SAlexandrov

Успех: европейската ракета Вега изведе в орбита спътник на Италия за наблюдение на Земята 22 март 2019 г. 08:00 ч. Късно тази нощ в 03:50 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана излетя европейската лекотоварна ракета "Вега". На борда й се намираше спътникът PRISMA за нуждите на Италианската космическа агенция. Спътникът ще работи в слънчево-синхронна орбита. Оборудван е с уникален електро-оптичен инструмент и ще се използва за мониторинг на околната среда, управление на ресурсите, наблюдения на посевите и оценка на замърсяванията. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) Кадър от излитането тази нощ. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2674-2019-vega-launches-prisma

Дебютният полет на Старлайнър ще бъде отложен до август поради технически проблеми На снимката: техниците разопаковат кораба "Старлайнър" преди изпитанията му. Photo credit : NASA 21 март 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Множество източници (напр. РИА Новости, Ройтерс) докладвад, че дебютният полет на космическия кораб "Старлайнър" ще бъде отложен най-малко с три месеца. Причината затова е, че корабът не е преминал успешно през термовакуумните изпитания и са били установени проблеми. Засега от Боинг не коментират официално какво точно се е случило, но вероятно през следващата седмица НАСА ще актуализира план-графика си. Напомням на читателите, че Боинг е една от двете компании (другата е СпейсЕкс), в които НАСА инвестира средства за създаването на кораби за превоз на астронавти до Международната космическа станция. Интересното е, че СпейсЕкс получи $2.6 милиарда, а Боинг - $4.2 милиарда. На фона на тези средства, ето каква е равносметката според сайта Спейсфлайт Инсайдър. Космическият кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" е вече летял на тестов полет до МКС - това се случи в началото на този месец. Този полет бе напълно успешен, като всички поставени цели - излитане, скачване и завръщане, бяха изпълнени благополучно. Боинг все още не е завършил полевото изпитание на системите за аварийно спасяване. Компанията на Илон Мъск е успяла да го направи още през 2015 година. Някои длъжностни лица на НАСА ни убеждаваха, че Боинг е много по-напред в сравнение със СпейсЕкс, а големият опит на компанията ще помогне на САЩ бързо да възстанови способността си да изпраща хора в космоса. Реалността показва друго. Боинг, компания, основана през 1916 година, бе изпреварена от СпейсЕкс, компания, основана през 2002 година. Начинът на работата между двете компании е различен. По информация от сайта на Боинг, за създаването на "Старлайнър" са ангажирани 425 доставчика в 37 щата. Голяма част от производството на СпейсЕкс е съсредоточено на едно място. Какъв е изводът? Когато фокусът на дадена космическа програма е да се пазят едни работни места и едва на второ място да се създава функционален продукт, тя няма как да върви напред. Старият модел на работа в космонавтиката вече не работи - или по-точно работи, но след дългогодишни протакания и отлагания. Бъдещето е в млади и иновативни компании като СпейсЕкс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2673-2019-starliner-debut-delayed

След ремонта: руският модул Наука няма да може да служи за основа на нова космическа станция 20 март 2019 г. 17:10 ч. Една лелеяна мечта на някои руски космически деятели е след като експлоатацията на Международната космическа станция приключи, новоприкачените руски модули да бъдат отделени от нея и да служат за създаването на нова изцяло руска космическа станция. Но това вече няма как да стане. След ремонта на модула "Наука", при който непоправимо замърсените със стърготини горивни резервоари ще бъдат заменени с нови, той няма да може да маневрира самостоятелно след като бъде прикачен към МКС. "Във връзка с невъзможността стандартните горивни резервоари на "Наука" да бъдат почистени, взето е решение те да бъдат заменени с нови горивни резервоари от производственото предприятие НПО Лавочкин. Но новите резервоари не са предназначени за многократно ползване. Те са еднократни. Тяхната замяна ще позволи на модула след изстрелването в ниска орбита да се добере до МКС и да се скачи на собствен ход, но резервоарите няма как да се заредят отново с гориво", съобщава събеседник на агенцията. В такъв случай ако МКС бъде изведена от орбита през 2024 година, "Наука" не може да бъде разкачен и да се ползва самостоятелно. За повече информация:РИА Новости Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2672-2019-nauka-consequences

Руският спускаем апарат Казачок, част от мисията ЕкзоМарс-2020, се отправи към Италия за изпитания Спускаемият апарат "Казачок". Снимка: Роскосмос 20 март 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 19-ти март руският спускаем апарат "Казачок", компонент от руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-2020", която е част от мащабната програма на ЕКА и Роскосмос "ЕкзоМарс", тръгна към Торино. Там той ще бъде подложен на изпитания от италианската компания TASinl. След завършването на тестовете "Казачок" ще бъде изпратен към Байконур, откъдето ще излети към Марс през юли 2020 година посредством руската ракета-носител "Протон-М". Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" е втората част от програмата "ЕкзоМарс" и тя ще включва изпращането на руска спускаема платформа и европейски марсоход. В рамките на първия етап през 2016 г. към Марс беше изстрелян орбиталният апарат "Трейс Газ Орбитър". Той продължава да работи до ден днешен в околомарсианска орбита, като търси следи от редки газове в марсианската атмосфера, които могат да са показател за съществуването на живот. В програмата "ЕкзоМарс" има и българско участие. Днес в орбита около Марс, прикачен към "Трейс Газ Орбитър", продължава да работи построеният в България прибор "Люлин-МО", а през 2020 към руската спускаема платформа ще бъде монтиран приборът "Люлин-МЛ". Това ще е първият български инструмент, който ще достигне до самата повърхност на Червената планета. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2671-2019-kazachok-departs-italy

Русия обеща да изпрати хора до Луната скоро, но според космическите стандарти 19 март 2019 г. 21:15 ч. Говорителят на Роскосмос Владимир Устименко обеща, че руските космонавти ще се отправят към Луната "скоро според космическите стандарти". Това съобщи информационната агенция ТАСС. "Това ще стане скоро, много скоро според космическите стандарти", оповести той на конференция малко преди започването на четиримесечния експеримент "Сириус" за симулационен полет до Луната. Според Роскосмос пилотираната лунна програма ще е многостъпкова и ще се разпростре до 2040 година. Някои източници загатват, че първите мисии до Луната би следвало да са факт към 2030 или 2031 година. Космическата мисия "Луна-Глоб". Снимка : НПО Лавочкин http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2670-2019-russia-moon-soon

Европейската космическа агенция ще изстреля през октомври космически телескоп за търсене на екзопланети 19 март 2019 г. 20:45 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести днес, че космическият телескоп "Хеопс" е в готовност за полет. Той ще бъде изстрелян от космодрума Куру във Френска Гвиана с помощта на ракета "Союз" в периода между 15-ти октомври и 14-ти ноември. "Хеопс", подобно на настоящия космически телескоп на НАСА "Тес" и предишния "Кеплер", ще търси извънслънчеви планети на базата на т.нар. транзитен метод. Целта е да се намерят екзопланети с размери между този на Земята и Нептун. Източник : ЕКА Снимка на телескопа "Хеопс". Credits: ESA – S. Corvaja http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2669-2019-esa-exoplanet-telescope-ready

Горещи новини от Бену: астероидът е активен! Това съставно изображение, което показва как астероидът Бену изхвърля струйки материал в междупланетното пространство, комбинира два кадъра, заснети на 19-ти януари. Приложена е и допълнителна графична обработка, която включва изрязване и промяна на яркостта. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin 19 март 2019 г. 20:27 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА, която понастоящем изучава астероида Бену и която ще достави на Земята проби от него през 2023 година, направи забележителни открития. Оказа се, че малкият астероид, който притежава диаметър едва от 492 метра, е активен и изхвърля струйки материал в междупланетното пространство. Учените нямат никаква представа защо това се случва. "Откритието на тези струйки е една от най-големите изненади в цялата ми научна кариера", съобщава Данте Лаурета, главен ръководител на мисията "Озирис-Рекс" от университета на Аризона, САЩ. Това изображение е заснето на 7-ми март и показва огромно количество скали, пръснати на повърхността на Бену. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona Другата голяма изненада е, че Бену е много по-скалист, отколкото се очакваше. Това напълно шокира учените, тъй като наземните наблюдения загатваха за астероид с гладка повърхност. При това частта от мисията, която ще включва взимане на проби, е планирана като се има предвид гладка повърхност. Сега изследователите ще трябва да променят намеренията си. Екипът е направил още едно важно откритие - Бену променя скоростта на околоосното си въртене съгласно ефекта YORP (съкращение от имената на първооткривателите Yarkovsky-O'Keefe-Radzievskii-Paddack). Ротационният период намалява с около една секунда на всеки сто години, което е резултат от неравното нагряване на повърхността на астероида. И накрая: два от инструментите на "Озирис-Рекс", MapCam и OTES, са намерили на повърхността на Бену минерала магнетит, което е в съзвучие с теорията, че астероидът се е образувал от голямо тяло, при което скалният материал е взаимодействал с течна вода. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2668-2019-bennu-asteroid-active

Израелската лунна мисия вече достига разстояние 405 000 км. от Земята след успешно запалване на двигателя 19 март 2019 г. 17:15 ч. Израелският стартъп Спейс Ай Ел съобщи, че космическата мисия "Берешийт" е изпълнила днес успешно поредната си маневра. Бордовият двигател се е запалил в продължение на 60 секунди, а апогеят (най-отдалечената точка от орбитата спрямо Земята) вече възлиза на 405 000 километра. Всички системи на борда на "Берешийт" продължават да работят нормално. Пристигането в орбита около Луната се очаква да е факт около 4-ти април. Мисия "Берешийт" на Спейс АйЕл засне тази снимка на Земята на 3-ти март. Photo credit : SpaceIL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2667-2019-19-march-success-maneuver

Важен опит с растения е бил проведен в космоса по време на пилотираната мисия на Върджин Галактик през февруари На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic 19 март 2019 г. 16:57 ч. Светослав Александров. Много хора, включително и космически ентусиасти, са склонни да подценяват възможностите на суборбиталните космически кораби. Тези критици смятат, че кораби като "Юнити" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин са просто увеселителни влакчета за богаташи и нямат никаква стойност за научно-технологичния прогрес. Нищо не е по-далеч от истината. Оказва се, че суборбиталните летателни апарати притежават огромен потенциал и на борда им могат да бъдат провеждани уникални научни експерименти. Такъв опит е бил проведен на 22-ри февруари тази година, когато по време на пилотираната мисия на "Юнити" в космоса били изведени растения от вида Arabidopsis thaliana - важен моделен организъм за растителната биология. Изпращането на растения в космоса има десетилетна история - това се практикува още през 40-те години, когато американците започват да изстрелват ракетите с германски произход "Фау 2". Смята се, че първите организми, достигнали до космическото пространство, са семена от царевица, изстреляни през 1946 година. По-късно със създаването на първите орбитални космически кораби, с развитието на орбиталните станции като "Салют", "Скайлаб", "Мир" и сега Международната космическа станция, растителните проучвания процъфтяват. България има сериозни традиции в областта - наша оранжерия е летяла на борда на "Мир". Въпреки това орбиталните полети си имат своите ограничения. Накратко казано, учените имат контрол и възможност да получат снимки и данни само по времето на два етапа: когато експериментът е още на Земята и когато експериментът вече е достигнал в орбита и може да бъде ръководен от астронавт. Но какво се случва точно в момента на преход - когато корабът напуска земната атмосфера, влиза в космоса и настъпват условия на безтегловност? Това е област от познанието, което е все още недостъпно за хората (източник). Именно затова бе проведен този опит на борда на "Юнити" - за да се проучи как растенията се адаптират по време на преходния пероид. За тази цел е създадена специална система, наречена "Флекс", която позволява организмите да се наблюдават и изследват в рамките на кратка суборбитална мисия. Чрез методи като флуоресцентно маркиране на протеини изследователите могат да разберат какво точно се случва в самите клетки на Arabidopsis thaliana. Учените няма да се ограничат само до услугите на Върджин Галактик и космическия кораб "Юнити". На борда на "Юнити" ще бъдат проведени общо два експеримента, но ще бъдат пратени растения и на борда на кораба на Блу Ориджин "Ню Шепърд". Така изследователите ще получат не само повторяемост, но и огромно количество данни, които ще могат да се допълват. За повече информация и снимки: Върджин Галактик http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2666-2019-virgin-galactic-plant-science

Американската космическа мисия Озирис-Рекс засне впечатляващи снимки на повърхността на астероида Бену Това широкоъгълно изображение бе заснето на 25-ти февруари от камерата MapCam на борда на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс". Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 18 март 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През изминалата 2018-та година голяма част от междупланетните новини бяха доминирани от мисията на Япония "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. След пристигането на американската мисия "Озирис-Рекс" в околностите на астероида Бену през декември, днес разполагаме с още по-голямо количество интересни снимки и данни, които разкриват вълнуващите тайни на малките светове от Слънчевата система. Представям на вашето внимание три снимки, заснети от "Озирис-Рекс" на 25-ти февруари, които наскоро бяха официално публикувани на сайта на НАСА. Горното широкоъгълно изображение, заснето от MapCam, изобразява терен, широк 180 метра, в който се забелязват огромно количество скали и една малка падина без скали, затрупана от реголит. Тези две снимки бяха заснети на 25-ти февруари с помощта на камерата PolyCam. Горната снимка показва скала с размер 15 метра, а долната - падина, затрупана от реголит. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona Показаните по-горе две изображения са заснети с камерата с висока разделителна способност PolyCam и те обхващат фрагменти от заснетия от MapCam терен с широчина около 31 метра. Когато снимките са били направени на 25-ти февруари, автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" се е намирала на разстояние 1.8 километра от повърхността на астероида Бену. Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Ако всичко мине наред, от астероида Бену ще бъдат взети между 60 грама и 2 килограма грунт и скали, които ще бъдат анализирани в наземни лаборатории, след като "Озирис-Рекс" се завърне обратно на Земята през 2023 година. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2665-2019-feb-osiris-rex-images

Полетните изпитания на прототипа на Старшип започват идната седмица! 17 март 2019 г. 23:05 ч. Безспорно най-вълнуващият етап от развитието на нов космически проект е, когато разговорите за него престанат да бъдат съпътствани от сакралната частица за бъдеще време "ще". За проекта на СпейсЕкс "Старшип" този момент вече дойде. Според информация в Редит и Туитър полетните изпитания на пълномащабния прототип "Стархопър" ще започнат през седмицата между 18-ти и 24-ти март. Наистина е невероятно, че се стигна до този етап! Датите, които Илон Мъск дава, доста често не се спазват, така че когато в началото на миналата година той каза, че полетните тестове на новия му голям кораб (тогава наричан "BFR") ще започнат през първата половина на 2019-та, мнозина бяха скептични. Но ето ни вече в първата половина на 2019-та - и всичко това вече става реалност! Според Мъск [1] първите изпитания ще бъдат проведени само с един двигател "Раптор", монтиран към прототипа на "Старшип". Единственият двигател ще е достатъчен, за да може прототипът да подскочи за малко над Земята, след което отново да кацне. След това ще започнат суборбитални полети с три двигателя. Тук е моментът да отбележа, че това няма да са суборбитални космически полети, като тези на "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, а атмосферни изпитания. Пак според Мъск [2] интеграцията на двигателя с ракетната степен е доста трудно начинание и периодично възникват проблеми. Първите подскачания ще са едва забележими за наблюдателите. Сигурно си спомняте също така, че в началото на годината силните ветрове отнесоха носовата част на "Стархопър". Мъск ни информира [3], че от СпейсЕкс са се отказали да направят нов нос. Той просто няма да е нужен за първичните изпитания. А това, което наблюдателите забелязват да се строи в базата на компанията, е ... самият орбитален кораб Старшип. Трудно е да повярваме, че нещата се случват толкова бързо... но наистина е така ! Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2664-2019-starhopper-begins-flights-next-week

Многострадалният руски модул Наука ще напусне центъра Хруничев през август и ще се отправи към РКК Енергия за провеждането на предполетните изпитания Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев 17 март 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин съобщи [1], че Многофункционалният лабораторен модул "МЛМ Наука" най-накрая ще напусне центъра "Хруничев" през август тази година и ще се отправи към РКК "Енергия" за провеждането на предполетни изпитания. Решението е било взето на 16-ти март по време на съвещание в гр. Корольов. Това е малко по-различен развой на събитията в сравнение с това, което очаквахме. Според първоначалните планове "Наука" трябваше да бъде закаран направо на космодрума Байконур, където да бъде подложен на последните си тестове преди изстрелването с ракета "Протон-М" към Международната космическа станция. По данни от ТАСС [2] промяната се налага поради необходимостта да бъдат монтирани нови горивни резервоари, които ще са съвместими на 90% с резервоарите, използвани на ракетните степени "Фрегат". Старите резервоари са замърсени със стружки и са непоправимо замърсени. Освен това е открито, че резервоарите са били направени преди 18-ти години със сериозни производствени нарушения и имат микропукнатини. Напомням на читателите, че историята на модула "Наука" е дълга и многострадална. Неуспехът на Русия да го построи успешно е довел до това, че руският сегмент на МКС остава незавършен до ден днешен. Строежът на "Наука" започва още през далечната 1995 година, като първоначално модулът се предвижда да е резерва на "Звезда" в случай на авария на ракетата-носител. Но "Заря" полита успешно и по-късно, поради недостиг на средства, руснаците решават вместо да правят нови модули, за да завършат своята част на станцията, просто да преобразуват "Наука" в модерна научна лаборатория. Първоначално изстрелването е планирано за 2007 година. Сега не се очертава да лети през 2020. Ако наистина "Наука" успее да излети догодина, модулът ще е на 25 годишна възраст! През 2013 година имаше изгледи, че изстрелването ще бъде проведено, но по време на изпитания в РКК "Енергия" инженерите откриха, че горивните резервоари са замърсени с метални стърготини. Модулът беше върнат в предприятието-производител "Хруничев", за да бъде почистен. След няколко години кански мъки се оказа, че замърсяването е непоправимо. Поради дългия престой на Земята се повдигнаха въпроси доколко модулът е годен за полет, тъй като изглежда, че и каучуковите компоненти са се амортизирали. Как изобщо се е случило до тази абсурдна ситуация, изобщо нямаме идея. Преди две години на сайта на КОСМОС БГ бе публикувана новина [3] на базата на журналистическите проучвания, направени от руския журналист и експерт Анатолий Зак. Легендите, които се носят в ГКНПЦ "Хруничев", разказват, че по време на преобразуването на модула от бекъп на "Заря" в нова лаборатория "Наука" работниците не са получили точни инструкции какво да правят и някои от тях са си помислили, че е трябвало да го нарежат за скрап! Да се надяваме, че последните новини, които научихме от Рогозин, са показателни, че най-сетне е намерен начин за подмяната на повредените компоненти и че "Наука" все пак ще полети. Дали това ще стане, предстои да видим. Историята на проекта обаче не вдъхва голям оптимизъм. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2663-2019-nauka-to-leave-hrunichev-in-august

Айзък Азимов и войнстващият антиинтелектуализъм Писателят Айзък Азимов "В САЩ има култ към невежеството. Винаги е имало такъв култ. Вълната от анти-интелектуалщина винаги си е проправяла своя път към политическия и културен живот, подхранена от погрешното схващане, че демокрацията означава, че моето невежество е също толкова добро, колкото твоето познание". -Айзък Азимов 15 март 2019 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Дълги години преди да стана популяризатор на космонавтиката в България, аз бях върл почитател на научната фантастика. Един от най-любимите ми писатели винаги е бил Айзък Азимов - невероятен гений на своето време. Още през тийнейджърските си години бях залюбил сборника от разкази "Аз, роботът". Отделните разкази са писани в периода между 1940 и 1950 г., но в някои отношения и до ден днешен звучат стряскащо актуално. Най-впечатляващият разказ за мен е "Логика" (публикуван за пръв път през 1941 г.). На български език той може да бъде прочетен на сайта "Читанка" (натиснете тук). Ако не сте го чели, горещо ви препоръчвам да го направите. За останалите, които искат да си го припомнят, ще публикувам кратък преразказ: Майк Донъвън и Грегъри Пауъл живеят на орбитална станция, която снабдява Земята с енергия. Основната поддръжка на станцията и изпращането на енергийните лъчи се осъществява от двамата членове на екипажа и от множество роботи. Един ден на борда пристига нов робот, обозначен като QT-1, на галено наричан Кюти. Роботът се отличава от останалите, защото проявява интерес към своя произход. Когато Донъвън и Пауъл му разказват, че роботите се създават от хора на Земята, Кюти отвръща, че това противоречи на логиката. Ето каква е логиката: хората са изградени от мека органична материя и са физически немощни, докато роботите са направени от здрав метал и няма как несъвършено творение да създаде по-съвършено. На базата на това роботът стига до извода, че хората и роботите са били създадени от същество, което е много по-могъщо от тях - Всемогъщия. Самата идея, че на Земята има огромни фабрики, създаващи роботи, е чужда на Кюти. Той дори не вярва, че Земята и другите планети съществуват. Донъвън и Пауъл полагат страховити усилия, за да убедят Кюти, че бърка. Те излагат редица логически аргументи. Обръщат внимание как изглежда Земята през телескоп и дори сглобяват друг робот, за да му покажат истината. Нищо не помага. На всеки аргумент Кюти отвръща с контра-аргумент. Изображението през телескопа има смисъл само за да се насочват енергийните лъчи. Сглобяването на робота може да е направено от Донъвън и Пауъл, но частите са доставени от Всемогъщия. Защо се получава така? Ето извадка от разказа: — В такъв случай, кълна се в Юпитер, трябва да направим нещо! — Донъвън едва не се разплака. — Той не вярва нито на нас, нито на книгите, нито на собствените си очи. — Не вярва — каза ядно Пауъл. — Това е мислещ робот, мътните го взели! Вярва само в логиката и цялата работа е там, че… — Какво? — Че със строго логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати. Ние имаме едни постулати, а Кюти — други. — Тогава да се оправяме по-бързо с неговите постулати, че утре ще ни налети бурята. Пауъл въздъхна уморено. — Тъкмо в това е бедата. Постулатите винаги са основани на презумпции и скрепени с вяра. Нищо във вселената не може да ги разклати. Лягам си. Опитите на Донъвън и Пауъл да убедят Кюти водят единствено до това роботите да поемат контрол над цялата станция и да ограничат движението на двамата членове на екипажа, като не ги допускат до машинните помещения. За беда се случва слънчево изригване, а изхвърлените частици минават точно през лъча на пътя му към Земята. Само астронавтите могат да държат лъча на фокус, но те нямат достъп до уредите. Ако той не е на фокус, огромна площ от земните площи ще бъдат унищожени. Нищо не може да се направи - приборите са под управлението на робот, който не вярва нито в Земята, нито в Слънцето, нито в бурята, само в своя Всемогъщ. Когато слънчевата буря минава, Кюти извиква при себе си Донъвън и Пауъл. Двамата са сразени - роботът е задържал лъча на фокус! Но как така? Кюти обяснава, че указанията на Всемогъщия са били да държи стрелките на уредите в равновесие и толкоз. Накрая Донъвън и Пауъл се съгласяват, че няма значение дали Кюти вярва в Земята или не, стига да успява да управлява работата на станцията. Любопитно е колко много светът на Кюти, Донъвън и Пауъл прилича на нашия съвременен технологичен бит. Днес може да нямаме свръхинтелигентни роботи, но разполагаме с мощни компютри и мобилни телефони. Космосът е неизменна част от нашето ежедневие. Всеки модерен телефон има GPS приемник. Ако се наложи да прекараме на място, отдалечено от цивилизацията, например в планината (където няма покритие), купуваме спътников телефон и разговаряме без проблем с роднините и приятелите си поради наличието на спътници над главите ни. Над нас обикаля Международна космическа станция с размер на футболно игрище, а тя се вижда с просто око. С малък бинокъл или телескоп могат дори да се забележат отделните й компоненти. И всеки, който има поне $200 000 долара, може да си направи сам и да изстреля малък спътник в орбита. Проблемът на съвременното общество е, че всеки човек е свободен да използва продуктите на науката, но да не вярва в нея. Антиинтелектуалците лесно могат да бъдат поставени на мястото на Кюти. Те си служат с GPS устройства, които им показват местоположението на Земята, но същевременно не вярват в съществуването на модерната космонавтика. Няма спътници, няма космос, Земята е плоска. А трагедията е, че почти винаги липсват навременни последствия за човешкото неверие в науката. Дори и когато науката отдавна да е установила връзката между тютюнопушенето и заболеваемостта от рак и емфизем, човек може да избере да не вярва на тези факти, тъй като минават години, дори десетилетия, преди последствията да се проявят. Без проблем човек може да монтираш детектор за дим у дома си, нищо че детекторът използва радиоизотоп и се разчита на установени от науката закони - същите закони, благодарение на които знаем, че Земята е на повече от 4.5 милиарда година. Но ти и на това можеш да избереш да не вярваш. Докато няма ясни и навременни последствия, които да покажат на лаика причинно-следствената връзка, той няма да научи, че бърка. Същевременно хората масово градят светогледа си на вяра. В уебсайта Наука Офнюз има страхотна статия : Ние първо решаваме емоционално в какво да вярваме, а после го обвиваме в рационална форма. В света е пълно с хора, които са завършили поне средното си образование, ходят на работа, изхранват семействата си - и едновременно с това вярват във всякакви небивалици. Когато бивам питан за псевдонаучни твърдения като това за плоската земя, често пъти получавам въпрос: как тези хора изобщо оцеляват? Еми така, оцеляват. За съжаление приемането на сферичната форма на Земята не ти помага в това да караш кола или да паркираш по-добре, да набираш текст в Word или да обработваш графични изображения... Веднъж щом решиш в какво да си вярваш, ти си готов, подобно на Кюти, да си служиш с логика и да измислиш някаква рационализация. И така, Земята е плоска. Какво ще кажем за големите географски открития? Лесна работа. Ако Земята е плосък диск, а северният полюс е в центъра му, компасът на моряците винаги ще сочи натам. Моряците са се ориентирали по компаса и са обикаляли в кръг, също както ние ако решим, можем да обиколим цяла България, без територията на нашата страна да е сфера. Ами спътниците? Няма спътници - има височинни балони. Или големи кули, които да предават GPS сигнала. И така продължаваш и продължаваш, рационализираш и рационализираш, докато убедиш самия в себе си, че това, в което вярваш, е логически обосновано. А пък Интернет ти дава възможност да учиш и другите... И дори и в мига в който вземеш телескопа, погледнеш към Луната и планетите и видиш с очите си, че те са големи и комплексни светове, пак няма да разбереш кое е вярно. Докато не пожелаеш самият ти да видиш истината, никога няма да я видиш! Мнозина казват: днес времената са различни, не живеем в средновековието. Това е вярно, но само по отношение на технологиите. Хората са си едни и същи, независимо дали живеят през 21-ви, 20-ти, 15-ти или 5-ти век, или пък по времето на Христос. Всяко човешко същество носи винаги разумното и емоционалното. А емоциите не винаги се съобразяват с разума. Вече възрастен, самият Айзък Азимов признава пред себе си: "Най-накрая разбрах, че аз съм създание както от емоции, така и от разум" (източник: Isaac Asimov on Science and the Bible (Free Inquiry – Spring 1982) ) Наблюдавайки постоянно антиинтелектуалните изцепки на много псевдоучени (плоскоземци, антиваксъри, антиеволюционисти и т.н.), аз често пъти си мечтая за един по-добър свят, в който на първо място ще се обръща внимание на разума като мерило за истината, а едва на второ - на емоциите. Но ако доживеем такъв свят, все още ли ще сме хора? -Светослав Александров http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2662-2019-asimov-essay

Пилотираният космически кораб Союз МС-12 се скачи с МКС 15 март 2019 г. 08:09 ч. Късно тази нощ в 03:02 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-12" се скачи успешно с модула "Рассвет" на Международната космическа станция. На борда на орбиталния комплекс пристигнаха руският космонавт Алексей Овчинин и американските астронавти Ник Хейг и Кристина Кук. Сега екипажът на МКС е отново шестчленен, тъй като в орбита от месец декември живеят Ан МакКлейн, Давид Сен-Жак и Олег Кононенко. Овчинин, Кук и Хейг ще прекарат шест месеца на МКС, като в рамките на този период ще трябва да извършат над 250 научни опита. От тях 75 са уникални и никога не са били провеждани в космоса. Междувременно три товарни кораба, един руски "Прогрес" и два американски "Сигнус" и "Драгън", се очертава да пристигнат през този период и да подпомогнат тези опити. Астронавтите ще посрещнат и поне един нов частни пътнически кораб на САЩ, като например "Старлайнър" на Боинг, който очакваме да полети за пръв път през тази пролет. Източник : НАСА Кадри от приближаването на "Союз МС-12" към МКС. Photo credits : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2661-2019-soyuz-ms-12-docks-iss

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-12 с трима души на борда излетя към МКС! На тази красива снимка е отбелязано днешното излитане на руския космически кораб "Союз МС-12" с един руски космонавт и двама американски астронавти. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 14 март 2019 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:14 ч. българско време от стартовата площадка №1 (Гагарински старт) на космодрума Байконур излетя успешно ракетата-носител "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-12". В 21:23 ч. корабът благополучно се отдели от третата степен на ракетата и започна самостоятелен полет към Международната космическа станция. Изстрелването донесе облекчение за тримата души на кораба и най-вече за руския космонавт Алексей Овчинин и неговия американски колега Ник Хейг. През октомври миналата година двамата излетяха с кораба "Союз МС-10", но ракетата-носител аварира и те трябваше да извършат спешно кацане, за да се спасят. Този път всичко мина успешно и те най-после са на път към МКС. Заедно с тях лети и астронавтката на НАСА Кристина Кук. Скачването на "Союз МС-12" с модула "Рассвет" на МКС е планирано за тази нощ, на 15-ти март в 03:07 ч. българско време. Пътниците на кораба ще се присъединят към живеещите на станцията Ан МакКлейн, Олег Кононенко и Давид Сен-Жак, с което екипажът й ще стане отново шестчленен. Напомням на читателите, че днешното изстрелване маркира началото на втората пилотирана, но първата орбитална космическа мисия за 2019-та година. Преди по-малко от месец, на 22-ри февруари, американският космически кораб "Юнити" на частната компания Върджин Галактик изведе в космоса по суборбитална траектория астронавтите Майкъл Масучи, Дейв Маккей и Бет Моузес. За повече информация: Роскосмос, НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2660-2019-14-march-soyuz-blasts-off

Мисията ЕкзоМарс на Русия и ЕКА успя да заснеме следите от марсианското кацане на американската спускаема мисия ИнСайт! Тази снимка, заснета от руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 2-ри март тази година, показва следите от кацане на американската космическа мисия "ИнСайт". Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 14 март 2019 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", разработена съвместно от Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА), бе изстреляна точно преди три години на днешния ден, на 14-ти март 2016 година, с помощта на руска ракета-носител "Протон-М". На 19-ти октомври същата година "ЕкзоМарс" влезе в орбита около Червената планета. След като през цялата 2017-та станцията коригираше орбитата си посредством техника, наречена "еърбрейкинг", основната научна програма започна в края на април 2018-та. На 26-ти ноември 2018 година на повърхността на Марс кацна успешно американската мисия "ИнСайт". Въпреки че снимки от орбита на спускаемия апарат бяха направени от роботизираната станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" още през декември, на 2-ри март мисията на Русия и ЕКА също успя да заснеме следите от кацането. Снимката, показана по-горе, е получена посредством бордовата камера CaSSIS на "ЕкзоМарс". На нея се вижда самият спускаем апарат "ИнСайт" като по-ярко петно на фона на по-тъмен регион, който е образуван от действието на спирачните ракетни двигатели. Други компоненти, които могат да бъдат забелязани, са топлинният щит, предпазвал "ИнСайт" по време на навлизането в атмосферата, както задният щит с парашута. "Орбиталният апарат ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър бива използван, за да предава данните от "ИнСайт" към Земята", съобщава Николас Томас, главен ръководител на камерата CaSSIS от университета Берн в Швейцария. "Точно поради тази функция, за да избегнем несигурностине по време на радиокомуникациите, дълго време не можехме да насочим камерата към мястото на кацане. Трябваше да изчакаме спускаемото място да се окаже директно под космическия апарат, за да заснемем тази снимка". Източник: ЕКА Множество други снимки от мисията, заснети през последните месеци, бяха обнародвани днес на страниците на Европейската космическа агенция (натиснете тук, за да ги разгледате) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2659-2019-exomars-imaged-insight

Китайската компания УанСпейс се готви за орбитално изстрелване този месец, Линкспейс показа площадка за кацане на ракети 14 март 2019 г. 12:30 ч. Предстоят големи дни пред частната китайска космонавтика. Редовните читатели на КОСМОС БГ вероятно си спомнят, че на 17-ти май 2018 г. частната компания УанСпейс изстреля успешно своята суборбитална ракета "OS-X". Сега фирмата съобщава, че първата ракета "OS-M", която вече е от орбитален клас, е напълно сглобена и се подготвя за изстрелване. Ако всичко мине наред, ракетата може да полети още в края на март. С това УанСпейс може да се превърне в първата частна китайска компания, постигнала орбитален полет. Междувременно една друга китайска компания на име ЛинкСпейс показа снимки на първата си площадка за кацане на възвръщаеми ракети. Ако всичко мине наред, очакваме в скоро време да станем свидетели на първите суборбитални полети. Чудесно е, че Китай може да се превърне във втората държава след САЩ, в която има частни ракетни компании. Но макар че фирми като УанСпейс и ЛинкСпейс показват съществен прогрес, надали китайската частна космонавтика ще измести в близко бъдеще Илон Мъск. Една американска ракета "Фолкън 9" извежда в орбита полезен товар с тегло 22 800 килограма. Практически всички частни китайски ракети, които понастоящем се разработват, ще имат товароподемност не по-голяма от 200-400 килограма. Просто пазарите на СпейсЕкс и китайските фирми са различни. СпейсЕкс извежда големи спътници и скоро ще започне да превозва хора с "Крю Драгън". Фирми като УанСпейс ще се специализират в изпращането на микроспътници, най-вече такива от типа CubeSat. В този ред на мисли, те по-скоро биха били конкурент на американски компании като Рокет Лаб, Вектор и Върджин Орбит. Първата орбитална ракета "OS-M" е вече сглобена. Photo credit : OneSpace http://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2658-2019-march-onespace-linkspace-updates

Космическата ракета "Редстоун" извежда в космоса първия американски астронавт Алън Шепърд на 5-ти май 1961 г. Photo credit : NASA 13 април 2019 г. 22:45 ч. Светослав Александров. На 13-ти декември 2018 г. космическият кораб на Върджин Галактик "Юнити" извежда в космоса по суборбитална траектория астронавтите Марк Стъки и Фредерик Стъркоу, с което за пръв път след пенсионирането на програмата "Космическа совалка" от територията на САЩ е проведена пилотирана космическа експедиция. На 22-ри февруари тази година "Юнити" пак полита, този път с астронавтите Майкъл Масучи, Дейв Маккей и Бет Моузес. Летателният апарат отново достига до космическото пространство, а Моузес се превръща в първата жена в историята на космонавтиката, летяла на частен космически кораб. Но "СпейсШипТу" и неговият предшественик "СпейсШипУан" не са единствените пилотирани суборбитални кораби в историята на американската космонавтика. Днес ще ви разкажа за ракетата "Мъркюри-Редстоун", благодарение на която по-малко месец след полета на Юрий Гагарин НАСА успява да изпрати свой астронавт в космоса - Алън Шепърд. "Мъркюри-Редстоун" дължи своето съществуване на една друга ракета - "Фау 2", разработена от Вернер фон Браун и неговия екип по времето на Втората световна война в тяхната родина Германия. Фон Браун и колегите му се предават на Съюзниците след края на войната и след това започват да работят за нуждите на американската армия. Първоначално те получават назначение във Форт Блис, Тексас, но малко по-късно са прехвърлени в Хънтсвил, Алабама. [1] Американската войска, подобно на немската през 30-те години, разглежда ракетостроенето като придатък на артилерията. След като през 1950 г. екипът на фон Браун се настанява в Хънтсвил, той започва работа по проект, наречен "Хермес 1С", за създаването на нова ракета, базирана на "Фау 2". Според началните планове ракетата трябва да притежава далекобойност от 800 километра. Скоро обаче дизайнът е променен - за да се ускори разработката, обхватът е скъсен до 300 километра, но за сметка на това ракетата е изключително мобилна и подходяща за работа в полеви условия [2]. На 8-ми април 1952 г. новата ракета получава название "Редстоун". Ето какви са нейните оригинални характеристики: тя е едностепенен носител, който след прикачването на бойна глава има тотална дължина от 19.2 метра и диаметър от 1.78 метра. Следващите модели са дълги 21 метра и имат стартово тегло от 28 000 килограма. Единичният двигател "А7" генерира 334 килонютона тяга за 110 секунди, а горивната комбинация е същата, каквато е и при "Фау 2": течен кислород плюс смес от 75% етанол и 25% вода. Първият изпитателен полет е проведен на 20-ти август 1953 година, а през 1958-ма ракетата е въведена официално в редовна експлоатация [3]. За космически цели ракетата "Редстоун" е избрана от НАСА през 1959 година, като се предвижда тя да извежда в космоса по суборбитална траектория 1 300-килограмова капсула с един астронавт на борда. За да бъде пригодена за пилотирани полети са направени общо около 800 модификации на отделните компоненти. Резултатът е надежден носител, който вече носи името "Мъркюри-Редстоун" [4]. Първият опит за безпилотно изстрелване на "Мъркюри-Редстоун" е проведен на 21-ви ноември 1960 г. и той е останал в историята под названието "Четириинчовия полет". След запалването на двигателя "А7" ракетата се издига едва на 4-5 инча, т.е. на около 10-тина сантиметра, преди двигателят й да се самоизключи. "Мъркюри-Редстоун" пада на площадката във вертикална позиция, но не се взривява, след което се активират двигателите на кулата за аварийно спасяване. Интересното е, че отлита само кулата, която се извисява височина от около 1.2 километра, преди да падне обратно. Самата капсула остава прикачена за ракетата и тя разгръща парашутите си - първо спирачния, после основния, а накрая - резервния. Парашутите увисват отстрани на ракетата. Това е най-срамната авария в рамките на целия проект. Натиснете тук, за да изгледате видео от неуспеха в Youtube. Само месец по-късно, на 19-ти декември, е проведено ново изстрелване с ракета "Мъркюри-Редстоун" и празна капсула. Този път всичко е наред и полетът е напълно успешен. Мисията продължава 15 минути, а капсулата достига до височина от 210 километра, след което се приводнява в Атлантическия океан. На 31-ви януари 1961 година е организирано първото изстрелване на ракета "Мъркюри-Редстоун" с шимпанзе на борда на име Хам. Шимпанзето оцелява и се връща на Земята посредством приводняване в океана. Полетът обаче не е съвсем безпроблемен - по време на мисията е отчетен нежелан спад в налягането на капсулата, както и някои други дребни аномалии [5]. Космическият кораб "Мъркюри" все още не е готов да превозва хора. Затова ръководството на проекта решава на 24-ти март 1961 година да изстреля нова ракета "Мъркюри-Редстоун" без човек на борда. Макар че полетът е напълно успешен и корабът този път е одобрен за пилотирани мисии, забавянията костват на САЩ възможността да се превърне в първата държава, изпратила човек в космоса. Юрий Гагарин, съветският космонавт, обикаля Земята на 12-ти април 1961 година. Полетът на Алън Шепърд, първия американски астронавт, става факт на 5-ти май - по-малко от месец след мисията на Гагарин. Макар и абсолютен триумф за НАСА, американската агенция остава на второ място в голямата надпревара. На 25-ти май президентът на САЩ Джон Кенеди изнася реч, в рамките на която пред американските ракетни специалисти е поставено сериозно предизвикателство - до края на десетилетието до Луната да бъде изпратен астронавт, след което да бъде върнат успешно на Земята. Започва лунното съревнование между СССР и САЩ, което завършва с пълна победа на американската космонавтика през 1969 г. [6] http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2656-2019-article-first-american-manned-rocket

Обсъдихме по БНТ за новините: http://news.bnt.bg/bg/a/19-ot-blgarite-vyarvat-che-zemyata-e-ploska

Администраторът на НАСА предложи корабът Орион да лети догодина на комерсиална ракета! 13 март 2019 г. 17:30 ч. Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн втрещи космическата общност днес. По информация от западните уебсайтове, сред които е НАСА Уоч, Брайденстайн е съобщил пред Конгреса, че американската космическа агенция трябва да спазва обещаните дати. И ако е казано, че новият космически кораб "Орион" трябва да лети през 2020 година, той наистина трябва да лети през 2020 година. За целта Брайденстайн предлага, вместо да се чака свръхтежката ракета "SLS" да стане готова някъде през 20-те години, да се действа веднага. В такъв случай има само една възможност - "Орион" да лети на комерсиална ракета. Администраторът не назовава каква точно ракета се обмисля, но предлага архитектурата да се изстреля на две части - "Орион" и сервизният му модул на една ракета, а ускорителната степен - на друга ракета. По-късно ускорителната степен ще се скачи с "Орион" и корабът ще се отправи към Луната. Това е още един сериозен удар върху закъсалата държавна ракета "SLS". От друга страна ясно си личи, че администрацията на Тръмп иска да действа и да има прогрес още по време на първия му мандат - и ще направи всичко възможно това да се случи. НАСА разработва ракета за милиарди долари, но дали някога ще полети? Image credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2657-2019-orion-without-sls

Галъп интернешънъл: 81% от българите са убедени, че Земята е кълбо, а 8% вярват, че е плоска 13 март 2019 г. 12:30 ч. Следващият път, когато излезете на разходка извън дома си, загледайте се в хората наоколо и се опитайте да осмислите това, което ще ви кажа. В България средностатистически двама от всеки десетима души не са убедени, че Земята е кълбо. Именно това показва ново изследване на "Галъп интернешънъл" - 81% от българите нямат колебания по въпроса дали Земята е кълбовидна или плоска, а 8% са плоскоземците. Останалите 11% не могат да преценят. Ако има нещо положително в тази новина, то е, че все още мнозинството от сънародниците ни са разумни по редица научни въпроси. Проучването на "Галъп интернешънъл" показва, че 74% от хората са съгласни, че астронавти са стъпвали на Луната, а 9% смятат, че лунните мисии на НАСА са фалшифицирани. По отношение на ваксините, 15% от българите се съгласяват с мнението, че те са вредни, 58% не са съгласни, а 27% не могат да преценят. За повече информация: Галъп интернешънъл Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА DSCOVR на 16-ти юни 2017 г. Вярващите в конспиративната теория, че Земята е плоска, смятат, че подобни снимки са фалшиви и са компютърно генерирани. Photo credit : NASA/DSCOVR-EPIC http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2655-2019-flat-earth-bulgarians

Мисията на НАСА ИнСайт засне прекрасен залез на Марс 2 март 2019 г. 19:40 ч. Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт", която кацна на марсианската повърхност в края на ноември миналата година, отбеляза 100 дни работа. Събитието бе ознаменувано чрез заснемането на залязващото слънце зад хоризонта на Червената планета. Напомням на читателите, че марсианското денонощие е сравнимо по дължина със земното - Марс прави една пълна обиколка около оста си за 24 часа и 37 минути. Необработените изображения на мисия "ИнСайт" могат да бъдат разгледани и свалени от този уеб адрес: https://mars.nasa.gov/insight/multimedia/raw-images/ Мисията на НАСА "ИнСайт" засне тази прекрасна снимка на марсианския залез на 10-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2654-2019-insight-sunset

СпейсЕкс даде начало на наземните изпитания на Стархопър! Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX 12 март 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Днес уебсайтът Тесларати оповести, че статичните изпитания на пълномащабния прототип на новия гигантски космически кораб "Старшип" са вече започнали! Протитипът, който наричаме неофициално "Стархопър" (по аналог на ракетите "Грасхопър", с които СпейсЕкс разви технологии за връщане на първите степени на "Фолкън 9"), ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Вчера бе проведено първото изпитателно зареждане на резервоарите на "Стархопър". Междувременно вторият напълно завършен двигател "Раптор" пристигна в центъра на СпейсЕкс в Южен Тексас за по-нататъшна интеграция с прототипа. Макар че за някои би звучало скучно, "Стархопър" няма да лети до космоса. Изпитанията му ще са само нискоатмосферни, а прототипът ще лети при скорости по-ниски от тази на звука. Въпреки това чрез "Стархопър" екипите на СпейсЕкс ще получат важна информация за поведението на "Старшип" по време на полет. Първоначалните полетни тестове, които могат да са факт още този месец, ще са съвсем кратки и практически незабележими за наземния наблюдател. Даже за сигурност ракетата ще бъде завързана с въжета. Възможно е съвсем в началото "Стархопър" да полети само с един двигател "Раптор". Тук е уместно да напомним, че СпейсЕкс постъпи по същия начин при изпитанията на ракетата "Фолкън 9" - първо с един двигател "Мерлин", после с три, пет и чак след няколко месеца - с девет. Сега задачата е по-сложна. Ракетата-носител "Супер Хеви" ще има 31 двигателя на първата степен, а "Старшип" - 7. Невероятно е колко бързо проектът "Старшип" стигна до етапа на полетни изпитания! Самият Илон Мъск призна в Туитър, че степента на прогрес надвишава тази, която характеризираше ракетите "Фолкън" и корабите "Драгън", макар че те бяха критични, за да може компанията да достигне до настоящото си ниво на развитие. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2653-2019-first-starhopper-begins-testing

Ракетата-носител Союз-ФГ с пилотирания кораб Союз МС-12 бе изведена на стартовата площадка Ракетата-носител "Союз-ФГ", която ще изведе в орбита кораба "Союз МС-12". Снимка: Роскосмос 12 март 2019 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 12-ти март, ракетата-носител "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-12" бе изведена на стартовата площадка №1 (известна като Гагарински старт) на космодрума Байконур. Изстрелването на кораба ще бъде проведено на 14-ти март в 21:14 ч. българско време. На борда на "Союз МС-12" ще летят космонавтът на Роскосмос Алексей Овчинин и астронавтите на НАСА Ник Хейк и Кристина Кук. Хейг и Овчинин получават втори шанс да пътуват до Международната космическа станция, след като на 11-ти октомври миналата година един страничните ускорители на тяхната ракета "Союз-ФГ" не успя да се отдели по план. За щастие системата за аварийно спасяване на "Союз МС-10" сработи и двамата успяха да се спасят. Ако този път всичко мине нормално и "Союз МС-12" достигне до орбита, Хейг, Кук и Овчинин ще се присъединят към живеещите на борда на МКС Ан МакКлейн (астронавтка на НАСА), Давид Сен-Жак (астронавт на Канада) и Олег Кононенко (космонавт на Русия). Така екипажът на станцията ще стане отново шестчленен. В края на месец март се планира в открития космос да излязат Кристина Кук и Ан МакКлейн, с което за пръв път в историята на космонавтиката ще бъде проведена космическа разходка само от жени. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2652-2019-soyuz-ms-12-on-launch-pad

Преди 71 години ракета Фау 2 успя да заснеме Земята от космоса 11 март 2019 г. 19:45 ч. На 7-ми март 1948 г. суборбиталната ракета "Фау 2", военен трофей на САЩ от Германия, излита от базата Уайт Сендс, Ню Мексико. На борда на ракетата се намира фотоапарат на самоснимачка. Ракетата надхвърля височина от 100 километра. Когато филмът се завръща непокътнат и е проявен, получени са едни от първите снимки на нашата планета от космоса. Така космическата фотография започва близо десетилетие преди полета на първия изкуствен спътник. Източник: Ted Stryk Натиснете тук, за да разгледате снимката в пълен размер http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2651-2019-71-years-first-earth-photo-space