mnogoznaiko

Черно море преди 7600 години и днес: Средната дълбочина на Азовско море е само 7 метра, а максималната достига 14 метра, което го прави най-плиткото море в света. Морското дъно е относително гладко и равно, като дълбочината постепенно се увеличава към центъра. Постоянният отток на вода от Азовско към Черно море е друга отличителна характеристика на басейна.

Въпреки че често е наричано "тасманийски тигър" заради ивиците си, и "тасманийски вълк" заради външния си вид и хищническо поведение, то всъщност не е било нито тигър, нито вълк. Тилацинът (Thylacinus cynocephalus) е принадлежал към семейството на торбестите бозайници и е бил единственият оцелял представител на своя род. Историята на тилацина е една от най-мрачните в съвременната природна история. Това невероятно създание не е било нито тигър, нито вълк, нито дори куче — то е било торбесто животно, най-големият месояден представител от своя вид, което е носело малките си в торба, също като кенгуру. Най-уникалната му черта била долната част на гърба с характерни ивици и челюстта, която можела да се отвори до невероятните 120 градуса. Естествен обитател на Тасмания, Австралия и Нова Гвинея, този плах, нощен хищник е бил безмилостно преследван от европейските заселници през XIX и началото на XX век. Ловът е бил мотивиран от погрешното схващане, че тилацинът е отговорен за загубите на добитък, и затова са били обявени награди за унищожаването му. Последният известен тасманийски тигър, наречен „Бенджамин“, умира в плен в зоологическата градина в Хобарт през 1936 г. – смърт, която почти не е забелязана и официално бележи изчезването на вида. Неговата загуба е силно напомняне за крехкостта на живота и необратимостта на човешките действия. Дори днес, непотвърдени съобщения за срещи с тилацини поддържат пламъчето на надеждата и дълбокото чувство на копнеж за това, което сме изгубили. Призракът на тилацина продължава да ни преследва, превръщайки се в символ на изчезването и призив да опазим уникалните видове, които все още имаме.

Всяка година около 600 алпинисти се изкачват на Еверест, като всеки произвежда приблизително 8 килограма отпадъци. Голямата част от тях остава на планината - от контейнери за храна и кислородни бутилки до човешки екскременти. Само миналата година непалското правителство и местните шерпи са премахнали почти 11 тона боклуци и замръзнали тела от склоновете. В момента събирането се извършва мъчително на ръка при замразяващи температури. Непалската компания Airlift Ventures въвежда иновативен подход, използвайки дронове DJI FlyCart 30 за дистанционно прибиране на отпадъци. През последния катерачен сезон дроновете са пренесли 300 килограма боклуци от Базов лагер 1. "За само 10 минути дрон може да пренесе толкова боклук, колкото 10 души биха носили за шест часа", споделя Tshering Sherpa от Комитета за контрол на замърсяването. Всеки дрон може да носи до 15 килограма отпадъци наведнъж и струва около 20 000 долара. Устройствата функционират при температури до -20°C и издържат ветрове до 40 км/ч. През този сезон се постави рекорд за най-високата доставка с дрон - над 6000 метра. Според местните шерпи до 70% от боклуците, които обичайно се носят пеша, са премахнати с дронове тази година. От 1950-те години повече от 4000 души са изкачили върха. Националният парк Сагарматха привлича над 100 000 посетители годишно, което създава сериозен екологичен проблем. През 2019 година непалското правителство въведе система с депозит от 4000 долара, който се връща, ако катерачите се върнат с поне 8 килограма отпадъци. Въпреки това страната разчита на туристическите разрешителни като важен източник на приходи. Освен на Еверест, дроновете са премахнали 641 килограма боклуци от планината Ама Даблам. Airlift планира да продължи операциите и да тества технологията на Манаслу, осмият по височина връх в света. Решението не е перфектно - разредената атмосфера и непредвидимите ветрове близо до върха не позволяват на дроновете да оперират при най-високите лагери. Катерачите все още ще трябва да внимават къде стъпват в зоните близо до върха. Използването на дронове представлява значителен напредък в решаването на екологичния проблем на Еверест. Макар технологията да не може напълно да елиминира замърсяването, дроновете предлагат далеч по-безопасна и ефективна алтернатива на традиционните методи за почистване. Успехът от първия сезон показва потенциала на иновативните решения да възстановят Еверест като символ на природната красота, а не като най-високото сметище в света.

Въпреки че водата е основна за живота, жаждата е по-сложен механизъм, отколкото си мислим. Нови изследвания разкриват как мозъкът следи нивата на вода в организма и защо различните животни изпитват жажда по различен начин. Мозъкът като еколог Специализирани области в мозъка - съдовата област на ламина терминалис (OVLT) и субфорникалната област (SFO) - действат като сензори, които "вземат проби" от кръвта за да определят нивата на сол и вода. Тези мозъчни структури функционират подобно на еколог, който тества река. Бързо предположение вместо точно измерване Тъй като отнема 30-60 минути водата да влезе в кръвообращението след пиене, мозъкът не може да чака толкова дълго. Вместо това прави "образована преценка" чрез мистериозни сензори в устата, гърлото и стомаха, които изпращат сигнали до мозъка в рамките на минути. Изследванията на д-р Елена Грачева от Йейл върху един вид американски катерици показват как различните видове се справят с жаждата: Американските катерици демонстрират уникален механизъм за оцеляване - по време на зимния сън, който продължава до 8 месеца, мозъкът им активно потиска сигналите за жажда. Въпреки че телата им се нуждаят от вода и хормонът вазопресин се освобождава нормално, невроните отговорни за жаждата са "изключени", позволявайки на животните да оцелеят без вода в подземните си бърлоги. Камилите са развили двойна стратегия за справяне с водния дефицит в пустинята. От една страна, те могат да изгарят мазнините си за да произведат вода (процес който освобождава въглероден диоксид и вода), а от друга - консумират огромни количества вода наведнъж и я съхраняват в стомасите си като резерв за периодите на недостиг. Морските видри притежават изключителна способност сред морските бозайници - те активно пият солена морска вода и успяват да произвеждат урина, която е по-солена от водата в която плуват. Тази уникална адаптация им позволява да се справят с високите нива на сол без да се дехидратират. Хората използват най-директния подход - когато усетим жажда чрез сухо гърло и уста, просто пием вода. Нашият мозък разчита на бързи сигнали от устата и стомаха, за да преустанови жаждата още преди водата да влезе в кръвообращението. Солта работи различно от водата За разлика от водата, където усещаме ясна и неприятна жажда, нуждата от сол се проявява по съвсем друг начин. Тялото ни не изпраща болезнени сигнали за липса на сол - вместо това мозъкът използва системата за удоволствие и награда. Механизмът е изненадващо прост: когато тялото ни се нуждае от сол, солените храни стават изключително вкусни и приятни. В този момент мозъкът освобождава допамин - хормона на удоволствието - който ни кара да желаем повече солена храна. Обратно, когато имаме достатъчно сол в организма, солените неща стават неприятни на вкус, дори отвратителни - като да пием морска вода. Това обяснява защо понякога копнеем за чипс или солени фъстъци, а друг път същите храни ни се струват прекалено солени. Мозъкът ни просто "превключва" между режимите "награда" и "отвращение" в зависимост от нуждите на тялото. Тези открития показват, че "жаждата" няма едно определение - всеки вид е развил собствени механизми, адаптирани към своята среда и начин на живот. Източник: https://www.quantamagazine.org/what-does-it-mean-to-be-thirsty-20250811/ Снимка: Moaz Tobok

Американската RTX (бившата Raytheon) оглавява класацията с впечатляваща пазарна стойност от $209.24 милиарда, следвана от Boeing ($169.73 млрд.) и френската Safran ($142.1 млрд.). Съединените щати доминират с 9 компании (45% от класацията), включително гиганти като Lockheed Martin ($104.41 млрд.), General Dynamics ($85.02 млрд.) и Northrop Grumman ($85.51 млрд.). Европа е представена със 7 компании (35%), сред които британската BAE Systems ($70.42 млрд.), френската Thales Group ($55.08 млрд.) и германската Rheinmetall ($85.45 млрд.). Азиатско-тихоокеанският регион има 3 представителя, включително индийската Hindustan Aeronautics ($34.22 млрд.) и китайските AVIC Shenyang Aircraft ($24.03 млрд.) и China CSSC Holdings ($22.87 млрд.). Днешната глобална картина на отбранителната индустрия отразява по-дълбока геополитическа реалност - живеем в свят, който става все по-нестабилен и непредсказуем. Впечатляващите пазарни капитализации на водещите производители на оръжия не са просто финансови показатели, а индикатор за нарастващото световно напрежение и очакванията за продължаващи военни конфликти. Конфликтът в Украйна, ескалацията в Близкия изток, напреженията в Тайванския проток и множеството регионални спорове по света създават устойчиво високо търсене на военна техника и системи. Правителствата увеличават отбранителните си бюджети, модернизират въоръженията си и търсят технологично превъзходство пред потенциални противници. В тези условия, компаниите като RTX, Lockheed Martin и техните европейски и азиатски конкуренти се намират в позиция на устойчив ръст. Инвестициите в изкуствен интелект, кибервойна, хиперзвукови оръжия и автономни системи само ще задълбочат тази тенденция. Парадоксално, в епоха когато човечеството разполага с най-развитите дипломатически инструменти в историята си, военно-промишленият комплекс преживява нов златен век. Това е тревожен сигнал, че международната система за сигурност се нуждае от фундаментални промени, преди нарастващите инвестиции в оръжия да станат самоизпълняваща се пророчество за още повече конфликти.

Снимка Wikipedia, Входът на пещерата, март 2017 г. Пещера Козарника, разположена в северозападна България близо до село Орешец в областта Видин, представлява едно от най-значимите археологически находища в Европа. Тази малка пещера с дължина 210 метра се оказа ключово звено в разгадаването на ранната човешка миграция от Африка към Европа през Балканите. Козарника се намира на 6 километра от град Белоградчик, на северните склонове на Стара планина, близо до Дунавската равнина. Пещерата е разположена на 85 метра надморска височина и е ориентирана на юг, което я прави идеално място за убежище на древните ловци. Пещерата е открита за първи път от археолога Рафаел Попов през 1933 година. Системни археологически разкопки започват през 1996 година под ръководството на българско-френски екип, воден от проф. д-р Николай Сираков от Археологическия институт с музей при БАН и д-р Жан-Люк Гуадели от Френския национален център за научни изследвания в Бордо. В най-долните слоеве на пещерата, датирани чрез палеомагнетизъм на 1,6-1,4 милиона години, археолозите са открили човешки молар* (вид зъб), който се смята за най-ранните следи от присъствието на Homo erectus/Homo ergaster в Европа извън Кавказкия регион. Най-новите изследвания от 2022 година, използващи люминесцентно датиране, установяват период от около 300-700 хиляди години за долнопалеолитските находки в пещерата. Въпреки тази ревизия, откритията в Козарника остават сред най-древните в Европа. Сензационно е откриването на животински кости с редица нареза, които представляват възможно най-ранните примери на символно поведение у човека. Намерени са два особено важни фрагмента: Кост от говедовиден вид с дължина 8 см, носеща около 10 нареза Фрагмент от еленова кост с 27 вдлъбнатини по ръба Тези открития са датирани между 1,1 и 1,4 милиона години и представляват възможно най-древните доказателства за умишлено изобразяване на символи в света. В долните слоеве са открити долнопалеолитски сборове, принадлежащи към технология "ядро и люспи" (core-and-flake), която не е ашьолска**. Тези инструменти показват развита техника на обработка на камъка. Козарника е единственото място в България, където са открити останки от три вида рисове. Освен това са намерени останки от 62 вида дребни и 26 вида едри бозайници, включително: Тундров (северен) елен Лос Алпийски козирог 3 вида антилопи Пещерна мечка Пещерна хиена Степен бизон Горски тарпан (Евразийски див кон) До момента са проучени над 21 геоложки слоя, като най-старите достигат възраст от повече от 1,6 милиона години според първоначалните изследвания. Новите данни показват по-консервативни датировки, но потвърждават изключителното значение на находището. Откритията от Козарника са получили международно внимание и са отразени в престижни медии, включително BBC през 2004 година. Находките допринасят за разбирането на миграционните маршрути на ранните хора от Африка към Европа през Балканите, предхождайки други предполагаемани маршрути като този през Гибралтар. Пещерата е била използвана през различни исторически периоди: Долен палеолит (1,6-1,4 млн. години): Homo erectus/ergaster Среден палеолит: Неандерталци (открит е радиус на неандерталско дете) Горен палеолит: Homo sapiens с уникалната "козарникска" традиция Пещера Козарника представлява ключово звено в разбирането на: Ранната човешка миграция в Европа Развитието на символното мислене у древните хора Технологичната еволюция на каменните инструменти Палеоекологичните условия в региона Въпреки че съвременните изследвания са ревизирали някои от първоначалните датировки, пещера Козарника остава един от най-важните археологически обекти в Европа. Тя предоставя уникални доказателства за ранното човешко присъствие на континента и възможно най-древните форми на символно поведение. В нормално функционираща държава този регион би трябвало да получи световна популярност и необходимото внимание не само от палеонтолози, спелеолози и археолози, но и като туристическа дестинация от световно значение. *Молар (от латински "molaris" - мелничен) е вид зъб, разположен в задната част на устната кухина. **Ашьолска технология (Acheulean) е вид древна технология за изработка на каменни инструменти, наречена на археологическия обект Сен-Ашьол (Saint-Acheul) във Франция, където е била открита за първи път. Снимка Wikipedia, Разкопки на входа Повече по темата: http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/3512470.stm https://bg.wikipedia.org/wiki/Козарника_(община_Димово) https://en.wikipedia.org/wiki/Paleolithic_Europe https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S104061821000087X https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0277379122002761 https://www.academia.edu/50564126/An_ancient_continuous_human_presence_in_the_Balkans_and_the_beginnings_of_human_settlement_in_western_Eurasia_A_Lower_Pleistocene_example_of_the_Lower_Palaeolithic_levels_in_Kozarnika_cave_North_western_Bulgaria_ https://bnr.bg/vidin/post/100305205/kakvi-taini-krie-kozarnika Видео: Николай Сираков Първите хора в Европа пещера Козарника Видео: Николай Сираков в пещера Козарника е открит най древният човек в Европа откъси

Ежедневното четене за удоволствие в Съединените щати е намаляло с повече от 40% през последните 20 години - което повдига неотложни въпроси относно културните, образователните и здравните последици от по-малкото четене за една нация. (Макар данните да се отнасят за САЩ, вероятно за България не са много по-различни.) Публикуваното на 20 август в списанието iScience ново мащабно проучване на Университета на Флорида и Университетския колеж в Лондон анализира данни от над 236 000 американци между 2003 и 2023 г. Констатациите показват фундаментална културна промяна: по-малко хора отделят време през деня си за четене за удоволствие. Какво имат предвид авторите на проучването под четене за удоволствие? Четенето за удоволствие обхваща всякакъв вид четене, извършвано за удоволствие или с цел, различна от работа или училище. То е многоизмерна конструкция с няколко компонента, включително поведенчески, афективни и когнитивни елементи, до които може да се осъществи достъп чрез различни форми на четене, от печатен текст до електронни книги и аудиокниги. Четенето за удоволствие може да включва четене на художествена литература, документалистика, списания и вестници, както и други жанрове. Кой чете и кой не Спадът не е равномерно разпределен сред населението. Изследователите са установили по-стръмни спадове сред чернокожите американци, отколкото сред белите американци, хората с по-ниски доходи или образование и тези в селските (в сравнение с големте градове) райони, което подчертава задълбочаващите се неравенства в достъпа до четене и навиците за четене. Изследователите отбелязват и някои по-обещаващи открития, включително че четенето с деца не се е променило през последните 20 години. Четенето с деца обаче е много по-рядко срещано от четенето за удоволствие, което е обезпокоително, като се има предвид, че тази дейност е свързана с ранното развитие на грамотността, академичния успех и семейните връзки, посочва Боун. Графика на резултатите от проучването. Кредит: Bone, Jessica K. et al.; iScience Защо е важно Четенето за удоволствие отдавна е признато не само като инструмент за образование, но и като средство за подкрепа на психичното здраве, емпатията, креативността и ученето през целия живот. Лабораторията EpiArts, която използва големи масиви от данни, за да изследва връзките между изкуствата и здравето, вече е идентифицирала ясни връзки между творческата ангажираност и чувството за щастие. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/cheteneto-za-udovolstvie-s-40-spad-za-dve-desetiletia-202223.html Снимка: Olena Bohovyk on Unsplash

Париж се изправя пред сериозно предизвикателство. Градските власти вече се подготвят за сценарий, при който температурите могат да достигнат до 50°C (122°F), което би имало катастрофални последици за френската столица. Експерти предупреждават, че този ден не е далеч и би могъл напълно да парализира града. Повишаването на температурите до 50°C може да доведе до редица критични проблеми: Асфалтовите пътища могат да се деформират и дори да се разтопят, правейки транспорта на линейки, автобуси и други превозни средства невъзможен. Електрическите мрежи могат да прегреят, което да доведе до локални спирания на тока. Вентилатори и осветление могат да бъдат изключени, ако подземните кабели изгорят или системите се претоварят. air-conditioners and other appliances to work. The heat would cause the cables to burn or the switches in the distribution boxes to trip due to overload. Мобилните връзки могат да спрат да функционират, тъй като антените на покривите на сградите ще бъдат изложени на екстремна жега. Една симулация, проведена преди две години, и докладът от 2023 г. „Париж при 50°C“ ясно показват уязвимостта на града. Екстремните горещини ще имат ефект на доминото, причинявайки катастрофални аварии в ключови сектори: Влаковете могат да спрат заради деформиране на релсите, което ще попречи на критичен персонал като лекари, пожарникари и инженери да достигнат работните си места. Много болници са проектирани да работят само до 38°C. Над тази температура климатичните системи могат да се изключат, което ще наложи евакуация на пациенти и затваряне на операционни зали. Ако горещата вълна настъпи преди края на учебната година, учебните занятия ще бъдат преустановени. Това може да доведе до недостиг на персонал в аварийните служби, ако родителите останат вкъщи, за да се грижат за децата си. Според „Ню Йорк Таймс“, учени предупреждават, че климатичните промени затоплят Европа с над два пъти по-високи темпове от средните за света. В Париж вече се наблюдава „нова нормалност“, като осем от десетте най-горещи лета от 1900 г. насам са регистрирани след 2015 г. Климатолози прогнозират, че температури от 50°C могат да станат реалност около 2050 г., ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават. Най-належащите препоръки включват инвестиции в зелени пространства и създаване на сенчести дворове. Предлага се училищата да се превърнат в „пасивни“ охладителни центрове, използващи по-добра циркулация на въздуха и геотермални системи, които не зависят от електричество. Проучване на The Lancet от 2023 г. определя Париж като европейската столица с най-висок риск от смъртни случаи, свързани с топлината. Гъстотата на населението, липсата на изолация в много сгради и павираните площади, които действат като радиатори, допринасят за проблема. Някои граждански организации вече действат активно, за да се справят с климатичните предизвикателства. Например, групата за устойчиви храни, наречена "Хранене при 50 градуса", разработва менюта с местни продукти, които не изискват термична обработка, за да се избегне допълнителното затопляне на домовете. Друга инициатива, "Здраве през 2050 г.", събира медицински специалисти, които обсъждат как да се подготвят за бъдещи здравни кризи, свързани с по-горещия климат. В същото време, културна организация като "Одеон - Театър на Европа" организира дискусии за адаптацията на театрите и музеите към климатичните промени. Въпреки тези усилия, мащабът на проблема е огромен. С едва 7000 изолирани жилища годишно и над един милион частни апартамента без изолация, предизвикателството пред Париж е значително. Властите трябва да ускорят действията си, за да подготвят града за неизбежната климатична реалност.

Конят в историята: от диво животно до незаменим съюзник на човека Връзката между хората и конете е дълбока и определяща за развитието на човешката цивилизация. Макар днес тяхната роля да е по-малко забележима, някога конете са били ключов фактор, повлиял на промените в историята. От степите на Евразия, където са били плячка, до бойните полета и арените, конете са допринесли неизмеримо за оформянето на нашия свят. За хиляди години хората са гледали на конете просто като на плячка за храна. С настъпването на неолита и разцвета на земеделието, човешките нужди се променят. Около 3500 г. пр.н.е. обществата в Западна и Източна Азия започват да опитомяват дивите коне. Не е ясно дали първоначално са били използвани за яздене или за теглене, но бързо намират приложение като транспорт, източник на месо и във военните конфликти. Вероятно най-ранното използване на коне в бойни действия е за теглене на колесници. Най-старите доказателства датират от около 2000 г. пр.н.е., открити при Андроновската култура в днешна Русия и Казахстан. Колесниците се превръщат в мощно оръжие през второто хилядолетие пр.н.е. благодарение на технологични подобрения като по-леки колела и композитен лък. Тяхната употреба се разпространява от Близкия изток до Китай, служейки като бързи платформи за бойци и за транспорт на войски. Към първото хилядолетие пр.н.е. язденето на коне започва да се развива. Изобретения като подобрени седла, юзди и стремена преобръщат конната езда, което води до създаването на специализирани кавалерийски части. От лека, бърза кавалерия за атаки по фланговете до тежка кавалерия, способна да пробива вражеската отбрана. Древните македонци са едни от първите, които развиват тактиката на масирани кавалерийски атаки. Римляните, за разлика от тях, разчитат главно на своите легиони и не използват масово кавалерия до по-късните етапи на империята. Въпреки това, състезанията с колесници са изключително популярно развлечение и се харчат огромни суми пари за залагания. Въпреки че са били жизненоважни за войната, конете са използвани по-малко в селското стопанство. Предпочитани за оран са били воловете, тъй като ранните конструкции на ярема притискат врата на конете. Тази ситуация претърпява промяна в Китай през IV век сл.н.е. с изобретяването на ярем, който разпределя натоварването върху гърдите. В Средновековна Европа конете селективно се развъждат, за да носят тежко бронирани рицари. Психологическото въздействие на европейската кавалерия е било огромно. Конете са били използвани и за логистика, пренасяне на товари и в турнири. Монголите изграждат цяло общество около конете, които са жизненоважни за техните военни завоевания. Китайските династии Сун и Мин дори създават система за търговия „чай срещу коне“, за да поддържат своите кавалерийски сили. С развитието на технологиите, ролята на конете във войната започва да се променя. Въвеждането на пиките в края на XV век и по-късно на ефективните огнестрелни оръжия прави тежката броня и кавалерийските атаки в открити полета неефективни. Танковете и другите механизирани машини заемат мястото на кавалерията. В Северна Америка конете, донесени от европейците, бързо са усвоени от местните племена за лов и война. Те стават символ на богатство и престиж, променяйки традиционния начин на живот на много племена. За колонизаторите конете са били незаменими за транспорта, земеделието и контрола на добитъка. Днес, макар че вече не са основен двигател на цивилизацията, конете продължават да имат значима роля в различни сектори и конни спортове, като запазват статуса си на верни приятели на човека.

Учени откриха луна, скрита в пръстените на Уран С помощта на телескопа "Джеймс Уеб" е открита луна, обикаляща около Уран, и това увеличи спътниците на бледосиния гигант на 29, съобщи "Ню Йорк таймс". Тялото с условно име S/2025 U1 е по-малко и по-бледо от всички други известни луни на планетата. Това е вероятното обяснение защо е било пропуснато при наблюдения от предишни телескопи или космически апарати. И четирите най-големи планети в Слънчевата система имат значителен брой луни с различни размери. През последните години учените откриха допълнителни обекти, обикалящи около Юпитер, Сатурн и Нептун, които се считат за луни. Няколко от сегашните 29 луни на Уран бяха открити по време на прелитане на космическия кораб Voyager 2 на НАСА през 1986 г. Но леденият свят има и 13 тесни, рязко очертани пръстена. Някои астрономи смятат, че тези пръстени са били изваяни от наличието на неизвестни луни от двете страни, чиято гравитация предотвратява разпространението на материала навън. Астрономите открили S/2025 U1 в серия от изображения, събрани от инфрачервения инструмент NIRCam през февруари. Луната се "криела" извън най-яркия пръстен на планетата, Епсилон, между два други спътника, Офелия и Бианка. Това е 14-ата вътрешна луна, открита в орбита около планетата. В продължение на милиони години вътрешните луни на Уран може да са се сблъсквали и да са се разпространявали в пръстени. С дифузията на материала в пръстените те са се отдалечавали от планетата. В крайна сметка този материал може да започне да се натрупва, рециклирайки се обратно в луна. Цялата статия: https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/08/21/4821125_ucheni_otkriha_luna_skrita_v_prustenite_na_uran

Вчера холандската столица стана свидетел на впечатляващ морски парад, когато десетки исторически кораби влязоха в града през Северноморския канал като част от престижния фестивал SAIL 2025. Високи ветроходи и традиционни платноходи преминаха по водния път, създавайки зрелищна гледка за хилядите зрители, които се събраха по бреговете на канала. Парадът бе определен като "грандиозна кулминация" на SAIL 2025 - едно от най-големите морски събития в света. SAIL Amsterdam се провежда на всеки пет години и отбелязва богатото морско наследство на Нидерландия. Събитието привлече стотици хиляди посетители от цял свят.

Йерархията е една от най-устойчивите и универсални характеристики на човешките общества. От древните цивилизации до модерния свят, хората са организирали социалните си структури в слоеве, където властта, богатството и престижът са неравномерно разпределени. Но защо йерархията е толкова разпространена и как тя се проявява в различни епохи и култури? В Древен Египет йерархията е била не само социална, но и религиозна концепция. На върха на пирамидата е стоял фараонът - считан за земно въплъщение на бог Ра. Под него са били жреците, придворните и военните командири, следвани от занаятчиите и търговците. В основата на обществото са били земедělците и робите, които са съставлявали около 80% от населението. Кастовата система в Индия представлява може би най-строгия пример за йерархично общество в историята. Според хиндуистката традиция, обществото е било разделено на четири основни касти (варни): брахманите (жреци), кшатриите (воини), вайшите (търговци) и шудрите (работници). Най-ниско в йерархията са били далитите - "недокосваемите", които дори не са считани за част от кастовата система. Римското общество е било строго разделено на слоеве (стратуми) между патриции (аристокрация), плебеи (свободни граждани), либертини (освободени роби) и роби. Тази система е позволявала известна социална мобилност - особено чрез военна служба или богатство, но класовите различия са оставали ясно изразени. Феодалната система в средновековна Европа е създала една от най-характерните йерархични структури в историята. На върха е стоял кралят, който е даръвал земи на своите васали - херцози, графове и барони. Те от своя страна са предоставяли по-малки земи на по-дребни благородници (рицари), а в основата на пирамидата са били селяните и крепостните. Тази система е била основана на взаимни задължения: по-високопоставените са предоставяли защита и земя в замяна на военна служба и лоялност от по-ниско поставените. Църквата е играла ключова роля, легитимизирайки йерархията като божествено установена. В Китай конфуцианската философия е оформила уникален модел на йерархично общество, базиран на принципа за "Небесния мандат". Императорът е управлявал от името на Небето, но за разлика от египетските фараони, неговата власт не е била абсолютна - тя е зависела от неговата добродетел и справедливост. Китайската йерархия е включвала четири основни класа: учените-бюрократи (ши), земеделците (нонг), занаятчиите (гонг) и търговците (шан). Уникално за тази система е било високото положение на земеделците и относително ниското - на търговците, което отразява конфуцианските ценности за честен труд и недоверие към печалбата. Индустриалната революция в XVIII-XIX век е създала нови форми на йерархия. Появява се ясно разграничение между буржоазията (собственици на фабрики и капитал) и пролетариата (работници). Карл Маркс е анализирал тази нова йерархия като основана на контрола над средствата за производство. В Англия този период е бил белязан от строги класови различия: аристокрацията е запазила престижа си, но новата индустриална буржоазия е натрупала икономическа власт. Средната класа се е разширила, включвайки професионалисти, учители и дребни предприемачи. В днешния свят икономическото неравенство остава основен фактор за йерархията. Според данни от 2023 година, най-богатият 1% от световното население притежава повече от 47% от глобалното богатство. В САЩ разликата в доходите между най-високоплатените изпълнителни директори и обикновените работници достига съотношение от 1:300. Появява се нова форма на йерархия, базирана на технологичните знания и контрола над дигиталните платформи. Компании като Google, Amazon и Facebook притежават безпрецедентна власт върху информацията и комуникацията, създавайки нов вид техно-аристокрация. Образованието става все по-важен фактор за социалната позиция. В много страни дипломите от престижни университети отварят врати към по-високи позиции в обществото. Този феномен е особено изразен в Южна Корея и Япония, където университетската йерархия пряко влияе на кариерните възможности. Държави като Швеция, Норвегия и Дания са известни с относително плоските си йерархии и високо равнище на социално равенство. Системите за данъчно облагане и социална защита в тези страни значително намаляват неравенствата. Латинска Америка показва някои от най-високите нива на неравенство в света. В страни като Бразилия и Колумбия историческите елити продължават да запазват доминиращи позиции, докато големи части от населението остават в бедност. Страни като Сингапур и Хонг Конг демонстрират уникални модели, където икономическият растеж е създал нови възможности за социална мобилност, но в същото време е увеличил неравенствата. През историята винаги са съществували движения за борба срещу крайните форми на йерархия: Християнското послание за равенство пред Бога Френската революция и идеята за "свобода, равенство, братство" Комунистическите движения от XIX и XX век Феминистичните движения за равенство между половете Съвременните движения за расово и социално равенство Технологичният прогрес поставя нови въпроси за бъдещето на социалните йерархии: Автоматизацията може да елиминира много традиционни работни места, създавайки нови форми на неравенство. Изкуствен интелект може да промени природата на труда и знанието като източници на статус. Генетично инженерство поражда етични въпроси за биологични основи на неравенството. Йерархичното общество е константа в човешката история, но формите му непрекъснато еволюират. От божествените фараони до съвременните технологични магнати, принципите на стратификация се адаптират към новите исторически условия. Разбирането на йерархията е ключово за анализа на социалните проблеми и възможностите за реформи. Докато пълното премахване на всички форми на йерархия може да е нереалистично, стремежът към по-справедливи и мобилни общества остава важна цел за човечеството. Въпросът не е дали йерархията ще съществува, а как да я направим по-справедлива и да увеличим възможностите за всички членове на обществото да реализират своя потенциал, независимо от социалния си произход.

Един от най-често задаваните въпроси в историческите дискусии е защо хората в миналото не са поддържали същата хигиена като днес. Отговорът разкрива сложна картина от икономически, социални и технологически фактори, които са определяли ежедневието на нашите предци. Процесът на къпане в средновековието е изисквал значителни ресурси и подготовка. За една баня са били необходими няколко основни елемента: дърва за огън, метални съдове за подгряване на вода, подходящо корито и топло помещение. Подгряването на достатъчно количество вода е отнемало часове. Металните съдове са били скъпи и не всяко домакинство е притежавало такива с подходящ размер. Самото къпане е трябвало да се извършва бързо, тъй като водата и помещението са се охлаждали много бързо. Климатичните условия са усложнявали допълнително процеса. През зимните месеци къпането е носело реален риск от настинка. В епоха без ефективни лекарства една простуда е можела да има сериозни последствици. Редовното къпане е било привилегия, пряко свързана със социалния статус. Сапуните са били луксозни продукти, достъпни главно за заможните слоеве на обществото. Сапунът е бил луксозен продукт, който си позволявали главно богатите хора, докато бедните са използвали евтини алтернативи като пепел, песък или домашно направени смеси. Парфюмите и ароматните масла са били още по-скъпи. Богатите са използвали тези продукти не само за хигиена, но и като символи на социален престиж. Бедните са разчитали на достъпни алтернативи като билки и растителни масла. Тази икономическа реалност е създавала ясно разграничение между социалните класи. Аромитеите на човек са издавали неговото обществено положение още преди външният му вид. Археологическите данни показват, че грижата за зъбите има дълга история. Преди 6000 години хората вече са използвали примитивни инструменти за почистване на зъбите. Най-ранните находки датират от 3500 година преди Христа от територията на Вавилон и Египет. Древните цивилизации са разработили различни методи за поддържане на устната хигиена. Египтяните са използвали специално обработени клончета с разплетени краища. Процесът на дъвчене е превръщал краищата в подобие на четка. Китайската цивилизация е създала първите реални четки за зъби през 619 година. Те са били изработени от косми на диви свине, закрепени на бамбукова дръжка. Европа е възприела тази иновация чак през XVII век. Различните култури са разработили уникални подходи към зъбната хигиена. Древните гърци са създавали пасти от смляни раковини, корали, талк и пемза. Китайците са предпочитали по-деликатни смеси със соли и мускус. Средновековна Европа е използвала основни материали като хлебна сода и сол. Тези вещества са се прилагали с помощта на парцалчета или директно с пръсти. Понякога са се добавяли подсладители като мед. Аристотел е препоръчвал на Александър Велики да използва "тънка ленена кърпа, която е малко груба" за ежедневно почистване на зъбите. Този съвет показва важността, която древните учени са отдавали на устната хигиена. Съвременната зъбна четка е изобретение на англичанина Уилям Адис от XVIII век. Значителен пробив в технологията е настъпил на 24 февруари 1938 година с появата на първата найлонова четка в американските магазини. Развитието на зъбните пасти също е било постепенно. Първите записи за подобни продукти датират от 1550 година преди Христа, когато са описани смеси от смола, мед и растителни съставки. Съвременните формули включват флуор, избелващи агенти и антибактериални компоненти. Днешните технологии предлагат електрически четки с различни режими на работа, ултразвукови вибрации и дори интелигентни функции за проследяване на хигиенните навици. Модерното разбиране за хигиената се базира на микробиологичните открития от XIX и XX век. Установяването на връзката между микроорганизмите и заболяванията е революционизирало подходите към личната чистота. Развитието на канализационните системи и водоснабдяването е направило редовното къпане достъпно за широките слоеве. Масовото производство на хигиенни продукти е снижило значително техните цени. Съвременните изследвания продължават да усъвършенстват хигиенните практики. Научните данни показват пряката връзка между устната хигиена и общото здравословно състояние, включително сърдечно-съдовите заболявания. Историята на хигиената илюстрира еволюцията на човешката цивилизация. От примитивните клечки за дъвчене до съвременните електрически четки има път от хиляди години непрекъснати подобрения. Съвременните стандарти за чистота са резултат от технологичен прогрес, научни открития и социални промени. Лесният достъп до хигиенни продукти и удобства, които имаме днес, представлява кулминацията на векове иновации и развитие.

Тук говорим за общото понятие за работа с компютър. Има много позиции, които имат изисквания за много елементарни умения. В администрацията не е нужно да можеш да правиш каквото и да е освен да цъкаш на много ясни заучени бутончета. Това си е истински проблем. Но аз имам доста колеги от университета, които завършиха хуманитарни науки, а в момента са програмисти или други специалисти в IT сферата. Да де, но си представи колко PhD-та има в Европа и колко в Индия и Китай, които едва ли откриват толкова много нови неща, които ние тук да не сме чули или разнрали. Всичко е едно писане и мазане на наука, която практически не вижда бял свят. Важното е хартия да се произвежда... В България има 50 университета, колко от тях дават това, което ти смяташ за "значителна част"? Реформа трябва, но като знам как в България се правят реформи ме е страх да си помисля какво може да направят нашите "десижън мейкъри".

Цяло семейство е изядено при жестоко нападение на канибали в испанска пещера по време на неолита Археолози са открили в Испания ужасяващи доказателства за жесток епизод между земеделски общности от късния неолит, завършил с клане и изяждане на най-малко единадесет души, включително деца. Откритието в пещерата Ел Мирадор в Сиера де Атапуерка, публикувано в Scientific Reports, предлага рядък и откровен поглед към междугруповите конфликти преди повече от 5700 години. Изследователите разказват, че жертвите са били одрани, обезкостени, разчленени, със счупени кости за костен мозък, сготвени в изглежда бърз, целенасочен акт на канибализъм, а не ритуален или заради екстремен глад поради недостиг на храна. Доказателства за систематично клане Екипът, ръководен от д-р Палмира Саладие (Palmira Saladié) от IPHES-CERCA и Университета Ровира и Вирджили, анализира 650 човешки останки от два пещерни сектора. Много от тях носят ясни следи от обработка, включително следи от одиране и разчленяване, фрактури за достъп до костен мозък и мозъка в главата, полирани повърхности от варене и следи от зъби, съответстващи на човешките. Най-малко 11 души: 3 деца, 2 юноши, 4 възрастни, плюс 2 възрастни с неизвестна възраст; Следи от готвене по над 500 кости; Следи от човешки зъби по 157 екземпляра; Порезни следи по черепи, ребра, кости на крайници, ръце и крака; Радиовъглеродните дати са между 5709 и 5573 години. Анализът на изотопите на стронций показа, че всички жертви са били местни от региона Атапуерка, което предполага, че това не е било нападение срещу пришълци. Бързото отлагане на останките, заедно с липсата на ритуални артефакти, сочи за кратък, интензивен епизод на насилие и канибализъм. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/tcialo-semejstvo-e-iziadeno-pri-zhestoko-napadenie-na-kanibali-v-ispan-202174.html

Докато пишех статията се замислих, че в България по обяд е пълно с хора, които обядват сами. Но тук конкретно се разглежда много различен въпрос. Все по-често хората излизат да ядат на вън сами целенасочено. Искат да бъдат сами и искат да бъдат в ресторант на маса за 1. Това е нещо ново, което до момента не се е наблюдавало в социологията. Новината е новина, защото става толкова масово в Америка, че ресторантите (не тези за бързо хранене) започват да мислят и да се съобразяват с новите тенденции.

Мисля, че е рано за подобен въпрос, при положение, че в момента ИИ е собственост на конкретни корпорации, а и за да свърши нещо, то трябва да му зададеш доста параметри над които да работи.

Очевидно освен лично мнение нямаш какво да кажеш, но много държиш да омаловажиш документите, които се споделят. Хайде да не посягаме към лични мнения там, където няма нужда.

Запазват ли традиционните търсачки своето значение въпреки AI революцията? Съвременният маркетингов пейзаж преживява трансформация, но новите данни разкриват неочаквана реалност: класическото онлайн търсене демонстрира забележителна устойчивост срещу дигиталните иновации. Въпреки появата на AI-базирани алтернативи, потребителите продължават да разчитат на традиционните търсачки като първичен механизъм за навигация в интернет пространството. Последните изследвания на We Are Social в техния "Global Statshot" доклад разкриват интригуващ дуализъм. От една страна се наблюдава количествено намаление на трафика от търсене, но от друга - качественото въздействие на търсачките като канал за brand discovery остава непоколебимо. Ключовата статистика показва, че 33% от глобалните интернет потребители все още разглеждат търсачките като основния инструмент за откриване на нови марки и услуги. Този процент представлява нарастване с 2,5 процентни пункта за двугодишен период, което се превежда в над 100 милиона нови потребители, които активно използват търсене за brand exploration. Гигантът Google демонстрира стратегическа еволюция в своята бизнес философия, като целенасочено ограничава обема от трафик, който пренасочва към външни уебсайтове. Тази промяна в алгоритъма и представянето на резултатите създава фундаментални предизвикателства пред издателската индустрия. Google регистрира спад от 19,8 милиарда седмични посещения преди три години до 19 милиарда в края на юни 2025 година. Този 4% спад в трафика за 36-месечен период представлява стотици милиони по-малко препратки към външни сайтове месечно. Издателската индустрия изпитва структурни затруднения поради тези промени в търсенето. Традиционният модел на монетизация чрез рекламни приходи, генерирани от органичен трафик, се подлага на сериозно изпитание. Много издатели се сблъскват с дилемата да поддържат операционалната си устойчивост в условията на намаляващи посещения. Докладът предупреждава, че не всички медийни организации ще успеят да се адаптират достатъчно бързо към новата реалност, което може да доведе до консолидация в сектора. Въпреки експанзията на AI-базирани платформи като ChatGPT, които обслужват половин милиард активни потребители месечно, традиционното търсене запазва своята позиция. Данните показват, че 80,6% от онлайн потребителите са използвали търсачка през последния месец в началото на 2025 година - най-ниският показател в историята на GWI проучванията, но все още доминиращ процент. Анализът на потребителското поведение разкрива устойчивост в определени ключови области: Над 50% от глобалните онлайн потребители определят търсачките като първичен инструмент при проучване на потенциални покупки. 44% от интернет потребителите са посетили поне един марков уебсайт през последния месец, демонстрирайки активно взаимодействие между търсене и директно brand engagement. Търсачките функционират като цифров компас за ориентация в обширната онлайн среда. Експертният консенсус предлага балансиран подход към адаптацията: Преждевременното изоставяне на SEO стратегиите би било стратегическа грешка, предвид запазената релевантност на търсенето. Интегриране на AI-базирани платформи като допълнителен, а не заместващ канал в маркетинговия микс. Създаване на съдържание, което отговаря на еволюиращите алгоритми и потребителски очаквания. Дигиталната революция продължава да трансформира начина, по който потребителите взаимодействат с информацията, но традиционното търсене демонстрира адаптивност и устойчивост. Вместо пълна замяна, наблюдаваме еволюция към хибриден модел, където различни технологии коегзистират и служат на различни потребителски нужди.

Новата култура на персоналното кулинарно преживяване предефинира ресторантьорската индустрия Съвременният потребител преоткрива удоволствието от хранене насаме със себе си, което трансформира фундаментално начина, по който ресторантите проектират своите услуги. Тази промяна отразява по-широка културна еволюция към ценене на личното пространство и индивидуалната автономност. Данните разкриват поразителна тенденция: според изследването на American Time Use, младите хора между 15 и 29 години увеличават времето си в усамотение с близо 45% за периода 2010-2023 година. Тази статистика илюстрира фундаментална промяна в социалните навици на цяло поколение. Платформите за ресторантски резервации документират паралелен ръст. Resy фиксира 6% увеличение на индивидуалните резервации в Ню Йорк и впечатляващи 14% в Маями. OpenTable отчита 29% ръст на самостоятелното хранене в САЩ за двугодишен период, докато подобни тенденции се наблюдават в Германия и Великобритания. Литературата и медиите играят ключова роля в преосмисляне на стереотипите. Романът "Маса за един" на Ема Ганън от 2025 година представя самостоятелното хранене като форма на самоуважение и удоволствие, а не като символ на социална изолация. Кулинарните журналисти като Кали Хичкок активно развенчават митовете около "жалостивия" образ на хранещия се сам. Според доклада на TouchBistro за 2025 година, 49% от милениалите и 46% от поколението Z в САЩ практикуват самостоятелно хранене минимум веднъж седмично, превръщайки това в рутинна практика за значителен сегмент от популацията. Предприемчивостта на потребителите катализира нови бизнес модели. Роуз Хо (@theintrovertedater) създава уникална платформа в Instagram, където оценява над 100 заведения според тяхната приспособеност за интровертни посетители. Нейната скала от 1 до 5 оценява ресторантите според критерии като ниво на шум, разположение на масите и общата атмосфера. Японската ресторантьорска философия предлага вдъхновение с концепции като веригата Ichiran, която специализира в индивидуални сепарета за консумация на рамен. Този модел демонстрира как архитектурното решение може да трансформира кулинарното преживяване. Успешните заведения внедряват целенасочени стратегии: Пространствено планиране: Компактни маси, визуални прегради и специализирани зони за тихо хранене създават комфортна среда за индивидуалните посетители. Ценова адаптация: The Progress в Сан Франциско предлага половин порции на половин цена за самостоятелно хранещите се клиенти. Avant Garden в Ню Йорк разработва специализирано меню "Маса за един" от четири ястия за $65. Персонал и атмосфера: Обученият персонал балансира между гостоприемство и дискретност, докато тихата музика и разредено разположение намаляват социалната тревожност. Некои заведения експериментират с минималистични концепции. Mamunako Kohi във Филипините елиминира лицето в лице взаимодействие чрез стенен отвор за сервиране на кафе. Според директора Антон Диас, това решение задоволява както интровертния бариста, така и клиенти, които ценят качественото кафе без социални задължения. Самостоятелното хранене еволюира от социален табу към признат начин за саморазвитие и релаксация. За изтощените професионалисти и студенти то представлява метод за презареждане на социалните батерии в забързания съвременен живот. Ресторантьорската индустрия има възможност да капитализира този растящ сегмент чрез създаване на приветливи пространства за интровертни клиенти. Дългосрочно, самостоятелното хранене може да се позиционира като премиум услуга, отключвайки нови възможности за луксозни кулинарни преживявания в индивидуален формат.

Откриха най-масивната черна дупка досега - с маса, колкото цяла галактика В галактика на милиарди светлинни години от Земята се крие на може би най-масивната черна дупка във Вселената, еквивалентна на цялата маса на малка галактика в един-единствен обект. Кредит Wikimedia Commons Учени са идентифицирали ултрамасивна черна дупка на милиарди светлинни години разстояние.. Гигантска черна дупка, скрита в галактика на 5 милиарда светлинни години разстояние от нас, е най-масивната, която е била директно измерена, повече от 10 000 пъти по-масивна от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път и около 36 милиарда пъти по-голяма от масата на нашето слънце. "Това е най-масивната черна дупка във Вселената", заявява Томас Колет (Thomas Collett) от Университета в Портсмут, Великобритания. "Това е масата на малка галактика в една сингулярност." Ултрамасивната черна дупка се намира на около 5 милиарда светлинни години от нас в Космическата подкова, една от най-масивните известни галактики. Космическата подкова е и най-голямата известна галактическа гравитационна леща - галактика, която може да увеличава светлината зад себе си поради огромното си гравитационно привличане. Докато предишни изследвания предполагаха, че в центъра на тази галактика може да се намира изключително масивна черна дупка, изследователите се затрудняваха да определят размера ѝ. Космическата гравитационна леща "Подкова". Новооткритата ултрамасивна черна дупка се намира в центъра на оранжевата галактика. Далеч зад нея се намира синя галактика, която се изкривява в пръстен с форма на подкова от изкривявания в пространство-времето, създадени от огромната маса на оранжевата галактика на преден план. Кредит: NASA/ESA За да определят по-точно масата на черната дупка, Колет и екипът му измерват колко бързо се въртят звездите около нея, тъй като скоростта им зависи от масата на черната дупка. За да поставят ограничения върху потенциалната маса, изследователите измерват и колко светлина се пречупва от гравитацията на черната дупка – ефект, наречен гравитационна леща. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/kosmos/otkriha-naj-masivnata-cherna-dupka-dosega-s-masa-kolkoto-tciala-gal-202170.html

Медицинската наука постигна исторически пробив в борбата срещу диабет тип 1. Хората с това заболяване могат скоро да забравят дългогодишната зависимост от ежедневните инсулинови инжекции благодарение на иновативен терапевтичен подход. За разлика от традиционните методи за лечение, които се фокусират върху симптомите, новата терапия Zimislecel атакува самия корен на проблема. Тя представлява първото лечение в медицинската история, което се бори с основната причина за диабет тип 1. Разработката на този терапевтичен метод отне повече от две десетилетия интензивни изследвания. Медицинската общност го определя като едно от най-революционните постижения в съвременната ендокринология. Zimislecel работи чрез възстановяване на естествената способност на организма да произвежда инсулин. При диабет тип 1 имунната система грешно атакува и унищожава бета-клетките в панкреаса, които са отговорни за инсулиновата секреция. Новата терапия използва специално култивирани стволови клетки. След трансплантация те заемат мястото на разрушените клетки и възобновяват нормалното инсулиново производство. Организмът отново придобива способността самостоятелно да регулира кръвната захар. По същество пациентите получават функционален "нов панкреас" на клетъчно ниво. Това им позволява да живеят без постоянните инжекции и строгия режим. Проучването, публикувано в престижното издание The New England Journal of Medicine, демонстрира забележителни резултати. От дванадесетте пациенти, които са получили пълна доза, десет се се освободили напълно от нуждата да си инжектират инсулин. Един от участниците в изследването остава независим от инсулинови инжекции повече от 24 месеца. Останалите показват драстично намаление на инсулиновите нужди и значително подобрен гликемичен контрол. Терапията се прилага чрез интравенозна инжекция в порталната вена. Клетките се вкореняват в организма и възстановяват секрецията на C-пептид - ключовия маркер за инсулиново производство. Новото лечение не е лишено от сериозни предизвикателства. То изисква продължително потискане на имунната система, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантираните клетки. По време на клиничното проучване са възникнали два фатални случая. Един пациент е починал от криптококов менингит, а друг - от усложнения, свързани с тежко невродегенеративно заболяване. Макар тези случаи да не са пряко свързани с Zimislecel, те повдигат въпроси за безопасността на имуносупресивната терапия. Zimislecel представлява сложна медицинска процедура, а не обикновено лекарство за перорален прием. Въпреки това той предлага траен ефект и решава проблема в основата му. Терапията все още не е достъпна за широката общественост, като в момента протичат финалните етапи на тестване и процеса на регулаторно одобрение. Медицинската общност вече я признава за революционен пробив, особено за пациенти с лошо контролирано заболяване. Zimislecel няма веднага да замести съществуващите терапии. Той обаче може да стане ключът към бъдеще без инсулинова зависимост за милиони хора по света. До този момент Диабет тип 1 се считаше за неизлечимо заболяване. Пациентите можеха само да компенсират състоянието си чрез ежедневни инжекции и строг мониторинг. Постоянният страх от хипогликемия, усложненията и ограниченията в ежедневието могат скоро да останат в миналото. Медицината придобива възможност да се намеси в самия патогенетичен механизъм и да върне на хората нормалния начин на живот. Тази терапевтична иновация е резултат от десетилетия научни изследвания, подкрепени с убедителни клинични данни. Тя представлява истинска надежда за хората, живеещи с диабет тип 1. Въпреки че пътят към масовото приложение все още не е завършен, за първи път медицината разполага с инструмент за потенциално излекуване. Това е фундаментална промяна от дългогодишния подход на доживотен контрол към възможност за окончателно решение на проблема.

ГМО: Истини и Митове I. Въведение: Генетично Модифицираните Организми в Центъра на Дебата Генетично модифицираните организми (ГМО) представляват растения, животни или микроорганизми, чийто генетичен материал (ДНК) е променен по начин, който не може да се случи естествено чрез размножаване или естествена рекомбинация.1 Тази технология, известна като генетично инженерство, позволява прецизно въвеждане на специфични черти, които могат да подобрят агрономическите характеристики, хранителната стойност или устойчивостта на културите.2 Въпреки че терминът "ГМО" е често срещан, той често е подвеждащ, тъй като генетичната модификация е част от земеделската практика от хилядолетия.3 Хората са прекроявали екосистемите в продължение на хилядолетия, както пряко чрез лов и конкуренция с други животни, така и косвено чрез обезлесяване и промени в земеползването за селскостопански цели.4 Съвременните методи обаче позволяват много по-прецизни и целенасочени промени в сравнение с традиционното селективно развъждане. Настоящата статия цели да разгледа обективно и основано на доказателства дебата около ГМО, като разграничи научно доказаните факти от широко разпространените митове. Ще бъдат анализирани въздействията върху здравето, околната среда, икономиката и обществото, както и регулаторните рамки и алтернативните подходи в земеделието. Чрез задълбочен преглед на позициите на водещи научни институции и регулаторни органи, както и разглеждане на социално-икономическите аспекти, докладът се стреми да предостави балансиран поглед върху тази сложна и често поляризираща тема. II. Научен Консенсус и Обществено Възприятие: Разминаващи се Гледки Въпросът за безопасността на генетично модифицираните храни е в центъра на обществения дебат от десетилетия. Въпреки това, позициите на водещи научни и здравни организации по света показват значително съгласие по този въпрос. Позиции на водещи научни и здравни организации относно безопасността на ГМО Съществува научен консенсус, че наличните понастоящем храни, получени от ГМ култури, не представляват по-голям риск за човешкото здраве от конвенционалните храни.5 Важно е обаче да се отбележи, че всяка ГМ храна трябва да бъде тествана индивидуално преди въвеждане на пазара.5 Световната здравна организация (СЗО): Отбелязва, че няма доказателства, че използваните в момента антибиотични маркерни гени в ГМ растения представляват риск за здравето на хората или домашните животни.6 Националните академии на науките, инженерството и медицината (САЩ): Доклад от 2016 г. не открива убедителни доказателства за неблагоприятни последици за здравето, пряко приписвани на консумацията на храни, получени от ГМ култури.7, 8 Изследванията върху животни и химическият състав на ГМ храни, които понастоящем са на пазара, не показват разлики, които биха предполагали по-висок риск за човешкото здраве и безопасност в сравнение с техните не-ГМ аналози.7, 9 Епидемиологичните данни не показват връзки между каквито и да е заболявания или хронични състояния и консумацията на ГМ храни.7 Европейският орган за безопасност на храните (EFSA): Оценява безопасността на ГМО преди тяхното разрешаване за употреба като храни, фуражи или за отглеждане в ЕС, включително ГМ растения, микроорганизми и животни.10 EFSA предоставя независими научни съвети по оценка на безопасността на храни и фуражи, оценка на риска за околната среда и молекулярна характеристика.11 Американската медицинска асоциация (AMA): Доклад на научния съвет на AMA посочва, че не са открити дългосрочни здравни ефекти от използването на трансгенни култури и ГМ храни, и че тези храни са "съществено еквивалентни" на техните конвенционални аналози.12 AMA не подкрепя задължителното етикетиране на ГМ храни въз основа на научна обосновка.12 Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA): Счита, че наличието или отсъствието на ГМО съставки само по себе си не е индикатор за безопасност, качество или хранително съдържание на храната, и не смята задължителното етикетиране за необходимо.13 Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO): Заема балансиран подход, признавайки потенциала на генното инженерство за увеличаване на производството и продуктивността в селското стопанство, но призовава за подходяща оценка на всеки продукт.14 FAO признава, че биотехнологиите могат да помогнат за посрещане на нуждите на нарастващото население.14 Анализ на разликата между научното съгласие и обществените опасения Въпреки ясния научен консенсус, голяма част от обществеността е значително по-малко склонна от учените да възприема ГМ храните като безопасни.5 Проучванията показват широко разпространена загриженост сред потребителите, че консумацията на ГМ храни е вредна и че биотехнологиите са рискови, като се изисква повече информация и контрол върху поемането на такива рискове.5 Например, 88% от учените от Американската асоциация за напредък на науката (AAAS) смятат ГМ храните за безопасни, в сравнение с едва 37% от широката общественост.5 Тази значителна разлика между научното разбиране и общественото доверие представлява ключово предизвикателство. Налице е ясен и значителен разрив между научния консенсус за безопасността на ГМО, подкрепен от множество водещи организации като СЗО, АМА, Националните академии на науките и EFSA, и общественото възприятие, което е много по-скептично.5, 7, 9, 12 Този дисонанс не е просто въпрос на информираност, а по-скоро дълбоко вкоренен проблем с доверието. Част от причината за това може да е съществуването на "алтернативни" научни гледни точки, които оспорват консенсуса 15, 16, както и твърдения за индустриална пристрастност в изследванията.9, 16 Някои независими изследователи оспорват твърденията за консенсус относно безопасността на ГМО, посочвайки оскъдност и противоречивост на научните доказателства.15 Те твърдят, че липсата на консенсус е очевидна и от международните споразумения като Протокола от Картахена за биобезопасност, които изискват оценка за всеки отделен случай.15 Това предполага, че комуникацията на научните открития към широката публика е недостатъчна или неефективна, или че обществените опасения произтичат от по-широки социални, етични и икономически съображения, а не само от научните данни. Този дисонанс подкопава обществената подкрепа за научния прогрес в областта на биотехнологиите и може да доведе до по-строги регулации, които не са базирани на научни доказателства, потенциално ограничавайки достъпа до технологии, които биха могли да предложат ползи за продоволствената сигурност.17, 18 Различните регулаторни подходи между САЩ и ЕС 17, 18 са пряко свързани с прилагането на превантивния принцип в Европа.19, 20 Докато САЩ се фокусират върху научната оценка на риска на базата на характеристиките на продукта, ЕС възприема по-предпазлив подход, при който липсата на пълна научна документация за безопасност може да доведе до отказ от въвеждане на ГМО, дори при липса на доказана вреда.19, 20 Тази фундаментална разлика във философията води до значителни търговски бариери 17 и оказва влияние върху глобалното възприемане и развитие на ГМО технологиите. Тя също така отразява по-дълбоки културни различия в отношението към храната и науката.18 Таблица 1: Позиции на Ключови Организации относно Безопасността на ГМО Организация Основна позиция относно безопасността на ГМО Ключови нюанси или препоръки Източник Световна здравна организация (СЗО) Наличните ГМ храни не представляват по-голям риск от конвенционалните. Всяка ГМ храна се тества индивидуално. Няма доказателства за риск от антибиотични маркерни гени. 5, 6 Национални академии на науките, инженерството и медицината (САЩ) Няма убедителни доказателства за неблагоприятни здравни ефекти. Не са открити връзки с рак, затлъстяване, диабет, алергии и др. 7, 9 Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) Оценява безопасността на ГМО преди разрешаване за употреба в ЕС. Предоставя независими научни съвети по безопасност на храни/фуражи и оценка на околната среда. 10, 11 Американска медицинска асоциация (AMA) Няма дългосрочни здравни ефекти, ГМ храни са "съществено еквивалентни". Не подкрепя задължително етикетиране. Признава потенциални ползи и насърчава изследвания. 12 Американска ветеринарномедицинска асоциация (AVMA) Наличието/отсъствието на ГМО не е индикатор за безопасност/качество. Не подкрепя задължително етикетиране. 13 Организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO) Балансиран подход, признава потенциала за увеличаване на производството. Призовава за подходяща оценка на всеки продукт и прилагане на превантивния принцип. 14, 19 Таблицата визуално обобщава позициите на множество авторитетни международни и национални научни и здравни организации, като веднага показва на читателя наличието на общо съгласие по въпроса за безопасността. Освен общата позиция, таблицата включва и специфични нюанси или препоръки от всяка организация, което предотвратява опростяване на сложната научна позиция и показва, че "консенсусът" не е сляпо одобрение, а резултат от внимателна оценка. Читателите лесно могат да сравнят позициите на различните организации, което е особено полезно предвид обществения дебат, където често се цитират избирателно изказвания. Представянето на тези авторитетни източници на едно място, с ясни препратки, повишава достоверността на статията и помага за изграждане на доверие у читателя, че информацията е основана на солидни научни доказателства. III. Истините за ГМО: Ползи и Приложения Генетично модифицираните организми са разработени с конкретни цели, които често водят до значителни ползи в селското стопанство, както за производителите, така и за околната среда и потребителите. Подобрени агрономически характеристики Генетично модифицираните култури предлагат подобрени добиви, повишена хранителна стойност, по-дълъг срок на годност и устойчивост на суша, замръзване или насекоми вредители.2 Устойчивост на насекоми: Примерите включват царевични сортове, съдържащи ген за бактериален пестицид (Bt), който убива ларвни вредители.2 Тази вградена защита позволява на фермерите да прилагат по-малко спрей пестициди, което намалява излагането на химикали както за работниците, така и за околната среда.21 Толерантност към хербициди: Соя с вмъкнат ген, който я прави устойчива на хербициди като Roundup, позволява на фермерите да контролират плевелите без да увреждат културите.2 Използването на тези хербицидно-толерантни култури намалява нуждата от оран на почвата, което спомага за поддържане на почвеното здраве, намалява ерозията и оттичането на торове, както и разхода на гориво и труд.3, 21 Устойчивост на растителни вируси: Пример за това е ГМ папая "Rainbow", разработена да бъде устойчива на вируса на пръстеновидните петна, който застрашава хавайската индустрия за папая и поминъка на местните фермери.21 Приложения в развиващи се страни: ГМ патладжан, устойчив на насекоми, се въвежда постепенно сред фермерите в Бангладеш от 2014 г. насам, което води до по-високи доходи за тях и по-малко излагане на пестициди.21 USAID също така работи с партньорски страни в Африка и други региони по няколко основни култури, като устойчива на вируси маниока, устойчив на насекоми кравешки грах и устойчив на болести картоф.21 Повишена хранителна стойност и намаляване на хранителните отпадъци Разработват се "хранително подобрени" ГМ култури, включително сортове пшеница без глутен, зеленчуци с по-високо съдържание на витамин Е, който помага в борбата със сърдечни заболявания, и "златен ориз", генетично модифициран да съдържа витамин А и желязо за предотвратяване на често срещани хранителни дефицити.2 ГМ ябълки, които не покафеняват при нарязване, вече са налични за продажба и могат да помогнат за намаляване на хранителните отпадъци, което е важен принос към устойчивостта на хранителната система.21 Иконоически и екологични ползи за фермерите Като цяло, ГМ културите са довели до благоприятни икономически резултати за производителите, които са ги приели, въпреки че резултатите варират в зависимост от изобилието на вредители, земеделските практики и селскостопанската инфраструктура.7 Изследванията показват, че ГМО са намалили общото използване на химически пестициди (както хербициди, така и инсектициди) с 37%.3 Фермерите, които отглеждат ГМ култури като соя и царевица, извършват по-малко оран, което намалява загубата на повърхностен почвен слой, ерозията и свързаното с това оттичане на торове.3 ГМ културите са увеличили добивите с 22% и печалбите на фермерите с 68%.3 Те също така са намалили емисиите на CO2 с 27 милиарда кг, еквивалентно на премахването на 12 милиона автомобила от пътя, главно чрез позволяване на практики без оран.3 Проучвания показват, че ГМ културите водят до увеличени добиви и по-високи нетни приходи за фермерите.22 Първоначално ГМО бяха възприемани предимно като средство за увеличаване на добивите и устойчивост на вредители/хербициди.2, 21 Въпреки това, данните показват, че те имат и значителни екологични ползи, като намаляване на употребата на пестициди 3, 21, намаляване на емисиите на CO2 чрез практики без оран 3 и потенциално намаляване на хранителните отпадъци.21 Това премества фокуса от чисто продуктивен към по-широк аспект на устойчивост. Тази многостранна полза предполага, че ГМО могат да бъдат част от по-широка стратегия за устойчиво земеделие, а не само инструмент за интенсификация. Дискусията за ГМО трябва да надхвърли простото "повече храна" и да включи "по-устойчиво производство на храна". Ролята на ГМО в контекста на глобалната продоволствена сигурност До 2050 г. световното население ще достигне 9.1 милиарда души, което е с 34% повече от днес, като почти цялото увеличение ще бъде в развиващите се страни.23 За да се изхрани това по-голямо, по-урбанизирано и по-богато население, производството на храни трябва да се увеличи със 70%.23, 24 Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) признава, че генетичното инженерство има потенциал да помогне за увеличаване на производството и продуктивността в селското стопанство, горското стопанство и рибарството, което може да доведе до по-високи добиви в страни, които днес не могат да произвеждат достатъчно храна.14 Въпреки че ГМ културите като цяло са довели до благоприятни икономически резултати за фермерите 3, 7, 22, докладът на Националните академии на науките подчертава, че трайните и широкообхватни ползи за малките фермери зависят от институционална подкрепа, като достъп до кредит, достъпни ресурси и услуги.7 Това е в контраст с опасенията, че ГМО могат да концентрират контрола в ръцете на големи корпорации и да навредят на малките фермери.1 Това показва, че технологията сама по себе си не е достатъчна; социално-икономическият контекст и политиките за подкрепа са критични за това дали ползите от ГМО достигат до всички слоеве на земеделското население, особено в развиващите се страни. IV. Митовете и Опасенията около ГМО: Анализ на Доказателствата Въпреки научния консенсус за безопасността на ГМО, съществуват редица широко разпространени митове и опасения, които подхранват обществения скептицизъм. Важно е да се разгледат тези твърдения в светлината на наличните научни доказателства. Мит 1: ГМО са опасни за човешкото здраве Някои твърдят, че ГМ храни могат да бъдат токсични или алергенни, и че липсват дългосрочни тестове.16 Споменават се случаи на предполагаеми заболявания, свързани с ГМ храни, като например соя с протеин от бразилски орех, която е била алергенна.25, 26 Въпреки тези твърдения, няма документирани случаи на неблагоприятни ефекти върху човешката популация от ГМ храни.5 Националните академии на науките не са намерили връзка между консумацията на ГМ храни и повишен риск от рак, затлъстяване, диабет, бъбречни заболявания, цьолиакия, аутизъм или хранителни алергии.9 Тестовете за алергенност са стандартна част от процеса на разработване на ГМО, като се гарантира, че новите протеини не са алергени.26 Продукти, които са показали потенциал за алергични реакции (като споменатата соя с бразилски орех), не са пуснати на пазара.25, 26 Повишаването на честотата на хранителните алергии предхожда комерсиализацията на ГМ храни и се наблюдава и в страни с ограничен достъп до ГМ култури, което показва липса на причинно-следствена връзка.25 Твърденията, че ГМ Bt инсектицидни култури вредят само на насекомите, но са безвредни за животни и хора, са оспорени, като се посочва, че Bt токсинът може да не се разгражда безвредно в храносмилателния тракт и може да има опасности за хората и животните.16 Въпреки това, AMA отбелязва, че вредните ефекти на Bt-съдържащи растения върху нецелеви организми, открити в лабораторни условия, не са наблюдавани на полето.12 Мит 2: ГМО водят до "суперплевели" и увеличават употребата на химикали Опасенията, че ГМО водят до появата на "суперплевели" и увеличават зависимостта от химикали, са широко разпространени. "Суперплевели" е подвеждащ термин; те са плевели, които са еволюирали, за да избегнат конкретна стратегия за управление на плевелите.27 Учените твърдят, че плевелите в крайна сметка развиват резистентност към всякакви химикали, включително тези, използвани от органични фермери, чрез многократно излагане.27 Няма доказателства, че ГМО уникално причиняват развитието на по-устойчиви плевели; други не-ГМО култури имат по-сериозни проблеми с плевелите.27 Основната причина за резистентността на плевелите е прекомерното разчитане на стратегии за управление на плевелите с един механизъм на действие и липсата на интегрирани практики за управление на вредителите.27, 28 Интересно е, че броят на новите случаи на резистентност към хербициди всъщност е намалял след широкото приемане на ГМ култури.27 Първите резистентни на глифозат плевели са открити в Австралия през 1996 г., където не са отглеждани ГМ култури.27 Влиянието върху общото използване на пестициди е нюансирано. Както бе споменато, ГМО са намалили общото използване на химически пестициди с 37%.3 Въпреки това, някои ГМ култури, толерантни към специфични хербициди, са довели до увеличена употреба на тези хербициди, като глифозат. Учените продължават да проучват дали тази тенденция представлява рискове за здравето на селскостопанските работници и потребителите, но досега няма доказателства за връзка между глифозат и рак при потребителите.9 Въпреки че ГМО, устойчиви на хербициди, са създадени с цел намаляване на нуждата от оран и общото използване на пестициди 3, 21, тяхното широко разпространение е довело до прекомерна зависимост от един хербицид (глифозат). Тази прекомерна зависимост, а не самите ГМО, е основният двигател за еволюцията на резистентни плевели.27, 28 Това е пример за това как технологията, макар и с потенциални ползи, може да доведе до нежелани последици, ако не се прилага в рамките на интегрирани практики за управление на вредителите. Проблемът не е в самата ГМ технология, а в начина, по който се прилага в мащабното земеделие. Това подчертава необходимостта от холистични агрономически стратегии, които да включват ротация на културите, разнообразни методи за контрол на плевелите и отговорно използване на всички налични инструменти, включително ГМО, за да се предотврати развитието на резистентност и да се поддържа екологичното равновесие. Мит 3: Кръстосано замърсяване и неговите последици ГМ замърсяването е нежелано разпространение на ГМО или генетичен материал от ГМО към не-ГМ растения, животни и храни, което може да стане чрез разпространение на полени, изпускане на семена и смесване на храни и фуражи.29 Това "живо замърсяване" може да се самовъзпроизвежда и да има отрицателни екологични, социални и икономически последици.29 Фермерите, които отглеждат не-ГМО култури, се притесняват от замърсяване от съседни ГМО полета чрез кръстосано опрашване или смесване по време на съхранение.1, 30 Това може да доведе до отхвърляне на реколтата им и загуба на достъп до пазари, които изискват не-ГМО продукти.1, 30 Замърсяването застрашава целостта на органичните храни, тъй като органичните стандарти забраняват използването на ГМ растения.31 Мит 4: Корпоративен контрол и ограничаване на правата на фермерите Едно от най-сериозните опасения, свързани с ГМО, е потенциалният корпоративен контрол върху продоволствената система. ГМ семената са патентовани продукти, собственост на компаниите, които ги произвеждат.1 Това означава, че фермерите нямат право да запазват и презасаждат семена от ГМ култури, което е традиционна практика от векове.1, 3, 22 Договорите често съдържат клауза "без запазени семена", която изисква ежегодна покупка на нови ГМ семена.22 Малък брой големи компании за семена и химикали (BASF, Bayer, Dow, DuPont и Syngenta) контролират значителна част от глобалния пазар на агрохимикали, търговски семена и частни изследвания и разработки в областта на семената и пестицидите.1 Тази концентрация на власт може да бъде опустошителна за фермерите, тъй като повишава разходите за земеделие (ГМ семената струват 3-6 пъти повече от конвенционалните) и ограничава избора им на семена.1 Има опасения, че това води до "корпоративна наука", където независимите изследвания са ограничени от патентното право и достъпа до ГМ семена.1 Патентоването на ГМ семена и свързаните с тях договори за "без запазени семена" 1, 22 представляват фундаментална промяна в традиционните земеделски практики. Те лишават фермерите от вековното право да запазват и обменяват семена, което ги прави зависими от ежегодни покупки от малък брой доминиращи корпорации.1 Тази концентрация на пазарна власт не само повишава разходите за фермерите, но и ограничава тяхната автономия и избор на семена.1 Това повдига сериозни въпроси за продоволствения суверенитет, устойчивостта на селскостопанските системи и разпределението на властта в глобалната хранителна верига. Потенциалът за "живо замърсяване" 29 допълнително усложнява ситуацията за не-ГМО и органични фермери, създавайки търговски бариери и заплашвайки тяхната икономическа жизнеспособност.1, 30 V. Регулаторни Рамки и Глобални Различия Регулаторният пейзаж за ГМО е силно фрагментиран в световен мащаб, което води до значителни различия в приемането и търговията с тези продукти. Сравнителен анализ на регулаторните подходи в различни региони (напр. САЩ и ЕС) САЩ: Имат по-либерална регулаторна рамка за ГМО, като много продукти са тествани и комерсиално произведени и пуснати на пазара.17 Три различни агенции (FDA, EPA, USDA) са отговорни за различни аспекти на ГМ културите.17, 32 Етикетирането се изисква само при значителна промяна в характеристиките на продукта или здравен риск, като алергенност.17 Европейски съюз (ЕС): Възприел е значително по-различен регулаторен подход, като малко продукти са одобрени и съществува де факто мораториум върху производството, вноса и вътрешната продажба на повечето ГМ култури.17 ЕС прилага превантивния принцип, което означава, че ако има възможност за вреда, дори без пълно научно съгласие, действието не трябва да се предприема.20 Допустимите нива за неволно присъствие на ГМО са изключително ниски (0.9% за одобрени, 0.5% за неодобрени).17 Исторически и културни фактори: Различията произтичат от фундаментални различия в потребителските нагласи и очаквания.17 В САЩ възприятието за храната е по-утилитарно и свързано с науката и прехраната, докато в Европа има по-голяма естетическа оценка на храната и скептицизъм към науката, повлиян от исторически събития, като например разрушенията от военни и фашистки технологии.18 Ролята на националните и международни регулаторни органи EFSA (ЕС): Оценява безопасността на ГМО за храна, фуражи и отглеждане, като заявленията се подават през националните компетентни органи.10, 11 FAO (ООН): Заема балансиран подход, признавайки ползите, но призовавайки за подходяща оценка и прилагане на превантивния принцип, особено по отношение на рисковете за здравето и околната среда.14, 19 СЗО (ООН): Преглежда безопасността на ГМ храни от растителен произход.6 Национални академии на науките (САЩ): Подчертават, че регулацията трябва да се фокусира върху новите характеристики и опасности, а не само върху метода на производство.7 Влияние на регулациите върху търговията и приемането на ГМО Различията в регулаторните подходи значително променят търговските потоци. Например, износът на ГМ рапица от Канада за ЕС е спрял след 1998 г., а вносът на ГМ царевица от САЩ в ЕС почти е преустановен.17 Това води до търговски спорове, като случая, заведен от Аржентина, Канада и САЩ срещу ЕС, където СТО установява, че действията на ЕС не са били основани на съответстващи на СТО оценки на риска.14 Значителните различия в регулаторните рамки за ГМО между региони като САЩ и ЕС 17, 18 създават търговски бариери и пречат на глобалното разпространение на ГМ култури, дори когато те предлагат решения за продоволствената сигурност.14, 23, 24 Тази фрагментация не се дължи само на научни различия, а и на дълбоко вкоренени културни, социални и икономически фактори.18 Това означава, че въпреки потенциала на ГМО да допринесат за изхранването на нарастващото население, политическите и регулаторни пречки могат да ограничат тяхното въздействие. Несъответствието в регулациите може да доведе до неефективност в глобалната хранителна система и да попречи на адекватния отговор на бъдещите предизвикателства пред продоволствената сигурност. VI. Бъдещето на Селското Стопанство: ГМО в по-широк Контекст Изправени пред предизвикателствата на нарастващото световно население и изменението на климата, селското стопанство търси разнообразни решения. ГМО са само един от инструментите в този комплекс от подходи. Алтернативни и Допълващи Подходи Биологично земеделие: принципи, ползи и ограничения: Принципи: Основава се на екологично базиран контрол на вредителите и биологични торове, произлизащи от животински и растителни отпадъци, както и азотфиксиращи покривни култури.31 Забранява синтетични пестициди, торове, йонизиращо лъчение и ГМ растения.31 Приоритет е изграждането и поддържането на богата, жива почва чрез добавяне на органична материя.31 Ползи: Използва по-малко пестициди, намалява ерозията на почвата, намалява извличането на нитрати в подпочвените води и рециклира животински отпадъци.31, 33 Насърчава биоразнообразието и здравето на почвата.33 Ограничения: Обикновено води до по-високи цени на храните за потребителите и по-ниски добиви (около 25% по-ниски) в сравнение с конвенционалното земеделие.31 Прецизно земеделие: ефективност, устойчивост и технологични иновации: Принципи: Използва технологии като GPS-управлявани машини, сензорни мрежи и дронове за наблюдение на условията на полето с висока детайлност.34, 35 Позволява прилагане на променливи норми на торове и пестициди, което оптимизира използването на ресурси.34 Ползи: Максимизира ефективността, намалява отпадъците от вода, торове и пестициди, увеличава добивите и подобрява устойчивостта.34, 35 Може да намали разходите за гориво, труд и поддръжка.34 Допринася за по-добро качество на водата чрез намаляване на оттичането на хранителни вещества.34 Устойчивост: Намалява екологичното въздействие чрез оптимизирано използване на ресурси и минимизиране на отпадъците.34, 35 Агроекология: холистичен подход към продоволствената сигурност и екосистемните услуги: Принципи: Интегриран подход, който прилага екологични и социални концепции за проектиране и управление на хранителни и селскостопански системи, оптимизиращи взаимодействията между растения, животни, хора и околна среда.36 Включва съвместно създаване на знания, социални ценности, справедливост, рециклиране, намаляване на външните входове и подобряване на здравето на почвата.37 Ползи за продоволствената сигурност: Доказано е, че агроекологичните системи осигуряват резултати за продоволствената сигурност (наличност, достъп, използване, стабилност), които са също толкова добри или по-добри от конвенционалните алтернативи.36 Това се постига чрез диверсификация на културите, системи, базирани на бобови растения, агролесовъдство и смесени системи за отглеждане на култури и добитък.36 Екосистемни услуги: Агроекологията осигурява множество услуги, като контрол на вредителите, опрашване, здраве на почвата, контрол на ерозията и адаптация към изменението на климата.36, 37 Изправени пред нарастващото световно население и предизвикателствата на климатичните промени 23, 24, селското стопанство не може да разчита само на един подход. Данните показват, че ГМО, органичното земеделие, прецизното земеделие и агроекологията предлагат различни, но потенциално допълващи се пътища към продоволствената сигурност и устойчивост.3, 31, 35, 36 Например, докато ГМО могат да увеличат добивите и да намалят употребата на пестициди, органичното земеделие се фокусира върху здравето на почвата и биоразнообразието, а прецизното земеделие оптимизира използването на ресурси. Агроекологията предлага холистичен подход, който интегрира екологични и социални аспекти. Ефективното справяне с бъдещите предизвикателства ще изисква интегриран подход, който използва най-добрите практики от всяка област, адаптирани към местните условия и нужди. Това означава, че дебатът не трябва да бъде "ГМО срещу органично", а как всички тези инструменти могат да бъдат използвани синергично за постигане на общата цел за устойчиво и сигурно снабдяване с храна. Нови Технологии: Генно Редактиране (CRISPR) и Бъдещи Перспективи Разлики между традиционни ГМО и генно редактирани култури: Традиционни ГМО: Включват вмъкване на чужда ДНК от друг организъм в генома на целевия организъм.38 Генно редактиране (CRISPR): Позволява прецизни промени в собствената ДНК на вида, без да се вмъква чужда ДНК.32, 38 Това е като "високотехнологична форма на селективно развъждане", ускоряваща процеси, които биха се случили естествено чрез традиционно развъждане.38 Регулаторен статус и потенциал за бъдещи приложения: САЩ: Генно редактираните растения се регулират от координирана рамка между USDA, FDA и EPA.32 USDA вече е разширила изключенията за растения с модификации, постижими чрез конвенционално развъждане.32 FDA прилага подход, основан на риска, фокусирайки се върху характеристиките на храната, независимо от метода на разработване.32 ЕС: През 2018 г. Европейският съд постанови, че генно редактираните култури попадат под Директивата за ГМО от 2001 г., което означава строга регулация, дори ако не се въвеждат "чужди" гени.20 Въпреки това, през юли 2023 г. Европейската комисия издаде нови препоръки за преразглеждане на регулациите, като ефективно отделя генното редактиране от ограниченията за ГМО, ако модификациите са сравними с тези от конвенционалното развъждане.20 Потенциал: Генното редактиране предлага възможности за подобряване на размера, продуктивността, устойчивостта на болести и суша, както и хранителната стойност на културите и добитъка.38 То е възприемано като по-приемливо на световния пазар от традиционните ГМО, тъй като "етикетът ГМО може да отблъсне някои страни".38 Технологиите за генно редактиране, като CRISPR, се позиционират като значително различни от традиционните ГМО, главно поради факта, че не включват въвеждане на чужда ДНК.32, 38 Тази разлика е ключова за приемането им на пазара, особено в региони като ЕС, където традиционните ГМО срещат силна съпротива.20, 38 Въпреки че някои учени оспорват тази "разлика" от гледна точка на крайния продукт 38, регулаторните промени в ЕС 20 показват нарастващо признание за този подход. Генното редактиране може да представлява бъдещето на биотехнологиите в селското стопанство, предлагайки по-голяма прецизност и потенциално по-широко обществено и регулаторно приемане. Това може да доведе до нова вълна от иновации, които да се справят с предизвикателства като изменението на климата и хранителните дефицити, като същевременно преодолеят част от съществуващите бариери пред традиционните ГМО. Таблица 2: Сравнение на Традиционни ГМО и Генно Редактирани Култури (CRISPR) Критерий Традиционни ГМО Генно Редактирани Култури (CRISPR) Източник Метод на модификация Вмъкване на чужда ДНК от друг организъм. Прецизни промени в собствената ДНК на вида. 32, 38 Вмъкване на чужда ДНК Да, основна характеристика. Не, работи само в рамките на собствената ДНК. 38 Прецизност По-малко прецизно, може да доведе до "непредвидени промени".16 Висока прецизност, насочени промени в специфични места на генома. 38, 39 Време за разработка По-дълъг процес. Ускорява процеси, които биха се случили естествено чрез традиционно развъждане. 38 Регулаторен статус в САЩ Регулирани от USDA, FDA, EPA. Регулирани от USDA, FDA, EPA; разширени изключения за модификации, постижими конвенционално. 32 Регулаторен статус в ЕС Строго регулирани, де факто мораториум, попадат под Директива 2001/18/EC. Първоначално под Директива 2001/18/EC; нови препоръки за отделяне от ГМО, ако са сравними с конвенционалното развъждане. 20 Обществено възприятие/приемане Значителен скептицизъм и съпротива. Възприемани като по-приемливи, "етикетът ГМО може да отблъсне някои страни". 5, 38 Тази таблица изяснява терминологията, предоставяйки ясно и кратко разграничение между традиционните ГМО и генното редактиране, което е от съществено значение за информирания разговор. Тя акцентира върху основните различия, като липсата на чужда ДНК при генното редактиране и по-високата прецизност, които са критични за разбирането на новите регулаторни подходи и общественото приемане. Сравнението на регулаторния статус в САЩ и ЕС илюстрира как различните подходи към тези технологии влияят на тяхното развитие и комерсиализация в различни региони. Чрез изясняване на генното редактиране, таблицата подготвя читателя за бъдещи тенденции в селското стопанство и показва как науката се развива, за да отговори на предизвикателствата по нови начини. VII. Заключение: Балансиран Поглед към ГМО Генетично модифицираните организми са комплексна технология, която е в основата на интензивен глобален дебат. Анализът на наличните данни разкрива, че ГМО имат доказани ползи за селското стопанство, включително повишени добиви, намалена употреба на пестициди и подобрени хранителни характеристики.2, 3 Научният консенсус, подкрепен от водещи международни и национални организации като СЗО, Националните академии на науките, EFSA и AMA, потвърждава безопасността на наличните ГМ храни за консумация, като не се откриват по-големи рискове в сравнение с конвенционалните храни.5, 6, 7, 9, 12 Въпреки това, съществуват значителни обществени опасения и някои оспорвания на този консенсус.5, 15 Предизвикателствата включват опасения относно корпоративния контрол върху семената и земеделието, ограничаването на правата на фермерите чрез патенти и договори 1, 22, потенциалното кръстосано замърсяване на не-ГМО култури 29, 30, както и сложните регулаторни различия между страните, особено между САЩ и ЕС, които създават търговски бариери и отразяват по-дълбоки културни различия.17, 18 Проблемът с резистентността на плевелите, макар и често приписван на ГМО, всъщност е резултат от прекомерна зависимост от един хербицид, а не от самата технология.27, 28 Бъдещето на продоволствената сигурност изисква интегриран подход, който включва не само ГМО, но и алтернативни и допълващи практики като органично и прецизно земеделие, както и агроекология.31, 35, 36 Всяка от тези системи предлага уникални предимства и може да допринесе за устойчивостта и продуктивността на селското стопанство. Генното редактиране, особено технологии като CRISPR, представлява новаторска област, която може да предложи решения, преодоляващи част от предишните бариери пред традиционните ГМО, тъй като не включва въвеждане на чужда ДНК и е по-прецизно.32, 38 Това може да доведе до по-широко обществено и регулаторно приемане. Необходими са продължаващи, независими изследвания и прозрачни регулаторни процеси, за да се гарантира безопасността и да се изгради обществено доверие. Информираният избор на потребителите и подкрепата за устойчиви земеделски практики са от ключово значение за оформянето на бъдещето на нашата хранителна система. Таблица 3: Ползи и Опасения от ГМО Категория Основни Ползи Основни Опасения/Митове Източник Здраве Научен консенсус за безопасност; няма по-голям риск от конвенционалните храни. Обществен скептицизъм; твърдения за токсичност/алергенност (опровергани от научни данни). 5, 7, 9, 25 Околна среда Намалена употреба на пестициди (37%); намалени емисии на CO2 чрез безoранни практики; намалена ерозия. Потенциал за "суперплевели" (от неправилна употреба); кръстосано замърсяване на не-ГМО култури. 3, 21, 27, 29 Икономика Повишени добиви (22%); увеличени печалби за фермерите (68%); по-достъпни храни. Корпоративен контрол и монополи; високи цени на семената; загуба на права на фермерите върху семената. 1, 3, 21, 22 Социални аспекти Потенциал за хранително подобрение (напр. "златен ориз"); намаляване на хранителните отпадъци. Обществен дисонанс с научния консенсус; търговски бариери поради различни регулации; зависимост на малките фермери. 1, 2, 5, 17, 21 Индекс на източниците: https://beyond-gm.org/wp-content/uploads/2019/05/GMOs-and-Corporate-Control_Web.pdf https://biosecurity.fas.org/education/dualuse-agriculture/2.-agricultural-biotechnology/genetically-engineered-crops.html https://www.fda.gov/food/agricultural-biotechnology/how-gmo-crops-impact-our-world https://ourworldindata.org/biodiversity https://en.wikipedia.org/wiki/Genetically_modified_food_controversies https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/66575/WHO_SDE_PHE_FOS_00.6.pdf?sequence=1%26isAllowed=y#:~:text=The Consultation noted that the,to humans or domestic animals. https://www.nationalacademies.org/news/2016/05/genetically-engineered-crops-experiences-and-prospects-new-report https://www.cspi.org/new/201605171.html https://www.nationalacademies.org/based-on-science/foods-made-with-gmos-do-not-pose-special-health-risks https://www.efsa.europa.eu/en/applications/gmo https://www.efsa.europa.eu/en/science/scientific-committee-and-panels/gmo https://www.isaaa.org/kc/publications/htm/articles/position/ama.htm https://www.avma.org/resources-tools/avma-policies/safety-genetically-modified-organisms-gmo-and-genetically-engineered-ge-food https://www.fao.org/4/x9600e/x9600e06.htm https://www.researchgate.net/publication/271832528_No_scientific_consensus_on_GMO_safety https://www.cga.ct.gov/kid/related/20130228_Toxic Chemicals and Children's Health Public Forum, Fairfield University/20130228/Tara Cook-Littman, Fairfield CT (Attachment) (3).pdf https://agbioforum.org/wp-content/uploads/2021/02/AgBioForum_6_3_95.pdf https://www.iatp.org/sites/default/files/Differing_US_and_European_Perspectives_on_GMOs.htm https://crispr-gene-editing-regs-tracker.geneticliteracyproject.org/european-union-crops-food/ https://crispr-gene-editing-regs-tracker.geneticliteracyproject.org/european-union-crops-food/ https://www.fda.gov/food/agricultural-biotechnology/how-gmo-crops-impact-our-world https://pennstatelaw.psu.edu/_file/aglaw/Impacts_of_Genetically_Modified.pdf https://www.fao.org/fileadmin/templates/wsfs/docs/expert_paper/How_to_Feed_the_World_in_2050.pdf https://www.fao.org/fileadmin/templates/wsfs/docs/Issues_papers/HLEF2050_Global_Agriculture.pdf https://www.reginfo.gov/public/do/DownloadDocument?objectID=96578801 https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11250554/ https://geneticliteracyproject.org/gmo-faq/do-gmos-cause-superweeds/ https://wssa.net/wp-content/uploads/WSSA-Fact-Sheet-on-Superweeds_16-Sep-2014.pdf https://cban.ca/gmos/issues/contamination/ https://www.greenamerica.org/gmos-case-precaution/other-gmo-issues https://www.britannica.com/topic/organic-farming https://www.congress.gov/crs-product/IF12618 https://www.nifa.usda.gov/topics/organic-agriculture https://www.ars.usda.gov/oc/utm/benefits-and-evolution-of-precision-agriculture/ https://pvcase.com/blog/how-precision-agriculture-can-benefit-both-businesses-and-communities https://www.desiralift.org/wp-content/uploads/2024/02/DeSIRA-LIFT-Knowledge-brief4-Agroecology.pdf https://agroecologyfund.org/what-is-agroecology/ https://www.foodsafetynews.com/2025/02/gene-editing-is-not-the-same-as-gmo/

Нетни нива на биопродуктивност за фотосинтетични процеси в различни зони на Земята / © Yulong Zhang et al. Нови научни данни разкриват интригуваща картина за това как се развива фотосинтезата на нашата планета. Учените са анализирали спътникови снимки от периода 2003-2021 година. Техните открития показват изненадващи тенденции в глобалната фотосинтеза. Докато растенията на сушата явно ускоряват своите процеси, океанската флора остава по-сложна. Сушата заема само 23,7% от общата площ, но произвежда 55,8 милиарда тона въглерод годишно. За сравнение, океаните с техните 76,3% от площта генерират 51,9 милиарда тона. Основната причина за тази разлика се крие в достъпността на въглероден диоксид. Студената вода съдържа повече CO₂, но ниските температури ограничават способността на водораслите да го използват ефективно. Това създава природен парадокс в океанските екосистеми. През изследвания период биопродуктивността на сушата нараства на внушителните 31,9% от цялата растителна площ. Спад се наблюдава само на 3,3% от територията. Това означава положителни промени на площ, равна на две Канади. Най-големите подобрения се случват в студените бореални (тайгата) и алпийските зони. Там нето-продуктивността стартира от скромните 403,6 грама въглерод на квадратен метър годишно, но показа впечатляващ растеж. Морските води разказват различна история. Само 5% от океаните демонстрират статистически значим растеж. Обратно, 18,5% показва спад в биопродуктивността. Това засяга огромни 64,9 милиона квадратни километра морска площ. Спадът се концентрира основно в тропическите и субтропическите води на Тихия океан. Причините остават неясни, но могат да включват намалената разтворимост на CO₂ в по-топлата вода. Научната общност продължава да дебатира дългосрочните ефекти. Някои изследователи предполагат, че антропогенните емисии и глобалното затопляне могат да обърнат тенденцията. Други виждат устойчив растеж на фотосинтезата. Интересно е, че тропическите води остават най-продуктивните с 157,5 грама въглерод на квадратен метър годишно. Северните води произвеждат само 46,8 грама - почти четири пъти по-малко. Колебанията в океана могат да се дължат на явленията Ел Ниньо и Ла Нинья. Тези природни цикли рязко променят биопродуктивността в тропическите води. При 18-годишен период на наблюдение тяхното влияние може да изкриви общите тенденции. На сушата подобните ефекти са по-слаби. Затова данните от сушата показват по-ясна картина на ускоряваща се фотосинтеза. За целия период глобалната нето-продуктивност нарасна с 0,11 милиарда тона въглерод годишно. Въпреки неопределеностите в океанските измервания, тенденцията изглежда положителна. Разпределение на биопродуктивността чрез фотосинтеза на Земята за периода 2003-2021 г. на различни географски ширини. Ясно се вижда, че екваторът е най-продуктивната част на планетата / © Yulong Zhang et al.

Въпреки, че пием основно билков чай то също добавяме в България захар към чая. Аз лично разбрах, че чай може да се пие без захар, когато като студент отидох в една хижа и там ми показаха, че може и без захар