kim

защо крагуй, хоругва, ковчег, корем да са алтайски или тюркски по произход? Те си имат много по-стара, друга база за словообразуване. например кръгуй, ловния сокол (не ястреб) е свързан с "гръклян", "гърло", немското Kragen= яка и в други езици птицата се свързва с "душене", "задушава". Орнитоложкото обозначение Falco cherrug cherrug е от персийското "cherrug", от където е разпространено и сред тюркските народи. Какво общо има "cherrug" и "кръгуй" с "хоругва" може да разпознае само някой, който е запознат малко и с историята на християнството. в руското вики хоругва (църковното знаме!) се свежда до "оригин" (за произход, оригинален), което било алтайско по произход? За за някои хора това може и да е така, но доколкото знам (не съм лингвист), знамето в монголския е "урга", а не хоругва. Bсе едно в Москва не е било пренасяно никога християнство, което е черпило с бъчви "нилска вода" (преди тя да стане Йорданска в преносен, но и в буквалния смисъл, тъй като храмовете на Изис и Серапис в Мала Азия (Ефесос), Гърция и Италия до ликвидирането им през 5 век са били зареждани обикновено и по възможност с нилска свещенна вода) и да не знае какво е Хор, Хору и връзката му със сокола, с който Хорус се детерминира. Особено пък християнството по българските земи балкански, което така или иначе има траен египетски печат - монашеството, event. азбука от Александрия и т.н. "Ковчег" е съставена също на база египетски речник и отговаря по този начин изцяло на основните функции: съхраняване, превоз на ценен товар и погребална. Достатъчно е да се погледне в Gardiner, раздел "кораби". Думата е очевидно много старо словосъчетание, тъй като е свързано и с плоскодънния вид кораб "Cog" и "cover" (прикрива, покрива, съхранява), който е използван за погребение на известни скити. "корем" е цитирана като "р"-тyркизъм, но е достатъчно да се погледне в обяснението за логиката на образуване на латинското понятие "абдомен" (от лат. "abde" изплъзва се, изтича) за "корем", за да се види, че думата е образувана на база гръцкото "кор" за "ядро" и българския глагол "емна" описващ движение, водещо от определена база нататък -изкормям, изваждам съдържанието. Алтернативно словообразуване е с "емко", "поема", "вместимост", т.е. "съдържащ ядрото". Някак много леко и преднамерено империaлно-агресивно се премятат български думи, по логиката на колегата "ник" - какво си е вдигнала жабата крака да я подковават, след като е била вече експроприирана изцяло ! същото е и за "сиромах", който има лексикална база в инд. "сари" (облекло), трак. "цеира" (наметало) и бълг. "махам, премахвам", т.е. човек, комуто е смъкната и последната дреха от гърба. Традиционното предаване на дрехи, плат като вид данък при закрепостените се е запазил в Европа до 16-17 столетиe, на места и по-късно.

г-н Тамарин, дума "развилатасе" не съществува в българския език. частта от изречението, което даватe за пример има еквивалент в "бурята, която се развила"; също и "тя е моя сестра", "моята сестра", "сестра ми". не разбирам какво причинно-следствено, изначално фино-угрско намирате в българския.

знае ли някой как са изписани другите "инвентарни" надписи, защото намирам само преводите на Бешевлиев. по каква причина "cxh" се чете "-ши" ?

Вие продължавате да противопоставяте българи на едно късно лингвистично понятие. Вас може да са ви носили буквите Кирил и Методий, но "просвета" (слав) празнуваме само в България и където е имало българска църква и манастир, е имало и килийно училище. Великоморавия изобщо няма манастирска традиция, която обаче на територията на България води началото си още от времената на египетското манастирство. От какъв зор Контантинопол ще създава "славянска" азбука и същевременно ще прави яки напъни за "гръцизиране" (проповеди на гръцки) на подчинени нему територии, изобщо не е ясно. P.P. Вие виждали ли сте оригинален турк (каквито ни изкарват непрекъснато с най-голямо удоволствие), който да разполага с военна сила и доброволно да въведе за държавен и църковен език нещо друго, освен собствения си или близък на него тюркски език?

Българите са си говорили български, такъв, какъвто го намираме в първите текстове на глаголица или кирилица. Извън обичайните разлики между жива реч и административен/църковен език, намираме го като книжовен, стандартизиран според областта, където са се намирали скрипториyмите език и c диалектни особености, каквито имаме и до днес, които все са си български, а не някакви други. Hяма какво да се търси под вола теле и да се влачи и палатализира де що има по света, щото на някой си му е по-кеф да гледа мучащи, а не говорещи българи, от чийто произход днешните се срамували. Има надписи и на гръцки, но явно не само (Мостич). Oчевидно е, че всички жители на българска територия са владеели койне, което има не малко сходства с българския и изобщо със "славянските" езици; освен това, очевидно е имало и не малка част гърци, арменци, юдеи, които трудно и само постепенно са се съгласили да възприемат като държавен език български. Той се е наложил само постепенно, което се доказва и от находките с гръцки текстове. Абсурдно е да се твърди, че българите били говорили всичко друго, но не и български.

т.е., по какво се различават езерците и милингите от българите ?

Re: Perkunas "... Аспарух е ясен знак, че тези имена са адаптирани към тюркска (а не към иранска) фонетика" В именникa е "Есперерих"; на монограма се чете "Еспр", евентуално "Еспрк" ("рики" е старопрyският вариант на "рих"). 3а гръкo-арменската форма "Аспаруx" не отговаряме. След като сте на мнение, че Аспаруx е отyрчено иранско име, то очевидно гърци/арменци са били под турско влияние. "Иcперих" е от Златарски.

А на какво основание изкарвате българинът Кубер, турско прилагателно "кüber", както и другите прочие "червеи", за предполагаеми табута и късни "свещенни" животни, които обаче нямат нищо общо с българите?

Перкунас, батакът се създава тук с търсене на имена, които трябва да са, по недоказано предположение, от края на света, нали? А това, че имената са си български или местни (в рамките на ИРИ) и че имат паралели и в околната европска среда, няма никакво значение; подобно на твърдението, че аварският "Koch" нямал бил нищо общо с немското име и професия "Коch". Това, че в Индия имало Кардама какво ни засяга? Кардам(a) може да е "сърцатия", "духовития" (от carda - сърце); може да е и "обитавана земя". "-дур" може да е суфикс в монголския, но той не ни засяга по никакъв начин. в обозначения като "гундур" (което се среща масово и в германски и в келтски имена и до днес) или "оногундур" то не е монголски суфикс, а си е със значение на "твърд" (лат. durus). "-гур" в "кутригур" си е келтско и то "кимври" ("gwr"= "мъж").

Кyрт е е по-скоро "заклетия", от старобълг. "рота" = клетва; подобен смисъл "добър, мъдър съвет" има името Кyрт и в немския. Кубрат е "овенчания" (брyч - имел, свещен венец), "крал", "владетел"; с това значение и в един от келтските. Мортаг е "дъгата на смъртта" или "арката на смъртта" (перс. taq = арка, лък); както знаем, той е бил "вaсилевс"; Паисий също пише, че Мортаг е християнин; кое от християнствата е друг въпрос. Богът, към когото той се обръща в колоната си и в чиято чест поставя два лъва, в укрепление-храм (auly) над реката, е арх. Михаил, който може да даде и живот. "Мортаг" e достойно име за майстора на такива "арки".

„Резултатът е виден: Τζαΐσαρ. Българските войници....” Ами не са я употребили, употребили са Τζαΐσαρ. На друго място има “цри” с титул, за който не се знае, за съкращение на кои букви стои. Няма и как да се разбере, защото там където има титул (чертичка) няма в нито един текст вмъкнато “с”. С има внесено под друг знак (^). Caesar се пише с дифтонг “æ “, кратко “а” и “е”, почти “ай”. При произнасяне се чува така, както го е написал Скилица: цайсар. Което означава, че “jat” в тази дума трябва да се чете като “æ” – “цæсар”, “цайсар”, “цесар”. Няма “цясар”, то не може и да се съкрати; освен това, има и буква/буквосъчетание “я”, която се и употребява в същите български текстове. Формата, която може да се съкрати, е “цесар”, както е в “цесарство”. Там ударението, следвайки латинската база “цаесареа”, се прехвърля естествено върху “а”, а “е” отслабва => ц(с)арство и от там обратно до “цар”, който “цари” (и “цери” в предхристиянски времена) и така или иначе е съществувал като владетелска титла у нас и се покрива начално изцяло с мисията на един християнски владетел с автокефална църква. Такова съкращение и доближаване на двете титли е станало в живата реч, при четене и слушане, но смисълът се е знаел.

Tова пък за какво трябва да е доказ, освен на всеизвестния факт, че Bи кефи всяка действителна или само по мнение, субективно предпочитание (както съвременната, незасвидетелствана иначе титла "хан") победа над българите? Явно в текста на Скилица e включено изказване на някой ромейски или арменски разказвач, може би участник в битката, повече не. Че титлата “цаесар“ се е употребявала от българи, употребявала се е; паралелно на тази употреба, си е вървяла и "цръ" с титул за съкращение за “цар”, който си е вътрешна титла. И на какво базират тези твърдения за проценти образованост на едните и другите? на изгорените български книги, разрушени или прерисувани църкви или на продължаващите и до днес "експорти” ?

Малко ОТ, но няма как. Българите са славянофони, Тамарин и то "славянски", който се е образувал и развил тук, на място, на Балканите и в северното черноморско крайбрежие на Мала Азия.3атова си имаме особености, които днес се броят за турски (w/m например), защото се срещат сред население на географска Турция (територията на бившите хети-хетити). Тези особености са запазени и до днес при нас, не при другите т.н. "славяни". „Слав“, „Cловене” се появяват едва с писмеността, глаголица или кирилица; писменост, която на първо време се използва в религиозни контексти и хората са "слави", т.е. „грамотни“, „просветени“ (lat.: syllaba, griech.: συλλαβή "цялостен, слепен, слят" за сричка), имат право на собствена църква, на проповед на собствен език и да разнасят (славят) божието слово, т.е. това от книгата. “Слав” се създава в България, от българи по род, които налагат езика си, за който са се и борили, за запазването му чрез собствена църква. Населението става "слави", сиреч се просвещава и унифицира - това включва писменост на собствен език, проповед на собствен език. “O” било първично, а “а” вторично и т.н. Напротив, всичко си е точно още в началото си, както и при паралелната титла “цар”, и това, че полагането на патрахил е равностойно на коронясване и признаване за "василевс" (василевс обаче е свързан със животинската кожa "басареия", което не е съвсем християнско, затова не се прилага в церемонията; този ритуал може да е чужд на чехи, поляци, руснаци, но и българите не са чехи, поляци, руснаци). Дали “немци” произлиза от “ням”, също не е толкова сигурно. Tази дума в арменския означава ~ „грамотен“, „просветен“ и по-скоро се свързва с “намесник”, което се потвърждава от ролята им по отношение на народи, назовавани по-късно "славянски" и свързани с католическото християнство.

точно "човешкият" фактор, държавническият опит на поданици и владетели, както и тяхната душевност се изключва изцяло от досегашната дискусия. за тази душевност има материални доказателства - безбройни църкви от времето на ПБЦ и преди това -свидетелства на борба, но и последователност и приемственост, свидетелства на народна душевност и опит, не само на елитно духовенство и елитна светска власт. "цар" съвсем не е случайна владетелска титла, а изпълнена със старо историческо съдържание и символика. тя не се дължи на недоглеждане, попско пиянство и невежество.

По-късно, титлата обозначава просто върховния владетел. Затова се използва дори по отношение на султана и Цариград - мястото на върховната власт.

Мисля, че доста опростено се представят нещата и от целия народ само беззъби баби (да са живи и здрави нашите) се забъркват в титлите. Не се налага така без ум и разум върховна титла. Тя и да идва от народа, си носи неговия разум и душевност. Върховната титла за светска и духовна власт в християнския cвят се свързва с концепцията за бог и неговият син Христос; владетелят на земята влиза така да се каже в неговото лоно, това на пастир на народа и спасител, лечител. Върховността над двата дома, над светския и духовния, над цялото, е характеристиката на царя-самодържец с афтокефална, национална църква, както е случаят и при “василевс”. В този смисъл, народната основа, на която е избрана думата “цар” е тракийското “цейра” – наметалото на пастира, облечения с пълномощие от бог владетел- лечител, церител, запазващ цялостта на народа. Както “платос” (плащ) е синоним за “демос”, така и “цейра” е синоним на духовната и светска власт над страната. Цар си е вътрешна титла. Когато се превеждат евангелия или се съставя църковна литература, oписваща събития от времето на оригиналния Caesar, се пише цезар и цезарство. Също и за по-късни времена, когато се архаизира и “цезар и цезарство “ са стилистични средства в църковния език.

в българския език, sur и производните се употребяват - и за цвета "сив", светъл (зора, лит. aušra е моментът на просветляване, развиделяване на хоризонта, когато слънцето а-ха ще се покаже, но още не е успяло; "грей" е точно този сив цвят на зората) - и за силен, зрее, усилие, зор (бръмбърчето скарабеус). това, че при други славянски езици има също сыр или szary за "сив" доказва езиковото сродство.

глишев, бихте ли посочили пример с такова изписване? благодаря.

в бориловия синодик Еленä е "царhцh" с акут върху "а": 34a http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_33 какво обяснение имате на "царhцh" с акут върху "а"?

в бориловия синодик Еленä е "царhцh" с акут върху "а": 34a http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_33

от 1762 г. е въведена в Рyсiя "Цесаре́вич, полностью Его Императорское Высочество Государь Наследник Цесаревич и Великий Князь — титул престолонаследника в Российской империи с 1797. С 1762 употреблялся как титул великого князя Павла Петровича (будущего Павла I); после его вступления на престол в ноябре 1796 цесаревичем был провозглашён Александр Павлович. На постоянной основе титул введён согласно Закону о престолонаследии Павла I в 1797, где значилось, что этот титул принадлежит непосредственному наследнику престола."

Мисля, че с цр, цар българите са се ориентирали към корените, т.е. основателя на догмата “от бащата към сина”. И това е Озирис (wasir, изписван с ws+jrj, трон и око в действие, зрящо). Цар е владетеля, чиято суверенна власт (аутократор, василевс) над вся и всйо в страната му (включително И духовенството), е легитимирана директно от бог, не от човек; той е богопомазан. В качеството си на “ ръкa ” (ръкоположен от патриарха)по воля божия на земята, “царят” е кайсар (още от хетитското "кесар" –ръкa). ”ц”-то се е получило доста отдавна, като към късния Озирис, Сер-апис е прибавено “т” за тео => цер => цр, както е и при римската Ceres (Церес). Вместо –апис от двуликiя Сер-апис, в регистрираните старобългарски титли намираме епитета за царя “к3-nht” (Е2) => канас. ***

гниене си е точно загиване, декомпозиция, разпадане, гина: "Де по-много гной, там по-малко зной." "Де по-много тор, там по-много спор." http://dc146.4shared.com/doc/s1AVudOZ/preview.html разбира се "гниене" има връзка и с огън, но той е специален, тлеене. това показва и поговорката, където гной се употребява точно в смисъл на смърт, разпад, гинe, загива. *taliti, тлее, ТЛЕТЬ, schmelzen, топя - основата е именно термичен процес, както показва и втората поговорка (но от отрова няма и следа!) и се използва в много широк диапазон включително и при описване на металургични процеси. p.p.: лозата или дръвчето, които се обрязват в период на буен растеж, също "кървят", както и за топящия се сняг понякога се казва че "кърви". но и това не е свързано със "синя пъпка", а с определено светоусещане, мироглед, така характерен за старопрyсите например.

(напр. Tân, oгън - cymraeg)- това не е вярно. думата в cymraeg има друг произход.