Р. Теодосиев

Растителните култури за биогоривата, изместващи тези използвани за храна, може да имат по-голямо влияние върху въглеродните емисии отколкото се считаше досега. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12185 ScienceDaily Превел: Тихомир Георгиев Изследване за влиянието на глобалната програма за биогорива върху емисиите на парникови газове през 21-ви век разкрива, че въглеродните загуби1, произлизащи от отглеждането на реколти за биогорива на местата за отглеждане на хранителни култури или пасбищата, могат да бъдат двойно повече от емисиите на въглероден двуокис от земите, в които се отглеждат растителни култури за биогорива. Изследването, с ръководител Джери Мелило, старши научен сътрудник в Морската биологична лаборатория (МБЛ), също така предрича, че до края на 21-ви век увеличеното използване на торове при културите за биогорива ще доведе до това, че емисиите на диазотен оксид2 ще станат по-важни от въглеродните загуби, в смисъла на потенциал за затопляне. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12185

Напредък в „Нано-земеделието”. Малки неща имат голям ефект върху растежа на растенията ScienceDaily Често се появяват новини за неблагоприятни последици на нанотехнологиите върху здравето и околната среда, но учени от Арканзас съобщават, че въглеродните нанотръби (ВНТ) могат да бъдат полезни за земеделието. В публикация, която ще излезе в октомврийския брой на ACS Nano, е показано, че доматени семена обработени с ВНТ покълват по-бързо и разсадите стават по-големи и по-тежки, отколкото при обикновените семена. Изследвателите предполагат, че този ефект върху растежа може да бъде от значителна полза за увеличаване на биомасата на растения отглеждани за биогорива, както и други земеделски продукти. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12182

Учените идентифицират ензим, който може да помогне на растежа в сурови среди на култури отглеждани за биогорива ScienceDaily Учени от Националната лаборатория в Брукхейвън към Министерството на енергетиката на САЩ са идентифицирали нов ензим отговарящ за образуването на суберин – открита в корка дървена, восъкоподобна субстанция в клетъчните стени. Суберинът е полезен задържайки виното в бутилката, но най-важната му функция в растенията е да контролира транспортирането на водата и хранителните вещества и възпрепятстването на патогените. С настройването на пропускливостта на тъканите на растението чрез генна манипулация на отделянето на съответстващия ензим, може да се постигне по-лесно земеделско производство на културите използвани за биогорива. Изследването ръководено от биолозите от Брукхейвън Чанг-Джун Лю и Джин-Йинг Гоу е публикувано он-лайн в Proceedings of the National Academy of Science в броя от 19 октомври 2009 г. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12181

Почина полк. Петко Йотов 01 декември 2009 / News.dir.bg На 62-годишна възраст почина дългогодишният директор на Националния военно-исторически музей полк. о. р. Петко Йотов, съобщиха от Министерството на отбраната. Петко Йотов си отиде от този свят след дълго боледуване. Той посвети целия си живот на Българската армия, на съхраняването и популяризирането на традициите и воинските ценности. Обичан и уважаван преподавател, прекрасен колега и утвърден специалист по военна история, той завинаги ще остане в сърцата ни, пишат от военното ведомство. Йотов е роден на 2 септември 1947 г. в гр. Плевен. През 1969 г. завършва ВНВУ "В. Левски" във Велико Търново. През 1976 г. завършва ВА "Г.С. Раковски", а през 1987 г. получава образователна и научна степен доктор. От 1989 г. Йотов е директор на Националния военно-исторически музей.

Обикновен мишелов - Buteo buteo (ДТ 51-56 см). Постоянен вид у нас. Мишеловите от по-севртни страни преминават през България по време на пролета или остават да зимуват тук. Среща се в гори, горски хълмове, открити равнини. Храни се с дребни бозайници, влечуги и едри насекоми. Гнезди по дърветата и скални ниши.

Белоопашат мишелов - Buteo rufinus (ДТ 51 - 66 см). Обитава открити планински и полупланински скалисти терени. Често пъти стои с часове на някое издигнато място. Гнездата си прави на скални корнизи и площадки. Храни се с гризачи и едри насекоми.

Малък орел - Hieraaetus pennatus (ДТ 46 - 53 см). Обитава хълмисти, обрасли с гори местности. Гнезди на дървета, рядко по скални корнизи. Лети ловко и между горските дървета, преследвайки птици. Храни се и с дребни бозайници и влечуги.

Орел змияр - Circaetus gallicus (ДТ 63 - 69 см). Храни се с влечуги, главно змии, въпреки, че не е сигурно дали има имунна защита срещу змийската отрова. Среща се в гористи райони. Рее се и "увисва" във въздуха за кратко време. Гнезди само на дърветата.

Морски орел - Haliaeetus albicilla (ДТ 69 - 91 см). Обитава гористи райони в близост до реки, езира или морски бряг. Храни се с риба, болни птици, грицази. Яде и мърша. Гнезди на високи дървета. Често пъти стои с часове на издаден клон на високо дърво. Вече много рядка в България. Зиме идват от север предимно млади птици.

Скален орел - Aquila chrysaetos ( ДТ 75-88 см). Величествено се рее и ланира, често с чосове. Среща се в планински райони. Гнезди на скали и по дърветата. Храни се с птици и средни по размер бозайници.

Царски или кръстат орел- Aquila heliaca (ДТ 78 - 84 см). Някога едва ли не една от най-обикновените едри грабливи птици у нас. Сега изключително рядка. Гнезди по високите дървета. Храни се с едри гризачи, любима плячка му е лалугерът. Не отбягва мърша.

Малък лешояд - Neophron percnopterus (ДТ 58 - 66 см). Дребен лешояд, хранещ се на труповете след едрите видове. Среща се в открити местности и ако е необбезпокаяван, край селските сметища. Гнезди в скални ниши и вдлъбнатини.

Карл Казер РОДНИНСТВО И ПРОИЗХОД Превод: Калина Хицова http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12180 Това е само една част от тази обширна транзакция, чието послание гласи: „Храна от село, връзки из града”, защото почива на реципрочност. Роднините в града, особено в столицата, са по-близко до политическата власт, но също така и до централните институции и могат да пуснат връзките си до роднините на село. „Един роднина не може да изхрани друг, но тежко на онзи, който си няма никакъв.”; тази българска поговорка е широко разпространена. Това е характерно за роднинската мрежа в кризата на икономическите и политическите реформи в Югоизточна и оттам в цяла Източна Европа. Познаваме картини и репортажи за кризата, както и за хора, изпаднали в беда, които всяка година наново гледат със страх наближаващата зима. Също така знаем и ориентировъчни икономически данни за сравнително стеснения брутен социален продукт, стагниращата продукция и дефицита на осигуровки. Това, което ние все пак не виждаме и не разпознаваме, е как хората въпреки кризата минават по тънката линия. Това не се случва благодарение на държавните институции, тъй като те също не са останали пощадени от кризата и освен това са загубили още повече доверието на народа. Това е по-скоро една плътна, стегната и непрозрачна мрежа, която хората са построили през десетилетието след нахлуването на комунистическия режим; това е една мрежа, която също и след десетилетията на комунизма е функционирала- мрежата на роднините и приятелите на тези роднини, на които човек може и се доверява, както и те на него. Историческият пример за приятелство и доверие в обществата в Югоизточна Европа надгражда групата от роднини. Защо е така и как са били и са наградени тези роднински групи? Това е само един от многото въпроси, които на първо място са поставени от културната антропология, но също така и от историческата наука. Това са били преди всичко американски културни антрополози и антроположки, които се занимавали със роднинските структури във Югоизточна Европа и събирали важни данни. Най-важните резултати от теренните изследвания за последното десетилетие с оглед на духовните роднински корени са от Хамел (Хамел, 1968), който емпирично доказал значението на духовното роднинство за шефството в Сърбия и Черна гора втората половина на XXв . Други проучвания били публикувани по това време от Халперн (Халперн, 1967) и Симич (Симич, 1973). И двамата се концентрират върху работите си в областта на бившата Югославия. Казер пък (Казер, 1995) се опитва на базата именно на едно изобилие от единични изследвания да предложи общ преглед и сравнение на роднинските структури в Югоизточна Европа. Това, което налага актуализацията на роднинските връзки по време на икономически и политически реформи, биха били на първо място публикуваните резултати на един австрийско-български проект, който бил проведен през втората половина на изминалото десетилетие по исторически и етнографски причини (Брунбауер, Казер, 2001). Фрицше направил ненадминат досега труд за роднинската терминология в балканските езици (Фрицше, 1977). Много изследвания от комунистическо време страдат от доверие в напредъка с оглед на бързото разпадане на традиционните форми на роднинство, съответно се характеризират с една несъвместимост между използваните и интернационалните термини. Целия материал: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12180

Една теория за възникването на писмеността: Уорбъртън - английски епископ, който разсъждава върху проблема за йероглифната писменост като я поставя в основата на генеалогията на писмеността изобщо. Езикът е средство за комуникиране на идеи. Езикът използва звука. На звука му липсва протяжност, не е траен. И тогава е измислена писмеността. Тя произхожда още от езика на действието- някаква мимика, която може да бъде възпроизведена, но езикът на действието най-добре може да бъде представен с рисунка. Йероглифната писменост се поставя в самото начало на изобразяването на писмените системи и се схваща като тази писменост, от която произхождат другите видове. Това е еволюционистка теза.

Имаме запитване от наш читател, моля помогнете

Сива гъска - Anser anser (ДТ 76-89 см). Прародител на домашната гъска. Гнезди в Северна Европа, като снася яйцата си във вдлъбнатини на терена след блата и мочури. У нас гнездят няколко двойки в резервата "Сребърна", езерото Дуранкулак и още на 1-2 места. Растителноядна птица, често пасе и житни ниви, разположени край водоеми.

Кафявоглава потапница - Aythya ferina (ДТ 46 см). Отличен гмуркач и подводен плувец. Растителноядна, обитава застрояли или бавнотечащи води. Храни се призори и при свечеряване. Гнезди на земята близо до вода.

Зеленоглава патица - Anas platyrhynchos (ДТ 58 см). Прародител на домашната патица. Гнезди в гъсталаците край водоеми. Обича спокойни плитки води, където се храни с водна растителност, а понякога и със сухоземна. Рядко се гмурка, освен малките патета и възрастните, когато линеят и не могат да летят.

Клопач - Anas clypeata (ДТ 51 см). Храни се с дребни водни организми, които събира като прецежда водата през специално пригодения си клюн - твърде широк в предната си част. Пак по клюна е лесно да бъде различена в дивата природа. Мъжкият е с красиво нашарено оперение. По-многобройна у нас по време на прелета и през зимата.

Черен щъркел - Ciconia nigra (ДТ 97 см). Предимно гнездяща до дървета птица, но у нас в Югоизточна България е скално гнездящ вид, много предпазлива и избягва човека. Изключително рибоядна.

Бял щъркел - Ciconia ciconia (ДТ 102 см). Обитава главно земеделски и блатисти терени. Гнезди до дървета, сгради, стълбове. Всеядна птица, храни се главно с водни жаби, дребни бозайници, гущери, червеи и насекоми. Прелетна, зимува в Африка, където често е масово избивана за храна от местното население. Почитана от нашия народ като свещена птица.

Сива чапла - Ardea cinerea (ДТ 90 см). Среща се в близост до водоеми в гори, в открити равнини и гористи хълмове. Гнезди на колонии, обикновено по върховете на дърветата, но също сред тръстика в блатата.През есента и зимата скита из цялата стран. Храни се с разнообразни водни организми.

Малка бяла чапла - Egretta garzetta (ДТ 56 см). Живее край блата и плитки сладководни и морски водоеми. Гнезди на колони по дървета и сред блатната растителност. Храни се главно с риба, влечуги, водни жаби и други дребни водни животни. В началото на миналия век е избивана масово от ловците заради перата й.

Точно като попово прасе ( Gryllotalpa gryllotalpa ) ми изглежда Поповото прасе (Gryllotalpa gryllotalpa L.) е повсеместно разпространено и едно от най-опасните насекоми неприятели на земеделското производство у нас. Обитава по-влажните почви, което обяснява по-голямото му разпространение на терени, където се прилага напояване (разсадопроизводство, зеленчукопроизводство, производство на посадъчен материал, дворове, оранжерии), а също така и в насаждения с етерично-маслени култури. Поради това, че насекомото не е профилирано да се храни при отделна или група култури, то се възприема за многоядно.

Темата се отваря заради изразеното желание за конструктивен диалог. Тонът в нея е малко по силен от желаното, но това е нормално, когато става въпрос за догми и разбирания за света. Ще помоля всички пишещи да не проявяват никакви съркастични изказвания и да не се нападат един друг. Обсъждайте си кротко и мирно!