SAlexandrov

Блу Ориджин разработва орбитален пилотиран космически кораб Ракетата “Ню Глен” на стартовата площадка. Photo credit : Blue Origin 6 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изпитанията на орбиталната космическа ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” протичат по план, като вчера фирмата съобщи, че са отметнати три теста, свързани със зареждане с гориво. Междувременно Блу Ориджин възнамерява да построи свой собствен орбитален пилотиран космически кораб!!! Новината научихме, след като журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника е попаднал на обяви на компанията в LinkedIn, от които става ясно, че се търси директор, който ще ръководи програмата за създаване на двигатели за аварийно спасяване. Е – съществува само един тип кораби, които имат нужда от такъв тип двигатели. Тези, които се използват за превозването на астронавти в космоса! Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Така 2024-та година се очертава да е голяма за основаната от Джеф Безос компания. През декември дългогодишният изпълнителен директор Боб Смит напусна – а това е основното лице, което бе обвинявано за драстичното изоставане на Блу Ориджин от СпейсЕкс. В състезанието между заека и костенурката, костенурката претърпя съкрушителна загуба. Сега новият изпълнителен директор Дейв Лимп се опитва сериозно да раздвижи технологичните разработки. През месец януари ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” излетя успешно на орбиталния си дебют, като двигателите на Блу Ориджин “BE-4” си свършиха работата безпроблемно. През лятото очакваме дебюта и на собствената ракета на Блу Ориджин “Ню Глен”. Междувременно фирмата даде заявка първият товарен полет на спускаемия модул “Блу Муун” до Луната да е факт в близките 12-16 месеца. А сега научаваме и за разработката на орбитален пилотиран космически кораб! Новините не са добри единствено за Боинг – партньора на Блу Ориджин в строежа на орбиталната станция “Орбитал Рийф”. Първоначално заявеното намерение бе станцията да бъде обслужвана от пилотирания космически кораб на Боинг “Старлайнър”. Това даде надежди, че след като седемте ракети “Атлас 5” за полетите на “Старлайнър” до МКС се изчерпат, корабът ще бъде прехвърлен на ракета “Вулкан” или “Ню Глен” и комерсиализиран. Но сега, след като Блу Ориджин възнамерява да строи собствен пилотиран космически кораб, изглежда, че съдбата на “Старлайнър” е вече предначертана – през 2029 или 2030 година, когато “Атлас”-ите свършат, вероятно всичко ще приключи. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/06/blue-origin-crewed-spacecraft/

УСПЕХ: Пилотираният кораб на СпейсЕкс Крю Драгън се скачи с МКС! Кадър от днешното скачване. Photo credit : SpaceX 5 март 2024 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Един руски космонавт и трима американски астронавти пристигнаха днес на МКС, след като пилотираният им космически кораб “Крю Драгън” се скачи с МКС в автоматичен режим в 09:28 ч. българско време. Астронавтите Метю Доминик, Майкъл Барат, Жанет Епс и техният руски колега Александър Гребьонкин ще престоят половин година на борда на станцията, като за това време ще изпълнят над 200 научни опита. Пристигналият днес кораб “Крю Драгън” лети за пети път в космическото пространство, като тази капсула носи названието “Индевър”. Към МКС е прикачен още един кораб “Крю Драгън” на име “Ендюрънс”. Общо шест кораба са скачени със станцията, три американски и три руски. Освен тези два “Крю Драгън”, към МКС е стикован и товарният “Сигнус”, построен от фирмата Нортроп Груман. Русия разполага с два товарни кораба “Прогрес” и един пилотиран “Союз МС-24”. Ето текущата конфигурация на МКС: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/05/crew-dragon-docks-iss-5/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля десетата мисия за споделено извеждане на товари Транспортър! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:05 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния бе проведено успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с десетата мисия за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър”. Постижението беше черешката на тортата за натоварените последни 24 часа, през които станахме свидетели още на изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън”, на партида интернет спътници “Старлинк” и на изпитание на “Старшип” с отрепетиране на обратното броене. Но от всички програми, които движи СпейсЕкс, бих казал, че “Транспортър” е най-спорната. Към днешна дата това представлява най-евтиният достъп до околоземна орбита, като цената на извеждането на един килограм полезен товар възлиза само на 6 000 долара. По този начин фирмата на Илон Мъск подбива всички останали конкуренти, които се целят в нишата на микроспътниковите технологии, без реално СпейсЕкс да е микроспътникова фирма. Допреди няколко години си мислехме, че бъдещето на малките космически апарати е в строежа на специализирани и евтини микроракети, които ще ги извеждат в специализирани орбити. Реалността се оказа по-различна: далеч по-евтино е да се ползва услугата “Транспортър”, а за специализираните орбити могат да се внедрят довеждащи буксири. “Транспортър” оказва огромен натиск върху нишовия пазар за микроспътникови ракети и реално само една фирма оцеля – Рокет Лаб с ракетата “Електрон”. Брансъновата Върджин Орбит фалира, а Астра е на ръба на фалита. Тези, които оцеляха, се целят вече в среднотоварните ракети с надеждата, че дори и след “Старшип” ще има бъдеще за тях, колкото и да е крехка тази надежда. Що се касае до “Транспортър” – според Санди Търти от Рокет Лаб, това е програма, предназначена да убие всеки нов играч на космическия пазар. Общо 53 спътника достигнаха космическото пространство, като 28 от тях са на фирмата ЕкзоЛонч. Посредством посредничеството на НАСА бе изпратена мисията “Елана 57”, като в нейния ход Университетът за наука и технологии на Мисури ще изпита нов, експериментален йонен двигател. Друга мисия на НАСА “ЛизиСат-1” ще изпробва нов софтуер за автономен космически полет. Спътникът “МетанСат” ще измерва разпределението на метана по цялото земно кълбо – важна задача с цел ограничаването на безразборното му освобождаване в атмосферата, което води до влошаване на проблема с глобалното затопляне. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1081”. На седмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4. Това бе петият полет за нея. Около час и 51 минути след изстрелването на “Транспортър-10”, СпейсЕкс изстреля и партида спътници “Старлинк”, като това беляза нов рекорд за най-кратко време между две мисии на фирмата на Илон Мъск. Фактически “Фалкън 9” все още освобождаваше в космоса спътниците от “Транспортър-10”, докато другата “Фалкън 9” със “Старлинк” излиташе – т.е. двете мисии временно даже се припокриха! През 2024 г. фирмата СпейсЕкс е изстреляла общо 22 мисии, което означава, че ракета “Фалкън 9” лети средно веднъж на 2.9 дни. Изглежда все по-вероятно, че компанията, дори и да не успее да проведе всичките 144 изстрелвания за 2024 г., ще е много близко до постигането на това число. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/05/spacex-transporter-launch/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Крю Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 март 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Руски космонавт и трима американски астронавти отпътуваха към Международната космическа станция, след като тази нощ в 05:53 ч. българско време американска ракета “Фалкън 9” успешно изстреля техния пилотиран кораб “Крю Драгън” в орбита! Това бе вторият орбитален пилотиран космически полет за 2024 г., общо 13-тият от началото на експлоатацията на “Крю Драгън” и осмият, който СпейсЕкс изпълнява по договор на НАСА във връзка с ротацията на постоянния екипаж на МКС. На 2-ри март отбелязахме цели пет години от дебютното изстрелване на кораба до станцията на пробна безпилотна мисия. Пет невероятни успешни години за СпейсЕкс и НАСА в областта на пилотираната космонавтика! Командирът на днешната експедиция е Метю Доминик, а пилотът – Майкъл Барат. Към тях се присъединиха двама специалисти – Жанет Епс и руският космонавт Александър Гребенкин. От четиричленния екипаж единствено Барат е ветеран. Той полетя за пръв път в космоса на 26 март 2009 г. с руския “Союз ТМА-14” и после на 24 февруари 2011 г. с американската совалка “Дискавъри”. Днешната мисия е трета за него. За нуждите на полета бе използвана чисто нова ракета “Фалкън 9” с нелетяла досега първа степен, известна под сериен номер “B1083”. След изпълняването на днешната си служба, степента извърши меко кацане върху наземната платформа LZ-1. Изстрелването на пилотирания кораб “Крю Драгън” бе отлагано продължително време. То бе насрочено първо за 22-ри февруари, но тъй като приоритет за СпейсЕкс бе да изстреля частната мисия на Интуитив Машинс “Одисей” до Луната, пилотираната експедиция бе пренасрочена за началото на март. Надявахме се да станем свидетели на полета в събота, но времето беше лошо. В неделя – също. Чак сега, в понеделник, условията станаха благоприятни. Дори и днес изстрелването не бе гарантирано – в последните часове преди уречения старт НАСА и СпейсЕкс установиха пукнатина в термозащитното покритие на шлюза на кораба. Но след сериозен анализ бе решено, че пукнатината не представлява заплаха за живота и здравето на астронавтите. Корабът “Крю Драгън” най-сетне полетя! Четиримата астронавти ще прекарат шест месеца на борда на Международната космическа станция, като за този период ще изпълнят над 200 научни експеримента. Следващото пилотирано изстрелване по програмата на МКС ще е руско – на 24 март 2024 г. очакваме изстрелването на кораба “Союз МС-24” с космонавта Олег Новицки, американската Трейси Калдуел-Дайсън и беларускинята Марина Василевская. А през април, след многогодишни мъки, корабът на Боинг “Старлайнър” трябва да полети за пръв път с екипаж. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/04/crew-dragon-launches-iss/

Добре дошли в епохата на лунната астрономия! Снимка, получена посредством инструмента ILO-X от повърхността на Луната. Вижда се лунният грунд и краче от спускаемия апарат, което се е откъснало и отлетяло настрани. Photo credit : Intuitive Machines/ILOA/Phil Stooke 29 февруари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Космическите телескопи като “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”, работещи съответно в околоземна орбита и една от точките на Лагранж, доведоха до революция в астрономията. А днес на повърхността на Луната заработиха нови съвременни прибори, които са предшественици на по-сложни лунни телескопи. Те вече изпратиха своите първи снимки и данни. Международната лунна наблюдателна асоциация (International Lunar Observatory Association) получи първите снимки от прибора ILO-X, който бе доставен на Луната от частната мисия на Интуитив Машинс “Одисей”: Цялостна версия на изображението, получено от ILO-X. Photo credit : Intuitive Machines/ILOA Горното изображение (увеличен фрагмент от което е показано съвсем в началото на статията) e било заснето на 25-ти февруари в 02:30 ч. българско време. За съжаление ориентацията на ILO-X е такава, че не може да бъде заснета нашата галактика Млечен път от повърхността на Луната. Вместо това обаче е наблюдавано Слънцето, а встрани на изображението се вижда лунният реголит и очевидно краче от спускаемия апарат “Одисей”, което се е откъснало и отлетяло настрани. ILO-X има и широкоъгълна камера, която е била използвана по времето на кацането на “Одисей”. Горната снимка е била заснета 4.2 минути преди съприкосновението с повърхността и се виждат кратери. Към настоящия момент ILOA е получила 9 снимки с висока резолюция и 105 миниатюри. Засега са публикувани горните две – останалите ще бъдат качени след като бъдат анализирани от екипа. “Одисей” достави на Луната още един астрономически прибор – ROLSES, който може да провежда радиоастрономически наблюдения. “Определено може да кажем, че зората на радиоастрономическите наблюдения от Луната е настъпила”, съобщава Джак Бърнс от университета в Колорадо (изт: Ленърд Дейвид). ROLSES е съкращение от Radio wave Observation at the Lunar Surface of the photo-Electron Sheat и е прибор, предназначен да изучава радиоенергийната обстановка в близост до лунната повърхност. Екипът потвърждава, че антените, необходими за работата на прибора, са разгърнати успешно и също така е включен спектрометър, който е получил качествени нискочестотни радиовълнови данни. “Това е дебютен момент за апарат на НАСА на повърхността на Луната. Все още не сме сигурни за количеството данни и колко научни наблюдения може да направим”, коментира Бърнс. Но инструментът работи съобразно очакванията. Подобрена версия на ROLSES, наречена ROLSES-2, ще бъде качена на друг комерсиален спускаем апарат, който ще се отправи към Луната през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/29/lunar-astronomy/

Течът от руския сегмент на МКС се е увеличил Руският модул “Звезда” на МКС 29 февруари 2024 г. 08:03 ч. Светослав Александров. Вчера по време на пресконференция на НАСА за готовността на изстрелването на пилотирания кораб на САЩ “Крю Драгън” (сега насрочено за 2-ри март), програмният мениджър на МКС Джоел Монталбано съобщи, че течът на въздух откъм руския сегмент се е увеличил. Напомням на читателите, че течът бе установен още през 2019 г. и след известни обвинения от страна на руснаците, че той е откъм американския сегмент, все пак бе установено, че е от руския сегмент. През 2021 г. космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков се опитаха да запушат пробойните на модула “Звезда”, но неуспешно. Понастоящем проблемният отсек на “Звезда” е изолиран. Според Монталбано течът вече е двойно по-силен в сравнение с когато е бил установен за пръв път. Засега той не застрашава живота и здравето на екипажа на станцията, но безспорно повдига въпроса още колко дълго време МКС ще може да бъде експлоатирана. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/29/iss-leak/

УСПЕХ: Ракета Союз-2.1б с 19 спътника излетя от космодрума Восточний Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 29 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 07:43 ч. Русия проведе първото изстрелване за 2024 г. от новия си космодрум Восточний. Ракета “Союз-2.1б” изведе в орбита метеорологичния спътник “Метеор-М” и още 18 микроспътника, качени на борда като вторичен полезен товар. Изстрелването бе широко рекламирано под надслова, че е било свързано с извеждането на “руски и чуждестранни спътници”. Реално само един от спътниците бе чуждестранен – иранският “Парс-1”, който ще служи за наблюдения на Земята. След началото на войната в Украйна не останаха много партньори на Русия, като изключим държави като Иран или Беларус (през март предстои изстрелването на беларускиня на борда на пилотиран кораб “Союз”). Основният полезен товар на “Союз-2.1б” бе метеорологичният спътник “Метеор-М” №2-4. Това бе шестият апарат от серията “Метеор-М”, като тя бе въведена в експлоатация през 2009 година. Един от шестте спътника бе загубен през 2017 г. поради провал на ракетата-носител. Ракетата извози и 16 спътника “СИТРО-АИС” плюс един “Зоркий-1”, всичките разработени от руската компания Спутникс. Това е най-проспериращата частна космическа компания в Русия и е специализирана в строежа на микро- и наноспътници. Предполагаше се, че днес щеше да полети интернет спътникът “Марафон-IoT”, но заради необходимостта за допълнителна проверка на програмното обезпечение мисията му бе отложена за по-нататъшна дата. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/02/29/vostochny-launch/

Частната мисия Одисей най-накрая изпрати фотографии от самата повърхност на Луната Първа снимка от повърхността на Луната, заснета от борда на “Одисей”. Photo credit : Intuitive Machines 28 февруари 2024 г. 21:55 ч. Светослав Александров. Частната американска космическа мисия “Одисей” най-после успя да изпрати фотографии от самата повърхност на Луната! До този момент ние видяхме множество снимки, но всичките те бяха заснети по време на спускането, на височина от няколко метра до няколко десетки километра. След кацането и допреди 27-ми февруари екипите не можеха да настроят правилно камерата и тя изпращаше некачествени данни. Сега най-после можем да видим какъв е пейзажът около “Одисей”! На горната снимка се вижда както лунната почва, така и корпусът на спускаемия апарат и американското знаме. Фотографията също така доказва, че дори и “Одисей” да се е килнал настрани, наклонът му спрямо повърхността е 30° – т.е. спускаемият апарат е в по-изправено положение, отколкото си мислехме. Не лежи изцяло хоризонтално. Сега ще ви покажа още една снимка – изключително драматична, защото тя е заснета в момента на самото кацане, когато “Одисей” е вече стигнал повърхността. За съжаление скоростта на кораба е по-висока от допустимата и на снимката се вижда как едно от крачетата се счупва! Към този момент “Одисей” все още е напълно изправен, тъй като метановият двигател работи: Снимка, заснета от борда на “Одисей” в самия момент на кацането. Двигателят работи, а лявото краче е счупено. Photo credit : Intuitive Machines Историята на тази снимка бе разказана по-рано днес на този линк. НАСА определя мисия “Одисей” за изключително успешна – това е така, защото всички научни инструменти на агенцията, които са били доставени на лунната повърхност са изпратили ценни данни. През следващите няколко часа се очаква Слънцето да престане да огрява батериите на “Одисей” и над региона ще се спусне нощ. Лунната нощ е сурова и продължава две седмици. Дали “Одисей” ще оцелее? Шансовете не са големи, но напомням, че японската мисия SLIM оцеля след последната нощ и вчера се свърза успешно със Земята. Така че стискаме палци и за “Одисей”! Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/28/odysseus-photos-surface-moon/

Кацането на Одисей е било на ръба да се провали Снимка, получена от борда на “Одисей” непосредствено преди кацането. Photo credit : Intuitive Machines 28 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Кацането на “Одисей” на Луната бе забележителен успех … но както се изясни през последните дни, успехът е висял на косъм. Тази вечер в 21:00 ч. НАСА и Интуитив Машинс ще изнесат пресконференция, на която ще бъде показана драматична снимка, изобразяваща “Одисей” докато все още е бил изправен на Луната, но със счупен крак и все още работещ двигател. Преди да се стигне до тази пресконференция, вчера Интуитив Машинс покани в офиса си журналиста от Арс Текника Ерик Бъргър, който впоследствие написа материал (горещо препоръчвам да го прочетете в оригинал). Материалът разкрива, че на път към Луната екипът е трябвало да преодолее 11 кризисни ситуации. И ако приемем, че шансът мисията да бъде възстановена след всяка една от тях е възлизал 70%, то вероятността за меко кацане би паднал под 2%. И въпреки това кацането е било успешно – което е показател за посветеността на екипа и за упорития труд, който е бил положен. Част от историята вече я знаем – по време на подготовката на “Одисей” за полет, някой забравил да натисне ключ на комерсиалния лидар – приборът за дистанционно измерване на разстоянието посредством лазер. Ключът е служил за изключването на лазера по време на наземните тестове на прибора с цел безопасност. По-късно ключът е трябвало да бъде върнат в изходно положение, но това не се случило. Абсурдна грешка – и нямало начин приборът да бъде активиран дистанционно от Земята, посредством команда. Слава Богу, на борда на “Одисей” е имало резервен прибор – на НАСА, който първоначално е трябвало да събира данни само с изпитателна цел. Така че екипите трябвало много спешно да пренапишат софтуера, за да може да използва резервния прибор. Такава работа обикновено отнема около месец, но тя била свършена за час… Тази част от историята знаем. Ето какво научихме още след посещението на Ерик Бъргър: софтуерният пач сработил, но само временно. Последното точно измерване “Одисей” получил, докато е бил на височина 15 километра над повърхността на Луната. Оставали още 12 минути до съприкосновението с нея. Оттук насетне бордовият компютър не разполагал с никакви данни за височината! Ето защо “Одисей” започнал да се ориентира само на базата на изображения, получени в реално време от навигационната камера. Компютърът почнал да сравнява кадър по кадър, и знаейки първоначалната скорост, изчислил ориентировъчно каква е реалната височина. Изкуственият интелект реагирал доста адекватно, но все пак, наближавайки лунната повърхност, “Одисей” преценил, че се намира на височина 100 метра, докато реално вече е бил почти кацнал. И вместо да кацне със скорост 1 метър в секунда и без латерално движение, “Одисей” кацнал с три пъти по-голяма скорост и латерална скорост от 2 метра в секунда. Благодарение на данни, получени от кораба след кацането, и на снимки от орбиталната мисия “Лунар Риконисънс Орбитър”, екипът успя да установи, че в момента на съприкосновението с повърхността “Одисей” се е приплъзнал. Едно от шестте крачета е започнало да поддава и се е прекършило. “Одисей” е стоял изправен няколко секунди, преди да се наклони настрани и да легне. Интуитив Машинс разполага със снимка, на която се вижда изправеният “Одисей”, прекършеният крак и все още работещият двигател. Тази снимка ще бъде публикувана днес. Ерик Бъргър като журналист стига до извода, че мисия “Одисей” е забележителен успех. За разлика от епохата на “Аполо”, когато НАСА получава над 4% от федералния бюджет и когато за лунната програма работят над 400 000 души, днес за Интуитив Машинс работят само 250 души. Хората може да се изкушат, гледайки кацанията на Индия и Китай (държави, влагайки сериозни средства в лунните си програми), и да стигнат до извода, че Щатите вече не го могат, но би било проява на невежество. Ако една малка компания с 250 души персонал успява да кацне на Луната, макар и след проблеми, това е голям триумф. Инуитив Машинс е по-успешна компания от СпейсЕкс преди 20 години. Тогава първите ракети “Фалкън 1” се взривяваха и чак четвъртата успя. Докато Интуитив Машинс от раз успя да достигне Луната, да кацне меко на нея и до този момент апаратът изпраща голямо количество данни. Изумително постижение. Гледайте тази вечер пресконференцията по НАСА ТВ от 21:00 ч. на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/02/28/odysseus-almost-failed/

Частната мисия Одисей изпрати най-подробните снимки на южния полюс на Луната Снимка, заснета от “Одисей”, докато бе само на 30 метра над лунната повърхност. Photo credit : Intuitive Machines 27 февруари 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес комерсиалната мисия на Интуитив Машинс “Одисей” изпрати поредната порция данни от повърхността на Луната – и сред тях присъстват най-подробните снимки, правени някога на южния полярен регион. Фотографиите са били заснети, докато “Одисей” се е носил само на 30 метра над лунната повърхност, броени секунди преди кацането. Спускаемият апарат продължава да е изправност. Ръководството на мисията изчислява, че пред него има още между 10 и 20 часа работа. Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/27/odysseus-new-photos-2/

Орбиталната лунна мисия на НАСА ЛРО засне частния спускаем апарат Одисей! На тази фотография със стрелка е отбелязан спускаемият апарат “Одисей”. Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University 26 февруари 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри февруари спускаемият апарат на Интуитив Машинс “Одисей” извърши меко кацане на Луната – първото успешно американско кацане след 11 декември 1972 г., когато астронавтите на “Аполо 17” Юджийн Сърнан и Харисън Шмит се разходиха на лунната повърхност. На 24-ти февруари орбиталната мисия на НАСА “Лунар Риконисънс Орбитър” прелетя над “Одисей” и го засне. “Одисей” бе локализиран на 88.13 градуса южна ширина и 1.44 градуса източна дължина, в кратер с диаметър 1 километър и при наклон на терена 12 градуса. Кратерът се намира само на 300 километра от Южния полюс на Луната. Това бе първото успешно кацане на Луната, проведено от частна компания, както и първото посредством ракетен двигател, работещ с течен метан и кислород. Видео от заснемането на “Одисей”: https://cosmos.1.bg/space/2024/02/26/lro-photographs-odysseus/

Американската мисия Одисей изпрати нови снимки от повърхността на Луната Снимка, заснета от борда на “Одисей” около 35 секунди след като апаратът се е наклонил при сближаването си с мястото на кацане. Photo credit : Intuitive Machines 26 февруари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Частната американска космическа мисия “Одисей”, която в петък успешно кацна на повърхността на Луната, изпрати оттам нови снимки. Снимка на повърхността на Луната, получена от борда на “Одисей”. Photo credit : Intuitive Machines Един от най-често задаваните въпроси, които читателите задават във връзка с мисията, е защо снимките изглеждат толкова различно в сравнение с фотографиите, получени от всички останали лунни мисии. Причината затова е, че “Одисей” е първата роботизирана лунна експедиция, която използва камери с обектив тип “рибешко око”. Обективите от този тип се характеризират с много широк зрителен ъгъл, поради което са изключително удобни за заснемането на панорамни изображения. При останалите мисии, които не притежават такъв тип камери, изготвянето на панорамно изображение е трудоемка задача – камерата фотографира множество снимки, след което наземните екипи трябва да ги съшият в комплексно мозаечно изображение посредством графичен софтуер. Камерите тип “рибешко око” със своя широк зрителен ъгъл представят цялостен панорамен изглед наведнъж, ето защо на Земята те са удобни да се използват там, където е необходимо непрекъснато наблюдение – на летища, в болници, в магазини (защита срещу крадци), в казина (защита срещу играчи, които мамят). Но те притежават и съществен недостатък – образът е изкривен в краищата. Това, разбира се, може да се коригира допълнително с графичен софтуер. Ако вземем например публикуваната в петък снимка от “Одисей”: Ето как би изглеждала тя след премахване на изкривяването: Странична вметка: камерите тип “рибешко око” са любим аргумент на плоскоземците – те твърдят, че космическите кораби нарочно използват камери тип “рибешко око”, за да може, благодарение на изкривяването на образа, Земята да изглежда сферична. Разбира се, същите тези плоскоземци пренебрегват факта, че не всички снимки на Земята са заснети с обектив “рибешко око”, напротив – много от тях са получени с обикновени камери. И това може да се провери лесно – ако се използва обектив “рибешко око”, ще е изкривена не само Земята, но и компонентите на космическия кораб или космическата станция. На много от снимките се вижда изкривяването само на Земята, но не и на останалия хардуер, което е показател, че кривината на нашата планета е истинска и не е използван обектив “рибешко око”. Интуитив Машинс съобщава, че позицията на слънчевите панели е такава, че Слънцето ще престане да ги огрява във вторник, така че утре (27-ми февруари) се очаква да е последният ден на мисия “Одисей”. Така тя ще приключи два дни по-рано в сравнение с първоначално планираното (29-ти февруари). Понеже “Одисей” се е преобърнал при кацането, възможностите за комуникация са ограничени – антените, позволяващи пренос на данни с висока скорост, не са насочени правилно към Земята, затова всички данни се предават с ниска скорост. Това обяснява защо отне време, докато получим тези снимки. Екипът се бори неуморно, за да могат да бъдат извлечени колкото се може повече научни данни, преди “Одисей” да преустанови работа. Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/26/odysseus-new-photos/

Японската мисия SLIM неочаквано се събуди след суровата лунна нощ! Японската мисия SLIM. Photo credit : JAXA 26 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Роботизираната мисия SLIM, благодарение на която през януари Япония стана петата държава, постигнала меко кацане на Луната след СССР, САЩ, Китай и Индия, неочаквано заработи отново след приключването на суровата двуседмична лунна нощ! Радиосигналът от SLIM e бил получен закратко преди няколко часа, след което екипите преустановили контакта, защото на Луната понастоящем е пладне и бордовите температури са много високи. През следващите дни, със снижаването на Слънцето, екипите се готвят да възобновят научната дейност. Напомням на читателите, че “събуждането” на SLIM беше малко вероятно. Китайските апарати “Чанг’e 3” и “Чанг’e 4” са оборудвани с радиоизотопни нагреватели, които предпазват компонентите им от критична повреда по време на нощните студове, но японската мисия няма такива. Такива нямаше и индийската “Чандраян-3”, която през август 2023 г. кацна на Луната, но тя изобщо не успя да заработи повторно след приключването на първата лунна нощ. SLIM обаче ни изненада. Предстои да видим как ще се справи и американският спускаем апарат “Одисей”, който кацна на Луната в петък, но екипите предупреждават, че всичко се очаква да приключи на 29-ти февруари и той надали ще преживее идната лунна нощ. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/26/slim-works-again/

Започна сглобяването на ракетата за предстоящия пилотиран полет на Старлайнър На снимката: техници приготвят ракетата “Атлас 5” за пилотиран полет към МКС. Photo credit : ULA 25 февруари 2024 г. 10:50 ч. Светослав Александров. През 2019 г. Боинг и СпейсЕкс изглеждаха да са в много тясна надпревара и никой не можеше да прогнозира коя от двете фирми ще изпрати първа човек в космоса. Никой не можеше да предвиди, че само година по-късно фирмата на Илон Мъск ще триумфира с пилотиран полет на кораба “Крю Драгън” до МКС, а “Старлайнър” ще прояви редица проблеми, отлагайки дебютния му старт с екипаж не за 2021, не за 2022, не за 2023, а чак за 2024 година. И когато НАСА се спира през 2014 г. да се довери на Боинг и СпейсЕкс за строеж на пилотирани кораби, именно Боинг е логичният избор. Стара аерокосмическа компания притежава опит. Освен това разполага с готова ракета “Атлас 5”, която за времето си е №1 в САЩ по брой космически полети. Макар че ракетите “Фалкън 9” на СпейсЕкс вече летят, те са още стара итерация и не са сертифицирани за пилотирани мисии. Да се залага на стари и опитни фирми е изкушение, което съпътства космонавтиката до ден днешен. Когато започнаха комерсиалните превози към Луната, веднага започна да се надига недоволство, че НАСА залага на прекалено млади фирми, които никога не са изпратили и един обикновен спътник в космоса. Но ето – непозната до този момент компания като Интуитив Машинс доказа, че може да кацне на Луната. “Старлайнър” представлява емблематичен пример за обратното – че опитът не е задължително предимство и че утвърдена корпорация също може да се изложи. Причините, които бяха съобщени за забавянията и провалите на кораба, бяха умопомрачителни. Някой си техник забравил за завърже парашута към спускаемата капсула. Забравили да настроят бордовия часовник. Софтуерът, нужен за кацането, бил оплескан и това било установено чак когато изстреляли първия безпилотен “Старлайнър” през 2019 година. Корабът, предназначен да вози астронавти, бил с изолирбанд от горими материали. Сега, на прага на пролетта на 2024 година, дебютният полет на “Старлайнър” с екипаж е насрочен за 22-ри април и ако всичко мине наред, астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилиамс ще се скачат с МКС, оставайки на борда на станцията две седмици. И докато излитането на нов пилотиран космически кораб винаги би следвало да е повод за празник, не може да се отървем от усещането, че “Старлайнър” пристига прекалено късно. Защото сме вече в 2024 година. СпейсЕкс са световен лидер в космическите изстрелвания, извеждат безупречно екипажи до МКС и това лято се готвят да изпратят човек в космоса на разстояние 1 400 километра – невиждано от епохите на “Джемини” и “Аполо”. Товарните превози до Луната са започнали. “Старшип” вече лети в безпилотен режим, а това е корабът, който ще замени “Крю Драгън”. “Атлас 5” е пред пенсиониране, защото закупуването на нужните за ракетата руски двигатели “РД-180” е преустановено. Реално са останали произведени само седем ракети за полетите на “Старлайнър” – за първия пилотиран пробен и за шестте редовни мисии. И когато тези ракети “Атлас 5” свършат и ако приемем, че “Старлайнър” поддържа стабилно темпо от един полет веднъж годишно, какво ще се случи с кораба след 2031 година? Ще приключи ли всичко? Какво възнамерява да прави Боинг? Ако фирмата желае да остане на космическия пазар, ще се опита ли да го комерсиализира – вече с друга ракета, изпълняващ мисии до частна станция? Толкова въпроси, които стоят без отговор… https://cosmos.1.bg/space/2024/02/25/atlas-v-being-stacked-to-iss/

Пилотираният кораб Крю Драгън бе сглобен за полет на 1-ви март На снимката: “Крю Драгън” бива прикачен към ракетата-носител “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 25 февруари 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Американският космически кораб “Крю Драгън” бе прикачен към ракетата-носител “Фалкън 9” за предстоящия му полет до МКС. Изстрелването на трима американци и един руснак е насрочено за 1-ви март в 07:04 ч. българско време. Това е деветата пилотирана мисия, която СпейсЕкс ще изпълни по заявка на НАСА до станцията, и осмата, свързана с ротацията на редовен екипаж. Екипажът на борда на “Крю Драгън” се състои от астронавтите на НАСА Матю Доминик, Майкъл Барат и Жанет Епс, както и космонавтът на Роскосмос Александър Гребенкин. Напомням на читателите, че първоначално изстрелването трябваше да бъде осъществено още на 22-ри февруари. Но тъй като приоритет бе полетът на Интуитив Машинс до Луната (който бе факт на 15-ти февруари), СпейсЕкс и НАСА имаха нужда от техническо време, за да подготвят площадката №39 А на космическия център Кенеди за пилотиран полет. Така че мисията на “Крю Драгън” закономерно бе отложена. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/25/crew-dragon-assembled/

Дежавю: И Одисей се е прекатурил настрани при кацането си на Луната! Снимка, заснета от борда на “Одисей” по време на кацането му вчера, при височина 10 километра над повърхността. Photo credit : Intuitive Machines 24 февруари 2024 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Днес екипът на Интуитив Машинс сподели нова снимка на Луната, заснета от борда на “Одисей”, и оповести, че имаме дежавю – също както японската мисия “Слим” миналия месец, така и тази частна американска се е прекатурила настрани при кацането! Но този път това не е проблем – слънчевите панели на “Одисей” са в нужната ориентация, за да генерират електроенергия, а научните прибори са добре позиционирани за изследователска дейност. При всички положения кацането върху пресечена местност на Луната е много трудна задача. Вече две мисии, “Слим” и “Одисей”, са срещали трудности при навигацията в последните секунди преди кацането. В миналото, съветската “Луна 23” също се е прекатурила. А през 1969 година астронавтът Нийл Армстронг от мисия “Аполо 11” се е справил ръчно и е паркирал модула “Ийгъл” безупречно. Друго е, когато има астронавт на борда. Сега ние се опитваме да научим и роботите да го правят. Някой ден ще успеем. Ръководството на мисията все още се опитва да получи качествени снимки на повърхността, но това ще отнеме малко повече време. Докато чакаме, на Земята пристигна фотография, която е била заснета по време на вчерашното спускане, от височина 10 километра (вж. горе). В лявата част на снимката се намира кратерът Шомбергер. Снимки от самата повърхност вероятно ще пристигнат до края на уикенда. Също през уикенда чакаме и снимка, заснета на “Одисей” от орбиталната американска мисия “Лунар Риконисънс Орбитър”! Стана ясно каква е и причината за проблема, поради който се е наложило на екипите спешно да прибегнат до прибора за дистанционно измерване на разстояние на НАСА, вместо на комерсиалния Лидар. Оказало се, че преди да качат “Одисей” на ракетата-носител, екипите забравили да върнат обратно ръчката, която при наземни тестове е служила за изключването на лазера с цел предпазване на очите. Абсурдна грешка от типа да забравиш да махнеш покритие с надпис “Remove before flight”. Истинско чудо е, че на кораба е имало резервен прибор… в противен случай успешното кацане нямаше да е възможно. Хубавото е, че късметът се усмихна както на “Слим” през януари, така и на “Одисей” през февруари. Понякога си е нужно точно това – късмет. Затова през 2024 г. имаме две успешни кацания на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/23/odyssey-lying-on-its-side/

Защо отне 51 години на САЩ да се завърне на повърхността на Луната? На снимката: Юджийн Сърнан по време на придвижване с лунохода на “Аполо 17”. Photo credit : NASA 23 февруари 2024 г. 19:05 ч. Светослав Александров. Когато Юджийн Сърнан се готви да отлети от Луната на 14-ти декември 1972 година, той знае, че ще е последният човек, разходил се на нея за известен период от време… но изобщо не предполага, че ще минат 51 години, докато нова американска мисия, макар и роботизирана, пак кацне на естествения ни спътник. Сърнан е наясно, че за НАСА се задават тежки времена – войната във Виетнам се превръща в тежко бреме за САЩ, икономиката на страната се влошава, а ако днес ние се питаме “Защо отнема толкова време да се върнем на Луната?”, тогава американците са се питали друго – “Защо продължаваме да изпращаме лунни експедиции, при положение, че сме победили СССР в космическата надпревара?”. Американските правителства започват да орязват бюджета на НАСА още през 1967 година, но Сърнан смята, че това ще е временно. Със сигурност ще дойдат по-добри времена, но астронавтът предполага, че това ще се случи след около две десетилетия. Космическите ентусиасти даже не са допускали вероятността в началото на 21-ви век да няма никакви полети до повърхността на Луната. НАСА е принудена да се справя в условията на бюджетен дефицит. В началото на 70-те агенцията поставя за следващата си цел да построи космическа совалка, която да доведе до снижаване на разходите за полетите до орбита. Совалката обаче полита чак през 1981 година след серия от отлагания. Тогава нещата изглеждат да потръгнат отново добре – президент става Роналд Рейгън, който има положително отношение към космонавтиката. Той поставя за основна цел строеж на орбитална станция. Уви, оптимизмът се оказва неоснователен – през 1986 г. совалката “Чалънджър” със седемчленен екипаж експлодира, а до края на 80-те станцията вече е погълнала милиони долари без строежът да е започнал. В началото на 90-те НАСА е в дълбока криза – бюрократизирана агенция, страхуваща се да поеме рискове, за да не претърпи нов провал и да не загуби и малкото си финансиране. Проектите куцат – станцията не е готова, всички ресурси отиват за поддържането на полетите на совалките, а телескопът “Хъбъл” се поврежда, което нанася още една имиджова щета на НАСА. Като за капак и СССР се разпада и докато светът си отдъхва, че ядрената заплаха е отминала, в отсъствието на голям враг отсъства още един стимул да се дават пари за космоса. Между администрациите на Рейгън и тази Клинтън в Щатите властва президентът Джордж Буш – Старши. На 20-годишнината от стъпването на човек на Луната Буш-Старши прави изявление, че иска човек да се завърне там, но за постоянно, т.е. да бъдат построени лунни бази, след което астронавти да се отправят към Марс. Специална комисия на НАСА провежда проучване и стига до извода, че за тази цел са нужни трилиони долари. Конгресът губи интерес, но с идването на Клинтън на Власт и разпадането на СССР, поне космическата станция оцелява – руснаците са поканени да участват в проекта, за да не изтичат технологии и кадри към тоталитарни държави като Иран и Северна Корея. Така Международната космическа станция се превръща в символа на световния мир – без надежда да служи като отправъчен център за нови мисии към Луната и Марс. Катастрофата на совалката “Колумбия” през 2003 г. води до сериозна ревизия на пилотираната космонавтика на САЩ и до осъзнаване, че ако изобщо има необходимост астронавти да летят в космоса, те трябва да правят нещо смислено, а не само да кръжат около Земята. По времето на Буш-Младши отново се заговаря за завръщане на Луната и е даден ход на програмата “Съзвездие”, която трябва да поеме щафетата след пенсионирането на совалките и да доведе до ново кацане на човек на Луната през 2018 година. Уви, времето отново не е подходящо – програмата гълта колосални средства, а когато Обама идва на власт през 2008 г., той прави цялостна ревизия и я прекратява. Луната отново се отдалечава от нас… Но след 2010 година се случва поредица от щастливи събития. След като совалката бива окончателно пенсионирана, това води до две последствия: първо, НАСА е освободена от отговорността да поддържа совалковата програма, и съответно агенцията отново има финансови ресурси, с които да разполага. Второ, в отсъствието на совалкова програма, съществува риск инженерите от авиокосмическите предприятия да останат без работа. Ето защо конгресмени (в това число Бил Нелсън, който днес е администратор на НАСА) започват да проектират нова голяма ракета (което е уникално – не инженери, а политици проектират ракета и казват как тя трябва да се построи!). Ракетата става известна като “Спейс Лонч Систъм”, но дълго време НАСА не знае какво да прави с нея, защото администрацията на Обама не иска нови лунни мисии. Но за “Спейс Лонч Систъм” единствената близкосрочна цел е Луната. Най-накрая по времето на Тръмп е одобрена официално програма за завръщане на Луната, която добива името “Артемис”. Този път са взети сериозни мерки, за да не могат последващите политици да я прекратят. Първо, програмата бива обвързана със сериозен международен ангажимент – оттук идва съглашението “Артемис”, което и България е подписала, проектът за станция “Гейтуей” и широкото участие на чуждестранни астронавти. Второ, програмата бива обвързана с частния сектор. НАСА трябва да се завърне на Луната – но не както е било преди, еднократна програма и след това-край, а да се създаде икономическа сфера, която да доведе до трайно усвояване на цислунарното пространство. През 2018 г. е приета програмата CLPS за подпомагането на частници като Интуитив Машинс, фирмата, която днес най-после постигна лунно кацане. Но кацането на новата мисия “Одисей”, макар и успешно, бе трудно, като в последните часове преди спускането се наложи спешно да се изпратят софтуерни кръпки, които да пренастроят бордовия компютър да използва работещ компонент на НАСА, вместо неработещ комерсиален такъв. Защо е толкова трудно за частниците да стигнат до Луната, дори на фона на технологичния напредък след 60-те години? Всъщност, както пише Лорън Гъш за Блумбърг, иронията се състои в това, че корпорациите през 21-ви век нямат никакъв опит с лунните мисии. Да, изминали са 50 години, откакто хората са проектирали апарати, предназначени да кацат на Луната, но днес модерните фирми започват практически от нулата. “Ние казваме, че сме били там преди, но самите компании не са били там преди”, оповестява Филип Мецгер, планетарен учен от Университета в Централна Флорида. “Тепърва новата технология бива понастоящем изпипвана и съзрява”. Допълнителна трудност се корени в това, че НАСА иска да посети и нови региони. Някога мисиите “Аполо” са кацали край екватора. Модерни орбитални мисии откриха, че интересните места на Луната са край полюсите, защото там кратерите са дълбоки, вечно затъмнени и до тях никога не достига слънчева светлина. Това означава, че вероятно са богати на вода, кислород и ресурси, от които могат да се извличат и горива. Но кацането на полюсите е по-трудно. “Отиваме на места, на които никога не сме били”, съобщава Ади Дов, също професор от Университета в Централна Флорида. “Иначе е все едно да кажем, че сме изучили цялата Африка или цялата Антарктида, ако реално сме били само по крайбрежито на тези континенти”. Истината е, че първоначалното намерение на Интуитив Машинс бе днешното кацане да бъде край екватора, но НАСА помоли то да е на полюса. Това усложни задачата, макар и фирмата да се справи. Да, днес западният свят се завръща на Луната след 50-годишно прекъсване. Струва ни се, че е минало много време от епохата на “Аполо” – и то си е така. Но по-добре късно, отколкото никога. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/23/why-it-takes-51-years-usa-return-moon/

УСПЕХ: Частната американска мисия Одисей кацна на Луната! На кадъра: екипите на НАСА и Интуитив Машинс празнуват първото американско кацане на Луната след 52-годишно прекъсване. Photo credit : NASA TV 23 февруари 2024 г. 01:45 ч. Светослав Александров. За пръв път след пауза, която продължи точно 51 години, един месец и 26 дни, космическа мисия на САЩ извърши меко кацане на Луната! Това се случи тази нощ в 01:24 ч. българско време, след като комерсиалният апарат “Одисей” се спусна в кратера Малаперт А, който е част от лунния полярен регион. В интерес на истината ние не знаем какво е цялостното състояние на “Одисей”, тъй като радиосигналът е нестабилен и съществува възможност апаратът да се е преобърнал или най-малкото антената да не е позиционирана добре спрямо Земята. Но е факт, че “Одисей” комуникира (потвърдено и от радиолюбителите в Бохум), което е сигурен показател за меко кацане. На снимката: Астронавтът Юджийн Сърнан козирува пред американското знаме след кацането на “Аполо 17” – последното успешно прилуняване на САЩ преди днешното. Photo credit : NASA За последен път преди днешния ден американска мисия кацна на Луната на 11 декември 1972 година, когато лунният модул на “Аполо 17” с астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит се спусна в региона Тавър Литроу. На 14-ти декември, преди да си тръгне от естествения ни спътник, Сърнан направи следното изявление: “Тръгваме си както дойдохме, и с Божията воля ние ще се завърнем, с мир и надежда за цялото човечество”. Сърнан, разбира се, е наясно, че след “Аполо 17” скъпоструващата лунна програма на НАСА неизбежно ще бъде прекратена… но вероятно нито той, нито мнозина други предполагат за времето си, че ще мине повече от половин век до следващото американско кацане на естествения ни спътник! Засега то е безпилотно, но през 2026 г. очакваме завръщането и на хора на лунната повърхност. За разлика от 60-те и 70-те години на миналия век, днес се завръщаме по различен начин на Луната. НАСА не строи космическите кораби, а вместо това е делегирала тази задача на частни компании. Така че агенцията просто плаща за превоз. Но именно този превоз днес спаси кацането. Часове преди началото на маневрите за спускане Интуитив Машинс установи, че технологията за дистанционно измерване на разстояния посредством лазерна светлина LiDAR, която е разработена от фирмата, не работи! За огромно щастие обаче се оказа, че НАСА е качила свой собствен прибор за дистанционно измерване, чиято първоначална задача бе само да събира данни с цел вализиране на работоспособноста му. Трябваше спешно да бъде изпратена софтуерна кръпка, която да позволи на компютъра на “Одисей” да използва основно прибора на НАСА, а не този на Интуитив Машинс. Така че през следващите дни безспорно ще има дискусии за бъдещето на комерсиалната лунна програма на САЩ, подпомагана от НАСА в рамките на глобалната инициатива за завръщане на Луната “Артемис”. И дали агенцията не трябва да се намеси по-сериозно при планирането на новите мисии. Но днес е време за празнуване. Частна компания кацна на Луната – и това със сигурност ще заглуши гласовете на тези критици, които настояваха, че комерсиалният сектор не е готов да поеме лунните превози. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/23/odysseus-lands-on-moon/

Частната мисия Одисей изпрати първите снимки на Луната от окололунна орбита Снимка, получена от борда на “Одисей” след вчерашното пристигане в орбита около Луната. Photo credit : Intuitive Machines 22 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Частната мисия “Одисей”, създадена от американската фирма Интуитив Машинс, изпрати първите снимки на Луната след вчерашното ѝ пристигане в ниска окололунна орбита. Снимка на кратера Белкович, заснета от Terrain Relative Navigation camera. Photo credit : Intuitive Machines Към настоящия момент “Одисей” продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда работят изрядно. Най-големият тест пред мисията обаче тепърва предстои – кацането на Луната, което трябва да е факт малко след полунощ на 23-ти февруари. Към днешна дата не е имало нито една частна компания, която да постигне това. През 2019 г. израелският апарат на стартъпа СпейсАйел “Берешийт” се разби след грешна команда, която доведе до повреда на двигател. Миналата година мисията “Хакуто-Р” на японския стартъп Айспейс не успя да постигне меко кацане. Лунното кацане не е тривиална задача. Когато компютърът на лунния модул “Ийгъл” на мисията “Аполо 11” го насочва към опасен каменист терен, астронавтът Нийл Армстронг поема управлението в ръчен режим и успява да постигне меко кацане на ръба от изразходването на цялото гориво. Днес, когато говорим най-вече за роботизирани мисии (първото пилотирано кацане след програмата “Аполо” е насрочено за 2026 г. от “Артемис 3”), се разчита единствено на бордовия софтуер – и много често той оплесква нещата. Класически сценарий за провал, който се е случвал нееднократно в историята, е бордовият компютър на спускаемия апарат да бъде заблуден (поради грешка в изчисленията или измерванията), че се намира близо до повърхността или е кацнал на нея, след което двигателите или изразходват горивото си, или се самоизключват. По този класически сценарии се провалиха марсианската мисия на НАСА “Марс Полър Лендър” през 1999 г., европейската марсианска мисия “Скиапарели” през 2016 г. и гореспоменатата лунна мисия “Хакуто-Р” през 2023 година. В случая с “Одисей” има и още един фактор – разчита се на двигател на течен метан и кислород, какъвто никога досега не е бил използван в междупланетната космонавтика. Интуитив Машинс разчита, че това е предимство – двигателят почва да работи на пълна тяга, но с изразходването на горивото тягата може да се редуцира. Така двигателят работи постоянно. Много от класическите хидразинови двигатели не го могат – те трябва да бъдат изключени, след което се рестартират и винаги има шанс рестартирането да не сработи. Това е още една точка на провал, която Интуитив Машинс се надява да е премахната. Двигателят на “Одисей” тестван щателно, както в наземни условия, така и в космоса през дните след изстрелването на 15-ти февруари. Но истинският тест е идната нощ. Историята не е на страната на частните компании, а и не само на тях – повечето от дебютните опити на държавни агенции също са завършвали с провал. “Одисей” ще започне своето снижаване в 23:17 ч. българско време тази вечер, като кацането ще се случи в 00:30 ч. време. Остава ни само да чакаме. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/22/odysseus-sends-first-photos-lunar-orbit/

УСПЕХ: Космическата мисия на Варда се завърна на Земята! На снимката: капсулата на Варда след нейното кацане в пустинята на щата Юта. Photo credit : Varda Space Industries 22 февруари 2024 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Снощи съоснованата от българина Делян Аспарухов фирма Варда влезе в историята като едва третата американска космическа компания, върнала успешно космически кораб на Земята след орбитален полет, след СпейсЕкс (с корабите “Драгън”) и Боинг (с кораба “Старлайнър”)! Спускаемата капсула извърши меко кацане в района на пустинята на щата Юта, а в нея се намира лекарство ритонавир, произведено в космоса. “Отне ни 1 128 дни, но го направихме. Ще го направим отново и отново. Ще установим първата индустриална галактическа империя”, коментира Аспарухов в социалната мрежа X. С коментара “отне ни 1 128 дни” Аспарухов със сигурност има предвид главоболията с регулатора. Корабът трябваше да се върне още миналото лято, но Федералната авиационна администрация дълго време не издаваше разрешително. До голяма степен проблемът бе свързан с малкия персонал на ФАА, който не може да обслужва все по-големия наплив от заявки на частни компании в Щатите. “Няма начин да бъдат свършени нещата с текущия брой персонал на ФАА. Цялата индустрия усеща това болно място”, коментира Аспарухов през изминалата есен. Напомням на читателите, че Варда е първата частна космическа компания, която се фокусира върху производствени процеси в орбита. “Това не е нещо толкова секси като туризма, когато става въпрос за комерсиализацията на космоса”, съобщава Уил Брюи, другият съосновател на Варда и изпълнителен директор. “Но това, на което залагаме във Варда, е следващата голяма индустрия, която ще бъде комерсиализирана”. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/22/varda-capsule-returns-to-earth/

Частната лунна мисия Одисей изпълни всички маневри преди пристигането около Луната Снимка на Луната, заснета от широкоъгълната камера на “Одисей” при разстояние от естествения ни спътник 100 000 километра. Photo credit : Intuitive Machines 21 февруари 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Частната американска мисия “Одисей” изпълни всички необходими маневри преди предстоящото пристигане днес в орбита около Луната. При това метановият двигател беше запален толкова прецизно по време на втората маневра, че вече няма необходимост да бъде провеждана трета маневра. Двигателят работеше в продължение на 8 секунди при тази втора маневра. Интуитив Машинс потвърждава, че всички системи на борда на “Одисей” са в изправност. През следващите часове екипът ще продължи на анализира постъпилите данни преди навлизането в окололунна орбита. От фирмата не са обявили кога точно ще е пристигането в тази орбита и то няма да бъде излъчвано на живо. Вече за кацането подробно излъчване в реално време ще има в петък, малко след полунощ, на сайта на Интуитив Машинс. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/21/odyssey-completes-all-tcm/

СпейсЕкс отбеляза 300 успешни полета на ракетата Фалкън 9! Снимка от днешното изстрелване – СпейсЕкс 21 февруари 2024 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Основната работна ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” вече има 300 успеха зад себе си! Това се случи снощи, в 22:11 ч., когато в орбита беше изведен индонезийският комуникационен спътник Merah Putih 2. Изстрелването бе проведено от космодрума Кейп Канаверал във Флорида. Освен това фирмата на Илон Мъск отбеляза общо 275-тото си успешно кацане на първа степен, като до този момент са налице и 201 непрекъснати успехи при приземяванията. За нуждите на снощната мисия бе използвана рециклирана степен, за която полетът бе 17-ти. Вчерашното изстрелване бе 16-то за СпейсЕкс през 2024 г., като до края на календарната година трябва да бъдат реализирани общо 144 старта. Тук говорим само за полети на ракети от серията “Фалкън”, а не за “Старшип” – напомням, че “Старшип” се развива отделно и самостоятелно, като очакваме третия полет в най-скоро време. Преди няколко дни СпейсЕкс на два пъти се опита да осъществи цялостно “мокро” изпитание на “Старшип”, но и двата пъти бе прекратено преждевременно, което наложи разглобяване на ракетата. Тъй че сега предстои диагностика… и чакаме. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/21/spacex-300-launch-successes/

Интуитив Машинс обяви очаквания ден и час за кацането на Луната Кадър от борда на “Одисей”, заснет по време на работата на двигателя му. Photo credit : Intuitive Machines 20 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Интуитив Машинс обяви кога се очаква спускаемият апарат “Одисей” да кацне на Луната. Според последната публикация на сайта на фирмата, кацането трябва да е факт на 23 февруари (в петък), малко след полунощ, в 00:49 ч. българско време. Междувременно “Одисей” продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда функционират изправно. Екипът анализира данните от 21-секундното пълномащабно изпитание на метановия двигател, проведено на 16-ти февруари, и стигна до извода, че то е успяло да доведе до промяна в скоростта на спускаемия апарат с 21 m/s. Всичко е протекло според очакванията. На 18-ти февруари “Одисей” запали двигателя си успешно за втори път. Предстои още едно запалване, преди навлизането в орбита около Луната – което се очаква да е факт утре, на 21-ви февруари. А пък вчера НАСА и комерсиалните партньори на мисията, които са си платили за превоза до Луната, изпълниха всички задачи на научните си прибори, планирани по времето на пътешествието към естествения ни спътник. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/20/intuitive-machines-landing-moon/

Частната мисия Одисей се готви за влизане в орбита около Луната Снимка на Земята, получена от борда на “Одисей” на 16-ти февруари. Photo credit : Intuitive Machines 19 февруари 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес се навършват 5 дни, откакто ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изведе на път към Луната мисията на Интуитив Машинс “Одисей”. Ръководството на полета потвърждава, че “Одисей” продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда работят нормално. Сега целият фокус пред екипа е да изпълни планираните маневри за корекция на траекторията, които са нужни за навлизането на апарата в окололунна орбита. Пристигането в орбита около Луната остава насрочено за 21 февруари, а кацането – за 22 февруари. Точният час на кацане ще бъде оповестен утре. Планирано е и излъчване на живо на сайта на Интуитив Машинс (линк). Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/19/odysssey-loi-preview/

Космическият кораб на Варда започна маневрите преди завръщането си на Земята! Космическият кораб на Варда е готов за завръщане. Photo credit : Varda Space Industries 19 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на съоснованата от българина Делян Аспарухов американска космическа компания Варда започна да изпълнява маневрите, които ще кулминират със завръщането му на Земята на 21-ви февруари. Корабът е построен от американската фирма Рокет Лаб за нуждите на Варда и е базиран на степените “Фотон”. Тази нощ двигателят “Кюри” се запали успешно с цел планирано снижаване на перигея. Утре, на 20-ти февруари, ще бъде осъществено второто запалване с цел планирано повдигане на апогея. И накрая, на 21-ви февруари, последното запалване ще въведе кораба в земната атмосфера, след което той ще кацне в пустинята на щата Юта. Напомням на читателите, че космическият кораб бе изстрелян още през юни миналата година. На борда му се намира първото произведено в орбита лекарство ритонавир. То се използва традиционно за лечение на ХИВ/СПИН, но напоследък е включено като съставка на Паксловид за лечение на Ковид-19. Варда е първата частна космическа компания, която се фокусира върху производствени процеси в орбита. “Това не е нещо толкова секси като туризма, когато става въпрос за комерсиализацията на космоса”, съобщава Уил Брюи, другият съосновател на Варда и изпълнителен директор. “Но това, на което залагаме във Варда, е следващата голяма индустрия, която ще бъде комерсиализирана”. “Няма да видите Варда да се занимава с нищо друго освен с фармацевтични продукти през следващите минимум шест, седем години”, сподели Аспарухов малко преди миналогодишното изстрелване. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/19/varda-maneuvers-to-return-begin/