SAlexandrov

Стана ясно защо се провали проектът за туристическа обиколка около Луната с Юсаку Маедзава! На илюстрацията: провалената мисия dearMoon 16 февруари 2026 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си как през 2018 година СпейсЕкс и японският предприемач Юсаку Маедзава планираха туристическа обиколка около Луната? Сега стана ясно защо този план се провали. Заредете се с пуканки – надали сте чували досега за такава идиотска причина за прекратяването на мисия! Тя бе разкрита от Тим Дод – известен влогър сред космическите среди, който се подвизава под никнейма Everyday Astronaut. Преди три дни той гостуваше в канала Дани Джоунс Клипс. Самият Тим Дод бе част от екипажа на мисията на Маедзава dearMoon, което означава, че разполага с достатъчно вътрешна информация, за да ни разкаже какво всъщност се е случило. Чест му прави, че той пръв застана сред камерата, за да разкрие истината! За сделката между Юсаку Маедзава и Илон Мъск писах на страниците на КОСМОС БГ още през 2018 година, като Маедзава се е свързал със собственика на СпейсЕкс година по-рано, т.е. през 2017-та. Нека да ви напомня, че тогава пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ още не беше готов – той щеше да полети чак през 2020 година. Въпреки това Маедзава резервирал изстрелване с „Фалкън Хеви“ и „Крю Драгън“ за обиколка около Луната. Това, което обществеността тогава не е знаела, е каква е била неговата мотивация. Тогава Маедзава е искал да заведе своето гадже на окололунно пътешествие и там да ѝ предложи. „Когато приятелката му разбрала, тя направо откачила и скъсала с него“, разкри Дод пред смаяния водещ. Всичко това се случило през 2017 година. През 2018 г., както знаете, бе изстреляна за пръв път свръхтежката ракета „Фалкън Хеви“. Същата година обаче СпейсЕкс обявиха, че не смятат да използват тази ракета за полети към Луната и Марс – имат по-добър план, със „Старшип“. Тогава Мъск казал на Маедзава: ще ти дадем „Старшип“ за същата цена, можеш да поканиш 10 човека на него, корабът е масивен! Маедзава решил да превърне окололунното си пътешествие в шоу за запознанства. Щял да покани на борда 10 момичета и накрая щял да избере едно от тях, на което да предложи брак. Точно така, драги зрители! Маедзава планирал да стане първият в историята на човечеството космически „Ерген“! Слава Богу, намерил се достатъчно умен човек, който да го разубеди от тази идея. Така се появила концепцията за мисията dearMoon, в рамките на която Маедзава и още осем човека на изкуството щели да обиколят Луната с цел да създадат невиждани досега произведения. Единият от тях е бил и Тим Дод. Това, което Дод и останалите от екипажа не знаели е, че в договора между СпейсЕкс и Маедзава съществувала клауза, която е позволявала неговото прекратяване в случай, че мисията не се осъществи до 2023 година. Именно това е ироничното – повечето от членовете на екипажа му знаели много добре с какво се захващат. Тим Дод им е обяснявал – „Старшип“ първо трябва да излети. След това трябва да започне да каца и да стане възвръщаем кораб. След това трябва да започне презареждането му с гориво. Може би, предполагал е Дод, ще стане към 2027 година в най-добрия случай, евентуално през 2028 година. Но Маедзава е решил да сложи точка на всичко – изпратил един кратък мейл на участниците си, че мисията приключва и толкоз. That’s all Folks! Тук разказът на Дод също свършва – но ние също така може да си спомним, че Маедзава все пак полетял в космоса. На 8-ми декември 2021 г. той резервирал място на борда на руския космически кораб „Союз МС-20“ и разбрал, че космосът не е за него. След като се завърнал на Земята от космическото си пътешествие, Маедзава публикувал следното видео в Youtube (линк), на което признал: „Никога не се възбудих. Когато се събудиш рано сутрин, нормално е за нас, мъжете, да имаме щастлива мъжественост. Но след две седмици на МКС, нито веднъж мъжеството ми не ме посрещна с енергия“. Ех, Юсаку, ех, Маедзава! Ако надеждите ти да полетиш до Луната са свързани с това дали ти става патката, как изобщо очакваш да стигнеш до нея? Към днешна дата космическите полети си остават трудно начинание. Много рядко се осъществяват в срок и се изисква голямо търпение и здрави нерви. Който се хваща на хорото, трябва да знае с какво се захваща. Тук е коректно да напомня, че доста туристи полетяха в космоса именно с кораби на Илон Мъск. Джаред Айзъкман, който понастоящем е администратор на НАСА, успя през 2024 г. да излети с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ на разстояние, невиждано от епохата „Аполо“, възлизащо на 1 400 километра от Земята. Той и неговият екипаж за пръв път оттогава преминаха през радиационните пояси на Ван Алън и поставиха рекорд за най-висока околоземна орбита, посетена от човек. Значи може! Ако си частник, имаш достатъчно средства, резервираш кораб, започваш да тренираш и чакаш. Тренираш и чакаш. В един момент и твоето време ще дойде. Но все още не е дошло времето за космически вариант на „Ергенът“. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/16/why-dearmoon-failed/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън излетя на деветмесечна мисия към МКС! На снимката: пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ излита към МКС. Photo credit : NASA 13 февруари 2026 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Американска космическа ракета „Фалкън 9“ излетя днес от Флорида в 12:15 ч. българско време, за да изведе на път към МКС пилотиран космически кораб „Крю Драгън“! Двама американци, един руснак и една французойка ще престоят девет месеца в орбита. Това е 12-тата редовна мисия, която СпейсЕкс осъществява съобразно договор с НАСА за ротацията на постоянния екипаж на станцията. През последните няколко седмици МКС бе обитавана от орязан екипаж, състоящ се от трима души – руските космонавти Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев, както и американският астронавт Крис Уилямс. Това е така, защото единадесетата експедиция трябваше да се завърне преждевременно на Земята поради необявен публично медицински проблем. Сега, след като новият „Крю Драгън“ се скачи с МКС утре, на 14-ти февруари в 22:15 ч. българско време, постоянният екипаж на станцията ще стане отново седемчленен. Командирът на кораба е Джесика Меър – опитна американска астронавтка, която по образование е биолог и която лети за втори път в космоса. Пилотът на „Крю Драгън“ е Джак Хатауей, който никога досега не бе летял в орбита. Астронавтката на Франция и Европейската космическа агенция Софи Адено също бе изстреляна за пръв път. Четвъртият член на екипажа е руснакът Андрей Федяев – ветеран с една мисия зад гърба си и тази му е втора. Мисията е особено важна за Франция и Адено, която проявява интерес към космическите изследвания още от дете. Първо е вдъхновена от дядо си, който е работил като механик във френските ВВС, а по-късно от френската астронавтка Клоди Еньоре. „В деня в който Клоди излетя в космоса, аз си помислих: Това е. Има жена-астронавт. Възможно е“, споделя Адено по повод мисията на Еньоре към орбиталната станция „Мир“ през 1996 година. Впоследствие Софи Адено завършва Френския национален институт по аеронавтика и космически изследвания в Тулуза, както и престижният Масачузетски технологичен институт в САЩ. Професионалната ѝ кариера започва в Ербъс, преди да се прехвърли към френските ВВС на 23-годишна възраст. През 2019 г. Адено влиза в историята като първата жена-изпитателен пилот на хеликоптер във Франция. Софи Адено прави два опита да стане астронавт на Европейската космическа агенция – през 2008 г. (неуспешно) и през 2021 г., когато е приета за един от петте кандидата от общо 22 500 заявления. Впоследствие тренировиките я отвеждат в Германия, Япония и САЩ, където инструкторите забелязват, че може да остава спокойна дори и в стресова обстановка. Това ѝ гарантира мястото на кораба. Пред астронавтите на „Крю Драгън“ е начертана богата научна програма, която предвижда те да изследват кръвоносните си съдове с ултразвук, както и да симулират кацания на Луната. Първото проучване е особено важно, тъй като в условията на безтегловност кръвопотокът се насочва към главата. Това крие риск от появата на тромбоза, която може да доведе до инсулт. Второто проучване се казва „Ръчно пилотиране“, като астронавтите ще трябва да осъществят симулации на лунни кацания преди, по време и след полета. Като правило лунните кацания се провеждат в автоматичен режим, но астронавтите винаги трябва да са подготвени да поемат ръчен контрол над кораба в случай на проблем. Задачата на експеримента е да се провери как се променят рефлексите им при преминаването от една гравитационна среда в друга. Допълнително, независимо проучване, ще тества възможностите за лечение на синдрома SANS (съкр. от spaceflight associated neuro-ocular syndrome, т.е. асоцииран с космически полет невро-очен синдром). Това състояние е опасно, защото засяга зрението на астронавтите. Изследователите ще проверят дали приемането на Витамин B като добавка може да облекчи симптомите. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/02/13/crew-12-launches-iss/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изпълни своя първи полет в тежкотоварен вариант!!! Снимка от изстрелването тази вечер. Photo credit : ESA/P. Pédoussau 12 февруари 2026 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Днес е триумфален ден за космическата индустрия на Европа, след като новата ракета „Ариана 6“ излетя за пръв път в тежкотоварен вариант! В ниска околоземна орбита бяха изведени нови 32 спътника от групировката на Амазон „Лео“. Общо за ракетното семейство „Ариана 6“ днешният полет бе шести. Но всичките предходни пет мисии бяха в конфигурация „А62“ – с два странични твърдогоривни ускорителя и обща товароподемност до околоземна орбита, възлизаща на 10 тона. За разлика от тях днешното изстрелване бе проведено за пръв път в конфигурация „А64“ – с четири странични твърдогоривни ускорителя. Това вдига товароподемността на „Ариана 6“ до над 21 тона и позиционира ракетата в тежкия клас. Напомням на читателите, че според общоприетата дефиниция, лекотоварните ракети вдигат максимум 2 тона до околоземна орбита, среднотоварните ракети са тези с товароподемност от 2 до 20 тона, тежкотоварните имат товароподемност от 20 до 50 тона, а свръхтежките са с товароподемност от 50 тона нагоре. Европейските правителства се съгласиха да създадат „Ариана 6“ през далечната 2014 г., когато основаната от Илон Мъск фирма СпейсЕкс тепърва прохождаше с „Фалкън 9“ и се опитваше да направи ракетата си възвръщаема. Тогава обаче сред европейския космически отрасъл нямаше консенсус, че възвръщаемостта е необходима за нашите цели. Като резултат „Ариана 6“ си остана невъзвръщаем носител и до известна степен е морално остарял. Не е ясно и доколко ракетата е по-икономична в сравнение с предходната „Ариана 5“, но според публикации в медиите от миналата година резултатите са обнадеждаващи: излиза по-евтина с 40-45%. Едно обаче е сигурно – „Ариана 6“ осигурява важна независимост на европейския космически отрасъл от други държави като САЩ и Русия. Допреди 2022 г. аксиоматично се приемаше, че космическият свят е глобален и каквото и да се случва в геополитически контекст, това не влияе на космическите проекти. Но тази наивна представа рухна. След началото на войната в Украйна европейците и руснаците скъсаха почти всички отношения, като полетите на ракетите „Союз“ от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана бяха преустановени. След като миналия месец американския президент Доналд Тръмп излъчи стряскащи за Европа послания във връзка със статута на Гренландия, стана ясно със сигурност: независимостта е важна. Каквато и да е, ракетата „Ариана 6“ е нужна за нас. През този месец взаимоотношенията между САЩ и Европа, слава Богу, се постоплиха, като вчера ръководителите на НАСА и ЕКА, съответно Джаред Айзъкман и Йозеф Ашбахер, проведоха важна среща. Двамата лидери постигнаха цялостен консенсус относно бъдещите съвместни изследователски инициативи в ниска околоземна орбита, на Луната и Марс. Тук е конкретно да подчертая, че „Ариана 6“ се очертава да е лунната ракета на Европа. Именно летялата днес конфигурация с четири странични ускорителя ще служи за изпращането на спускаемия апарат „Аргонавт“ към Луната. На илюстрацията: спускаемият апарат „Аргонавт“, който трябва да бъде изстрелян с „Ариана 6“ до края на 2030 година. Image credit : ESA Но да се върнем на днешния полет, който беше първият, който европейската космическа индустрия изпълни за нуждите на проекта на Амазон „Лео“, известен доскоро под името „Кайпер“. Напомням ви, че през 2022 г. Джеф Безос сключи договори с Арианаспейс, Блу Ориджин и Юнайтед Лонч Алайънс – постъпка, която за времето си беше смела, тъй като нито една от предвидените нови ракети към това време не бе готова. Нито „Ню Глен“, нито „Вулкан“, нито „Ариана 6“. Приятната изненада е, че от всичките тези ракети „Ариана 6“ се справя най-добре. През месец януари бе съобщено, че тя е поставила неочакван рекорд като ракетата, наложила се най-бързо в експлоатация в сравнение с всичките си конкуренти през последните две десетилетия. Първите ѝ пет полета бяха изпълнени в рекордно кратък срок от 17 месеца – нещо, непостигано нито от американските ракети „Делта 4“, „Атлас 5“ и (изненада!) „Фалкън 9“, нито от японските „Ейч 2“ и „Ейч 3“. Що се касае до най-новите американски носители „Ню Глен“ и „Вулкан“, „Ню Глен“ има две изстрелвания, като второто бе много значимо, защото бе постигнато кацане на първата степен. А „Вулкан“ днес проведе своето четвърто изстрелване – макар че всичките четири мисии бяха успешни, соплата на твърдогоривните ускорители продължават да се разпадат, което поставя под съмнение надеждността на ракетата. Проектът на Амазон „Лео“ цели уверено да стъпи на пазара като алтернатива на „Старлинк“. Планът е мащабен: когато бъде завършена, мрежата ще се състои от 3 200 спътника, осигуряващи глобална свързаност. Със своите засега 185 спътника в орбита, разположени след осем успешни старта, проектът постепенно набира скорост. Страхотно е да видим, че и европейските партньори вече играят ключова роля в това технологично начинание! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/02/12/ariane-6-heavy-debuts/

Днес Русия изстреля последната ракета Протон в конфигурация с Блок-Д! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 12 февруари 2026 г. 12:45 ч. Светослав Александров. След три години пауза, днес в 10:52 ч. тежкотоварната руска ракета „Протон-М“ се завърна в експлоатация, изстрелвайки петия метеоспътник от серията „Електро-Л“. Това бе финалният полет на ракетата „Протон“ в историческата конфигурация с „Блок-Д“, която някога е извеждала в космоса двата съветски лунохода и съветските мисии до Венера и Марс. Напомням на читателите, че ракетата „Протон“ е въведена в експлоатация през 1965 г. и дълго време тя представлява основната тежкотоварна ракета първо на СССР, а след разпадането му и на Русия. В продължение на повече от шест десетилетия тя служи за осъществяването на над 400 изстрелвания, но сега вече е в залеза на своето съществуване. Производството на „Протон“ е прекратено, като са останали на склад едва 10 бройки. Това обаче може да се окаже бавен залез – заради забавянията в строежа на руските космически апарати, често пъти породени от липсата на компоненти заради западните санкции, както и от хроничното недофинансиране, се очертава да има по едно, максимум две изстрелвания годишно. Така може да отнеме и десетилетие, докато се изчерпат всичките налични ракети и „Протон“ завинаги да си отиде в историята. Всички останали полети на „Протон“ обаче или ще са без горна степен (в случая с „НЕМ“ – модула, който ще участва в изготвянето на новата руска космическа станция), или с ускорителен блок „Бриз-М“ (въведен в експлоатация през 1999 г. – сравнително нова разработка за руската космонавтика). Днешният полет бе последният с горна степен „Блок-ДМ03“, т.е. последният с горна степен от семейството „Блок-Д“. Тази степен ще продължи да бъде произвеждана, но ще бъде позната под името „Персей“ или „Орион“ и ще се използва на новото поколение руски ракети „Ангара“, а вероятно и на „Союз-5“. „Блок-Д“ влиза в експлоатация през 1967 г. като пета степен на лунната ракета „Н1“. Дори и когато лети на „Протон“, първоначалните цели служат на съветската лунна програма – в това число за изпитания на олекотен вариант на кораба „Союз“, който трябва да направи обиколка около Луната с космонавти на борда. СССР никога не успява да изстреля човек отвъд пределите на околоземната орбита и към Луната, но въпреки това ракети „Протон“ в комбинация с „Блок-Д“ извеждат в космоса множество исторически роботизирани мисии – двата лунохода, възвръщаемите мисии на СССР до Луната, които събират проби от лунния грунд, мисиите до Марс и до Венера. Днешното финално изстрелване на „Протон“ с „Блок-Д“ включваше извеждането на руския метеорологичен спътник „Електро-Л“ към геостационарна орбита. Към момента на писането на тази публикация мисията още продължава, съответно е рано да кажем дали тя е успешна или не, като разделянето на спътника от „Блок-Д“ трябва да бъде осъществено шест часа и тридесет и седем минути след старта. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/12/russia-launches-final-proton-blokd/

Американската ракета Вулкан изведе в космоса два разузнавателни спътника! На снимката: ракетата „Вулкан“ излетя днес. Виждат се отломки от разпадналото се сопло. Photo credit : United Launch Alliance 12 февруари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 11:22 ч. българско време бе проведено четвъртото изстрелване на новата американска ракета „Вулкан“ с два военни спътника на борда. Макар че на този етап мисията протича успешно, пак бяха наблюдавани проблеми със соплото на един от спомагателните ускорители. Ракетата „Вулкан“, чийто оператор е американската фирма „Юнайтед Лонч Алайънс“, притежава на първата си степен два течногоривни двигателя „BE-4“ на течен метан и кислород, разработени от Блу Ориджин, а за нуждите на днешната мисия бяха прикачени четири спомагателни твърдогоривни ускорителя „GEM-63XL“, разработени от Нортроп Груман. Именно с единия от тях възникна проблем, който е идентичен с проблема, възникнал на 4-ти октомври 2024 г., по време на второто изстрелване на „Вулкан“. По принцип разпадането на соплото представлява дреболия, която по никакъв начин не застрашава протичането на мисията, тъй като основните двигатели „BE-4“ и горната степен „Центавър“ компенсират отклонението. Така че очакваме довеждането на спътниците в геосинхронна орбита, което се очаква да се случи след около десетина часа, да бъде успешно. Въпреки това е тревожен фактът, че Юнайтед Лонч Алайънс продължава да се бори с едни и същи проблеми и да не може да ги разреши – нещо типично за стария аерокосмически (ОлдСпейс) отрасъл. Също както Боинг кърпят вече десетилетие горивната система на „Старлайнър“, а на „Артемис 2“ продължават водородните течове, установени още през 2022 г., така е и с ЮЛА. Всеки път едно и също, а разрешение няма… Безспорно западният свят има нужда от повече фирми, които успяват и които не се казват СпейсЕкс… Вярно е, че „Вулкан“ на този етап няма провалена мисия. Но след онова изстрелване на 4-ти октомври 2024 г., когато бяха наблюдавани проблемите със соплото, измина близо година, докато ракетата отново се завърне в експлоатация (това се случи на 13 август 2025 г.). Изглежда извън всякакво съмнение, че сега ще последва нова продължителна пауза, докато „Вулкан“ полети отново. Напълно е възможно днешното изстрелване да бе последното за ракетата през тази календарна година… Военновъздушните сили на САЩ не са доволни. Миналата година генерал-майор Стивън Пърдю заяви, че програмата се развива незадоволително и че преходът между старите ракети „Делта“ и „Атлас“ към „Вулкан“ става много бавно, като това е довело до отлагането на четири изстрелвания за нуждите на националната сигурност. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/12/vulcan-launches-twin-satellites/

УСПЕХ: Китай изпълни ключов изпитателен полет на лунния кораб Менчжоу и неговата ракета Лонг Марч 10! Снимка от днешния изпитателен полет. Photo credit : CNSA 11 февруари 2026 г. 07:15 ч. Светослав Александров. Днес Китай благополучно изстреля за пръв път ракетата „Лонг Марч 10“, с помощта на която астронавти ще бъдат изпращани към Луната, и проведе критично важен изпитателен полет на лунния кораб „Менчжоу“! Изпитанието целеше да провери работоспособността на спасителната система, чиято задача е да издърпва кораба на безопасно разстояние, ако настъпи авария на ракетата-носител. Китай вече я изпита през юни миналата година, като тя бе задействана, докато „Менчжоу“ бе позициониран на площадка, но днес бе първото ѝ същинско изпитание по време на реален полет. Изстрелването… Това бе и дебютното изстрелване на „Лонг Марч 10“ – ракетата, с която китайските астронавти ще летят до естествения ни спътник. Забележителен факт е, след като „Менчжоу“ се отдели от нея и извърши меко приводняване с парашутната си система, самата ракета също успя да демонстрира меко приводняване посредством собствените си двигатели! … и завръщането на „Менчжоу“ с парашути Ето защо може да кажем, че лунната програма на Китай започва да изпреварва технологично американската. Ракетите „Лонг Марч 10“ и „Спейс Лонч Систъм“ притежават сходна товароподемност – около 27 тона до транс-лунна орбита. Но американската „Спейс Лонч Систъм“ представлява миш-маш, сглобен от стари технологии – двигателите ѝ са реликви от космическите совалки, а някои от сегментите на страничните ѝ твърдогоривни ускорители са произведени още през 80-те години на миналия век. Именно поради факта, че американската ракета разчита на античен хардуер, тя лети изключително рядко – предният ѝ полет (мисията „Артемис 1) бе през 2022 г. а сега, през 2026 г., инженерите още не могат да оправят проблемите с горивните ѝ течове, за да осъществят второто ѝ изстрелване към Луната с астронавти на борда. За капак на всичко тя е и невъзвръщаема. Обратното, китайската ракета „Лонг Марч 10“ е проектирана да може да се завръща, рециклира и изстрелва повторно. И това се вижда нагледно на снимките, които бяха разпространени след днешния полет: Напомням на читателите, че задачата на Китай е да изпрати астронавти на лунната повърхност не по-късно от 2030 година – и съдейки по успешното изпълнение на изпитателната програма, целта вече изглежда напълно постижима. Корабът „Менчжоу“ може да лети в две конфигурации – седемместна, до космическата станция „Тянгон“, и в конфигурация с по-малък екипаж до Луната. По-късно през 2026-та очакваме първото изстрелване на „Менчжоу“ до орбита, на демонстрационна мисия до станцията. Тук пак трябва да напомня, че американският кораб „Орион“ първоначално също бе проектиран да изпълнява двойна роля и да лети и до МКС, а не само до Луната, но отново това няма как да стане заради редките полети на неговата ракета-носител. Такъв проблем Китай няма. Американците все още разполагат с реален шанс да са първи в завръщането ни на Луната. Ако „Артемис 2“ излети до месец-два, какъвто е планът, астронавти на НАСА ще обиколят естествения ни спътник. Но кой ще осъществи лунно кацане е същинска дилема. Изстрелването на по-следващата мисия „Артемис 3“ е насрочено за 2028 година, но това зависи и от готовността на спускаемия апарат. Две фирми се съревновават да построят такъв, Блу Ориджин и СпейсЕкс, но дали някоя от тях ще е готова в срок, остава неясно. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/11/china-launches-lm-10-mengzhou-abort/

НАСА: Небиологичните процеси не обясняват органичните вещества на Марс! Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 8-ми февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 9 февруари 2026 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си вълнуващото откритие от март миналата година, когато НАСА обяви, че марсоходът „Кюриосити“ е открил за пръв път дълговерижни въглеводороди на Червената планета? Сега американската космическа агенция излезе с ново становище: нито един от възможните небиологични фактори не обяснява тяхното наличие. Това означава, че е разумно да се предположи, че на Марс е имало живот! Когато писах за находката преди година, тогава подчертах, че химичната лаборатория SAM на борда на „Кюриосити“ е открила присъствието на три сложни органични съединения в марсианския грунд: декан, ундекан и додекан. Учените обаче подчертаха, че има два начина, по които те биха могли да са се образували: посредством метаболизма на живи организми или чрез небиологични източници, например процеси, които са протичали около древните хидротермални комини, където водата е взаимодействала с минералите. На 4-ти февруари обаче в сп. Astrobiology излезе нова научна статия, ръководена от Александър Павлов – водещ изследовател в космическия център на НАСА „Годард“. Статията обобщава резултатите от мащабно проучване, което се е опитало да установи дали познатите небиологични обяснения описват добре поведението на марсианските органични вещества. Учените са се облегнали на всякакви методи – математическо моделиране, лабораторни експерименти, данни от „Кюриосити“. Моделирането е позволило на екипите да пресметнат какво е било първоначалното съдържание на органичните вещества, ако отчетем влиянието на суровите марсиански условия, които с течение на милионите години биха ги разградили. Резултатът: на Марс е имало много по-голямо количество органични вещества, отколкото биха се образували в резултат само и единствено на небиологични фактори! Това ни води до логичното заключение: в далечното минало на Марс е имало живот. Изследователите все пак си оставят вратичка: възможно е да не познаваме добре условията на Червената планета в древността. Възможно е да е имало някакви други, неизвестни фактори, които да са могли да доведат до съхраняването на органичните вещества. Нужни са допълнителни проучвания. Но съобразно текущото ниво на нашите познания, небиологичните фактори сами по себе си са недостатъчни за обясняването на органичните вещества. Няма спор, че на космическите ентусиасти им е писнало от „може би“ и „най-вероятно“ и искат категорично, стопроцентово доказателство. Но както подчертава сръбският изследовател Милан Чиркович, научните открития много рядко се появяват под формата на „еврика“, както е бил случаят с Архимед. Научният процес е бавен и поетапен. Отнема време, докато се натрупат данни. След това някои от тях биват потвърждавани, а други – оспорвани. Все още не сме стигнали момента на консенсус, когато учените могат да кажат категорично „да, има“ или „да, няма“. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/09/nasa-mars-life/

СпейсЕкс пренасочва програмата Старшип към Луната вместо Марс! На илюстрацията: „Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX 7 февруари 2026 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Очаквано: СпейсЕкс ще пренасочи „Старшип“ към Луната вместо към Марс! Вместо дългоочакваното пътешествие към Червената планета, планувано за края на годината, ще трябва да станем свидетели на демонстрационно кацане на лунната повърхност най-късно през следващия март. Новината бе съобщена от WSJ вчера. С това СпейсЕкс се превръща във втората голяма компания, която дава пълен напред към Луната. Напомням, че преди няколко дни Блу Ориджин обяви, че замразява полетите на суборбиталния кораб „Ню Шепърд“ за минимум две години – т.е. докато американски астронавти се завърнат на лунната повърхност. Защо Илон Мъск прави такъв рязък завой, при положение, че предприемачът никога не се е интересувал особено от Луната, за разлика от Джеф Безос? Тук играят роля няколко фактора. Първо, Мъск вече не е близък съветник на американския президент Доналд Тръмп. Докато беше в кръговете му в началото на 2025 г., той и Тръмп подчертаваха, че американската астронавтика трябва да се отправи към Марс. Но през втората половина на миналата година наративът се промени. През септември сенаторът Тед Круз организира изслушване в американския Конгрес под заглавието „Изгрява лоша Луна: Защо Конгресът и НАСА трябва да осуетят Китай в космическата надпревара“. Американските политици се обединиха около становището, че съществува реален риск китайците първи да се завърнат на повърхността на Луната – и това може да стане още преди 2030 година. Второ, още докато Шон Дъфи бе заместник администратор на НАСА, започна разглеждането на планове, които трябва да гарантират, че САЩ ще се завърнат на Луната първи. Основният риск да се разчита на СпейсЕкс се корени в това, че корабът „Старшип“ изисква презареждане с гориво в околоземна орбита, за да може да лети в далечния космос. Технологията е реалистична, но е нова, не е демонстрирана на практика и по всяка вероятност няма да е готова преди 2028 година, когато е насрочен стартът на „Артемис 3“. От друга страна Блу Ориджин вече са построили първия си товарен лунен модул „Блу Муун“, който може да лети директно към Луната, без презареждане с гориво. Бърз анализ показва, че той много по-лесно може да бъде ъпгрейднат до пилотиран вариант в сравнение с това да се чака СпейсЕкс да усъвършенстват орбиталното презареждане. И действително вчера журналистът Ерик Бъргър написа, че е получил информация, съобразно която Блу Ориджин вече работят изключително агресивно за създаването на пилотиран лунен модул, който не изисква презареждане с гориво! Сега СпейсЕкс наистина трябва да покажат, че няма да изостанат от Безос. Съответно и те се впускат в надпреварата. Трето, през последните няколко седмици Илон Мъск призна предимствата на Луната. Тя заема стратегически важно място в следващата голяма инициатива на предприемача – създаването на орбитални центрове за данни. Покрай хайпа около изкуствения интелект Мъск, естествено, иска да привлече още повече инвеститори, а същевременно той вярва, че чрез преместването на изчислителната мощ от Земята към космоса ще се реши проблемът с потреблението на електроенергията, които центровете за данни изискват, като това е пътят към превръщането ни в цивилизация от тип 2 по скалата на Кардашьов. И тук идва ролята на Луната – на повърхността има големи залежи от силиций. Когато бъде построена лунна база (китайците също готвят такава през 30-те години), там ще може да започне производството на компоненти за изкуствени спътници. Те впоследствие ще могат да бъдат изпращани към различни орбити, като бъдат изстрелвани от лунната повърхност без ракети, с помощта на релсотрони. Така че първата цел на „Старшип“ в далечния космос ще е Луната, а не Марс – и това го диктуват не мечтите на Мъск, а икономическите и политическите тенденции. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/07/spacex-redirects-starship-moon/

НАСА и СпейсЕкс насрочиха изстрелването на пилотиран кораб Крю Драгън за не по-рано от 11 февруари На снимката: Пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ пристигна в хангара на Площадка №40 за предстоящото си изстрелване към МКС. Photo credit : SpaceX 6 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА и СпейсЕкс потвърдиха, че следващото изстрелване на пилотиран космически кораб „Крю Драгън“ ще бъде осъществено най-рано на 11-ти февруари. Двама американци, един руснак и една французойка ще са част от 12-тата постоянна експедиция, извозена към МКС посредством комерсиален кораб. Трябва да се направи важно уточнение, че точната дата на изстрелването зависи от разрешаването на проблем, възникнал на 2-ри февруари. Тогава, след изстрелването на поредната ракета „Фалкън 9“ с патрида спътници „Старлинк“, бе установено, че втората степен не е успяла да проведе маневра с цел навлизане в атмосферата и контролирано саморазрушаване. Самото изстрелване бе напълно успешно и спътниците бяха доведени в точната им орбита – но въпреки това СпейсЕкс иска да анализира причините за това отклонение, преди да изстреля следващата пилотирана мисия. Обикновено подобни анализи отнемат между една до две седмици, така че очакваме „Крю Драгън“ да бъде изстрелян своевременно. Експедицията ще бъде командвана от Джесика Меър – опитна американска астронавтка, която по образование е биолог и ще лети за втори път в космоса. Пилотът на „Крю Драгън“ е Джак Хатауей, който никога досега не е летял в орбита. Астронавтката на Франция и Европейската космическа агенция Софи Адено също ще лети за пръв път. Четвъртият член на екипажа е руснакът Андрей Федяев – ветеран с една мисия зад гърба си и тази ще му е втора. Пред астронавтите е начертана богата научна програма, която предвижда те да изследват кръвоносните си съдове с ултразвук, както и да симулират кацания на Луната. Първото проучване е особено важно, тъй като в условията на безтегловност кръвопотокът се насочва към главата. Това крие риск от появата на тромбоза, която може да доведе до инсулт. Второто проучване се казва „Ръчно пилотиране“, като астронавтите ще трябва да осъществят симулации на лунни кацания преди, по време и след полета. Като правило лунните кацания се провеждат в автоматичен режим, но астронавтите винаги трябва да са подготвени да поемат ръчен контрол над кораба в случай на проблем. Задачата на експеримента е да се провери как се променят рефлексите им при преминаването от една гравитационна среда в друга. Допълнително, независимо проучване, ще тества възможностите за лечение на синдрома SANS (съкр. от spaceflight associated neuro-ocular syndrome, т.е. асоцииран с космически полет невро-очен синдром). Това състояние е опасно, защото засяга зрението на астронавтите. Изследователите ще проверят дали приемането на Витамин B като добавка може да облекчи симптомите. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/02/06/nasa-spacex-crew-dragon-scheduled-11-feb/

Китайският лунен кораб е на стартовата площадка в очакването на важен изпитателен полет! „Менчжоу“ в очакване на своя полет. Photo credit : CNSA 3 февруари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес китайският кораб „Менчжоу“, с помощта на който в близко бъдеще астронавти ще се отправят към Луната, бе прикачен за ракетата-носител „Лонг Марч-10А“ за осъществяването на критично важен изпитателен полет през този месец! Целта на мисията е да бъде изпробвана работоспособността на аварийната система, която може да спаси живота на астронавтите в случай на повреда на ракетата-носител. Преди Китайската нова година ракетата „Лонг Марч-10А“ ще бъде изстреляна и в хода на полета ще бъде симулирана авария. Това незабавно трябва да доведе до задействането на двигателите, прикачени към спасителната кула, и така тя ще отдалечи капсулата на безопасно разстояние. След това капсулата трябва да извърши приземяване посредством парашути. Полетът е идентичен на този, който НАСА изпълни на 2-ри юли 2019 година посредством кораба „Орион“. Това е същият кораб, с който най-рано през месец март астронавти трябва да се отправят на обиколка около Луната в рамките на мисията „Артемис 2“. Разбира се, „Артемис 2“ заема централно място в медиите по обективни причини – но както се вижда, китайците много бързо наваксват. Бъдещето никога не е било по-оптимистично! Същинска лунна треска е обхванала космическия свят. Разбира се, програмите „Менчжоу“ и „Артемис“ са най-важните, защото благодарение на тях очакваме до 2030 г. хора отново да стъпят на Луната. Но не са само те – нека не забравяме и частните инициативи. Наскоро лунният модул „Блу Муун“ на Блу Ориджин пристигна в центъра на НАСА Джонсън, където ще бъде подложен на термовакуумни изпитания и след това по-късно през годината ще бъде изстрелян. Ако мисията му е успешна, той ще се превърне в най-тежкия и най-големия космически апарат, кацнал на Луната! Междувременно най-новият „Супер Хеви“ започна изпитателната си кампания в базата Маси, където бе подложен на криогенно изпитание. Ако кампанията завърши успешно, следващото изстрелване на „Старшип“ ще е през месец март. Вчера пък СпейсЕкс обяви своето сливане с компанията xAI за изкуствен интелект, което е признак, че се влагат усилия в изграждането на орбитални центрове на данни – инициатива, която според Илон Мъск може да доведе до превръщането на човечеството в цивилизация от типа 2 по скалата на Кардашьов. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/03/mengzhou-11-launch-pad-flight-abort/

НАСА изпълни първата репетиция на обратно броене на Артемис 2 Кадър от изпитанието. Photo credit : NASA 3 февруари 2026 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес НАСА изпълни най-важното изпитание преди предстоящото изстрелване на „Артемис 2“ – зареждане на ракетата с гориво и отрепетиране на обратното броене. Тестът не беше лишен от някои напълно очаквани проблеми, така че агенцията ще трябва да вземе решение дали ще го повтори и кога ще насрочи официална дата за полет. Обективно погледнато, изпитанието протече много по-добре в сравнение с аналогичните изпитания преди изстрелването на „Артемис 1“ през 2022 година. Напомням, че при „Артемис 1“ изпитателната кампания започна на 1 април. Техниците на три пъти не сполучиха да заредят ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с гориво, поради което тя бе върната в хангара за ремонти и изкарана повторно през юни, когато зареждането сполучи от четвъртия път. Но проблемите продължаваха през цялото лято и през по-голямата част от есента, заради което изстрелването бе осъществено чак през ноември. Сега, когато бе проведено първото изпитателно зареждане с гориво при „Артемис 2“ на 3 февруари, обстоятелствата се наредиха много по-добре: ракетата бе напълно заредена с гориво от раз! Но течовете продължаваха чак докато обратното броене стигна до 5 минути и 15 секунди преди старта, когато то бе прекратено преждевременно. По план броенето трябваше да продължи до 33-тата секунда преди старта, когато компютрите щяха автоматично да прекратят процедурата. Отделно имаше и други проблеми, касаещи затварянето на шлюза на системата за аварийно спасяване, което „изяде“ от стартовия прозорец. Какво всъщност се случва? До голяма степен за проблемите, касаещи зареждането с гориво, НАСА няма никаква вина. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която трябва да изпрати кораба „Орион“ с четирима астронавти на път към Луната, работи с течен водород и кислород. Но водородът представлява най-малката молекула, която съществува. Отделно тук говорим за втечнената му форма, т.е. работа при температури от -253°C. Докато водородът протича през тръбопроводите, това оказва влияние върху материалите и най-вече върху връзките между компонентите. Съответно те се разхлабват и възникват течове. При водородните ракети течове винаги има. Тук няма значение колко добър инженер си или колко си мотивиран да си вършиш работата. Това е неизбежно заради законите на физиката. Ето защо преди подготовката за полет съществува понятието „максимално допустим теч“, т.е. коя е най-голямата стойност, при която водородният теч може да бъде пренебрегнат и при която няма риск от пожари. За съжаление по време на репетицията тази нощ този максимален праг беше преминат. Добрата новина е, че през 2022 г., преди подготовката на „Артемис 1“, НАСА изготви специална, по-щадяща процедура за зареждането на ракетата и именно това позволи мисията да бъде изстреляна безпроблемно. Тази процедура бе приложена и днес, което позволи пълното зареждане на ракетата, но очевидно трябва да бъдат взети още мерки, за да се ограничи течът. Никак не помага фактът, че ракетите „Спейс Лонч Систъм“ летят рядко, което означава, че наземните системи бездействат. Съответно няма време да се натрупат достатъчно данни за изработката на надеждни протоколи за работа. Това ни води, естествено, до заключението, че „Спейс Лонч Систъм“ въобще не е най-добрият начин, по който следва да се лети до Луната, но тази дискусия е различна и вече сме я водили… Какво означава всичко това? Шансовете за изстрелване през този месец прогресивно намаляват. Първите две възможни дати, 7 и 8 февруари, вече са отписани заради отлаганията на репетицията поради метеорологични условия. Остават три потенциални възможности след 9 февруари, но вероятността „Артемис 2“ да е готова дотогава е малка. В такъв случай следващият стартов прозорец се открива на 6 март. РЕДАКЦИЯ В 09:00 ч. : администраторът на НАСА Джаред Айзъкман току-що потвърди, че февруари е отписан и следващата възможност за полет ще е през март, след като бъдат изпълнени нужните ремонти и тестове. Но всичко много зависи от това какво решение ще вземе НАСА. Дали агенцията ще поиска да проведе още една репетиция и кога ще е тя? Какви мерки ще бъдат взети за ограничаването на течовете, ще бъде ли достатъчен ремонт на място, на площадката, или ракетата ще трябва да бъде върната обратно в хангара? Ако се стигне до втория вариант, отлаганията ще са по-съществени и стартът ще се измести за април или по-нататък. От нас се изисква единствено да бъдем търпеливи, нещо, което е трудно, като се има предвид, че сме чакали повече от половин век, за да станем свидетели на нова пилотирана лунна мисия. Но ако предишното изстрелване на „Артемис 1“ ни е научило на нещо, то е, че нещата винаги се случват по-бавно, отколкото ни се иска. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/03/artemis-2-wdr/

СпейсЕкс успяха да попречат на Русия да използва Старлинк за военни цели – засега 1 февруари 2026 г. 18:00 ч. Светослав Александров. След като преди три дни украинското разузнаване събра информация, че Русия използва терминали на „Старлинк“ на дроновете си, за да атакува различни цели, днес министърът на отбраната на Украйна Михайло Федоров потвърди, че СпейсЕкс са взели ефективни мерки срещу руснаците. Поне засега, докато не намерят начин пак да кракнат системата. „Буквално часове след като беше докладвано, че руски дронове, оборудвани със Старлинк свързаност действат над украинските градове, екипът на Министерството на отбраната бързо се свърза със СпейсЕкс и предложи конкретни мерки за справянето с проблема. Благодарен съм на президента на СпейсЕкс Гуин Шотуел и лично на Илон Мъск за бързия им отговор и за това незабавно да започнат работа. Бързото решение на Мъск да активира Старлинк и да ни изпрати терминали в началото на пълномащабната инвазия беше критично за оцеляването на нашата държава“, написа Федоров в Х. „Изглежда, че стъпките, които предприехме срещу неоторизираното ползване на Старлинк от Русия, са сработили. Кажете ни, ако още нещо трябва да бъде направено“, отвърна Илон Мъск. Нито Федоров, нито Мъск съобщават какви точно мерки са взети – все пак това е чувствителна информация с военен характер. Но тази сутрин в рускоезичните канали в Телеграм се оплакаха, че „Старлинк“-терминалите, които са монтирани на руските дронове, вече не работят, защото от СпейсЕкс са наложили лимит на скоростта между 75 и 90 км/ч. Това вероятно засяга и украинските дронове – но по неофициална информация те ще заработят отново в близко бъдеще след специална регистрация. Украйна, СпейсЕкс и Русия от дълго време играят на котка и мишка. Преди време компанията на Мъск също е въвеждала скоростен лимит от 40 км/ч. Но тогава руснаците са успели да кракнат системата, като са монтирали т.нар. прокси платки и междинни модули, които подменяли телеметричните данни на терминала. Сега обаче се твърди, че терминалите „Старлинк“ получават данните за скоростта директно от изкуствените спътници, както и от вградени алгоритми. Това ефективно е блокирало възможността на руснаците да използват групировката – но само засега. В средносрочен план вероятно ще намерят начин отново да я кракнат. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/01/spacex-starlink-russia/

Един милион спътници?! Точно така! Толкова голям ще е орбиталният център за данни на СпейсЕкс! 1 февруари 2026 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс подаде заявка към Федералната комисия по комуникации (FCC) за изграждането на орбитален център за данни. Броят спътници, които трябва да бъдат изстреляни, възлиза на 1 милион – няма шега, няма измама! Ако искате да си представите мащаба на тази мегагрупировка, спомнете си, че „Старлинк“ има едва 9 600 работещи спътника в ниска околоземна орбита, а ако включим и тези, които са вече деорбитирани, общият брой изстреляни спътници възлиза на над 11 000. При това „Старлинк“ е най-голямата спътникова групировка в света. Втората след нея е на европейската компания Ютелсат „УанУеб“, състояща се от около 650 спътника. На фона на тях извеждането на милион спътници изглежда невъобразимо! Ако зрителите на Земята са се впечатлявали от „влакчето“ на „Старлинк“, което минава над главите ни, един милион спътници биха представлявали още по-внушителна гледка – цял „пръстен“ от движещи се обекти! За някои хора това ще е вълнуващ небесен спектакъл, но за други – технологична дистопия. Едно обаче е сигурно – центровете за данни биха представлявали най-реалистичната възможност за извеждането на индустриална дейност в космоса. Тук става въпрос за предсказание, направено от научната фантастика: за преместването на индустрията в орбита. За съжаление класическите примери като, например, миннодобивна дейност на Луната и на астероидите, не са особено реалистични на този етап (макар че има някои фирми като Интерлун, които смятат, че са на прав път да ги направят печеливши). Но при центровете за данни недостатъците автоматично отпадат – електроенергията е непрекъснато налична заради постоянното осветяване от Слънцето, освен това не се налага изпращането на суровини в космоса или транспорта на продукт към Земята. Според Илон Мъск изстрелването на милион спътници, които ще увеличат изчислителната мощ на човечеството, представлява първата стъпка към превръщането ни в цивилизация от типа 2 по скалата на Кардашьов, т.е. цивилизация, способна да усвоява цялата енергия от звездата си. Спътниците ще работят на височини между 500 и 2 000 километра над земната повърхност в слънчево-синхронни орбити, като ще са разположени в тесен „орбитален слой“ и така няма да се пречи на конкурентите със сходни амбиции. Спътниците от орбиталния център за данни ще се свързват посредством лазери към групировката „Старлинк“, използвайки наличната орбитална мрежа, за да рутират трафика към потребителите на Земята. Потребността от масовото изстрелване на спътници, чиято обща бройка ще достигне 1 милион, изисква пълното въвеждане на кораба „Старшип“ в експлоатация и осигуряването на чести полети. По този начин драстично ще бъде смъкната цената на изстрелванията и се отваря пътя за по-нататъшната колонизация на Слънчевата система и усвояването на Марс. Тук е коректно да напомня, че визията на Илон Мъск въобще не включва единична мисия до Червената планета със забиване на знамена и провеждането на научни експерименти. Неговата задача е да превърне космическата експанзия в скучно ежедневие – бъдеще, до което вече се докосваме благодарение на почти ежедневните изстрелвания на „Фалкън 9“ със „Старлинк“. Но милион спътници – това вече надхвърля и най-смелите амбиции на който и да е космически деец. Много е вероятно FCC да сложи ограничение – например преди няколко дни регулаторът позволи на СпейсЕкс да изстреля още 7 500 спътника „Старлинк“, но това е съществено по-малко количество от първоначално зададената цел от 30 000 спътника. И все пак – бъдещето тепърва е пред нас. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/01/one-million-satellites/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс се придвижи за пръв път посредством генеративен изкуствен интелект! Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ на 30-ти януари тази година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 31 януари 2026 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ за пръв път в историята на космонавтиката изпълни придвижване на повърхността на друга планета съобразно маршрут, планиран посредством генеративен изкуствен интелект! Тук не става въпрос за специализираните AI алгоритми, отдавна използвани в науката, а за същата технология, която стои зад модерните чатботове. Този пробив в космическите дисциплини се случва на фона на разгорещени дискусии в обществото относно обещанията и ползите от изкуствения интелект. Но докато много хора виждат основно негативите, най-вече под формата на увеличаващата се фалшива информация и „дийпфейк“ видеоклиповете, които заливат социалните мрежи, за учените изкуственият интелект донася неочаквани ползи. Очевидно сега е станал толкова добър, че може без проблем да планира маршрута на марсоходите! В периода между 8-ми и 10-ти декември „Пърсъвиърънс“ измина около 400 метра на Марс през осеяно със скали поле, като маршрутът бе начертан от визуално-езиковия модел Claude на Anthropic. Но сами можете да си представите, че задачата не се оказа толкова проста, колкото въвеждането на базов промпт. Марс се намира средно на 225 милиона километра от Земята. Огромното разстояние води до забавяне на комуникациите – сигналът между наземното ръководство и марсоходите пътува в продължение на минути, което означава, че управлението на марсоход в реално време е невъзможно, както навремето съветските специалисти са управлявали „Луноход 1“ и „Луноход 2“ на близката до нас Луна. Ето защо през последните 28 години, т.е. откакто през 1997 г. кацна първият марсоход на НАСА „Съджърнър“, маршутите се планират ръчно от работници, които анализират терена и начертават т.нар. „навигационни точки“. Тези навигационни точки са разположени грубо на всеки 100 метра, за да се избегнат всякакви пречки. Този път обаче навигационните точки бяха планирани от изкуствения интелект. Но за да може Claude изобщо да изпълни задачата, НАСА трябваше да тренира бота с висококачествени данни за терена, предоставени от камерата на орбиталната мисия „Марс Риконисънс Орбитър“. Едва след това нямаше проблеми за изкуствения интелект да определи кои са опасностите по пътя и да начертае маршрут. За да са сигурни, че няма да има гафове, специалистите първо изпратиха командите към марсохода-близнак на „Пърсъвиърънс“, намиращ се тук, на Земята, и чак след това бяха излъчени към Марс. Ръководството на мисията смята, че благодарение на Claude екипът сега ще прекарва два пъти по-малко време в планиране и ръчен труд. Това ще освободи времето за повече научна дейност. С други думи, ще знаем много повече за Червената планета! Засега това, което НАСА направи с „Пърсъвиърънс“ на Марс, бе просто демонстрация. Но скоро интелигентни системи ще намерят приложение и на бъдещите луноходи и марсоходи, хеликоптери, дронове. Това е критично важна технология, която е нужна за установяването на постоянно присъствие на Луната и на пилотирани мисии към Марс. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/01/31/perseverance-first-ai-drive/

Блу Ориджин зарязва суборбиталния си кораб, за да ускори лунната програма! Спускаемият апарат „Блу Муун“. Photo credit : Blue Origin 30 януари 2026 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Днес Блу Ориджин обяви изненадващо, че ще спре полетите на суборбиталния си кораб „Ню Шепърд“ за поне две години. Задачата е всички ресурси и работници на фирмата да се фокусират върху изпращането на хора към Луната! Решението е взето въпреки факта, че „Ню Шепърд“ е изключително надежден суборбитален космически кораб, който е излетял 38 пъти и е извел 98 души в космоса. Но някои космически анализатори като Ерик Бъргър очакваха този развой. Първо, „Ню Шепърд“ никога не е бил на печалба – полетите му бяха субсидирани от Джеф Безос. Второ, суборбиталните космически изстрелвания не впечатляват никого – почти никой не ги гледа, но пък за сметка на това евентуален провал ще доведе до репутационни щети. Трето, през ноември Блу Ориджин постигна възвръщаемост на орбиталната си ракета „Ню Глен“. В този ред на мисли, „Ню Шепърд“ си е изиграл своята роля – да тества технологиите, които могат да послужат за орбитални и лунни полети. Четвърто, САЩ изостават от Китай в лунната надпревара. Макар че съвсем скоро НАСА се очаква да изстреля пилотираната космическа мисия „Артемис 2“, тя ще включва само облитане на Луната, но не и кацане на повърхността на естествения ни спътник. Истинският въпрос е кога ще бъде изстреляна по-следващата мисия „Артемис 3“, която ще включва лунно кацане. Същински мираж би било ако тя успее да излети през 2028 година, какъвто е планът. А това дава сериозни шансове на Китай първи да се завърнат на повърхността на Луната! Основният проблем идва от факта, че към настоящия момент НАСА разчита за плановете си на лунен модул, разработен от СпейсЕкс на базата на „Старшип“. Но „Старшип“ не може да бъде изпращан директно към Луната – той трябва да бъде презареждан с гориво в околоземна орбита. Това ще изисква 15-20 изстрелвания на космически „танкери“. За съжаление СпейсЕкс все още не са показали, че могат да провеждат толкова често изстрелвания на „Старшип“, както го правят с „Фалкън 9“. Това е сериозен риск пред лунната програма и той може да я забави драстично. За сметка на това спускаемият апарат „Блу Муун“ на Блу Ориджин е в състояние да лети директно до Луната, без необходимост от презареждане с гориво. Нещо повече – той е практически готов, поне в товарен вариант, като на 20-ти януари „Блу Муун“ се отправи към Хюстън, за да бъде подготвен за термовакуумните му изпитания преди дебютната му мисия по-късно през годината. Ето защо някои анализатори смятат, че на Блу Ориджин вече им е казано, че те са №1 вариант за изпращането на човек на Луната през 2028 г., защото друга фирма в Америка няма шанс дотогава. Това би дало обяснение на резкия завой, който Блу Ориджин направи днес. Допреди няколко дни фирмата твърдеше, че „Ню Шепърд“ ще продължи да лети и фирмата очаква да увеличи летателната му честота. Но сега залогът е твърде голям. Всички усилия се насочват към Луната. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/30/blue-origin-pauses-new-shepard/

УСПЕХ: Петият космически кораб на Варда се завърна на Земята! Снимка от успешното завръщане на „Уинебаго-5“. Photo credit : Varda Space Industries 30 януари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания Варда, която е съоснована от българина Делян Аспарухов, обяви успешното завръщане на Земята на космическия кораб „Уинебаго-5“. Корабът извози до орбита и обратно провизии, предоставени от Военноморските сили на САЩ. Той бе изстрелян през ноември 2025 г., престоя около девет седмици в орбита и днес се приземи в района на базата Куниба в Южна Австралия. Успешното кацане на „Уинебаго-5“ бе изключително важен миг за Варда. Космическите кораби от този тип са тримодулни, но доскоро първият модул бе базиран на универсалната спътникова платформа „Фотон“, произвеждана от фирмата Рокет Лаб. Сега обаче Варда за пръв път произведе сама модула и го използваше за цялостното изпълнение на мисията – от излитането до завръщането. Това е сериозна стъпка напред към цялостна вертикална интеграция! Вторият модул е производствен отсек, създаден от Варда – той притежава необходимото оборудване за подготовка, работа и обработка на материали. Третият модул е самата възвръщаема капсула, отново произведена от Варда, която притежава топлинен щит, съставен от материала на НАСА „C-PICA“. Първоначално разработен в центъра на НАСА Еймс, впоследствие американската космическа агенция умишлено стимулира неговата комерсиализацията. Сега за пръв път Варда разполага с кораб, който е произвела изцяло! Това позволява на фирмата да контролира изцяло всички звена на производството и управлението, съответно да увеличи сериозно летателната честота в бъдеще. Счита се, че „Уинебаго“ може да връща на Земята между 40 и 60 килограма произведен в космоса продукт. След днешното завръщане, Делян Аспарухов пояснява, че равносметката е следната: от 2023 г. досега, когато е изстрелян първият „Уинебаго“, успешно са се върнали четири мисии: „Уинебаго-1“, „Уинебаго-2“, „Уинебаго-3“ и „Уинебаго-5“. Към настоящия момент „Уинебаго-4“ е все още в орбита и Варда има специални планове за него. Напомням на читателите, че Варда е третата комерсиална компания в САЩ след СпейсЕкс и Боинг, която притежава възвръщаема капсула, т.е. способна е не само да превозва товари до орбита, но и да ги прибира обратно на Земята. Фирмата е специализирана върху производството на лекарства в космоса. Подобно на други компании като Палантир и Андурил, финансирани от фонда за рисков капитал Founders Fund, така и Варда взаимства името си от митологията на Дж. Р. Р. Толкин. Варда е една от Валарите – същества, създадени от Еру Илуватар, които придават на музиката физическа форма и така са оформили Арда (Земята). В случая Варда е създателка и повелителка на небесните звезди – т.е. съвсем тематично име за космическа компания. За повече информация: Варда https://cosmos.1.bg/space/2026/01/30/w5-varda-returns-to-earth/

Русия вероятно няма да поправи площадката за Союз в срок 30 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че Роскосмос обеща, че единствената стартова площадка за пилотирани космически кораби „Союз“ ще бъде ремонтирана до месец март, сега става ясно, че този срок вероятно няма да бъде спазен. Новината съобщи космическият журналист Анатолий Зак за своя сайт RussianSpaceWeb.com. Зак се позовава на Игор Бармин, който е ръководител на наземната инфраструктура ЦЕНКИ към Роскосмос. Напомням на читателите, че площадката на Байконур претърпя сериозни повреди след изстрелването на кораба „Союз МС-28“, тъй като обслужващата платформа, разположена под ракетата, се срина в огневата яма. Оказа се, че платформата не е била застопорена съобразно протокола преди полета. Според Бармин е рано да се каже кога ремонтът ще завърши, като основното предизвикателство се корени в това, че новата обслужваща платформа, която предстои да бъде монтирана, е сглобена от компоненти, произведени по различно време. Съответно са възникнали проблеми с тяхната съвместимост, което наложило модификации. Например ядрото на платформата е било произведено през 1977 г. за планиран, но неизпълнен ъпгрейд на друга площадка за „Союз“. Когато то било прехвърлено от склада в град Тамбов към Байконур се оказало, че се налага платформата да бъде довършена с части, намерени на други места, както и с новопостроени елементи. Бармин уверява, че всичките тези проблеми са решими, но освен всичко друго зимните условия на Байконур също затрудняват ремонтните дейности. Отделно има и още фактори, които вероятно ще забавят връщането на корабите „Союз“ в експлоатация. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/30/russia-remont-baikonur/

Няма да видим руска космическа мисия с научна цел още поне три години „Луна-26“ няма да лети преди 2029 година. Снимка: Wikipedia User Pline 29 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Продължават анализите на катастрофалния график, публикуван от Роскосмос преди два дни. Оказва се, че Русия няма да изстреля нова научна космическа мисия още поне три години! Нещо повече – отчитайки вероятността за допълнителни отлагания при разработката на космическите апарати, следващата научно-изследователска роботизирана мисия може и да не излети преди 2030 година, дори и финансовото състояние на Роскосмос да бъде оправено с магическа пръчка. Това съобщава независимият космически журналист Анатолий Зак в своя уебсайт с експертни анализи за състоянието на руската космонавтика. Най-голям шанс за реализация има орбиталната роботизирана лунна мисия „Луна-26“, но сега нейното изстрелване е официално насрочено за края на 2028 година. С други думи, да не я чакаме преди 2029 година. Равносметката е ясна: САЩ и Китай ще са изстреляли пилотирани мисии до Луната, докато Русия ще се мъчи да изпрати дотам най-обикновен изкуствен спътник. Още по-фрапиращо е, че за пръв път официалните планове на Роскосмос не споменават дори бегло за подготовката на мисии до Марс и Фобос. Доскоро те редовно бяха рекламирани в официалните прес-съобщения, но вече не. Русия не планира мисии до Марс и Фобос, нито до кометите и астероидите, не се споменава за планове да изучава Слънцето или да прати апарат към Юпитер. Единствената междупланетна изследователска мисия, която оцелява след драстичните орязвания на руския държавен бюджет, е венерианската „Венера-Д“. Сега тя е насрочена да лети през 2036 година – изцяло символична дата. След разпадането на СССР новосъздадената Руска федерация успя да постигне само едно значимо нещо в научно-изследователската космонавтика, което да съперничи на западния свят – и това е да създаде нови космически телескопи. Радиотелескопът „Спектр-Р“, изстрелян през 2011 г., и рентгеновият „Спектр-РГ“, бяха сред най-добрите в света. Но и в тази област вече няма никакъв повод за оптимизъм. Следващият космически телескоп „Спектр-УФ“, който ще работи в ултравиолетовия диапазон, се води за „почти завършен“. Но истината е, че вече десетилетие телескопът кисне в хангара без възможността да бъде изстрелян, понеже ръководството на мисията се опитва да замени западните компоненти с такива, които са руско производство. Защото санкциите не работят, нали… За рентгеновата обсерватория „Спектр-РГН“ са намерени някакви резервни части от предишната „Спектр-РГ“, което позволява да бъде планирано нейното изстрелване през „сравнително близката“ 2032 година… Но най-амбициозният телескоп „Спектр-М“ (Миллиметрон) е отложен за края на 2035 година, отвъд 10-годишния хоризонт на бюджета на Русия. Трагедията е пълна… https://cosmos.1.bg/space/2026/01/29/no-russian-mission-til-2029/

Днес Роскосмос представи плановете си, които звучат като вицове На снимката: космическият апарат „Бион-М“ №2. Фото: Роскосмос 27 януари 2026 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос публикува новини, касаещи текущото състояние на руския космически отрасъл, а също така представи и своите планове за бъдещето. Заредете се с купа пуканки – смехът ви е гарантиран. Да започнем с най-важното: Роскосмос реши да строи новата си стара станция „Рос“ в орбита с наклон 51.6 градуса, а не в полярната орбита, какъвто бе оригиналният план. По този въпрос вече писах. Но не си мислете, че причината за промяната на решението е недостигът на средства или липсата на нов пилотиран космически кораб, който може да лети в полярна орбита от космодрума Восточний. Не – вече има научна обосновка! Според Дмитрий Баканов, ръководителят на Роскосмос, биологичният спътник „Бион-М“ №2, който бе изстрелян миналата година, е открил, че радиацията в полярна орбита е по-силна от тази на Международната космическа станция. Човек би казал, че това е факт, за който досега не знаехме. Но все пак браво на руските спътници – откриха Америка! Извинявайте, земните полюси… Що се касае до инцидента на космодрума Байконур, който остави Русия без възможност да изстрелва кораби „Союз“ и „Прогрес“ до МКС, т.е. без възможност за пилотирана космонавтика за обозримо бъдеще – имаме виновни! Тук поне няма изненада – според Игор Бармин, научният съветник към директора на ЦЕНКИ, виновен е наземният персонал, който е пренебрегнал инструктажа. Ремонтът на щетите ще струва на Роскосмос 10 милиона рубли. Пак не е много. Сега преминаваме към плановете. Оказва се, че Русия работи по ъпгрейд на лекотоварната си ракета „Ангара-1.2М“, който ще позволи на ракетата да извежда 3.5 тона провизии в ниска околоземна орбита. Тази осъвременена лекотоварна ракета ще е готова… след 2035 година. Руският аналог на ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с метанови двигатели „Амур-СПГ“ ще е готов за полет след 2030 година. Доскоро Роскосмос обещаваше, че прототип „Амур-СПГ“ ще излита на кратки атмосферни полети през 2025 г., което бе пределно ясно от самото начало, че няма как да стане. Реалността е, че „Амур-СПГ“ кисне на чертожната дъска от 2020 г. без перспективи да се случи нещо повече. Сега, след като дебютът няма да е факт преди 2030 г., може да кажем, че Русия изостава от САЩ или по-точно от СпейсЕкс с две десетилетия. Възвръщемата микроракета „Иркут“ с товароподемност 780 килограма до орбита също е насрочена да лети след 2030 година. Очевидно това е последната реинкарнация на проекта „Байкал“. Полетът на „Ангара-А5М“ с модерна степен на водород и кислород? След 2030 година. Очевидно, според графика на Роскосмос, великите събития в руската космонавтика ще разцъфтят през 30-те години. Минаваме на лунната програма. Орбиталната мисия „Луна-26“, която трябваше да лети през тази година, сега е насрочена за 2028 година. Спускаемата роботизирана мисия „Луна 27А“ – за 2029 година. А роботизирана мисия с цел взимане на проби, по подобие на съвременните китайски, е насрочена за 2034 година. Следващият космически телескоп „Спектр-УВ“ е насрочен за 2031 година. А по-следващите „Спектр-М“ и „Спектр-РГН“ не ги чакайте преди 2036 година. Дългоочакваната следваща мисия на Русия до Венера на име „Венера-Д“ трябва да излети през 2036 година. Имайки предвид, че СССР за последно изстреля мисия до Венера през 1984 година, това се очертава да е 52-годишна пауза. Ще чуем ли феновете на руската космонавтика, които не спират да мрънкат как НАСА не е изпращала хора на Луната половин век, да приложат същите стандарти за Русия? Но пък, ако вярвате на популярните публикации в медиите, Русия ще строи ядрени реактори на Луната и ще изпраща пилотирани експедиции към Марс с плазмени двигатели. Ще, ще. За тези и още новини – четете в Туитър страницата на блогърката Катя Павлюшченко. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/27/roscosmos-plans/

НАСА избра 34 фирми, любители и организации, които ще следят полета на Артемис 2 На илюстрацията: корабът „Орион“ се сближава с Луната. Image credit : NASA 26 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато по-късно през зимата или пролетта пилотираната космическа мисия „Артемис 2“ се отправи на обиколка около Луната, няма да имате никакво оправдание да не вярвате – целият полет ще бъде проследяван от астрономи и радиолюбители. В петък НАСА спря избора си на 34 фирми, организации и частни лица, на които ще разчита за проследяването на радиокомуникациите. Това не е първият път, когато странични лица и организации проследяват пътя на космически кораб на НАСА към Луната. През 2022 г., когато НАСА изстреля „Артемис 1“, 10 доброволци успешно улавяха сигнала от кораба. А в статията на КОСМОС БГ „Независими доказателства, че човек е бил на Луната“ можете да прочетете как са били проследявани полетите на космическите кораби „Аполо“ през 60-те и 70-те години. Днес обаче НАСА обединява усилията с някои от тези доброволци. Както пише космическият експерт Скот Манли – ако разполагате с малък любителски телескоп или радиолюбителска радиостанция, нищо не може да ви попречи да проследявате пътя на „Артемис 2“. Що се касае до тези 34 специално избрани от НАСА лица и организации, от тях агенцията има конкретни очаквания да получат висококачествени данни, които те трябва да ѝ ги предадат. Макар че основното средство за комуникация с „Артемис 2“ си остават системите Near Space Network и Deep Space Network, координирани от програмата SCaN, идеята на НАСА е да построи цяла екосистема от публично-частни партньорства, които да съдействат при завръщането на човек на Луната и при по-нататъшното усвояване на Слънчевата система. Доброволците ще изпращат получените данни към НАСА, като сътрудничеството не е на финансова основа и никой няма да получи пари за тази дейност. Това е една от множеството граждански инициативи на НАСА, в която всеки може да участва. Напомням на читателите, че аз (Светослав Александров) съм успял да направя различни открития в рамките на граждански научни проекти на НАСА, които касаят нови астероиди, звездни системи и кафяви джуджета, а през 2024 г. на мое име бе кръстен астероидът 91335 Александров благодарение на активното ми участие в проекта Daily Minor Planet. Списък с подбрани научни публикации, в които съм вписан като съавтор като част от тази своя дейност, можете да намерите на този линк. Но да се върнем на „Артемис 2“ и предстоящия пилотиран полет към Луната. Избраните четирима частни лица включват трима американци и един канадец – Крис Суайър, Дан Слейтър, Лорета Смолс и Скот Тили (който е от Канада). Сред университетите, които ще са отговорни за проследяването на мисията, присъстват такива от Япония, Швейцария и Канада. Няколко радиолюбителски организации от Аржентина, Германия, Нидерландия и Франция също се очаква да прихванат сигнали. Подбрани са и две държавни агенции – Канадската космическа агенция и Немският аерокосмически център (DLR). https://cosmos.1.bg/space/2026/01/26/nasa-34-volunteers-artemis-2/

Мисията на НАСА ESCAPADE пристигна в околностите на точката на Лагранж L2 преди да се отправи към Марс! На илюстрацията: мисията ESCAPADE. Image credit : NASA 23 януари 2026 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Когато през ноември ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ излетя, общественото внимание бе приковано върху успешното кацане на първата ѝ степен и някак си остана в сянка новината, че тя изпрати към Марс мисията ESCAPADE, построена от Рокет Лаб за нуждите на НАСА. На 20-ти януари бе съобщено, че двата спътника „Блу“ и „Голд“ са пристигнали успешно в района на точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце! Напомням на читателите, че първоначално ESCAPADE трябваше да бъде изстреляна през есента на 2024 година, когато Земята и Марс бяха в благоприятна позиция за осъществяването на марсианска мисия – възможност, която се открива веднъж на две години. Но тогава Блу Ориджин се забави с разработката на ракетата „Ню Глен“ и освен това НАСА се притесни да изстреля двата спътника с нова, нетествана ракета. Бе взето решение ESCAPADE да лети чак след демонстрационен успешен полет на „Ню Глен“, който бе реализиран през януари 2025 година. Но през ноември, когато стана възможно ESCAPADE да бъде изстреляна на втората ракета „Ню Глен“, позициите на Земята и Марс не бяха подходящи за отправяне към Червената планета. Ето защо бе взето решение двата спътника „Блу“ и „Голд“ да бъдат изпратени временно към точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Сега Рокет Лаб ни информира, че всички двигателни маневри за довеждането на спътниците до L2 са изпълнени успешно!!! „Блу“ и „Голд“ ще престоят на това място до ноември тази година, когато пътешествието към Марс официално ще започне. Задачата на спътниците от мисия ESCAPADE е да изучават магнитното поле и атмосферата на Марс. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/23/escapade-arrives-at-l2/

Европа очаква първото изстрелване на новата ракета Ариана 6 в тежкотоварен вариант на 12-ти февруари Снимка от дебютното изстрелване на „Ариана 6“ на 12 февруари. Photo credit : ESA 23 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Съвсем скоро Европа отново ще разполага със своя собствена тежкотоварна ракета! Арианаспейс обяви, че дебютното изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“ ще бъде проведено на 12-ти февруари. Напомням на читателите, че космонавтиката на Европа наскоро се съвзе от изключително труден период. През 2022 година, с избухването на войната в Украйна, европейските предприятия загубиха възможността да ползват европеизираните руски ракети „Союз-СТ“, които дотогава се изстрелваха от космодрума Куру във Френска Гвиана. След това, в края на същата година, ракетите „Вега-С“ излязоха от строя заради авария, а през лятото на 2023 г. тежкотоварните носители „Ариана 5“ бяха окончателно пенсионирани. Така Европа остана временно без способност да изстрелва самостоятелно космически мисии. Този период стана известен в европейската история под названието „ракетната криза“ (на англ. the launcher crisis). Но Слава Богу, бе преодолян успешно. Ракетите „Вега-С“ бяха върнати в експлоатация, а след дебюта на „Ариана 6“ през лятото на 2024 г., бяха проведени още четири изстрелвания. Но всичките пет досегашни полета на „Ариана 6“ бяха в конфигурация „62“ – т.е. в среднотоварен вариант, с два спомагателни твърдогоривни ускорителя. В този вариант товароподемността на ракетата е 10.3 тона до околоземна орбита. Според общоприетата дефиниция, лекотоварните ракети вдигат максимум 2 тона до околоземна орбита, среднотоварните ракети са тези с товароподемност от 2 до 20 тона, тежкотоварните имат товароподемност от 20 до 50 тона, а свръхтежките са с товароподемност от 50 тона нагоре. Затова сега очакваме първото изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“ – тоест с четири твърдогоривни ускорителя. Това ще вдигне товароподемността до 21.6 тона, т.е. „Ариана 6“ ще влезе в тежкия клас ракети. Дебютът официално е насрочен за 12-ти февруари. Освен споменотото по-горе, дебютът на „Ариана 6“ в конфигурация „64“ ще е и първият, при който ракетата ще е оборудвана с големия 20-метров обтекател, вместо стандартния 14 метров – това ще позволи да се качват по-голям брой спътници или повече обемни товари. Ако всичко мине наред на 12-ти февруари, „Ариана 6“ ще изведе в космоса 32 спътника от интернет групировката „Лео“ (старото име бе „Кайпер“) на американската компания Амазон. Това ще е първият от общо 8 полета, които Арианаспейс трябва да изпълни през 2026 година посредством „Ариана 6“. Ако целта бъде постигната, летателната честота ще бъде практически удвоена – през 2025 г. станахме свидетели на четири мисии с „Ариана 6“. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/23/ariane-6-heavy-to-launch-12-feb/

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля нови шестима души до ръба на космоса! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 22 януари 2026 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес бе проведено първото пилотирано космическо изстрелване за 2026 година! Суборбиталният кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“ излетя, за да изведе нови шестима души до ръба на космоса и да ги върне обратно на Земята! Имената на пътешествениците бяха: Тим Дрекслър, предприемач и пилот, Линда Ендуардс, пенсионирана гинеколожка, Алейн Фернандез, инвеститор, Алберто Гютререз, предприемач и технолог, Джим Хендрен, пенсиониран военен полковник, Лора Стайлс, директор на Блу Ориджин и отговорник за полетите на „Ню Шепърд“. Всичко по време на днешната 10-минутна мисия, от излитането до завръщането на ракетата-носител със собствения си двигател и капсулата с астронавтите посредством парашути, протече безупречно. Сега фирмата Блу Ориджин може да се похвали, че е изстреляла 92-ма души в космоса! Компанията потвърждава, че изстрелванията на „Ню Шепърд“ ще продължат през цялата 2026 година. Нещо повече – този кораб е основополагащ за изпълнението на визията на Блу Ориджин, която прогнозира, че милиони хора ще живеят и работят в космоса, за да направят живота на Земята по-добър. Тъй като „Ню Шепърд“ е първата пилотирана програма на фирмата, тя позволява да утвърди и валидира възвръщаемите космически технологии, които впоследствие се използват и в останалите програми. Напомням на читателите, че през ноември Блу Ориджин успя да изстреля орбиталната си ракета „Ню Глен“ и да върне нейната първа степен обратно на Земята посредством собствената ѝ двигателна система – технологично постижение, постигано досега само и единствено от СпейсЕкс. Следващото изстрелване (третото) на „Ню Глен“ е насрочено за не по-рано от края на фервуари, като ракетата трябва да изведе в космоса големия комуникационен спътник „Блок 2 БлуБърд“ на фирмата AST SpaceMobile. Забележителното е, че за този трети полет Блу Ориджин ще ползва първата степен, вече върната по време на ноемврийското изстрелване, когато към Марс бе изпратена роботизираната мисия „Ескапейд“, състояща се от два спътника. Това показва, че Блу Ориджин започва да се движи с много бързи темпове – в някои отношения даже по-бързи от ранните години на СпейсЕкс. Когато фирмата на Мъск постигна своето първо ракетно кацане през декември 2015 година, тя не използваше веднага върната степен за следващия полет. Нещо повече – отне година и три месеца след това историческо кацане, преди СпейсЕкс да се осмели да изстреля рециклирана степен. За повече информация: Блу Ориджин https://cosmos.1.bg/space/2026/01/22/blue-origin-launches-six-new-humans/

Комерсиалната европейска ракета Спектрум е в готовност да лети не по-рано от 21-ви януари! На снимката: европейската ракета „Спектрум“: готова за полет! Photo credit : Isar Aerospace 20 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Европейската космическа компания Изар Аероспейс обяви, че второто изстрелване на комерсиалната космическа ракета „Спектрум“ е насрочено за не по-рано от 21-ви януари. В случай че „Спектрум“ излети утре, предаването ще бъде излъчвано на живо от 21:00 часа българско време. Ако метеорологичните условия са неблагоприятни или възникне някакъв технически проблем, възпрепятстващ старта, има резервни възможности на 22-ри и 23-ти януари. При необходимост от по-продължителни отлагания дати са резервирани и през месеците февруари и март. Напомням на читателите, че „Спектрум“ е първата космическа ракета, създадена от модерна космическа компания (т.нар. „НюСпейс“ компания) в Европа, за разлика от класическите „ОлдСпейс“ корпорации като АрианаГруп и Авио, опериращи настоящите европейски ракети „Ариана 6“ и „Вега“. Дебютният полет на „Спектрум“ през март 2025 г. бе неуспешен, но сега Изар Аероспейс се надява на по-голям успех. В случай че изстрелването бъде осъществено благополучно, в орбита ще бъдат изведени пет изкуствени спътника и един технологичен експеримент. Изар Аероспейс е космическа компания със седалище в Германия и офиси на територията на пет държави в Европа. Основната ѝ задача е да осигури самостоятелен и гъвкав достъп на европейската космическа индустрия до космическото пространство, задача, която е особено належаща с оглед на влошаването на геополитическите отношения между Европа и САЩ. Важно е да се подчертае, че освен че ракетата „Спектрум“ се строи от европейски специалисти с европейски технологии, тя също така се изстрелва и от европейски космодрум, Андоя в Норвегия. Според думите на Даниел Метцлер, който е съосновател и изпълнителен директор на Изар Аероспейс, фирмата се е спряла да ръководи дейностите си от Норвегия, понеже местните власти съдействат и издават бързо разрешителните за полет. Но има и нещо по-важно. Амбицията на Изар Аероспейс е да работи с бързите темпове, които налагат американските космически компании като СпейсЕкс и Рокет Лаб. Само по този начин Европа може да бъде конкурентна на световния пазар. Макар че компанията е пред изстрелване на едва втората си ракета, вече кипи производството на още пет ракети „Спектрум“. Също така през настоящата 2026 г. в близост до Мюнхен ще бъде открито ново производствено съоръжение с площ 40 000 квадратни метра. Ако „Спектрум“ постигне успех, ракетата ще притежава капацитет да извежда товари с общо тегло от 1 тон до ниска околоземна орбита, като цената на изстрелване ще възлиза на 10 000 евро за килограм полезен товар. Изар Аероспейс разчита на модерни технологии, позволяващи автоматизация и ускорено производство, като очакванията са, че „Спектрум“ трябва да се произвежда до 40 бройки годишно. Подобно на СпейсЕкс фирмата е вертикално интегрирана, като 80% от компонентите са собствено производство, в това число двигателите „Акуила“, работещи на пропан и течен кислород. Макар че на този етап „Спектрум“ е невъзвръщаема ракета, компанията потвърди, че вече се работи по план за по-нататъшна доработка на първата степен, която ще ѝ позволява да каца след полет и да се използва повторно. Линк към живото предаване: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/20/isar-ready-to-launch-spectrum/

УСПЕХ: Космическият кораб Шенчжоу-20 се завърна на Земята! На снимката: „Шенчжоу-20“ след кацането. Вижда се как астронавтите на станция „Тянгон“ са ремонтирали пукнатото стъкло на кораба. Photo credit : CNSA 19 януари 2026 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Въпреки че космически отломък пукна един от прозорците на китайския космически кораб „Шенчжоу-20“, което наложи той да се върне без астронавти, в безпилотен режим, днес корабът извърши безупречно навлизане в атмосферата и кацане обратно на Земята. Напомням на читателите, че „Шенчжоу-20“ излетя на 24-ти април 2025 г. с екипаж Чен Дун, Чен Чжунруй и Уан Цзе. След констатирането на повредата тримата бяха върнати на Земята на 14-ти ноември със следващия кораб „Шенчжоу-21“. А за да се осигури транспорт за настоящия екипаж на орбиталната станция „Тянгон“, състоящ се от Чжан Лу, У Фей и Чжан Хунчжан, към нея в безпилотен режим бе изстрелян „Шенчжоу-22“. Тези мерки представляваха допълнително презастраховане – властите на Китай не искаха да поемат риск са живота и здравето на астронавтите. Но както се вижда от днешния развой на събитията, „Шенчжоу-20“ така или иначе бе в достатъчно добро състояние, за да приключи мисията си благополучно. Вместо астронавти, корабът върна на Земята провизии от „Тянгон“. Предварителната инспекция на спускаемата капсула доказа, че товарите са в добро състояние, съобщават китайските медии. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/19/shenzhou-20-returns-earth/