SAlexandrov

Американската космическа компания Стратолонч възобнови изпитанията на гигантския си самолет 3 април 2019 г. 08:05 ч. Уебсайтът Параболик арк оповести, че днес гигантският самолет на Стратолонч е бил изведен на открито, след което са били проведени две изпитания с придвижвания върху пистата. Така самолетът е една стъпка по-близо до първия си полет. Напомням на читателите, че компания Стратолонч беше основана от предприемача Пол Алън. Идеята на Алън бе с помощта на гигантски самолет да бъдат извеждани ракети до определена височина, след което те да се отправят към орбита. Така по неговия замисъл трябва да се пестят средства и да се осигурява по-голяма товароподемност. Построеният самолет е по-голям дори от ракетата "Сатурн 5", извеждала хора към Луната! За съжаление през октомври миналата година Алън почина и бъдещето на Стратолонч остана неясно. В началото на 2019-та компанията прекрати работата по специализирана ракета-носител, която да лети от борда на самолета, а голяма част от работещите бяха съкратени. Сред много космически ентусиасти тези събития бяха изтълкувани като признаци за предстоящата смърт на начинанието. Уви, наследниците на Пол Алън не споделят неговата страст към космоса. Въпреки всичко изглежда, че работата по самолета-носител все пак ще продължи! Изпитанията му отново са в ход, а основната причина за забавянията се оказват лошите метеорологични условия в района на Мохаве. Ако всичко мине наред и самолетът се отправи към небето, в близко бъдеще от борда му ще бъде осъществено изстрелване на космическа ракета "Пегас", собственост на Нортроп-Груман. На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас". Image credit : Stratolaunch http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2700-2019-stratolaunch-resumes-testing

Успех: китайската компания ЛинкСпейс изстреля ракета на пробен атмосферен полет и я върна на Земята! На снимката: китайската ракета на ЛинкСпейс се завърна на стартовата си площадка след успешен полет на 27-ми март. Photo credit : Linkspace 3 април 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Китайската частна космическа индустрия е една стъпка по-близо до това да се сдобие с възвръщаема космическа ракета, след като фирмата ЛинкСпейс проведе успешно изпитателен атмосферен полет. Миналата седмица, на 27-ми март, 8-метровата ракета "RLV-T5" излетя, отправи се на височина от 20 метра, след което отново се завърна на стартовата си площадка. Според информация от компанията в близко бъдеще ракетата ще бъде изстреляна на височина от 1000 метра. След като ЛинкСпейс овладее полетите на все по-големи и по-големи височини, ще се стигне и до създаването на носител от орбитален клас "НюЛайн-1", който ще може да извежда спътници. Засега напредъкът на ЛинкСпейс напомня на ранните опити на СпейсЕкс за създаването на възвръщаеми ракети. В периода 2012-2013 година компанията на Илон Мъск изстрелваше прототипа "Грасхопър" на степените за многократна употреба на "Фолкън 9". Първо "Грасхопър" летя на височина 1.8 метра, след това на 5.4 метра, после на 40, 80 метра, а по време на последните му мисии бе достигната височина от над 700 метра. Днес степените на "Фолкън 9" редовно се завръщат на Земята след благополучните си извеждания на спътници и кораби в орбита. Очевидно е, че ЛинкСпейс следва установените практики на Мъск. От демонстрирания напредък на компанията бихме могли да заключим, че сегашното развитие на комерсиалната космонавтика в Китай е на нивото на американската компания СпейсЕкс през 2012 година. Ще мине още много време, преди частната китайска космонавтика да догони американското предприемачество. Знаем обаче със сигурност, че китайците са търпеливи, упорити, преследват целите си и накрая успяват. Би било страхотно, ако през следващите няколко години не само на Запад, но и на Изток има компании с възвръщаеми космически ракети. От това човечеството може само да спечели. За повече информация: ЛинкСпейс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2699-2019-linkspace-success-rocket

Израелската мисия Берешийт засне прощална снимка на Земята, пристига в орбита около Луната този четвъртък 2 април 2019 г. 08:05 ч. Ръководството на израелската мисия "Берешийт" съобщи, че на 31-ви март космическият апарат прелетя за последен път край Земята от разстояние 1 700 километра. Екипът е успял да получи една прощална снимка на планетата ни от разстояние 16 000 километра. Пристигането в окололунна орбита ще е факт този четвъртък. Ако всичко мине наред, кацането ще се случи около 11-ти април. Понеже това ще е първо спускане на лунната повърхност от частна организация, фондация Екс Прайз ще присъди награда на Спейс Ай Ел от 1 милион долара. Но само ако всичко мине успешно! За повече информация: Спейс Ай Ел Снимка на Земята, заснета от "Берешийт" на 31-ви март. Photo credit : Space IL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2698-2019-beresheet-to-arrive-moon-soon

Учените потвърдиха: на Марс има метан! А живот? Предполагаем кръговрат на метан на Марс. Image credit : ESA 2 април 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Това е въпрос, който занимава учените от десетилетия. Но на него е много трудно да се даде отговор, още повече, че множество космически апарати са кацали на повърхността на планетата и нито един от тях не е заснел с камерите си организми, които да проявят активност пред камерите, да се движат или да се развиват. Затова изследователите търсят най-вече признаци на отминал или настоящ микроскопичен живот. Един от начините, по който това може да стане, е като се проучват биомаркерите - елементи, изотопи, молекули или природни явления, които биха могли да са показател за наличието на такъв живот. Метанът е важен биомаркер, защото газът не е устойчив и се разрушава много бързо чрез атмосферните процеси. Ако той бъде открит в атмосферата на Марс, това е сигурен признак, че планетата е или е била активна. Това може да е биологическа активност - т.е. метанът да се е образувал от бактерии, но може и да е показател за геологична активност. Така че установяването на метан все още не е категорично доказателство, че на Марс има живот, но е важна стъпка в тази посока. Ето защо през 2016 г. Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) изпратиха към Червената планета съвместната мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а основната й задача е да търси следи от редки газове като метан. Но откритието, за което става въпрос днес, е направено от марсохода на САЩ "Кюриосити" и старата, но все още функционираща орбитална мисия на ЕКА "Марс Експрес". Търсенето на метан на Марс в миналото винаги е водило до недостатъчно категорични резултати. За пръв път е загатното за наличието на газа през 2003 година, след проучване с наземни телескопи. През 2004 г. "Марс Експрес", отново съвместно с наземни телескопи, изпраща резултати, които предполагат за наличието на метан в концентрация от 10 ppb (частички на милиард). Но следващата стъпка, а именно потвърждаването на метан от самата повърхност на Червената планета, се оказа по-трудна. Мощният марсоход "Кюриосити" кацна в марсианския кратер Гейл през 2012 година и той има прибор, наречен Tunable Laser Spectrometer (TLS), притежаващ възможността да установи наличието на газа. Първите измервания през 2012 година бяха неуспешни - няма метан в концентрация от над 5 ppb. Следващите, през 2013 година, също доведоха до отрицателен резултат. Но съвсем в края на 2013-та и през 2014 година на няколко пъти "Кюриосити" засече метан в атмосферата с концентрация от около 7.2 ppb. Потвърждаването на измерванията от марсохода чрез независим източник бе трудна задача. Затова учените, работещи с прибора Planetary Fourier Spectrometer на борда на "Марс Експрес", направиха повторен анализ на събраните данни от орбита през 2013 и 2014 година. Резултатите са категорични: метан има! Заключенията на изследователите бяха публикувани вчера в научното списание Nature Geoscience. Въпреки вълнуващото откритие, ние все още не знаем какъв е източникът на метан - биологичен или геологичен. Освен това наличието на газа не е показател, че дори и да е получен от биологични процеси, става въпрос за съвременен живот. Възможно е образуването на метана да е станало в далечното минало и той да се е натрупал в резервоари под повърхността, а сега просто да излиза. Изследванията на атмосферните процеси на Марс тепърва ще продължат. Мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е започнала своите основни проучвания едва през 2018-та и ще мине време, преди да бъдат получени категорични резултати. Но ако тя също потвърди наличието на редки газове като метан, ще бъдем още една крачка по-близо до разрешаването на загадката за марсианския живот. За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2697-2019-methane-mars

Първи април - международен ден на критичното мислене Така да се каже, истинската форма на Земята 1 април 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисля си, че за пръв път научих за празника на шегата (или празника на лъжата) в зората на 90-те години, когато още бях ученик в началното училище. Тогава България все още се съвземаше от 45-годишно тоталитарно робство и западните привички и обичаи тепърва ставаха популярни. Дядо Мраз, който ми подаряваше автомобилчета с дистанционно докъм 90-та година, изведнъж метаморфозира в Дядо Коледа, но промяната му се оказа типично отражение на българския преход - нито напомня на руския Дедушка Мороз, нито на западния Санта Клаус. У нас Дядо Коледа пие кока кола, но още се вози в шейната със Снежанка. Както и да е, това са подробности. Та за първи април беше думата. Случката, за която ви разказвам, се случи преди около 25-26 години на същия този ден. Една съученичка информира нашия клас тържествено, че е денят на шегата и е време да шокираме госпожата с някакъв майтап. А на въпросния 1-ви април хиляда деветстотин деветдесет и някоя си имахме изобразително изкуство. Съученичката ми реши, че няма нищо по-оригинално от това да си залее ръката с половин шише червена темперна боя - при това стара, на бучки. За да се престори, че е паднала и си е ударила ръката жестоко и кръвта й не просто изтича, ами е взела вече да се съсирва! Учителката почти незабавно хвана майтапа и бързо прати шегаджийката да си изтърка ръката в тоалетната. Но аз бях възхитен от номера - дотолкова възхитен, че нямах търпение да го приложа вкъщи. И играчката щеше да стане плачка - лицето на майка ми прежълтя, а и до сега не си спомням да съм виждал друг момент, когато баща ми да е бил толкова уплашен. Добре че набързо се измъкнах с "майтап, бе, хора", та се отървах само със здраво конско, а не с тупаник, какъвто заслужавах. Годините след това си минаваха, а майтапите на 1-ви април продължаваха всяка година. Междувременно хората посвикнаха с тях, както посвикнаха с Дядо Мраз и празнуването на Хелоуин. Забеляза се и една друга тенденция - все повече медии се включваха в празника, разпространявайки фалшиви новини, или както вече са известни с думата "фейк нюз". Това продължи до момента, в който първи април не се превърна в единствения ден в годината, в който се съмняваш дали това, което четеш, е истина. "Първи април престана да бъде забавен в момента, когато социалните мрежи показаха колко лековерен е останалият свят", пише в Туитър журналистът Ендрю Милър. Забележително е колко е огромен броят на хората, които вярват на всичко, което прочетат - само защото го има в интернет. Антиваксърство. Конспиративни теории. Нов световен ред. Илюминати и световни елити. Рептили. Плоска земя - всичко това се разпространява свободно из публичното пространство. И това, което е най-лошото - хората оправдават вярванията си под предлог, че "мислят критично". От известно време обикалям из псевдонаучните групи във Фейсбук. Какво ли не забелязвам. "Аз не вярвам на Нютон и Айнщан, защото те са били масони". "Не вярвам на учебника по физика, защото училището ни лъже". Скептици, бе! За какво да вярваме на глупостите, които официалните органи ни казват? Лъжат ни! Пръскат ни с вируси от небето! После си продават скъпите ваксини, че да се пазим от вирусите. И Земята е плоска! Тази тенденция е потвърдена и от научната общност. Според статия, публикувана през 2016 г. в научното списание Cultural Sociology, всички вярващи във всевъзможни псевдонаучни теории и конспирации се възприемат като критични мислители. Модерните институции в лицето на държавата, индустрията, медиите, научните институти са част от пропагандата, която пречи на останалите да забележат истината. В англоезичния конспиративен свят неподдаващите се на конспирациии са наричани с думата "sheeple" (съставна дума от sheep=овце и people=хора). За разлика от стадото, което се води по пропагандата, привържениците на конспиративни теории и псевдонаука са истинските скептици. Това е една от основните причини, поради която псевдонауката е толкова популярна. С подобен хитър и манипулативен ход псевдоучените се разграничават от стигмата на осмиващите ги епитети като "псевдоучени" и "конспиративни откачалки" и си създават обществен имидж на рационални хора. Съответно, трупат нови почитатели. В реалността обаче те не са рационално мислещи. И в никакъв случай не са скептици. Както вече нееднократно съм подчертавал на страниците на сайта, псевдоучените, подобно на всички останали хора, си имат свой светоглед, към който се придържат пристрастно и безкритично - в случая всемогъществото на елитите. Те са приели да вярват емоционално в този светоглед и едва впоследствие започват да рационализират, за да оправдаят вярванията си. Така псевдоучените са като коне с капаци - виждат само това, което искат да видят. Но тупайки се в гърдите, че са рационални, те никога не биха признали, че не уважават познанието и науката. Даже плоскоземците бягат панически от определението "псевдоучен". Те ще кажат, че признават научните изследвания. И то си е така - признават ги, стига да са направени от представителите на тяхното общност и да потвърждават вярванията им. Те такива мисли ме заливат на днешния първи април. Тоталното съмнение, тоталното отрицание на "мейнстрийма" води, парадоксално, до тотална възможност да повярваш на всичко останало, независимо колко безумно е то. Благодарение на интернет днес границата между знаещия и глупака, между експерта и лаика, между журналиста и блогъра-аматьор, е размита. Светът прилича на голям селски мегдан, на който всеки се надвиква. Всеки в гордостта си се заблуждава, че знае много, а в реалността никой от нас не може да е специалист по всичко, поради което всички в някаква степен сме невежи. Някои повече, други - по-малко. Поради тази причина бих препоръчал повече да се чете и да се обръща внимание на традиционната наука и на общоутвърдените средства за масова комуникация. Не защото не е възможно и те да бълват от време на време глупости и пропаганда (затова наистина е важно да си имаме едно наум и да се съмняваме), но обикновено в тези области говорителите се подбират на базата на тяхната експертиза и шансът да допуснат сериозен гаф е много по-малък, отколкото ако се вслушаме в лаиците и пишман многознайковците. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2696-2019-1-april-skepticism

ЕКСКЛУЗИВНО!!! България ще изпрати трети човек в космоса! На тази красива снимка е отбелязано излитането на руския космически кораб "Союз МС-12" с един руски космонавт и двама американски астронавти. Може би такъв кораб ще изведе третия български космонавт? Photo credit : NASA/Bill Ingalls 1 април 2019 г. 01:21 ч. Светослав Александров. Невероятно, но факт! Частната организация Граждани за технологичен напредък в България (ГТНБ) обяви намерението си да изпрати нов български космонавт в орбита. Полетът може да стане факт още в рамките на близката петилетка. Понеже подобно начинание е непосилно за частна структура, включително българска, ГТНБ ще се обърне към правителството, за да се потърси финансиране, както и за помощ да се избере на какъв космически кораб ще лети новият български космонавт. Решението за избор на космически кораб ще е трудно. Вариантите са следните: вече употребяван американски пилотиран кораб на Върджин Галактик или СпейсЕкс, неизползван руски кораб "Союз" или да се направи заявка за полет на руския кораб "Федерация", който обаче все още не е готов. По икономически причини предпочитаният избор е да се вземе кораб втора употреба, но това не се подкрепя от всички. "Стига сме купували бракуваните боклуци на Запада", споделя анонимен събеседник от ГТНБ. "Независимо дали става въпрос за стари коли, стари самолети или стари космически кораби, няма значение. Каквото изхвърлят в САЩ, ние го взимаме, все едно сме просяци". Затова не е изключено да се спрем на кораб "Союз", който обаче е твърде скъп. Вариант за полет на "Федерация" също е възможен, но корабът още не е завършен. Затова може да се направи предварителна заявка "на зелено", която ще ни излезе доста по-евтино. А космонавтът ни ще лети, когато "Федерация" влезе в експлоатация. "Ако трябва, ще чакаме", категоричен е събеседникът. "И за МиГ-35 чакаме от 2007 година досега, но нещата все пак се случват. Може би бавно и полека, но се случват. Та те сякаш западняците нямат отлагания?" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2695-2019-1-april-bulgarian-cosmonaut

Китайският луноход Юту 2 се събуди отново след суровата лунна нощ. Публикувани са нови снимки! Нова снимка на повърхността на Луната, заснета от китайския луноход "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 31 март 2019 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Според информация, разпространена от китайската космическа агенция CNSA, луноходът "Юту 2", който се намира на обратната страна на Луната, се е събудил успешно в петък след суровата лунна нощ и е заработил отново. Вчера стационарният апарат "Чанг' e 4" също се е активирал и е възобновил научните си наблюдения. Екипът на мисията е публикувал следните нови снимки: Photo credit : CNSA/CLEP Напомням на читателите, че на 3-ти януари тази година спускаемият апарат "Чанг'e 4" с лунохода "Юту 2" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. В хода на мисията бяха отбелязани редица успехи - в това число за пръв път семена на растения (памук) покълнаха и поникнаха в малка оранжерия, разположена на лунната повърхност! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2694-2019-march-yutu-wakes-up-again

Над 250 боклука са се образували в орбита след като индийците унищожиха спътник с новото си космическо оръжие 31 март 2019 г. 14:25 ч. Американските служби съобщават, че след изпробването на антиспътниковото оръжие на Индия на 27-ми март, довело до унищожаването на изпитателен сателит, в орбита са се образували над 250 отломки. Собствениците на спътници, които са застрашени от преминаването на тези отломки, са вече уведомени. И това са само тези отломки, които могат да бъдат засечени от наземните системи (т.е. с размер по-голям от топка за голф). Симулациите показват, че в орбита е възможно да има още хиляди боклуци с миниатюрен размер. Индия на няколко пъти подчерта, че тестът е бил проведен на височина от 300 километра - в ниските региони на околоземна орбита, които са самопочистващи се. Експерти обаче предупреждават, че това не е гаранция, че е бил напълно безопасен. Възможно е след експлозията част от отломките да са били изтласкани в по-високи орбити. Освен това има множество спътници, които работят в елиптични орбити с достатъчно нисък перигей, че да минава през регионите с отломки. Най-сериозният инцидент с антиспътниково оръжие е отбелязан на 11 януари 2007 година, когато Китай взривява стар метеоспътник на височина 865 километра. Тази орбита е много висока и ще отнеме дълго време, преди да паднат всички отломки. Симулациите показват, че вероятно са се образували 150 000 боклука. Счита се, че към 2035 г. около 30% от тези боклуци ще са още в космоса, като някои от тях могат да останат горе в продължение дори на столетия. Едно е ясно - колкото и да признаваме правото на всяка една държава да използва космоса за свои нужди, включително военни, горе просто няма достатъчно място, за да могат всички нации да изпробват антисателитно оръжие. Ако все повече правителства проведат подобни изпитания като това на Индия, това ще е технологично самоубийство за цялото човечество. Антиспътниково оръжие - илюстрация. Image credit : DIA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2693-2019-india-asat-test-debris-orbit

Марсианският хеликоптер премина успешно през изпитанията и е готов за мисията си на Червената планета На снимката: техниците инспектират хеликоптера по време на термовакуумните му изпитания в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 31 март 2019 г. 14:00 ч. Светослав Александров. На 13 декември 1903 г. братята Орвил и Уилбър Райт извършват първия в историята на човечеството полет с летателен апарат, който е по-тежък от въздуха. Ако всичко мине по план, през 2021 г. ще станем свидетели на първия полет на летателен апарат в атмосферата на планета, различна от Земята. НАСА оповести, че марсианският хеликоптер е преминал успешно през изпитанията си. Хеликоптерът, който тежи едва 1.8 килограма, ще бъде прикачен към марсохода от мисия "Марс 2020". Изстрелването е планирано за лятото на 2020-та година, а кацането на повърхността на Марс ще е факт през февруари 2021-ва. Няколко месеца по-късно хеликоптерът ще се отправи в марсианската атмосфера за пръв път. Според американската космическа агенция полетите на хеликоптера ще продължават до 90 секунди. "За да се подготвим за този първи полет на Марс, ние сме натрупали над 75 минути летателно време с инженерен модел, който силно наподобява нашия хеликоптер", съобщава МиМи Аунг, ръководител на проекта към Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадина, Калифорния. "Но последните тестове на самия полетен модел бяха същинската работа. Това е нашият хеликоптер, който ще лети към Марс. Трябваше да проверим дали наистина работи според това, което сме обявили". Хеликоптери постоянно летят тук, на Земята. Проблемът на Марс е, че плътността на неговата атмосфера е само около 1% от тази на Земята. Гравитацията на планетата е две трети от земната. Екипът трябваше да симулира както марсианската атмосфера, така и гравитационните условия. Първото бе постигнато посредством вакуумна камера, от която беше премахнат целият земен въздух от азот и кислород, след което беше добавен въглероден диоксид, какъвто се среща на Марс. Гравитационните условия бяха симулирани чрез специален ремък, прикачен към горната част на хеликоптера - така се осигури придърпване, каквото би било ако гравитацията е две трети от земната. Всички изпитателни полети в тези симулирани условия приключиха успешно. "Следващият път, когато ще летим, ще е на Марс", категорична е Аунг. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2692-2019-mars-helicopter-passes-tests

Астронавтите на НАСА Кристина Кук и Ник Хейг са готови да излязат в открития космос днес 29 март 2019 г. 08:05 ч. Астронавтите на НАСА Ник Хейг и Кристина Кук са в готовност да излязат днес в около 14:20 ч. българско време от отсека "Куест" на Международната космическа станция, за да започнат "космическата си разходка". Очаква се тя да продължи около шест часа и половина. Двамата ще подменят остарели батерии от външната страна на МКС. Това ще е 215-тата извънбордова дейност по програмата на космическата станция. Хейг ще носи скафандъра с червени ивици, а Кук - този без ивици. Скафандрите са конфигурирани и готови за работа. Ако всичко мине наред, Кристина Кук ще се превърне в 14-тата жена, излязла в открития космос. Източник : НАСА "Селфи", заснето от астронавтката Ан МакКлейн по време на космическата й разходка на 22-ри март 2019 г. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2691-2019-koch-hague-ready-spacewalk

Успех: частната американска ракета Електрон изведе в орбита спътника R3D2 Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 29 март 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 01:27 ч. българско време космическата ракета "Електрон" на американската компания Рокет Лаб излетя успешно от космодрума на полуостров Махия в Нова Зеландия. Тя успешно изведе в орбита спътника R3D2 на американската агенция за изследователски проекти за нуждите на отбраната DARPA. Името на спътника е съкращение от Radio Frequency Risk Reduction Deployment Demonstration, като мисията му е да утвърди технологията на нова огледална антена за подобряване на комуникациите на малките космически апарати. Днешният полет бе пети за ракетата "Електрон", която дебютира през 2017 година, и четвъртият успешен. В рамките на тези четири благополучни мисии Рокет Лаб е доставила общо 25 спътника в орбита. Основателят на компанията Питър Бек планира отсега нататък да бъде провеждан по един полет веднъж месечно. Не всички от тези полети ще излитат от Нова Зеландия. Компанията строи стартова площадка и на територията на американския космодрум Уолопс, като първото изстрелване от неговата територия е предвидено за тази есен. Иначе Рокет Лаб си е американска фирма със седалище в Калифорния. За повече информация: Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2690-2019-electron-launches-r3d2

Машината на времето от Хърбърт Уелс: век и тридесет години по-късно Сградата на морлоките, видяна от Пътешественика на времето. Кадърът е от филма, издаден през 1960 г. Photo : James Vaughan / MGM 28 март 2019 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Доста дълго време не бях препрочитал една от любимите ми научнофантастични книги - "Машината на времето", написана от английския писател Хърбърт Уелс. Преди около месец, докато съпругата ми беше в болницата, за да роди първото ни дете, имах предостатъчно време да препрочета повестта, както и да изгледам две от четирите телевизионни адаптации. Тази статия съдържа спойлери, така че ако не искате да си развалите впечатлението, препоръчвам да изчетете книгата. Копие от нея в електронен вид има на страниците на Читанка. Научнофантастичната повест "Машината на времето" е издадена през 1895-та - само една година след публикуването на романа "Под игото" на Иван Вазов. Нарочно споменавам този факт, за да си представите колко отдавна се е появила творбата на Уелс спрямо българските времеви мащаби. Въпреки това при прочит "Машината на времето" не се усеща като отживяла книга, синдром, който съпътства множество други научнофантастични произведения, при това създадени преди едно-две десетилетия. Четирите телевизионни адаптации са издадени през 1949, 1960, 1978 и 2002 година. От тях първата, излъчвана по BBC, не може да се намери по никакъв начин (освен ако нямате машина на времето) - записите за изгубени и от нея е останал само сценарият плюс няколко черно-бели скрийншота. Филмът от 60-те години е истинска класика и също горещо го препоръчвам (за пръв път го изгледах като дете - излъчиха го една вечер по TNT Classic movies, оная програма дето я пускаха след Cartoon Network). Другите два филма през 1978 и 2002 г. имат доста отрицателни ревюта, макар че смятам, че този от 2002-ра е недооценен. Причината, поради която повестта е толкова популярна днес, е че разкрива стряскащ сценарий за бъдещето на човешката цивилизация, който лесно може да бъде приет за правдоподобен. Пътешественикът във времето се отправя към далечната 802 701 година и открива, че човекът e еволюирал в два нови вида. Част от новите хора, известни като елои, живеят на повърхността, пренебрегнали и отдавна забравили за своята история и култура. Другите, наричани морлоки, обитават пещери под земята и за да оцеляват, са се превърнали в канибали, хранейки се с елоите. Прави ми впечатление как по-късните адаптации пренаписват причините за разделянето на цивилизацията и така се отклоняват от първоначалната идея. В оригинала, описан от Хърбърт Уелс, историята е писана съобразно неговите политически възгледи. Авторът е социалист и бъдещето, което описва, е такова, каквото той си го представя, че ще се случи, ако аристократите продължат да пренебрегват тегобите на работническата класа. През 802 701-ва година елоите са наследници на аристокрацията, те играят, танцуват и си подаряват цветя, но са слепи за участта си на добичета за угояване, в каквито са се превърнали. Морлоците са произлезли от работещите под земята миньори и други трудоваци, неуспели да променят съдбата си и са дегенерирали до най-низшето възможно ниво в социалната йерархия. Така двата вида са се отдалечили дотолкова, че са загубили човешкото в себе си, но пак не могат едни без други - елоите изхранват морлоците, а морлоците се грижат за елоите посредством своите машини, осигурявайки им облекло. Ако взаимоотношението между експлоататорите и пролетариата е довело до незавидната човешка съдба в книгата, историята на филма от 60-те години е по-различна. Повестта е продукт на обществените настроения от края на 19-ти век, когато масово интелектуалците, в това число и Хърбърт Уелс, са прегръщали идеите на социализма. Филмът "Машината на времето (1960)" е продукт на ранната Студена война и той отразява страховете на хората от това време - страх от глобален конфликт, Трета световна война, ядрена атака и унищожение на човешката раса. Точно това се случва според сюжета на филма - мощна атомна експлозия унищожава Лондон през 1966 г. Морлоците произлизат от тези, които са успели да се скрият в бункерите, а елоите са наследници на оцелелите от повърхността. Какво тогава може да отрази филмът от 2002 г., освен страховете на съвременното общество? Злоупотребата с технологиите е това, което причинява глобалния катаклизъм. Детонации на Луната с цел прокопаването на пещери за заселване с колонисти водят до нейното разрушаване. Лунните парчета падат на Земята и съответно тези, които се спасяват в бункери, се превръщат в морлоци, а останалите еволюират в елои. Днес, един век и тридесет години след публикуването на книгата "Машината на времето", тя все още има своето място в световната литература като стряскащо пророчество за бъдещето на човечеството. Макар и по-късните адаптации да пренаписват първоначалната идея на Уелс и да предлагат други вероятни сценарии за глобални катаклизми, важна е не първопричината, а следствието. Ние сме крехки обитатели на една малка планета, уязвими във всяко едно отношение и можем да пострадаме както от собствената си глупост, така и от прищевките на природата. За мен повестта е истински литературен шедьовър, но не само поради тръпката, завладяващата история и философските екстраполации. А защото, толкова дълги години след нейното излизане, добрите научнофантастични книги за пътуване във времето са малко. Някои от най-лошите фантастични произведения, които съм чел, са за времеви пътувания. За да може такава творба да е качествена, не просто е необходимо сюжетът да е интересен, но и парадоксите трябва да са изпипани до съвършенство. Няма нищо по-трагично от книга, в чиято история не можеш да се потопиш, заради допуснатите противоречия, които са развалили правдоподобността на сюжета. -Светослав Александров http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2689-2019-the-time-machine

НАСА: Не се съобразяваме с половата принадлежност относно това кой ще излезе в космоса и кой не! 28 март 2019 г. 08:00 ч. НАСА публикува официално становище на уебсайта си, в което е споменато, че американската космическа агенция не прави назначения на базата на пол. "Първата жена-командир на космическа совалка, първата жена-командир на МКС, първата жена, разходила се в космоса, всички те са били избрани, защото са били точните професионалисти да свършат работата, а не защото са били жени", пише в съобщението. Агенцията отново подчертава, че не е необичайно да има промени в плановете на космическите "разходки", за да се приложат уроците, научени по време на усвояването на космическото пространство. НАСА напомня, че на 22-ри март Ан МакКлейн се превърна в 13-тата жена, излязла в открития космос. Когато Кристина Кук излезе утре, тя ще е 14-тата. Според агенцията неизбежно е някой ден да има космическа разходка само от жени, като това ще стане по естествен път. МакКлейн, Кук и Ник Хейг са част от един астронавтски отряд, в който 50% са жени. Следващата "космическа разходка" ще е факт утре, когато Кук и Хейг ще работят от външната страна на МКС, за да подменят остарели батерии. Източник: НАСА На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2688-2019-nasa-on-gender

Отиде си легендарният космонавт Валери Биковски от мисия Восток 5 27 март 2019 г. 21:00 ч. Роскосмос оповести днес за кончината на Валери Биковски - един от първенците в космоса. Летял три пъти в орбита, по време на мисиите "Восток 5", "Союз 22" и "Союз 31", той ще бъде запомнен най-вече с първата от тях. "Восток 5" излита на 14 юни 1963 г., а два дни по-късно е изстрелян "Восток 6" с първата жена в историята на космонавтиката - Валентина Терешкова. Двата кораба се сближават и макар и да не се скачват (това е технология, която ще бъде разработена по-късно), между Биковски и Терешкова е осъществен радиоконтакт. Снимка: Роскосмо http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2687-2019-valery-bikovsky-dies

Индия успешно тества антисателитно оръжие и унищожи спътник в орбита 27 март 2019 г. 08:00 ч. Индийският премиер Нарендра Моди се похвали в социалните мрежи, че страната му е тествала антисателитно оръжие и е демонстрирала унищожаване на спътник в орбита. По думите му днешният ден носи огромна гордост за Индия. Фактически тя се превърна в четвъртата държава в света, унищожила спътник чрез подобно оръжие след СССР, САЩ и Китай. По предварителна информация разрушеният спътник се е намирал в ниска околоземна орбита, на височина 300 километра. Това означава, че отломките ще паднат бързо на Земята. Въпреки това опитът на тази височина също може да е вреден - това е височината, на която работи Международната космическа станция и някои други спътници. Антиспътниково оръжие - илюстрация. Image credit : DIA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2684-2019-27-march-asat-test-india

Американски космически кораб от серията Сигнус, който ще лети до МКС през април, бе кръстен на загиналия астронавт Роджър Чафи На снимката: космическият кораб "Роджър Чафи", който ще се отправи към МКС през следващия месец. Photo credit : Northrop Grumman 26 март 2019 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Следващият космически кораб от серията "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман е планиран да лети на 17-ти април и ако всичко мине наред, корабът ще остане прикачен към Международната космическа станция до юли. Това ще рече, че мисията му ще съвпадне с 50-годишнината от полета на "Аполо 11". Но вместо да кръсти кораба на някой от героите от програма "Аполо", стъпили на Луната, Нортроп Груман избра този "Сигнус" да се казва "Роджър Чафи" - на името на загиналия астронавт от "Аполо 1". Напомням на читателите, че на 27-ми януари 1967 година, по време на наземна тренировка, астронавтите от "Аполо 1" Върджил "Гъс" Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват поради пожар в космическия кораб. Причината, поради която Нортроп Груман избра корабът да носи името на Чафи е че той единствен от тримата не е успял да достигне космоса. Както Грисъм, така и Уайт са летяли преди - Уайт по време на мисията "Джемини 4" през 1965 г., а Грисъм по време на мисията "Мъркюри-Редстоун 4" през 1961 година. Така САЩ ще отбележи половин век от реализацията на експедицията "Аполо 11" с кораб, който е кръстен на един от загиналите герои в космонавтиката. Защото без саможертвата на Чафи, Грисъм и Уайт, големият скок на Армстронг и Олдрин през юли 1969 година никога нямаше да стане реалност. Корабът "Роджър Чафи" ще достави за астронавтите на МКС провизии и важни научни експерименти, в това число и живи мишки за провеждането на биологични изследвания в орбита. За повече информация:Нортроп Груман http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2683-2019-ng-chaffee

Кой е виновен за провалената женска разходка в космоса? На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA 26 март 2019 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Преди няколко седмици НАСА оповести, че на 29-март в открития космос ще излязат едновременно две жени - историческо събитие, тъй като никога до този момент не е имало изцяло женска космическа разходка. Вчера обаче агенцията съобщи, че тази разходка няма да се състои, а вместо нея на същия този ден в космоса ще излязат жена и мъж. Причината - НАСА не разполага с два скафандъра, които са подходящ размер за двете жени. Днешният свят е изключително чувствителен към темата за полово равенство. Възникналата ситуация е идеален повод за скандал, а интернет разбираемо ври и кипи. Как изобщо НАСА са допуснали на Международната космическа станция да няма скафандри за жени? Нека да разгледаме обаче нюансите на историята и да потърсим истината. Малцина си дават сметка, но скафандрите, които понастоящем НАСА използва на борда на МКС, са доста стари. Те са пряк наследник на скафандрите от програма "Аполо", с помощта на които хора за пръв път стъпват на Луната. След приключването на тази програма през 70-те години Hamilton United и ILC Dover сключват договор с НАСА за създаването на скафандри, които ще са подходящи за новата програма "Космическа совалка". Първата доставка на скафандрите е направена през 1982 година и оттогава те се използват до ден днешен. Произведени са общо 18 скафандъра. От тях 5 са съсипани по време на космически мисии, а 1 по време на наземни тестове. В работоспособно състояние са останали само 11 от тях, макар че в космоса са налични едва четири [1]. Имайки предвид времето, когато скафандрите са произведени, а именно 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, естествено тогава проблемът с неравенството между жените и мъжете е бил много по-мащабен. Нека не забравяме, че НАСА изпраща жена в космоса чак през 1983 година, когато лети Сали Райд. Нито една жена не е летяла с първите кораби "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо", нито една жена не е стъпвала на Луната и нито една жена не е посещавала първата американска станция "Скайлаб". Положението се променя чак с излитането на първите совалки през 80-те години, и то не веднага. Първоначално скафандрите са предвидени да са в няколко размера - малък, среден, голям и XL. Както ни напомня научно-фантастичната писателка Мери Кауъл [2], скафандрите със среден и голям размер се оказват подходящи за повечето астронавти и първо се произвеждат те. Понеже някои мъже са твърде едри, по-късно връщат XL размера. Не и малкия размер. И когато една жена се е оплакала, че не ѝ става скафандърът, било ѝ казано, че проблемът вероятно е в нея. Да - по това време наистина е имало различно отношение към жените и това отчасти е причина за проблема днес да няма достатъчно налични скафандри. Но времената са се променили. Започвайки от 80-те години до ден днешен повече от 40 американски жени достигат до космоса. През 2017 година астронавтката Пеги Уитсън счупва рекорд за американски гражданин, прекарал сумарно най-дълго време в орбита. Да, точно така - днес най-опитният американски астронавт е жена! Космическите разходки, наричани официално с термина "извънбордова дейност", не са като разходките в парка. Вярно - астронавтите много ги обичат, изпитват удоволствие от тях и казват, че нищо не може да се сравни с усещането да стъпиш в открития космос. Но по тяхното време се върши работа. Не всеки може да излезе в космоса когато му скимне, защото извънбордовите дейности са опасни - винаги съществува риск от сблъсък с микрометеороид, който може да пробие скафандъра и да убие човек. И тук е важно да се подчертае: НАСА никога не назначава космически разходки на квотен принцип. Просто сега се случи така, че понастоящем в орбита има двама много опитни специалисти: Ан МакКлейн и Кристина Кук, които са добре тренирани и могат да свършат заедно работа по подмяна на батерии. Ако те бяха излезли заедно в космоса, щеше да е хубаво, но за НАСА е по-важно работата да се свърши. Понеже технически не е възможно да я свършат едновременно двете жени поради недоимъка на скафандри, ще я свършат жена и мъж. Няма никаква драма в това. Стигнахме до същината на ситуацията. Ръководството на НАСА, по думите на астрофизика Джонатан МакДауъл [3], първоначално смята, че Ан МакКлейн и Кристина Кук могат да излязат заедно в открития космос, ако Кук носи скафандъра със среден размер, а МакКлейн - с голям. МакКлейн преди е тренирала на Земята с голям скафандър и първоначално се предполага, че няма никакъв проблем да носи такъв. Но когато тя излиза в открития космос на 22-ри март с колегата си Ник Хейг, открива, че в космически условия скафандърът й се държи различно в сравнение с наземните условия и би предпочела да работи в скафандър със среден размер. Има само един наличен. Не е проблем някой от скафандрите с големи размери да се преконфигурира и да се адаптира за среден размер, но ще отнеме техническо време. НАСА не може да си го позволи, защото бърза - последният американски кораб "Крю Драгън" летя в началото на март, а следващият "Сигнус" ще лети през април и трябва през тази времева дупка да се свърши максимално количество работа. Затова Кук ще носи готовия скафандър среден размер на 29-ти март, като с нея ще излезе мъж-астронавт, а после МакКлейн ще го използва на 8-ми април, когато с нея също ще излезе мъж-астронавт. Отново няма никаква драма. Астронавтката МакКлейн е подходила отговорно, като е преценила, че не може да работи в неподходящо за нея работно облекло. В един момент космическата разходка само от жени ще се случи. Просто няма да е веднага. По време на селекцията през 2013-та и 2017-та година НАСА подбра последните си кандидати за астронавти и от общо двадесет души, девет са жени. Случаите, в които те ще са назначени едновременно на космически мисии, ще се увеличават и в един момент желаната женска космическа разходка ще стане факт. Нека не забравяме, че чакаме и други важни събития през следващите години - като например, първата жена, летяла отвъд околоземна орбита, първата жена в орбита около Луната и първата жена, стъпила на Луната. Дано всичко това бъде реалност! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2682-2019-why-nasa-canceled-female-spacewalk

НАСА се отказа да провежда космическа разходка само от жени На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA 26 март 2019 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Дългоочакваната "космическа разходка" само от жени все пак няма да се състои, оповести днес НАСА. Вместо това на 29-ти март в открития космос ще излязат астронавтката на НАСА Кристина Кук и нейният американски колега Ник Хейг. А пък на 8-ми април Ан МакКлейн ще проведе извънбордова дейност заедно с канадския астронавт Давид Сен-Жак. Развоят на събитията със сигурност ще разочарова феминистките, но причината за промяната в плановете се дължи на наличния набор от скафандри на борда на Международната космическа станция. Оказва се, че МакКлейн се чувства удобно само в скафандър с горна половина, която е среден размер. Но само един от този тип скафандри може да бъде подготвен за петък. Ето защо единственият скафандър на разположение ще бъде носен от Кристина Кук, а тя ще бъде придружена от мъж-астронавт, в случая Хейг. Задачите пред екипажа на МКС си остават същите. Кук и Хейг ще подменят още един комплект от никел-водородни батерии с литиево-йонни, а МакКлейн и Сен-Жак ще разгънат нови кабели между модула "Юнити" и гредата S0. За повече информация: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2681-2019-nasa-cancels-female-spacewalk

СпейсЕкс ще изстреля свръхтежката ракета Фолкън Хеви на дебютната ѝ комерсиална мисия през април Снимка от успешното изстрелване на "Фолкън Хеви" на 6-ти февруари 2018 г. Photo credit : SpaceX 25 март 2019 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Месец март бе изключително успешен за СпейсЕкс, след като компанията благополучно проведе първия полет на новия пътнически кораб "Крю Драгън", който от лятото ще започне да превозва астронавти до МКС. Сега насочваме вниманието си към следващото изстрелване на единствената свръхтежка ракета (т.е. с товароподемност от над 50 тона до орбита), която понастоящем е в експлоатация: "Фолкън Хеви". За разлика от мисията ѝ през февруари миналата година, когато ракетата изведе в околослънчевото пространство автомобила Тесла Роудстър с манекена Старман, този път полетът е много по-сериозен. "Фолкън Хеви" ще трябва да изведе в геостационарна орбита спътника "Arabsat 6A", който ще осигурява комуникационни услуги на територията на Европа, Африка и Близкия изток. Това е първата комерсиална мисия за свръхтежката ракета, която СпейсЕкс ще проведе по заявката на клиент. Изстрелването може да стане факт още на 7-ми април в 00:36 ч. българско време. Ако то бъде успешно, компанията на Илон Мъск ще затвърди репутацията си на надежден превозвач. Няма никакъв спор, че както полетът през февруари миналата година, така и този ще бъде наблюдаван със затаен дъх от космическите ентусиасти. Със сигурност мисията ще бъде наблюдавана и от зоркото око на ръководството на НАСА и администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Свръхтежките ракети са предпочитаният начин за изпращането на хора отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. За тази цел НАСА строи по поръчка на Конгреса своя собствена свръхтежка ракета - "Space Launch System", или още наричана накратко "SLS". Създаден за нея е и нов пилотиран кораб "Орион". Поради факта, че Конгресът е поставил изисквания как точно да се построи "SLS" - а именно, да се използват конкретни технологии от пенсионираната програма "Космическа совалка", за да се пазят определени работни места, ракетата е наричана иронично "Senate Launch System". Строежът й е съпътстван от безкрайни отлагания. Практически всяка година дебютният полет се отлага с по още една година. Преди няколко дни администраторът на НАСА Джим Брайденстайн оповести, че тези отлагания са неприемливи и че така вече не може да се продължава. Поради това американската космическа агенция обмисля да изстреля архитектурата на "Орион" за мисията му до окололунна орбита посредством комерсиални ракети. Такава ракета може да бъде "Фолкън Хеви". Вероятно натиск за бърза реализация на "Орион" до Луната има и от страна на Тръмп, който ще иска до края на първия му мандат да покаже видим напредък в областта на космическата програма. Предстоящият полет на "Фолкън Хеви" ще е комплексен и поради още една причина - Мъск се надява завръщането на двата странични ускорителя след полета да е успешно. Това ще позволи те да бъдат рециклирани набързо, след което ще се използват за по-следващото изстрелване на "Фолкън Хеви", а то може да бъде проведено още през юни. Тогава в орбита ще бъде изведена мисията "STP-2" - първата мисия за американските военновъздушни сили на "Фолкън Хеви". В рамките на нея общо 25 малки космически апарата ще бъдат пуснати в орбита, а един от тях е "Лайтсейл 2" - слънчевата платноходка на Планетното общество. Тя ще демонстрира възможностите на единствената реалистична към този момент технология за достигане на далечните звезди. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2680-2019-first-commercial-fh-preview

Русия ще смъкне цената на ракетата Протон-М, за да е конкурентна на американската Фалкън 9 25 март 2019 г. 12:30 ч. Днес ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести, че държавната корпорация планира да смъкне цената за изстрелване на ракетите "Протон-М". Новината бе съобщена от ТАСС. "Ракетите Протон-М се намират приблизително на ценовото равнище на Falcon. Сега сме предприели стъпки по снижението на разходите за изстрелване като намалим някои харчове в Центъра за експлоатация на наземната космическа инфраструктура. Тоест може да икономисваме от подготовката за изстрелването", каза Рогозин. "Ние ще възстановим конкурентноспособността на Протон-М спрямо Falcon". Понастоящем за едно изстрелване на "Фалкън 9" се харчат около $50 милиона долара. За едно комерсиално изстрелване на "Протон-М" са нужни $65 милиона. Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" през декември [ЦЭНКИ] http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2679-2019-russia-to-reduce-cost-proton-m

Израелската мисия Берешийт засне нови снимки на Земята от далечния космос Тази снимка на Земята бе заснета на 19-ти март от израелската лунна мисия "Берешийт". Към момента на заснемането на изображението разстоянието между планетата ни и космическия апарат бе 15 000 километра. На снимката се виждат части от Южна Америка. Photo credit : SpaceIL 25 март 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция "Берешийт", създадена от израелската организация Спейс АйЕл, изпрати нови снимки на Земята по време на своето пътуване към Луната. Снимка на Земята, заснета от разстояние 131 000 километра. Photo credit : SpaceIL Снимка на Земята, заснета от разстояние 265 000 километра. Photo credit : SpaceIL Освен това екипът на мисията публикува страхотно видео, което показва как изглежда слънчевият изгрев от космоса. Натиснете тук, за да бъдете пренасочени към Youtube и да изгледате видеото. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2678-2019-25-march-spaceil-new-photos

Астронавтите на НАСА Ник Хейг и Ан МакКлейн успешно подмениха батерии на МКС по време на вчерашната им извънбордова дейност 23 март 2019 г. 20:00 ч. НАСА оповести, че вчерашната извънбордова дейност е приключила благополучно. Астронавтката на НАСА Ан МакКлейн и нейният колега Ник Хейг прекараха в открития космос общо шест часа и тридесет и девет минути. Те успешно подмениха старите никел-водородни батерии с нови и по-мощни литиево-йонни батерии. На 29-ти март Ан МакКлейн и нейната колежка Кристина Кук ще излязат в открития космос, за да подменят още батерии. Това ще е историческо постижение - първата "космическа разходка" само от жени! Но за съжаление днес, 35 години след полета на Светлана Савицкая, космосът продължава да бъде основно мъжка професия. Вчера МакКлейн се превърна едва в 13-тата жена в историята на космонавтиката, "разходила" се в открития космос. Освен това всички жени-астронавти са летяли не по-далече от околоземна орбита. Няма нито една жена, пътувала отвъд пределите на ниската орбита, както няма и жена, стъпила на Луната. Да се надяваме, че през следващите години това ще се промени! Напомням на читателите, че миналия месец американката Бет Моузес се превърна в първата жена, достигнала до космоса с комерсиален космически кораб - кораба "Юнити" на американската компания Върджин Галактик. На снимката: астронавтът на НАСА Ник Хейг (горе) и Ан МакКлейн по време на вчерашната им "космическа разходка". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2677-2019-23-march-spacewalk-success

Технологичен пробив: най-малките спътници успешно излъчиха радиосигнали! Миниатюрен спътник от типа "Спрайт" - устройство. Всички нужни компоненти за един космически апарат могат да се поберат на една мъничка платка с размер на пакетче за захар. Image credit : Zac Manchester 23 март 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Току-що космосът стана още по-достъпен, след като миниатюрните спътници "Спрайт" с размер колкото едно пакетче захар (3.5 на 3.5 сантиметра) излъчиха първите радиосигнали след освобождаването си в орбита! Постижението е добре дошло както за обикновените хора, които вече ще могат да притежават свой собствен спътник дори и за под 1000 лева, така и за мечтателите на междузвездни мисии. Възможно е някой ден подобни фемтоспътници да са първите построени от човешка ръка апарати, които ще достигнат до далечните звезди и техните планети. Ето как се стигна до успеха. Спътничетата "Спрайт" са създадени от Зак Манчестър, асистент д-р по аеронавтика и астронавтика в Станфорд, САЩ. Манчестър започва да работи по проекта още през 2009 година, а през 2011 г. създава първите прототипи на "Спрайт". Същата година ентусиастът успява да качи няколко спътничета на борда на последната космическа совалка. Три от тях са монтирани от външната страна на Международната космическа станция, а три години по-късно всички са все още в работоспособно състояние, независимо от излагането им на суровите космически условия. В прикачен вид "Спрайт"-ове летят и през 2017 година на борда на латвийско-немския спътник "Вента 2". Но изминава доста време, преди да станем свидетели на "Спрайт"-ове в свободен полет. Първият опит е през 2014 година, когато около 120 "Спрайт"-а са качени в космоса на борда на спътника "КикСат 1". Спътникът е кръстен от Манчестър с това име, защото инициаторът е получил пари за разработката му посредством платформата за групово финансиране KickStarter. Той е от типа 3-U CubeSat, което означава, че е изграден от три стандартизирани единици. Едната единица побира системите за електрозахранване, компютърните системи и комуникационните системи. Другите две единици побират механизма за освобождаване на "Спрайт"-овете. За съжаление "КикСат 1" се поврежда скоро след като достига космоса и нито един "Спрайт" не е освободен в орбита. Резервният спътник "КикСат 2" е готов за изстрелване още през същата 2014 година, но поради редица причини, най-вече свързани с придобиването на лиценз за полет, изстрелването става факт чак през ноември 2018 г. с американския космически кораб "Сигнус". На 13-ти февруари тази година "КикСат 2" е пуснат свободно в орбита, а на 19-ти март командата за освобождаване на "Спрайт"-овете от борда му е изпратена. Вчера, на 22-ри март, радиолюбители съобщиха в Туитър, че миниатюрните спътници работят и излъчват радиосигнали на предвидената честота! Макар че този експеримент е просто демонстрационен, потенциалът за по-нататъшно приложение на фемтоспътниците е огромен - както за нуждите на частната космонавтиката, така и за междупланетни и дори междузвездни мисии! Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit : Breakthrough Starshot Последната възможност се обмисля от инициаторите на амбициозното начинание Брейктру Старшот. Провеждането на космическа мисия до далечните звезди е изключително сложно начинание поради огромните разстояния между тях, което налага ускоряването на космическия кораб до непостижими към този момент скорости, сравними с тази на светлината. Тук обаче размерът има значение - за мънички космически кораби от типа на "Спрайт" подобни скорости ще се постигат много по-лесно. Чрез помощта на наземни лазери изследователите очакват фемтоспътниците да бъдат ускорени до 20% от скоростта на светлината. При такава скорост те ще прекосят орбитата на Плутон за три дни и ще достигнат до най-близката звезда за 20 години. Зак Манчестър смята, че междузвездните "Спрайт"-ове ще могат да бъдат екипирани със свръхлеки камери, които ще успеят да направят първите снимки на извънслънчева планета. Кой знае - може би още нашето поколение ще бъде свидетел на началото на първите мисии до друга звезда, а за децата и внуците ни тези мисии ще са в напреднал етап? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2676-2019-march-sprites-send-first-radiosignals

Двама американски астронавти ще излязат днес в открития космос 22 март 2019 г. 08:05 ч. Днес, на 22-ри март, ориентировъчно в 14:05 ч. българско време, астронавтката на НАСА Ан МакКлейн и нейният колега Ник Хейг ще излязат в открития космос. Това ще е първата "космическа разходка" за 2019-та година. Очаква се двамата астронавти да работят от външната страна на Международната космическа станция в продължение на около шест часа и половина. Основната задача пред тях е да подменят застаряващите акумулаторни батерии на гредата П-4 с нови. МКС е в експлоатация от близо две десетилетия. Макар че тя добива електроенергия посредством слънчевите си панели, тази електроенергия трябва да бъде съхранявана, когато станцията се намира в неосветената от Слънцето страна и затова се използват акумулатори. Подобно на всяка друга акумулаторна батерия, тези батерии също имат определен живот и могат да поемат само ограничен брой цикли заряд/разряд. Ако днешната извънбордова дейност е успешна, довършителната работа ще бъде извършена на 29-ти март, когато Кристина Кук и Ан МакКлейн ще излязат в открития космос. Това ще е първата "космическа разходка" в историята на космонавтиката, проведена само от жени! За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2675-2019-22-march-spacewalk-preview

Успех: европейската ракета Вега изведе в орбита спътник на Италия за наблюдение на Земята 22 март 2019 г. 08:00 ч. Късно тази нощ в 03:50 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана излетя европейската лекотоварна ракета "Вега". На борда й се намираше спътникът PRISMA за нуждите на Италианската космическа агенция. Спътникът ще работи в слънчево-синхронна орбита. Оборудван е с уникален електро-оптичен инструмент и ще се използва за мониторинг на околната среда, управление на ресурсите, наблюдения на посевите и оценка на замърсяванията. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) Кадър от излитането тази нощ. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2674-2019-vega-launches-prisma