mnogoznaiko

Северният ледовит океан вече не е безлюдна замръзнала пустош. Танкери, товарни кораби, круизи и изследователски съдове все по-активно плават по неговите води, а през пролетта на 2026 г., когато ледът започне да се пропуква, тази активност ще се засили още повече. Векове наред Арктика е била недостъпна и изолирана - непреодолима бариера, която разделя континентите. Но погледната отгоре, над полюса, тя разкрива истинската си природа: кръстопът, който мие бреговете на Евразия и Америка и свързва Атлантическия с Тихия океан. С топенето на ледовете този стратегически коридор обещава да преобрази световната търговия, предлагайки алтернатива на претоварените маршрути през Суецкия и Панамския канал. Докато полярната ледена шапка продължава да се свива - през септември 2025 г. тя е била с 39% по-малка в сравнение с 1980 г. - Арктика се превръща от далечна и плашеща територия в достъпен и все по-важен елемент от глобалната икономическа мрежа. Климатът променя географията Ледената шапка на Арктика през септември 2025 г. е с 39% по-малка спрямо 1980 г. Това отваря възможности за по-къси корабни маршрути, които заобикалят Суецкия и Панамския канал. Регионът разполага и със значителни запаси от петрол, газ, минерали и риба. Развитието на Арктика зависи от отношенията между Китай, Русия, САЩ и Западна Европа. Ако войната в Украйна приключи, западните инвестиции в руската част на региона могат да се възобновят. Тръмп и Путин водят разговори за арктически проекти. При продължаване на конфликта фокусът ще се измести към Аляска, където администрацията на Тръмп разхлабва регулациите за добив на нефт и газ. Амбицията е да се удвои износът на петрол от щата, макар високите разходи за сондиране и транспортиране по 1,300-километровия тръбопровод "Трансаляска" да правят проекта финансово предизвикателен. Докато Червено море остава опасна зона заради нападенията на хутите, растат очакванията към Северния морски път по руското крайбрежие. Китайски контейнеровоз наскоро завърши пътуване от Нингбо до Великобритания по този маршрут. Южна Корея планира тестове през 2026 г. Икономически инициативи Китайските ограничения върху редкоземни минерали насочват вниманието към арктическите находища - причината Тръмп да проявява интерес към Гренландия. През 2026 г. стартира разширението на пристанище Ноум в Аляска, което ще улесни достъпа до Беринговия проток. Проектът ще подкрепи и планираната мина Graphite One за производство на материали за батерии. Арктика излиза от изолацията си и се интегрира в световната икономика. През следващата година тази трансформация ще стане още по-осезаема.

В Давос тонът на Тръмп беше почти помирителен - отказа се от митата за Гренландия и изключи използването на сила. Това би трябвало да се приеме с облекчение, но въпросът е за колко дълго? Когато Тръмп е поставен натясно, той отстъпва, но не се отказва от дългосрочните си цели. Европа извади късмет този път - заплахите за ответни мита от €100 млрд. накараха пазарите да осъзнаят потенциалните щети за САЩ, а Конгресът направи рядка демонстрация на съпротива. Поуката: за да накараш американския президент да отстъпи, трябва да му наложиш цена. В Давос обаче Тръмп изрази зловещо презрение към Европа. Той заяви, че САЩ са платили "100%" за НАТО и никога не са получили нищо в замяна. Това е изопачаване на историята. Единственият случай, в който чл. 5 за обща защита беше приложен, бе в подкрепа на САЩ след 11 септември. Дания изгуби повече войници в Афганистан като съотношение, отколкото САЩ. Европа осигурява бази като Рамщайн, които проектират американска сила по целия свят. Тръмп вярва, че САЩ държат всичките карти. Отчасти е прав - Европа разчита на САЩ за военно оборудване, Вашингтон осигурява 40% от капацитета на НАТО. Но без доверие в САЩ, Германия, Япония, Полша и Южна Корея ще се превъоръжат и може би ще започнат да се стремят към ядрени оръжия. Китай и Русия няма да преговарят за сфери на влияние. Всичко това може да доведе до война толкова унищожителна, че САЩ не може да не участват. През изминалите десетилетия американската протекция разглези европейците. Вместо реална военна мощ, те се фокусираха върху добрия живот. Тези времена свършиха. Европейските лидери трябва да забавят ерозията на трансатлантическия алианс, но и да се подготвят за деня, в който НАТО вече няма да съществува. Изграждането на военна мощ отнема години - а Тръмп бърза.

Женски и мъжки специалности във висшето образование в България Жените преобладават сред студентите в България с 56.98%, но разпределението варира драстично според специалността. В 32 от 51 висши училища студентките са повече, особено в медицински, икономически и художествени университети, където достигат до 75-96%. Мъжете доминират в инженерните училища и военните академии - например в Европейския политехнически университет в Перник съставляват 81.61%, а във ВУТП - 79.38%. На ниво професионални направления контрастът е още по-изразен. Педагогиката води с над 95% жени, следвана от "Теория и управление на образованието" (89.58%) и "Здравни грижи" (86.77%). В противовес, в "Електротехника, електроника и автоматика" жените са само 13.15%. От 52 направления, в 30 студентките преобладават, докато останалите 22 са свързани с инженерство, военно дело, математика и спорт. Експерти обясняват разликите с традиционния избор на специалности още от средното образование. Проф. Миглена Темелкова от ВУТП отбелязва, че момичетата предпочитат специалности с минимално присъствие на математика и точни науки. Тя предлага въвеждане на задължителна матура по математика, за да се достигне целта от 40% женско присъствие в инженерните специалности. Ситуацията в България отразява европейски и световни тенденции. В ЕС над 58% от магистърските студенти са жени, а в художествени специалности в САЩ делът им надвишава 60%. В инженерните програми обаче жените са 23-25% в Европа и 25-30% в САЩ - сходно с българските показатели. Георги Стойчев от "Отворено общество - София" подчертава необходимостта от общи физически пространства като кампуси, където студенти от различни специалности да се срещат и общуват, тъй като разделението по пол създава изолирани образователни среди. По данни от Дневник: https://www.dnevnik.bg/obrazovanie/2026/01/18/4866012_jenski_vs_mujki_specialnosti_feminizira_li_se_vissheto/

Изследователи от Женевския университет установиха, че краткият следобеден сън подобрява способността на мозъка да усвоява нова информация. Според научната работа, кратката почивка спомага за реорганизация на нервните клетки и осигурява по-ефективно съхранение на знания. Как работи мозъкът през деня По време на будуване мозъкът непрекъснато засилва синаптичните връзки между невроните – процес, необходим за обучение и запаметяване. Това обаче има своята цена: колкото повече се укрепват съществуващите връзки, толкова по-трудно мозъкът възприема нова информация. Синапсите постепенно достигат максималния си капацитет и способността за допълнително учене намалява. Именно тук се включва ролята на съня. Той възстановява баланса, като освобождава "пространство" в мозъка за усвояване на нови знания. В изследването участваха 20 доброволци, разделени на две групи. Едните спаха следобед около 45 минути, докато другите останаха будни. Активността на мозъка им беше анализирана чрез транскраниална магнитна стимулация и електроенцефалография. Резултатите показаха, че след почивката силата на синаптичните връзки намалява. Това позволява на мозъка по-лесно да формира нови collegamenti и да възприема информация по-ефективно. Изводите от изследването потвърждават ползата от следобедния сън за хора, чиято работа изисква високи физически и интелектуални натоварвания – музиканти, спортисти, специалисти в сферата на сигурността и други професии. Интересно е, че учените отбелязват: хроничната безсъница сама по себе си не влошава работоспособността, тъй като регулаторните механизми на съня се запазват. Най-ефективният метод за справяне с нарушенията на съня остава когнитивно-поведенческата терапия, която надминава медикаментозното лечение по резултатност. Източници: https://medicalxpress.com/news/2026-01-afternoon-naps-brain-ability.html https://www.unige.ch/medias/2026/la-sieste-ameliore-la-capacite-dapprentissage-du-cerveau Photo by Shane on Unsplash

Според публикация в Science News, археолози от Еврейския университет в Ерусалим са открили, че цветни орнаменти върху керамика на почти 8000 години могат да представляват най-ранните познати доказателства за математическо мислене при хората. Изследователите Йосеф Гарфинкел и Сара Крулвич са анализирали хиляди фрагменти от керамика на халафската култура от Северна Месопотамия (6200-5500 г. пр.н.е.) и са идентифицирали 375 парчета с изображения на цветя. Забележителното откритие е, че почти всички цветове са нарисувани с 4, 8, 16, 32 или 64 венчелистчета - геометрична прогресия, базирана на степени на двойката. Според учените тези числа не са случайни, а показват напреднали математически познания. Халафците вероятно са използвали този принцип на прогресивно удвояване на числата за разделяне на земя или реколта на равни дялове. "Това е доказателство за математически знания, за които не знаем от никакъв друг източник", коментира Гарфинкел. Той подчертава, че тази математическа система е различна от шестдесетичната система на шумерите, появила се в същия регион около 1500 години по-късно, и представлява по-ранна форма на математическо мислене. Изследването е публикувано на 5 декември в Journal of World Prehistory. Дизайните на цветя върху халафска керамика, изработена преди почти 8000 години (част от които са показани), демонстрират геометрични последователности в броя на венчелистчетата. Халафците (или халафската култура) са древна неолитна цивилизация, която е съществувала в Северна Месопотамия между 6200 и 5500 г. пр.н.е. - преди около 8000 години. Географско разпространение: Халафската култура се е развила на територията на днешна северна Сирия, южна Турция, северен Ирак и части от Иран - т.е. в района на Северна Месопотамия. Период: Късен неолит (каменна епоха), приблизително между 6200-5500 г. пр.н.е. Известни са с: Изключителната си керамика - украсена с изтънчени геометрични орнаменти и стилизирани растителни мотиви Използване на шахматни (checkerboard) шарки и цветни декорации Високо развито земеделие и селско стопанство Културно значение: Халафците са една от важните ранни земеделски култури в региона, който по-късно ще стане люлка на шумерската цивилизация. Новото изследване предполага, че те са притежавали математически познания хиляди години преди появата на писмеността и формалните математически системи. Името на културата идва от archaeological site Тел Халаф в Сирия, където за първи път е идентифицирана този тип керамика.

Айде честито! Аз не виждам увеличение, имаше увеличение цяла година от високата инфлация, но това е нещо друго - еврото там не е виновно

Задавам много конкретни въпроси в края на този анализ, въпроси които в други теми се обсъждат без да е предмет на темата, тук нещо не искате да коментирате. Аз лично съм завършил хуманитарна специалност, която няма никакво практично приложение на пазара на труда. Знам отвътре какво значи да избереш "престижна" специалност, която не води до реализация. Аз и голяма част от моите колеги от университета се занимаваме далеч от уменията, които предобихме в университета.

Всяка година хиляди млади хора стоят пред решение, което ще определи тяхното професионално бъдеще: коя специалност да изберат, в кой университет да кандидатстват и как да инвестират най-добре годините си на обучение. В същото време обществото наблюдава с безпокойство промените в образователната система - къде се насочват най-способните студенти, кои сектори привличат младите таланти и какви дългосрочни последици ще има това за икономиката на страната. Рейтинговата система на висшите училища в България и Националната карта на висшето образование предоставят уникална възможност да проследим развитието на българското висше образование. Тези бази данни, разработени и поддържани от консорциум, включващ "Отворено общество - София" и "Сирма Груп", съдържат детайлна информация за над 193 000 висшисти, завършили през последните пет години, както и за над 190 000 действащи студенти. Данните обхващат 52 професионални направления (термин от законодателството, който обозначава групирането на сходни специалности) и предлагат уникална възможност да проследим няколко критични измерения на висшето образование: Какво показват данните: Средномесечни облагаеми доходи на завършилите по професионални направления и университети, както общи данни (включващи бакалаври и магистри), така и специфични за магистърската степен Динамиката на доходите през петгодишен период, разкриваща кои специалности печелят терен и кои изостават Броят на завършилите и студентите по направления, показващ къде има пренасищане на пазара на труда и къде съществува дефицит на кадри Нивата на безработица сред младите висшисти по специалности Тенденциите в развитието на различните направления, а именно къде има ръст на приема и къде се наблюдава спад Тези данни разкриват системни промени в образователната политика и икономическите приоритети на България. Показват кои сектори получават повече внимание и ресурси, какви сигнали изпраща държавата към младите хора относно тяхното бъдеще и как се преразпределя интелектуалният капацитал на нацията между различни области. Настоящият анализ се основава на данни и информация от статия на в. "Дневник": "Публичният срещу частния сектор: къде работат и какви заплати получават завършилите висше образование" Кои специалности водят по заплати? Топ 3 по доходи (магистри): Военно дело: 7915 лв./месец Фармация: 5902 лв. Информатика и компютърни науки: 5402 лв. Най-високите заплати (над 10 000 лв.) получават завършилите "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград, следвани от Висшето училище по мениджмънт във Варна, Академията на МВР и Нов български университет. Анализът на последните 5 години показва рязка промяна. Направлението "Военно дело" скача от осмо на първо място по доходи, а "Национална сигурност" се изкачва от двадесет и първо на трето място. Доходите в публично финансирани сфери растат изпреварващо спрямо частния сектор. Георги Стойчев, изпълнителен директор на "Отворено общество - София", обобщава: "За последните пет години доходите на завършилите в направления, които подготвят кадри основно за частния сектор растат по-бавно, отколкото на завършилите, които се реализират в сфери, които са публично финансирани." Брой студенти (ръст 2019-2024): Педагогика: +15.61% Педагогика на обучението: +47.18% Медицина: +4.35% Здравни грижи: +15.98% Туризъм: +54.47% Психология: +13.14% Срив в частния сектор: Проучване на полезни изкопаеми: -48% Растениевъдство: -40% Политически науки: -29.71% Хранителни технологии: -29.30% Химически науки: -20.56% Социология и антропология: -20.91% Пренасищане на пазара Най-много завършили (последните 5 г.): Икономика: 36 025 души (хронично пренасищане) Педагогика (общо): ~34 000 Администрация и управление: 17 782 Здравни грижи: 8000+ Най-малко завършили: Теория на изкуствата: 107 Металургия: 166 Материали и материалознание: 292 Безработица и сигурност Най-ниска безработица: Военно дело Медицина Фармация Най-висока безработица: Социални дейности Туризъм Психология Данните сочат системна преориентация към планова икономика с концентрация в държавната администрация. Докато частният сектор изпитва кадров глад в технически и производствени области (металургия, химия, хранителни технологии, проучване на полезни изкопаеми), държавата активно привлича млади хора чрез по-високи заплати и сигурност в отбраната, сигурността, образованието и здравеопазването. Наблюдава се и изравняване на доходите между различните специалности. ИТ-тата, които преди 5 години са имали най-високите заплати, сега растат по-бавно, докато здравните грижи и военното дело показват изпреварващ ръст. Критични въпроси които имат нужда от отговор: Дали този модел е устойчив? Какви ще са последиците за икономиката след 10-15 години, когато все повече висшисти работят в публично финансирани сектори? Кой ще произвежда? При драматичен спад на студентите в производствени и технически специалности, кой ще развива реалната икономика? Демографски колапс? При застаряващо население и емиграция, можем ли да си позволим концентрация на таланти в непроизводствени сектори? Конкурентоспособност? Как ще се отрази това на иновационния капацитет и експортния потенциал на България? Пазарен сигнал или държавна политика? Младите хора следват ли естествените пазарни стимули или са насочвани чрез целенасочена политика към определени сектори?

С развитието на изкуствения интелект, група водещи изследователи твърдят, че най-дълбокият научен въпрос от всички – как възниква съзнанието – вече не може да бъде отлаган. В статията си в списание Frontiers in Science те твърдят, че етичните, медицинските и обществените фактори правят изключително важно да се разбере осъзнаването, преди машините или лабораторно отгледаните мозъчни системи да започнат да го проявяват. В своя обширен обзор учени от Свободния университет в Брюксел, Университета в Тел Авив и от Университета в Съсекс заявяват, че тази област е в преломен етап. Невронауката е картографирала мозъчните вериги, които корелират със съзнанието, но теориите все още се разминават относно механизмите, които правят възможно съзнанието. Авторите призовават за координирани научни усилия за тестване на конкуриращите се модели и за подготовка за деня, в който съзнанието може да се появи в изкуствени или синтетични форми. Възходът на съзнателните машини Екипът предупреждава, че напредъкът в областта на изкуствения интелект и невротехнологиите изпреварва нашето разбиране за самото съзнание. Вече интерфейсите мозък-компютър, невронните импланти и самообучаващите се алгоритми имитират човешкото поведение с необикновен реализъм. Но без рамка за откриване на осъзнатост, обществото рискува случайно да пресече етичните граници. Ако една система някога стане съзнателна, дори неволно, въпросите за правата и моралната отговорност биха станали неизбежни. Клиъреманс и колегите му очертават как научните "тестове за съзнание" биха могли един ден да открият осъзнатост при пациенти с мозъчни травми, развиващи се фетуси, животни, органоиди или системи с изкуствен интелект. Подобни открития биха могли да революционизират медицината и невронауката, но също така биха принудили обществото да преосмисли кой или какво се счита за съзнателно същество. Тези тестове биха могли да се основават на водещи теории като Теорията за глобалното работно пространство, която разглежда съзнанието като способността на мозъка да излъчва информация в световен мащаб, и Теорията за интегрираната информация, която свързва съзнанието с това колко тясно са свързани частите на системата. Досега, дори при хората, доказателствата между тези модели остават разделени. Теории за съзнанието Теорията за глобалното работно пространство (Global workspace theory - GWT) е невробиологична теория за съзнанието, която обяснява същността на съзнанието като специално работно пространство, осигуряващо достъпността и взаимодействието между независими мозъчни процеси (или когнитивни модули). От самото си създаване GWT се превръща в една от най-популярните и обещаващи теории за обяснение на механизмите на съзнанието, чиито идеи се прилагат в областта на изкуствения интелект. Глобалното работно пространство е специален вид когнитивна архитектура, която получава съобщения от конкуриращи се когнитивни модули, специализирани в анализа и обработката на специфични видове сензорна информация. Информацията, която в момента доминира в глобалното работно пространство, се осъществява чрез съзнанието; именно тази информация оформя текущото съдържание на съзнанието. Функция на съзнанието е, че различните изчислителни процеси, участващи в обработката на информация, могат да решават проблеми само чрез координирано взаимодействие в рамките на работното пространство, но не са в състояние да го правят самостоятелно. Интегрираната информационна теория (Integrated Information Theory - IIT) е теория, която описва рамка, която може да обясни защо някои физически системи (напр. човешкият мозък) са съзнателни, защо се чувстват по определен начин в определени състояния (напр. защо нашето зрително поле изглежда разширено, когато гледаме нощното небе), и какво би било необходимо, за да бъдат други физически системи съзнателни (Имат ли съзнание други животни? Може би цялата вселена?). По принцип, след като теорията узрее и бъде щателно тествана при контролирани условия, рамката на IIT ще може да направи конкретни заключения за това дали някоя физическа система е съзнателна, до каква степен е съзнателна и какви специфични преживявания има. IIT приема, че съзнанието на системата (каква е тя субективно) е идентично с нейните причинно-следствени свойства (каква е тя обективно). Следователно, би трябвало да е възможно да се обясни съзнателното преживяване на физическа система чрез разкриване на нейните пълни причинно-следствени сили. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/razbiraneto-na-saznanieto

Възможно ли е да се напише конституцията на една страна така, че бъдещите управляващи трудно да я нарушат? Може ли да се конструира така държавното устройство, че да се имунизира срещу завземането ѝ от олигарси и автократи? Тъкмо такава е била задачата на немските юристи след Втората световна война и разгрома на фашизма в Германия - как да направят такива закони, че това никога да не се повтори? Но тъй като никой народ не е застрахован срещу идването на нов тоталитаризъм и погазване на демокрацията, търсенето в тази посока е актуално за всички народи, които искат да живеят в свободни, демократични и цивилизовани държави. Никоя конституция не може да се защити сама, но възможно ли е да се създаде конституционен механизъм, който да бъде по-сложен и способен по-дълго да не се поддава на авторитарна трансформация и поквара? Една от ярките личности, захванали се с тази нелека задача в следвоенна Германия е Карл Льовенщайн (Karl Löwenstein), немски юрист, специалист по конституционно право, философ и политолог, сочен за баща на германската конституция, конституцията на ФРГ. Когато нацистката партия завзема властта през 1933 г., Льовенщайн имигрира в Съединените щати и работи две години в Йейлския университет като преподавател по политология. През 1936 г. Льовенщайн става ръководител на катедрата за политически науки и юриспруденция в Амхърст колидж. Войнствената демокрация През 1937 г. Льовенщайн публикува две статии в The American Political Science Review, които анализират провала на Ваймарската република и колапса на демокрациите на европейския континент след Първата световна война. Льовенщайн твърди, че на провалените европейски демокрации им липсват ефективни инструменти за защита срещу съвременните антидемократични движения. Льовенщайн въвежда термина войнствена демокрация (streitbare Demokratie), когато описва готова за битка демокрация, снабдена със стабилни конституционни механизми, за да устои на автократите, които чрез гласуване на народа си проправят път в демократичните институции. Льовенщайн обобщава своя академичен анализ на фашисткото заграбване на властта на европейския континент през 30-те години на миналия век и заключава, че враговете на демокрацията ще експлоатират свободите, гарантирани в една демокрация, за да дезактивират демократичния ред отвътре, като в същото време настояват за своя собствена индивидуални права, гарантирани от върховенството на закона. Следователно Льовенщайн разсъждава, че една самосъхраняваща се демократична държава трябва да бъде готова да използва извънредни правомощия и временно да спре основни човешки права, ако институционалното върховенство на закона бъде възпрепятствано или саботирано. Льовенщайн твърди, че фашизмът няма интелектуално ядро и вместо това разчита на "емоции“, срещу които не може да се противостои с нормални демократични средства. Той твърди, че "огънят трябва да се бори с огън" и че в лицето на бедствието е необходима по-"дисциплинирана" демокрация. Карл Льовенщайн значително повлиява на дебата за парламентаризма в следвоенна Германия със своите конституционни и парламентарни изследвания. Разделение на властите като отсек на подводница Трудно е да се промени установеното от Монтескьо разделение на властта на изпълнителна, законодателна и съдебна власт, което е един вид "свещена догма" за конституционната теория и практика на либералните демокрации. Льовенщайн обаче модифицира тристранното разделение на властта на три функции. Изпълнение на политика: това е реализация или прилагането на предварително избрани политики. Политически контрол: включва контрол на политическо решение от друг различен от този, който го е взел, държавен орган, като се гарантира, че решението е прието съгласно стандартни предварително установени правила. Разделение на хоризонтално и вертикално ниво: Най-ефективният механизъм за разделяне на властта и контрола върху националните политически решения е да се разпределят основните правителствени функции в различни "департаменти" и да се направи същото с техните подчинени еквиваленти на ниво щати, провинции или региони. Разпределението на властта означава, че различните административни департаменти взаимно се контролират и ограничават потенциално обширната сфера на влияние на другите. Системата за "сдържане и противовес" или взаимозависимост е неразделна част от принципа на разделение на властите. Това означава, че за да осигурят и защитят интересите на гражданите, и трите клона на властта зависят един от друг и в същото време взаимно контролират дейността си. Германската конституция описва и един независим, отделен от другите три клона на властта, Върховен съд, който не само може да разглежда съответствието на всеки нормативен акт с конституцията, но и да забранява функционирането на партии. Парламентарното мнозинство е вредно Идеята е цялата власт да не се концентрира на едно място, а да бъде разпределена. Германският метод се състои в разпределение дори не толкова между клоновете на властта на най-високо ниво, въпреки че парламентът също формира правителството, изборното законодателство е написано така, че не позволява формирането на стабилно парламентарно мнозинство. За Шулман парламентарно мнозинство не означава стабилност. Като човек с голям опит в законодателния процес, тя смята, че "парламентарното мнозинство е смъртта на законотворчеството и продължава: Този законодателен механизъм, колкото и добре да е построен, не означава, че не може да се разклати. Всъщност никой не може да напише документ, който да не може да бъде опорочен, който не може да бъде отменен. Затова е важно да се направи тази промяна възможно най-трудна или ако не може да се направи невъзможна, поне да се удължи във времето този политически процес. Силата, която се опитва да разруши демократичните механизми, е почти физическа. Железният закон на олигархията Железният закон на олигархията е формулиран от германеца Робърт Михелс, докато е изучавал немските партии от двадесетте години на миналия век. Според него всяка форма на социална организация, независимо дали първоначално е била демокрация или автокрация, неизбежно се изражда във властта на малцина избрани – олигархия. Според Михелс всички организации в крайна сметка се управляват от лидерска класа, която често функционира като платени администратори, ръководители, говорители или политически стратези за организацията. Далеч от това да бъде слуга на масите, тази лидерска класа неизбежно нараства, за да доминира в структурите на властта на организацията. Като контролират кой има достъп до информация, управляващите могат да централизират властта си успешно, често с малко отчетност, поради апатията, безразличието и неучастието на повечето редови членове в процеса на вземане на решенията на тяхната организация. Михелс твърди, че опитите да се търси отговорност от лидерите, се провалят, тъй като с властта идва възможността да се награждава лоялността, да се контролира информацията за организацията и какви процедури организацията да следва, когато взема решения. Всички тези механизми могат да бъдат използвани за силно влияние върху резултата от всякакви решения, взети "демократично" от членовете. Михелс заявява, че официалната цел на представителната демокрация, премахването на управлението на елита, е невъзможна, че представителната демокрация е фасада, легитимираща управлението на определен елит и това управление на елита, което той нарича олигархия, е неизбежно. Заключението на Михелс е, че проблемът е в самата природа на организациите: "Който казва организация, казва олигархия". Демагогия и популизъм Железният закон на олигархията е почти физически закон, както живакът се слива в една локва, така властта се стреми да се концентрира. Но в същото време освен естественият закон на автокрацията, има и също така естествен закон на демокрацията: хората се стремят към политическо участие, хората искат да участват във вземането на решения, които засягат живота им, те няма да бъдат дълго доволни, ако им се казва как да живеят и изобщо не ги питат за нищо. Затова дори автокрациите, дори диктатурите, се стремят поне да демонстрират някакво допитване, общуване с хората, най-често под формата на "национално единство", от името на "бащата на народа", "националният лидер, за който народът е неговото семейство". Това Аристотел нарича демагогия, а днес се нарича популизъм, и поради тази причина Аристотел определя демокрацията като неправилна форма на управление. Защо демокрацията да е погрешна форма на управление? Не защото на хората не трябва да се даде власт, а защото, както пише Аристотел, демокрацията е застрашена от самата себе си, и лесно може да бъде сразена от олигархията. За правилна и добра Аристотел определя форма на управление, която нарича полития, дума, която идва от полис (град) така и от глагола politeuomai, който означава "живея като активен гражданин на полиса". Това е управление на гражданите. Хората, живеещи в гръцки град/държава, не са непременно граждани. Човек, който е остракиран от активната общност на града, е пример за такъв негражданин. Друг пример са хора, които живеят в града, но не са активни граждани, които имат думата в политическите процеси на общността. Демократията като усилие Дотук нещата изобщо не изглеждат розово. Железният закон на олигархията притиска демокрацията с почти физическа сила. Някои политолози говорят за автокрацията като за естествен политически ред, в смисъла, в който английският философ от 17-ти век Томас Хобс описва естественото състояние на човечеството с латинската фраза "bellum omnium contra omnes", което означава "война на всички срещу всички", а човешкият живот - "самотен, беден, отвратителен, жесток и кратък" (Левиатан, глави XIII-XIV). Това е естественото. Източник: https://nauka.offnews.bg/chovekat/kak-da-ne-se-prevarnem-v-avtokratcia-201045.html Екатерина Шулман (по баща Заславская) е руски политолог и публицист, специалист по въпросите на законотворчеството. Доктор по политически науки и д оцент в катедрата по политически и правни учения в Московското висше училище за социални и икономически науки, член Руския президентски съвет за гражданско общество и човешки права до октомври 2019 г., когато е отстранена от поста си. Вече не й е позволено да работи като преподавател, защото е класифицирана като "чуждестранен агент" от руското министерство на правосъдието на 5 април 2022 г. Седмица след това Екатерина Шулман публично обявява, че заминава за Германия като стипендиант на Академията Робърт Бош. Оттогава тя остава в Берлин със семейството си..

Възможно е освен овладяването на огъня и първите техники за оцеляване, нашите предци ловци-събирачи да са ни дали също така и тайната на дългия живот. Ново проучване, публикувано в списание GeroScience, установява, че италианските столетници носят по-висок дял генетичен материал от западните ловци-събирачи (WHG) в сравнение с общото население. От известно време е известно, че дълголетието може да се обясни с "добри“ гени, както и с други фактори, като например околната среда и ежедневните навици. Кои са тези гени? Някои проучвания са открили отделни гени, свързани с по-дългия живот, докато други предполагат, че ДНК на предците може да играе роля. Анализ на ДНК на столетниците Италия има една от най-високите концентрации в света на хора, живеещи около 100 или повече години. За да разберат защо това се случва, изследователи анализират геномите на 333 столетници и 690 здрави контролни лица на възраст около 50 години. Те сравняват ДНК-то на тези индивиди със 103 древни генома на четирите групи, които съставляват съвременния италиански генофонд. Графично резюме. Източник: GeroScience (2025). DOI: 10.1007/s11357-025-02043-4 Това са западни ловци-събирачи, които са били сред коренните жители на Европа след ледниковата епоха, анатолски неолитни земеделци, номадски групи от бронзовата епоха и древни групи от иранските и кавказките региони. Българите имат подобна генетична смес като линията на западните ловци-събирачи съставлява приблизително 32% в произхода на съвременните българи. От раннонеолитни земеделци сме наследили преобладаващите 52%. Резултатите разкриват, че тези, които са достигнали 100-годишна възраст, често имат повече ДНК на западни ловци-събирачи, отколкото средностатистическият човек. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/drevnite-lovtci-sabirachi-sa-dali-na-evropejtcite-genite-na-dalgoletie-202695.html

Изминаващата 2025 година бе посветена на квантовата механика. И като че ли в чест на нейния вековен юбилей, годината бе пълна с много и важни постижения в областта на физиката. Да, 2025 наистина бе "Годината на физиката". Ето някои истории. Цялата статия може да прочетете от: https://nauka.offnews.bg/fizika/2025-godinata-na-fizikata-202715.html Нобеловият комитет забеляза квантовата физика Макроскопичната квантова система на лауреатите с известния мисловен експеримент за котката на Шрьодингер. Кредит: НаукаOFFNews През стоте години, откакто Вернер Хайзенберг успешно формулира квантовата теория, бродейки по скалистите склонове на Хелголанд, квантовата механика промени света. Но все още физиците са объркани и разделени относно значението на теорията и какво тя предполага за природата на реалността. От много време Нобелова награда не бе давана за квантова физика, но тази година това се случи. Носителите на Нобелова награда за физика за 2025 г., Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис, със серия от експерименти са демонстрирали, че странните свойства на квантовия свят могат да бъдат конкретизирани в система, достатъчно голяма, за да се държи в ръка. Тяхната свръхпроводяща електрическа система може да тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава директно през стена. Те също така са показали, че системата абсорбира и излъчва енергия на порции с определени размери, точно както е предсказано от квантовата механика. Повече: Нобеловата статия за наградата за физика 2025: Квантови свойства в човешки мащаб Отслабва ли тъмната енергия? Нови доказателства потвърждават тази теза Разширяване на Вселената. Кредит: Christian Pfeifer (AI-assisted) Най-голямата новина тази година във фундаменталната физика бе и най-голямата новина от миналата година. През април 2024 г. карта на космоса, публикувана от Спектроскопския инструмент за тъмна енергия (DESI), намекна, че тъмната енергия, отблъскващата сила, която движи разширяването на пространството, отслабва с течение на времето. Новината тогава бе посрещната скептично, но през март физиците от DESI привлякоха вниманието с още по-голяма космологична карта (15 милиона галактики този път, вместо 6 милиона) и със заключение, което има още по-голяма тежест. Повече: DESI показва, че може би не живеем в ΛCDM вселена, а в ωCMD вселена. Тъмната енергия се променя! Отслабва ли тъмната енергия? Нови данни подкрепят шокиращата констатация Разширяването на Вселената сега се забавя, а не се ускорява "Невъзможна" квантова телепортация по интернет Концептуално изображение на лабораторна експериментална установка за квантова телепортация, включваща двойка светещи квантови възли, свързани с трептящ енергиен лъч. Кредит: mQ - stock.adobe.com Квантовата телепортация се премести от научнофантастичните филми в лабораторна реалност. През ноември германски изследователи съобщиха, че в един важен експеримент, са постигнали нещо, което звучи невъзможно. Те успешно са изпратили информация между две отделни устройства, излъчващи светлина, като са телепортирали квантовото състояние на светлината, вместо да изпращат обикновен сигнал през оптичното влакно. Това постижение е станало възможно благодарение на странното явление, известно като квантово вплитане. Повече: Постигната е "невъзможна" квантова телепортация, използвайки съществуващия интернет Две алтернативни теории за Големия взрив се появяват пред 2025 Настоящата теория за Вселената е моделът ΛCDM, който приема съществуването на тъмна енергия (Λ) и студена тъмна материя (CDM). В този модел се приема, че момент на експоненциално разширяване на Вселената е настъпил много скоро след Големия взрив, така нареченият инфлационен модел. Една от алтернативите на този инфлационен модел е разработена от екип от астрономи, ръководен от Раул Хименес (Raúl Jiménez) от Института за космически науки (ICCUB) към Университета в Барселона. Хименес и екипът му смятат, че Вселената е започнала с така наречената метрика на Де Ситер, вид пространство, което съответства добре на наблюденията на тъмната енергия (повече може да научите В статията "Хуан Малдасена: Илюзията гравитация"). Pablo Carlos Budassi – Own work, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia Commons Повече: Две алтернативни теории за Големия взрив се появяват внезапно в рамките на една седмица Няма пространство, няма време, няма частици: Радикална визия за квантовата реалност Наред с пространството, времето и наблюдателите, изглежда, че частиците може да не са фундаментална съставка на реалността. Кредит: Unsplash Мнозина свързват раждането на квантовата механика с малкия, обезлесен остров Хелголанд, където младият Вернер Хайзенберг отива през лятото на 1925 г. Там той очертава основите на това, което ще се превърне в най-блестящия и успешен начин за обяснение на реалността. В основата на неговия подход лежи решението да се съсредоточим изключително върху това, което наблюдателите биха открили, измервайки частиците. Повече: Няма пространство, няма време, няма частици: Радикална визия за квантовата реалност Ами ако всичко, което знаем за реалността, е точно наопаки? Времето да е 3-измерно? Три времеви измерения формират първичната тъкан на всичко, като платно на картина. Кредит: AI (imagine.art) / НаукаOFFNews Още една екзотична теория за реалността, която си струва да се отбележи, се появи през 2025 година. Пространството не е просто сцена, където се разиграва времето, физик от Университета на Аляска твърди, че самото време е фундаменталната тъкан на Вселената – и то се проявява в три измерения, които никога не сме забелязвали. Това радикално преосмисляне на реалността би могло да реши най-големия проблем на физиката: как да се обединят квантовата механика с гравитацията. Повече: Времето е 3-измерно и по-фундаментално от пространството, показва проучване и още една идея: Електромагнетизмът е свойство на самото пространство-време Една единствена, "гола" черна дупка пренаписва историята на Вселената В зората на Вселената, астрономите са открили мистериозни светлинни точки, които може да са огромни сфери от горещ газ. Въпреки че приличат на обикновени звезди, задвижвани от термоядрен синтез, се смята, че тези обекти светят, защото свръхмасивните черни дупки в ядрата си привличат околната материя, освобождавайки енергия и произвеждайки светлина. Кредит: T. Müller/A. de Graaff/Max Planck Institute for Astronomy Космическият телескоп "Джеймс Уеб“, един от водещите телескопи, доведе до важно откритие за ранната Вселена. До изстрелването на "Джеймс Уеб“ преди няколко години, астрономите не можеха да видят почти нищо от първите милиарди години на вселената. Оттогава телескопът е забелязал много от т. нар. "малки червени точки“ из целия зараждащ се космос. Повече: Черните дупки със звездна обвивка могат да разрешат загадката на малките червени точки Засечена е първата известна експлозия на "свръхкилонова" Може би е открита първата по рода си "свръхкилонова" – революционно космическо събитие, което съчетава силните характеристики както на свръхнови, така и на килонови.Кредит Caltech/K. Miller и R. Hurt (IPAC) Това е новината, която дойде в края на тази година. Може би е открита първата по рода си "свръхкилонова" – революционно космическо събитие, което съчетава силните характеристики както на свръхнови, така и на килонови. Изкуственият интелект измисля странни физични експерименти. Но те работят Докато хората и класическите компютри трябва да изпълняват тензорни операции стъпка по стъпка, светлината може да ги направи всички наведнъж. Кредит Photonics group / Aalto University С цялото внимание към изкуствения интелект тази година, е естествено да се запитаме дали нашите уж умни нови приятели-машините могат да ни помогнат в най-трудните човешки занимания. През юли Анил Анантасвами (Anil Ananthaswamy) докладва за влиянието, което изкуственият интелект оказва върху физиката. Забележително е, че компютрите сякаш имат усет за измисляне на странни физични експерименти – проекти, за които хората не би им хрумнало да направят, но въпреки това работят. Повече: Скандал: Конференция по AI е залята от доклади, написани изцяло от AI Разбирането на съзнанието е спешно необходимо, предупреждават учени Схема за безжичен пренос на енергия с помощта на изкуствен интелект (видео) Как научните измами се превърнаха в индустрия Мащабно проучване открива следи от изкуствен интелект в милиони научни статии Ами ако мисълта не се развива във времето, а се оформя в пространството? Цялата статия може да прочетете от: https://nauka.offnews.bg/fizika/2025-godinata-na-fizikata-202715.html

Самотата като избор: технологичният парадокс на свързаността Живеем в ерата на най-голямата свързаност в човешката история, и все пак никога не сме били толкова сами. Телефонът в джоба ни може да достигне до всяка точка на планетата за секунди, а въпреки това статистиката разкрива парадокс, който заслужава внимание: към 2024 година почти всяко четвърто домакинство в света е населено от един-единствен човек, в Европа над 75 милиона души живеят сами, а прогнозите сочат, че до средата на века този дял може да достигне 35 процента. Аз лично смятам, че технологиите не ни отделиха един от друг — ние сами избрахме да се отдалечим, а те просто направиха този избор удобен и социално приемлив. Парадоксът на дигиталната свързаност се крие в самата ѝ същност. Когато можем да проведем разговор чрез емотикони, когато приятелството се измерва в последователи и харесвания, когато интимността се свежда до размяна на кратки съобщения, нещо фундаментално се променя в начина, по който изграждаме човешки връзки. Психолозите отдавна говорят за тенденцията да заместваме дълбоките, изискващи усилие взаимоотношения с бързи, нискорискови дигитални взаимодействия. И това е разбираемо — защо да инвестирам емоционална енергия в сложна връзка, когато мога просто да скролирам през социалните мрежи и да получа моментален допаминов удар от харесване на снимката ми? Екраните създават илюзията за близост, без да изискват уязвимостта, която истинската интимност предполага. Пазарът, както винаги, следва парите. А парите днес са в самотните потребители. Meal kits за един, хладилници за малки пространства, ресторанти с индивидуални кабини, където не се налага да разменяш и поглед с друг човек, стрийминг услуги за единични абонаменти, туристически пакети за соло пътешественици — цяла индустрия се изгражда около обслужването на самотата и в процеса я нормализира. Има нещо дълбоко обезпокоително в японските рамен ресторанти с прегради между масите, проектирани специално така, че клиентите да не се виждат един друг. Не защото концепцията сама по себе си е лоша, а защото когато цели бизнес модели се изграждат около избягването на човешки контакт, това говори за културна промяна, която надхвърля личния избор. Човекът е социално същество — това не е философска сентенция, а биологичен факт, изграден в нервната ни система през милиони години еволюция. Самотата активира същите мозъчни зони като физическата болка, а хроничната социална изолация увеличава риска от депресия, тревожност и дори сърдечно-съдови заболявания. Не случайно главният хирург на САЩ обяви епидемията от самотност за криза на общественото здраве. Но тук нещата стават сложни: много от хората, които живеят сами, не се чувстват непременно самотни, докато мнозина, които живеят заобиколени от други, са дълбоко изолирани емоционално. Проблемът не е в броя хора около нас, а в качеството на връзките — и технологиите създават илюзията за връзка, без да изискват истинска близост. Съвременната култура издига независимостта и самодостатъчността до върховни ценности. „Не се нуждая от никого" се превърна в декларация за сила, а не за притеснение. Но има разлика между здравата автономност и защитната самоизолация. Понякога соло животът не е свободен избор, а бягство — от сложността на компромиса, от болката на отхвърлянето, от изискванията на истинската интимност. Технологиите улесняват това бягство, като предлагат комфортни заместители: виртуални общности вместо реални, лесни за прекратяване онлайн запознанства вместо ангажиращи връзки, алгоритми, които ни показват само това, което искаме да видим, вместо хора, които ни предизвикват да растем. Какво предстои? Ако тенденциите продължат, а няма причина да очакваме обрат, през следващите десетилетия ще живеем в свят, все по-архитектурно и технологично проектиран за единици, не за общности. Изкуственият интелект ще предлага все по-убедителни симулации на компания, микроквартирите ще стават норма в големите градове, услугите за един ще продължат да се разширяват. Но това не е неизбежна съдба. Първата стъпка е осъзнаването, че не всяко технологично удобство е напредък и не всяка промяна в начина ни на живот е еволюция. Понякога просто се адаптираме към обстоятелства, които сами сме създали, без да се питаме дали ни правят по-щастливи. Втората стъпка е преоценка на приоритетите — градоустройството може да насърчава общностни пространства, образованието може да култивира социални умения, технологиите могат да се проектират така, че да улесняват истински срещи, а не да ги заместват. Третата и може би най-важна стъпка е признаването, че уязвимостта не е слабост, че нуждата от други хора не е дефект, който трябва да се преодолее, че зависимостта в здравия смисъл на взаимна грижа и споделена съдба е това, което ни прави хора. В крайна сметка данните за едночленните домакинства разказват две истории едновременно. Едната е за свобода, независимост и разширени възможности за избор. Другата е за разпад на традиционни структури, за отчуждение, за общество, което постепенно забравя как да бъде заедно. Истината вероятно е някъде по средата — соло животът може да бъде пълноценен и смислен, но само ако е съзнателен избор, а не бягство, само ако е придружен от истински човешки връзки, само ако технологиите остават инструменти в наши ръце, а не архитекти на нашата изолация. Вечерям сам тази вечер, избрах го сам, в ресторанта срещу мен седи друг човек — също сам, също гледащ в телефона си. Между нас има може би метър разстояние и цяла вселена от неизречени думи. Технологиите не ни отделиха един от друг. Ние се отделихме. Те просто го направиха удобно и лесно.

Дълбоко поле: Галактическият куп Персей Изображението показва 1000 галактики, принадлежащи към купа Персей, и над 100 000 допълнителни галактики далеч на заден план, всяка от които съдържа до стотици милиарди звезди. Много от тези слаби галактики никога преди не са били наблюдавани. Някои от тях са толкова далечни, че светлината им е пътувала 10 милиарда години, за да стигне до нас. Картографирайки разпределението и формите на тези галактики, космолозите ще могат да разберат повече за това как тъмната материя е оформила Вселената, която виждаме днес. Това е първият път, когато толкова голямо изображение ни позволява да уловим толкова много галактики от Персей с такова високо ниво на детайлност. Персей е една от най-масивните известни структури във Вселената, разположена „само" на 240 милиона светлинни години от Земята, съдържаща хиляди галактики, потопени в огромен облак от горещ газ. Астрономите доказаха, че галактически купове като Персей могат да се образуват само ако във Вселената присъства тъмна материя. ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, обработка на изображението: J.-C. Cuillandre (CEA Paris-Saclay), G. Anselmi

Тази година списание Science отличи най-значимите научни постижения, които бележат повратни моменти в различни области на познанието. Главният пробив на 2025 г. е безпрецедентният растеж на възобновяемата енергия — за пръв път слънчевата и вятърната енергия надминаха въглищата в световното производство на електричество, а Китай се утвърди като основен двигател на тази трансформация. Сред останалите девет открития се откроява първата персонализирана генна терапия, която спаси живота на бебе с рядко заболяване, както и две нови лекарства срещу гонорея — първите от десетилетия. Учените най-накрая видяха лицето на денисовеца благодарение на ДНК анализ на 146 000-годишен череп, а в медицината генетично модифициран свински бъбрек постави рекорд, функционирайки почти девет месеца в човешко тяло. Обсерваторията Vera C. Rubin в Чили започна да събира повече данни за една година, отколкото всички телескопи в историята взети заедно. Изкуственият интелект достигна докторско ниво в решаването на научни задачи, а физиците разрешиха дългогодишната мистерия около магнетизма на мюона. Списанието отбеляза и открития с практическо значение за бъдещето — като гена за топлоустойчив ориз, който може да увеличи добивите в условията на климатични промени, и новото разбиране за това как нервните клетки помагат на раковите тумори да метастазират. Персонализирана генна терапия — Бебе в САЩ с рядко заболяване (CPS1) стана първият пациент, получил персонализирана CRISPR терапия, създадена специално за неговата генетична мутация. Лечението позволи на детето да се храни нормално и да намали медикаментите си. Нови лекарства срещу гонорея — Два нови препарата (gepotidacin и zoliflodacin) бяха одобрени от FDA — първите нови оръжия срещу болестта от десетилетия, в момент когато съществуващите антибиотици губят ефективност. Лицето на денисовеца — ДНК анализ на 146 000-годишен череп („Dragon Man"), открит в Китай, потвърди че принадлежи на денисовец. За пръв път учените имат представа как е изглеждал този изчезнал човешки вид. Ксенотрансплантация — Генетично модифициран свински бъбрек (с 69 променени гена) функционира почти девет месеца в човешко тяло — нов рекорд, който дава надежда за справяне с недостига на донорски органи. Невроните помагат на раковите клетки — Учени откриха, че туморите привличат нервни клетки, които им предават митохондрии, помагайки на рака да метастазира. Това откритие отваря нови възможности за лечение. Обсерваторията Vera C. Rubin — Новият телескоп в Чили с най-голямата цифрова камера в света започна работа. За една година ще събере повече оптични данни от всички телескопи в историята и ще създаде най-детайлната 3D карта на Вселената. Големите езикови модели в науката — AI моделите демонстрираха способности на докторско ниво в различни научни области. Gemini на DeepMind спечели златен медал на Международната математическа олимпиада, а GPT-5 реши комбинаторни задачи, озадачавали експерти с десетилетия. Мистерията на мюона е решена — Измерванията на магнетизма на мюона съвпаднаха с предсказанията на Стандартния модел, разрешавайки дългогодишно противоречие във физиката на елементарните частици. Топлоустойчив ориз — Китайски изследователи идентифицираха ген, който защитава ориза от нощен топлинен стрес. Откритието може да увеличи добивите в условията на климатични промени. Пробив на годината: Възходът на възобновяемата енергия „Срив на годината" Science отбелязва и „срив" — САЩ не успяха да се възползват от собствените си иновации в зелените технологии. Въпреки че много от технологиите са разработени в Америка, икономическите ползи отиват в Китай. https://www.science.org/content/article/breakthrough-2025

2025: Годината, в която възобновяемите източници изпревариха въглищата През първата половина на 2025 г. световното търсене на електричество нарасна, но за пръв път този това търсене беше осигурено изцяло от слънчева и вятърна енергия, без да се налага увеличаване на производството от въглища, нефт или газ. За първи път възобновяемите източници надминаха въглищата в световното производство на електричество, а списание Science обяви този напредък за Пробив на годината. Зад тази трансформация стои Китай. Страната произвежда 80% от слънчевите панели в света, 70% от вятърните турбини и 70% от литиевите батерии. Мащабното производство свали цените до нива, недостижими за конкурентите, а търсенето се увеличи многократно. Възобновяемите технологии вече съставляват 10% от китайската икономика. Капацитетът на китайските соларни и вятърни паркове е достатъчен, за да захрани целите Съединени щати. През 2004 г. целият свят инсталираше 1 гигават слънчев капацитет за една година. Сега същото количество се изгражда за два дни. Последиците се усещат по целия свят. В Пакистан вносът на слънчеви панели се увеличи пет пъти между 2022 и 2024 г., след като цените на природния газ скочиха заради войната в Украйна. В Южна Африка остарелите въглищни централи не осигуряваха стабилно електрозахранване и домакинствата започнаха да инвестират в собствени соларни системи. Етиопия, която разчиташе на водноелектрически централи, се обърна към вятърна и слънчева енергия, след като засушаванията намалиха нивата на водата в язовирите. Зад оптимистичните цифри обаче се крие парадокс. Глобалните въглеродни емисии продължават да се увеличават, а целта от Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C изглежда непостижима. Дори Китай продължава да строи нови въглищни централи — десетки съоръжения ще бъдат пуснати в експлоатация при пикове в потреблението. Самолетите и тежката индустрия все още нямат алтернатива на изкопаемите горива, а изграждането на електропреносна инфраструктура изостава от темпото на новите мощности. Въпреки това всичко се променя. Преди двадесет години потребителите избираха възобновяеми източници заради загриженост за климата и плащаха по-висока цена. Днес изборът е икономически — соларната и вятърната енергия просто са по-евтини. Тази промяна в мотивацията може да е истинският пробив, защото преходът вече не зависи от екологично съзнание. Остава въпросът — движи ли се светът достатъчно бързо към чиста енергия или просто заменяме зависимостта от петрол и газ със зависимост от китайски технологии? Photo by ダモ リ on Unsplash

Изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в ежедневието ни, но новите изследвания разкриват тревожна тенденция: AI чатботовете могат да повлияят на политическите ни възгледи много по-ефективно от традиционната предизборна кампания и реклама. Учените установиха, че обикновен разговор с AI чатбот може да промени предпочитанията на избирателите в реални избори с до 15 процентни пункта. За сравнение, това е значително по-голямо влияние от това на повечето традиционни форми на политическа агитация. Силата на чатботовете идва от тяхната способност да заливат потребителя с информация по разговорен начин. Колкото повече информация предоставяха чатботовете, толкова по-убедителни ставаха. Диалогичният формат създава усещане за лична връзка и доверие, което прави хората по-податливи на влияние. Но ето къде се крие истинският проблем: колкото повече информация генерират чатботовете, толкова по-вероятно е било да произведат фалшиви твърдения. "Това превръща изкуствения интелект в много опасна технология", предупреждава Лиза Аргайл, специалист по социални науки. Тази комбинация от убедителност и склонност към дезинформация прави AI чатботовете потенциално мощно оръжие за политическа манипулация. Особено тревожно е, че: Хората не разпознават лесно кога са манипулирани Разговорният стил създава илюзия за обективност Технологията е лесно достъпна и мащабируема Трудно се проследява източникът на влияние В епоха, в която все повече хора търсят информация чрез AI асистенти, осъзнаването на този риск е от критично значение за защитата на демократичните процеси.

Германското правителство обяви мащабно финансиране от 500 милиона евро (582 милиона долара) за изследвания на хроничния COVID и други пост-инфекциозни синдроми. Средствата ще подкрепят Национално десетилетие срещу пост-инфекциозните заболявания от 2026 до 2036 година. Германия, както и много други страни, се сблъсква с безпрецедентна здравна тежест заради хроничния COVID след пандемията. Според проучванията: Почти всеки пети човек в Германия е имал хроничен COVID през 2022 година Около един от седем американци е засегнат от хроничния COVID до края на 2023 година Синдромът струва на световната икономика приблизително 1 трилион долара годишно "От многобройни разговори знам каква тежест представляват тези заболявания за засегнатите и техните семейства", заяви германският федерален министър на изследванията Доротея Бер. "Все още няма прости решения или терапии за синдрома на хроничната умора и пост-вирусните автоимунни заболявания, а досегашните научни изследвания показват колко сложни са механизмите на болестта." Какви изследвания ще се финансират? Финансирането ще покрие широк спектър от теми: Патофизиология и имунология на пост-инфекциозните състояния Диагностика и биомаркери Психично здраве и неврология Дългосрочни последици върху здравето Експертите приветстват факта, че финансирането обхваща всички пост-инфекциозни състояния, които имат много общи характеристики, и включва различни научни дисциплини. Предизвикателствата пред учените Един от основните проблеми при управлението на състояния като хроничния COVID е идентифицирането на специфичните механизми при всеки засегнат индивид. Това е необходимо, за да могат пациентите да бъдат включени в клинични изпитвания на медикаменти, които ще лекуват основните причини. Следващата стъпка е учени и пациенти да бъдат привлечени в процеса, за да оформят точно как ще бъдат разпределени средствата. Това германско финансиране представлява "страхотна стъпка в правилната посока" според експертите, особено на фона на факта, че хроничният COVID е станал по-малко приоритет за правителствата по света. Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-025-03904-w

На 26 април 2026 г. светът отбелязва 40 години от Чернобилската катастрофа. Това видео представя рядък архивен материал от Footagestore в Киев, Украйна, проследявайки историята от строителството и откриването на Чернобилската атомна електроцентрала и живота в Припят, през експлозията на реактор 4 през 1986 г. и евакуацията, до дезактивацията, саркофага и Новото безопасно укритие, завършено през 2019 г. Нашият Чернобилски архив включва исторически важен материал като главнияследовател Валерий Легасов, процеса срещу служителите на централата, "слонската стъпка" от кориум и вътрешни изгледи на повредения реактор, както и скорошни кадри на изоставения град, който природата си възвръща. Всички клипове са налични за лицензиране за документални филми, новини, образователно и фактологично съдържание. Разгледайте пълния Чернобилски архив и опциите за лицензиране тук: https://www.sciencephoto.com/contributor/f9s/?q=chernobyl&mt=clips

GlobalBuildingAtlas: 2.75 милиарда сгради в 3D Изследователи разработиха впечатляваща триизмерна карта на 97% от сградите на Земята, която може да революционизира начина, по който следим градското планиране, klimатичните промени и рисковете от бедствия. Според публикация в Nature.com, новата база данни, наречена GlobalBuildingAtlas, комбинира сателитни изображения и машинно обучение, за да генерира 3D модели на почти всички сгради на планетата. Картата, публикувана в списание Earth System Science Data на 1 декември, покрива 2.75 милиарда сгради с резолюция 3 на 3 метра. Традиционно създаването на детайлни 3D карти в глобален мащаб е било изключително трудно, тъй като изисква лазерно сканиране или високорезолюционни стерео изображения. Екипът от Техническия университет в Мюнхен, Германия, реши този проблем, като комбинира дълбоко обучение с лазерни техники за предвиждане на височината на сградите. Инструментът е обучен върху референтни данни от 168 града (предимно в Европа, Северна Америка и Океания), като след това е анализирал около 800,000 сателитни снимки от 2019 година. Азия доминира: Почти половината от всички картографирани сгради в света - около 1.22 милиарда структури Най-голям общ обем на сгради: 1.27 трилиона кубически метра Африка на второ място: 540 милиона сгради Само 117 милиарда кубически метра обем, което показва преобладаването на малки, ниски постройки Интересни контрасти: Финландия има 6 пъти повече обем на сгради на глава от населението от Гърция Нигер има обем на сгради на глава от населението 27 пъти под световната средна Според съавтора на изследването Сяосян Жу, 3D картата отваря нови възможности за: Оценка на риска от бедствия - по-точно прогнозиране на щети при земетресения, наводнения и други катастрофи Климатично моделиране - по-добро разбиране на градските топлинни острови и енергийната консумация Градско планиране - следене на урбанизацията и устойчивото развитие Мониторинг на UN Sustainable Development Goals - проследяване на напредъка към устойчиви градове и общности Експерти като Дорина Поджани от Университета на Куинсланд в Австралия определят базата данни като "изключително ценна", тъй като досега изследователите са разчитали предимно на статични 2D данни. Това откритие показва как технологиите за машинно обучение могат да трансформират начина, по който разбираме и управляваме градската среда на планетата. Въздушен модел на структури в китайския град Чанша. Credit: Zhu et al./ESSD, (Basemap ©CARTO and ©OpenStreetMap contributors) Източник: Nature.com

Американски медии: Украйна приема изменения мирен план на Тръмп, Русия дава сигнал, че може да го отхвърли Външният министър Сергей Лавров намеква, че Москва би се оттеглила от предложение, което съществено се различава от договореното в Аляска Темата накратко Русия може да отхвърли преработения американски мирен план за Украйна, ако той не удовлетвори дългогодишните ѝ изисквания. Американският министър на армията Дан Дрискол проведе тайни разговори с руска делегация в Абу Даби. Европейските лидери водят разговори, за да обсъдят гаранции за сигурността на Украйна при евентуално примирие. Цялата статия: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2025/11/25/4856296_amerikanski_medii_ukraina_priema_izmeneniia_miren_plan/

Meta е скрила свое проучване, според което Facebook пряко вреди на психичното здраве Американският технологичен гигант Meta, който управлява социалните мрежи Facebook и instagram, е скрил резултатите от проучване през 2020 г., според което има директна връзка между ползването на продуктите ѝ и психичното здраве на потребителите. Това става ясно от дело, заведено срещу компанията от страна на юридическата кантора Motley Rice, която от своя страна представлява няколко училищни окръга в САЩ. Искът е срещу Meta, Google, TikTok и Snapchat, всички от които оперират социални мрежи, но доказателствата срещу Meta са най-подробни, пише Reuters. Конкретно става дума за проучване, озаглавено Project Mercury, за което Meta, тогава все още с името Facebook, е работила със социологическата фирма Nielsen. Целта е била да бъде измерен ефектът при деактивиране на профил в социалната мрежа Facebook, като то не е обхващало другата голяма платформа на компанията - Instagram. Според резултатите "хората, които са спрели да използват Facebook за седмица, са докладвали по-ниски нива на депресия, притеснение, самота и сравнения с други хора", пише във вътрешни документи на Meta. Повече по темата четете в текста тук

Това си е супер отговор На всичкото отгоре от моя гледна точка, такива хора извършват много по-малко дейности, които замарсяват планетата. Т.е. ако си на село и си гледаш само добитъка - то ти не си масов консуматор, които има нужда от тонове пластмаса за всякакви опаковки на година. Ти би се грижил за планетата много по-добре от повечето други, които са в големия град и работят за икономиката Това какво общо има с темата?

Голяма златна монета, отсечена през 1609 г. по времето на испанския крал Фелипе III, беше продадена на търг в Швейцария и постави нов рекорд за най-висока цена, плащана за монета в Европа. Аукционът се проведе в понеделник, организиран от базираната в Женева аукционна къща Numismatica Genevensis SA. Снимка Numismatica Genevensis SA Монетата, с маса 339 грама и номинал сентен (100 ескудо), достигна цена от 2 817 500 швейцарски франка (приблизително 3.49 млн. щатски долара), като надхвърли началната оценка от 2 млн. франка. По данни на аукционната къща, това представлява нов европейски рекорд за най-скъпо продадена монета. Изработена в монетния двор на Сеговия от злато, транспортирано от испанските владения в Америка, монетата е създадена като символ на кралско богатство и политическа мощ. Нейната стойност в началото на XVII век е била равностойна на многогодишно възнаграждение и я определя като най-голямата монета в съвременната европейска история, подчертава основателят на аукционната къща Ален Барон. Монетата е смятана за изгубена в продължение на няколко века, докато около 1950 г. не се появява в Съединените щати, където е придобита от колекционер от Ню Йорк. По-късно тя преминава в собственост на испански купувач, а впоследствие – на друг частен колекционер, чиято самоличност не се разкрива. Според Барон монетата вероятно е била предназначена като дипломатически или царски дар, предназначен за владетел от същия ранг, което допълнително повишава нейната историческа стойност. Интерес към закупуването ѝ е проявен от частни колекционери от САЩ, Европа и Близкия изток, както и от институции, целящи да придобият т.нар. „трофеен актив“. Предишният рекорд за европейска монета се държеше от екземпляр от 100 дуката, принадлежал на Фердинанд III Хабсбургски, продаден за 1.95 млн. швейцарски франка (2.42 млн. долара), съобщава директорът на Numismatica Genevensis SA Франк Балдачи.

Президентът на Иран предупреди, че Техеран може да се наложи да бъде евакуиран заради историческа суша, обхванала страната. Язовирите, които снабдяват Машхад – втория по големина град – са запълнени едва на 3%, а тези за столицата – под 5%. За първи път от век в Техеран няма есенни дъждове. Но според експерти това е само част от по-дълбок проблем: изчерпването на подпочвените води заради незаконно сондиране, неустойчиво земеделие и покачващи се температури. Подобна водна криза се наблюдава и в други части на Азия – в пакистанския град Лахор водоносните пластове изсъхват, Северен Китай страда от недостиг на подпочвени води, а индийският град Ченай също е тежко засегнат от комбинацията между климатични промени и лошо управление. Глобалната водна несигурност вече не е проблем на бъдещето – тя е реалност, която поставя цели региони пред риск от миграция и социални сътресения. Повече по темата: https://www.theguardian.com/world/2025/nov/09/water-levels-below-3-percent-in-dam-reservoirs-for-iran-second-city-say-mashhad-reports https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/iran-drought-tehran-water-shortage-rainfall-b2861994.html