SAlexandrov

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля космически апарат-предвестник на първата комерсиална орбитална станция! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 ноември 2025 г. 18:10 ч. Светослав Александров. През 2025 година не станахме свидетели на изстрелването на първата комерсиална космическа станция, но въпреки това началото бе положено, след като днес в 07:09 ч. българско време ракета „Фалкън 9“ на SpaceX изведе в орбита „Хейвън Демо“ – предвестникът на станцията на Vast „Хейвън-1“. „Хейвън Демо“ полетя в космоса заедно с още 17 други спътника в рамките на програмата на SpaceX за споделено извеждане на товари „Bandwagon“. Това бе четвъртата мисия, реализирана по програмата. Сред 17-те спътника имаше апарат, построен от турската фирма Fergani Space, южнокорейски военен сателит и апарати на немската компания Exolaunch. Но именно „Хейвън Демо“ е най-интересният сред изстреляните днес апарати. Неговата задача е да изпита в космически условия компютрите, навигационния софтуер и горивната система на бъдещата частна станция. Станцията, носеща името „Хейвън-1“, вече е във финалната фаза на предстартовата си подготовка и ще бъде изстреляна с ракета „Фалкън 9“ още през втората четвърт на 2026 година. Подробна информация за тази станция можете да намерите в статията на КОСМОС БГ от 17-ти октомври. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/02/spacex-launches-haven-demo/

УСПЕХ: Индия изстреля най-тежкия си комуникационен спътник досега! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 2 ноември 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес в 12:56 ч. българско време от космодрума Сатиш Дхаван бе успешно изстреляна индийската ракета „LVM3“. На борда ѝ се намираше спътникът „CMS-03“ – първият индийски спътник с тегло над 4 тона, изпратен към геостационарна трансферна орбита посредством индийска ракета. Доскоро Индия се доверяваше на чуждестранни партньори за изстрелването на тежките си спътници, като например SpaceX или Arianespace. С днешното изстрелване страната доказва, че вече може самостоятелно да осъществява амбициозни мисии в космоса. Нещо повече – успехът подчертава надеждността на ракетата-носител „LVM3“, която в близко бъдеще ще се използва и за изстрелването на пилотирания космически кораб „Гаганян“. Според описанието на „CMS-03“, спътникът ще се използва за военноморски операции, въздушна отбрана и стратегическо управление, обхващащо наземни и океански региони. Днешното изстрелване бе осмото за най-мощната индийска ракета „LVM3“ от началото на нейната експлоатация през 2014 г. Предишният ѝ полет бе през юли 2023 г., когато тя изпрати към Луната мисията „Чандраян-3“. Това бе първото успешно кацане на индийски космически апарат върху лунната повърхност. Благодарение на „Чандраян-3“ Индия се превърна в четвъртата държава, осъществила меко кацане на Луната – след СССР, САЩ и Китай. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/02/isro-launched-heaviest-satellite/

УСПЕХ: Китайският космически кораб Шенчжоу-21 излетя към станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 31 октомври 2025 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 31 октомври, в 17:44 ч. българско време, Китай успешно изстреля поредния си пилотиран кораб „Шенчжоу-21“ с трима души на борда към китайската орбитална станция „Тянгон“. Изстрелването бе осъществено ден след като китайците потвърдиха отново плановете си да изпратят човек на Луната най-късно до 2030 година. И наистина, по време на днешното живо излъчване камерата бе позиционирана така, че да изглежда, че „Шенчжоу-21“ лети на фона на Луната (вж. показаната по-горе снимка). Командирът на „Шенчжоу-21“ е опитният астронавт Чжан Лу, за когото това е втора мисия. Предишната му бе през 2022 г., когато летя с кораба „Шенчжоу-15“. Към него се присъединиха Чжан Хунчжан и У Фей, за които днешният полет е първи. Когато тримата се скачат с „Тянгон“, те ще бъдат посрещнати от настоящия ѝ екипаж – Чен Дун, Чжен Чжунжуй и Уан Цзе. Наскоро Чен Дун се превърна в първия китайски астронавт, натрупал общо над 400 дни в орбита. Той, Чжен Чжунжуй и Уан Цзе ще се завърнат на Земята с кораба си „Шенчжоу-20“ на 3 ноември. Напомням на читателите, че „Шенчжоу-20“ излетя на 24 април. Любопитен факт е, че на борда на изстреляния днес кораб „Шенчжоу-21“ летят четири черни мишки, които ще бъдат подложени на експеримент, свързан с тяхното размножаване. Чжан Лу, Чжан Хунчжан и У Фей ще живеят на борда на „Тянгон“ до пролетта, когато ще бъде изстреляна следващата редовна експедиция към станцията. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/shenzhou-21-launches-tiangong/

Българската фирма EnduroSat получи ново финансиране от $104 милиона за спътниковото си производство! На снимката: официалното откриване на новия космически център на EnduroSat. Photo credit : EnduroSat 31 октомври 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Българският спътников производител EnduroSat успя да си осигури ново финансиране от $104 милиона, което ще позволи увеличаването на неговата производствена мощност! Новината бе оповестена на страниците на EnduroSat вчера. Това е втората значима инвестиционна новина, свързана с компанията, която отразявам на страниците на КОСМОС БГ през настоящата година. Напомням на читателите, че на 27 май българската космическа фирма се сдоби с €43 милиона инвестиции от фонда за рисков капитал Founders Fund, което от своя страна позволи създаването на нов космически център на територията на София с площ 17 500 m². Сега, съобразно последната публикация на сайта на EnduroSat, новият рунд на финансиране, в който участват имена като Riot Ventures, Google Ventures, Lux Capital, European Innovation Council Fund и Shrug Capital, съвпадна с официалното откриване на космическия център. Най-важното е, че основаната от предприемача Райчо Райчев компания вече ще може да произвежда по два спътника от класа ESPA (съкр. от EELV Secondary Payload Adapter – т.е. спътници, които се освобождават от адаптер на ракетите-носители като вторичен полезен товар). С това EnduroSat се превръща в космически лидер не само в Европа, но и в света – подобен производствен капацитет е характерен предимно за производителите на мегагрупировки като Амазон (групировката „Проект Кайпер“) и СпейсЕкс (групировката „Старлинк“). Точно така – българската компания вече може да конкурира най-големите спътникопроизводители в световен мащаб. И това безспорно е повод за радост. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/endurosat-secures-new-funding/

СпейсЕкс са стигнали много по-далеч в усилията да се завърнем на Луната, отколкото смятахме досега Спускаемият лунен модул, базиран на „Старшип“, е изключително просторен. Image credit : SpaceX 31 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 30-ти октомври, СпейсЕкс публикува обширна информация на уебсайта си относно това как възнамерява да върне американските астронавти обратно на Луната. Предоставената информация шокира даже крайните скептици – оказа се, че компанията е стигнала много по-далеч, отколкото предполагахме досега! Датата на публикуване на въпросната информация не е случайна. Преди десет дни Илон Мъск и и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи влязоха в лют спор в социалните мрежи, като дори се стигна до обиди. Очевидно Дъфи смята, че СпейсЕкс са слабото звено в програмата за завръщането на Луната „Артемис“, където отлаганията са най-големи, следователно трябва да се потърсят услугите и на други космически компании. Мъск отговори в типичния си стил – че именно СпейсЕкс, а не някой друг ще върне астронавтите на Луната, защото това е единствената американска компания, способна да работи с голяма скорост. Това не е първият път, когато администратор на НАСА изразява публично недоволство от СпейсЕкс. Сигурно читателите ще си спомнят през 2019 г., когато американците още зависеха от Русия и корабите „Союз“ за превози на астронавти до МКС, че тогавашният шеф на агенцията Джим Брайденстайн обвини Мъск, че е твърде фокусиран върху „Старшип“, вместо да обърне внимание на отдавна отлагания кораб „Крю Драгън“. Същата критика, естествено, не бе отправена към конкурентната фирма Боинг. Днес положението е следното: „Крю Драгън“ е в редовна експлоатация и не само вози астронавти до МКС, но и частни експедиции, включително до непосещавани от десетилетия или изобщо дестинации – полярна орбита (мисия „Фрам2“) и околоземна орбита с висок апогей (мисия „Поларис Доун“). Докато корабът на Боинг „Старлайнър“ е още в етап на изпитания, след като миналата година двама астронавти останаха заклещени на МКС и трябваше СпейсЕкс да ги върне на Земята. Аналогично, през 2025 г. критиката е – Илон Мъск не се интересува от Луната, неговият фокус е Марс. Той не обръща достатъчно голямо внимание на програмата „Артемис“, това е нещо странично за него, което поставя в риск САЩ да изостанат от Китай. Но с Мъск винаги трябва да се процедира по следния начин – не го слушай какво говори в социалните мрежи, гледай го в ръцете какво прави. СпейсЕкс отново показа, че е най-напред от всички! Най-голямата „бомба“, която ни спусна СпейсЕкс е, че компанията е започнала производството на първата функционална кабина на лунния модул „Старшип“! Това е важно уточнение. Тук не става въпрос за макет! Не става въпрос за симулатор! Това е функционално изделие, т.нар. „летателен модел“ – който е готов за полет. Кабината притежава функциониращи авионики, електрозахранване, животоподдържащи системи, комуникационни системи – въобще всичко, което позволява на един астронавт да живее в космоса. Това се случва, когато Блу Ориджин още обмислят как да преобразуват товарния си модул „Блу Муун“ в пилотиран и докато Шон Дъфи е на път да даде договор „Разходи плюс“ на старите космически мастодонти, които обещават, че ще направят нов лунен модул за двугодишен период. Същевременно СпейсЕкс отчита и 49 успеха във връзка с разработката на инфраструктурата, подсистемите и дейностите, необходими за изпращането на човек на Луната. Сред тях се включва изпитание, свързано със спускането на пълномащабен макет на лунния модул върху симулиран реголит с цел проверка на устойчивостта на крачетата за кацане. Сигурно си спомняте, че китайците през това лято провеждаха сходни изпитания с лунния си модул. Проведено е също така изпитание на двигателя „Раптор“, включващо регулирането на тягата му при параметри, които биха позволили „Старшип“ да кацне меко на лунната повърхност. Изпитани са радарът, софтуерът и датчиците, необходими за точното определяне на разстоянието до лунната повърхност при спускането. Проведени са изпитателни запалвания на двигатели „Раптор“ с предварително охладени системи с цел проверка какво е тяхното поведение след продължителен престой в космически условия. Изпитани са асансьорът и шлюзът, необходими за излизането от „Старшип“ и стъпването на лунната повърхност – при това съвместно с фирмата Аксиом, която разработва новите лунни скафандри. Въпреки че все още предстои най-голямото изпитание пред програмата „Старшип“ – изстрелване на горивен танкер и презареждане на кораб в космоса, в рамките на предишни изпитателни полети бяха проведени тестови прехвърляния на гориво от един резервоар в друг. Макар че СпейсЕкс определиха теста като изключително успешен, фирмата така и не конкретизира до колко е успешен и какво количество гориво е прехвърлено. Днес най-накрая СпейсЕкс съобщи точно число – прехвърлени са пет тона криогенно гориво от един резервоар в друг по време на космически полет! Това е изключително добро начало – с такива количества ще боравим при напускането на околоземната орбита и междупланетните полети. И тъй като съществуват сериозни опасения, че СпейсЕкс може да не се справи в срок, за да приготви цялостната архитектура на „Старшип“ преди китайците да са готови за тяхното стъпване на Луната, фирмата заявява, че е в готовност да работи по опростена архитектура, която ще позволи бързо завръщане на американците на лунната повърхност. Засега не се съобщава какво точно ще включва тази опростена архитектура – но е видно, че въпреки словесните престрелки в социалните мрежи, СпейсЕкс взима насериозно всички препоръки на администрацията на Доналд Тръмп и назначените от него длъжностни лица. „Старшип ще построи лунната база Алфа“, категоричен е Илон Мъск в Туитър. Да се надяваме, че това ще успокои притесненията доколко е сериозен той за завръщането на човечеството на Луната. За повече информация: СпейсЕкс https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/spacex-moon-efforts-advanced/

УСПЕХ: Първият товарен кораб на Япония от ново поколение пристигна на МКС! На илюстрацията: товарният кораб „Ейч Ти Ви – Екс“ бива прихванат от роботизираната ръка „Канадарм2“. Photo credit : NASA 29 октомври 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес, в 17:58 ч. българско време, новият космически кораб на Япония „Ейч Ти Ви – Екс“ пристигна благополучно на Международната космическа станция, след като бе захванат от роботизираната ръка „Канадарм2“ в хода на сложна операция под ръководството на НАСА и Японската космическа агенция (ДЖАКСА). „Канадарм2“ бе под управлението на американската астронавтка Зена Кардман и японския астронавт Кимия Юи, който е участвал в строежа на „Ейч Ти Ви – Екс“. Важно е да се подчертае, че за разлика от руските кораби „Союз“ и „Прогрес“ и американските кораби „Крю Драгън“ и „Карго Драгън“, японският кораб не се скачва активно със станцията, а само се сближава, след което роботизираната ръка го прихваща и инсталира към орбиталния комплекс. Новият кораб е наследник на „Ейч Ти Ви“, още известен под названието „Кунотори“. Той изпълни девет мисии, свързани с доставката на полезни товари в периода между 2009 и 2020 година. Всички тези мисии са успешни. „Ейч Ти Ви – Екс“ може да превозва същото количество полезен товар, колкото и старият „Ейч Ти Ви“ – шест тона. Разликата е, че новият кораб може да изпълнява много по-продължителни мисии в космоса – до година и половина свободен полет, считано от момента на разкачването от станцията. Също така Япония предвижда да ползва новия кораб за мисии до частни космически станции, както и до бъдещата станция „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/29/htv-x-arrives-at-iss/

Площадката за ракетата Кинетика-2 бе подготвена за нейния дебютен полет до края на годината На илюстрацията: Ракетата „Кинетика-2“. Photo credit : CAS Space 28 октомври 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Китайската космическа компания CAS Space обяви, че е завършена работата по стартовата площадка, което ще позволи първото изстрелване на ракетата „Кинетика-2“ да се състои до края на годината. В рамките на този дебют към станцията „Тянгон“ ще се отправи първият китайски комерсиален товарен кораб „Цинджоу“. Според информацията, разпространена от Китайската академия на науките (която е мажоритарен собственик на CAS Space), „Кинетика-2“ е висока 52 метра. Както виждате на горната снимка, ракетата се състои от централно ядро, към което са прикрепени още два странични ускорителя (конфигурация, която е сходна на тази на „Фалкън Хеви“). Стартовото тегло на ракетата е 625 метрични тона, а максималната тяга – 766 тона. Товароподемността на ракетата е 12 тона до ниска околоземна орбита и 8 тона до 500-километрова слънчевосинхронна орбита. CAS Space очаква да използва „Кинетика-2“ най-вече, за да извежда накуп множество спътници, както и да провежда нискобюджетни полети до китайската космическа станция „Тянгон“. За втората цел е разработен товарният кораб „Цинджоу“, който ще дебютира при първото изстрелване на „Кинетика-2“. На илюстрацията: товарният кораб „Цинджоу“, прикачен към „Тянгон“. Image credit : CAS Space „Цинджоу“ представлява монолитна капсула с вътрешен обем 27 кубични метра, като максималният полезен товар, който ще може да транспортира към „Тянгон“, възлиза на 2 тона. Основното предимство на кораба е, че притежава голям шкаф с четири реда и 40 чекмеджета за различни видове провизии и научни експерименти. „Цинджоу“ е оборудван и с хладилно помещение с вместимост 300 литра, което ще позволи китайските астронавти да се хранят със свежи продукти. Основният проектант на кораба е Чан Лиан. Той съобщава, че екипът му е проучил множество космически кораби – в това число европейският „Ей Ти Ви“, японският „Ейч Ти Ви“, корабът на СпейсЕкс „Драгън“. Но докато „Кинетика-2“ емулира външно „Фалкън Хеви“, макар и да е в средния, а не в тежкия клас, сами виждате, че корабът „Цинджоу“ е уникален и не наподобява нито един друг кораб в световен мащаб. Това е така заради строгите ограничения, зададени от пилотираната програма на Китай. И наистина, „Цинджоу“ изглежда много по-компактен в сравнение с всички останали налични товарни кораби. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/28/kinetica-2-rocket-pad-prepared/

УСПЕХ: Япония изстреля първия си товарен кораб от ново поколение!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Mitsubishi Heavy Industries 26 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:00 ч. българско време Япония успешно изстреля първия си товарен кораб от най-ново поколение, който в началото ще обслужва Международната космическа станция, а в близко бъдеще станцията около Луната „Гейтуей“! Изстрелването бе осъществено посредством ракета „Ейч 3“ от космическия център „Танегашима“ в Япония. Космическият кораб, обозначаван като „Ейч Ти Ви – Екс“ (HTV-X) ще бъде прихванат от роботизираната ръка на станцията в сряда, на 29 октомври, в 18:50 ч. българско време. Предишният кораб на Япония „Ейч Ти Ви“, известен още под названието „Кунотори“, обслужваше МКС в периода между 2009 и 2020 година. Новият кораб притежава същата товароподемност (около 6 тона), но е малко по-къс и освен това може да лети в свободен полет продължително време, до година и половина след разкачването му от станцията. Това се съобщава на сайта на производителя Мицубиши Хеви Индъстрис. Според информацията, разпространена от космическата агенция на Япония, тече работа по внедряването на новия кораб за мисии към други дестинации в околоземна орбита, както и за превозването на товари към окололунната станция „Гейтуей“. Приносът на японците към тази станция не е само „Ейч Ти Ви – Екс“, но също така и модулът „Ай-Хаб“, който ще осигурява животоподдържаща система за астронавтите и се строи в сътрудничество с Европейската космическа агенция. Днешното изстрелване бе шестото за ракетата „Ейч Три“ след нейното въвеждане в експлоатация през 2023 година – но полетът бе дебютен за нейната конфигурация с 4 спомагателни твърдогоривни ускорителя и широк обтекател. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/10/26/japan-launches-new-cargo-craft/

УСПЕХ: СпейсЕкс отбеляза нов годишен рекорд след днешното изстрелване на Фалкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 25 октомври 2025 г. 20:00 ч. Светослав Александров. През този уикенд СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“, като това бе 135-ият полет за 2025 година, и с това за пореден път годишният рекорд на фирмата беше разбит! Но в космонавтиката 135 е специално число, за което малцина си дават сметка… Предишният рекорд бе поставен през 2024 г., когато през цялата календарна година бяха изстреляни 134 ракети от семейството „Фалкън“ — 132 „Фалкън 9“ и 2 „Фалкън Хеви“. През 2025 г. се очертава да няма полети на „Фалкън Хеви“ изобщо, след като предвидената мисия на „Астроботик“ до Луната — „Грифин-1“ — бе отложена официално от края на тази година за средата на следващата. Всичките 135 полета бяха осъществени с „Фалкън 9“. Важно е да се подчертае също така, че в статистиката не включваме петте полета на новата ракета „Старшип“, като първите три бяха провалени, а последните два — напълно успешни. Тези 135 мисии касаят единствено работните ракети на СпейсЕкс — семейството „Фалкън“. Но числото 135 е много важно за космонавтиката. Точно толкова изстрелвания на космически совалки проведе НАСА за целия им експлоатационен период — от 1981 г. до 2011 г. Всичко това означава, че една-единствена частна компания е в състояние да изстрелва толкова ракети, колкото държавната агенция на САЩ в рамките на тридесетгодишен период! Постижението е още по-забележително на фона на факта, че очакванията на НАСА според плановете от 1972 г. бяха да има по един совалков полет веднъж на седмица или две, а максимум за година — между 24 и 60 мисии. Това никога не бе постигнато — най-големият брой совалкови изстрелвания бяха осъществени през 1985 г. — девет на брой. Този рекорд никога не бе повторен през следващите години — след катастрофата на совалката „Чалънджър“ през 1986 г. правилата за безопасност бяха затегнати дотолкова, че обичайно годишно имаше по четири–пет изстрелвания. Тъй като в периода 1 януари – 25 октомври бяха проведени 135 изстрелвания, това означава, че средно на всеки 2,2 дни излита по една ракета „Фалкън 9“. СпейсЕкс представлява същинска революция в космонавтиката — биват разбивани не само реалните рекорди, поставени от совалките, но фирмата надхвърля многократно и никога нереализираната летателна честота, първоначално предвиждана от НАСА! Нека сега насочим вниманието си към днешния полет: ракетата „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния в 17:20 ч. българско време, а на борда ѝ имаше 28 спътника „Старлинк“. Ракетата бе оборудвана с първа степен за многократна употреба, известна под сериен номер B1081. Това бе 19-ото изстрелване за тази степен. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Разбира се, че все още те обичам“. В 18:35 ч. българско време СпейсЕкс оповести, че всички 28 спътника са се отделили безпроблемно от втората степен на ракетата-носител, с което мисията е завършила успешно. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/25/falcon-9-breaks-record/

Илон Мъск: Китайската ракета Чжюкуе-3 ще е по-добра от Фалкън 9! Ракетата „Чжюкуе-3“. Photo credit : LandSpace 24 октомври 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. През месец ноември китайската компания ЛандСпейс ще въведе в експлоатация своята възвръщаема ракета „Чжюкуе-3“. По този повод Илон Мъск каза нещо много интересно: ракетата е по-добра от неговата „Фалкън 9“! Но това не е цялата история. „Добавили са елементи от Старшип, например неръждаема стомана, както и метан и кислород, към архитектурата на Фалкън-9, което ще им позволи да бият Фалкън 9“, написа Мъск в X. И все пак това не е всичко – успехът на „Чжюкуе-3“ няма да гарантира, че китайците ще изпреварят американците. „Ще им отнеме повече от пет години, докато стигнат нивото на надеждност и прозводство/цикъл изстрелвания на Фалкън 9, но през това време СпейсЕкс ще сме преминали към Старшип и ще извеждаме 100 пъти повече полезен товар в сравнение с това, което извежда Фалкън 9“, поясни предприемачът. Как може да сме сигурни, че САЩ ще останат и занапред №1 в космонавтиката? Мъск е категоричен: „Напомням ви, че бързата еволюция на технологията е единственият начин да победим. Тези, които не иновират бързо, са обречени да се провалят. Следващото изстрелване на Старшип ще е Версия 3, която е радикално по-добра от Версия 2. След това, след няколко години, Версия 4 ще удвои товароподемността на Версия 3“. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/24/zhuque-3-better-than-falcon-9/

Пилотираният космически кораб Орион бе сглобен за полет до Луната! На снимката: космическият кораб „Орион“ бе стикован към ракетата „Спейс Лонч Систъм“. Photo credit : NASA 23 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. За пръв път след повече от половин век пауза, пилотиран космически кораб бе прикачен към своята ракета-носител с цел провеждането на полет до Луната! Това се случи в понеделник, на 20-ти октомври, когато корабът на НАСА „Орион“ бе стикован към ракетата „Спейс Лонч Систъм“. За последно пилотиран лунен кораб бе сглобен през август 1972 г., когато техниците прикачиха командния модул на „Аполо 17“, известен под сериен номер „CSM-114“, към неговата ракета-носител „Сатурн 5“. Изстрелването на „Аполо 17“, последното в историята на човечеството пилотирано лунно пътешествие, бе осъществено на 7-ми декември 1972 година. Сега очакваме новата лунна мисия, известна под названието „Артемис 2“, да излети в началото на февруари. Тогава ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще вмъкне кораба „Орион“ във висока околоземна орбита, а на борда му ще са астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кук, както и канадският им колега Джереми Хенсън. В тази висока орбита четиримата ще проверят системите на борда на „Орион“ и ако всичко е наред, ще запалят двигателя му за отправяне към Луната. „Артемис 2“ няма да кацне на лунната повърхност, но ще се сближи с обратната страна на Луната. Така Уайзман, Гловър, Кук и Хенсън ще се превърнат в първите хора, видели обратната страна на естествения ни спътник със собствените си очи, след половинвековна пауза. Напомням на читателите, че предходната мисия „Артемис 1“ бе осъществена през ноември 2022 година. Тогава корабът „Орион“ облетя Луната в безпилотен режим. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сериозно критикувани от експерти, защото са създавани съобразно договори тип „Разходи Плюс“ – вложени са милиарди долари средства от данъкоплатците, но истината е, че стават готови след разработка, проточила се две десетилетия. Причината затова е, че производственият процес е умишлено пръснат в различни щати – политика, която целеше да бъдат съхранени работните места след пенсионирането на програмата „Космическа совалка“. Ето защо „Орион“ никога не може да се конкурира на пазара с комерсиални пилотирани кораби като „Крю Драгън“, а ракетата „Спейс Лонч Систъм“ – с ракети като „Ню Глен“, „Фалкън Хеви“ или „Старшип“. Независимо от това „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ са вече реалност – и мисля, че всички ще се зарадваме, ако успеят да изпратят човек към Луната. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/23/orion-stacked-to-sls/

ЛандСпейс изпълни статично огнево изпитание на възвръщаемата ракета Чжюкуе-3 Снимка от статичното огнево изпитание. Photo credit : LandSpace 22 октомври 2025 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, още през ноември Китай може да се сдобие с първата си възвръщаема ракета. Това стана ясно, след като в понеделник, на 20-ти октомври, фирмата ЛандСпейс изпълни статично огнево изпитание на ракетата „Чжюкуе-3“. „Чжюкуе-3“ прилича много на ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ и притежава сходна товароподемност. Също като „Фалкън 9“, „Чжюкуе-3“ е оборудвана с девет двигателя на първата степен. Но има и някои съществени разлики – „Чжюкуе-3“ взаимства някои елементи от „Старшип“ – корпусът е от неръждаема стомана, а не от въглероден композит, и освен това работи на течен метан, а не на керосин. „Чжюкуе-3“ е една от най-красивите ракети в света. Photo credit : LandSpace Според графика на ЛандСпейс „Чжюкуе-3“ трябваше да лети при оптимистичен сценарий през септември, а при по-реалистичен – през ноември. Очевидно оптимистичният не се състоя, а сега, през октомври, не е възможно да бъде осъществено изстрелването. Това е така, защото космическата програма на Китай е фокусирана върху изстрелването на новия пилотиран кораб „Шенчжоу-21“ и завръщането на предишния пилотиран кораб „Шенчжоу-20“. Към днешна дата стартът на „Шенчжоу-21“ е насрочен за между 29-ти октомври и 1-ви ноември, а завръщането на „Шенчжоу-20“ – между 3-ти и 9-ти ноември. По време на дебютния полет на „Чжюкуе-3“ ракетата ще изведе няколко спътника за нуждите на неназовани, конфиденциални клиенти. Основната цел е достигането на орбита – но изключителен бонус за мисията ще е, ако първата степен кацне успешно. С това ЛандСпейс безспорно има шанса да се превърне във втората фирма след СпейсЕкс, постигнала меко кацане на ракетна степен със собствените ѝ двигатели (а не с парашут, каквато е била практиката в миналото). Кацането на степента ще се осъществи върху наземна площадка, намираща се на 300 километра от космодрума, в окръга Минцин, част от провинцията Гансу. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/22/landspace-preflight-tests/

Илон Мъск нападна яростно и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи Шон Дъфи – портрет 21 октомври 2025 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Тази вечер в социалната мрежа Х се разрази поредният скандал, включващ името на Илон Мъск. Предприемачът и основател на СпейсЕкс нападна открито изпълняващия длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи, наричайки го Шон Глупака, с двуцифрено IQ и катерач на дървета. Поводът очевидно е репортаж на Wall Street Journal, в който се разказва за стремежа на Дъфи да бъде номиниран като редовен администратор на НАСА за сметка на другия претендент – комерсиалният астронавт и рекордьор Джаред Айзъкман, който миналата година достигна рекордна за пилотираната космонавтика околоземна орбита с апогей 1 400 километра над земната повърхност – най-далечното разстояние, изминавано от човек след края на епохата „Аполо“, т.е. след 50-годишна пауза. Съобразно репортажа, Дъфи лобира пред президента Доналд Тръмп за превръщането на НАСА в подотдел към Департмента по транспорт – ход, който би унищожил НАСА като независима правителствена агенция. По този повод Илон Мъск написа в Х: „Шон Дъми (бел. прев. – Глупака) се опитва да убие НАСА!“ Репортажът на Wall Steet Journal разказва също така, че Дъфи се е свързал с представители на космическата индустрия, информирайки ги, че Айзъкман е наел лобисти и медийни инфлуенсъри. Очевидно Дъфи се опитва да се хареса на представителите на Стария космически отрасъл, насъсквайки ги срещу Айзъкман, който от своя страна подкрепя новата космическа комерсиализация. По този повод Мъск коментира: „Човекът, който е отговорен за космическата програма на Америка, не бива да има двуцифрено IQ“. Нападките не спират дотук. Според официалната биография на Шон Дъфи в Уикипедия, на 15-годишна възраст той започва да се занимава със скоростно катерене на дървета и печели титла през 1993 година. Мъск пусна анкета в Х с въпрос „Трябва ли човек, чиято най-голяма слава е катеренето на дървета, да управлява космическата програма на Америка?“ и възможни отговори: „Да, уменията на шимпанзетата рулират“ и „Не, трябва повече мозък!“ Мъск подчерта и успехите на СпейсЕкс. Предприемачът цитира изкуствения си интелект Grok, който напомня, че това е единствената компания в САЩ, създала и въвела пилотиран космически кораб в експлоатация: „Крю Драгън“ през 2020 година. Докато корабът на Боинг „Старлайнър“ е все още в етап на изпитания, като неговото сертифициране се очаква да завърши през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/21/elon-musk-sean-duffy/

Сериозни трусове в програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната На илюстрацията: „Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX 21 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изпълняващият длъжността Администратор на НАСА Шон Дъфи обвини СпейсЕкс за забавянията във връзка със завръщането на човек на Луната, преформулира конкурса за строежа на пилотиран лунен модул и си навлече гнева на Илон Мъск. Всичко това се случва, докато все още се търси постоянен администратор на агенцията. В свое интервю за Фокс Нюз, Дъфи каза следното: „Аз обичам СпейсЕкс. Те са забележителна компания. Проблемът е – те изостават. Президентът и аз искаме да се завърнем на Луната в рамките на този президентски мандат. Така че аз ще разгърна този договор и ще накарам други компании да се съревновават със СпейсЕкс“. Напомням на читателите, че през април 2021 г. СпейсЕкс сключи договор с НАСА за фиксирана сума от $2.9 милиарда, според който астронавти ще се завърнат на Луната посредством кораба „Старшип“. Две години по-късно Блу Ориджин също спечели договор за сума от $3.4 милиарда за разработка на пилотиран лунен модул, който трябва да е готов някъде след 2030 година. За сравнение СпейсЕкс трябва да са готови със „Старшип“ преди 2030 година. Когато Дъфи казва, че ще разшири договора и споменава поименно Блу Ориджин, той няма предвид вече сключеното споразумение с НАСА. Понастоящем както архитектурата на СпейсЕкс, така и тази на Блу Ориджин включва амбициозен полетен план, който изисква презареждане на корабите с гориво в орбита. Тази стратегия ще доведе до устойчиво колонизиране на Слънчевата система, тъй като се разчита на възвръщаеми и презареждаеми космически кораби – но проблемът е, че за внедряването ѝ е необходимо време. Същевременно китайците обещават, че ще изпратят астронавт на Луната още преди 2030 година. Космическата програма на Китай действително е много напреднала – миналата година китайски роботизиран кораб кацна на обратната страна на Луната, събра проби от грунда, излетя отново и достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. В Блу Ориджин обаче са измислили друга идея. Фирмата вече е построила по-малък лунен модул, който е готов да бъде изстрелян още в началото на 2026 г. и да превозва провизии до лунната повърхност. Този лунен модул може да лети посредством съществуващата ракета „Ню Глен“, без да бъде презареждан с гориво. Очевидно фирмата предлага съществуващият модул да бъде преобразуван набързо в пилотиран вариант и да служи за бързо завръщане на човек на Луната в рамките на двугодишен период. Според журналиста Ерик Бъргър от Арс Текника обаче на масата е сложена и трета възможност, която е изключително притеснителна. Стари корпорации (като, например, Боинг и Локхийд Мартин) са започнали да лобират за завръщането на НАСА към старата практика на сключване на договори от типа „Разходи Плюс“ – т.е. агенцията финансира корпорациите и покрива всички техни загуби. Очевидно мастодонтите твърдят, че при безгранично финансиране могат да построят пилотиран лунен модул за две години, а някои висши длъжностни лица в НАСА като Амит Кшатрия им вярват. „Само глупак би повярвал, че този вариант е жизнеспособен през това десетилетие“, категоричен е журналистът. Мъск, разбираемо, не е щастлив „Блу Ориджин никога не са доставяли полезен товар в орбита, а какво остава за Луната“, написа Илон Мъск в социалната си мрежа X. По-късно предприемачът конкретизира, че става въпрос за смислен полезен товар – защото ракетата „Ню Глен“ е летяла веднъж на изпитателен полет, с макет на борда. В сравнение с „Ню Глен“, ракетите на СпейсЕкс „Фалкън 9“ извеждат астронавти до различни орбити (включително по-високи околоземни и полярни), а също така и роботизирани мисии до Луната. Разбира се, Мъск си е Мъск и не пропусна да се заяде лично с Дъфи. „Също така, един въпрос. Защо си гей?“ – правейки препратка към известен интернет мийм, възникнал след интервю по телевизията на Уганда. СпейсЕкс остава най-бързият вариант, ако искаме човек да се завърне на Луната в обозримо бъдеще През последните месеци СпейсЕкс отнася основните обвинения за забавянията в програмата за завръщането на човек на Луната – при това абсолютно несправедливо. Конкуренцията, естествено, е хубаво нещо. Съответно е отлична идея да има някакъв алтернативен вариант на плана на СпейсЕкс. Но за съжаление все още никой не е доказал, че може да работи по-бързо от компанията на Илон Мъск. В това число включваме и Блу Ориджин, чиято ракета „Ню Глен“ направи своя дебют през 2025 година, с петгодишно закъснение. Достатъчно е да разгледаме как се развиха програмите за превоз на товари и астронавти до Международната космическа станция. Орбитал (впоследствие Нортроп Груман) решиха, че вместо да иновират в нови технологии, могат да аутсорснат производството си към други държави. Така ракетата „Антарес“ и товарният кораб „Сигнус“ бяха създадени – но тъй като „Антарес“ разчита на украински степени и руски двигатели, веднага щом се разрази войната в Украйна през 2022 г., ракетата спря да лети. Днес корабите „Сигнус“ биват изстрелвани … с ракети на СпейсЕкс. А що се касае до пилотираните превози, дълги години фаворит бяха не СпейсЕкс, а Боинг. НАСА очакваше проектираният от Боинг кораб „Старлайнър“ да е първият, който стане готов. Но през 2019 г., заради неправилна настройка на бордовия часовник, той не можа да се скачи с МКС след дебютното му безпилотно изстрелване. По време на втория безпилотен полет през 2022 г. се проявиха проблеми с горивната му система. Подобни проблеми се проявиха и при дебютния пилотиран полет на „Старлайнър“ през 2024 г., заради което двамата астронавти стояха заклещени на МКС в продължение на месеци. И НАСА се принуди да ги върне с кораб … на СпейсЕкс. Що се касае до безумната идея за строеж на кораб съобразно договор „Разходи Плюс“, тук е достатъчно да напомним как протече разработката на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“. „Спейс Лонч Систъм“ се създава в продължение на 15 години, а „Орион“ – на 20. Две десетилетия по-късно, „Орион“ не е извел нито един астронавт до орбитата на Луната – това очакваме да се случи догодина… СпейсЕкс безспорно имат своите забавяния. Няма съмнения, че „Старшип“ се развива по-бавно от очакванията. Първата половина на 2025-та бе кошмарна, но веднага щом провалите приключиха, през август и октомври „Старшип“ летя двукратно – и то напълно успешно. Иронията е, че всички останали тежкотоварни ракети в САЩ, създадени от конкуренти, в това число „Ню Глен“ и „Вулкан“, не са успели да излетят два пъти през тази календарна година, а само веднъж. Отново СпейсЕкс се справят по-бързо. Кой е виновен, че САЩ са драстично изостанали от Китай в надпреварата за завръщането на човек на Луната? Отговорът на този въпрос е: мнозина. Програмата за завръщането на човек на Луната започна след 2004 г., непосредствено след катастрофата на совалката „Колумбия“. Но тогавашният администратор на НАСА Майк Грифин, вместо да избере най-бързия вариант, разчитайки на тогава съществуващите и редовно летящи ракети като „Атлас 5“ и най-вече „Делта 4 Хеви“, се спря на архитектура, изискваща създаването на нови ракети като „Арес 1“ и „Арес 5“, базирани на компоненти от совалките. Голата истина е, че този ход бе предприет, за да няма масови съкращения на работни места след пенсионирането на совалките. След приключването на епохата на Буш и с оттеглянето на Майк Грифин, Барак Обама поиска да прекрати работата по „Арес 1“ и „Арес 5“, вместо това давайки ход на комерсиализацията на космическите превози. Именно благодарение на тази програма СпейсЕкс постигна успех, разработи ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“, съответно започна редовно да извозва товари и астронавти до Международната космическа станция. Но Конгресът не допусна сходна програма да бъде в основата на полетите до далечни дестинации – отново поради опасения, че след края на совалките ще има съкращения. Ето защо бе създадена ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която замени „Арес 5“. Реално тази ракета е проектирана не от инженери, а от конгресмени, които искаха парите да потичат в съответните им щати. Това е основната причина завръщането на Луната да е обвързано с нея и вече 15 години „Артемис 2“ да не може да излети на една проста окололунна обиколка. И, разбира се, вина имат и Доналд Тръмп по време на първия му мандат, неговият президентски екип, както и тогавашните Конгресмени. Ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя за пръв път през 2018 г., преди седем години. Тогава се видя, че „Спейс Лонч Систъм“ е излишна. Ако тогава държавата бе предприела ход за създаването на междинна архитектура преди „Старшип“ – разчитайки на „Крю Драгън“ и „Фалкън Хеви“, вече щеше да има полети на астронавти до орбитата на Луната. И китайците нямаше да дишат във врата на американците. Но днес, през 2025 г. да се говори, че основната вина за забавянията в програмата за завръщане на човек на Луната да е на СпейсЕкс, е върховно политическо лицемерие. Космическите ентусиасти го знаем. Илон Мъск го знае – но, разбира се, той никога не може да търпи и да не обижда в социалните мрежи, защото това си е Мъск. Затова не е и най-приятната личност. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/21/sean-duffy-blames-musk/

РЕКОРДИ: Ракета Фалкън 9 летя за 31-ви път, изведе десетхилядния спътник Старлинк! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След вчерашното успешно изстрелване на ракета „Фалкън 9“ в 20:39 ч. българско време, СпейсЕкс постави нови рекорди! Първата степен на ракетата летя за рекорден 31-ви път и освен това в орбита бе изведен десетхилядният спътник от интернет групировката „Старлинк“. Също така, макар че е все още месец октомври, а до края на декември остават повече от два месеца, вчера беше изравнен годишният рекорд – това бе 132-рото изстрелване на ракета „Фалкън 9“ за 2025-та, колкото изстрелвания имаше и през 2024-та година. Това означава, че с всеки следващ полет ще бъде поставян нов рекорд за календарна година! Първата степен, постигнала рекордния 31-ви полет, е известна под сериен номер „B1067“. Преди изстрелването на 19-ти октомври, степента е извеждала в космоса два товарни кораба „Карго Драгън“, два пилотирани кораба „Крю Драгън“, спътник „Тюрксат-5Б“, спътник „Хотбърд“ на Ютелсат, мисия за нуждите на европейската навигационна мрежа „Галилео“, корейски спътник „Кореасат-6А“, мисия за обслужване на групировката на SES – „O3b mPOWER“, индонезийски спътник „Мерах Пътих 2“, както и 19 партиди „Старлинк“. Снощният полет бе проведен от космодрума Ванденберг в Калифорния, а „B1067“ извърши меко приземяване върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“. Макар че ракетите „Фалкън 9“ често пъти биват обвинявани, че обслужват единствено интересите на Илон Мъск и неговата групировка „Старлинк“, това не е вярно. „Фалкън 9“ са най-често летящите ракети в цял свят и обслужват всякакви програми – правителствени и частни. СпейсЕкс провежда мисия по заявка на чужд клиент (несвързан със „Старлинк“) веднъж на всеки 7-8 дни. А що се касае до „Старлинк“, да изстреляш 10 000 спътника в орбита е забележително постижение – това са повече спътници от всички останали спътници в целия останал свят! Изграждането на интернет групировката започна през февруари 2018 г. с изстрелването на първите два прототипа „Тинтин А“ и „Тинтин Б“. Понастоящем фирмата на Мъск има разрешение да изстреля 12 000 спътника „Старлинк“, но в бъдеще групировката може да нарасне и до 30 000! https://cosmos.1.bg/space/2025/10/20/falcon-9-records/

Блу Ориджин и ЛандСпейс се борят за второто място в надпреварата да върнат и изстрелят повторно ракетна степен Ще стане ли ЛандСпейс втората фирма след СпейсЕкс, върнала на Земята и изстреляла повторно първа степен? Image credit : LandSpace 19 октомври 2025 г. 11:15 ч. Светослав Александров. През декември ще отбележим десетилетие от първото успешно кацане на първа степен на „Фалкън 9“ след орбитален полет. И докато ракетите на СпейсЕкс не спират да кацат и летят повторно, за останалия свят това се превърна в постижение от типа на „Аполо“ – никой не може да го повтори. Сега Блу Ориджин и ЛандСпейс се борят за второто място в надпреварата за ракетната възвръщаемост. Американската фирма Блу Ориджин е очевидният фаворит. Фирмата разполага със суборбитален космически кораб в експлоатация „Ню Шепърд“, който лети редовно, извежда хора в космоса, а ракетата-носител и капсулата се завръщат на Земята безпроблемно и се изстрелват отново. Но орбиталните полети са много по-трудни. Суборбиталните кораби излитат вертикално нагоре, напускат атмосферата за кратко, след което падат към Земята и кацат. Максималната им скорост не надхвърля 1 km/sec. Но за постигането на орбитален полет дадена ракета трябва да се наклони настрани, за да развие хоризонтална скорост, възлизаща на 7.9 km/sec – толкова е необходимо, за да може ракетата непрекъснато да „пада“ около Земята. Физичните закони не забраняват орбитална степен да се завърне – СпейсЕкс са доказали, че „Фалкън 9“ може да забави скоростта си и да кацне достатъчно меко, за да се използва повторно. Но като изключим Рокет Лаб, която е демонстрирала кацане на ракетни степени на микроракетата „Електрон“ с парашути (макар и не повторното им изстрелване), все още нито една друга фирма не е осъществила кацане на ракетна степен след орбитален полет посредством собствените ѝ двигатели. Блу Ориджин се опита да направи това по време на дебюта на „Ню Глен“ в началото на тази година. Но макар че достигането на орбита бе успешно – което е голямо постижение като за първи полет на нова ракета, първата степен не сполучи да кацне. Сега Блу Ориджин се надява да успее при втория опит през ноември, когато „Ню Глен“ ще изстреля мисията на НАСА до Марс „ESCAPADE“. Евентуално успешно завръщане на първата степен ще позволи тя да бъде използвана по-нататък и за изстрелването на лунния спускаем апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“. Изстрелването на „ESCAPADE“ е насрочено за ноември. Но през ноември или декември ни очаква и още едно изстрелване на друга частна фирма – ЛандСпейс. Тя не е американска, а китайска и вече има сериозен опит. През юли 2023 г. ЛандСпейс проведе първото в света успешно изстрелване на орбитална ракета, работеща на метан. Ракетата се казва „Чжюкуе-2“. След този успех фирмата се фокусира върху „Чжюкуе-3“ – ракета, направена от неръждаема стомана, работеща на метан и с дължина и товароподемност, сравними с „Фалкън 9“. И също като нея, е проектирана да е частично възвръщаема. Важно е да се подчертае, че на 11 септември 2024 г. изпитателна първа степен на „Чжюкуе-3“ бе изстреляна на височина 10 километра, след което тя се върна успешно на Земята. След това, на 20-ти юни тази година, бе проведено успешно статично огнево изпитание на първа степен на „Чжюкуе-3“, което целеше симулация на работата на деветте ѝ двигателя при достигане на орбита. Тези успехи проправят пътя към дебютния полет в края на тази година и сега ЛандСпейс е в най-добра позиция да се превърне в първата фирма в Китай и евентуално във втората или третата фирма в световен мащаб (в зависимост от това как Блу Ориджин се представи), постигнала кацане на ракетна степен със собствените ѝ двигатели след орбитален полет. Чжан Чанву, главният изпълнителен директор на ЛандСпейс, заявява, че цената на китайските изстрелвания ще е една десета от тази на СпейсЕкс. Разбира се, Чжан разбира много добре, че СпейсЕкс са категоричен лидер в световен мащаб, а първите степени на ракетите „Фалкън 9“ започват да достигат до 30 полета всяка. Но той смята, че технологичната бездна между СпейсЕкс и останалия свят не е чак толкова голяма, като до десетилетие полетите на частично и напълно възвръщаемите ракети в света ще са ежедневие. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/19/bo-landspace-vtoro-mqsto/

Американската фирма Васт се готви да изстреля първата комерсиална космическа станция през 2026 г. Двете изделия на станцията „Хейвън-1“. Едното ще служи за проверка и наземни изпитания, а другото е това, което ще бъде изстреляно в космоса. Photo credit : Vast 17 октомври 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В съвременната космонавтика на САЩ съществува интересен парадокс – американското правителство в лицето на НАСА спонсорира фирми, конструиращи космически станции, които трябва да заменят МКС след нейното пенсиониране, но единствената станция в предполетна готовност е създадена като частна инициатива, без никакви средства от данъкоплатците. Американската фирма „Васт“ е завършила напълно основната структура на първата си орбитална станция „Хейвън-1“. Предвижда се изстрелването да бъде осъществено през втората четвърт на 2026-та година, посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Със своето тегло от 14 тона, „Хейвън-1“ ще представлява най-тежкият полезен товар, изстрелян от „Фалкън 9“. Очакванията са на борда на станцията да заживеят четири експедиции, които ще бъдат изпратени поетапно в рамките на тригодишния ѝ експлоатационен период. Това ще проправи пътя към създаването на „Хейвън-2“ – модулна космическа станция, способна да замени МКС. Фирмата Васт е една от най-перспективните млади космически компании в САЩ. Макар че е основана едва през 2021 г., тя бързо се разраства и понастоящем има 800 служители. Голяма част от тях са бивши работници на СпейсЕкс, които пренасят със себе си своя опит и съответно не бива да ни изненадва, че Васт работи със скоростни темпове. Фирмата се гордее с вертикалната си интеграция и производството на повечето от компонентите си на място. Единствено конструирането на слънчевите панели и двигателите е аутсорснато. Разработката на „Хейвън-1“, както и нейното изстрелване с „Фалкън 9“ са напълно финансирани, при това единствено с частни средства. Разбира се, за по-амбициозни проекти като „Хейвън-2“, фирмата разчита, че ще се пребори да получи и държавно финансиране. „Искам да кажа категорично – „Хейвън-1″ е първата стъпка към многомодулна станция. Васт е в готовност да подсигури, че Щатите няма да сложат на пауза дейността си в ниска околоземна орбита. В продължение на 25 години всеки ден американско сърце тупти в орбита, като това трябва да остане и след прехода от МКС към комерсиалните дестинации в орбита“, категоричен е Макс Хеот, изпълнителният директор на Васт. Като изключим Васт, другите американски фирми, които създават станции, са Вояджър Спейс (станция „Старлаб“) и Блу Ориджин (станция „Орбитал Рийф“). Кога обаче тези станции ще станат готови, остава неясно – датата за изстрелването им се мести все по-далече в бъдеще. Малко по-сигурно е положението с Аксиом Спейс, които ще скачат първия си модул с МКС през 2027 г. и по-нататък модулите на тази фирма ще могат да се отделят и да просъществуват като самостоятелна станция. Тези фирми, за разлика от Васт, бяха включени в първата фаза на оригиналния план на НАСА за замяната на МКС. Сега, след като Васт демонстрира готовност за полет, фирмата евентуално ще може да се включи във втората фаза и да получи по-нататъшно финансиране. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/17/vast-preparing-liftoff/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля единадесетия и последен Старшип от Версия 2! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:23 ч. българско време СпейсЕкс проведе успешно последното изстрелване на „Старшип“ за 2025 г., което бе и последното изстрелване на кораба в тази конфигурация. Всички планирани задачи бяха изпълнени безупречно, от излитането до приводняването. Въпросната конфигурация, т.нар. „Версия 2“ на „Старшип“, имаше трудно начало, което изненада всички фенове на програмата след изключителните успехи на „Вариант 1“ през 2024 година. Дебютът на „Вариант 2“ на 17-ти януари завърши с неговата експлозия и същото се случи и по време на следващия полет на 7-ми март. Третият опит на 28-ми май бе значително по-успешен, защото тогава „Вариант 2“ достигна орбитална скорост, но малко по-късно претърпя горивен теч и не успя да изведе в космоса макетите на спътниците „Старлинк“. Но най-депресиращият момент настъпи на 19-ти юни, когато поредният „Старшип“ експлодира по време на наземно изпитание. Мнозина започнаха да изпитват съмнения, че СпейсЕкс изобщо може да се справи. Но компанията никога не бива да бъде отписвана. Скоро след това неуспехите секнаха. На 27-ми август „Вариант 2“ излетя безупречно и за пръв път демонстрира освобождаване на „Старлинк“ в космоса! Днешното изстрелване бе вторият пореден пълен успех по програмата „Старшип“ и последният за „Вариант 2“, както и последният за „Площадка 1“ в тази конфигурация. Буквално всичко премина съобразно очакванията, като бе констатирано само едно отклонение. След „горещото“ разделяне, когато „Старшип“ запали двигателите си и се отдели от ракетата-носител „Супер Хеви“, ракетата задейства само 12 от предвидените 13 двигателя. Но по-късно, при самото ѝ приводняване, всичките 13 двигателя се запалиха успешно. Това бе специфично отрепетиране на маневра за завръщане, каквото ще се използва при следващата версия на „Супер Хеви“ – и бе чудесно, че то протече успешно, като ракетата се приводни меко в океана. „Старшип“ достигна целевата си орбитална скорост и освободи в космоса осем макета на „Старлинк“ по образец на излитането на корабите от „Междузвездни войни“. Ето какво имам предвид: След успешното освобождаване на „Старлинк“, корабът проведе демонстрационно запалване на двигател „Раптор“ в космически условия – третото успешно от началото на изпитателната програма. Това е критично важна маневра за бъдещите мисии отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. След приключването на мисията „Старшип“ навлезе в земната атмосфера, като целта бе екипът да получи максимално количество данни, които ще спомогнат за постигането на цялостна възвръщаемост. Част от термозащитните керемиди бяха премахнати – но въпреки това корабът оцеля и извърши меко приводняване в Индийския океан. Този път, за разлика от предходните полети, стабилизиращите перки не прогаряха. Последните два успеха по програмата „Старшип“, първо през август, а сега през октомври, проправят пътя към изключително важната 2026-та година. „Вариант 2“ е вече в историята, постигайки някои от най-важните цели, поставени от СпейсЕкс – освобождаване на спътници в космоса, демонстрация на орбитални маневри, отрепетиране на възвръщаемостта на горната степен. Но сега е време компанията да се фокусира върху „Вариант 3“. Именно това е вариантът, който ще може да се презарежда с гориво и да лети до Марс. Илон Мъск се надява, че това може да се случи още догодина – но е важно да се подчертае, че предприемачът не го обещава – графикът е натоварен и е по-вероятно да се случи през 2028 г., с „Вариант 4“. Надяваме се, че „Вариант 3“ ще е по-безпроблемен от „Вариант 2“, защото освен мечтите за Марс, от успеваемостта му зависи дали САЩ ще могат да изпратят повторно човек на Луната преди Китай. Вече се строят множество изделия от „Вариант 3“, като дебютът на кораба трябва да е факт в началото на 2026-та. „Вариант 3“ ще е оборудван с най-новата итерация на двигателите „Раптор“ – „Раптор 3“. С цел постигането на пълна възвръщаемост, отделящият се междустепенен пръстен ще бъде заменен от перманентна структура на „Супер Хеви“. Товароподемността на „Вариант 3“ ще скочи до над 100 тона, за разлика от сегашните 35 тона в изцяло възвръщаем вариант. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/14/spacex-launches-last-version-2-starship/

УСПЕХ: Китайската фирма Ориенспейс изстреля отново най-мощната твърдогоривна ракета! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Orienspace 12 октомври 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Измина повече от година и половина, откакто ракетата „Гравити-1“ вдигна пушилка над Жълто море. Вчера, на 11 октомври, в 11:20 ч. българско време, тя го направи отново и изведе успешно три спътника в околоземна орбита след изстрелване от баржа. Единият от спътниците официално бе представен като оптичен спътник за дистанционно сондиране на Земята, а другите два – като „експериментални“. „Гравити-1“ е ракета, която изглежда все едно е произлязла от Kerbal Space Program, с абсурдната конфигурация от четири странични твърдогоривни ускорителя около централно ядро, също работещо на твърдо гориво. Със своята стартова тяга от 600 тона, това е най-мощната комерсиална ракета на твърдо гориво. За сравнение европейската ракета „Вега-С“ има стартова тяга от 210 тона, като преди въвеждането на „Гравити-1“ оглавяваше статистиката за най-мощната действаща твърдогоривна ракета в света. Ракетата на Ориенспейс е в състояние да извежда в околоземна орбита товари с максимално тегло 6.5 тона. „Гравити-1″ е невъзвръщаема ракета, но Ориенспейс подбива цената по друг начин – чрез масовото производство на еднотипни твърдогоривни двигатели. Централното ядро и страничните ускорители са практически еднакви, с един и същи диаметър. Компанията все пак разработва и течногоривна ракета на керосин и кислород, която ще е възвръщаема – Гравити-2“. Наскоро беше съобщено, че „Ориенспейс“ вече изпитва нейните двигатели „Юанли-110“, девет от които ще са нужни за работата на първата ѝ степен. „Гравити-2“ ще има същата дължина като „Фалкън 9“, близо 70 метра, но ще е с малко по-голям диаметър. Нейният дебют се очертава да е факт през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/12/orienspace-launch-success/

Роскосмос отчете успешно статично огнево изпитание на новата ракета Союз-5 Кадър от статичното огнево изпитание. Фото: Роскосмос 11 октомври 2025 г. 14:20 ч. Светослав Александров. Роскосмос съобщи, че статичното огнево изпитание на новата ракета „Союз-5“ е завършено успешно, което от своя страна проправя пътя към дебютното изстрелване до края на годината. „Союз-5“ е един от малкото смислени проекти, които Русия предприе съвместно с Казахстан през изминалото десетилетие. Изпитанието първо бе оповестено от жители на Москва, които докладваха, че са чули силен грохот и са видели голям облак над разположената в близост до града изпитателна база Пересвет. Малко по-късно Роскосмос потвърди официално, че наистина става въпрос за изпитание на първата степен на „Союз-5“, като нейният двигател „РД-171МВ“ е работил по план в продължение на 160 секунди. Тази сутрин бе качено и официално видео от теста. Напомням на читателите, че разработката на „Союз-5“ бе положена през 2017 година, като Роскосмос искаше да удари с един куршум три заека. Първо, ракетата е аналог на украинската среднотоварна ракета „Зенит“, която след началото на войната през 2014 г. стана недостъпна за руснаците. Второ, създаването на „Союз-5“ започна в момент, когато Русия осъзна, че е изпуснала позициите си на международния спътников пазар и американците са отмъкнали всички нови поръчки, които руснаците традиционно печелиха, благодарение на евтините ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Трето, „Союз-5“ се създава в рамките на съвместен проект между Роскосмос и Казахстан на име Байтерек за модернизирането на стария космодрум Байконур. Тук е уместно да напомня, че основният приоритет на руснаците след Промените в началото на 90-те бе да изместят изстрелванията си на собствена територия – ето защо толкова много ресурси бяха вложени в създаването на космодрума Восточний в Амурска област, където вече има площадки за „Союз-2“ и новите ракети „Ангара“. А що се касае до Байконур, старата стартова инфраструктура за „Зенит“ бе подарена на Казахстан срещу обещанието, че казахстанците ще финансират нейното модернизиране, за да може тя да поддържа полети на „Союз-5“. Казахстанските власти дълго време не се наемаха да го правят, защото не вярваха, че „Союз-5“ изобщо ще бъде създадена. Стигна се сериозни спорове между двете страни, но явно са успели да се споразумеят и проектът е на финалната права. В крайна сметка „Союз-5“ дава шанс на Роскосмос, както и на Казахстан, да задържат някакви позиции на международния спътников пазар – макар че и сега е неясно какви спътници биха летели с тази ракета. Все пак повечето от основните партньори на Русия се отдръпнаха след началото на войната в Украйна и като изключим Беларус и Иран, възможността за нова клиентела остава ограничена. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/11/soyuz-5-static-fire-complete/

Кои кораби ще возят космонавтите до новата руска станция? Забравете за Орел – пак ще са Союз! Руските кораби „Союз“ очевидно ще са вечни… Photo credit : NASA TV 10 октомври 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. След като разработката на новите руски кораби „Орел“ продължава да се бави, очевидно се обмисля превозът на космонавтите до новата руска станция „Рос“ (която също се бави) да става с добрите стари „Союз“. За подобна възможност съобщи журналистът Анатолий Зак в своя сайт RussianSpaceWeb.com. Но тази новина е напълно очаквана. Роскосмос, както и космическите канали в Телеграм, от известно време обработват общественото мнение („Океания никога не е воювала с Изтазия. Океания винаги е воювала с Евразия“), че се обмисля отказване от строежа на новата руска станция „Рос“ в полярна орбита и вместо това ще бъде построена в стандартната 51-градусова орбита, където се намира и МКС. Е – при това положение е въпрос на време да почнат да ни убеждават, че няма нужда още да се строи корабът „Орел“, че „Союз“ е достатъчен… Както напомня каналът „Юра, прости“, наклонът от 51 градуса е избран за съветските станции още през 70-те години на миналия век с определена цел – да има удобен достъп, съобразен с географското местоположение на космодрума Байконур, и да може да се подсигурява безопасното падане на ракетните степени в Алтай. Същото решение е взето и за МКС – американците първоначално не искат станцията да е в тази орбита, но впоследствие се съобразяват с руснаците. Така се получава интересен парадокс – подобен наклон позволява на станцията да наблюдава до 90% от земната суша, но съществена част от територията на Русия е на север. От районите на Санкт-Петербург, Мурманск и Северния морски път МКС не се вижда. „Така великата космическа държава не може да види по-голямата си част от космоса“, пише „Юра, прости“. Ето защо съветските космически мислители са се мъчили да изправят този недостатък, като са предложили да се изстрелват станциите в ретроградна (почти полярна) орбита с наклон 97 градуса. Проблемът с това неосъществено досега предложение е, че е нужен импулс по-голям от 650 m/s, което от своя страна означава, че корабите трябва да возят с 30% по-малко товар, или пък трябва да им се повиши товароподемността. Корольовите „Союз“-и работят на предела на възможностите си и увеличението на товароподемността с 30% не е никак лесна задача. Трябва нова ракета и нов кораб. Нова ракета има – това е многострадалната „Ангара А5“, която е скъпа и все още не е сертифицирана, но поне съществува след мъчителна 30-годишна разработка. А космическият кораб „Орел“ (руско произношение: „Орьол“), известен още преди като „Федерация“, все още не е готов и ни делят поне още 10 години до първия му пилотиран полет. Отделно радиацията в полярна орбита е силна, а космонавтите не са предпазени от земното магнитно поле. Ето защо трябва да бъде построена антирадиационна защита, която е скъпа, за да може станцията да е дългосрочно обитаема. Другият вариант е станцията да е краткосрочно обитаема, а космонавтите да летят само на неколкодневни пътешествия – като туристическите екскурзии до Чернобил. Прочие, през април тази година, американците вече изстреляха първата и до този момент единствена в историята на космонавтиката пилотирана мисия в полярна орбита – „Фрам2“. Така че си е въпрос на време руснаците официално да се откажат от поредното си безумие, но въпросът е принципен. Вече повече от 30 години руската космонавтика не може да създаде нищо ново. Слушахме само планове за нови разработки, но не видяхме никакви нови разработки. Първо говориха как ще изпращат руски космонавти до Южния полюс на Луната. После се отказаха – било прекалено скъпо (очевидно е – ако воюваш изтощително, нямаш пари за космос). След това казаха – по-добре е да си направим наша станция в околоземна орбита. Постижимо е – макар че китайци и американци ще усвояват Луната. Е, ние няма да летим до Луната, си казаха те – но нашата станция ще е различна. Ще е в полярна орбита и ще наблюдаваме цяла Русия. Сега се оказва, че дори не могат да я направят така, както са я замислили – и ще си е както някогашните съветски станции. А, да – и новият кораб „Орел“ не е готов, така че ще си карат на стария „Союз“. Като ви казвам, че руснаците не могат да създадат качествено нищо ново – имам предвид точно това. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/10/soyuz-for-ross/

Тръмп отново се среща с Джаред Айзъкман по въпроса кой ще оглави НАСА Джаред Айзъкман (долу вдясно) по време на историческата мисия „Поларис Доун“ през 2024 година. Photo credit : SpaceX/Polaris Dawn 10 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Управлението на Доналд Тръмп е управление на обратите. След като в края на миналата година беше обявено, че комерсиалният астронавт-рекордьор Джаред Айзъкман ще оглави НАСА, а по-късно тази пролет номинацията бе отменена в последния момент, сега стана ясно, че Тръмп отново се среща с Айзъкман с цел повторна номинация. Новината бе съобщена от редица американски медии, в това число CNBC. Нека да напомним накратко историята: номинацията на Джаред Айзъкман се случи скоро след като той командваше историческата мисия „Поларис Доун“. В рамките на тази експедиция през септември 2024 г., човек за пръв път след края на програмата „Аполо“ се отдалечи на 1 400 километра от Земята и премина през радиационните пояси на Ван Алън. Беше проведена и първата комерсиална космическа разходка на рекордна височина от 700 километра над земната повърхност. Въобще „Поларис Доун“ разби множество рекорди в пилотираната космонавтика, включително за най-високата околоземна орбита, посещавана от астронавти. И тъй като живеем във времена, когато най-голямото опасение сред космическата общност е дали китайците няма да задминат демократичния свят, включително в задачата за завръщането на Луната, най-логичното решение е НАСА да се ръководи от най-опитния човек: този, който действително знае как се лети отвъд най-ниските предели на космическото пространство. В случая това е Айзъкман. Неслучайно кандидатурата му бе подкрепена от 28 бивши астронавти на агенцията. Айзъкман среща подкрепа и от научната общност, както и от космическия бизнес. Разбира се, кандидатурата на Айзъкман също не е идеална. Капката катран в кацата с мед е само една, но съществена: Мъск. Айзъкман е човек на Мъск – и това се знае от всички. Мъск е този, който е предложил на Тръмп НАСА да се ръководи от Айзъкман. По време на изслушването в Сената, сенаторът от Демократичната партия Ед Марки го попита неколкократно дали в деня, когато Тръмп му е предложил тази работа, Мъск е присъствал в стаята. Айзъкман неколкократно избегна въпроса. Оттеглянето на кандидатурата на Айзъкман се случи точно в момента, когато Мъск се скара с Тръмп. Очевидно неслучайно. Както очевидно неслучайни са новите разговори Айзъкман отново да оглави НАСА – отношенията между Тръмп и Мъск се затоплят, като по време на възпоменателно събитие за Чарли Кърк двамата са се здрависали. Понастоящем НАСА се ръководи от изпълняващия длъжност администратор Шон Дъфи. Дъфи предприе изкючително агресивна кампания срещу Китай, правейки заявка, че ще направи всичко по силите си САЩ да се завърнат на Луната първи. Отдавна имаше нужда от такова говорене – но това не променя факта, че Дъфи е само изпълняващ длъжността. НАСА има нужда от редовен администратор – и Айзъкман си остава най-подходящият кандидат. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/10/trump-meets-jared-isaacman/

УСПЕХ: Суборбиталният кораб Ню Шепърд изведе в космоса четирима американци, украинец и казахстанка! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 8 октомври 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:40 ч. българско време основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин осъществи своя 15-ти пилотиран космически полет. Суборбиталният кораб „Ню Шепърд“ изведе до ръба на космоса и върна на Земята шестима туристи – четирима американци, украинец и казахстанка. Американските граждани бяха Клинт Кели III, Ерън Нюман, Джеф Елджин и Уилям Люис. От тях Кели летя за втори път, а името на Люис стана известно едва след полета (той пожела да остане анонимен до деня на изстрелването). Към тях се присъединиха Виталий Островски от Украйна и Дана Карагусова от Казахстан. Цялата мисия бе напълно успешна, от старта до кацането. Ракетата-носител се завърна на Земята, приземявайки се посредством собствения си ракетен двигател на осмата минута след началото на полета, а няколко минути по-късно и капсулата на „Ню Шепърд“ с туристите кацна благодарение на парашутите си. Досега фирмата Блу Ориджин е изстрелвала кораба си „Ню Шепърд“ 36 пъти, от които 15 пъти с екипаж, а останалите мисии са товарни. Понастоящем това е единственият суборбитален пилотиран космически кораб за туристически цели в целия свят – доскоро основаната от Ричард Брансън компания Върджин Галактик разполагаше с кораба „Юнити“, но експлоатацията му се оказа икономически неизгодна и той бе пенсиониран. Сега Върджин Галактик проектира нов кораб – „Делта“. Но докато този кораб или някой от китайските клонинги стане готов, Блу Ориджин се позиционира в света като фирма, предлагаща услуга, която никой друг не може да предложи. Да изстреляш човек в космоса за 10 минути и да го върнеш на Земята струва по-малко в сравнение с орбитална мисия (или поне така предполагаме – Джеф Безос не е обявил официално колко плащат туристите за удоволствието). Ето защо пазарното търсене към „Ню Шепърд“ е огромно, още повече, че корабът е утвърден и доказан, лети редовно и безпроблемно. Блу Ориджин наскоро заяви, че ще се опита да вдигне летателната честота, по възможност веднъж седмично. Строят се три нови, модернизирани кораба, а сегашните два от по-старо поколение ще бъдат експлоатирани до края на 2027 г., след което ще бъдат пенсионирани. Обмисля се и създаването на нов комплекс за изстрелване на „Ню Шепърд“ – като не е изключено той да се намира извън САЩ. Основните клиенти на Блу Ориджин са богати бизнесмени и е проблем, че се налага да пътуват ден, ден и половина, докато стигнат до сегашния космодрум на фирмата в Тексас. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/08/new-shepard-launches-15th-crewed-mission/

Европейската мисия ЕкзоМарс засне кометата 3I/ATLAS от орбитата на Марс! Снимка на кометата 3I/ATLAS, заснета посредством камерата CaSSIS на „ЕкзоМарс“. Photo credit : ESA/TGO/CaSSIS 8 октомври 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Придобилата популярност междузвездна комета 3I/ATLAS се сближи с Марс на 3-ти октомври и това беше шанс за роботизираните апарати, работещи в орбита и на повърхността на планетата, да се опитат да я фотографират. Европейската космическа агенция (ЕКА) също насочи камерите на своите мисии „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ и „Марс Експрес“ към кометата – и от двете „ЕкзоМарс“ сполучи да направи снимки! Изображенията, съчетани в показаното по-горе GIF-че, са получени посредством камерата на „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ на име „CaSSIS“. Кометата 3I/ATLAS се визуализира като подвижна бяла точка. Тъй като тя е прекалено отдалечена, дори и мощната камера на „ЕкзоМарс“ не е в състояние да различи нейното ядро. Но комата на 3I/ATLAS е голяма, простираща се в продължение на няколко хиляди километра, така че тя лесно може да се визуализира. Напомням на читателите, че мисията „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ бе плод на някогашно и вече приключило сътрудничество между Роскосмос и ЕКА, като тя функционира в околомарсианска орбита от 2016 година насам. По-старата европейска мисия „Марс Експрес“, която работи от края на 2003 г. досега, също се опита да снима 3I/ATLAS – но за съжаление снимките не са се получили. Според изследователите това се дължи на факта, че максималното време на експозиция на камерата на „Марс Експрес“ е само 0.5 секунди, докато това на „ЕкзоМарс“ е пет секунди. Направени са и опити кометата да бъде анализирана и със спектрометрите OMEGA и SPICAM (на „Марс Експрес“) и NOMAD (на „Екзомарс“), но все още е рано да се каже със сигурност дали получените данни са с достатъчно добро качество, за да се направи спектрална характеризация. Повече за кометата 3I/ATLAS можете да прочетете в публикацията на КОСМОС БГ от юли. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/10/08/exomars-interstellar-comet/

Български космически клъстер обединява организации и хора за развитието на зараждащата се космическа индустрия 7 октомври 2025 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Днес бе обявено официално създаването на Български космически клъстер (BSC) – неправителствена организация, чиято цел е да подкрепя зараждащата се космическа екосистема у нас. Според съобщението, разпространено от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, задачата на този клъстер е „да обедини хора и организации от космическия сектор, както и от други индустрии с интерес към Космоса, за да обменят знания, опит и да създават нови възможности за сътрудничество на национално и международно ниво“. „Водещи космически компании и организации в България, включително EnduroSat, Wiser Technologies и Kodin Soft, обединяват сили заедно с координатора за България в Европейската космическа агенция и експерти от академичните среди и бизнеса, за да укрепят, подкрепят, свързват и развиват българския космически сектор“, съобщи във Фейсбук Димитър Фердинандов – магистър по аерокосмическо инженерство и съосновател на фирмата Datafrost Space, която създава инструменти, улесняващи достъпа до сателитни данни и услуги, особено за потребители без предишен опит в тази област. Тази сутрин Любомир Бабуров, основателят на Ratio.bg, както и д-р Стоил Иванов, съоснователят на космическия клъстер, участваха в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria. Според Иванов се наблюдава положителна тенденция – младите кадри не бързат да заминат в чужбина, а се опитват да старитрат бизнес в България. Благодарение на клъстера днес космическият ни сектор е в състояние с общи усилия да позиционира страната ни на истинското ѝ място в космическите изследвания. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/07/bulgarski-kosmicheski-kluster/