SAlexandrov

Днес отбелязваме половин век от изстрелването на Аполо 10 до орбитата на Луната - последната репетиция преди кацането На снимката: възвръщаемата степен на лунния модул на "Аполо 10" на път към скачването с командния модул след спускане до височина от 15 километра над лунната повърхност. Photo credit : NASA 18 май 2019 г. 11:45 ч. Светослав Александров. На 18-ти май 1969 година, точно преди половин век, от космическия център "Кенеди" излита свръхтежката ракета "Сатурн 5" с пилотирания космически кораб "Аполо 10". Това е последната голяма тренировка преди наближаващото кацане на повърхността на Луната. "Аполо 8" лети до окололунна орбита през декември 68-ма, но тогава лунният модул все още не е готов. По време на "Аполо 9" през март 1969-та летят всички компоненти на архитектурата - команден и лунен модул, като това е репетиция на мисията в околоземна орбита. По времето на "Аполо 10", чиято годишнина честваме на днешния ден, летят всички компоненти на архитектурата за тяхното окончателно изпитание в окололунна орбита. Целта е да се изпробва поведението на лунния модул в условията на лунна гравитация, без все още да се пристъпва към същинско кацане. На борда на "Аполо 10" летят трима души. Томас Стафорд е командир, ветеран от две предходни мисии "Джемини 6" и "Джемини 9". "Аполо 10" е неговият пръв и единствен полет до Луната, но по-нататък той ще командва мисията "Аполо-Союз", при която за пръв път се скачват американски и съветски космически кораб. Юджийн Сърнан е пилот на лунния модул. Той също е ветеран с една мисия зад гърба си - "Джемини 9", при която изпълнява космическа разходка. По-късно Сърнан ще лети на "Аполо 17" и ще влезе в историята като последния човек, стъпил на Луната. Джон Йънг е пилот на командния модул. Ветеран от мисиите "Джемини 3" и "Джемини 10", той успява да проведе скачване в космоса, поради което е избран за част от екипажа на "Аполо 10". По-късно той ще полети и на "Аполо 16" и ще се превърне в деветия астронавт, стъпил на Луната. Докато са в окололунна орбита Стафорд и Сърнан преминават в лунния модул, оставяйки Йънг в командния. Те се спускат едва на 15 километра от лунната повърхност, след което запалват горната степен и се скачват обратно с командния модул. Всичко приключва успешно, макар че двамата се сблъскват с неочакван проблем. Поради неправилни настройки лунният модул започва да се преобръща. Юджийн Сърнан успешно поема контрола обратно, но не и преди да изтърси фразата "кучи син" - точно докато мисията се излъчва в цял САЩ в реално време по телевизията. По-късно религиозни групи ще разкритикуват НАСА за непристоен език. Кофти е, че Стафорд като пилот на лунния модул успява да стигне само на някакви си 15 километра от повърхността от Луната, без никога да има възможност да стъпи на нея. Но лунният модул от "Аполо 10" е по-тежък и освен това не е зареден изцяло с гориво. Ръководството на НАСА е искало само тренировка, без да се проведе кацане. Сърнан подозира, че от агенцията нарочно постъпили така, за да не би двамата астронавти да се опитат да кацнат противно на заповедите. Но на фона на проблема, който възникнал с настройките на лунния модул на "Аполо 10", може само да се радваме, че тримата души от екипажа не постъпват безразсъдно и се връщат на Земята благополучно. Кацането на Луната никога не е тривиална процедура - през април тази година Израел ни го доказа, след като частният спускаем апарат "Берешийт" не успя да се спусне меко. Важното е, че по време на "Аполо 10" е натрупан достатъчно опит, а всички грешки впоследствие са коригирани, за да могат през юли 1969-та година Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да влязат завинаги в историята на космонавтиката като първите хора, стъпили на Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2775-2019-apollo-10-50-year-anniversary

Специалистите на Роскосмос започнаха пълненето на обсерваторията Спектр-РГ с гориво Космическата обсерватория "Спектр-РГ" преди процедурите по зареждането й с гориво. Снимка: КЦ Южный/ЦЭНКИ 17 май 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Започнаха процедурите по пълненето на космическата обсерватория "Спектр-РГ" с гориво, съобщи вчера Роскосмос. Очаква се това да продължи няколко дни. След като пълненето на гориво приключи, "Спектр-РГ" ще бъде пренесена в монтажно-изпитателния корпус, където обсерваторията ще бъде прикачена към ускорителния блок "ДМ-03" на ракета-носител "Протон-М". Изстрелването ще е факт на 21-ви юни. Напомням на читателите, че "Спектр-РГ" ще изучава космоса в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Обсерваторията се състои от два телескопа: ART-XC, създаден от Русия, и eROSITA, създаден от Германия. Космическата платформа, към която телескопите са прикрепени, представлява модифицирана спътникова платформа "Навигатор", построена от НПО "Лавочкин". Първоначално изстрелването на "Спектр-РГ" бе планирано за 2013-та, но после бе отложено за 2016-та, 2017-та, 2018-та и чак сега имаме готовност за пуск през 2019-та година. Обсерваторията трябва да бъде изведена в точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце", на разстояние от около 1.5 милиона километра от Земята. Това означава, че "Спектр-РГ" е първата научна мисия след разпадането на СССР, която е ръководена от Русия и която ще достигне до междупланетното пространство, стига да е успешна. Източник: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2774-2019-spektr-rg-began-fuel-loading

Американската мисия Озирис-Рекс снима повърхността на Бену: скали, скали, пак скали и още скали 16 май 2019 г. 18:17 ч. Покрай толкова много космически мисии в последно време, американската роботизирана експедиция "Озирис-Рекс", която в края на миналата година пристигна в орбита около астероида Бену, като че ли остана на заден план. Но тя продължава да работи безпроблемно и да снима повърхността на това непознато до този момент небесно тяло. Показал съм ви по-долу две наскоро публикувани снимки, които са били заснети на 4-ти април. Към момента на заснемането им разстоянието между повърхността на астероида и "Озирис-Рекс" е било 4.6 километра. Както виждате, повърхността на Бену е осеяна с множество скали, скалици и скалички. Това ще е сериозно предизвикателство за поставената пред екипа цел - взимане на проби и доставката им на Земята. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2773-2019-osiris-rex-many-rocks

Китайският луноход Юту 2 откри скали, които произлизат от вътрешността на Луната На тази наскоро публикувана снимка се вижда сянката, която луноходът "Юту 2" хвърля върху лунната повърхност. Photo credit : CNSA 16 май 2019 г. 17:56 ч. Светослав Александров. В началото на годината китайската мисия "Чанг'e 4" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. Днес изглежда, че тази експедиция е направила своето дебютно откритие. Това откритие може да разтърси представата ни за ранната еволюция на Слънчевата система и Земята! Става въпрос за странен материал, открит от лунохода "Юту 2". Материалът е анализиран посредством спектрометъра VNIS-2. Учените смятат, че спектрите показват присъствие на оливин и беден на калций пироксен. Тези минерали не са типични за лунната кора, поради което изследователите са на мнение, че изучаваният от "Юту 2" материал произлиза дълбоко от вътрешността на Луната, от нейната мантия. Именно вероятността да бъдат открити такива находки е била основната научна причина китайските екипи да предприемат рискованото лунно кацане на обратната страна на Луната. Засега основните представи, които науката е придобила за естествения ни спътник, са изградени на базата на изследванията на лунните скали, доставени на Земята от астронавтите на програмата "Аполо" в периода 1969-1972 г. Но всички тези експедиции са кацали от тази страна на Луната, която се вижда от планетата ни. "Чанг'e 4" извърши меко спускане в кратера Фон Карман, който е част от намиращия се на обратната страна басейн на име Аиткен. Басейнът е широк 1 500 километра и е дълбок около 13 километра, поради което се предполага, че е проникнал навътре в лунната кора, чак до мантията. Кратерът се е образувал по-късно и повърхността му днес е достатъчно плоска, за да позволи меко кацане на космически апарат. След появата на Аиткен на Луната са се случили две събития - изригване на вулкан, а след него се е образувала нова ударна формация - кратер на име Финсен. Учените смятат, че при формацията на Финсен част от изхвърления вулканичен материал е попаднал във Фон Карман, т.е. би бил достъпен за изучаване от приборите на "Чанг'e 4". Резултатите от "Чанг'e 4" определено са изненадващи - получените спектри се различават както от тези от мисиите на НАСА "Аполо", така и от спектрите на китайската мисия "Чанг'e 3", която през 2013 година кацна от видимата страна на Луната. Благодарение на тези нови спектри изглежда, че дългоочакваната находка под формата на материал от мантията на Луната е вече намерена. Изучаването на този материал е важно, за да разберем повече подробности за ранната еволюция на системата Земя-Луна. Водещата теория за произхода на Луната е че голямо тяло се е сблъскало със Земята в ранните години от нейното съществуване и естественият ни спътник се е формирал от изхвърления материал. Той е бил огромно кълбо магма, което, като е изстивало, е претърпявало промени - плътната материя се е концентрирала във вътрешността, а по-малко плътната е изплувала към повърхността. Самият факт, че "Юту 2" открива беден на калций пироксен и оливин, е в подкрепа на настоящите модели за структурата на Луната. Мисията на "Чанг'e 4" продължава и изучаването на скалните материали в кратера Фон Карман остава важен приоритет за нея. На 11-ти май стационарният апарат и луноходът се изключиха с приключването на петия лунен ден от началото на мисията и началото на поредната двуседмична лунна нощ. През петия ден луноходът бе изминал едва около 12 метра разстояние. Това не означава непременно, че има нещо нередно на борда на "Юту 2" и че той не може да се движи както се очаква. Китайците потвърждават, че всичко е наред, но колко луноходът ще се предвижва, зависи от научната програма. Възможно е той просто да се спира и да анализира продължително интересните скали. За повече информация: Nature http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2772-2019-yutu-2-mantle-sample

Ratio излъчва филм за плоската Земя на 21-ви май Така да се каже, истинската форма на Земята 16 май 2019 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Препращам информация за събитието, организирано от Ratio: На 21 май ви каним да надникнем заедно в живота на плоскоземците и любителите на конспирации с прожекция на документалния филм Behind the Curve и дискусия по темата. Филмът ще бъде излъчен с английско аудио и без субтитри на български. Дискусията ще се проведе на български език. Behind the Curve е документален филм за "плоскоземците" - хора, които смятат, че земята е плоска, въпреки многобройните доказателства за противното.Във филма се срещаме с група от хора, които искрено вярват, че има заговор за прикриване на истината и Земята всъщност е плоска. Ще видите интервюта с привърженици на конспиративната теория, кадри от Международната конференция "Плоска Земя", както и някои от скъпоструващите, но неуспешни експерименти, с които опитват да защитят теорията си (включително и с лазерен жироскоп за 20 000 долара).Но "Behind the Curve" не е просто осмиване на конспиративните теории - филмът показва, че е необходим конструктивен разговор, но без да забравя да ни напомни колко опасни могат да са подобни групи. Освен прожекция на филма, събитието включва и дискусия по темите от филма с няколко участника:Владислав Апостолов е журналист и автор с интереси в сферите на киното, политиката като продукт на културата и уискито като продукт на ечемика. Ценител е на Западната цивилизация, свободата на словото, динозаврите и други изчезващи и изчезнали неща.Негови статии, репортажи, интервюта и коментари са публикувани във всички водещи български вестници (още ги има), в дузина (не мръсна) дигитални медии и са превеждани в англоезични издания. Понякога се явява като говореща глава по национални телевизии в опит да бъде поне малка - но не и като ръст - опозиция на доминиращите ефира политикоректности, лечения с урина, религиозни догми и други фанатизми.Д-р Стефан Митев е лекар-гастроентеролог, защитник на медицината, базирана на доказателства и противник на алтернативните терапии. Съосновател и председател на фондация "Инициатива за българско рационално общество".Вход: 10 лв.Билети на https://ratio.bg/monthly/ratio-predstavya-behind-the-curve-film/Покупката на билет не гарантира седящо място – препоръчваме ви да дойдете навреме, за да намерите най-удобното за вас. За повече информация: събитието във Фейсбук на Ratio http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2771-2019-ratio-flat-earth

Американската мисия ЛРО намери къде на Луната е паднал израелският апарат Берешийт 15 май 2019 г. 21:00 ч. Американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" (ЛРО), която работи в орбита около Луната от 2009 г. до ден днешен, е успяла да открие мястото на падане на израелския спускаем апарат "Берешийт". Напомням на читателите, че апаратът се опита да извърши меко кацане на Луната на 11-ти април, но за съжаление то не се увенча с успех. Снимката е била заснета, докато ЛРО се е намирала на около 90 километра над мястото. Към настоящия момент не става ясно дали "Берешийт" е образувал кратер при своето падане. Възможно е кратер да има, но да е твърде малък, за да се забележи на снимките. Другият вариант е да се е образувала само малка вдлъбнатина. Бялото петно около мястото на кацане може да е резултат от освобождаването на газовете на борда след сблъсъка или от действието на спирачния ракетен двигател при спускането. Учените все още се опитват да установят дали ретрорефлекторният експеримент е оцелял след по-твърдото от очакваното кацане. "Лунър Риконисънс Орбитър" периодично излъчва лазерни пулсации и изследователите очакват да видят дали те ще се отразят от лунната повърхност. Източник: НАСА Вляво: необработена снимка на мястото на падане на "Берешийт". Вдясно: същата снимка, но обработена допълнително, за да се забележи по-ясно белият ореол от падането на спускаемия апарат. Credits: NASA/GSFC/Arizona State University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2770-2019-lro-finds-beresheet

Руснаците бяха напред в космическата надпревара. Как тогава американците пратиха човек на Луната? На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 15 май 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През последните няколко дни в социалните мрежи обикаля интересен мем - руснаците пратиха първия човек в космоса, първата жена в космоса, тяхна бе първата космическа разходка, техни бяха първите безпилотни мисии до Венера, Луната и Марс. Как така изведнъж американците изпратиха човек на Луната и смеят да твърдят, че са спечелили космическата надпревара? За държава като България, която е била част от Източния блок, подобен въпрос звучи резонно. Тъй като медиите и печатът са били подчинени на централната власт, както всичко останало, отразявани са били най-вече съветските мисии, а не американските. Средностатистическите българи масово не знаят за някои от големите успехи на САЩ по време на надпреварата през 60-те години - за тях кацането на Луната идва някак си мигновено, шокиращо, при това на фона на грандиозните съветски успехи. В реалността обаче "големият скок" на Армстронг и Олдрин не произлиза от нулата - зад него стоят 99 тестови полета, от които само 19 са в рамките на програмата "Аполо". Проведени са общо 15 полета към програма "Мъркюри", 19 към "Джемини", 7 към "Сървеър", 5 към "Лунър Орбитър", 6 към "Експлорър", 9 към "Рейнджър", 2 към "Проджект Файър", 2 към "Скаут", 7 към "Литъл Джоу" и 8 към "Пайъниър". Има и още нещо. Много от ранните съветски "първи" постижения не са чак толкова забележителни, ако ги поставим в правилния контекст. Нещо повече - днес се разпространяват някои определено неверни твърдения. Когато говорим за междупланетна космонавтика, още през първата половина на 60-те години САЩ извоюват два важни успеха - първа благополучна мисия до Марс и първа благополучна мисия до Венера. Това може да звучи изненадващо за вас - нали сте чували, че тези първи роботизирани експедиции са съветски? Ами не е точно така. Твърдението би било вярно само ако кажем следното: "СССР за пръв път успешно пращат космически апарат по посока на Венера и по посока на Марс". Става въпрос за мисия "Венера 1" през 1961 година и мисия "Марс 1" през 1962 година. Те действително са първите, които достигат околностите на планетите, но и двата космически апарата се повреждат по пътя си. Така по време на облитането на планетите нито един от тях не успява да предаде научна информация или снимки. За сравнение НАСА успява да изстреля "Маринър 2" към Венера през 1962 година и "Маринър 4" към Марс през 1964 година. И двата космически апарата са работоспособни към момента на пристигането си и изпращат научни данни. Така американците реализират първите успешни междупланетни експедиции. Нека обаче се върнем на Луната. Не са ли съветските специалисти първите, които извършват меко кацане на естествения ни спътник, по време на мисията "Луна 9" на 3 февруари 1966 година? По-скоро бих казал следното: "Луна 9" е първият космически апарат, който е в работоспособно състояние след попадането си на лунната повърхност при твърдо кацане. "Луна 9" не извършва същинско меко прилуняване - капсулата се забива в Луната със скорост 22 км/ч. За да оцелее, тя е предпазена от въздушна възглавница. Това не е непременно лоша технология - американците я прилагат през 1997 г., а после и през 2004 г. при кацането на мисиите "Марс Патфайндър", "Спирит" и "Опортюнити" на Червената планета (по-нататъшни експедиции като "Феникс" през 2008, "Кюриосити" през 2012-та и "ИнСайт" през 2018-та се връщат към класическото кацане с ретроракети). Технологията, макар и да е удачна за роботизирано кацане, не е подходяща за кацане на човек на Луната. Ако е имало човек на борда на "Луна 9", той е нямало да оцелее. Практически "Луна 9" е 12-тият опит на СССР за успешно лунно кацане. Американската роботизирана мисия "Сървеър 1" извършва кацане на Луната на 2-ри юни 1966 г. - броени месеци след триумфа на "Луна 9". Това е първият истински спускаем апарат за "меко прилуняване" - той докосва лунната повърхност при скорост от под 10 км/ч и при съприкосновението не е нужно допълнително омекотяване от амортизираща възглавница. Освен това между "Луна 9" и "Сървеър 1" не може да става и сравнение по отношение на научните приноси - "Луна 9" работи на повърхността само три дни, в рамките на които заснема няколко изображения, докато "Сървеър 1" функционира няколко месеца. Последният контакт с американската мисия е на 7-ми януари 1967 година, а на Земята са предадени общо 11 237 снимки. В рамките на програмата "Сървеър" американците правят и още нещо, което е непостижимо към този момент за СССР. През 1967 г., няколко дни след прилуняването си, "Сървеър 6" включва повторно двигателите, излита от повърхността, след което извършва повторно кацане на Луната. Това е първото отлитане с повторно кацане на естествения ни спътник и реализацията му е критичен етап при по-нататъшното планиране на пилотираните експедиции. СССР усъвършенства обратното отлитане чак през 1970 г., по време на мисията "Луна 16". Да обърнем внимание на пилотираната космонавтика. Въпреки че ранните съветски кораби "Восток" извеждат първите хора в космоса, а при "Восход 1" (1964) имаме първи тричленен полет, след което при "Восход 2" (1965) - първа космическа разходка, извън всякакво съмнение е, че програма "Джемини" (от 1961-1966 г.) изпреварва СССР във всяко едно отношение. СССР се гордее, че по време на мисиите "Восток 3" и "Восток 4" е извършено първото сближение на два космически кораба, като при сближението двамата космонавти говорят по радио. Но реално първото сближение със скачване е направено от САЩ - на 16 март 1966 г., в рамките на мисия "Джемини 8". Корабът с астронавтите Нийл Армстронг и Дейвид Скот извършва успешна стиковка с тестовата мишена "Аджена", изстреляна по-рано с отделна ракета. Усъвършенстването на технологиите по скачване е критична фаза преди реализацията на пилотираните лунни мисии, тъй като лунният модул трябва да може да се скачва и разкачва безпроблемно от командния. Когато говорим за първо кацане на Марс - действително първото кацане на планетата на 2-ри декември 1971 г. е съветско. Само че апаратът "Марс 3" престава да функционира по-малко от 20 секунди след съприкосновението с повърхността, без да изпрати никакви научни данни. Сравнение между следващите мисии на САЩ и единственото кацане на СССР би било не просто некоректно, а връх на цинизма. Понастоящем американците имат две функциониращи спускаеми мисии - "ИнСайт" и "Кюриосити", като "Кюриосити" работи от 2012 г. до ден днешен. Единствената област, в която руснаците трайно изпреварват американците по отношение на междупланетните мисии, е в областта на изучаването на Венера - и то само ако говорим за спускаеми експедиции. По отношение на орбиталните САЩ отново са лидер, защото мисията "Магелан", реализирана в периода между 1989 и 1994 година, провежда най-детайлното картографиране на венерианската повърхност посредством радарна технология. Американците също имат едно успешно кацане по време на програма "Пайъниър Винъс", при което спускаемият апарат работи над час на венерианската повърхност - но то често не се споменава. Защо американците успяват да изпратят хора на Луната, а руснаците - не? Причината е много проста: съветската космическа програма е била хаотична и фокусирана върху гонене на дебюти и рекорди. Тези мисии-първенци са били достатъчни за изтъкване на социалистическия режим, но в научно отношение са отстъпвали на американските. Обратно, американците имали целенасочени програма и са реализирали мисиите си, понякога с известно закъснение, но те са работили по-дълго, изпращали са по-качествени научни данни и са допринасяли за натрупване на опит. Този опит се оказал незаменим и за реализацията на пилотирани лунни мисии. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2769-2019-how-the-usa-won-the-space-race

Марсоходът Кюриосити засне прекрасни снимки на облаците над планината Шарп Тази снимка на марсианското небе бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 13-ти май 2019 г. в 15:03 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 14 май 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Поредната порция снимки от марсохода "Кюриосити" e вече тук - съвсем пресни, заснети вчера, на 13-ти май. На тях се вижда забележителното марсианско небе, изпъстрено с облаци, малко след слънчевия залез. Тази снимка на марсианското небе бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 13-ти май 2019 г. в 15:12 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Представете си каква красива гледка би се разкрила пред вас, ако се намирахте сред хълмовете на планината Шарп - точно там, където понастоящем работи "Кюриосити"! Въпреки че атмосферата на Марс е около 100 пъти по-тънка от тази на Земята, това все пак е достатъчно, за да може да има метеорологични явления, облаци и ветрове. Наличието на марсианска облачност е била известна за учените още от преди началото на космическата епоха, а вече при първите мисии "Маринър" и "Вайкинг" са описани характерните й белези. Установени са няколко типа облаци - вълновидни (в близост до полярните шапки), купестоподобни, цирусоподобни (т.е. сходни със земните перести), пламъковидни (най-вече образувани от прахови частици). Още снимки, заснети от "Кюриосити", можете да свалите от уебсайта на НАСА на този линк http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2768-2019-photos-clouds-mt-sharp

Русия започна да изготвя корпуса на новия космически кораб Федерация 13 май 2019 г. 19:55 ч. Руските предприятия са започнали да пристъпват към изготвянето на корпуса на новия пилотиран космически кораб "Федерация", съобщава РИА Новости. По информация, предоставена на новинарската агенция от източник в ракетно-космическия отрасъл, корпусът ще бъде изработен от алуминий. Това е в разрез с по-рано показаните планове, според които "Федерация" на 80% трябваше да се състои от композитни материали. Оказва се, че капсулата-макет, показана по-долу на снимката, е била произведена в Германия в съоръженията на Aerospace Composites Gmbh по заявка на РКК Енергия. Поради санкциите, наложени на Русия, доставката в страната на продукти от композитни материали е вече невъзможна. Планира се първият изпитателен полет на "Федерация" в безпилотен режим да бъде през 2022 година. През 2023 г. ще има нов безпилотен полет, този път със скачване до Международната космическа станция, а през 2024 г. очакваме първите полети с хора на борда. Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2767-2019-russia-starts-production-federatsiya

Половин век по-късно: съвременната лунна мисия ЛРО откри горната степен на лунния модул от Аполо 12! Вляво: мястото на падане на горната степен на лунния модул от мисията "Аполо 12". Вдясно: допълнителна графична обработка на снимка на същия терен, за да се подчертае къде лежи изхвърленият от удара материал. Credit: NASA/GSFC/Arizona State University/Stooke and Marcus 13 май 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. На 14-ти ноември 1969 г. е изстреляна мисията "Аполо 12" с астронавтите на НАСА Алън Бийн, Пийт Конрад и Дик Гордън. Няколко дни по-късно лунният модул с Бийн и Конрад извършва меко кацане на Луната. Докато работят на повърхността на естествения ни спътник, двамата астронавти разгръщат чувствителен сеизмометър. За да се провери работоспособността му, специалистите от НАСА решават, след като Бийн и Конрад се връщат в окололунна орбита, да разбият вече неизползваемата горна степен на лунния модул. Така ще може да се създаде изкуствено лунотресение. Днес, половин век по-късно, съвременната мисия на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър" е успяла да открие останките на тази горна степен. Откритията бяха публикувани на 10-ти май тази година в научното списание Икарус. Авторите на проучването са двама души - Филип Стуук и Майкъл Маркъс. Описание на достъпен английски език има на сайта на блогъра Фил Плейт. Тук ще представя кратко резюме от работата на учените. Всеки космически кораб "Аполо", предназначен за кацане на Луната, се е състоял от два компонента: команден и сервизен модул (CSM) и лунен модул (LM). Съответно CSM e бил отговорен за превоза на астронавтите от Земята до орбитата на Луната и обратно, а LM - за кацането на лунната повърхност от окололунна орбита и след това за завръщането на астронавтите от повърхността към окололунна орбита. Лунният модул се е състоял от две части - спускаема степен за самото кацане и горна степен за отлитането. Спускаемите степени лесно се откриват на снимките от "Лунър Риконисънс Орбитър" и те са най-яркото доказателство, че пилотираните мисии "Аполо" са автентични - и досега стоят на Луната, защото след кацането вече не са били нужни. Всеки, който има достатъчно мощна камера, за да снима региона на кацане, ще може да ги намери. От повърхността на Луната е излитала само горната степен на LM. Но след скачването й с CSM тя вече не е била нужна, което е позволило на специалистите от НАСА да я разбият целево в лунната повърхност, за да проверят работоспособността на сеизмометъра. При операцията обаче двигателят на степента работил по-дълго от очакваното и тя паднала по-далече от предвиденото. Дълги години никой не знаел къде е мястото на разбиване. Изследователите Стуук и Маркъс решили да потърсят останките на снимките от съвременната мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", която заснема лунната повърхност с висока резолюция от 2009 г. до ден днешен. Благодарение на предоставената от НАСА информация двамата са знаели, че трябва да ограничат усилията си в регион с радиус до 80 км. от мястото на кацане - не би се очаквало степента да е паднала по-далече. За да могат да са независими и да не си повлияят на резултатите, Стуук и Маркъс работили отделно един от друг и не си комуникирали. Единият от тях намерил останките през 2013-та година, а другият - през 2016-та. Чак когато приключили с анализа на снимките, започнали да работят заедно и да обсъждат какво са видели. Стуук и Маркъс открили тъмно петно на лунната повърхност, което съвпада с траекторията на степента от "Аполо 12". Находката е съвместима с това, което НАСА предоставя като информация за мисията: скорост на степента към момента на разбиването от 1.7 km/sec при ъгъл спрямо повърхността 4°. Това би оставило дълъг улей или бразда. Заключенията на двамата учени са убедителни, макар че винаги има шанс да са допуснали някаква грешка. Все пак няма спор, че положеният от тях труд е колосален и ще помогне при идентификацията и на други останки от космически мисии на Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2766-2019-apollo-12-ascend-stage-found

Илон Мъск показа общо 60 спътника Старлинк, пакетирани заедно в един обтекател на ракета Общо 60 спътника "Старлинк" могат да се вмъкнат в носовия отсек на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX 12 май 2019 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днес Илон Мъск показа снимка, от която става ясно колко спътника от неговата интернет групировка "Старлинк" могат да се вмъкнат в рамките на един носов отсек на ракета "Фолкън 9". Точно 60 на брой. Ако всичко мине наред, дебютното изстрелване с тези първи 60 спътника може да е факт още в средата на идната седмица. И това ще е само началото. СпейсЕкс планира да изведе в околоземна орбита мегагрупировка от почти 12 000 спътника, които ще осигуряват интернет до всяка точка на Земята. Мъск вече е получил разрешение от държавните служби на САЩ за изстрелването на две порции от сателити, като първата ще се състои от 4 409 спътника, а втората от 7 518 спътника. До този момент специалистите от СпейсЕкс са тествали концепцията на "Старлинк" на два пробни спътника "Тинтин А" и "Тинтин Б", които бяха изведени в космоса през февруари 2018-та година. Но тези сателити, които виждате на горната снимка, са от окончателния дизайн. Предприемачът напомня, че като за дебютна мисия много неща могат да се объркат. За да може "Старлинк" да доставя услугата си с ограничено покритие са нужни поне още шест изстрелвания с по 60 спътника, а за средно покритие са необходими 12 изстрелвания. "Старлинк" е програма, която според Мъск има потенциал да стане печеливша - достатъчно печеливша, че да може да налива пари в неговата мечта да достигне Марс. Дали това ще стане, предстои да разберем. СпейсЕкс не е единствената компания с цел да доставя глобален интернет. Британската фирма УанУеб вече изстреля първите си шест от общо 900 спътника през февруари тази година. Други компании, работещи в същата сфера, са Телесат, Леосат, Амазон, Боинг. Всичките тези мащабни планове за мегагрупировки водят до основателни притеснения доколко те ще допринесат за увеличаване на орбиталните боклуци, което става все по-сериозен проблем. Притесненията са не толкова около реалността в орбита да има толкова много спътници, колкото около потенциала да настъпи експлозия или сблъсък между спътниците на отделните групировки. Ако нещо подобно се случи, последствията могат да са дългосрочни. Източник: Elon Musk's Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2765-2019-spacex-starlink-unveiled

Космическото бъдеще най-сетне настъпва: Върджин Галактик започна преместването си на космодрума Спейспорт Америка! Футуристичният космодрум Спейспорт Америка. Photo credit : Land Rover MENA 10 май 2019 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Преди да прочетете тази новина, бих искал да ви предизвикам и да ви попитам: как си представяте космическото бъдеще? Ето как си го представям лично аз: ние ще заживеем в бъдещето така, както фантастите са си го мечтаели, когато космическите полети наподобят самолетните. В ежедневната практика ние отиваме на летището, чекираме се, оставяме багажа, преминаваме контролните пунктове и чакаме да се качим на самолета. Нещо подобно трябва да са и космическите пътешествия, с някои дребни разлики - например като към процедурите се включи и подготовка за състоянието на безтегловност посредством някаква кратка тренировка. Но като цяло - просто отиваме на космодрума и отлитаме в космоса! С тази идея е построен космодрумът Спейспорт Америка в Ню Мексико. Но макар да е завършен и официално открит през 2011 година, той дълго време бездействаше и представляваше просто красива призрачна сграда. Бляскав, лъскав, готов да посрещне своите пътници, но на него нямаше космически кораби. Както красноречиво се изрази писателят Джак Мърфи през 2017-та година - чувството е като да посетиш Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани. Днес това е на път да се промени. Космически кораб вече има! Построеният "Юнити" от Върджин Галактик проведе вече два тестови пилотирани космически полета - един през декември 2018-та година и един през февруари тази година. Общо петима души станаха астронавти, а сред тях бе първата жена, летяла в космоса на комерсиален кораб - Бет Моузес. Тези полети бяха извършени от изпитателния космодрум Мохаве в Калифорния. Сега компанията-производител Спейсшип Кампъни изпълнява някои довършителни работи по "Юнити", свързани с монтирането на вътрешната кабина за туристите. Когато това приключи, през лятото корабът ще се отправи към следващото си пътешествие - не към космоса, а към Ню Мексико. След това космическите полети отново ще бъдат възобновени. Изпитателната програма, преди да се качат пътниците, ще завърши в Спейспорт Америка. За щата Ню Мексико е изключително важно космодрумът да потръгне. До голяма степен финансирането на Спейспорт Америка е осъществено с публични финанси. Общо $220 милиона долара са осигурени по този начин, като това е станало и чрез увеличаване на данъците на гражданите. Тези пари са били дадени с идеята Ню Мексико да стане център на пилотираната космонавтика в САЩ и така да дойдат инвеститори, облагодетелствайки целия район. Фактът, че след откриването си през 2011 година, в продължение на осем години космодрумът бездействаше, изнерви доста местните политици. Никой не предполагаше, че ще се чака толкова време. Върджин Галактик трябваше да започне да провежда пилотирани космически полети през 2009 година. Това очакване беше оправдано - все пак предшестващият космически кораб "СпейсШипУан" беше летял успешно през 2004-та година. Просто технологията трябваше да се мащабира, за да може да бъде създаден по-просторен и удобен за туристи "СпейсШипТу". Но оттук дойдоха проблемите. Оказа се, че не е чак толкова просто за една космическа технология да се мащабира. Следващите години бяха мъчителни за Върджик Галактик. Тестовата програма се проточи във времето, а през 2014-та година компанията преживя тежка катастрофа, при която беше разрушен първият космически кораб от серията "СпейсШипТу" - "Ентърпрайз". Пилотът Майкъл Олсбъри загина. За щастие след 2016-та година нещата потръгнаха доста гладко за компанията. В рамките на период, по-кратък от три години, вторият кораб от серията "СпейсШипТу" - "Юнити" изпълни успешно атмосферните си тестове и днес корабът вече лети в космоса. Сега времената са различни - Ричард Брансън, създателят на Върджин Галактик, си има конкуренция. Вчера Джеф Безос, основател на компанията Блу Ориджин, оповести, че до края на тази година планира да изстреля хора в космоса със собствения си космически кораб "Ню Шепърд". Но нека да има конкуренция. От това желаещите да летят в космоса могат само да спечелят. За повече информация: Върджин Галактик http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2764-2019-future-is-coming-spaceport-america

Джеф Безос: пращаме човек в космоса тази година, спускаем апарат на Луната през 2021-ва, човек на Луната през 2024-та! Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун" е важна част от плана за завръщането на човек на Луната през 2024 година. Image credit : Blue Origin 10 май 2019 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Днес, след дълго очакване, предприемачът Джеф Безос, който е основател на книжната компания Амазон и на космическата Блу Ориджин, представи официално своите планове за усвояване на космоса. Те включват: изпращане на човек в космическото пространство още през тази година, спускаем апарат с полезен товар на Луната през 2021-ва година и на човек на Луната през 2024-та година. Безос започна своята презентация ударно: на Земята има твърде много проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Един дългосрочен проблем, който трябва да бъде решен, е че някой ден енергийните ресурси на нашата планета ще свършат. Според предприемача трябва да се вземат спешно мерки по опазването на нашата планета. Макар и да не го спомена поименно, Безос даде ясно да се разбере, че според него идеята на Мъск да се усвои Марс като резервен план на Земята е глупава. Няма план Б. Има само един план А - Земята. Тя е незаменима. Проблемът ни обаче е, че нашата индустрия бълва замърсители. От друга страна ние, хората, не сме готови да се откажем да консумираме енергия. Единственият начин да се реши проблемът е ако индустрията бъде изнесена в космоса. Така Земята ще стане чудесно място за живот. Джеф Безос постави въпроса: доколко изобщо е удачно да колонизираме самите планети? Те не са гостоприемни за живот. Според предприемача е далеч по-разумно и реалистично да се направят колонии в открития космос. На своята презентация той показа концепцията за цилиндрите на О'Нийл - огромни градове в пустото междупланетно пространство. Това пространство е широко и в него има място за всичко и всички. Ако някой ден трилиони хора заживеят в космоса, това ще даде възможност да се родят хиляди нови ценни жители. Представете си хиляди творци с капацитета на Моцарт, хиляди физици като Айнщайн! За да изпълни визията си, Безос работи в космическата си компания Блу Ориджин от години. Вече е създаден първият космически кораб - това е суборбиталният "Ню Шепърд". Той вече е преминал през основните си безпилотни полетни изпитания. Предприемачът потвърди - тази година, този път наистина, човек ще полети в космоса на борда на този кораб! Независимо от факта, че основният фокус на космическата колонизация ще е откритият космос, а не Марс, това не означава да летим само в пустотата. Безос смята, че ние имаме чудесен дар. Място, което ни очаква. Става въпрос за Луната. Тя е наблизо и е богата на ресурси като воден лед. За тази цел в Блу Ориджин от три години насам се работи по създаването на спускаем апарат за кацане на Луната. Това е "Блу Муун", който ще може да доставя полезен товар от 3.6 тона на лунната повърхност, а по-нататък - до 6.5 тона. Множеството изстрелвания на суборбиталната ракета "Ню Шепърд", както и нейните успешни кацания след космическите й полети, са дали нужния опит на Блу Ориджин за създаването на лунна архитектура. Първият полет на спускаемия апарат ще е през 2021 година и той ще стане посредством новата ракета "Ню Глен". Ракетата има възвръщаема първа степен, която може да се използва до 25 пъти. Тя ще може да извежда полезен товар от 45 тона до околоземна орбита. Строи се с идеята да може да превозва и хора. Джеф Безос подкрепя новия план на американския президент Доналд Тръмп за изпращането на човек на Луната още през 2024 година. Той е категоричен, че е крайно време това да се случи. Според предприемача големият вариант на "Блу Муун" ще може да достави на Луната възвръщаемата степен, чрез която астронавтите ще отлитат обратно от лунната повърхност, за да се завърнат на Земята. Безспорно плановете, които бяха представени, са много интересни. Сега остава да се надяваме, че ще се изпълнят! За повече информация: Блу Ориджин http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2763-2019-blue-origin-vision-unveiled

Руският космически телескоп на обсерваторията Спектр-РГ ще е екипиран с американски огледала 9 май 2019 г. 22:15 ч. Ако всичко мине по план, на 21-ви юни Русия ще изстреля нова научноизследователска мисия след няколкогодишно прекъсване. Става въпрос за мисията на руската космическа обсерватория "Спектр-РГ", която се състои от руски космически телескоп ART-XC и немски космически телескоп eROSITA. Оказва се обаче, че руският космически телескоп ще е екипиран с американски огледала. Новината бе съобщена от журналиста Анатолий Зак, администратор на сайта RussianSpaceWeb. Телескопът ART-XC е разработен под ръководството на Михаил Павлински от Института по космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките (РАН). Руските институции са се свързали с американската космическа агенция НАСА, за да поръчат сложна космическа технология. Критичните огледални системи на ART-XC са създадени от центъра на НАСА Маршал. Eто още информация за другите системи: бордовият компютър, паметта за съхраняване на данни и авиониките са осигурени от ИКИ. НПО Лавочкин е доставил темпетарурните покрития и радиаторите, а НПО Технология е построила тръбата на телескопа от въглеродни фибри, както и плочите, които ще прикрепят детекторите. На снимката: товарният самолет "АН-124-100" достави "Спектр-РГ" на космодрума Байконур в края на април. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2762-2019-spektr-rg-american-mirrons

Успешно пристигане: корабът Драгън бе прикачен към МКС 6 май 2019 г. 16:30 ч. След два дни пътуване, космическият кораб на СпейсЕкс "Драгън" пристигна на Международната космическа станция. Първо астронавтите на борда на МКС прихванаха кораба в 14:01 ч. българско време посредством роботизираната ръка "Канадарм 2", а след това в 16:15 ч. "Драгън" бе застопорен и стикован към модула "Хармъни". Сега към МКС има прикачени едновременно два американски космически кораба. Освен този "Драгън", преди броени седмици пристигна корабът "Роджър Чафи" от серията "Сигнус" на частната компания Нортроп Груман. На борда на "Драгън" пътуват около 2 495 килограма полезен товар. Корабът ще остане част от МКС до края на май, след което "Канадарм 2" ще го пусне в свободен полет. След запалване на бордовите двигатели "Драгън" ще излезе от орбита и ще се завърне посредством приводняване в Тихия Океан, в близост до бреговете на Калифорния. Кадър от днешното сближаване на "Драгън" с МКС. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2760-2019-dragon-attached-iss

19-годишна корупционна схема е довела до загубата на две мисии на НАСА през 2009 и 2011 г. 6 май 2019 г. 16:00 ч. През 2009 година НАСА изстреля мисията OCO, която трябваше да изучава връзката между въглеродния диоксид и глобалното затопляне. В хода на полета обтекателят на ракетата не се отдели от спътника и това доведе до авария и загуба на OCO. Две години по-късно, през 2011-та, НАСА се опита да изстреля още една климатична мисия - Glory. Възникна идентичен проблем - обтекателят не се отдели по план и спътникът изгоря в атмосферата. Повечето критично мислещи хора сметнаха, че става въпрос за ужасно съвпадение. Други обаче не бяха убедени - те заключиха, че загубите на две климатични мисии по един и същ начин са твърде подозрителни, за да са случайни. През 2017 г. беше публикувана любопитна информация в две американски медии, която беше отразена и на страниците на КОСМОС БГ (източник). Същата година, след шестгодишно разследване, един от ръководителите на фирмата Sapa Profiles, която е доставяла алуминиеви компоненти на НАСА, се бе признал за виновен по обвиненията за фалшификация на резултатите от предполетните изпитания. Ръководителят на име Дени Бейлиъс е потвърдил, че не само е фалшифицирал лабораторни данни, но е давал заповеди на работниците си да постъпват по същия начин. На 30-ти април 2019-та НАСА официално потвърди изводите от проточилото се с години разследване. Според прессъобщението на агенцията порочната схема е продължила цели 19 години, като фирмата е подвела хиляди клиенти. Сега Sapa Profiles ще трябва да плати $64 милиона обезщетение на правителствените и комерсиалните си клиенти - сериозна сума за фирма, но пренебрежимо малка за загубата на двете климатични мисии, която се оценява на повече от $700 милиона. Освен това компанията е под забрана да изпълнява държавни поръчки. Изстрелването на мисията OCO през 2009 година, което завърши с провал. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2759-2019-nasa-fraud-sapa

Частната инициатива за изпращане в космоса на миниатюрна Звезда на смъртта набра средства чрез групово финансиране На снимката: основателят на инициативата Блейз Сандърс с неговия модел на Звездата на смъртта. Photo credit : Deathstarinspace.com 6 май 2019 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Космическите проекти са доста популярни на платформите за групово финансиране - и има защо. Те дават възможност на отделните привърженици и спонсори да участват лично в реализацията на инициативите. Така и инициативата за изпращане на малка Звезда на смъртта в космоса успя да набере нужните й $18.420 на уебсайта Kickstarter. Ако всичко мине наред, изстрелването на малката звезда ще стане навръх премиерата на Епизод 9 от поредицата "Междузвездни войни" през декември тази година, с помощта на новоразработваната ракета "Дискавъри" от американската компания Юнайтед Фронтиърс. Напомням на читателите, че груповото финансиране е предпочитан начин сред предприемачите за добиване на средства, ако не разполагат с достатъчно собствен капитал. Мнозина имат желание да разработят свои космически проекти, но малцина са с възможностите на Джеф Безос и Илон Мъск. Груповото финансиране е шанс за всеки. На този принцип през последните няколко години бяха реализирани няколко космически проекта - "Скайкюб", "КикСат" и АрдуСат". "КикСат" е пример за зашеметяващ успех - инициативата даде възможност на всеки любител да има свой собствен миниатюрен спътник само за около $300 долара. Разбира се, дори и при успешно финансиране, винаги има шанс за проблеми, аварии и отлагания - което си е типично за космическия отрасъл. Не всички проекти отбелязват успех - например руската инициатива "Маяк", в рамките на която спътник трябваше да разгърне голямо огледало в орбита, не се увенча с желания резултат - спътникът бе изстрелян успешно, но разгръщането не протече по план. "Маяк" бе финансиран посредством руската платформа Бумстартер. А някои проекти като Space Elevator Science никога не потръгват, разочаровайки хората, които са инвестирали в тях. Причината, поради която инициативата за изпращането на Звезда на смъртта в космоса успя в набирането на средства, бяха интересните награди - всеки, който подкрепяше проекта, получи възможността да прати отвъд атмосферата нещо свое. Така аз например само за $9 долара придобих привилегията да пратя в космоса цитат от книгата си "Аз, виртуалният астронавт" на дигитален носител, а за $25 - цитат, съобщение или име на физически носител. Други хора имаха възможност да изстрелят за около $80 долара свои собствени малки предмети - пръстени, снимки и т.н. Сега всичко е в ръцете на Блейз Сандърс, който, след като е получил своите средства, трябва да оправдае очакванията на тези, които са го подкрепили. Като, разбира се, е редно всички подкрепящи да проявят нужното търпение. Нека не забравяме, че "КикСат" беше финансиран през 2011 година, но той премина през серия от отлагания, един неуспех и чак през сегашната 2019-та година миниатюрните любителски спътници бяха изведени в космоса. Надяваме се, че в близко бъдеще космическото пространство ще стане още по-достъпно за всеки човек, което ще е неизбежен факт с комерсиализацията на космонавтиката. За повече информация: Death Star Kickstarter initiative http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2758-2019-death-star-space-successfully-funded

Това е категорично невярно твърдение, космонавтиката се използва за решаване на ужасните проблеми: Телемедицината е особено важна в Индия според Кастуриранган, защото 98% от хората от селските райони, които стават лекари, напускат тези райони, което води до оставането малка група лекари с необходимия тренинг, които трябва да обслужват голям брой хора. Така телемедицината може да предаде някои от медицинските материали от процъфтяващите градски райони към отдалечени села. Важна за космическата програма е и мониторинга на земеделските култури за изготвяне на оценки. Според Кастуриранган Индия днес е в състояние да предсказва с 90% точност продукцията на националните посеви един месец преди жътва. За страна, която в миналото често е страдала от глад и недохранване, това е важно. Той отбеляза също така, че през 1978 г. спътниците са имали разделителна способност от 1 километър, днес тя е един метър! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/17-2012-01-06-11-51-40/33-2012-01-06-10-37-06

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля благополучно кораба Драгън на път към МКС! Снимка в инфрачервения диапазон на първата степен на ракетата "Фолкън 9" по време на нейното кацане върху плаващата платформа в Атлантическия океан. Photo credit : SpaceX/NASA TV 4 май 2019 г. 10:27 ч. Светослав Александров. Днес, на 4-ти май 2019 г., в 09:48 ч. българско време, от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9". Девет минути след началото на полета в орбита бе изведен благополучно корабът "Драгън", който ще изпълни своята 17-та мисия по доставка на Международната космическа станция на провизии за астронавтите и научни експерименти. След приключването на своята дейност първата степен на ракетата извърши успешно кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че те обичам" в Атлантическия океан. Това бе 39-тото кацане за СпейсЕкс. Днешният полет бе първият за компанията по програмата на Международната космическа станция след успешния дебют на "Крю Драгън" през месец март. Множество научни експерименти бяха изведени в орбита след днешното изстрелване. Орбиталната въглеродна обсерватория "OCO-3" ще наблюдава комплексната динамика на намиращия се в земната атмосфера въглерод. Експериментът "Фотобиореактор" на Немския аерокосмически институт DLR ще тества приложимостта на хибридните животоподдържащи системи, като в космоса ще бъдат отглеждани микроводорасли от вида Chlorella vulgaris. При бъдещи изследователски междупланетни мисии този подход може да намали изискването за доставки на храна и вода от Земята посредством товарни кораби, тъй като системата усвоява въглеродния диоксид във вътрешността на космическите станции и снабдява астронавтите с кислород. Същевременно биомасата от микроводораслите може да се използва за храна. Експериментът "Органи на чип" представлява работа с малки устройства, които съдържат човешки клетки, потопени в триизмерна матрица. Сравнявайки опитите, провеждани в космоса, с контролните на Земята, ще се получат ценни данни, които ще имат приложимост при лечението на различни заболявания. Пристигането на кораба "Драгън" на МКС е планирано за 6-ти май, в понеделник. За повече информация и новини от мисията в реално време: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2756-2019-4-may-spacex-dragon-success

УСПЕХ: За пръв път частна ракета на Япония достигна до космоса! Ракетата "МОМО 3" броени минути преди излитането. Photo credit : Interstellar Technologies 4 май 2019 г. 00:25 ч. Светослав Александров. Днес е ден на голям триумф за частната космонавтика в Япония. На 3-ти май в 23:45 ч. българско време беше проведено изстрелване на ракетата "МОМО 3", построена от японската фирма Интерстелар Текнолоджис. Броени минути по-късно бе потвърдено, че ракетата е достигнала успешно височина от 100 километра - т.е. линията на Карман, условна граница, която отделя земната атмосфера от космическото пространство. Това прави Интерстелар Текнолоджис първата частна компания в Япония, реализирала космически полет. Напомням на читателите, че днешният триумф дойде след две поредни аварии. При първото изстрелване на "МОМО" през 2017 година двигателят се изключи преждевременно и постигнатата височина бе едва 20 километра. При втория полет през 2018 година двигателят отказа само две секунди след началото на мисията и ракетата "МОМО 2" рухна на стартовата площадка, обгърната от пламъци. Днес обаче се оказа щастливият ден за Интерстелар Текнолоджис. Ракетите от серия "МОМО" са съвсем скромни - високи едва 10 метра и с диаметър от 50 метра, те могат да извеждат полезен товар от 20 килограма до космоса по суборбитална траектория. Това не попречи благодарение на такъв тип ракета Интерстелар Текнолоджис да влезе завинаги в историята на японската космонавтика. По-нататък фирмата планира да създаде орбитална ракета "Зиро", която ще може да изпраща в околоземна орбита спътници с тегло до 500 килограма. Източник: Interstellar Technologies http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2755-2019-4-may-japanese-private-success

Успешен ремонт: поправиха електрическите системи на МКС изцяло в роботизиран режим 2 май 2019 г. 17:55 ч. Днес ръководството на роботизираните операции в Хюстън, САЩ, успешно подмени повреден превключвател на Международната космическа станция. Напомням на читателите, че повредата, която бе констатирана в края на април, причини 25% спад в електрическата мощност на МКС и това доведе до отлагане на изстрелването на американския кораб "Драгън", което беше планирано за 1-ви май. НАСА съобщава, че днешният ремонт е исторически - едва за втори път в историята на космонавтиката подобна авария бе коригирана само с помощта на роботи, без да се налага астронавт в скафандър да излиза в открития космос. Международната космическа станция е идеална платформа да се тестват авангардни технологии. Такива технологии ще са критични и при реализацията на бъдещи мисии, особено сега, когато НАСА се готви да изпрати отново човек на Луната до 2024 година. Междувременно СпейсЕкс планира изстрелването на кораба "Драгън" да бъде проведено на 3-ти май. Това ще е 17-тата мисия за компанията на Илон Мъск по доставка на провизии до МКС. За съжаление метеоролозите дават едва 40% шанс за хубаво време на 3-ти, така че може да се очаква още някое отлагане. Източник : НАСА Снимка от изстрелването на кораб "Драгън" през декември. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2754-2019-iss-replacement-success

УСПЕХ! Частният американски кораб Ню Шепърд изведе в космоса 38 научни експеримента! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin 2 май 2019 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Днес в 16:35 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в Западен Тексас излетя космическата ракета "Ню Шепърд". Ракетата благополучно изведе в космоса по суборбитална траектория космически кораб, на борда на който пътуваха цели 38 експеримента. Общо 9 от тях се проведоха по програма на НАСА, а 29 бяха частни. Предварителните данни показват, че корабът е достигнал до височина 105 километра - т.е. над условната граница на Карман, която е един от критериите за обозначаване на предела на земната атмосфера и началото на космическото пространство. След приключването на полета ракетата-носител се завърна благополучно на Земята след повторно запалване на нейния двигател. Напомням на читателите, че Блу Ориджин е една от двете фирми в САЩ (другата е СпейсЕкс), които притежават ракети за многократна употреба. Капсулата с експериментите също кацна успешно посредством парашутна система. Безпроблемното провеждане на днешния полет е голяма крачка напред към осъществяването на пилотирани мисии. Блу Ориджин потвърди, че все още сред плановете на компанията е дебютното пилотирано изстрелване да бъде проведено до края на настоящата 2019-та година. Така компанията на Джеф Безос може да се превърне във втората фирма, извела човек в космоса след приключването на програмата на НАСА "Космическа совалка". Напомням на читателите, че първата бе Върджин Галактик - пилотираният космически кораб "Юнити" летя двукратно, през декември и през февруари, на две успешни мисии до космическото пространство. Мнозина смятат, че Блу Ориджин е прекалено бавна компания, а нейният основател Джеф Безос не обича да прави прибързани ходове. Факт е обаче, че както Боинг, така и СпейсЕкс се сблъскаха с технически проблеми и аномалии при изпитанията на новите им космически кораби. За разлика от тях може да изглежда, че Блу Ориджин се придвижва много по-тромаво, но успехите на компанията са не просто безспорни, а и безаварийни. Май наистина има изглед костенурката да изпревари заека. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2753-2019-2-may-blue-origin-success

Изостава ли Европа от новата лунна надпревара? Проектът ISRU-DM е единствената частна инициатива за доставка на апаратура на Луната, която понастоящем Европа финансира. Image credit : ESA-K. Oldenburg 2 май 2019 г. 14:00 ч. Светослав Александров. В началото на годината на обратната страна на Луната се спусна апаратът на Китай "Чанг'e 4". Той достави лунохода "Юту 2", който пъпли на лунната повърхност до ден днешен. По-рано през април Израел реализира собствена мисия до естествения ни спътник, която, макар и да не завърши с успешно кацане, достигна благополучно до орбита и така Израел се позиционира сред много елитен клуб от държави. В окололунна орбита продължава да работи американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", а НАСА финансира с $2.6 милиарда цели девет (!!!) компании за доставка на товар на лунната повърхност. Междувременно Индия подготвя своя спускаема мисия до Луната, която ще излети през юли. Пита се в тази картинка къде присъства Европа? Анализаторът д-р Джон Б. Шелдън предупреждава, че инициативите на европейската космонавтика в областта на лунните изследвания са скромни и ако това не се промени скоро, европейските учени ще са принудени да доставят апаратурата си на Луната като вторичен товар на комерсиални американски спускаеми апарати или на борда на национални индийски и китайски мисии. Европа изглежда, че се занимава най-вече със своите собствени континентални проблеми, пише Шелдън. Освен Брекзит, има интерес от страна на китайците да получат пазарен достъп до Европа посредством инициативата BRI. Европейският комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП Елжбета Бенковска наскоро подчерта европейските успехи в рамките на програмите Галилео, Коперник и ГовСат. Освен това, докато очакваме евроизборите, се правят намеци за създаването на Европейски космически сили. Преди няколко години директорът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Жан Вьорнер пое инициативата за международен разговор по създаването на лунно село - това се случи по време, когато глобалният фокус бе върху околоземна орбита и Марс, а не Луната. Това бе много смел ход от страна на Европа. Какво е положението днес? Засега единственото сериозно начинание на Европа по отношение на Луната е проектът ISRU-DM за доставка на товар на нейната повърхност. То бива финансирано с 250 милиона евро. На фона на $2.6 милиарда лунен бюджет от страна на САЩ, контрастът е забележителен и показва нищожния ангажимент, който европейците поемат в областта на лунните изследвания. ISRU-DM, коментира Шелдън, е малко начинание в сравнение с други проекти, които понастоящем се обсъждат, но има уникално стратегическо значение за частната космическа индустрия на Европа. Ако този проект не се случи, тогава европейците нямат друг шанс, освен да изпращат товара си на комерсиални американски спускаеми апарати или на национални индийски и китайски такива. Просто не е приемливо парите от данъкоплатците на Европа да бъдат наливани в чужди компании. Ако на общоевропейско, както и на национално ниво, няма подкрепа към европейските иновации и предприемачество, Европа ще загуби надпреварата към Луната още преди тя да започне. Така че въпросът е: какво правим ние оттук насетне? Ще има ли пряко участие на Европа в изучаването на Луната, или сме обречени да сме втора цигулка? Източник: Spacewatch Global http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2752-2019-europe-lagging-behind-new-moon-race

Частният американски космически кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин излита утре с 38 научни опита 1 май 2019 г. 22:00 ч. Частната американска компания Блу Ориджин оповести, че космическият кораб "Ню Шепърд" с общо 38 научни опита ще бъде изстрелян утре. Стартът е насрочен за около 16:30 ч. българско време и ще бъде излъчен на живо. Това е вероятно предпоследният или последният полет в роботизиран режим, преди компанията да се осмели да изстреля хора на борда. Първият пилотиран полет е планиран за по-късно през годината. Кадър от излитането на "Ню Шепърд" през юли 2018-та година. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2751-2019-blue-origin-set-2-may

Най-новата американска мисия на Марс засне прекрасни снимки на слънчевите изгреви и залези! Американската роботизирана мисия "ИнСайт" засне тази снимка на изгрева на Слънцето от повърхността на Марс на 24-ти април 2019 г. Това е необработено изображение. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 1 май 2019 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Най-новата марсианска мисия на НАСА "Инсайт" засне снимки на изгрева и залеза на Слънцето от повърхността на Марс. Снимките бяха направени на 24-ти и 25-ти април, когато експедицията отбеляза 145-146 местни дни от нейното кацане. Фотографията на слънчевия изгрев бе щракната в 05:30 ч. местно време, а на слънчевия залез - в 18:30 ч. местно време. Американската роботизирана мисия "ИнСайт" засне тази снимка на залеза на Слънцето от повърхността на Марс на 25-ти април 2019 г. Това е необработено изображение. Photo credit : NASA/JPL-Caltech На уебсайта на НАСА са качени версии на снимките в суров (необработен) вариант, както и във вариант след обработка с графичен софтуер. Някои детайли се забелязват най-добре на необработените изображения, но обработените показват пейзажа такъв, какъвто би го видяло човешкото око. Тъй като Марс се намира по-далече от Слънцето в сравнение със Земята, слънчевият диск на Червената планета е около 2/3-ти от размера в сравнение с този, който се забелязва от повърхността на родния ни дом. Изгрев на Слънцето от повърхността на Марс, заснет от американската космическа мисия "Вайкинг 2" на 14-ти юни 1978 г. Photo credit : NASA/JPL Вече се е превърнало в традиция мисиите на НАСА, които работят на повърхността на Марс, да заснемат изгревите и залезите на Слънцето. Първите роботизирани експедиции, които го правят, са "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2". "Вайкинг 1" успява да заснеме слънчев залез на 21-ви август 1976 г., а "Вайкинг 2" фотографира слънчев изгрев на 14-ти юни 1978 г. Други мисии, които са заснемали тези явления, са тези на марсоходите "Спирит", "Опортюнити" и "Кюриосити". Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2750-2019-1-may-sunrise-sunset