SAlexandrov

Отбелязваме 60 години от първото успешно посещение на Марс от космическа мисия! Eдна от първите снимки на Марс, заснети от „Маринър 4“ и изпратени към Земята на 14-ти юли 1965 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 юли 2025 г. 18:15 ч. Светослав Александров. На 14-ти юли човечеството ще отбележи 60 години, откакто Марс е посетен и заснет за пръв път от космически апарат – от американската мисия „Маринър 4“. Макар че получените снимки разбиват на пух и прах мечтите, че на планетата може да има разумен живот, е положено началото на нейното шестдесетилетно активно изучаване. Днес Червената планета бива изследвана подробно от роботизирани орбитални и спускаеми мисии, а снимките от марсоходите биват качвани в интернет до няколко часа след тяхното получаване. Но през първата половина на шестдесетте учените знаят малко факти за Марс. В края на 19-ти век италианският астроном Джовани Скиапарели съобщава, че е наблюдавал линейни структури, които той кръщава с думите „канали“. По-късно Пърсивал Лоуъл доразвива идеята и твърди, че каналите са с изкуствен произход и са построени от развита цивилизация на умиращата планета с цел да транспортират вода от вече наблюдаваните и известни за науката ледени шапки. Още в началото на 20-ти век учените стигат до извода, че това предположение е погрешно и заключават, че каналите са оптическа илюзия, но предположението остава популярно сред широката общественост и сред авторите на научно-фантастична литература. Допреди началото на космическата епоха и изстрелването на първия изкуствен спътник, най-добрата снимка на Марс е заснета през 1956 година посредством наземен телескоп и е тази: Най-добрата снимка на Марс отпреди космическата епоха, заснета през 1956 година. Photo credit : Mt. Wilson Observatory. Космическата мисия на НАСА „Маринър 4“ е изстреляна благополучно на 28-ми ноември 1964 г., няколко седмици след аварията на „Маринър 3“. „Маринър 4“ е оборудван с камера, чийто аналогов сигнал бива преобразуван в цифров и последствие бива изпратен към Земята със скорост около 8 бита в секунда. Това означава, че отнема десет часа, докато едно изображение бива напълно изпратено! На Земята то пристига под формата на единици и нули, след което компютрите трябва да обработят тези данни, за да може изображението да се визуализира. Но понеже компютрите по това време са изключително бавни, учените са нетърпеливи и не желаят да чакат. Понеже на всеки пиксел съответства число, което е показател за яркостта, изследователите решават да нарисуват снимката на ръка!!! Получената картина е поставена в рамка и е представена на тогавашния ръководител на Лабораторията за реактивно движение към НАСА, Уилям Пикъринг: Ето как тази картина се явява първото изображение на Марс, получено от космически апарат, което е показано по телевизиите. Разбира се, впоследствие компютрите си свършват работата и накрая истинската снимка бива визуализирана. Ето я и нея: Но истинският шок настъпва, когато пристигат изображения като това: Тази фотография е истинска изненада за изследователите! Дори и много от тях вече да са се отказали от идеята, че на Марс има канали, те все още продължават да вярват, че на планетата може да има развит живот. Терен, покрит с кратери, подобно на Луната, е последното, което са очаквали! Всичките им мечти са разбити на пух и прах! По иронията на съдбата по-късни мисии ще докажат, че на Марс все пак няма такова голямо количество кратери и „Маринър 4“ по чиста случайност е прелетял над малкото кратеристи местности. Изображенията, получени от космическия апарат, покриват само 1% от марсианската повърхност и ще минат години преди НАСА да изпрати по-мощни роботизирани апарати и да изготви подробни карти. Но през лятото на 1965 г. става ясно единствено това, че човечеството трябва да се прости с мечтите си за обитаемия Марс. Важното обаче е следното: започва нова епоха в космонавтиката. Епоха, в която изследването на Червената планета не е ограничено само от възможностите на телескопите, но може да се осъществява и пряко, посредством космически мисии. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/12/60-years-mariner-4/

Сенатът се противопостави на Тръмп за орязването на бюджета на НАСА И все пак, ще се лети към Луната. Image credit : NASA 11 юли 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера, на 10-ти юли, комисията на Сената по определянето на държавния бюджет за 2026 г. гласува законопроект, който отхвърли проектопредложението на Тръмп да съкрати финансите на НАСА за наука с 47%. Законопроектът е изготвен на двупартийна основа, като основните му инициатори са демократът Крис Ван Холън и републиканецът Джери Моран. Той бе приет с 15 на 14 гласа, макар и по-късно да трябваше да бъде оттеглен заради спор, свързан с местоположението на щаба на ФБР. В бъдеще ще бъде прегласуван. Новината, разбира се, е много добра – тя е показател, че Конгресът не смята просто да се съгласява с проектопредложенията на Доналд Тръмп, а ще е налице истинска опозиция. В случая законопроектът на Сената предвижда да финансира НАСА с $24.9 милиарда за 2026 г., малко над бюджета на НАСА за 2025 година. „Отхвърлихме орязването на бюджета, което щеше да разруши науката на НАСА с 47% и щеше да доведе до прекратяването на 55 работещи и бъдещи мисии“, съобщава сенатор Ван Холън. Освен възстановяването на научната дейност, законопроектът на Сенатът се противопоставя на Тръмп за пенсионирането на ракетите „Спейс Лонч Систъм“ и корабите „Орион“ след третата мисия на лунната програма „Артемис“. Предвижда се работата по тях да продължи и в бъдеще. Но въпреки, че новината е добра, все още е твърде рано да се радваме. Напомням, че Конгресът на САЩ е двукамерен. Засега разполагаме с проектопредложението само на Сената, т.е. на горната камара. Все още предстои да видим какво ще е то на Камарата на представителите – възможно е тя да предложи орязване. Превръщането на проектопредложението в закон е сложен процес, който включва компромис между Сената и Камарата на представителите и накрая се подписва от президента на САЩ. Докато не видим окончателен вариант, развръзката още не е настъпила. Освен това не е ясно дали окончателният закон ще стане готов до 1-ви октомври, когато е началото на Фискалната 2026 година. Много често не се стига до готовност, което води до това Конгресът да гласува Продължаваща резолюция – тя позволява на държавните институции да работят според нивата на финансиране от предходната година. Има обаче случаи, когато Конгресът е силно фрагментиран и представителите не могат да гласуват дори такава Продължаваща резолюция. В такъв случай се стига до „правителствено спиране“. За последен път този кошмарен сценарий се случи през 2019 година, по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Заради спор относно границата между САЩ и Мексико, правителството спря работа за 35 дни. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/11/senate-rejects-trump-cuts/

Астронавтът Тери Въртс: видяхме с руските космонавти как Русия бомбардира Украйна, а после те се присъединиха към партията на Путин Американският астронавт Тери Въртс. Photo credit : NASA 10 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Бившият американски астронавт Тери Въртс разказа смущаваща история, която се е случила на Международната космическа станция. Стана ясно, че той е наблюдавал от орбита как Русия бомбардира Украйна заедно с руските си колеги – и останал шокиран как след това те се присъединили към Путиновата партия Единна Русия. „Вечерях с тях всяка вечер. Имахме културна програма, в която те ме учиха, знаете, думи от руския език, които нямаше как да научим по време на уроците. Прекарвахме хубаво време заедно. Тогава бях с моя командир от кораба „Союз“, Антон Шкаплеров, преди да излетим, когато руснаците нападнаха Крим. Всичко това се случваше. И си спомням, вие знаете, че Обама не правеше нищо по този въпрос. Това е най-немощният отговор, който можех да си представя. Това, което трябваше да направим, е да построим инфраструктура за природен газ. Трябваше да ударим Путин в портфейла. Трябваше ние да даваме на Европа природен газ и да подкопаем Русия. Това трябваше да го направим през 2014 година. Едва сега, десетилетие по-късно, сме положили началото на този процес. Но както и да е – той (Шкаплеров) имаше навика да обикаля наоколо, защото, знаете, имахме купони петък вечер. И той скандираше : „Крим наш, Крим наш“. Той бе от Крим. Той бе герой от Севастопол, роден е в Севастопол. И неговата жена е украинка. Това беше онзи перверзен империализъм, за който тогава още не знаех. Бях наивен. Това бе през 2014 г., но си спомням, че си мислех : „това е супер странно, че моят колега-космонавт е толкова щастлив просто от едно анексиране, все пак не сме 1939“. После през януари 2015 или февруари, мисля, че беше януари, прелитахме над Европа. Бях с моя колега Саша Самокутяев, един друг космонавт. Той ми даде фланелка на ЦСКА, това е руски спортен клуб. Играеше хокей там. Така получих хокейна фланелка с моето име на гърба. И те винаги ми бъркат името при произнасяне: казват „Вьортс“ вместо „Въртс“. Гледахме през прозореца, летяхме над Европа и си казахме: О, ето къде е Украйна. И изведнъж видяхме тези мънички червени отблясъци на Земята. Гледахме как руснаците бомбардират украинците през 2015 година. Това беше като прозрение. Но начинът, по който на него му повлия, на него и на моята колежка Елена Серова, жена-космонавт, както и на Макс Сураев, с когото летях на първия си полет, всичките те се присъединиха към партията на Путин в Думата и подкрепиха войната. Има още няколко космонавти в Дума, с които не съм летял. Тези хора са едни от най-просветените в света. Или по-скоро би следвало да са такива“, разказва Въртс за Киев Индипендънт. „Политическото сътрудничество на МКС е също толкова неустойчиво, колкото и повредените руски модули“, пише астрофизикът Питър Хейг в X. „Не бива да се преструваме, че просто правим наука заедно като единна човешка раса“. Чуйте разказът на астронавта на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/10/terry-virts-russia-ukraine/

Македонска астронавтка участваше в изпълнението на аналогова мисия на Аксиом-4! Изследователската база LunAres в Полша позволява изпълнението на аналогови мисии. Photo credit : LunAres Research Station 9 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Понастоящем на борда на Международната космическа станция бива изпълнявана мисията „Аксиом-4“, благодарение на която за пръв път след епохата Интеркосмос в орбита летяха граждани на Индия, Полша и Унгария. А през юни в базата ЛунАрес, Полша, бе изпълнена аналогова мисия на „Аксиом-4“, като в нейния екипаж участваше Мартина Димоска от Северна Македония. Ако не сте запознати с термина „аналогов астронавт“, пояснявам: това е човек, който изпълнява симулирани мисии на Земята, имитиращи такива на борда на орбиталните станции, Луната или Марс. Макар че аналоговите астронавти не летят в космоса, те биват подлагани на същите ограничения, които търпят същинските астронавти – изолация, постоянен мониторинг, натоварен график. Техните мисии са важни за науката, защото показват как хората се адаптират при дългосрочни изолационни условия. Изследователската станция LunAres в Полша е създадена през 2017 година с цел изпълняването на симулационни мисии до Луната и Марс, като съоръжението е в състояние да поддържа шестчленен екипаж в продължение на две седмици. Макар че станцията е частна, нейните създадели си сътрудничат с ЕКА и космическата агенция на Полша. На 4-ти юни в LunAres заработи поредната мисия, като нейната задача бе да бъде повторена космическата мисия „Аксиом-4“, но в наземни условия. Това е от изключително важно значение за Полша, тъй като понастоящем в космоса лети полякът Славош Узнански, съответно LunAres може да служи като контролен експеримент на неговата научна дейност. Както пише полското издание на National Geographics, първо в LunAres влезе петчленен екипаж, който симулира настоящия постоянен екипаж на МКС. Седмица по-късно към петимата души се присъедини и екипажът на четиричленната аналогова мисия на „Аксиом-4“. Тя включва: Марчин Дробик – IT инженер от фирмата KP Labs Мартина Димоска – аналогов астронавт от Северна Македония Амрит Каркит – художник от Непал Джош Кивиярви – ръководител на полета от НАСА. Родената в Кичево участничка в аналоговата мисия „Аксиом-4“ Мартина Димоска е същинска звезда в Северна Македония. Тя е не само първата македонска аналогова астронавтка, но и първата жена-аналогов астронавт от Балканския полуостров изобщо. Димоска е основател на Международния космически алианс (International Space Alliance), регистриран както в Северна Македония, така и в САЩ под формата на неправителствена организация. Според информацията на сайта на организацията, задачата на ISA е да децентрализира космическите изследвания и да насърчава разнообразието в STEM-сферата. Димоска е сериозен популяризатор на космонавтиката в Северна Македония – както съобщава в своята LinkedIn страница, през 2024 г., благодарение на нейна собствена инициатива, комерсиалният астронавт Eйман Джахангир изстреля македонското знаме в космоса по време на неговата мисия на борда на кораба на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. Според интервю, което Димоска е дала за Greater Cleveland Partnership, началото ѝ е било трудно заради липсата на ресурси и ментори в нейната страна, а единствените космонавти на Балканите са българите Георги Иванов и Александър Александров. Ето защо тя се е развивала, като е търсила възможности в международен мащаб и е участвала като доброволец в множество проекти. Така Димоска е успяла да създаде контакти с експерти и да създаде силна мрежа в международната космическа общност. Нейното истинско развитие е започнало от състезанието на НАСА Space Apps Challenge, като в началото тя е била обикновен участник, спечелвайки награда в Скопие през 2014 г., а впоследствие се е издигнала до ментор, съдия и местен ръководител. Мартина признава, че за човек от страна като Северна Македония, която не е нито член на ЕС, нито на ЕКА, има доста бариери да се занимава с космическа кариера, но благодарение на възможността да е аналогов астронавт тя получава обучение подобно на същинските астронавти и допринася за напредъка на науката. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/09/lunares-axiom-mission-4/

Безпрецедентно: всички бивши шефове на НАСА се обединиха срещу предлаганите финансови съкращения! Мисията „Озирис-Апекс“ („Озирис-Рекс“) е сред застрашените, ако проектобюджетът на Белия дом мине. Image credit : NASA 8 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Безпрецедентна опозиция в САЩ – всички някогашни и все още живи шефове на научния директорат на НАСА, от всяка президентска администрация – от тази на Рейгън до Байдън, излязоха с обща декларация, осъждайки предлаганите от Белия дом финансови съкращения с 47% на научните дейности. Декларацията бе изпратена към ръководствата на комисиите в Сената и Камарата на представителите. Подписалите документа са Джон Грънсфелд, Алфонсо Диаз, Ленард Фиск, Уесли Хънтрес, Алан Стърн, Едуард Уейлър и Томас Зърбъкън. Те вкупом предупредиха, че проектобюджетът на Белия дом ще доведе до оттеглянето на НАСА от „дузина текущи, изключително успешни и продуктивни научни мисии“. Някогашните лидери отправиха призив към Конгреса да се противопостави на директора на бюджета на Белия Дом – Ръсел Воут, който е основният инициатор в екипа на Доналд Тръмп за драстични финансови съкращения. „Противното означава да отстъпим американското водачество в космоса в полза на Китай и други държави“, се казва в декларацията. Източник: Планетарното общество https://cosmos.1.bg/space/2025/07/08/nasa-chiefs-unite/

НАСА откри нова междузвездна комета – какво знаем за нея? Илюстрация на траекторията на новооткритата комета 3I/ATLAS. Image credit : NASA/JPL-Caltech 7 юли 2025 г. 16:50 ч. Светослав Александров. На 1-ви юли спонсорираният от НАСА телескоп ATLAS в Рио Уртадо, Чили, докладва, че е открита комета, която произлиза от междузвездното пространство. Това е едва третият обект с междузвезден произход, намиран в историята на човечеството, който е навлязъл в Слънчевата система. Новата комета получи названието 3I/ATLAS (като I означава Interstellar) и понастоящем се намира на 670 милиона километра от нас. След този първоначален доклад бяха намерени наблюдателни данни в архивите на още три телескопа ATLAS, пръснати по света, както и на транзиентното съоръжение „Цвики“ към обсерваторията Паломар. Тези „предшестващи откритието“ наблюдения датират най-рано от 14-ти юни. Към днешна дата постъпват още множество данни от различни съоръжения. Намирането на междузвездни обекти е рядкост – първият такъв бе 1I/’Oumuamua през 2017 г., последван от 2I/Borisov през 2019. Но този трети 3I/ATLAS e най-големият и най-яркият. Учените основателно са развълнувани, защото може да разкрие ценни сведения за появата и еволюцията на други звездни системи. Откъде астрономите са сигурни, че 3I/ATLAS е междузвезден обект? Всичко зависи от орбитата – в случая тя е хиперболична (вж. илюстрацията горе) с ексцентрицитет 6.2 – всеки обект с ексцентрицитет над 1 пътува по траектория, която не е свързана със Слънцето. 1I/’Oumuamua имаше ексцентрицитет 1.2, а 2I/Borisov – 3.6. Но 3I/ATLAS категорично ги засенчва. Със сигурност знаем също така, че 3I/ATLAS e комета, защото, както в случая с 2I/Borisov, са наблюдавани кома и опашка. Най-труден бе първият случай – с 1I/ʻOumuamua, като този обект бе открит прекалено късно, едва когато напускаше Слънчевата система. Ето защо беше трудно за астрономите да потвърдят неговата природа и тръгнаха спекулации, че може би представлява извънземен кораб. Няма спор – най-вълнуващо за науката ще е, ако сме в състояние да посетим междузвезден обект посредством космически кораб. За съжаление със своята скорост от 60 километра в секунда, 3I/ATLAS е прекалено бърз за съвременната техника. Към днешна дата няма ракета, нито построен космически апарат, който може в спешна готовност да бъде изпратен към новата комета. Това подчертава необходимостта да разработим нужните за тази задача технологии дори не от научна, а от чисто практическа гледна точка, защото астероидната (кометната) опасност е сред най-големите глобални заплахи за човечеството. „Това е периодично напомняне от страна на природата, че ние сме отговорни за това да ръководим оперативно ефективни космически програми. За последен път, когато обект с такъв размер не ни подмина на косъм, се стигна до края на динозаврите. Те нямаха космическа програма. Ние имаме, но с нашата даже не може да решим как да се завърнем на Луната или да доставим проби от Марс. Ние просто видяхме тази колосална свръхскоростна космическа планина. Докато не придобием оперативната способност да нулираме такава опасност, ние сме в категорията на космическата програма на динозаврите“, написа Кеси Хендмър, бивш инженер на НАСА и настоящ предприемач, в Туитър. Този статус бе цитиран от Илон Мъск с пояснението: „Вярно“. Все пак тук е уместно да напомня, че през 2022 г. НАСА успешно демонстрира отклоняването на астероид посредством мисията си „Дарт“. Но това бе само началото – много нови космически кораби трябва да бъдат конструирани, включително такива в спешна готовност да отпътуват, за да може да се борим с космическите заплахи. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/07/07/2025-new-interstellar-comet/

Големият Красив Законопроект налива $10 милиарда за Луната и Марс, но не решава проблемите на НАСА Проектът за станция около Луната „Гейтуей“ получава сериозна финансова инжекция. Image credit : NASA 4 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Приетият от Конгреса „Голям Красив Законопроект“ на Тръмп налива ударно $10 милиарда за изпращането на хора до Луната, но въпреки това не решава големите проблеми, пред които НАСА ще се изправи през следващите няколко месеца. За да схванете какво представлява този „Голям Красив Законопроект“, трябва да сте наясно с начина, по който функционира американската държава. Жаргонът, който се използва около законопроекта, включва думички като „апроприация“, „бюджет“, „реконсилация“, но това са технически термини, до голяма степен непознати даже за американските читатели, а какво остава за българските журналисти. Ето защо Колин Хамил от Американската астрономическа общност пояснява за всички, за да го разберем – понастоящем в Конгреса протичат два процеса, наречени апроприация и реконсилация. „Големият Красив Законопроект“ е част от процеса реконсилация, който се занимава с данъци и с т.нар. задължителни програми (като например програмата за национална сигурност и програмата за здравно подпомагане медикейд) – по този начин правителствените харчове за тях се контролират директно, без да се чака годишният бюджет. Това е напълно отделен процес от апроприацията, която е отговорна за определянето на бюджета на федералните агенции, в това число НАСА. С други думи – проектобюджетът на Белия дом, който предвижда драстични орязвания за НАСА през фискалната 2026 г., все още не е обсъден в Сената и Камарата на представителите. Консенсус между двете камери за този проектобюджет трябва да бъде постигнат до 1-ви октомври, когато е началото на фискалната 2026. Ако такъв консенсус не бъде постигнат дотогава, трябва спешно да се приеме Продължаваща резолюция, даваща възможност на правителствените служби да продължат работа съобразно бюджета от предходната година. Но ако и такава Продължаваща резолюция не бъде гласувана, се стига до т.нар. „правителствено спиране“ – кошмарен сценарий, защото тогава цялото правителство преустановява работа и служителите не си получават заплатите. Разбира се, написаното по-горе не променя факта, че Големият Красив Законопроект е по-скоро добра новина за НАСА, доколкото повечето пари за космос винаги са добре дошли. Поправките в бюджета, наливащи тези средства, са предложени от сенатор Тед Круз със специфичната директива да се подсигури, че САЩ ще победят Китай в новата надпревара за Луната и страната ще остане лидер в световната космонавтика. Ето за какво ще отидат повечето от гласуваните $10 милиарда за НАСА: Строеж на нова роботизирана мисия до Марс – „Марсиански Телекомуникационен Орбитър“ – за това ще бъдат заделени $700 милиона, като мисията ще трябва да подпомага програмата за събиране на проби от Марс и бъдещите пилотирани експедиции. Строеж на окололунна станция „Гейтуй“ – за това се заделят $2.6 милиарда, пълният набор от средства, необходими за нея. Две ракети „Спейс Лонч Систъм“ за мисиите „Артемис 4“ и „Артемис 5“ до Луната – по това перо се заделят $4.1 милиарда. Това е заявка от страна на Конгреса, че работата по програмата „Артемис“ ще продължи и след „Артемис 3“ – мисията, чрез която човешки крак отново трябва да стъпи на Луната. Космически кораби „Орион“ – $20 милиона ще бъдат дадени за изготвянето на четвърти кораб, нужен за „Артемис 4“. Международната космическа станция ще получи $1.25 милиарда, за да може да се поддържа нейната работа през следващите 5 години, както и да се подсигури, че САЩ ще завършат прехода от нея към работа на нови комерсиални орбитални станции. Ще бъдат дадени и $325 милиона за кораба, който трябва да изведе МКС от орбита след приключване на експлоатационния ѝ срок. Както подчертава Колин Хамил от Американската астрономическа асоциация, тези $10 милиарда отиват основно за пилотирана космонавтика. Никакви средства няма да бъдат заделени за Научния директорат на НАСА. С други думи, научната дейност си остава сериозно застрашена, проектобюджетът на Доналд Тръмп продължава да предвижда орязване на разходите за астрофизика и планетарни проучвания, както и прекратяването на работата на работещи мисии като „Озирис-Апекс“ до астероида Апофис и „Джуно“ около Юпитер. И докато Конгресът се ангажира да не позволи на Тръмп да спре програмата за завръщане на Луната, доколкото тези милиарди долари са финансови инжекции, нужни за стария отрасъл в лицето на Боинг, Нортроп Груман и сие, и осигуряване на работни места в съответните щати, засега няма сериозна дискусия, която да позволи на агенцията да съхрани научната си дейност. Основният човек от екипа на Тръмп, който се бори за драстичното орязване на научния бюджет на НАСА, е Ръсел Воут. Тъй като цялата енергия в Конгреса през последните седмици беше фокусирана върху Големия Красив Законопроект, дейностите по апроприация още са в начален етап. Имайки предвид, че предстоят летни отпуски, почти е сигурно, че до 1-ви октомври бюджет за 2026-та няма да бъде гласуван и ще се стигне до Продължаваща резолюция. Според журналиста Ерик Бъргър от Арс Текника, Воут работи много упорито в такъв случай проектобюджетът на Тръмп, а не нивото на финансиране за фискалната 2025 г. да се превърне в оперативен план за НАСА при отсъствие на бюджет за фискалната 2026-та. За тази цел той се обляга на тактики, известни под техническите термини „анулиране и задържане“. И ако това се случи, още на 1-ви октомври НАСА ще е принудена да спре близо половината си от работещите мисии. Космическите телескопи ще спрат да събират данни. „Джуно“ ще прекрати работата си около Юпитер. „Озирис-Апекс“ няма да стигне астероида Апофис. И така нататък. Лошото е, че дори и Конгресът да възстанови средствата на по-късен етап, даже това да е само след няколко месеца, вече ще е късно. Хората, работили по тези проекти, ще са напуснали – те все пак трябва да си намерят работа и да изкарват пари, за да живеят. И няма да има кой да рестартира отново мисиите. Опасността за НАСА все още не е отминала. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/04/one-big-beautiful-bill-nasa/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос Прогрес МС-31 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 3 юли 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес в 22:32 ч. от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено успешно изстрелване на ракета „Союз-2.1а“ с товарен кораб „Прогрес МС-31“. Ракетата бе украсена с голямо лого, символизиращо 50-тата годишнина от полета на историческата мисия между СССР и САЩ „Аполо-Союз“. За осъществяването ѝ на 15-ти юли 1975 г. са изстреляни руски кораб „Союз“ от Байконур и американски кораб „Аполо“ от Кенеди, като на борда на руския кораб пътуват космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов, а на борда на американския – астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд „Дийк“ Слейтън. След скачването на „Аполо“ и „Союз“ астронавтите и космонавтите се здрависват, с което се слага символичен край на надпреварата между СССР и САЩ. Казваме „символичен“, защото през следващите години отношенията между двете държави ще продължат ту да се влошават, ту да се стоплят. Историческото здрависване в орбита през юли 2075 г. Независимо от това историята доказва, че мисията „Аполо-Союз“ има по-голямо значение за дългосрочната космонавтика в сравнение с лунните полети от програмата „Аполо“, които приключват с нейния завършек. В рамките на 40-те часа съвместна работа между „Аполо“ и „Союз“ астронавти и космонавти демонстрират, че могат да се трудят заедно въпреки случващо се в геополитическо отношение на Земята. И това партньорство е развито през 90-те години с програмата „Шатъл-Мир“ и с Международната космическа станция. Ето защо на борда на изстреляния днес кораб „Прогрес МС-31“ бяха качени емблеми и медали, ознаменуващи 50-годишнината от „Аполо-Союз“. Разбира се, основната задача на кораба е да обслужи Международната космическа станция, като скачването с модула „Поиск“, част от руския сегмент, е планирано за след 48 часа. „Прогрес МС-31“ превозва 2 656 килограма полезен товар, от които 950 килограма гориво, 420 килограма вода, 50 килограма сгъстени газове, 1 205 килограма сух товар – храна, дрехи, санитарни пособия и научни експерименти. Полетът на „Прогрес МС-31“ съвпада с този на пилотирания космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който преди броени дни извози на МКС четирима души в рамките на неговата мисия „Аксиом-4“, в това число първите астронавти на Индия, Унгария и Полша след епохата „Интеркосмос“. Отделно има още един скачен кораб „Крю Драгън“, който е извозил десетата си редовна експедиция до МКС с цел ротация на постоянния ѝ екипаж по заявка на НАСА. И нека не забравяме, че в края на юли предстои изстрелването на нов пилотиран кораб „Крю Драгън“ с 11-тата редовна експедиция. Така че този месец графикът на МКС ще е изключително натоварен. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/03/progress-ms-31-launches-iss/

Китайската междупланетна мисия Тянвън-2 засне Земята и Луната! Снимка на Земята, направена от „Тянвън-2“. Photo credit : CNSA 3 юли 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Месец след своето изстрелване, междупланетната мисия на Китай „Тянвън-2“ засне успешно Земята и Луната от далечния космос. Фотографиите бяха официално публикувани във вторник. Снимка на Луната, заснета от „Тянвън-2“. Photo credit : CNSA Фотографиите са били направени, когато роботизираната мисия се е намирала на 590 000 километра от нашата планета. Към днешна дата „Тянвън-2“ продължава да работи нормално. Първата задача на мисията е да събере проби от близкоземен астероид и да ги достави на Земята посредством спускаема капсула, а втората – да посети комета, намираща се в Главния астероиден пояс. Докато бъдат изпълнени тези две задачи, ще измине десетилетие. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/03/tianwen-2-photographs-earth-moon/

Мисията на НАСА Ню Хърайзънс за пръв път демонстрира възможностите за междузвездна навигация! Звездата Проксима Кентавър, видяна от „Ню Хърайзънс“ (вляво) и от Земята. Photo credit : NASA 3 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА „Ню Хърайзънс“ с ново голямо постижение – за пръв път в историята на космонавтиката успя да демонстрира принципите на междузвездната навигация! От началото на космическата надпревара досега е имало само пет мисии (всичките американски), изпратени на траектории, които са ги отвели извън Слънчевата система – „Пайъниър 10“, „Пайъниър 11“, „Вояджър 1“, „Вояджър 2“ и „Ню Хърайзънс“. Последната от тях е именно „Ню Хърайзънс“, която е изстреляна през януари 2006-та, т.е. преди близо две десетилетия. Тя посети Плутон през лятото на 2015 г., а четири години по-късно се сближи с Арокот – обект от пояса на Кайпер. Днес „Ню Хърайзънс“ е толкова далече от нас, на 60 пъти по-голямо разстояние в сравнение с това между Слънцето и Земята, че местоположението на звездите на небето, видяно от борда на космическия апарат, е различно от това, забелязано от Земята (вж. снимката в началото на статията). Случва се нещо, което досега сме виждали единствено в научно-фантастични филми като „Стар Трек“. Само че сега не е художествена измислица, а истина. Подобно на моряк, който наблюдава преминаващите край кораба му брегове, за да се ориентира къде се намира, така и галактическият пътешественик би се ориентирал благодарение на преминаващите край него звезди. Точно това бе демонстрирано от екипа на „Ню Хърайзънс“. Двете най-близкоразположени до Земята звезди, Проксима Кентавър, и Вълк 359, вече се виждат на различна позиция от борда на космическия апарат. Екипът сравни снимките от „Ню Хърайзънс“ с измервания от космическя телескоп на ЕКА „Гая“, който е изготвил най-подробната триизмерна карта на Млечния път до този момент. Резултатите от проучването бяха описани в научна статия, качена миналата седмица в базата данни arXiv и приета за печат в The Astronomical Journal. Изводът на изследователите е категоричен – да, по този начин (чрез т.нар. метод на паралакса) „Ню Хърайзънс“ наистина може да определи местоположението си! Но засега методът не е особено точен – местоположението на „Ню Хърайзънс“ в междузвездното пространство може да се сведе до сфера с радиус 60 милиона километра. Иначе НАСА може да определя прецизно местоположението на своите мисии с точност до метри благодарение на антените Deep Space Network, които изпращат радиосигнали до тях. В бъдеще космически апарати, оборудвани с по-мощни камери и инструменти, биха могли да подобрят междузвездната навигация с порядък от 100 пъти. Това ще е много важно за следващото поколение мисии, които ще бъдат изпратени отвъд периферията на Слънчевата система. Те ще бъдат екипирани със съвременни компютри и изкуствен интелект, който ще е автономен, ще разчита в по-малка степен на наземната комуникация и ще може да се ориентира за местоположението си на базата на метода на паралакса. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/03/new-horizons-interstellar-navigation/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе към геостационарна орбита мощния европейски спътник MTG-S1! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 юли 2025 г. 06:15 ч. Светослав Александров. Днес в 00:04 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изпрати успешно към геостационарна орбита мощния европейски спътник „MTG-S1“, който ще осигури критично важни данни, нужни за предсказването на опасни бури и за мониторинг на замърсяването на въздуха над Европа. Днешният полет бе поредният пример защо на този етап ракетите на СпейсЕкс остават незаменими за западната космонавтика, включително европейската. За този спътник вече съм писал преди – изборът „MTG-S1“ да лети с „Фалкън 9“ бе направен от Юметсат и той доведе до скандал сред евробюрократите, тъй като бе анулиран договор, сключен преди пет години за изстрелването на спътника с новата европейска ракета „Ариана 6“. Макар че бе предвидено полетът да бъде осъществен само след два гарантирани успеха на „Ариана 6“, това реално щеше да е дебютът на ракетата в конфигурация „64“, т.е. с четири вместо два странични ускорителя. Юметсат реши да заложи на сигурното, което е СпейсЕкс, и това предизвика остра критика – тогавашният шеф на Френската космическа агенция Филип Баптист заяви: „колко ли далече ние, европейците, ще стигнем в своята наивност“. За нуждите на днешното изстрелване послужи ракета „Фалкън 9“ с първа степен, известна под сериен номер „B1085“, за която полетът бе девети. Преди степента е служила за изстрелването на историческата мисия „Фрам2“, в хода на която астронавти за пръв път в историята на космонавтиката летяха до полярна орбита, за изстрелването на деветата редовна пилотирана експедиция до МКС на СпейсЕкс и за изпращането на две частни мисии към Луната – „Блу Гоуст“ и „Ресилиънс“. Напомням на читателите, че през март „Блу Гоуст“ кацна успешно на лунната повърхност и изпълни пълната си двуседмична лунна програма, докато „Ресилиънс“ се разби два месеца по-късно. Днес отново нямаше никакви проблеми при изстрелването и на осмата минута след старта „B1085“ извърши меко кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“. На борда на „MTG-S1“ се намира първият европейски прибор за хиперспектрално дистанционно сондиране на Земята от геостационарна орбита, който ще може да осигурява данни за температурите и влагата над Европа на всеки 30 минути, както и информация за аерозолите, озона, азотния двуокис и серния двуокис над Европа и Африка на всеки 60 минути. Спътникът преносва и датчик за мисията на ЕКА „Коперник Сентинел-4“, който за пръв път ще осигури мониторинг за качеството на въздуха от геостационарна орбита с измервания веднъж на всеки 60 минути. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/07/02/falcon-9-mtg-s1/

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля нови шестима души в космоса! Кадър от изстрелването на „Ню Шепърд“ в неделя. Photo credit : Blue Origin 30 юни 2025 г. 01:00 ч. Светослав Александров. Основаната от Джеф Безос космическа фирма Блу Ориджин сериозно увеличи летателната честота на суборбиталния пилотиран кораб „Ню Шепърд“, след като в неделя той излетя за трети път в рамките на период от два месеца и половина. Това бе общо петата мисия на „Ню Шепърд“ за 2025-та година, като в статистиката включваме и една безпилотна (с извеждането на научни експерименти). Разбира се, думата „пилотиран“ не е съвсем уместна – корабът не се управлява от пилот, той е изцяло автоматизиран и вози туристи. Блу Ориджин се хвали, че „Ню Шепърд“ вече е извел 70 души в космоса – над официално признатата 100-километрова линия на Карман, условно разделяща земната атмосфера от космическото пространство, но все пак не до орбита. Но докато постижението е съществено, подборът на някои от полетелите днес космически туристи буди въпросителни. Сред шестчленния екипаж присъстваше Оволаби Салис, който Блу Ориджин представи като адвокат и финансов консултант. През 2022 г. обаче Салис беше лишен от адвокатска правоспособност в щата Ню Йорк след като бе установено, че е виновен за финансови измами. На борда на „Ню Шепърд“ пътуваше и съпружеска двойка – Али и Карл Кухнър. Това е втората семейна двойка, достигнала космоса с този кораб. Другите трима членове на екипажа бяха Лиланд Ларсън (бивш изпълнителен директор на автобусни фирми), Фреди Решиньо (собственик на компания за производство на кабели) и Джим Ситкин, пенсиониран адвокат по трудово право. Изстрелването бе осъществено в неделя, на 29-ти юни, в 17:39 ч. българско време. Целият полет, от излитането до кацането, продължи около десетина минути. Видеозапис от изстрелването и кацането: https://cosmos.1.bg/space/2025/06/29/blue-origin-launches-tourists/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На снимката: „Крю Драгън – Грейс“ доближава МКС. Photo credit : NASA + 26 юни 2025 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Днес в 13:31 ч. българско време чисто новият и нелетял досега пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън – Грейс“ се скачи благополучно с Международната космическа станция. Така, 28 часа след изстрелването, на МКС пристигнаха американка, индиец, поляк и унгарец. Напомням на читателите, че за пръв път след епохата на съветската програма „Интеркосмос“ Индия, Полша и Унгария имат свои астронавти. Това са Шубханшу Шукла (индийски астронавт), Славош Узнански (полски астронавт) и Тибор Капу (унгарски астронавт). Тяхната мисия, организирана с посредничеството на частната компания Аксиом (четвъртата от този тип), е командвана от опитната бивша астронавтка на НАСА Пеги Уитсън. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Очаква се през следващите 14 дни четиримата да изпълнят над 60 научни експеримента, поръчани от 31 държави. С това мисията „Аксиом-4“ се очертава да е най-натоварената комерсиална експедиция откъм изследователска дейност, изпълнена на МКС. В допълнение към научната работа Уитсън, Шукла, Капу и Узнански ще участват в медийни, образователни и популяризаторски изяви. Но преди да пристъпят към сериозната работа, четиримата астронавти ще прекарат петъка като по-релаксиращ ден, адаптирайки се към космическата среда. Очакванията са пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ да се завърне на Земята ориентировъчно след две седмици, но точна дата на този етап няма, тъй като кацането зависи от метеорологичните условия в Тихия океан. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/26/crew-dragon-docks-iss-7/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля частната пилотирана експедиция Аксиом-4! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Axiom / NASA 25 юни 2025 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Днес бе знаменателен ден за Индия, Полша и Унгария, защото за пръв път след приключването на съветската програма „Интеркосмос“, тези държави имат свои собствени астронавти! Това се случи благодарение на успешното изстрелване на кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ към МКС. Изстрелването стана факт след отлагане от две седмици поради продължаващите течове на въздух откъм руския сегмент на Международната космическа станция. НАСА и Роскосмос трябваше да се уверят, че станцията е безопасна и е в готовност да посреща нови посетители. Денят беше важен и за СпейсЕкс, тъй като в експлоатация бе въведен нов, нелетял досега пилотиран космически кораб от серията „Крю Драгън“. Досега фирмата имаше четири кораба във флотилията си – „Индевър“, „Ресилиънс“, „Ендюрънс“ и „Фрийдъм“. След достигането на орбита, новият космически кораб бе кръстен официално с името „Грейс“ от бившата астронавтка на НАСА Пеги Уитсън, която командва експедицията. Очаква се това да е последният построен кораб „Крю Драгън“ – с пет кораби във флотилията СпейсЕкс ще може перфектно да посреща нуждите на САЩ и западния свят, докато „Старшип“ стане напълно готов. Освен Пеги Уитсън, на борда на „Грейс“ пътуват Шубханшу Шукла от Индия (пилот на мисията), Славош Узнански от Полша и Тибор Капу от Унгария. Така Полша и Унгария стават първите държави от Централна Европа, които някога са се възползвали от съветската програма за взаимопомощ „Интеркосмос“ и са имали космонавти, а сега, благодарение на американските фирми СпейсЕкс и Аксиом Спейс, вече имат и астронавт. Нека отново да напомним накратко историята. След изстрелването на Юрий Гагарин през 1961 г. чак до 1978 г. единствено граждани на САЩ и СССР летят в космоса. Това се променя на 2-ри март 1978 г., когато е изстрелян корабът „Союз-28“, а на борда му лети гражданинът на Чехословакия Владимир Ремек. Така Чехословакия става третата държава в световен мащаб с пилотиран космически полет. Следва изстрелването на кораба „Союз-30“ с поляка Мирослав Хермашевски на 27 юни 1978 г., както и изстрелването на „Союз-31“ със Зигмунд Йен от ГДР на 26 август 1978. Мисията на „Союз-33“ на 10 април 1979 г. е изключително съществена за България заради полета на Георги Иванов, с което нашата държава става шеста в света с пилотирана космическа експедиция. Последват изстрелването на Берталан Фаркаш от Унгария на 26 май 1980 г. с кораба „Союз-36“. През следващите години в хода на програмата Интеркосмос са пратени още космонавти на Виетнам, Куба, Монголия, Румъния и Франция, докато се стигне до полета на Ракеш Шарма на 2 април 1984 г. – първият индийски космонавт, с кораба „Союз Т-11“. На 7 юни 1988 г. пък България става единствената държава, изпратила втори космонавт в рамките на програмата Интеркосмос, поради проваленото скачване на Иванов десетилетие по-рано. И докато днес станахме свидетели на полета на „Аксиом-4“, логичният въпрос е: Къде е България? Докога просто ще си спомняме за миналото, без да предприемаме стъпки към бъдещето? Защото Индия, Унгария и Полша очевидно не лежат на старите кълки, а се възползват от новите възможности – правителствата на тези държави са спонсорирали тази мисия. Вчера фестивалът „Ало, космос? Говори България“ си постави за цел третият български астронавт да полети в близките десет години. Дотогава обаче ще изтече още много вода. Сега нашите погледи са насочени към новоизстреляната мисия „Аксиом-4“. Според плановете новият кораб „Грейс“ трябва да се скачи с модула „Хармъни“ на американския сегмент на МКС в четвъртък, на 26-ти юни, в 14:00 ч. българско време. Очаква се мисията да трае около две седмици. През втората седмица от юли „Крю Драгън – Грейс“ ще се завърне на Земята посредством приводняване край бреговете на Калифорния. Това ще е второто завръщане на американски пилотиран кораб в тази област. Доскоро корабите „Крю Драгън“ кацаха край бреговете на Флодира, но невъзвръщаемите им компоненти падаха в населени места, което наложи СпейсЕкс да премести локацията. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/25/axiom-4-launches/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля над 70 космически апарата, сред които две възвръщаеми капсули! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 юни 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:25 ч. българско време СпейсЕкс изстреля успешно 14-тата мисия за споделено довеждане на товари в космоса от програмата „Транспортър“! На борда на ракетата-носител пътуваха над 70 космически апарата, в това число две възвръщаеми капсули – една европейска и една на съоснованата от българина Делян Аспарухов компания Варда. Ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1071“, за която днешният полет бе 26-ти. След като си свърши работата, на 8-мата минута степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“, която обслужва космодрума Ванденберг в Калифорния, откъдето бе проведено изстрелването. Една от спускаемите капсули, която летя, носи името „Никс“ и е разработена от европейската аерокосмическа фирма The Exploration Company. Офисите на фирмата са в Мюнхен и Бордо, като целта ѝ е до 2028-ма година да започне да провежда товарни превози до Международната космическа станция, а след 2035 г. да е в готовност и за пилотирани мисии. The Exploration Company предупреждава, че за да може да стане корабът пилотиран, трябва да има подкрепа от страните-членки на Европейската космическа агенция, тъй като инициативата ще струва минимум €1 милиард. Бъдещият пилотиран кораб „Никс“. Image credit : The Exploration Company. Засега фокусът е върху товарните мисии, от които днешното изстрелване бе първото. Летялата днес капсула „Никс“ бе само демонстратор, при това не пълномащабен. Според информацията, разпространеан от фирмата, мисията е постигнала частичен успех. Тя благополучно е достигнала орбита, като космическият кораб е бил стабилен, влязъл е в атмосферата, преминал е през фазата на най-голямото нагряване и се е свързал с наземното ръководство успешно. Малко преди приводняването обаче радиовръзката прекъснала. Важното е, че в Европа най-накрая започва развитието на комерсиална космическа индустрия с превози от Земята до орбита и обратно. По-добре късно, отколкото никога. Варда изпрати в космоса своята четвърта мисия „Уинебаго“. Същественото при нея е, че това е първият космически кораб, който компанията на Делян Аспарухов е конструирала самостоятелно, без чужда помощ! Доскоро корабите бяха създавани по заявка от американската фирма Рокет Лаб. „Уинебаго-4“ също така за пръв път е оборудвана с топлинен щит, създаден директно от Варда, на базата на материала PICA. Защо Варда постъпва по този начин? Допреди няколко десетилетия конвенционалната мъдрост в космонавтиката бе фирмите да се специализират единствено в строежа на отделни компоненти. Така за създаването на космическите кораби протичаха работни процеси, пръснати в различни щати. Проблемът на тази дългогодишна политика е, че корабът се оскъпява, никой от отделните участници в проекта не усеща мисията като своя (съответно работата се върши през пръсти и има възможности за провал, а после поддоставчиците си прехвърлят топката за това кой е виновен) и най-лошото: космонавтиката десетилетия тъпчеше на едно място. СпейсЕкс доказа, че може да се работи по различен начин: всяка фирма да конструира сама космически кораби, като произвежда компонентите си самостоятелно с минимален аутсорсинг. Това се нарича „вертикална интеграция“. Чудесно е да видим, че Варда също следва тази политика. Спускаема капсула на „Варда“. Photo credit : Varda Space Industries „Уинебаго-4“ ще престои в космоса няколко седмици, след което ще се завърне на Земята с парашут. Наскоро Варда получи петгодишно разрешително, което дава възможност на фирмата да изстрелва и връща неограничен брой кораби, стига летателният им профил да е един и същ. Това ще позволи редовни курсове до орбита и обратно. Варда се специализира в орбиталното производство и най-вече в създаването на лекарства. Нека сега да обърнем внимание на останалите космически апарати. Като правило един спътник, който лети в рамките на програмата „Транспортър“, може да се отдели директно от горната степен на ракетата-носител, започвайки самостоятелен полет, но като алтернатива може да използва специализиран хардуер на посредник. Такъв посредник е фирмата Exolaunch от Германия, която качи диспенсър с 45 спътника. Клиентите на Exolaunch за този полет бяха от САЩ, Великобритания, Литва, Финландия, Белгия, Германия, Австралия, Канада, Южна Корея, Франция, Япония, Испания, Норвегия, Италия и Гърция. Сред по-съществените полезни товари на Exolaunch бе спътниковата платформа ЕлараСат на австралийската фирма Гилмор – от която, между другото, очакваме и дебютно ракетно изстрелване през идните дни. Освен Exolaunch, италианската фирма D-Orbit качи на ракетата две довеждащи платформи от серията ION. За своята мисия компанията превозва 5G-комуникационен експеримент от Франция и горивна система, проектирана от японската фирма Пейл Блу. НАСА качи мисията PADRE, която ще изучава Слънцето в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър с цел изследването на поляризацията на слънчевите изригвания. Днешното изстрелване бе 77-мо за ракетите „Фалкън 9“ през 2025 година. СпейсЕкс цели до края на годината да осъществи до 170 изстрелвания. Следващото значимо изстрелване за СпейсЕкс трябва да е на пилотирания кораб „Крю Драгън“ с комерсиалната мисия „Аксиом-4“ и четирима астонавти на борда, включително първите пътешественици от Индия, Полша и Унгария след края на епохата „Интеркосмос“. Мисията се бави вече близо две седмици заради продължаващото изтичане на въздух откъм руския сегмент на Международната космическа станция – проблем, който НАСА и Роскосмос все още не могат да разрешат ефективно. Сега очакваме корабът най-накрая да излети утре, на 25-ти юни, в 09:31 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/24/spacex-launches-transporter-14/

ПЪРВИ СНИМКИ: Обсерваторията Вера Рубин ни показа Вселената по нов начин! Мъглявината Трифида и мъглявината Лагуна, заснети от обсерваторията Вера Рубин. Credit : NSF-DOE Vera C. Rubin Observatory 23 юни 2025 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес бяха показани първите изображения от новата мощна обсерватория Вера Рубин, която се очаква да доведе до цялостна революция в науката! Плановете са през следващите десет години обсерваторията да събере над 60 петабайта данни от наблюденията на южното нощно небе. Вера Рубин ще картографира фината структура на Вселената, ще открива хиляди нови астероиди и комети в Слънчевата система, както и свръхнови и черни дупки в отдалечените галактики. Галактичният куп Дева, фотографиран от обсерваторията Вера Рубин. Credit : NSF-DOE Vera C. Rubin Observatory Обсерваторията вече оправдава очакванията си – на страницата на съоръжението беше съобщено, че в рамките само на десет часа наблюдения бяха намерени 2 104 непознати астероида в Слънчевата система, сред които и седем близкоземни! Но такова огромно количество данни не могат да бъдат анализирани от малкото екипи професионални астрономи. Ето защо обсерваторията Вера Рубин е проектирана с идеята да работи съвместно с любители-астрономи и много от вас (да, вас!) ще могат да се включат директно да правят открития чрез граждански научни проекти. Още на 30-ти юни ще започне първият проект на име Rubin Comet Catchers, благодарение на който самите вие ще можете да търсите и да откривате нови комети! Още един фрагмент от купа Дева. Credit : NSF-DOE Vera C. Rubin Observatory Обсерваторията е кръстена на изследователката Вера Рубин – ако никога не сте чували за нея, това не е изненадващо. Днес всеки човек, дори и изобщо да не се интересува от физика или астрономия, все е чул нещо за Алберт Айнщайн или Ричард Файнман. Тези учени са придобили световна слава заради това, че са носители на Нобелова награда. Но Вера Рубин, която е един от откривателите на енигматичната тъмна материя, никога не получава този приз. Причината е, че през преобладаващата част на 20-ти век жените в науката са подложени на дискриминация. Вера Рубин се бори с това през целия си живот – още докато кандидатства в Принстън тя не е приета, тъй като в програмата по астрономия се допускат само мъже, а вече по-късно, докато следва в друг университет, тя не е допускана до работното място на научния си ръководител. През 1965 г., докато работи като наблюдател в обсерваторията Паломар (първият наблюдател от женски пол на това място!), се бори за създаването на дамска тоалетна. Нейната магистърска дипломна работа относно движението на галактиките е оспорвана, а нейната докторска дисертация (отново за галактиките) – пренебрегвана. През 1993 г. изследователката най-сетне получава заслужено призвание, след като президентът на САЩ Бил Клинтън ѝ връчва Национален медал за науките. Също така на нейно име е кръстен астероид (5726 Rubin) и планински хребет на Марс. Но е факт, че до смъртта си навръх Коледа през 2016 г. Рубин никога не получава Нобел за сериозните си приноси в изучаването на невидимата Вселена и тъмната материя – и досега от над 230 лауреати в областта на физиката, само пет са жени, като последните три награди са връчени след 2018 година. Днес обсерваторията заслужено носи името на Вера Рубин и вече с нетърпение чакаме да научим какви нови загадки ще бъдат разплетени. Една от най-наболелите е дали в покрайнините на Слънчевата система съществува още една голяма, Девета планета (навремето Плутон се считаше за деветата планета, но след откриването на множество обекти със сходен размер и маса в неговите космически околности, той бе понижен в статут на планета-джудже). https://cosmos.1.bg/space/2025/06/23/vera-rubin-first-photos/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита втората партида спътници Кайпер! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 23 юни 2025 г. 16:20 ч. Светослав Александров. Днес в 13:54 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя успешно ракета на ЮЛА „Атлас 5“, като на борда ѝ се намираше втората партида от групировката на Амазон „Кайпер“, състояща се от 27 спътника. „Кайпер“ директно конкурира услугата на СпейсЕкс „Старлинк“. Напомням на читателите, че както вече писах на страниците на КОСМОС БГ, дебютното изстрелване на оперативни спътници „Кайпер“ бе осъществено на 29-ти април. Фактът, че вторият полет става факт по-малко от два месеца след първия, е добър показател, че програмата на Амазон може и да успее. Графикът на компанията е сериозно затормозен от регулаторно препятствие – лицензът, сключен с Федералната комуникационна комисия, изисква поне половината от първоначалната групировка от 3 200 спътника, да бъде изведена най-късно до края на юли 2026 г. – така че Амазон трябва да се разбърза. Освен че Амазон разполага с още шест налични стари ракети „Атлас 5“ на склад, фирмата е сключила договори за 38 изстрелвания на нови ракети на ЮЛА „Вулкан“, 18 ракети на АрианаГруп „Ариана 6“ , 12 ракети на Блу Ориджин „Ню Глен“ и 3 ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“. След днешното изстрелване групировката „Кайпер“ вече се състои от общо 54 спътника. Още доста полети трябва да бъдат реализирани, докато бъдат изведени 1 600 спътника – т.е. половината от целевата бройка. Тук въпросът не опира само до това колко бързо могат да бъдат изстреляни ракетите – а и до това колко бързо Амазон може да интегрира спътниците в предполетна конфигурация и да ги опакова под обтекателя. Заради безпроблемното априлско изстрелване, фирмата е успяла за втория полет да окомплектова всичките спътници в рамките само на 17 дни. Това може би ви се струва прекалено мудно на фона на факта, че СпейсЕкс е в състояние да изстрелва средно по една партида спътници „Старлинк“ веднъж на всеки два дни, но все пак си е постижение – компанията на Илон Мъск най-накрая започва да се сблъсква с потенциална конкуренция. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/23/atlas-v-launches-second-batch-kuiper/

АВАРИЯ: Десетият Старшип експлодира малко преди статично огнево изпитание! Кадър от експлозията – взет от профила на Зак Голдън в X 19 юни 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Програмата на СпейсЕкс „Старшип“ претърпя съкрушаващ удар тази сутрин, след като десетият кораб, който трябваше да излети до края на месеца, експлодира малко преди планирано статично огнево изпитание! От всички възможности за провал, експлозиите в близост до стартовата инфраструктура са категорично най-лошият сценарий за всяка изпитателна програма. Ако изпитателен кораб експлодира при изстрелване, това не е фатално, особено в случаи като „Старшип“, когато има серийно производство на множество прототипи. Но наземна експлозия унищожава не само кораба, но и околните съоръжения – т.е. налага се тяхната реконструкция. Няма спор, че програмата ще бъде поставена на пауза и ще почакаме дълго време преди следващото изстрелване. Усещането сред космическата общност е, че понастоящем „Старшип“ не само не търпи прогрес, а напротив – налице е регрес. Експлозия по време на пълнене с гориво и преди статично огнево изпитание не се е случвала от пет години, откакто бяха ранните тестове на прототипите „SN“. Мнозина се питат: какво всъщност се случва? Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Проблемите започнаха в началото на тази година, когато СпейсЕкс пенсионира старата итерация на „Старшип“, наречена „Версия 1“ и въведе в експлоатация „Версия 2“. Това бе наложително, тъй като товароподемността на „Старшип-Версия 1“ бе 40-50 тона до околоземна орбита във възвръщаем вариант, но за усвояването на Луната и Марс тя не е достатъчна – ето защо „Версия 2“ притежава по-големи горивни резервоари и увеличение на горивния капацитет с 25%, което води до товароподемност от 100 тона. Преспокойно може да се каже, че „Версия 2“ е съвсем нов тип кораб в сравнение с „Версия 1“. До този момент обаче „Старшип-Версия 2“ не е постигнал нито един цялостен успех. В хода на изстрелванията през януари и март корабът се разпадна още преди да достигне орбита. В края на май „Старшип“ успешно достигна орбита, но не сполучи да разтвори вратите си и да демонстрира освобождаване на спътници, а заради теч на гориво той загуби стабилната си ориентация. Според експерти, които пишат във форума NASASpaceflight и които разговарят с работещи в СпейсЕкс, „Старшип-Версия 2 е фундаментално сбъркан“. Проблемите с кораба не идват от двигателите му „Раптор 2“, които са изключително надеждни и са преминали през множество изпитателни запалвания. Проблемите идват от удължаването на горивните резервоари и промяната на горивопроводите, пренасящи горивна смес към оптимизираните за работа във вакуум „Раптор“-и. Към момента на писането на тази публикация нито Илон Мъск, нито Гуин Шотуел са коментирали експлозията – вероятно и обяснимо са твърде заети, за да пишат в социалните мрежи. Но множество космически коментатори смятат, че с днешния неуспех бе прекрачена граница, която изисква сериозен анализ относно случващото се със СпейсЕкс, започвайки с проверка на фирмената култура и водачеството. Със сигурност в НАСА вече са сериозно притеснени. От състоянието на кораба „Старшип“ зависи дали САЩ се ще завърнат на повърхността на Луната преди Китай – още повече отчитайки прогреса в изпитателната програма на китайския кораб. Китайците са заявили, че техен астронавт ще кацне на Луната преди 2030 година. Имайки предвид, че за американското лунно завръщане се разчита на „Старшип“ като лунен модул, а през последната половин година прогресът на СпейсЕкс е минимален и даже е налице регрес, хората основателно се питат дали Щатите имат шанс да догонят Китай. Не на последно място стои въпросът дали няма да има радикална промяна в самия подход на СпейсЕкс. Компанията се гордее, че работи по т.нар. итеративен подход, при който се произвеждат множество изделия, изстрелват се, те гърмят, променят се и така до успех. Но с оглед на притесненията, че „Старшип – Версия 2“ е сбъркана, възможно е тя да бъде пенсионирана спешно и да се пристъпи направо към „Версия 3“. Не е изключено инженерите да престоят по-дълго време на чертожната дъска. Едно обаче е сигурно – през 2025-та година „Старшип“ изобщо не оправдава нашите очаквания. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/19/starship-explodes-static-fire/

Хонда изненадващо влезе в космическата надпревара с изстрелване на възвръщаема ракета! Снимка от успешното изстрелване. Photo credit : Honda 18 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японският автомобилен гигант Хонда изненадващо влезе в космическата надпревара, след като вчера обяви, че е осъществил успешен атмосферен полет на експериментална възвръщаема ракета! Ракетата е дълга 6.3 метра, с диаметър 85 сантиметра и заредена с гориво тежи 1 312 килограма. Тя успешно достигна до височина 300 метра, след което извърши точно приземяване с отклонение от целевата точка, възлизащо само на 37 сантиметра. Общата продължителност на полета бе 56.6 секунди. Според информацията, разпространена от Хонда, ракетните разработки на фирмата са още в самото начало и не е взето решение за тяхната комерсиализация. Въпреки това автомобилната корпорация заявява, че работата в тази сфера ще продължи, като дебютният суборбитален космически полет трябва да е факт най-късно през 2029 година. Влизането в космическата надпревара от страна на Хонда бе изненадващо. Вярно е, че още през 2021 г. фирмата заяви, че провежда проучвания на космически технологии като възвръщаеми ракети, но до изстрелването през тази седмица нямаше никакви други признаци, че работата напредва. Хонда конструира космическите си ракети на базата на вече съществуващия опит в автомобилостроенето и по-точно разработките в сферата на автономното шофиране. И това не е единствената японска фирма с космически амбиции – в началото на годината Тойота обяви, че започва да инвестира в космическата компания Интерстелар текнолоджис. Също така, благодарение на партньорство между Тойота и Японската космическа агенция бива създаван луноход, който ще се използва за превозване на астронавти в рамките на ръководената от САЩ програма за усвояване на Луната „Артемис“. За повече информация: Хонда https://cosmos.1.bg/space/2025/06/18/honda-successful-flight-test/

Европейската мисия Проба-3 изпрати снимки на първото си изкуствено слънчево затъмнение! Първото изкуствено слънчево затъмнение, наблюдавано от „Проба-3“. Photo credit : ESA 17 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията на Европейската космическа агенция „Проба-3“ постигна нещо, което нито една друга мисия в историята на космонавтиката не е успявала да постигне – да създаде изкуствено слънчево затъмнение и да изпрати снимки! Това бе реализирано посредством два спътника, съответно „Окултър“ и „Коронограф“, които летят в перфектна формация на разстояние 150 метра един от друг. Позиционирането на двата спътника трябва да е абсолютно точно, а максимално допустимото отклонение е по-малко от милиметър. Слънчевото затъмнение се получава, когато „Окултър“ хвърля сянка върху „Коронограф“, а всяко такова може да трае до шест часа. На Земята пълните слънчеви затъмнения са рядкост – средно се наблюдава по едно на всеки 16 месеца, но в различни географски местности. Ето защо астрономите често пътуват. Ако стоите на едно място и никъде на пътувате, средно ще трябва да чакате около 366 години между отделните затъмнения (по данни на НАСА). От България последното пълно слънчево затъмнение бе наблюдавано на 11 август 1999 г., а следващото ще е чак на 3 септември 2081 година. Дотогава националната телевизия има достатъчно време да се подготви, за да го снима Но за космическата мисия „Проба-3“ географските ограничения не важат. Изстреляната на 5 декември 2024 г. с индийска ракета мисия на ЕКА доказа, че може без проблем да създаде изкуствено слънчево затъмнение. Защо това е важно? Само така може да бъде наблюдавана подробно слънчевата корона. В по-далечното минало това е било възможно единствено по време на природни слънчеви затъмнения, които, както подчертах по-горе, са редки астрономически събития. В по-близкото минало учените създават специфични прибори, които могат да снимат Слънцето в ултравиолетовата област и така наблюдават неговата повърхност и долната част на короната, както и наземни и космически коронографи, които наблюдават горната част на короната. Проблемът е, че дори и с този напредък на науката ние не можем да изследваме региона, простиращ се на разстояние между 1.1 до три слънчеви радиуса. Ето защо е трудно да се предскаже какво е развитието на короналните масови изхвърляния след тяхното възникване. Днес очакваме „Проба-3“ да хвърли светлина върху тези слънчеви процеси. Благодарение на тази мисия в Европа отново се върши върхова научна дейност, каквато не се прави никъде другаде по света. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/06/17/proba-3-first-artificial-solar-eclipse/

УСПЕХ: Китай осъществи изпитателен полет на лунния кораб Менгжоу с цел проверка на аварийната му система! Снимка от изпитанието. Photo credit : CNSA 17 юни 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес Китай изпълни успешен изпитателен полет на лунния кораб „Менгжоу“, в рамките на който бяха тествани способностите на системата му за аварийно спасяване! Именно с този кораб китайски астронавти трябва да се отправят към Луната преди 2030 година. Съобразно съобщение, разпространено от китайските власти, такова изпитание се провежда за пръв път след 27-годишно прекъсване. За последно Китай изпита аварийната система на кораба „Шенчжоу“ през 1998 г., преди да го въведе в експлоатация. Днес „Шенчжоу“ редовно вози астронавти от Земята до орбиталната станция „Тянгон“ и обратно. Веднага след подаването на командата, спасителните двигатели на „Менгжоу“ се запалиха успешно и корабът излетя в небето. Двадесет секунди по-късно бе достигната максималната възможна височина, след което спускаемата капсула се отдели от спасителната кула и разгърна благополучно парашутите си, за да кацне на земята. Напомням на читателите, че докато сегашните кораби „Шенчжоу“ могат да превозват максимум трима души до орбиталната станция „Тянгон“, то „Менгжоу“ са изцяло ново поколение кораби, които ще могат да извозват до седем души в орбита или комбинация от тричленен екипаж плюс 500 килограма товари. Очаква се „Менгжоу“ да влезе в експлоатация през 2027 или 2028 година. Освен че днешният тест бе важен, за да докаже безопасността на „Менгжоу“, Китай съобщава, че паралелно разработката на новата ракета-носител „Лонг Марч-10“ и на лунния модул „Ланюе“ протича съобразно плановете. Видеозапис от днешното изпитание: https://cosmos.1.bg/space/2025/06/17/china-pad-abort-test-mengzhou-success/

Илон Мъск за течовете в руския сегмент на МКС: Печеля милиарди от станцията, но трябва да бъде изведена от експлоатация! МКС – общ вид. 16 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Илон Мъск коментира ситуацията с течовете от руския сегмент на МКС, като заяви, че според него станцията трябва да бъде изведена от експлоатация в рамките на кратък период от две години, независимо от факта, че тя носи милиарди долари печалби на СпейсЕкс. „Налице са потенциално сериозни опасения относно дългосрочната безопасност на МКС. Някои компоненти от нея просто стават твърде стари и е очевидно, че рискът расте с времето. Въпреки че СпейсЕкс печели милиарди долари от превозването на астронавти и товари до МКС, бих искал да заявя официално, че трябва да бъде изведена от орбита в рамките на двугодишен срок“, написа Мъск в Х. „Най-старите компоненти са откъм страната на Русия“, отвърна астрофизикът Питър Хейг. „Някои от тези модули буквално са били произведени в Съветския съюз за „Мир-2″. Проблемът с изхвърлянето на всичко това е, че има използваемо оборудване на борда – като центрофугата за мишки в японския модул, осигуряваща важни данни за влиянието на лунна и марсианска гравитация“. На този коментар Мъск каза: „Определено мисля, че трябва да се откъснем от тази древна космическа станция. При необходимост мисии със „Старшип“ в далечния космос могат да запълнят празнината“. Предприемачът реагира с изумление (слагайки две удивителни) на коментара: „Съществува вероятност, че компоненти от МКС са били произведени в края на 70-те години. Модулите „ФГБ“ на МКС са конструирани на базата на преобразувани кораби „ТКС“ и никой не знае кога им е започнато или спряно производството“. Какво обаче ще стане, ако предложението на Мъск се приеме и МКС бъде изведена от орбита? Най-катастрофален би бил сценарият за Русия, защото това може да означава краят на пилотираната космонавтика на страната. Руските космонавти просто няма къде другаде да летят – китайската станция „Тянгон“ е в орбита с неподходящ наклон за скачване при изстрелване от Байконур/Восточний. Понастоящем Русия строи орбитална станция „Рос“, като по график трябва да е частично готова през 2028 г., но реално никой не вярва, че този график е изпълним – всички постсъветски проекти се осъществяват с големи отлагания. Съвсем отделен е въпросът, че шансът новият пилотиран кораб „Орел“ да е готов в срок клони към нулата, а надали страната може да поддържа производството и на старите „Союз“-и, ако няма къде да летят. Положението в западния свят е малко по-добро, защото предстои извеждането на комерсиални орбитални станции – първата от тях, „Хейвън-1“ на Васт, може да излети след по-малко от година (през май 2026 г.). Станцията на Аксиом се очертава да е готова през 2028. Но макар че с доста по-сериозно финансиране от руската „Рос“ и без проблеми от гледна точка на недостиг на високи технологии и производствени компоненти, всеки един космически проект подлежи на потенциални отлагания и това не се е променило още от времето на „Аполо“. Ето защо незабавното извеждане на МКС от орбита може да доведе до временен период, в който Китай ще се превърне в абсолютен монополист по отношение на изследванията в ниска околоземна орбита, защото единствено станцията „Тянгон“ ще е в експлоатация. Това е и основната причина, поради която НАСА се мъчи да удължи срока на МКС до 2030 г., което ще позволи по-плавен преход към бъдещите комерсиални станции. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/16/musk-on-iss-leaks/

Да създадеш технологична алтернатива не е достатъчно. Формално има - "Вулкан" и "Ню Глен" са изстреляни. Веднъж. Много по-трудно е след първия полет да мащабираш производството и да увеличиш летателната честота. Дори и при СпейсЕкс не се получи за една нощ, доста дълги години имахме само по няколко полета и толкоз.

СпейсЕкс отбеляза петстотин успешни изстрелвания на ракети Фалкън! Снимка на второто от двете изстрелвания на 13 юни. Photo credit : SpaceX 14 юни 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс отбеляза огромно постижение – вчера бе осъществено 500-тното изстрелване на ракета от семейството „Фалкън“! Това се случи рано сутринта на 13-ти юни в 04:54 ч. българско време, когато „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния, за да изведе в космоса 26 спътника „Старлинк“. Изстрелването бе едно от двете през деня. В 18:29 ч. бе осъществен пуск на още една „Фалкън 9“ с нови 23 спътника „Старлинк“. И след двата полета първите степени на ракетите извършиха меки кацания върху плаващите платформи в океана, съответно „Разбира се, че все още те обичам“ и „Недоимък на достойнство“. Ракетите на СпейсЕкс от семейството „Фалкън“ са най-надеждните в световен мащаб. За „Фалкън 9“ цялостната успеваемост е 99.4%, докато текущата итерация „Блок 5“ има 99.77% успеваемост. Както писах през 2023 г., предишната най-успешна ракета в историята на космонавтиката бе руската „Союз-У“, която отбеляза 112 последователни изстрелвания без провал в периода между юли 1990 г. и май 1996 година. Това отдавна е задминато от „Фалкън 9“, която е успяла да натрупа 323 последователни успешни изстрелвания. Но това, което бетонира СпейсЕкс като най-големия космически превозвач в цял свят, е възвръщаемостта на първите степени и многократното им използване. Фирмата на Илон Мъск е практически монополист. Предстои да видим дали и кога „Фалкън“ ще отбележи 1 000 изстрелвания. Това не е изключено, но понастоящем се водят сериозни усилия това ракетно семейство да бъде пенсионирано в полза на „Старшип“. Вероятно ще отнеме време – „Старшип“ е най-амбициозният инженерен проект в историята на космонавтиката, защото за пръв път се цели не частична (на първите степени), а цялостна възвръщаемост. Това е изключително трудна задача, непостигана от никой друг – и за съжаление на този етап „Старшип“ отново постига възвръщаемост само на долните степени, докато горните все още гърмят. Но напредъкът може да бъде реализиран само ако се стремиш, както е казвал някога Кенеди, „не защото е лесно, а защото е трудно“. Евентуален успех на „Старшип“ ще открие пътя към колонизацията на цялата Слънчева система. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/14/falcon-9-500-flights/

Течовете в руския сегмент на МКС отложиха изстрелването на кораба Крю Драгън Руският модул Звезда става все по-проблематичен. Фото: Роскосмос 12 юни 2025 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Изстрелването на американския пилотиран космически кораб „Крю Драгън“ с частната експедиция „Аксиом-4“ ще бъде отложено, вероятно за продължително време, поради влошаване на ситуацията с течовете на въздух откъм руския сегмент на МКС. Това не е първото отлагане за мисията. Първо корабът трябавше да излети на 10-ти юни, но лошо време доведе до 24-часово забавяне, а след това техниците трябваше да се преборят с горивен теч на ракетата „Фалкън 9“. Всичко изглеждаше да е оптимално за утрешната възможност за полет – метеорологичните условия са благоприятни, а ракетата-носител и корабът са в добро техническо състояние. Напомням на читателите, че благодарение на мисията „Аксиом-4“ Индия, Полша и Унгария ще станат първите държави от съветската програма Интеркосмос, които отново ще имат пилотиран космически полет. Съобщението на НАСА във връзка с отлагането е изключително дипломатично: в него се съобщава за необходимост от разследване „на промени в налягането“ в руския модул „Звезда“. Тук е коректно да се подчертае, че американската космическа агенция винаги се държи много внимателно и се старае никога да не уязвява партньорите си в лицето на Русия. Но телеграм-каналът Юра, прости, където неведнъж са споменавани критични новини за руския космически отрасъл, разкрива различна картина. Онзи ден космонавтите Рижиков и Зубрицки са се опитали за пореден път да отстранят течовете на „Звезда“, но вместо да има подобрение, е констатирано влошаване – сега МКС губи 2 килограма въздух на ден! Базисната структура на модула е произведена още през 1986 година, а изстрелването е осъществено през 2000 година. Първите пукнатини в корпуса му са открити през 2020 година, след 20-годишна експлоатация. От тогава досега течът непрекъснато се увеличава, а съвместните опити между специалистите на НАСА и Роскосмос за отстраняването му не водят до желания резултат. Експерти отдавна предупреждават, че това е най-сериозният проблем, който може да попречи на намеренията на космическите държави да експлоатират МКС до 2030 година. Миналата година бе съобщено, че в космическия център „Джонсън“ зрее все по-сериозно притеснение относно това, което се случва на руския сегмент. Американските специалисти използват рискова матрица „5 от 5“, за да оценяват заплахите на МКС, а руските течове вече са класифицирани от най-висока степен, пета. Все по-често в дискусиите се появява израза „катастрофален провал“, като се изчисляват вероятностите. При всички положения случилото се днес е прецедент – това е първото отлагане на полета на американски космически кораб заради течовете в руския сегмент. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/12/zvezda-leaks-delay-crew-dragon/