SAlexandrov

УСПЕХ: Вторият товарен кораб на Нортроп Груман „Сигнус XL“ отпътува към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/NASA 11 април 2026 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Днес в 14:41 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстреляна ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, която изпрати към МКС втория товарен кораб на Нортроп Груман от серията „Сигнус XL“. За разлика от корабите от по-старото поколение „Сигнус“, които можеха да возят до орбита около 3 856 килограма полезен товар, новите „Сигнус XL“ са в състояние да извеждат 4 990 килограма. Дебютът на „Сигнус XL“ бе през септември миналата година. Но както старите, така и новите кораби на Нортроп Груман не притежават способността да връщат товари от МКС обратно на Земята – след като мисията им приключи, те изгарят в земната атмосфера, подобно на руските кораби „Прогрес“. Единствените кораби с тази способност са тези на СпейсЕкс „Карго Драгън“. На борда на изстреляния днес „Сигнус XL“ пътуват поредица от научни експерименти, които ще бъдат изпълнени от астронавтите на Международната космическа станция с цел подпомагането на програмата за усвояване на Луната „Артемис“. Сред тях е нов модул, който ще бъде монтиран към Студената атомна лаборатория – съоръжение на МКС, което генерира облаци атоми и позволява те да бъдат охладени до една десетомилиардна от един градус над абсолютната нула. Това е много по-студено от стандартната температурна обстановка в космоса. При тези условия атомите почти не проявяват движение, което позволява на учените да изследват фундаменталните им свойства и квантовите им характеристики. Очаква се изстреляният днес модул на лабораторията да увеличи сериозно изследователския ѝ капацитет. Друг опит касае изследването на кръвните стволови клетки в условия на безтегловност с цел получаването на голям брой терапевтични клетки. Резултатите от този опит могат да подобрят възможностите за лечение на различни кръвни и ракови заболявания. Експериментът Nanoracks-ITSI ще измерва как радиосигналите, изпратени от Земята, се променят, докато преминават през горните слоеве на земната атмосфера. Тези измервания ще подобрят моделите, които предсказват влиянието на слънчевата активност и космическото време. Това влияние включва влошаване на работоспособността на GPS навигацията и радарните системи за проследяване. Не на последно място, експериментът CBIOMES ще проучва взаимоотношението между организмите и чревния им микробиом. По-конкретно ще бъдат изучавани промените в кръгли червеи на клетъчно ниво с цел откриването на начини за поддържане на микробиомната стабилност, като резултатите от опита могат да помогнат за опазването на здравето на астронавтите при мисиите им до Луната и Марс. Пристигането на кораба „Сигнус XL“ е насрочено за понеделник, 13-ти април, когато той ще бъде прихванат от роботизираната ръка на МКС „Канадарм2“. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/11/cygnus-xl-launches-to-iss/

УСПЕХ: Артемис 2 се завърна на Земята! Кадър от завръщането. Photo credit : NASA 11 април 2026 г. 03:30 ч. Светослав Александров. „Артемис 2“, първата пилотирана мисия до Луната на 21-ви век, е вече в историята, след като днес в 03:07 ч. космическият кораб „Орион“ извърши безупречно приводняване в Тихия океан в близост до бреговете на Сан Диего! На Земята се прибраха командир Рийд Уайзман, пилот Виктор Гловър и специалисти на мисията Кристина Кук и Джереми Хансен. В хода на 10-дневната мисия Кук стана първата жена в историята на човечеството, напуснала ниска околоземна орбита и летяла до Луната, Хансен – първият неамериканец, а Гловър – първият чернокож. Напомням, че по времето на ранните програми на НАСА „Мъркюри“, „Джемини“ и „Аполо“ през 60-те и 70-те всички астронавти бяха бели мъже с американско гражданство. Днешното навлизане в атмосферата и приводняването бяха нееднократно описвани като най-опасния момент след изстрелването. Скоростта на „Орион“ при навлизането бе 38 367 километра в час, близо 40 пъти по-голяма от тази на звука! При такава скорост един летателен апарат би могъл да мине разстоянието между Ню Йорк и Токио само за 20 минути. Но „Орион“ трябваше да се забави до безопасните 32 километра в час, нужни за приводняването. Голямото притеснение бе свързано с това, че топлинният щит на космическия кораб притежаваше известен дефект – когато „Артемис 1“ летя през 2022 г. в безпилотен режим с идентичен щит, в хода на анализа след полета бе установено, че големи парчета от материала avcoat, който изгражда щита, се бяха откъснали. Когато това бе установено, подготовката за полета на „Артемис 2“ бе в напреднал етап и нямаше как щитът да бъде сменен без това да доведе до още по-големи отлагания. Ето защо ръководството на НАСА взе решение изстрелването на „Артемис 2“ да се осъществи въпреки дефекта. Симулациите и изпитанията бяха показали, че ако бъде сменена траекторията на полета, няма да има никакви проблеми за астронавтите. Въпреки всичко 6-те минути на радиозатишие, които неизбежно съпътстваха „Орион“ при навлизането в атмосферата, докато корабът бе обгърнат от нагорещена плазма, представляваха инфарктно чакане. Щеше ли радиоконтактът да бъде възобновен? Щяха ли астронавтите да се обадят? Можете да си представите облекчението, когато гласовете на астронавтите отново се чуха! Полетът на „Артемис 2“ от Земята до Луната и обратно бе изпълнен безупречно. Но тъй като това бе дебютният пилотиран полет на кораба „Орион“ (така че мисията представляваше изпитателна за него), нормално бе да се очакват някои дребни проблеми, които трябва да бъдат коригирани. Освен че от „Артемис 3“ нататък корабите „Орион“ ще летят с топлинни щитове без дефекти, ще се наложи да се преправят хелиевите клапани на Европейския сервизен модул, които през последните дни от полета леко протичаха. Вероятно преправянето няма да се проведе за „Артемис 3“, мисията догодина, която ще изпита в околоземна орбита пилотираните лунни модули (на Блу Ориджин или СпейсЕкс) – но ще трябва да бъде направено за „Артемис 4“, първото кацане на човек на Луната след края на епохата „Аполо“, насрочено за 2028 година. Но дотогава остава още много. Днес е време за празнуване! Уайзман, Гловър, Кук и Хансен изпълниха невероятна мисия, в хода на която те не само обиколиха Луната и снимаха прекрасни гледки като слънчево затъмнение и изгледи на земния изгрев и залез от естествения ни спътник. Нещо повече – „Артемис 2“ постави нов рекорд за най-голямото отдалечаване на човек от Земята, възлизащ на 406 771 километра. Предишният рекорд, който сега бе счупен, беше поставен непланирано от астронавтите на „Аполо 13“ през 1970 година, когато екипажът обиколи Луната по същата траектория след като корабът се повреди. Астронавтите на „Артемис 2“ обаче се надяват, че следващият рекорд няма да бъде поставен след още половин век. Очакванията са, че със завършека на днешния полет, скоро ще започнат редовни курсове до Луната и по-нататък към Марс. Какъв прекрасен ден бе днес! Едно е сигурно – когато, живот и здраве, изпратим 2026-та година през месец декември, ще си спомним, че на фона на мрачните събития в света се е случило и нещо хубаво – пилотиран полет до Луната. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/11/artemis-2-returns-home/

Роскосмос най-накрая спомена нещичко за пилотирания полет до Луната 9 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като Роскосмос близо седмица пазеше мълчание относно изстрелването на „Артемис 2“, днес това мълчание започна да се пропуква. Официалният Телеграм канал най-накрая спомена… нещичко. Но начинът, по който е споменато, говори много. „На 12 април 1961 г. хората за пръв път се отдалечиха на 327 километра от Земята. По това време рекордните полети в света едва надвишаваха 50 километра. Всичко се промени с полета на Юрий Гагарин. Неговият подвиг стана символ на достижението на амбициозни и невероятни цели. Днес хората работят на МКС на височина над 400 километра и извършват пилотирани мисии до Луната. Но тези достижения щяха да останат мечти без първия полет на човек в космоса“, се казва в прес-съобщението. Хора летят към Луната! Без да се споменават имена. Без агенции. Без „НАСА“. Без „Артемис“. Това са просто анонимни хора, които някак си летят към Луната, сякаш това се случва само по себе си. Наблюдаваме класическа пропаганда в страдателен залог, с който тоталитарните режими са добре запознати. Например „използвана е сила за възстановяване на реда“, „бомбардирани са сгради“ и т.н… Тактиката е да се скрие извършителят на действието, като резултатът се представя като неизбежно следствие, а медиите се мъчат да внушат чувство за обективност. Същата тактика Роскосмос прилага и спрямо „Артемис 2“. Мисията не може да бъде игнорирана. Тя е твърде видима. Твърде настояща, твърде случваща се в сегашно време. Но след седмица умуване, пиарите на Роскосмос най-сетне намериха правилната граматична конструкция как да отразят събитието, като не споменат автора. „Хора извършват пилотирани мисии до Луната“ стои като нещо, което се случва като природен факт, вместо като конкретно постижение на НАСА, Европа и Канада с конкретен космически кораб и конкретни астронавти. И забележете в какъв е контекстът: Причината е полетът на Гагарин – всичко останало е следствие. „Артемис 2“ е просто събитие, което се случва надолу по веригата като резултат от тази първопричина. Американците не са тези, които отиват към Луната – човечеството отива към Луната, а всичко започна с Гагарин. Роскосмос се къпе в славата, без да отразява кой всъщност върши постижението. Хештагът „ЦифраНедели“ е също показателен. Пилотираният полет до Луната бива поместен сред статистическите рубрики – тези, които хората четат по диагонал и най-лесно забравят. Не е на предна страница, не е съобщение, не е поздрав. Това е просто факт, който влиза в статистиката – и то в третия параграф. И все пак забележителното е, че дори това мижаво, пренебрежимо съобщение представлява признание и капитулация пред реалността. Цензурата се пропука, макар и леко. „Артемис 2“ принуди това да се случи. Това е доказателство, че мисията е прекалено значима, за да бъде потулена – дори и в тоталитарна държава със строго контролирани медии. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/09/roscosmos-mentioned-something-about-moon-mission/

Артемис 2 започна своето завръщане към Земята Снимка на земния залез, заснет от астронавтите на „Артемис 2“. Photo credit : NASA 8 април 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. След като на 6-ти и 7-ми април пилотираната космическа експедиция „Артемис 2“ проведе историческото си облитане на Луната, сега тя пътува обратно към Земята. Тази нощ в 03:03 ч. българско време космическият кораб „Орион“ запали успешно двигателя си в продължение на 15 секунди с цел корекция на курса. Завръщането e насрочено за събота, на 11-ти април, в 03:07 ч. българско време. Всички системи на борда на кораба продължават да функционират изрязно, с едно изключение – тоалетната, и по-точно системата за изхвърляне на урина, която все още прави проблеми. Като цяло обратното пътешествие протича гладко. Междувременно научните екипи започнаха да анализират получените снимки и изследователски данни, направени в хода на лунното облитане. Част от изображенията са публикувани на сайта на НАСА (линк: https://www.nasa.gov/gallery/lunar-flyby/). Общото количество събран снимков материал възлиза на 175 гигабайта, от които 50 гигабайта са свалени на Земята – голяма част посредством експерименталната лазерна комуникационна система. Към научните данни присъстват и гласови описания, направени от астронавтите, докато са наблюдавали местностите на Луната. Съгласно политиките на НАСА за прозрачност, абсолютно всички научни данни и снимки ще бъдат архивирани и направени обществено достояние най-късно до шест месеца след завръщането на „Артемис 2“ на Земята. Обещани са и два научни доклада – първият ще е посветен на структурата и дейността на научния екип, а вторият – предварителен доклад с оценка на това как мисията е изпълнила поставените пред нея научни цели. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/08/artemis-2-begins-return-earth/

Русия отложи изстрелванията на безпилотните си мисии до Луната Няма да станем свидетели на руска мисия до Луната още дълго време. Илюстрация: ИКИ-РАН 7 април 2026 г. 21:40 ч. Светослав Александров. Днес академик Сергей Чернишев, който е вицепрезидент на Руската академия на науките (РАН), обяви, че изстрелванията на най-новите руски безпилотни мисии до Луната ще бъдат отложени. Както напомня Медуза, през декември 2023 г., непосредствено след като „Луна-25“ се разби върху лунната повърхност, „Луна-26“ трябваше да лети през 2027 година, „Луна-27“ (два апарата „а“ и „б“) – през 2028 година, а „Луна-28“ – най-късно до 2030 година. Такъв бе поне планът тогава. През септември 2025 г. Лев Зельони, директорът на Института по космически изследвания (ИКИ) към РАН, обяви, че полетът на „Луна-26“ ще се състои през 2028 година, като не коментира датите на по-късните мисии. Зельони обаче конкретизира, че руски пилотиран полет до Луната не се очертава да е факт преди 2036 година. Днес телеграм каналът „Юра, прости“, който отчасти се позовава на Чернишев, представи новия график. „Луна-26“ наистина не се очаква да лети преди 2028 година, „Луна-27“ се отлага за 2030 година, „Луна-28“ – чак за 2036 година. „Луна-29“ може и да сколаса за 2032 година – малко по-ранна дата от преди обявената 2025 година, а „Луна-30“ се отлага от 2032 за 2034 година. Още по-любопитното е, че се разработва т.нар. стратегия за усвояване на Луната до 2060 година. Не, това не е виц. Правилно четете. Единственото положително, което може да се каже за руската лунна наука е, че е построен един прибор „ПмЛ“, който ще изучава характеристиките на лунния прах – и той ще бъде изстрелян с китайската мисия „Чанг’e 7“ през втората половина на тази година. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/07/russia-delays-launches-moon-missions/

ГАЛЕРИЯ: Снимките на Луната, заснети от астронавтите на Артемис 2! Тази снимка на земния залез бе заснета вчера от астронавтите на „Артемис 2“. Виждат се ясно облаците на Земята над Австралия и Океания. На Луната се забелязва кратерът Ом заедно с неговите тераси покрай ръбовете, плоското дъно и централните му възвишения. Photo credit : NASA 7 април 2026 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес, ден след историческото посещение на Луната от пилотираната космическа експедиция „Артемис 2“, бяха публикувани снимки с висока разделителна способност, заснети от астронавтите! В тази публикация представям най-интересните от тях. Отново земният залез със същите региони, описани по-горе, на Земята – Австралия и Океания, на Луната – кратерът Ом. Photo credit : NASA Пълното слънчево затъмнение, снимано от астронавтите на „Артемис 2“. Лунната повърхност е затъмнена, но се вижда ясно слънчевата корона като блед ореол около естествения ни спътник. Яркият сребърен обект близо до левия ръб на изображението е Венера. Сивата формация на лунната повърхност в близост до хоризонта е Морето на кризите. Photo credit : NASA Още една снимка на Слънчевото затъмнение, като трите големи точки вдясно са планетите Сатурн, Марс и Меркурий. Photo credit : NASA Към края на затъмнението Слънцето започна да се показва зад Луната. Photo credit : NASA Астронавтите на „Артемис 2“ успяха да снимат басейна Ориентале (още известен като Източния басейн). Това е един от най-младите и добре запазени ударни кратери на Луната. Концентричните кръгове около него дават информация на учените как сблъсъците с астероиди променят повърхностите на планетите. Очаква се благодарение на новите наблюдения и изследвания да бъдат подобрени моделите, обясняващи кратерообразуването и геологичната история на Луната. Photo credit : NASA Тази снимка, заснета от астронавтите на „Артемис 2“, показва кратера откъм обратната страна Вавилов в близост до ръба на по-големия и стар басейн Херцшпрунг. Вижда се преходът между гладката материя край вътрешния планински кръг и пресечения терен около ръба на кратера. Photo credit : NASA Тази прелюбопитна снимка, заснета от астронавтите на „Артемис 2“, ни показва кратеристия терен по източния ръб на басейна Южен полюс–Айткен в близост до терминатора. Басейнът Южен полюс–Айткен е най-големият и най-старият басейн на Луната и той предоставя информация на учените за древната геологична история, която се простира милиарди години назад в миналото. Photo credit : NASA Екипажът на „Артемис 2“ фотографира част от терена на Луната в близост до терминатора, границата между деня и нощта. Слънчевите лъчи, падащи под нисък ъгъл, хвърлят дълги и драматични сенки. Така пресечената топография на Луната се визуализира максимално, като могат да бъдат разграничени кратери, хребети и структурите в басейните. Открояват се кратерите Юл, Биркхоф и Стебинс. Photo credit : NASA Започнах тази галерия със земния залез – сега я завършвам с тази снимка на земния изгрев. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2026/04/07/artemis-2-photos/

УСПЕХ: Мисията Артемис 2 облетя благополучно Луната! Кадър, показващ залеза на Земята зад хоризонта на Луната от борда на кораба „Орион“. Photo credit : NASA 7 април 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Пилотираната космическа експедиция „Артемис 2“ приключи своето историческо седемчасово облитане на Луната тази нощ! Това бе първото завръщане на човечеството към естествения ни спътник от 1972 г., когато бе реализирана мисията „Аполо 17“. Поредицата от епохални събития започна снощи в 20:56 ч. българско време, когато астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кук, както и канадският им колега Джереми Хансен, счупиха рекорда на „Аполо 13“ за най-голямо отдалечаване от Земята, възлизащо на 400 171 километра. По време на 40-минутното прекъсване на радиосигнала, докато „Орион“ преминаваше зад Луната, корабът и екипажът му направиха най-голямото сближение с естествения ни спътник в 02:00 ч. българско време, когато разстоянието до лунната повърхност бе само 6 545 километра. Две минути по-късно екипажът постигна максимално отдалечаване от Земята, възлизащо на 406 778 километра. Докато астронавтите прелитаха над Луната, те фотографираха и описваха лунния терен, който включва кратери, древни лавови потоци, пукнатини и хребети. Астронавтите отбелязваха разликите в цветовете, яркостта и текстурите, които предоставят информация на учените за състава и произхода на лунната кора. Наблюдаваха също така залез и изгрев на Земята. След това астронавтите имаха възможността да наблюдават слънчево затъмнение, което продължи близо час. Докато Луната бе затъмнена, екипажът успя да изследва слънчевата корона – най-външната част на атмосферата на Слънцето. Бяха забелязани и светлинни проблясъци в резултат от попаденията на микрометеорити върху лунната повърхност. Подобни попадения трудно се заснемат от роботизирани мисии, както и от наземни телескопи. Това е чудесен пример защо през 21-ви век, в епохата на компютрите, изкуствения интелект и роботите, продължава да е актуално и необходимо да изпращаме астронавти да изследват Луната, а някой ден и планетите. Учените с нетърпение очакват да разгледат снимките, фотографирани от астронавтите. Понастоящем те биват даунлоудвани на Земята. По-късно през деня (на 7 април) астронавтите ще дискутират своите наблюдения с научния екип, като събитието ще бъде излъчено и на живо. Най-актуалните снимки ще можете да свалите от този уеб адрес, когато станат достъпни: https://www.nasa.gov/artemis-ii-multimedia/ За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/04/07/artemis-2-completes-historic-moon-flyby/

РЕКОРД! Артемис 2 официално стана най-отдалечната пилотирана космическа мисия от Земята! Кадър от борда на „Орион“, получен в 21:00 ч. българско време. Photo credit : NASA 6 април 2026 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Епохален момент! Тази вечер в 20:56 ч. българско време пилотираният космически кораб „Орион“ счупи близо 56-годишния рекорд на „Аполо 13“ за максимално отдалечаване от Земята, който възлизаше на 400 171 километра! Сега официално „Артемис 2“ е космическата експедиция, отдалечила се най-много от нашата планета в цялата човешка история! Към момента на писането на тази публикация „Артемис 2“ продължава да се отдалечава от Земята и това ще продължи до 02:07 ч. българско време идната нощ, когато ще бъде достигнато максималното разстояние от 406 778 километра. Командирът на „Аполо 13“ Джим Ловъл знаеше, че този момент ще настъпи и неговият рекорд ще падне. Астронавтът почина през август миналата година, но се оказа, че преди смъртта си е записал съобщение към „Артемис 2“ и то бе излъчено днес към екипажа. „Здравейте, „Артемис 2“, това е астронавтът на „Аполо“ Джим Ловъл. Добре дошли в стария ми квартал. Когато Франк Борман, Бил Андерс и аз обиколихме Луната по времето на „Аполо 8″, ние за пръв път в историята на човечеството погледнахме към Луната отблизо и заснехме гледката към цялата планета, която вдъхнови и обедини хората по света. Радвам се да ви предам щафетата, докато прелитате край Луната и поставяте основите на бъдещите експедиции към Марс за полза на всички нас. Това е исторически ден, аз знам колко ще сте заети, но не забравяйте да се радвате на гледката. Така че, Рийд, Виктор, Кристина и Джереми, и всичките големи екипи, които ви подкрепят, успех и щастие от всички нас на добрата Земя“, гласеше съобщението. „Това бе чудесно съобщение от Джим Ловъл“, отвърна командирът на „Артемис 2“ Рийд Уайзман. „Беше чудесно да чуем как ни приветства в околността. Ще бъде велик ден“. Джим Ловъл бе част от две експедиции – „Аполо 8“ през 1968 г. и „Аполо 13“ през 1970 година, но така и не успя да стъпи на лунната повърхност заради повредата на „Аполо 13“. Неуспешното кацане обаче превърна Ловъл и останалите членове на екипажа на кораба Джон Суигърт и Фред Хейз в рекордьори, тъй като, преди да се приберат у дома, те се отдалечиха на много по-голямо разстояние в сравнение с всички останали мисии „Аполо“. Този рекорд оцеля до днес, когато официално бе разбит. Напомням, че можете да гледате на живо сближаването на „Артемис 2“ с Луната, което официално ще започне в 21:45 ч. българско време и ще продължи шест часа, ето тук: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/06/artemis-2-breaks-apollo-13-record/

Днес е денят!!! Всичко, което трябва да знаете за днешното пристигане около Луната! Последен поглед към Земята, преди корабът да навлезе в пространството около Луната. Photo credit : NASA 6 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:38 г. българско време „Артемис 2“ навлезе в т.нар. лунна сфера на влияние – това маркира момента, в който гравитацията на Луната стана доминиращата сила, оказваща влияние върху траекторията на космическия кораб. Така Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хансен се превърнаха в 25-тия, 26-тия, 27-мия и 28-мия човек в историята, напуснали пространството на Земята и влезли в това на Луната! По този повод вчера астронавтите получиха специален поздрав от Чарли Дюк – един от малцината останали живи астронавти от програмата „Аполо“. Дюк е 10-тият и най-младият човек, стъпил на Луната. „Здравейте Рийд, Виктор, Кристина и Джереми. Това е астронавтът от „Аполо 16“ Чарли Дюк. Джон Йънг и аз кацнахме на Луната през 1972 г. с помощта на лунен модул, който кръстихме „Орион“. Радвам се, че виждам друг тип космически кораб на име „Орион“, който ни помага да се завърнем на Луната, докато Америка начертава курса към лунната повърхност. Под вас на Луната има снимка на моето семейство. Моля се тя да ви напомни, че ние в Америка, както и в целия останал свят ви подкрепяме. Благодаря на вас и целия ваш наземен екип за това, че надграждате наследството на „Аполо“ с „Артемис“. На добър час и успешен път обратно към дома“, каза астронавтът-ветеран. Семейната снимка, която Чарли Дюк спомена в поздрава си, оставена от него на Луната. Photo credit : NASA „Артемис 2“ е първата пилотирана космическа мисия, която ще достигне Луната след „Аполо 17“ през декември 1972 година. Историческата обиколка на естествения ни спътник ще бъде излъчвана на живо от 20:00 ч. българско време, като предаването ще бъде достъпно на НАСА+, Amazon Prime, Apple TV, Hulu, Netflix, HBO Max и Roku. Най-достъпната опция обаче си остава Youtube, като това е линкът към живото предаване (цъкнете тук). Отделно, извън предаването, НАСА така или иначе предава непрекъснато видео от борда на кораба „Орион“, в реално време, 24 часа в денонощието (цъкнете тук). Ето събитията, които ще се случат днес (времената са представени в EEST, Източноевропейско лятно часово време, т.е. времевата зона, в която се намира България): На 6 април: 20:00 ч. – начало на живото излъчване 20:56 ч. – „Артемис 2“ чупи рекорда на „Аполо 13“ (400 181 километра) за най-голямо отдалечаване от Земята 21:10 ч. – астронавтите на „Артемис 2“ коментират рекорда (само аудио). 21:15 ч. – екипажът конфигурира кабината за облитането на Луната 21:45 ч. – начало на лунното облитане. Започва изпълнението на научната програма. На 7 април: 01:44 ч. – очаквана загуба на радиокомуникациите (около 40 минути). 02:02 ч. – най-близко приближаване на Орион до Луната (около 6 000 километра от повърхността ѝ). 02:07 ч. – максимално разстояние от Земята (406 773 км). 02:25 ч. – очаквано възобновяване на радиокомуникациите. 03:35 ч. – „Орион“ влиза в слънчево затъмнение. 04:20 ч. – край на лунното облитане 04:32 ч. – край на слънчевото затъмнение. Напомням на читателите, че „Артемис 2“ ще доближи естествения ни спътник по траектория, която е уникална в сравнение с предишните експедиции „Аполо“, което означава, че астронавтите ще видят уникални гледки към лунните пейзажи. Те включват региони в близост до Северния и Южния полюс на Луната. Екипажът на „Артемис 2“ е получил обучение в специализирани часове по лунна геология и е придобил умения в съоръжения на Земята, които симулират лунните условия. Тези умения ще бъдат използвани от астронавтите, за да фотографират и описват лунните кратери, лавовите потоци, хребетите и пукнатините на повърхността. Те ще правят описания на разликите в цвета, температурите и текстурите – важни белези, по които учените ще могат да извлекат изводи за състава на лунната повърхност и нейния произход. Към края на посещението (вж. графика по-горе) космическият кораб „Орион“, Луната и Слънцето ще се подредят така, че звездата ни ще застане зад Луната за около час – т.е. астронавтите ще наблюдават слънчево затъмнение. През този период Луната ще изглежда силно затъмнена. Това ще даде възможност на екипажа да проведе наблюдения на слънчевата корона, на далечните звезди и планети, както и да потърси отблясъците от попаденията на микрометеорити върху лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/06/artemis-enters-lunar-sphere/

Астронавтът на Артемис 2 Виктор Гловър изпрати своето послание по случай Великден На кадъра: астронавтите на „Артемис 2“. Photo credit : NASA 5 април 2026 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Историята не се повтаря точно, но тя се римува. Първата мисия на човечеството до Луната „Аполо 8“ бе проведена навръх Бъдни вечер през 1968 година и тогава астронавтите организираха запомнящо се четене на библейската книга Битие. Днес „Артемис 2“ съвпадна с католическия Великден и астронавтът Виктор Гловър имаше какво да ни каже. Историята на библейския прочит на „Аполо 8“ е много интересна. Тогавашният пиар на НАСА Джулиан Шиър съобщава на астронавтите, че те ще разполагат с най-голямата телевизионна аудитория в човешката история и е добре да „измислят нещо подходящо“. Съпругата на астронавта Франк Борман, Сюзан, вдъхновена от идея на техния семеен приятел Саймън Боргин, предлага да бъде организиран прочит на Битие. Борман се съгласява и заедно с другите участници в екипажа Джим Ловъл и Бил Андерс си поделят кои пасажи да прочетат. Днес, по време на редовната пресконференция на „Артемис 2“, това бе напомнено. Журналист от CBS News който явно бе наясно, че астронавтът Виктор Гловър е посветен християнин, го попита дали има нещо да каже по случай Великден. „Аполо 8 имаше запомнящо се четене на Битие на Бъдни вечер. Имаш ли съобщение, което би искал да предадеш навръх Великден?“, попита журналистът. „Нямам нищо подготвено“, призна Гловър, „Но се радвам, че попита. Смятам, че тези празници са важни. И докато ние сме толкова далеч от Земята и гледаме назад към, знаете, красотата на сътворението, аз мисля, че конкретно за мен една от най-важните перспективи е, че мога да видя Земята като едно цялостно нещо. Когато аз си чета Библията и гледам към всичките изумителни неща, които бяха направени за нас, които бяха сътворени за нас – вие имате това чудесно място, този космически кораб. Вие говорите с нас, защото ние сме на космически кораб много далече от Земята. Но вие сте на космически кораб, наречен Земя, който бе сътворен с целта да ни даде място във Вселената, в космоса. Може би заради разстоянието си мислите, че това, което правим, е специално, но ние сме на същото разстояние от вас. Опитвам се да ви кажа – просто ми се доверете, че вие сте специални на фона на тази празнота. Нещото, което наричаме Вселена, е едно огромно празно пространство, едно нищо. Вие имате този оазис, това красиво място, за да живеете заедно. Мисля си, че сега, докато сме неделя, Великден, мислейки си за всички култури в света, независимо дали празнувате, вярвате в Бог или не, това е възможност за нас да си спомним, че където и да сме, които и да сме, ние заедно представляваме едно“. Това непланирано послание на Виктор Гловър е вдъхновяващо по свой, макар и различен начин от този на „Аполо 8“. От друга страна „Аполо 8“ също си имаше своето непланирано събитие – става въпрос за снимката на земния изгрев, която показа нашата красива планета над сивата лунна пустош. Снимането на земен изгрев обаче е сред планираните събития на „Артемис 2“ – дано астронавтите успеят да го направят и дано тези снимки също излъчат положително послание, както се случи и през 1968 г. с „Аполо 8“! Изгледайте цялото послание тук: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/05/artemis-2-glover-easter-message/

Астронавтите на Артемис 2 се подготвят за историческото си посещение на Луната утре Астронавтите на „Артемис 2“ заснеха вчера тази снимка на Източното море на Луната. Това море се намира на границата между близката и обратната страна на естествения ни спътник и е много трудно за снимане и изучаване. Всъщност това бе първият път, когато астронавти успяха да го видят в цялост със собствените си очи. Photo credit : NASA 5 април 2026 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Пилотираната космическа мисия „Артемис 2“ вече е изминала две трети от пътя си до Луната! Четиримата астронавти се подготвят за утрешното първо посещение на естествения ни спътник от пилотиран космически кораб след декември 1972 г., когато бе изпълнена експедицията „Аполо 17“. Но за разлика от „Аполо 17“, новата експедиция „Артемис 2“ няма да каца на Луната. Вместо това корабът „Орион“ ще се сближи с нея, осигурявайки възможност на астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хансен да я наблюдават в продължение на шест часа. Облитането ще започне в 21:45 ч. българско време утре, на 6 април. През нощта на 7 април в 00:47 ч. космическият кораб „Орион“ ще премине зад Луната, което ще доведе до временно прекъсване на комуникациите. Възобновяването на радиоконтакта се очаква да настъпи 40 минути по-късно. Това прекъсване е нормално, като подобни радиопаузи са съпътствали и историческите мисии „Аполо“, както и безпилотната мисия „Артемис 1“ през 2022 г. Най-голямото сближение ще се осъществи на 7 април в 02:02 ч. българско време, когато разстоянието между „Артемис 2“ и лунната повърхност ще възлиза на 6 543 километра. Три минути по-късно, в 02:05 ч., пилотираният кораб „Орион“ ще отбележи най-голямото си разстояние от Земята – 406 772 километра, с което ще бъде подобрен рекордът на „Аполо 13“ и ще бъде поставен нов световен рекорд за най-голямо отдалечаване на човек от нашата планета. Посещението на Луната ще приключи в 04:40 ч. на 7 април. Четиримата астронавти се подготвят сериозно за изпълнението на научната си програма, докато се намират в лунните околности. Вчера Кристина Кук и Джереми Хансен изпълниха демонстрация на ръчно управление на кораба „Орион“, за да проверят неговото поведение в далечния космос. Командирът Рийд Уайзман и пилотът Виктор Гловър ще изпълнят същата тренировъчна демонстрация на 8 или 9 април, след като посещението на Луната вече е завършило. Също така вчера астронавтите получиха подробен списък, изготвен от наземните учени, който определя кои местности на Луната трябва да бъдат заснети. „Артемис 2“ ще доближи естествения ни спътник по траектория, която е уникална в сравнение с предишните експедиции „Аполо“, което означава, че астронавтите ще видят уникални гледки към лунните пейзажи. Те включват региони в близост до Северния и Южния полюс на Луната. Екипажът на „Артемис 2“ е получил обучение в специализирани часове по лунна геология и е придобил умения в съоръжения на Земята, които симулират лунните условия. Тези умения ще бъдат използвани от астронавтите, за да фотографират и описват лунните кратери, лавовите потоци, хребетите и пукнатините на повърхността. Те ще правят описания на разликите в цвета, температурите и текстурите – важни белези, по които учените ще могат да извлекат изводи за състава на лунната повърхност и нейния произход. Към края на посещението космическият кораб „Орион“, Луната и Слънцето ще се подредят така, че звездата ни ще застане зад Луната за около час – т.е. астронавтите ще наблюдават слънчево затъмнение. През този период Луната ще изглежда силно затъмнена. Това ще даде възможност на екипажа да проведе наблюдения на слънчевата корона, на далечните звезди и планети, както и да потърси отблясъците от попаденията на микрометеорити върху лунната повърхност. Тъй като настоящото пътешествие представлява първото излизане на астронавти извън пределите на ниска околоземна орбита от 1972 г. насам, това е уникална възможност и за провеждане на биологични проучвания. Експериментът „Аватар“ представлява опит от типа на т.нар. „орган върху чип“ – костномозъчни клетки от астронавтите биват отглеждани в специални чипове, осигуряващи обмен на газове и флуиди по начин, имитиращ този в човешките органи. Така биолозите ще могат да разберат как имунната система реагира на условията на дълбокия космос. Към този момент опитната постановка функционира нормално. Германската аерокосмическа агенция (DLR) е осигурила множество датчици за космическа радиация, които са разположени из кораба „Орион“. Не на последно място астронавтите носят датчици, които непрекъснато подават информация за тяхното здравословно състояние. Корабът „Орион“ е оборудван и със специална демонстрационна комуникационна система, която предава данните към Земята посредством лазери. Така научната информация може да бъде предавана с по-голяма скорост, отколкото при класическите радиокомуникации. Досега на Земята по този начин са получени над 100 GB данни, включително снимки с висока резолюция. Такъв тип комуникационна система се очаква да бъде внедрена и в бъдещи мисии, които ще стават все по-сложни, включително пилотирани мисии до Марс. А вие можете да следите мисията в реално време тук: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/05/artemis-2-moon-flyby-preview/

От „не могат да летят в космоса“ до „не могат да кацнат на Луната“: антизападната пропаганда не умира Астронавтът на НАСА Крис Уилямс засне тази снимка на Луната от борда на Международната космическа станция ден преди изстрелването на „Артемис 2“. Photo credit : NASA 4 април 2026 г. 11:20 ч. Светослав Александров. Първо казаха, че САЩ не могат да пращат хора в космоса. После, че не могат да минат поясите на Ван Алън. Сега, че не могат да кацнат на Луната. Защо тогава Русия не може да обиколи Луната? Това е въпрос, който всеки анализатор трябва да зададе към тези фенове на Русия, които отричат полета на „Артемис 2“. Разбира се, аз също го правя. Но трагедията на това да съм най-разпознаваемият космически популяризатор у нас е, че може да разполагам с цялото ефирно време на света (а тези дни аз наистина го разполагам) – и то пак да не бъде достатъчно, за да могат обективните факти за мисията да достигнат до широката общественост. Това е така, понеже живеем в условията на информационна война. В тази война борбата не е за истина, а за налагането на определени наративи. В моята практика постоянно се натъквам на примери за координирана информационна операция с ясната цел да манипулира обществените схващания към космическите мисии. Най-яркият пример, че такава информационна информация наистина бива провеждана, получих в дните след 30-ти май 2020 г., когато СпейсЕкс изстреляха за пръв път пилотирания космически кораб „Крю Драгън“ с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. В периода между 21-ви юли 2011 г., когато на Земята се завърна последната космическа совалка „Атлантис“, и полета на Бенкен и Хърли, НАСА бе принудена да разчита на услугите на Роскосмос и руските кораби „Союз“ за превоза на астронавти от Земята до Международната космическа станция и обратно. Твърдението „американците вече не могат да пращат хора в космоса“ бе вярно за ограничен период от време, но най-важното е, че то притежаваше сериозен геополитически заряд и затова се повтаряше до втръсване. Неведнъж, когато съм отразявал тогавашните успехи на безпилотната американска космонавтика, които включваха обиколките и кацанията на Марс, полетът до Плутон, връщането и рециклирането на първите степени на „Фалкън 9“, получавах хапливи коментари към статиите си, подчертаващи, че американците не могат да провеждат пилотирани мисии. Веднага след успешния полет на Бенкен и Хърли през май 2020 г., наративът се промени. Още на следващата сутрин в социалните мрежи преобладаваха коментари в следния стил: „голяма работа, че американците са изстреляли хора в космоса, ние това го направихме през 1961 г. с Гагарин“. Скоростта и механизмът на тяхното появяване не бяха случайни. Обществото просто не функционира по този начин – естествено възникналият скептицизъм не се появява за една нощ с перфектна синхронизация. В живота отнема време, докато хората си изградят информирано мнение, докато те спорят един с друг, докато се изказват разнообразни мнения. В конкретния случай, след изстрелването на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“, станах свидетел на предварително подготвен сценарий. Сценарият винаги работи по един и същи начин: когато дадено твърдение престава да бъде вярно, информационната война веднага преминава към внимателно подготвеното отстъпление. В момента, в който „Крю Драгън“ излетя, становището „американците не могат да пращат хора в космоса“ се превърна в слабост и бе зарязано, като пропагандистите го замениха с твърдението за Гагарин – „ние отдавна сме го направили“. Този ход целеше да отклони общественото внимание от сегашната реалност към някакъв отминал факт. Поражението в информационната война трябваше да бъде замаскирано от безразличие и равнодушие. Абсолютно същото наблюдаваме в дните след изстрелването на „Артемис 2“. В продължение на дълги години пропагандистите твърдяха, че историческата програма на НАСА „Аполо“ е фалшива, понеже не съществува никакъв начин да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън около Земята. Аргументът за непробиваемостта на поясите на Ван Алън представлява класическа псевдонаука, замаскирана с технически жаргон, който я прави достатъчно наукоподобна и правдоподобна за лаиците и неспециалистите. Обективната истина е, че космическите кораби „Аполо“ са преминали бързо през радиационните пояси, получената доза радиация е била преживяема, а медицинските архиви от полета все още са достъпни. Но пропагандистите не се интересуваха от фактите – те упорито повтаряха, че до Луната не може да се лети и толкоз. Космическата мисия „Артемис 2“ доказа обратното – не само астронавти могат да пътуват далече от Земята, но космическият кораб „Орион“ ще се отдалечи на по-голямо разстояние от планетата ни, отколкото са се отдалечавали корабите „Аполо“, като така ще бъде поставен нов световен рекорд. Сега наративът отново се променя: водещото твърдение е, че „американците само обикалят около Луната, но не са способни да кацнат на нея“. Но защо тогава Русия не може да обиколи Луната? Тази година на 12-ти април ще отбележим юбилей – 65 години от полета на първия човек в космоса Юрий Гагарин. Русофилите, соцносталгиците и почитателите на руската култура у нас дължат отговор. Те мърморят по медиите, че американците не са пътували до Луната в продължение на 53 години, което, по техните думи, е твърде подозрително. Защо тогава не коментират факта, че Русия няма нито едно успешно кацане на Луната след 1976 година? Последната роботизирана лунна мисия на Роскосмос „Луна-25“ бе изстреляна през 2023 година и вместо да кацне меко, тя се разби върху лунната повърхност. През последните три години роботизирани меки кацания на Луната осъществиха следните държави: САЩ (мисия „Блу Гоуст“), Индия (мисия „Чандраян-3“), Китай (мисия „Чанг’e 6“) и Япония (мисия „Слим“). Русия не успя. Руснаците нямат и пилотирана лунна програма. Нещо повече, те нямат нито една напълно успешна лунна или междупланетна мисия след декември 1984 година, когато за последно СССР изстреляха „Вега 2“ към Венера и Халеевата комета. За сметка на това страната им е добра в разпалването на пропаганда в Източна Европа. Ето защо не се съмнявам, че ако „Артемис 4“ излети през 2028 г. и човек стъпи на Луната, наративът в информационната война отново ще се промени. Твърдението, че „американците не могат да кацнат на Луната“ ще бъде удобно забравено и изместено от следните опорки: „фалшифицирано е, както и тогава“, „снимките са генерирани с изкуствен интелект“, „същото като преди, но с по-добри камери“. Или класическия аргумент на победения: „какво от това, ние спечелихме истинската надпревара през 60-те, изпращайки първия човек в космоса“. Иронията е, че руснаците безспорно имат великолепни исторически постижения – Гагарин, Терешкова, първата космическа разходка на Леонов, автоматичните междупланетни станции „Венера“. Това са истински и автентични успехи, които заслужават да бъдат отпразнувани. Но трагедията е, че докато пропагандистите се придържат към твърденията за провала на западната космонавтика, те реално ги принизяват, защото биват редуцирани до част от пропагандния апарат, вместо да бъдат чествани като победи в името на науката. Гагарин определено заслужава повече от това името му да се ползва за пропагандни цели. А що се касае до Луната, тя си остава там, където винаги е била. За радост на човечеството, днес отново имаме пилотирана мисия към нея – „Артемис 2“. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/they-cant-land-on-the-moon/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в космоса 29 спътника на Амазон Лео! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 4 април 2026 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Днес в 08:45 ч. българско време бе изстреляна ракетата на ЮЛА „Атлас 5“ с 29 спътника от групировката „Лео“ на Амазон, която конкурира услугата на СпейсЕкс „Старлинк“. Никога досега ракетата не бе извеждала толкова тежък полезен товар! За да изпълни задачата си, ракетата летя в конфигурация „551“, което означава 5-метров обтекател, 5 твърдогоривни спомагателни ускорителя и 1 двигател „RL10“ на горната степен „Центавър“. Това е най-мощната конфигурация на „Атлас 5“ – в миналото именно тя се е ползвала за изпращането на мисията на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ към Червената планета и на „Ню Хърайзънс“ към планетата Плутон. Тази конфигурация типично може да вози наведнъж 27 спътника „Лео“. Сега обаче летяха 29. Това стана възможно след ъпгрейд на двигателя „RL10“, като новият вариант е кръстен „RL10C“ и със своя специфичен импулс от 465 секунди и тяга 101-106 kN е по-мощен от предходния (класическият RL10A има тяга 99kN и специфичен импулс 451 секунди). Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/atlasv-launches-29-satellite-amazon-leo/

АВАРИЯ: Тянлон-3, китайски клонинг на Фалкън-9, не успя да стигне орбита Снимка от изстрелването. Photo credit : Space Pioneer 4 април 2026 г. 08:15 ч. Светослав Александров. Вчера в 07:17 ч. българско време китайската фирма Спейс Пайъниър проведе дебютното изстрелване на ракетата „Тянлон-3“, която представлява копие на „Фалкън 9“. Полетът обаче завърши с провал. Аварията бе забелязана първо от зрители, събрали се около космодрума Дунфън, които видяха отклонения от работата на двигателите в хода на мисията. Впоследствие китайската държавна медия Синхуа потвърди неуспеха, а Спейс Пайъниър се извини на партньорите и целия сектор. „Тянлон-3“ е дълга 72 метра и с диаметър 3.8 метра, като ракетата притежава две степени, работещи с горивна комбинация от керосин и течен кислород. Първата степен е оборудвана с девет двигателя „Тянхуо-12“ и е предназначена да се завръща на Земята и рециклира. Товароподемността на „Тянлон-3“ е сходна с тази на „Фалкън 9“ (17-22 тона до орбита). Това е същата ракета, която през 2024 г. излетя инцидентно по време на статично огнево изпитание, така че е вторият провал за Спейс Пайъниър. Не всички китайски компании обаче се дънят. Напомням на читателите, че преди няколко дни CAS Space успя да изстреля копие на „Фалкън Хеви“ от първия път, с което смая всички. Случва се това, което се случва навсякъде – някои фирми напредват, други изостават. Няма нищо изненадващо. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/04/2026-tianlong-3-fails/

Земя в илюминатора! Командирът на Артемис 2 показа великолепни снимки! Земя в илюминатора. Photo credit : NASA/Reid Wiseman 3 април 2026 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Астронавтът на НАСА и командир на „Артемис 2“ Рийд Уайзман представи невероятни фотографии на отдалечаващата се Земя в илюминатора, докато корабът „Орион“ пътува към Луната! Горното изображение бе заснето от Уайзман скоро след като „Орион“ запали двигателя си за напускане на околоземната орбита. Това е гледката през един от четирите основни прозореца на космическия кораб. Photo credit : NASA/Reid Wiseman Тази снимка пък е интересна с това, че е направена в момента, в който Земята затъмнява Слънцето. Виждате нощната страна на планетата. Горе вдясно и долу вляво се забелязват две полярни сияния, а долу вдясно – зодиакалната светлина. Причината, поради която се наблюдават също така и звезди, както и части от корпуса на космическия кораб около прозореца, се дължи на преекспониране. Не забравяйте, че непрекъснато можете да наблюдавате гледки от борда на „Орион“ в реално време, докато мисията „Артемис 2“ тече, на този линк: Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/04/03/artemis-2-zemlya-v-iluminatore/

УСПЕХ: Артемис 2 напусна околоземната орбита и се отправи към Луната! Кадър от борда на космическия кораб „Орион“ след историческата транслунна инжекционна маневра. Photo credit : NASA 3 април 2026 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Днес, 3 април 2026 г., е исторически ден! За пръв път от 7 декември 1972 г. пилотиран космически кораб напусна околоземната орбита и се отправи към Луната! Това се случи в рамките на мисията на НАСА, ЕКА и Канада „Артемис 2“. Късно тази нощ в 02:49 ч. българско време Европейският сервизен модул, който е най-важният принос на Европейската космическа агенция (ЕКА) към мисията, благополучно запали своя двигател в продължение на 5 минути и 50 секунди. Това бе достатъчно, за да промени скоростта на кораба „Орион“ с 387,7 метра в секунда и да напусне пределите на околоземната орбита. Маневрата носи названието „транслунна инжекционна маневра“ и, както подчертах по-горе, за последно бе проведена на 7 декември 1972 г. по време на полета на „Аполо 17“. „Аполо 17“ бе и последното пилотирано пътешествие до Луната преди „Артемис 2“. След приключването му човечеството трябваше да чака повече от 53 години, докато станем свидетели на нова лунна мисия с екипаж, а не само с роботи. За „Артемис 2“ изстрелването бе безспорно най-критичният момент от цялата мисия. Но първите 24 часа след изстрелването бяха също толкова важни, защото НАСА искаше да изпита системите на „Орион“ и да се убеди, че корабът е достатъчно безопасен, за да издържи 10-дневното пътешествие до Луната и обратно. Ето защо „Орион“ прекара 2-ри април в околоземна орбита – вярно, не ниската околоземна орбита, която ни бе омръзнала през последния половин век, но висока орбита с апогей 70 000 километра. Докато астронавтите проверяваха дали всичко на борда на космическия кораб е изправно, имаха мъничко време да се наслаждават и на гледката през прозореца. От декември 1972 г. не се бе случвало погледът на човек да обхване цялата Земя през единичен прозорец. Както сподели Кристина Кук, която сега е първата жена, напуснала Земята и отправила се към Луната – нищо не бе в състояние да я подготви да види Северния и Южния полюс на планетата ни едновременно! Гледката към Земята вчера, на 2-ри април. Photo credit : NASA Най-важната задача, която Кук, Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Джереми Хансен трябваше да свършат, бе да потвърдят, че системата за пречистване на въздуха в кораба от въглероден диоксид работи изправно. А това е система от съвсем различен и по-модерен тип в сравнение с тази, използвана на корабите „Аполо“. На корабите „Аполо“ се разчиташе на филтри от литиев хидроксид (LiOH) – пасивна система, която абсорбираше въглеродния диоксид по химичен път. Макар че това е прост и ефективен метод, филтрите са ограничен брой и не могат да се регенерират. Ако сте гледали филма „Аполо 13“ няма как да не сте обърнали внимание на иконичната сцена, в която, когато тримата астронавти се прехвърлят в лунния модул като спасителна лодка, тамошните филтри са кръгли и несъвместими с квадратните цокли на командния модул. Така в хода на мисията „Аполо 13“ се наложи наземното ръководство да измисли спешно как да напасне кръгло към квадратно – и то само с подръчните материали, достъпни на борда. Космическият кораб „Орион“, който стои в основата на мисията „Артемис 2“, обаче използва регенеративна система за активно пречистване на въглероден диоксид. Това не е избрано случайно – пасивните пречиствателни системи са достатъчни единствено за краткосрочни мисии като тези от програмата „Аполо“, но ако искаме да построим бази на Луната или да отидем на Марс, трябва да можем да пречистваме въздуха ефективно, и то за постоянно – без да хвърляме филтри. НАСА има опит с такава система за активно пречистване – тя се използва от две десетилетия на Международната космическа станция. Но системата е много сложна и зависи от прецизното функциониране на електродвигатели, електронни компоненти и клапани. Съответно е податлива на повреди – както се е случвало на МКС. Трудностите при създаването на тази система са втората основна причина, поради която изстрелването на „Артемис 2“ бе отложено от 2024 за 2026 г. – първата касаеше устойчивостта на топлинния щит на кораба. Така че, дори и вчера, когато „Артемис 2“ достигна до орбита, опасенията не приключиха – екипите трябваше да проверят, че системата е напълно изправна, преди да бъде дадено одобрение за транслунна инжекционна маневра и отправяне към Луната. След успешното изпълнение на тази маневра, положението вече е необратимо. Космическият кораб „Орион“ е на път към Луната и сега не може просто да се обърне назад и да се върне на Земята. Но реално транслунната инжекционна маневра представлява и деорбитираща маневра, защото независимо какво става оттук насетне, корабът пасивно ще достигне до земната атмосфера – но не и преди това да прелети край Луната. Любопитен факт е, че траекторията на „Артемис 2“ наподобява осморка, както е представено на тази графика: Чудесна възможност да следите местоположението на „Артемис 2“ има на този линк: https://artemislivetracker.com/ В общи линии пътешествието към Луната продължава според очакванията, с минимални отклонения от нормата. Единственият по-сериозен проблем бе повредата на тоалетната скоро след старта – но опитната Кристина Кук, която има най-сериозен инженерен бекграунд в сравнение със своите колеги-мъже, успя да я поправи своевременно. Космическият кораб „Орион“ ще лети към Луната в продължение на три дни. Посещението на естествения ни спътник ще започне в понеделник вечерта, като астронавтите ще разполагат с около шест часа, за да провеждат наблюдения на лунната повърхност. Моментът на най-голямото сближение ще бъде отбелязано късно през нощта във вторник, в 02:58 ч. българско време, когато корабът ще е на 6 513 километра от лунната повърхност. А след още три минути „Артемис 2“ ще достигне максималното си разстояние от Земята, счупвайки рекорда на „Аполо 13“ за най-отдалечено пътешествие, възлизащо на 400 171 километра от планетата ни. „Артемис 2“ ще трябва да постави нов рекорд от 406 841 километра. НАСА обяви, че е предвидена богата програма за посещението на Луната. Набелязани са наблюдения на обекти, които могат да помогнат на учените да разкрият как се е формирала Луната и Слънчевата система – напр. кратери, лавови потоци, пукнатини и хребети. Планирано е наблюдение и на слънчево затъмнение, което ще продължи близо час. По време на затъмнението Слънцето ще бъде скрито от взора, докато се придвижва зад Луната – тогава астронавтите ще виждат Луната като силно затъмнен обект и това ще може да им позволи да наблюдават проблясъците от попаденията на микрометеоритите върху повърхността ѝ, издигането на лунния прах над хоризонта, а също така и далечни космически обекти – включително планетите. Екипажът ще снима и слънчевата корона – най-външния слой на атмосферата на Слънцето. Но дотогава има близо три дни. Нека не забравяме, че първо астронавтите трябва да пропътуват разстоянието Земя-Луна. Чакаме с голям интерес, но ако не друго, след като изстрелването и транслунната инжекционна маневра са отминали, можем поне малко да си отдъхнем. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/03/artemis-2-tli-heads-to-the-moon/

Ръководството на Артемис 2 подготвя кораба Орион за критично важната транслунна инжекционна маневра Ето така изглеждаше Земята днес, след като пилотираният космически кораб „Орион“ се отдалечи на рекордно след епохата „Аполо“ разстояние от нея, възлизащо на 70 000 километра. Photo credit : NASA 2 април 2026 г. 20:00 ч. Светослав Александров. След като по-рано през деня пилотираният космически кораб „Орион“ се отдалечи на рекордно след епохата „Аполо“ разстояние от Земята, възлизащо на 70 000 километра, сега той отново се завръща към своя 195-километров перигей. Сега ръководството на мисията „Артемис 2“ го подготвя за критично важната транслунна инжекционна маневра. Това е важно да се подчертае: „Орион“ все още се намира в силно елиптична околоземна орбита и не е на път към Луната. Планът бе умишлено начертан да е такъв – екипите искаха да разполагат с 24 часа, докато проверят всички бордови системи и бъдат напълно сигурни, че космическият кораб ще издържи дългото пътешествие към естествения ни спътник. Сега специалистите внимателно проверяват получените данни и скоро се очаква да дадат окончателното одобрение за изпълнението на транслунната инжекционна маневра. За последен път пилотиран кораб изпълни такава маневра през декември 1972 г. – корабът „Аполо 17“. Ако одобрението бъде дадено, двигателят на Европейския сервизен модул ще се запали късно през нощта, на 3-ти април, в 02:49 ч. българско време. Двигателят ще трябва да работи в продължение на 5 минути и 51 секунди, променяйки скоростта на космическия кораб с 387.7 метра в секунда. Това ще е достатъчно за напускането на околоземната орбита и отправянето към Луната. Според администратора на НАСА Джаред Айзъкман астронавтите са в отлично състояние, а космическият кораб „Орион“ е изправен. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/02/artemis-2-prepared-for-tli/

УСПЕХ: Артемис 2 е вече във висока околоземна орбита с апогей около 70 000 километра! Кадър от борда на космическия кораб „Орион“. Photo credit : NASA TV 2 април 2026 г. 07:45 ч. Светослав Александров. За първи път от 53 години насам астронавти напуснаха пределите на ниската околоземна орбита! Горната степен на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ изведе кораба „Орион“ във висока околоземна орбита, която ще го отдалечи на близо 70 000 километра от Земята. Ето за какви космически мащаби става дума: Международната космическа станция обикаля Земята на височина между 370 и 460 километра. Това означава, че до края на деня „Орион“ ще се отдалечи на разстояние, приблизително 175 пъти по-голямо. След като изпълни задачата си, горната степен се отдели от „Орион“, но остана в близост, за да служи като мишена. Така астронавтите от мисията „Артемис 2“ отрепетираха успешно ръчно пилотиране и сближаване. Това е подготовка за бъдещите кацания на Луната: през 2027 г., в рамките на околоземната мисия „Артемис 3“, астронавтите ще трябва да извършат скачване със спускаем апарат – „Старшип“ на СпейсЕкс или „Блу Муун“ на Блу Ориджин. В рамките на мисията „Артемис 2“, горната степен освободи и четири микроспътника – на Германия, Южна Корея, Аржентина и Саудитска Арабия. Следващата голяма задача пред астронавтите на „Артемис 2“ ще бъде изпълнена в 14:30 ч българско време, когато в близост до орбиталния апогей двигателите на „Орион“ ще бъдат запалени, за да се вдигне малко перигеят. А през това време вие можете да наблюдавате гледки от борда на космическия кораб в реално време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/02/artemis-2-now-in-high-earth-orbit/

УСПЕХ: Пилотираната експедиция Артемис 2 излетя към Луната!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 2 април 2026 г. 02:45 ч. Светослав Александров. За пръв път след 53-годишно прекъсване хората отново пътуват отвъд пределите на ниската околоземна орбита и се насочват към Луната! Това се случи, след като тази нощ в 01:35 ч. българско време от Космическия център „Кенеди“ бе изстреляна ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ в рамките на мисията на НАСА, ЕКА и Канада „Артемис 2“. На борда на „Орион“ пътуват четирима души – трима американци и един канадец. Командир на мисията е астронавтът на НАСА Рийд Уайзман. Пилот на кораба е астронавтът на НАСА Виктор Гловър. Третият член на екипажа е астронавтката на НАСА Кристина Кук, която се очаква да стане първата жена, обиколила Луната. Към тях се присъединява канадският астронавт Джереми Хансен. За разлика от Уайзман, Гловър и Кук, които имат по една мисия зад гърба си и за които това е втора мисия, Хансен лети в космоса за пръв път. Предполага се, че адаптацията към космическите условия ще бъде по-трудна за него. Осем минути и три секунди след старта двигателите на първата степен на „Спейс Лонч Систъм“ се изключиха по план, което бе последвано от разделянето на комплекса, състоящ се от горната степен и кораба „Орион“. На двадесетата минута бе успешно изпълнена критична процедура: разгръщането на четирите слънчеви панела на Европейския сервизен модул. Без слънчеви панели няма електричество – ако те не се бяха разгърнали, корабът „Орион“ щеше да е принуден да се завърне на Земята преждевременно. За щастие, всичко в това отношение премина успешно. След това „Артемис 2“ започна да подобрява рекордите за разстояние, поставени от космическите кораби след приключването на програмата „Аполо“. Първичната му орбита е с апогей 2 222 километра – близо пет пъти по-голяма височина от тази на Международната космическа станция. С това мисията „Артемис 2“ вече счупи рекорда на мисията на СпейсЕкс „Поларис Доун“ от 2024 г., в рамките на която екипажът, оглавяван от Джаред Айзъкман, се отдалечи на разстояние 1 400 километра от Земята. На петдесетата минута след старта горната степен на „Спейс Лонч Систъм“ се запали, за да коригира перигея на „Орион“. Сега космическият кораб започва да извършва поредната обиколка около Земята, като предстои критичен етап. Ако всичко продължи да протича според очакванията, горната степен ще се запали още веднъж. Тогава орбитата на „Артемис 2“ ще стане силно издължена, като астронавтите ще се отдалечат на 61 155 километра от Земята. Те ще извършват една обиколка около планетата ни за 23,5 часа. Според Виктор Гловър това ще бъде епичен момент за експедицията – защото всички почитатели очакват да видят Луната, но астронавтите с нетърпение копнеят да съзрат целия диск на Земята! Този първи ден във висока орбита ще бъде период на адаптация. Астронавтите ще проверят всички системи на борда на „Орион“. Едва ако всичко е наред, на втория ден от мисията НАСА ще даде одобрение за провеждането на маневрата, която да изведе кораба от околоземна орбита и да го насочи към Луната. В противен случай астронавтите винаги могат да се завърнат на Земята или, при необходимост, да направят още една обиколка около планетата, преди да се отправят към естествения ни спътник. Важно е да се подчертае, че мисията „Артемис 2“ няма точен аналог в програмата „Аполо“ – тя по-скоро комбинира целите на „Аполо 7“ и „Аполо 8“: тест на кораба „Орион“ в околоземна орбита плюс полет към Луната. Но за разлика от „Аполо 8“, „Орион“ няма да влиза в окололунна орбита. По-скоро профилът на мисията наподобява този на „Аполо 13“ – и ако всичко мине по план, „Артемис 2“ може дори да постави рекорд за най-голямо отдалечаване от Земята, подобрявайки рекорда на „Аполо 13“ от 1970 г. – 400 171 километра. Всъщност „Артемис 2“ няма да се сближи много с Луната – разстоянието между „Орион“ и лунната повърхност ще възлиза на 6 513 километра. Но пък четиримата членове на екипажа ще имат шанс да видят обратната ѝ страна с очите си – гледка, която не е съзирана от друг астронавт след програмата „Аполо“. Отново подчертавам: това е тестова мисия, така че изненади винаги са възможни. Аз лично съм развълнуван да видя какви рекорди, снимки и научни данни ще донесе „Артемис 2“. Но най-важното – стискам палци след 10 дни завръщането на четиримата астронавти да бъде напълно успешно! https://cosmos.1.bg/space/2026/04/01/artemis-2-launches-to-the-moon/

Новата ракета Союз-5 най-сетне бе изведена на космодрума Байконур за първия си полет! Снимка от извеждането на „Союз-5“ на стартовия комплекс. Източник: Zelenykot 31 март 2026 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Най-после: след продължителни отлагания, казахстанско-руската ракета „Союз-5“ (още известна като „Сункар“) бе изведена днес на стартовия комплекс Байтерек на космодрума Байконур. Първият ѝ полет е насрочен за не по-рано от 3-ти април. Преди да бъде изстреляна, новата ракета ще трябва да премине през серия от изпитания, които трябва да докажат, че е годна за полет. Като за дебют тя няма да изпрати в космоса полезен товар, а макет. Както съобщава КазТАГ, космическият център Байтерек бе създаден през 2005 г. като съвместен проект на Русия и Казахстан с цел разработката на наземен комплекс на Байконур за изстрелването на ракети с екологично чисти горива. Тук напомням, че казахстанците дълго време недоволстваха от факта, че руснаците изстрелваха ракети „Протон-М“, които редовно аварираха и замърсяваха природата с отровното гориво хидразин. Първоначално от Байтерек трябваше да летят новите руски ракети „Ангара“, като бе предвидено да се преобразува пусковата установка №40 за ракети „Протон“ на площадка 200. По-нататък плановете на Русия отново се промениха, като идеята бе да се създаде площадка на базата на старата инфраструктура за „Енергия“. Но и този вариант не бе реализиран. Най-накрая се стигна до сегашния вариант, вече осъществен: наземната инфраструктура, останала от украинските ракети „Зенит“, бе използвана, но не за „Ангара“, а за новата ракета „Союз-5“, известна още като „Сункар“. Задачата на „Союз-5“ е именно да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите. Така че предстои да видим какви товари ще бъдат качвани на „Союз-5“. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/31/soyuz-5-rolled-to-launch-pad/

Ракетно изстрелване прекъсна пресконференцията за предстартовата готовност на Артемис 2 На снимката: журналисти настройват камерите си преди изстрелването на „Артемис 2“. Photo credit : NASA 31 март 2026 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Вчера, по време на пресконференция на НАСА пред журналисти, при започването на историческото обратно броене за „Артемис 2“, събитието беше прекъснато от изстрелване на „Фалкън 9“. Това е впечатляващ символ на времето, в което живеем – епоха на почти ежедневни космически полети. „Това е чудесно! Ето защо е хубаво да живеем в Америка“, коментира пред журналисти заместник-администраторът на НАСА Амит Кшатрия. Обратното броене е вече в ход, като възможностите за изстрелването на първата след епохата на „Аполо“ пилотирана мисия до Луната се откриват на 2-ри април и продължават до 7-ми април, преди да бъде направена пауза и следващият стартов прозорец да се открие на 30-ти април. Най-ранната възможна дата за изстрелване е на 2-ри април в 01:24 ч. българско време. Междувременно изстрелването на „Фалкън 9“ с партида спътници „Старлинк“, което прекъсна пресконференцията, бе историческо само по себе си. Първата степен на ракетата летя за рекорден 34-ти път, като понастоящем СпейсЕкс цели да докара бройката до 40. По отношение на ракетните изстрелвания фирмата на Илон Мъск е световен рекордьор, а ако разширим обхвата и включим рекордите и на космическите кораби освен тези на ракетите, в световен мащаб има само една машина, летяла повече пъти от „Фалкън 9“ – совалката „Дискавъри“, която е била в космоса 39 пъти. Към настоящия момент взорът ни е насочен към „Артемис 2“. Засега няма никакви проблеми при подготовката на ракетата за полет, като шансът лошо време да отложи изстрелването е едва 20%. Истинският момент на истината ще настъпи утре, когато НАСА започне да пълни ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с криогенно гориво. Ахилесовата пета на „Спейс Лонч Систъм“ са връзките между наземните системи и ракетата, които подават течен водород, като редовно възникват течове. Засега специалистите са уверени в готовността си и са подменили всички уплътнения, така че на теория проблеми не се очакват. На практика, ще видим. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/31/falcon-9-interrupts-artemis-2-countdown/

УСПЕХ: Ракета на СпейсЕкс Фалкън 9 изведе в космоса 119 спътника! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 30 март 2026 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес в 14:02 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, бе проведено успешно изстрелване на ракета „Фалкън 9“. В орбита бяха позиционирани 119 космически апарати и спътници, като имаше такива, построени от българската фирма ЕндуроСат и съоснованата от българина Делян Аспарухов американска компания Варда. Това бе 16-тата мисия на СпейсЕкс по програмата за споделено извеждане на множество полезни товари „Транспортър“. За целите на нейното осъществяване бе изстреляна ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1093“, като днешният полет бе 12-ти за нея. На осмата минута след старта степента извърши благополучно кацане върху роботизираната плаваща платформа „Разбира се, че все още те обичам“, позиционирана в Тихия океан. Най-много спътници и полезни товари (общо 57) бяха осигурени от германската фирма Екзолонч. Българското участие на борда на „Транспортър-16“ е представено от спътника „Фемто-1“, разработен от Ендуросат, който трябва да демонстрира възможностите на модерна и високоефективна електрическа система за задвижване в космически условия. „Фемто-1“ ще трябва да проведе поредица от маневри, които да изпробват поведението на новия космически двигател. „Фалкън 9“ също така изведе шестия възвръщаем космически кораб „Уинебаго-6“ на американската фирма Варда, съоснована от българина Делян Аспарухов. Новото при тази мисия е, че е оборудвана с автономна система, която ще позволи на капсулата да определя сама своята позиция по време на навлизането в земната атмосфера, когато, поради горещата плазма, няма сигнал от GPS. От външната страна на капсулата е монтиран нов термозащитен материал от Sandia Labs и нов тип термозащитни керемиди, предоставени от НАСА. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/30/transporter-16-launches/

УСПЕХ: Китайската частна ракета Кинетика-2 излетя за пръв път и изведе частен товарен кораб в орбита!!! Кадър от изстрелването. Photo : CAS Space 30 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес е изключително успешен ден за комерсиалната космонавтика на Китай, след като ракетата „Кинетика-2“, разработена от фирмата CAS Space, проведе безупречно своя дебютен полет, извеждайки частен товарен кораб в орбита! Това бе важна демонстрация за бъдещи товарни мисии до станция „Тянгон“. С това в Китай започва да действа услуга, наподобяваща услугите в САЩ за комерсиални превози до орбита, благодарение на корабите на СпейсЕкс „Драгън“ и на Нортроп Груман „Сигнус“. Photo credit : CAS Space Според информацията, разпространена от Китайската академия на науките (която е мажоритарен собственик на CAS Space), „Кинетика-2“ е висока 52 метра. Както виждате на горната снимка, ракетата се състои от централно ядро, към което са прикрепени още два странични ускорителя (конфигурация, която е сходна на тази на „Фалкън Хеви“). Стартовото тегло на ракетата е 625 метрични тона, а максималната тяга – 766 тона. Товароподемността на ракетата е 12 тона до ниска околоземна орбита и 8 тона до 500-километрова слънчевосинхронна орбита. CAS Space очаква да използва „Кинетика-2“ най-вече, за да извежда накуп множество спътници, както и да провежда нискобюджетни полети до китайската космическа станция „Тянгон“. В рамките на днешния полет в космоса бяха изведени три космически апарата: експерименталният товарен кораб „Ню Марч 2“, демонстрационният спътник „Ню Марч 1“ и образователният спътник „ТС-01“. Всички те бяха позиционирани в целевите им орбити. Илюстрация на новия товарен кораб на CAS Space Особено интересен е експерименталният кораб „Ню Марч 2“. Според информацията, качена в официалните китайски медии, „Ню Марч 2“ притежава способността да поддържа до 3-годишни мисии в орбита, тежи 4.2 тона и представлява кораб от едномодулен тип, способен да се скачва с големи космически конструкции. Разработчикът на товарния кораб е Иновационната академия за микроспътници към Китайската академия на науките. Макар че „Ню Марч 2“ е от едномодулен тип, модулът притежава херметизирани и нехерметизирани отсеци. Конкретно за днешната мисия, корабът вози в орбита 27 научни експеримента с общо тегло 1.20 тона. Опитите ще бъдат проведени между височини 200 и 600 километра над земната повърхност. Днешният ден бележи моментът, в който космонавтиката на Китай започва своя преход от това да разчита на държавно-разработени ракети като „Лонг Марч“ и кораби като „Шенчжоу“, до това да се обляга на младия си, но бързо развиващ се комерсиален космически сектор. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/30/kinetica-2-launch-debut/

УСПЕХ: Ракета Електрон изведе в орбита два спътника на европейската мисия Селесте! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 28 март 2026 г. 16:10 ч. Светослав Александров. Днес в 11:14 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено успешно изстрелване на частната американска ракета „Електрон“. На борда ѝ се намираха два спътника от европейската космическа групировка „Селесте“. Спътниците от „Селесте“ са разположени в ниска околоземна орбита и задачата им е да демонстрират приложимостта на нови технологии, които ще подобрят и подсилят текущата навигационна система „Галилео“. Според ръководителят на ЕКА Йозеф Ашбахер, „Селесте“ е след първите европейски мисии, които се разработват съобразно подход, типичен за новия (т.нар. „НюСпейс“ отрасъл). Целта е космическите апарати да се конструират и изстрелват много по-бързо, отколкото бе възможно преди. Двата спътника на „Селесте“ са построени от GMV и Талес Аления Спейс. Безспорно сред най-големите технологични успехи на Европа се нареждат навигационните мрежи „Галилео“ и EGNOS. Сега, благодарение на „Селесте“, ЕКА подсигурява, че Старият континент ще продължи да е достатъчно иновативен в сферата на навигацията. Тъй като спътниците „Селесте“ ще са разположени по-близко до Земята, те ще позволят предоставянето на още по-стабилен сигнал и въвеждането на нови честоти. Ще бъдат демонстрирани технологии с широка приложимост: при автономните автомобили, жп мрежите, корабите и авиацията. Навигационната система ще е достъпна в условията на т.нар „градски каньони“, в отдалечени полярни и арктически региони, ще спомогне за предаването на координати и съобщения в случаи на бедствия. До 2027 г. ще бъдат проведени още изстрелвания в рамките на програмата „Селесте“, като в цялостната си конфигурация групировката ще се състои от 11 спътника. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2026/03/28/electron-launches-celeste-mission/

Рибари мрънкат, че космическите дейности в Европа им пречат на работата Ракетата „Спектрум“ така и не успя да излети. Photo credit : Isar Aerospace 28 март 2026 г. 15:30 ч. Светослав Александров. От всички досадни причини за отлагане на космически полети, тази безспорно оглавява списъка: всичко на борда на ракетата е изправно, метеорологичните условия са идеални, но в крайбрежните води около космодрума навлиза лодка или кораб. Властите се опитват да отстранят плавателния съд, но без успех и, в името на безопасността, обратното броене се прекратява. Именно това се случи в четвъртък при опита за изстрелване на комерсиалната ракета „Спектрум“ на „Изар“. Ако полетът беше осъществен, „Спектрум“ можеше да се превърне в първата модерна комерсиална космическа ракета на Европа, достигнала орбита. За огромно съжаление частният космически сектор на Стария континент изостава от този на САЩ и Китай. На фона на несигурната геополитическа обстановка, все по-належащо за Европа е да придобие технологичен суверенитет и независимост от услугите, предоставяни от други държави. Но уви, изстрелването на „Спектрум“ не се проведе. Заради рибар, който бе навлязъл в лодката си във водите около космодрума, ценно време от стартовия прозорец бе пропиляно. Накрая бе направен един опит за старт, който впоследствие бе отменен заради по-високи температури от допустимото в двигателния отсек на ракетата. Съществуваше възможност обратното броене да бъде възобновено, но нямаше как – докато властите около космодрума Андоя в Норвегия губеха ценни минути, докато прогонят натрапника, оставащото време се оказа недостатъчно. Виновникът за проваленото изстрелване си има име – Олафур Ейнарсон. Както пише уебсайтът Дейли Финланд, Ейнарсон е признал пред вестника Coast and Fjord, че не е успял да напусне територията на космодрума навреме. Това не е първият инцидент, свързан с името на рибаря – той вече е провалял военно обучение преди. Сега Ейнарсон отрича, че действието му е злоумишлено – твърди, че не е успял да отдалечи лодката заради проблем с теченията и заплитане на рибарската му екипировка. Но рибарят недоволства, че е принуден да се съобразява с космодрума. „За нас, рибарите, това е нашето работно място. Сега те идват тук и искат да използват същия регион“, мрънка Ейнарсон. „Може да се каже, че сме се случили на лош съсед“. Но космодрумът Андоя в Норвегия става все по-важен за дейностите на Европа. Важността му бе подчертана от германския канцлер Фридрих Мерц, който по-рано през този месец посети комплекса заедно с норвежкия премиер Гар Стьоре. Макар че ракетата „Спектрум“ все още не е летяла, всичките ѝ полети са резервирани чак до 2028 година – и над 60% от заявките са с военен характер. Засега фирмата Изар Аероспейс още не е обявила кога ще бъде направен следващият опит за полет. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/28/firshermen-isar-delay/