SAlexandrov

За пръв път са наблюдавани полярни сияния на Нептун! Вляво: снимка на Нептун от космическия телескоп „Хъбъл“. Вдясно: същата снимка, но допълнена с данни от прибора NIRSpec на космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Credit : NASA, ESA, CSA, STScI, Heidi Hammel (AURA), Henrik Melin (Northumbria University), Leigh Fletcher (University of Leicester), Stefanie Milam (NASA-GSFC) 26 март 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“ за пръв път успя да наблюдава полярни сияния на Нептун – с което той стана последната планета сред газовите гиганти на Слънчевата система, където това явление бе заснето. Досега астрономите бяха потвърждавали наличието на сияния на Юпитер, Сатурн и Уран, но на Нептун все им убягваше. Вече не. Откритието бе направено посредством данни, получени от спектрографа NIRSpec на „Джеймс Уеб“ през юни 2023 година. В допълнение към снимките на планетата астрономите получиха и спектър, който им позволи да характеризират състава на горната атмосфера (йоносферата), както и да измерят температурата ѝ. За пръв път бе установено наличието на триводороден катион (H3+), типичен за полярните сияния. Но може би самото понятие „полярно сияние“ е неподходящо за Нептун. За разлика от Земята, Юпитер и Сатурн, където сиянията наистина са в регионите на северния и южния полюс, на Нептун те се наблюдават в умерените ширини. Това се дължи на странната природа на нептунианското магнитно поле, открито от космическата мисия на НАСА „Вояджър 2“ през 1989 година. То е с наклон 47 градуса спрямо оста на въртене. Така магнитните полюси не съвпадат с ротационните полюси. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ е изключително мощен астрономически прибор, който позволява Нептун да бъде изучаван с безпрецедентни детайли за пръв път от 1989 г., когато „Вояджър 2“ посети планетата. За пръв път от тогава бяха измерени атмосферните температури и сега става ясно защо толкова дълго време отне да бъдат потвърдени полярните сияния – горните атмосферни слоеве са изстинали с няколкостотин градуса. Благодарение на „Джеймс Уеб“ се открива и невероятна възможност Нептун да бъде изследван подробно в рамките на цялостен 11-годишен слънчев цикъл. Тези изследвания могат да дадат отговор на въпроса какъв е произходът на магнитното поле на планетата и защо то е толкова силно наклонено. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/03/26/neptune-auroras/

Марсоходът Кюриосити за пръв път откри дълговерижни въглеводороди на Марс! На илюстрацията: най-големите органични молекули, откривани някога на Марс: декан, ундекан и додекан. Credit: NASA/Dan Gallagher 25 март 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ направи вълнуващо откритие: за пръв път бяха намерени дълговерижни въглеводороди на Червената планета! До този момент роботизираните експедиции бяха откривали единствено прости органични съединения. Откритието бе публикувано в научна статия в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences. Изследователите са използвали химичната лаборатория SAM на борда на „Кюриосити“, за да изследват скална проба, и са успели да намерят молекулите декан, ундекан и додекан. Тези съединения, изградени съответно от 10, 11 и 12 въглеродни атома, вероятно представляват фрагменти от мастни киселини, които са били част от пробата. Мастните киселини са сред тези органични молекули на Земята, които се считат за структурните блокчета на живота. Живите организми синтезират мастни киселини, които участват в изграждането на клетъчните мембрани и също така изпълняват ред други функции. Но те могат да се образуват и чрез небиологични процеси, например около хидротермалните комини, където водата взаимодейства с минералите. Поради тази причина новото откритие все още не е стопроцентово доказателство, че на Марс е имало живот, но е първото сигурно доказателство, че органичната химия е достигнала до такъв етап на усложняване, който позволява животът да се появи. Учените са се натъкнали на въглеводородите вследствие на експеримент, който е целял да установи дали на Марс има аминокиселини – градивните блокчета на протеините. След нагряването на пробите във фурната на химичната лаборатория и след измерването на масата на получените молекули не бяха открити следи от аминокиселини – но все пак изследователите се изненадаха от наличието на декан, ундекан и додекан. Тъй като тези молекули биха могли да се получат чрез разпад вследствие на подлагане на високи температури, учените предположиха, че изходните вещества са били мастните киселини ундеканова киселина, додеканова киселина и тридеканова киселина. За проверят предположението си, в наземни условия изследователите са смесили ундеканова киселина с глина, имитираща тази на Марс, и са нагрели пробата по подобие на прибора SAM. Резултатът е категоричен – установено е наличието на декан, също както при измерванията на Червената планета от „Кюриосити“. Важно е също така да се подчертае, че като правило небиологичните процеси водят до получаването на по-късоверижни мастни киселини с по-малко от 12 въглеродни атома. Марсоходът „Кюриосити“ открива мастни киселини с 11 до 13 въглеродни атома. Напълно е възможно на Червената планета да съществуват по-дълги вериги, но за съжаление приборът SAM не притежава нужния капацитет да ги установи. Ето защо става все по-важно пробите, които биват събирани от новия марсоход „Пърсъвиърънс“, да бъдат изпратени към Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/03/25/rover-curiosity-long-chain-organics/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс се натъкна на странна скала с мистериозни топчета Това изображние бе заснето на 11-ти март посредством камерата на микроскопа на марсохода „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL/CNES/IRAP 24 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Преди две седмици марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ пристигна в района, наречен Бруум пойнт, част от склоновете на хълма Уич хейзъл, намиращи се по ръба на гигантския кратер Йезеро. Именно там „Пърсъвиърънс“ се натъкна на мистериозна скала с топчеста структура. Скалата бе кръстена от екипа на мисията с името Залива св. Павел и изглежда, че е изградена от множество сферични образувания, като всяка сфера е с диаметър около милиметър. Някои от тези сферули са по-издължени, други имат ръбести краища, а трети даже притежават отвори! Но какви геологични процеси са довели до тяхното формиране? Мистериозната скала на Марс – фотографията е заснета на 13-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU Това не е първият път, когато роботизирана мисия открива странни сферични образувания на Марс. Още през 2004 г. марсоходът „Опортюнити“, който работеше в района на равнината Меридиани, откри т.нар. „марсиански боровинки“. Марсоходът „Кюриосити“, който кацна на Червената планета през 2012 г., също засне сферули в скалите на Залива Йелоунайф. Само преди няколко месеца „Пърсъвиърънс“ наблюдаваше странни щрихи в скалите с формата на пуканки. Учените винаги заключаваха, че става въпрос за процеси, при които подпочвената вода е прониквала през порите на скалите и така се стигало до сферичната форма. Но това не е единственият начин, по който могат да се получат сферули. Добре известно е, че на Земята те могат да се формират при бързото охлаждане на капчици гореща магма след вулканично изригване, или при кондензацията на скала вследствие на изпаряването ѝ от метеоритен удар. Всеки един от тези възможни сценарии включва съвсем различен еволюционен път – ето защо изследователите искат да разберат какво точно се е случило в миналото на Марс. Заливът св. Павел е т.нар. плаваща скала – термин, с който геолозите си служат, за да опишат нещо, което не се вписва на мястото си. Екипът се опитва да свърже текстурите на новооткритата скала с останалата стратиграфия на хълма Уич хейзъл. Следите водят към това, че Заливът св. Павел може да е свързан с по-тъмните марсиански слоеве, наблюдавани от орбита. Поставянето на всички тези характеристики в техния си контекст ще помогне за разгадаването на произхода им и определянето на значимостта им за геологичната история на кратера Йезеро. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/03/24/perseverance-mysterious-spherules/

Делят ни броени дни до първата пилотирана космическа експедиция в полярна орбита! Гледките, каквито очакваме от „Фрам2“. Photo credit : SpaceX 20 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Сигурно си спомняте, че коронната пилотирана експедиция на изминалата 2024 година бе „Поларис Доун“ – първото прекосяване на радиационните пояси на Ван Алън от астронавти след края на програмата „Аполо“ и отдалечаване от Земята на 1 400 километра. Сега, през 2025 г., ни чака още една знаменателна експедиция – първият в историята на космонавтиката пилотиран полет в полярна орбита! Изстрелването на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с мисията „Фрам2“ е насрочено за не по-рано от 1 април в 06:00 ч. българско време. Командирът на кораба „Крю Драгън“ е малтиецът Чън Уан, който спонсорира пътешествието за неизвестна сума пари. Като втори командир, отговарящ за самата мисия, е назначена Янике Микелсен. Пилотът на кораба е германката Рабеа Роге, а научният специалист е австралиецът Ерик Филипс. Четиримата се очаква да прекарат в полярна околоземна орбита между три и пет дни. За разлика от мисията „Поларис Доун“, при която корабът на СпейсЕкс бе оборудван със специален шлюз за провеждане на първата комерсиална космическа разходка, тук шлюзът на „Крю Драгън“ ще бъде заменен от панорамна купола. Тя ще позволи на астронавтите да наблюдават Земята от космоса в пълната ѝ красота – и действително никой никога досега не е виждал полюсите от орбита! Името на експедицията „Фрам2“ не е случайно – „Фрам“ е легендарният кораб, с който Фритьоф Нансен е изучавал Арктика, Ото Свердруп – Канадския арктически архипелаг, а Руал Амундсен с помощта на него е достигнал до Антарктида по време на историческото първо покоряване на Южния полюс. Въпреки че човечеството изстрелва космически апарати вече 68 години, въпреки че през това време бяха построени орбитални станции, хора стъпиха на Луната, а роботи достигнаха всички планети от Меркурий до Плутон, така и не се стигна до изпращането на човек в полярна околоземна орбита. Разбира се, полярните орбити са често посещавани от изкуствени спътници – но ранните програми като „Мъркюри“ и „Джемини“ се фокусираха върху изучаване на влиянието на космическите условия върху човешкия организъм и за тази цел орбитите с нисък наклон бяха достатъчни. За полетите на „Аполо“ до Луната корабите трябваше да летят подравнени с екваториалната равнина. Международната космическа станция, основната цел на съвременната пилотирана космонавтика, пък е в орбита с наклон 51.6o – компромис, позволяващ на Русия да я достига от космодрума Байконур. И макар че военните на САЩ през 80-те години са проявявали известен интерес към полярни мисии с космическите совалки на НАСА, идеята е зарязана още през 1986 г. след катастрофата на „Чалънджър“. Това са основните причини, поради които човек така и не полетя в космоса над полюсите. Очаква се екипажът на „Фрам2“ да прелита над Северния и Южния полюс при височина над земната повърхност между 425 и 450 километра. Корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ ще прекосява разстоянието от единия до другия полюс само за 46 минути и 40 секунди. Екип от професионални и граждански учени ще изучават процесите, водещи до полярните сияния. Комерсиалните астронавти ще разполагат с три професионални камери, а също така ще вземат със себе си и друга битова техника, в това число: четири таблета iPad mini, два телефона iPhone Pro Max, три лаптопа, любителско радио и устройство, което ще позволи първото заснемане на рентгенова снимка на човешкото тяло от космоса. Това е процедура, която е много важно да се отработи, преди да се стигне до изпращането на екипажи към Марс и по-далеч. Любопитен факт е, че корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ няма адаптери за мобилни телефони. Сега обаче, по поискване от астронавтите, такива са добавени за стандарта USB-A. Наличното електрозахранване за тях обаче е ограничено, така че, за да могат да работят айфоните и таблетите, ще има допълнително акумулаторни батерии за тяхното зареждане. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/20/fram-2-preview/

Европейската компания Изар Аероспейс се готви за първото си орбитално изстрелване не по-рано от 20-ти март На снимката: ракетата „Спектрум“ е готова за полет. Photo credit : Isar Aerospace 19 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В несигурните геополитически времена, в които живеем, все по-съществен става въпросът за независимостта на Европа от услугите на други държави. Немската фирма Изар Аероспейс е първата модерна „НюСпейс“ компания от Стария континент, която има шанс да достигне орбита – при това още на 20-ти март. Това стана ясно на 17-ти март, след като изпълнителният директор на фирмата Даниел Метзлер обяви, че е получено разрешително от властите на Норвегия за изстрелването на ракетата „Спектрум“ от космодрума Андоя. Ако изстрелването е успешно, Изар не само ще се превърне в първата космическа фирма от нов тип в Европа, придобила способност да изстрелва спътници, но това ще е и първият опит за орбитално изстрелване от територията на континентална Европа. Макар че европейската космическа индустрия (т.е. „ОлдСпейс“ фирмите като Ербъс и Авио) притежава ракети, в частност „Ариана 6“ и „Вега-С“, те се изстрелват от космодрума Куру във Френска Гвиана, т.е. от Южна Америка. Космодрума Андоя от своя страна се намира в северна Норвегия. „В днешния геополитически климат, нашият първи изпитателен полет ще е нещо повече от ракетно изстрелване: космосът е една от най-критичните платформи за нашата сигурност, устойчивост и технологичен напредък. През следващите няколко дни Изар Аероспейс ще положи основите към придобиването на твърде необходимия независим и конкурентен достъп до космоса от Европа“, съобщава Метзлер. Европа безспорно има своите традиции в космонавтиката и големи успехи, най-вече в сферата на междупланетните мисии – например, роботизирани сонди пътуват понастоящем към Юпитер и Меркурий, а две работят около Марс. Но по отношение на ракетните изстрелвания ние сме на дъното. През изминалата 2024 г. европейската индустрия е осъществила само три орбитални полета, на ракети „Ариана 6“, „Вега“ и „Вега-С“. Така Европа се класира на шесто място след САЩ, Китай, Русия, Япония и даже след Индия. Като за дебютен полет на „Спектър“, ракетата няма да превозва спътници и полезни товари срещу заплащане. Фокусът е върху самото изстрелване. Понеже е дебютно, шансът за отлагане или провал е много съществен – реално новите космически фирми не успяват почти никога. Затова целта на Изар Аероспейс е да бъдат получени възможно най-голямо количество данни. Колкото по-дълго ракетата лети, толкова по-добре. Както вече подчертах по-горе, стартовият прозорец се отваря на 20-ти март. Ракетата „Спектрум“ притежава капацитет да извежда товари с общо тегло от 1 тон до ниска околоземна орбита, като основна задача, поставена от фирмата, е цената за изстрелване да възлиза на €10,000 за килограм полезен товар. Само по този начин ще може да бъде конкурирана ракетата „Фалкън 9“ на СпейсЕкс. За разлика от нея, „Спектрум“ е невъзвръщаема, но Изар Аероспейс разчита на модерни технологии, позволяващи автоматизация и ускорено производство – някой ден „Спектрум“ трябва да се произвежда до 40 бройки годишно. Подобно на СпейсЕкс, фирмата е вертикално интегрирана, като 80% от компонентите са собствено производство – в това число двигателите „Акуила“, работещи на пропан и течен кислород. Фирмата Изар е кръстена на името на реката, минаваща през Мюнхен. И за разлика от други европейски стартъпи, които се борят за оцеляване, тази компания е доста добре финансирана – според информация от сайта са набрани над €400 милиона частни инвестиции. Фирмата функционира на територията на пет европейски държави и осигурява работа на повече от 400 работника от 50 нации. Не е случайно, че Изар първа от всички компании достигна до стартовата площадка. Сега остава да им пожелаем успех. За съжаление Изар не предоставя стриймове на тестовете си, така че видеа и снимки вероятно ще бъдат публикувани след старта. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/19/isar-aerospace-debut/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с екипажа на Старлайнър се завърна на Земята! Снимка от успешното приводняване. Credit: NASA/Keegan Barber 19 март 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Продължилата девет месеца драма, свързана със „заклещените астронавти“ на Международната космическа станция, най-сетне приключи – американската космическа компания СпейсЕкс ги върна успешно на Земята, след като пилотираният кораб „Крю Драгън“ извърши меко приводняване в Мексиканския залив късно снощи в 23:57 ч. българско време. Напомням на читателите, че пилотираният космически кораб на Боинг „Старлайнър“ с астронавтите Съни Уилямс и Бъч Уилмор бе изстрелян успешно на 5-ти юни посредством ракета „Атлас 5“. Но мисията им, която трябваше да продължи само седмица, се проточи 286 дни, след като НАСА обяви „Старлайнър“ за твърде опасен поради отказа на ракетните му двигатели (впоследствие „Старлайнър“ все пак се завърна успешно на Земята в безпилотен режим). А двамата астронавти бяха внедрени в редовния екипаж на МКС. И наистина, Уилмор и Уилямс не бяха единствените, които снощи се прибраха. В кораба „Крю Драгън“ пътуваха още американският астронавт Ник Хейг, както и руският космонавт Александър Горбунов. Самото завръщане бе безупречно – като по учебник. Нямаше абсолютно никакви неприятни изненади при процедурите преди и по време на навлизането в атмосферата, а накрая четирите основни парашута се разгърнаха без засечки. СпейсЕкс отново се доказа като отличен превозвач. И всичко щеше да завърши отлично, ако ситуацията със „заклещените“ астронавти на МКС не бе политизирана. През последните месеци НАСА непрекъснато се придържаше към твърдението, че Уилмор и Уилямс не са заклещени, че след проблемите със „Старлайнър“ изпълняват редовна мисия на станцията и реално винаги могат да се приберат на Земята при проблем, тъй като този кораб „Крю Драгън“ е скачен с МКС от есента. Но след като Доналд Тръмп бе преизбран за президент на САЩ, той, както и неговият пръв съветник Илон Мъск, започнаха да твърдят, че астронавтите са били оставени на станцията по политически причини, заради неспособността на администрацията на Джо Байдън да се справи, докато Мъск винаги би могъл да организира спасителна мисия (каквато по неговите думи му е отказана). Стигна се дотам, че астронавтът на ЕКА Андреас Могенсен, който миналата година стана първият европеец, пилотирал кораба „Крю Драгън“, обвини Мъск в лъжа, а предприемачът го нарече „идиот“. Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника се пита основателно – ще може ли космонавтиката да остане надпартийно начинание при това положение? Истината е следната – Илон Мъск и СпейсЕкс са единствените в западния свят, които изстрелват пилотиран космически кораб, способен надеждно да превозва астронавти от Земята от орбита и обратно. Без кораба „Крю Драгън“ НАСА щеше да се принуди да разчита на Русия. Според Бъргър извращаването на тази красива история заради безвкусни политически дивиденти обезценява СпейсЕкс, НАСА, Уилмор и Уилямс. Нямаше нужда историята със „заклещените“ астронавти да служи за вътрешнополитическите борби в Щатите между републиканци и демократи. Но уви, такъв е светът, в който живеем. Видеозапис от завръщането: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/19/crew-dragon-returns-earth-2/

НАСА и Файърфлай показаха първите снимки с висока резолюция на слънчевия залез от Луната! Снимка на слънчевия залез от повърхността на Луната. Photo credit : Firefly Aerospace 18 март 2025 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 18 март, на специална пресконференция в 20:00 ч., НАСА и компанията Файърфлай Аероспейс представиха официално първите снимки с висока резолюция на залеза на Слънцето, заснети от Луната! Напомням на читателите, че спускаемата мисия на Файърфлай „Блу Гоуст“ с научни прибори на НАСА извърши успешно кацане на лунната повърхност на 2-ри март. Мисията продължи да работи до 16-ти март, когато приключи двуседмичният лунен ден и мракът се спусна над Морето на кризите. „Блу Гоуст“ изпращаше данни в продължение на още пет часа след залеза. Сред тези данни са показаните по-долу снимки. За удобство те са съшити и под формата на видео. Изображенията показват сиянието на хоризонта, докато Слънцето слиза надолу. Ясно се виждат Луната и Венера. Ето още фотографии: Изгледайте цялото видео на лунния залез тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/18/first-sunset-from-the-moon/

Историческа дата: отбелязваме 60 години от първото излизане на човек в открития космос! Кадър от първата историческа космическа разходка 18 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди шест десетилетия съветският космонавт Алексей Леонов от мисията „Восход-2“ увековечава своето име, след като пръв в човешката история излиза в открития космос със скафандър и провежда космическа разходка! Това е едно от последните първи постижения на СССР от ранната космическа надпревара – само след месеци американците ще наваксат благодарение на програмата „Джемини“, а по-късно с корабите „Аполо“ ще пътуват и до Луната. Когато си говорим за ранните съветски космически експедиции, винаги трябва да имаме предвид, че официалният наратив е силно митологизиран и често пъти се разминава с истината. Леонов, разбира се, е заслужил герой. Освен че е невероятен космонавт, той е и талантлив художник. Славата му на „първия в открития космос“ го прави и кандидат за първия съветски космонавт, който трябва да се разходи на Луната, но след като съветската програма се проваля, той участва в друга историческа мисия: „Аполо-Союз“, в рамките на която американски кораб „Аполо“ и съветски „Союз“ се скачват за пръв път. Като човек, който познава в детайли „Аполо“ и реално летял на борда на американски кораб благодарение на успешното скачване, Леонов винаги е смятал, че само невежи хора не вярват, че човек е стъпвал на Луната. Но да се върнем на историческата разходка отпреди 60 години на днешния ден. Добре познатата ни история е, че след излизането в открития космос скафандърът на Леонов се раздул като балон. Космонавтът героически се мъчил да влезе обратно в космическия си кораб, но безуспешно. Накрая взел изключително рисковано и смело решение – да изпусне въздуха му, за да може да влезе в шлюза. На ръба на катастрофата той успял да се гмурне с главата напред, преди да се присъедини към своя командир Павел Беляев. Но наскоро разсекретени документи на сайта на Роскосмос разкриват различна история, пише известният космически журналист Анатолий Зак. Според собствените думи на Леонов, написани непосредствено след полета (но публикувани чак през 2020 г.), става ясно, че той е планирал да изпусне въздуха на скафандъра от самото начало. „Моят първи опит да вляза в шлюза не успя. На Земята аз си мислех какво да направя, ако първото влизане не сработи. Планирах да превключа налягането на 0.28 атмосфери (от нормални 0.4 атмосфери). Преценката ми бе правилна“. Според същия запис Леонов не е бил на ръба от колапса след края на космическата разходка, а просто уморен. И не се е гмурнал през шлюза на кораба с главата напред, а е влязъл както си е по план – с краката напред. „Мислех си да зарежа фотоапарата, но се почувтвах зле, че трябва да се откажа и да загубя този великолепен материал“, споделя още Леонов. „Захванах се с двете си ръце към ръба на шлюза и вкарах двата си крака напред, задържайки фотоапарата с дясната ръка. След това, избутвайки се и придържайки се с моята лява ръка, започнах да вкарвам фотоапарата с дясната“. Истинската история е по-различна и не чак толкова драматична – но все пак Леонов си остава първият човек в открития космос. Честита годишнина! https://cosmos.1.bg/space/2025/03/18/godishnina-alexey-leonov/

Вече не са заклещени! Корабът Крю Драгън с астронавтите Уилмор и Уилямс започна пътешествието си към Земята! На кадъра: космическият кораб „Крю Драгън – Фрийдъм“ се разкачва от МКС. Photo credit : NASA 18 март 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. За астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс космическото пътешествие трябваше да трае осем дни, но се проточи девет месеца. Сега обаче то е на път да приключи: днес в 07:05 ч. корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън – Фрийдъм“ се разкачи от МКС и започна своя път към Земята, а освен тях ще се приберат и астронавтът на НАСА Ник Хейг и руският космонавт Александър Горбунов. Завръщането става възможно, след като на 15-ти март бе проведено изстрелването на друг пилотиран кораб „Крю Драгън“, който се казва „Ендюрънс“. Този кораб вчера се скачи с МКС, доставяйки на борда на станцията астронавтите на НАСА Ан МакКлейн и Никол Ейърс, астронавта на Япония Такуя Ониши и космонавта на Роскосмос Кирилл Песков. Драмата с положението на Бъч Уилмор и Съни Уилямс започна на 5-ти юни, когато техният кораб „Старлайнър“, построен от Боинг, бе изстрелян посредством ракета на Юнайтед Лонч Алайънс „Атлас 5“. Въпреки успешното изстрелване, впоследствие корабът започна да проявява редица проблеми – в това число теч на хелий и отказ на част от ракетните двигатели. НАСА заповяда на Боинг да проведе наземни изпитания на двигателите, които да вдъхнат увереност, че „Старлайнър“ може да се завърне на Земята. Но изпитанията, вместо да успокоят специалистите, имаха точно обратен ефект – оказа се, че тефлоновото уплътнение на двигателите се разширява от високата температура и блокира горивната струя. Възникнаха опасения, че те могат да прегреят при завръщането на Земята и „Старлайнър“ да загуби контрол по време на най-критичния момент – навлизането в атмосферата. Ето защо НАСА взе решение да внедри астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс в редовния екипаж на МКС и те да се приберат на Земята тази пролет. А що се касае до самия „Старлайнър“, опасенията на НАСА не се оправдаха и корабът все пак кацна безпроблемно, но в безпилотен режим. Уилмор и Уилямс обаче останаха горе. През цялото времe медиите писаха заглавия, че астронавтите са заклещени, докато НАСА непрекъснато се опитваше да убеди обществеността, че това не е така. Все пак горе непрекъснато има скачен кораб „Крю Драгън“, който може да ги завърне на Земята, а „Фрийдъм“ е скачен още от миналата есен. Но проблемът рязко се превърна в политически, след като последните президентски избори на САЩ бяха спечелени от Доналд Тръмп, а негов пръв съветник е Илон Мъск, създателят на СпейсЕкс. Двамата рязко обърнаха наратива – те започнаха да твърдят, че Уилмор и Уилямс са наистина заклещени, като вината за това пада върху предишния президент Джо Байдън. Масло в огъня наля самият Мъск, който написа в социалната си мрежа Х, че астронавтите са били зарязани в орбита по политически причини, че той лично е предложил да изпрати спасителен кораб до МКС, но администрацията на Байдън е отказала. Стигна се дотам, че астронавтът на ЕКА Андреас Могенсен, който миналата година стана първият европеец, пилотирал кораба „Крю Драгън“, обвини Мъск в лъжа, а предприемачът го нарече „идиот“. Сега Уилмор и Уилямс най-после се завръщат, при това с кораб на СпейсЕкс. Живото излъчване по навлизането в атмосферата и кацането започва тази вечер в 23:45 ч. българско време на сайта на НАСА. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/18/stuck-astronauts-undock-iss/

Стопроцентов успех: Блу Гоуст приключи работа на Луната! „Блу Гоуст“ засне тази снимка от лунната повърхност по време на залеза на 16-ти март, като Земята се вижда на хоризонта. Още снимки ще бъдат публикувани утре, на 18-ти март. Photo credit : Firefly Aerospace 17 март 2025 г. 22:45 ч. Светослав Александров. След падането на лунната нощ в района на Морето на кризите, вчера, на 16-ти март, комерсиалната мисия „Блу Гоуст“ преустанови своята работа. Това бе първата съвременна мисия на САЩ след епохата на програмата „Аполо“, която постигна пълен, стопроцентов успех след своето кацане на Луната! „Блу Гоуст“ кацна успешно на лунната повърхност на 2-ри март. Освен тази мисия, американците имат още две меки кацания, реализирани от фирмата Интуитив Машинс на 22 март 2024 г. и на 6 март 2025 г. – но и в двата случая апаратите, съответно „Одисей“ и „Атина“, се преобърнаха и изпълниха научната си програма само частично, изпращайки ограничен набор от снимки и данни. За разлика от тях всички прибори на борда на „Блу Гоуст“ сработиха за целия предвиден експлоатационен период и изпратиха цялото планирано количество данни. „Блу Гоуст“ работеше след момента на кацането си на 2-ри март в продължение на повече от 14 дни, като това включваше 346 работни часа на дневна светлина плюс още 5 часа след падането на нощта. С това мисията, огранизирана и построена от Файърфлай Аероспейс, понастоящем държи рекорд за най-дълго функциониращата комерсиална мисия на Луната! От момента на изстрелването до финала „Блу Гоуст“ изпрати над 119 GB данни, от които 51 GB научни и технологични. Всички 10 прибора на борда на „Блу Гоуст“ сработиха безупречно. Пасивният лазерен ретрорефлектор отрази успешно изпратена от Земята лазерна светлина, която послужи за прецизно измерване на разстоянието Земя-Луна. Инструментът LEXI изпрати поредица от рентгенови изображения на взаимодействията между слънчевия вятър и земното магнитно поле. „Блу Гоуст“ извози съвременен компютър на име RadPC, който доказа, че може да е устойчив на космическа радиация и да работи през поясите на Ван Алън и на повърхността на Луната. Лунната „прахосмукачка“ PlanetVac събра и сортира проби от лунния реголит. Пробивната машина LISTER достигна дълбочина от 1 метър, измервайки температурите във вътрешността на естествения ни спътник. Утре в 20:00 ч. българско време НАСА ще излъчи пресконференция, на която ще бъдат съобщени събраните до този момент научни резултати и направените открития. Ще бъдат публикувани официално снимките, заснети по време на лунния залез. Що се касае за бъдещето – „Блу Гоуст“ бе едва първата лунна мисия на Файърфлай Аероспейс. Фирмата планира отсега нататък да провежда мисии до Луната всяка година. Сглобяването на „Блу Гоуст 2“ е вече в ход. За повече информация: Файърфлай Аероспейс https://cosmos.1.bg/space/2025/03/17/blue-ghost-full-success/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля тринадесетата мисия за споделен превоз на товари от програмата Транспортър! Снимка от днешното изстрелване на „Транспортър-13“. Photo credit : SpaceX 15 март 2025 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:43 ч. българско време от базата Ванденберг в Калифорния бе проведено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с тринадесетата мисия за споделено извеждане на полезни товари от програмата „Транспортър“. Над 70 апарати на различни фирми достигнаха орбита, в това число третата възвръщаема мисия на Варда, съоснованата от българина Делян Аспарухов компания за производство на лекарства в космоса. За нуждите на изстрелването бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1081“, за която това бе тринадесети полет. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента се завърна благополучно върху наземната площадка LZ-4. Повечето от космическите апарати бяха освободени в космоса директно от горната степен на „Фалкън 9“, но част от тях пътуват на борда на „OTV“ – специализиран довеждащ бус, построен от D-Orbit. Те ще започнат своя свободен полет след няколко дни. Фирмата за космическо производство на лекарства Варда провежда третата си мисия „W-3“ броени дни след завръщането на втората „W-2“. „W-2“ бе изстреляна през януари и кацна успешно с парашут на територията на Австралия на 28-ми февруари. Очакванията са „W-3“ да се завърне на Земята по същия начин и на същото място след няколко седмици. Благодарение на днешното изстрелване имаме нова космическа държава – и това е Ботсвана. Първият спътник на африканската страна „Ботсат-3У“ е построен от Международния университет за наука и технологии на Ботсвана, като на борда му има камера, способна да снима Земята със средна разделителна способност. Мисия на НАСА също достигна космоса – това е „EZIE“, която се състои от три спътника, летящи във формация. Те ще изучават механизмите за появата на полярни сияния в горните слоеве на земната атмосфера. Някои фирми направиха своя дебютен космически полет. Европейският стартъп Стартикал изведе своя първи спътник от групировка, която ще осигурява комуникационни услуги за самолети, прелитащи над полярните и океански региони. МуонСпейс изпрати в орбита първия си сателит от групировка, която ще наблюдава горските пожари. Албедо позиционира в изключително ниска околоземна орбита „Кларити-1“, чиято задача е да прави снимки на земни терени с висока разделителна способност до 10 сантиметра на пиксел. Друга част от спътниците бяха на утвърдени фирми – Спайър изведе нови седем спътника от групировката „Лемур“, а Айсай изпрати четири от сателитите си със синтетично-апертурен радар. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/15/spacex-launches-transporter-13/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/NASA 15 март 2025 г. 01:30 ч. Светослав Александров. Две американки, един руснак и един японец отпътуваха към Международната космическа станция, след като тази нощ в 01:03 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ благополучно изстреля техния пилотиран космически кораб „Крю Драгън“! Това е първият орбитален пилотиран космически полет за 2025-та година и общо 292-рата мисия, посветена по строежа и поддръжката на МКС след изстрелването на дебютния ѝ модул през 1998 година. Корабът „Крю Драгън“ се командва от Ан МакКлейн, която лети за втори път в космоса – предишната ѝ мисия е била на борда на руския кораб „Союз МС-11“ през 2018-2019 година. Тя е придружена от пилот Никол Айърс, за която днешната мисия е първа. Руснакът Кирил Песков също е новак, а японецът Такуя Ониши, подобно на МакКлейн, има една мисия зад гърба си – „Союз МС-01“ през 2016 година. „Дни като този са възможни само когато хората избират да вършат трудните правилни неща вместо лесните погрешни. Изграждайте взаимоотношения. Вярвайте в присъщата доброта на всички хора в целия свят“, бяха първите думи на МакКлейн веднага щом достигна орбита. Днешното успешно изстрелване е добре дошло и от друга гледна точка – предходният космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който стои прикачен към МКС от есента на миналата година, сега ще може да се завърне, като на Земята ще се приберат астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс от злополучната мисия на Боинг „Старлайнър“. С това продължаващата вече осем месеца драма следва да приключи окончателно. Но първо новият „Крю Драгън“ с МакКлейн, Айръс, Песков и Ониши трябва да пристигне на МКС. Скачването се очаква да е факт идната нощ, в неделя, в 05:30 ч. българско време. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/14/crew-dragon-launches-iss-2/

Американската мисия Блу Гоуст засне слънчево затъмнение от Луната! Снимка на „диамантения пръстен“, заснета от „Блу Гоуст“, докато Слънцето започваше да се показва зад диска на Земята след днешното пълно слънчево затъмнение. Photo credit : Firefly Aerospace 14 март 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Докато рано тази сутрин жителите на Земята наблюдаваха пълно лунно затъмнение (т.нар. „кървава луна“), то от Луната по същото време можеше да се наблюдава Слънчево затъмнение. Американската мисия „Блу Гоуст“, която кацна на лунната повърхност на 2-ри март, успя да фотографира астрономическото явление! Снимка, заснета от повърхността на Луната днес малко преди началото на Слънчевото затъмнение. Photo credit : Firefly Aerospace Фотографирането на затъмнението бе предизвикателство за екипа на мисията, тъй като през това време слънчевите лъчи не огряваха слънчевите панели на „Блу Гоуст“ и спускаемият апарат трябваше да разчита единствено на батериите си. Но както се вижда – той се справи повече от добре! Пред мисията остава още малко време – двуседмичният лунен ден приключва и скоро ще настъпи двуседмичната лунна нощ. Това ще се случи на 16-ти март. „Блу Гоуст“ ще остане активен за няколко часа през нощта, събирайки последни научни данни, след което мисията ще приключи. Така ще запомним месец март 2025 г. с две кацания на Луната – на мисията на Файърфлай „Блу Гоуст“ и на мисията на Интуитив Машинс „Атина“, която кацна в района на Южния полюс, но се преобърна и сработи само 12 часа – за щастие, през това време изпрати забележителни снимки от района. Следващото кацане се очертава да е през юни – на апарата „Хакуто-Р“, построен от японската фирма айспейс. Ако то е успешно, НАСА ще се сдобие с трети превозвач – айспейс в екип с американската фирма Дрейпър очаква да осигурява редовни транспортни услуги до Луната. След това през август очакваме да излети първият лунен модул на Блу Ориджин – „Блу Муун Марк 1“, който трябва да демонстрира способност за меко кацане – напомням, че Блу Ориджин и СпейсЕкс са двете фирми, на които НАСА се е доверила за изпращането на астронавти на лунната повърхност. След „Блу Муун Марк 1“, през септември американската компания Астроботик ще изстреля спускаемия си апарат „Грифин“ – това ще е вторият ѝ опит да достигне Луната след провала през януари 2024 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/14/blue-ghost-photographs-solar-eclipse/

Частната мисия Атина е изпратила страхотно 360-градусово панорамно изображение от Луната Снимка на лунната повърхност, заснета от „Атина“ по време на спускането. Photo credit : Intuitive Machines 13 март 2025 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Мисията на американската фирма Интуитив Машинс „Атина“, която на 6-ти март изпълни най-южното кацане на Луната в историята на космонавтиката, е успяла да изпрати красиво 360-градусово панорамно изображение на лунната повърхност. „Атина“ е тествала благополучно и първата 4G/LTE мрежа на лунната повърхност, предоставена от Нокия. Всичко това става ясно благодарение на съобщение от изпълнителния директор на компанията Стийв Олтмъс. От него научаваме, че „Атина“, дори и да бе кацнала в странично положение, е сработила в продължение на 12 часа. Освен работата на повърхността, която е включвала изпитанието на мрежата на Нокия и пробивната машина на НАСА PRIME-1, мисията е валидирала работоспособността и на мрежата за далечни комуникации с космически мисии Lunar Data Network. Оказва се, че двама от клиентите, извозили полезен товар на „Атина“, са се сблъскали с критични проблеми – но благодарение на Lunar Data Network те били разрешени. След като „Атина“ преустановила работа на Луната, се случило още нещо неочаквано – спускаемият апарат по-късно се събудил и изпратил радиосигнал за последен път. И този сигнал съдържал имената на всеки работник във фирмата, спомогнал за реализацията на мисията. Величественото 360-градусово изображение е съшито посредством кадри, изпратени от четирите камери на „Атина“ по време на спускането към лунната повърхност. То е качено в Youtube и вие можете да го разглеждате, щракайки върху него с мишка или с пръст върху тъчскрийн екран: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/13/athena-sent-360-degree-panorama/

НАСА публикува епично видео от кацането на Луната този месец! Кадър от видеото. Photo credit : NASA 13 март 2025 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Никога досега не сте виждали как се каца на Луната с такива подробности!!! Докато американската комерсиална мисия „Блу Гоуст“ се прилуняваше на 2-ри март, специализирани стереокамери на НАСА заснемаха детайлно целия процес! Днес агенцията публикува полученото видео. Камерите носят названието SCALPSS (съкр. от Stereo Cameras for Lunar-Plume Surface Studies) и задачта им бе да изучават взаимодействието между реактивната струя на двигателите и лунния прах. Продуктът, който виждате тук, все още е предварителен и не е финалната версия – но въпреки това екипът на НАСА е убеден, че 3000-те кадъра съдържат точно тази научна информация, която им трябва и която ще спомогне при проектирането на бъдещи спускаеми апарати, повишавайки тяхната надеждност. Видеозаписът започва в момента в който „Блу Гоуст“ е бил на 28 метра над повърхността. Взаимодействието между реактивната струя и повърхността започва при височина от 15 метра и със снижаването на спускаемия апарат то става изключително комплексно. Двигателите отвяват прах и скали (които носят общото название „реголит“) и накрая, след успешното кацане, те се изключват, с което прахът прахът се сляга. Веднага след това околният лунен терен става видим. Междувременно „Блу Гоуст“ продължава да работи на повърхността на Луната и екипът се готви утре, на 14-ти януари, да наблюдава рядко затъмнение. За нас това е лунно затъмнение, още известно като „кървава луна“, но за „Блу Гоуст“ то се явява пълно слънчево – Земята закрива слънчевия диск и хвърля сянка върху лунната повърхност. Ето как изглежда Земята от камерите на „Блу Гоуст“: Photo credit : Blue Ghost За повече информация: НАСА Изгледайте цялото видео тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/13/nasa-epic-video-moon-landing/

УСПЕХ: Европейската мисия Хера засне Марс и неговата луна Деймос! Снимка на Деймос, направена от мисията на ЕКА „Хера“. Photo credit : ESA 13 януари 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Замисляли ли сте се как би изглеждала марсианската луна Деймос в очите на астронавт, намиращ се в орбита около Червената планета? Вече знаем – вчера мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Хера“ благополучно се сближи с Марс и Деймос, а днес снимкте бяха официално публикувани. Напомням на читателите, че „Хера“ бе изстреляна на 7 октомври 2024 г. с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Целта на мисията е да посети астероидната система Дидим-Диморф, като Диморф е първото небесно тяло, отклонено от неговата орбита след умишлен сблъсък с космически кораб – „Дарт“ на НАСА през 2022 година. Европейската мисия „Хера“ ще трябва да проучи какви са последиците от сблъсъка, като резултатите от тези изследвания ще спомогнат за създаването на по-добри системи за защита от опасни астероиди. Но до пристигането в околностите на Диморф предстои още много време – то ще се случи чак през декември 2026 година. Вчера, на 12 март, „Хера“ посети транзитно Марс на разстояние 5 000 километра с цел използването на гравитационното привличане на планетата за корекция на траекторията. Същевременно „Хера“ премина на 1 000 километра от повърхността на Деймос – луна с дължина 12.4 километра, която рядко бива посещавана от космически мисии. Три прибора бяха включени, за да изследват Деймос – камерата за заснемане на изображения във видимата област AFC, инфрачервеният спектрометър Hyperscout-H и термокамерата TIRI. Изображение на Марс и Деймос, направено посредством термокамерата TIRI. Photo credit : ESA/JAXA Според ЕКА вчерашното посещение на Деймос бе, освен всичко друго, и важна тренировка преди изстрелването на мисията „MMX“ догодина. Тази мисия се ръководи основно от Япония в сътрудничество с НАСА, Френската космическа агенция, Немския аерокосмически център и ЕКА. Задачата на „MMX“ е да кацне на другата марсианска луна Фобос, да вземе проби от нейната повърхност и да ги достави на Земята за по-нататъшен анализ в лаборатории. А вие можете да изгледате цяло видео, направено от „Хера“ на Деймос тук: За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/03/13/esa-photographs-mars-deimos/

Американската орбитална мисия ЛРО засне спускаемите Атина и Блу Гоуст! На снимката: мястото на кацане на „Атина“. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 12 март 2025 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Орбиталната мисия на НАСА „Лунар Риконисънс Орбитър“ фотографира двете спускаеми частни мисии „Блу Гоуст“ и „Атина“, които кацнаха на повърхността на Луната съответно на 2-ри и 6-ти март. За „Атина“ (вж. снимката горе) кацането бе малшанс, тъй като спускаемият апарат попадна в сенчест кратер на 250 метра от целевото място и легна настрани. Ето защо тази построена от Интуитив Машинс мисия успя да работи само няколко часа на лунната повърхност, без възможност да презареди батериите си. За тези няколко часа „Атина“ сполучи да изпрати около 400 MB научни данни – първите по рода си от сенчестите кратери на Южния полюс на Луната. Мисията на Файърфлай Аероспейс „Блу Гоуст“ бе напълно успешна – тя продължава да работи до ден днешен в Морето на кризите. Ето как изглежда тя от орбита (сравнение преди и след): Credit: NASA/GSFC/Arizona State University https://cosmos.1.bg/space/2025/03/12/athena-blue-ghost-photographed-orbit/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита космическия телескоп на НАСА SPHEREx! УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита космическия телескоп на НАСА SPHEREx! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 12 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:10 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе успешно в космоса новия мощен космически телескоп на НАСА – „SPHEREx“! Като допълнителен полезен товар на борда на ракетата пътуваше и мисията „PUNCH“, представляваща групировка от четири микроспъника, които ще наблюдават слънчевата корона. НАСА потвърждава, че след изстрелването е осъществен радиоконтакт с всички космически апарати. Това бе полет в рамките на новата програма на НАСА – Launch Services Program, която цели няколко мисии да летят споделено на една ракета с цел снижаване на разходите по изстрелване. Подобно на „Джеймс Уеб“, така и „SPHEREx“ работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър. Има обаче съществена разлика между двата телескопа – ако „Джеймс Уеб“ се фокусира върху наблюденията на изключително малки сегменти от небето, за да изготви свръхдетайлни снимки, то „SPHEREx“ може да наблюдава цялото нощно небе наведнъж. Според НАСА ще бъде изготвена най-подробната карта на небето в инфрачервения диапазон! Очаква се мисията на „SPHEREx“ да продължи две години, като през този период обсерваторията ще събере данни от над 100 милиона звезди в Млечния път, както и повече от 450 милиона далечни галактики. Напомням на читателите, че основната научна задача на телескопа „SPHEREx“ е да търси вода, въглероден диоксид, въглероден оксид и други ключови съставки за живота върху междузвездните прахови частици в масивните облаци от газ, където се формират звездите и планетите. Разбира се, в космоса няма свободно реещи се океани и езера, но учените смятат, че подобни ледени кристали, свързани към праховите частици, представляват източникът на водата, която поетапно се е натрупала в океаните на Земята и на други планети и луни в хода на образуването на Слънчевата система. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“, оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер „B1088“, за която това бе трета мисия. Преди днешния старт тя е извела в космоса военния спътник „NROL-126“, както и мисията за споделено извеждане на полезни товари „Транспортър-12“. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след началото на полета степента извърши меко кацане върху наземната площадка „LZ-4“ на космодрума Ванденберг в Калифорния, същото място, откъдето бе проведено и изстрелването. Това бе 27-мата космическа мисия на СпейсЕкс за 2025 година от общо 45 полета в световен мащаб – т.е. фирмата на Илон Мъск продължава да води убедително лидерството в ракетните изстрелвания. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/12/falcon-9-launches-spherex/

Пилотираният космически кораб Крю Драгън е на стартовата площадка за предстоящ полет към МКС На снимката: пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ на стартовата площадка в очакване на изстрелването си през следващите няколко дни. Photo credit : SpaceX 10 март 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Стига всичко да мине по план, не по-рано от 13-ти март в 01:48 ч. българско време ще бъде изстрелян следващият пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима души на борда. След изстрелването и скачването с МКС, това ще отвори пътя за завръщането на предходния „Крю Драгън“ със заклещените астронавти от екипажа на „Старлайнър“ Съни Уилямс и Бъч Уилмор. С това многостадалната драма най-сетне следва да приключи. СпейсЕкс потвърди, че днес ракетата-носител „Фалкън 9“ премина през успешно огнево изпитание, а същевременно екипажът проведе цялостна репетиция на обратното броене. Сред екипажа на „Крю Драгън“ присъстват две американки, един японец и един руснак. Пилот на мисията е американката Никол Айърс, която ще лети в космоса за първи път. Преди да стане астронавт на НАСА, 36-годишната Айърс е била военен пилот към американските ВВС, като включително е участвала във войната срещу Ислямска държава. Притежава бакалавърска и магистърска степен в сферата на математическите дисциплини. Айерс е омъжена за съпруга си Джъстин и двамата обичат да плават, карат велосипед и катерят планини. Ан МакКлейн (командир) ще лети за втори път в космоса – предишната ѝ мисия е била на борда на руския кораб „Союз МС-11“ през 2018-2019 г. Бакалавърът ѝ е машинен инженер, а магистърската ѝ степен е по специалността аерокосмическо инженерство. Любопитен факт е, че МакКлейн е първият действащ астронавт, за който се знае, че е с хомосексуална ориентация – макар че за Сали Райд и Уенди Лорънс също става известно, че са лесбийки, това се случва след тяхната кариера, а в случая с Райд – след смъртта ѝ. МакКлейн също не е желала да обяви пред обществото за ориентацията си – през 2019 г. тя се развежда със съпругата си Съмър Уордън и Уордън, докато МакКлейн изпълнява мисия на МКС, я обвинява, че нелегално придобива достъп до финансовата ѝ информация. Именно този случай разкрива астронавтката като лесбийка пред широката общественост. Впоследствие МакКлейн е оправдана, а Уордън е призната за виновна за клевета. Японският астронавт Такуя Ониши е ветеран от мисията „Союз МС-01“ през 2016 г. и е прекарал четири месеца на МКС. Бакалавър по аерокосмическо инженерство, преди да стане астронавт, Ониши работи в гражданската авиация и асистира на хора с увреждания да се качват на самолетите. Руснакът Кирилл Песков е новак без предходен опит в космоса. Завършил е Уляновското висше авиационно училище по гражданска авиация. Преди да стане космонавт Песков е пилот на пътнически самолет „Боинг 767“ на авиокомпания „Икар“. Въпреки кариерата му в гражданската авиация, той има и военно звание – „лейтенант от запаса“. Очаква се в хода на половингодишната си мисия четиримата членове на екипажа на „Крю Драгън“ да изпълнят над 200 научни експеримента. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/10/crew-dragon-on-launch-pad/

Европейската мисия Хера се готви да посети Марс и Деймос на 12-ти март Така понастоящем изглежда Марс от борда на „Хера“. Photo credit : ESA 10 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато пътува към астероидната система Дидим-Диморф, на 12-ти март мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Хера“ ще се сближи с Марс. Посещението на Червената планета е изключително важно, тъй като то ще предостави възможност за рядко изучаване на марсианската луна Деймос. „Хера“ се очертава да се превърне и във втората мисия, изстреляна от СпейсЕкс (на 7 октомври 2024 г. с ракета „Фалкън 9“), която ще посети Марс. Напомням на читателите, че на 1-ви март американската мисия „Европа Клипър“ профуча край планетата, за да коригира курса си към Юпитер. Най-голямото сближение между „Хера“ и Марс се очертава да е факт в 14:50 ч. българско време (на 12 март). Три научни инструмента ще провеждат наблюдения: камерата за заснемане на изображения във видимата област AFC, инфрачервеният спектрометър Hyperscout-H и термокамерата TIRI. „Хера“ се очертава да премине на 5 000 километра от марсианската повърхност и на 1 000 километра от тази на Деймос. За разлика от луната Фобос, която обикаля на разстояние 6 000 километра от Марс и често пъти бива заснемана от мисии на НАСА и ЕКА, Деймос е доста по-отдалечена, на 23 400 километра, съответно доста неподходяща за изучаване от орбитални спътници. Единствено мисията на Обединените арабски емирства „Ал-Амал“ е провеждала изключително близко облитане, на около стотина километра от повърхността му (за повече информация и снимки – на този линк на сайта на Планетарното общество). Така че предстоящото посещение на европейската мисия „Хера“ е една от тези редки възможности. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/10/esa-to-visit-mars-deimos-march-12th/

Може ли УанУеб да замени Старлинк? Макет на спътник „УанУеб“. Photo credit: NASA/Kim Shiflett 10 март 2025 г. 00:15 ч. Светослав Александров. Във връзка с непредсказуемото поведение на американските републикански власти, през последните дни в Европа се лансира все повече идеята за замяна на услугата за нискоорбитален спътников интернет на СпейсЕкс „Старлинк“ с такава, предоставяна от френско-британската групировка „УанУеб“. Напомням, че понастоящем „Старлинк“ е гръбнакът на украинската армия и войниците разчитат на групировката. Но дали тя може да бъде заменена? Илон Мъск и СпейсЕкс непрекъснато отричат, че се предвижда „Старлинк“ да бъде изключен за Украйна. „За да бъда напълно ясен, независимо доколко не се съгласявам с политиките на Украйна, никога няма да изключим терминалите на Старлинк“, написа днес Мъск в X. „Просто подчертавам, че без Старлинк фронтовата линия на Украйна ще се срине, тъй като руснаците ще заглушат всички останали комуникации. Никога не бихме направили нещо подобно и никога не бихме използвали Старлинк като разменна монета“. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио потвърди същото по време на спор с полския външен министър Радослав Шикорски: „Никой не отправя заплахи, че ще отрежем украинците от Старлинк. Кажи само „благодаря“, защото без Старлинк украинците отдавна щяха да загубят тази война и руснаците щяха да са на границата на Полша“. Острите реплики между политиците на САЩ и тези на Европа обаче принуждават европейските власти да разгледат алтернативи – просто защото Доналд Тръмп е непредсказуем и никой не вярва, че американците няма да се посвенят да използват сделките със „Старлинк“ на принципа на моркова и тоягата. Аз си имам мнение по въпроса, но това няма значение. В тази статия искам да ви представя единствено сухите факти, за да видим дали наистина „УанУеб“ може да замени „Старлинк“. Понастоящем в света има две завършени групировки за нискоорбитален спътников интернет – американската „Старлинк“ и френско-британската „УанУеб“. Под „завършени“ разбираме, че те разполагат с минималния брой сателити, за да предоставят услуга в глобален мащаб. Освен „Старлинк“ и „УанУеб“, китайците са в етап на изграждане на свои групировки, което означава, че партидите спътници вече се извеждат. Отделно, Амазон и Роскосмос имат свои планове за групировки, респективно „Кайпер“ и „Сфера“, но от тях са изстреляни единствено прототипи – т.е. единични спътници и още не се е стигнало до масовото извеждане на партиди. Под „нискоорбитален спътников интернет“ на „УанУеб“ и „Старлинк“ разбираме, че спътниците са позиционирани в ниска околоземна орбита – т.е. на разстояние от Земята не по-голямо от 2000 километра. По този начин услугите на двата оператора се различават от класическия спътников интернет, който разчита на спътници в геостационарна орбита (напр. „Виасат“) или на спътници в средна околоземна орбита (напр. „O3b“). Ниската околоземна орбита дава голямо предимство – спътниците са близо до Земята, сигналът пътува за кратко време (няма лаг). Но докато геостационарните оператори могат да предоставят услуга дори само с един спътник, който виси над определена точка на земната повърхност, околоземните спътници непрекъснато кръжат около Земята, съответо трябва да има огромен брой от тях, за да може услугата да е надеждна. Говорим за групировки от стотици или хиляди спътници. Към момента на писането на тази статия, СпейсЕкс разполага с 7 086 спътника „Старлинк“ в ниска околоземна орбита. Групировката на „УанУеб“ се състои от 648 спътника – в пъти по-малко от тази на Илон Мъск, макар и сама по себе си да е внушителна. Макар че и двата типа спътници работят в ниска околоземна орбита, „Старлинк“ са на височина 550 километра. Тези на „УанУеб“ са много по-нависоко – на 1 200 километра. Това означава, че спътниковият сигнал на „УанУеб“ е по-слаб, съответно наземният приемник е по-голям, по-мощен и по-скъп. Разликата в скоростта на пренос на данни е съществена – при „Старлинк“ постижимата скорост е 23.7 Tbps, докато при „УанУеб“ тя е 1.56 Tbps. Но най-сериозният недостатък на „УанУеб“ е, че групировката все още не разполага с междуспътникова система за комуникация. „Старлинк“ притежава такава система – оптична, като всеки спътник има по 3 лазера. Наличието на подобна система гарантира, че „Старлинк“ може да работи и там, където няма наземни станции. Обратното, докато такива наземни станции не бъдат изградени за „УанУеб“, мрежата, въпреки рекламираното глобално покритие, има „мъртви зони“. Да, недостатъците на „УанУеб“ могат да бъдат подобрени с повече наземни станции. Но какво общо има това с войната? Всичко! Наземните станции са обект на атаки. Обратното, „Старлинк“ е незаменим на фронта именно защото голяма част от инфраструктурата се намира в космоса и няма как да бъде атакувана лесно. Планира ли „УанУеб“ да има спътници от второ поколение с междуспътникова лазерна комуникация? Да. Но договорът, който сключи Ютелсат с Ербъс за строежа на тези спътници, бе обявен през декември 2024 година. Производството ще започне през 2026 година – и още не е взето решение с какви ракети ще се извеждат сателитите. Което ни води до следващата точка. Основната причина, поради които „Старлинк“ разполага с хиляди спътници в орбита, се дължи на факта, че СпейсЕкс притежава ракети за многократна употреба „Фалкън 9“, позволяващи полет по веднъж на всеки два дни. „УанУеб“ не разполага с никакви собствени ракети – и подробността, която никой не иска да спомене тези дни е, че голяма част от партидите спътници бяха изведени посредством ракети на Русия „Союз“. Това рязко спря през 2022 година, когато тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин дръпна шалтера – той буквално каза, че не смята да извежда в космоса спътници „УанУеб“, защото могат да намерят военно приложение в Украйна. Оставайки без превоз, ръководството на „УанУеб“ сключи договори с Индия за извеждането на спътниците посредством индийски ракети, както и с (изненада!) СпейсЕкс. Точно така – част на спътниците „УанУеб“ са изстреляни с ракети на Илон Мъск. Няма никакъв спор, че Европа изостава сериозно от САЩ в сферата на ракетостроенето. Положението е по-добро през 2025 г. в сравнение с 2024 г. и най-вече 2023 г., защото най-накрая новата ракета „Ариана 6“ лети, а лекотоварната „Вега-С“ бе отново въведена успешно в експлоатация след серия от провали. „Ариана 6“ обаче е невъзвръщаема – и ако се вземе решение новите партиди спътници „УанУеб“ да се изстрелват с нея, то това предполага сериозно увеличаване на производствените мощности в Европа. Същата Европа, която през последните десетилетия се обвърза с Русия в редица космически проекти, подобно на енергетиката – и когато властите в САЩ критикуват европейците за тази зависимост, дори и тези власти да са републикански, те са напълно прави. Но хубавото е, че след 2022 г., поне в сферата на космонавтиката, почти всички европейско-руски проекти бяха прекратени. Така че, да – Европа непременно трябва да залегне на собственото си производство – ракети, спътници, космически кораби. И европейската бюрокрация трябва да се стегне в ръце – не може, например, да чакаш до края на годината, за да събереш експерти да решат дали да построиш нов космически кораб. Евентуално. Може би. Защото в съвременната политика решенията се взимат от днес за утре. И ако утре Тръмп реши, че отсега нататък в Украйна няма да има никакъв „Старлинк“, Европа няма много възможности какво да направи. Както сами видяхте в тази статия, способностите на „УанУеб“ в сравнение със „Старлинк“ са съвсем скромни. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/09/can-eutelsat-replace-oneweb/

УСПЕХ: Военната космическа совалка на САЩ се завърна на Земята! Снимка от завръщането. Photo credit: US Space Force 8 март 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 7-ми март в 09:22 ч. българско време, военната космическа совалка на САЩ „X-37B“ излезе от орбита и се приземи успешно на писта към базата Ванденберг в Калифорния. Роботизираният космически самолет бе изстрелян на 29 декември 2023 г. от космическия център Кенеди във Флорида посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“. Самият факт, че бе използван не обикновен носител „Фалкън 9“, а свръхтежък, показа, че този път мисията няма да е в ниска околоземна орбита. И действително на 9-ти февруари 2024 г. астрофизикът Джонатан МакДауъл обяви, че мини-совалката е във висока орбита с апогей 38 838 километра. Като военна мисия „X-37B“ бе засекретена, но този път на 20-ти февруари тази година ръководството на полета реши да публикува вълнуваща фотография, докато космопланът се намираше далече от Земята: Photo credit : US Space Force Последващият анализ от наземни експерти показа, че фотографията е била направена в същия ден на нейното публикуване. Общо мисията продължи 434 дни. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/08/x-37b-returns-home/

Финансов шок за НАСА: Доналд Тръмп планира орязване на научния бюджет с 50%! Ще има ли пари за още лунни мисии? Photo credit : Firefly Aerospace 7 март 2025 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Макар че проектобюджетът на Доналд Тръмп все още не е готов, в медиите започна да изтича информация, че предстоят сериозни съкращения за федералните агенции. Сред тях е и НАСА. Според медийни източници се предвижда научният бюджет да бъде орязан с 50%, което ще е катастрофално за лидерството на САЩ в световен мащаб. Кеси Дреър от Планетарното общество публикува графика какво би било нивото на научното финансиране на НАСА, ако проектопредложението на Доналд Тръмп мине. Понастоящем парите, които се отделят за изследователски дейности, не са много, но не са и малко – пикът е бил през 2005 г., а най-големият спад – през 2010 година. Ако обаче бюджетът се ореже с 50%, това ще е спад, невиждан от 1985 година: Всеки, който познава добре историята на космонавтиката, знае, че 80-те (т.е. Рейгъновите години) са били кошмарни години. Основният приоритет е бил свързан с космическите совалки и макар че те действително са летели често, роботизираната програма е била на дъното. Никакви роботизирани полети до Луната. Никакви кацания на Марс чак до 1997 година. Какво ще стане, ако същият сценарии се повтори и сега? Отговорът е само един: бедствие. НАСА понастоящем разполага с множество работещи мисии, а други са в етап на планиране. Вероятно ще бъде преустановена работата по „Вояджър“, марсохода „Кюриосити“ и даже по телескопа „Хъбъл“. Може би мисиите, които са в късен етап на разработка, като тази до Титан „Драгънфлай“ или мисията за проследяване на астероиди „НЕО Сървеър“, ще бъдат спасени. Но нищо ново няма да започне. НАСА ще изостане с десетилетие! Най-голямата космическа неправителствена организация, Планетарното общество, планира масивна кампания, с която да се противопостави на намерението на администрацията на Тръмп. Започва масивно лобиране пред Белия дом и Конгреса, както и призиви всеки гражданин на САЩ да пише до народните си представители. Тук е коректно да се подчертае следното – за щастие Президентът не е този, който определя финансирането на НАСА. Тръмп предлага проектобюджет за 2026 г. – но той се гласува от двете камари на Конгреса. Чак като се стигне до компромисен вариант между президента, Сената и Камарата на представителите, той бива приет. Винаги е било така предходни години. Но както пише журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, понастоящем Конгресът на САЩ не оказва опозиция на политиките на Тръмп. Още по-голям проблем е свързан с това, че повечето от научните центрове на НАСА са в щати със сериозна подкрепа към Демократическата партия – Калифорния, Мериленд, Ню Йорк. А точно сега те нямат много тежест в Конгреса. Тепърва предстои да видим какво ще се случи – но дори на фона на обещанията от страна на Тръмп и Мъск, че този път Щатите наистина се отправят към Марс, трудно е да си представим, че времената занапред ще са добри. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/donald-trump-nasa-cuts-50-percent/

ПЪРВА СНИМКА: Атина ни показа труднодостъпния Южен полюс на Луната. Мисията приключи! Първата снимка, изпратена към Земята от „Атина“. Вижда се лунният пейзаж, Земята и ориентацията на спускаемия апарат. Photo credit : Intuitive Machines 7 март 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Частната американска космическа мисия „Атина“, която вчера кацна на Луната, изпрати своята първа снимка от повърхността, която потвърди категорично – апаратът отново лежи в странична позиция. Освен това той се е прилунил на 250 метра встрани от планираното място, в сенчест кратер до Южния полюс – и това доведе до преждевременния край на мисията. Радиолюбители вече докладваха, че „Атина“ е работила общо 12 часа на лунната повърхност, до пълното изтощаване на батериите. Според официалното съобщение от Интуитив Машинс, фирмата-създала спускаемия апарат, ориентацията на слънчевите панели спрямо Слънцето е неблагоприятна и не се очаква „Атина“ да заработи отново. Въпреки ограниченото време, НАСА и Интуитив Машнс са успели да свършат максимално количество научна работа. Успешно е била използвана пробивната машина за дълбаене в лунния грунд за търсене на воден лед. Получените изследователски данни понастоящем биват анализирани. За съжаление обаче нищо не се казва за двата лунохода и мъничкия дрон на борда – вероятно времето не е стигнало за тяхната работа. Дронът трябваше да кацне в сенчест кратер на Южния полюс – сега изглежда, че самата „Атина“ е попаднала там… Независимо от преждевременния край на мисията, „Атина“ вече влезе в историята на космонавтиката. Никога досега построен от човека апарат не е постигал кацане толкова далеч на юг, съвсем до южния полюс на Луната. И за пръв път в историята на човечеството в този регион на Луната протече изследователска дейност. Интуитив Машинс не разглежда този развой на мисията като разочарование, а като неочаквана възможност. Екипът не е искал „Атина“ да кацне в този сенчест кратер, според прес-съобщението регионът е трябвало да бъде избегнат заради пресечения терен, стръмните склонове и ограничената радиовидимост спрямо Земята. Но нещата са такива, каквито са. „Атина“ все пак кацна там и това ще се разглежда като постижение, което ще отвори най-негостоприемните местности на Луната за по-нататъшно усвояване от човечеството. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/athena-first-surface-photo-end-mission/

Космическа прахосмукачка заработи на Луната! На снимката: PlanetVac по време на работа. Photo credit: Firefly Aerospace 7 март 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Събирането на проби от други небесни тела е винаги трудно и скъпо – независимо дали говорим за колекционирането на лунни скали от астронавтите на „Аполо“ през 60-те и 70-те, или за модерни роботизирани мисии като астероидната „Озирис-Рекс“. За да бъде улеснен процесът, тези дни на Луната заработи своеобразна „прахосмукачка“. Тя бе доставена на 2-ри март с американската мисия „Блу Гоуст“. Официалното название на прибора е PlanetVac и той е подпомаган и спонсориран от неправителствената организация The Planetary Society, създадена покойния Карл Сейгън. Разработен от фирмата Хънибий, PlanetVac изстрелва струя газ към повърхността, като изхвърленият материал попада в контейнер. За разлика от сложните механизми, използвани досега, PlanetVac е съвсем прост. Реално има само една подвижна част – клапанът, който освобождава газа. Днес „прахосмукачката“ събира реголит на Луната, благодарение на успешната американска мисия „Блу Гост“. Макар че тази мисия няма да се завърне на Земята, а ще остане на естествения ни спътник след приключването на научната ѝ програма, идеята е просто да се докаже, че концепцията работи. Догодина ще бъде изстрелян нов PlanetVac – този път с японската възвръщаема мисия до Фобос, луната на Марс. Вече тези проби ще бъдат доставени на Земята през 2031 г. и се очаква чрез тяхното изучаване да научим какъв е произходът на Фобос и каква е била ранната история на Червената планета. Вижте видеото от работата на „космическата прахосмукачка“, публикувано от Файърфлай: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/planetvac-works-on-moon/