SAlexandrov

УСПЕХ: Американска ракета Фалкън 9 изведе в космоса товарния кораб Сигнус на път към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 31 януари 2024 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб, втората в световен мащаб след СпейсЕкс, разполагаща с възвръщаеми космически технологии за орбитални мисии, изстреля успешно ракета “Електрон” в 08:34 ч. българско време. Това бе първата мисия на фирмата за 2024 година. На борда на ракетата пътуваха четири спътника, построени от американската фирма Спайър Глоубъл, за нуждите на канадската фирма НортСтар. Това са първите спътници, които ще могат да наблюдават всички близки околоземни орбити, спомагайки за прецизното откриване на нови обекти, осигуряване на космическа навигация и определяне на опасността от космически боклук. Спътниците ще работят в 530-километрова кръгова орбита. Рокет Лаб също така успя да върне първата степен на “Електрон” посредством парашути, като тя меко се приводни в Тихия Океан. След кацането степента бе натоварена на кораб и скоро ще бъде изпратена обратно в хангара за инспекция и анализ. Фирмата все още не е изстреляла в космоса изцяло рециклирана първа степен, но миналият август за пръв път бе проведено изстрелване на “Електрон” с един рециклиран двигател “Ръдърфорд” от общо девет. Рециклираният двигател функционираше също толкова изрядно, колкото и чисто новите. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/2024-cygnus-launches-iss/

УСПЕХ: Американска ракета Фалкън 9 изведе в космоса товарния кораб Сигнус на път към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 30 януари 2024 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Днес в 19:07 ч. българско време товарният американски кораб “Сигнус”, собственост на корпорацията Нортроп Груман, излетя за пръв път в космоса посредством американска ракета с американски ракетни двигатели! За извеждането му до орбита бе използвана ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”. А някога Орбитал (фирмата, която създаде “Сигнус” и впоследствие се вля в Нортроп Груман) и СпейсЕкс бяха конкуренти. Двете компании работиха по договор на НАСА, който предвиждаше проектирането на товарни кораби, осигуряващи превоз до МКС след пенсионирането на космически совалки. Но докато СпейсЕкс разчитаха на иновации и създадоха изцяло собствени ракети и кораби, при това възвръщаеми, Нортроп Груман решиха, че могат да аутсорснат производството. Ракетите “Антарес 230+” притежаваха украински първи степени и руски ракетни двигатели “РД-181”. И след като войната в Украйна започна през февруари 2022 г., това доведе до спиране на закупуването на руски двигатели за нуждите на САЩ. Като резултат ракетите “Ангарес 230+” бяха пенсионирани. Понастоящем Нортроп Груман създава нови ракети “Антарес 330”, които ще са с двигатели на американската фирма Файърфлай “Миранда”. Но докато станат готови, корпорацията нямаше друг избор, освен да се обърне към СпейсЕкс. В противен случай щеше да има пауза в полетите на “Сигнус”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” бе първо с тази модификация. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с първа степен под сериен номер “B1077”, като това беше десетият полет за нея. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1, с което е готова за нова мисия. На борда на “Сигнус” пътуват 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който лети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Пристигането на кораба е насрочено за четвъртък, 1-ви февруари, в 11:20 ч. българско време. Напомням на читателите, че “Сигнус” не се скачва активно, а бива прикачван посредством роботизираната ръка и асистенция на астронавтите на МКС. Видео от днешния старт: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/2024-cygnus-launches-iss/

Днес космическият кораб Сигнус ще лети за пръв път с ракета Фалкън 9 На снимката: космическият кораб “Сигнус” е опакован под обтекателя на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 30 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Войната в Украйна сложи точка на множество западно-руски партньорства, в това число на закупуването на ракетни двигатели от Русия. Това означаваше, че ракетите “Антарес 230+” с двигатели “РД-181” трябваше да бъдат преждевременно пенсионирани. Докато Нортроп Груман разработва новото поколение ракети “Антарес 330”, които са изцяло американски, за да няма пауза в полетите на корабите “Сигнус”, фирмата се обърна към единственият друг американски оператор, разполагащ с изцяло собствени ракети в среднотоварния клас – СпейсЕкс. И СпейсЕкс, естествено, се съгласи. Тази вечер товарен кораб “Сигнус” ще полети за пръв път до Международната космическа станция посредством “Фалкън 9”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. Така например за кратко след 2014 г., след авария на “Антарес”, “Сигнус”-ите бяха изстрелвани към МКС временно с ракети “Атлас 5”. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” ще е първо с тази модификация. На борда на “Сигнус” ще полетят 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който ще полети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Гледайте на живо полета в 19:00 ч. българско време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/falcon-9-to-launch-cygnus/

Стюардеса от Беларус ще посети МКС през март 2024 г. 33-годишната Марина Василевская ще стане първият гражданин на съвременен Беларус, който ще посети космоса 30 януари 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Сред най-интересните пилотирани космически мисии, които очакваме през тази година, се нарежда изстрелването на “Союз МС-25” на 21-ви март. На борда на кораба ще пътуват руснакът Олег Новицки (командир), американката Трейси Калдуел-Дайсън и беларусчанката Марина Василевска, бивша стюардеса от беларуската авиолиния Белавия. Това ще е историческа мисия за руските кораби от серията “Союз” – за пръв път такъв кораб ще полети с две жени на борда, макар че нито една от тях няма да е рускиня. Новицки и Василевская ще останат на Международната космическа станция около 12 дни, след което ще се завърнат на Земята със сега прикачения към орбиталния комплекс “Союз МС-24”. Калдуел-Дайсън ще стане част от постоянния екипаж на МКС за изпълнението на дългосрочна програма, а вместо нея мястото на “Союз МС-24” ще бъде заето от Лорал О’Хара. Тази американска астронавтка излетя в космоса през септември със същия този кораб и престоят ѝ е на път да приключи. Блогърът Тони Куин (натиснете тук, за да прочетете статията в оригинал) разказва прелюбопитната история за първия полет на беларусчанка в космоса. Идеята е предложена за пръв път през декември 2021 г. от предишния шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин. Рогозин тогава подчертава, че ще помоли Беларус изрично да избере жена, защото тя “ще разведри тренировъчния център за космонавтите”. През април 2022 г. Путин и Лукашенко излизат със становище, че първият полет на беларуски космонавт ще е факт през 2023 или 2024 година, като “символ на приятелството между Беларус и Русия”. Според Куин в първоначалната селекция участват 19 мъже и 10 жени. Впоследствие мъжете са елиминирани, за да може Беларус да се съобрази с диктата на Рогозин (въпреки че той напуска Роскосмос през юли 2022 г.). В крайна сметка на Бъдни Вечер 2022 г. в тренировъчния център “Юрий Гагарин” пристигат шест жени – две лекарки, две изследователки и две стюардеси от Белавия. По това време Лукашенко е в центъра и изисква една от жените – Марина Василевская – да се повози на центрофуга при ускорение от 8G за негово забавление. По-късно се появяват снимки на Лукашенко и Василевская като основен кандидат и на Лукашенко и Анастасия Ленкова като дубльор. Изключително вероятно е Лукашенко да е направил окончателната селекция, като Василевская или е била доброволец, или се е съгласила да се качи на центрофугата. Академията на науките на Беларус първоначално оповестява, че Василевская трябва да изпълни 12 научни опита, но по-късно те са съкратени до 9. Любопитен факт е, че на страниците на агенцията няма да намерите никаква информация за тези опити, което свидетелства, че мисията и научната програма са преминали под прекия контрол на Лукашенко. Очевидно, както твърди Куин, има силен елемент на пропаганда при предстоящата експедиция, особено имайки предвид сътрудничеството на Беларус във войната в Украйна (макар че мисията е била инициирана още преди февруари 2022 г.). Първата задача на двете кандидат-космонавтки бе да приемат знамето на Беларуския олимпийски комитет (който е под контрола на сина на Александър Лукашенко, Виктор). През март то ще бъде закарано на МКС. Русия и Беларус са двете държави, на които им е забранено да изпращат отбори на Олимпиадата в Париж през 2024 година (разрешено е да се състезават само индивидуални спортисти, като “неутрални участници”). https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/belarussian-woman-space/

Днес космическият кораб Сигнус ще лети за пръв път с ракета Фалкън 9 На снимката: космическият кораб “Сигнус” е опакован под обтекателя на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 30 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Войната в Украйна сложи точка на множество западно-руски партньорства, в това число на закупуването на ракетни двигатели от Русия. Това означаваше, че ракетите “Антарес 230+” с двигатели “РД-181” трябваше да бъдат преждевременно пенсионирани. Докато Нортроп Груман разработва новото поколение ракети “Антарес 330”, които са изцяло американски, за да няма пауза в полетите на корабите “Сигнус”, фирмата се обърна към единственият друг американски оператор, разполагащ с изцяло собствени ракети в среднотоварния клас – СпейсЕкс. И СпейсЕкс, естествено, се съгласи. Тази вечер товарен кораб “Сигнус” ще полети за пръв път до Международната космическа станция посредством “Фалкън 9”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. Така например за кратко след 2014 г., след авария на “Антарес”, “Сигнус”-ите бяха изстрелвани към МКС временно с ракети “Атлас 5”. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” ще е първо с тази модификация. На борда на “Сигнус” ще полетят 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който ще полети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Гледайте на живо полета в 19:00 ч. българско време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/falcon-9-to-launch-cygnus/

Японската лунна мисия SLIM възобнови работа и изпрати нова снимка! Снимка на скалата, кръстена Той Пудел. Photo credit : JAXA 29 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като слънчевите панели на японската лунна мисия SLIM са отново в благоприятна позиция спрямо Слънцето, тя презареди батериите си и снощи успешно се свърза със Земята. Екипите веднага пристъпиха към възобновяване на научната работа. Първата задача, която бе свършена, бе да се активира мултиспектралната камера на борда, и да се заснеме снимка на скалата Той Пудъл. Ние вече я видяхме след кацането на 19-ти януари, но сега за пръв път я виждаме фокусирана и в по-големи детайли. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/29/slim-resumes-work/

На тези снимки, заснети от Луната от астронавтите на Аполо, се виждат звезди Снимка на Земята и околните звезди, заснети от астронавтите на Луната по време на мисията “Аполо 16” посредством ултравиолетова камера. Photo credit : NASA 28 януари 2024 г. 14:45 ч. Светослав Александров. “Къде са звездите на снимките, заснети от астронавтите на Луната? Нали там няма атмосфера и би следвало да се виждат звезди по всяко време?”, питат конспиролози. Но освен че тези въпроси показват незнание по базова фотография, конспиролозите не са си направили труда да потърсят в мрежата дали има снимки, заснети от астронавтите на “Аполо”, на които се виждат звезди. И както се оказва, такива снимки съществуват. Разбира се, тук трябва да се направи уточнение – със стандартните настройки на камерите, занесени от астронавтите на Луната, не би следвало да се виждат звезди. Времето на експозиция е така нагласено и е достатъчно кратко, за да могат да се визуализират само ярките обекти като лунните скали, но не и бледите като звездите. По същия начин, дори и с вашия смартфон, вие не можете да снимате през нощта едновременно уличната лампа и звездите на небето. Но това е нещо, което всеки разумен човек би следвало да съобрази. Привържениците на конспиративни теории обаче не могат да го съобразят – те са си решили предварително в какво да вярват и нищо не може да ги убеди в противното. Затова и тази статия не е за тях. Тя е за хора, които искат да научат с какво са се занимавали астронавтите, докато са били на Луната. Защото голяма част от свършената научна дейност е изключително интересна. На 21 април 1972 г. на естествения ни спътник каца “Аполо 16”. Астронавтите Чарлз Дюк и Джон Йънг разгръщат на лунната повърхност камера, работеща в далечната ултравиолетова област, със спектрограф: Ултравиолетовата камера, разгърната на Луната от екипажа на “Аполо 16”. На снимката се виждат още астронавтът Чарлз Дюк и луноходът. Photo credit : NASA Камерата е разработена от афроамериканския физик Джордж Карътърс, който по това време работи във Военноморската изследователска лаборатория, и е чувствителна към светлина при дължина на вълната между 500 и 1600 Ангстрьома. Обикновено много горещи звезди от спектралните класове O, B и A излъчват в този диапазон на електромагнитния спектър, като температурата на повърхността им достига от 10,000° до 50,000° K. За сравнение температурата на Слънцето е само 5800° K. За да сработи, камерата е поставена специално в сянката на лунния модул. Времето на експозиция е така настроено, че да могат да се визуализират звезди. След края на мисията филмът е върнат на Земята и проявен, а самата камера и досега се намира на Луната, сред платото Декарт. Получени са общо 190 снимки. Както сами виждате, астронавтите на “Аполо” все пак са заснемали звезди! Просто е била нужна камера с дълга експозиция и стабилен триножник, при това позиционирана сред лунната сянка. Това не е камера от типа на тези, прикрепени към скафандрите на астронавтите, които са били насочвани към ярката повърхност. Защо снимките са заснети в ултравиолетовата област? Защото Земята блокира голяма част от постъпващото към нея ултравиолетово лъчение и астрономите решават, че докато хора стъпват на Луната, една от важните задачи е да проведат астрономически наблюдения, невъзможни от нашата планета. Спомнете си, че задачата е свършена преди времената на големите телескопи като “Хъбъл”. Освен звезди, ултравиолетовата камера е успявала да фотографира и Земята: “Най-очевидните и впечатляващи резултати бяха тези, предназначени за наблюденията на Земята, защото това бе първият път, когато нашата планета бе снимана от разстояние в ултравиолетовия диапазон. Така можете за пръв път да видите в цялост водородът в атмосферата, полярните сияния и това, което наричаме тропически въздушни пояси”, съобщава д-р Карътърс. Вижте още снимки на звезди от астронавтите на “Аполо 16”: Разгледайте целия албум на този линк Източник: Джейсън Меър https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/apollo-16-stars/

УСПЕХ: Иранската ракета Симорг изведе спътници в космоса от петия път Кадър от днешното изстрелване 28 януари 2024 г. 13:15 ч. Светослав Александров. След четири предходни провала в периода между 2017 и 2021 година, днес най-мощната ракета на Иран “Симорг” (с товароподемност от 350 килограма товар до околоземна орбита) постигна успех от петия път. В космоса бяха изведени общо три спътника. САЩ потвърди успеха независимо, като изведените обекти бяха проследени в 450-километрова орбита. Най-големият от тези спътници е “Махда” с тегло 32 килограма, разработен е от Иранската космическа агенция, и задачата му е да “тества модерни спътникови подсистеми”. Другите два “Кайхан” и “Хатеф” са с тегло около 10 килограма всеки и задачата им е да изпитат технологии за космическо позициониране и комуникации. Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Според автора (Хенк Смид) Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети “Скъд” от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на “Скъд”. През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир” изпраща в орбита спътника “Омид”. “Сафир” е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. През декември миналата година Иран оповести, че е успешно изстреляна най-мощната суборбитална биокапсула, създадена до този момент, тежаща 500 килограма, като на борда ѝ има животни (точните видове не са оповестени). Полетът проправя пътя към дебютното изстрелване на ирански астронавт, насрочено за 2030 година. След “Сафир” Иран започва да създава по-мощната ракета “Симорг”. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато “Сафир” благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника “Фаджр”. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител “Касед”, който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите “Сафир” и “Симорг”. И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. На 20 януари 2024 г. Ислямската революционна гвардия обяви, че е изстрелян успешно спътникът “Сорая”. Така днешният полет, проведен осем дни по-късно, потвърждава развитието на космонавтиката в Иран, както и че двете програми водят до успех. Ракетата “Сафир” бе пенсионирана след 2020 година и фокусът на Иранската космическа агенция падна изцяло върху “Симорг”. Днес агенцията най-накрая постигна успех. Засега “Симорг” е най-мощната ракета, но със своята 350-килограмова товароподемност, тя отстъпва и на най-лекотоварните орбитални ракети в САЩ. Засега Иран е все още далеч от това да се превърне в истинска космическа сила, но все пак, с две успешни изстрелвания на микроспътници през януари 2024 г. и на суборбитален полет на биокапсула през декември 2023 година, страната върви напред. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/simorgh-launches/

Какво знаят севернокорейците за лунното кацане на Аполо 11? Бъдеща космическа совалка на Северна Корея, показана в Музея на децата Мангьондае. Photo credit : Mark Fahey 27 януари 2024 г. 11:45 ч. Светослав Александров. На 21 юли 1969 година човек за пръв път в своята история стъпва на Луната. Отразяването на събитието в Социалистическия лагер е сравнително точно, макар и да не заема първите страници на официозите. Но как стоят нещата в Северна Корея? Тази страна приема съвсем друг подход в сравнение с останалите. За да си изясним отговора на въпроса, Фьодор Тертицки е написал специална статия за NK News. Тертицки е от руски произход и има преки спомени за това как СССР са отразили “Аполо 11”. Разбира се, за съветските властимащи фактът, че американци първи кацат на Луната, е сериозно смущаващ – съответно те трябва да решат бързо как да реагират. Най-накрая се появява официално съобщение в “Правда”. Дядото на Тертицки е запазил въпросния брой от “Правда” в неговата селска къща. Не е изненадващо, че историческото кацане е отразено чак на третата страница, а не на предната корица. Това, което е изненадващо е, че вестникът нарича американските астронавти “герои”. Комунистическата партия рядко си е позволявала такъв изказ по отношение на постиженията в САЩ. В дните след кацането на “Аполо 11” изданието “Правда” продължава да публикува ред поздрави – от Николай Подгорни, председателя на Президиума на СССР, от съветски космонавти и учени. Съветската върхушка се опитва да представи лунното кацане като триумф на цялото човечество – и такъв е подходът във всички останали комунистически държави. Всички без Северна Корея. В деня, в който Армстронг стъпва на повърхността на Луната, в Пхенян цари мълчание. На следващата сутрин на първата страница на официоза Родон Синмун има статия за това как ученици и учители от японския университет Аичи оценяват работата на Ким Ир Сен. Както сами можете да се досетите, оценката е възможно най-висока. Чак на 23-ти юли се появява новина във връзка с Луната, касаеща кацането на съветската мисия “Луна 15”. Но нито дума за американските астронавти. На следващата година КНДР издава своя годишник, посветен на събитията от 1969 година. Частта за Америка включва обширна информация за икономическата криза, пред която САЩ се изправя, но нищо за лунните кацания. Тетрицки проверява и други издания. Няма нищо в историческия речник. Няма нищо в Обща енциклопедия от 1980 година. Няма нищо и в учебниците по астрономия. Севернокорейците признават, че е имало пилотирано лунно кацане 35 години след като се е случило. Най-сетне материал по темата се появява в Голямата Корейска Енциклопедия през 2001 година. Но с уловка – мисията “Аполо 11” е описана така, за да не личи, че е американска. Ето какво пише за Нийл Армстронг: “Армстронг, Нийл Олдън (р. 5 август 1930 г.) е първият астронавт, който каца на Луната. Роден е в Охайо, получава пилотска книжка през 1946 година и след това служи като военноморски пилот. Избран е за астронавт през 1962 година. През 1966 година изпълнява космическо сближение, докато е на борда на кораба “Джемини-8”. През 1969 година, като капитан на кораба “Аполо 11″, изпълнява първото кацане на Луната в историята на човечеството. Монтира научна лаборатория на Луната, заснема някои снимки и събира 22 килограма лунни скали и почва. След 21 часа и 36 минути на лунната повърхност отлита отново и след скачване с кораба в окололунна орбита се завръща на Земята”. Със сигурност сте забелязали, че в севернокорейския материал Армстронг е описан да произхожда “от Охайо”, а всеки грамотен читател знае, че Охайо е в САЩ. Под въпрос е доколко севернокорейците познават американската география, така че всеки, който се докопа до енциклопедията, надали би се досетил. Извън тази енциклопедия, материал за лунното кацане се появява и в астрономическия том на Енциклопедия Кванмьон през 2011 година. Отново е отразено, че корабът “Аполо 11” е кацнал на Луната, без обаче да се съобщава, че това е американско постижение. Всъщност в Северна Корея трудно се намират материали за четене и надали севернокорейските граждани издирват конкретно тези енциклопедии, така че вероятно жинелите на КНДР, които знаят, че човек е стъпвал на Луната, са единици. Но извън забележителните опити на местните комунистически власти да цензурират историята, начинът, по който тя е отразена, е много неочакван. Нищо лошо не се казва за Нийл Армстронг, нещо повече – севернокорейците признават, че е “изпълнил първото кацане на Луната в историята на човечеството”. Неочакваното отразяване е в смисъл, че всеки път, когато севернокорейските медии пишат за американците, то е съпроводено от език като “копелета”, “плъхове”, “маймуни”. Щатите според политическата идеология на КНДР се управляват от милитаристи, тласкани от желание да поробят планетата. Севернокорейските пропагандисти лесно биха могли да кажат, че проектът “Аполо” е бил пълна загуба на пари – пари, които е можело да бъдат дадени на гладуващите деца, но са били откраднати, за да се задоволи болната американска гордост. Те също така биха могли да приемат идеята за “лунна конспирация”, според която никога човек не е стъпвал на Луната. Севернокорейците имат навика да подменят историята – съветската администрация в периода 1945-1948 година е изцяло премахната от учебниците, като вместо това децата учат как Ким Ир Сен и неговите партизани са победили империалистическа Япония. И все пак, когато става въпрос за Нийл Армстронг, севернокорейците говорят с умерено позитивен тон – признавайки, че лунното кацане се е случило. Защо Северна Корея не отрича кацането на Луната? Според Тертицки истинската причина е дълбока – небето пленява човешкото въображение от древни времена. Днес дори и най-яростните антикомунисти не атакуват Гагарин, а и най-лошите партийни хардлайнъри в СССР не са си позволявали да говорят с омраза за “Аполо 11”. Ето защо Северна Корея зарязва своята идеология на омраза по темата за лунното кацане и говори за човека, постигнал това, с уважение – дори и това да се случва десетилетия по-късно. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/27/north-korea-lunar-landing/

Американската мисия Лунар Риконисънс Орбитър засне кацналия на Луната апарат SLIM! На тази снимка, фотографирана от “Лунар Риконисънс Орбитър”, се вижда японският спускаем апарат SLIM (отбелязан със стрелка). Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University 27 януари 2024 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 24-ти януари, пет дни след успешното кацане на Луната от японската мисия SLIM, американската “Лунар Риконисънс Орбитър” прелетя над нея и я снима. Фотографията е заснета от височина 80 километра. Ярките ивици вляво представляват скалист материал, изхвърлен от относително младия кратер Шиоли. Япония е петата държава след СССР, САЩ, Китай и Индия, постигнала меко кацане на Луната. Сравнение “преди” и “след” кацането на SLIM. Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University Показаното по-горе анимирано изображение е съставено от две снимки, направени от американската мисия. Първата е преди кацането, а втората – след. На снимката след кацането, освен спускаемия апарат, можете да видите изсветляването на околния терен – това е “ореолът”, създаден от издухването на лунния прах вследствие на работата на спирачните ракетни двигатели. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/27/lro-photographs-slim/

УСПЕХ: Лина Бороздина стана днес първата жена от Украйна, полетяла в космоса на борда на американския кораб Юнити! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Virgin Galactic 26 януари 2024 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Днес за пръв път жена от Украйна полетя в космоса! Това се случи след като частната американска компания Върджин Галактик изстреля успешно суборбиталния космически кораб “Юнити”. Това бе вторият пилотиран космически полет за 2024-та година (първият все още е в ход – на кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който изпълнява орбитална мисия до МКС по заявка на фирмата Аксиом). Върджин Галактик обаче няма възможността да изстрелва хора до орбита – корабът “Юнити” лети на кратко пътешествие над 80-километровата височина, призната в САЩ за началото на космическото пространство, след което се връща на Земята. Всичко по време на днешната мисия протече успешно – от излитането до кацането. Корабът първоначално бива издиган в атмосферата посредством самолет-носител на име “Ийв”. Днес Ийв бе пилотиран от Майкъл Масучи и Дан Аликс. Самият “Юнити” от своя страна бе пилотиран от СиДжей Стъркоу и Никола Песил. Към тях се присъединиха частен астронавт от Украйна, Австрия и двама американци. По традиция Върджин Галактик не обявява имената на пътниците – все пак целта е космическите полети да станат рутинни като самолетите. Но украинските медии вече обявиха, че пътешественичка на борда на “Юнити” е била Лина Бороздина – биохимик от Одеса, родена през 1969 година, като след 1992 г. емигрира в САЩ с фалшив паспорт, търсейки политическо убежище. Докато е в Украйна се изучава в Одеския национален политехнически университет по специалност биохимия, а днес продължава да работи в Щатите като биохимик. Бороздина от малка си е мечтаела да полети в космоса и днес мечтата ѝ е изпълнена. Днешният полет на “Юнити” бе един от последните за този космически кораб. През 2024-та година ще има още само едно-две изстрелвания, след което “Юнити” ще бъде пенсиониран и Върджин Галактик ще се фокусира върху следващото поколение кораби на име “Делта”. За разлика от “Юнити”, който може да бъде изстрелван около веднъж месечно, “Делта” ще може да лети веднъж седмично. Очаква се дебютният тестов полет на “Делта” да е факт през 2025 година, а комерсиалните мисии ще започнат през 2026 година. Наскоро най-големият конкурент на Върджин Галактик, фирмата на Джеф Безос Блу Ориджин, възобнови космическите полети на кораба “Ню Шепърд” след авария преди година и половина. Първият полет след аварията бе безпилотен и скоро очакваме на борда на “Ню Шепърд” отново да полетят хора. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/26/lina-borozdina-first-ukrainian-woman-space/

Да си спомним за Аполо 12 и първото прецизно кацане на Луната На тази снимка от 20 ноември 1969 г. се вижда как астронавтът на “Аполо 12” Пийт Конрад изучава кацналия две години по-рано роботизиран апарат “Сървеър 3”. Photo credit : NASA 26 януари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Благодарение на напредъка в областта на изкуствения интелект, на 19-ти януари тази година Япония постигна изключително прецизно кацане на Луната, като апаратът SLIM се отклони само на 50 метра от крайната си цел. Но това, което през 21-ви век се постига от компютри, в миналото е било постигано благодарение на мъжество, смелост и съвместните усилия на учени и астронавти. Време е да напомним историята на втората пилотирана експедиция на НАСА до Луната “Аполо 12”, в хода на която астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн осъществяват целево кацане до роботизирания апарат “Сървеър 3”. Историята започва през 50-те години, във Великобритания. Тогава в Гринуичката кралска обсерватория работи Юън Уитакър. Уитакър първоначално няма астрономическо образование, но се впечатлява от факта, че по това време Международният астрономически съюз разчита на карта на Луната, публикувана през 1935 година, рисувана на ръка и изключително неточна. Изследователят лека-полека започва да обновява наличната информация със снимки на Луната, фотографирани от телескопите на обсерваторията. Работата на Уитакър бива забелязана от нидерланския астроном Герард Кайпер. Кайпер се опитва да намери сътрудници по време на събрание в Дъблин през 1956 година с цел подобряване на знанията на Луната, но Уитакър е единственият, който се отзовава. Двамата започват да работят в американската обсерватория Йеркс в Уисконсин, а по-късно се прехвърлят в Аризонския университет, където основават прочутата Лунна и планетарна обсерватория. През 1960 г. Уитакър и Кайпер публикуват най-подробния за времето си Лунен фотографски атлас, като Уитакър с такава страст подхожда към работата си, че става най-добрият специалист по лунна география в цял свят. Когато на 2 юни 1966 г. на Луната каца първата роботизирана мисия на САЩ “Сървеър 1”, Уитакър все още не е част от екипа на НАСА. “Сървеър 1” заснема изображения на лунните околности, но когато учените от НАСА се опитат да определят точното местоположение на спускаемия апарат, Уитакър не се съгласява с преценката им и заявява, че бъркат. Той сравнява снимките от лунната повърхност с най-добрите орбитални, налични към тогавашна дата, и обявява, че “Сървеър 1” е на няколко километра по-далеч от първоначално оповестеното от НАСА място. Изследователите на НАСА признават грешката си. Първата пилотирана експедиция на НАСА до повърхността на Луната “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през юли 1969 г. не успява да постигне прецизно кацане – модулът “Ийгъл” сериозно се отклонява от целта. Затова задачата пред следващата мисия “Аполо 12” (която излита на 14 ноември 1969 г.) е да се кацне на строго определено място с научно-изследователска цел и за тази цел НАСА се обръща към Уитакър. Две години по-рано, на 20-ти април 1967 г., на Луната е кацнала роботизираната мисия “Сървеър 3”. Кацането е осъществено в район близо до екватора, в сравнително безопасна област. Така че НАСА иска корабът “Аполо 12” да се спусне близо до нея, за да могат астронавтите да вземат части от “Сървеър 3” и да ги върнат на Земята. По този начин учените ще установят как човешките материали се променят след двугодишен престой на лунната повърхност, сред екстремни температури, йонизираща радиация и микрометеоритни удари. Проблемът е, че “Сървеър 3” се намира в кратер, чийто ръб ограничава възможността на телевизионната му камера да снима надалече. Така че задачата на Уитакър да определи точното му местоположение става изключително сложна поради липсата на достатъчно ориентири. Изследователят се заравя сред своите атласи и снимки, заснети от орбиталните мисии “Лунар Орбитър, и след дълги усилия преценява, че е открил местоположението на “Сървеър 3”. НАСА изчислява, че ако изпрати “Аполо 12” на установеното от Уитакър място, астронавтите ще походят няколкостотин метра пеша и ще достигнат роботизирания апарат. “Ако не успеят, о, тогава ще съм мъртъв”, възкликва Уитакър пред Ню Йорк Таймс. Астронавтите успяват. Когато лунният модул “Интрепид” достига повърхността на естествения ни спътник на 19 ноември 1969 г., а Пийт Конрад слиза по стълбичкта, той вижда, че “Сървеър 3” наистина е наблизо – само на 200 метра пешеходно разстояние. Конрад и Бийн заснемат подробни снимки на роботизирания спускаем апарат, след което демонтират камерата му – най-важният прибор за анализ след завръщането им на Земята, като учените провеждат детайлни изследвания на зъбните колелета, двигателите, оптичните системи, металите и лубрикантите, за да разберат как те са се променили след двугодишния престой на Луната. Отрязано е парче от кабела – изследователите особено силно се интересуват от него, защото предполагат, че във вътрешността му може да са се съхранили земни организми, пренесени при пътешествието на “Сървеър 3” от Земята към Луната. Интересен факт, е след анализ на хардуера са открити бактерии от вида Streptococcus Mitis, но днес учените предполагат, че те вероятно са пренесени на Луната не от “Сървеър 3”, а от астронавтите на “Аполо 12” – т.е. става въпрос за замърсяване. Що се касае до частите на “Сървеър 3” – изненадващо е установено, че въпреки че те са си променили цвета заради натрупването на лунен прах и излагането на суровите слънчеви лъчи, камерата все още е в работоспособно състояние. Така че земната технология от 60-те години се оказва здрава и устойчива на космическите въздействия. Източници: Conversation, New York Times https://cosmos.1.bg/space/2024/01/26/apollo-12-history/

НАСА сложи край на историческата мисия на марсианския хеликоптер Инджинюъти На тази снимка, заснета от борда на хеликоптера “Инджинюъти” на 18-ти януари, се вижда сянката на повреденото витло. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 25 януари 2024 г. 23:00 ч. Светослав Александров. След тригодишна работа и над 72 изпълнени полета (при предвиден експлоатационен срок от 1 месец и изпълнението на 5 полета), НАСА сложи окончателен край на изключително успешната мисия на хеликоптера “Инджинюъти” на Червената планета. “Инджинюъти” е историческа машина. Макар че СССР първи изследват атмосферата на планета посредством летателни апарати (балоните на мисиите до Венера “Вега 1” и “Вега 2” през 80-те години), доставеният от марсохода “Пърсъвиърънс” мъничък хеликоптер е първият апарат, постигнал управляем полет на свят, различен от Земята. Името на “Инджинюъти” остава завинаги записано в историята на авиацията със златни букви, а първият му полет на Марс на 19 март 2021 г. е сравним по значимост с полета на братя Райт на 17 декември 1903 година. Защо НАСА прекратява мисията на “Инджинюъти”? На 18-ти януари, след планирано кратко вертикално излитане, наземните екипи временно загубиха връзка с него. Ден по-късно радиоконтактът бе възстановен, но макар че специалистите констатираха, че хеликоптерът е кацнал успешно и не се е прекатурил, едно от витлата му е претърпяло повреда. Равносметката е следната – за своята близо тригодишна работа, “Инджинюъти” е престоял във въздуха на Марс сумарно повече от 2 часа – или точно казано 128.3 минути. Хеликоптерът е прекосил 17 километра и е провел незаменима разузнавателна дейност на терена, който понастоящем бива изучаван от марсохода “Пърсъвиърънс”. Мисията на “Инждиюнъти” може да е приключила – но наследството му е незаменимо. Много хора се оплакват, че НАСА тъпче на едно място след експедициите на “Аполо” до Луната през 60-те и 70-те. Но има няколко събития през последните години, които опровергават това и доказват, че агенцията все още поддържа върхово ниво. Сред тях са успешното разгръщане на телескопа “Джеймс Уеб”, възвръщаемата мисия до астероид “Озирис-Рекс” и хеликоптерът “Инджиюнъти”. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/nasa-ingenuity-mission-over/

Видео от японското кацане на Луната Изображение, изпратено от повърхността на Луната от японската мисия SLIM, с обозначение на по-интересните скали. Photo credit : JAXA 25 януари 2024 г. 08:50 ч. Светослав Александров. Днес космическата агенция на Япония JAXA публикува и видео, заснето от бордовите камери на спускаемия апарат SLIM, който в края на миналата седмица кацна успешно на Луната. Напомням на читателите, че за разлика от индийската мисия “Чандраян-3”, при която такова видео бе излъчвано на живо, в деня на кацането на SLIM ние имахме в реално време само телеметрична информация. Вместо това кадрите бяха записани на борда и излъчени към Земята едва след благополучното прилуняване. Но японската мисия SLIM е далеч по-проста в сравнение с мисиите, организирани от Китай и Индия през последните години. Стартовото ѝ тегло е само 590 килограма, в сравнение с това на “Чандраян-3” (3 900 килограма). Индийският луноход “Прагиян” тежеше 27 килограма и бе с размери 0.9 на 0.75 на 0.85 метра, докато японският улноход LEV-2 тежи само 250 грама и представлява сферична структура с диаметър 8 сантиметра. Изгледайте видеото от кацането тук: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/video-japanese-landing-moon/

ПЪРВИ СНИМКИ: Луната, снимана от японската мисия SLIM и лунохода LEV-1! Снимка на спускаемия апарат SLIM, заснета от лунохода LEV-2. Photo credit : JAXA 25 януари 2024 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Днес японската космическа агенция JAXA публикува първите снимки на повърхността на Луната, фотографирани от спускаемия апарат SLIM, както и от лунохода LEV-2. На няколко метра преди съприкосновението с повърхността, от борда на SLIM се отделиха роботът LEV-1 и луноходът LEV-2, като те извършиха самостоятелно кацане. След кацането LEV-2 направи снимка на SLIM (виж горе). Снимката доказва, че японският спускаем апарат наистина лежи върху “главата си” – ето защо ориентацията на слънчевите му панели е неблагоприятна и той не може да презареди батериите си. Артефактите в средата на изображението са породени от известна загуба на данни (причината за това тепърва предстои да бъде изяснена). Въпреки неблагоприятната позиция след кацането, мултиспектралната камера на борда на SLIM успя да освободи застопоряващия си механизъм, който я предпазваше от сътресението при съприкосновението с повърхността, и засне 257 снимки с ниска резолюция. Те впоследствие бяха съшити в следното мозаечно изображение: Мозаечно изображение на Луната, получено от комбинирането на снимки, фотографирани от камерата на SLIM. Photo credit : JAXA Японската космическа агенция потвърждава, че луноходът LEV-2, който е съвсем малък, с размер на бисквитка, е успял да се придвижи самостоятелно и е изпълнил цялостната си научна програма. Прецизното кацане на SLIM е било напълно успешно. Отклонението от целевата точка е било само 10 метра. Напомням на читателите, че тази прецизност бе постигната посредством снимането на изображения в реално време и сравняването им с предварително заредени снимки от индийската мисия “Чандраян-2”. Получените снимки по време на спускането обаче доказват какво се е случило в последните секунди преди съприкосновението с повърхността: Снимки, заснети от SLIM по време на спускането. Photo credit : JAXA Конусовидният обект, забелязан на дясното изображение и ограден с червено кръгче, представлява сопло на двигател. Фотографията доказва, че непосредствено преди кацането SLIM е загубил един от основните си двигатели. Поради тази причина, дори и вертикалната скорост да е била забавена достатъчна, че да се подсигури меко кацане, хоризонталната скорост все още е била твърде висока – поради което SLIM се е прекатурил. Оттук идват проблемите му с позицията и невъзможността да презареди слънчевите си батерии. Истински късмет е, че горните изображения били получени, преди батериите на SLIM да се изтощят. Японската космическа агенция очаква, че през следните няколко дни, тъй като Слънцето е отново в благоприятна позиция, SLIM отново да се “събуди”. Същото може да се случи и с луноходите “LEV-1” и “LEV-2”. Засега обаче това не се е случило, така че чакаме. Последният ден, в който мисията може да заработи, е 1-ви февруари, след което Слънцето ще залезе. Източници: 1, 2 https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/slim-first-photos/

Ето как Япония засне следите от американската лунна мисия Аполо 15 “Ореолът”, оставен от двигателите на лунния модул на “Аполо 15”. Photo credit : Kaguya/JAXA 23 януари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. След успешното кацане на японската мисия “Слим” на Луната миналата седмица, време е да напомним как Япония успя да снима и да потвърди следите от американската пилотирана експедиция “Аполо 15”. “Аполо 15” кацна на лунната повърхност на 31-ви юли 1971 година, след което астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин прекараха 18.5 часа извън борда на спускаемия си модул, боравейки с научни инструменти и събирайки проби. За разлика от предходните три кацания на Луната, осъществени от “Аполо 11”, “Аполо 12” и “Аполо 14” (“Аполо 13” не стигна целта си) и при които основният фокус бе изпълняването на геополитическата цел “човек на Луната преди СССР”, “Аполо 15” бе първата от т.нар. J-мисии, със засилен фокус върху научните изследвания. След като лунният модул отлетя обратно към окололунна орбита, астронавтите установиха, че престоят им е оставил следи. Двигателите на модула са “издухали” част от праха на повърхността, оставяйки блед “ореол”. Вижте този “ореол” така, както е сниман от самите астронавти на “Аполо 15” Скот и Ървин: Преди кацането на “Аполо 15” (вляво) и след (вдясно) – фотографиите са заснети от екипажа на мисията. Photo credit : NASA През 2008 г. в орбита около Луната работеше мисията на Япония “Кагуя”, а на борда ѝ се намираше камерата Terrain Camera. Макар че тя не бе мощна като камерите, които се появиха по-късно заедно с американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и най-вече индийската “Чандраян-2” (вижте как индийската мисия засне останките на “Аполо” на този линк!), с резолюция 10 метра на пиксел от 100-километрова орбита, т.е. недостатъчно, за да разграничи самите останки, тя все пак бе достатъчно добра, за да фотографира “ореола”: Това бе първият случай през 21-ви век и първият път след приключването на програмата “Аполо”, когато нова мисия успя да различи следа от някогашните американски експедиции. Камерата Terrain Camera също така бе способна да изготвя и 3D-снимки на лунната повърхност. Така че ръководството на японската мисия изпрати команда, докато “Кагуя” прелиташе над мястото на кацане на “Аполо 15”, да снима околния терен, след което получената перспективна снимка бе сравнена с друга, направена от американските астронавти: Снимка, фотографирана от японската мисия “Кагуя” (вляво) и снимка, фотографирана от астронавтите на “Аполо 15” (вдясно). И дори и Terrain Camera да нямаше възможността да различи дребни обекти като скали и лунохода, приликата между нейните снимки и тези на астронавтите от “Аполо 15” е поразителна – виждат се същите хълмове, същите долини, същите бледи структури по лунните планини. Така че фактите са си факти – пилотираните експедиции на НАСА “Аполо” са автентични, като тяхната автентичност е потвърдена от множество независими източници. За повече информация: JAXA https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/kaguya-apollo-15/

НАСА показа снимка на събраните от астероида Бену проби! Контейнерът със събраните проби от астероида Бену. Photo credit : NASA 23 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 24-ти септември миналата година на Земята се завърна космическата мисия на НАСА “Озирис-Рекс” след епично 7-годишно пътешествие до астероида Бену, което включваше кацане на повърхността му и събиране на проби. След завръщането обаче специалистите дълго време не можеха да отворят основния контейнер заради прекомерно затегнати закопчалки. Сега, в началото на Новата година, контейнерът най-после бе отворен и НАСА показа снимка на колекционираните проби!!! Напомням на читателите, че още скоро след завръщането ние знаехме, че мисията е постигнала пълен успех. Критерият за успеваемост включваше “Озирис-Рекс” да е събрала минимум 60 грама проби, но даже преди отварянето на основния контейнер, специалистите успяха да съберат разпръснати частички от астероида с общо тегло 70.3 грама, полепили се по механизма за колекциониране, макар и извън контейнера. Сега вече и останалите проби са достъпни за учените! За съжаление НАСА все още не знае какво е точното количество прах и скали от астероида, които са доставени на Земята. Какво следва оттук насетне? До края на тази година трябва да бъде направен подробен опис и каталог на колекционирания материал. Това ще даде възможност на редица институции в цял свят (не само в САЩ) да подадат заявка да се сдобият с частици от Бену и да ги изследват в собствените си лаборатории. Междувременно, макар и спускаемата капсула да се е завърнала на Земята, корабът-майка продължава да се носи в космическото пространство, като мисията му носи ново име – “Озирис-Апекс”. Целта е сближаване с потенциално опасния астероид Апофис през 2029 година. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/bennu-samples-revealed/

Японската мисия SLIM може да се заработи отново най-рано на 24-ти януари Ориентацията на SLIM според последната телеметрична информация. Image credit : JAXA 21 януари 2024 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия SLIM, която кацна успешно на Луната на 19-ти януари, но в неблагоприятна спрямо Слънцето позиция, има шанс да заработи отново най-рано на 24-ти януари, смятат експерти. За разлика от индийската мисия “Чандраян-3”, която кацна на Южния полюс на Луната през август миналата година и която излъчваше видео в реално време, японската мисия SLIM не излъчваше такова видео – но подаваше непрекъснато телеметрична информация. На базата на тази телеметрична информация радиолюбителят Скот Тили, който е прослушвал нееднократно космически мисии в цял свят, съобщава, че SLIM е ориентирана в западна посока и е наклонена към носа си. В тази позиция понастоящем слънчевите ѝ панели не са огряни от Слънцето. Това обаче ще се промени през следващите няколко дни. Вероятно най-рано на 24-ти януари панелите ще генерират достатъчно ток, за да се активират бордовите системи. Японските специалисти не бързат. Всеки ден те правят опит за радиоконтакт, но не често и не интензивно – те знаят кога шансовете им са най-големи. Напомням на читателите, че след кацането ни бе съобщено, че официални новини от мисията не се очакват преди новата седмица и евентуално тогава могат да бъдат представени повече научни резултати и/или снимки. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/slim-could-wake-up-jan24th/

НАСА възобнови радиоконтакта с марсианския хеликоптер Инджинюъти Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 21 януари 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА обяви, че радиоконтактът с марсианския хеликоптер “Инджинюъти” е вече възстановен. Той прекъсна неочаквано след изпълнението на 72-рия полет в тънкия въздух на Марс на 18-ти януари. Екипът понастоящем анализира получените данни, за да разбере каква е причината за временното прекъсване на комуникацията. Напомням на читателите, че хеликоптерът на НАСА бе проектиран само за едномесечна работа и изпълнението на 5 полета на Марс. Вместо това той работи от 2021 до 2024 година и е изпълнил 72 (!) полета. Мисията му е изключително успешна и всеки ден отсега нататък е подарък за екипа. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/nasa-restores-radiocontact-ingenuity/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На кадъра: прикаченият кораб “Крю Драгън” към МКС. Photo credit : SpaceX/Axiom Space 20 януари 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Днес в 12:42 ч. пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” извърши успешно скачване на Международната космическа станция. На борда на станцията пристигнаха четирима души: бившият астронавт на НАСА и опитен ветеран Майкъл Лопез-Алегрия, италианският военен пилот Уолтър Виладеи, шведският астронавт Маркус Вант и турският астронавт Алпер Гезеравджи. Гезеравджи е първият турчин, който лети в космоса и първият, който пристига на МКС. Това е третата частна експедиция, организирана от американската фирма Аксиом 3. Очаква се експедицията да продължи две седмици, в хода на които ще бъдат извършени серия от научни опити в сферите на материалознанието, биологията и космическата медицина. Специален експеримент от Турция на име Вокалкорд ще тества нов изкуствен интелект, който може да диагностицира десетки заболявания. След приключването на мисията “Крю Драгън” ще се разкачи от МКС и ще се завърне на Земята посредством приводняване край бреговете на Флорида. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/20/crew-dragon-docks-iss-4/

Съботен дайджест: Първа снимка от Арктика-М2, НАСА губи контакт с Инджинюъти, Стархопър по китайски Първата снимка, изпратена от руския спътник “Арктика-М” №2. Фото: Роскосмос 20 януари 2024 г. 11:30 ч. Светослав Александров. На фона на изключително натоварената седмица, фокусирана върху първото изстрелване за 2024 г. до китайската станция (“Тянжоу-7”), първият пилотиран полет за 2024 г. (“Крю Драгън”), първото кацане на Луната за годината (“Слим”), в този съботен дайджест представям резюме на новините, които не успях да отразя на страниците на КОСМОС БГ. Новоизстреляният руски спътник “Арктика-М” №2 най-накрая изпрати снимка на Земята от космоса – този път наистина. Руският експерт Виталий Егоров е проверил координатите на спътника и местоположението на Земята към момента на заснемането – и да, сега всичко изглежда истинско. Освен това западният радиолюбител Скот Тили за пръв път докладва, че е получен радиосигнал от “Арктика-М” №2, така че имаме и независимо потвърждение за работоспособността на мисията. Дали обаче всички прибори са в изправност обаче е все още под въпрос – както съобщава Егоров, в официалното съобщение на Роскосмос пише: “всички служебни системи работят нормално”. Това обаче означава най-базисните системи. Дали касае “неслужебните”, т.е. полезният товар на борда, остава неясно. Но все пак има снимка – така че спътникът работи. На 18-ти януари НАСА изгуби контакт с хеликоптера “Инджинюъти” по време на кацането му след 72-рия му полет на Марс. Към настоящия момент състоянието на “Инджинюъти” е неясно, тъй като марсоходът “Пърсъвиърънс” е извън зоната на радиовидимост. Напомням на читателите, че хеликоптерът започна да лети в началото на 2021 г. и планираният му живот бе само един месец, но той разби всички очаквания. Дали това е краят и дали ще лети все още, ние няма как да знаем – “Пърсъвиърънс” ще трябва да го доближи и да го инспектира. Китайският стартъп Ландспейс проведе първото изстрелване и кацане на прототип на новата ракета “Чжюкуе-3”. Китайският “Стархопър” е прототип на нещо, което в един момент ще се получи като китайският “Старшип” – ракета на течен метан и кислород, която ще е възвръщаема, но по товароподемност ще е с възможностите на “Фалкън 9”. Засега работите вървят добре- прототипът излетя на височина 350 метра, след което кацна на площадка в съседство. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/20/saturday-digest/

УСПЕХ: Япония е петата държава, постигнала меко кацане на Луната! На илюстрацията: SLIM на повърхността на Луната. Image credit : JAXA 19 януари 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес в 17:20 ч. българско време мисията SLIM извърши прецизно и меко кацане по склоновете на лунния кратер Шиоли, с което Япония се превърна в петата държава, постигнала кацане на Луната след СССР, САЩ, Индия и Китай! Успехът обаче се помрачава леко от факта, че спускаемият апарат е кацнал в неблагоприятна позиция спрямо Слънцето. Това означава, че слънчевите панели не генерират нужното електричество. Съответно понастоящем екипът приоритизира научната дейност така, че SLIM да може да изпълни максимум задачи на Луната, докато батериите на апарата се разредят. На този етап със сигурност може да се каже, че всички системи на борда на SLIM работят безупречно след кацането, така че няма причина да се вярва, че липсата на ток от слънчевите панели е заради някаква тяхна повреда. Става въпрос единствено за проблем с ориентацията. Въпреки всичко екипите изчисляват, че пред SLIM има няколко часа живот – предостатъчно време, за да се свършат ред изследвания. По време на спускането бяха освободени и робот на име LEV-1 с антена и камера, както и луноход със сферична фирма и камера LEV-2. Потвърдено е, че и двата апарата са кацнали самостоятелно на Луната, излъчват радиосигнали и работят! Луноходът LEV-2 Идната седмица Японската космическа агенция ще организира нова пресконференция, на която вероятно ще бъдат представени първите резултати от мисията… Така че чакаме! https://cosmos.1.bg/space/2024/01/19/jaxa-slim-lands-moon/

Днес Япония ще кацне на Луната На илюстрацията: Японската мисия SLIM по време на спускането си към лунната повърхност. Image credit : JAXA 19 януари 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Днес японската космическа агенция потвърди, че в 16:00 ч. българско време ще започне да излъчва на живо кацането на мисията SLIM. Ако то е успешно, Япония ще се превърне едва в петата държава, постигнала меко прилуняване след СССР, САЩ, Китай и Индия. За съжаление в исторически план по-малко от 50% от спускаемите апарати са постигали успех. Същата е горе-долу и статистиката за марсиански кацания, където успеваемостта също е под 50%. Мнозина се замислят – не би ли следвало днес, половин век след експедициите на НАСА “Аполо”, нещата да се случват по-лесно? Нали науката е напреднала оттогава? За съжаление, дори и днешните компютри да имат многократно по-голяма изчислителна мощ от някогашните (често пъти навигационният компютър на “Аполо” е сравняван несправедливо с калкулатор – вижте защо е несправедливо в статията, публикувана на страниците КОСМОС БГ), тук става въпрос за нещо съвсем друго – за софтуер. Както обичам да казвам – изкуственият интелект не е особено голям интелект, модерният софтуер, също както и този от 60-те години, не притежава интуиция или другите способности на човешкото самосъзнание. Когато компютърът на лунния модул “Ийгъл” на мисията “Аполо 11” го насочва към опасен каменист терен, астронавтът Нийл Армстронг поема управлението в ръчен режим и успява да постигне меко кацане на ръба от изразходването на цялото гориво. Днес, когато говорим най-вече за роботизирани мисии (първото пилотирано кацане след програмата “Аполо” е насрочено за 2026 г. от “Артемис 3”), се разчита единствено на бордовия софтуер – и много често той оплесква нещата. Да, имало е провали и поради хардуерни проблеми – първият японски спускаем апарат “Омотенаши” не успя да се свърже със Земята през 2022 г., а частният американски “Перегрин” през тази година претърпя теч на горивната система, все проблеми, които могат да се сведат до недостатъчно тестване и (за огромно съжаление) са поне отчасти породени от забавянията на дебютните полети на съответните ракети “Спейс Лонч Систъм” и “Вулкан”. Те доведоха до продължителен и нежелан престой на спускаемите мисии. Но ако всичко е изрядно откъм хардуерна гледна точка, много често софтуерен гаф е този, който води до провал. В случая с руската мисия “Луна 25” миналата година, бордовият компютър не получи информация, че акселерометърът е включен и съответно двигателят не бе изключен своевременно. Класически сценарий за провал, който се е случвал нееднократно в историята, е бордовият компютър на спускаемия апарат да бъде заблуден (поради грешка в изчисленията или измерванията), че се намира близо до повърхността или е кацнал на нея, след което двигателите или изразходват горивото си, или се самоизключват. По този класически сценарии се провалиха марсианската мисия на НАСА “Марс Полър Лендър” през 1999 г., европейската марсианска мисия “Скиапарели” през 2016 г. и частната лунна мисия “Хакуто-Р” през 2023 година. Японската мисия SLIM, чието кацане очакваме днес, ще разчита на нов тип софтуер, базиран на технологиите за лицево разпознаване. Очаква се софтуерът да е способен да разпознава опасности като кратери и стръмнини и така кацането не само да е меко, но да е прецизно – с отклонение само от 100 метра. Така лунните изследвания следва да навлязат в нова фаза – както се изразяват ръководителите на полета, “отиваме не там, където можем да кацнем, а там, където искаме да кацнем”. Целевото място за спускане е кратерът Шиоли, разположен сред малкото Море на нектара. Учените предполагат, че този кратер се е формирал наскоро, така че целта е да проучат скалите му и да разгадаят каква е историята на нашата Луна. От CNN са ни представили следната илюстрация, изобразяваща местоположението на Шиоли: С 1. е обозначено Морето на спокойствието, с 2. мясотото на кацането на мисията на НАСА “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 година. Мястото на кацане на SLIM е на позиция 3, а на 4. е мястото на кацане на индийската мисия “Чандраян-3” – първата в историята на космонавтиката, спуснала се на лунния Южен полюс. SLIM е само една от множеството мисии, предназначени да кацнат на Луната през тази и следващата година. През февруари комерсиален апарат на американската фирма Интуитив Машинс ще излети с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, а по-нататък през 2024 г. очакваме китайската мисия “Чанг’e 6”, която трябва да вземе проби от обратната страна на Луната, както и още комерсиални мисии на Файърфлай, Астроботик и Айспейс. Догодина пък корабът на СпейсЕкс “Старшип” трябва да демонстрира роботизирано кацане на Луната като тренировка преди пилотираната мисия през 2026-та. Гледайте на живо излъчването тук от 16:00 ч: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/19/jaxa-landing-preview/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън с четирима души на борда излетя на частна мисия към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/Axiom Space 19 януари 2024 г. 00:30 ч. Светослав Александров. Първата пилотирана космическа експедиция за новата 2024-та година е вече в ход! Космическият кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с четирима души на борда излетя на 18-ти януари в 23:46 ч. българско време на комерсиална мисия, поръчана от американската фирма Аксиом Спейс. Командирът на кораба е бившият астронавт на НАСА и опитен ветеран Майкъл Лопез-Алегрия. Към него се присъедини италианският военен пилот Уолтър Виладеи, който миналата година летя в космоса на кратко пътешествие с друг кораб – кораба “Юнити” на основаната от Ричард Брансън компания Върджин Галактик. Шведският астронавт Маркус Вант лети в космоса за пръв път, както и турският му колега Алпер Гезеравджи. Гезеравджи е и първият гражданин на Турция изобщо, който достига космическото пространство. Днешното изстрелване бе проведено след 24-часово закъснение, защото СпейсЕкс искаше да изчисти някои технически проблеми. Първият от тях касаеше закопчалките на парашутите – след предишното кацане на кораба “Карго Драгън” инженерите установиха, че някои от тях не са се разтворили според очакванията и това е довело до натоварване на парашутната система, макар и незначително, за да застраши мисията. Вторият от тях касаеше връзките между “Крю Драгън” и ракетата-носител “Фалкън 9”. “Безопасността на екипажа е наш върховен приоритет. Ще изстреляме мисията само когато сме готови”, съобщи Бенджи Рийд, директорът на пилотираните полети на СпейсЕкс по време на вчерашната телеконференция. Очевидно 24-те часа са били достатъчни, за да могат техниците да се убедят, че ракетата-носител и корабът са в изправност. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета-носител “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, за която това бе пети полет. Преди степента е служила за извеждането в космоса на втората пилотирана мисия, организирана от Аксиом, на телескопа “Евклид” и на две партиди “Старлинк”. Днес нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземна площадка. Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” се очаква да се скачи с Международната космическа станция в събота, 12:15 ч. българско време. Мисия “Аксиом 3” ще продължи две седмици, като през това време астронавтите ще извършат редица експерименти в областите на физиката и космическата медицина. Целта на частната фирма Аксиом, освен да печели пари от продажбата на билети, е и да натрупа опит с ръководството на пилотирани мисии, който ще е нужен, за да може да бъде построена комерсиална станция в орбита. Първият модул на тази станция ще бъде изведен през 2026 г. и първоначално ще е прикачен към американския сегмент на МКС. По-нататък ще бъдат добавени още модули и след като МКС неизбежно бъде потопена в океана поради старост, тези модули ще се разкачат и така Щатите ще продължат да имат в космоса станция – макар и частна. Що се касае до плановете на СпейсЕкс за тази година, днешното изстрелване бе първо от общо осем за корабите от серията “Драгън”, предвидени да бъдат изпълнени до края на декември. Освен останалите мисии по ротацията на МКС, очакваме с нетърпение още един частен полет – “Поларис”. Мисията, финансирана от милиардера Джаред Айзъкман, ще се отдалечи от Земята на разстояние 1 400 километра – невиждано от епохата на “Джемини” и “Аполо”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/crew-dragon-launches-2/

Американският ретрорефлектор на борда на лунната мисия Чандраян-3 за пръв път отрази лазерен лъч! На снимката: индийската мисия “Чандраян-3”, на борда на която има и американски прибор. Photo credit : ISRO 18 януари 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Когато индийската мисия “Чандраян-3” кацна на Луната през август, тя също така достави на лунната повърхност и прибор на НАСА – лазерен ретрорефлектор. Днес космическата агенция потвърди, че посредством американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля около Луната от 2009 г. до ден днешен, бе излъчен лазерен лъч, който успешно бе отразен от ретрорефлектора! На тази снимка, заснета на 5 февруари 1971 г., се вижда ретрорефлекторът, оставен на повърхността на Луната от астронавтите на “Аполо 14”. Photo credit : NASA Лазерните ретрорефлектори не са нова технология – такива бяха оставени на лунната повърхност в края на 60-те и началото на 70-те години от астронавтите на експедициите “Аполо”. Те все още могат да отразяват лазерни лъчи, изпратени от наземни обсерватории – и благодарение на това учените успяха да открият, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 сантиметра годишно. Днес НАСА вече не строи спускаеми апарати, с които да изпраща астронавти и товари на Луната – вместо това агенцията е делегирала тази задача на частни компании. А и не само – агенцията си е платила на повечето превозвачи в световен мащаб, държавни и частни, да доставят американски прибори, включително ретрорефлектори. Първият, който достигна лунната повърхност непокътнат, бе този на “Чандраян-3”. Утре, на 19-ти януари, предстои кацането на японската мисия “Слим” и тя също ще достави лазерен ретрорефлектор по заявка на НАСА. Частната американска мисия на фирмата Интуитив машинс, която ще излети през февруари, трябва да направи същото. Но ако ретрорефлекторите, оставени от астронавтите на “Аполо” бяха по-големи – с размерите на куфар, този на борда на “Чандраян-3” е с размер на бисквита Орео. Това прави задачата по регистрирането на отразения лазерен лъч по-трудна. И не само защото по-малките ретрорефлектори могат да отразяват лъчи само от кръжащите в близост до тях орбитални мисии, а не пряко от наземните лаборатории… А защото се усложнява и от още един фактор – понастоящем в орбита около Луната има само един прибор, който може да изпраща лазерни лъчения към тези ретрорефлектори. Това е приборът LOLA, работещ на мисията “Лунар Риконисънс Орбитър”. Основната му задача е да изучава лунната топография. Но дори и инструментът да е достатъчно добър, за да проучва планини и кратери, той не е особено прецизен, ако трябва да насочи лъч към съвсем мъничък обект. Учените на НАСА трябваше да направят осем опита, за да регистрират успешно отразен лазерен лъч. И най-накрая сполучиха! През следващите месеци и години екипите, работещи с ретрорефлекторите, ще продължат да използват “Лунар Риконисънс Орбитър”, за да могат да определят точната позиция на обектите на повърхността, в това число на спускаемите апарати. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/nasa-retroreflector-beams-back-laser-pulse/