SAlexandrov

Блу Ориджин построи компактен топлинен щит за спускания в планетарни атмосфери Компактният топлинен щит на Блу Ориджин. Photo credit : Blue Origin 20 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин ни поднесе поредната изненада – тя е построила компактен топлинен щит, който може да се сгъва и разгъва и който позволява спускания на тежки товарни кораби в планетарни атмосфери за широк набор от мисии – транспорт на провизии от Луната към Земята, превоз на товари от една точка на Земята до друга, кацания на Марс. Продуктивността на Блу Ориджин допреди няколко години будеше основателен скептицизъм сред мнозина, тъй като основаната от Джеф Безос фирма едва се справяше с поддържането на суборбиталния си кораб „Ню Шепърд“, а всичко друго търпеше забавяния. Но от старата фирмена култура не е останал и помен. След като в средата на 2023-та година старият изпълнителен директор Боб Смит бе уволнен, а на негово място бе назначен Дейв Лимп, нещата рязко потръгнаха. Не само производството на ракетни двигатели „BE-4“, които заменят руските „РД-180“, кипи с пълна пара и без никакви отлагания, а вече и орбиталната ракета „Ню Глен“ лети и каца на Земята. Но Блу Ориджин не се спира дотук. Фирмата започна да конструира всякакъв хардуер за широк набор от мисии. При това, говорим за реални космически апарати, а не просто за чертежи или нискокачествени прототипи – както постъпват много от старите корпорации, докато чакат да им дадат „едни пари“. Съобщава се, че първият спускаем модул за кацане на Луната „Блу Муун“ е вече готов, създаден е буксирът „Блу Ринг“ за довеждане на мисии до разнообразни орбити, а също така в ход е конструирането и на комуникационен спътник, който ще работи в орбитата на Марс. Затова вече съобщих през август на страниците на КОСМОС БГ. Сега, гъвкавият топлинен щит на Блу Ориджин пристига точно навреме. Атмосферата на Марс представлява същинско предизвикателство и потенциално препятствие, което може да попречи на пилотираните мисии до планетата. Това е така, защото самата атмософера е тънка и тя не позволява на космическите кораби да забавят адекватно скоростта си. През изминалите десетилетия НАСА предлагаше чертежи на компактни или надуваеми топлинни щитове, но нищо, което да стигне до реална разработка. Бе нужно да се стигне до комерсиализация на космонавтиката, за да може да се раздвижи закостенелият отрасъл. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/20/blue-origin-compact-heat-shield/

НАСА сподели най-добрите снимки на кометата 3I/ATLAS Тази фотография, заснета от марсианската мисия на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ на 2-ри октомври, е най-добрата на междузвездната комета. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/University of Arizona 19 ноември 2025 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Днес НАСА публикува официално снимки на междузвездната комета 3I/ATLAS, заснети от различни космически мисии. Разбира се, няма никаква изненада, че фотографиите показват най-обикновена комета – факт, който експертите знаеха от самото начало. През последните месеци ексцентричният харвардски учен Ави Льоб разпространяваше спекулации, че 3I/ATLAS може да е с изкуствен произход или извънземен кораб. В тези спекулации няма нищо вярно – но все пак спомогнаха да се вдигне медиен шум около кометата. Макар и да е неочакван нашественик от междузвездното пространство, 3I/ATLAS не застрашава Земята по никакъв начин – кометата няма да се сближи с планетата ни на разстояние по-малко от 273 милиона километра. Вместо това тя се сближи с Марс, като в началото на октомври премина само на 30 милиона километра от Червената планета. Неслучайно най-добрите изображения бяха получени именно от марсианските мисии, а от тях особено се откроява показаното по-горе – изпратено от „Марс Риконисънс Орбитър“. Някои от хелиофизичните мисии на НАСА успяха да получат интересни изображения, тъй като можеха да проследяват как 3I/ATLAS минава зад диска на Слънцето. Ето например това изображение, получено от „STEREO-A“: Photo credit : NASA / Lowell Observatory / Qicheng Zhang Това е историческо постижение – за пръв път хелиофизични мисии на НАСА изучиха обект, който произлиза извън Слънчевата система! Междупланетните мисии на НАСА „Психея“ и „Луси“, които пътуват към целевите си астероиди, също имаха възможност да наблюдават 3I/ATLAS. Особено интересни са изображенията на „Луси“: Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/JHU-APL Напомням на читателите, че кометата 3I/ATLAS бе открита от финансирания от НАСА телескоп ATLAS, намиращ се в Чили, на 1-ви юли. Най-близкото разстояние между кометата и Земята ще бъде отбелязано на 19-ти декември (273 милиона километра). Космическите мисии ще продължат да я наблюдават, докато тя премине орбитата на Юпитер през пролетта на 2026-та. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/19/nasa-3i-atlas-photos/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля американо-европейска климатична мисия с 500-тната си възвръщаема ракета! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : NASA/Carla Thomas 18 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни Блу Ориджин върна на Земята за пръв път степен на орбиталната си ракета „Ню Глен“. А вчера, на 17-ти ноември, СпейсЕкс изстреля петстотната си ракета с използвана степен! На борда ѝ се намираше съвместната мисия между Европа и САЩ „Сентинел-6Б“. Изстрелването бе осъществено от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, в 07:21 ч. българско време. Ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1097“, като това бе третото ѝ изстрелване след дебюта през септември и втория полет през октомври, като и на двете предишни мисии бяха изведени партиди „Старлинк“. След вчерашното изстрелване на „Сентинел-6Б“, степента се завърна отново успешно посредством меко кацане върху наземната площадка „LZ-4“. Както вече подчертах, мисията е съвместна между Европа и САЩ – но различията в прес-съобщенията на НАСА и Европейската космическа агенция подчертават как политическата обстановка в Америка се е променила. Прес-съобщението на ЕКА гласи, че основната научна задача на „Сентинел-6Б“ е да измерва нивото на океанското равнище в световен мащаб, тъй като това е основен показател за климатичните промени. Данните от спътника ще осигурят критично важна информация, която ще подпомогне климатичните политики и ще спомогне за опазването на животите на милиони хора, живеещи в крайбрежните зони. Прес-съобщението на НАСА не включва израза „климатични промени“ – вместо това то акцентира, че новият спътник ще служи за подобряването на прогнозите за урагани, за опазването на инфраструктурата и за подпомагането на комерсиалните дейности. Аналогично, преди изстрелването, НАСА изобщо не си служеше с изрази като „климатични промени“ и „глобално затопляне“, в тон с новите политически насоки, зададени от президента Доналд Тръмп. НАСА и ЕКА не са единствените организации, участващи в изпълнението на мисията – останалите включват Европейската космисия, ЮМЕТСАТ, НОАА и Френската космическа агенция. Основният прибор на борда на „Сентинел-6Б“ е висотомер, който измерва времето, за което радарните пулсации пътуват от спътника към океанската повърхност и обратно към спътника. Именно на този принцип се изчислява нивото на океанското равнище. Като допълнителен прибор на борда на сателита е монтиран и микровълнов радиометър на НАСА, който ще мери количеството водни пари в земната атмосфера. Понастоящем управлението на „Сентинел-6Б“ се осъществява от центъра на ЕКА в Германия, а когато основните проверки на бордовите прибори завършат, то ще бъде прехвърлено към ЮМЕТСАТ. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/18/spacex-launches-sentinel-6/

Частната европейска ракета Спектрум пристигна на космодрума Андоя за втория си полет! На снимката: компонентите на „Спектрум“ са на космодрума в Норвегия. Photo credit : Isar Aerospace 15 ноември 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Близо осем месеца след дебютното, макар и неуспешно изстрелване на първата частна орбитална ракета на Европа „Спектрум“, фирмата Изар Аероспейс се готви за втория ѝ полет – който може да е факт още през декември! Напомням на читателите, че по време на първата мисия на „Спектрум“ на 30 март, ракетата успя да лети само 25 секунди, преди да рухне в близост до космодрума. Независимо от неуспеха, това бе монументален момент за европейската космическа индустрия – за пръв път орбитална ракета, създадена от млада комерсиална компания, достигна до стартовата площадка и бе изстреляна, като бяха събрани ценни данни. Сега Европа най-сетне притежава свой собствен „НюСпейс“ отрасъл за създаването на модерни ракети! На 13 ноември Изар Аероспейс обяви официално, че подготовката за втория полет е вече в ход. Първата и втората степен на „Спектрум“ се намират в съответните съоръжения на космодрума Андоя в Норвегия, като сега предстои сглобяването на ракетата и нейните изпитания. А кога се очертава да е полетът? Според информация, обявена в норвежките медии, има два целеви стартови прозореца. Единият е между 6 и 19 декември, а ако ракетата не стане готова в срок, резервният е между 13 и 24 януари. Напомням също така, че „Спектрум“ ще притежава капацитет да извежда товари с общо тегло до 1 тон до ниска околоземна орбита. Основната задача, поставена от фирмата, е цената за изстрелване да възлиза на €10 000 за килограм полезен товар. За разлика от ракетата „Фалкън 9“ на СпейсЕкс, „Спектрум“ е невъзвръщаема, но Изар Аероспейс разчита на модерни технологии, позволяващи автоматизация и ускорено производство – някой ден „Спектрум“ трябва да се произвежда до 40 бройки годишно. Подобно на СпейсЕкс, фирмата е вертикално интегрирана, като 80% от компонентите са собствено производство – включително двигателите „Акуила“, работещи на пропан и течен кислород. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/15/isar-aerospace-second-flight-preview/

Европейски скафандър ще бъде тестван на МКС през 2026 година! Скафандърът на Декатлон може да бъде обличан само за две минути. Photo credit : Decathlon 15 ноември 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне – след десетилетно чакане, европейската космонавтика ще има свой собствен скафандър за вътрекорабни дейности! Скафандърът, разработен от Декатлон, е готов да бъде изпитан на Международната космическа станция от астронавтката Софи Адено по време на нейната мисия „Епсилон“ през 2026 г. Макар че Европа от дълго време притежава свои собствени космически ракети и спътници, така и не се стигна до разработката на скафандър – било то за вътрекорабни, било то за извънбордови дейности. Причината за това е проста – европейците никога не са имали свои собствени космически кораби. Европейски астронавти са летели на борда на руски и американски кораби и съответно са използвали руски или американски скафандри – например руските „Сокол“ за вътрекорабни или „Орлан“ за извънбордови дейности. В края на 80-те и началото на 90-те години космическата програма на Европа планираше да конструира своя собствена совалка на име „Хермес“, но проектът бе преждевременно прекратен, без да се стигне до никакъв полет. Съответно и скафандрите, проектирани за нея, никога не бяха създадени. През 2023 г. обаче Френската космическа агенция (CNES) сключи договор със Спартан Спейс, Института по космическа медицина и физиология (MEDES) и производителя на спортни стоки Декатлон за създаването на вътрекорабен скафандър. През май 2024 г. ЕКА обяви, че Софи Адено и Рафаел Лиежоа са първите представители на най-новия астронавтски отряд, които ще се отправят на дългосрочна мисия. През юли 2025 г. Френската космическа агенция потвърди, че Адено ще изпробва новия Евросют – прототипа на скафандъра, създаден в рамките на инициативата, а резултатите от изпитанията ще предопределят окончателния дизайн. На 14 ноември тази година Хавиер Сеговия, изпълнителният директор на Декатлон, публикува първите снимки на скафандъра (вж. горе). Не бива да ни изненадва да виждаме името на Декатлон до това на престижни научни и космически институции. Спортният производител от години създава обувки, раници, дрехи и екипировка за екстремни спортове. Новият Евросют представлява естествена еволюция на продуктите на бранда в най-екстремната възможна среда – космоса. Използван е целият опит на Декатлон в областите на текстила и ергономичните проучвания, а резултатът е иновативен вътрекорабен скафандър, който се облича или сваля за по-малко от две минути. Адено ще изпробва Евросют в рамките на нейната мисия през 2026 г., като астронавтката ще изпълни поредица от задачи в различните модули на МКС, включително ще си служи и с тъчскрийн дисплеи. Ако изпитанията са успешни, Декатлон ще използва научения опит, за да започне да произвежда окончателния вариант на скафандъра до края на това десетилетие. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/15/decathlon-tested-iss/

УСПЕХ: Китайските астронавти от мисия Шенчжоу-20 се завърнаха на Земята, но с кораба Шенчжоу-21 На кадъра: наземните екипи изваждат китайските астронавти след тяхното приземяване днес. Photo credit : CCTV 14 ноември 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Астронавтите Чен Дун, Чжен Чжунжуй и Уан Цзе се завърнаха днес успешно на Земята – но не с техния кораб „Шенчжоу-20“, а с новоизстреляния „Шенчжоу-21“. Мярката бе предприета, след като стана ясно, че прозорецът на „Шенчжоу-20“ е пукнат след сблъсък с космически отломък. Междувременно изглежда, че екипажът на „Шенчжоу-21“, състоящ се от Чжан Лу, Чжан Хунчжан и У Фей, остава да живее на борда на станция „Тянгон“ – засега без възможност тримата да се приберат. Според Синхуа изстрелването на кораба „Шенчжоу-22“, който ще е отговорен за завръщането им, ще бъде осъществено „в подходящо време“. Вероятно това изстрелване ще е в безпилотен режим. Завърналите се днес астронавти са в добро здраве. Тяхната експедиция прекара 204 дни в космоса, което беше рекорд за китайската космонавтика. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/14/shenzhou-21-returns-home/

УСПЕХ: Орбиталната ракета Ню Глен постигна своето първо кацане!!! Снимка от успешното приземяване. Photo credit : Blue Origin 13 ноември 2025 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Вече е известно името на втората компания след СпейсЕкс, постигнала успешно ретроракетно кацане на орбитална степен! Това е американската фирма Блу Ориджин! Близо десетилетие след историческото първо приземяване на „Фалкън 9“, днес първата степен на „Ню Глен“ се върна благополучно върху океанската платформа „Джаклин“ след нейното изстрелване! Блу Ориджин го постигна едва в хода на втория орбитален полет на „Ню Глен“, което е повод за голяма гордост! За сравнение – СпейсЕкс постигна историческото първо кацане в историята на космонавтиката на „Фалкън 9“ при 20-тия полет на ракетата – и след няколко предишни неуспехи. Вярно е, че след като фирмата на Илон Мъск проправи пътя, Блу Ориджин просто трябваше да ходи по утъпканото, за да постигне същото. През последните години „Фалкън 9“ летяха от Земята до орбита и обратно стотици пъти. Технологично нямаше пречка някоя друга държавна агенция или фирма да го постигне. Но истината е, че след онзи съдбовен декември на 2015 г., когато „Фалкън 9“ се приземи, почти едно цяло десетилетие отмина, а никой друг не можеше. Малцина изобщо опитваха. СпейсЕкс го повториха с „Фалкън Хеви” и „Старшип“, но фактът, че никой друг освен СпейсЕкс не можеше, бе причина мнозина да се чудят: с какво СпейсЕкс са толкова уникални? Ето – вече имаме и втора фирма, която го може. Важно уточнение: под успешно ретроракетно кацане на първа степен разбираме степен, която се връща от орбитален полет посредством собствената си двигателна система. Имало е и други ракети, които са връщали степени след орбитален полет – това са ускорителите на американските совалки, европейската ракета „Ариана 5“ и американската частна ракета на Рокет Лаб „Електрон“. Но досега това винаги е ставало пасивно, чрез парашути и приводняване. Снимка от върнат страничен ускорител на „Ариана 5“ през 1998 година. Photo credit : ESA/CNES/CSG Така Блу Ориджин са вторите в света… Чакаме да видим кои ще са третите. Най-сериозните претенденти за третото място са китайската фирма ЛандСпейс с тяхната ракета „Чжюкуе-3“, която също трябва да дебютира през този месец. Прочие, интригата бе дали ЛандСпейс или Блу Ориджин ще спечелят второто място… и днес отговорът е ясен. Сухите факти от полета: „Ню Глен“ излетя в 22:55 ч. българско време. Разделянето на първата от втората степен бе осъществено три минути по-късно. Първата степен започна серия от маневри за завръщане, които кулминираха в успешно кацане на деветата минута след старта. Основната цел на изстрелването бе изпращането на построената от Рокет Лаб мисия за нуждите на НАСА „ESCAPADE“ на път към Марс. Тя се състои от два спътника, които се отделиха от втората степен на „Ню Глен“ 33,5 минути след старта. Това бе първото изстрелване в световен мащаб на мисия към Марс след повече от пет години прекъсване. За последен път полет към Червената планета бе осъществен през юли 2020 г., когато американска ракета „Атлас 5“ изстреля марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“. Тъй като „ESCAPADE“ излита извън благоприятен стартов прозорец, двата спътника първо ще се отправят към точката на Лагранж L2 от системата Земя – Слънце, където ще изучават космическото време. Догодина, когато позициите на Земята и Марс отново са подходящи, спътниците ще напуснат L2 и посредством гравитационна маневра край Земята ще се отправят към Червената планета. Очаква се окончателното пристигане на „ESCAPADE“ в околомарсианска орбита да се случи през септември 2027 година. След това двата спътника ще започнат да изучават марсианското магнитно поле и атмосферата на планетата. Мисия „ESCAPADE“. Image credit : NASA Но колкото и полетите до Марс да са вълнуващи, сигурен съм, че не с това ще бъде запомнено днешното изстрелване. Всички ще говорят за първото кацане на орбитална степен, осъществено от компания, различна от СпейсЕкс. Монополът на Илон Мъск най-сетне изглежда, че ще бъде разбит! Успешното кацане на степента на „Ню Глен“ бе и задължително условие, за да може Блу Ориджин да се придържа към плана за изстрелването на първия товарен спускаем модул „Блу Муун“ към Луната, което трябва да се осъществи в началото на 2026-та. Това е така, защото полетът на модула ще стане с вече върната първа степен. Джеф Безос, основателят на Блу Ориджин, безспорно е много щастлив. През последните години той винаги стоеше в сянката на Мъск, подиграван с прякора „Джеф кой?“ заради безкрайните отлагания на неговите проекти. СпейсЕкс редовно изстрелваха товари до орбита, но къде бе Джеф Безос? Днес костенурката за пръв път направи скок. Следващият скок може да е факт в началото на 2026 г. и ако Безос успее преди Мъск да кацне на Луната, новата лунна надпревара безспорно ще стане интересна и интригуваща! https://cosmos.1.bg/space/2025/11/13/new-glenn-nails-landing/

Ново проучване хвърля светлина върху естеството на мини-Нептуните Тази илюстрация показва как биха изглеждали планетите с размер между Земята и Нептун. Image credit : NASA/ESA/CSA and STScI* 11 ноември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Когато космическите телескопи на НАСА „Кеплер“ и „Тес“ започнаха да откриват все повече и повече извънслънчеви планети, научната общност я очакваше изненада – повечето планети в нашата Галактика са с размер между Земята (най-голямата скалиста планета в Слънчевата система) и Нептун (най-малкият газов гигант). Наричани „супер-Земи“ или „мини-Нептуни“, те са съвършено непознати за нас – просто защото в собствената ни система такива планети няма! Ново проучване обаче започва да хвърля светлина върху тяхното естество. С натрупването на наблюденията сред научния свят започна да се оформя консенсус: всички планети от земеподобен тип започват своята еволюция под формата на течни кълба от разтопена магма. Предполага се, че същото е вярно и за мини-Нептуните. Но понеже те имат плътни атмосфери, доминирани от водород, този тип планети задържат топлината си и вероятно магмените им океани съществуват много по-дълго време в сравнение с тези на планетите от типа на Земята, които бързо изстиват. Нова статия, публикувана на 5-ти ноември в списанието The Astrophysical Journal Letters, обаче оспорва това схващане. Статията е с водещ автор Елиза Кемптън и носи заглавието „Не всички мини-Нептуни имат магмени океани“. Но как учените стигат до това заключение? Те моделират вътрешната структура на мини-Нептуните съобразно различните свойства на атмосферите и повърхността. В техния модел планетите имат желязно ядро, мантия от силикати и водородно-хелиева обвивка. Използвано е същото съотношение на желязото и силикатите, каквото е и на Земята. Различните параметри, които са тествани, включват масата на планетата, налягането при радиативно-конвективната граница, фотосферната температура, масовата фракция на газовата обвивка (т.е. онази част от общата маса, която характеризира газовата обвивка на планетата), както и средното молекулно тегло (т.нар. MMW – съкращение от Mean Molecular Weight). Това средно молекулно тегло е показател за средната маса на всички молекули и атоми, които изграждат екзопланетните атмосфери. Освен модел, учените разчитат и на наблюдения на няколко мини-Нептуна. Единият от тях е GJ 1214b – планета, сериозно изучавана с телескопите „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, за която е установено, че има атмосфера с високо MMW. С други думи, тя не съдържа само водород и хелий, а и някои по-тежки молекули. Атмосферата е по-дебела от земната и по-тежка, отколкото се предполагаше досега. Така изследователите установяват, че не всички мини-Нептуни имат магмен океан. Нещо повече – около една трета от тези планети са с твърда повърхност. Но защо? Когато планетите имат високи стойности на масовата фракция на газовата обвивка и на MMW, това създава условия за високи налягания, които водят до превръщането на магмата в твърда повърхност. Все пак трябва да имаме предвид, че дори и да са с твърда повърхност, мини-Нептуните няма да са подходящо място, на което човек може да се разходи. Като използвах по-горе израза „високи налягания“, трябва да имаме предвид, че тези налягания ще са убийствени за нас. Получените научни данни са изключително важни – едва сега започваме да разбираме повече неща за естеството на мини-Нептуните. Те са напълно различни в сравнение с планетите от Слънчевата система. Те разбиват илюзията, че другите планетарни системи биха наподобявали нашата. Нищо подобно – Вселената е много по-разнообразна, отколкото сме си мислили. Но новите открития вероятно ще ни помогнат в търсенето на други планети, включително потенциално обитаеми, както и да разберем еволюцията на нашата собствена Земя. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/11/mini-neptunes/

Ракетата Церера-1 на китайската фирма Галактик Енерджи претърпя провал Снимка от полета в неделя. Photo credit : Galactic Energy 11 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Не всичко в китайската комерсиална космонавтика е цветя и рози – миналата неделя в 06:02 ч. българско време фирмата Галактик Енерджи изстреля своята орбитална ракета „Церера-1“, но тя претърпя провал. Според съобщенията в китайските медии, първите три степени на „Церера-1“ са работили съобразно очакванията, но в хода на работата на четвъртата е възникнал проблем, който довел до преждевременното изключване на двигателя ѝ. Бяха загубени два спътника от китайската групировка за наблюдения на Земята „Цзилин“. „Церера-1“ е твърдогоривна ракета с височина 20 метра, диаметър 1.4 метра, стартово тегло 33 тона и способност да извежда полезни товари до околоземна орбита с общо тегло 400 километра. След нейния дебют през 2020 г. ракетата е провела общо 22 полета, от които 20 са успешни и два – провалени. Преди провала през този уикенд ракетата бе отбелязала 11 последователни успеха. Неприятното е, че сегашният провал настъпи в момент, когато Галактик Енерджи се опитва да внедри в експлоатация нови ракети. Съответно, в зависимост от причината за аварията, това може да доведе до отлагания на дебютните им полети. Става въпрос за подобрената ракета „Церера-2“, която трябваше да дебютира до няколко дни. Тя вече ще има способност да извежда в ниска околоземна орбита товари с тегло до 1 600 килограма. До края на годината се очакваше да полети и „Палада-1“ – течногоривна ракета, аналог на американската „Фалкън 9“ и подобно на нея с рециклируема първа степен. Наскоро Галактик Енерджи съобщи, че статичното огнево изпитание на „Палада-1“ е завършено. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/11/ceres-1-launch-failure/

Ракетата Ню Глен е на стартовата площадка в очакване на втория ѝ полет На снимката: „Ню Глен“ е в готовност за изстрелване. Photo credit : Blue Origin 9 ноември 2025 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин е в готовност за второто изстрелване на ракетата „Ню Глен“. Поставените от фирмата задачи са няколко – кацане на първата степен, изпращане на мисия към Марс, демонстрация на експеримент с предаване на телеметрична информация. Стартовият прозорец се отваря тази вечер, като първата възможност за изстрелване е в 21:45 ч. българско време. За съжаление, времето може да се окаже неблагоприятно, като има 45% шанс лошите условия да попречат на старта. В такъв случай полетът ще бъде отложен за утре или за по-нататъшен ден, когато се очаква прогнозата да е по-добра. На борда на „Ню Глен“ се намират двата спътника за изучаване на Марс в рамките на мисията на НАСА „ESCAPADE“. Те са построени от частната компания Рокет Лаб и, ако мисията е успешна, това ще е първият полет на фирмата до друга планета. Тук е уместно да се напомни, че първоначално основаната от Питър Бек компания планираше да лети до Венера. Но тази роботизирана експедиция, която трябваше да бъде изстреляна още през 2023 г., се оказа по-амбициозна от предвиденото и сега е отложена за по-нататък. Е, нещата се подредиха така, че дебютният междупланетен полет на Рокет Лаб ще е до Марс. Това се очертава да е първото изстрелване на САЩ към Червената планета след повече от пет години – когато на 30 юли 2020 г. НАСА изстреля марсохода „Пърсъвиърънс“ и хеликоптера „Инджинюъти“. Важно уточнение обаче трябва да се направи, че „ESCAPADE“ излита извън благоприятния стартов прозорец за полети до Марс, който се отваря веднъж на две години. Следващият такъв ще се отвори чак през декември 2026 година, а предишният бе през 2024 година. Истината е, че „ESCAPADE“ трябваше да лети миналата година, но ракетата още не бе готова. Затова сега двата апарата първо ще се насочат към точката на Лагранж L2 от системата Земя–Слънце, където ще изучават космическото време. Догодина, когато позициите на Земята и Марс отново са благоприятни, те ще напуснат L2 и посредством гравитационна маневра край Земята ще отпътуват към Червената планета. Една от най-горещите теми в американската космонавтика касае нейната комерсиализация, която води и до по-бързо изграждане на космическите апарати. В миналото НАСА подготвяше една роботизирана мисия до Марс за около десет години – почти толкова време отнемаше, за да бъдат построени марсоходи като „Пърсъвиърънс“ и „Кюриосити“. Сега Рокет Лаб е конструирала „ESCAPADE“ само за три години и половина. Вторият полезен товар на борда на „Ню Глен“ е установка за предаване на телеметрична информация, предоставена от ViaSat. Тя носи името „ИнРейндж“ и е част от програмата на НАСА за комуникационни услуги. Апаратурата ще остане прикачена към ракетата-носител по време на целия полет. Но нека не забравяме, че най-същественото от предстоящия полет представлява самата ракета „Ню Глен“ и постигането на нейната възвръщаемост. Първата частично преизползваема орбитална ракета е тази на СпейсЕкс – „Фалкън 9“, като дебютното ѝ кацане на първата степен бе осъществено в края на 2015 г. Оттогава досега нито една друга фирма или космическа агенция, освен СпейсЕкс, не е постигала кацане на ракетна степен след орбитален полет – ако не броим кацанията на лекотоварните ракети на Рокет Лаб „Електрон“ посредством парашути – и абсолютно никой друг в световен мащаб не е изстрелвал повторно върната на Земята ракетна степен. Феновете на космическите совалки биха поспорили за второто твърдение – те биха казали, че твърдогоривните им ускорители са били връщани на Земята с парашути и са били изстрелвани повторно. Но важното уточнение, което трябва да се направи, е, че тези ускорители са били изцяло разглобявани на отделните им сегменти, почиствани, рециклирани и повторно сглобявани. По време на втория полет на „Ню Глен“ се очаква първата степен на ракетата да кацне върху роботизирания кораб „Джаклин“. Когато „Ню Глен“ дебютира в началото на тази година, тя достигна орбита, но кацането се провали. Тогава ръководството на Блу Ориджин твърдеше, че тъй като става въпрос за нова ракета и фокусът е достигането на орбита, кацането просто представлява странична цел. Сега обаче е различно – кацането на първата степен на „Ню Глен“ върху „Джаклин“ е основна задача и критерий за успеваемостта на мисията. Със своята товароподемност от 45 тона до ниска околоземна орбита и 7 тона до Луната в рамките на директно транс-лунно вмъкване „Ню Глен“ е забележителна тежкотоварна ракета. Евентуален успешен полет през идните дни ще гарантира, че тя ще може да се използва и за нуждите на лунните мисии на НАСА „Артемис“. Блу Ориджин вече е построила товарен спускаем апарат, който ще излети към Луната в началото на 2026 г. От фирмата се надяват, че ще могат лесно да го преобразуват и в пилотиран, което би се оказало добър резервен вариант за „Старшип“, ако проектът на СпейсЕкс претърпи сериозни забавяния. НАСА цели човек да се завърне на повърхността на Луната възможно най-скоро – до две-три години – защото Китай са дали заявка да изпратят свои астронавти на лунната повърхност най-късно през 2030 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/09/new-glenn-on-launch-pad/

Заради удар от космически отломък: завръщането на кораба Шенчжоу-20 се отлага Екипажът на „Шенчжоу-20“. Photo credit : Xinhua 7 ноември 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. През последните няколко дни китайската космонавтика, подобно на американската, също се сблъска със своеобразен случай на „заклещени астронавти“: завръщането на кораба „Шенчжоу-20“ засега се отменя, докато специалистите анализират повреда вследствие на попадение върху корпуса му на космически отломък. Напомням на читателите, че „Шенчжоу-20“ бе изстрелян успешно на 24-ти април с екипаж, състоящ се от Чен Дун, Чен Чжунжуй и Уан Цзе. Корабът се скачи безпроблемно с орбиталната станция „Тянгон“, а тримата изпълниха шестмесечна мисия. Завръщането трябваше да се осъществи на 5-ти ноември, след като новият екипаж (Чжан Лу, Чжан Хунчжан и У Фей) пристигна на „Тянгон“ с новоизстреляния кораб „Шенчжоу-21“, но сега екипите трябва да са напълно сигурни, че корабът е безопасен. Китайците обаче са подготвени за сценария, ако „Шенчжоу-20“ не е в състояние да върне астронавтите. За да няма драми, както миналата година имаше в американската астронавтика поради безпилотното завръщане на „Старлайнър“, на космодрума Дзюцюен винаги има резервен пилотиран космически кораб „Шенчжоу“ и ракета „Лонг Марч-5Ф“, които могат да бъдат подготвени за спешно изстрелване в рамките на 8.5 дни. Решение на този етап обаче още не е взето, докато анализът на повредата тече. Възможно е да се наложи някой от астронавтите да излезе в открития космос, за да инспектира кораба. Засега чакаме. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/07/shenzhou-20-return-delayed/

Благодарение на другаря Рогозин: космодрумът Восточний остана без ток! Нещата не се развиват добре с космодрума Восточний. Фото: Роскосмос 7 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-новият руски космодрум Восточний остана без ток, което е поредното пряко следствие от провалените политики на скандалния бивш директор на Роскосмос Дмитрий Рогозин. Според скорошна публикация на Коммерсант, причината за спирането на електричеството е дълг на фирмата, която е отговорна за строежа на площадките на Восточний – ПСО „Казан“. Тя дължи над 51 милиона рубли на Далекоизточната енергийна компания (ДЕК), съответно компанията дръпна шалтера с аргумента, че така пази своите интереси. Междувременно ДЕК има намерение да подаде иск в съда с цел признаването на ПСО „Казан“ официално за фалирала. Говори се, че енергийната компания нееднократно е призовавала ПСО „Казан“ да не нарушава клаузите по договора и да плаща редовно, но безрезултатно. Това е поредният скандал, който възниква покрай космодрума Восточний. Напомням на читателите, че Восточний е най-важният стратегически проект за космонавтиката на Русия. Това е така, защото след разпадането на СССР старият космодрум Байконур с цялата му инфраструктура за спътникови и пилотирани космически полети остана на територията на Казахстан. Съответно, руснаците искаха да разполагат със собствена инфраструктура на собствената си територия, без да зависят от друга държава – още повече, че казахстанците нееднократно се оплакваха от безкрайните катастрофи на ракети „Протон“, които засипваха степите с токсично гориво. Така бе взето решението да бъде направен космодрум на мястото на бившия Свободний, който сега носи името Восточний. Но работата по Восточний въобще не протичаше гладко – след като строежът започна официално през 2011 година, той бе съпътстван от недоволства от страна на работниците, че не им са изплатени заплатите, гладни стачки, кражби на стойност милиарди рубли и обвинения в корупция. Изумително е, че на фона на всичко това през 2016 г. първата площадка за ракети „Союз“ все пак бе въведена в експлоатация, а в края на 2024 г. бе въведена и площадката за новите ракети „Ангара“ – макар че досега от нея е осъщестевн само един полет. Просто няма кой да качва спътници на борда на скъпата „Ангара“ и това щеше да е вярно дори и да нямаше война и Русия да бе предпочитан партньор. А сега – няма ток… И всичко това се случва заради политики, които датират от времето на Рогозин. Сайтът Арс Текника, който се позовава на RussianSpaceWeb, ни напомня историята. Накратко – ПСО „Казан“ спечелва договора за строеж на стартовата площадка за „Ангара“ през декември 2017 година, като фирмата е собственост на местния олигарх Равил Зиганшин. Както съобщават рускоезичните сайтове, друга фирма на Зиганшин, Казанската индустриална и строителна асоциация, е била отговорна за строежа на стадионите във Самара и Саранск за подготовката на Световното първенство по футбол през 2018 година. Другарят Дмитрий Рогозин застава начело на Роскосмос през май 2018 година – след като конкурсът е спечелен, но преди договорът да бъде подписан. Договорът бива подписан чак през октомври 2018 година. Но през следващите месеци се случва нещо много интересно – ПСО „Казан“ бива обвинено в криминална дейност и също така са констатирани отлагания. Съответно Роскосмос, под ръководството на Рогозин, прекратява договора. Открит е нов конкурс – появяват се други фирми, които изявяват желание да построят площадката, сред които и Групировката Крокус. Проблемът е, че впоследствие всички те се оттеглят, защото руското правителство отказва да им даде пари. Според Анас Агаларов, основателят на Крокус, той е заявил следното на Роскосмос: „Имам две новини. Първата е, че втората площадка на космодрума може да бъде построена за две години. Втората е, че не може да бъде направено за парите, които са заделени. Ако увеличите сумата, ще получите всичко за две години. Ако не – съжалявам“. И какво си мислите, че прави Роскосмос? Че решава да се съобрази с исканията на частния сектор? Нищо подобно. Вместо това Рогозин се връща с подвита опашка пред ПСО „Казан“ с молбата тази фирма да направи площадката на „Ангара“. Според Анатолий Зак, собственикът на сайта Russian Space Web, независимите наблюдатели са се чудили дали Роскосмос действително има толкова силна репутацията на токсична структура сред строителния бизнес, че като резултат държавната корпорация да не разполага с друг избор, освен да държи на кукичката първоначално избрания подизпълнител. Сега случващото се на Восточний е логично следствие от решението, взето след 2018 година. А за нас остава следната чуденка: колко ли още капани, заложени от Рогозин по времето на неговото управление, тепърва предстоят да щракнат? https://cosmos.1.bg/space/2025/11/07/vostochny-no-electricity/

ОБРАТ: Доналд Тръмп отново номинира Джаред Айзъкман за шеф на НАСА!!! На снимката: Джаред Айзъкман (долу вляво) по време на неговата историческа мисия „Поларис Доун“. Photo credit : SpaceX 5 ноември 2025 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Днес президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че комерсиалният астронавт Джаред Айзъкман, който миналата година летя в рекордна 1 400-километрова орбита около Земята, е повторно номиниран за администратор на НАСА! Напомням на читателите, че Айзъкман бе номиниран първоначално в края на 2024 година – много скоро, след като летя на историческата комерсиална мисия „Поларис Доун“. Това бе първото прекосяване на радиационните пояси на Ван Алън от астронавт след края на програмата „Аполо“ и най-голямото отдалечаване на човек от нашата планета след половинвековна пауза. Ето защо се счита, че Айзъкман е най-подходящият човек да води НАСА, когато агенцията се завръща на Луната и когато се намира в състояние на преход между старите практики на безкрайни държавни хранилки и новите, при които тя разчита на частни фирми. Но през това лято Тръмп заяви, че оттегля кандидатурата на Айзъкман. Официално посочената причина бе, че комерсиалният астронавт е дарявал преди на политици на Демократичeската партия на САЩ. Реално причината бе, че тогава Илон Мъск се скара с американския президент – и Айзъкман бе между чука и наковалнята. Но истината е, че комерсиалният астронавт прояви изключително доблестно поведение. Той нито един път не показа в интернет, че е огорчен – нещо повече, държа се аристократично. Показа на президента на САЩ, че е бил благодарен за доверието, което му е оказал и му пожела успех да намери най-добрия кандидат. Междувременно за изпълняващ длъжност админстратор на НАСА бе назначен Шон Дъфи, а дипломатичното поведение на Айзъкман му спечели още повече симпатии не само сред космическата общност, но и сред Белия дом, като от екипа на Тръмп почнаха да притискат президента за повторна номинация. През последните няколко седмици се разрази люта битка, при която Дъфи нападна СпейсЕкс за забавянията на фирмата, като той се стремеше да се хареса на Тръмп и от изпълняващ длъжност да стане редовен администратор на НАСА. Но колкото и люта да бе битката зад кулисите, Айзъкман никога не слезе на нивото на останалите политици. Никога не прояви публична неприязън. Оказа се ,че това не е просто прекрасен пилот – а човек, който може да лавира безупречно сред трусовете, съпътстващи Републиканската партия. Както написа журналистът Ерик Бъргър в Туитър – като всеки добър пилот, въпреки турбуленцията, Айзъкман успешно кацна. „Подкрепата от обичащата космоса общност бе съкрушителна“, написа Айзъкман в социалните мрежи след повторната му номинация. „Не съм сигурен как спечелих доверието на толкова много хора, но ще направя всичко по силите си, за да изпълня техните очаквания“ Очакваме да видим колко бързо номинацията ще бъде утвърдена – нещо, което може да се окаже трудно, още повече на фона на продължаващото рекордно спиране на правителствените служби в САЩ. Но за пръв път от доста време се усеща, че НАСА ще бъде ръководена от правилния човек!!! https://cosmos.1.bg/space/2025/11/05/trump-renominates-isaacman/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изведе в орбита спътника Sentinel-1D! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace/Arianegroup 5 ноември 2025 г. 07:10 ч. Светослав Александров. През последните години европейската космонавтика премина през труден период – но изглежда, че най-лошото е вече зад гърба ни, след като снощи в 23:03 ч. новата ракета „Ариана 6“ проведе успешно своя четвърти космически полет! Тридесет и четири минути след старта, от горната степен на ракетата-носител се отдели изкуственият спътник „Sentinel-1D“. Той бе позициониран в планираната за него Слънчево-синхронна орбита на височина 693 километра над земната повърхност. Любопитен факт е, че „Sentinel-1D“ е близнак на спътника „Sentinel-1C“, който от своя страна бе изстрелян с лекотоварната ракета „Вега-С“ през декември 2024 година. Така че стои въпросът: защо лекотоварен спътник бива изстрелван със среднотоварна ракета? Не е ли това разхищение на ресурс? Както съобщава уебсайтът European Spaceflight, който от своя страна се позовава на Мауро Фачини, ръководител на програмата „Коперник“ към Европейската комисия, мярката е взета, защото покрай извеждането от експлоатация на ракетата „Ариана 5“ и провала на „Вега-С“ в края на 2022 г. европейската космонавтика беше на практика поставена на пауза. Същевременно „Sentinel-1B“ вече не работеше, а работоспособността на „Sentinel-1A“ се влошава прогресивно. Така че имаше сериозен натиск новите спътници да летят колкото се може по-бързо – и то с европейски ракети. Спътниците „Сентинел-1“ са част от програмата „Коперник“ за наблюдения на Земята. Те притежават мощен синтетично-апертурен радар, който позволява наблюденията на земната и морската повърхност непрекъснато, независимо от метеорологичните условия, независимо дали е ден или нощ. Последните модели спътници са оборудвани и с Автоматични идентификационни системи (AIS) за мониторинг на морския трафик, както и с приемник за глобалната навигационна система на Европа „Галилео“. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/11/05/ariane-6-launches-sentinel-1d/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля космически апарат-предвестник на първата комерсиална орбитална станция! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 ноември 2025 г. 18:10 ч. Светослав Александров. През 2025 година не станахме свидетели на изстрелването на първата комерсиална космическа станция, но въпреки това началото бе положено, след като днес в 07:09 ч. българско време ракета „Фалкън 9“ на SpaceX изведе в орбита „Хейвън Демо“ – предвестникът на станцията на Vast „Хейвън-1“. „Хейвън Демо“ полетя в космоса заедно с още 17 други спътника в рамките на програмата на SpaceX за споделено извеждане на товари „Bandwagon“. Това бе четвъртата мисия, реализирана по програмата. Сред 17-те спътника имаше апарат, построен от турската фирма Fergani Space, южнокорейски военен сателит и апарати на немската компания Exolaunch. Но именно „Хейвън Демо“ е най-интересният сред изстреляните днес апарати. Неговата задача е да изпита в космически условия компютрите, навигационния софтуер и горивната система на бъдещата частна станция. Станцията, носеща името „Хейвън-1“, вече е във финалната фаза на предстартовата си подготовка и ще бъде изстреляна с ракета „Фалкън 9“ още през втората четвърт на 2026 година. Подробна информация за тази станция можете да намерите в статията на КОСМОС БГ от 17-ти октомври. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/02/spacex-launches-haven-demo/

УСПЕХ: Индия изстреля най-тежкия си комуникационен спътник досега! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 2 ноември 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес в 12:56 ч. българско време от космодрума Сатиш Дхаван бе успешно изстреляна индийската ракета „LVM3“. На борда ѝ се намираше спътникът „CMS-03“ – първият индийски спътник с тегло над 4 тона, изпратен към геостационарна трансферна орбита посредством индийска ракета. Доскоро Индия се доверяваше на чуждестранни партньори за изстрелването на тежките си спътници, като например SpaceX или Arianespace. С днешното изстрелване страната доказва, че вече може самостоятелно да осъществява амбициозни мисии в космоса. Нещо повече – успехът подчертава надеждността на ракетата-носител „LVM3“, която в близко бъдеще ще се използва и за изстрелването на пилотирания космически кораб „Гаганян“. Според описанието на „CMS-03“, спътникът ще се използва за военноморски операции, въздушна отбрана и стратегическо управление, обхващащо наземни и океански региони. Днешното изстрелване бе осмото за най-мощната индийска ракета „LVM3“ от началото на нейната експлоатация през 2014 г. Предишният ѝ полет бе през юли 2023 г., когато тя изпрати към Луната мисията „Чандраян-3“. Това бе първото успешно кацане на индийски космически апарат върху лунната повърхност. Благодарение на „Чандраян-3“ Индия се превърна в четвъртата държава, осъществила меко кацане на Луната – след СССР, САЩ и Китай. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/02/isro-launched-heaviest-satellite/

УСПЕХ: Китайският космически кораб Шенчжоу-21 излетя към станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 31 октомври 2025 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 31 октомври, в 17:44 ч. българско време, Китай успешно изстреля поредния си пилотиран кораб „Шенчжоу-21“ с трима души на борда към китайската орбитална станция „Тянгон“. Изстрелването бе осъществено ден след като китайците потвърдиха отново плановете си да изпратят човек на Луната най-късно до 2030 година. И наистина, по време на днешното живо излъчване камерата бе позиционирана така, че да изглежда, че „Шенчжоу-21“ лети на фона на Луната (вж. показаната по-горе снимка). Командирът на „Шенчжоу-21“ е опитният астронавт Чжан Лу, за когото това е втора мисия. Предишната му бе през 2022 г., когато летя с кораба „Шенчжоу-15“. Към него се присъединиха Чжан Хунчжан и У Фей, за които днешният полет е първи. Когато тримата се скачат с „Тянгон“, те ще бъдат посрещнати от настоящия ѝ екипаж – Чен Дун, Чжен Чжунжуй и Уан Цзе. Наскоро Чен Дун се превърна в първия китайски астронавт, натрупал общо над 400 дни в орбита. Той, Чжен Чжунжуй и Уан Цзе ще се завърнат на Земята с кораба си „Шенчжоу-20“ на 3 ноември. Напомням на читателите, че „Шенчжоу-20“ излетя на 24 април. Любопитен факт е, че на борда на изстреляния днес кораб „Шенчжоу-21“ летят четири черни мишки, които ще бъдат подложени на експеримент, свързан с тяхното размножаване. Чжан Лу, Чжан Хунчжан и У Фей ще живеят на борда на „Тянгон“ до пролетта, когато ще бъде изстреляна следващата редовна експедиция към станцията. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/shenzhou-21-launches-tiangong/

Българската фирма EnduroSat получи ново финансиране от $104 милиона за спътниковото си производство! На снимката: официалното откриване на новия космически център на EnduroSat. Photo credit : EnduroSat 31 октомври 2025 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Българският спътников производител EnduroSat успя да си осигури ново финансиране от $104 милиона, което ще позволи увеличаването на неговата производствена мощност! Новината бе оповестена на страниците на EnduroSat вчера. Това е втората значима инвестиционна новина, свързана с компанията, която отразявам на страниците на КОСМОС БГ през настоящата година. Напомням на читателите, че на 27 май българската космическа фирма се сдоби с €43 милиона инвестиции от фонда за рисков капитал Founders Fund, което от своя страна позволи създаването на нов космически център на територията на София с площ 17 500 m². Сега, съобразно последната публикация на сайта на EnduroSat, новият рунд на финансиране, в който участват имена като Riot Ventures, Google Ventures, Lux Capital, European Innovation Council Fund и Shrug Capital, съвпадна с официалното откриване на космическия център. Най-важното е, че основаната от предприемача Райчо Райчев компания вече ще може да произвежда по два спътника от класа ESPA (съкр. от EELV Secondary Payload Adapter – т.е. спътници, които се освобождават от адаптер на ракетите-носители като вторичен полезен товар). С това EnduroSat се превръща в космически лидер не само в Европа, но и в света – подобен производствен капацитет е характерен предимно за производителите на мегагрупировки като Амазон (групировката „Проект Кайпер“) и СпейсЕкс (групировката „Старлинк“). Точно така – българската компания вече може да конкурира най-големите спътникопроизводители в световен мащаб. И това безспорно е повод за радост. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/endurosat-secures-new-funding/

СпейсЕкс са стигнали много по-далеч в усилията да се завърнем на Луната, отколкото смятахме досега Спускаемият лунен модул, базиран на „Старшип“, е изключително просторен. Image credit : SpaceX 31 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 30-ти октомври, СпейсЕкс публикува обширна информация на уебсайта си относно това как възнамерява да върне американските астронавти обратно на Луната. Предоставената информация шокира даже крайните скептици – оказа се, че компанията е стигнала много по-далеч, отколкото предполагахме досега! Датата на публикуване на въпросната информация не е случайна. Преди десет дни Илон Мъск и и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи влязоха в лют спор в социалните мрежи, като дори се стигна до обиди. Очевидно Дъфи смята, че СпейсЕкс са слабото звено в програмата за завръщането на Луната „Артемис“, където отлаганията са най-големи, следователно трябва да се потърсят услугите и на други космически компании. Мъск отговори в типичния си стил – че именно СпейсЕкс, а не някой друг ще върне астронавтите на Луната, защото това е единствената американска компания, способна да работи с голяма скорост. Това не е първият път, когато администратор на НАСА изразява публично недоволство от СпейсЕкс. Сигурно читателите ще си спомнят през 2019 г., когато американците още зависеха от Русия и корабите „Союз“ за превози на астронавти до МКС, че тогавашният шеф на агенцията Джим Брайденстайн обвини Мъск, че е твърде фокусиран върху „Старшип“, вместо да обърне внимание на отдавна отлагания кораб „Крю Драгън“. Същата критика, естествено, не бе отправена към конкурентната фирма Боинг. Днес положението е следното: „Крю Драгън“ е в редовна експлоатация и не само вози астронавти до МКС, но и частни експедиции, включително до непосещавани от десетилетия или изобщо дестинации – полярна орбита (мисия „Фрам2“) и околоземна орбита с висок апогей (мисия „Поларис Доун“). Докато корабът на Боинг „Старлайнър“ е още в етап на изпитания, след като миналата година двама астронавти останаха заклещени на МКС и трябваше СпейсЕкс да ги върне на Земята. Аналогично, през 2025 г. критиката е – Илон Мъск не се интересува от Луната, неговият фокус е Марс. Той не обръща достатъчно голямо внимание на програмата „Артемис“, това е нещо странично за него, което поставя в риск САЩ да изостанат от Китай. Но с Мъск винаги трябва да се процедира по следния начин – не го слушай какво говори в социалните мрежи, гледай го в ръцете какво прави. СпейсЕкс отново показа, че е най-напред от всички! Най-голямата „бомба“, която ни спусна СпейсЕкс е, че компанията е започнала производството на първата функционална кабина на лунния модул „Старшип“! Това е важно уточнение. Тук не става въпрос за макет! Не става въпрос за симулатор! Това е функционално изделие, т.нар. „летателен модел“ – който е готов за полет. Кабината притежава функциониращи авионики, електрозахранване, животоподдържащи системи, комуникационни системи – въобще всичко, което позволява на един астронавт да живее в космоса. Това се случва, когато Блу Ориджин още обмислят как да преобразуват товарния си модул „Блу Муун“ в пилотиран и докато Шон Дъфи е на път да даде договор „Разходи плюс“ на старите космически мастодонти, които обещават, че ще направят нов лунен модул за двугодишен период. Същевременно СпейсЕкс отчита и 49 успеха във връзка с разработката на инфраструктурата, подсистемите и дейностите, необходими за изпращането на човек на Луната. Сред тях се включва изпитание, свързано със спускането на пълномащабен макет на лунния модул върху симулиран реголит с цел проверка на устойчивостта на крачетата за кацане. Сигурно си спомняте, че китайците през това лято провеждаха сходни изпитания с лунния си модул. Проведено е също така изпитание на двигателя „Раптор“, включващо регулирането на тягата му при параметри, които биха позволили „Старшип“ да кацне меко на лунната повърхност. Изпитани са радарът, софтуерът и датчиците, необходими за точното определяне на разстоянието до лунната повърхност при спускането. Проведени са изпитателни запалвания на двигатели „Раптор“ с предварително охладени системи с цел проверка какво е тяхното поведение след продължителен престой в космически условия. Изпитани са асансьорът и шлюзът, необходими за излизането от „Старшип“ и стъпването на лунната повърхност – при това съвместно с фирмата Аксиом, която разработва новите лунни скафандри. Въпреки че все още предстои най-голямото изпитание пред програмата „Старшип“ – изстрелване на горивен танкер и презареждане на кораб в космоса, в рамките на предишни изпитателни полети бяха проведени тестови прехвърляния на гориво от един резервоар в друг. Макар че СпейсЕкс определиха теста като изключително успешен, фирмата така и не конкретизира до колко е успешен и какво количество гориво е прехвърлено. Днес най-накрая СпейсЕкс съобщи точно число – прехвърлени са пет тона криогенно гориво от един резервоар в друг по време на космически полет! Това е изключително добро начало – с такива количества ще боравим при напускането на околоземната орбита и междупланетните полети. И тъй като съществуват сериозни опасения, че СпейсЕкс може да не се справи в срок, за да приготви цялостната архитектура на „Старшип“ преди китайците да са готови за тяхното стъпване на Луната, фирмата заявява, че е в готовност да работи по опростена архитектура, която ще позволи бързо завръщане на американците на лунната повърхност. Засега не се съобщава какво точно ще включва тази опростена архитектура – но е видно, че въпреки словесните престрелки в социалните мрежи, СпейсЕкс взима насериозно всички препоръки на администрацията на Доналд Тръмп и назначените от него длъжностни лица. „Старшип ще построи лунната база Алфа“, категоричен е Илон Мъск в Туитър. Да се надяваме, че това ще успокои притесненията доколко е сериозен той за завръщането на човечеството на Луната. За повече информация: СпейсЕкс https://cosmos.1.bg/space/2025/10/31/spacex-moon-efforts-advanced/

УСПЕХ: Първият товарен кораб на Япония от ново поколение пристигна на МКС! На илюстрацията: товарният кораб „Ейч Ти Ви – Екс“ бива прихванат от роботизираната ръка „Канадарм2“. Photo credit : NASA 29 октомври 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес, в 17:58 ч. българско време, новият космически кораб на Япония „Ейч Ти Ви – Екс“ пристигна благополучно на Международната космическа станция, след като бе захванат от роботизираната ръка „Канадарм2“ в хода на сложна операция под ръководството на НАСА и Японската космическа агенция (ДЖАКСА). „Канадарм2“ бе под управлението на американската астронавтка Зена Кардман и японския астронавт Кимия Юи, който е участвал в строежа на „Ейч Ти Ви – Екс“. Важно е да се подчертае, че за разлика от руските кораби „Союз“ и „Прогрес“ и американските кораби „Крю Драгън“ и „Карго Драгън“, японският кораб не се скачва активно със станцията, а само се сближава, след което роботизираната ръка го прихваща и инсталира към орбиталния комплекс. Новият кораб е наследник на „Ейч Ти Ви“, още известен под названието „Кунотори“. Той изпълни девет мисии, свързани с доставката на полезни товари в периода между 2009 и 2020 година. Всички тези мисии са успешни. „Ейч Ти Ви – Екс“ може да превозва същото количество полезен товар, колкото и старият „Ейч Ти Ви“ – шест тона. Разликата е, че новият кораб може да изпълнява много по-продължителни мисии в космоса – до година и половина свободен полет, считано от момента на разкачването от станцията. Също така Япония предвижда да ползва новия кораб за мисии до частни космически станции, както и до бъдещата станция „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/29/htv-x-arrives-at-iss/

Площадката за ракетата Кинетика-2 бе подготвена за нейния дебютен полет до края на годината На илюстрацията: Ракетата „Кинетика-2“. Photo credit : CAS Space 28 октомври 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Китайската космическа компания CAS Space обяви, че е завършена работата по стартовата площадка, което ще позволи първото изстрелване на ракетата „Кинетика-2“ да се състои до края на годината. В рамките на този дебют към станцията „Тянгон“ ще се отправи първият китайски комерсиален товарен кораб „Цинджоу“. Според информацията, разпространена от Китайската академия на науките (която е мажоритарен собственик на CAS Space), „Кинетика-2“ е висока 52 метра. Както виждате на горната снимка, ракетата се състои от централно ядро, към което са прикрепени още два странични ускорителя (конфигурация, която е сходна на тази на „Фалкън Хеви“). Стартовото тегло на ракетата е 625 метрични тона, а максималната тяга – 766 тона. Товароподемността на ракетата е 12 тона до ниска околоземна орбита и 8 тона до 500-километрова слънчевосинхронна орбита. CAS Space очаква да използва „Кинетика-2“ най-вече, за да извежда накуп множество спътници, както и да провежда нискобюджетни полети до китайската космическа станция „Тянгон“. За втората цел е разработен товарният кораб „Цинджоу“, който ще дебютира при първото изстрелване на „Кинетика-2“. На илюстрацията: товарният кораб „Цинджоу“, прикачен към „Тянгон“. Image credit : CAS Space „Цинджоу“ представлява монолитна капсула с вътрешен обем 27 кубични метра, като максималният полезен товар, който ще може да транспортира към „Тянгон“, възлиза на 2 тона. Основното предимство на кораба е, че притежава голям шкаф с четири реда и 40 чекмеджета за различни видове провизии и научни експерименти. „Цинджоу“ е оборудван и с хладилно помещение с вместимост 300 литра, което ще позволи китайските астронавти да се хранят със свежи продукти. Основният проектант на кораба е Чан Лиан. Той съобщава, че екипът му е проучил множество космически кораби – в това число европейският „Ей Ти Ви“, японският „Ейч Ти Ви“, корабът на СпейсЕкс „Драгън“. Но докато „Кинетика-2“ емулира външно „Фалкън Хеви“, макар и да е в средния, а не в тежкия клас, сами виждате, че корабът „Цинджоу“ е уникален и не наподобява нито един друг кораб в световен мащаб. Това е така заради строгите ограничения, зададени от пилотираната програма на Китай. И наистина, „Цинджоу“ изглежда много по-компактен в сравнение с всички останали налични товарни кораби. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/28/kinetica-2-rocket-pad-prepared/

УСПЕХ: Япония изстреля първия си товарен кораб от ново поколение!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Mitsubishi Heavy Industries 26 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:00 ч. българско време Япония успешно изстреля първия си товарен кораб от най-ново поколение, който в началото ще обслужва Международната космическа станция, а в близко бъдеще станцията около Луната „Гейтуей“! Изстрелването бе осъществено посредством ракета „Ейч 3“ от космическия център „Танегашима“ в Япония. Космическият кораб, обозначаван като „Ейч Ти Ви – Екс“ (HTV-X) ще бъде прихванат от роботизираната ръка на станцията в сряда, на 29 октомври, в 18:50 ч. българско време. Предишният кораб на Япония „Ейч Ти Ви“, известен още под названието „Кунотори“, обслужваше МКС в периода между 2009 и 2020 година. Новият кораб притежава същата товароподемност (около 6 тона), но е малко по-къс и освен това може да лети в свободен полет продължително време, до година и половина след разкачването му от станцията. Това се съобщава на сайта на производителя Мицубиши Хеви Индъстрис. Според информацията, разпространена от космическата агенция на Япония, тече работа по внедряването на новия кораб за мисии към други дестинации в околоземна орбита, както и за превозването на товари към окололунната станция „Гейтуей“. Приносът на японците към тази станция не е само „Ейч Ти Ви – Екс“, но също така и модулът „Ай-Хаб“, който ще осигурява животоподдържаща система за астронавтите и се строи в сътрудничество с Европейската космическа агенция. Днешното изстрелване бе шестото за ракетата „Ейч Три“ след нейното въвеждане в експлоатация през 2023 година – но полетът бе дебютен за нейната конфигурация с 4 спомагателни твърдогоривни ускорителя и широк обтекател. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/10/26/japan-launches-new-cargo-craft/

УСПЕХ: СпейсЕкс отбеляза нов годишен рекорд след днешното изстрелване на Фалкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 25 октомври 2025 г. 20:00 ч. Светослав Александров. През този уикенд СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“, като това бе 135-ият полет за 2025 година, и с това за пореден път годишният рекорд на фирмата беше разбит! Но в космонавтиката 135 е специално число, за което малцина си дават сметка… Предишният рекорд бе поставен през 2024 г., когато през цялата календарна година бяха изстреляни 134 ракети от семейството „Фалкън“ — 132 „Фалкън 9“ и 2 „Фалкън Хеви“. През 2025 г. се очертава да няма полети на „Фалкън Хеви“ изобщо, след като предвидената мисия на „Астроботик“ до Луната — „Грифин-1“ — бе отложена официално от края на тази година за средата на следващата. Всичките 135 полета бяха осъществени с „Фалкън 9“. Важно е да се подчертае също така, че в статистиката не включваме петте полета на новата ракета „Старшип“, като първите три бяха провалени, а последните два — напълно успешни. Тези 135 мисии касаят единствено работните ракети на СпейсЕкс — семейството „Фалкън“. Но числото 135 е много важно за космонавтиката. Точно толкова изстрелвания на космически совалки проведе НАСА за целия им експлоатационен период — от 1981 г. до 2011 г. Всичко това означава, че една-единствена частна компания е в състояние да изстрелва толкова ракети, колкото държавната агенция на САЩ в рамките на тридесетгодишен период! Постижението е още по-забележително на фона на факта, че очакванията на НАСА според плановете от 1972 г. бяха да има по един совалков полет веднъж на седмица или две, а максимум за година — между 24 и 60 мисии. Това никога не бе постигнато — най-големият брой совалкови изстрелвания бяха осъществени през 1985 г. — девет на брой. Този рекорд никога не бе повторен през следващите години — след катастрофата на совалката „Чалънджър“ през 1986 г. правилата за безопасност бяха затегнати дотолкова, че обичайно годишно имаше по четири–пет изстрелвания. Тъй като в периода 1 януари – 25 октомври бяха проведени 135 изстрелвания, това означава, че средно на всеки 2,2 дни излита по една ракета „Фалкън 9“. СпейсЕкс представлява същинска революция в космонавтиката — биват разбивани не само реалните рекорди, поставени от совалките, но фирмата надхвърля многократно и никога нереализираната летателна честота, първоначално предвиждана от НАСА! Нека сега насочим вниманието си към днешния полет: ракетата „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния в 17:20 ч. българско време, а на борда ѝ имаше 28 спътника „Старлинк“. Ракетата бе оборудвана с първа степен за многократна употреба, известна под сериен номер B1081. Това бе 19-ото изстрелване за тази степен. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Разбира се, че все още те обичам“. В 18:35 ч. българско време СпейсЕкс оповести, че всички 28 спътника са се отделили безпроблемно от втората степен на ракетата-носител, с което мисията е завършила успешно. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/25/falcon-9-breaks-record/

Илон Мъск: Китайската ракета Чжюкуе-3 ще е по-добра от Фалкън 9! Ракетата „Чжюкуе-3“. Photo credit : LandSpace 24 октомври 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. През месец ноември китайската компания ЛандСпейс ще въведе в експлоатация своята възвръщаема ракета „Чжюкуе-3“. По този повод Илон Мъск каза нещо много интересно: ракетата е по-добра от неговата „Фалкън 9“! Но това не е цялата история. „Добавили са елементи от Старшип, например неръждаема стомана, както и метан и кислород, към архитектурата на Фалкън-9, което ще им позволи да бият Фалкън 9“, написа Мъск в X. И все пак това не е всичко – успехът на „Чжюкуе-3“ няма да гарантира, че китайците ще изпреварят американците. „Ще им отнеме повече от пет години, докато стигнат нивото на надеждност и прозводство/цикъл изстрелвания на Фалкън 9, но през това време СпейсЕкс ще сме преминали към Старшип и ще извеждаме 100 пъти повече полезен товар в сравнение с това, което извежда Фалкън 9“, поясни предприемачът. Как може да сме сигурни, че САЩ ще останат и занапред №1 в космонавтиката? Мъск е категоричен: „Напомням ви, че бързата еволюция на технологията е единственият начин да победим. Тези, които не иновират бързо, са обречени да се провалят. Следващото изстрелване на Старшип ще е Версия 3, която е радикално по-добра от Версия 2. След това, след няколко години, Версия 4 ще удвои товароподемността на Версия 3“. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/24/zhuque-3-better-than-falcon-9/

Пилотираният космически кораб Орион бе сглобен за полет до Луната! На снимката: космическият кораб „Орион“ бе стикован към ракетата „Спейс Лонч Систъм“. Photo credit : NASA 23 октомври 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. За пръв път след повече от половин век пауза, пилотиран космически кораб бе прикачен към своята ракета-носител с цел провеждането на полет до Луната! Това се случи в понеделник, на 20-ти октомври, когато корабът на НАСА „Орион“ бе стикован към ракетата „Спейс Лонч Систъм“. За последно пилотиран лунен кораб бе сглобен през август 1972 г., когато техниците прикачиха командния модул на „Аполо 17“, известен под сериен номер „CSM-114“, към неговата ракета-носител „Сатурн 5“. Изстрелването на „Аполо 17“, последното в историята на човечеството пилотирано лунно пътешествие, бе осъществено на 7-ми декември 1972 година. Сега очакваме новата лунна мисия, известна под названието „Артемис 2“, да излети в началото на февруари. Тогава ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще вмъкне кораба „Орион“ във висока околоземна орбита, а на борда му ще са астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кук, както и канадският им колега Джереми Хенсън. В тази висока орбита четиримата ще проверят системите на борда на „Орион“ и ако всичко е наред, ще запалят двигателя му за отправяне към Луната. „Артемис 2“ няма да кацне на лунната повърхност, но ще се сближи с обратната страна на Луната. Така Уайзман, Гловър, Кук и Хенсън ще се превърнат в първите хора, видели обратната страна на естествения ни спътник със собствените си очи, след половинвековна пауза. Напомням на читателите, че предходната мисия „Артемис 1“ бе осъществена през ноември 2022 година. Тогава корабът „Орион“ облетя Луната в безпилотен режим. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сериозно критикувани от експерти, защото са създавани съобразно договори тип „Разходи Плюс“ – вложени са милиарди долари средства от данъкоплатците, но истината е, че стават готови след разработка, проточила се две десетилетия. Причината затова е, че производственият процес е умишлено пръснат в различни щати – политика, която целеше да бъдат съхранени работните места след пенсионирането на програмата „Космическа совалка“. Ето защо „Орион“ никога не може да се конкурира на пазара с комерсиални пилотирани кораби като „Крю Драгън“, а ракетата „Спейс Лонч Систъм“ – с ракети като „Ню Глен“, „Фалкън Хеви“ или „Старшип“. Независимо от това „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ са вече реалност – и мисля, че всички ще се зарадваме, ако успеят да изпратят човек към Луната. https://cosmos.1.bg/space/2025/10/23/orion-stacked-to-sls/