БатеВаньо

Ако погледнем икономическият аспект на културата - фирмена култура ( бизнеса ), настъпил е момент на уеднаквяване , поради влияние на околната среда( най-общо казано ) - затова могат да де определят по четирите измеритела на националната култура - индивидуализъм, риск, ниско ниво на йерархия, твърдост - от гледна точка на иконом. аспект, а не че са просто мултикултурна държава.

Т.е. има нужда от закрила - че някой ще го оправи - нужда, породена от страх - страх , като емоция - емоция, като инстинкт - инстинкт за самосъхранение - породен някъде в подсъзнанието - изразяващ просто една мисъл, на която и се търси дефиницията за да се опише като Бог.

Има разлика между еднонационални и многонационални държави - САЩ са многонационална държава - днешните американци може и да не разбират какво точно са правели техните деди - все едно след 2 поколения един белгиец да дава оценка на днешния грък в рамките на ЕС - може и да не съм дал точен пример

Позната е и като уиски културата

Някой въздишат по хляба, че бил 20 ст. , други по.....http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180744

Смятам, не Nik1 не цели да каже коя култура е по-лоша или по-добра - като цяло без-културни хора няма. Обаче някои култури са по-значими от другите. На едно място хората от стотици години притежават едни ценности, мислене и поведение, а на други места различни такива, които биват променяни само от влиянието на околната среда. Това става с течение на поколения. Нас ни интересува ,в крайна сметка, ситуацията в България. Влиянието на националната културна се отразява в цялостното поведение( взимането на решения ) на отделните индивиди( ик. агенти - мениджъри ) в икономическа среда( предприятия ). Култури с ниска степен на "избягване на несигурността", индивидуалистична ориентация и доминиране на „мъжественост” оказват в по-голяма степен позитивен ефект върху предприемаческата активност, като движеща сила на икономиката, в сравнение с други национални култури. Измерения като "индивидуализъм" и „мъжественост” стимулират формирането на предприемачески дух, който представлява агресивно-независимо поведение и иновативен подход за управление. Такива ние не сме ( разбира се винаги има изключения ). Колективизма и желанието за избягване на "несигурността"( риск ), понижава предприемаческия дух и затруднява икономически активното поведение. Затова, може би Британците са колонизатори , а Ние не сме. Ето, това бяха 2 корелативни примера, с по 2 измерения( фактори ) на нац. култура.

може би страховете са главната двигателна сила на вярата( търсенето на закрила, оставяне в ръцете Му,бягството от враждебната реалност), а не вярата в една дефиниция на Бог.

Не мислите ли, че човешкото съзнание поради ограничеността си, следователно от страховете си по неизвестното, се опитва да вкара някакъв ред в хаоса с помисъл за Бог?

Чувал съм в академична среда да се споменава мимоходом че Икономията като наука е създадена от и за западния свят - най-общо казано. Доколко е вярно - не се знае , а и никой досега не го е написал в учебник.

хм според мен културата влияе на обществения строй, а не обратното. При еди каква си култура отговаря еди какъв си обществен строй. Факторите определящи националната култура не се изчерпват само с Индивидуализъм/колективизъм Има още няколко определящи фактора, които засягат женско/мъжко поведение, сигурност при взимане на решения, властова йерархия Ето например Япония - Силно колективистична страна - би трябвало да не е добре икономически, но при нея определящи за просперитета й са останалите , не по-малко значими фактори. Франция, Белгия са също такива държави - за разлика от Холандия и англоговорящият свят. Там отдалечеността от властта е минимална - проявяват инициатива, рискуват и стискат здраво ръката , като мъже без да овъртат. При нас ситуацията е малко сбъркана - незнайно защо......

Това с Босна и Косово си е чист сблъсък в упражняването на влияние между САЩ и Русия на тихия фронт - също така и за контрол на парични и наркопотоци на Балканите. В средна Азия е същия модел - Афганистан, с най-големите макови полета и износ на опиум

Интересно е това изследване - по-интересното е че българите сме в челото по " индивидуализъм ". На фона на родната действителност в БГ фирмите, това ми звучи като фантастика ( фирмената култура е функция на националната култура ). Колективистичният фактор във фирмената култура в БГ наистина би било редно да се търси като остатък от близкото комунистическо минало ( обезличаването на индивида ). В противовес, поведението на българин извън БГ добива коренно различно поведение - напълно забравя за наши и ваши хора и е оправя сам. Не си спомням дали Хофстеде е включил (в изследването си на националната култура) балканските държави - мисля че само Гърция фигурираше.......

ще използвам малко по-стар цитат: Може би хората не са сигурни точно по какво изпитват носталгия: - по социалистическият режим - с планова икономика, ниски цени,липса на безработица и идеология, която на практика няма как да се приложи или - носталгия по своята младост

Геополитическите домогвания са прекъснати с влизането на България в ЕС. Докато Турция не бъде поканена ( това е малко вероятно да стане ), България единствено има ангажимент към геополитиката на ЕС.

Историята се повтаря. Искам до обърна внимание и да направя аналог с Германия в края на 19в и началото на 20в - западът пак е уплашен от растежа на немската икономика - свръх производителност, ниска себестойност, прираст на човешкия капитал в трудоспособна възраст и т.н. Проблема е в постоянния глад на ресурси и....пазари -това води автоматично до конфликт, който ако се позовем на Историята се решава с груба сила.

.....едните приобщават страни като България и Румъния за евтина работна ръка и ниска себестойност на продуктите,а другите използват трети страни да им " стопанисват " петролните находища( често със сила и под претекст, че носят устоите на демокрацията със себе си )