SAlexandrov

Американският ретрорефлектор на борда на лунната мисия Чандраян-3 за пръв път отрази лазерен лъч! На снимката: индийската мисия “Чандраян-3”, на борда на която има и американски прибор. Photo credit : ISRO 18 януари 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Когато индийската мисия “Чандраян-3” кацна на Луната през август, тя също така достави на лунната повърхност и прибор на НАСА – лазерен ретрорефлектор. Днес космическата агенция потвърди, че посредством американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля около Луната от 2009 г. до ден днешен, бе излъчен лазерен лъч, който успешно бе отразен от ретрорефлектора! На тази снимка, заснета на 5 февруари 1971 г., се вижда ретрорефлекторът, оставен на повърхността на Луната от астронавтите на “Аполо 14”. Photo credit : NASA Лазерните ретрорефлектори не са нова технология – такива бяха оставени на лунната повърхност в края на 60-те и началото на 70-те години от астронавтите на експедициите “Аполо”. Те все още могат да отразяват лазерни лъчи, изпратени от наземни обсерватории – и благодарение на това учените успяха да открият, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 сантиметра годишно. Днес НАСА вече не строи спускаеми апарати, с които да изпраща астронавти и товари на Луната – вместо това агенцията е делегирала тази задача на частни компании. А и не само – агенцията си е платила на повечето превозвачи в световен мащаб, държавни и частни, да доставят американски прибори, включително ретрорефлектори. Първият, който достигна лунната повърхност непокътнат, бе този на “Чандраян-3”. Утре, на 19-ти януари, предстои кацането на японската мисия “Слим” и тя също ще достави лазерен ретрорефлектор по заявка на НАСА. Частната американска мисия на фирмата Интуитив машинс, която ще излети през февруари, трябва да направи същото. Но ако ретрорефлекторите, оставени от астронавтите на “Аполо” бяха по-големи – с размерите на куфар, този на борда на “Чандраян-3” е с размер на бисквита Орео. Това прави задачата по регистрирането на отразения лазерен лъч по-трудна. И не само защото по-малките ретрорефлектори могат да отразяват лъчи само от кръжащите в близост до тях орбитални мисии, а не пряко от наземните лаборатории… А защото се усложнява и от още един фактор – понастоящем в орбита около Луната има само един прибор, който може да изпраща лазерни лъчения към тези ретрорефлектори. Това е приборът LOLA, работещ на мисията “Лунар Риконисънс Орбитър”. Основната му задача е да изучава лунната топография. Но дори и инструментът да е достатъчно добър, за да проучва планини и кратери, той не е особено прецизен, ако трябва да насочи лъч към съвсем мъничък обект. Учените на НАСА трябваше да направят осем опита, за да регистрират успешно отразен лазерен лъч. И най-накрая сполучиха! През следващите месеци и години екипите, работещи с ретрорефлекторите, ще продължат да използват “Лунар Риконисънс Орбитър”, за да могат да определят точната позиция на обектите на повърхността, в това число на спускаемите апарати. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/nasa-retroreflector-beams-back-laser-pulse/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Тянжоу-7 излетя към орбиталната станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 17 януари 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес Китай проведе своето първо изстрелване за 2024 г. към орбиталната станция “Тянгон”! Ракета “Лонг Марч 7” с товарен кораб “Тянжоу-7” излетя в 16:27 ч. българско време от космодрума Уенчан на о-в Хайнан, а на борда на кораба има провизии за астронавтите на “Тянгон”, научни експерименти и подаръци за Китайската нова година. Наскоро товарните кораби от серията “Тянжоу” бяха сериозно ъпгрейднати, което позволява да превозват товари с общо тегло 7.4 тона. Така Китай има нужда да провежда по едно изстрелване с провизии веднъж на осем месеца, а не веднъж на шест месеца, както бе при предишните итерации на “Тянжоу”. Около 2.4 тона от провизиите са храна – в това число свежи плодове и зеленчуци. Общото тегло на научната екипировка възлиза на 473 килограма, като са създадени 61 опитни постановки от 18 университета в Китай. Ще бъдат проведени експерименти от областите на флуидната физика, материалознанието, биологичните дисциплини, както и опити със запалими материали. Шан Пън, професор в Северозападния политехнически университет, ни информира, че един от експериментите включва изучаването на човешки костни клетки. Задачата е учените да разберат какви са механизмите на загубата на костна и мускулна маса, обичайни процеси, протичащи в условията на безтегловност. Междувременно старият товарен кораб “Тянжоу-6” наскоро се раздели от станция “Тянгон” и, натоварен с отпадъци, в близките дни ще изгори в земната атмосфера. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/17/tianzhou-launches-2/

Японската мисия SLIM влезе в 600-километрова окололунна орбита и засне ново видео Кадър на Луната, заснет на 14 януари от SLIM. Photo credit : JAXA 16 януари 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Остават три дни до японското кацане на Луната. Като подготовка за събитието, мисия SLIM изпълни успешно маневри, за да влезе в 600-километрова паркираща окололунна орбита. Беше заснето и ново видео, което съм прикачил в края на тази публикация. На 19-ти януари предстои изпълнението на още една маневра преди кацането, в хода на която SLIM ще бъде приведена в ниска орбита на височина 15 километра над лунната повърхност. Кацането ще бъде излъчено на живо на 19-ти януари в 16:00 ч. българско време на този линк: Видеото, получено от борда на SLIM: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/16/slim-enters-600-km-orbit/

УСПЕХ: СпейсЕкс завърши петия си космически полет през 2024 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 януари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:52 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал бе проведено успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 23 спътника “Старлинк”. Това бе петият космически полет за СпейсЕкс през новата 2024-та година и, отчитайки, че днес е 15-ти януари, фирмата на Илон Мъск провежда по едно изстрелване средно веднъж на три дни през тази календарна година. Преди броени дни предприемачът обяви, че до края на декември се очаква да бъдат осъществени 148 космически полета – изключително амбициозен график! Започващата днес нова седмица пък е критично важна, тъй като предстои първият пилотиран полет за годината – ракета “Фалкън 9” трябва да изведе на път към МКС кораба “Крю Драгън” с четирима души на борда в рамките на третата мисия, поръчана от фирмата Аксиом. Но да се върнем на днешния старт. На осмата минута от началото на мисията първата степен извърши меко кацане върху степента “Недоимък на достойнство”, с което е готова да бъде рециклирана за ново изстрелване. Допреди днешния полет степента бе осъществила 11 други изстрелвания – на мисиите “Хиспасат Амазонас Нексус”, “SES-22”, на лунната мисия “Хакуто-Р”, на товарен кораб “Крю Драгън” и на седем партиди “Старлинк”. Понастоящем в космоса има над 5 250 работещи спътника “Старлинк”, с което Илон Мъск остава най-големият спътников оператор в цял свят. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/15/spacex-fifth-space-launch/

Екипът на частната лунна мисия Перегрин реши да я въведе умишлено в земната атмосфера Снимка, получена от борда на “Перегрин”. Photo credit : Astrobotic 15 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията “Перегрин” на частната компания Астроботик прелетя успешно разстоянието от Земята към Луната и сега се връща към Земята, но поради невъзможността за изпълнение на лунно кацане поради недостиг на гориво, екипът взе трудното, но отговорно решение да въведе мисията в земната атмосфера. Решението ще предпази цислунарното пространство от натрупването на космически боклук, а също така ще предпази наличните в околоземна орбита изкуствени спътници. “Перегрин” е вече достатъчно добре стабилизиран след теча от горивната му система, а вчера беше изпробвана работата на един от основните му ракетни двигатели. Той се запали успешно. Ръководството на мисията смята, че “Перегрин” може да работи още няколко седмици безпроблемно, както и да проведе маневра, която да го отклони от влизането в земната атмосфера – това ще е естествен завършек, ако продължи да пътува по настоящата траектория. Но колкото и голямо желанието на Астроботик е да продължи мисията, след обсъждане с НАСА, космическата общност и правителството на САЩ, най-доброто решение е тя да приключи. Към настоящия момент всички научни прибори на борда на “Перегрин” продължават да работят и някои от тях даже изпълниха изследователските си задачи. Източник: Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/15/peregrine-reenter-earth-atmosphere/

Пилотираният кораб Крю Драгън е на космодрума Кенеди за частна мисия до МКС Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” – готов за полет. Photo credit : SpaceX 13 януари 2024 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” пристигна на Площадка №39А на космодрума Кенеди за изстрелване на 18-ти януари в 00:11 ч. българско време. Четирима души ще полетят до МКС в рамките на третата мисия, организирана от фирмата Аксиом. Командирът на мисията е бившият астронавт на НАСА Майкъл Лопез-Алегрия. Към него ще се присъединят италианският военен пилот Уолтър Виладеи, който миналата година летя в космоса по суборбитална траектория с кораба на Ричард Брансън “Юнити”, астронавтът на ЕКА Маркус Вант и турският астронавт Алпер Гезеравджи. Гезеравджи ще е първият гражданин на Турция, който ще полети в космоса. Тъй като Лопез-Алегрия има както американско, така и испанско гражданство, предстоящият полет на “Крю Драгън” ще е исторически – това ще е първата орбитална пилотирана мисия, състояща се изцяло от европейци! Предстоящата мисия представлява и първият пилотиран космически полет за новата 2024-та година, като до края на декември СпейсЕкс трябва да изстреля 7-8 кораба “Драгън”! Една от най-интересните експедиции, която все още чакаме, е “Поларис” – в хода на която частни астронавти ще се отдалечат на 1000 километра от Земята, невиждано от ерата на “Джемини” и “Аполо”. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/13/crew-dragon-arrives-kennedy/

Успешно изпитание на парашутите дава надежда, че тази пролет пилотираният кораб Старлайнър най-после ще полети! Снимка от парашутното изпитание. Photo credit : NASA 13 януари 2024 г. 15:40 ч. Светослав Александров. На 9-ти януари екипите на НАСА и Боинг изпълниха успешно изпитание на парашутната система на пилотирания космически кораб “Старлайнър”. Това е добър признак, че през тази пролет многострадалният кораб най-сетне ще полети с екипаж на борда! Напомням на читателите, че през 2014 г. НАСА връчи договори на СпейсЕкс и Боинг да създадат пилотирани космически кораби, които да осигуряват превоз до МКС и така САЩ да не зависи от руските кораби “Союз”. Но макар че на Боинг бяха връчени общо $4.49 милиарда, в сравнение с $2.6 милиарда за СпейсЕкс, единствено СпейсЕкс успя да се справи в приличен срок. “Крю Драгън” превозва редовно хора до станцията и обратно от 2020 г. досега без никакви проблеми. Що се касае до кораба на Боинг “Старлайнър”, той летя първо през декември 2019 г. на безпилотен тестов полет, по времето на който той не успя да се скачи с МКС и замалко не аварира. Вторият полет без екипаж през май 2022 г. бе напълно успешен, но пак бяха констатирани множество проблеми, които трябваше да се разрешат, преди НАСА да одобри хора да се возят на този кораб. Един от тези проблеми касаеше парашутната система – екипите установиха, че при авариен сценарии, включващ неразгръщането на един от трите парашута, другите два не са достатъчно стабилни, за да осигурят безопасно приземяване. Кацането само с два парашута е задължително изискване на НАСА за безопасност. Сега предварителните резултати от изпитанието на 9-ти януари показват, че парашутната система най-накрая работи! Надяваме се, че това е последният проблем, който е трябвало да бъде решен. За съжаление през последните четири години Боинг влезе в неприятен цикъл, при който всеки тест разкриваше проблеми, разрешаването на които доведе до разкриването на още повече проблеми, а решаването на тези проблеми – на още и още… Надяваме се, че това вече няма да се случва, но знае ли човек? Боинг отдавна не е компания, която се слави с добра репутация, и това е особено видно относно продължаващите проблеми с “737 MAX”. Със сигурност астронавтите, които ще се возят до МКС тази пролет на “Старлайнър” – Бътч Уилмор, Съни Уилиамс и Майк Финк, са много смели хора. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/13/starliner-parachute-test-success/

Мексико отпразнува своята първа мисия в цислунарното пространство На кадъра: мексиканският екип ръкопляска след първите получени данни от мисия “Колмена”. Photo credit : Astrobotic 12 януари 2024 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Частната американска мисия “Перегрин” не кацна на Луната – но въпреки това с трудни усилия, независимо от повредите, стигна до окололунното пространство! На борда ѝ също така се намира, прикачена като вторичен товар, първата мисия на Мексико на име “Колмена”. Днес екипът на “Колмена” избухна в радост, след като на Земята бяха получени първите данни от цислунарния регион посредством мексикански апарат. Всичко това е доказателство, че комерсиализацията на космоса е правилният път. Да – това е по-рисковият път. Частните компании нямат опита на НАСА – американската агенция само ги подпомага, не се меси в тяхната дейност. Те сами трябва да натрупат опит. И провали ще има. Но ще има и триумфи. Мисията “Колмена” трябваше да освободи пет мексикански микроробота на повърхността на Луната. Заради неуспеха на “Перегрин” да кацне на Луната, вместо това те бяха активирани и работят от окололунното пространство. Но заради съществуването на “Перегрин” Мексико все пак има мисия – някаква, вместо никаква. Първата мексиканска мисия отвъд ниска околоземна орбита! Това нямаше да е възможно без частната космонавтика. И нека не забравяме основния принцип – в частната космонавтика успехът или провалът се дефинира от това дали клиентът е доволен. Мексиканците са клиент на “Астроботик” и са си купили превоза до Луната срещу заплащане. Вижте сами от реакцията дали са доволни. Що се касае до “Перегрин”, космическият апарат е стабилизиран и животът му продължава да бъде удължаван – считано от тази вечер, екипът изчислява, че той ще работи още поне 52 часа и има оптимизъм, че този срок ще бъде допълнително удължен. Вижте видеозапис, показващ реакцията на екипа на “Колмена” след получаването на първите данни от цислунарното пространство: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/mexico-celebrates-first-mission/

На 19-ти януари Япония ще излъчва на живо кацането на Луната Снимка на лунната повърхност, заснета от текущата мисия “SLIM”. Photo credit : JAXA 12 януари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 19-ти януари японската космическа мисия “SLIM” ще кацне на Луната. Днес космическата агенция на Япония обяви, че ще има живо излъчване. Излъчването ще започне в канала на агенцията в Youtube (линк тук) , 19 януари, в 16:00 часа българско време. Очаква се спускането към повърхността да започне в 17:00 ч., а самото кацане – двайсет минути по-късно. Ако мисията успее, Япония ще се превърне в петата държава, постигнала меко кацане на Луната след СССР, САЩ, Китай и Индия. Напомням на читателите, че “SLIM” пристигна в орбита около Луната по Коледа и от тогава досега постепенно снижава височината си. Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/19-jan-moon-landing-preview/

Блу Ориджин показа снимки и сподели за прогреса на ракетата Ню Глен Втората степен на “Ню Глен”. Photo credit : Blue Origin 12 януари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Успехът на ракетата “Вулкан” на ЮЛА с двигатели на Блу Ориджин бе чудесен подарък за всички нас, космическите фенове. Но това не е единственият носител, който чакахме с огромно нетърпение – собствената орбитална ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” също трябва да направи своя дебют през новата година! Изпълнителният директор на фирмата Дейв Лимп показа снимки и сподели какъв е текущият прогрес. Първата степен на “Ню Глен”. Photo credit : Blue Origin “Докато има все още много работа пред нас, наскоро ние отбелязахме няколко вълнуващи и явни постижения относно предстоящата ни ракета “Ню Глен” и клиентите, които ни се доверяват да качат полезни товари. Първата и втората степен напуснаха производственото съоръжение и вече са на Комплекс №36 на космодрума Кейп Канаверал. Превозването вчера в продължение на 8 мили със сигурност бе забавно да бъде съзерцавано отстрани, но безспорно стресиращо за шофьора на камьона и екипа”, написа Лимп в LinkedIn. Може би най-доброто, което виждаме на снимките е, че това са функционални степени на ракети, като втората е оборудвана с двигатели! Това е много различно от предишните снимки на нискокачествени макети. 2024-та година може да се окаже годината, в която спящият гигант Блу Ориджин се събужда. Фирмата е основана от Джеф Безос през 2000 г., две години преди СпейсЕкс, но докато през 2023 г. Илон Мъск изстреля 98 ракети, през изминалите вече близо две десетилетия и половина Безос не бе изстрелял нито един полезен товар в орбита. Сега с ударното начало на 2024-та, успешното изстрелване на “Вулкан” и въвеждането на товари на път към Луната, може да кажем – безспорно ни чакат вълнуващи времена за дългоочакваната конкуренция на Мъск. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/new-glenn-progress-shared/

Частната мисия Перегрин измери радиацията между Земята и Луната Снимка от борда на лунохода “Ирис”, заснета на фона на космическата чернота. Photo credit : Astrobotic 12 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на мисията на Астроботик “Перегрин” продължава да полага усилия, за да може, въпреки проваленото кацане, да постигне известен научен успех. През последните 24 часа бяха активирани всички прибори на борда на мисията, а два от инструментите, които фирмата превозва по заявка на НАСА, NSS и LETS, събраха данни за радиацията в пространството между Земята и Луната. Eкипът е доволен да съобщи, че абсолютно всички 10 прибора бяха включени успешно и предадоха данни към Земята, така че Астроботик трупат сериозен опит с ръководството на мисии в далечния космос. Мисия “Перегрин” успя да работи три дни и половина и вече е покрила 94% от разстоянието от Земята до Луната. Положението драстично се е подобрило – считано от тази сутрин, ръководството на роботизираната експедиция изчислява, че остават 48 часа живот. Течът от горивната система е спаднал – и вероятно поради други фактори, несвързани със спада на налягането. Макар че НАСА не ръководи мисията, агенцията е платила на Астроботик, за да извози някои научни прибори. Всички те – NSS (Neutron Spectrometer System), LETS (Linear Energy Transfer Spectrometer), PITMS (Peregrine Ion Trap Mass Spectrometer) и NIRVSS (Near Infrared Volatile Spectrometer System) са били включени успешно и събират данни. Ще отнеме време, преди учените да интерпретират получените резултати. Само един от приборите не може да изпълни мисията си – пасивният ретрорефлектор LRA, който трябваше да бъде поставен на Луната. “Перегрин” притежава и иновативен датчик за навигация и насочване на име NDL, също разработен от НАСА. Неговото включване бе успешно. Макар че кацането на “Перегрин” е провалено, колкото по-дълго мисията работи в пространството между Земята и Луната, толкова повече ще могат да бъдат изпълнени научните задачи. Очакваме новини за резултатите и потенциалните открития. Източници: НАСА, Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/peregrin-measures-earth-moon/

УСПЕХ: Китайска фирма изстреля най-мощната твърдогоривна ракета в света! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : OrienSpace 11 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:30 ч. българско време от морска баржа бе изстреляна ракета в стил Kerbal Space Program, с абсурдната конфигурация от четири странични твърдогоривни ускорителя около централно ядро. Но в космонавтиката нищо не е абсурдно, щом работи, а трите спътника на борда достигнаха успешно планираната околоземна орбита. Ракетата се казва “Гравити-1” и е разработена от фирмата ОриенСпейс. Стартовата тяга е 5 880 kN, а товароподемността ѝ е 6.5 тона до ниска околоземна орбита. Никога досега не е имало толкова мощна ракета, която няма никакъв течногоривен двигател. Всичките три степени на “Гравити-1” са само на твърдо гориво. И както ще видите от видеото, прикачено по-долу, вдига се доста пушек. ОриенСпейс е изключително млада фирма – създадена е през 2020 година и е събрала само $150 милиона и като се има предвид, че само четири години по-късно (през 2024 г.) проведе дебютното си изстрелване, скоростта и гъвкавостта ѝ е впечатляваща. И това е само началото. Предвидени са още носители от поредицата “Гравити”: Както обичам да казвам в такъв случай, визирайки последните две ракети от дясно, приликите и разликите са напълно случайни Бъдещите ракети вече се очаква да включват течногоривни степени. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/11/orienspace-maiden-success/

Китайската мисия Чанг-е 6 с участието на Европа пристигна на космодрума за изстрелването си към Луната Снимка от кацането на “Чанг’e 5” през 2020 г. Photo credit : CNSA 10 януари 2024 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес компонентите на китайския спускаем апарат “Чанг’e 6”, който има и европейско участие, пристигнаха на космодрума на остров Хайнан. Там апаратът ще бъде асемблиран, тестван и изстрелян към Луната през първата половина на тази година. Лунният модул тежи 8 200 килограма, като за изпращането му ще послужи тежкотоварната ракета “Лонг Марч 5”. Счита се, че най-вероятната дата за старт е месец май. Задачата на “Чанг’e 6” е да събере проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. Досега американските експедиции “Аполо”, съветските мисии “Луна” и китайската “Чанг’e 5” са взимали проби от видимата страна на Луната и са ги доставяли на Земята успешно. Но в земните лаборатори още няма грунд и скали, събрани от обратната страна на естествения ни спътник. Това ще се промени в случай че “Чанг’e 6” успее. Тъй като пряката комуникация с апарати на обратната страна на Луната не е възможна, китайците ще изстрелят ретранслаторен спътник на име “Чьечиао-2” през близките седмици или месеци. На борда на “Чанг’e 6” има международни прибори, включително европейски. Инструментът DORN ще търси дали от лунната кора излиза аргон. Швеция, подкрепена от Европейската космическа агенция, е предоставила прибора NILS – йонен анализатор. Италия е монтирала лазерен отражател. Като част от мисията ще полети и малък микроспътник на Пакистан. “Чанг’e 6” е част от инициативата на Китай за строежа на Международна лунна изследователска станция. До този момент осем държави са подписали споразумение за участие на тази станция – Китай, Русия, Венецуела, Беларус, Южна Африка, Азербайджан, Пакистан и Египет. Това е алтернативен проект на американската инициатива “Артемис” и окололунната станция на НАСА “Гейтуей”. България е част от съглашението “Артемис”. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/chang-e-6-arrives-launch-pad/

Мисия Перегрин измина 80% от разстоянието до Луната Втората снимка, получена вчера от борда на “Перегрин”. На нея се вижда горе вдясно сърпът на Земята, а на космическия апарат – кутията на DHL с хиляди имена и съобщения от космически ентусиасти. Photo credit : Astrobotic 10 януари 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Макар и тежко повредена и останала без гориво, мисията на Астроботик “Перегрин” е на разстояние 315 000 километра от Земята. Това означава, че тя е покрила 80% от разстоянието до Луната и скоро ще покрие цялото – с което екипът, преодолявайки големи трудности, ще постигне някакъв частичен успех, дори и кацането да не е възможно. Макар че “Перегрин” ще прекоси цялото разстояние от Земята до орбитата на Луната, естественият ни спътник няма да е там – мисията бе изстреляна по траектория, която, след прекосяването на лунната орбита, ще се отправи обратно към нашата планета. По тази траектория апаратът ще доближи Луната след около 15 дни. Въпреки загубата на гориво, “Перегрин” е в стабилно състояние, комуникира със Земята и изпраща ценни данни. И докато снощи се очакваше мисията да приключи след 40 часа, сега екипите изчисляват, че остават 35 часа, считано от тази вечер. Екипите работят неуморно, за да удължат работоспособността на апарата колкото се може повече. Източник: Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/peregrine-passes-80-percent-distance-moon/

САЩ успешно импортозамести руските ракетни двигатели РД-180 На скрийншота от Газета.Ру: Руснаците не вярваха, че САЩ ще замести двигателя “РД-180” преди 2030 г. 10 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Успешното дебютно изстрелване на новата американска ракета “Вулкан” (въпреки провалената мисия на полезния ѝ товар “Перегрин”) показа следното – фирмата ЮЛА напълно импортозамести двигателя “РД-180” и вече САЩ изобщо не зависят от никакви руски ракетни двигатели. Ето какво разказва руският космически блогър Иля Харламов от телеграм канала “Юра, прости”. Навремето “РД-180” имаше висока производителност, като това се обуславяше от използването в газогенератора на богата на кислород горивна смес. Частната компания Блу Ориджин повтори тази схема при двигателя “BE-4”, като бяха получени ред преимущества: Ново гориво – за разлика от “РД-180”, работещ на керосин, “BE-4” работи на метан, който е по-евтин, екологично чист, не коксува и не изисква допълнително сгъстяване в резервоарите Тягата се увеличава – “Атлас 5” с руски двигатели имаше максимална тяга 3 827 kN, докато новата ракета “Вулкан” с американски – 4 900 kN. Цената спада – руските двигатели “РД-180” струваха $25 милиона бройката, а новите американски “BE-4” – $16 милиона. Възвръщаемост – “BE-4” могат да се рециклират и използват многократно Логистика – новите двигатели не се произвеждат в Русия, а на 40 километра от завода на ЮЛА, в същия щат Алабама На склад в американското предприятие са останали 15 двигателя “РД-180”, купени още преди войната. Но те вече не са особено нужни. Няма да бъдат изхвърлени и ще се ползват на оставащите ракети “Атлас 5”. Харламов иронично напомня, че руснаците положиха огромни усилия да загубят позицията си на пазара на високотехнологични продукти като например ракетни двигатели. Обиждаха американците, наричаха ракетите им “батути” и ги заплашваха, че няма да успеят да заменят “РД-180” чак до 2030 г. (вж. скрийншота от Газета.Ру в началото на публикацията). И накрая руснаците загубиха позицията си на пазара. Победа! Следващото изстрелване на “Вулкан” ще е с частната совалка “Дрийм Чейсър” през април. Източник : Юра, прости https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/importozamestvane-rd-180/

НАСА представи амбициозен график за лунната програма Артемис Снимка на Луната на фона на кораба “Орион”, получена през ноември 2022 година. Photo credit : NASA 9 януари 2024 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Тази вечер НАСА представи новия график на лунната програма “Артемис” и, като изключим факта, че първата пилотирана обиколка до Луната се отлага от ноември тази година за септември 2025 година, графикът е изключително агресивен и амбициозен – въпреки че агенцията го нарича реалистичен и изпълним. Като за начало СпейсЕкс очаква да получи лиценз за третия полет на “Старшип” през февруари, така че през февруари 2024 г. третият полет трябва да е факт. Също така до края на тази година СпейсЕкс трябва да демонстрира способност за презареждане на гориво в орбита. Илюстрация на презареждане на “Старшип” с гориво. Image credit : SpaceX Това трябва да доведе през 2025 година до безпилотно кацане на “Старшип” на Луната. Ако то е успешно, ще се пристъпи и към подготовката за пилотирано кацане, което трябва да е факт през септември 2026 година. Eдин от големите въпроси е всъщност колко изстрелвания ще са необходими, за да може да има презареждане на “Старшип” и полет до Луната? СпейсЕкс за пръв път даде по-конкретен отговор: около десет. Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника зададе въпрос на пресконференцията на НАСА доколко този график е реалистичен. И отговорът бе, че е реалистичен и за спазването му ще се иска отговорност. Все пак има доза за скептицизъм доколко всичко това ще бъде изпълнено навреме. Но както самият Бъргър казва – именно това е правилният път за завръщане на Луната. И той включва възвръщаеми и презареждаеми космически кораби. Пътят е много по-труден в началото в сравнение със схемата на “Аполо”, но е единственият верен. Защото никой не иска още една пауза от пет десетилетия без полети до Луната, както е било след “Аполо”. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/09/nasa-schedule-artemis/

УСПЕХ: Рентгеновата обсерватория на Китай и Европа излетя! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CAS 9 януари 2024 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:03 ч. българско време бе изстреляна китайска ракета “Лонг Марч 2C”, а на борда ѝ се намира съвместната мисия на Европа и Китай “Айнщайн”. Тя представлява рентгенова обсерватория, която ще изучава неутронните звезди и черните дупки. Колаборацията за осъществяването на мисията е между Китайската академия на науките, Европейската космическа агенция и Института “Макс Планк” в Германия. “Бих искал да поздравя нашите колеги от Китайската академия на науките за успешното изстрелване на тази иновативна мисия, която ще направи големи крачки в областта на рентгеновата астрономия”, обяви проф. Карол Мъндъл, директор на ЕКА по научните въпроси. На борда на “Айнщайн” има два телескопа – Wide-field X-ray Telescope (WXT) и Follow-up X-ray Telescope (FXT). Европейската космическа агенция е допринесла за тестването и калибрирането на оптиките и рентгеновите детектори на WXT, както и е сглобила едно от двете огледала на FXT. Немският институт “Макс Планк” е сглобил другото огледало и детекторните модули на FXT. По време на цялата мисия “Айнщайн” ще комуникира със наземните станции на ЕКА за сваляне на данни. В замяна на тази подкрепа, ЕКА ще има достъп до 10% от наблюденията на “Айнщайн”. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/09/einstein-launches/

Пред частната лунна мисия Перегрин остават само 40 часа живот Първата снимка, получена от космоса от борда на Перегрин. Photo credit : Astrobotic 9 януари 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Мисията “Перегрин” на частната компания Астроботик е обречена – пред нея остават само 40 часа живот. Задачата на екипа е да успее да я доближи максимално близо до Луната и да изпълни колкото се може повече научни задачи, преди всичко да приключи. Към писането на тази новина (сутринта на 9 януари) радиокомуникацията между “Перегрин” и Земята е стабилна, като апаратът излъчва добри данни. Но това няма да продължи дълго. Все още има теч от горивната система и поради тази причина малките двигателчета за контрол на ориентацията непрекъснато трябва да се запалват, за да пречат на космическия апарат да се завърти неконтролируемо. Ако двигателите продължат да работят безпроблемно, вероятно “Перегрин” ще може да поддържа ориентация в продължение на 40 часа на базата на текущия горивен разход. Този резултат е далеч от желания – но за малка компания като Астроботик все пак представлява първа мисия. Надяваме се, че фирмата ще успее да се възстанови. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/09/peregrine-40-hours-remaining/

Днес НАСА ще обяви официално забавяне на мисията Артемис 2 от края на 2024 за 2025 година Екипажът на мисия “Артемис 2” 9 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес НАСА на специална прес-конференция се очаква да обяви дългоочакваното официално забавяне на мисията “Артемис 2” от края на 2024 за 2025 година, което бе сигурно да се случи във връзка с някои проблеми, които трябва да се изчистят преди към Луната да се отправят хора. Според информацията, публикувана на Ройтерс и CNN, все още предстои довършването на ремонта на площдката, която бе увредена по време на изстрелването на “Артемис 1” през 2022 година. Предстои подмяна на дефектни батерии на кораба “Орион”, както и подсилване на топлинния щит във връзка с резултат за по-голяма ерозия от очакваното, получен при завръщането на “Артемис 1”. НАСА ще обяви и съответните забавяния за “Артемис 3” и “Артемис 4”. Новото, което се очаква да научим, е че мисията “Артемис 3” вероятно няма да включва кацане, а то ще бъде оставено за “Арнемис 4”. Забавянията във връзка с кацането се дължи на това, че Илон Мъск трябва да демонстрира зареждането на “Старшип” в орбита – задължителна процедура, която трябва да бъде усвоена, преди корабът да може да се отправя към целите си в Слънчевата система. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/09/nasa-to-officially-announce-artmis-2-delay/

Екипът на Астроботик овладя проблема с ориентацията на лунната мисия Перегрин Спускаемият апарат “Перегрин” преди днешното му изстрелване. Photo credit : Astrobotic 8 януари 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Екипът на частната компания Астроботик докладва, че успешно е овладяла възникналия по-рано проблем с лунната мисия “Перегрин” и тя поддържа вече стабилна ориентация спрямо Слънцето. Както съобщава фирмата, импровизираната маневра за ориентирането на спускаемия апарат към Слънцето явно е сработила, защото “Перегрин” се е свързал успешно със Земята и понастоящем презарежда батериите си. Към момента на писането на тази публикация (20:00 ч.), радиовръзката с наземните екипи е стабилна. Екипът продължава да диагностицира работата на горивната система – но ако тя се окаже дефектна, вероятно кацането на Луната няма как да бъде осъществено. Това се потвърждава и от четвъртия статус – “Перегрин” губи гориво. Понастоящем Астроботик обмисля варианти за максимизиране на науката и какви алтернативни профили на мисията са постижими. НАСА отново напомня, че програмата за подпомагане на частни компании е с минимално участие на държавата и е с висок риск. Американската космическа агенция очаква цялостна успеваемост около 50% и подчертава, че шансът за авария на тези първи космически спускаеми апарати, построени и собственост не на държавата, а на частни компании, е почти сигурен. Преди няколко дни Лори Глейз, ръководителката на планетарния отдел на агенцията, оповести, че “целта на тези комерсиални полети е да доведат до натрупването на опит за комерсиалния сектор, а успешното кацане е просто бонус”. До този момент Астроботик никога не са притежавали апарат в космическото пространство. През изминалите няколко години две частни компании – айспейс (международна, основана от японци) и Спейс Айел (на Израел) се опитаха да кацнат на Луната, но не успяха. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/08/astrobotic-solves-problem/ Мисия Перегрин изпрати първата снимка от космоса! Първата снимка, която “Перегрин” изпрати към Земята. Photo credit : Astrobotic 8 януари 2024 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Тази вечер частната американска лунна мисия “Перегрин” на фирмата Астроботик изпрати своята първа снимка от космическото пространство! За получаването на фотографията е използвана камера, монтирана на борда на научната платформа. Тя показва многослойната изолация на космическия апарат. Нагънатата форма на изолацията е съвместима с получените телеметрични данни, че има аномалия в работата на горивната система. Въпреки това добрата новина е, че батерията на “Перегрин” е вече напълно заредена след като екипът успя да стабилизира апарата и да възстанови правилната му ориентация спрямо Слънцето. Това позволява да бъдат изпълнени колкото се може повече дейности. По-голямата част от екипа на мисията работи вече непрестанно в продължение на 24 часа. През следващите часове ще бъде предоставена информация за това какви ще са ходовете оттук насетне. Източник: Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/08/peregrine-sends-first-photo-space/

Екипът на Астроботик диагностицира проблем с ориентацията на Перегрин спрямо слънцето “Перегрин” на Луната – илюстрация. Image credit : Astrobotic 8 януари 2024 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Скоро след успешното изстрелване на мисията на Астроботик на път към Луната посредством чисто новата ракета “Вулкан”, екипът се сблъска с проблем, който би могъл да застраши предстоящото кацане. На страницата на фирмата в X се съобщава, че след успешното разделяне на “Перегрин” от горната степен на ракетата-носител, на Земята постъпила телеметрична информация посредством наземните антени DSN. Авиониките, компютърът, термозащитната и горивната система са били задействани и са заработили според очакванията. След успешно активиране на горивната система, “Перегрин” достигнал оперативно състояние на мисията. За съжаление скоро след това била констатирана аномалия, която пречи на “Перегрин” да постигне комуникация със Слънцето. Екипът подозира, че става въпрос за отклонение от работата на горивната система, която, ако бъде доказана, застрашава успешното кацане. Малко преди очаквана пауза в комуникациите, от Земята към космическия апарат били изпратени команди за импровизирана маневра, която трябваше да преориентира “Перегрин” към Слънцето. Скоро след това сигналът бе загубен според очакванията. Към 18:30 ч. българско време “Перегрин” възобнови радиоконтакта със Земята, както може да се види от този линк. Към момента на писането на тази публикация, радиокомуникацията между мисията и наземния център за управление е стабилна. Напомням на читателите, че за мисия на малка частна компания като Астроботик, нормално е да се очакват проблеми – включително сериозни. Когато НАСА изпраща хора на Луната през 60-те години, за тази цел работят 400 000 души. В сравнение с това персоналът на Астроботик е само от 250 души. САЩ се завръща на Луната, но не както е било през 60-те години. Държавата не участва в строежа на спускаемите апарати – НАСА само стимулира фирмите финансово и качва научни инструменти според заплащане, но не ръководи пряко процеса. НАСА очаква успеваемостта на комерсиалните мисии да е около 50%, като първите вероятно ще се провалят. Преди няколко дни Лори Глейз, ръководителката на планетарния отдел на агенцията, оповести, че “целта на тези комерсиални полети е да доведат до натрупването на опит за комерсиалния сектор, а успешното кацане е просто бонус”. Това е програма “със свръх комерсиално участие”, слабо участие на държавата и “висок риск”. До този момент Астроботик никога не са притежавали апарат в космическото пространство. През изминалите няколко години две частни компании – айспейс (международна, основана от японци) и Спейс Айел (на Израел) се опитаха да кацнат на Луната, но не успяха. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/08/peregrine-diagnostics/

УСПЕХ: Новата американска ракета Вулкан изпрати мисията Перегрин на път към Луната! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance 8 януари 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Новата американска ракета на Юнайтед лонч Алайънс (ЮЛА) “Вулкан”, оборудвана с двигатели “BE-4” на американската фирма Блу Ориджин, успя от раз! Към Луната се отправи частната мисия на Астроботик “Перегрин”. Това е първата спускаема лунна мисия, провеждана от САЩ след 52-годишно прекъсване, и първата комерсиална спускаема мисия, реализирана в рамките на програмата на НАСА “Артемис” за подпомагане на частници! Но успехът е монументален най-вече за двете фирми, отговорни за създаването на “Вулкан” – ЮЛА и Блу Ориджин. ЮЛА, старото обединение между Локхийд Мартин и Боинг, разработваше “Вулкан” много по-дълго от предвиденото и тъй като наближи времето за пенсиониране на старите ракети “Атлас” и “Делта”, компанията започна сериозно да изостава от СпейсЕкс. Но старият аерокосмически отрасъл няма привилегията на една млада фирма като СпейсЕкс да изстрелва прототипи на ракети, които се взривяват – т.нар. Корольовия подход. Това е така, защото този отрасъл е зависим от държавните субсидии и всеки един провал води до сериозни сътресения в Конгреса. Така че ЮЛА трябваше да изпита “Вулкан” максимално дълго на Земята. Същото се отнасяше и за метановите двигатели на Блу Ориджин “BE-4”, които заменят керосиновите руски двигатели “РД-180”, използвани на “Атлас 5”. В крайна сметка ЮЛА заложи, че дебютният полет ще бъде напълно успешен – и залогът сработи. Не само имаме нова спускаема мисия към Луната, но е изпълнена и геополитическата цел – приключва епохата “руски двигатели на американски ракети”. През следващите месеци и години “Вулкан” поетапно ще замени “Атлас 5”. “Вулкан” бе и първата ракета в САЩ и втората ракета в световен мащаб, частично работеща на течен метан и кислород (горната степен “Центавър” е на течен водород и кислород), достигнала успешно орбита. Преди единствено китайската “Чжюкюе” е достигала орбитална скорост. Но “Вулкан” вече е първата ракета в световен мащаб, частично работеща на течен метан и кислород, изпратила мисия към Луната. Така че САЩ отново поемат крачка напред в новото космическо съревнование. “Вулкан” изпрати към Луната общо три полезни товара – мисията на Астроботик “Перегрин” и двете мисии на мемориалните компании Елизиум Спейс и Селестис, които организират космически погребения. Спускаемият апарат “Перегрин”, прикачен към горната степен на ракетата-носител “Вулкан”. Photo credit : United Launch Alliance “Перегрин” безспорно е първата мисия, разработена в САЩ след епохата на “Аполо”, предназначена да кацне на Луната. Последното лунно кацане на Щатите бе проведено през декември 1972 г. от мисията на НАСА “Аполо 17”. Така че днес НАСА се завръща на Луната – но това не е завръщане в стил 60-те. Най-малкото защото “Перегрин” не е собственост на НАСА, а е разработен и притежаван от комерсиалната фирма Астроботик. НАСА просто подпомага фирмата финансово и технологично в рамките на договора за Комерсиални услуги на полезни товари на луната (CLPS, Commercial Lunar Payload Surfaces). Това е по образец, по който през изминалото десетилетие бяха създадени товарните кораби “Карго Драгън” и “Сигнус” и пилотираните “Старлайнър” и “Крю Драгън”. Също както НАСА поиска да комерсиализира превозите до Международната космическа станция и просто да се превърне в един от многото клиенти на частните ракети и кораби, така агенцията желае да комерсиализира и лунните превози. Астроботик е просто първата фирма, която изпрати спускаем апарат към Луната. Шансът за първоначален провал при кацането обаче е много голям – НАСА очаква той да възлиза на 50%. Все пак една частна фирма няма ресурса, който притежава дадена държавна агенция (дори и с помощ от държавата). Досега единствено държавни програми са кацали на Луната – на СССР, САЩ, Китай и Индия. Ако “Астроботик” успее, това ще е монументален успех за комерсиалния сектор. Но през изминалите години две частни организации – СпейсАйЕл (израелски стартъп) и Айспейс (японски стартъп) се опитаха да кацнат на Луната – и не успяха. На борда на “Перегрин” пътуват 20 научни инструмента, пет от които са поръчани от НАСА. Три от приборите ще търсят летливи вещества (като вода) в лунната екзосфера. Първоначално НАСА предвиждаше да качи десет прибора, но възникнаха опасения със стабилността на “Перегрин” и двигателите му. Затова сега фокусът ще е върху натрупването на опит за кацане от частната компания и по възможност то да е успешно. Днес към Луната бяха изпратени и мемориалните мисии на фирмите Елизиум и Целестис, организиращи космически погребения. На лунната повърхност ще бъдат доставени кремирани останки и ДНК от редица личности, в това число звезди от Стар Трек, както и останките на Дъглас Тръмбъл – режисьорът, създал някои пейзажи за “2001: Космическа одисея”. Тези, които са гледали филма и най-вече са чели романа на Артър Кларк, със сигурност знаят, че в сюжета първият човек, достигнал Сатурн, е мъртвец. Така че изпращането на останките на Тръмбъл на Луната безспорно представлява голяма символика. Но не всеки приветства това – на 28-ми декември президентът на Нация Навахо Буу Нюрген протестира и поиска от НАСА да отложи изстрелването, докато агенцията се консултира с Навахо – защото според този народ Луната е свещена и никой няма право да я осквернява. Но протестът бе логично отхвърлен, дори и само защото тук става въпрос за частни компании, а не за държавата САЩ. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/08/vulcan-maiden-launch-success/

УСПЕХ: Индийската слънчева обсерватория Адитя пристигна в орбита около точка на Лагранж! Снимка на Слънцето, заснета от “Адитя”. Photo credit : ISRO 7 януари 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 6-ти януари, първата слънчева обсерватория на Индия “Адитя-L1” пристигна успешно в орбита около точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце! С това Индия продължава серията от успехи в областта на роботизираната и научно-изследователска космонавтика. Напомням на читателите, че през август 2023 г. индийците станаха четвъртите в света, постигнали меко кацане на Луната посредством мисията “Чандраян-3”. А сега вече имаме първо пристигане на индийски апарат около точка на Лагранж от системата Земя-Слънце и първа мисия, посветена да изучава Слънцето! Точките на Лагранж от системата Земя-Слънце представляват гравитационно стабилни “острови” в космическото пространство. Те са описани математически още през далечната 1772 г. от астрофизика Жозеф-Луи Лагранж (поради което носят неговото име). В тези точки гравитацията на Земята, гравитацията на Слънцето и центробежната сила на орбитата на космическия апарат се балансират взаимно. Резултатът от това е, че позицията на един космически апарат, намиращ се на това място, е фиксирана спрямо Земята и тя може да се поддържа лесно без да се налага съществен разход на гориво. Първата гравитационна точка на Лагранж L1 e чудесно място за провеждане на наблюдения на Слънцето, тъй като Земята не застава пред космическите апарати по никое време и не пречи. Там от 1996 г. до ден днешен продължава да работи мисията на НАСА и ЕКА “Сохо”, забележително постижение – този апарат трябваше да функционира само две години, а вече изкара четвърт век! Индийската космическа агенция е проектирала “Адитя” да работи в продължение на петгодишен период, макар че този срок може да бъде удължен, ако бордовите примери продължават да са изправни. Точките на Лагранж от системата Земя-Слънце Третата точка на Лагранж L3 е неудобна – спрямо този космически регион Земята винаги стои зад Слънцето, така че радиокомуникацията с космическите апарати би била невъзможна – ето защо там не работят никакви мисии. Точките L4 и L5 пък са прихванали астероиди. Но точката на Лагранж L2, подобно на L1, се използва активно. Оттам може да се наблюдава цялото нощно небе и ето защо около L2 работят космическият телескоп на НАСА “Джеймс Уеб” и космическият телескоп на ЕКА “Евклид”. На борда на пристигналата в орбита около L1 мисия “Адитя-L1” има седем инструменти, разработени от различни институции в Индия. Четири от тях ще фотографират Слънцето, а останалите три ще измерват плазмата и магнитното му поле. За повече информация: ISRO https://cosmos.1.bg/space/2024/01/07/aditya-arrives-l1-orbit/

Исторически миг: изцяло американската ракета Вулкан е на стартовата площадка за дебютен полет! “Вулкан” в очакване на своя полет на 8-ми януари. 5 януари 2024 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Моментът настъпи! Днес ракетата “Вулкан” бе изкарана на стартовата площадка, но този път не за тестове, а за полет. Историческото изстрелване на носителя, оборудван с американски двигатели “BE-4”, който ще замени старата ракета “Атлас 5” с руски двигатели “РД-180”, е насрочено за понеделник, 8-ми януари в 09:18 ч. българско време. Залогът на Тори Бруно, изпълнителният директор на фирмата-оператор Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА), е за пълен успех. Той е категоричен, че стратегията на СпейсЕкс за полети на прототипи, постигащи само частичен успех, е добра, но е недопустима за ЮЛА. “Вулкан” трябва да успее напълно още от първия път и да изведе към Луната мисията на частната фирма Астроботик “Перегрин”. Това е първият лунен спускаем апарат, създаден в САЩ след провеждането на мисията “Аполо 17” през 1972 година. Но далеч по-важното е, че изстрелването на “Вулкан” идва в преломен момент за ЮЛА, пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника. През изминалата 2023-та година ЮЛА изстреля само три ракети. СпейсЕкс от своя страна изстреля 98. Нещо повече – досега ЮЛА изстрелваше само ракети, които е наследила от двата ѝ собственика Боинг и Локхийд Мартин – “Атлас” и “Делта”. Фирмата никгоа не бе създавала своя собствена ракета, чак досега. Бъргър разказва накратко любопитната история на ЮЛА. Преди четвърт век Локхийд Мартин и Боинг бяха водещите космически превозвачи в САЩ за военните спътници, както и за научните мисии на НАСА. Но през 90-те години започна да разцъфтява частният спътникостроителен отрасъл, а в тази област европейската фирма Арианаспейс и отрасълът на Русия предлагаха най-евтините превози. Нито Боинг, нито Локхийд можеха да се съревновават с тях. Ето защо Боинг и Локхийд Мартин влязоха в остра конкуренция за договори на военните спътници на САЩ. Конкуренцията доби грозни размери, защото имаше обвинения, че Боинг краде ракетните планове от Локхийд. Така че имаше съдебни дела, но също така и притеснения, че бизнесът на Боинг не е устойчив – военните се опасяваха, че ако ракетите “Делта” бъдат пенсионирани, ще останат само тези на Локхийд “Атлас 5”, които са с руски двигатели “РД-180”. Именно военните бяха тези, които организираха брак по сметка за Боинг и Локхийд Мартин. Ракетостроителният бизнес бе обединен в новата компания ЮЛА през 2005 година, като двете корпорации-основателки запазиха 50% от дяловете си, а също така военните се съгласиха да плащат субсидия на ЮЛА от $1 милиард на година. Планът сработи много добре – до момента в който Илон Мъск почна да изстрелва ракети. Мъск, естествено, не само успяваше, но желаеше да поеме и военните полети. Предприемачът почна да атакува милиардната субсидия в Конгреса и да изтъква, че ракетите “Фалкън” са достатъчно надеждни и са по-евтини. През 2014 г. спорът се изостри – ЮЛА и военните оповестиха план за 36 изстрелвания. Ядосаният Мъск заведе съдебно дело срещу американското правителство за да спре монопола и да вкара в съревнованието “Фалкън 9”. Най-накрая военновъздушните сили на САЩ се съгласиха да преговарят със СпейсЕкс и през 2017 г. фирмата на Мъск изстреля първия военен спътник. Оттогава насам СпейсЕкс е основният превозвач както за военните, така и за научните мисии на НАСА. Локхийд и Боинг най-накрая осъзнаха, че трябва да конкурират СпейсЕкс по-добре. Затова ЮЛА назначи нов изпълнителен директор – Тори Бруно, който обеща да предложи конкурентни решения. И наистина Бруно бе добро попадение – той направи смели постъпки. Надзиравайки проекта на новата ракета “Вулкан”, той реши да се спре на Блу Ориджин за създаването на американски ракетни двигатели. Блу Ориджин е нова компания, проектът за двигатели “BE-4” бе много по-евтин от този на Аероджет Рокетдайн (водещият производител на американски двигатели в САЩ в продължение на десетилетия). Бруно заложи на младия (“нюспейс” отрасъл) за сметка на традициите. Но Блу Ориджин не се оказа чак толкова гъвкава фирма – разработката на “BE-4” се проточи с години. Създаването на модернизирана горна степен “Центавър” – също. В крайна сметка дебютният полет бе отложен от 2020-та чак досега. Ерик Бъргър обаче подлага на съмнение долко ракетата “Вулкан” ще успее да се наложи в новата геополитическа обстановка, дори и да успее. От една страна е продажбата на ЮЛА – все още не е ясно кой ще купи компанията, но се счита, че това може да е добър ход. Новият собственик може да инвестира в нея – за съжаление, както отчита журналистът, през последните години Локхийд и Боинг не инвестират, а само изтискват от компанията. Нещо повече – двете фирми умишлено убиват прогреса в ЮЛА. ЮЛА планираше да създаде комерсиален лунен модул, който обаче ще се окаже конкурент на собствения лунен модул на Локхийд. А Боинг блокира инициативата за създаване на горивни станции в орбита, които биха конкурирали ракетата “Спейс Лонч Систъм”, позволяваща директни полети до Луната. От друга страна “Вулкан” се появява в силно конкурентен климат. Не само ракетите “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” летят редовно, но тази година Блу Ориджин ще въведе в експлоатация собствената си ракета “Ню Глен”, която също ще използва двигатели “BE-4”. “Ню Глен” се предвижда да е възвръщаема ракета, докато “Вулкан” не е – евентуално в бъдеще двигателите “BE-4” биха могли да се връщат с парашут. Само това. Ерик Бъргър описва трите десетилетия от съществуването на ЮЛА по следният начин: през първото десетилетие фирмата бе монополист. През второто монополът рухна. Сега е третото десетилетие и предстои да видим дали империята ще отвърне на удара. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/05/vulcan-rolled-launch-pad/?fbclid=IwAR1sGAITBHO2MXp2xL_-NQys-D18wB_LD2M434smUwP5osuTV6c-k8cgoR8

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита частен шведски спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 януари 2024 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:04 ч. българско време бе проведен вторият космически полет на СпейсЕкс за 2024-та година, като това бе първото изстрелване за САЩ от Флорида (вчерашното бе от Калифорния). В космоса бе изведен първият частно финансиран спътник на Швеция. Ракетата “Фалъкн 9”, която послужи за тази мисия, бе оборудвана с първа степен под сериен номер “B1076”, за която това бе десетият полет. Нямаше никакви проблеми по време на полета, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху площадка на космодрума Кейп Канаверал, откъдето ще бъде прибрана от екипите и подготвена за ново изстрелване. Илон Мъск цели да проведе 144 космически изстрелвания през 2024-та година, при това без да броим “Старшип”. Това означава старт на всеки два дни. Но ако се вгледаме поодтелно в мисиите, някои от тях стават реалност след дългогодишни отлагания. Днешният полет е типичен пример. Комуникационният спътник “Овзон 3” е собственост на шведската фирма Овзон. Фирмата е основана през 2006-та година, а поръчката за спътника е направена през 2018 година, като компанията-изпълнител на строежа е Максар. Първоначално целта е изстрелването да бъде осъществено през 2021 година със свръхтежка ракета “Фалкън Хеви”. Но през 2019-та Овзон неочаквано оповестява, че се отказва от сделката и възнамерява полетът да бъде проведен с една от последните европейски ракети “Ариана 5”. Забавянето в строежа от страна на Максар поради пандемията от ковид обаче води до това Овзон да изпусне превоза, тъй като производството на “Ариана 5” спира. Така в началото на 2023-та година спътникът е прехвърлен към ракета “Фалкън 9” с цел полетът да бъде проведен до края на годината, което не се случва и той е изместен за 2024-та. Днес най-накрая изстрелването е факт! “Овзон 3” ще работи в геостационарна орбита, като ще осигурява комуникационни услуги за 1/3 от земното кълбо. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/04/falcon-9-swedish-satellite/