SAlexandrov

Научен пробив: земни скали от най-древната епоха могат да се намерят на Луната! На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд разгръща научна апаратура на Луната по време на мисия "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA 25 януари 2019 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Ако има нещо, което е извън всякакво съмнение, то е, че Земята е много древна. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните намерени скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има малки кристали от минерал, наречен циркон, които се определят на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса метеорити се датират на 4.6 милиарда години - те са останки от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, изследователите смятат, че нашата планета е на възраст от приблизително 4.5 милиарда години. Историята на Земята може да се раздели на следните епохи: Хадейска (най-древна) - между 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска - между 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска - между 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска - между 252 и 541 милиона години, Мезозойска - между 66 и 252 милиона години и Ценозойска - от 66 милиона години до наши дни. От всички тези епохи най-неясна е Хадейската - като изключим мъничките цирконови минерали, практически няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят - Земята се е променила до неузнаваемост през тези милиарди години благодарение на тектоничната активност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили почти всичко от най-ранния геологичен период. Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската епоха. Вероятно не търсим там, където трябва. Учените знаят, че съвсем в началото след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и резки промени. Някога тя е била много по-близо до Земята. В периода на активното бомбардиране от метеорити е възможно земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхност. При липсата на съществена активност, Луната може да е съхранила тези реликви. Има ли наистина на Луната скали от Хадейската епоха? Изследователски екип, ръководен от Джереми Белучи, започва да търси отговора на въпроса сред скалите, донесени на Земята от астронавтите на програма "Аполо" в периода между 1969 и 1972 година. Усилията на учените се увенчават с успех. Те откриват фрагмент от 2 грама, съставен от кварц, фелдшпат и циркон - минерали, които се намират на Земята в голямо количество, но са необичайни за Луната. Химичният анализ на фрагмента показва, че той е кристализирал в окислена система при земни температури, а не при суровите условия, типични за естествения ни спътник. Доказателствата сочат, че този малък фрагмент е бил изхвърлен от земната повърхност преди около 4 милиарда години и е попаднал на Луната, където се е смесил с други, вече типични за лунната повърхност вещества, след което достигнал до наши дни. "Това е изключителна находка, която ни помага да нарисуваме една по-точна картина на древната Земя и на бомбардировката, която е модифицирала планетата ни в зората от нейното съществуване", съобщава изследователят Дейвид Кринг. Възможно е обаче учените да грешат - съществува вероятност фрагментът да не е със земен произход. В такъв случай той би могъл да е кристализирал дълбоко в лунната мантия, където химичният състав е по-различен. При всички положения има още работа по лунните скали, донесени от астронавтите на програма "Аполо". На Земята са доставени общо 380 килограма скален материал и лунен грунт, които са истинско научно съкровище. Видно е, че в научен аспект програмата все още не е приключила. Днес лунните проби се изучават с все по-мощни прибори, а учените правят все по-сериозни открития. И това е само началото - китайците също изучават Луната днес посредством спускаемата мисия "Чанг'e 4", а до края на 2019-та ще изстрелят още една роботизирана експедиция, която ще вземе нови проби, ще излети от лунната повърхност и ще достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ. В бъдеще, когато има други роботизирани и пилотирани експедиции до Луната и до други региони на Слънчевата система, ние ще научаваме все по-подробна информация за най-ранната еволюция. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2570-2019-moon-rocks-relics-from-earth

Внимание, фалшиви новини: силен вятър не е унищожил прототипа Стархопър 25 януари 2019 г. 17:15 ч. Днес някои медии ни изненадаха с гръмки заглавия, че силни ветрове са унищожили прототипа на "Старшип" - "Стархопър". Действително е имало вятър и действително той е съборил носовия отсек на "Стархопър". Но тъй като това е само прототип за кратки атмосферни полети, носовият компонент има само козметична функция. Сам Мъск казва, че ще отнеме около няколко седмици, за да се довършат ремонтните дейности на носовия отсек. Пак по думите на предприемача, горивните резервоари, които се намират в долната част на ракетата, са непокътнати. Това означава, че повредите не са толкова сериозни, колкото се опитват да ги изкарат някои тенденциозни репортажи. Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2569-2019-no-first-starhopper-wasnt-destroyed

Още проблеми с новите руски ракети Ангара: Роскосмос прекрати договора за строеж на стартова площадка на Восточний 25 януари 2019 г. 17:00 ч. Плановете за въвеждане в експлоатация на новите ракети "Ангара" се сблъска с поредния проблем, съобщи журналистът Анатолий Зак. Държавната космическа агенция Роскосмос е прекратила договора с проблемната компания ПСО Казан, която трябваше да построи площадката за ракети "Ангара" на новия космодрум Восточний. Поредната лоша новина дойде след като преди броени дни премиерът Дмитрий Медведев разкритикува протакането в руския космически отрасъл. "Спрете да бърборите къде ще летим през 2030 година. Нужно е да работим, по-малко да говорим и повече да действаме", каза той. Конкретно за проблемите на Восточний Медведев каза, че от 19 планирани обекта, реално са построени само пет. Според заместник-министър председателя Юрий Борисов, проблемите покрай прекратяването на договора ще доведат до още две години отлагания. "Ангара" няма да лети от Восточний преди 2021 година. Очакванията са за 2023-та година и не бива да е по-късно, защото междувременно ракетата ще е готова, но няма да има място, откъдето да се изстрелва. Понастоящем има площадки за Ангара на космодрума Плесецк, но те не са оборудвани за комерсиални полети. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2568-2019-more-angara-problems

Върджин Галактик оповести плановете за 2019-та: още три тестови полета до няколко седмици, след това фирмата се мести на Спейспорт Америка 25 януари 2019 г. 16:51 ч. Още три тестови полета са планирани от Върджин Галактик, преди компанията да пристъпи към комерсиални пилотирани космически мисии - това съобщи вчера предприемачът Ричард Брансън за CBS. Надеждите са, че към средата на 2019-та година тези комерсиални полети ще могат да започнат, а Брансън ще е първият, който ще лети. Дотогава обаче тестовата програма трябва да приключи. Съвсем скоро, до няколко седмици, ще има нов полет от изпитателния космодрум в Мохаве, Калифорния. Няколко седмици след този ще последва втори, а още няколко седмици след него - трети, последен. С това изпитателната програма ще се изчерпи и Върджин Галактик ще се премести в Ню Мексико, където се намира космодрумът Спейспорт Америка. Очакванията са, че през близките няколко години стотици, дори хиляди души ще полетят в космоса. Напомням на читателите, че на 13-ти декември Върджин Галактик проведе своя първи пилотиран космически полет. Това бе и първият пилотиран космически полет за САЩ след приключването на програма "Космическа совалка". Върджин Галактик използва 80-километровата граница за началото на космическото пространство, призната от НАСА и военновъздушните сили на Щатите. Всеки, който лети на височина 80 и повече километра, ще бъде награден с астронавтска значка. Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2567-2019-virgin-galactic-plans

3...2...1 и запалване! Ракетата Фолкън 9 с кораба Крю Драгън проведе статичен тест на стартовата си площадка! 25 януари 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 24-ти януари, космическата ракета "Фолкън 9" с прикачения към него кораб "Крю Драгън" проведе статично огнево изпитание - важна стъпка преди провеждането на дебютния полет. Тестът бе проведен точно една година след огневото изпитание на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" - важно символично значение за СпейсЕкс. Обикновено след провеждането на статично запалване минават една или две седмици преди да се случи реалният полет. Но това е особена мисия - все пак ще е първият полет на кораб, който от тази година трябва да почне да превозва хора до Международната космическа станция. Има доста документация и бюрократични спънки, които трябва да бъдат преодолени. Засега най-ранната възможна дата за старт е 16-ти февруари. Ако мисията е успешна, това означава само едно: НАСА скъсва със зависимостта си от Русия за доставка на астронавти до орбита. Следващият космически полет на "Крю Драгън" през това лято ще е пилотиран, с астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен. Видео от тестовото запалване: тук (Twitter връзка) Кадър от тестовото запалване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2566-2019-24-jan-testfire

Ню Хърайзънс изпрати своята най-нова и най-детайлна снимка на Ултима Туле! Тази снимка на Ултима Туле бе заснета от "Ню Хърайзънс" на 1-ви януари, но бе получена чак на 19-ти януари. Photo credit: NASA/JHUAPL/SwRI 25 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс", която този месец направи първото в историята на човечеството посещение на обект отвъд орбитата на Плутон, успя да изпрати към Земята най-детайлната си към този момент снимка. По данни от НАСА горепосоченото изображение е заснето на 1-ви януари в 07:26 ч. българско време - само седем минути преди момента на най-голямото сближение. Резолюцията е 135 метра на пиксел. Снимката е получена на Земята чак на 19-ти януари. Към този момент "Ню Хърайзънс" е изпратил едва около 1% от всички събрани данни. Ще отнеме 20 месеца, преди цялата информация и снимки да пристигнат на Земята. От разстояние 44 AU, снимките се свалят със скорост от 500 бита в секунда. Аналогично изображение, което правим на Земята със смартфон и го качваме в мрежата за секунди, от Ултима Туле би отнело часове, преди да бъде получено. На горепосоченото изображение се виждат някои детайли, които до този момент бяха убягнали на учените. На по-големия лоб има ями с диаметър от 0.7 километра, а на малкия лоб - голяма вдлъбнатина с диаметър 7 километра. Все още не е ясно какво е причинило тези формации - дали са възникнали след удар с други небесни тела или е имало изпаряване на летливи вещества. За повече информация: Лаборатория "Джон Хопкинс" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2565-2019-new-horizons-highest-res

Японската космическа мисия Акатсуки разгада тайните на въртенето на атмосферата на Венера Японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" засне тази снимка на Венера в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Photo credit : JAXA/Planet-C Team 24 януари 2019 г. 19:40 ч. Светослав Александров. В края на 2015 г. японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" влезе благополучно в орбита около Венера и до ден днешен продължава да работи там. Днес, три години по-късно, учените от проекта вероятно успяха да разгадаят една от най-трудните загадки на венерианската атмосфера. Откритията са забележителни и дори имат значение за по-нататъшното търсене на живот около други звезди. Венера е изключително странна планета. Тя прави едно пълно завъртане около оста си за 243 земни дни. Имайки предвид, че отнема 225 земни дни на планетата да обиколи Слънцето, това означава, че един венериански ден е по-дълъг от една венерианска година! Още по-странно обаче е поведението на атмосферата. Ветровете духат със скорост, достигаща до 360 км/ч, и благодарение на тях самата атмосфера прави едно завъртане около планетата шестдесет пъти по-бързо от околоосното въртене на Венера - това е феномен, който в науката се нарича "атмосферна суперротация". Бавното околоосно въртене вероятно характеризира множество извънслънчеви екзопланети с размера на Земята - като например планетите от системата TRAPPIST-1 и Проксима Кентавър Б, чиито близки орбити до техните звезди вероятно са довели до синхронно въртене. Терминът "синхронно въртене" описва тяло, намиращо се в орбита около друго тяло, с орбитален период равен на периода на въртене - което ще рече, че първото тяло е винаги обърнато с едната си страна към другото. По подобен начин, по който Луната винаги е обърната с едната си страна към Земята, така и тези извънслънчеви планети винаги са обърнати само с едната си страна към звездата - на тази страна има вечен ден, а на другата - вечна нощ. Ако тези планети нямат механизъм за пренос на топлина, винаги ще има риск атмосферата да се разпадне, понеже ще замръзне откъм вечнозатъмнената страна. Но в случай че планетата има силно духащи ветрове, водещи до атмосферна суперротация, тази опасност би била избегната. Но какво може да е довело до суперротацията на венерианската атмосфера? Учените работят по два вероятностни модела. Съгласно първия триенето на атмосферата с планетарната повърхност е довело до забавянето на околоосното въртене за сметка на скоростта на ветровете (т.нар. механизъм на Джирас-Росоу-Уилиамс). Според втория модел ветровете се задвижват поради нагряването на Слънцето. Първият модел е крайно чувствителен към началните условия на планетата - леки колебания в температурното разпределение може да доведе до предотвратяването, или обратно, до възникването на суперротация. Ако това е правилният модел, вероятно във Вселената ще има съвсем малко планети със суперротация - просто условията на тях трябва да са перфектни. В случая с Венера, суперротация на атмосферата е наблюдавана както във връхните й области, така и в дълбочина до десетки километри. Възможно ли е Слънцето да е причина за явлението? През декември 2018 г. научен колектив с водещ автор Хавиер Пералта публикува статия в престижното научно списание The Astrophysical Journal. Статията разкрива последните открития от "Акатсуки". В своите проучвания екипът на Пералта е използвал 466 снимки, заснети от камерата IR2 на "Акатсуки" в инфрачервената област при дължина на вълната от 2.26 микрона в периода между март и ноември 2016 година. Сравнявайки изображенията, заснети през различен интервал от време, Пералта е успял да проследи облаците, докато те са се придвижвали около Венера и така е измерил скоростта на ветровете. Откъм дневната страна на Венера, атмосферата е под влиянието на директно прииждащите от Слънцето лъчения. През нощта атмосферата се подгрява от инфрачервеното лъчение, което идва от горещата повърхност на планетата. Това лъчение частично се блокира от облаци, намиращи се на височина 48-60 километра. Облаците имат различна пропускливост към инфрачервеното лъчение, а формата им се вижда ясно при заснемане с камерата IR2. Именно тези облаци са били от интерес за Пералта. Резултатът е следният: на базата на общо 2 947 измервания на скоростта на ветровете, учените заключават, че има ускорения, които възникват при определено местоположение на Слънцето на небосклона. Освен това Слънцето оказва влияние не само върху облаците от горните части на атмосферата, но и върху тези от по-ниските й слоеве. При ниски ширини ускорението е най-вече в зонално направление (в западна посока около планетата). Меридионално (северно-южно) ускорение не е констатирано. Това също се явява в подкрепа на модела, който използва Слънчевия механизъм. Ако правилен бе първият модел (на Джирас-Росоу-Уилиамс), щеше да има ветрове и в двете направления. Въпреки това Пералта се въздържа от категорично заключение. Той смята, че случаят все още не е окончателно решен. Изследователят се надява да комбинира резултати от "Акатсуки" с данни от европейската космическа мисия "Винъс Експрес", която работеше в орбита около Венера между 2005 и 2015 година. Пералта се е обърнал и към данни от по-стари мисии, чак датиращи до далечната 1978 година. Въпреки че е изключително предизвикателство да се сравняват измервания от различни космически кораби и наземни телескопи, които са имали съвършено различни прибори, все пак изглежда, че скоростите на ветровете на Венера са се променили през последните 30 години. Това откритие не просто подкрепя теорията за Слънчевото влияние, но може да се окаже първото доказателство за наблюдавани климатични промени на друга планета, освен Земята. Тези резултати са оптимистични за световете със синхронно въртене. Напълно е възможно във Вселената да съществуват планети, на които едната страна е вечно обърната към Слънцето, на другата има вечна нощ, но въпреки това на повърхностите им да има условия за живот. Благодарение на изучаването на Венера и сравняването на условията й със земните, ние научаваме много повече относно това какво означава една планета да е подходяща за живот. За повече информация: Японската космическа агенция http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2564-2019-akatsuki-venus-discoveries

Руският премиер Медведев към Роскосмос: спрете да бърборите къде ще летим през 2030 г. 23 януари 2019 г. 20:20 ч. Руският премиер Дмитрий Медведев очевидно е ядосан, че напоследък всички приказки за дейността на Роскосмос са вечно съпътствани от частицата "ще". РИА Новости оповести, че той е провел съвещание относно въпроса за развитие на руската космическа агенция. "Спрете да бърборите къде ще летим през 2030 година. Нужно е да работим, по-малко да говорим и повече да действаме", казва той. Медведев също така подчертава колко е важно да се работи върху комерсиализацията и повишаването на дяла на Русия на международния пазар. Напомням на читателите, че забавянията в Русия са много сериозни. Типичен пример е лунната програма. Откакто се помним, руснаците обещават възобновяване на роботизираните полети до Луната до две години. И на всеки две години ни се оповестява поредното отлагане с още две години. Отлагания има и при най-мащабния проект, предприет в Русия след разпадането на СССР: строежа на космодрума Восточний. Премиерът твърди, че от 19 планирани обекта, реално са построени само пет. Медведев е категоричен, че такава скорост на строителство на надземната инфраструктура е неприемлива. Премиерът подчертава, че сега космическата индустрия има огромен пазар и призовава да се работи сериозно, за да може Русия да остане на него. "Ракетно-космическият отрасъл може и трябва да е комерсиално успешен в днешните условия. Ние сме още твърде далече от това", категоричен е Медведев. Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Image credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2563-2019-medvedev-sprete-da-burborite

УСПЕХ: Суборбиталният кораб Ню Шепърд изведе в космоса множество научни експерименти! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin 23 януари 2019 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес беше изключително важен ден за частната космонавтика, след като в 17:05 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в Западен Тексас излетя успешно комерсиалната ракета с капсула "Ню Шепърд". Полетът стана факт след отлагания, които се проточиха в продължение на месец поради различни технически и метеорологични проблеми. След приключването на полета капсулата се завърна на Земята чрез парашутна система, а ракетата-носител извърши меко кацане самостоятелно посредством двигателя си. Блу Ориджин е другата американска компания освен СпейсЕкс, притежаваща ракети за многократна експлоатация, но докато "Фолкън 9" са орбитални ракети, "Ню Шепърд" летят на кратки суборбитални пътешествия. Днешният полет бе безпилотен, но въпреки това корабът превози множество научни експерименти за нуждите на частната фирма Контролд Дайнемикс, а също така и за лабораторията Джон Хопкинс, университета Пърдю, университета на Централна Флорида, университета на Флорида, както и за НАСА. Пълен списък на научните експерименти има на сайта blueorigin.com. В зависимост от това как ще се развият плановете на основаната от Джеф Безос компания, тя може да изстреля човек в космоса още през първата половина на 2019-та година. Блу Ориджин е пряк конкурент на компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън - и двете се целят в пазара на кратките суборбитални полети. През декември миналата година Върджин Галактик успя да изпрати двама души в космоса на борда на космическия кораб "СпейсШипТу - Юнити". Това бе първият пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Освен че нови пилотирани полети се очакват тази година от Върджин Галактик и Блу Ориджин, двете орбитални компании СпейсЕкс и Боинг също целят да проведат дебютните излитания на корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър" - първо в безпилотен, а след това в пилотиран режим. Корабът "Крю Драгън" вече е на стартовата площадка, а по последни данни статично запалване на двигателите на ракетата е планирано за утре, в четвъртък. Ако всичко мине наред, дебютът на кораба на СпейсЕкс може да бъде факт през февруари. Запис от днешния полет: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2562-2019-23-january-blue-origin-ns-launches

Тази сутрин по БНР в "Хоризонт до обед". Коментари с различни събеседници, включително с мое участие. Акцентите: -Абсолютно неприемливо е преподаването на псевдонаука в училище. Пилотираните лунни мисии Аполо са научен факт. -Ролята на учителя е да преподава научни факти. В интернет има хранилища, бази данни и търсачки, чрез които човек може да се докосне до науката, но Youtube не е от тях. Говорим за SCOPUS (която е с платен достъп) или за безплатната Google Scholar, която е достъпна за всички. -Различни клонове на човешките технологии не се развиват с еднакви темпове. Това, че днес имаме мобилни телефони и компютри, не значи, че няма застой в други области. Авиацията е типичен пример. -Това, че някога е имало технологии, които днес ги няма, не означава, че тези технологии никога не са съществували. През 60-те години е било възможно да се лети от Ню Йорк до Париж за броени часове. Днес свръхзвуковият пътнически самолет Конкорд го няма. -Има сериозни фактори, поради които днес няма пилотирани мисии до Луната. Дълги години нямаше свръхтежки ракети поради тяхната нерентабилност. От друга страна развитието на компютрите прави възможно роботите да вършат дейности, които навремето се вършеха само от астронавти. Не на последно място - сериозен фактор е отвращението от риска. НАСА е агенция, преживяла две тежки катастрофи. Тя е колеблива и не желае да рискува живота на астронавтите си - което е видно покрай забавянията на подготовката на новите пилотирани космически кораби. -Поясите на Ван Алън не са представлявали проблем. Те не са непроницаема бариера. В някои региони са по-тънки, в други - по-дебели. Самият д-р Ван Алън е смятал, че конспиративната теория е глупост. Запис - на този линк: http://bnr.bg/horizont/post/101071766/svetoslav-aleksandrov?fbclid=IwAR2DUgr7uqyxVcn2AWPOmKF3QlebpO6HBEzSodRcrrCn9NB6CqcvkORXTDs

Навършват се 50 години от изстрелването на неуспешната лунна мисия на СССР Л1 №13Л 21 януари 2019 г. 18:30 ч. Космическият журналист Анатолий Зак ни напомня, че на 20 януари се навърши точно половин век от изстрелването на лунната мисия "Л1 №13Л". Това е четвърти неуспешен опит на СССР да изпрати космически кораб до околностите на Луната и обратно. Макар че съветската космическа програма успява да изстреля през ноември 1968 г. мисията "Зонд 6", която облита Луната, проектът не е изцяло благополучен - спускаемата капсула с биологични обекти се разбива поради повреда на парашутите. Въпреки това СССР се надява, че след "Зонд 6" може да последва пилотирана експедиция, която да победи американците. Но това не става. "Аполо 8" през декември 1968-ма година завършва с успех, а политическата мотивация на конкурентния съветски проект "Л1" е изчерпана. Все пак известен шанс за реванш на СССР идва на 20-ти януари, когато е предвидено изпращането на "Л1 №13Л" към Луната в роботизиран режим. Но при изстрелването на ракетата "УР-500" (която по-късно става известна като "Протон"), настъпват две аварии - веднъж с втората и веднъж с третата степен. "Л1 №13Л" не успява да се ускори към Луната, вместо това се задейства спасителната кула и капсулата се завръща на Земята. Равносметката е следната: след въвеждането на ракетата "Протон" в експлоатация през 1965 година, са проведени 14 изстрелвания, от които четири аварират. Eдин от провалите е настъпил при работата на първата степен, два - на втората, а този последният показва, че има проблеми и с третата степен. Резултатът: "Протон" е твърде ненадеждна ракета, за да може да й се повери изстрелването на човек. Така проектът "Л1" за изпращане на човек на траектория, свързана с облитане на Луната, е изпратен на бунището. Ръководството на СССР продължава да таи надежди, че шансовете за първата спускаема мисия до Луната може да е съветска, а не американска... но това е друга история, която ще бъде разказана по-нататък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2561-2019-l1-13-l-50-years

Американската мисия Лунър Риконисънс Орбитър ще снима китайската Чанг-e 4 на 31-ви януари 21 януари 2019 г. 18:02 ч. Американската орбитална мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" ще снима мястото на кацане на "Чанг'e 4" на 31 януари, съобщава журналистът Ленърд Дейвид. Така НАСА и КНКА (китайската космическа агенция) обединяват усилията си, за да изучат уникалното в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната. От особено голям научен интерес за планирането на бъдещи роботизирани и пилотирани мисии е да се изучи влиянието на изхвърлените от ретроракетите газове върху лунния грунт. Екипът на "Лунър Риконисънс Орбитър" вече е снимал региона преди кацането, а сега, след като бъдат получени снимки след кацането, може да се направи сравнение. Очаква се да се изготви оценка какво количество прах "издухват" спирачните двигатели и колко време е необходимо, за да може този прах да се уталожи върху лунната повърхност. Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета днес от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2560-2019-lro-to-photograph-chang-e-4

Американската мисия Джуно засне гигантските бури на Юпитер "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 21-ви декември 2018-та. Image Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt/Seán Doran 21 януари 2019 г. 17:52 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Джуно", която обикаля около Юпитер от 2016-та година до ден днешен, успя да заснеме на 21-ви декември тази забележителна снимка на турбулентното южно полукълбо на планетата. На снимката ясно се виждат Голямото червено петно, както и още една буря, известна под името Овал ВА. Тази буря възникна след като три по-малки петна се сблъскаха и сляха през 2000-тната година. Голямото червено петно може да се е образувало по същия механизъм преди няколко столетия. Това са чудовищни формации - цели две планети с размера на Земята могат да се вмъкнат в рамките на Голямото червено петно, а Овал ВА е с размер една трета от този на Голямото червено петно, което пак е доста внушително. "Джуно" и преди е заснемал Овал ВА. Данните от автоматичната междупланетна станция показват, че околните турбулентни райони и дори формата на бурята са се променили в рамките на няколко месеца. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2559-2019-juno-photographs-jupiter-storms

И отново: Роскосмос за пореден път отложи изстрелването на телескопа Спектр-РГ 20 януари 2019 г. 17:15 ч. Руската космическа агенция за пореден път отложи изстрелването на "Спектр-РГ", съобщи Газета.Ру преди няколко дни. Полетът първоначално бе планиран през април. Сега обаче доставката на телескопа на космодрума Байконур не се очертава да е преди края на април, а ако това стане, изстрелването ще е възможно през средата на юни. Това е поредното отлагане в областта на научната програма на Русия - поради постоянните повреди на съществуващите космически апарати и заради забавянията при подготовката на новите, руснаците практически са останали без фундаментални научни мисии. Последно преди няколко дни се повреди единственият космически телескоп "Спектр-Р", а миналото лято аварира научният компонент на изследователския спътник "Ломоносов". Ако изстрелването на "Спектр-РГ" успее, телескопът ще бъде въведен в точката на Лагранж Л2 на системата Земя-Слънце, на разстояние 1.5 милиона километра от нашата планета. Това се очертава да е първата ръководена от Русия мисия в междупланетното пространство, която ще бъде изстреляна след загубата на "Фобос-Грунт" през 2011 година. Напомням на читателите, че макар и Русия успешно да изстреля "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" през 2016 година, мисията е основно ръководена от Европейската космическа агенция. Другите руски проекти продължават да търпят още големи отлагания. Сега изстрелването на нова роботизирана мисия до Луната се предвижда да стане най-рано през 2021 година. Приблизително на всеки две години полетът се отлага с още две години, съобщава Газета.Ру. Една от основните причини, поради които се случва това, са санкциите, наложени от Запада. Русия не може да използва западни компоненти, затова е трябвало да замени тези компоненти със собствени прибори, които обаче са по-тежки и това е наложило цялостна преработка на мисията. Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Image credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2558-2019-spektr-rg-delayed-again

Заради стената на Тръмп: специалисти на НАСА подготвят изстрелването на Крю Драгън без да им бъде заплащано Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX 20 януари 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Мнозина мечтаят да постъпят на работа в НАСА - една от най-елитните космически агенции в цял свят. Но през последния месец Америка въобще не е рай, а желаната работа бързо се превръща в кошмар. Причината затова е продължаващата рекордна парализа на правителствените агенции. За мнозина звучи стряскащо - но това е начинът, по който функционират нещата в Щатите. Когато американският президент и двете камари на Конгреса не постигнат споразумение за бюджета, всички работници по дейности, които не се считат за основни, биват пускани принудително в неплатен отпуск. Работниците по дейности, считани за основни, продължават да работят, но без да им бъде платено. Това никога не е било чак такъв проблем. През последните десетилетия е имало десетки спирания на правителствените дейности, но обикновено блокажът е продължавал около няколко дни. Преди настоящата криза най-дълго спиране е имало по времето на президента Бил Клинтън в периода 1995-1996 г., когато работата на правителството е била блокирана в продължение на 21 дни. Сега обаче е абсолютен кошмар. Правителството е спряло дейност от 22-ри декември, което означава, че някои работещи не са получавали заплащане от преди Коледа и Нова година - и не се очертава да получат скоро, защото компромис няма. Горещата точка, за която спорят политиците, е прословутата гранична стена на Доналд Тръмп - основното предизборно обещание на президента. Тръмп първоначално казваше, че ще принуди мексиканците сами да платят за стената си. Сега иска да я строи с държавни средства. Но в интерес на истината ние не можем да стоварим цялата вина върху Тръмп. Демократите също имат огромен принос за блокирането - Тръмп е канил лидерите на Демократическата партия многократно, за да обсъдят проблема и всичките му покани са били отхвърлени. Нанси Пелоси, която е настоящият председател на Камарата на представителите, не просто не желае да събеседва - тя дори не присъства на срещите за граничната сигурност. Независимо дали подкрепяте страната на Републиканците или на Демократите, факт е, че споразумение няма. Засега обаче НАСА се крепи. Работата по най-важните дейности продължава, съобщи преди два дни Си Би Ес Нюз. Поддръжката на Международната космическа станция, работата по телескопа "Хъбъл" и междупланетните мисии, подготовката за изстрелванията на телескопа "Джеймс Уеб" и новия марсоход на НАСА през 2020 година, всичко това все още е ход. И, разбира се, основен приоритет за САЩ продължава да е подготовката на полетите на новите комерсиални пилотирани кораби, благодарение на които страната ще скъса своята зависимост от Русия за доставката на астронавти на Международната космическа станция. Това ще рече, че работниците откъм страната на НАСА за дебютното изстрелване на "Крю Драгън", което ще трябва да се случи през февруари, се трудят без да получават пари. Дали изстрелванията на "Крю Драгън" през февруари и на "Старлайнър", което се очертава да стане по-късно през пролетта, могат да бъдат застрашени от продължаващата правителствена криза? Никой не може да даде ясен и категоричен отговор на този въпрос. Анализатори казват, че НАСА в стабилно състояние до края на януари, но ако няма разрешение на проблема и през февруари, може да има сериозни последствия - както в смисъл на финансови загуби, така и на отлагания. Най-тежко е за самите работещи. Преди няколко дни Нюз Файв Клийвлънд публикува историята на анонимен работник, който е останал без пари. Работникът е на щат в центъра Глен на НАСА и споделя, че не е бил подготвен за подобен сценарий. Предвидил е парични запаси само за около един месец напред, което означава, че ако правителствената парализа трае още седмица, той ще е в много кофти положение. Защото сметките продължават да пристигат, а наемът трябва се плаща. "Ще се наложи да говоря с хазяина и кредиторите си, за да им обясня в какво състояние се намирам, след което ще бъда оставен на милостта им", разказва той. Работникът споделя, че обмисля да напусне НАСА и да започне работа в частния сектор. Експерти вече споделят, че това може да се окаже най-сериозното следствие от правителствената криза: все повече хора ще напускат НАСА и ще търсят работа в иновативните частни космически фирми. Но и частните фирми са пострадали от кризата, пише Планетното общество. Много от тях разчитат на грантове на американската космическа агенция. Например фирмата Тетърс Ънлимитед е била принудена да съкрати около 20% от работниците поради липсата на постъпления. Засега всички се надяват кошмарът да свърши, а кога ще стане това, зависи от милостта на политическите партии в САЩ. Колкото по-скоро стигнат до компромис, толкова по-добре. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2557-2019-nasa-workers-unpaid

Донесените лунни скали от астронавтите на Аполо са истинско научно съкровище Снимки на парчето лунна скала от "Аполо 17", намиращо се в сградата на Националния природонаучен музей в София. Снимки: Светослав Александров/cosmos.1.bg 19 януари 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Едно от най-убедителните доказателства, че американски астронавти действително са стъпвали на Луната в периода между 1969 и 1972 година, е че те не са се върнали с празни ръце. Подобно на археолози, които след извършване на разкопки се връщат в лабораториите си с ценни находки, така и лунните астронавти са се прибрали на Земята с множество проби от грунта и скален материал. Това е истинско съкровище за науката. Мисиите "Аполо" не са единствените, които са доставяли на Земята материал от Луната. Три автоматични междупланетни станции от серията "Луна" на СССР също са успявали да се върнат обратно с взети лунни проби - при това изцяло в роботизиран режим. Но разликата между "Аполо" и "Луна" е количествена. Трите съветски експедиции са доставили всичко на всичко едва 300 грама скали. Общият брой скален материал, донесен на Земята в рамките на шестте спускаеми мисии "Аполо", възлиза на 382 килограма и е много по-разнообразен. А това свидетелства за мащабна изследователска програма, в която са участвали хора, а не просто роботи. Снимка на намиращата се в Националния природонаучен музей проба от съветската мисия "Луна 16". Снимка: Светослав Александров/cosmos.1.bg По време на мисията "Аполо 17" (последната експедиция, извършила пилотирано меко кацане на Луната) астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит намират скала, съставена от "множество фрагменти, с различни размери и форми, вероятно произхождащи от всички региони на Луната". Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън решава скалата да бъде натрошена, а късчетата да бъдат дарени на 50-те американски щати и на още 135 държави. Парчетата са връчени на съответните държавни глави със знаме на държавата, също летяло на борда на "Аполо 17". Много от тези фрагменти, раздадени на страни, управлявани от съмнителни диктатори, са изчезнали. Някои от тях са се появявали неочаквано на търгове. В единични случаи дори са се появявали твърдения за скали от Луната, които се оказвали фалшификат (като прословутия случай в Холандия, при който приписван за донесен от Луната скален къс се оказал вкаменелост от дърво). Много лесно се установява дали дадена скала е от Луната или не. Лунните скали са уникални. Всеки грамотен геолог го знае. Дарените на България лунни проби са добре запазени - те се намират в Националния природонаучен музей при БАН, гр. София. Всеки може да отиде и да види дарената от АН на СССР 1 грам проба, доставена на Земята от "Луна 16", както и по-големия къс от "Аполо 17". Всеки може да разгледа със собствените си очи истинска скала от Луната. Безмълвен свидетел на експедицията на Сърнан и Шмит е и флагът на Народна република България, занесен до естествения ни спътник и върнат успешно. Лунните скали са уникални и не могат да бъдат фалшифицирани, пише сайтът Clavius.org, защото имат характеристики, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни лаборатории по никакъв начин. Например те имат т.нар. "зап дупчици", които са получени при бомбардировката от микрометеороиди, пътуващи с много висока скорост. На Земята никъде няма ускорители, способни да ускоряват тела с подобни размери (като на мънички песъчинки) при такива скорости, а дори и да имаше, щяха да останат следи от сачмите, което щеше да издаде фалшификацията. Лунните геолози са категорични - материалът, с който работят, категорично няма земен произход. Макар че за последен път човешки крак стъпи на Луната през 1972 година, в изследователски аспект програма "Аполо" все още не е приключила. През 2008 и 2009 г. индийската мисия "Чандраян 1" и американската "LCROSS" откриха признаци за наличието на вода на Луната, а през 2014 година, след дълги усилия и усърден труд, учени установиха, че и в пробите от "Аполо" има съвсем малки, но измерими следи от свързана вода. Китай, след като на 3-ти януари тази година постигна първото в историята меко кацане на обратната страна на Луната, планира до края на 2019-та да изстреля мисията "Чанг'e 5". Това ще е първата китайска възвръщаема мисия и първата след приключването на програмите "Аполо" и "Луна" през 70-те години на миналия век, която ще се върне на Земята след кацане на лунната повърхност и ще достави нови скални проби. НАСА обаче няма нужда да доставя от Луната нови скали и да провежда аналогична мисия. Три контейнера от мисиите "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" стоят неотворени. Те са били запечатани от астронавтите още на самата Луна. Идеята на хората, планирали мисиите, е била контейнерите да са затворени, докато технологията на Земята не напредне още повече и приборите за анализ не станат още по-чувствителни. Тъй като от провеждането на "Аполо" са минали вече близо пет десетилетия, някои учени смятат, че времето за отварянето на контейнерите е настъпило. В бъдеще на Земята ще бъдат доставени проби от още небесни тела, а не само от Луната. В ход са мисията на Япония "Хаябуса 2" и американската мисия "Озирис-Рекс", които през 2018-та достигнаха своите цели: съответно астероида Рюгу и астероида Бену. Тази година тези възвръщаеми роботизирани експедиции ще извършат спускания към повърхността на астероидите, за да вземат проби за по-нататъшен анализ. "Озирис-Рекс" е особено амбициозна: роботизираната станция е екипирана с модерен механизъм, който се очаква да е в състояние да събере между 500 грама и 2 килограма от повърхността на Бену. Това ще е повече от материала, събран от всички съветски лунни мисии. "Озирис-Рекс" се очертава да бъде най-сложната възвръщаема космическа експедиция след приключването на програма "Аполо". Завръщането на "Хаябуса 2" на Земята с проби от астероид е планирано за 2020, а на "Озирис-Рекс" - за 2023 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2556-2019-apollo-lunar-rocks

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети на 21-ви януари 19 януари 2019 г. 09:20 ч. Блу Ориджин оповести, че следващият опит за изстрелване на кораба "Ню Шепърд" ще е на 21-ви януари. Корабът ще лети в безпилотен режим и ще превозва научни експерименти. Напомням на читателите, че полетът трябваше да е факт още през декември, но настъпиха проблеми с наземната инфраструктура, които наложиха продължителни ремонти. Засега както ракетата, така и наземните прибори са в добро състояние, а прогнозата за времето също се очертава да е благоприятна. Очакваме скоро Блу Ориджин да оповести и точният час на изстрелването. Компанията обещава, че ще има излъчване на живо. Първите полети с астронавти на борда са планирани за първата половина на настоящата година - вероятно при някое от по-следващите изстрелвания. Кадър от излитането на "Ню Шепърд" през юли. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2555-2019-blue-origin-21-jan

Лунната мисия Берешийт на Израел пристигна на космодрума в САЩ за предстоящото изстрелване На снимката: специален камион превози спускаемия апарат "Берешийт" към Международното летище Бен Гурион, откъдето мисията излетя към Флорида. Photo credit : SpaceIL 19 януари 2019 г. 08:50 ч. Светослав Александров. На 3-ти февруари 1966 г. СССР стана първата държава, осъществила меко кацане на Луната в рамките на роботизираната мисия "Луна 9". Броени месеци по-късно, на 2-ри юни 1966 г., САЩ също успя да извърши меко кацане със спускаемия си апарат "Сървеър 1". Изминаха десетилетия, преди някоя друга държава да успее да спусне апарат на Луната, но и това се случи през декември 2013 година, когато китайската мисия "Чанг'e 3" извърши кацане, а сега, през януари, "Чанг'е 4" стана първата експедиция в историята на човечеството, кацнала на обратната страна на Луната. Въпросът, който сега стои на дневен ред, е: коя ще е четвъртата държава със своя собствена спускаема лунна мисия? Напълно възможно е това да е Израел! След дълго чакане, роботизираният апарат "Берешийт" (на иврит: "Битие") най-накрая пристигна в американския щат Флорида вчера, на 18-ти януари. Именно от този космодрум през февруари мисията ще полети като вторичен полезен товар на американската ракета "Фолкън 9". "След осем години упорита работа, нашата мечта стана реалност: най-накрая имаме космически кораб", съобщи изпълнителният директор на Спейс Ай Ел Идо Антеби. "Доставката на космическия апарат в САЩ е първата стъпка към сложно и историческо пътешествие до Луната". Това е уникален и исторически момент за Израел. СпейсАйЕл е организация, създадена през 2011 година в рамките на състезанието Google X Prize. В рамките на бюджет от $95 милиона беше създаден един спускаем апарат - при това много трудно, като няколко пъти цялото начинание можеше да пропадне поради недостиг на средства. За създателите на "Берешийт" няма резервен план - мисията трябва да успее, защото друг спускаем апарат няма и още дълги години не би бил направен. Ракетата "Фолкън 9" ще изведе "Берешийт" в околоземна орбита с апогей от 60 000 километра. Напускането на орбитата и пристигането на Луната трябва да стане самостоятелно с двигателите на спускаемия апарат. За повече информация: SpaceIL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2554-2019-spaceil-arrives-usa

НАСА публикува видео от сближаването на Ню Хърайзънс с Ултима Туле Това видео е съставено на базата на снимки, заснети от "Ню Хърайзънс" на 31-ви декември и 1-ви януари, по време на сближаването на автоматичната станция с Ултима Туле. Video credits : NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/National Optical Astronomy Observatory 16 януари 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 1-ви януари тази година автоматичната междупланетна станция на САЩ "Ню Хърайзънс" направи първото посещение в историята на космонавтиката на космически обект, намиращ се отвъд орбитата на Плутон. Обектът се нарича Ултима Туле и отстои от нас на разстояние 44 AU (една AU или астрономическа единица се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето). Поради огромното разстояние радиосигналът от "Ню Хърайзънс" пътува към Земята в продължение на повече от шест часа. Всичко това показва колко трудно бе облитането на Ултима Туле от "Ню Хърайзънс", като успехът представлява връх в междупланетните изследвания. След облитането още на 2-ри и 3-ти януари бяха получени някои от най-добрите снимки на небесното тяло. После обаче, на 4-ти януари, "Ню Хърайзънс" застана зад Слънцето спрямо Земята, което доведе до временно преустановяване на радиокомуникациите. Няколко дни по-късно радиоконтактът бе възстановен, а в периода между 12-ти и 14-ти януари още снимки бяха свалени, които бяха включени в горепосоченото видео. И ако смятате, че качеството му не е според очакванията ви, спомнете си колко е трудно предаването на информация на разстояние 44 AU (шест светлинни часа). Данните от "Ню Хърайзънс" се свалят на Земята със скорост 500 бита в секунда, което прави дори някогашния dial-up интернет с телефонни модеми приемлив. Тук търпението е добродетел. Една снимка, която на смартфона си я сваляме за секунди, от периферията на Слънчевата система би се теглила в продължение на часове. Цялото сваляне на всички данни, записани на борда на "Ню Хърайзънс", ще отнеме 20 месеца. В научен аспект мисията на "Ню Хърайзънс" тепърва започва, а може би някои от най-забележителните изображения и най-важните изследователски резултати все още не са пристигнали и няма да пристигнат още дълго време. За повече информация: НАСА/лаборатория Джон Хопкинс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2553-2019-ultima-thule-video

Преподават ли на децата в българските училища, че лунните мисии Аполо са фалшифицирани? 15 януари 2019 г. 20:51 ч. Какво се преподава в българските училища? И как точно се представя успехът на програма "Аполо" в училищните часове? Днес в социалната мрежа Туитър потребителят Pravdoljub Ivanov сподели следното: "Потресен съм! Класната на щерката 38 ОУ в час по Човек и природа им казала, че човек не е кацал на Луната защото около нея има енергийно поле, което не позволява, че кацането е снимано в Холивуд и че само руснаците са ходили в космоса. Пуснала им филм "доказващ" всичко това..." Ако историята е вярна, това е много тревожен сигнал за качеството на училищното образование в България. Конспиративните теории, че човек не е стъпвал на Луната, са псевдонаучни. В рамките на цялата световна научна общност е извън всякакво съмнение, че по време на шест пилотирани експедиции общо 12 души са достигали до лунната повърхност. Независимите доказателства за това са много, а на страниците на КОСМОС БГ има цяла поредица от статии, оборващи лунната конспирация (натиснете тук, за да се запознаете с фактите). На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2551-2019-uchat-li-ni-decata-chovek-ne-e-bil-lunata

Памукът е първото растение, което покълна и поникна на Луната! Снимки, разпространени от университета Чунцин, показват вътрешността на лунната биосфера със семена в различен етап на покълване и поникване. Photo credit : Chongqing University 15 януари 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Снимки, разпространени от университета Чунцин, показват първите успехи на китайската мини-биосфера, която бе доставена на Луната на 3-ти януари тази година от китайската спускаема мисия "Чанг'e 4". Според информация от информационната агенция Синхуа, която се позовава на научния екип, семената на памука са първите, които са покълнали и поникнали на Луната. Към настоящия момент не е установена кълняемост на другите семена. "Чанг'e 4" носи на борда си семена от памук, рапица, картофи и арабидопсис, както и яйца на плодови мушици и дрожди. Това са първите растения и животни, които целенасочено са изпратени на лунната повърхност. Напомням на читателите, че макар че растения и животни са отглеждани на борда на космическите станции "Мир" (на която е работила и българската оранжерия SVET), Международната космическа станция и китайската мини-станция "Тянгон 2", допреди изпращането на "Чанг'e 4" такива експерименти все още предстояха да бъдат проведени на Луната. В хода на настоящия опит освен биосферата, разположена на Луната, има и аналогична биосфера, която се намира в наземна лаборатория и тя ще бъде използвана за контрола. Междувременно китайската мисия на обратната страна на Луната "Чанг'e 4" продължава да тече по план. Стационарният спускаем апарат и луноходът вече навлизат в периода на лунната нощ, която ще продължи около 14 земни денонощия. Апаратите ще бъдат въведени в състояние на покой, а след като слънчевите лъчи се завърнат в региона с настъпването на новия ден, ще бъдат върнати в работна готовност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2550-2019-cotton-sprouts-moon

Илон Мъск оповести, че първата ракета Старшип е вече сглобена! Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX 14 януари 2019 г. 20:50 ч. Светослав Александров. На 10-ти януари Илон Мъск оповести, че първата ракета "Старшип", която ще се използва за провеждането на кратки тестови атмосферни полети, е вече сглобена. Предприемачът публикува снимка (показаната по-горе) и изрично подчерта, че е става въпрос за действителна фотография, а не за компютърно генерирано изображение. Новата ракета "Старшип" изглежда като ракетите от кориците на старите научно-фантастични списания, като това от 40-те години на миналия век Забелязвайки ракетата "Старшип", мнозина читатели на КОСМОС БГ коментираха, че тя изглежда твърде ретро. Може да се каже, че това е вярно, но с една уговорка: "Старшип" изглежда досущ като ракетите от кориците на старите научно-фантастични списания. Но в тови ред на мисли ракетата не е съвсем ретро - тя просто е ракета от все още неосъщественото научно-фантастично бъдеще, такова, каквото фантастите и прогностиците от 40-те, 50-те и 60-те години предвиждаха. Сега, благодарение на Илон Мъск и СпейсЕкс, изглежда, че макар и позакъсняло, въпросното бъдеще постепенно вече се превръща в реалност. Мъск планира "Старшип" да полети за пръв път на кратък атмосферен полет най-рано през февруари, но не изключва вероятността за непредвидени обстоятелства, така че дебютът на ракетата вероятно ще е факт през март или април. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2549-2019-first-starhopper-unveiled

Успех: космическият кораб Драгън се завърна на Земята 14 януари 2019 г. 20:20 ч. По-рано днес СпейсЕкс съобщи, че товарният космически кораб "Драгън" се е завърнал успешно на Земята чрез приводняване в Тихия океан. Това бе първото завръщане на кораб "Драгън" по време на нощ. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на 5-ти декември миналата година. Следващият полет към Международната космическа станция ще е факт на 28-ти февруари и той ще е на пилотирания кораб "Союз МС-12". На борда на кораба ще пътува американската астронавтка Кристина Кок, заедно с екипажа от злополучния кораб "Союз МС-10", състоящ се от космонавта на Русия Алексей Овчинин и астронавта на НАСА Ник Хейг. По време на излитането на "Союз МС-10" през октомври ракетата-носител претърпя авария, което наложи двамата да се завърнат спешно на Земята, за да се спасят. Снимка от изстрелването на кораба "Драгън" на 5-ти декември 2018 г. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2548-2019-dragon-returns-to-earth

Установен е сериозен проблем с руския космически телескоп Радиоастрон (Спектр-Р) 12 януари 2019 г. 11:00 ч. На 10-ти януари, по време на планирана комуникационна сесия с руския космически радиотелескоп "Спектр-Р", от него не е постъпил сигнал, съобщи вчера Газета.Ру. Тази сутрин, на 12-ти януари, ръководителят на проекта Николай Кардашев поясни, че се работи по възстановяването на работата. По неговите думи сега има сигнал от спътника, но се срещат трудности при управлението му. Кардашев смята, че към настоящия момент е трудно да се направи оценка на състоянието на "Спектр-Р" и подробна информация за статуса му се очаква чак в понеделник. "Твърде е рано да говорим, ще можем да дадем коментар през първата половина на понеделник", казва Кардашев. "Понастоящем с него се провеждат комуникационни сесии, специалистите се опитват да разберат дали нещо се е случило или нищо не се е случило". От Роскосмос и бюрото-производител НПО "Лавочкин" отказват да коментират положението с радиотелескопа. Напомням на читателите, че "Спектр-Р" бе изстрелян през 2011 година с украинско-руска ракета "Зенит". Телескопът трябваше да работи пет години на орбита - до 2016-та. Той е надхвърлил планирания срок на експлоатация с цели две години. "Спектр-Р" е най-успешната роботизирана мисия на Русия след разпадането на СССР. Но поради отлаганията в разработката на други космически апарати, имайки предвид също така аварията на научно-изследователския астрономически спътник "Ломоносов" в средата на миналата година, ако специалистите не успеят да възстановят работата на "Спектр-Р", това означава, че Русия ще остане изцяло без безпилотни научни апарати. Гигантската 10-метрова антена на телескопа "Радиоастрон" ("Спектр-Р") позволява уникални астрономически наблюдения в радиодиапазона. Photo credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2547-2019-russia-loses-contact-radioastron

Аномалия с широкоъгълната камера на Хъбъл, екипът уверен, че ще възстанови работата на инструмента 12 януари 2019 г. 10:45 ч. На 8-ми януари софтуерът, който контролира работата на широкоъгълната камера WFC3 на телескопа "Хъбъл", установи отклонения във волтажа. Според заложената бордова програма, инструментът автоматично преустанови дейността си с цел защита. НАСА съобщава, че екипът понастоящем работи, за да установи първопричината за отклоненията в параметрите. В случай че е установен сериозен хардуерен проблем, на борда на "Хъбъл" има резервни електронни компоненти, които ще бъдат приведени в работоспособно състояние и работата на WFC3 ще бъде възстановена. Космическият телескоп "Хъбъл" продължава да е в добро състояние, като провежда наблюдения с останалите три инструмента - камерата ACS и двата спектрографа COS и STIS. НАСА напомня, че предвиденият срок на работа на телескопа е бил 15 година. "Хъбъл" обаче продължава да работи повече от 28. Телескопът бе посетен за последен път от совалка през 2009 година и тогавашните ремонти удължиха плановия му живот с пет години. Това време отдавна е надхвърлено и вече наближаваме 10-тата година от приключването на обслужващата совалкова мисия. "Хъбъл" засне тази снимка на мъглявината Лагуна през февруари 2018 година. Photo credits : NASA/ESA/STScl http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2546-2019-hubble-camera-anomaly