Пълно сито с лешници, а по средата орех. Небето със звездите Имам си един дърмон пълен с лешници, по средата медена пита. Небе със звезди и месец Пълна паница с пшеница. Небе и звезди и още много...

Какво ли си е мислил в онзи момент

Не искам да влизаме тук толкова към политиката колкото към полезността на тези проекти. Защото като ги погледнах ми се струват ОК, проблема в заглавията "преброяване на лешоядите" е само в това, че у нас има толкова малко лешояди, че трябва да се организират огромни средства, за да можем да ги преброим и основния проблем не е в това, че трябва да броим лешоядите, а че се стигна до тук...

Във в. Капитал публикуваха много интересна статия за това как анти-кампанията срещу природозащитните организации е прах в очите. MythBusters: Зелените милиони Има ли нещо вярно в кампанията срещу природозащитните организации http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/14/2722996_mythbusters_zelenite_milioni/

Знаете ли, че през 1991 година новогодишната реч на президента в Русия е отправена от сатирика Михаил Задорнов? В този момент страната нямало действащ президент - Михаил Горбачов вече сдал поста си, а Борис Елцин все още не го поел и нямало кой да прочете новогодишната реч. Тогава предлагат на руския писател и сатирик да напише обръщението към страните, бивши членки на СССР. Писателят до толкова се увлича в забавните си коментари, че дори просрочва времето с една минута и се налага да задържат биенето на Кремльовския часовник, тъй като обръщението се излъчва на живот.

Търговецът на оръжие на Хю Лори, има доста интересен стил

Много зле! Не очаквах чак толкова да не ми хареса. Сякаш беше по мотиви, а не някакво логично продължение. И може би най-разочарован от липсата на нещо ново, каквото и да е, но да е ново... Аз ще очаквам следващия Mad Max, повече ми хареса!

Откриване на студиен телевизионен комплекс във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет На 23 февруари 2016 г. от 16.30 часа в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (улица “Московска” 49) ще се състои официалното откриване на студиен телевизионен комплекс. Студийното оборудване е последно поколение цифрова техника във формат FULL HD. Разполага с три цифрови студийни телевизионни камери, на две от тях са монтирани електронни четци. Студийното осветление се управлява по цифров път. Цифровите видео- и звуко-смесителните пултове осигуряват възможност за високо качество при реализацията на телевизионната продукция. Цялостната информация се осъществява по вътрешна мрежа, към която са включени три видеомонтажни апаратни. Екипите ще работят и с три мобилни камерни комплекти за реализация на документалните филми. Бакалаврите от 4-ти курс от профил „Телевизионна журналистика” и магистрите от профил „Електронни медии” ще работят в реална среда и ще участват в създаването на програмните линии на ТВ „Алма матер” в национален ефир заедно с екипа на Националната университетска телевизия „Алма матер”. Националната университетска телевизия „Алма матер” е регистрирана в Съвета за електронни медии като програма за образование, култура и младежки политики с национално покритие и в обществена полза. ТВ „Алма матер” излъчва своите програмни линии в ефира на Българската национална телевизия, ТВ „Европа”, „България он ер“ и Военния телевизионен канал. През 2016 г. в партньорство с БНТ Региони и БНТ Свят ще се реализират новите програмни линии - Дискусионно студио „Алма матер”, „Журнал за наука и образование” и Европейска университетска телевизионна мрежа. Като проект с национално значение се предвижда изграждането на образователен канал, част от многопрограмното развитие на обществената телевизия. Амбицията на екипа на ТВ „Алма матер“ е от януари 2017 г. каналът да се позиционира на държавния мултиплекс и да даде старт в медийното пространство на програми за образование, култура и младежки дейности.

Картата може да се види в детаил 4500х3665

Ще го оправим!

https://losc.ligo.org/events/GW150914/detail/