SAlexandrov

Психология и особености на лунната конспирация На снимката: астронавтът на НАСА Нийл Армстронг работи в близост до лунния модул "Ийгъл" по време на мисията "Аполо 11" през юли 1969 г. Photo credit : NASA 3 юли 2019 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Трябва да си призная, че космическите конспирации ме вълнуват изключително много - макар и не по начина, по който мнозина си мислят. Просто авторите на конспиративни теории обръщат внимание на множество детайли, които иначе биха ми убягнали. Разбира се, това не променя факта, че лично аз бих предпочел да живея в свят, в който лъжезнанието не се радваше на такава почит. Днес ще разгледаме една много интересна тема - за психологията на лунната конспирация, за нейните отличителни черти и как тя се вписва в съвременния свят, като ще си послужа с материал от Роджър Лейниъс. Лейниъс е работил в НАСА в периода между 1990 и 2002 г. като главен историк на агенцията. Вече съм писал за психологическите нагласи на плоскоземците, но поради широкото разпространение на конспиративните теории около програмата "Аполо" си мисля, че това си заслужава отделна статия. Какво кара някои хора да мислят, че човек никога не е стъпвал на Луната? Макар че призовах конспиративно мислещите читатели на КОСМОС БГ да престанат да спамят страниците на социалните мрежи (вижте "Време е да спрем да говорим за лунната конспирация"), нищо подобно не се случи. Макар че неверниците са малцинство (по данни от Тренд - 14% от българите), ако ги сметнем като бройка, ще разберем, че никак не са малко. Непрекъснато спамят в социалните мрежи и евангелизират останалите и колкото и да подчертавам, че не желая да им давам трибуна, ефектът е практически нулев. С невежеството човек трудно се бори, но не смятам да се отказвам. Но да се върнем на темата за психологията на лунната конспирация. Обществото, което се любува на конспиративни теории, като правило е разнородно. Част от хората, които не вярват в автентичността на "Аполо", са такива поради неграмотност или наивност. Срещал съм подобни лица и в България. Много често това са възрастни, които по стечение на обстоятелствата не са могли да получат качествено образование. Не е задължително да са с промити мозъци от тоталитарната пропаганда или да таят омраза към американското правителство. Лично аз познавам точно такъв човек - дясномислещ, с роднина, лежал в Белене, но когато се срещнем, редовно ми споменава, че не смята някой да е стъпвал на Луната. Роджър Лейниъс, бившият главен историк на НАСА, споделя, че собственият му дядо по бащина линия е бил подобен типаж. Когато Армстронг и Олдрин стъпили на Луната, 75-годишният фермер от Илиной на име Джефри Лейниъс не можел да повярва. Той е бил заклет демократ, защото по времето на Голямата депресия през 30-те години бил обеднял до степен да не е в състояние да изхранва семейството си. По думите на Джеф Лейниъс самият президент Рузвелт му е осигурил работа през този период. Въпреки че е подкрепял Демократичната партия в продължение на повече от 35 години и не е имал причина да се усъмни в положената от Кенеди програма, той така и не повярвал на това, което Демократите са му казвали за кацането на Луната. За Лейниъс-старши кацането на Луната е било преломно събитие до степен да не може да го осмисли. Фермерът не е бил привърженик на технологичния напредък и цял живот е орал нивата си с коне - по негово мнение тракторите били "временен каприз". Джеф Лейниъс починал през 1984-та година и до последния си дъх не повярвал, че Армстронг и Олдрин са били на Луната. Не всеки, който вярва в лунната конспирация, има опростено мислене и е наивен. Както Хауълд МакКърди казва: "За някои тръпката на космоса никак не може да се сравни с тръпката от конспирациите". Такива хора, които са маниаци на тема конспирации, развиват изключително сложни теории. Водещ сюжет от самото начало е, че в периода на Студената война американците не са могли да допуснат да загубят лунната надпревара и когато се оказало, че НАСА няма как да изпрати човек до Луната, агенцията се принудила да фалшифицира кацанията, за да може САЩ да съхранят престижа си. Огромният бюджет е бил използван, за да се затворят устите на тези, които могат да издадат тайната. Конспираторите вярват, че "Аполо" е бил идеален начин да се отклони общественото внимание от правителствените провали като въвличанието на САЩ във войната с Виетнам. Нека не забравяме, че конкретно в България основната част от конспиративните привърженици са такива, които мразят САЩ и западната култура. Те смятат, че понеже американците са гадна и експлоататорска нация, от тях не може да произлезе нищо добро. Отричайки "Аполо", тези американофоби атакуват западната цивилизация. На снимката: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин стои до експеримента за слънчев вятър по време на мисията "Аполо 11" през юли 1969 г. Photo credit : NASA Всяка конспиративна теория е базирана на някаква степен рационализация. Нека да видим в систематизиран порядък какви са "аргументите", които се привеждат в подкрепа на гледището, че човек не е стъпвал на Луната. Най-съществените "доказателства", които конспиративните привърженици ни предлагат, за да аргументират тезата си, са свързани с аномалии в снимките или (по-рядко) във филмовия материал. Това не бива да ни изненадва - съмнения относно документирането на историческите събития се изказват още от момента на изобретяването на фотоапарата в началото на 19-ти век, т.е. преди близо 200 години. Астронавтите са заснели хиляди снимки на Луната, но привържениците на конспиративната теория използват само около 25 за своите аргументи. Това са фотографии, на които не се забелязват звезди (феновете на конспирацията твърдят, че звездите трябва да са видими), снимки с неравни сенки, снимки на знамето, което изглежда да се вее (на Луната нали няма атмосфера?) и т.н. На всяко едно от тези обвинения могат да се предложат логични, разбираеми и убедителни обяснения. Неведнъж е споменавано, че знамето не се вее, а се поклаща - нещо повече, в отсъствието на атмосфера отсъстват и силите на триене и съпротивление с въздуха, така че знамето може да се клати известно време и след като е било оставено на пръта. Неведнъж е обяснявано, че заради времето на експозиция няма как да се видят звездите на снимките, защото камерата е настроена да снима ярките обекти на лунната повърхност, докато звездите са бледи обекти. Неведнъж съм коментирал, че сенките могат да са с различна дължина заради неравностите на лунния терен. За съжаление малцина са отрицателите на "Аполо", които биха приели тези обяснения. Те са решили предварително в какво да вярват. Навремето приятелката на един от съквартирантите ми в Студентски град сподели, че независимо от това, че съм обяснил аргументирано как стоят нещата, тя пак отказва да повярва, тъй като за нея американците са гадняри и толкоз. Следващото "доказателство", което ни се предлага, е във връзка с космическата радиация. Най-често се коментират поясите на Ван Алън и дали е възможно човек да премине през тях (онази учителка от вече-не-помня-кое-училище в София спореше пред камерите с тоя "аргумент"). Но докато в поясите на Ван Алън наистина има радиация и рискът за хората е бил реален, да се твърди, че е нямало начин човек да преживее тяхното прекосяване, е абсурдно и умишлено подвеждащо. Всички, които работят в сферата на пилотираната космонавтика от 60-те години до ден днешен, знаят много добре, че рисковете се оценяват на базата на два фактора: количеството радиация, което човек получава, и времето, за което се излага. Днес се знае, че всеки астронавт, летял до Луната, е получил обща радиационна доза от около 1 rem в хода на цялата си мисия. Човек не развива лъчева болест до момента в който не бъде облъчен с доза от 100-200 rem, а фаталните дози са от порядъка на 300 rem и нагоре. Трето, отрицателите на проекта "Аполо" ни убеждават, че технологията за кацането на Луната не е съществувала през 60-те години и не е имало начин да бъде създадена до края на това десетилетие. Нещо повече, днес, половин век по-късно, не разполагаме с технология да пратим отново човек до естествения ни спътник. Но подобни твърдения са изключително наивни и изказването им е проява на тотална тъпота. Например, според думите на филмовия режисьор и конспиративен привърженик Барт Сайбръл, двата компютъра на лунния и командния модул са притежавали сумарно 10.3% от цялата памет на една 1.4-мегабайтова дискета, съответно няма начин ако тогава е можело, сега да не може. Сайбръл и останалите като него обаче не отчитат факта, че хиляди хора са работили по програмата "Аполо", използвайки множество наземни компютри. Също така били впрегнати колективните умения на множество инженери, които ловко си служели с механични калкулатори и логаритмични линийки. Да се твърди, че човеците от миналото с по-слаби технологични възможности не са били способни да правят постижения, представлява гротескно подценяване на тяхната изобретателност. То е подобно на глупостите на Ерик фон Денкиен, който през 60-те години е твърдял, че пирамидите в Египет са били построени с извънземна технология, понеже нямало начин да бъдат създадени от древните египтяни само посредством мускулна сила и изобретателност. Със сигурност технологиите, необходими за лунното кацане, не са били налични в началото на космическата програма, но създаването им е било постижима цел. Далеч по-трудно е било да се подсигури, че технологичните умения ще бъдат правилно координирани и използвани целево. Благодарение на концепциите за програмен мениджмънт, конфигурационен контрол и системна интеграция, станало възможно човек да достигне Луната преди края на 60-те години. Междувременно НАСА преминала през множество трудности и някои сериозни провали, включително смъртта на тримата души от "Аполо 1" и катастрофата на "Аполо 13", при която екипажът бил спасен на косъм. Твърдението, че американците не са в състояние да се върнат на Луната днес, е вярно, но е безпочвено да се изказва - за да може човек да стъпи на Луната отново, е нужно да се използват модерни технологии, като внедряването им следва да се базира на познанията, които сме натрупали по време на първата пилотирана лунна програма. Отрицателите на лунното кацане също така се позовават на недостатъците на историческите сведения на НАСА. Например често пъти можете да прочетете в интернет становища, че техническите чертежи на корабите "Аполо" и ракетата "Сатурн 5" са били загубени, както и оригиналните видеозаписи от кацането на Луната. Предполага се, че загубата им се тълкува в подкрепа на твърдението, че понеже дадено нещо го няма, то никога не е съществувало. Това просто не е вярно. Чертежите на ракетата "Сатурн 5" съществуват и лесно могат да бъдат открити, но проблемът на повторното ѝ създаване не е в тях - той е в това да бъдат намерени фирми, които биха могли да произведат хардуер от 60-те години. Да добавим и факта, че стартовите площадки на космодрума отдавна са преобразувани за изстрелването на космическите совалки, а по-късно и за полетите на частните ракети на СпейсЕкс. Може да направим цялостен редизайн на ракетата според съвременния хардуер, както и да модифицираме отново стартовите площадки, но така ще се окаже, че е по-лесно да започнем от нулата и да създадем нова ракета. Същото се отнася и относно изгубените видеозаписи. Повечето хора остават с впечатлението, че НАСА е загубила магнетофонни ленти или видеокасети. Не става въпрос за това - снимките и видеозаписите съществуват, при това те са отдавна намножени. Липсва специфичен видеозапис във формата SSTV. Това е високоспециализирана лента, която може да бъде възпроизведена само със специален апарат с размер на два фризера. Това е апаратура на 40 години, която не е мобилна, не е имало серийно производство, а са били създадени само няколко бройки. Поради този факт лентите са били изтривани и презаписвани отново и отново при по-късни мисии. Дори и някой ден автентичното SSTV копие да бъде открито в някой склад, няма гаранция, че ще може да бъде повторно възпроизведено. Най-накрая, за да докажат, че човек никога не е бил на Луната, привържениците на конспиративните теории анализират щателно всяка дума, изречена от астронавтите. Това го правят отново и отново, само и само да ги уличат в лъжа. И когато не им се получава, започват да вадят селективно изречения от контекста и да ги съшиват по начин, по който им отърва. Армстронг категорично е отказвал да дава интервюта по темата за лунната конспирация. Неговият остроумен коментар "Не ме питайте никакви въпроси и аз няма да ви казвам никакви лъжи" се разнася наляво и надясно. Режисьорът Барт Сайбръл отишъл една стъпка по-далеч, като започнал да преследва астронавтите с Библия в ръка и да ги кара да се закълнат в нея. Някои астронавти са му се вързали, а други отказали да бъдат включени в играта. Сайбръл си намерил майстора в лицето на Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. След като режисьорът го нарекъл "страхливец, лъжец и крадец", Олдрин забил юмрук в лицето му. След всичко, което описах по-горе, става ясно, че аргументите на конспиративните привърженици са слаби. Как е възможно тогава човек да вярва в абсурдна теория като тази, че човек не е бил на Луната? Време е да се върнем обратно към историята и психологията според това, което историкът Роджър Лейниъс ни споделя. Историкът напомня, че хората, макар че често пъти да не го осъзнават, разделят времето на три области или сфери. Първата е сферата на личния опит. Тя е най-важната за нас поради разбираеми причини. Хората помнят не само тези събития, които самите те са преживели, но също така и случки, които са от огромно обществено значение. Практически всеки един американец може да си спомни къде е бил и какво е правил, когато е научил за атентатите на 11-ти септември 2001-ва. Същото е валидно и когато човек е преживявал друго драматично събитие подобно на кацането на Луната. Следва сферата от събития, които не са преживени лично от отделния човек, но които неговите близки все още помнят. Днес повечето от нас нямаме спомени от Втората световна война (с отделни изключения, тъй като някои ветерани са все още живи и са сред нас), но това е събитие, което ни е предадено посредством разказите на членовете на нашите семейства, приятели и ментори. Благодарение на това, че сме слушали истории как Втората световна война се е отразила на нашите предци, събитието има смисъл за нас до ден днешен. Следва третата сфера, която касае събития, които нито сме преживели, нито имаме пряка връзка с тях посредством нашите роднини и приятели. Това са епохи, които обсъждаме през призмата на историята - Френската революция, Кръстоносните походи и т.н. В тази област има множество тъмни петна и затова ролята на историците е да предадат достоверно изгубеното и забравено минало, както и да предадат неговите уроци към идните поколения. Методите, чрез които това се постига, са различни - ритуали, презентации, възстановки, музейни изложби и т.н. През този месец ще отбележим цял половин век от първото пилотирано кацане на Луната. Минало е много време, което означава, че "Аполо" започва да излиза от личната сфера на преживявания. Все по-малко хора си спомнят лично какво се е случило. Мнозина са се родили след 1972-ра година (когато каца последната мисия "Аполо 17"), за да имат спомени как човек е стъпил на естествения ни спътник. Човек трябва да е бил роден в началото на 60-те, за да има поне детски спомен от някоя пилотирана лунна експедиция. Честванията и ритуалите запазват събитието за поколенията, но ако дадени събития вече не се случват (т.е. няма нови пилотирани мисии до Луната), значимостта избледнява с течение на годините. Лейниъс смята, че проблемът се утежнява още повече от постмодернистичното течение, според което реалността не се приема за абсолютна. Философският тласък на модерното общество е обусловен от избледняването на границата между измислиците и фактологията, реализма и поезията, невъзстановимото минало и нашия спомен за него. Различни обществени групи имат различни представи за това що е истина. Какъв ще бъде смисълът от кацането на Луната с течение на времето? Възможно е дадена общност да постигне съгласие, че дадено нещо е истина, но може и да се обедини около схващането, че е лъжа. Ако се натрупа голямо съмнение за автентичността на даден исторически наратив, може ли той да бъде заличен от хода на историята? За съжаление това е нещо, което през вековете се е случвало непрекъснато - по-стари версии са били заменяни от по-късни такива. Конспиративните теории, че човек не е бил на Луната, заслужават само и единствено презрение, категоричен е Лейниъс. Но това е вярно и за множеството други теории, които са навлезли дълбоко в паметта на американската нация. Много хора вярват, че президентът Кенеди е бил убит вследствие на грандиозна конспирация. Данните от официалната комисия "Уорън" са били предъвквани, преглеждани и изопачавани. Може ли същото да се случи и с кацането на Луната? Явно е, че сме поели по този път. Това е процес на сливането между фантазията и реалността, а разделянето на двете ще е винаги истинско предизвикателство. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2850-2019-psychology-moon-hoax

Невероятно! Китайска мисия засне за пръв път изгрева на Земята от орбитата на Луната по време на слънчево затъмнение! 3 юли 2019 г. 08:00 ч. Вчера, на 2-ри юли, жителите на Южна Америка имаха невероятната възможност да преживеят пълно слънчево затъмнение. Оказва се, че китайският мини-спътник "Лонгчян 2", който през 2018-та година бе доставен в орбитата около Луната по време на изпълнението на първата част от китайската мисия до обратната страна "Чанг'e 4", е успял да заснеме затъмнението. Нещо повече - както се вижда на първата от показаните по-долу снимки, "Лонгчян 2" е успял да фотографира изгрева на Земята по време на затъмнението! Напомням на читателите на блога, че сигналът от "Лонгчян 2" не е кодиран и всеки човек с радиолюбителска техника може да насочи антените си към Луната и да свали снимки и данни. Показаните по-долу изображения са получени с помощта на апаратура, разположена в Холандия. Photo credit : Harbin Institute of Technology https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2849-2019-longjang-solar-eclipse

УСПЕХ: Платноходката Лайтсейл 2 бе освободена от спътника-носител Prox-1 и се свърза със Земята! 2 юли 2019 г. 17:13 ч. Днес Планетното общество ни информира, че платноходката "Лайтсейл 2" се е освободила успешно от спътника-носител "Prox-1", започнала е самостоятелен полет и е излъчила радиосигнал! Всичко това се случи само една седмица след благополучното изстрелване с американската свръхтежка ракета "Фолкън Хеви" на СпейсЕкс. По информация от Планетното общество "Лайтсейл 2" е осъществила първия радиоконтакт днес, на 2-ри юли в 11:34 ч. българско време. Сега вече ръководството е в готовност да започне същинската мисия. "Ние всички сме много щастливи, че след години на подготовка имаме работещ космически апарат", съобщава Брус Бетс, програмен мениджър на "Лайтсейл 2". През следващата седмица екипът ще проверява работоспособността на всички системи на платноходката. Ако тестовете са успешни, ще може да се пристъпи към освобождаването на гигантското платно с площ 32 квадратни метра. Точна дата за разгръщането му ще бъде оповестена по-късно. Илюстрация на космическия апарат "Лайтсейл 2". Image credit : The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2848-2019-lightsail-contacts-earth

Браво, НАСА! Космическият кораб Орион излетя и завърши успешно изпитанието на аварийните системи! На снимката: модифицираната ракета "Пийскийпър" изстреля днес кораба "Орион" на критично изпитание на системите му за аварийно спасяване. Photo credit : NASA TV 2 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Този месец, когато отбелязваме половин век от провеждането на първия пилотиран полет до Луната, НАСА доказа, че новосъздаденият космически кораб "Орион" за следващите лунни мисии е безопасен! Корабът беше изстрелян днес, на 2-ри юли 2019-та, в 14:00 ч. българско време с помощта на модифицирана ракета "Пийскийпър", построена от Нортроп Груман. "Орион" беше издигнат на височина от 10 километра, където бе подложен на голямо аеродинамично натоварване. Точно в този момент бяха запалени двигателите на спасителната кула. В рамките на части от секундата капсулата на "Орион" беше издърпана на безопасно разстояние от ракетата. По време на последните етапи от теста кулата преобърна кораба, докато достигна правилната си ориентация за приводняване в Атлантическия океан. Тъй като това е тестова версия на "Орион", капсулата не бе екипирана с парашути. Вместо това информацията от полета бе събрана на общо 12 записващи устройства, които бяха изхвърлени от кораба. Екипът ще прибере устройствата за по-нататъшен анализ. Напомням на читателите на блога, че космическият кораб "Орион" е създаден от Локхийд Мартин по заявка на НАСА за полети на човек отвъд околоземна орбита и до Луната. Преди днешния полет корабът бе летял само на две други мисии. На 6-ти май 2010-та година беше проведен тест на системата за аварийно спасяване, като кулата запали двигателите от стартова площадка и успешно издърпа "Орион" на височина 1.8 километра. Първият космически полет на "Орион" в безпилотен режим бе извършен на 14-ти декември 2014-та година, когато тежкотоварната ракета "Делта 4 Хеви" изпрати кораба на 5 800 километра от Земята. За пръв път след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век, космически кораб, проектиран за превоз на хора, достигна толкова далечно разстояние. И стигаме до днешния атмосферен полет, при който бе изпитана системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. И така, равносметката от 2010-та година досега е следната: три изпитателни полета, три успеха! Оттук насетне следват същинските експедиции. През 2020 година (макар че поради забавяния в разработката на ракетата-носител "Спейс Лонч Систъм" може полетът да се отложи за 2021-ва) очакваме изстрелването на "Орион" в роботизиран режим, като корабът трябва да облети Луната и да се завърне обратно на Земята по свободна траектория. През 2023-та година е планиран първият пилотиран полет на "Орион" с хора на борда. Това ще е първото посещение на хора до орбитата на Луната след приключването на програмата "Аполо". За допълнителна информация: Blog NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2847-2019-nasa-orion-flight-successful

Исторически преглед: Руската орбитална станция Мир Станцията "Мир", заснета от борда на совалката "Дискавъри" на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA Статията е написана от Светослав Александров през 2007 г., последно е редактирана на 2-ри юли 2019 г. Създаването на орбиталната станция "Мир" е едно от най-успешните космически начинания през изминалия век и е сред върховите постижения на космонавтиката на СССР. "Мир" е първата постоянно обитаема космическа станция. Тя е и първата станция от т.нар. "трето поколение" - станциите от този тип се строят години наред посредством добавяне на модули. За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато в орбита е изведен основният модул чрез ракета-носител "Протон". През следващите години към него са добавени модулите "Квант 1", "Квант 2", "Кристалл", "Спектр" и "Природа". В тази конфигурация "Мир" просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи океан. Разлики от останалите съветски орбитални станции Всеизвестен факт е, че специалистите на СССР придобиват богат опит с експлоатацията на орбитални станции още през 70-те години на миналия век. Но плановете за създаването на "Мир" предвиждат конструкция от съвсем различен тип. Основният модул прилича много на едномодулните станции "Салют 6" и "Салют 7", но за разлика от тях той не е оборудван с научни инструменти и прибори (предвидено е научният инструментариум да бъде монтиран по-късно на допълнителните модули). Вместо апаратура, основният модул е екпиран с две комфортни кабини за членовете на екипажа, всяка от които притежава прозорец с красив изглед към Земята. Но най-важната характеристика на основния модул са шестте порта за скачване с пилотираните кораби "Союз" и с модулите, които предстоят да бъдат изведени по-нататък. Графика на орбиталната станция "Мир" в окончателната си конфигурация + скачена към нея американска космическа совалка. Image credit : NASA Началото Основният модул на "Мир" е изстрелян посредством ракетата "Протон" на 20-ти февруари 1986 г. след няколкодневно отлагане, тъй като по време на първоначалния опит за пуск на 16 февруари възникват проблеми с телекомуникацията. Съдбата на "Мир" виси на косъм до самия стартов ден, защото работата по станцията постоянно изостава от план-графика. Освен това през 80-те години на миналия век основният приоритет за космонавтиката на СССР е създаването на совалката "Буран", която трябва да докаже на света, че съветските космически технологии не са изостанали в сравнение с тези на НАСА. Графика на основния модул. Image credit : NASA Първият пилотиран кораб, предназначен за мисия до "Мир", е "Союз Т-15", който е изстрелян на 13-ти март 1986-та година. Скачването със станцията е осъществено успешно два дни по-късно. По време на престоя на борда й космонавтите Леонид Кизим и Владимир Соловьов включват основните системи и разтоварват два товарни кораба - "Прогрес 25" и "Прогрес 26". На 5-ти май "Союз Т-15" се разкачва от "Мир" и се скачва със "Салют 7", превръщайки се в първия пилотиран космически кораб, посетил две различни орбитални станции. Космонавтите натоварват "Союз Т-15" с научни инструменти от "Салют 7", след което корабът се завръща обратно на "Мир" на 26-ти юни. На 16-ти юли 1986 година екипажът се прибира на Земята, оставяйки "Мир" в безпилотен режим до 5-ти февруари 1987 г., когато излита втората експедиция с космонавтите Юрий Романенко и Александър Лавейкин. Допълнителните модули пристигат Първоначално модулът "Квант 1" е конструиран като демонстрационен вариант за по-нататъшните модули, които трябва да бъдат изстреляни към "Мир". По план този демонстратор трябва да бъде изпитан на "Салют 7". Впоследствие обаче "Квант 1" е адаптиран за инсталация на "Мир" заради възникнали технически проблеми, които отлагат полета му и така става безсперспективно да бъде монтиран на остаряла станция като "Салют 7". "Квант 1" е оборудван с научни прибори за астрономически наблюдения - по-конкретно наблюдения на Вселената в рентгеновата и ултравиолетовата област от електромагнитния спектър. Освен това в модула се помещават шест жироскопа, които са необходими за контрола на височината на "Мир". Изстрелването на "Квант 1" е проведено на 31-ви март 1987-ма година посредством ракетата "Протон-К". Но още при сближаването между основния модул и "Квант 1" настъпва неизвестен проблем, който застрашава по-нататъшния строеж на "Мир". Налага се Романенко и Лавейкин спешно да излязат в открития космос, за да открият проблема. Оказва се, че между модулите е заседнала торба с боклук, която пречи на скачването. След като торбата е премахната, "Квант 1" е прикачен на 27-ми април. В периода между 1987-ма и 1989-та година на борда на "Мир" пристигат първите международни посетители, сред които са космонавтите Мухаммед Фарис, Абдул Ахад Мохманд и Джейн Лоуп Хретиен. Българинът Александър Александров също посещава станцията по време на неговата мисия с кораба "Союз ТМ-5" през 1988 година. А пък след разкачването на кораба "Союз ТМ-7" на 27-ми април 1989-та година станцията отново е оставена в безпилотен режим и това продължава до изстрелването на "Союз ТМ-8" на 5 септември 1989 година. На 26 ноември 1989 година излита модулът "Квант 2". Това е първият модул, чийто дизайн е базиран на този от кораба "ТКС", предназначен да обслужва някогашните руски военни станции "Алмаз". Тъй като проектът "Алмаз" е бил изоставен през 1981-ва, ръководството на Конструкторското бюро "Салют" успяло да убеди властимащите да се използва останалият хардуер за нуждите на станциите "Салют 7" и "Мир". Орбиталната станция "Мир" в края на 1989-та година. Тогава тя се състои от основния модул, "Квант 1" и "Квант 2". Подобно на "Квант 1", "Квант 2" е също оборудван с жироскопи за контрола на височината на "Мир", но при втория допълнителен модул те са монтирани от външната страна. Впоследствие това се оказва погрешно конструктивно решение, защото в случай на повреда на жироскоп се е налагало на космонавтите да излизат в открития космос, за да извършат ремонтните дейности. Сред научните инструменти на "Квант 2" присъстват камера за заснемане на снимки с висока разделителна способност, няколко спектрометъра и установката "Инкубатор 2" за отглеждане на пъдпъдъци. На 31 май 1990-та година е изстрелян модулът "Кристалл". Сред най-важните характеристики на "Кристалл" са системите, предназначени за скачване с руската космическа совалка "Буран". За съжаление скачванията с "Буран" не се осъществяват никога, защото совалката спира да лети само след един полет, но по-късно латералният порт служи за скачванията между "Мир" и американските космически совалки. На борда на "Кристалл" са монтирани още спектрометри, камери и прибори за изучаване на космическата радиация. "Кристалл" се превръща в един от най-важните научно-изследователски модули на "Мир". Колапсът на СССР и съдбата на "Мир" Разпадането на СССР нанася сериозен удар върху космическата програма на Русия. Много важни проекти, сред които този за космическата совалка "Буран", са обречени на смърт. Бъдещето на "Мир" е също застрашено, защото на Земята чакат още модули, но руснаците не разполагат с нужните средства, за да ги изстрелят в орбита. През септември 1993-та година американският вицепрезидент Ал Гор и руският премиер Виктор Черномирдин оповестяват своите съвместни планове за строежа на нова Международна космическа станция. Преди това обаче е подписано споразумение, което предвижда завършек на конструкцията на "Мир" с американска помощ. Това ще даде нужния опит на САЩ и Русия да направят МКС. Гор и Черномирдин също така се споразумяват американските совалки да летят и да се скачват с "Мир". Етап на международна кооперация. Совалки летят до "Мир" Първият полет на американска совалка с руски космонавт (това е Сергей Крикальов) е проведен на 3-ти февруари 1994-та година, когато е изстреляна "Дискавъри". Въпреки че совалката така и не се скачва с "Мир", мисията полага основата на бъдещото сътрудничество между САЩ и Русия. Година по-късно "Дискавъри" полита отново, пак няма скачване, но совалката прави цялостно облитане на "Мир". На 14-ти март 1995-та година е изстрелян космическият кораб "Союз ТМ-21". За пръв път в историята на човечеството лети американски астронавт на борда на руски кораб - Норман Тагард. Скачване на совалката "Атлантис" с орбиталната станция "Мир". Photo credit : NASA На 27-ми юни 1995 година излита совалката "Атлантис", като целта този път е същинско скачване с "Мир". На 29-ти юни то е успешно осъществено. Атлантис връща обратно на Земята астронавта Тагард и доставя на борда на "Мир" руските космонавти Анатолий Соловьов и Николай Бударин. Изстрелването на последните модули и завършването на строежа на "Мир" Интересно е да се знае, че модулът "Спектр" е бил проектиран в рамките на свръхсекретна военна програма с кодовото название "Октант". "Спектр" полита в космоса на 20-ти май 1995-та година и с това строежът на "Мир" е възобновен. На борда на модула са прикачени множество важни научни инструменти, сред които оптичен телескоп, детектор за междузвездни газове и няколко спектрометъра. След прикачването "Спектр" се превръща в основния жилищен модул на "Мир" и това продължава до юни 1997-ма година, когато настъпва катастрофата между станцията и кораба "Прогрес М-34". На 23-ти април 1996-та година излита и последният модул - "Природа". На борда му има научни прибори, проектирани от 12 различни държави. След изстрелването настъпват проблеми с електрозахранването на "Природа", но въпреки това на 26-ти април 1996-та година скачвнето е успешно и строежът на великолепната станция "Мир" завършва! Станция "Мир" остарява и става опасна. Пожар на борда и катастрофа с товарен кораб. С течение на годините орбиталната станция "Мир" започва да старее и става опасна за живота на астронавтите и космонавтите на борда й. Първият истински инцидент се случва, когато на 23-ти февруари 1997-ма година един от генераторите за кислород се поврежда и на "Мир" избухва пожар. Засегнат е най-старият модул: "Квант 1". Цялата станция се изпълва с отровен дим, но за щастие космонавтите овладяват пожара и животоподдържащите системи на борда на "Мир" пречистват въздуха. Мир и Луната - два спътника на планетата Земя. Photo credit : NASA Истинското изпитание обаче настъпва само няколко месеца по-късно. След неуспешно скачване на 25-ти юни, товарният космически кораб "Прогрес М-34" се забива в модула "Спектр", повреждайки един от слънчевите му панели. Самият модул е пробит и "Мир" е застрашена от разхерметизация. Благодарение на своевременната намеса на екипажа, "Спектр" е изолиран от станцията, с което течът на въздух е овладян, но модулът завинаги остава необитаем. По-късно обаче след "космическа разходка", проведена от космонавтите Павел Виноградов и Анатолий Соловьов, работоспособността на част от слънчевите панели на "Спектр" е възстановена. Краят на "Мир" След зачестяването на авариите и напредването на строежа на модулите на Международната космическа станция, не остават никакви средства за поддръжката на Мир. Търсят се частни спонсори, като една от възможностите, които се обмислят, е "Мир" да бъде преобразувана в орбитално телевизионно студио. Комерсиални компании събират средства и на 4-ти април 2000 г. е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери, които трябва за извършат поправка и да подобрят безопасността на остарялата станция. Но макар че космонавтите стабилизират атмосферата в "Мир" и обслужват хардуера, "Союз ТМ-30" не е последван от други кораби и неговата мисия е последната до орбиталната станция. Не остава никакъв друг избор - "Мир" трябва да бъде свалена от орбита. Процедурата е осъществена на три фази. Първата фаза е пасивно изчакване на земната атмосфера да забави скоростта на "Мир" и да намали средната височина на орбитата до около 200 километра над Земята. Втората фаза включва скачване на кораб "Прогрес М-1.5", натоварен с гориво за осъществяване на необходимите маневри. Следва промяна на орбиталните параметри, като след приключването на процедурата орбиталният перигей е 165 километра, а апогеят - 220 километра. Последната фаза включва дълго запалване на двигателите на "Прогрес М-1.5" за над 22 минути. На 23-ти март 2001-ва година станцията навлиза в плътните слоеве на атмосферата и изгаря завинаги. Малка част от фрагмените достигат дъното на Тихия океан. https://www.cosmos.1.bg/portal/statii-pilotirani-poleti/124-mir-space-station

Европейската комисия дава €3 милиона за развитие на възвръщаеми ракети 1 юли 2019 г. 19:15 ч. Много хора са критично настроени към Илон Мъск. Плюят го, че компаниите му са били балон, че все още не е сътворил нищо съществено и вълнуващо. Как ли пък не! Мъск усъвършенства възвръщаемата ракетна технология и направи космическите полети рутинни. Като резултат всички искат да са като Мъск. Не просто приблизително като Мъск, а точно като Мъск. И не е чудно, че Европа също не желае да изостава от тенденцията. Да вземем предвид новия проект RETALT. Накратко казано, Европейската комисия е дала €3 милиона на немската космическа агенция DLR и още пет частни европейски космически компании. Идеята - да се "вземат мерки по недостатъците на ноу-хау проектите по възвръщаеми ракети в Европа". Проектът RETALT буквално копира ретроракетните кацания на първите степени на "Фолкън 9". През следващите три години новосформираният консорциум ще прави проучвания в следните области: аеродинамика, аеротермодинамика, полетна динамика, насочване и навигация. Ще бъдат създадени две концепции за ракети - едната ще е двустепенна, подобна на "Ариана 5" и "Фолкън 9", като само първата степен е проектирана да се приземява. Втората е едностепенна, като тя се проектира за полети на малки спътници и също трябва да може да каца посредством ретроракети. За съжаление това отново е маргинална стъпка от страна на Европа, съвсем скромен ангажимент откъм ЕС по отношение на космонавтиката. Не бива да ни изненадва, че Старият континент изостава в космическите си амбиции. Според RETALT тези две ракети няма да бъдат изстрелвани, а просто ще се използват като отправни точки за развитието на по-нататъшни технологии. Схема на концепцията. Image credit : RETALT https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2846-2019-retalt-concept

Очакваме с нетърпение полета на Орион на 2-ри юли, при който ще бъдат изпитани системите му за аварийно спасяване На снимката: техниците преместват космическия кораб "Орион" към Стартовия комплекс 46 на космодрума Кейп Канаверал, откъдето корабът ще бъде изстрелян през това лято за изпитание на системите му за аварийно спасяване. Photo credit : NASA 1 юли 2019 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Преди половин век през месец юли НАСА изстреля кораба "Аполо 11" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на път към Луната. Днес, 50 години по-късно, американската космическа агенция работи по нов космически кораб на име "Орион". За последен път той летя на безпилотен тест през 2014-та година в средна околоземна орбита. Следващият му полет е насрочен за утре. Техниците ни информират, че всичко на борда е наред, а и метеорологичните условия се очертават да са благоприятни. Четиричасовият стартов прозорец ще бъде открит в 14:00 ч. българско време. Целият полет ще продължи около три минути. Изстрелването ще бъде проведено с помощта на специална твърдогоривна ракета, известна под названието "Orion Abort Test Booster". Тя представлява наследник на "Литъл Джоу 2", малка ракета, използвана в рамките на програмата "Аполо" през 60-те години на миналия век за провеждането на сходни изпитания. Ако всичко мине по план, ракетата ще изведе "Орион" на височина около 10 километра. В този миг ще се запалят двигателите на спасителната кула, която ще трябва да издърпа капсулата далеч от ракетата. При достигане на височина от 13 километра, двигателите ще трябва да ориентират "Орион" в позиция, безопасна за неговото отделяне от кулата. Тъй като това е тестов вариант на "Орион", той не е екипиран с парашути и няма да се приводни меко в океана. Вместо това записващите устройства със събраните данни ще бъдат изхвърлени от капсулата, за да бъдат събрани от техниците и анализирани по-късно. Успешният изпитателен полет ще даде зелена светлина за провеждането на дебютната мисия до Луната в края на 2020 или през първата половина на 2021 година. Това ще първото изстрелване на "Орион" с гигантската ракета "Спейс Лонч Систъм". Корабът ще лети в безпилотен режим до орбитата на Луната, след което ще се завърне на Земята. Първият пилотиран полет на "Орион" е планиран за 2023 година, когато "Спейс Лонч Систъм" ще трябва да изведе четирима астронавти на път към Луната. Астронавтите ще облетят естествения ни спътник, без да кацат на него, на разстояние 8 900 километра от повърхността му. Едва след това ще се пристъпи към следващия етап - кацане на Луната, планирано през 2024 година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2845-2019-nasa-ready-orion-test-tomorrow

Русия се готви за изстрелване от новия космодрум Восточний на 5-ти юли 2019 г. 1 юли 2019 г. 18:20 ч. Роскосмос оповести, че днес в монтажно-изпитателния корпус на космодрума Восточний е било завършено общото сглобяване на ракетата-носител "Союз-2.1б". Ако всичко мине по план, изстрелването на ракетата с метеорологичния спътник "Метеор-М" №2-2 ще бъде проведено на 5-ти юли в 08:41 ч. българско време. На борда на ракетата ще пътуват и 28 малки спътника за нуждите на Германия, Франция, САЩ, Израел, Великобритания, Швеция, Финландия, Тайланд, Чехия и Естония. В рамките на програмата на държавната корпорация Роскосмос за развитие на малки космически апарати, в космоса ще бъдат освободени и три руски научно-образователни спътника по стандарта CubeSat. Сглобяването на ракетата "Союз-2.1б" за предстоящия старт. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2844-2019-1-july-vostochny-preview

Половин век след Аполо 11: има ли бъдеще за пилотираната космонавтика? На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 30 юни 2019 г. 20:30 ч. Светослав Александров. През месец юли ще отбележим точно половин век, откакто астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин от мисия "Аполо 11" извършват първото пилотирано кацане на повърхността на Луната. Днес, 50 години по-късно, мнозина се питат: какво стана с космическите мечти на човечеството? Защо програма "Аполо" не бе последвана от нови експедиции отвъд околоземна орбита? Не би ли следвало с напредъка на технологиите да има напредък и в пилотираната космонавтика? За съжаление изглежда, че колкото и парадоксално да звучи, пилотираната космонавтика се е превърнала в жертва именно на технологичния прогрес. С развитието на роботизираната космонавтика днес като че ли намираме все по-малко причини да изпращаме хора в космоса. В тази статия ще разгледам постигнатото след епохата на "Аполо" и перспективите пред бъдещото развитие на пилотираните космически полети. С успешното си стъпване на Луната Армстронг и Олдрин изпълняват политическата заръка по изпращане на човек до естествения ни спътник до края на 60-те години на 20-ти век. А след това президентът на САЩ Ричард Никсън прекратява лунната програма - ход, който му носи вечна ненавист от страна на космическите ентусиасти. Никсън завинаги ще носи званието "убиец на Аполо". Но в интерес на истината инициативата по изпращането на човек на Луната е толкова скъпа, че ако предишният президент и неин баща Джон Кенеди не е бил убит, вероятно той самият е щял да я прекрати. По време на среща през 1962-ра година между Кенеди и тогавашния администратор на НАСА "Джеймс Уеб", президентът категорично заявява: "Искам да съм ясен. В противен случай (т.е. ако САЩ не бе в състояние на надпревара със СССР) никога нямаше да дадем тези пари, аз просто не се интересувам особено от космоса". Но политиците винаги се избират от съответния електорат и не може да стоварим вината само върху техните глави. Социологически проучвания, проведени през 60-те години, ясно показват, че хората масово не са подкрепяли наливането на държавни пари в програмата "Аполо". Никсън просто изпълнява народната воля. Аварията с "Аполо 13", при която на косъм е спасен тричленният екипаж, дори кара Никсън да желае да прекрати подготовката за полетите на "Аполо 16" и "Аполо 17", тъй като той се страхува, че евентуална нова авария около датата на тогавашните президентски избори ще допринесе до това да не бъде избран за втори мандат. Ходът е неуспешен - директорът на финансовия отдел на САЩ Каспар Уайнбърг се противопоставя на своя президент. Така "Аполо 16" и "Аполо 17" все пак са проведени. Но "Аполо 18", "Аполо 19" и "Аполо 20" никога не политат, независимо че част от хардуера за тяхната реализация е вече произведен. Вместо тях последната ракета "Сатурн 5" се използва за извеждането на орбиталната станция "Скайлаб". И така, през 70-те години космонавтиката на САЩ се фокусира върху околоземната орбита и станцията "Скайлаб". Съветските инженери, които никога не успяват да пратят човек на Луната поради авариите на ракетата "Н1", също развиват програмата си само в най-ниската орбита около Земята със своите станции от серията "Салют". После през 80-те години американците въвеждат в експлоатация космическата совалка, докато СССР започва строежа на орбиталната станция "Мир". Тези два проекта определят и фокуса на пилотираната космонавтика през 90-те години. Совалките извеждат в орбита повече хора от всеки друг кораб и това е рекорд, който надали ще бъде счупен в обозримо бъдеще. Благодарение на обновяванията на телескопа "Хъбъл" американските астронавти добиват незаменими познания по строителни и ремонтни дейности в открития космос. Руснаците провеждат няколко дългосрочни експедиции, от които абсолютен рекорд е тази на космонавта Валери Поляков - той прекарва цели 437 дни и 18 часа в орбита. С разпадането на СССР и краха на руската икономика се случва немислимото от епохата на космическата надпревара - за пръв път САЩ и Русия си стискат ръцете (ама истински, не като по време на символичния полет на "Аполо-Союз" през 70-те години). Американците преобразуват проекта за създаването на орбитална станция "Фрийдъм" в Международна космическа станция, на която руснаците са поканени да участват - макар и съвсем не по благородни подбуди. Американските политици се страхуват, че с разпадането на СССР ще настъпи изтичане на технологии и кадри към тоталитарни държави в Азия. Безспорно Международната космическа станция е най-амбициозният и най-скъп проект, реализиран в историята на космонавтиката след приключването на програмата "Аполо". Благодарение на нея от 2000-та година насам до ден днешен в космоса има постоянно човешко присъствие - и това присъствие не бе преустановено нито след катастрофата на совалката "Колумбия", нито след множеството аварии на руски ракети, включително тази на пилотирания кораб "Союз МС-10". Но на фона на огромните усилия и средства, които се влагат в МКС, какви са реалните ползи от станцията? Ако напишете в търсачката (Google, Duckduckgo) "top scientific discoveries on the ISS", резултатите, които биха излезли, не са особено вълнуващи. През 2007-ма година теоретичният физик и Нобелов лауреат по физика Стивън Уайнбърг описа Международната космическа станция с думите "пуйка в орбита". "Никаква важна наука не е произлязла от нея", каза Уайнбърг. "Бих могъл даже да кажа, че изобщо никаква наука не е произлязла от нея. Даже бих продължил и ще заявя, че цялата пилотирана космическа програма, която е толкова невъобразимо скъпа, не е довела до нищо съществено с научна стойност". Уайнбърг е физик. Аз обаче съм биолог и моята гледна точка е малко по-различна. Международната космическа станция е лаборатория, в която се провеждат множество експерименти. Някои от тях са интересни - включително тези, демонстриращи как някои организми оцеляват в открития космос в продължение на месеци, даже години. Или пък експеримента с еднояйчните близнаци Скот и Марк Кели, при който Скот престоя година в космоса, а Марк остана на Земята като контрола. Бяха направени някои любопитни открития - например теломерите на хромозомите в белите кръвни клетки на Скот Кели са станали по-дълги в сравнение с тези на брат му. Тези резултати са безспорно интересни за един биолог като мен, но са, тъй да се каже, nerdy, или, речено на български - вълнуват по-скоро тесните специалисти. Разбира се, ако трябва да сме коректни, голяма част от резултатите, получени в различните лаборатории на Земята, дори и да са важни, са скучни за широката общественост. А МКС е една лаборатория. Дори и за специалистите известна част от лабораторните дейности са досадни - като поддръжката и миенето на стъклария. Все пак съм склонен да си мисля, че голяма част от биологичните експерименти на МКС биха могли да се проведат и по по-лесен начин - чрез прости орбитални станции и дори посредством биоспътници от типа на "Фотон" и "Бион". Постиженията на МКС обаче сериозно контрастират с тези, които са придобити посредством роботизираната програма на човечеството. Безпилотни междупланетни станции са посетили всяка една планета в Слънчевата система, кръстосали са пространството между Меркурий и Плутон. При това те правят открития, които сериозно вълнуват голяма част от обществото. На Марс вали сняг. На Титан има езера от въглеводороди. На Енцелад има гейзери и са намерени органични вещества. Ами снимките от космическите телескопи? Новооткритите екзопланети? Съвременните роботизирани кацания на Луната, Марс и астероидите редовно биват отразявани в централните новини. Подобно нещо рядко се случва с пилотираната космонавтика. Сериозно медийно внимание получават само авариите на ракети и космически кораби, скандалите (като например прекратената женска космическа разходка, която бе планирана по-рано през годината), както и ако тоалетната на станцията се повреди. Откакто се помня, МКС страда от лош пиар. Като администратор на КОСМОС БГ, който е най-големият сайт за космонавтика в България, аз ясно виждам разликата - новините за пилотирани полети рядко надхвърлят няколкостотин прочита, докато публикациите за откритията от междупланетните роботизирани мисии редовно натрупват хиляди импресии. Като изключим МКС, корабите "Союз" и прекратената програма на космическата совалка, в началото на новото хилядолетие имаше признаци, че суборбиталният туризъм ще зададе тъй нужния тласък на пилотираната космонавтика. На 21-ви юни 2004 г. за пръв път частен пилотиран космически кораб "СпейсШипУан" с пилот Майк Мелвил надхвърли условната 100-километрова височинна граница за начало на космическото пространство. Надеждите бяха, че през следващите няколко години космическият туризъм ще стане ежедневие. Нищо подобно не се случи. Отне десетилетие и половина, преди новият кораб "СпейсШипТу" да премине условната 80-километрова граница за началото на космическото пространство, използвана в САЩ - това се случи през декември 2018-та година и за пръв път след пенсионирането на совалките американска компания проведе пилотиран космически полет. Блу Ориджин, компанията на Джеф Безос, също планира да изпрати човек в космоса до края на тази година. Но това са единствените действащи фирми. Десетки други компании, които бяха основани в края на 90-те или скоро след 2000-та година, и които работиха по суборбитални космически кораби, фалираха. Малко от тях оцеляха - и то след като се преориентираха към други дейности, най-вече ориентирани около работа с малки спътници. Последната жертва през последните една-две години бе XCOR, компания, в сградите на която се конструираше космоплан на име "Линкс". Крахът на XCOR и сродните компании показа, че създаването на суборбитален космически кораб (който е много по-прост от един орбитален кораб) въобще не е толкова тривиална задача, колкото мнозина са склонни да си мислят. Даже частната компания Уърлд Вю даде на заден ход. Това е фирма, която работи с големи стратосферни балони и която обещаваше да създаде пилотираната капсула "Вояджър" за полети на височина от около 30 километра - близо една трета от пътя до космоса и много повече от височината, постигана от пътническите самолети. Близо 99% от масата на земната атмосфера се намира на височина до 30 километра, така че ако човек надхвърли тази граница, това е почти космически полет. Макар че концепцията на "Вояджър" е все още описана на уебсайта на компанията, днес представителите на Уърлд Вю мълчат по въпроса за пилотирани космически полети. Вместо това фирмата се е фокусирала върху безпилотни апарати, наречени "Стратолит". Космическият експерт Джеф Фауст пише, че пилотираните космически полети "вече не представляват критичен етап от развитието на комерсиалната космическа индустрия. В известен смисъл общата визия отпреди 15 години, за обширно бъдеще на частната космическа индустрия, която не зависи от правителството, вече се е сбъднала. Просто тя, поне засега, не включва полети на хора". Днес действително има такова бурно развитие на космонавтиката, каквото бе немислимо само допреди няколко години. Но основната област, върху която е фокусирана индустрията, е свързана със създаването на микроспътници и ракети за тяхното извеждане. Малките сателити стават все по-евтини и достъпни. Благодарение на инициативата AmbaSat, публикувана на сайта за групово финансиране Kickstarter, вероятно ще съм един от първите българи, които ще притежават личен спътник. Много ентусиасти се вълнуват от перспективата да изпратят нещо свое в космоса. И това е възможност, налична сега. Не я чакаме да дойде някога, в далечното бъдеще, без да се знае точно кога. Относно развитието на науката, често изтъкван аргумент в полза на пилотираните мисии е, че цялата работа, която съвременният марсоход "Кюриосити" е вършил в продължение на дълги години, може да бъде изпълнена от човек само за няколко дни. И докато това е вярно, също така е истина, че човеците не се променят. Роботите обаче ще продължат да се развиват. Това, което днес "Кюриосити" не е в състояние да върши, следващата роботизирана мисия до сатурновата луна Титан ще може. Дронът "Драгънфлай" няма да пъпли по повърхността със скорост от няколко сантиметра в минута, а ще лети в продължение на стотици километри и ще изследва множество обекти. Изобщо има ли перспективи да продължаваме да изпращаме хора в космоса и какви са те? Трудно е да предвидим бъдещето. В интернет ще прочетете множество прогнози - ще видите оптимистични сценарии, при които свръхтежката ракета "Старшип" на Илон Мъск ще влезе в експлоатация и човечеството ще колонизира цялата Слънчева система. Ще прочетете и по-песимистични виждания, според които пилотираните кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър" може и да успеят, но те ще се използват основно от правителствените агенции или от милиардери, които могат да си позволят почивка в орбита. Ще попаднете и на най-песимистични пророчества, според които пилотираната космонавтика бавно и постепенно ще отмре в своето безсмислие. Най-оптимистичните прогнози, за съжаление, рядко се случват. Но ако нещо може да ни успокои, то е, че най-песимистичните също се сбъдват много рядко. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2843-2019-does-human-spaceflight-have-a-future

Успех: частната американска ракета Електрон изведе в космоса 7 спътника 29 юни 2019 г. 08:40 ч. Тази сутрин в 07:30 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия, Нова Зеландия, излетя ракетата "Електрон" на американската компания Рокет Лаб. В орбита бяха изведени общо седем спътника. Най-големият от тези спътници е Global-3 на Black Sky, който ще заснема Земята от космоса. Два спътника Prometheus за нуждите на USSOCOM (US Special Operations Command), един CubeSat сателит на име ACRUX-1, два комуникационни спътника SpaceBEE също бяха позиционирани в техните точни орбитални позиции. Последният, седми спътник, не е оповестен публично. Днешният полет бе трети за Рокет Лаб през 2019-та година и общо седми за ракетата "Електрон". Не всички мисии ще бъдат провеждани от територията на Нова Зеландия - Рокет Лаб строи втора стартова площадка във Вирджиния, САЩ. Тази площадка ще е готова до края на годината. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното изстрелване. Photo credit: Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2842-2019-29-june-rocket-lab-launch

Пилотираният космически кораб Старлайнър на Боинг премина успешно през последното си изпитание на пригодност на спускаемите си системи! На снимката: техници инспектират капсулата на космическия кораб "Старлайнър" след успешното парашутно изпитание. Photo credit : Boeing Space 28 юни 2019 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Американската компания Боинг съобщи, че пилотираният космически кораб "Старлайнър" е преминал успешно през последното си изпитание за пригодност на спускаемите системи. Така космическият кораб се е доказал като достатъчно безопасен докато се спуска и каца към Земята. По време на този окончателен тест екипът умишлено е симулирал две едновременни парашутни повреди. Резултатът от изпитанието е показал, че "Старлайнър" се държи точно според очакванията. Поредните успехи на Боинг са важен признак, че компанията е на път да изстреля за пръв път "Старлайнър" към Международната космическа станция през това лято. Дебютният полет в роботизиран режим засега е планиран да бъде проведен през септември. Ако той е успешен, той ще бъде последван и от пилотирана експедиция, която може да е факт още в края на ноември. Напомням на читателите, че Боинг и СпейсЕкс са двете компании, на които НАСА се е доверила за превоз на астронавти към Международната космическа станция след приключването на програмата "Космическа совалка". И двете фирми преминаха през много сериозни трудности и отлагания. СпейсЕкс изстреля за пръв път кораба "Крю Драгън" през март тази година. Полетът бе напълно успешен, но след последващи наземни тестове на вече върнатата капсула тя бе обгърната от пламъци и бе унищожена. Това слага прът в плановете на компанията на Мъск да изпрати човек в орбита и сега първият полет на "Крю Драгън" с хора на борда е планиран за периода между ноември 2019-та и май 2020-та. Боинг преживя кошмарно лято на 2018-та година, след като по време на комплексно изпитание на двигателните системи настъпи нежелан горивен теч. Това отложи дебюта на "Старлайнър", който бе планиран за края на миналото лято. Но докато "СпейсЕкс" се сблъска с ядове скоро след тазгодишния мартенски полет на "Крю Драгън", сега Боинг наваксва и бележи сериозни успехи. По-рано през май компанията отново изпита двигателните системи и този път всичко мина успешно. Освен това Боинг се справя много добре с парашутните изпитания. СпейсЕкс среща трудности и в тази област. Даже през април компанията на Мъск е провела тест, завършил с не особено благоприятни резултати. Сега Боинг докладва успехи при всички парашутни изпитания и със сигурност вече в средите на СпейсЕкс усещат как от старата корпорация им дишат във врата. Става все по-напечено. Коя ли ще е първата компания, която ще изпрати човек до орбита и обратно? Развръзката ще стане ясно скоро. Но която и да е, за бъдещето на космонавтиката ние имаме нужда както Боинг, така и СпейсЕкс да пожънат успехи. За повече информация относно последните изпитания: Боинг http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2841-2019-boeing-final-qualification-test

Американската мисия ЛРО отново засне китайския луноход Юту 2 28 юни 2019 г. 16:10 ч. Камерата LROC на американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" успя да заснеме отново китайския луноход "Юту 2". Показаната по-долу снимка бе получена на 3-ти юни 2019 г. Това е петото изображение на "Юту 2", направено от "Лунар Риконисънс Орбитър" след кацането на "Чанг'e 4" през януари тази година. Изглежда, че от момента на кацането до началото на юни луноходът е пропътувал общо 186 метра (разстояние, установено чрез измерването на дължината на следите от колелетата). През последните два месеца "Юту 2" се придвижва с по-бавни темпове от преди - може би луноходът е намерил интересни находки. Източник: NASA's LROC mission website Луноходът "Юту 2" (отбелязан с хоризонтална стрелка) се намира на около 130 километра западно от спускаемия апарат "Чанг'e 4" (отбелязан с вертикална стрелка). Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2840-2019-june-lro-photographs-chang-e-4

НАСА ще изстреля изследователски дрон към Титан през 2026 година Дронът "Драгънфлай", който ще изучава сатурновата луна Титан. Image credit : JHUAPL 28 юни 2019 г. 15:15 ч. Светослав Александров. След изключително амбициозната и успешна мисия "Касини", която изучаваше Сатурн и неговите луни в периода между 2004 и 2017 година, НАСА ще се завърне отново в този регион. Мощният роботизиран апарат "Драгънфлай" ще бъде изстрелян през 2026 година и ще пристигне на сатурновата луна Титан през 2034 година. Новата мисия представлява дрон - или по-точно квадкоптер. Мисията е избрана в рамките на програмата на НАСА "Ню Фронтиърс". Това е среднобюджетната космическа програма - т.е. намира се между програмата за големи експедиции "Флагшип", които обикновено струват повече $1 милиард (като марсохода "Кюриосити" и "Касини"), и нискобюджетната програма "Дискавъри" за проекти докъм $300-400 милиона (като съвременната марсианска мисия "ИнСайт"). Мисиите на "Ню Фронтиърс" като правило са по-скъпи от тези на "Дискавъри", но са по-евтини от "Флагшип" - т.е. цената им лежи в порядъка между $500 милиона и $1 милиард. Типични проекти на "Ню Фронтиърс" включват съвременната мисия до Юпитер "Джуно", настоящата възвръщаема експезиция до астероида Бену "Озирис-Рекс" и успешния проект за полет до и отвъд Плутон "Ню Хърайзънс". Очакванията са "Драгънфлай" да кацне в района на Шангри Ла - това е същото място, където европейската мисия "Хюйгенс" се спусна през 2005 година. След кацането "Драгънфлай" ще започне своята почти тригодишна научна мисия, макар че теоретично е възможно дронът да работи поне осем години, тъй като ще е захранван от плутониев източник. По време на един полет "Драгънфлай" ще може да покрива разстояние до осем километра, като през това време ще снима района и ще изследва проби от скалите и почвата на Титан. Очаква се до приключването на основната мисия "Драгънфлай" да е прелетял общо 175 километра. Защо Титан? Тази сатурнова луна притежава атмосфера, чиято основна съставка е азот, подобно на земната атмосфера. Практически атмосферата на Титан много наподобява тази на Земята в най-ранните етапи от нейното развитие. Освен това също както на Земята има кръговрат на водата, така и на Титан има кръговрат, но от течни въглеводороди. Там има реки и езера от метан, като от тяхната повърхност метанът се изпарява, образуват се облаци, след което вали дъжд от метан. По-сложни въглеводороди могат да падат на титановата повърхност под формата на сняг. Ето защо Титан е изключително вълнуващ за изучаване обект от Слънчевата система, макар че за съжаление се намира твърде далече от нас. Ще отнеме цели осем години на "Драгънфлай" да го достигне. Хубавото е, че НАСА се готви за такава амбициозна експедиция още от днес - това се очертава да е един от най-интересните космически проекти на 30-те години. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2839-2019-nasa-to-send-drone-titan

УСПЕХ: Космическата ракета Фолкън Хеви изведе спътника Prox-1 с платноходката Лайтсейл 2! 25 юни 2019 г. 11:00 ч. СпейсЕкс потвърди, че спътникът "Prox-1", във вътрешността на който е разположена платноходката на Планетното общество "Лайтсейл 2", бе успешно освободен в космоса. Поредно браво на Илон Мъск и пореден успех за днешния полет на "Фолкън Хеви"! Напомням на читателите, че "Лайтсейл 2" е наследник на "Лайтсейл 1" - предишната платноходка, изстреляна с помощта на космическата ракета "Атлас 5" през 2015 г. от Кейп Канаверал във Флорида. Целта на мисията бе да се тестват технологиите по разгръщането на платното. Всичко мина успешно и платното бе разпънато, но по думите на представителите на Планетното общество са били констатирани множество малки проблеми. Всички те са били коригирани преди днешния полет на новата платноходка. Сега, когато "Лайтсейл 2" вече лети, очакваме мисията да демонстрира промяна на параметрите на околоземната орбита само посредством метода на слънчевото плаване. Общата площ на платното е цели 32 квадратни метра. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. Напомням също така, че свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с 24 спътника на борда излетя в космоса днес, на 25-ти юни в 09:00 ч. българско време. Илюстрация на космическия апарат "Лайтсейл 2". Image credit : The Planetary Society http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2838-2019-spacex-prox-1-lightsail-deployed

Браво, СпейсЕкс! Компанията за пръв път прибра обтекател след полет на ракета! 25 юни 2019 г. 10:50 ч. Днес СпейсЕкс проведе още една важна стъпка напред към пълната възвръщаемост на ракетите! За пръв път бе прибран обтекател след полет - това стана с помощта на специална мрежа, разположена на океански кораб с име "Мистър Трий". Илон Мъск се опитва да прибере обтекател от година и половина насам. През това време бяха проведени множество тестове, мрежата бе променяна четири пъти и бяха отчетени пет провала. И сега - най-накрая успех. Наистина голямо БРАВО за СпейсЕкс! Напомням на читателите, че свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с 24 спътника на борда излетя в космоса днес, на 25-ти юни в 09:00 ч. българско време. Снимка от успешно върнатия обтекател върху мрежа, разположена на кораб в океана. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2837-2019-first-fairing-recovered

Свръхтежката ракета Фолкън Хеви излетя на своята най-сложна мисия, успешно изведе първите спътници в космоса! Снимка от днешното изстрелване на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви". Photo credit : NASA 25 юни 2019 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:30 ч. българско време от историческия комплекс LC-39 на космическия център Кенеди, САЩ, откъдето в миналото са излитали историческите ракети "Сатурн 5" с корабите "Аполо" до Луната, отново излетя свръхтежка ракета! Това е построената от СпейсЕкс "Фолкън Хеви", а днешната мисия е най-сложната за частната компания до този момент. Изстрелването ще продължи повече от три часа и половина. На борда се намират 24 космически апарата с общо тегло от 3 700 килограма. На пръв поглед изглежда, че за ракета от типа на "Фолкън Хеви" с възможност да извежда над 50 тона полезен товар в орбита, това е прахосничество. Но първоначалното впечатление лъже. Спътниците ще бъдат изведени в три различни орбити и това ще изстиска максимално възможностите на ракетата. За пореден път СпейсЕкс успя да извърши тандемно кацане на двата странични ускорителя върху специална площадка за кацане. За съжаление обаче продължава т.нар. "проклятие на централния ускорител" - той не успя да улучи плаващата платформа в океана. Това е третият опит на компанията за връщане на ускорител. При дебютния полет в началото на 2018-та той не успя да кацне. По време на втората мисия през април тази година той кацна успешно, но бурните морски ветрове го преобърнаха. Третият път не се увенча с желания резултат, но нека да напомня, че това са вторични цели. Успеваемостта на "Фолкън Хеви" се изчислява по броя спътници, които ще вмъкне в правилните им орбити. Към 10:15 ч. българско време, когато отразявам тази публикация, освобождаването на осем от 24-те спътника е завършило с успех. Прочетете подробна статия за полезния товар на борда на "Фолкън Хеви" на този линк http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2836-2019-falcon-heavy-blasts-off

Успех: пилотираният космически кораб Союз-МС-11 с трима души на борда се завърна на Земята! На снимката: наземният екип помага на астронавтката Ан МакКлейн да излезе от спускаемия отсек на кораба "Союз МС-11". Photo credits : NASA/Bill Ingalls 25 юни 2019 г. 08:49 ч. Светослав Александров. Трима души се върнаха успешно на Земята след като техният космически кораб "Союз МС-11" кацна на територията на Казахстан. Космонавтът на Роскосмос Олег Кононенко, астронавтът на Канада Давид Сен-Жак и астронавтката на НАСА Ан МакКлейн прекараха повече от шест месеца на борда на Международната космическа станция. Тримата ще бъдат обстойно прегледани от лекари, след което МакКлейн и Сен Жак ще отлетят към Хюстън, САЩ, а Кононенко - към Звездното градче в Русия. За Олег Кононенко това бе четвърти полет в околоземна орбита. Понастоящем той се явява рекордьор по общо прекарано време на МКС - 737 дни. По време на тази последна експедиция той проведе две "космически разходки". За Сен-Жак и МакКлейн това бе първа космическа експедиция. МакКлейн е подполковник във войските на САЩ и по време на този неин космически дебют тя успя да проведе две излизания в открития космос с обща продължителност 13 часа и 9 минути. Сен-Жак е астрофизик, инженер и лекар. Той излезе веднъж в открития космос, като неговата "космическа разходка" продължи около седем часа. Следващите жители на МКС ще бъдат изстреляни на 20-ти юли с кораба "Союз МС-13". Това са Ендрю Морган (НАСА), Лука Пармитано (ЕКА) и Александър Скворцов (Роскосмос). За повече информация: Роскосмос, НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2835-2019-soyuz-ms-11-returns-to-earth

Екипът на американската марсианска мисия ИнСайт диагностицира аномалията на немската пробивна машина 24 юни 2019 г. 18:20 ч. В началото на месец юни НАСА оповести нова стратегия, чрез която специалистите се опитват да възстановят работоспособността на немската пробивна машина, доставена на марсианската повърхност от американската мисия "ИнСайт". Напомням на читателите, че машината трябваше да пробие отвор с дълбочина около 5 метра в марсианския грунт, който да позволи изучаването на вътрешния строеж на Марс. За съжаление през февруари екипът удари на камък. При това съвсем не метафорично, а буквално. Бургията е достигнала до 30-сантиметрова дълбочина и не ще да мръдне ни сантиметър повече. Затова ръководството на мисията реши да използва роботизираната ръка на "ИнСайт", за да повдигне опорната структура на машината. Така могат да се заснемат снимки на самата бургия. На снимката, показана по-долу, се забелязва, че повдигането е било успешно и ясно се вижда къде е бургията. В зависимост от това как ще протече диагностиката по-нататък, екипът може да използва роботизираната ръка, за да помогне на бургията да се премести и да заобиколи неочакваното препятствие. Ще продължаваме да следим с интерес развитието на мисията! Тази снимка бе заснета и получена днес, на 24-ти юни, от камерите на американската мисия "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2834-2019-24-june-insight-mole-update

Пилотираният космически кораб Союз МС-11 ще приключи своята мисия Снимка от изстрелването на "Союз МС-11" през декември 2018-та: Роскосмос/ЦК Южный/ЦЭНКИ 24 юни 2019 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Трима души ще се приберат на Земята утре. Това са астронавтката на НАСА Ан МакКлейн, канадският астронавт Давид Сен-Жак и руският космонавт Олег Кононенко. Техният космически кораб "Союз МС-11" ще се разкачи от Международната космическа станция утре, на 25-ти юни в 05:25 ч. българско време и ще кацне на територията на Казахстан в 08:49 ч. българско време. На МКС ще останат да работят космонавтът Алексей Овчинин, който след тръгването на Кононенко поема командването на орбиталния комплекс, и неговите колеги от НАСА Ник Хейг и Кристина Кук. На 20-ти юли ще излети следващият пилотиран космически кораб "Союз МС-13" с космонавта Александър Скворцов (Роскосмос) и астронавтите Лука Пармитано (ЕКА) и Ендрю Морган (НАСА). С това екипажът на станцията ще стане отново шестчленен. Напомням на читателите, че американската астронавтка Кристина Кук няма да се прибира скоро от орбита. Тя ще остане на МКС чак до февруари 2020-та година. Това дава възможност САЩ да има свое присъствие в космоса дори и отчитайки забавянията в разработката на новите частни космически кораби. Първият кораб от серията "Крю Драгън" на СпейсЕкс вече летя в безпилотен режим през март, а сега през септември очакваме дебюта и на "Старлайнър" на Боинг. Двата кораба ще излетят за пръв път с хора на борда в края на 2019-та или началото на 2020-та година, след което ще бъдат сертифицирани за редовни превози на астронавти. За повече информация: НАСА, Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2833-2019-soyuz-ms-11-set-to-return

Случаят с метана на Марс доказва защо големите космически конспирации са невъзможни 24 юни 2019 г. 17:20 ч. Откритието на съществено количество метан в атмосферата на Марс, за което писах вчера, е изключително вълнуващо. Най-малкото защото това представлява косвено доказателство в подкрепа на хипотезата, че под повърхността на Червената планета може да има живи организми. Но дори и да се докаже по-късно, че не става въпрос за живот, другата алтернатива би била геологична активност. При всички положения Марс не е застинал, мъртъв свят, а е много по-динамичен, отколкото си мислихме преди. За мен изумително обаче беше начинът, по който новината се разпространи сред обществеността. В нормални условия научният процес протича по следния начин: учените събират данни, след което ги описват и ги анализират и накрая ги подготвят за публикация в научно списание. От интерес за учените е да изчакат и да не обявяват резултатите си преди да излязат на хартия, за да не се възползват други, конкурентни изследователи. Но когато става въпрос за значимо откритие, което вълнува всички, практически е невъзможно да запазиш тайна. Не е изминала и една седмица, откакто марсоходът "Кюриосити" е засякъл увеличението на атмосферния метан. Това се е случило в сряда. В четвъртък данните били изпратени към Земята по радиото. В петък някой от научния екип вече се е разприказвал и в събота информацията бе изтекла по медиите. В неделя целият свят вече знаеше. И това не се случва за пръв път. Спомням си през 2008-ма година, когато автоматичната станция "Феникс" кацна в полярните области на Марс и откри перхлорати. Новината отново се разпространи мълниеносно. В този ред на мисли не разбирам хората, които твърдят, че НАСА участва в мащабни заговори и конспирации. Четем в жълтите медии, че в НАСА криели за живота на Марс? Как би било възможно - всяко откритие, които може да се окаже в подкрепа на наличието на живи организми, веднага се разпространява - както стана с метана? Още повече не мога да разбера привържениците на т.нар. "лунна конспирация". По програма "Аполо" са работили над 400 000 души. Как може изобщо някой да си помисли, че всичките тези души в продължение на половин век пазят една тайна? Трудно е двама души да опазят нещо в тайна. Какво остава за хиляди! Новината за марсианския метан се разпространи за по-малко от три дни. Екипът на марсианската мисия "Кюриосити" е много по-малък от този на "Аполо". Колко време си мислите, че една грандиозна фалшификация би могла да остане в тайна, понеже по корабите "Аполо" са работили 400 000 специалиста? Ето затова космическите конспирации никога не биха могли да се вземат насериозно от сериозните хора. Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2832-2019-why-big-conspiracies-are-impossible

Повредена батерия отложи изстрелването и на американската ракета Атлас 5 23 юни 2019 г. 18:15 ч. Днес аерокосмическият гигант Юнайтед лонч алайънс (ULA) оповести, че по време на последните етапи от подготовката на ракета "Атлас 5" за полет бе установена повреда на батерия. Налага се подмяна на въпросната батерия и поради това изстрелването няма да е възможно през следващата седмица, както първоначално бе планирано. Сега "Атлас 5" ще излети най-рано на 9-ти юли. Ако всичко мине наред, в орбита трябва да бъде изведен комуникационният спътник AEHF-5 за нуждите на военновъздушните сили на САЩ. Спътникът ще осигурява сигурна връзка между американските лидери и военните сили, разгърнати на мисии. Това ще е 80-тото изстрелване на "Атлас 5" и последният полет на ракетата преди решаващия старт на новия кораб за пилотирани нужди "Старлайнър", който засега е планиран в края на лятото (през септември). Снимка от изстрелване на ракета "Атлас 5". Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2831-2019-atlas-v-battery-delay

Живот на Марс? Марсоходът Кюриосити откри голямо количество метан тази седмица! Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 23 юни 2019 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Това е въпрос, който вълнува учените от десетилетия. Възможно е изследователите да са открили едно от най-силните доказателства до този момент в подкрепата на хипотезата, че под повърхността на Марс има живи организми. Според информация, разпространена от Ню Йорк Таймс, тази седмица съвременният марсоход на НАСА "Кюриосити" е открил неочаквано големи количества метан в атмосферата на Марс. Това се е случило в сряда, като данните са пристигнали на Земята в четвъртък. В петък учените са били изключително развълнувани и са прекратили изпълнението на предварително начертаните планове за уикенда, за да се фокусират върху по-нататъшните измервания относно метана. Ако откритието се потвърди, това ще е голяма новина. Метанът (CH4) представлява органична молекула, често срещаща се в земната атмосфера. На Земята повече от 90% от количеството метан се образува от живи организми. В случай че на Марс има живот, възможно е да става въпрос за микроорганизми. На Земята такива има например в региона на Уитуотърсранд, Южна Африка, на 2-3 километра под земната повърхност. Изследователите теоретизират, че подобни микроорганизми живеят, или са живели, под замръзналата марсианска почва (източник: ЕКА). Но метанът, дори и да е вълнуващо доказателство за живот на Марс, все пак представлява само косвено доказателство. Защото той може да се е получил не само по биологичен път, но има и геологични механизми за неговото образуване. Може, например, да се е получил при окислението на желязото - на Земята такива процеси протичат в горещите извори или в активните вулкани. Съществува вариант също така под повърхността на Марс да има "джобове" от метан, образуван още в древни времена по биологичен или небиологичен път и чак сега той да се освобождава в атмосферата. Тепърва очакваме допълнителните измервания от марсохода "Кюриосити", резултатите от които ще пристигнат най-рано в понеделник. Освен това в орбита около Марс работи най-новата изследователска мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", създадена от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия. На борда й има чувствителни прибори, които би следвало да са в състояние да потвърдят или отхвърлят наличието на метан в атмосферата на Червената планета. Но вероятно категоричен отговор на въпроса дали на Марс наистина има живот или не ще получим чак след известно време, когато се убедим, че на Марс наистина има микроби. До момента, в който живите организми не бъдат открити и не бъдат изследвани директно от наземните инструменти, ще разчитаме само на косвени доказателства. А те все още не са достатъчни. Тук бих искал да напомня думите на сръбския изследовател Милан Чиркович, който твърди, че откритието на извънземен живот ще бъде поетапен процес, а не рязък момент на "еврика". Макар че училищното образование акцентира върху велики личности, събития и ключови моменти, това подвежда хората да мислят, че прогресът става на скокове. В реалността научните открития се изявяват бавно и поетапно, отколкото да има ясни и категорични откровения. Няма причина да очакваме, че изясняването на въпроса за извънземния живот ще протече по по-различен начин от стандартния научен процес. Редица изследвания ще бъдат направени, те ще бъдат обсъдени, хипотези ще бъдат формулирани, за да бъдат по-нататък потвърждавани или отхвърляни, за да се стигне в един момент до консенсус. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2830-2019-23-june-curiosity-methane-spike

Човешка грешка скапала акумулатора на телескопа Спектр-РГ. Сега ще лети най-рано на 12-ти юли! Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ 21 юни 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести официално, че изстрелването на ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" е прехвърлено за 12-ти юли. Това е поредното продължително отлагане за многострадалния космически телескоп, който не може да бъде построен и да излети още от 1993 година чак до ден днешен. До този развой на ситуацията се стигна след човешка грешка... или по-скоро немарливост. Това разказва редакцията на списанието "Московски комсомолец". Оказва се, че акумулаторната батерия на телескопа е била въведена в активен режим по-рано от очакваното. Съгласно плана тя е трябвало да бъде включена след изстрелването и по-точно чак след отделянето на "Спектр-РГ" от ускорителния блок "ДМ-03". Вместо това тя е била задействана вчера, на 20-ти юни. Това се случило заради некоректно свързана електросхема. Специалистите на РКК "Енергия" трябвало да активират акумулатора на ускорителния блок "ДМ-03" преди изстрелването, но поради грешката в електросхемата вместо това бил активиран акумулаторът на самия телескоп "Спектр-РГ". Това довело до пълното разреждане на акумулатора на научната мисия. Сега единственото, което специалистите могат да направят, е да върнат ракетата "Протон-М" обратно в хангара, да разкачат телескопа от блока "ДМ-03", да му презаредят батериите и (което е най-важно) да оправят електросхемата, за да не се получи пак този гаф. Да се надяваме, че повредите на борда на апарата не са критични и ще могат да бъдат отстранени в срок, за да може "Спектр-РГ" най-после да излети през юли месец. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2829-2019-spektr-rg-moved-to-july-12

Телескопът Спектр-РГ не можа да излети, защото му е паднал акумулаторът 21 юни 2019 г. 11:00 ч. По информация от РИА Новости, които се позовават на източници в ракетно-космическия отрасъл, причината за отлагането на изстрелването на ракетата "Протон-М" с телескопа "Спектр-РГ" е "паднал" акумулатор. Специалистите полагат усилия да заредят спешно батерията, за да може телескопът да бъде изстрелян на резервната дата - т.е. утре, на 22-ри юни. Но ако това не се случи, ракетата трябва да бъде премахната от стартовата площадка и върната в монтажно-изпитателния корпус. Това е единственият начин телескопът да бъде прегледан от специалистите и ремонтиран. Но в такъв случай изстрелването ще трябва да бъде пренасрочено за 12-ти юли. Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2828-2019-spektr-rg-battery-problem

Технически проблем отложи планираното за днес изстрелване на Спектр-РГ 21 юни 2019 г. 08:55 ч. Роскосмос оповести, че при подготовката на ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" е бил установен технически проблем, поради което излитането днес няма да е възможно. Поради това стартът ще бъде преместен на резервна дата. Роскосмос не съобщава какъв е видът на техническия проблем. ТАСС съобщава, че по информация от анонимен източник в ракетно-космическия отрасъл, за резервна дата се обсъжда 22-ри юни. Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2827-2019-spektr-rg-launch-delay