SAlexandrov

Половин век след Аполо 11: има ли бъдеще за пилотираната космонавтика? На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 30 юни 2019 г. 20:30 ч. Светослав Александров. През месец юли ще отбележим точно половин век, откакто астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин от мисия "Аполо 11" извършват първото пилотирано кацане на повърхността на Луната. Днес, 50 години по-късно, мнозина се питат: какво стана с космическите мечти на човечеството? Защо програма "Аполо" не бе последвана от нови експедиции отвъд околоземна орбита? Не би ли следвало с напредъка на технологиите да има напредък и в пилотираната космонавтика? За съжаление изглежда, че колкото и парадоксално да звучи, пилотираната космонавтика се е превърнала в жертва именно на технологичния прогрес. С развитието на роботизираната космонавтика днес като че ли намираме все по-малко причини да изпращаме хора в космоса. В тази статия ще разгледам постигнатото след епохата на "Аполо" и перспективите пред бъдещото развитие на пилотираните космически полети. С успешното си стъпване на Луната Армстронг и Олдрин изпълняват политическата заръка по изпращане на човек до естествения ни спътник до края на 60-те години на 20-ти век. А след това президентът на САЩ Ричард Никсън прекратява лунната програма - ход, който му носи вечна ненавист от страна на космическите ентусиасти. Никсън завинаги ще носи званието "убиец на Аполо". Но в интерес на истината инициативата по изпращането на човек на Луната е толкова скъпа, че ако предишният президент и неин баща Джон Кенеди не е бил убит, вероятно той самият е щял да я прекрати. По време на среща през 1962-ра година между Кенеди и тогавашния администратор на НАСА "Джеймс Уеб", президентът категорично заявява: "Искам да съм ясен. В противен случай (т.е. ако САЩ не бе в състояние на надпревара със СССР) никога нямаше да дадем тези пари, аз просто не се интересувам особено от космоса". Но политиците винаги се избират от съответния електорат и не може да стоварим вината само върху техните глави. Социологически проучвания, проведени през 60-те години, ясно показват, че хората масово не са подкрепяли наливането на държавни пари в програмата "Аполо". Никсън просто изпълнява народната воля. Аварията с "Аполо 13", при която на косъм е спасен тричленният екипаж, дори кара Никсън да желае да прекрати подготовката за полетите на "Аполо 16" и "Аполо 17", тъй като той се страхува, че евентуална нова авария около датата на тогавашните президентски избори ще допринесе до това да не бъде избран за втори мандат. Ходът е неуспешен - директорът на финансовия отдел на САЩ Каспар Уайнбърг се противопоставя на своя президент. Така "Аполо 16" и "Аполо 17" все пак са проведени. Но "Аполо 18", "Аполо 19" и "Аполо 20" никога не политат, независимо че част от хардуера за тяхната реализация е вече произведен. Вместо тях последната ракета "Сатурн 5" се използва за извеждането на орбиталната станция "Скайлаб". И така, през 70-те години космонавтиката на САЩ се фокусира върху околоземната орбита и станцията "Скайлаб". Съветските инженери, които никога не успяват да пратят човек на Луната поради авариите на ракетата "Н1", също развиват програмата си само в най-ниската орбита около Земята със своите станции от серията "Салют". После през 80-те години американците въвеждат в експлоатация космическата совалка, докато СССР започва строежа на орбиталната станция "Мир". Тези два проекта определят и фокуса на пилотираната космонавтика през 90-те години. Совалките извеждат в орбита повече хора от всеки друг кораб и това е рекорд, който надали ще бъде счупен в обозримо бъдеще. Благодарение на обновяванията на телескопа "Хъбъл" американските астронавти добиват незаменими познания по строителни и ремонтни дейности в открития космос. Руснаците провеждат няколко дългосрочни експедиции, от които абсолютен рекорд е тази на космонавта Валери Поляков - той прекарва цели 437 дни и 18 часа в орбита. С разпадането на СССР и краха на руската икономика се случва немислимото от епохата на космическата надпревара - за пръв път САЩ и Русия си стискат ръцете (ама истински, не като по време на символичния полет на "Аполо-Союз" през 70-те години). Американците преобразуват проекта за създаването на орбитална станция "Фрийдъм" в Международна космическа станция, на която руснаците са поканени да участват - макар и съвсем не по благородни подбуди. Американските политици се страхуват, че с разпадането на СССР ще настъпи изтичане на технологии и кадри към тоталитарни държави в Азия. Безспорно Международната космическа станция е най-амбициозният и най-скъп проект, реализиран в историята на космонавтиката след приключването на програмата "Аполо". Благодарение на нея от 2000-та година насам до ден днешен в космоса има постоянно човешко присъствие - и това присъствие не бе преустановено нито след катастрофата на совалката "Колумбия", нито след множеството аварии на руски ракети, включително тази на пилотирания кораб "Союз МС-10". Но на фона на огромните усилия и средства, които се влагат в МКС, какви са реалните ползи от станцията? Ако напишете в търсачката (Google, Duckduckgo) "top scientific discoveries on the ISS", резултатите, които биха излезли, не са особено вълнуващи. През 2007-ма година теоретичният физик и Нобелов лауреат по физика Стивън Уайнбърг описа Международната космическа станция с думите "пуйка в орбита". "Никаква важна наука не е произлязла от нея", каза Уайнбърг. "Бих могъл даже да кажа, че изобщо никаква наука не е произлязла от нея. Даже бих продължил и ще заявя, че цялата пилотирана космическа програма, която е толкова невъобразимо скъпа, не е довела до нищо съществено с научна стойност". Уайнбърг е физик. Аз обаче съм биолог и моята гледна точка е малко по-различна. Международната космическа станция е лаборатория, в която се провеждат множество експерименти. Някои от тях са интересни - включително тези, демонстриращи как някои организми оцеляват в открития космос в продължение на месеци, даже години. Или пък експеримента с еднояйчните близнаци Скот и Марк Кели, при който Скот престоя година в космоса, а Марк остана на Земята като контрола. Бяха направени някои любопитни открития - например теломерите на хромозомите в белите кръвни клетки на Скот Кели са станали по-дълги в сравнение с тези на брат му. Тези резултати са безспорно интересни за един биолог като мен, но са, тъй да се каже, nerdy, или, речено на български - вълнуват по-скоро тесните специалисти. Разбира се, ако трябва да сме коректни, голяма част от резултатите, получени в различните лаборатории на Земята, дори и да са важни, са скучни за широката общественост. А МКС е една лаборатория. Дори и за специалистите известна част от лабораторните дейности са досадни - като поддръжката и миенето на стъклария. Все пак съм склонен да си мисля, че голяма част от биологичните експерименти на МКС биха могли да се проведат и по по-лесен начин - чрез прости орбитални станции и дори посредством биоспътници от типа на "Фотон" и "Бион". Постиженията на МКС обаче сериозно контрастират с тези, които са придобити посредством роботизираната програма на човечеството. Безпилотни междупланетни станции са посетили всяка една планета в Слънчевата система, кръстосали са пространството между Меркурий и Плутон. При това те правят открития, които сериозно вълнуват голяма част от обществото. На Марс вали сняг. На Титан има езера от въглеводороди. На Енцелад има гейзери и са намерени органични вещества. Ами снимките от космическите телескопи? Новооткритите екзопланети? Съвременните роботизирани кацания на Луната, Марс и астероидите редовно биват отразявани в централните новини. Подобно нещо рядко се случва с пилотираната космонавтика. Сериозно медийно внимание получават само авариите на ракети и космически кораби, скандалите (като например прекратената женска космическа разходка, която бе планирана по-рано през годината), както и ако тоалетната на станцията се повреди. Откакто се помня, МКС страда от лош пиар. Като администратор на КОСМОС БГ, който е най-големият сайт за космонавтика в България, аз ясно виждам разликата - новините за пилотирани полети рядко надхвърлят няколкостотин прочита, докато публикациите за откритията от междупланетните роботизирани мисии редовно натрупват хиляди импресии. Като изключим МКС, корабите "Союз" и прекратената програма на космическата совалка, в началото на новото хилядолетие имаше признаци, че суборбиталният туризъм ще зададе тъй нужния тласък на пилотираната космонавтика. На 21-ви юни 2004 г. за пръв път частен пилотиран космически кораб "СпейсШипУан" с пилот Майк Мелвил надхвърли условната 100-километрова височинна граница за начало на космическото пространство. Надеждите бяха, че през следващите няколко години космическият туризъм ще стане ежедневие. Нищо подобно не се случи. Отне десетилетие и половина, преди новият кораб "СпейсШипТу" да премине условната 80-километрова граница за началото на космическото пространство, използвана в САЩ - това се случи през декември 2018-та година и за пръв път след пенсионирането на совалките американска компания проведе пилотиран космически полет. Блу Ориджин, компанията на Джеф Безос, също планира да изпрати човек в космоса до края на тази година. Но това са единствените действащи фирми. Десетки други компании, които бяха основани в края на 90-те или скоро след 2000-та година, и които работиха по суборбитални космически кораби, фалираха. Малко от тях оцеляха - и то след като се преориентираха към други дейности, най-вече ориентирани около работа с малки спътници. Последната жертва през последните една-две години бе XCOR, компания, в сградите на която се конструираше космоплан на име "Линкс". Крахът на XCOR и сродните компании показа, че създаването на суборбитален космически кораб (който е много по-прост от един орбитален кораб) въобще не е толкова тривиална задача, колкото мнозина са склонни да си мислят. Даже частната компания Уърлд Вю даде на заден ход. Това е фирма, която работи с големи стратосферни балони и която обещаваше да създаде пилотираната капсула "Вояджър" за полети на височина от около 30 километра - близо една трета от пътя до космоса и много повече от височината, постигана от пътническите самолети. Близо 99% от масата на земната атмосфера се намира на височина до 30 километра, така че ако човек надхвърли тази граница, това е почти космически полет. Макар че концепцията на "Вояджър" е все още описана на уебсайта на компанията, днес представителите на Уърлд Вю мълчат по въпроса за пилотирани космически полети. Вместо това фирмата се е фокусирала върху безпилотни апарати, наречени "Стратолит". Космическият експерт Джеф Фауст пише, че пилотираните космически полети "вече не представляват критичен етап от развитието на комерсиалната космическа индустрия. В известен смисъл общата визия отпреди 15 години, за обширно бъдеще на частната космическа индустрия, която не зависи от правителството, вече се е сбъднала. Просто тя, поне засега, не включва полети на хора". Днес действително има такова бурно развитие на космонавтиката, каквото бе немислимо само допреди няколко години. Но основната област, върху която е фокусирана индустрията, е свързана със създаването на микроспътници и ракети за тяхното извеждане. Малките сателити стават все по-евтини и достъпни. Благодарение на инициативата AmbaSat, публикувана на сайта за групово финансиране Kickstarter, вероятно ще съм един от първите българи, които ще притежават личен спътник. Много ентусиасти се вълнуват от перспективата да изпратят нещо свое в космоса. И това е възможност, налична сега. Не я чакаме да дойде някога, в далечното бъдеще, без да се знае точно кога. Относно развитието на науката, често изтъкван аргумент в полза на пилотираните мисии е, че цялата работа, която съвременният марсоход "Кюриосити" е вършил в продължение на дълги години, може да бъде изпълнена от човек само за няколко дни. И докато това е вярно, също така е истина, че човеците не се променят. Роботите обаче ще продължат да се развиват. Това, което днес "Кюриосити" не е в състояние да върши, следващата роботизирана мисия до сатурновата луна Титан ще може. Дронът "Драгънфлай" няма да пъпли по повърхността със скорост от няколко сантиметра в минута, а ще лети в продължение на стотици километри и ще изследва множество обекти. Изобщо има ли перспективи да продължаваме да изпращаме хора в космоса и какви са те? Трудно е да предвидим бъдещето. В интернет ще прочетете множество прогнози - ще видите оптимистични сценарии, при които свръхтежката ракета "Старшип" на Илон Мъск ще влезе в експлоатация и човечеството ще колонизира цялата Слънчева система. Ще прочетете и по-песимистични виждания, според които пилотираните кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър" може и да успеят, но те ще се използват основно от правителствените агенции или от милиардери, които могат да си позволят почивка в орбита. Ще попаднете и на най-песимистични пророчества, според които пилотираната космонавтика бавно и постепенно ще отмре в своето безсмислие. Най-оптимистичните прогнози, за съжаление, рядко се случват. Но ако нещо може да ни успокои, то е, че най-песимистичните също се сбъдват много рядко. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2843-2019-does-human-spaceflight-have-a-future

Успех: частната американска ракета Електрон изведе в космоса 7 спътника 29 юни 2019 г. 08:40 ч. Тази сутрин в 07:30 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия, Нова Зеландия, излетя ракетата "Електрон" на американската компания Рокет Лаб. В орбита бяха изведени общо седем спътника. Най-големият от тези спътници е Global-3 на Black Sky, който ще заснема Земята от космоса. Два спътника Prometheus за нуждите на USSOCOM (US Special Operations Command), един CubeSat сателит на име ACRUX-1, два комуникационни спътника SpaceBEE също бяха позиционирани в техните точни орбитални позиции. Последният, седми спътник, не е оповестен публично. Днешният полет бе трети за Рокет Лаб през 2019-та година и общо седми за ракетата "Електрон". Не всички мисии ще бъдат провеждани от територията на Нова Зеландия - Рокет Лаб строи втора стартова площадка във Вирджиния, САЩ. Тази площадка ще е готова до края на годината. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното изстрелване. Photo credit: Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2842-2019-29-june-rocket-lab-launch

Пилотираният космически кораб Старлайнър на Боинг премина успешно през последното си изпитание на пригодност на спускаемите си системи! На снимката: техници инспектират капсулата на космическия кораб "Старлайнър" след успешното парашутно изпитание. Photo credit : Boeing Space 28 юни 2019 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Американската компания Боинг съобщи, че пилотираният космически кораб "Старлайнър" е преминал успешно през последното си изпитание за пригодност на спускаемите системи. Така космическият кораб се е доказал като достатъчно безопасен докато се спуска и каца към Земята. По време на този окончателен тест екипът умишлено е симулирал две едновременни парашутни повреди. Резултатът от изпитанието е показал, че "Старлайнър" се държи точно според очакванията. Поредните успехи на Боинг са важен признак, че компанията е на път да изстреля за пръв път "Старлайнър" към Международната космическа станция през това лято. Дебютният полет в роботизиран режим засега е планиран да бъде проведен през септември. Ако той е успешен, той ще бъде последван и от пилотирана експедиция, която може да е факт още в края на ноември. Напомням на читателите, че Боинг и СпейсЕкс са двете компании, на които НАСА се е доверила за превоз на астронавти към Международната космическа станция след приключването на програмата "Космическа совалка". И двете фирми преминаха през много сериозни трудности и отлагания. СпейсЕкс изстреля за пръв път кораба "Крю Драгън" през март тази година. Полетът бе напълно успешен, но след последващи наземни тестове на вече върнатата капсула тя бе обгърната от пламъци и бе унищожена. Това слага прът в плановете на компанията на Мъск да изпрати човек в орбита и сега първият полет на "Крю Драгън" с хора на борда е планиран за периода между ноември 2019-та и май 2020-та. Боинг преживя кошмарно лято на 2018-та година, след като по време на комплексно изпитание на двигателните системи настъпи нежелан горивен теч. Това отложи дебюта на "Старлайнър", който бе планиран за края на миналото лято. Но докато "СпейсЕкс" се сблъска с ядове скоро след тазгодишния мартенски полет на "Крю Драгън", сега Боинг наваксва и бележи сериозни успехи. По-рано през май компанията отново изпита двигателните системи и този път всичко мина успешно. Освен това Боинг се справя много добре с парашутните изпитания. СпейсЕкс среща трудности и в тази област. Даже през април компанията на Мъск е провела тест, завършил с не особено благоприятни резултати. Сега Боинг докладва успехи при всички парашутни изпитания и със сигурност вече в средите на СпейсЕкс усещат как от старата корпорация им дишат във врата. Става все по-напечено. Коя ли ще е първата компания, която ще изпрати човек до орбита и обратно? Развръзката ще стане ясно скоро. Но която и да е, за бъдещето на космонавтиката ние имаме нужда както Боинг, така и СпейсЕкс да пожънат успехи. За повече информация относно последните изпитания: Боинг http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2841-2019-boeing-final-qualification-test

Американската мисия ЛРО отново засне китайския луноход Юту 2 28 юни 2019 г. 16:10 ч. Камерата LROC на американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" успя да заснеме отново китайския луноход "Юту 2". Показаната по-долу снимка бе получена на 3-ти юни 2019 г. Това е петото изображение на "Юту 2", направено от "Лунар Риконисънс Орбитър" след кацането на "Чанг'e 4" през януари тази година. Изглежда, че от момента на кацането до началото на юни луноходът е пропътувал общо 186 метра (разстояние, установено чрез измерването на дължината на следите от колелетата). През последните два месеца "Юту 2" се придвижва с по-бавни темпове от преди - може би луноходът е намерил интересни находки. Източник: NASA's LROC mission website Луноходът "Юту 2" (отбелязан с хоризонтална стрелка) се намира на около 130 километра западно от спускаемия апарат "Чанг'e 4" (отбелязан с вертикална стрелка). Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2840-2019-june-lro-photographs-chang-e-4

НАСА ще изстреля изследователски дрон към Титан през 2026 година Дронът "Драгънфлай", който ще изучава сатурновата луна Титан. Image credit : JHUAPL 28 юни 2019 г. 15:15 ч. Светослав Александров. След изключително амбициозната и успешна мисия "Касини", която изучаваше Сатурн и неговите луни в периода между 2004 и 2017 година, НАСА ще се завърне отново в този регион. Мощният роботизиран апарат "Драгънфлай" ще бъде изстрелян през 2026 година и ще пристигне на сатурновата луна Титан през 2034 година. Новата мисия представлява дрон - или по-точно квадкоптер. Мисията е избрана в рамките на програмата на НАСА "Ню Фронтиърс". Това е среднобюджетната космическа програма - т.е. намира се между програмата за големи експедиции "Флагшип", които обикновено струват повече $1 милиард (като марсохода "Кюриосити" и "Касини"), и нискобюджетната програма "Дискавъри" за проекти докъм $300-400 милиона (като съвременната марсианска мисия "ИнСайт"). Мисиите на "Ню Фронтиърс" като правило са по-скъпи от тези на "Дискавъри", но са по-евтини от "Флагшип" - т.е. цената им лежи в порядъка между $500 милиона и $1 милиард. Типични проекти на "Ню Фронтиърс" включват съвременната мисия до Юпитер "Джуно", настоящата възвръщаема експезиция до астероида Бену "Озирис-Рекс" и успешния проект за полет до и отвъд Плутон "Ню Хърайзънс". Очакванията са "Драгънфлай" да кацне в района на Шангри Ла - това е същото място, където европейската мисия "Хюйгенс" се спусна през 2005 година. След кацането "Драгънфлай" ще започне своята почти тригодишна научна мисия, макар че теоретично е възможно дронът да работи поне осем години, тъй като ще е захранван от плутониев източник. По време на един полет "Драгънфлай" ще може да покрива разстояние до осем километра, като през това време ще снима района и ще изследва проби от скалите и почвата на Титан. Очаква се до приключването на основната мисия "Драгънфлай" да е прелетял общо 175 километра. Защо Титан? Тази сатурнова луна притежава атмосфера, чиято основна съставка е азот, подобно на земната атмосфера. Практически атмосферата на Титан много наподобява тази на Земята в най-ранните етапи от нейното развитие. Освен това също както на Земята има кръговрат на водата, така и на Титан има кръговрат, но от течни въглеводороди. Там има реки и езера от метан, като от тяхната повърхност метанът се изпарява, образуват се облаци, след което вали дъжд от метан. По-сложни въглеводороди могат да падат на титановата повърхност под формата на сняг. Ето защо Титан е изключително вълнуващ за изучаване обект от Слънчевата система, макар че за съжаление се намира твърде далече от нас. Ще отнеме цели осем години на "Драгънфлай" да го достигне. Хубавото е, че НАСА се готви за такава амбициозна експедиция още от днес - това се очертава да е един от най-интересните космически проекти на 30-те години. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2839-2019-nasa-to-send-drone-titan

УСПЕХ: Космическата ракета Фолкън Хеви изведе спътника Prox-1 с платноходката Лайтсейл 2! 25 юни 2019 г. 11:00 ч. СпейсЕкс потвърди, че спътникът "Prox-1", във вътрешността на който е разположена платноходката на Планетното общество "Лайтсейл 2", бе успешно освободен в космоса. Поредно браво на Илон Мъск и пореден успех за днешния полет на "Фолкън Хеви"! Напомням на читателите, че "Лайтсейл 2" е наследник на "Лайтсейл 1" - предишната платноходка, изстреляна с помощта на космическата ракета "Атлас 5" през 2015 г. от Кейп Канаверал във Флорида. Целта на мисията бе да се тестват технологиите по разгръщането на платното. Всичко мина успешно и платното бе разпънато, но по думите на представителите на Планетното общество са били констатирани множество малки проблеми. Всички те са били коригирани преди днешния полет на новата платноходка. Сега, когато "Лайтсейл 2" вече лети, очакваме мисията да демонстрира промяна на параметрите на околоземната орбита само посредством метода на слънчевото плаване. Общата площ на платното е цели 32 квадратни метра. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. Напомням също така, че свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с 24 спътника на борда излетя в космоса днес, на 25-ти юни в 09:00 ч. българско време. Илюстрация на космическия апарат "Лайтсейл 2". Image credit : The Planetary Society http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2838-2019-spacex-prox-1-lightsail-deployed

Браво, СпейсЕкс! Компанията за пръв път прибра обтекател след полет на ракета! 25 юни 2019 г. 10:50 ч. Днес СпейсЕкс проведе още една важна стъпка напред към пълната възвръщаемост на ракетите! За пръв път бе прибран обтекател след полет - това стана с помощта на специална мрежа, разположена на океански кораб с име "Мистър Трий". Илон Мъск се опитва да прибере обтекател от година и половина насам. През това време бяха проведени множество тестове, мрежата бе променяна четири пъти и бяха отчетени пет провала. И сега - най-накрая успех. Наистина голямо БРАВО за СпейсЕкс! Напомням на читателите, че свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с 24 спътника на борда излетя в космоса днес, на 25-ти юни в 09:00 ч. българско време. Снимка от успешно върнатия обтекател върху мрежа, разположена на кораб в океана. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2837-2019-first-fairing-recovered

Свръхтежката ракета Фолкън Хеви излетя на своята най-сложна мисия, успешно изведе първите спътници в космоса! Снимка от днешното изстрелване на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви". Photo credit : NASA 25 юни 2019 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:30 ч. българско време от историческия комплекс LC-39 на космическия център Кенеди, САЩ, откъдето в миналото са излитали историческите ракети "Сатурн 5" с корабите "Аполо" до Луната, отново излетя свръхтежка ракета! Това е построената от СпейсЕкс "Фолкън Хеви", а днешната мисия е най-сложната за частната компания до този момент. Изстрелването ще продължи повече от три часа и половина. На борда се намират 24 космически апарата с общо тегло от 3 700 килограма. На пръв поглед изглежда, че за ракета от типа на "Фолкън Хеви" с възможност да извежда над 50 тона полезен товар в орбита, това е прахосничество. Но първоначалното впечатление лъже. Спътниците ще бъдат изведени в три различни орбити и това ще изстиска максимално възможностите на ракетата. За пореден път СпейсЕкс успя да извърши тандемно кацане на двата странични ускорителя върху специална площадка за кацане. За съжаление обаче продължава т.нар. "проклятие на централния ускорител" - той не успя да улучи плаващата платформа в океана. Това е третият опит на компанията за връщане на ускорител. При дебютния полет в началото на 2018-та той не успя да кацне. По време на втората мисия през април тази година той кацна успешно, но бурните морски ветрове го преобърнаха. Третият път не се увенча с желания резултат, но нека да напомня, че това са вторични цели. Успеваемостта на "Фолкън Хеви" се изчислява по броя спътници, които ще вмъкне в правилните им орбити. Към 10:15 ч. българско време, когато отразявам тази публикация, освобождаването на осем от 24-те спътника е завършило с успех. Прочетете подробна статия за полезния товар на борда на "Фолкън Хеви" на този линк http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2836-2019-falcon-heavy-blasts-off

Успех: пилотираният космически кораб Союз-МС-11 с трима души на борда се завърна на Земята! На снимката: наземният екип помага на астронавтката Ан МакКлейн да излезе от спускаемия отсек на кораба "Союз МС-11". Photo credits : NASA/Bill Ingalls 25 юни 2019 г. 08:49 ч. Светослав Александров. Трима души се върнаха успешно на Земята след като техният космически кораб "Союз МС-11" кацна на територията на Казахстан. Космонавтът на Роскосмос Олег Кононенко, астронавтът на Канада Давид Сен-Жак и астронавтката на НАСА Ан МакКлейн прекараха повече от шест месеца на борда на Международната космическа станция. Тримата ще бъдат обстойно прегледани от лекари, след което МакКлейн и Сен Жак ще отлетят към Хюстън, САЩ, а Кононенко - към Звездното градче в Русия. За Олег Кононенко това бе четвърти полет в околоземна орбита. Понастоящем той се явява рекордьор по общо прекарано време на МКС - 737 дни. По време на тази последна експедиция той проведе две "космически разходки". За Сен-Жак и МакКлейн това бе първа космическа експедиция. МакКлейн е подполковник във войските на САЩ и по време на този неин космически дебют тя успя да проведе две излизания в открития космос с обща продължителност 13 часа и 9 минути. Сен-Жак е астрофизик, инженер и лекар. Той излезе веднъж в открития космос, като неговата "космическа разходка" продължи около седем часа. Следващите жители на МКС ще бъдат изстреляни на 20-ти юли с кораба "Союз МС-13". Това са Ендрю Морган (НАСА), Лука Пармитано (ЕКА) и Александър Скворцов (Роскосмос). За повече информация: Роскосмос, НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2835-2019-soyuz-ms-11-returns-to-earth

Екипът на американската марсианска мисия ИнСайт диагностицира аномалията на немската пробивна машина 24 юни 2019 г. 18:20 ч. В началото на месец юни НАСА оповести нова стратегия, чрез която специалистите се опитват да възстановят работоспособността на немската пробивна машина, доставена на марсианската повърхност от американската мисия "ИнСайт". Напомням на читателите, че машината трябваше да пробие отвор с дълбочина около 5 метра в марсианския грунт, който да позволи изучаването на вътрешния строеж на Марс. За съжаление през февруари екипът удари на камък. При това съвсем не метафорично, а буквално. Бургията е достигнала до 30-сантиметрова дълбочина и не ще да мръдне ни сантиметър повече. Затова ръководството на мисията реши да използва роботизираната ръка на "ИнСайт", за да повдигне опорната структура на машината. Така могат да се заснемат снимки на самата бургия. На снимката, показана по-долу, се забелязва, че повдигането е било успешно и ясно се вижда къде е бургията. В зависимост от това как ще протече диагностиката по-нататък, екипът може да използва роботизираната ръка, за да помогне на бургията да се премести и да заобиколи неочакваното препятствие. Ще продължаваме да следим с интерес развитието на мисията! Тази снимка бе заснета и получена днес, на 24-ти юни, от камерите на американската мисия "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2834-2019-24-june-insight-mole-update

Пилотираният космически кораб Союз МС-11 ще приключи своята мисия Снимка от изстрелването на "Союз МС-11" през декември 2018-та: Роскосмос/ЦК Южный/ЦЭНКИ 24 юни 2019 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Трима души ще се приберат на Земята утре. Това са астронавтката на НАСА Ан МакКлейн, канадският астронавт Давид Сен-Жак и руският космонавт Олег Кононенко. Техният космически кораб "Союз МС-11" ще се разкачи от Международната космическа станция утре, на 25-ти юни в 05:25 ч. българско време и ще кацне на територията на Казахстан в 08:49 ч. българско време. На МКС ще останат да работят космонавтът Алексей Овчинин, който след тръгването на Кононенко поема командването на орбиталния комплекс, и неговите колеги от НАСА Ник Хейг и Кристина Кук. На 20-ти юли ще излети следващият пилотиран космически кораб "Союз МС-13" с космонавта Александър Скворцов (Роскосмос) и астронавтите Лука Пармитано (ЕКА) и Ендрю Морган (НАСА). С това екипажът на станцията ще стане отново шестчленен. Напомням на читателите, че американската астронавтка Кристина Кук няма да се прибира скоро от орбита. Тя ще остане на МКС чак до февруари 2020-та година. Това дава възможност САЩ да има свое присъствие в космоса дори и отчитайки забавянията в разработката на новите частни космически кораби. Първият кораб от серията "Крю Драгън" на СпейсЕкс вече летя в безпилотен режим през март, а сега през септември очакваме дебюта и на "Старлайнър" на Боинг. Двата кораба ще излетят за пръв път с хора на борда в края на 2019-та или началото на 2020-та година, след което ще бъдат сертифицирани за редовни превози на астронавти. За повече информация: НАСА, Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2833-2019-soyuz-ms-11-set-to-return

Случаят с метана на Марс доказва защо големите космически конспирации са невъзможни 24 юни 2019 г. 17:20 ч. Откритието на съществено количество метан в атмосферата на Марс, за което писах вчера, е изключително вълнуващо. Най-малкото защото това представлява косвено доказателство в подкрепа на хипотезата, че под повърхността на Червената планета може да има живи организми. Но дори и да се докаже по-късно, че не става въпрос за живот, другата алтернатива би била геологична активност. При всички положения Марс не е застинал, мъртъв свят, а е много по-динамичен, отколкото си мислихме преди. За мен изумително обаче беше начинът, по който новината се разпространи сред обществеността. В нормални условия научният процес протича по следния начин: учените събират данни, след което ги описват и ги анализират и накрая ги подготвят за публикация в научно списание. От интерес за учените е да изчакат и да не обявяват резултатите си преди да излязат на хартия, за да не се възползват други, конкурентни изследователи. Но когато става въпрос за значимо откритие, което вълнува всички, практически е невъзможно да запазиш тайна. Не е изминала и една седмица, откакто марсоходът "Кюриосити" е засякъл увеличението на атмосферния метан. Това се е случило в сряда. В четвъртък данните били изпратени към Земята по радиото. В петък някой от научния екип вече се е разприказвал и в събота информацията бе изтекла по медиите. В неделя целият свят вече знаеше. И това не се случва за пръв път. Спомням си през 2008-ма година, когато автоматичната станция "Феникс" кацна в полярните области на Марс и откри перхлорати. Новината отново се разпространи мълниеносно. В този ред на мисли не разбирам хората, които твърдят, че НАСА участва в мащабни заговори и конспирации. Четем в жълтите медии, че в НАСА криели за живота на Марс? Как би било възможно - всяко откритие, които може да се окаже в подкрепа на наличието на живи организми, веднага се разпространява - както стана с метана? Още повече не мога да разбера привържениците на т.нар. "лунна конспирация". По програма "Аполо" са работили над 400 000 души. Как може изобщо някой да си помисли, че всичките тези души в продължение на половин век пазят една тайна? Трудно е двама души да опазят нещо в тайна. Какво остава за хиляди! Новината за марсианския метан се разпространи за по-малко от три дни. Екипът на марсианската мисия "Кюриосити" е много по-малък от този на "Аполо". Колко време си мислите, че една грандиозна фалшификация би могла да остане в тайна, понеже по корабите "Аполо" са работили 400 000 специалиста? Ето затова космическите конспирации никога не биха могли да се вземат насериозно от сериозните хора. Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2832-2019-why-big-conspiracies-are-impossible

Повредена батерия отложи изстрелването и на американската ракета Атлас 5 23 юни 2019 г. 18:15 ч. Днес аерокосмическият гигант Юнайтед лонч алайънс (ULA) оповести, че по време на последните етапи от подготовката на ракета "Атлас 5" за полет бе установена повреда на батерия. Налага се подмяна на въпросната батерия и поради това изстрелването няма да е възможно през следващата седмица, както първоначално бе планирано. Сега "Атлас 5" ще излети най-рано на 9-ти юли. Ако всичко мине наред, в орбита трябва да бъде изведен комуникационният спътник AEHF-5 за нуждите на военновъздушните сили на САЩ. Спътникът ще осигурява сигурна връзка между американските лидери и военните сили, разгърнати на мисии. Това ще е 80-тото изстрелване на "Атлас 5" и последният полет на ракетата преди решаващия старт на новия кораб за пилотирани нужди "Старлайнър", който засега е планиран в края на лятото (през септември). Снимка от изстрелване на ракета "Атлас 5". Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2831-2019-atlas-v-battery-delay

Живот на Марс? Марсоходът Кюриосити откри голямо количество метан тази седмица! Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 23 юни 2019 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Това е въпрос, който вълнува учените от десетилетия. Възможно е изследователите да са открили едно от най-силните доказателства до този момент в подкрепата на хипотезата, че под повърхността на Марс има живи организми. Според информация, разпространена от Ню Йорк Таймс, тази седмица съвременният марсоход на НАСА "Кюриосити" е открил неочаквано големи количества метан в атмосферата на Марс. Това се е случило в сряда, като данните са пристигнали на Земята в четвъртък. В петък учените са били изключително развълнувани и са прекратили изпълнението на предварително начертаните планове за уикенда, за да се фокусират върху по-нататъшните измервания относно метана. Ако откритието се потвърди, това ще е голяма новина. Метанът (CH4) представлява органична молекула, често срещаща се в земната атмосфера. На Земята повече от 90% от количеството метан се образува от живи организми. В случай че на Марс има живот, възможно е да става въпрос за микроорганизми. На Земята такива има например в региона на Уитуотърсранд, Южна Африка, на 2-3 километра под земната повърхност. Изследователите теоретизират, че подобни микроорганизми живеят, или са живели, под замръзналата марсианска почва (източник: ЕКА). Но метанът, дори и да е вълнуващо доказателство за живот на Марс, все пак представлява само косвено доказателство. Защото той може да се е получил не само по биологичен път, но има и геологични механизми за неговото образуване. Може, например, да се е получил при окислението на желязото - на Земята такива процеси протичат в горещите извори или в активните вулкани. Съществува вариант също така под повърхността на Марс да има "джобове" от метан, образуван още в древни времена по биологичен или небиологичен път и чак сега той да се освобождава в атмосферата. Тепърва очакваме допълнителните измервания от марсохода "Кюриосити", резултатите от които ще пристигнат най-рано в понеделник. Освен това в орбита около Марс работи най-новата изследователска мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", създадена от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия. На борда й има чувствителни прибори, които би следвало да са в състояние да потвърдят или отхвърлят наличието на метан в атмосферата на Червената планета. Но вероятно категоричен отговор на въпроса дали на Марс наистина има живот или не ще получим чак след известно време, когато се убедим, че на Марс наистина има микроби. До момента, в който живите организми не бъдат открити и не бъдат изследвани директно от наземните инструменти, ще разчитаме само на косвени доказателства. А те все още не са достатъчни. Тук бих искал да напомня думите на сръбския изследовател Милан Чиркович, който твърди, че откритието на извънземен живот ще бъде поетапен процес, а не рязък момент на "еврика". Макар че училищното образование акцентира върху велики личности, събития и ключови моменти, това подвежда хората да мислят, че прогресът става на скокове. В реалността научните открития се изявяват бавно и поетапно, отколкото да има ясни и категорични откровения. Няма причина да очакваме, че изясняването на въпроса за извънземния живот ще протече по по-различен начин от стандартния научен процес. Редица изследвания ще бъдат направени, те ще бъдат обсъдени, хипотези ще бъдат формулирани, за да бъдат по-нататък потвърждавани или отхвърляни, за да се стигне в един момент до консенсус. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2830-2019-23-june-curiosity-methane-spike

Човешка грешка скапала акумулатора на телескопа Спектр-РГ. Сега ще лети най-рано на 12-ти юли! Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ 21 юни 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести официално, че изстрелването на ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" е прехвърлено за 12-ти юли. Това е поредното продължително отлагане за многострадалния космически телескоп, който не може да бъде построен и да излети още от 1993 година чак до ден днешен. До този развой на ситуацията се стигна след човешка грешка... или по-скоро немарливост. Това разказва редакцията на списанието "Московски комсомолец". Оказва се, че акумулаторната батерия на телескопа е била въведена в активен режим по-рано от очакваното. Съгласно плана тя е трябвало да бъде включена след изстрелването и по-точно чак след отделянето на "Спектр-РГ" от ускорителния блок "ДМ-03". Вместо това тя е била задействана вчера, на 20-ти юни. Това се случило заради некоректно свързана електросхема. Специалистите на РКК "Енергия" трябвало да активират акумулатора на ускорителния блок "ДМ-03" преди изстрелването, но поради грешката в електросхемата вместо това бил активиран акумулаторът на самия телескоп "Спектр-РГ". Това довело до пълното разреждане на акумулатора на научната мисия. Сега единственото, което специалистите могат да направят, е да върнат ракетата "Протон-М" обратно в хангара, да разкачат телескопа от блока "ДМ-03", да му презаредят батериите и (което е най-важно) да оправят електросхемата, за да не се получи пак този гаф. Да се надяваме, че повредите на борда на апарата не са критични и ще могат да бъдат отстранени в срок, за да може "Спектр-РГ" най-после да излети през юли месец. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2829-2019-spektr-rg-moved-to-july-12

Телескопът Спектр-РГ не можа да излети, защото му е паднал акумулаторът 21 юни 2019 г. 11:00 ч. По информация от РИА Новости, които се позовават на източници в ракетно-космическия отрасъл, причината за отлагането на изстрелването на ракетата "Протон-М" с телескопа "Спектр-РГ" е "паднал" акумулатор. Специалистите полагат усилия да заредят спешно батерията, за да може телескопът да бъде изстрелян на резервната дата - т.е. утре, на 22-ри юни. Но ако това не се случи, ракетата трябва да бъде премахната от стартовата площадка и върната в монтажно-изпитателния корпус. Това е единственият начин телескопът да бъде прегледан от специалистите и ремонтиран. Но в такъв случай изстрелването ще трябва да бъде пренасрочено за 12-ти юли. Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2828-2019-spektr-rg-battery-problem

Технически проблем отложи планираното за днес изстрелване на Спектр-РГ 21 юни 2019 г. 08:55 ч. Роскосмос оповести, че при подготовката на ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" е бил установен технически проблем, поради което излитането днес няма да е възможно. Поради това стартът ще бъде преместен на резервна дата. Роскосмос не съобщава какъв е видът на техническия проблем. ТАСС съобщава, че по информация от анонимен източник в ракетно-космическия отрасъл, за резервна дата се обсъжда 22-ри юни. Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2827-2019-spektr-rg-launch-delay

Успех: ракетата Ариана 5 изведе в космоса два комуникационни спътника 21 юни 2019 г. 07:30 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести, че днес в 00:43 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя европейската космическа ракета "Ариана 5". Мисията продължи 33 минути, а в орбита бяха успешно изведени два комуникационни спътника: "Т-16" и "Ютелсат-7С". "Т-16" ще предоставя услуги на територията на Хаваите, Аляска, Пуерто Рико и континенталната част на САЩ. "Ютелсат-7С" ще покрива Европа, Африка, Близкия изток и Турция. Очаква се двата спътника да работят поне 15 години. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ArianeSpace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2826-2019-21-june-ariane-5-launch-success

АмбаСат ви предлага собствен спътник за около стотина лева! Космическият спътник от типа "АмбаСат" е малък, но напълно функционален. Photo credit : AmbaSat 20 юни 2019 г. 19:55 ч. Светослав Александров. Намираме се в разгара на истинска революция в областта на космонавтиката! Преди няколко десетилетия, в зората на космическата надпревара, спътниците са се разработвали само от две свръхсили - САЩ и Русия, като това са били огромни и тежки машини и са стрували милиарди долари. Статуквото се запазва до 1999 година, когато двамата професори Джорди Пуиг-Суари от Калифорнийския политехнически университет и Боб Туигс от Станфордския университет предлагат стандарта CubeSat. При него базисната структура (1U) представлява куб с дължина на ръба 10 сантиметра (оттам идва и името) и всички спътникови компоненти могат да се поберат в него. Благодарение на достъпна технология, която е налична на пазара, за направата на такъв спътник вече не са нужни милиарди или дори милиони долари, а парите са от порядъка на хиляди. В статията "Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник" съм описал как за около $100 000 долара можете да си направите собствен CubeSat сателит, а за около още толкова - да го изстреляте. През изминалите няколко години се появиха и други стандарти. PocketQube е наполовина по-малък и съответно по-евтин на CubeSat (на такъв тип спътник ще бъде изведена моята книга "Аз, виртуалният астронавт" след няколко месеца). Частната компания Interorbital предлага стандарта TubeSat, като основната единица струва $8 000 долара. Това са цени, които са по-скоро постижими за фирми. Но те са все още твърде високи за обикновени ентусиасти, които искат да имат собствен спътник. През 2011 година Зак Манчестър, тогава студент в университета Корнел, публикува своята идея КикСат в платформата за групово финансиране Кикстартер. Манчестър създава стандарта "Спрайт" - миниатюрен спътник с размер колкото няколко пощенски марки, на който всички компоненти се побират само на една платка. Макар че е съвсем мъничък, сателитът притежава слънчеви батерии, радиопредавател, миниатюрен компютър, датчици, жироскоп. Цената, която е предложена, за да имате собствен спътник и да го изстреляте в космоса, е едва $300 долара. Благодарение на груповото финансиране средствата са събрани, но пътят до космоса е трънлив. През 2014 година близо 120 спътника "Спрайт" са качени в орбита, но установката за освобождаване на спътниците не сработва. Едва през 2019-та година, на 19-ти март, проектът е повторен и микроспътниците са пуснати в космическото пространство. АмбаСат е най-новият проект, който наследява КикСат. Неговият създател е Мартин Плат от Великобритания. Проектът също е публикуван на платформата за групово финансиране Кикстартер, а до 6-ти юли всеки от вас може да се включи и да участва. Сега възможността един обикновен ентусиаст да има свой собствен спътник е по-достъпна от когато и да е било в миналото. Причината, поради която създаването на спътник е все още непостижимо за голяма част от хората, е не само във високата цена. Спътниците традиционно имат нужда от наземна инфраструктура, като това включва и контролен център с радиоприемник и предавател. Ти не просто трябва да си купиш или сглобиш спътник, но и да си сигурен, че ще можеш да работиш с него. АмбаСат решава проблема по радикален начин. Микроспътниците са създадени да комуникират с мрежата The Things Network (TTN), която има приемници, разпръснати из цялото земно кълбо. Така когато си купите спътник, не е необходимо да купувате и наземна екипировка. Той ще може да се свърже с местната TTN антена, а вие ще разполагате със софтуерно приложение на вашия компютър, за да го управлявате през интернет. Цените варират в зависимост от това каква опция за спътника желаете да изберете, дали го искате на части или изцяло сглобен, както и това дали ще се възползвате от услуга за изстрелване. Най-евтиният вариант е £35, което се равнява на около 77 лева. Бюджетният вариант не включва изстрелване, а спътникът е годен само за наземна работа. Той е снабден с химически, а не със слънчеви батерии. Въпреки това вие ще можете да го сглобите, да го програмирате и да се свържете с TTN мрежата. Спътникът функционира също толкова добре в наземни условия, както ако беше предназначен за космическа работа. Следващата оферта е за £46, което се равнява на около 101 лева. Това е напълно функционален сателит, снабден със слънчеви батерии, който е годен за работа както в наземни условия, така и в космически. Спътникът може да бъде изстрелван с височинен балон в стратосферата, както и с ракета в околоземна орбита. Ако решите да се възползвате от услугата на АмбаСат за изстрелване, най-евтината оферта е за £214, което се равнява на около 471 лева. Така за малко под 500 лева резервирате слот за полет на борда на ракета. Тук обаче е редно да подчертая, че АмбаСат е избрал за партньор компанията Интерорбитал систъмс, която в продължение на дълги години създава ракети "Нептун". Нито една от тези ракети не е достигнала все още до космоса. Причината, поради която стартъпът се е спрял на Интерорбитал е, че това е най-евтината налична оферта. При всички положения проектът е интересен и си струва да бъде подкрепян, тъй като спомага за навлизането на космическите технологии сред обикновените ентусиасти. Непременно ще отразявам неговото развитие на страниците на КОСМОС БГ! За повече информация: страницата за групово финансиране на AmbaSat в Kickstarter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2825-2019-ambasat-kickstarter

Първият пилотиран кораб Крю Драгън ще излети в периода между ноември 2019-та и май 2020-та 20 юни 2019 г. 17:10 ч. Вече имаме ориентировъчна представа кога да очакваме изстрелването на първия американски кораб "Крю Драгън" с хора на борда. Според подадената заявка на СпейсЕкс към FCC (Федералната комисия по комуникациите) за разрешение за използване на определени радиочестоти, полетът ще бъде проведен най-рано на 1-ви ноември тази година, най-късно на 1-ви май 2020 година. Напомням на читателите, че дебютният полет на "Крю Драгън" в безпилотен режим бе проведен през март. Полетът беше много успешен - корабът се скачи с Международната космическа станция, след което благополучно се завърна на Земята посредством парашути. За съжаление по-късно, когато вече върнатата капсула бе подложена на наземни изпитания, тя бе обгърната от пламъци и бе унищожена. Аномалията доведе до някои отлагания в план-графика на СпейсЕкс. Междувременно конкурентната компания Боинг се готви за първия полет на кораба "Старлайнър". Безпилотният дебют ще е факт през това лято, през август или септември. А първият пилотиран полет е насрочен за ноември. Коя ще е първата компания, която ще изпрати човек до орбита? Развръзката ще е скоро! Космическият кораб "Крю Драгън" броени мигове преди да достигне океанската повърхност след полета му през март тази година. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2824-2019-crew-dragon-november

Свръхтежката ракета Фолкън Хеви ще излети този месец със слънчева платноходка на борда! Илюстрация на космическия апарат "Лайтсейл 2". Image credit : The Planetary Society 20 юни 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. През изминалата нощ СпейсЕкс проведе успешно огнево изпитание на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви", което проправя път към предстоящото изстрелване. Стартът е планиран най-рано за 25-ти юни в 06:30 ч. българско време. По думите на Илон Мъск това ще е най-трудната мисия за СпейсЕкс от началото на създаването на компанията. В космоса трябва да бъдат изведени общо 24 космически апарата в рамките на Програмата за космически изпитания на Военновъздушните сили на САЩ. Спътниците ще бъдат позиционирани в три различни орбити - първата е с параметри 300 на 860 километра, втората - 720 на 720 километра, третата - 6 000 на 12 000 километра. Орбиталните наклони са също различни - този на първата орбита е 28.5 градуса спрямо екватора, на втората - 24 градуса, на третата - 43 градуса. Всичко това изстисква възможностите на "Фолкън Хеви" на максимум. Космическите апарати са разнообразни - един от тях превозва атомен часовник за нуждите на НАСА, друг ще тества възможностите на новосъздадено "зелено" гориво, а трети представлява слънчева платноходка, създадена от Планетното общество. На тази невероятна снимка, показана от военновъздушните сили на САЩ, се виждат окомплектованите космически апарати под обтекателя на "Фолкън Хеви". Photo credit : U.S. Air Force "Лайтсейл 2" е наследник на "Лайтсейл 1" - предишната платноходка, изстреляна с помощта на космическата ракета "Атлас 5" през 2015 г. от Кейп Канаверал във Флорида. Целта на мисията бе да се тестват технологиите по разгръщането на платното. Всичко мина успешно и платното бе разпънато, но по думите на представителите на Планетното общество са били констатирани множество малки проблеми. Всички те са били коригирани преди тазгодишния старт на новата платноходка. Сега, когато "Лайтсейл 2" излети, очакваме мисията да демонстрира промяна на параметрите на околоземната орбита само посредством метода на слънчевото плаване. Общата площ на платното е цели 32 квадратни метра. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. Няколко думи и за останалите мисии. GPIM, или Green Propellant Infusion Mission, е ръководена от НАСА и тества възможностите на ново "зелено" гориво. Горивото се нарича AF-M315E и основната му съставка е хидроксил амониев нитрат. То е нискотоксично и при изгарянето се отделя само водна пара и въглероден диоксид. Счита се, че новото гориво може да замести хидразина, който е широко използван в съвременната космонавтика, но е силно отровен. Експериментът с атомния часовник е също много важен. Всяка междупланетна мисия на НАСА днес разчита на навигация, която се координира тук, на Земята. Причината - бордовите часовници, използвани на космическите апарати, не са никак точни. Даже часовниците на съвременните GPS спътници трябва да бъдат коригирани два пъти дневно. Но новият атомен часовник, разработен за $80 милиона, може да доведе до истинска революция в междупланетната космонавтика. Така мисиите, които летят до Марс, ще могат сами да пресмятат времето по-точно и да осъществяват своя собствена навигация без да се налага честа намеса от наземните ръководители. Няколко CubeSat-а ще полетят на "Фолкън Хеви", в това число E-TBEx, PSAT, TEPCE и 15 CubeSat-а, създадени от НАСА по програма ELaNa. Това е специална програма на американската космическа агенция, в рамките на която ученици могат да работят директно по създаването на спътникова технология. Така се повишава интересът към космическите изследвания сред най-младото поколение. Да пожелаем на СпейсЕкс успех в отговорното начинание по извеждането на всички тези мисии! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2823-2019-june-falcon-heavy-preview

На днешния ден преди 10 години НАСА се завърна в орбита около Луната! На тази снимка, заснета от съвременната мисия "Лунар Риконисънс Орбитър", се виждат останките от спускаемия апарат на пилотираната експедиция "Аполо 11". Photo credit : NASA 18 юни 2019 г. 18:15 ч. Светослав Александров. На 18 юни 2009 г. от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излита космическата ракета "Атлас 5". На борда е мощната роботизирана станция "Лунар Риконисънс Орбитър". На 23-ти юни станцията пристига успешно в орбита около Луната и започва своята мисия, която продължава до ден днешен. Ръководството на проекта изчислява, че на борда на "Лунар Риконисънс Орбитър" има гориво за още минимум шест години, което означава, че тя може да работи поне до 2025-та - когато очакваме на Луната отново да кацнат хора, както и първите комерсиални роботизирани спускаеми апарати. Заедно с "Лунар Риконисънс Орбитър", като вторичен полезен товар на ракетата "Атлас 5" излита и мисията "ЛКРОСС", която на 9-ти октомври 2009 г. провежда целенасочено разбиване в района на Южния лунен полюс. Анализът на изхвърления от "ЛКРОСС" материал доказва категорично, че на Луната има залежи от вода. На тази снимка, заснета от съвременната мисия "Лунар Риконисънс Орбитър", се виждат останките от спускаемия апарат на пилотираната експедиция "Аполо 12". Photo credit : NASA Благодарение на позицията си в своята ниска окололунна орбита, "Лунар Риконисънс Орбитър" заснема първите съвременни снимки на останките от всички шест спускаеми лунни модула от пилотираната програма "Аполо". На изображенията ясно се забелязват не само долните степени на лунните модули, но и следите, оставени от ботушите на астронавтите, както и сенките, хвърлени от знамената на пет спускаеми експедиции (знамето на "Аполо 11" не се вижда, защото то е било издухано от двигателя на горната степен на лунния модул). Видими са и луноходите от последните три мисии - "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17". На тази снимка, заснета от съвременната мисия "Лунар Риконисънс Орбитър", се виждат останките от спускаемия апарат на пилотираната експедиция "Аполо 15". Photo credit : NASA "Лунар Риконисънс Орбитър" успява да фотографира и следите от кацанията на съветските и китайските мисии, както и мястото на падане на израелския апарат "Берешийт" по-рано през тази година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2822-2019-10-years-lro

Честито! Рогозин засекрети информацията за състоянието на руските спътници! 18 юни 2019 г. 17:40 ч. По информация от РИА Новости, публикувана вчера, ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин е издал разпореждане, според което цялата информация за състоянието на руските орбитални спътници попада под категория "ДСП". Сиреч, "для служебного пользования", или на български - "за служебно ползване". Това означава, че вече данните за техническия характер на спътниците, в това число каква им е работоспособността, вече са със статус на служебна информация за ограничено разпространение. Анонимни източници от ракетно-космическия отрасъл споделят пред медиите, че разпореждането е еквивалентно на забрана за разпространяване на състоянието на спътниците чрез wi-fi, стационарни и мобилни телефони, факс или социални мрежи в интернет. Оттук нататък пресслужбите на предприятията-производители на сателити трябва да получат писмено разрешение от Роскосмос, за да имат правото да споделят дали даден спътник работи или е претърпял авария. Според Арс Тексника не е ясно какво може да е довело до тази крайна мярка, но може да има нещо общо с проблемите около руската навигационна система ГЛОНАСС, аналога на GPS. Говори се, че два спътника са се повредили през 2018-та година и така мрежата е сериозно застрашена от това да не може да доставя услуги на цялата територия на Русия. Лик на Рогозин зад волана на "Жигули" бе изпратен в близкокосмическото пространство в началото на юни от руския стартъп ToSky. Image credit : ToSky http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2821-2019-rogozin-satellites-dsp

Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 3: В търсене на най-добрия вариант. На илюстрацията: различни варианти за кацане на Луната. Най-вляво: директно отправяне към повърхността на Луната. В средата: Сближение, сглобяване на архитектурата в околоземна орбита и отправяне към Луната. Вдясно: Сближение, сглобяване на архитектурата в окололунна орбита и спускане към повърхността. Image credit : NASA По случай 50-годишнината от първото стъпване на човек на Луната, която ще отбележим през юли, продължавам с поредицата от статии за проекта "Аполо". Целта на поредицата е читателите на КОСМОС БГ да научат вълнуващи подробности относно най-великото постижение в историята на човешката цивилизация - покоряването на естествения ни спътник. Прочетете първата статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 1: Навигационният компютър Прочетете втората статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 2: Роботизираните предшественици Лунар Орбитър и Сървеър 17 юни 2019 г. 19:10 ч. Светослав Александров. Много хора имат опростена представа за лунната надпревара. Те смятат, че първо на 25-ти май 1961 година президентът Джон Кенеди отправя предизвикателството американски астронавт да стъпи на Луната до края на десетилетието, след което НАСА се мобилизира и в рамките на едва осем години проектът е изпълнен. В действителност в САЩ се работи по различни концепции за пилотирани лунни мисии още от 1958 година. Тези ранни проучвания целят да се определи кой е най-добрият начин да се изпрати човек на Луната. Възможностите са няколко, но накрая НАСА трябва да се спре само на една. В тази статия ще ви разкажа как НАСА прави своя избор. Този избор предопределя цялостното развитие на космонавтиката. За да победят в космическата надпревара и да изпратят хора на Луната преди руснаците, американците избират най-бързата стратегия, но за съжаление тя не е устойчива. Поради това след едва шест успешни кацания на Луната, пилотираните мисии до естествения ни спътник приключват до ден днешен. Когато в началото на 1961 година Джеймс Уеб поема управлението на НАСА, хората в агенцията масово подкрепят т.нар. директен полет до повърхността на Луната. Причината, поради която този план е предпочитан, е следната - по този начин се избягват сложни процедури като сближаване и скачване в космоса. Космическият кораб просто би излетял от Земята, би кацнал директно на Луната без да влиза в орбита около нея, след което би излетял от лунната повърхност и би се завърнал. Планът е прост и красив. Но ако се налага цялата архитектура да кацне на лунната повърхност заедно с възвръщаемата капсула, това неизменно би наложило космическият кораб да се снабди с много голямо количество гориво. Това означава, че ще е нужна и голяма-ракета носител, която в средите на НАСА е известна под названието "Нова". Директният полет е предпочитан не само в НАСА. Военновъздушните сили на САЩ работят по план за лунни мисии още през 1958 година. Планът носи названието "Лунекс" и той произлиза от проекта "Човек в космоса най-скоро", който е загубил от алтернативния проект "Мъркюри" за изпращането на първите американски астронавти в орбита. Така когато на 25-ти май 1961 година американският президент Кенеди предлага хора да стъпят на Луната до края на десетилетието, военновъздушните сили на САЩ искат да поемат инициативата. Счита се, че мисията може да бъде изпълнена до 1967 година за $7.5 милиарда долара, като се използва гигантска тристепенна ракета и директен космически кораб. Идеята за сближаване и скачване на космически кораби изглежда опасна и непрактична за някои инженери в НАСА. Но за други това е единственият начин да се избегне нуждата от строеж на гигантска свръхтежка ракета "Нова". Един от тези хора е Вернер фон Браун. Той е привърженик на концепцията още през 1958 година, когато предлага цялата архитектура за лунни експедиции да бъде сглобена в околоземна орбита. Фон Браун твърди, че разработката на "Нова" ще е огромно предизвикателство и това е аргумент, който звучи много смислено в края на 50-те и началото на 60-те години. По това време космонавтиката на СССР разполага с по-добри ракети. Вернер Фон Браун харесва идеята, защото сглобяването на архитектурата в околоземна орбита означава само едно: така ще може да се построи космическа станция. Вече на нея може да бъде сглобен лунен кораб от части, доставени от Земята. Когато корабът е готов, той ще се разкачи от станцията и ще се отправи към повърхността на Луната. Ранни концепции на космически ракети. Вляво - ракетата "Сатурн 1", в центъра - ракетата "Сатурн 5" (извела хора към Луната), вдясно - гиганската ракета "Нова", която щеше да е необходима, ако беше избран вариантът за директен полет до Луната. Image credit : NASA Разбира се, това не са единствените концепции, които се обмислят. Лабораторията за реактивно движение към НАСА разглежда вариант да се свържат множество машини на самата повърхност на Луната. Идеята е първо да кацне възвръщаемият апарат, чрез който астронавтите един ден ще се приберат на Земята. След това в близост до него да бъдат спуснати цистерни с гориво. Посредством автоматични устройства възвръщаемият апарат би бил зареден с горивото, след което предстои проверка на системите му от наземните ръководители. Чак тогава излита пилотираният кораб, който каца на Луната и след като астронавтите приключат работа, те се прехвърлят в заредения с гориво възвръщаем апарат и отлитат отново. Разглежда се и вариант астронавт да бъде изпратен на Луната без първоначална възможност за завръщане. Човекът би останал да живее там, като периодично към него се изпращат кораби с провизии. Това ще е докато НАСА работи по възвръщаем кораб, а тъй като работата ще отнеме няколко години, междувременно самотният астронавт би вършил полезна работа. Доколкото разполагаме с исторически сведения, ръководството на програмата "Аполо" никога не е приемало тази идея насериозно. Но на фона на всички варианти, които разгледахме по-горе, една идея бавно набира популярност. Първоначално тя изглежда абсурдно за много инженери. Това е идеята за сглобяване на архитектурата в окололунна орбита. Един отделен модул под формата на спускаем апарат би се отделил от кораба-майка, след което би извършил кацане на повърхността. След като астронавтите приключат своята работа, те биха се качили на модула, след което той ще отлети и ще се отправи за скачване с кораба-майка. След скачването корабът-майка ще напусне окололунна орбита и ще превози астронавтите обратно към Земята. През 1959 година вариантът за скачвания в окололунна орбита изглежда плашещ. Човек все още не е летял в космоса, а какво остава да се създадат кораби, които са в състояние да извършат стиковка около тяло, различно от Земята? И все пак планът има едно огромно предимство - ще се намали теглото на кораба, което би позволило да бъде изстрелян с по-малка ракета. Докъм 1960 година в средите на НАСА се разглеждат най-вече идеите за директен полет до Луната и варианти за строежа на станция в околоземна орбита, която евентуално да еволюира до лунни мисии. Появява се обаче един човек, който решава да се бори срещу статуквото и да принуди останалите да обмислят възможността за скачвания в окололунна орбита. Името му е Джон Хуболт от центъра Лангли и в последствие той ще се превърне във водещ привърженик на идеята да се използват множество модули за реализацията на пилотирана лунна експедиция. По време на проучване през същата тази 1960-та година Хуболт успява да представи убедителна аргументация, че скачването в окололунна орбита е най-добрият възможен вариант. През февруари 1961 година е проведена среща между ръководителите на центровете на НАСА, които сядат заедно, за да обсъдят различните стратегии. Чуват се множество мнения. Робърт Джилрут, тогава шеф на Центъра за пилотирани космически полети към НАСА, е привърженик на директния полет до Луната. Вернер фон Браун, ръководител на центъра Маршал, желае скачване в околоземна орбита, докато Хуболт призовава за скачване в окололунна орбита. По време на тази среща никой не успява да убеди другия в правотата си. Накрая на 19-ти май на Хуболт му писва и пише писмо от девет страници директно до Робърт Сийманс, тогавашен заместник-администратор на НАСА. В писмото си той се оплаква, че към идеята за лунно скачване не се подхожда с достатъчно сериозно внимание. Хуболт яростно критикува ръководството на НАСА, че не се обръща внимание на това колко е важно да се създаде технология за скачване в космоса и предупреждава, че заради забавянията в разработката на ракетите, скачването така или иначе ще е единственият вариант за агенцията в обозримо бъдеще. Най-накрая борбите на Хуболт водят до плод. В края на август през 1961 година по време на специален дискусионен панел се обсъжда за пръв път сериозно идеята за окололунно скачване. Основната критика, която инженерите отправят към окололунното скачване, е във връзка с безопасността. Ако астронавтите приключат мисията си на Луната и излетят, след което не успеят да се скачат с кораба-майка, те ще останат в окололунна орбита, обречени на гибел. За да може идеята изобщо да проработи, ще е нужен сериозен пробив в областта на навигационните и компютърните технологии (не забравяйте да прочетете статията на КОСМОС БГ по темата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 1: Навигационният компютър). В края на 1961 година Робърт Джилрут най-после признава достойнствата на окололунното скачване. Остава да бъде убеден Вернер фон Браун. След множество дискусии това най-после се случва през юни 1962 година, като изразената от фон Браун подкрепа е решаваща. Практически Маршал и Центъра за пилотирани космически полети започват да работят съвместно и това се превръща в главен фактор за консолидацията на НАСА. Оттук насетне агенцията започва да функционира като едно цяло в името на общата цел - изпращането на човек на Луната. Демонстрация на скачването на лунния модул с командния модул по време на пресконференцията на 11-ти юли 1962 година. Photo credit : NASA На 11 юли 1962 година Джеймс Уеб, администраторът на НАСА, изнася пред медиите пресконференция, на която официално той и неговите колеги оповестяват решението за профила на пилотираната лунна архитектура: "Ние проучихме различните формулировки за реализацията на възможно най-бързата и безопасна мисия. Също така обсъдихме способностите и различните варианти, за да осигурим повишаването на общата ни космическа мощ. Ние открихме, че ако добавим още един кораб към тези, които понастоящем са в процес на разработка, т.е. лунен екскурзионен кораб, ние ще притежаваме отличната възможност да изпълним тази мисия за най-кратък възможен срок, пестейки пари, като безопасността ще остане същата, каквато е и при останалите варианти". В рамките на програмата "Аполо" така нареченият "лунен екскурзионен кораб" ще добие известност под названието "лунен модул". "Идеята за скачване в окололунна орбита бе избрана, защото тя ни даваше най-голямата увереност за спечелване на надпреварата към Луната", пише д-р Памела Мак от университета Клемсън. "Някои дори смятат, че това бе единственият начин да се достигне Луната за разумна цена в рамките на разумен срок. От друга страна това не бе технологията с най-големия потенциал за бъдещи разработки и това до голяма степен спомогна на "Аполо" да се превърне в технологична задънена улица". Източници: Pamela E. Mack, NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2820-2019-how-usa-sent-ppl-moon-best-plan

Руската организация ToSky изпрати до ръба на космоса манекен на Рогозин, каращ Жигули 17 юни 2019 г. 08:00 ч. Преди една година американската фирма СпейсЕкс изстреля за пръв път своята свръхтежка ракета "Фолкън Хеви". В околослънчевото пространство, далеч отвъд орбитата на Марс, беше изпратен автомобил "Тесла" с манекен зад волана на име "Старман". Този месец сибирският стартъп ToSky, чието седалище е в Томск, Русия, отговори достойно на предизвикателството на Илон Мъск. С помощта на стратосферен балон до ръба на космоса бе изпратен усмихнатият лик на шефа на Роскомос Дмитрий Рогозин зад волана на съветската гордост "Жигули". Само преди около три месеца, на 22-ри март, РИА Новости оповести, че Рогозин е сравнил руските ракети "Союз 2" с автомобилите "Жигули", а тези от следващото поколение "Ангара" - с "Камаз". Като изключим очевидната закачка, полетът на ToSky бе напълно успешен. Организаторите съобщават, че са събрани ценни данни, които ще позволят създаването на летателни апарати за дългосрочни стратосферни мисии. Източник: Страницата на ToSky във Вконтакте Самият Рогозин зад волана на "Жигули" в близкокосмическото пространство. Image credit : ToSky http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2819-2019-rogozin-near-space