SAlexandrov

НАСА получава сериозно увеличение на бюджета за 6-та поредна година 15 февруари 2019 г. 23:30 ч. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа (източник) нов проектобюджет за НАСА, който гарантира сериозно парично увеличение на средствата за агенцията. За шеста поредна година НАСА получава повече пари в сравнение със средствата, които е получила през предходната година. Така тази година НАСА ще получи $21.5 милиарда. Практически всички подпрограми ще бъдат подсигурени. Интересното е, че много проекти, които бяха заплашени от прекратяване, ще продължат да съществуват. Сред тях е проектът за космически телескоп WFIRST, както и проектът за изпращането на спускаем апарат към Европа, спътника на Юпитер. Сериозен финансов стимул получават и инициативите, които ще осигурят реализацията на роботизирани и пилотирани експедиции до Луната. Ракетата Space Launch System, която ще трябва да извежда пилотирани кораби "Орион" до Луната, Марс и астероиди. Image credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2597-2019-nasa-budget-increase

Сбогом, Опортюнити! НАСА оповестява днес официално края на най-успешната си изследователска мисия на Марс! 13 февруари 2019 г. 11:05 ч. Изследователската мисия на марсохода "Опортюнити" ще бъде официално обявена за приключила. Новината ще бъде оповестена днес на специална пресконференция, която ще бъде излъчена по НАСА ТВ в 21:00 ч. българско време. Напомням на читателите, че марсоходът-ветеран кацна на повърхността на Червената планета през януари 2004 г. Мисията му, подобна на тази на неговия брат-близнак "Спирит", беше планирана едва за три месеца. В реалността обаче както "Спирит", така и "Опортюнити" надминаха всички очаквания. "Спирит" продължи да функционира до 2010-та година, когато се заклещи в пясъчен капан и не успя да преживее идващата марсианска зима. "Опортюнити" обаче разби всички прогнози - той работеше до 10-ти юни 2018-та година, когато попадна под влиянието на мащабна прахова буря. През следващите месеци екипите се опитваха да се свържат с него, но безуспешно. Последните команди бяха изпратени тази сутрин... Какъв достоен завършек на мисията! Марсоходът приключи дейност не заради износване, фабричен дефект, или грешка на екипа. А по най-добрия възможен начин - след като условията на Марс го убиха. Нека да не забравяме, че "Опортюнити" е абсолютен рекордьор по изминато разстояние на друго небесно тяло. До края на мисията си той успя да премине общо 45 километра, с което счупи предишния рекорд на съветската лунна мисия "Луноход 2", която е изминала 39 километра на повърхността на Луната през 1973 година. Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2596-2019-opportunity-mission-ends

ИнСайт позиционира успешно пробивната си машина на повърхността на Марс! Тази снимка от "ИнСайт" бе заснета и получена по-рано днес, на 13-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 13 февруари 2019 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Изследователската мисия на САЩ "ИнСайт", която в края на ноември пристигна благополучно на повърхността на Марс, направи поредната голяма крачка към започването на основната си мисия. След като през декември чувствителният сеизмометър бе позициониран директно върху марсианския грунт, а в началото на февруари бе покрит със специален щит, днес получихме потвърждение, че и пробивната машина е спусната върху повърхността. Пробивната машина е част от инструмента HP3, който ще измерва температурните характеристики на Червената планета в дълбочина. Основната цел е да се издълбае отвор с дълбочина от 5 метра, в който ще бъдат спуснати датчиците. Според информация от сайта на Ленърд Дейвид, който се позовава директно на немския научен екип, до края на тази седмица и през по-голямата част на следващата предстоят детайлни проверки за работоспособността на прибора. Първото дълбаене е планирано за 22-ри февруари. Като за начало ще се пробива до 70 сантиметра в продължение на около 4 часа. Никой не знае какво е съпротивлението на марсианския реголит. Никой не е наясно дали няма някоя голяма скала отдолу, която да блокира пробивната машина. "ИнСайт" е уникална мисия в историята на космонавтиката - никой не е дълбаел във вътрешността на която и да е планета на Слънчевата система. За допълнителна информация относно "ИнСайт": НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2595-2019-insight-places-heat-probe

Руското предприятие НПО Енергомаш отговори на Илон Мъск относно превъзходството на неговия двигател 11 февруари 2019 г. 21:30 ч. Няколко часа след като Мъск оповести, че неговият двигател "Раптор" превъзхожда произвеждания в Русия "РД-180" по показателя на налягането в горивната камера, Роскосмос реши да помести отговор от Пьотр Льовочкин, главен конструктор на предприятието-производител на "РД-180" НПО "Енергомаш". "Компания СпейсЕкс създава двигателя Раптор на базата на компонентите кислород и метан или, както е прието в руската класификация, по схемата газ-газ. При такава схема налягането в горивната камера не е нещо изключително - в нашите разработки за тези схеми постигаме налягане в камерата от над 300 атмосфери. Самият параметър в горивната камера не се явява изходна характеристика на двигателя, каквито са тягата и специфичният импулс. Господин Мъск, тъй като не е технически специалист, не уточнява, че в двигателя "РД-180" за ракетата "Атлас" се използва съвсем различна горивна схема - кислород-керосин, и че има други параметри на работата на двигателя. Все едно сравняваме дизелов с бензинов двигател. А ако трябва да уточним, че Енергомаш сертифицира двигателя с 10% запас, то налягането в горивната камера на "РД-180" е над 280 атмосфери", казва се в съобщението. "Въпреки факта, че нашите компании са конкурентни, ние като инженери приветстваме първите успехи на колегите от СпейсЕкс в двигателостроенето. Действително при разработката на двигателя Раптор американските инженери са достигнали рекордно налягане в горивната камера. Това показва достатъчно високо ниво на работа при разработката и производствените процеси в компания СпейсЕкс". Снимка от успешното запалване на двигателя "Раптор". Photo credit : SpaceX/Elon Musk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2594-2019-energomash-answers-musk

Двигателят Раптор на СпейсЕкс счупи рекорд на произвеждания в Русия РД-180 Снимка от успешното запалване на двигателя "Раптор". Photo credit : SpaceX/Elon Musk 11 февруари 2019 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Разработеният двигател "Раптор" от американската компания СпейсЕкс вече превъзхожда произвеждания в Русия двигател "РД-180" по показателя на налягането в горивната камера. "Рапторът достигна до 268.9 бара днес, счупвайки предишния рекорд на великолепния руски РД-180. Добре свършена работа от екипа на СпейсЕкс по изпитанията на двигателя", съобщи Мъск в социалната мрежа Туитър. Напомням на читателите, че двигателите "Раптор" ще се използват на свръхтежката ракета от ново поколение "Супер Хеви", както и на извеждания от нея кораб "Старшип". Прототип на "Старшип" е вече построен в Тексас и се очаква до няколко седмици да започне първите си полетни изпитания. "Супер Хеви" и "Старшип" са важни за СпейсЕкс, тъй като чрез тази ракети и този кораб компанията се очаква да започне да провежда пилотирани полети първо до Луната, а по-нататък и до Марс. За повече информация: Elon Musk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2593-2019-raptor-breaks-record

Европейският марсоход за 2020 г. бе кръстен на Розалинд Франклин 10 февруари 2019 г. 23:30 ч. Европейската космическа агенция оповести, че марсоходът от втория етап на руско-европейската програма "ЕкзоМарс" ще носи името на Розалинд Франклин. Франклин има важни приноси в определянето на структурата на ДНК. За съжаление тя умира през 1958 г. на 37-годишна възраст. Също така по време на нейния живот важни въпроси относно ДНК се считат все още за неразрешени. Тези фактори довеждат до това на изследователката да не бъде присъдена Нобелова награда. За съжаление няма практика тази награда да бъде връчвана посмъртно. Голяма част от приносите на Франклин са признати именно след нейната кончина. Кръщаването на марсоход на името на Франклин е добро признание - това е първата биологична мисия, която ще кацне на Марс след епохата на програма "Вайкинг" през 70-те години на миналия век (без да броим неуспешната "Бийгъл 2" през 2003-та). Марсоходът има прибори, които могат да потвърдят наличието на минал или дори настоящ живот на Червената планета. Напомням на читателите, че вторият етап от реализацията на програма "ЕкзоМарс" е планиран за 2020 година, когато ще излети марсоходът и руска спускаема научна платформа. Първият етап бе реализиран през 2016 година с изстрелването на орбиталната мисия "Трейс Газ Орбитър" и демонстратора за кацане "Скиапарели". "Трейс Газ Орбитър" работи до ден днешен, а на борда й има построен в България прибор "Люлин-МО". По време на втория етап също ще има българско участие - към спускаемата платформа ще бъде монтиран приборът "Люлин-МЛ". Тези прибори изучават радиационната обстановка на път към Марс и в околностите на планетата. Марсоходът към програма "ЕкзоМарс" ще лети през 2020 година. Credit : ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2592-2019-rover-rosalind-franklin

Mars One претърпя фалит! На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на събитието през март 2018-та година. Photo credit : Svetoslav Alexandrov 10 февруари 2019 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Частната инициатива Mars One претърпя банкрут. Новината бе съобщена от участници в мрежата Редит, които от своя страна се позоваха на регистрите на градския съд Базел. "Чрез решение от 15-ти януари 2019 година, Градският съд на Базел декларира компанията за фалирала ефективно от 15 януари 2019 г. 3:37 pm. Компанията се счита за разтрогната", се съобщава в съобщението. Напомням на читателите, че на 23-ти март 2018-та година, Бас Лансдорп, основателят на компанията, пристигна в България и изнесе публична лекция. След лекцията успях да взема интервю от него (цялото интервю можете да прочетете на този линк). Идеята на Mars One бе за еднопосочни мисии до Марс с цел ефективно заселване на планетата. Инициативата набираше кандидат-астронавти. В реалността обаче тя никога не предложи ефективен план за осъществяването на целите си. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2591-2019-mars-one-bankruptcy

Ню Хърайзънс разкри, че Ултима Туле е много по-плосък обект, отколкото първоначално се смяташе Това кратко видео обединява общо 14 изображения, заснети от камерата LORRI на автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс". Снимките разкриват важна информация за "скритата страна" на Ултима Туле, която не е била осветена от Слънцето по време на облитането, но за формата на която можем да се досетим на базата на закриването на звездите от нея. Credits: NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/National Optical Astronomy Observatory 9 февруари 2019 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" изпрати още снимки на Ултима Туле, които продължават да разкриват любопитни факти за този първи обект от пояса на Куйпер, посетен от космическа мисия. Отново напомням на читателите, че това съвсем не са всички снимки, които камерите на "Ню Хърайзънс" са заснели. По-голямата част от тях все още стоят записани на борда на автоматичната междупланетна станция и не са изпратени към Земята. Предаването на информация от такова колосално разстояние отвъд орбитата на Плутон е много трудно - всяка снимка се сваля в продължение на часове. Учените очакват, че ще минат около 20 месеца, преди да получат всички събрани данни. Но да се върнем на най-новото, с което разполагаме. Горните изображения, които са обединени в рамките на кратко видео, разкриват нещо ново - двата лоба на Ултима Туле нямат сферична форма. Големият лоб "Ултима" прилича на гигантска палачинка, а малкият - на орехова ядка: Credits: NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute "Бяхме добили впечатление за Ултима Туле на базата на ограничен брой снимки, получени през дните около облитането, но сега, след като сме видели повече данни, значително променихме възгледите си", споделя Алън Стърн, ръководител на мисията. "Ще е по-близко до реалността да кажем, че формата на Ултима Туле е по-плоска, като палачинка. Но най-важното - новите снимки водят до научен пъзел как изобщо такъв обект може да се е образувал. Никога досега не сме виждали нещо подобно, което обикаля около Слънцето". За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2590-2019-new-horizons-pancake

Федералната авиационна администрация на САЩ ще награди пилотите Фредерик Стъркоу и Марк Стъки с астронавтски значки 6 февруари 2019 г. 22:30 ч. Утре, на 7-ми февруари, в 21:30 ч. българско време, Федералната авиационна администрация на САЩ ще награди пилотите Фредерик "Си Джей" Стъркоу и Марк "Форджър" Стъки с астронавтски значки. На 13-ти декември двамата полетяха с пилотирания космически кораб на Върджин Галактик "Юнити" и надхвърлиха височината от 80 километра, което е достатъчно основание, за да бъдат признати за астронавти. Това бе първият пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Си Джей е ветеран от совалките, с четири полета зад гърба си. Марк Стъки обаче летя в космоса за пръв път - той се превърна в 568-мия землянин, достигнал до космическото пространство. Церемонията по награждаването ще е достъпна на този линк : https://www.youtube.com/user/FAAnews/live Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2588-2019-virgin-galactic-astronauts-awarded

Американската лунна мисия Лунър Риконисънс Орбитър засне китайския спускаем апарат Чанг-е 4 На тази снимка, заснета от американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" на 30-ти януари, се вижда спускаемият апарат "Чанг'e 4". Photo credits : NASA/GSFC/Arizona State University 6 февруари 2019 г. 22:20 ч. Светослав Александров. На 3-ти януари Китай направи историческо постижение : лунната мисия "Чанг'e 4" извърши първото в историята на космонавтиката меко кацане върху обратната страна на Луната. Четири седмици по-късно, на 30-ти януари, американската лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", която обикаля около естествения ни спътник, успя да заснеме мястото на кацане. Стационарният спускаем апарат е ясно различим на снимките, макар и да заема едва около два пиксела. За съжаление луноходът "Юту 2" е твърде малък, за да бъде забелязан. Въпреки това информацията от камерата LROC на автоматичната лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър" е достатъчна, за да се потвърди автентичността на китайското лунно кацане. За повече информация и възможност да свалите снимката в пълен размер: LROC Website http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2587-2019-lro-chang-e-4

Рогозин обеща на Путин 45 ракетни полета през 2019-та 6 февруари 2019 г. 19:00 ч. Руският президент Владимир Путин се срещна с ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин. На срещата бе обсъдено състоянието на руския ракетно-космически отрасъл и плановете за неговото развитие. Стенограмата можете да прочетете на руски на сайта на Кремъл, а приличен превод на английски има на сайта Параболик арк. Най-важните акценти са следните: изпитанията на новите руски ракети "Ангара" трябва да бъдат възобновени тази година. Ще бъдат изпратени шест ракети "Протон-М" към Байконур, с което Русия иска да покаже, че връща позициите си на пазара на тежкотоварни изстрелвания. Но може би най-значимото от изказването на Рогозин е че са планирани 45 ракетни изстрелвания. Не закъсняха реакциите по темата от космическите експерти. "Ако Русия изстреля 45 орбитални ракети тази година, аз ще си купя батут и ще нарисувам на него логото на Роскосмос. Руснаците имаха 22 полета през 2018-та. Вече е 6-ти февруари, а са постигнали нула през тази година", съобщи журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Наблюдателни читатели обаче побързаха да отговорят, че по всяка вероятност не става въпрос за 45 орбитални полета. Дори не иде реч за суборбитални научни мисии като на Върджин Галактик или Блу Ориджин. Вероятно към статистиката ще бъдат добавени полетите на балистичните ракети "Сармат" и "Ярс", които се произвеждат от подзвено на Роскосмос. Така че, ако не друго, очаквайте през настоящата година още заглавия за ултра-мега-гига свръхзвукови ракети. На снимката: Руският президент Владимир Путин се срещна с Рогозин. Фото: Кремъл http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2586-2019-rogozin-putin-45-launches

Има ли бъдеще Стратолонч след смъртта на Пол Алън? На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас" - подход, който вероятно е несъвместим с настоящото пазарно и технологично ниво. Image credit : Stratolaunch 5 февруари 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Тъмни облаци са надвиснали над гигантския самолет на Стратолонч. В началото на годината тръгнаха слухове, че компанията съкращава три четвърти от персонала си. Това няма нищо общо с козметичните съкращения на СпейсЕкс и Върджин Галактик, при които наскоро 5-10% от персонала останаха без работните си места. След масовата чистка в Стратолонч на щат са останали едва около 20-тина души. Основната причина за трудните времена пред частната фирма e ясна: смъртта на предприемача Пол Алън през октомври миналата година. Стратолонч си беше личен и любим проект на Алън и той не се посвеняваше да налива в него милиони долари. Предприемачът обаче нямаше съпруга и деца, съответно голяма част от пасивите и активите му преминаха в неговата сестра Джоди Алън. А Джоди, за съжаление, не е космически ентусиаст. "Стратолонч е компания, основана на страст", съобщава Грег Оутри, директор на Южнокалифорнийската комерсиална космическа инициатива. "Изглежда, че неговите (т.е. на Алън) наследници не споделят същата страст". Ако Стратолонч може да ни даде някакъв урок, то е, че в една все още млада област като частната космическа индустрия смъртта на предприемач може да нанесе сериозен удар на съответната компания. Хубаво е влиятелни предприемачи като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да уредят наследството си, докато е време, за да може то да попадне във възможно най-правилните хора. И дори и да смятаме, че Мъск и Безос са млади (съответно на 47 и 55 години), мъдро би било да вземат мерки още от сега. Животът е непредсказуем, често пъти несправедлив - Стив Джобс не беше много по-възрастен (на 56 г.), когато напусна този свят. Но дори и да изключим въпросите за собствеността и финансирането, Стратолонч е една проблематична компания от много дълго време. Ние я наричаме "космическа компания", но реално тя не се занимава с космическа дейност. Не космически кораб, не ракета, не совалка бе в нейния фокус след нейното създаване през 2011. А самолет. Според Пол Алън най-икономично би било, ако се провеждат изстрелвания от борда на самолети - една среднотоварна ракета ще може да извежда в орбита много по-голямо количество провизии в сравнение с това, което би извела, ако лети директно от земята. Могат да се пускат и множество малки ракети. Алън виждаше в Стратолонч завръщане към оригиналната визия на космическите совалки. Според оригиналните планове совалките трябваше да бъдат изстрелвани не посредством твърдогоривни ускорители, а чрез самолети-носители. В края на краищата Стратолонч създаде един самолет-чудовище. Той дори е по-голям от ракетата "Сатурн 5", извеждала хора към Луната. От края на едното до края на другото крило дължината му възлиза на 117 метра - три пъти по-голяма от цялото разстояние, изминато от първия самолет на братя Райт. Никога досега не е имало такъв огромен самолет, затова очакваме с голямо търпение неговия пръв полет през 2019-та година. И когато полети, ще прави ... какво? Поне в обозримо бъдеще единственият смислен полет, който се очертава, е с една ракета "Пегас" - като опцията за добавяне по-нататък на три ракети едновременно не е все още изхвърлена. Тук има няколко проблема: "Пегас" е малка ракета - тя просто няма нужда от такъв огромен самолет. Подобно на всички останали ракети, така и "Пегас" е склонна към възникващи проблеми и отлагания. Достатъчно е трудно да се подготви единствена ракета за полет, а какво остава за няколко едновременно. Освен това "Пегас" е доста скъпа ракета - изстрелването й струва $40 милиона, но ракетата извежда само 443 килограма в ниска околоземна орбита. За сравнение една ракета "Фолкън 9" струва към $50 милиона и извежда около 23 тона в орбита. Поради тези пазарни причини "Пегас" лети все по-рядко и по-рядко. Със среднотоварните ракети Стратолонч също не се позиционира добре. През 2011 година беше оповестено, че СпейсЕкс работи по вариант на "Фолкън 9", който може да излита от въздуха. Партньорството не продължи дори една година и приключи безславно през 2012-та. След пропадането на сделката Стратолонч се обърна към Орбитал за разработката на голяма ракета "Пегас 2". През 2014 година и този план рухна. През 2018 г. компанията започна да набира работници за създаването на собствени двигатели и ракети. Със съкращенията през 2019 г. и това начинание бе прекратено. Остава единствено изстрелването на прекалено малката ракета "Пегас" от борда на прекалено големия самолет на Стратолонч. С други думи инициативата на Пол Алън изглежда като поставянето на каруцата преди коня. Журналистът Дъг Месиър от Параболик арк пише, че от Стратолонч са потърсили сътрудничество с практически всяка компания, притежаваща ракета. Липсата на интерес е показателен. Изглежда, че поне разработката на самолета е на финалната права - очаква се първият му самостоятелен полет да е през 2019 година, а първото изстрелване на "Пегас" от борда му - през 2020. Да се надяваме, че тези дебюти ще са успешни. Но и с тях по-добре е Стратолонч да намери някакъв по-доходоносен бизнес за самолета си, иначе с наследниците на Алън, нежелаещи да инвестират в космически инициативи, бъдещето не е никак обнадеждаващо. Лъч надежда може да дойде ако компания Нортроп Груман, която е изкупила активите на Орбитал и ръководи сегашните полети на "Пегас", вземе под крилото си Стратолонч. Донякъде надежда вдъхва и фактът, че самолетът-носител е проектиран от компания Скейлд Композитс, която днес също е собственост на Нортроп Груман. Но дали това ще се случи, предстои да видим. При всички положения ще е жалко, ако най-големият самолет в историята на човечеството, по-голям даже от лунната ракета на НАСА, потъне безславно в историята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2585-2019-does-stratolaunch-have-a-future

Космическият лагер Space Camp Turkey открива конкурс за есета 5 февруари 2019 г. 12:30 ч. Космическият лагер Space Camp Turkey e един от трите космически центъра за обучение в света, създадени по модел на НАСА. Открит е конкурс за деца и тийнейджъри на възраст между 9 и 15 години, като кандидатите трябва да представят есе или видео есе. За победителите в конкурса ще бъде осигурена пълна или частична стипендия за участие в лагера. Размерът на пълната стипендия е $1250, а частичните стипендии са за 50% и 25% от тази сума. Ето какви са темите за есета: 1. Промени ли NASA света за 60 години? 2. Екзопланетите - Нови светове 3. Изненада! Аз съм извънземно! По принцип квотата за български отбори и участници е между 60 и 100 деца и младежи всяка година, но за 2019-та е увеличена на 120 души. Успех на участващите! За повече информация: http://spacecamp.cct.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2584-2019-space-camp-turkey

Нови снимки и видео от китайската лунна мисия Чанг-e 4 Тази снимка бе заснета от лунохода "Юту 2" и на нея се вижда спускаемият апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP 5 февруари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Продължаваме да следим с интерес китайската мисия "Чанг'e 4", която миналия месец извърши първото в историята на космонавтиката кацане върху обратната страна на Луната. През последните дни екипът публикува някои нови снимки, които си струва да бъдат споделени. Горното изображение е изключително интересно - на него се вижда една от трите 5-метрови антени на нискочестотния радиоастрономически инструмент. Обратната страна на Луната е едно от най-добрите места в Слънчевата система за провеждане на радиоастрономически наблюдения. Наземните радиотелескопи често пъти се смущават от електромагнитните лъчения, плод на човешката дейност. Ако обаче поставим прибор от страната на Луната, която не се вижда от Земята, естественият ни спътник служи като щит. Възможно е китайците да направят в близко бъдеще някои уникални открития за Вселената. А сега още една снимка на спускаемия апарат, заснета съвсем скоро след като луноходът започна да се придвижва: Тази снимка също бе заснета от лунохода "Юту 2" и на нея се вижда спускаемият апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP "Чанг'e 4" и "Юту 2" не са единствените компоненти на китайската мисия, които заснемат снимки. Комуникационният спътник "Чьечиао" също е снабден с камера, както и микроспътникът "Лонгчян 2". Сега ще ви покажа една снимка, заснета и получена вчера, на 4-ти февруари: Снимка на Земята и Луната, заснета от "Лонгчян 2" на 4-ти февруари. Photo credit : Harbin Institute of Technology Любопитен факт е, че тази снимка бе получена от любителския телескоп Дуинджълу, намиращ се в Нидерландия и ръководен от любителската организация CAMRAS. Ето нагледен пример защо подобен тип мисии не могат да бъдат фалшифицирани - дори обикновени радиолюбители са в състояние да проследяват радиосигналите. По същия начин няма как американските пилотирани експедиции "Аполо" да са били фалшифицирани - радиосигналите им са били прихванати както от любители, така и от обсерватории, намиращи се във Великобритания, Западна Германия, Испания и др. И за десерт - едно видео на лунохода "Юту 2", докато се придвижва на лунната повърхност (натиснете тук, за да го изгледате - връзка към Twitter) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2583-2019-5-feb-chang-e-5-new-photos

СпейсЕкс проведе успешно запалване на първия готов за полет двигател Раптор! Снимка от успешното запалване на двигателя "Раптор". Photo credit : SpaceX/Elon Musk 4 февруари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс направи важна стъпка напред към първите полети на новите супертежки ракети "Старшип", след като компанията проведе успешен огневи тест на първия готов за полет двигател "Раптор". Самият Илон Мъск се похвали за успеха в Туитър и качи на профила си снимки и видеа от изпитанието. "Изключително съм горд от голямата работа на екипа на СпейсЕкс", съобщи предприемачът в социалната мрежа. Двигатели "Раптор" в по-малък мащаб вече бяха тествани от компанията през 2016-та година, но днес бе първото изпитание на двигател, който е предназначен за полет. За разлика от двигателите "Мерлин", използвани на всички досегашни ракети от серията "Фолкън" (от 1 до "Хеви"), които работят с керосин и кислород, "Раптор"-ите работят с течен метан и кислород. Новите двигатели са два пъти по-мощни от досега използваните и са критично важни за по-нататъшната реализация на проекта "Старшип", чрез който Мъск се надява да осъществи пилотирани полети до Луната и Марс. Ако всичко мине по план, дебютното излитане на "Старшип" ще е факт до няколко седмици. Това ще е експериметален модел, наричан неофициално "Стархопър", и той ще изпълнява кратки атмосферни полети. Тези първични излитания ще напомнят на някогашните изпитания на тестовите ракети "Грасхопър", чрез които СпейсЕкс усъвършенства технологиите за меко кацане на първите степени на "Фолкън 9". За повече информация и видеа: Elon Musk Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2582-2019-4-feb-spacex-test-fires-raptor

Марсианската мисия на НАСА ИнСайт успешно постави щита върху сеизмометъра Щитът в процес на преместване... ... и след като е разположен върху сеизмометъра на "ИнСайт". Снимките бяха заснети вчера, на 2-ри февруари. Credits : NASA/JPL-Caltech 3 февруари 2019 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Американският спускаем апарат "ИнСайт", който в края на ноември успешно кацна върху повърхността на Марс, е една стъпка по-близо до началото на основната му научна мисия. Снимки, заснети и получени вчера, показаха, че щитът бе благополучно позициониран върху чувствителния сеизмометър. Сеизмометърът ще изучава вътрешната активност на Червената планета и би следвало да е в състояние да засича и най-слабите марсотресения. Именно понеже е толкова чувствителен, дори и лекият полъх на марсианския вятър би довел до нежелани смущения. Това налага да бъде покрит и защитен от локалните метеорологични явления. Следващият етап пред мисията е разгръщането на пробивната машина. След като тя бъде разположена, ще трябва да издълбае в марсианската почва отвор, дълбок около 5 метра. Тъй като това е процедура, която за пръв път се прилага на друга планета, рискове винаги има. Вярно е, че екипът се е подготвил за всякакви непредвидени обстоятелства, но Марс винаги може да спретне неприятна изненада (и научаването на тези изненади са част от научния процес). Знае се със сигурност, че машината може да дълбае ефективно и да избутва скалните препятствия по пътя. Но ако има някоя голяма скала, примерно с диаметър от около метър, тя ще блокира механизма. Това ще промени научните планове. Ако например бъде достигната дълбочина само от един метър, екипът ще трябва да подобри моделите си. Добре ще е, ако се стигне до дълбочина от три метра - учените ще са доволни, защото ще могат да извлекат достатъчно научна информация. Но оптималният вариант е да бъде достигнат максимумът от пет метра. Интересното тепърва предстои. "ИнСайт" е бавна мисия, екипът процедира много внимателно. Всичко се пресмята и проверява на тестовия модел на спускаемия апарат, намиращ се на Земята, преди командите да бъдат изпратени към Марс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2580-2019-insight-shield-placed-on-seismometer

СпейсЕкс се подготвя за статично запалване на новия двигател Раптор, който е в основата на ракетите Старшип 3 февруари 2019 г. 11:15 ч. Илон Мъск оповести в Туитър, че понастоящем се намира в Тексас със своя екип от инженери, които подготвят новите двигатели "Раптор" за статични огневи изпитания. Ако те са успешни, СпейсЕкс ще продължи напред с подготовката на прототипа на "Старшип" за кратки атмосферни тестови полети. Наскоро този прототип, който обществеността нарича неофициално с името "Стархопър" (по подобие на ракетите "Грасхопър", чрез които Мъск усъвършенства технологиите за кацане на първи степени), попадна под влиянието на силните тексаски ветрове и претърпя леки повреди. Тези повреди вече са в процес на премахване, а съдейки по прогреса, демонстриран от СпейсЕкс, проектът "Старшип" се изпълнява в срок. "Старшип" е много амбициозна ракета и ако проектът бъде успешен, тя ще отвори път към колонизацията на Слънчевата система. Това е достатъчно, за да пожелаем успех на Мъск. НАСА няма интерес към "Старшип" към настоящия момент, затова СпейсЕкс разработва ракетата със собствени средства. "Ние трябва да сме супер хардкор относно това", съобщава Мъск. "СпейсЕкс има два абсолютно откачени проекта, които нормално биха били в състояние да фалират една компания. Това са Старшип и Старлинк (бел. прев. спътниковият интернет) и СпейсЕкс трябва да се държи изключително спартански с разходите си до момента, в който проектите достигнат до зрялост". Има доста поводи за скептицизъм дали предприемачът изобщо се успее. Но макар че всички си запазваме правото да бъдем скептици, един истински космически ентусиаст няма правото да бъде циник. Циниците, които протриват ръце в очакване Мъск да фалира, се наричат тролове и за тях е най-добре да не забравят да изтрият инструкциите в края на коментарите си, когато ги качват в интернет Снимка на двигател "Раптор", който ще е в основата на ракетите "Старшип". Photo credits : SpaceX/Elon Musk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2581-2019-spacex-preparing-raptor-engine

Марсианската мисия на НАСА ИнСайт е в готовност да сложи защитния щит над сеизмометъра 1 февруари 2019 г. 08:05 ч. Покрай успехите на китайската мисия "Чанг'e 4", която кацна на обратната страна на Луната преди около месец, като че ли забравихме за американската "ИнСайт", която кацна на Марс преди около два месеца. А тя е много важна - ако китайската мисия отбеляза първото в историята на човечеството кацане на тази лунна страна, която не се вижда от Земята, "ИнСайт" също се насочва към място, където никой досега не е бил - под самата почва на Червената планета. Екипът на мисията публикува всяка една снимка в реално време. Последните изображения показват, че роботизираната ръка е в готовност да прихване големия щит и да го разположи над сеизмометъра. Сеизмометърът е много чувствителен и той ще търси следи от сеизмична активност на Марс, но данните ще са най-качествени, ако няма нежелани шумове при измерванията. Затова той ще бъде защитен с този щит, който ще го пази от вятъра (вижте снимката по-долу). След като щитът бъде спуснат на марсианската повърхност, операциите по подготовката на работата на сеизмометъра ще приключат. Тогава екипът ще се насочи към следващата голяма стъпка: разполагането на пробивната машина. Тя ще трябва да дълбае до дълбочина от 5 метра - рекорд в историята на междупланетната космонавтика. Космическият апарат "ИнСайт" засне тази снимка на 30-ти януари. На нея се вижда как роботизираната ръка е в готовност да вземе защитния щит, който ще предпазва сеизмометъра от метеорологичните влияния на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2579-2019-insight-ready-to-deploy-shield

Американската мисия Паркър се готви за второто сближение със Слънцето На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 1 февруари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 19 януари, точно 161 дни след изстрелването си от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, американската мисия "Паркър" завърши своята първа обиколка на Слънцето. Автоматичната междупланетна станция сега е започнала втората от общо 24 планирани орбити, а перихелият, когато ще е най-голямото сближение със звездата ни, ще е на 4-ти април. По данни от НАСА всички бордови системи са в изправност. "Паркър" изпраща събраната информация от първото облитане на Слънцето посредством антените на Deep Space Network и към настоящия момент над 17 гигабита научни данни са вече свалени. Пълният набор от данни ще бъде свален до месец април. "Винаги сме казвали, че не знаем какво да очакваме, докато не погледнем данните", съобщава Нур Рауафи от приложната физична лаборатория "Джон Хопкинс". "Данните, които сме получили до сега, намекват за много нови неща, които не сме видяли досега, както и за потенциални нови открития". Така че научният екип сега е концентриран едновременно върху две неща - да анализира получената информация, за да направи новите открития, както и да подготви мисия "Паркър" за второто сближение със Слънцето. Също както преди два месеца, когато "Паркър" достигна първия перихелий, така и на 4-ти април мисията ще се приближи само на 24 милиона километра от звездата ни. Никоя друга мисия не е заставала толкова близо до самото Слънце. Преди това през 1976 г. мисията на Германия и САЩ "Хелиос 2" е достигала 43 милиона километра. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2578-2019-parker-solar-probe-prepares-second-approach-sun

Китайският спускаем апарат Чанг-e 4 и луноходът възобновиха работа след продължителната лунна нощ Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 31 януари 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Китайската информационна агенция Синхуа оповести, че както стационарният спускаем апарат "Чанг'e 4", така и луноходът "Юту 2" са се "събудили" успешно след приключването на лунната нощ. Напомням на читателите, че един лунен ден е еквивалентен на 14 земни денонощия. Една нощ - също. Това означава, че китайската апаратура трябваше да прекара близо две седмици в пълен мрак. През това време температурите паднаха съществено. Учените докладват, че измерените стойности през лунната нощ са достигнали до -190 °C. Това са първите данни за температурните характеристики, получени на обратната страна на Луната. "Съгласно измерванията на "Чанг'e 4", температурите в повърхностите части на лунната почва са по-ниски в сравнение с измерванията, получени от американските мисии "Аполо", които са кацнали откъм видимата страна на Луната", съобщава Чжан Хе, изпълнителен директор на мисия "Чанг'e 4" от Китайската академия по космически технологии. Ученият смята, че различията се дължат на различния състав на почвата от обратната страна. Днес очакваме американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" да прелети над китайския спускаем апарат и луноход и да ги заснеме. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2577-2019-chang-e-4-yutu-wake-up

Ревю: Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън 31 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Книгата "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" на Крисчън Девънпорт е публикувана в България от ИК "Кръгозор" през ноември 2018-та, а в англоезичния свят е издадена под името "The Space Barons: Elon Musk, Jeff Bezos, and the Quest to Colonize the Cosmos" през март 2018-та. Това е книга за развитието на частната космическа индустрия, но най-вече разглеждайки четиримата най-известни личности в областта: Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън. Заглавието не подвежда: книгата действително е за най-популярните предприемачи и като такава в нея има някои съществени пропуски. Историята преди епохата "Мъск" е спомената само най-бегло, най-вече фокусирайки се върху Beal Aerospace. Пропуснати са и други важни моменти от развитието на частната космонавтика: кюбсат спътниците са споменати повърхностно, други важни имена като това на Питър Бек (основател на една от най-иновативните ракетни компании Рокет Лаб) изобщо не са споменати, няма нищо за може би най-успешните фирми като Планет Лабс и Спайър Глобал. Не това е целта на книгата. Съсредоточавайки се най-вече върху Мъск и Безос и в по-малка степен върху Брансън и Алън, Девънпорт разказва една сравнително точна история за развитието на частната космонавтика. Споменати са най-важните успехи: първият пилотиран космически полет на "СпейсШипУан" през 2004 година, ранните неуспехи на Илон Мъск с малката ракета "Фолкън 1" в периода между 2006-2008 година, най-накрая успешното достигане до орбита през 2008-ма, създаването на "Фолкън 9" и товарния кораб "Драгън". Разгледани са подробно и авариите, включително трагичния случай със "СпейсШипТу" през 2014 година. Ако има нещо, за което мога да съжалявам, то е, че "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" е издадена в началото на 2018-та, а това е история, която тепърва се пише. Ако книгата беше излязла година и половина - две по-късно, вероятно в нея щеше да бъде отразен успешният космически полет на "СпейсШипТу" през декември 2018-та година. Това бе първият пилотиран полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Има и една трагична история, която поставя голяма въпросителна относно частната компания Стратолонч - неочакваната смърт на Пол Алън, един от четиримата барони. Наистина трудно можем да си представим какво ще се случи оттук насетне с гигантския самолет на Алън. Ако искате да прочетете как Мъск и Безос разклащат закостенялата космическа индустрия, в която дълги години властват мастодонти като Боинг и Локхийд Мартин, това е книга за вас. Мръсните апаратни игри на властта, окопаването на мастодонтите посредством нови и нови правителствени поръчки, заведените дела от новите частни компании, оспорващи тези поръчки, яростното съревнование между Мъск и Безос и водата, която двамата периодично са си подливали, всичко това е подробно отразено. Големият плюс от гореспоменатото е, че днес има сериозна конкуренция, която тласка космическото развитие напред и от това печели цялото човечество. Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън милеят за космоса, но всеки един от тях е с различен характер и има различна визия за бъдещето. И подходът на частните им компании е различен - Девънпорт сравнява съревнованието между Мъск и Безос с приказката за костенурката и заека. Мъск е заекът - той бърза напред, изпреварва, проправя пътя за останалите, не бяга от конфликти и води съдебни дела, обича да е в центъра на прожекторите. Безос е костенурката - той, обратното, не обича публичност и да е в центъра на прожекторите, не бърза за никъде, компанията му е преднамерено бавна и действа поетапно. Мъск иска до няколко години човек да стъпи на Марс, Безос - да изнесе цялото индустриално производство, но това ще стане след десетилетия, когато той е остарял или дори вече си е отишъл от този свят. Надпреварата е бавна - костенурката може да пъпли още десетки години, преди да настигне заека. Ричард Брансън и Пол Алън също са различни характери - Алън не се наема да разработва пилотирана космическа програма, това е твърде стресиращо за него, затова е предоставил тази дейност на Брансън. А Брансън иска да лети в космоса със собствен космически кораб. Като недостатък на книгата може да се спомене, че на места е твърде хаотична. Но надали новата космическа история може да се подложи на ясно систематизиране, поне не на този етап. Вместо заключение мога да кажа, че книгата определено си струва и е подходяща за хора, които никога не са обръщали сериозно внимание на съвременната космонавтика. Оценка: 4/5 За още ревюта, посетете страницата на Светослав Александров в Goodreads http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2576-2019-space-barons-review

Марсоходът Кюриосити напусна хребета Вера Рубин, насочи се към нов регион с глинени наноси Марсоходът "Кюриосити" си направи това "селфи" на 15-ти януари. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 30 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изучаваше хребета Вера Рубин от септември 2017-та година, но всяко нещо си има край. Най-накрая роботизираният апарат се насочи към нов регион, богат на глинени наноси. Става въпрос за падина, намираща се на юг от Вера Рубин. Междувременно учените разполагат с множество данни от хребета, които ще анализират в продължение на месеци и години. На 15-ти декември "Кюриосити" взе своята 19-та скална проба от местоположение на Вера Рубин, наречено Рок Хол. А на 15-ти януари марсоходът използваше камерата на роботизираната ръка MAHLI, за да заснеме серия от 57 снимки, които впоследствие бяха съшити в едно "селфи". Междувременно "Кюриосити" продължава да наблюдава запрашаването на небето, прелитащите над марсохода облаци и околностите на планината Шарп за евентуални прахови вихрушки. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2575-2019-curiosity-leaves-vera-rubins

На днешния ден преди 30 години за последен път съветска междупланетна мисия отбеляза успех 29 януари 2019 г. 20:20 ч. На днешния ден се навършват точно 30 години, откакто за последен път съветска междупланетна мисия постига успех. Става въпрос за мисията "Фобос 2", която на 29-ти януари 1989 г. влиза в орбита около Марс. Макар че основната цел на "Фобос 2", а именно кацането върху Фобос, не е изпълнена, мисията сполучва в заснемането на най-детайлните изображения на луната. В продължение на дълги години снимките на Фобос остават без аналог (до пристигането на "Марс Експрес" и "Марс Риконисънс Орбитър"), а в създаването на телевизионната система "Фрегат" участват и специалисти от България! Последващите години на преход нанасят сериозен удар върху руската космическа програма. Отнемат близо три десетилетия и две аварии (на "Марс 96" през 1996-та и "Фобос-Грунт" през 2011 г.) преди Русия отново да постигне успех - това става през 2016 година, когато страната благополучно изстрелва към Червената планета съвместната мисия между ЕКА и Роскосмос "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". "Трейс Газ Орбитър" продължава да работи и до ден днешен и на нея отново има българско участие - дозиметъра "Люлин-МО". Снимка на Марс и Фобос, направена от АМС "Фобос 2". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2574-2019-30-years-last-interplanetary-mission

Данните от руските спътници за наблюдение на Земята получиха сертификат за качество 28 януари 2019 г. 18:30 ч. Днес Роскосмос оповести, че данните, които биват получавани от спътниците за дистанционно сондиране "Ресурс-П" и "Канопус-В", са преминали през процеса на сертификация. Сертификатите са издадени от Московския държавен университет по геодезия и картография (МИИГАиК) и те удостоверяват, че всички стандартни продукти, които се получават от спътниците, съответстват на изискванията, постановени от временните технически спецификации "Сертифицирани стандартни продукти, изготвени на основа данни от Дистанционното сондиране на Земята". Напомням на читателите, че последните два спътника от серията "Канопус-В" бяха изстреляни от космодрума Восточний в края на декември. Този месец шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести, че спътниците вече са предали своите първи снимки и работят без проблеми. Снимка от изстрелването на спътници "Канопус" през декември 2018-та година от новия космодрум Восточний. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2573-2019-kanopus-resurs-certificate

НАСА с нова стратегия за възстановяването на радиовръзката с марсохода Опортюнити Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 27 януари 2019 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще проверят различни сценарии защо остарелият марсоход "Опортюнити" продължава да мълчи. За последен път на Земята бе получен радиосигнал от него на 10-ти юни миналата година, непосредствено преди да започне гигантската прахова буря. От тогава до сега ръководството на мисията слуша пасивно в случай че "Опортюнити" се събуди и самостоятелно започне да излъчва, но също така и действа активно, изпращайки команди към марсохода - с надеждата, че ако е буден и работоспособен, ще излъчи незабавно радиосигнал към Земята. Но за съжаление вече в продължение на близо осем месеца от "Опортюнити" няма ни вест, ни кост. В отсъствие на радиосигнал специалистите от НАСА няма как да разберат какво може да се е случило с марсохода, дали е затрупан от голямо количество прах, който не позволява на батериите да се презаредят, или пък някакъв компонент на борда се е повредил непоправимо. Екипът неколкократно подчертаваше, че по време на бурята нямаше очакване температурите на Марс да паднат до такава степен, че да увредят електрониката. Но също така няколко пъти бе подчертано, че преценките за студоустойчивост са направени на базата на фабричните параметри, а годините със сигурност са оказали влияние върху издръжливостта. Някои членове на екипа обичаха да си служат с аналогията, че има разлика между това колко време един млад човек би могъл да престои навън през зимата, без яке, на минусови температури, и колко време може да издържи възрастен човек. В случая "Опортюнити" напомня за възрастния човек. На 25-ти януари се навършиха точно 15 години от кацането на марсохода - никога досега спускаем апарат не е работил толкова дълго време на друга планета. Част от новата стратегия на НАСА включва отреагиране в случай, че е отказала радиоапаратурата на борда. Екипът нормално използва радиоприемници и предаватели на "Опортюнити", които работят в обхвата на свръхкъсите вълни. Два от сценариите, които ще бъдат проверени, са дали основното радио на свръхкъси вълни е отказало, дали едновременно основното и резервно радио на свръхкъси вълни са отказали. Трети сценарий, който трябва да бъде тестван, е дали вътрешният часовник на марсохода е загубил представа за времето. На борда на "Опортюнити" има и УКВ радио, което марсоходът използва за връзка с прелитащите над него орбитални апарати. Ще бъде пратена команда за рестартиране на бордовия часовник и за изпращане на сигнал през УКВ радиото. "Има различни техники, с които искаме да проверим множество възможни сценарии за повреда на машината", съобщава Джон Калас от екипа. "Например ако и двата усилвателя на предавателите са се повредили, може ли да използваме все още УКВ радиото?" Не е изключено обаче да е отказал някой основен компонент, без който мисията не може да продължи напред. Екипът е готов и за този сценарий. На никой не му се иска да каже "сбогом" на "Опортюнити". Та този марсоход работи от 2004 година насам, свикнали сме с неговите снимки и откритията, които правеше. Но всяко нещо си има край. В един момент идва време да се предаде щафетата. На Марс продължава да работи големият марсоход "Кюриосити", който кацна през 2012 година и сега катери планината Шарп. Преди два месеца успя да кацне и стационарният спускаем апарат на НАСА "ИнСайт", който ще изучава вътрешния строеж на планетата. Очакваме до няколко седмици да започне основната му научна програма. Изследванията на Марс не приключват с "Опортюнити" и в един момент, щем не щем, трябва да се фокусираме повече върху "ИнСайт" и предстоящите открития. Ако краят на "Опортюнити" е вече дошъл, това ще е повече от достоен завършек на мисията. Марсоходът ще си е отишъл не заради нескопосана техника, не заради фабричен дефект или някаква грешка на екипа, а заради независещите от наземното ръководство метеорологични условия на Червената планета. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2572-2019-new-efforts-recover-opportunity