SAlexandrov

Индия отложи изстрелването на първия си пилотиран кораб за 2027 г. Космическият кораб на Индия „Гаганян“. Photo credit : ISRO 9 май 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера Индия обяви поредните си отлагания в сферата на пилотираната космическа програма. Сега дебютният полет на кораба „Гаганян“ с астронавти на борда се очаква за не по-рано от 2027-ма година. Причината за това отлагане се дължи на факта, че има забавяния в осъществяването на безпилотните изпитателни полети. „Гаганян“ трябва да полети до орбита безупречно, в безпилотен режим, общо три пъти, преди космическата агенция на Индия (ISRO) да се осмели да изпрати човек с него. Към днешна дата дебютният роботизиран орбитален полет е плануван за последната четвърт на годината, а другите две безпилотни мисии трябва да са факт през 2026-та. Вероятно тези забавяния няма да са окончателни – нищо чудно да не станем свидетели на дебютен безпилотен полет на „Гаганян“ през настоящата година изобщо. Тук е уместно да напомня известния Закон на Бъргър. Измислен от авторитетния космически журналист Ерик Бъргър от Арс Текника, законът гласи: „Ако полетът на дадена ракета е насрочен за последната четвъртина на годината и дотогава остават шест или повече месеца, изстрелването ще бъде отложено за следващата година“. Ще следим внимателно дали „Гаганян“ няма да наруши закона. Когато корабът най-накрая дебютира в безпилотен режим, на борда му ще полети човекоподобен робот с женско лице на име Виомитра. Важно е да подчертая, че независимо от отлаганията на „Гаганян“, извън всякакво съмнение е, че четвъртата държава, която ще изстреля самостоятелно човек в космоса след СССР, САЩ и Китай, ще е Индия. Това е така, защото нито една друга държава няма пилотиран космически кораб в толкова напреднал етап на разработка, а Европейската космическа агенция, Япония и Южна Корея даже нямат наченки на планове за самостоятелни пилотирани програми. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/09/gaganyaan-delayed/

УСПЕХ: Комерсиалната мисия Хакуто-Р пристигна в орбита около Луната! На илюстрацията: „Хакуто-Р“ в окололунна орбита. Image credit : ispace 7 май 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес международната лунна изследователска компания айспейс обяви, че роботизираната мисия „Хакуто-Р“ с европейския луноход „Тенашъс“ пристигна успешно в орбита около Луната! Това бе важна стъпка преди предстоящото кацане. Според фирмата маневрата за влизане в окололунна орбита е била проведена снощи в 23:41 ч. българско време. Двигателят на спускаемия апарат, който носи името „Ресилиънс“, се е запалил и е работил в продължение на девет минути – за най-дълго време от началото на мисията. Понастоящем апаратът поддържа стабилна височина над лунната повърхност, като през следващите дни и седмици ще бъдат проведени допълнителни маневри за корекция на орбитата. Кацането остава насрочено за не по-рано от 5-ти юни. „Хакуто-Р“ престоя повече от два месеца в дълбокия космос – пространството отвъд системата Земя-Луна, като мисията се отправи на разстояние 1.1 милиона километра от Земята. Това е така, защото след изстрелването ѝ на 15-ти януари с ракета на „Фалкън 9“, мисията започна да пътува по икономична, енергоефективна траектория без излишен преразход на гориво. Ето защо „Хакуто-Р“ пристига по-късно в сравнение с мисията на Файърфлай „Блу Гоуст“, която бе изстреляна споделено със същата ракета, но кацна на Луната преди повече от два месеца, на 2-ри март. Напомням на читателите, че фирмата айспейс, построила „Хакуто-Р“, е международна компания със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Бордовият луноход „Тенашъс“ е построен от европейската дъщерна структура айспейс-Европа съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Американската дъщерна структура айспейс-САЩ си партнира с Дрейпър за доставката на полезни товари на Луната в рамките на програмата на НАСА „Клипс“ (CLPS), в това число на научни прибори на обратната ѝ страна през 2026 година. Така че, ако предстоящото лунно кацане бъде успешно, НАСА ще разполага с още един комерсиален превозвач, освен Файърфлай (с досега успешно кацналата мисия „Блу Гоуст“) и Интуитив Машинс (чиито две мисии „Одисей“ и „Атина“ се прилуниха през 2024 и 2025 г., макар и да се преобърнаха). Задачата на европейския луноход „Тенашъс“ е да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенци. „Хакуто-Р“ превозва и експеримент, поръчан от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/07/hakuto-r-arrives-lunar-orbit/

Комерсиалната мисия Хакуто-Р ще пристигне в орбита около Луната на 7-ми май Снимка на Луната, заснета от „Хакуто-Р“ по време на сближение с естествения ни спътник в средата на февруари. Photo credit : ispace 6 май 2025 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Утре, на 7-ми май, комерсиалната мисия „Хакуто-Р“, построена от международната фирма айспейс, ще пристигне в орбита около Луната. Заедно с нея в окололунна орбита ще пристигне и „Тенашъс“ – първият луноход, построен в Европа! Напомням на читателите, че мисията „Хакуто-Р“ бе изстреляна на 15-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ – абсолютно същата ракета, с която бе изстреляна и мисията на американската фирма Файърфлай „Блу Гоуст“! Но докато „Блу Гоуст“ кацна на Луната успешно още на 2-ри март и отдавна приключи своята научна дейност, то „Хакуто-Р“ пътуваше по бавна, енергоефективна траектория, която отведе спускаемия апарат на разстояние 1.1 милиона километра от Земята, преди отново той да се завърне в околностите на системата Земя-Луна. Всичко това доказва колко различни са новите комерсиални мисии. Фирмата айспейс, построила „Хакуто-Р“, е международна компания със седалище в Токио и дъщерни организации в Япония, САЩ и Европа. Бордовият луноход „Тенашъс“ е построен от европейската дъщерна структура айспейс-Европа съобразно споразумение с космическата агенция на Люксембург и Европейската космическа агенция. Американската дъщерна структура айспейс-САЩ си партнира с Дрейпър за доставката на полезни товари на Луната в рамките на програмата на НАСА „Клипс“ (CLPS), в това число на научни прибори на обратната ѝ страна през 2026 година. Така че, ако предстоящото лунно кацане бъде успешно, НАСА ще разполага с още един комерсиален превозвач, освен Файърфлай (с досега успешно кацналата мисия „Блу Гоуст“) и Интуитив Машинс (чиито две мисии „Одисей“ и „Атина“ се прилуниха през 2024 и 2025 г., макар и да се преобърнаха). Задачата на европейския луноход „Тенашъс“ е да събере проби от грунда, след което собствеността им ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съгласно споразумение, сключено с американската космическа агенци. „Хакуто-Р“ превозва и експеримент, поръчан от японската фирма Euglena Co, която е специализирана в това да произвежда хранителни продукти и козметика от микроводорасли от р. Euglena. В случая водораслите ще бъдат отгледани на лунната повърхност в специален култивационен модул, като задачата е да се провери дали по този начин може да бъде осигурявана храна за астронавтите. Кацането е насрочено за 5-ти юни в 22:24 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/06/hakuto-r-set-to-arrive-moon/

Проектобюджетът на Тръмп за НАСА: Доброто, лошото и отвратителното 4 май 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 2-ри май Белият дом представи официално своя проектобюджет за фискалната 2026-та година и какви средства се предвиждат да бъдат връчени на федералните агенции. Конкретно за НАСА, проектобюджетът наистина предвижда цялостно орязване на финансите за агенцията с 25%, както съобщих преди, но вече разполагаме с повече информация какви средства ще бъдат дадени по пера. В тази статия ще разгледам кои са добрите, лошите и отвратителните елементи на проектобюджета. Доброто: повече пари за пилотирани полети до Луната и Марс Единствената добра новина откъм финансово отношение според проектобюджета на Тръмп е, че пилотираната космическа програма ще получи с $647 милиона повече в сравнение с фискалната 2025 г. – с уточнението, че тази пилотирана програма трябва да бъде насочена единствено към завръщането на Луната и изстрелването на пилотирани мисии към Марс. Общо $7 милиарда ще бъдат осигурени за лунни полети, а $1 милиард представлява специална инвестиция за програми, свързани с усвояването на Червената планета. Като добра новина може да окачествим и продължаването на работата по ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ единствено за предстоящите мисии „Артемис 2“ и „Артемис 3“. Благодарение на първата мисия астронавти ще обиколят Луната, а благодарение на втората – ще кацнат на нея. Така, благодарение на тези остарели технологии, САЩ ще се завърнат на Луната преди Китай. Но след „Артемис 3“ ракетата „Спейс Лонч Систъм“ най-после ще бъде пенсионирана в полза на по-евтини комерсиални носители. В проектобюджета е конкретизирано, че „Спейс Лонч Систъм“ е „очевидно скъпа и отлагана“. Това са най-острите думи, отправяни към тази ракета от политическо представителство – и най-накрая бе изречена истината на политическо ниво, че царят е гол. За това, че „Спейс Лонч Систъм“ е излишна ракета, която лети рядко за непосилно висока сума, експертите говорят близо 15 години. Най-сетне нейният край идва. Лошото: САЩ се отдръпва от Международната космическа станция, както и от бъдещата окололунна станция „Гейтуей“. На фона на повечето пари за пилотирани полети до Луната и Марс, бюджетът по програмата на Международната космическа станция ще бъде орязан. МКС ще получи с $508 милиона по-малко в сравнение с фискалната 2025-та година. Това означава, че постоянният ѝ екипаж ще бъде съкратен, а товарните и пилотирани кораби ще летят по-рядко. Преустановява се и работата по окололунната станция „Гейтуей“. Това ще е тежък удар най-вече за Европейската космическа агенция, както и останалите партньори на САЩ, които са произвели модулите за станцията. Тук е оставена вратичка – има „възможности за преформулиране на произведените компоненти при използването им за други мисии“, а „международните партньори ще бъдат поканени да се присъединят към тези обновени усилия“. И все пак изводите за европейската космическа индустрия би следвало да са ясни – ако Европа не иска да е зависима от капризите на американските политики, тя трябва да се преориентира към повече самостоятелни проекти. Отвратителното: най-тежките орязвания са в сферата на научните дейности Разходите за космически изследвания ще бъдат съкратени с $2.265 милиарда, а за науките за изучаването на Земята (тук са критичните изследвания, свързани с глобалното затопляне) – с $1.161 милиарда. Може би най-съществената новина е, че официално се преустановява работата по роботизираната мисия, която трябва да превози проби от Марс към Земята – според проектобюджета на Тръмп тази задача трябва да бъде реализирана от пилотирана експедиция. Проектобюджетът определя спътниците за климатичен мониторинг като „нископриоритетни“. Мисията „Ландсат Некс“, която се очакваше да лети в края на 2030 или в началото на 2031 г., трябва да бъде реструктурирана. Напълно се елиминира перото „зелена авиация“ заради връзката ѝ с глобалното затопляне. Орязва се портфолиото за космически технологии с 50% във връзка с „провалените проекти за придвижване в космоса“, без да се конкретизира кои са те, както и тези програми (отново без да се конкретизира), които „не са нужни на НАСА или са по-подходящи за изследователската и развойната дейност на частните компании“. Важно е да се подчертае – този документ представлява единствено проектобюджет и не е окончателен. Финалният бюджет на агенцията ще бъде утвърден от Конгреса. Има огромна вероятност предложените мерки да срещнат сериозна опозиция и да бъдат отменени от конгресмените – и то точно тези, предвиждащи орязването на научните програми и на Международната космическа станция. Напомням, че по време на първия мандат на Тръмп по този начин бяха отменени предложенията му за орязване на климатичните мисии. Но целият процес ще протича бавно и ще отнеме месеци, докато Тръмп и двете камари на Конгреса постигнат нужния компромис. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/04/trump-good-bad-and-ugly/

Нови проучвания поставиха под съмнение наличието на биопризнака диметил сулфид в атмосферата на планетата K2−18b Илюстрация на планетата K2-18 b. Отново подчертавам – това е илюстрация, а не реална снимка. Photo credit : ESA 1 май 2025 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни медиите гръмнаха с новината, че в атмосферата на извънслънчевата планета K2-18b е открито веществото диметил сулфид, което на Земята е продукт от вторичния метаболизъм от морските водорасли и поради това се счита за потенциален биопризнак при търсенето на извънземен живот. Публикуваните научни статии от последните няколко дни обаче сериозно оспорват това откритие. Както вече писах на страниците на КОСМОС БГ, характеризирането на атмосферите на извънслънчевите планети (т.нар. екзопланети) е сложен процес. Напомням, че най-мощният прибор за тяхното изучаване е изстреляният през 2021 г. космически телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“. Но даже той не разполага с нужната разделителна способност, за да фотографира K2-18b. Директното заснемане на извънслънчеви планети е трудно и обикновено е постижимо само за тези от тях, които са големи и млади, скоро след тяхното формиране – т.е. не са изстинали, още са горещи и са негостоприемни за живота. В останалите случаи, както е този със K2-18b, планетите са открити посредством косвени методи, а за техните характеристики съдим на базата на спектри, които учените получават, докато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда. Но както подчертава научeн екип с водещ автор Уелбанкс (Welbanks et al, 2025) в нова статия, чийто препринт е качен в ArXiv вчера, на 30-ти април, тези спектри се намират на границите на постижимото отношение сигнал-към-шум. Тъй като липсват ясни, статистически значими характеристики, учените обикновено съчетават атмосферни модели със статистически методи, с които целят да отсеят слабите сигнали сред данните и да направят заключения. През последните години изследователите приеха Бейсовото моделно сравнение за стандартен метод при определянето на съдържанието на химичните вещества на екзопланетните и процесите, протичащи в атмосферите. Уелбанкс и колектив доказват в своята статия, че Бейсовото моделно сравнение не винаги е достатъчно надеждно. Когато няма доказателства, че съществуващите модели отразяват добре реалността, Бейсовото сравнение просто изважда наяве кой модел е неадекватен в най-малка степен, но това не означава непременно, че придържането към този модел гарантира правилна интерпретация на данните. И обратното, когато всички налични модели описват спектъра по удовлетворителен начин, предпочитанието към единия от тях не води до отхвърлянето на другия. Така че, когато се разчита на Бейсово сравнение, особено при отсъствието на достатъчно данни, се стига до противоречиви интерпретации – и екипът използва спектъра на планетата K2-18b, за да демонстрира нагледно това. При анализа на трансмисионния спектъра на K2-18b в диапазона 1.1–1.8 µm от космическия телескоп „Хъбъл“, на него се различава характеристика при 1.4 µm, която първоначално е разтълкувана като показател за водни молекули. Четири независими анализа, всичките от тях разчитащи на Бейсовото моделно сравнение, стигат до заключението, че наистина става въпрос за H2O със статистическа значимост 3.9σ, 3.6σ и 3.3 σ. Така излиза, че вероятността в екзопланетната атмосфера да има вода възлиза на повече от 99.7%. Впоследствие обаче се появява проучване, според което модел, включващ метан като доминантен абсорбер, а не вода, също добре обяснява данните. Наблюденията от телескопа „Джеймс Уеб“, които обхващат по-голям спектрален диапазон (0.9 до 5.2 µm), водят до заключения, че наистина става въпрос за метанова абсорбция със значимост 4–5σ без сериозни признаци за вода. Оказва се, че предишните тълкувания са били повлияни от две точки данни в синия край от спектъра на „Хъбъл“, а при един от предходните модели изобщо не е била включена абсорбцията на метана. Екипът също така решава да изпробва модел с 21 химични вещества, които са подбрани на базата на теоретични изчисления, наблюдения на атмосферите на планетите в Слънчевата система и предишни наблюдения на K2-18b. Сред тях са включени и газовете диметил сулфид и диметил дисулфид, за които се твърди, че са намерени в атмосферата на тази планета. Учените подчертават, че този модел приема за постулат, че няма други газове на K2-18b и всякакви направени изводи трябва да се тълкуват в тази рамка. И оттук веднага тръгват проблемите. Съществуват вещества, които не са включени сред тези 21 и те биха могли да се впишат сред обхвата, наблюдаван от „Джеймс Уеб“. Някои от характеристиките на спектъра, приписвани на диметил сулфида и диметил дисулфида, конкретно при 7 µm и 10.5 µm, наподобяват характеристиките на въглеводороди, които не са включени в модела. Да, моделът би могъл да се разшири с още вещества, но при наличието на ограничени данни с ниско отношение сигнал-към-шум, могат ли да се направят смислени изводи? Какво казва екипът на Уелбанкс за статията на Мадхусудан (т.е. тази от средата на април, в която се твърди, че в атмосферата на K2-18b е намерен диметил сулфид)? В тази работа първоначално е използван атмосферен модел с 20 молекули, но по-нататък той бил редуциран до по-малък модел с 4 молекули, и то само метан, въглероден диоксид, диметил сулфид и диметил дисулфид. За присъствието на първите две молекули екипът вади заключения от предишни наблюдения. Какво прави екипът на Мадхусудан? Сравнява този модел с четири газа с модел с два газа, който изключва диметил сулфида и диметил дисулфида. Ето оттук авторите вадят заключение, че моделното предпочитание е между 2.9σ до 2.4σ в полза на този с диметил сулфида и диметил дисулфида спрямо модела без двете вещества, само с метан и въглероден диоксид. Уелбанкс и колективът продължават анализа, като конструират поредица от модели, които включват метан, въглероден диоксид плюс още едно допълнително вещество. Тези разширени модели позволяват да се провери достоверността на твърдението за ∼3σ. Или по-точно, да се даде отговор на въпроса дали няма други химични вещества, които не са обсъдени в анализа и могат по-добре да обяснят наблюденията. И така са изготвени общо 90 модела. Учените нарочно са включили към тях и въглеводороди, не само защото метанът е преобладаващото въглеродно съединение при ниски температури (∼ 250 K), а някои други въглеводороди са резултат от фотохимични и термохимични процеси, свързани с метан, но също така защото такива въглеводороди са били наблюдавани в атмосферите на обекти в Слънчевата система като Титан и Нептун. Бейсовият анализ показва следното – моделът, включващ пропин, проявява 3.1σ предпочитание спрямо двукомпонентния (метан и въглероден диоксид), а също така предпочитание спрямо този с диметил сулфид и диметил дисулфид. Това сериозно подкопава твърденията, че на K2-18b наистина има диметил сулфид и диметил дисулфид. В своето заключение авторите на новия анализ подчертават, че в условията на данни с ниско отношение сигнал-към-шум, каквото е текущото състояние на екзопланетната спектроскопия, трудно могат да се направят заключения на базата на Байсовото моделно сравнение, дори в същината си то да представлява добро средство за преценка на съревноваващи се хипотези, особено на фона на непълнотата и ограниченията на моделите. Другата статия е написана от един автор – Джейк Тейлър (Jake Taylor, 2025), и тя е качена в ArXiv на 22-ри април. Тейлър предприема различен подход – той разглежда спектъра и го нагажда спрямо Гаусови криви – както пояснява астрономът Фил Плейт, използва различни математически функции с форми, сходни с абсорбционните линии, и се опитва да ги сравни с данните – за да провери дали може да възпроизведе резултата. Важна особеност е, че този модел е „агностичен“ – т.е. не проявява предпочитание към търсения газ, в случая диметил сулфида. И когато Тейлър го прилага, той стига до извода, че спектърът е статистически неразличим от права линия. Или с други думи – вместо да има пик или отклонение, което да е индикатор за сигнал, касаеш диметил сулфид, няма нищо. Нищо! От Националното обществено радио (NPR) са се допитали до Мадхусудан, който отвърнал: „Няма нищо в тази статия, което да ме притесни или да изглежда важно за дискусията относно нашия резултат. Единственото, което ме изненадва е, че летвата е явно толкова ниска, за да бъда опроверган“. Тейлър обаче е категоричен, че неговата работа е съществена и подчертава, че този тест се е използвал и продължава да се използва в публикации, свързани с телескопа „Джеймс Уеб“. Дори може да се каже, че е стандартен първоначален анализ, който е служил за потвърждаването на вода и въглероден диоксид в атмосферите на други планети. Eдно нещо е ясно – характеризирането на екзопланетните атмосфери е нова област и е твърде рано да се правят категорични заключения, особено на фона на текущото качество и количество на данните. Да, много изследователи са ентусиазирани и искат да открият признаци за извънземен живот. Но както пише Фил Плейт, всеки учен трябва да може да гледа на работата си отстрани, може би не съвсем безстрастно и дистанцирано, но достатъчно, за да търпи критика. Има прекалено много критика към работата на Мадхусудан, а той я отхвърля с лека ръка. А най-лошото е, че един важен за науката спор се дискутира през медиите с лозунги, вместо да се навлиза в дълбочина – каквато има в научната литература. „Също както в случая с лъжливото овчарче, никой не иска серия от фалшиви твърдения да подкопае доверието на обществото в учените“, категоричен е Кевин Стивънсън от Приложната лаборатория „Джон Хопкинс“. „Контекстът е важен, когато става въпрос за научна комуникация, особено касаеща гореща тема като търсенето на живот извън Земята. Ние трябва да сме отговорни наместници в това отношение“. https://cosmos.1.bg/space/2025/05/01/k2-18b-biosignature-disputed/

УСПЕХ: Китайският пилотиран космически кораб Шенчжоу-19 се завърна на Земята! На кадъра: техници подготвят завърналата се капсула на „Шенчжоу-19“ за изваждане на астронавтите. Photo credit : CCTV/CMSA 30 април 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 30-ти април, след еднодневно отлагане заради лошо време, пилотираният космически кораб на Китай „Шенчжоу-19“ с тричленния си екипаж на борда се завърна на Земята. „Шенчжоу-19“ се приземи в региона на Вътрешна Монголия в 08:08 ч. българско време. На земята се прибраха астронавтите Цай Сюйчже, Сун Линдун и Уан Хаоцзе. Тримата престояха половин година на борда на китайската орбитална станция „Тянгон“. Горе остават да живеят астронавтите на новоизстреляния кораб „Шенчжоу-20“ – Чен Дун, Чен Чжунжуй и Уан Цзе. Напомням на читателите, че Китай завърши строежа на „Тянгон“ в края на 2022 г. и от тогава досега станцията е постоянно обитаема. В световен мащаб има само две постоянно обитаеми станции в орбита около Земята – „Тянгон“ и Международната космическа станция, като в близките години очакваме да се появят комерсиални станции, които ще заменят МКС. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/30/shenzhou-19-returns-to-earth/

АВАРИЯ: Комерсиалната ракета Алфа на Файърфлай не успя да достигне орбита! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Firefly Aerospace 30 април 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 29-ти април, частната компания Файърфлай изстреля своята ракета „Алфа“, но полетът не протече според план – по време на разделянето на степените, втората степен загуби соплото на двигателя си. Бордовият софтуер се опита да компенсира аномалията и да доведе спътника (построен за нуждите на Локхийд Мартин) в орбита. Имаше известни надежди, че е достигната стабилна, макар и по-ниска от очакваната орбита, но тези надежди не се оправдаха – няколко часа по-късно фирмата потвърди, че спътникът е паднал в океана. Файърфлай е важна компания – през месец март тя постигна първото изцяло успешно кацане на Луната за САЩ след епохата на програмата „Аполо“. Но строежът на орбитални ракети е съвсем друго нещо – а за съжаление фирмата не се справя добре в това отношение, поне засега. От шест изстрелвания на „Алфа“, само две са напълно успешни, две са частично успешни и две – изцяло провалени. Но няма спор, че Файърфлай ще се съвземе и ще опита отново. Видеозапис: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/30/firefly-alpha-fails/

УСПЕХ: Европейската ракета Вега-С изведе в космоса спътника Biomass! Снимка от днешното изстрелване. Photo: ESA/CNES/Arianespace 29 април 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 12:15 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана бе осъществено успешно изстрелване на европейската космическа ракета „Вега-С“. На борда ѝ се намираше спътникът на ЕКА „Биомас“ (Biomass), който ще изучава по уникален начин земните гори и ролята им във въглеродния кръговрат. Невъзвръщаемата лекотоварна ракета „Вега-С“ е разработена и се произвежда от италианското предприятие Авио с участието на множество поддоставчици, разположени в Белгия, Франция, Нидерландия, Испания, Швейцария и Украйна. Украинският принос към ракетата е течногоривен двигател за горната степен AVUM, като въпреки военното положение Южмаш продължава да доставя и до ден днешен ракетни двигатели. Доскоро „Вега-С“ бе проблематична ракета. Макар че дебютният ѝ полет на 13 юли 2022 г. бе успешен, вторият на 31 декември същата година завърши с авария. Ракетата стоя извън експлоатация почти две години, докато бъдат взети нужните мерки, а на 5 декември 2024 г. тя отново полетя успешно. А сега имаме нов успех! Разработката на спътника „Биомас“ започна през 2013 г., като това е седмата мисия от поредицата „Земен изследовател“, част от програмата „Жива планета“, ръководена от Европейската космическа агенция (ЕКА). На борда на „Биомас“ има синтетично-апертурен радар (САР). Това е технология за изучаване на Земята посредством активно сканиране, като приборът излъчва радио сигнали, които се отразяват от земната повърхност. Това не е първият спътник с подобна технология, но ЕКА се хвали, че за пръв път такъв космически радар работи при честота 435 MHz. Той може да прониква през слоевете растителност и учените ще успяват да разберат как са структурирани горите. Да, както името на спътника показва, той ще изучава горската биомаса. Горите често пъти биват наричани „зелените дробове на Земята“ и те абсорбират и съхраняват 8 милиарда тона въглероден диоксид годишно, спомагайки за регулирането на температурите на планетата. Но изсичането и обезлесяването, най-вече в тропичните региони, води до освобождаването на натрупания въглерод обратно в атмосферата. Това довежда до влошаването на проблема с глобалното затопляне. „Биомас“ е разработен от Ербъс с участието на 50 поддоставчика. Следващите дни след началото на мисията ще са много критични. Особено важно е разгръщането на 12-метровата антена, необходимо за улавянето на данните от радара САР. Именно те ще показват къде има сеч и пожари, както и къде дърветата отново порастват. Следващото изстрелване на европейската ракета „Вега-С“ ще е през юли, когато в космоса ще бъдат изведени четири спътника за наблюдение на Земята за нуждите на Френската национална космическа агенция (CNES). За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/29/vega-c-biomass-launch/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита първите оперативни спътници от групировката Кайпер! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 29 април 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес е знаменателен ден за приложната космонавтика, след като Амазон най-после започна да изгражда своята групировка за нискоорбитален спътников интернет „Кайпер“, директно конкурираща групировката на СпейсЕкс „Старлинк“! Ракета на ЮЛА „Атлас 5“ изведе в космоса първата партида от оперативни спътници! Изстрелването бе осъществено в 02:01 ч. българско време. Ракетата „Атлас 5“ бе в конфигурация 551, т.е. с пет спомагателни твърдогоривни ускорителя. Това бе нужно, за да могат да бъдат позиционирани общо 27 спътника в околоземна орбита. Амазон разполага с още само седем ракети „Атлас 5“ за извеждането на партидите, защото ракетата работи с произведени в Русия двигатели „РД-180“, а след началото на войната в Украйна САЩ вече не закупува руски двигатели и засега се използват само оставащите ракети на склад. Миналата година ЮЛА успешно въведе в експлоатация ракетата „Вулкан“, заменяща „Атлас 5“ и която притежава изцяло американски технологии. Джеф Безос, разбира се, няма да разчита само на „Атлас 5“, той е вложил около $10 милиарда (най-голямата комерсиална инвестиция), за да могат сателитите да се изстрелват и с новите ракети „Вулкан“ (на ЮЛА), „Ню Глен“ (на Блу Ориджин) и „Ариана 6“ (на Арианаспейс). Всички тези ракети вече са в експлоатация и Безос умишлено се е спрял на тях, за да има конкуренция и алтернатива на СпейсЕкс и „Фалкън 9“. Все пак през декември 2023 г. Безос поръча от СпейсЕкс три ракети „Фалкън 9“ за извеждането на малка част от сателитите на „Кайпер“ в отговор на натиск от акционери след като пенсионен фонд започна са съди Амазон с твърдението, че умишлено се игнорира най-масовата и евтина ракета на пазара – тази на СпейсЕкс. Но намерението на Безос е ясно – иска да е колкото се може по-независим от Мъск. Според Тори Бруно, шефът на ЮЛА, не е ясно дали през тази година ще бъдат изстреляни всичките ракети „Атлас 5“, резервирани за „Кайпер“. Но фирмата си е поставила за цел до края на лятото да бъде проведено първото изстрелване и с новата ракета „Вулкан“, с уточнението, че преди това предстоят мисии за националната сигурност на САЩ. Като цяло ЮЛА очаква до края на 2025 г. да е провела общо между 11 и 13 изстрелвания, разпределени поравно между „Вулкан“ и „Атлас 5“. Половината от тези мисии ще са правителствени, а другата половина – за нуждите на „Кайпер“. Когато групировката бъде завършена, тя ще се състои от повече от 3 200 спътника. Подобно на „Старлинк“, „Кайпер“ се очаква да осигурава високоскоростен интернет за правителствeни и частни клиенти. Спътниците ще бъдат разположени в 98 орбитални равнини на височини 590, 610 и 630 километра. Днешното изстрелване, подчертавам, бе първото с оперативни спътници – т.е. такива, които ще се ползват за редовна експлоатация. Преди това през 2023 г. ракета „Атлас 5“ бе извела в космоса два демонстрационни сателита, които послужиха за отработването на технологиите на „Кайпер“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/29/atlas-v-launches-kuyper-satellites/

След 53 години: провалила се съветска мисия до Венера ще падне обратно на Земята Съветска мисия от типа „Венера 8“. Фото: НПО Лавочкин 27 април 2025 г. 12:45 ч. Светослав Александров. В края на месец март 1972 г. СССР изстрелва роботизирана мисия, която получава названието „Космос 482“. Тя се явява близнак на мисията „Венера 8“ – втората мисия, кацнала успешно на Венера. Заради повреда на горната степен на ракетата-носител „Космос 482“ никога не успява да се отправи към планетата и остава заклещена в орбита (поради което след старта е кръстена с названието „Космос“, а не „Венера“, каквато е съветската традиция). Сега, 53 години по-късно, „Космос 482“ е снижила орбитата си достатъчно, че да падне обратно на Земята. Очертава се неконтролираното навлизане в земната атмосфера да се случи на 9-ти или 10-ти май, пише журналистът Ленърд Дейвид. Събитието ще се следи с изострен интерес, тъй като става въпрос за спускаема мисия, чиято капсула е дебела, проектирана да оцелява в плътната венерианска атмосфера – с други думи, вероятно ще оцелее и при навлизането в земната. За съжаление не се знае къде точно ще падне „Космос 482“, в океана или върху суша – понеже орбиталният наклон е 51.7 градуса, падането може да стане във всички региони с географска ширина между 52 N и 52 S. Спускаем апарат на мисия от типа „Венера 8“. Фото: НПО Лавочкин „Космос 482“ притежава парашутна система, но след половинвековен престой в околоземна орбита не е вероятно тя да работи. Логично е да предположим, че ако капсулата оцелее след навлизането в атмосферата, това ще е твърдо кацане. Според холандския наблюдател на спътници Марко Лангброек скоростта на падащата мисия ще е 65 до 70 метра в секунда. Ето защо съществува незначителен, но все пак не нулев риск да доведе до щети, каквито причиняват падащите метеорити. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/27/venera-probe-to-fall-back-earth/

Китай представи официално екипажа на пилотирания космически кораб Шенчжоу-20 Екипажът на „Шенчжоу-20“. Photo credit : Xinhua 23 април 2025 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Както повелява традицията в китайската космонавтика, днес, ден преди изстрелването на кораба „Шенчжоу-20“, властите оповестиха официално имената на тримата астронавти, като едно от тези имена ни е добре познато. Вече знаем и точният час, когато корабът ще излети. „Шенчжоу-20“ ще бъде изстрелян на 24-ти април, утре, в 12:17 ч. българско време. Скачването с орбиталната станция „Тянгон“ ще е факт шест часа и половина след старта – стандартен полетен план. Завръщането на пилотирания кораб „Шенчжоу 19“ с настоящия екипаж на „Тянгон“ се очаква на 29-ти април. Командирът на пилотирания космически кораб „Шенчжоу-20“ е Чен Дун, като това ще е третата експедиция за него. Преди да влезе в отряда на космонавтите през 2010 г., Чен е служил като военен пилот. За пръв път лети в космоса през 2016 г. заедно с колегата си Цзин Хайпен до миниатюрната лаборатория „Тянгон-2“, предшестваща голямата орбитална станция „Тянгон“. Там двамата изпълняват 33-дневна експедиция. През 2022 г. Чен се завръща в космоса с кораба „Шенчжоу-14“ за изпълнението на шестмесечна експедиция на „Тянгон“, като през това време излиза три пъти в открития космос. Другите двама членове на екипажа са Чен Чжунжуй и Уан Цзе и те ще летят в космоса за пръв път. Подобно на Чен Дун, Чен Чжунжуй е бил военен пилот, преди да стане астронавт. За разлика от тях, Уан Цзе е бил инженер в Китайската академия по космически технологии. „Шенчжоу-20“ ще остане скачен с „Тянгон“ в продължение на шест месеца, след което през есента ще се завърне на Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/23/shenzhou-20-crew/

УСПЕХ: Мисията на НАСА Луси посети и засне астероида Доналдйохансон! Една от най-детайлните снимки на астероида Доналдйохансон, заснета вчера, на 20 април, от мисията на НАСА „Луси“, в 20:51 ч. българско време. Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/Johns Hopkins APL/NOIRLab 21 април 2025 г. 22:35 ч. Светослав Александров. Вчера, на 20-ти април, мисията на НАСА „Луси“ успешно посети астероида Доналдйохансон, за който се предполага, че се е образувал преди 150 милиона години. Днес космическият апарат изпрати първите снимки от посещението. Астероидът е кръстен в чест на Доналд Йохансон (р. 1943 г.) – американски антрополог, който е най-известен с това, че е открил фосила на австралопитека Луси през 1974 година. Именно на този австралопитек е именувана космическата мисия и това не е случайно – учените считат, че на астероидите могат да бъдат открити най-ранните следи от първичната биологична еволюция и абиогенезата. Благодарение на предходни наземни телескопични наблюдения, учените бяха установили, че астероидът проявява сериозни вариации в яркостта си в рамките на 10-дневен наблюдателен период. Така че очакванията, че Доналдйохансън представлява контактна двойка (т.е. обект, който се получава от сливането на две по-малки тела), се потвърдиха. Но екипът се изненада от факта, че структурата, свързваща двата лоба, притежава странна форма, наподобяваща две сбити сладоледени фунии. „Астероидът Доналдйохансон притежава поразително сложна геология“, съобщава Хал Левисън, ръководител на мисията „Луси“ от Югозападния изследователски институт в Колорадо. „Докато изучаваме в детайли комплексните структури, те ще ни разкрият важна информация за структурните блокчета и процесите на колизии, които са формирали планетите в Слънчевата система“. Получените на Земята снимки също така доказаха, че астероидът е по-голям от очакваното – дълъг е 8 километра и е широк 3.5 километра. Засега на тези първи снимки Доналдйохансън не се визуализира изцяло, тъй като е по-голям от зрителното поле на камерата. Ще отнеме седмица на екипа да даунлоудне всички останали изображения от борда на „Луси“. Напомням на читателите, че Доналдйохансон бе вторият обект, посетен от „Луси“. През 2023 г. мисията прелетя край първата си научна цел – астероида Динкинеш. Както Динкинеш, така и Доналдйохансън са представители на главния астероиден пояс. Но „Луси“ продължава своето пътешествие към Троянските астероиди на Юпитер и през август 2027 г. се очаква да посети първия от тях – Еврибат. Изгледайте цялата компилация от снимки на Доналдйохансон, заснети от „Луси“, тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/21/lucy-donaljohanson-flyby-success/

УСПЕХ: Космическият кораб Карго Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 април 2025 г. 16:36 ч. Светослав Александров. Днес в 11:15 ч. СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“ с товарния кораб „Карго Драгън“ към Международната космическа станция. На борда на кораба пътуват прецизен атомен часовник, както и важен растителен експеримент. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1092“. Това бе третият полет за степента, като преди тя е служила за извеждането в космоса на партида спътници „Старлинк“ и на военната мисия „NROL-69“. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след изстрелването „B1092“ извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1 към космодрума Кейп Канаверал. Товарният кораб „Карго Драгън“ също е за многократна употреба, като понастоящем той изпълнява своята пета мисия. Освен че на борда на кораба пътуват храна, вода и други провизии за астронавтите, „Карго Драгън“ превозва и важни научни експерименти. Единият от тях има за цел да разгадае фундаментална физична загадка, свързана с времето. Както е постулирано в общата теория на относителността на Айнщайн, нашето възприятие на хода на времето зависи от гравитацията. Но съществуват сериозни доказателства, че тази теория не е завършена и има някакви неизвестни за науката сили. Тези нови физични ефекти се изявяват чрез малки отклонения спрямо предсказаното от Айнщайн. Ето защо Европейската космическа агенция (ЕКА) е качила на кораба експеримента с атомния часовник ACES, с помощта на който учените ще се опитат да хвърлят светлина върху тази мистерия. Ще бъдат сравнявани измерванията на времето, получени с ACES, с такива от множество наземни атомни часовници. Друг опит на име APEX-12 ще провери хипотезата, че индукцията на теломеразната активност в космоса предпазва растителните ДНК молекули от увреждания, причинени от клетъчния стрес вследствие на множеството стресори в космическите условия. Изследователите ще се опитат да разберат каква е разликата между човешките и растителните теломери и тяхното поведение в космоса. Теломерите и теломеразите повлияват клетъчното деление и клетъчната смърт, два процеса, които са критично важни за разбирането на стареенето при хората. Теломерите са „шапките“ в краищата на хромозомите. Всеки път, когато дадена клетка се дели, теломерите леко се скъсяват и по този начин играят ролята на биологичен часовник за клетъчното стареене. Теломеразите от своя страна са ензимите, които добавят нуклеотидни секвенции към краищата на теломерите, удължавайки ги и съответно противопоставяйки се на тяхното скъсяване. При хората скъсяването на теломерите има връзка с някои заболявания, свързани със стареенето, като например сърдечно-съдови заболявания и определени ракове. При астронавтите е наблюдавано, че в хода на техните мисии се стига до удължаването на теломерите. Този феномен може да има последствия за тяхното здраве. Обратно, при растенията дължината на теломерите не се повлиява по време на космическа мисия, въпреки драстично увеличаване на теломеразната активност. И двата научни експеримента имат сериозни практически следствия. Първият от тях може да подобри драстично измерването на времето, което е необходимо за космическата навигация и комуникациите. Или най-общо казано, GPS ще стане по-точен. Вторият ще ни научи как растенията се адаптират, за да предпазят ДНК молекулите си в резултат на клетъчния стрес при космически полет, като така ще придобием умения за дългосрочната култивация на растителни видове в космоса. Очаква се резултатите от опита да доведат и до създаването на нови терапевтични способи за лечение на заболявания при хората. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/21/cargo-dragon-launches-iss-5/

УСПЕХ: Руският космически кораб Союз МС-26 се завърна на Земята! Снимка от завръщането на кораба „Союз МС-26“. Photo credit : NASA / Bill Ingalls 20 април 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб „Союз МС-26“ кацна днес в 04:20 ч. българско време. След седеммесечна мисия, на Земята се прибраха руските космонавти Алексей Овчинин и Иван Вагнер, както и американският астронавт Дон Петит. Петит е най-възрастният астронавт на НАСА. Нещо повече, в деня на завръщането той отбеляза своя 70-ти рожден ден. Възрастта обаче няма значение за професия „астронавт“ – единственото, което е необходимо, е да си в добра физическа форма и да си здрав. Сред най-забележителните постижения на Петит са неговите снимки от космоса – и действително той е сред най-добрите космически астрофотографи на НАСА. След завръщането на „Союз МС-26“, на Международната космическа станция продължават да живеят американците Ан МакКлейн, Никол Айърс и Джони Ким, японецът Такуя Ониши, както и руснаците Кирил Песков, Сергей Рижиков и Алексей Зубрицки. Техните космически кораби, американският „Крю Драгън“ и руският „Союз-МС-27“, остават понастоящем скачени към МКС. МКС е една от двете орбитални станции около Земята, които са постоянно обитаеми – другата е китайската „Тянгон“. До броени дни, вероятно на 24-ти април, ни чака изстрелването на китайския пилотиран кораб „Шенчжоу-20“ със следващия тричленен екипаж, който ще живее половин година на „Тянгон“. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/20/soyuz-ms-26-returns-earth/

Не, учените не са открили живот на планетата K2-18b! Илюстрация на планетата K2-18 b. Отново подчертавам – това е илюстрация, а не реална снимка. Photo credit : ESA 17 април 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През последните 24 часа медиите започнаха да публикуват статии със заглавия, че на извънслънчевата планета K2-18b е открит извънземен живот. Но за съжаление това е поредното раздухване на научни заключения, които, дори и да са верни, са само първата стъпка към потвърждаването на този живот. Астробиологията е сложна дисциплина. Планетата K2-18b е добре известна на науката. Още през 2023 г. писах на страниците на КОСМОС БГ, че учените са намерили данни за наличието на въглероден диоксид и метан, а предварителни сведения показаха присъствието и на диметил сулфид – вещество, което тогава се смяташе, че се образува само от метаболизма на живи организми. Важно е да се подчертае, че тези данни бяха получени само от два прибора на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ – NIRISS и NIRSPec, които работят в близката инфрачервена област. Изследователите тогава подчертаваха, че данните за диметил сулфида са предварителни и е нужно потвърждение от трети, независим прибор – MIRI, работещ в средната инфрачервена област. Вчера в научното списание The Astrophysical Research Letters излезе най-новата статия от Nikku Madhusudhan и колектив, в която се съобщава, че такива независими данни вече са получени. В този ред на мисли тази публикация е важен принос към характеризирането на атмосферата на извънслънчевата планета. Но това характеризиране е сложен процес. Извънслънчевите планети са много трудни за изучаване от телескопи и вероятно малцина осъзнават, че красивите картинки, които виждат по медиите, не са снимки, а илюстрации. Нито „Джеймс Уеб“, нито който и да е телескоп на Земята или в космоса, не разполага с нужната разделителна способност, за да фотографира K2-18b. Директното заснемане на извънслънчеви планети е трудно и обикновено е постижимо само за тези от тях, които са големи и млади, скоро след тяхното формиране – т.е. не са изстинали, още са горещи и са негостоприемни за живота. В останалите случаи, както е този със K2-18b, планетите са открити посредством косвени методи, а за техните характеристики съдим на базата на спектри, които учените получават, докато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда. Проблемът е, че тълкуването на спектрите се осъществява посредством специфични модели, а на този етап от научното развитие те не са особено прецизни. Поради тази причина още през 2022 г. група изследователи призоваха да сме много внимателни, когато тълкуваме какви са условията на извънслънчевите планети и да се въздържаме от категорични заключения. Различните научни екипи използват различни модели и стигат до различни изводи. Трудно е да се каже кой е прав и кой е крив. Да се върнем на планетата K2-18b. Eкипът, търсещ дали в атмосферата ѝ има диметил сулфид, смята, че това е от т.нар. хипотетични Хицеански планети (на англ. изразът hycean обединява две думи – hydrogen, т.е. водород, и ocean, океан). Хицеанските планети също така принадлежат на класа на т.нар. мини-Нептуни – планети, по-големи от Земята и по-малки от Нептун, и в допълнение към това притежават воден океан и водородна атмосфера. Отново подчертавам – изследователският екип смята, че K2-18b е планета от такъв тип не защото са заснети снимки (такива няма!), а защото спектралните данни най-добре се обясняват от модела, с който работят. Но през януари т.г. друг, независим екип, публикува отделна научна статия, в която е проведен повторен анализ на събраните данни и макар че тези учени успяват да потвърдят наличието на метан, не потвърждават присъствието нито на диметил сулфид, нито на въглероден диоксид. Според техния модел вероятно планетата дори няма течен океан, така че изобщо не е сигурно, че става въпрос за хицеанска планета! Тази публикация не е цитирана в излязлото днес проучване. И докато новата публикация ни информира, че за наличието на диметил сулфид е налице 3-сигма увереност, това не е нищо повече от поредния интересен резултат. Той само добавя доказателства в подкрепа на един модел от няколко възможни. Но нека приемем, че на планетата наистина има диметил сулфид – ако през 2023 г. смятахме, че диметил сулфидът е вещество, което на Земята се образува единствено от живи организми като микроводораслите в океаните, през 2024 г. бяха открити доказателства за неговото присъствие на кометата Чурюмов-Герасименко, както и в междузвездното пространство. Така че съществуват небиологични механизми, по които това вещество може да се получи, съответно наличието на диметил сулфид въобще не е категорично доказателство за живот! Не на последно място – търсейки извънземен живот, ние се облягаме на нашата земецентрична интуиция. Но в конкретния случай е напълно възможно тя да ни лъже. K2-18b е съвсем различен тип планета, каквато не съществува в Слънчевата система, тя е от широката група на т.нар. мини-Нептуни. K2-18b не е като Земята. Химичните процеси, които протичат в атмосферата и океана ѝ, ако изобщо го има (а ако го има, може да се окаже, че е твърде горещ за живите организми), са чужди и непознати за земните изследователи. Не забравяйте, че ние трудно разбираме даже планети като Венера и Марс, които са съвсем близо до нас и до които летят космически апарати. Тоест, те биват изучавани директно – и въпреки това ние още не сме сигурни какво се случва с метана на Марс (загадка, която е с давност две десетилетия) или с фосфина на Венера (за чието съществуване бе загатнато през 2020 г., но отново не сме наясно дали във венерианската атмосфера има микроорганизми или не). А какво остава за извънслънчевите планети, които са до голяма степен непознати за учените… Проблемът е, че медиите обичат да раздухват и да търсят сензации от недостатъчно категорични дани. Но в случая водещият автор на излязлата днес статия Nikku Madhusudhan допусна своеобразен гаф – на изнесената от него пресконференция той използваше израза „признаци за живот“. Няма никакъв спор, че този екип от учени са развълнувани, ентусиазирани и смятат, че водна планета с хипотетични организми най-добре обяснява техния модел. Но много техни колеги не споделят тези заключения и посрещат научната публикация със скептицизъм. Това е напълно нормално. Със сигурност с течение на времето ние ще научаваме повече факти за нашата Вселена и на базата на събираните данни ще може да говорим за тях с по-голяма увереност. Но това няма да се случи днес. Науката е вълнуващо приключение – но до финала остава още много. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/17/k2-18b-story/

Китайският пилотиран космически кораб Шенчжоу-20 е на стартовата площадка Снимка от извеждането на „Шенчжоу-20“ на стартовата площадка. Photo credit : CNSA 17 април 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. През месец април станахме свидетели на раздвижване в областта на пилотираната космонавтика – излетяха два американски и един руски пилотиран космически кораб. Сега предстои изстрелването и на китайски – в сряда „Шенчжоу-20“ бе изведен на стартовата площадка! Като изключим безпилотните мисии от програмата „Шенчжоу“, това се очертава да е 15-тото пилотирано изстрелване за космонавтиката на Китай и деветото до орбиталната станция на страната „Тянгон“. Очаква се екипажът на „Шенчжоу-20“ да прекара половин година в космоса. Все още не са известни имената на тримата души, които ще отпътуват с „Шенчжоу-20“ – по традиция китайските власти ги обявяват официално в последното денонощие преди старта. Не е обявена и датата на изстрелване – но по неофициална информация то ще е факт на 24-ти април. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/17/shenzshou-20-rolled-launch-pad/

Назрява двупартийна опозиция срещу плановете на Тръмп да ореже бюджета на НАСА Ще има ли пари за мисията, която ще събере тези проби от Марс и ще ги върне на Земята? Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 април 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Влиятелни политици от двете партии на САЩ в Планетарната научна комисия на Конгреса отправиха остри реакции към намерението на администрацията на Тръмп да ореже бюджета на НАСА. Новината е съществена, защото това е първата сериозна опозиция от страна на Републиканската партия спрямо президента. Джуди Чу (представител от Калифорния, Демократическа партия) и Дон Бейкън (представител от Небраска, Републиканска партия), които са съпредседатели на въпросната комисия, заявиха, че са „изключително разтревожени“ от доклада, че черновата на президентския проектобюджет за фискалната 2026 г. предвижда орязване на научния бюджет на НАСА наполовина. Това се съобщава в публикация на СпейНюз. „Ако бъдат постановени, предложените орязвания ще разрушат космическата ни икономика и работните места, ще застрашат националната сигурност и отбранителни способности и в края на краищата ще предадат водачеството на САЩ в областта на науката, космонавтиката и технологическите иновации в ръцете на нашите неприятели“, заявяват в становището си двамата политици. „Ще работим съвместно с нашите колеги в Конгреса на двупартийна основа, за да се борим срещу тези предложени прекратявания на програми, както и да осигурим цялостното и пълно финансиране за НАСА през фискалната 2026 година“. Проектобюджетът на Тръмп предвижда за наука да бъдат дадени само $3.9 милиарда – за сравнение НАСА получи $7.3 милиарда през фискалната 2025 година. Ако намерението се осъществи, ще бъдат прекратени няколко важни мисии, в това число космическият телескоп „Нанси Грейс“ и мисията за извозването на скали от Марс към Земята. Докато други членове на Конгреса са се изказвали критично за проектобюджета, новината днес е, че Бейкън е един от първите Републиканци, които застават срещу администрацията на Тръмп по този въпрос. Предходните критики бяха отправяни от политици в Калифорния и Мериленд, където се намират много от засегнатите центрове на НАСА, но тези щати са доминирани от Демократическата партия. Отделно Бейкън, освен че е Републиканец, е от район, който няма директна връзка с научните дейности, които ще бъдат орязани. Неговата колежка от Демократическата партия Джуди Чу обаче е от Калифорния, където се намира Лабораторията за реактивно движение на НАСА и според нея орязването на бюджета ще унищожи инфраструктурата за изследване на Марс. Заради проблемите с мисията за взимане на проби, вече стотици работници бяха съкратени. „Аз съм ужасена от докладите, че Белият дом на Тръмп иска изцяло да лиши от финансиране мисията за събиране на проби от Марс“, каза Чу. „Сегашното прекратяване на финансирането ще подкопае десетилетните инвестиции, вложени в нашата програма за Марс, ще унищожи работната сила за Марс в Лабораторията за реактивно движение и цялата държава и ще застраши бъдещите години на научни открития и иновации“. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/16/bipartisan-opposition-against-trump/

На 20-ти април мисията на НАСА Луси ще посети астероида Доналдйохансон На илюстрацията: „Луси“ доближава астероид. Image credit : NASA 16 април 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. На 20-ти април, Великден, в 20:51 ч. българско време, междупланетната космическа мисия на НАСА „Луси“ ще посети своята втора научна цел – астероида Доналдйохансон. Напомням на читателите, че първото посещение на научна цел бе осъществено на 1-ви ноември 2023 г., когато „Луси“ прелетя край астероида Динкинеш. Подобно на Динкинеш, така и Доналдйохансон е представител на главния астероиден пояс. Астероидът е кръстен в чест на Доналд Йохансон (р. 1943 г.) – американски антрополог, който е най-известен с това, че е открил фосила на австралопитека Луси през 1974 година. Именно на този австралопитек е кръстена космическата мисия и това не е случайно – учените считат, че на астероидите могат да бъдат открити най-ранните следи от първичната биологична еволюция и абиогенезата. Към момента на най-голямото сближение „Луси“ ще се озове на разстояние 960 километра от повърхността на астероида. 30 минути преди този миг апаратът ще се преориентира към Доналдйохансон, което означава, че антената му няма да е насочена към Земята и радиокомуникациите няма да са възможни. Бордовите компютри ще използват специален софтуер за автоматична навигация и проследяване, като се очакват много по-подробни снимки и научни данни, отколкото бяха направени на Динкинеш. Всички три инструмента – камерата, както и двата спектрометъра, ще изследват астероида. Час след сближението „Луси“ ще обърне отново антената си към Земята и тогава се очаква възобновяване на радиоконтакта. Снимка на астероида Динкинеш, получена от Луси през 2023 година. Photo credit : NASA За разлика от облитането на Динкинеш, при Доналдйохансон „Луси“ ще спре своите наблюдения 40 секунди преди най-голямото сближение. Това се прави с цел предпазване на чувствителните камери от интензивната слънчева светлина, която се очаква в този регион. Тук е уместно да напомня, че посещенията на Динкинеш и Доналдйохансон са само прелюдия към най-голямата цел на мисията. „Луси“ неслучайно е наричана Вояджърът на астероидите – планирани са общо седем облитания на различни астероиди, но най-очаквани са визитите на Троянските астероиди, които споделят орбитата на Юпитер. Юпитер е планета, която вече е изучена от няколко космически мисии, включително от съвременната и продължаваща работа мисия на НАСА „Джуно“. Но при все че тези мисии са снимали планетата, както и са посещавали луните Йо, Европа, Ганимед и Калисто, малко неща знаем за Троянските астероиди. Счита се, че те са екзотични скални и ледени късове, които по някаква причина не са се натрупали и не са се оформили като голяма планета в хода на образуването на Слънчевата система преди 4.5 милиарда години. Защо – ние не знаем. Мисията на НАСА „Луси“ може да потвърди сегашните теории – или изцяло да ги пренапише. Първото посещение на Троянски астероид се очаква да е факт през 2027 година. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/04/16/lucy-donaldjohanson-preview/

Е, де, това не са участничките от "Ергенът"

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля в космоса първия изцяло женски екипаж след мисията на Терешкова! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 14 април 2025 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Кейти Пери и още пет други успешни жени влязоха в историята на космонавтиката днес, след като космическият им кораб „Ню Шепърд“ бе изстрелян в 16:30 ч. българско време. Това бе първият изцяло женски космически полет след 16 юни 1963 г., когато СССР изстреля „Восток 6“ с Валентина Терешкова. След мисията на Терешкова са провеждани стотици пилотирани космически изстрелвания, в хода на много от които са политали жени, но те винаги са били придружавани от някой мъж. Освен това Терешкова е летяла сама – днес за пръв път в историята на космонавтиката бе изстрелян изцяло женски многочленен екипаж. От всичките жени, които полетяха днес, поп иконата Кейти Пери е най-известна. Тя е и първият професионален певец, който успя да достигне космоса. Досега имаше два неуспешни други опита – Ланс Бас от NSYNC прекара през 2002 г. няколко месеца тренировки в Русия, за да изпълни мисия към МКС, но броени седмици преди старта осигурителната компания, която спонсорираше полета, се отказа и така Бас загуби мястото си на борда на „Союз“ за неговото изключително разочарование. През 2015 г. Сара Брайтман също искаше да полети със „Союз“, но певицата се отказа, вероятно заради множеството аварии на руски ракети. Пери бе придружена от американската телевизионна водеща и журналистка Гейл Кинг, бившата изследователка от НАСА и изпълнителен директор на фирмата STEMBoard Айша Боу, филмовата продуцентка Кериан Флин, гражданската активистка и предприемач Аманда Нгуен, както и журналистката Лорън Санчез, годеница на Джеф Безос. Именно Блу Ориджин, компанията на Безос, е създала и е оператор на суборбиталния кораб „Ню Шепърд“, който бе изстрелян днес. Цялото пътешествие от изстрелването до кацането продължи около десет минути, като „Ню Шепърд“ прекоси 100-километровата Линия на Карман, условната граница, която разделя земната атмосфера от космоса. След мисията ракетата-носител кацна на Земята посредством собствения си ракетен двигател, а капсулата с пътешествениците – чрез парашути. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/14/blue-origin-all-female-crew/

РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 излетя за 27-ми път! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 април 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Работната ракета на СпейсЕкс продължава да поставя нови рекорди – тази сутрин в 07:00 ч. българско време бе проведено поредното изстрелване на „Фалкън 9“, при което в космоса бяха изведени нови 27 спътника „Старлинк“, като ракетата бе оборудвана с първа степен, за която това бе рекорден 27-ми полет. Степента е известна под сериен номер „B1067“. Тя дебютира през юни 2021 г. с изстрелването на товарен кораб „Карго Драгън“. Сред по-значимите ѝ изстрелвания влизат полетът на пилотирания кораб „Крю Драгън“ с третата му редовна експедиция към МКС през ноември 2021 г., на турския спътник „Тюрксат-5Б4“ през декември 2021 г., на пилотирания кораб „Крю Драгън“ с четвъртата му редовна експедиция към МКС през април 2022 г., на партида спътници от европейската навигационна система „Галилео“ през 2024 година. Само преди два месеца същата тази „B1067“ летя за рекорден 26-ти път. Днес отново нямаше никакви проблеми и след като си свърши своята задача по извеждането на спътниците, степента извърши 27-мото си меко кацане върху платформата „Просто прочети инструкциите“. Общо това бе 460-тият полет на ракета „Фалкън 9“ от началото на нейната експлоатация през 2010 година. Конкретно през 2025 г. са проведени 43 мисии на „Фалкън 9“, от които 29 са посветени на изграждането на нискоорбиталната групировка за спътников интернет „Старлинк“. Понастоящем тя се състои от близо 7 200 работещи спътника и продължава да расте! За сравнение единствената друга завършена нискоорбитална групировка за спътников интернет, „УанУеб“ на европейското предприятие Ютелсат, има само 648 спътника. Възможностите на Ютелсат са съществено по-скромни – само преди няколко дни изпълнителната директорка Ева Бернеке каза, че е невъзможно „УанУеб“ да замени „Старлинк“ за военните цели в Украйна. „Ако трябва да поемем цялата свързаност на Украйна и нейните граждани, няма да сме способни да направим това. Нека да сме много честни“, каза Бернеке. Успехите на СпейсЕкс безспорно се дължат на факта, че фирмата разполага с орбитална ракета за многократна употреба – нещо, което никой друг в никоя друга държава не притежава. Летателната честота на „Фалкън 9“ продължава да се покачва. Ако през първата четвърт на 2024 г. „Фалкън 9“ бе летяла 31 пъти, то за същия времеви период през 2025 г. бяха отбелязани 36 изстрелвания – или 16% увеличение. САЩ продължават да са категоричен лидер през 2025-та, с 50 орбитални изстрелвания, от които 48 успешни и 2 провалени. На далечното второ място е Китай с 20 изстрелвания, 19 успешни и 1 провалено – СпейсЕкс изстрелва повече ракети от тази държава. Русия е на пето място само с пет изстрелвания, а на шесто е Европа с две, между които броим и проваленото на Изар Аероспейс, но в хода на което най-сетне в Стария континент се появи модерна комерсиална орбитална космическа ракета. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/14/falcon-9-record-27th-flight/

Мъск определи ситуацията с бюджета на НАСА за притеснителна 11 април 2025 г. 23:06 ч. Светослав Александров. Илон Мъск определи тази вечер ситуацията с намерението на администрацията на Тръмп да ореже бюджета на НАСА като „притеснителна“. „Притеснително. Аз в съществена степен съм за науката, но за съжаление не мога да участвам в дискусиите за бюджета на НАСА, тъй като СпейсЕкс е основен подизпълнител на НАСА“, каза Мъск в X. Безспорно орязването на бюджета на НАСА касае сериозно предприемача. Мисии като тази на телескопа „Нанси Грейс“ са пред прекратяване. За тяхното изстрелване НАСА е сключила договори със СпейсЕкс за изстрелването им. Няма ли мисии, няма полети. Няма и пари за СпейсЕкс. Съжалява ли вече Мъск за подкрепата си към Тръмп? Само преди няколко дни Мъск нарече Питър Наваро с израза „слабоумен“, предаде Politico. Наваро, който е съветник на Тръмп, е един от най-горещите привърженици на митата. Според него високите мита влияят на Тесла, понеже „Тесла разчита на чуждестранни вериги за доставки, в това число на батерии от Япония и Китай“. Оттук дойде и коментарът, че е слабоумен – Мъск каза, че Тесла са най-американските коли, а компанията е вертикално интегрирана. Но що се касае до предстоящите съкращения в НАСА, един от най-авторитетните космически журналисти Ерик Бъргър е категоричен, че Мъск няма нищо общо с тях. Нито номинираният за администратор на агенцията Джаред Айзъкман. Идеята е на Ръсел Воут. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/11/elon-musk-nasa-troubling/

Проектобюджетът на Тръмп за НАСА излезе и е по-голям кошмар, отколкото очаквахме Доналд Тръмп – снимка 11 април 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес администрацията на Доналд Тръмп представи своя проектобюджет за НАСА за 2026 г. и той е повече от кошмарен. Предвижда се парите да бъдат съкратени до $20 милиарда спрямо сегашното годишно финансиране от $25 милиарда. Но не си мислете, че съкращенията касаят прахоснически програми като SLS/Orion. Не – Тръмп удря науката. Ако проектобюджетът бъде приет, това ще е краят на лидерството на САЩ. Макар че като цяло НАСА губи около 20% от финансирането си, това е средна стойност и някои пера губят повече от други. Както съобщава Уошингтън Поуст, астрофизиката ще бъде изключително тежко засегната – парите за нея ще спаднат до $487 милиона спрямо сегашни $1.5 милиарда. Това е орязване с 68%. Парите за междупланетни мисии ще намалеят от $2.7 милиарда на $1.9 милиарда. Науките за Земята (тук са климатичните мииси) имат над 50% съкращение – от $2.2 милиарда на $1.033 милиарда. „Първо слуховете бяха за 20% съкращения. След това за 50%. Сега президентският бюджет за НАСА е излязъл и съкращенията за астрофизиката са 68%“, пише д-р Джеси Кристиянсън в социалната мрежа Блускай, която е от Екзопланетния научен институт на НАСА. „Дори и да бъде даден заден ход след четири години, ние никога няма да си възстановим мисиите, партньорите и хората, които ще са си отишли“. Какво означава всичко това? Според Арс Текника, ако проектобюджетът бъде приет в настоящия си вид, работата по космическите телескопи „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ ще продължи. Но космическият телескоп „Нанси Грейс“, който вече е сглобен и готов за полет до две години, никога няма да бъде реализиран. За разлика от „Джеймс Уеб“, където имаше мъчителни отлагания в продължение на четвърт век, при „Нанси Глейс“ отлагания няма – всичко се изпълнява в срок. Няма да има и мисия, която да вземе събраните от „Пърсъвиърънс“ проби от Марс, за да ги достави на Земята. Пред прекратяване е и мисията до Венера „ДАВИНЧИ“. Нещо повече – центърът на НАСА „Годард“, където работят около 10 000 граждански служители, ще бъде напълно елиминиран. Добрата новина – този проектобюджет вероятно няма да мине в Конгреса Хубавото е, че не Доналд Тръмп е този, който определя какъв ще е финалният бюджет на НАСА. Той може да отправи предложение, но финалната дума има Конгресът. Там има комисии, които ще анализират прироритетите на Белия дом. Камарата на представителите и Сенатът ще предложат свои версии на бюджета и накрая ще се стигне до компромисен вариант. Чак след изготвянето на финалния бюджет той ще бъде изпратен на Тръмп, където след подпис ще стане закон. „Масивните орязвания за науката на НАСА няма да станат факт“, гарантира Джордж Уайтсайдс, демократ от Калифорния. „От седмици насам вдигаме аларма за слухове, че предстоят 50% съкращения за научните програми от световно значение. Сега знаем, че всичко това е вярно. Ще работя заедно с колегите си от Научната комисия, където ще стане ясно как това ще унищожи водачеството на Америка в космоса и ще нанесе огромни щети върху центровете на НАСА в цялата страна“. Лошата новина е ако се стигне до отлагания в изготвянето на бюджета Ако изготвянето на бюджета обаче се сблъска с отлагания, Белият дом може да поиска от федералните агенции да изготвят оперативните си планове съобразно президентския проектобюджет веднага щом започне фискалната 2026 година (чието начало е на 1-ви октомври тадзи година), пише Арс Текника. Всичко зависи от преговорите с Конгреса, но чрез процес, наречен Задържане, някои длъжностни лица на администрацията на Тръмп смятат, че могат да превърнат бюджетните предложения в действителен бюджет съобразно всичките си намерения и цели. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/11/trump-budget-nasa/

Кандидат-администраторът на НАСА Айзъкман: Артемис продължава, поне засега Кандидат-администраторът на НАСА Айзъкман: Артемис продължава, поне засега Posted on април 9, 2025 Spread the love На кадъра: Джаред Айзъкман изпълнява историческата комерсиална космическа разходка през есента на 2024 година. Photo credit : SpaceX 9 април 2025 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Днес станахме свидетели на едно от най-дългоочакваните събития в космическата политика за годината: изслушването на Джаред Айзъкман, кандидатът за администратор на НАСА, пред Сената. Той потвърди, че поне засега програмата за завръщане на човек на Луната „Артемис“ продължава съобразно плана, включващ ракета „Спейс Лонч Систъм“ и кораб „Орион“. Ако си говорим за кадрови потенциал, в Щатите надали има по-подготвен човек от Айзъкман да ръководи НАСА. Вероятно това е най-успешният астронавт през последния половин век – през септември 2024 г. той командваше „Поларис Доун“, първата пилотирана експедиция след епохата „Аполо“, която прекоси радиационните пояси на Ван Алън и която се отдалечи на разстояние 1 400 километра от Земята – най-далечното, изминато от човек след края на лунните експедиции и поставяйки рекорд за най-високата околоземна орбита, достигната от пилотиран кораб. Но Айзъкман постигна тези успехи благодарение на корабите на СпейсЕкс „Крю Драгън“ и партньорството си с Илон Мъск – и именно това повдига основателни въпроси доколко той може да ръководи безпристрастно американската космическа агенция поради потенциални конфликти на интереси. Сенаторът от Демократическата партия Ед Марки го попита неколкократно дали в деня, когато Тръмп му е предложил тази работа, Мъск е присъствал в същата стая. Получи се конфузна ситуация – неколкократно Айзъкман избегна въпроса, повтаряйки, че е бил интервюиран от президента на САЩ, а не от някой друг. Но голямата опозиция бе оказана от сенатор Тед Круз, който е републиканец – т.е. от същата партия на Тръмп. Говори се, че Круз е бил вбесен, когато Мъск е предложил МКС да бъде пенсионирана незабавно – което би довело до мигновена загуба на работни места в Тексас, щатът на сенатора и където станцията реално се управлява. По този въпрос обаче Айзъкман увери Сената, че не се съгласява с Мъск и се обяви в подкрепа на продължаване на работата по МКС до 2030 година, какъвто е сегашният план. Друг горещ въпрос касаеше бъдещето на лунната програма „Артемис“. Веднага след като Тръмп бе преизбран за президент се появиха признаци, че работата по ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ ще бъде прекратена в полза на комерсиални ракети и кораби (да се разбира „Старшип“). Днес обаче, няколко месеца след изборите, подобно прекратяване изглежда невероятно, поне що се касае до „Артемис 2“ и може би и „Артемис 3“. Астронавтите на „Артемис 2“ бяха на изслушването днес и получиха нужното уверение, че подготовката за мисията им (която трябва да излети в началото на 2026 г.) ще продължи по план. Това ще е първата пилотирана обиколка на Луната след края на програмата „Аполо“. Илон Мъск не се интересува от Луната – неговата цел е СпейсЕкс да построи кораби, които могат да летят до Марс. Той е повлиял и Доналд Тръмп, който непрекъснато повтаря, че целта е Марс. Отново това се сблъска със сериозната опозиция на сенатор Круз, който предупреди, че Китай има програма за изпращане на човек до Луната до 2030 година. „Драстична смяна на приоритетите почти със сигурност ще означава Червена Луна, отстъпвайки територията на Китай за поколения напред“, каза Круз. Айзъкман отвърна на тази критика, че НАСА може да работи и по двете задачи – изпращането на хора към Марс и завръщането на Луната. „Не е нужно да сме изправени пред бинарно решение Луната срещу Марс“, заяви той. Кандидатът за администратор неколкократно увери сенаторите, че ще работи категорично за изпращането на американци на лунната повърхност преди китайците. През следващите месеци обаче Айзъкман може да се сблъска със сериозен проблем – драстично орязване на бюджета за космос според визията на Тръмп за по-ефективно и реформирано правителство, която се изпълнява от организацията на Мъск – DOGE. Не е ясно как НАСА ще може да следва двете цели едновременно, ако това се случи. Но изглежда, че поне в непосредствено бъдеще работата по „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ не е застрашена. Ракетата е почти сглобена. Корабът е готов. Хардуерът е на линия за първата експедиция до Луната след 50-годишно прекъсване. Никой няма да посмее да я прекрати. В по-далечно бъдеще, вероятно след „Артемис 3“, обаче ще надали тези системи ще оцелеят – и това бе потвърдено от Айзъкман. „Не мисля, че това ще е дългосрочният план да отиваме към и от Луната и към Марс с голяма честота. Но това е сегашният план“. Вероятно Джаред Айзъкман ще бъде утвърден за администратор на НАСА – и назначението ще вдъхне известна доза увереност и спокойствие за всички в аерокосмическия сектор, които се притесняват от турбулентните геополитически времена, в които живеем. Айзъкман среща сериозна подкрепа от същия този сектор, както и от мнозина от астронавтите на агенцията. https://cosmos.1.bg/space/2025/04/09/jared-isaacman-senate-hearing/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-27 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 8 април 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:47 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено успешно изстрелване на пилотирания космически кораб „Союз МС-27“ с двама руснаци и един американец на борда. След две обиколки около Земята, корабът трябва да извърши автоматично скачване с модула „Причал“, част от руския сегмент на МКС, в 12:03 ч. българско време. Командирът на „Союз МС-27“ е опитният космонавт Сергей Рижиков, ветеран, за който това е трето космическо пътешествие. Към него се присъединява Алексей Зубрицки, новак, от украински произход, първоначално служещ към украинските ВВС, а след анексирането на Крим минава към руските ВВС. Американецът на борда на „Союз МС-27“ е астронавтът на НАСА от корейски произход Джони Ким, също новак. Това е първият корейски американец, който ще изпълни дългосрочна мисия в космоса. Очаква се тримата да прекарат на борда на Международната космическа станция осем месеца, като ще се приберат на Земята през декември. За този период ще бъде осъществена поне една „космическа разходка“, като Ким е обучен за тази задача. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/04/08/soyuz-ms-27-launches/