SAlexandrov

Астронавтите на Артемис 2 пристигнаха на космодрума Кенеди преди предстоящата им мисия На снимката: четиримата астронавти са в готовност за полет до Луната. Photo credit : NASA 28 март 2026 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Астронавтите на НАСА Рийд Уайзмън, Виктор Гловър и Кристина Кук, както и канадският им колега Джереми Хенсън, пристигнаха вчера на космодрума Кенеди преди предстоящата им мисия до Луната. Изстрелването на „Артемис 2“ се очаква да бъде проведено в периода между 2-ри и 7-ми април. Това ще бъде първият полет на астронавти отвъд пределите на околоземна орбита след мисията „Аполо 17“ през декември 1972 година. Разбира се, мисията „Артемис 2“ бе дълго време отлагана и няма никакви гаранции, че този път наистина ще излети. Ако стартовият прозорец в началото на април бъде пропуснат, следващата възможност ще е на 30-ти април, когато ще се открие новият стартов прозорец за изстрелване към Луната. Според думите на Уайзмън, екипажът е напълно подготвен за всяка възможност – както за изпълнението на мисията, така и за евентуално ново отлагане. Важно е да се уточни, че „Артемис 2“ е тестов полет, като на първо време ще бъдат изпробвани възможноститe на космическия кораб „Орион“, който досега не е летял с астронавти на борда. Поради тази причина, преди той да се отправи към Луната, ще престои до едно денонощие в околоземна орбита. Едва ако всичките му системи работят според очакванията, ще бъде дадено разрешение за напускането на околоземната орбита и отправяне към Луната. В противен случай астронавтите ще се завърнат предсрочно на Земята. Разбира се, надяваме се на най-добрия сценарии и на успешна мисия до Луната и обратно на Земята. Четиримата астронавти няма да кацнат на лунната повърхност, а ще облетят естествения ни спътник и ще станат първите хора, които след половин век ще видят обратната страна на Луната със собствените си очи. В случай че цялата мисия „Артемис 2“ мине напълно успешно, следващата „Артемис 3“ е насрочена за догодина. Тогава астронавти ще полетят в околоземна орбита, за да се скачат с бъдещия пилотиран лунен модул (базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“ или на „Блу Муун“ на Блу Ориджин). Ако и този полет мине добре, първото кацане на Луната с астронавти след повече от половин век пауза ще може да се осъществи през 2028 година. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/28/artemis-2-astronauts-arrive-at-kennedy/

Можело значи! Телескопът на НАСА Роман ще лети тази есен, по-рано от очакваното! На снимката: техници подлагат телескопа „Роман“ на изпитания преди полета. Photo credit : NASA 25 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си как предишният телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ бе разработван в течение на четвърт век и след мъчителни отлагания едва-едва излетя през 2021 година? Днес е невероятно, че следващият голям телескоп „Нанси Грейс Роман“ не просто ще лети навреме, а изпреварва графика си! Телескопът ще бъде изстрелян през тази година, а не през 2027 г., както бе планирано първоначално!!! Това е прекрасен положителен пример за добре свършена работа в НАСА. Докъм края на декември не предвиждах, че тази година ще станем свидетели на полета на „Нанси Грейс Роман“ през тази година, съответно не съм го отразил в статията „Космическата 2026: Какво да очакваме?„. Но фактите са си факти: самият Джаред Айзъкман, администраторът на НАСА, посочи вчера телескопа „Роман“ като пример, че космическата агенция може да се справя в срок, може да изпълнява проекти съобразно зададения график и тази тенденция трябва да продължи и в близките месеци, когато ще се завърнем на Луната, за да останем там постоянно! И така, край на космическите дългострои! Край на отлаганията, че и на последващите отлагания! Но този път има причини да не сме свидетели на безконечни проблеми, каквито виждахме при „Джеймс Уеб“. Има причини „Нанси Грейс Роман“ да лети по-рано от очакваното. На първо място – макар че огледалото на новия телескоп е с диаметър 2.4 метра – т.е. същия като на огледалото на телескопа „Хъбъл“, то е дарено на НАСА от Националния разузнавателен офис на САЩ през 2012 година. Бяха дарени всъщност две огледала, които са били създадени за нуждите на шпионски спътници, но този военен проект е бил прекратен и затова огледалата намериха ново приложение – научно. За сравнение телескопът „Джеймс Уеб“ изискваше създаването на ново 6.5-метрово огледало и тъй като нито една ракета не можеше да го побере под обтекателя си, огледалото трябваше да се разгъне чрез сложен механизъм. Това натрупа сериозни забавяния. При „Нанси Грейс Роман“ този проблем отсъства – имаме готово огледало от типа на „Хъбъл“ и утвърдена технология. Отделно „Нанси Грейс Роман“ няма да изисква комплексни механизми и ще бъде освободен в космоса по опростен метод. Освен това за ракета бе избрана надеждната „Фалкън Хеви“ на СпейсЕкс, докато при „Джеймс Уеб“ дълго време цареше несигурност каква ракета ще се ползва (НАСА накрая се спря на „Ариана 5“). Наличието на надеждна ракета, която може да излети в срок, намалява елемента на несигурност. И не на последно място, ръководството на „Нанси Грейс Роман“ върви по утъпкания път, оставен от „Джеймс Уеб“. Много от уроците за това как се ръководи такъв тип проект са вече усвоени и приложени. Основната задача на телескопа „Нанси Грейс Роман“ е да установи природата на тъмната енергия, която е отговорна за разширението и ускоряването на Вселената. Но също така той ще изследва извънслънчевите планети. Нещо повече, на борда на телескопа има експериментален коронограф, който ще позволява директното заснемане на такива планети, както и прахови дискове около звезди! За съжаление мощни коронографи, които ще са в състояние да снимат дребни планети с размера на Земята около други звезди, ще се появят едва след около две десетилетия, вероятно с обсерваторията на НАСА „Обитаеми светове“. Но коронографът на „Нанси Грейс Роман“ ще позволи да бъдат заснети планети от типа на Юпитер, което ще е огромен напредък за екзопланетните изследвания. Така че стискаме палци за успешен полет – най-доброто пред космическите проучвания тепърва предстои! https://cosmos.1.bg/space/2026/03/25/nancy-grace-ready-earlier-than-expected/

Историческа дата: Отбелязваме 20 години от изстрелването на Фалкън 1! Снимка от първото изстрелване на „Фалкън 1“ преди 20 години на този ден. Photo credit : SpaceX 25 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката! На този ден преди две десетилетия СпейсЕкс изстрелва своята първа ракета – „Фалкън 1“. Това е първата течногоривна орбитална ракета, създадена от частна фирма, а полетът ѝ полага основите на невиждано дотогава развитие в космонавтиката. Днес СпейсЕкс отдавна не е стартъп. Фирмата е най-големият спътников оператор в света с над 10 000 действащи спътника в околоземна орбита! Ракетите „Фалкън 9“ летят почти ежедневно, като в световен мащаб возят над 90% от общата маса полезни товари, които достигат космоса. СпейсЕкс е и единствената западна компания, която към този момент разполага с пилотиран космически кораб в редовна експлоатация – „Крю Драгън“. Този кораб редовно вози астронавти до МКС и освен това е извеждал хора до рекордна 1 400-километрова околоземна орбита (мисия „Поларис Доун, 2024 г.), както и до никога непосещаваната полярна орбита (мисия „Фрам 2“). Първите степени на ракетите „Фалкън 9“ се завръщат на Земята посредством кацане върху наземни площадки или океански платформи, след което се изстрелват отново след минимална подготовка. В етап на разработка е новият кораб „Старшип“, като неговата първа степен „Супер Хеви“ вече постигна възвръщаемост, кацайки върху роботизираната ръка на стартовата кула. Достатъчно ли е това развитие? За много космически ентусиасти отговорът е „не“, защото всички очаквахме бази на Луната и полети до Марс. Самият Илон Мъск смяташе, че ще провежда мисии към Марс още през 2018 година. Всичките му ракети претърпяха забавяния. Свръхтежката „Фалкън Хеви“ трябваше да полети още през 2013 година, а реално дебютира през 2018 година. Корабът „Крю Драгън“ можеше да почне да вози хора още през 2016-2017 г., но стана готов през 2020 година. „Старшип“ мина през две итерации („Вариант 1“ и „Вариант 2“), като все още чакаме „Вариант 3“. На моменти ни се струва, че СпейсЕкс са изключително бавни и флегматични в своето развитие. Така изглежда, но само докато сравниш как се развиват всички останали фирми и държавни агенции. Например корабът на НАСА „Орион“ се разработва в продължение на … 21 години! И все още не е превозвал хора в космоса. Може би в началото на април, на пътешествие около Луната. Евентуално. Ако изобщо се случи… И допреди ноември 2025 г., когато бе изстреляна ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“, а нейната първа степен се завърна, никой друг не бе направил възвръщаема ракета. Никой друг! СпейсЕкс са най-бързо развиващата се космическа фирма в цял свят! Ако те са бавни, то всички останали са много по-бавни. Разбира се, началото на СпейсЕкс бе трудно. Много трудно! Илон Мъск основа фирмата през 2002 г., но още достигането на стартовата площадка си бе изпитание. Нека напомним историята накратко: По време на първия опит за изстрелване на 19 декември 2005 г. дефект на клапан довежда до непоправимо увреждане на първата степен на „Фалкън 1“ и тя трябва да бъде заменена. Последват няколко опита за полет през март 2006 г., които завършват с отлагания. Най-накрая на 25 март 2006 г. (на днешния ден преди 20 години) ракетата „Фалкън 1“ излита! Полетът трае кратко – горивен теч от двигателя довежда до пожар и загуба на контрол на 26-тата секунда след старта. Ракетата „Фалкън 1“ се разбива върху коралов риф край острова Омелек, който служи за база на ранния СпейсЕкс. Фирмата на Илон Мъск ще преживее още два провала. Година по-късно, на 21 март 2007 г., „Фалкън 1“ е изстреляна и този път ракетата достига космоса! За съжаление на седмата минута след старта са наблюдавани хармонични осцилации на втората степен, които предотвратяват постигането на стабилна орбита. Но седем минути полет са сериозно постижение. СпейсЕкс се надяват, че третият път вече ще е наистина успешен. Но на 3-ти август 2008 г. Мъск преживява горчиво разочарование. В хода на третото изстрелване, при разделянето на степените на „Фалкън 1“, остатъчната тяга на първата води до нейната колизия с втората степен. Ракетата е напълно разрушена. Към този момент съдбата на фирмата виси на косъм. Илон Мъск е инвестирал около $100 милиона собствени пари в СпейсЕкс, които са му останали след продажбата на PayPal – достатъчно, за да покрият три изстрелвания. Трите изстрелвания са в историята и нито едно от тях не е успешно. Всеки провал e равносилен на финансови загуби и недоверие сред инвеститорите. Говорим за 2008 г. – годината на световната финансова криза… На 28-ми септември 2008 г. „Фалкън 1“ излита за четвърти път. Илон Мъск казва по-късно: „Буквално карахме на изпарения. Нямахме никакви пари. Четвърти провал за нас щеше да е край на играта. Абсолютен финал“. Но този път всичко сработва! „Фалкън 1“ се превръща в първата течногоривна ракета, разработена от частна компания, която достига орбита!!! Това вдъхва достатъчно увереност на НАСА, като на 23 декември, два дни преди Коледа, агенцията връчва на Илон Мъск договор на стойност $1.6 милиарда за разработването на космически кораб, който трябва да превозва товари до Международната космическа станция. Илон Мъск описва 2008 г. като най-лошата година в своя живот. Тогава се и развежда. По-късно си спомня, че се е събудил в неделя преди Коледа и си е казал „не знаех, че съм способен на нервен срив“. Коледното чудо обаче се случва и СпейсЕкс получава пари, за да продължи разработките си. Оттук насетне започва възходът – възвръщаеми ракети, космически кораби, превози на астронавти, спътникови комуникации. Но това е друга история… https://cosmos.1.bg/space/2026/03/25/20-years-since-falcon-1/

НАСА обяви грандиозен план за строеж на база на Луната Визията на НАСА за база на Луната. Image credit : NASA 24 март 2026 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Днес администраторът на НАСА Джаред Айзъкман представи най-новата визия на програмата „Артемис“, която включва строеж на база на Луната. Визията ще подсигури, че завръщането ни на естествения ни спътник, което трябва да започне с изстрелването на „Артемис 2“ най-рано през април, ще е трайно и устойчиво. Най-важната промяна включва дългоочакваното прекратяване на работата по окололунната станция „Гейтуей“, която трябваше да бъде построена в далечна, т.нар. почти-праволинейна ореолна орбита около Луната. Вместо това вече построеният хардуер ще бъде преобразуван за работа на самата лунна повърхност. Айзъкман е категоричен, че САЩ се намира в състояние на надпревара с Китай, като това дали ще има успех или провал в усвояването на Луната ще се измерва в период от месеци, а не години. Краткосрочни мерки след „Артемис 2“ предвиждат стандартизирането на текущата конфигурация на ракетата „Спейс Лонч Систъм“, като през 2027 г. ще бъде проведена тестова пилотирана мисия в околоземна орбита („Артемис 3“), при която астронавтите ще изпробват готовността на спускаемите апарати. След това, започвайки от 2028 г., трябва да има поне по едно пилотирано лунно кацане всяка година, като постепенно честотата ще се увеличи до две пилотирани кацания годишно. По отношение на роботизираната програма, считано от самото начало на 2027 г., трябва да има ежемесечни кацания на Луната. Установяването на постоянно роботизирано и пилотирано присъствие на Луната ще стане в рамките на три фази. Първата фаза включва кацания, изпитания на апаратура, луноходи, и технологични демонстратори, които ще увеличат способността ни да се придвижваме на лунната повърхност и да генерираме електроенергия (това включва радиоизотопни нагреватели и термоелектрически генератори). След като тези начални мисии приключат, се преминава към втората фаза: редовна логистика и периодично обитаема инфраструктура. Третата фаза предвижда завършването на всички нужни системи за доставка на товари на Луната, както и превозването на тежката инфраструктура. Това ще е преходът от периодични експедиции към постоянна лунна база. НАСА, естествено, няма да прави всичко сама, а в партньорство с частниците. Ще има възможности за превоз на всякакви машини към Луната – луноходи, хопъри, дронове. В най-близко бъдеще (т.е. до месеци) очакваме доставката на първия луноход – „Вайпър“, както и провеждането на мисията „ЛуСий-Найт“. Междувременно през 2028 г. НАСА ще изстреля „Космически реактор – 1 Фрийдъм“, първата ядрена мисия към Марс. Ядрените реактори в космоса ще позволят осигуряването на ефективен транспорт към Юпитер и по-далече, където слънчевите батерии не са ефективни. Най-накрая НАСА има адекватно лидерство! Джаред Айзъкман не е случаен човек. През 2024 г. той поръча кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ и с него се отдалечи на 1 400 километра от Земята – рекордно отдалечаване след приключването на програмата „Аполо“. Това е вероятно най-опитният съвременен астронавт, който разполага с капацитета да ръководи агенцията. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/24/nasa-announces-moon-base-plan/

УСПЕХ: Космическият кораб Прогрес МС-33 бе стикован ръчно към МКС Снимка от доближаването на кораба „Прогрес МС-33“ към МКС. Photo credit : NASA 24 март 2026 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Всички можем да си отдъхнем – руският космонавт Сергей Куд-Сверчков успя днес да скачи ръчно кораба „Прогрес МС-33“ към Международната космическа станция, след като два дни по-рано, скоро след изстрелването, една от антените на системата „Курс“ за автоматично скачване не успя да се разгърне. С това се слага край на шестмесечната пауза в товарните превози на Русия до орбита. За последно товарен кораб от серията „Прогрес“ бе изстрелян през септември. После, през ноември, по време на изстрелването на пилотирания кораб „Союз МС-28“, мобилната обслужваща платформа под ракетата се срути в огневата яма и това наложи спешен ремонт от страна на Роскосмос. Изстрелването на „Прогрес МС-33“ на 22-ри март само по себе си бе успешно, но неразгръщането на антената отново ни изправи на нокти. Малцина знаят, но когато Международната космическа станция бе проектирана през 90-те години, по политически съображения беше взето решение партньорството да е трайно и Русия и САЩ да са абсолютно незаменими – и буквално всяка авария в космонавтиките на двете държави застрашава проекта. Американският сегмент на МКС осигурява електроенергия за всички останали модули на орбиталния комплекс, докато руският сегмент притежава двигателните системи и служи за повдигане на орбитата и поддръжка на ориентацията на станцията. Съответно някои процедури като десатурацията на жироскопите на МКС не могат да се осъществяват от американска страна. Гориво за руския сегмент се превозва единствено от руските кораби „Прогрес“. Системите на американските кораби „Сигнус“ и „Драгън“ са несъвместими с него. След успешното скачване на „Прогрес МС-33“, на МКС пристигнаха над 2.5 тона провизии, в това число 828 килограма гориво, 420 килограма питейна вода, 619 килограма храна, 52 килограма научно оборудване и 12 килограма медицински пособия. Беше доставен и нов руски космически телескоп „Слънце-Терахерц“, който ще наблюдава Слънцето в неизучения досега терахерцов диапазон на електромагнитния спектор. Счита се, че данните от експеримента ще разкрият на учените как възникват слънчевите изригвания. Създателят на космическия телескоп е Физическия институт „П.Н. Лебедев“. Ще трябва да бъде проведена „космическа разходка“ от страна на руските космонавти, за да може приборът да бъде монтиран от външната страна на МКС и да заработи. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/24/progress-ms-33-docks-to-iss/

Руско-казахстанската ракета Союз-5 може да лети още на 27-ми март На снимката: новата ракета „Союз-5“. Фото: Роскосмос 24 март 2026 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Според местните медии в Казахстан, дебютното изстрелване на новата руско-казахстанска ракета „Союз-5“ може да бъде проведено още на 27-ми март. Новината бе съобщена от авторитетния космически журналист Анатолий Зак. Към момента обаче още няма официално потвърждение от Роскосмос. Напомням на читателите, че благодарение на разпространените в края на 2025 г. снимки от Роскосмос знаем, че на снимките на „Союз-5“ присъстват не само знамената на Русия и Казахстан, а също така има и голям надпис „Сункар“, което показва, че ще се използва не само руското име (т.е. „Союз-5“), но и казахстанското. На казахски език „Сункар“ означава „сокол“. Прочие названието „Фалкън“ (т.е. това на ракетите на СпейсЕкс) означава същото. Задачата на „Союз-5“ е да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите. Така че предстои да видим какви товари ще бъдат качвани на „Союз-5“. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/24/soyuz-5-set-to-fly-march-27/

УСПЕХ: Изстреляха първата партида на т.нар. руски Старлинк – спътниците на Бюро 1440 Кадър от разделянето на спътниците от горната степен на ракетата-носител. Фото: Бюро 1440 24 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 19:24 ч. българско време от космодрума Плесецк бе проведено изстрелване на ракета „Союз-2.1б“. На борда на ракетата се намираха 16 спътника от групировката на Бюро 1440 – т.нар. „руски старлинк“. Подробна информация за дейността на Бюро 1440 съм писал в Брой №1 на Журнала за дарители и партньори на КОСМОС БГ. Накратко казано, руската космическа компания Бюро 1440 е кръстена на броя на орбитите, направени от първия изкуствен спътник „Спутник 1“. Фирмата бе основана през 2020 г. специално със задачата да проучи потенциала за създаването на нискоорбитална групировка за пренос на данни. През 2023 и 2024 г. бяха изстреляни две пробни партиди, като всяка партида се състоеше от три експериментални спътника, които послужиха за тестването на нужните технологии. Но докато официално Бюро 1440 обещава, че ще изгради високоскоростна интернет мрежа, не бива да храним илюзии, че това е граждански проект. Самият факт, че вчерашното изстрелване се проведе от космодрума Плесецк, най-важният космодрум за военната космическа програма на Русия, показва, че спътниците имат т.нар. „двойно назначение“. В началото на тази година правителството на Украйна и СпейсЕкс направиха така, че всички терминали на „Старлинк“ на украинска територия трябва да преминават през специална регистрация. Това блокира тези терминали, които руснаците бяха внесли контрабандно и които бяха внедрени за техните военни нужди, съответно парализира военните им действия на фронта. Сега Русия се мъчи да намери спешно алтернативи, но задачата не е толкова лесна. Извеждането в космоса на първата партида на Бюро 1440 първоначално бе планирано за края на 2025 г., което означава, че то бе осъществено след тримесечно отлагане. Но фактът, че сега Русия разполага с 16 спътника, все още нищо не означава. За да заработи подобна нискоорбитална спътникова система ефективно е необходимо в космоса да има стотици, даже хиляди спътници. СпейсЕкс разполага с над 10 000 спътника „Старлинк“ благодарение на почти ежедневните изстрелвания на модерните частично-възвръщаеми американски ракети „Фалкън 9“. Русия от своя страна продължава да разчита на съветските таратайки „Союз“. Официално оповестените срокове от шефа на Роскосмос Дмитрий Баканов предвиждат догодина да бъдат изстреляни 250 спътника, а до 2035 г. – над 900. Макар че бройката би била внушителна, това по никакъв начин не може да се мери със СпейсЕкс. Още повече, че през 2035 г. вероятно ще си говорим не за хиляди, а за милиони спътници с изкуствен интелект. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/24/first-batch-russian-starlink-launched/

Пак проблем: Товарният космически кораб Прогрес МС-33 излетя към МКС, но една от антените му не се разгърна… Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 22 март 2026 г. 14:30 ч. Светослав Александров. След шестмесечна пауза в товарните изстрелвания на Роскосмос, днес корабът „Прогрес МС-33“ пое пътя си към Международната космическа станция. Ракетата „Союз-2.1а“ излетя точно в 13:59 ч. българско време от площадка №31 на космодрума Байконур, но след освобождаването на кораба от третата степен пак възникна проблем. Както пише авторитетният космически журналист Анатолий Зак, една от антените на кораба, нужни за сближението и скачването, не се е разгърнала по план. Според информацията, разпространена от НАСА (бележка: разчитаме на информацията от НАСА, тъй като руските канали не споменават за проблема), екипите продължават да се опитват да разгърнат антената, но ако усилията не се увенчаят с успех, може да се наложи да се използва системата ТОРУ (Телеоператорен режим на управление) за ръчно скачване, вместо автоматичната система „Курс“. Това беше първото изстрелване от площадка №31 след аварията на 27 ноември 2025 г., когато след старта на пилотирания кораб „Союз МС-28“ мобилната обслужваща платформа под ракетата се срути в огневата яма и наложи спешен ремонт от страна на Роскосмос. Към момента няма друга площадка на руски космодрум, която да позволява изстрелвания както на товарни кораби „Прогрес“, така и на пилотирани кораби „Союз“. На борда на „Прогрес МС-33“ пътуват над 2.5 тона провизии, в това число 828 килограма гориво, 420 килограма питейна вода, 619 килограма храна, 52 килограма научно оборудване и 12 килограма медицински пособия. Любопитен факт също така е, че „Прогрес МС-33“ превозва до станцията нов руски космически телескоп „Слънце-Терахерц“, който ще наблюдава Слънцето в неизучения досега терахерцов диапазон на електромагнитния спектор. Счита се, че данните от експеримента ще разкрият на учените как възникват слънчевите изригвания. Създателят на космическия телескоп е Физическия институт „П.Н. Лебедев“. Ще трябва да бъде проведена „космическа разходка“ от страна на руските космонавти, за да може приборът да бъде монтиран от външната страна на МКС и да заработи. „Прогрес МС-33“ пътува по класическа двудневна схема към МКС. Скачването е насрочено за 24-ти март в 15:35 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/22/2026-22-march-progress-ms-33-launches-iss/

Военните на САЩ ще ползват СпейсЕкс за изстрелванията на GPS спътници; ЕКА купува мисия на Крю Драгън Снимка от изстрелването на „Фалкън 9“ по-рано този месец. Photo credit : SpaceX 21 март 2026 г. 11:20 ч. Светослав Александров. Който може, го може – след като военните на САЩ не могат да разчитат на ЮЛА (обединението между Боинг и Локхийд), те се принудиха да поръчат ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ за изстрелването на GPS спътник. Междувременно ЕКА заяви, че ще резервира пилотирана мисия на „Крю Драгън“. Положението с ЮЛА е много сериозно – само допреди около десетилетие обединението между Боинг и Локхийд Мартин бе единственият превозвач за военните спътници на САЩ. СпейсЕкс успяха да се преборят за възможността да провеждат военни полети едва след като през 2014 г. заведоха дело в съда срещу намерението на Пентагона да връчи милиарди долари единствено на ЮЛА, без да отчита новите алтернативи – ракетите „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“. Най-накрая през 2020 г. военните зорлем разрешиха на фирмата на Мъск да провежда до 40% от полетите, като останалите 60% си оставаха за Боинг-Локхийд. Но докато старите ракети на обединението „Атлас 5“ и „Делта 4“ летяха, бе добре. След като „Делта 4“ бе пенсионирана, а „Атлас 5“ довършва остатъчните си мисии, ЮЛА все още не може да въведе новата ракета „Вулкан“ в редовна експлоатация. От 2024 до 2026 г. са проведени четири изстрелвания на „Вулкан“ – формално всичките са успешни, защото няма загуба на нито един спътник, но при два от полетите (през октомври 2024 г. и сега през февруари 2026 г.) соплото на спомагателен твърдогоривен двигател гръмна. Основните двигатели на първата степен на „Вулкан“ компенсираха аномалиите и мисиите завършиха успешно, но военните няма как да се доверят на ракета, която търпи повреди. Сега „Вулкан“ пак е изведена от експлоатация – и паузата вероятно ще продължи месеци. Няма да се изненадам, ако ново изстрелване на „Вулкан“ няма преди 2027 година. Но вече никой не може да чака Боинг и Локхийд да се туткат. Спътниците трябва да летят, GPS групировката трябва да се поддържа. Сега военните се принуждават да прехвърлят следващия GPS спътник на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ – и това е четвъртото прехвърляне за последната една година, защото ракетата на ЮЛА „Вулкан“ просто не е готова. Междувременно Европейската космическа агенция се сблъска с друг проблем. През 2022 г. ЕКА избра нови пет попълнения за отряда на астронавтите си. Но мисии са резервирани само за двама от тях, включително Софи Адено (астронавтката, която понастоящем изпълнява дългосрочен полет на МКС). Рафаел Лиежоа още чака назначение, докато за останалите трима няма нищо – а Международната космическа станция ще бъде изведена от орбита в началото на 30-те години. Астронавтите трябва да летят. Европа не разполага със собствен космически кораб. „Союз“ не е опция, „Орион“ ще се ползва само за лунната програма, а що се касае до кораба на Боинг „Старлайнър“… по-добре да не отваряме дума за него. Така Европа се принуждава да използва единствената възможна услуга – тази на СпейсЕкс и пилотираните кораби „Крю Драгън“. Мисията, която ЕКА ще резервира от СпейсЕкс, ще носи името „Епик“ и вероятно ще бъде изстреляна през 2028 година. Астронавтите ще прекарат на борда на МКС около месец. На фона на великото мрънкане как Илон Мъск е лош, лош, много лош, как СпейсЕкс са гадни монополисти, реалността е следната: спътниците трябва да летят. Космическите мисии трябва да летят. Астронавтите трябва да летят. Никой не може да позволи да чака старите динозаври като Боинг да се натуткат и зорлем да построят успешно някоя нова ракета или космически кораб. Светът се развива. Технологиите – също. Засега единствените, които са доказали, че могат да изстрелват по една ракета в средния/тежък на всеки един-два дни, са СпейсЕкс. Останалите се бавят, като единствено европейската ракета „Ариана 6“ е малко по-напред и може да поддържа до 10 полета годишно. Но „Вулкан“ е вън от експлоатация заради повредите на твърдогоривните ѝ двигатели, „Ейч 3“ е вън от експлоатация заради провала в края на годината, „Ню Глен“ още се мъчи да мащабира производството и да увеличи летателната си честота. Искаш ли да летиш – имаш един вариант. СпейсЕкс. Не ти ли харесват СпейсЕкс – седиш на земята и чакаш. С години. Това не е пропаганда, а е самата реалност. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/21/spacex-nezamenimi/

НАСА нанесе нов удар на Боинг: ще разчита на СпейсЕкс за изпращането на астронавти от околоземна орбита към Луната! Както е тръгнало, „Старшип“ ще осигурява единствения превоз към Луната. Image credit : SpaceX 20 март 2026 г. 17:55 ч. Светослав Александров. НАСА нанесе нов тежък удар на Боинг – това стана ясно, след като в медиите изтече информация, че агенцията няма да разчита на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ за изпращането на кораба „Орион“ към Луната. Вместо това ще се разчита почти изцяло на „Старшип“. Според публикация, качена на страниците на Блумбърг, според новия план корабът на НАСА „Орион“ ще бъде изстрелван единствено до околоземна орбита, където ще се скачва с кораба на СпейсЕкс „Старшип“. След това „Старшип“ ще поеме ролята по извозването на „Орион“ на път към Луната. Това се различава драстично от стария план, който предвиждаше ракетата „Спейс Лонч Систъм“ да изпраща „Орион“ на директно пътешествие към т.нар. почти-праволинейна ореолна орбита около Луната, където щеше да чака пристигането на „Старшип“. С новия план НАСА практически отнема от функциите на Боинг – компанията, която е един от основните поддоставчици за строежа на „Спейс Лонч Систъм“, и връчва тези функции на фирмата на Илон Мъск – СпейсЕкс. Решението на НАСА е напълно очаквано, защото агенцията е изключително недоволна от това как се справя Боинг в изпълнението на поръчките. Само допреди десетилетие, през 2016 г., Боинг бяха фирмата-фаворит за НАСА, предпочитаният превозвач. СпейсЕкс бяха възприемани за новаци и за несериозни. Експертният консенсус предвиждаше извън всякакво съмнение, че корабът на Боинг „Старлайнър“ пръв ще започне да превозва астронавти към Международната космическа станция. Реалността се оказа по-друга. Единствено СпейсЕкс построи работещ транспортен пилотиран космически кораб – „Крю Драгън“, който бе въведен в редовна експлоатация през 2020 година. От друга страна „Старлайнър“ не е успял да проведе нито един напълно успешен полет с екипаж (и не само) от Земята до космоса и обратно, а единственото пилотирано космическо изстрелване през 2024 г. завърши с това, че двамата астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс останаха заклещени на станцията, докато бъдат спасени от СпейсЕкс. В случая с ракетата „Спейс Лонч Систъм“ нещата стоят по различен начин в сравнение със „Старлайнър“. Докато „Старлайнър“ е собственост на Боинг и съответно Боинг са взимали управленските решения, то „Спейс Лонч Систъм“ е правителствена собственост, управленските решения са взимани от Конгреса и НАСА, а Боинг са само един от поддоставчиците, отговорни за строежа на долната степен. Проблемът със „Спейс Лонч Систъм“ е съвсем различен – когато решението за нейния строеж е взето през 2010 г., то е било съобразено с необходимостта да се запазят работните места за работещите от совалковата програма след пенсионирането на совалките. Ето защо „Спейс Лонч Систъм“ рециклира множество совалкови части с всички недостатъци, произлизащи от совалковата програма – ракетата е чуплива и се налагат множество ремонти. Отделно, това е най-рядко летящата ракета в историята на НАСА – досега тя е провела само един полет, през 2022 г., а следващият (с мисията „Артемис 2“) е насрочен най-рано за 2-ри април. С решението си НАСА да се довери отново на СпейсЕкс и „Старшип“, агенцията също така се отказва от строежа на т.нар. „Изследователска горна степен“, която трябваше да бъде построена от Боинг и да се използва на „Спейс Лонч Систъм“ за изпращането на товари и астронавти към Луната. Смисълът е ясен: на Боинг вече не може да се има доверие. Формално НАСА все още не се отказва от „Спейс Лонч Систъм“ и агенцията е поела ангажимент ракетата да се използва поне за първите пет мисии от програмата „Артемис“. Трудно е да се прекрати такава програма като „Спейс Лонч Систъм“, която служи за хранилка на работни места. Но като изключим идната мисия „Артемис 2“, при която астронавти ще обиколят Луната, това ще е последното приложение на „Спейс Лонч Систъм“ за директен лунен полет. От тук насетне тя ще служи единствено за околоземно такси, колкото да вози „Орион“ до „Старшип“. Когато се види, че тя не е особено ефективно околоземно такси, при това твърде скъпо – прекратяването на експлоатацията ѝ ще е много по-лесно. Особено във времена, когато „Старшип“ и „Ню Глен“ ще са в редовна експлоатация и ще возят сами спускаемите апарати на СпейсЕкс и Блу Ориджин към Луната. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/20/spacex-starship-to-launch-humans-beyond-leo/

СпейсЕкс запали успешно двигателите на Вариант 3 на Супер Хеви за пръв път! Снимка от статичното огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 18 март 2026 г. 18:15 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс проведе успешно първото статично огнево изпитание на най-новия вариант на свръхтежката ракета „Супер Хеви“ – т.нар. „Вариант 3“! Това беше важна стъпка преди дебютния полет на варианта, защото включваше не само генерална репетиция на готовността на новия „Супер Хеви“, но също така и на най-новите двигатели „Раптор“ от „Вариант 3“ и новата Площадка №2 на базата Старбейз! Както писах в публикацията от 9-ти март, „Супер Хеви“ бе оборудван само с 9 двигателя – консервативно решение, за да добият СпейсЕкс увереност, че всичко ще е наред, преди да пристъпят към цялостен тест с 33 двигателя. Огневият тест с деветте двигателя трябваше да продължи 10 секунди, но заради проблем с наземната инфраструктура (не с ракетата) той бе прекратен преждевременно. Въпреки това получените данни бяха достатъчни, за да могат инженерите да заключат, че изпитанието е успешно и че двигателите се стартират и изключват както е предвидено. Сега „Супер Хеви“ ще бъде върната в „Мега Бей 1“ за инсталацията на всичките 33 двигателя и провеждането на огнево изпитание с пълния набор. Дебютният полет на „Вариант 3“ на „Старшип“ наближава!!!! https://cosmos.1.bg/space/2026/03/18/2026-super-heavy-v3-first-static-fire/

Европейската мисия Хера запали двигателите си, за да се насочи към астероида Дидим! На илюстрацията: европейската космическа мисия „Хера“. Image credit : ESA 18 март 2026 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Хера“ успешно запали двигателите си, за да се насочи към астероида Дидим и неговата луна Диморф. Това са единствените астероиди, чиито орбити са променени в резултат на човешка дейност. Напомням на читателите, че на 24-ти ноември 2021 г. СпейсЕкс изстреля към Дидим и Диморф роботизираната мисия на НАСА „Дарт“ – първото упражнение в историята на човечеството по планетарна отбрана. На 26-ти септември 2022 г. „Дарт“ благополучно удари луната Диморф, за да демонстрира, че разполагаме с нужните технологии, за да пазим Земята от опасни астероиди. Нито Дидим, нито Диморф застрашават нашата планета – те просто служат за „тестов полигон“, за да докажем, че като вид сме едно стъпало напред пред динозаврите и вече не сме беззащитни пред космическите заплахи. На 7-ми октомври 2024 г., за да се валидират резултатите от експеримента, ЕКА изстреля мисията „Хера“. Това е нашият, европейски принос към планетарната защита. „Хера“ се състои от един основен космически апарат с тегло 1 128 килограма и два микроспътника „Милани“ и „Ювентас“. “Милани” ще снеме спектралните характеристики на Дидим и Диморф и ще събере проби от праха, за да търси вода и органични вещества. Вторият микроспътник “Ювентас” ще изучава вътрешната структура на Диморф посредством радар. В периода март-април 2027 г. „Ювентас“ ще трябва да кацне върху самата повърхност на Диморф. Вчера ЕКА съобщи, че „Хера“ е завършила успешно втората си маневра в далечния космос, която трябваше да насочи космическата мисия на точния път към Дидим и Диморф. В хода на маневрата бяха изгорени 123 килограма от бордовото гориво (хидразин), а скоростта на космическия апарат бе променена с 367 m/sec. Според Франческо Кастелини, който е част от екипа за управлението на полета, маневрата е била проведена на три стъпки в рамките на период от четири седмици. Така европейските специалисти демонстрираха, че всички системи на „Хера“ са в изправност за предстоящото пристигане в околностите на Дидим. Като допълнителна част от подготовката специализирани софтуерни ъпдейти бяха изпратени към бордовия компютър. Маневрите за сближение с астероида ще започнат през октомври, а самото пристигане ще е факт през ноември. Детайлното характеризиране на астероидната повърхност ще бъде проведено през декември и януари. Така че следващата есен и зима ще са изключително вълнуващи за феновете на космонавтиката! Ето целия план-график на мисията: Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2026/03/18/hera-fires-engines-to-approach-didymos/

Руският товарен кораб Прогрес МС-33 бе изведен на стартовата площадка на Байконур Снимка от извеждането на „Прогрес МС-33“. Фото: Роскосмос 18 март 2026 г. 06:55 ч. Светослав Александров. Вчера руският товарен кораб „Прогрес МС-33“ бе изведен на стартовата площадка на космодрума Байконур за предстоящо изстрелване на 22-ри март. Това ще е първият полет от площадката след аварията през ноември и последващото ѝ ремонтиране. Космическият кораб ще достави 2.5 тона провизии за астронавтите на Международната космическа станция, сред които присъстват 828 килограма гориво, 420 килограма питейна вода, 619 килограма храна, 52 килограма научно оборудване и 12 килограма медицински пособия. Любопитен факт също така е, че „Прогрес МС-33“ ще извози до станцията нов руски космически телескоп „Слънце-Терахерц“, който ще наблюдава Слънцето в неизучения досега терахерцов диапазон на електромагнитния спектор. Счита се, че данните от експеримента ще разкрият на учените как възникват слънчевите изригвания. Създателят на космическия телескоп е Физическия институт „П.Н. Лебедев“. Ще трябва да бъде проведена „космическа разходка“ от страна на руските космонавти, за да може приборът да бъде монтиран от външната страна на МКС и да заработи. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/18/progress-ms-33-rolled-to-pad/

УСПЕХ: СпейсЕкс има вече над 10 000 действащи спътника Старлинк след днешното изстрелване на Фалкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 17 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс се превърна в първия спътников оператор в света, разполагащ с над 10 000 действащи спътника!!! Това се случи след като тази сутрин в 07:19 ч. българско време ракета „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния, за да изведе нова партида сателити „Старлинк“. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1088“, за която това бе 14-тата мисия. Преди степента е извеждала в космоса телескопа на НАСА „SPHEREx“, мисията за споделено извозване на товари „Транспортър-12“, две мисии за нуждите на Националния разузнавателен офис в САЩ и девет партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“. Това бе общо 33-тото изстрелване на СпейсЕкс за 2026 г., като през настоящата календарна година фирмата изстрелва средно по една ракета на всеки 2.3 дни. Двадесет и шест от 33-те изстрелвания бяха осъществени по програмата „Старлинк“. След днешния полет в космоса има 10 020 действащи спътника „Старлинк“. Всъщност от 2019 г. насам СпейсЕкс са изстреляли 11 529, но част от тях вече са изведени от орбита. Фактът, че броят спътници на фирмата на Мъск е петцифрено число, е забележителен. Към днешна дата никой друг в останалия свят няма даже хиляда. На второ място по брой спътници се нарежда европейската групировка „УанУеб“, която се състои само от 654 спътника. „Старлинк“ представлява величествен проект. Реално това е научна фантастика, станала реалност. За съжаление малко хора го разбират – и това е така, защото повечето от дискусиите относно „Старлинк“ се водят през призмата на орбиталното замърсяване или тази на астронома, тъй като сателитите влошават качеството на нощните наблюдения. Почти не се говори за революцията, която донесе групировката. СпейсЕкс започва да работи концептуално по „Старлинк“ през 2012 г., като извеждането на първите спътници е осъществено през 2019 година. През 2019 г., ако си спомняте, СпейсЕкс отдавна бяха постигнали възвръщаемост на първите степени „Фалкън 9“ и вече сериозно увеличаваха летателната честота. Това от своя страна създаде проблем. СпейсЕкс искаха да провеждат полети колкото се може по-често, за да направят космонавтиката достъпна, следователно да се отправим по-лесно към Марс. Но в света никой не произвежда толкова голямо количество космически апарати или кораби, които могат да запълнят производствения капацитет на „Фалкън 9“ (а какво остава по-нататък за „Старшип“). Така СпейсЕкс решиха сами да създадат пазар, който да може да запълва този капацитет. Въпросът бе да се намери ниша. За съжаление на този етап лансираните от научната фантастика идеи като слънчеви електростанции, добив на вода от Луната или на полезни изкопаеми от астероидите, не са печеливш бизнес. През 2019 г. единственият шанс за такъв бизнес бе този в сферата на комуникациите (сега, през 2026 г., се открива нова възможност – центрове за данни в космоса). „Старлинк“ осигурява високоскоростен и бърз интернет от космоса. Съвременният човек трудно разбира защо това е важно, тъй като отдавна е спрял да възприема интернет за велико технологично постижение и го счита за даденост. Така е забравил, че битовете информация трябва да преминават през реки, планини, долини, океани и така нататък. Нийл Стивънсън е написал чудесна статия, която разказва за прокарването на най-дългия трансокеански оптичен кабел, което е направено през 1996 година. Това е брутално трудно и невероятно инженерно постижение. Логичен въпрос е: защо не бъдат прехвърлени комуникациите към космоса, където няма физически бариери? Най-удобно е да се позиционират спътници в геостационарна орбита, където те висят постоянно над една точка на Земята и могат да предават информация към съответните региони. Проблемът е, че геостационарните позиции са далече – на 35 000 километра над земната повърхност, а сигналът, дори и да пътува със скоростта на светлината, има нужда от време, за да измине пътя от Земята към спътника и обратно. Тоест, при геостационарните интернет спътници винаги има лаг от 500-700 ms. Затова най-добре би било спътниците да са в ниска околоземна орбита. Проблемът е, че в такъв случай те непрекъснато обикалят около Земята, т.е. една работеща групировка трябва да е голяма – състояща се от стотици, даже хиляди сателити, за да може да се гарантира, че наземните приемници винаги ще попадат в техния обхват без да има прекъсване. Опити за създаването на такива групировки има още от 90-те години, някои от които подкрепяни от сериозни бизнесмени като Бил Гейтс („Теледесик“). Но всички те завършват с неуспех или фалит по обективни причини. Първо, все още няма ракети, които да могат да летят често и да извеждат множество спътници. Второ, строежът на спътници и наземни терминали е трудно от финансова гледна точка начинание и не е ясно, дори и услугата да потръгне, дали приходите ще покрият разноските. Преди СпейсЕкс всеки друг се е провалил. Дори и европейската групировка „УанУеб“, която започна да се развива горе-долу по същото време като „Старлинк“, се препъна. В началото тя тръгна много добре – бяха събрани милиарди долари инвестиции и бяха произведени нужните няколкостотин спътника, за да започне работа. Но фаталният проблем при нея бе, че не разполага със свои ракети. За извеждането на групировката компанията УанУеб плащаше на Арианагруп да служи като посредник за изстрелванията на спътниците посредством руски ракети „Союз“. И накрая през 2020 г. фирмата се принуди да обяви фалит. Е, за нейно щастие малко по-късно консорциум, ръководи от Бхарти Глобал и правителството на Великобритания, реши да спаси групировката. СпейсЕкс е революционна компания, защото тя създаде евтини и възвръщаеми ракети. Фирмата на Илон Мъск е и вертикално интегрирана във всяко едно отношение – тя си произвежда ракетите, спътниковите компоненти, спътниците, почти всичко сама. Докато останалите претенденти трябваше да закупуват услуги от трети страни на пазара. Не по-малко важно ограничение е, че за разлика от традиционните комуникационни спътници, където един спътник в геостационарна орбита е достатъчен за предоставянето на услуга, при нискоорбиталните е необходимо първо да завършиш голяма част от своята групировка и тогава може да очакваш да печелиш. СпейсЕкс от своя страна имаше сериозно предимство да е натрупала 13-годишен „стаж“ в разработката на собствени възвръщаеми и евтини ракети, които съответно се появиха в точния момент за извеждането на групировката „Старлинк“. Ето как икономиката не успя да сработи при никой друг и само при СпейсЕкс. Единственият въпрос е дали скоро ще се появи още някой, който да пропука монопола на Илон Мъск. Амазон вече изстрелва своите сателити от групировката „Лео“, същото го правят и китайските претенденти. Предстои да видим как ще се развият те! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/17/spacex-10000-starlink-satellites/

Историческа дата: Отбелязваме 100 години, откакто Робърт Годард изстреля първата течногоривна ракета! Тази снимка на Робърт Годард и неговата ракета е заснета от съпругата му Естер на 8-ми март 1926 година. След неуспешен опит на този ден, довел до няколкодневно отлагане, ракетата е изстреляна благополучно на 16-ти март. 16 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес е знаменит ден – навършва се точно един век, откакто американският изобретател Робърт Годард изстрелва първата в историята на човечеството течногоривна ракета! С това Годард нарежда своето име до имената на руснака Константин Циолковски и немеца Херман Оберт като един от отците на съвременната космонавтика. Макар че ракетата лети само в продължение на 2.5 секунди и достига височина 12 метра, постижението е забележително. Това, разбира се, не е първата ракета, създадена от човешка ръка. Такива съществуват от столетия, но повечето от тях са твърдогоривни (барутни) ракети, които не са особено ефективни и приложими. Най-ранните ракети се появяват в Китай през около 1200 г., по време на династията Сун – натъпкани с барут бамбукови пръчки и запалвани с фитил. Те служат за фойерверки или по-рядко за подпалвания по време на война. По-сериозно военно приложение ракетите намират в Майсурското кралство в Южна Индия в края на 18-ти век по времето на Типу Султан, като новото при тях е, че са изготвени от желязо, а не от бамбук. Вдъхновен от Майсурското кралство, през 1804 г. британският изобретател Уилям Конгрийв създава сходни ракети с далекобойност около 2 километра. Но до края на 19-ти век ракетите притежават сериозни недостатъци: те са само твърдогоривни, неточни са и са нестабилни по време на полет. Ето защо с разпространението на артилерийските оръдия ракетите са почти изоставени. Роден през 1882 г., Робърт Годард е крехко и болнаво дете. Заради честите му боледувания от простуди, бронхити и плеврит, се налага да отсъства от училище. Принуден да стои в дома си за продължително време, младият Робърт открива любовта към четенето. Особено интересни за него са хвърчилата и балоните, като на 16-годишна възраст се опитва да конструира алуминиев балон. По същото време попада на научно-фантастичния писател Хърбърт Уелс и неговата книга „Война на световете“. Така, вдъхновен от нея, решава да посвети живота си на космическите полети. Заради тази страст изобретателят бива подиграван и охулван през голяма част от живота си. През 1904 г. Годард постъпва в Политехническия институт Уустър и учи там до 1908 година, когато придобива бакалавърска степен. Следването е белязано от инцидент през 1907 г., когато изобретателят решава да тества барутна ракета в мазето на университета. Важното е, че университетската администрация решава да не го изключи. През 1914 г. Годард се сдобива с два патента. Единият е за течногоривна ракета, а другият – за многостепенна ракета, работеща на твърдо гориво. На свои разноски започва да провежда проучвания за ракетна тяга, осигурена от различни видове барут. Проучванията спечелват подкрепата на института Смитсониан, който след 1917 г. започва да финансира Годард с надеждата, че неговите ракети биха могли да изведат прибори отвъд атмосферата. През януари 1920 г. Смитсониан публикува официално труда на Годард, озаглавен „Метод за достигане на екстремни височини“. В тази публикация изследователят подчертава ограниченията на актуалните за времето си балони. Към тогавашна дата научно-технологичното развитие е започнало да доближава своя предел – балоните могат да летят най-много до височина 20-30 километра, докато съществена част от атмосферата се намира над тази височина и остава неизследвана. Но Годард отива дори по-далече в смелите си идеи: той предлага посредством ракети не само да се изследват неизучените атмосферни слоеве и асоциираните с тях полярни сияния, но също така да се стигне и до Луната! Проблемът е, че по това време много хора, дори и грамотни журналисти, вярват, че ракетата се нуждае от въздух, който изхвърлената от соплото струя трябва да притиска, за да се придвижва напред. Няма ли въздух, няма опора, следователно ракетата не може да се движи. Ето защо Ню Йорк Таймс публикува силно подигравателна статия, в която вестникът подлага под съмнение доколко е разумно Смитсониан са продължава да финансира работата на Годард. Годард, пише авторът на текста, „не притежава нужното познание, преподавано ежедневно в гимназиите“. Годард се опитва да отговори на критиките, като пише статия за Сайънтифик Американ, в която подчертава, че ракетите работят на принципа на Третия закон на Нютон – ракетният двигател изгаря гориво и изхвърля горещите изгорели газове назад с огромна скорост през соплото, като това е силата, която тласка ракетата напред. Важното е, че този тласък се осъществява между ракетата и нейните собствени изгорели газове, а не между ракетата и околната среда. За съжаление Третият закон на Нютон не е приложим в пресата и колкото и да се опитва да се аргументира, атаките към Годард не стихва. Ето защо изобретателят решава да се оттегли от публичното пространство и вече не поддържа контакт с много от другите учени, но продължава да работи. През това време Годард развива параноя, че други могат да откраднат идеите му, още повече, че космическите ентусиасти в Германия се активизират през 20-те години. Така историческото първо изстрелване на течногоривна ракета, чиято стогодишнина празнуваме днес, се случва в тайна. Не е изнесена реч. Няма интервюта. Няма вестник, който да разтръби събитието. Годард изстрелва общо 8 ракети, подпомаган от неговата съпруга Естер, но нито едно от тях не става обществено достояние. Робърт Годард не споделя за най-значимото събитие в ракетостроенето през първата половина на 20-ти век в продължение на цяло десетилетие. Едва след като Смитсониан, а също така и авиаторът Чарлз Линдберг и Хауи Гугенхайм (които са спомогнали за спонсорството на Годард и са осигурили възможността да работи далече от хорските очи) притискат изобретателя да публикува нов доклад през 1936 г., истината излиза наяве. Описанието на Годард за проведения полет е съвсем сухо, в няколко реда, отбелязващи постигнатата височина и време. Сякаш нищо съществено не се е случило! Истината е, че заради секретността на Годард, логичен резултат от неприятния му сблъсък с журналисти, развитието на ракетостроенето вероятно е претърпяло застой. Както немците, които създават „Фау 2“, така и американските и съветските инженери години по-късно трябва да преоткрият това, което Годард вече е постигнал. За разлика от Циолковски, който е теоретик и доказва математически, че ракета може да достигне космоса, трудът на Годард превръща теорията в практика. Годард е този, който доказва експериментално, че една ракета може да лети с течно гориво. За пръв път е използвана комбинацията от гориво (бензин) и окислител (течен кислород). Той е човекът, който въвежда основните елементи от конструкцията на една ракета: горивни помпи, горивни камери, сопло, жироскопичен контрол. Благодарение на Годард течногоривните ракети вече не са просто идея на хартия, а работещо решение. На 17 юли 1969 г., т.е. един ден след успешното изстрелване на кораба „Аполо 11“ към Луната и три дни преди кацането, Ню Йорк Таймс публикува официално „извинение“ към Робърт Годард. То е под формата на три кратки изречения: в сух стил вестникът признава, че ракетите могат да летят във вакуум. За съжаление Годард е починал отдавна, още през 1945 г. Той никога не доживява своето признание. Съпругата на Робърт Годард, Естер, изиграва решаваща роля, за да може той да получи признание посмъртно – и то във времена, когато историята е на път да запомни Фон Браун и немската ракетна програма като основополагащи за космическата епоха. Естер Годард съхранява трудовете, снимките и лабораторните бележки на мъжа си и спомага те да бъдат публикувани. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/16/100-years-robert-goddard/

Новият космически телескоп на НАСА Спаркс изпрати първите си снимки! Първите снимки от „Спаркс“, получени на 6-ти февруари, показват наблюдения в близката ултравиолетова област (ляво) и в далечната ултравиолетова област (дясно). Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 13 март 2026 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 11 януари ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе в космоса два малки космически телескопа „Пандора“ и „Спаркс“, които ще изучават характеристиките на звездни системи с извънслънчеви планети. Вчера НАСА показа първите снимки от „Спаркс“, които потвърждават потенциала му за научни наблюдения. Първите снимки от нова космическа мисия са винаги важни, защото те трябва да докажат, че приборите функционират нормално и мисията е в готовност да премине към изпълнението на цялостната си изследователска програма. Това е особено важно за космически телескоп като „Спаркс“, тъй като неговият успех зависи от способността му да провежда прецизни наблюдения в ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Напомням на читателите, че задачата на „Спаркс“ е да изучава активността на нискомасови звезди от M и K-спектрални класове, в това число да следи за наличието на слънчеви петна и изригвания. Тези данни ще имат астробиологическа значимост, защото ще дадат възможност на учените да разберат околностите на кои звезди са достатъчно безопасни, за да позволят съществуването на извънземен живот. „Спаркс“ е първият космически телескоп в историята, който ще може да наблюдава продължително и едновременно множество нискомасови звезди за дълъг период. В рамките на едногодишната си мисия „Спаркс“ ще фокусира вниманието си върху 20 такива звезди, като периодът на наблюденията ще трае между пет и 45 дни. Макар че тези звезди са по-дребни, бледи и хладни в сравнение с нашето Слънце, те проявяват много по-голяма активност от него. Честите изригвания могат драстично да променят условията на екзопланетните атмосфери и дори да ги направят негодни за живот. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/03/13/nasa-sparcs-first-photos/

НАСА обяви мисията Артемис 2 за готова за полет На снимката: През януари „Артемис 2“ бе изведена на стартовата площадка за поредица от тестове. Photo credit : NASA 13 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера беше важен ден за подготовката на изстрелването на пилотираната мисия „Артемис 2“ към Луната, след като НАСА проведе дългоочаквания Преглед за готовността на полет. Всички екипи единодушно гласуваха, че ракетата и корабът са в техническа готовност за старт. На специална пресконференция НАСА обяви, че извеждането на стартовата площадка ще бъде осъществено на 19-ти март. Възможни дати за изстрелване има между 1-ви и 6-ти април и ако този прозорец бъде изпуснат, следващата дата за полет е 30-ти април. Агенцията се готви агресивно изстрелването да бъде факт през април и на този етап други възможни дати не се обсъждат. Също така бе съобщено, че няма да се налага да се провеждат други изпитания. След успешното проведено „мокро“ изпитание през втората половина на февруари, всичко НАСА няма нужда да прави цялостна репетиция на обратно броене отново. Проблемът с хелиевия теч, който наложи връщането на ракетата в хангара и ремонт, възникна след благополучното изпитание, а то е дало достатъчно добри данни, за да се уверят инженерите, че ракетата може безопасно да изведе астронавтите в космоса. В хангара хардуерът бе изпитан отново. Според Лори Глейз, зам. администратор на НАСА, уплътненията са подменени с нови, където е нужно, и има увереност, че следващият път, когато ракетата бъде заредена с гориво, това ще е денят, в който тя ще излети. Предстои да видим дали оптимизмът на НАСА е оправдан. Съдейки от историята на програмата „Артемис“, много от нас не смеем да се зарадваме и ще си отдъхнем чак когато „Артемис 2“ най-накрая литне. Ако литне. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/13/artemis-2-frr-complete/

Легендарният инженер и научно-фантастичен писател Джентри Лий се пенсионира от НАСА! На снимката: Джентри Лий (вляво) и Артър Кларк разглеждат своята книга „Рама 2“. 12 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 10 март легендарният инженер Джентри Лий се пенсионира от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. В хода на своята почти шестдесетилетна кариера Лий е работил по всяка американска мисия, кацнала успешно на Марс, помогнал е на Карл Сейгън да създаде поредицата „Космос“ и заедно с Артър Кларк е написал няколко научно-фантастични романа. На 11 март, ден след пенсионирането си, Джентри Лий даде интервю за водещата Сара Ал-Ахмед от Планетарното Радио. Лий е главният герой в нов документален филм на име Starman, който тръгна по кината през февруари. „Аз съм един от най-големите щастливци, живели някога“, споделя Джентри Лий във филма. „Аз бях част от това единствено поколение, което имаше шанса да изучава за пръв път Слънчевата система“. Джентри Лий се ражда на 29 март 1942 година. Още като петгодишно дете той започва да пресмята батинг статистиката на неговите любими бейзболни играчи, като по този начин открива красотата на математиката и това предопределя пътя му на инженер. Завършва магистърска степен по аерокосмическо инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT). Според страницата на Лий на сайта на НАСА той започва да работи в агенцията през 1968 г. по програмата „Вайкинг“, която довежда до първите в историята на човечеството кацания на Марс през 1976 година. След 1977 г. Лий става водещ инженер на проекта „Галилео“ – първата мисия, която изучава Юпитер с орбитален космически апарат и атмосферна сонда. Снимка от повърхността на Марс, заснета от „Вайкинг 2“ Докато Джентри Лий е включен в проекта „Вайкинг“ за първото кацане на Марс, той се запознава с легендарния учен Карл Сейгън, като двамата работят по различни аспекти. Сейгън работи по камерите, докато Лий е директор по научното планиране и анализ. Но макар и двата космически апарата от програмата (т.е. „Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“) да постигат успешно кацане на Червената планета, двамата учени са разочаровани от начина, по който медиите отразяват новината. Лий и Сейгън смятат, че обществото има нужда от по-дълбоко и вдъхновяващо обяснение за смисъла от космическите изследвания и мястото на човечеството в тях. Ето защо на 26 декември 1976 г. двамата изследователи се срещат в дома на Лий и решават да създадат телевизионно шоу. Първоначално то се казва „Човек в космоса“, но накрая е преименувано на „Космос: Лично пътуване“, а хората обичайно го знаят просто като „Космос“. Към средата на 80-те Джентри Лий ръководи мисии в Лабораторията за реактивно движение на НАСА и работи по редица космически проекти. Неговата репутация на брилянтен космически инженер привлича вниманието на писателя Артър Кларк и неговите издатели. По това време Кларк вече има славата на легендарен научно-фантастичен автор, благодарение на неговите книги „2001: Космическа одисея“ (издадена през 1968 г.) и „Среща с Рама“ (издадена през 1973 г.). От тях „Среща с Рама“ печели престижните награди Хюго и Небюла. Идеята на издателите е да създадат реалистична в научно отношение фантастика и като част от този замисъл Артър Кларк и Джентри Лий пишат първия си роман „Люлка“. Романът „Среща с Рама“, най-успешната самостоятелна книга на Кларк, обаче създава същински главоболия на писателя. Налице е огромен читателски интерес да разберат как ще се развие историята. „Среща с Рама“ е замислена като космическа мистерия – гигантски извънземен космически кораб (на име „Рама“) навлиза в Слънчевата система, към него е изпратена експедиция, но учените не успяват да научат почти нищо за него и накрая „Рама“ напуска системата. Идеята на Кларк е да остави романа с отворен финал и едно запомнящо се изречение: „Рамианите правят всичко по три пъти“. Посланието на писателя е, че Вселената е обширна и до голяма степен непознаваема. Но читателите настояват за продължение. В течение на години Артър Кларк отказва, защото знае, че това ще разруши мистерията и замисъла на неговата книга. Най-сетне, след дълго убеждаване от страна на фенове и издатели, той се съгласява на продължение, но само ако то бъде написано в съавторство. Съавтор на Кларк става Джентри Лий. Така се появяват „Рама 2“, „Градината на Рама“ и „Рама се разкрива“. Но макар че на кориците на тези книги присъства като първи автор и с големи букви името на Артър Кларк и под него с по-малки букви това на Джентри Лий, и трите продължения са писани основно от Джентри Лий, докато Кларк е консултат и дава някои идеи (това е потвърдено от самия Кларк). Реакцията към продълженията не е еднозначна. Критици и фенове се съгласяват за едно: стилът на оригиналния роман „Среща с Рама“ и този на продълженията не е един и същ. Като писател Артър Кларк поставя на предно място в книгите си космическите перспективи и научните идеи. Човешките отношения рядко влизат във фокус. Това е класическа, „твърда“ научна фантастика. Но Джентри Лий поставя акцент върху междуличностните конфликти, сложността на индивидуалните характери и моралните дилеми. Така продълженията на „Рама“ вече излизат от жанра на космическата мистерия и се превръщат в психологическа драма. Именно това не се харесва от голяма част от читателите, което се отразява в множество негативни ревюта в Goodreads и Reddit. Много от коментиращите определят Джентри Лий като слаб писател. Но дори и това да е вярно, никой не може да отрече, че е брилянтен инженер, който е работил по истински космически мисии. През 90-те години кариерата на Лий продължава да е блестяща. Той помага за осъществяването на мисията „Марс Патфайндър“, която е изстреляна през 1996 г. и през 1997 г. кулминира с успешно кацане и спускане на първия в историята марсоход на Червената планета. Лий работи и по мисията „Дийп Спейс 1“ – авангардна мисия, чиято основна цел е да демонстрира работоспособността на йонен двигател и приложимостта на автономната навигация. През 1999 г. мисията посещава астероида 9969 Браил, а през 2001 г. – кометата Борели. През новото хилядолетие Джентри Лий продължава да дава експертна помощ и на други космически проекти. Той е съдействал за кацанията на марсианските мисии „Спирит“ и „Опортюнити“ (2004 г.), „Феникс“ (2008 г.), „Кюриосити“ (2012 г. – досега) и „Пърсъвиърънс“ (2021 г. – досега). Наистина – това е блестяща кариера, на която Лий сложи край на 10 март. А за нас остава да пожелаем на ветерана спокойни старини и дълъг живот. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/12/legendary-gentry-lee-retires-from-nasa/

Китай потвърди, че се отправя към Южния полюс на Луната през тази година На илюстрацията: мисията „Чанг’e 7“ в орбита около Луната. Photo credit : CCTV/Inside Outer Space screengrab 12 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Китайските медии потвърдиха, че изстрелването на амбициозната роботизирана мисия „Чанг’e 7“, която първа трябва да потърси директно вода на Южния полюс на Луната, остава насрочено за тази година. Както пише Ленърд Дейвид за своя сайт, това е изключително комплексна мисия, която се състои от множество компоненти: релеен спътник, орбитален апарат, спускаем модул, луноход и „хопър“ – подскачащо устройство, което може да се придвижва от едно на друго място. Именно този „хопър“ ще навлезе сред един от вечнозатъмнените кратери на Луната, до дъното на който никога не достигат слънчеви лъчи. Там може да има залежи на воден лед. Междувременно изследователите от Института по технологии в Харбин провеждат лабораторни тестове, които целят да подпомогнат мисията „Чанг’e 7“. Създаден е специален материал, който симулира грунда на Южния полюс. Впоследствие ще бъде симулирано и присъствието на лед в условията на вакуум и суровите температури, които падат до -240oC. Напомням на читателите, че лунният Южен полюс остава недоизследван и до днешна дата. Макар че индийците се хвалят, че са първата страна, кацнали там, това не е съвсем вярно – тяхната мисия „Чандраян-3“ успешно кацна на 69.37° южна ширина. Може да се каже условно, че това е разширеният южен полярен регион на Луната, но е далеч от най-интересните в научно отношение места – т.е. вечнозатъмнените кратери. Американската комерсиална мисия „Атина“ на Интуитив Машинс кацна много по-близо до Южния полюс на Луната миналата година (84.79° южна ширина). За съжаление обаче спускаемият апарат се преобърна и бяха заснети само една-две снимки (вж. горе), като научната програма не бе изпълнена. Сега китайците имат реален шанс да изпреварят целия останал свят в научните изследвания. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/12/china-moon-mission/

УСПЕХ: Частната американска ракета Алфа на фирмата Файърфлай се върна в експлоатация! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Sean Parker/Firefly Aerospace 12 март 2026 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Днес орбиталната ракета „Алфа“, създадена от американската фирма Файърфлай Аероспейс, се завърна успешно в експлоатация 10 месеца след предходния провал! Това е страхотна новина на фона на продължаващия монопол от страна на СпейсЕкс. Подобно на множество други разработчици на ракети, Файърфлай премина през сериозни перипетии и дългогодишни забавяния. Дебютът на „Алфа“ бе през септември 2021 г. – тогава един от двигателите на първата степен отказа 15 секунди след началото на мисията, което доведе до цялостно прекратяване на полета на втората минута. На 1-ви октомври 2022 г. бе проведено второто изстрелване, като тогава ракетата достигна орбита, но по-ниска от очакваното. Спътниците навлязоха в земната атмосфера седмица по-късно и изгоряха. След още една година, на 15 септември 2023 г., „Алфа“ постигна цялостен успех, но два месеца по-късно, през декември, сценарият от 2022 г. с достигането на по-ниска орбита се повтори . На 4-ти юли 2024 г. пак имаше цялостен успех и изглеждаше, че най-лошото е зад гърба на фирмата. Но на 25-ти април 2025 г. „Алфа“ претърпя пълен провал поради проблем по време на разделянето на степените – първата степен избухна, отнасяйки със себе си двигателя на втората степен и така орбита не бе достигната. През август Файърфлай Аероспейс обяви, че причината за провала е установена – прегряване на първата степен заради по-различния профил на мисията в сравнение с предходните изстрелвания. Ракетата трябваше да се върне в експлоатация през септември, но същият този месец настъпи още една авария, този път в наземни условия: първа степен на „Алфа“ експлодира на стенд заради замърсяване на горивопроводите. Изумително е, че Файърфлай Аероспейс успя да се съвземе толкова бързо след миналогодишните перипетии и днес сполучи да проведе напълно успешен полет! Но нека не забравяме – фирмата е изключително сериозна и има успехи в други области. През март миналата година построеният от нея спускаем апарат „Блу Гоуст“ постигна напълно успешно меко кацане на Луната. Към днешна дата Файърфлай Аероспейс остава единствената фирма в световен мащаб, постигнала безпроблемно прилуняване. След днешното благополучно изстрелване, което бе проведено в 02:50 ч. българско време, в орбита бе позициониран демонстрационен спътник на Локхийд Мартин. Това бе последният полет на „Алфа“ в конфигурация Блок 1. Следващата мисия, насрочена по-късно за годината, ще е първата за ракетата в конфигурация Блок 2. Понастоящем първата степен на „Алфа“ е дълга 18.4 метра, а втората – 6.0 метра. Блок 2 ще удължи първата степен до 20.1 метра и втората до 6.2 метра. Понастоящем товароподемността на „Блок 1“ е 1 030 килограма товар до орбита. Фирмата не е оповестила колко ще се вдигне товароподемността с „Блок 2“, но може да предположим, че ще е от порядъка на 1 100 – 1 200 килограма. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/12/firefly-alpha-returns-to-flight/

Първата ракета Супер Хеви от т.нар. Трети вариант достигна до Площадка №2 на базата Старбейз! На снимката: най-новият „Старшип“ по време на изпитания. Photo credit : SpaceX 9 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Програмата на СпейсЕкс „Старшип“ достигна до преломен етап, след като първата ракета „Супер Хеви“ от най-новия „Вариант №3“ беше изведена на новата „Площадка №2“ на базата „Старбейз“. С това окончателните предполетни изпитания могат да започнат! Междувременно горният компонент от системата, изделието „Шип 39“, което представлява първият готов за полет „Старшип“ от „Вариант №3“, завърши своята изпитателна кампания в „Маси“, където бе подложен на криогенни тестове. Дебютното изстрелване на „Вариант №3“ наближава! Новата „Площадка №2“ представлява критично важен етап от разширяването на космодрума „Старбейз“ в Тексас. Подобно на самите ракети, площадките на СпейсЕкс също търпят итерация и постоянно развитие. Така „Площадка №2“ не е точно копие на „Площадка №1“. Тя притежава подобрена система за рециклиране на водата – напомням, че при изстрелването на „Старшип“ се изливат тонове вода за предпазване на стартовия комплекс и околните структури от вибрациите, акустичната енергия и екстремната горещина. На „Площадка №2“ са монтирани нови картерни помпи, които събират водата от огневата яма (още една разлика в сравнение с „Площадка №1“, където се използваха стоманени плочи вместо класическа яма). Сега тази система от затворен цикъл позволява бързо рестартиране на предстартовите изпитания, без да се налага да се чака повторно пълненене на резервоарите. На 17-ти февруари водната система на „Площадка №2“ бе изпитана за пръв път. Същевременно месец февруари беше изключително натоварен не само откъм изпитания на стартовия комплекс, но също така и откъм предстартовата подготовка както на „Супер Хеви“ (изделието „Бустър 19“), така и на самия „Старшип“ (иззделието „Шип 39“), които преминаха разширена тестова кампания в „Маси“. За тези от вас, които не са запознати как протича подготовката на „Старшип“, напомням накратко: производството на ракетите и на космическите кораби се провежда в съоръжението „Звездна фабрика“ (на англ. „Старфактъри“). Там суровините се превръщат в летателни апарати, като ракетите „Супер Хеви“ се сглобяват в т.нар. „Мега Бей 1“, докато горните степени „Старшип“ се асемблират в „Мега Бей 2“. Щом даделно летателно изделие бъде завършено, то бива прехвърлено в „Маси“ – там то бива напълнено с течен кислород и метан (т.нар. криогенно изпитание), за да се валидира неговия структурен интегритет. Тоест, да се знае, че е издръжливо и няма да гръмне. Ако тези изпитания бъдат преминати успешно, изделието се връща обратно в съответния „Мега Бей“. Там „Супер Хеви“-тата и „Старшип“-овете биват оборудвани с двигатели. Важно е да се уточни, че ракетите и корабите не преминават през криогенните изпитания с монтирани двигатели – така самите двигатели биват запазвани, ако настъпи някакъв проблем и ракетата гръмне. Което понякога се случва. След като изпитанията в „Маси“ биват преминати, ракетата и корабът биват транспортирани поотделно до стартовата площадка (в настоящия случай „Площадка №2“) – там те биват скачвани един към друг и изстрелвани. Но преди това се организират последните тестове, които включват репетиция на обратното броене и статични огневи изпитания. В конкретния случай първият „Супер Хеви“ от най-новия „Вариант №3“, т.е. изделието „Бустър №19“, е преминало през криогенните изпитания в „Маси“ и е готово за статично огнево изпитание на „Площадка №2“. Наблюдателите на базата „Старбейз“ докладваха, че понастоящем към него са монтирани само 9 двигателя, вместо нужните 33 за полет. Все пак това е първото изделие, при което двигателите са от новата итерация „Раптор №3“. Това е сериозен ъпгрейд в сравнение с предните две итерации – тягата на „Раптор №1“ бе 1 814 kN, на „Раптор №2“ – 2 256 kN, а сега на „Раптор №3“ е 2 746 kN. Тъй като предстои първата предстартова подготовка на „Вариант №3“, не очаквайте всичко да мине гладко – може да възникнат проблеми с двигателите, които очакват тяхното заменяне. „Вариант №3“ представлява сериозен ъпгрейд на системата „Старшип“ – ако товароподемността на вече пенсионирания първи вариант бе около 60 тона до орбита, а на втория (също пенсиониран) – около 100 тона до орбита, то третият вариант е с товароподемност 150 тона до орбита. Именно този вариант се очакваше да стигне до Марс – но сега, с оглед на разгарящата се космическа надпревара между САЩ и Китай, целта вече е Луната. Според Илон Мъск дебютното изстрелване на първия „Старшип“ от „Вариант №3“ може да е факт до четири седмици. Разбира се, това е оптимистичен график. Оглеждайте се кога ще приключат статичните огневи изпитания – едва след успешен техен завършек ще бъде зададена конкретна дата за полет. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/09/first-superheavy-v3-reaches-launch-pad/

Първият частен космически телескоп направи първите си наблюдения! Първите данни от новия частен космически телескоп „Моув“. Image credit : ESA/Blue Skies Space 6 март 2026 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Макар че комерсиалният сектор от години участва дейно в космическото развитие, създавайки телекомуникационни спътници и сателити за наблюдения на Земята, досега астрономическите наблюдения от космоса се провеждаха само от държавни агенции. Но това се променя – на 29 ноември ракета на СпейсЕкс изстреля европейския частен телескоп „Моув“. Сега екипът представи официално първите научни данни от него! Напомням на читателите, че „Моув“ е собственост на британско-италианската фирма Дийп Блу Спейс. Важно е да се подчертае, че макар и телескопът да е частен, той все пак е спонсориран посредством грант, осигурен от Европейския съюз (съобразно инициативата Хоризонт Европа), като на страниците на Европейската комисия се съобщава, че ще доведе до голям напредък за европейската наука благодарение на партньорството между водещи институции в региона – в това число унгарския микроспътников производител C3S, нидерландската фирма ISISPACE и британския университет Кент. „Моув“ е 13-сантиметров космически телескоп, помещаван в корпуса на 16-U спътникова платформа, като основната му научна задача е да изучава мощните звездни изригвания в ултравиолетовия диапазон на електромагнитния спектър. Към този момент тези изригвания не са достатъчно добре проучени, а това е важно, за да могат изследователите да разберат какво е тяхното влияние върху извънслънчевите планети и съответно дали те повлияват на техния потенциал да бъдат обитаеми. След няколкоседмични проверки на научната апаратура на „Моув“, на 9-ти февруари телескопът насочи взора си към известната звезда Алкаид в съзвездието Голяма мечка. Звездата е много по-гореща от нашето Слънце, изключително ярка именно в ултравиолетовия диапазон, т.е. представлява подходящ тестов обект за възможностите на „Моув“. Резултатът от наблюденията е представен на показаната по-горе графика. Според информацията, публикувана на сайта Space.com, бъдещето пред комерсиалната космическа астрономия се очертава да е добро. Марсел Тесений, изпълнителният директор на фирмата Дийп Блу Спейс, обаче смята, че тя винаги ще стои в сянката на правителствено-финансираните космически мисии, които разширяват пределите на технологичните възможности на човечеството. Но всички знаем колко бавно се разработват тези държавни космически телескопи. От друга страна частният сектор може да стъпи върху вече утвърдените технологии и да ги използва по нов начин. Така например, докато инженерите конструираха телескопа „Джеймс Уеб“ в продължение на четвърт век, „Моув“ бе направен само за три години! Това не е и единственият космически телескоп, проектиран от Дийп Блу Спейс. През 2027 г. очакваме изстрелването на „Туинкъл“ – специализирана мисия, която ще изследва спектралните характеристики на извънслънчевите планети, а също така ще изучава кометите и астероидите в Слънчевата система. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/06/private-space-telescope-first-light/

Японската частна ракета Кайрос се провали за трети пореден път Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Space One 5 март 2026 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 05:10 ч. бе проведено третото изстрелване на ракетата „Кайрос“, създадена от японската комерсиална компания Спейс Уан. И за трети пореден път ракетата претърпя провал. Подобен развой е напълно очакван за една млада космическа компания и не е задължително да е определящ за цялостната ѝ успеваемост. СпейсЕкс преживя три поредни провала на малката си ракета „Фалкън 1“ през 2006, 2007 и 2008 година. Фирмата успя на четвъртия път, а днес е водещ космически превозвач, провеждащ по едно изстрелване на всеки един-два дни. Това обаче не променя факта, че инвеститорите, сред които присъства и известният японски гигант Canon, могат да поставят под съмнение бъдещето на Спейс Уан. Отделно японската космонавтика се намира в криза, която е също толкова сериозна, колкото беше тази на европейската космонавтика през 2022-2023 година. През декември голямата ракета „Ейч 3“ не успя да изведе спътник заради проблем с механизма за отделяне на обтекателя. По-малката ракета „Епсилон“ претърпя съкрушителен провал още през октомври 2022 г. и от тогава досега не се е върнала в експлоатация. Ето защо Японската космическа агенция (JAXA) се принуди да резервира два полета на американски ракети „Електрон“, собственост на Рокет Лаб, за да може да поддържа полетите на космическите си мисии. Неуспехите на японските ракети оказват натиск върху цялата програма – по-късно през 2026 г. Япония трябва да изстреля мисията „MMX“ до марсианската луна Фобос, за да вземе проби от нея и да ги върне на Земята, а сега не е ясно доколко ще е реалистично изстрелването да бъде осъществено в срок. Що се касае конкретно до „Кайрос“, първото изстрелване на ракетата, през март 2024 г., приключи секунди след запалването на двигателя на първата степен с мощна експлозия. При вторият полет през декември 2024 г. ракетата загуби контрол върху управлението минута и половина след началото на мисията. Днес зрителите в близост до космодрума забелязаха, че експлозията е настъпила на 70-тата секунда, а по-късно екипът на фирмата потвърди, че тя е резултат от умишлено задействане на системата за аварийно прекратяване на полета „след установяване, че постигането на успех ще е трудно“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/05/kairos-third-failure-in-a-row/

НАСА поправи ракетата Спейс Лонч Систъм за мисията Артемис 2 Горната степен на „Спейс Лонч Систъм“. Photo credit : NASA 4 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес НАСА обяви, че проблемът, който попречи на мисията „Артемис 2“ да излети през този месец, е вече отстранен. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще бъде изкарана на стартовата площадка отново за евентуален опит за изстрелване през април. Както съобщава НАСА, проблемът е бил съвсем дребен – уплътнение, което се е отместило и е задръстило тръбопроводите, които подават хелий към ракетата от наземните системи. Екипите анализират причината за този дефект и ще предприемат мерки, за да предотвратят повторното му възникване. Защо такава дреболия води до едномесечно отлагане, вместо проблемът с уплътнението да бъде разрешен на стартовата площадка? По принцип много от историческите и съвременните системи за изстрелване на ракети притежават мобилни и многоетажни платформи, които позволяват на техниците да ги обслужват, докато са на стартовата площадка. Ракетата „Сатурн 5“, която е извеждала пилотираните кораби към „Луната“ през 60-те и 70-те години, също е притежавала мноегажна мобилна кула: Но понеже днес НАСА не разполага с финансирането от 60-те (около 0.5% от днешния федерален бюджет спрямо 4-5% по време на лунната надпревара), понеже на НАСА бе изрично заповядано да рециклира и използва хардуера от космическите совалки (за да пази работни места), понеже така и не се очакваше „Спейс Лонч Систъм“ да лети често – такава кула никога не бе построена. Това практически гарантира, че всеки дребен проблем, който възникне на труднодостъпна локация, гарантира демонтирането на ракетата и връщането ѝ в хангара, понеже единствено там има многоетажна конструкция. Преди предишното изстрелване на „Спейс Лонч Систъм“ – с мисията „Артемис 1“ през 2022 г., ракетата трябваше да бъде върната в хангара общо три пъти, два пъти по технически причини и веднъж, за да бъде защитена от ураган. Така полетът, вместо да бъде осъществен през пролетта, стана факт през късната есен. Има и още нещо – честото връщане на ракетата в хангара и повторното ѝ извеждане е съпроводено от вибрации и сътресения, които създават допълнителен риск уплътненията да се разхлабят, да има нови течове, задръствания, които да вкарат предстартовата подготовка в цял цикъл от ремонти и безкрайни отлагания. В космическите среди често пъти се говори и повтаря като мантра, че „космосът е труден“. Да, космосът е труден – но когато зависиш от капризите на политиците и пестиш от компоненти, от които не трябва да пестиш, той става още по-труден. Ето – това е причината защо през 60-те години е било по-лесно да се лети до Луната, отколкото е възможно днес. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/04/nasa-repairs-sls/

Русия вероятно няма да поправи площадката за Союз в срок На кадъра: техници работят по възстановяването на Площадка №31 на Байконур. Фото: Роскосмос 3 март 2026 г. 12:10 ч. Светослав Александров. Роскосмос се похвали, че единствената стартова площадка на космодрума Байконур за товарни кораби „Прогрес“ и пилотирани „Союз“ е напълно възстановена. Това позволява следващото изстрелване, т.е. на кораба „Прогрес МС-33“, да се осъществи в срок на 22-ри март. Напомням на читателите, че по време на изстрелването на пилотирания кораб „Союз МС-28“ в края на ноември, мобилната платформа, намираща се под ракетата, рухна в огневата яма. Както се съобщава на страниците на Роскосмос, през зимните месеци над 150 работника трябваше да ремонтират Площадка №31 в рамките на рекордно кратък срок. Най-сложната задача представляваше монтажа на няколко елемента на мобилната кула, които са дълги 19 метра и тежат 17 тона. Наложило се е да бъдат прехвърлени през огневата яма, което изисквало създаването на специална методика. Успешният ремонт ще е повод мнозина да си отдъхнат, тъй като аварията на площадката представляваше най-голямата заплаха за съществуването на Международната космическа станция от началото на нейната експлоатация. Макар че превозът на провизии и астронавти към МКС може да се осъществява както с руски („Прогрес“ и „Союз“), така и с американски космически кораби („Драгън“ на СпейсЕкс), има някои дейности по поддръжката на станцията, които могат да се извършват само от руснаците. Става въпрос най-вече за десатурацията на жироскопите, за която е необходима двигателната система откъм руския сегмент – а презареждането ѝ с гориво може да бъде осъществявана единствено с руски товарни кораби „Прогрес“, но не и с „Драгън“ – руските и американските системи на МКС не са стандартизирани една спрямо друга и съответно са несъвместими. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/03/baykonur-pad-repaired/