SAlexandrov

СпейсЕкс се похвали с над 700 изпитателни запалвания на двигателите на Крю Драгън 16 септември 2019 г. 17:50 ч. СпейсЕкс се похвали в Туитър, че компанията е извършила над 700 изпитателни запалвания на двигателите "Супердрако", които се използват на следващото поколение пилотирани космически кораби "Крю Драгън". Изпитанията доказват пригодността на двигателите, така че СпейсЕкс ще може да продължи напред с подготовката за следващия тестов полет на "Крю Драгън". Той вероятно ще бъде проведен през ноември и ще включва изпробване на системите за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Напомням на читателите, че "Крю Драгън" вече летя до Международната космическа станция през месец март. Полетът бе проведен в безпилотен режим и завърши напълно успешно. Ако ноемврийският тест също бъде благополучен, очакваме първия пилотиран полет на "Крю Драгън" да е факт в началото на 2020-та година. Междувременно Боинг подготвя свой собствен изпитателен полет на кораба "Старлайнър" до станцията, който ще е факт не по-рано от 28-ми октомври. Вероятно последните отлагания около него се дължат на урагана Дориан, който парализира космическия център на НАСА за около седмица. Космическият кораб "Крю Драгън" преди приводняването му през март след неговата първа мисия до МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2981-2019-spacex-700-engine-tests

Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс публикува нови снимки на Червената планета Дюните на Северния полюс на Марс. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS 16 септември 2019 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Екипът на мисията на Европа и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува нови снимки на Червената планета. На горепосоченото изображение се виждат дюните, намиращи се в региона на марсианския Северен полюс. Както на Земята, така и на Марс дюните имат различни форми, които свидетелстват за посоките на ветровете. Продължителното изучаване на дюните дава на учените информация не само за тяхната еволюция, но също така и за преноса на седиментите из цялата планета. През зимния сезон върху дюните се натрупва тънък лед от въглероден диоксид. Когато времето отново се затопли, т.е. през пролетта, този въгледвуокисен лед сублимира. Това означава, че той преминава директно от твърдо в газообразно състояние, без да се превръща първо в течност. Любопитното е, че процесът започва от долната част на дюните и продължава нагоре, при което газът изтласква лежащия над него пясък. Явлението е отговорно за черните петна, които ясно се различават на изображението. Кратерът Ояма. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS На показаното по-горе изображение се забелязва фрагмент от марсианския кратер Ояма. Светлите петна вероятно представляват глинени минерали - затова свидетелстват измерванията на по-старата европейска мисия "Марс Експрес" и на американската "Марс Риконисънс Орбитър". Изображението е интересно с това, че стените на малкия кратер, който се намира в горната част, притежават слоеста структура, което дава възможност на изследователите да погледнат назад във времето и да разберат каква е била еволюцията на планетата. Региони като този често пъти се разглеждат като едни от най-желаните места за кацане. Фрагмент от кратера Гейл. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS Горепосоченото изображение показва местност, която повечето от вас познават достатъчно добре - това е кратерът Гейл на Марс. Местността е известна с това, че там работи американският марсоход "Кюриосити". Сега обаче наблюдавате дъното на кратера от орбита. Обърнете внимание на тези дебели седиментни слоеве - те ни дават сведения за променилия се през дългите епохи климат на Червената планета. Ако искаме да разберем повече неща за "топлата" ера на Марс, когато планетата е била подходяща за живот, кратерът Гейл е идеалното място, откъдето да започнем нашето търсене. Ето защо "Кюриосити" е пратен да разузнава именно там. Ярки и тъмни ивици. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS Тази снимка е интересна със своите ярки и тъмни ивици, намиращи се в древния регион Locras Vallis. Учените все още не са наясно как точно се са се формирали. Водещата теория е, че е протекъл някакъв процес на лавинообразуване. Запълнен кратер. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS Кратерът, който се вижда на горната снимка, все още си няма име. Въпреки това той силно вълнува учените - дъното му е запълнено с материал, който му придава "сбръчкан" вид. Подобно явление свидетелства, че някога тук е имало сложен поток, съставен от скали, лед, скреж и почвени наноси. "Бръчките" са се формирали в успоредни слоеве, което е показател, че материалът се е наслоявал епизодично. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изведена в космоса през март 2016-та с помощта на руска ракета "Протон-М". Станцията е построена от френско-италианската фирма Thales Alenia Space, а приборите са разпределени поравно - два са европейски и два са руски. Към руския прибор "Френд" е прикачен и малък български дозиметър - "Люлин-МО". Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2980-2019-16-sep-exomars-new-photos

Американската мисия ЛРО ще заснеме мястото на кацане на Викрам на 17-ти септември Снимка на мястото на кацане на пилотирания кораб "Аполо 17", заснета от съвременната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". Вижда се ясно къде е знамето и сянката, която знамето хвърля. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 13 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Точно преди една седмица, на 6-ти септември, индийският спускаем апарат "Викрам" се опита да кацне меко в района на Южния полюс на Луната. На около разстояние 2 километра от повърхността обаче сигналът рязко прекъсна и до този момент радиоконтактът не е възстановен. Индийската космическа агенция ISRO оповести, че орбиталният отсек "Чандраян 2" е успял да заснеме "Викрам". Но до ден днешен индийците крият снимките и отказват да ги публикуват. На фона на множеството запитвания от журналисти, прес-центърът от ISRO съобщава единствено да следим официалните канали на агенцията в социалните мрежи. Които не ни съобщават нищо съществено. За сметка на това индийските медии спекулират какво може да се е случило. Според някои публикации "Викрам", макар и да е кацнал по-твърдо, не се е разбил, макар че може да се е наклонил или преобърнал. Няма как да разберем дали това е така, докато индийците си крият снимките. Но добре че я има американската космическа агенция НАСА и добре че в окололунна орбита продължава да работи най-мощната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". На 17-ти септември тя ще прелети над мястото на кацане на "Викрам" и ще се опита да го снима. "Съгласно политиката на НАСА, всички данни от ЛРО са публично достъпни", съобщава Ноа Петро, учен от проекта в свой имейл за сайта Спейсфлайт Нау. "НАСА ще сподели всички снимки преди и след облитането на района на целевото място за кацане на спускаемия апарат "Викрам", за да подкрепим анализа на Индийската космическа изследователска организация". НАСА винаги се е отличавала с огромна публичност в сравнение с останалите космически агенции по света и, парадоксално, американската космическа агенция е получавала най-много обвинения в конспирации и прикриване на заговори. Снимките от американските мисии на Марс "Кюриосити" и "ИнСайт" биват качвани в публичното пространство веднага щом бъдат получени на Земята, практически в реално време. Същото се отнася и за съвременната американска мисия "Джуно", която обикаля около Юпитер. Други мисии имат малко по-консервативна политика, като при тях снимките се публикуват периодично накуп. Но в крайна сметка снимките винаги пристигат - включително тези изображения без никаква графична обработка. Коя друга агенция го прави, кажете ми? Китайците не го правят, макар че, признавам - при мисията до обратната страна на Луната "Чанг'e 4" всеки път, когато приключи един работен лунен ден, ни радват с по една-две снимки. Еми по-добре е от нищо, но все пак не може да се сравни с ежедневните снимки на НАСА от повърхността на Марс. Дори Европейската космическа агенция (ЕКА) не се отличава с такъв стандарт на публичност, макар че успяха да направят така, че една от камерите на Марс Експрес" да изпраща ежедневно снимки, както и снимките на Земята от спътниците "Коперник" да са публично достояние. Извън това, помните ли пристигането на "Розета" в околностите на кометата Чурюмов-Герасименко? А помните ли, че екипът на камерата OSIRIS отказваше да ги публикува и дори тогавашният шеф на ЕКА се опита да ги разгледа - и му беше отказано заради клауза в договора, че учените на всеки инструмент имат право няколко месеца да крият данните си. Даже аз лично изпратих запитване към "ЕкзоМарс" и ми обещаха, че снимките ще бъдат публикувани накуп в рамките на всеки три месеца. Къде са те? През изминалите години мнозина са ме обвинявали в пристрастие и че съм симпатизирал на американската космическа агенция. Но това не е пристрастие - това е обективен факт. Хайде сега, покажете ми - кой друг има такава отворена политика за споделяне на снимки? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2979-2019-lro-to-photograph-vikram-september-17

Исторически ден: Днес отбелязваме 60 години, откакто съветската мисия Луна 2 за пръв път достигна лунната повърхност! Снимка от изстрелването на автоматична междупланетна станция от серията "Луна" през 1959 г. Photo credit : USSR Space Program 12 септември 2019 г. 22:00 ч. Светослав Александров. През месец юли тази година отбелязахме половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. Но десет години преди да се случи историческият "голям скок" на Армстронг и Олдрин, съветската мисия "Луна 2" проправя пътя на човечеството към естествения ни спътник. Лунната надпревара започва скоро след изстрелването на първите съветски и американски изкуствени спътници. През март 1958-ма година СССР полага началото на разработката на две серии автоматични лунни станции - едната е предназначена да заснеме първите снимки на обратната страна на Луната, а другата трябва да извърши твърдо кацане върху лунната повърхност. Първите три изстрелвания на СССР по посоката на естествения ни спътник завършват с провал поради различни дефекти на ракетата-носител "Р-7". Най-накрая на 2-ри януари 1959 г. е изстреляна автоматична междупланетна станция, която чак през 1963-та година ще получи официалното название "Луна 1". Горната степен на ракетата-носител сполучва да ускори станцията отвъд околоземна орбита, но двигателят работи по-дълго от очакваното и скоро става ясно, че тя няма да достигне лунната повърхност. Около 34 часа след изстрелването "Луна 1" облита естествения ни спътник от разстояние 5 900 километра. Така автоматичната станция се превръща в първия изкуствен обект, отправил се в междупланетното пространство и получава още названието "Мечта" - символ на човешките стремежи да покорим звездите. През юни 1959 г. СССР прави нов неуспешен опит за изстрелване. Най-накрая идва съдбоносният 12-ти септември. На днешния ден преди точно 60 години ракетата "Р7" благополучно извежда в космоса "Луна 2". Този път няма грешка - автоматичната станция е насочена точно към лунната повърхност. На 13-ти септември "Луна 2" се забива в района на Морето на дъждовете. За пръв път построен от човека апарат достига до повърхността на друго небесно тяло! Междувременно САЩ разработват паралелна програма за изучаване на Луната - тя се казва "Пайъниър". Ранните изстрелвания, подобно на съветските, завършват с провали. И все пак само два месеца след полета на "Луна 1", американската мисия "Пайъниър 4" постига същия успех - автоматичната станция навлиза в междупланетното пространство. Така НАСА започва да диша във врата на съветската програма ... и надпреварата става все по-изострена. Днес, след шест десетилетия на космически изследвания, следните държави са постигнали "твърдо кацане" на Луната, освен САЩ и СССР: Япония, Швеция, Китай, а от тази година - Израел и Индия. Китайците са единствените, като изключим САЩ и СССР, усъвършенствали и мекото кацане. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2978-2019-luna-2-60-anniversary

Руският модул Наука продължава да лежи в хангара на ГКНПЦ Хруничев Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев 12 септември 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. През месец март 2019-та година шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести: "Мултифункционалният лабораторен модул "Наука" ще напусне хангара на центъра Хруничев през август т.г. и ще бъде преместен в РКК "Енергия" за предполетните си изпитания. Решението бе взето днес след съвещание в Корольов с участието на главните конструктори. Работата по МЛМ се подобрява". Август отмина, а модулът "Наука" си остава в хангара на ГКНПЦ "Хруничев", където той фактически просто си лежи. Това бе съобщено от руския информационен сайт "Космолента". И в това няма нищо неочаквано: модулът кисне там от края на 2013-та година, а работата по него върви спорадично, като обикновено тръгва, когато поредният шеф на Роскосмос се опитва да премести това нещо от мъртвата точка. Скоро след това дейностите бързо затихват поради факта, че ръководството на РКК "Енергия" и Хруничев не са в състояние да разработят осъществим план за ремонта на модула и неговото изстрелване. Всеки път, когато графикът не бъде спазен, целевите дати за изпълнение на работата се изместват. Това очакваме да се случи и сега след срива на изпълнението на поредния етап. Разликата между 2019-та и 2017-та година е само една: тогава шеф на Роскосмос бе Игор Комаров и той, за разлика от Дмитрий Рогозин, внимаваше в своите обещания и не правеше гръмки изказвания. Източник: Космолента https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2977-2019-mlm-nauka-still-lying-nauka

Учени откриха водни пари в атмосферата на извънслънчева планета от обитаемата зона! От архива: извънслънчевата планета "Кеплер 20е". Image credit : NASA/Ames/JPL-Caltech 11 септември 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Учени са успели да установят наличието на водни пари в атмосферата на екзопланета, която се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда. Откритието стана обществено достояние след като електронно копие от научната статия бе качено на базата данни arXiv вчера, на 10-ти септември. Тук се налага да направя едно уточнение, което е важно, за да не се заблудят хората, когато прочетат израза "обитаема зона". Това е тази зона около звездата, която би позволила на намиращите се в нея планети да притежават вода в течно агрегатно състояние. Ако в обитаемата зона на дадена звезда съществува планета, това означава, че тя притежава най-основното условие за наличието на живот - но не е гаранция, че такъв наистина има. Посредством космически телескопи като "Кеплер" (изстрелян през 2009 г.) и "Тес" (изстрелян през 2018 г.) учените са придобили способност да откриват извънслънчеви планети с размер близък до този на Земята или по-малки. Това е сериозен пробив - само допреди 15-тина години човешките технологии позволяваха да се откриват единствено газови гиганти с размери от калибъра на Юпитер и Сатурн или по-големи. Но независимо че вече сме в състояние да намираме дребни, скалисти планети като Земята, все още едва смогваме да определяме най-елементарните им факти като орбиталната им характеристика и разстоянието от звездата. Най-интересните характеристики, например атмосферен състав, метеорологични явления, газови молекули-биомаркери, доскоро убягваха на учените. От статията, която бе публикувана вчера на arXiv, става ясно, че изследователите са сполучили да открият наличието на водни пари в атмосферата на планетата K2-18b. Тази планета обикаля за около 33 дни около своята звезда (толкова продължава една местна година), като звездата е от класа M3 - т.е. температурата ѝ е по-ниска от тази на Слънцето. Макар и разстоянието между планетата и звездата да е значително по-малко от това между Земята и Слънцето, K2-18b получава такова количество светлина, каквото получава и нашата Земя. Учените са наблюдавали общо осем пасажа на планетата пред диска на звездата посредством космическия телескоп "Хъбъл" и неговата камера WFC3. Получените данни също така загатват, че в атмосферата на K2-18b има облаци и кръговрат на водата! K2-18b не е истински аналог на Земята, тъй като изследователите са на мнение, че атмосферната ѝ покривка е твърде плътна. Планетата е открита през 2015-та година от американския космически телескоп "Кеплер". Тя се намира сравнително близко до нас - само на 124 светлинни години от Слънчевата система. Източник : Arxiv https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2976-2019-exoplanet-water-habitable-zone

Руският инструмент ART-XC на обсерваторията Спектр-РГ направи първото си откритие на нов рентгенов източник! Вляво: снимка на новооткрития обект от руската обсерватория "Спектр-РГ", вдясно: същият обект, заснет от американския телескоп "Суифт". Photo credits : Roscosmos/NASA 11 септември 2019 г. 17:30 ч. Светослав Александров. След дълъг период на калибриране и настройки, руският телескопичен прибор "ART-XC", който е монтиран на борда на руската обсерватория "Спектр-РГ", започна своята ранна научна програма. Нещо повече - той вече успя да направи своето дебютно откритие! Докато наблюдаваше балджа на нашата галактика Млечен път, инструментът установи нов източник на рентгеново лъчение - SRGA J174956-34086. Към настоящия момент са известни около един милион източника на рентгеново лъчение. Стотина от тях разполагат със собствени имена, но всички останали имат абревиатура в чест на обсерваторията, която първа ги е открила, както и координати в екваториалната система. Така SRGA значи "Спектр-РГ" плюс инструмента "ART-XC", а числата 174956-34086 са координатите. Откритието на този рентгенов източник е само първата крачка от дългия и трънлив път на установяването на неговата физическа природа. Обектът може да се окаже далечен квазар, чието лъчение е пропътувало до нас в продължение на милиарди години. Но може да става въпрос и за близка звездна система с компактен обект - неутронна звезда или черна дупка. За да бъде изучен обектът, астрофизиците трябва да го наблюдават и с помощта на други телескопи, работещи в различни области от електромагнитния спектър - радиодиапазона, видимата област, гамалъчевата област, инфрачервената област. Една невзрачна звездичка, която трудно се наблюдава от Земята с обикновен телескоп, може да се окаже един от ярките обекти на небето, ако го погледнем с "рентгенови очи"! За да може SRGA J174956-34086 да бъде локализиран още по-точно, учените се обърнаха към друг телескоп - американския рентгенов космически телескоп "Суифт". Към настоящия момент той притежава най-добрата ъглова резолюция. Новооткритият обект се оказа по-блед в т.нар. "меко рентгеново лъчение", отколкото в твърдото. Това обикновено характеризира тела, намиращи се зад облаци от междузвезден газ и прах. Те не се оказаха препятствие за американския телескоп да определи координатите с голяма точност, а при наблюдаването на обекта в инфрачервения диапазон бяха открити две ярки звезди. Сега предстои допълнителен труд, за да се получат спектри на звездите и да се потвърди дали те са източниците на рентгеновото лъчение, което бе наблюдавано от "Спектр-РГ" - или става въпрос за някакъв друг източник. Но това е работа за бъдещето. Днес важното е, че новата руска научна мисия вече остави своя отпечатък в науката. Напомням на читателите, че руската космическа обсерватория "Спектр-РГ" излетя успешно на 13-ти юли тази година. Това бе първият модерен космически апарат, построен от Русия, който бе изпратен в междупланетното пространство. Очаква се през октомври "Спектр-РГ" да пристигне в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Никога досега руски космически апарат, нито по Съветско време, нито след промените, не е достигал която и да е от точките на Лагранж. Източник: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2975-2019-spektr-rg-art-xc-first-science-discovery

Руските космонавти все по-малко време се занимават с наука на МКС 11 септември 2019 г. 17:15 ч. Центърът по подготовка за космонавти (ЦПК) установи, че е налице съществен спад в научната дейност, която изпълняват руските космонавти на борда на Международната космическа станция. Спадът е свързан с намаляването на броя постоянно пребиваващи руснаци на МКС от трима на двама. Напомням на читателите, че причината, поради която руският екипаж бе съкратен, се корени в неспособността на Русия да построи своя сегмент на МКС. Докато американските совалки летяха до 2011-та година, с тяхна помощ бяха изведени всички компоненти на САЩ, Европа и Япония. Но руснаците не смогнаха - техният модул МЛМ "Наука" трябваше да лети още през 2007-ма година, но датата на изстрелването бе постоянно отлагана. През 2013-та година бе констатирано замърсяване на горивните системи на "Наука" с железни стърготини. До ден днешен решение на проблема няма. Така преди две години Роскосмос оповести, че не е необходимо на руския сегмент на МКС да има постоянно присъствие от трима души и горе останаха само двама руски космонавти. Това сериозно се отрази на качеството на свършената научна работа - космонавтите се занимават основно с поддръжката на недостроения си сегмент. Статистиката показва, че в периода между 2010-та и 2014-та година космонавтите са прекарвали около 32% от времето си за научни експерименти, а в периода между 2014-та и 2017-та числото стигнало до 37%. За сравнение космонавтът Сергей Прокопиев, който летя в космоса през 2018-та година, е посветил само 30% от времето си за наука. Източник: НК На кадъра: руският космонавт Олег Кононенко по време на извънбордова дейност. Photo credits : NASA/Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2974-2019-russian-cosmonauts-less-science

Пожар на стартовата площадка попречи на Япония да изстреля кораба Кунотори към МКС 11 септември 2019 г. 08:05 ч. Късно тази нощ Япония трябваше да изстреля поредния товарен кораб "Кунотори" към Международната космическа станция. В района на стартовата платформа обаче възникна неочакван пожар, който доведе до прекратяване на обратното броене и отлагане на полета за друг ден. Огънят гореше в продължение на близо два часа, преди да бъде напълно потушен. Все още не се знае дали той е причинил някакви повреди по ракетата. Нова дата за изстрелване не е определена. На снимката: ракетата-носител H-IIB, заснета скоро след вчерашната аномалия. Photo credit : JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2973-2019-htv-launch-scrubbed-fire

Немският прибор eROSITA на руския космически телескоп Спектр-РГ засне за пръв път участък от извънгалактическото небе Изображение, получено посредством прибора "eROSITA" на борда на руския космически телескоп "Спектр-РГ". Photo : SRG/eROSITA 10 септември 2019 г. 19:43 ч. Светослав Александров. Немският телескопичен прибор "eROSITA", който работи на борда на руската обсерватория "Спектр-РГ", засне своите първи снимки на обекти, намиращи се извън нашата галактика. Показаното по-горе изображение представлява съставна фотография, която обединява наблюдения, проведени на 26-ти и 27-ми август. Изображението съдържа стотици източници, които излъчват в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Повечето от тези източници представляват квазари (свръхмасивни черни дупки, излъчващи благодарение на гравитационната енергия на веществото, което попада в тях). Квазарите са толкова ярки, че се забелязват лесно въпреки колосалното разстояние, което ни дели от тях. Виждат се също така активни ядра на близки галактики, както и някои звезди от нашата галактика с ярки рентгенови корони. Яркото дифузно петно в горния десен ъгъл представлява масивен куп от галактики, известен като ACO 329. Галактическите купове са едни от най-масивните обекти в нашата Вселена. Около 85% от тяхната маса се дължи на т.нар. "тъмна материя", чиято природа все още не е изяснена. Напомням на читателите, че руската космическа обсерватория "Спектр-РГ" излетя успешно на 13-ти юли тази година. Това бе първият модерен космически апарат, построен от Русия, който бе изпратен в междупланетното пространство. Очаква се през октомври "Спектр-РГ" да пристигне в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Никога досега руски космически апарат, нито по Съветско време, нито след промените, не е достигал която и да е от точките на Лагранж. За повече информация: Роскосмос https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2972-2019-spektr-rg-erosita-first-extragalactic-image

Почина изследователят Леонид Ксанфомалити, изказвал твърдението за гущери и скорпиони на Венера 10 септември 2019 г. 19:08 ч. На 7-ми септември т.г. на 88-годишна възраст ни напусна изследователят Леонид Ксанфомалити, служител на ИКИ-РАН и работил по множество експерименти в рамките на съветската програма за изследване на Венера, Марс и луната Фобос. Новината за кончината бе съобщена от РИА Новости. Преди няколко години Ксанфомалити стана известен с твърденията, че на Венера са открити живи организми, наподобяващи гущери и скорпиони. Тези твърдения бяха успешно оборени от авторитетни учени в областта, които доказаха, че въпросните "организми" са просто артефакти на снимките от стари съветски мисии (справка - статията на КОСМОС БГ по темата). Тази снимка е заснета от съветската мисия "Венера 13" и според някои анализатори тя изобразява скорпион... но по всяка вероятност не е така. Credit : L. Ksanfomaliti, Solar System Research https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2971-2019-ksanfomaliti-dies

Роскосмос се похвали с ареста на блогъри, дошли да правят снимки на съоръжения 8 септември 2019 г. 19:45 ч. Днес Роскосмос оповести, че охранителите на Научно-изпитателния център по ракетно-космическата промишленост (НИИ-РКП) са задържали трима души. Инцидентът се е случил вчера, а нарушителите се оказали блогъри, които дошли да снимат съоръженията на НИИ и да разпространяват фотографиите в интернет. Задържаните били предадени на полицията в с. Власиха, Московска област. Следователите установили, че бил задействан план група от "до 50 души" да нахлуе на територията на центъра с цел "вандалски действия по отношение на оборудването и други противоправни действия". Тази сутрин, на 8-ми септември, били задържани първо двама, а по-късно още 12 души. Всички задържани били предадени на полицията. От архива: Среща между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2970-2019-roscosmos-arrest-three-people

Автоматичната лунна станция Чандраян-2 откри спускаемия апарат Викрам! На илюстрацията: спускаемият апарат "Викрам" и луноходът "Прагиян". Image credit : ISRO 8 септември 2019 г. 14:30 ч. Светослав Александров. Днес няколко медии, в това число ANI, The Times of India и India Today оповестиха, че орбиталната автоматична лунна станция "Чандраян 2" е успяла да установи мястото на падане на спускаемия апарат "Викрам". "Орбиталният апарат е заснел термално изображение на спускаемия апарат. Все още нямаме връзка. Ще се опитаме да установим контакт скоро", съобщава шефът на индийската космическа агенция Каиласавадиву Сиван. Напомням на читателите, че "Викрам" започна процедурите по кацане в областта на Южния полюс на Луната на 6-ти септември, малко преди полунощ. Всичко изглеждаше нормално до височина от 2 километра над лунната повърхност, когато сигналът неочаквано прекъсна. И до ден днешен не се знае със сигурност какво точно се е случило. Индийската космическа агенция все още не е публикувала снимката от "Чандраян 2", но според първоначалната информация "Викрам" се намира на 500 метра от очакваното място на кацане. При това съществува вероятност да не се е разбил, а да е в сравнително непокътнато състояние. Разбира се, това, че изглежда непокътнат, не е гаранция, че електронните компоненти на борда работят и че спускаемият апарат ще може да осъществи радиоконтакт. Остава да разберем също така дали американският ретрорефлектор, който е на борда, е оцелял при падането - това е пасивен инструмент и няма нужда от радиокомуникация. Следете страниците на КОСМОС БГ за актуални новини относно мисията! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2969-2019-vikram-lander-discovered

Макар и без Викрам, индийската мисия Чандраян 2 продължава напред, с очаквания за 7-годишен живот Снимка на Луната, заснета от "Чандраян 2" на 23-ти август. Photo credit : ISRO 7 септември 2019 г. 20:36 ч. Светослав Александров. Луната наистина се оказа наставница сурова за роботизираните експедиции през 2019-та година. От три опита за кацане на лунната повърхност, само един завърши с пълен успех (този на Китай през януари). Е, ако трябва да сме честни, все още е рано да запеем погребалната песен за спускаемия апарат "Викрам". Не се знае със сигурност дали той се е разбил. Има малък шанс преустановяването на комуникациите да се дължи на други причини, а индийските специалисти ще прослушват небето за радиосигнал през следващите две седмици. И дори кацането да е било по-твърдо и радиото да е повредено, има вероятност американският ретрорефлектор на борда да е оцелял. Засега ръководството на мисия "Чандраян 2" се адаптира към работа само с орбиталния апарат. "Викрам" и неговият луноход "Прагиян" се очакваше да работят само 14 дни, след което може би щяха да се повредят през настъпващата лунна нощ. Главният отсек на "Чандраян 2" (корабът-майка), който пристигна успешно около Луната през август, продължава да функционира в своята почти кръгова орбита. Оказа се, че новините от него са повече от добри. Вмъкването на "Чандраян 2" около Луната е било толкова прецизно, че има излишък от гориво на борда. Поради това специалистите преценяват, че мисията няма да работи една година, както първоначално се предвиждаше. Стига да не настъпи някоя неочаквана повреда, "Чандраян 2" може да оцелее цели седем години. Отново подчертавам - седем години на индийско присъствие около естествения ни спътник! Практически орбиталният апарат осъществява 95% от цялостната научна програма на мисията. На борда на него има най-мощната камера, изпратена около Луната до този момент - резолюцията ѝ е 0.3 m/pixel. Това означава, че е в състояние да различава съвсем дребни скали. Възможно е именно с помощта на "Чандраян 2" учените да установят каква е окончателната съдба на спускаемия апарат "Викрам" - стига, разбира се, американците да не го направят първи посредством мисията на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър". Тъй че, макар и спускаемият компонент да постигна разочароващи резултати, най-добрите мигове пред "Чандраян 2" тепърва предстоят. За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2968-2019-chandrayaan-2-to-go-on

Новият руски пилотиран кораб Федерация получи името Орел, ще лети с хора чак през 2025-та година 7 септември 2019 г. 08:35 ч. Новият пилотиран космически кораб на Русия, който ще замени застаряващите "Союз"-и, най-накрая получи дългоочакваното си мъжко име - и то е "Орел". Освен това Русия се отказва да изстрелва кораба на борда на ракета "Союз 5", вместо това се връщат старите планове за изстрелването му с ракета "Ангара А5П". Поради поредната преформулировка, налице са най-новите отлагания. Корабът няма да дебютира в безпилотен режим преди 2023-та година, а първият пилотиран старт ще е факт чак през 2025-та година. Другите новини покрай срещата на Владимир Путин с ръководството на Роскосмос, състояла се на територията на космодрума Восточний на 6-ти септември, са следните: следващият полет на ракета от серията "Ангара" от Плесецк трябва да се състои "до или след новогодишните празници", а първият полет на ракета "Ангара-А5" от Восточний се планира за август 2023-та година. Освен това Русия започва да строи ракета "Союз 6", която ще използва двигателите "РД-180". Това са същите двигатели, които НПО "Енергомаш" строи за нуждите на американската космонавтика от години, но Русия никога не ги е използвала за собствените си цели. Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2967-2019-federatsiya-orel

Успех: космическият кораб Союз МС-14 с човекоподобния робот Фьодор се завърна на Земята 7 септември 2019 г. 08:10 ч. Днес в 00:32 ч. българско време космическият кораб "Союз МС-14" с човекоподобния робот Фьодор се прибра на Земята, съобщи Роскосмос. Всички системи на борда работиха в нормален режим по време на кацането. За съжаление приземяването не бе излъчвано в реално време, така че не разполагаме с кадри от последните минути на полета. Напомням на читателите, че изстрелването на "Союз МС-14" бе проведено на 22-ри август. Скачването бе факт на 27-ми август, няколко дни по-късно от очакваното поради аномалия в системите "Курс" на МКС. Корабът достави за екипажа на станцията храна, вода, научни експерименти и средства за медицинско обезпечение. Credit : Roscosmos/FEDOR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2966-2019-7-sep-fedor-returns-earth

Кадър на деня: премиерът на Индия Нарендра Моди прегръща разстроения шеф на космическата агенция Каиласавадиву Сиван 7 септември 2019 г. 07:50 ч. Рано тази сутрин индийският премиер Нарендра Моди се появи, за да даде обръщение към народа си и да оповести, че спускаемият апарат "Викрам" е загубен на Луната. Около минута преди началото на речта шефът на индийската космическа агенция Каиласавадиву Сиван избухна в сълзи. Премиерът прекъсна подготовката за изказването и отиде при Сиван, за да го прегърне. Credit: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2965-2019-7-september-modi

АНОМАЛИЯ: Индия загуби сигнал от Викрам броени секунди преди кацането! Снимката е достатъчно красноречива... Image credit : ISRO 6 септември 2019 г. 23:40 ч. Светослав Александров. Изглежда, че никоя държава все още няма да получи титлата "четвъртата страна на Луната"... Тази вечер, малко след 23:00 ч. българско време, индийският спускаем апарат "Викрам" започна своето бавно спускане към Южния полюс на естествения ни спътник. Всичко протичаше според плана, докато "Викрам" бе на около 2 километра над лунната повърхност. Но скоро след това сигналът бе преустановен, а последните данни, получени на Земята, показват сериозно отклонение на реалната траектория спрямо тази, която се очаква и се счита за нормална: Отклонение от нормалната траектория на 2 километра от повърхността на Луната. Image credit : ISRO Може би е все още рано да се твърди, че всичко е загубено. Но поне по отношение на спускаемия апарат "Викрам", изглежда, че надежда за него вече почти няма. Нека обаче не забравяме - мисия "Чандраян 2" е все още далече от финал. Около Луната продължава да работи орбиталният отсек, а именно на него са монтирани по-голямата част от научните прибори. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2964-2019-vikram-landing-anomaly

Индия обмисля сътрудничество с Япония за следващата лунна мисия Чандраян-3 5 септември 2019 г. 14:05 ч. Според информация от уебсайта The Hindu, Индия обмисля да си сътрудничи с Япония за реализацията на следващата лунна мисия "Чандраян 3". Новата мисия ще трябва да излети през 2023-та или 2024-та година, като тя ще включва кацане на Луната, взимане на проби, отлитане от лунната повърхност и завръщане на Земята за по-нататъшно изучаване на пробите в лаборатории. Така мисията ще се отличава съществено от "Чандраян 2", настоящата лунна мисия, която е в орбита около Луната. Напомням на читателите, че кацането на спускаемия отсек "Викрам" остава планирано за утре, 6-ти септември. "Чандраян 2" е почти изцяло мисия на Индия, като само един от инструментите е чуждестранен - ретрорефлектор, доставен от САЩ. Първоначално идеята на индийците беше "Чандраян 2" да е съвместна мисия с Русия. Както бе оповестено преди няколко години от сайта Спейс Нюз, "Чандраян 2" бе замислена през 2008-ма година в следната конфигурация: индийска ракета, индийски орбитален апарат, руски спускаем апарат заедно с индийски луноход. Но катастрофата на амбициозната руска мисия до Марс "Фобос-Грунт" през 2011-та година доведе до цялостно преосмисляне на космическата програма на Русия. За да повиши безопасността на хардуера си, Роскосмос предложи спускаемият апарат да е подсилен - което означаваше да много по-тежък. Съответно индийците трябваше да отрежат от масата на лунохода и така да намалят неговите възможности. Като резултат разочарованите индийци прекратиха сътрудничеството с Русия и решиха да си направят свой собствен спускаем апарат. На илюстрацията: автоматичната лунна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната. Image credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2963-2019-india-japan-chandrayaan-3

Викрам е вече на 35 километра от Луната в най-ниската точка от орбитата му след втората успешна маневра! Снимка от центъра за управление на "Чандраян 2" по време на вчерашното снижаване на орбитата на спускаемия апарат "Викрам". Photo credit : ISRO 4 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Индийската космическа агенция ISRO оповести, че и втората маневра за излизане от орбита бе проведена успешно от спускаемия апарат "Викрам". Двигателят се е запалил в продължение на 9 секунди, а след приключване на работата му орбиталните параметри са вече 35 на 101 километра. Орбиталният отсек "Чандраян 2" продължава да обикаля около Луната в орбита с параметри 96 на 125 километра. Всички системи на борда на спускаемия и орбиталния компонент продължават да са в норма. Напомням на читателите, че кацането остава насрочено за 6-ти септември в 23:00 ч. българско време. Ще се превърне ли Индия в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко прилуняваме? Очакваме развръзката с нетърпение! За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2962-2019-vikram-second-maneuver-success

Европейската космическа агенция обвини СпейсЕкс, че заради тях трябва да си местят спътниците 3 септември 2019 г. 08:05 ч. Вчера Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести, че се е наложило да направи маневра на спътника "Еол", за да избегне заплаха от сблъсък със спътник на СпейсЕкс от мегагрупировката "Старлинк". "Докато броят спътници в орбита нараства, като тези от мегагрупировката "Старлинк", състояща се от стотици или дори хиляди спътници, подобни ръчни маневри за избягване на опасност ще станат невъзможни. ЕКА подготвя да автоматизира този процес чрез използването на изкуствен интелект. Чрез първичен анализ на потенциалните колизии със спътник, автоматизираните системи се превръщат в необходимост, за да опазим нашата космическа инфраструктура". Съобщението, което хвърля обвинение върху СпейсЕкс, естествено бе посрещнато с голяма критика от читателите. Един от потребителите в Туитър повдигна въпроса: "Да не би да ревнувате, че те приземяваха ракети, когато вие твърдяхте, че подобно нещо е невъзможно?". Сред критиците се обади и Мат Деш, директор на компанията за телекомуникации и спътникови телефони "Иридиум": "Ние си местим спътниците средно веднъж седмично и никога не излизаме с прес-съобщение да оповестим кого сме заобиколили". Журналистът Джонатан Калаган има по-нюансирано виждане. Той пише, че от ЕКА са много разочаровани относно техните опити за комуникация със СпейсЕкс. Опитали са се многократно да им пишат по въпроса за "Старлинк", но не е имало обратен отговор. Вчера обаче СпейсЕкс най-накрая отговорили на ЕКА и казали, че не смятат да преместят спътника си. Очакваме да разберем какво е официалното становище от СпейсЕкс по темата. Европейският спътник "Еол" - илюстрация. Image credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2961-2019-esa-spacex-dispute

Спускаемият апарат Викрам успешно снижи за пръв път своята орбита около Луната Снимка от центъра за управление на "Чандраян 2" по време на днешното снижаване на орбитата на спускаемия апарат "Викрам". Photo credit : ISRO 3 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Индийската космическа агенция ISRO оповести, че днес, ден след успешното отделяне на спускаемия апарат "Викрам" от кораба-майка "Чандраян 2", той е сполучил да снижи окололунната си орбита за пръв път. Двигателят се е запалил в продължение на четири секунди. След приключване на работата му орбитата е вече с параметри 104 на 128 километра. Междувременно "Чандраян 2" продължава да е в основната си научна орбита от 119 на 127 километра. Всички системи на борда на орбиталния и на спускаемия отсек са в норма. Следващата маневра е предвидена за идната нощ в около 00:30 ч. българско време. Кацането остава насрочено за 6-ти септември в 23:00 ч. българско време. Ще се превърне ли Индия в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко прилуняваме? Очакваме развръзката с нетърпение! За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2960-2019-vikram-lowers-orbit

Руският космически телескоп Спектр-РГ е вече на 1.6 милиона километра от Земята 2 септември 2019 г. 14:11 ч. Информационната агенция ТАСС оповести, че руската космическа обсерватория "Спектр-РГ", която на 13-ти юли бе изстреляна успешно в междупланетното пространство, вече се е отдалечила на разстояние 1.6 милиона километра от Земята. Следващата корекция на орбитата е планирана за 21-ви октомври. Ако всичко мине наред, това ще първият истински успех за руската междупланетна космонавтика след разпадането на СССР. "Спектр-РГ" е първият построен от Русия космически апарат, който успешно излетя отвъд околоземна орбита в междупланетното пространство, и ако сполучи, ще е първият апарат на Русия, който ще пристигне в точката на Лагранж Л2 на гравитационната система Земя-Слънце. Никога досега руски космически апарат, нито по времето на СССР, нито след това, не е успявал да пристигне до която и да е от точките на Лагранж. Очаква се "Спектр-РГ" да направи подробна карта на цялото звездно небе в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Първите снимки, направени от руския прибор ART-XC на борда на космическия телескоп "Спектр-РГ". Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2959-2019-2-sep-spektr-rg-update

Спускаемият апарат Викрам се отдели успешно от кораба-майка Чандраян 2 и започна самостоятелно пътуване към повърхността на Луната Снимка на Северния полюс на Луната, заснета от "Чандраян 2" на 23-ти август. Photo credit : ISRO 2 септември 2019 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в около 10:15 ч. българско време спускаемият апарат "Викрам" се отдели благополучно от кораба-майка "Чандраян 2" и започна своето самостоятелно пътуване към повърхността на Луната. Състоянието на всички системи на борда на орбиталния и на спускаемия отсек са в нормата. Напомням на читателите, че автоматичната лунна станция "Чандраян 2" бе изстреляна на 22-ри юли. На 20-ти август тя пристигна успешно в орбитата на Луната. През последните няколко дни главният двигател бе запалван неколкократно, като последната маневра бе проведена вчера. След нейното приключване орбитата на автоматичната станция е почти кръгова, с параметри 119 на 127 километра. Сега, след като "Викрам" е в свободен полет, той ще започне своето поетапно снижаване на орбитата. Първо, на 3-ти септември в около 06:00 ч. българско време, той ще запали двигателите си за първи път - ако всичко мине наред, параметрите на орбитата на "Викрам" ще са 109 на 120 километра. Втора маневра е предвидена за 4-ти септември в 00:30 ч. българско време, а след приключването на работата на двигателя параметрите вече ще са 36 на 110 километра. Решаващият момент ще настъпи на 6-ти септември в около 23:00 ч. българско време. Ако всичко мине според очакванията, тогава Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на Луната. За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2958-2019-vikram-separates-chandrayaan-2

Роботът Фьодор е вече вътре в Международната космическа станция 31 август 2019 г. 08:15 ч. Руските космонавти Александър Скворцов и Алексей Овчинин преместиха човекоподобния робот Фьодор (още известен като Skybot) в модула "МИМ-2" на Международната космическа станция. Всичко със Фьодор е наред, като изключим някои леки проблеми с екзоскелета, но те вече са коригирани. Фьодор е телеробот - т.е. той е проектиран да може да копира точно движенията на космонавт. Алексей Овчинин вече успя да го командва така, че да симулират поправка на кабели от външната страна на МКС. За повече информация: Fedor Twitter Credit : Roscosmos/FEDOR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2957-2019-fedor-inside-iss