БатеВаньо

Дискусията ми стана интересна, затова бих искал да задам няколко въпроса: 1. Казвате, че княз е заемка от германското кунинг. Как се е записвал и какво е било произношението на кунинг на старобългарски? Може ли да дадете пример със сегашна заемка от немски - модерна. 2. Съобразявали ли са се тогавашните хора с езиковите норми? знаели ли са за корен , морфема, фонетика на думата и дали да използват 1,2,3 палатализации? Не казвам , че са били елементарни, а дали не са използвали някакъв по-прост начин на натаманяване на чуждиците. 3. Не би ли било по-нормално да се заеме направо думата кунинг, вместо княз? Да кажа, че не съм специалист в тази област - питам от чист интерес.

най-кратко - парите са функция на пазара. Хората ги интересува кога са повече парите - когато се произвежда и се пласират благата на външни пазари за валута , т.е.по-добрият вариант е когато вносът на стоки и услуги е по-малък от износът - колкото е по- голяма разликата, толкова повече пари влизат в държавата. В момента България има дефицит по външнотърговската сметка, нищо че последната година регистрира ръст в износа( спрямо миналата година ). Няма да настъпят промени като с магическа пръчица, но по - важното е да се поддържа правилния курс в дългосрочен план.

Сигурен съм, че знаят много добре какво правят управниците - досегашните финансови министри( техните екипи ) и ресорните министри( техните екипи ) са били до един специалисти. За премиерите е нужно да бъдат силни представителни фигури, с координиращи функции. Всички финансови министри( без Велчев )на прехода, са били кадри на УНъСъСъ - тези три въпроса са ги минали задължително още в първият учебник - Основи на ......На Прима виста имаме специалистите, имаме силните координиращи фигури, имаме ограничените( но достатъчни ресуурси )има и квалифицирана работна ръка, и ентусиазъм и и и и всичко трябва да е наред. Но не е - има нещо гнило- зависещо от съпричастност към партии, обръчи, групировки, картелни формирования,, частни интереси...... и така опираме отново до морала в управлението - Някой беше казал че е повреден чипът.

Германия и Франция са моторите на Е икономика, затова никой не ги съди, но за ситуацията около Гърция имат не по-малка вина. Ограниченията които налага ЕС върху годишната инфлация са пагубни за икономика, като гръцката. При положение, че Г и Ф генерират огромни бюджетни излишъци, то то е за сметка на по неконкурентните икономики в еврозоната.М оже би затова най-големите кредитори на Гърция в момента са точно Германия и Франция. ............................................няма време - отивам на плаж.

Арменският поп В този раздел се води направо война.

Имат пари за да вдигнат къща, а нямат за да я измажат???!!! няма регламент по този проблем - в някои държави са си оплели кошницата - строиш, измазваш, боядисваш и чак тогава обитаваш- в противен случай подлежиш на наказателна отговорност.

Не е ли показателно, че страните от Г-8 ( без Русия ) практикуват мажоритарна избирателна система на гласуване? Не е ли безотговорно БПарламент да е пълен със статисти ( актьори без право на реплика )?

Много правилно казано! Това е отговора на проблема, а не липса или наличие на пари.

Турция не е поканена за член - от 56-та година чака покана за членство. За миналата година обемът в млрд евро на икономиката на Турция е малко по - малък от германкия, което я прави автоматично 2-рата икономика на континента. Естествено е да не получи покана, с оглед вероизповеданието и многолюдието си.

Няма страшно, явно не е държавен приоритет Образованието - който иска да работи, не е нужно да се ХАБИ над учебниците години на ред - има работни места за овчари........ЦЪК

Същественото е в 3 изречения - това е съвсем кратка хронология. Тя е една и съща където и да бръкнеш.

"В историческо моделиране" би било добре да се направи тема - Какво би станало, ако не се бяха случили събитията около 9.09.1944

Следователно, съветските войски са окупационни. - окупират държава която е обявила неутралитет и освен това е изтеглила своите войски обратно в страната.

Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние. На 8 септември 1946 в присъствие на съветски войски в България се провежда референдум, след който страната е обявена за "народна република". Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава.

На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.[2] То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.[3] Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, но те пропадат. Междувременно на 12 август парламентарната опозиция и Отечествения фронт излизат с обща декларация за създаване на “ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директива на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията. Оставена без подкрепата на ОФ, парламентарната опозиция съставя на 2 септември 1944 година ново правителство, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от териториите анексирани от Югославия и Гърция. През този период след консултации в София Иван Михайлов пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на Независима република Македония, но разбирайки, че съдбата й отново е предрешена, той се отказва. Независимо от тези обстоятелства на 5 септември Съветския съюз обявява война на Царство България. Въпреки това, правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия на 8 септември 1944 г., като същия ден войските на СССР навлизат в страната. Първият проблем, който се изправя между управниците на “бъдеща Югославия” и България е този за отказа от военното сътрудничество с доскорошните “окупаторски войски”. Тъй като в плановете на Съветското върховно главно командване заляга използването на свежите български войски в бойните операции на тази територия е ясно, че югославските партизани не могат да разчитат на успех. В резултат на 5 октомври 1944 г. в Крайова се сключва спогодба за военно сътрудничество между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия. Постигнато е съгласие до края на войната да не се повдига въпроса за Западните покрайнини, както и този за Пиринския край. На 6 октомври Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени окончателно от Беломорието. Това е от уикипедия

От гледна точка на поведението, култура и цивилизация са синоними, при което не може да се говори за история на културата на западната цивилизация( в този случай ). Доколкото разбрах в темата се обсъжда поведението и се говори за характерните му черти по региони, а не като бит.Дали изкарващия в семейството ще е от мъжки или от женкси род няма отношение към индивидуализма - едно време жената е раждала деца и ги е отглеждала- сега прави същото та и отгоре, поради това че животът е станал по-динамичен и предлага повече възможности. Всички западни държави изповядват демократичните ценности - те предразполагат към съревнование - може би затова демокрацията се налага толкова бавно в източна Европа.( и не толкова качествено ) Характерните черти в поведението на групите хора ( региони, нац. държави, общности ) може би не се е променяло кардинално с течение на векове - обаче всеки времеви период си има своите нововъведения и живота става по сложен, но поведението на хората си остава същото. Преди - жената не работи ( това не означава че не е индивидуалист ) В наши дни - жената работи ( вече има възможност да покаже индивидуализъм )

Ако погледнем икономическият аспект на културата - фирмена култура ( бизнеса ), настъпил е момент на уеднаквяване , поради влияние на околната среда( най-общо казано ) - затова могат да де определят по четирите измеритела на националната култура - индивидуализъм, риск, ниско ниво на йерархия, твърдост - от гледна точка на иконом. аспект, а не че са просто мултикултурна държава.

Т.е. има нужда от закрила - че някой ще го оправи - нужда, породена от страх - страх , като емоция - емоция, като инстинкт - инстинкт за самосъхранение - породен някъде в подсъзнанието - изразяващ просто една мисъл, на която и се търси дефиницията за да се опише като Бог.

Има разлика между еднонационални и многонационални държави - САЩ са многонационална държава - днешните американци може и да не разбират какво точно са правели техните деди - все едно след 2 поколения един белгиец да дава оценка на днешния грък в рамките на ЕС - може и да не съм дал точен пример

Позната е и като уиски културата

Някой въздишат по хляба, че бил 20 ст. , други по.....http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180744

Смятам, не Nik1 не цели да каже коя култура е по-лоша или по-добра - като цяло без-културни хора няма. Обаче някои култури са по-значими от другите. На едно място хората от стотици години притежават едни ценности, мислене и поведение, а на други места различни такива, които биват променяни само от влиянието на околната среда. Това става с течение на поколения. Нас ни интересува ,в крайна сметка, ситуацията в България. Влиянието на националната културна се отразява в цялостното поведение( взимането на решения ) на отделните индивиди( ик. агенти - мениджъри ) в икономическа среда( предприятия ). Култури с ниска степен на "избягване на несигурността", индивидуалистична ориентация и доминиране на „мъжественост” оказват в по-голяма степен позитивен ефект върху предприемаческата активност, като движеща сила на икономиката, в сравнение с други национални култури. Измерения като "индивидуализъм" и „мъжественост” стимулират формирането на предприемачески дух, който представлява агресивно-независимо поведение и иновативен подход за управление. Такива ние не сме ( разбира се винаги има изключения ). Колективизма и желанието за избягване на "несигурността"( риск ), понижава предприемаческия дух и затруднява икономически активното поведение. Затова, може би Британците са колонизатори , а Ние не сме. Ето, това бяха 2 корелативни примера, с по 2 измерения( фактори ) на нац. култура.

може би страховете са главната двигателна сила на вярата( търсенето на закрила, оставяне в ръцете Му,бягството от враждебната реалност), а не вярата в една дефиниция на Бог.

Не мислите ли, че човешкото съзнание поради ограничеността си, следователно от страховете си по неизвестното, се опитва да вкара някакъв ред в хаоса с помисъл за Бог?

Чувал съм в академична среда да се споменава мимоходом че Икономията като наука е създадена от и за западния свят - най-общо казано. Доколко е вярно - не се знае , а и никой досега не го е написал в учебник.