SAlexandrov

Китайският спускаем апарат Чанг-e 4 и луноходът възобновиха работа след продължителната лунна нощ Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 31 януари 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Китайската информационна агенция Синхуа оповести, че както стационарният спускаем апарат "Чанг'e 4", така и луноходът "Юту 2" са се "събудили" успешно след приключването на лунната нощ. Напомням на читателите, че един лунен ден е еквивалентен на 14 земни денонощия. Една нощ - също. Това означава, че китайската апаратура трябваше да прекара близо две седмици в пълен мрак. През това време температурите паднаха съществено. Учените докладват, че измерените стойности през лунната нощ са достигнали до -190 °C. Това са първите данни за температурните характеристики, получени на обратната страна на Луната. "Съгласно измерванията на "Чанг'e 4", температурите в повърхностите части на лунната почва са по-ниски в сравнение с измерванията, получени от американските мисии "Аполо", които са кацнали откъм видимата страна на Луната", съобщава Чжан Хе, изпълнителен директор на мисия "Чанг'e 4" от Китайската академия по космически технологии. Ученият смята, че различията се дължат на различния състав на почвата от обратната страна. Днес очакваме американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" да прелети над китайския спускаем апарат и луноход и да ги заснеме. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2577-2019-chang-e-4-yutu-wake-up

Ревю: Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън 31 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Книгата "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" на Крисчън Девънпорт е публикувана в България от ИК "Кръгозор" през ноември 2018-та, а в англоезичния свят е издадена под името "The Space Barons: Elon Musk, Jeff Bezos, and the Quest to Colonize the Cosmos" през март 2018-та. Това е книга за развитието на частната космическа индустрия, но най-вече разглеждайки четиримата най-известни личности в областта: Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън. Заглавието не подвежда: книгата действително е за най-популярните предприемачи и като такава в нея има някои съществени пропуски. Историята преди епохата "Мъск" е спомената само най-бегло, най-вече фокусирайки се върху Beal Aerospace. Пропуснати са и други важни моменти от развитието на частната космонавтика: кюбсат спътниците са споменати повърхностно, други важни имена като това на Питър Бек (основател на една от най-иновативните ракетни компании Рокет Лаб) изобщо не са споменати, няма нищо за може би най-успешните фирми като Планет Лабс и Спайър Глобал. Не това е целта на книгата. Съсредоточавайки се най-вече върху Мъск и Безос и в по-малка степен върху Брансън и Алън, Девънпорт разказва една сравнително точна история за развитието на частната космонавтика. Споменати са най-важните успехи: първият пилотиран космически полет на "СпейсШипУан" през 2004 година, ранните неуспехи на Илон Мъск с малката ракета "Фолкън 1" в периода между 2006-2008 година, най-накрая успешното достигане до орбита през 2008-ма, създаването на "Фолкън 9" и товарния кораб "Драгън". Разгледани са подробно и авариите, включително трагичния случай със "СпейсШипТу" през 2014 година. Ако има нещо, за което мога да съжалявам, то е, че "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" е издадена в началото на 2018-та, а това е история, която тепърва се пише. Ако книгата беше излязла година и половина - две по-късно, вероятно в нея щеше да бъде отразен успешният космически полет на "СпейсШипТу" през декември 2018-та година. Това бе първият пилотиран полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Има и една трагична история, която поставя голяма въпросителна относно частната компания Стратолонч - неочакваната смърт на Пол Алън, един от четиримата барони. Наистина трудно можем да си представим какво ще се случи оттук насетне с гигантския самолет на Алън. Ако искате да прочетете как Мъск и Безос разклащат закостенялата космическа индустрия, в която дълги години властват мастодонти като Боинг и Локхийд Мартин, това е книга за вас. Мръсните апаратни игри на властта, окопаването на мастодонтите посредством нови и нови правителствени поръчки, заведените дела от новите частни компании, оспорващи тези поръчки, яростното съревнование между Мъск и Безос и водата, която двамата периодично са си подливали, всичко това е подробно отразено. Големият плюс от гореспоменатото е, че днес има сериозна конкуренция, която тласка космическото развитие напред и от това печели цялото човечество. Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън милеят за космоса, но всеки един от тях е с различен характер и има различна визия за бъдещето. И подходът на частните им компании е различен - Девънпорт сравнява съревнованието между Мъск и Безос с приказката за костенурката и заека. Мъск е заекът - той бърза напред, изпреварва, проправя пътя за останалите, не бяга от конфликти и води съдебни дела, обича да е в центъра на прожекторите. Безос е костенурката - той, обратното, не обича публичност и да е в центъра на прожекторите, не бърза за никъде, компанията му е преднамерено бавна и действа поетапно. Мъск иска до няколко години човек да стъпи на Марс, Безос - да изнесе цялото индустриално производство, но това ще стане след десетилетия, когато той е остарял или дори вече си е отишъл от този свят. Надпреварата е бавна - костенурката може да пъпли още десетки години, преди да настигне заека. Ричард Брансън и Пол Алън също са различни характери - Алън не се наема да разработва пилотирана космическа програма, това е твърде стресиращо за него, затова е предоставил тази дейност на Брансън. А Брансън иска да лети в космоса със собствен космически кораб. Като недостатък на книгата може да се спомене, че на места е твърде хаотична. Но надали новата космическа история може да се подложи на ясно систематизиране, поне не на този етап. Вместо заключение мога да кажа, че книгата определено си струва и е подходяща за хора, които никога не са обръщали сериозно внимание на съвременната космонавтика. Оценка: 4/5 За още ревюта, посетете страницата на Светослав Александров в Goodreads http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2576-2019-space-barons-review

Марсоходът Кюриосити напусна хребета Вера Рубин, насочи се към нов регион с глинени наноси Марсоходът "Кюриосити" си направи това "селфи" на 15-ти януари. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 30 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изучаваше хребета Вера Рубин от септември 2017-та година, но всяко нещо си има край. Най-накрая роботизираният апарат се насочи към нов регион, богат на глинени наноси. Става въпрос за падина, намираща се на юг от Вера Рубин. Междувременно учените разполагат с множество данни от хребета, които ще анализират в продължение на месеци и години. На 15-ти декември "Кюриосити" взе своята 19-та скална проба от местоположение на Вера Рубин, наречено Рок Хол. А на 15-ти януари марсоходът използваше камерата на роботизираната ръка MAHLI, за да заснеме серия от 57 снимки, които впоследствие бяха съшити в едно "селфи". Междувременно "Кюриосити" продължава да наблюдава запрашаването на небето, прелитащите над марсохода облаци и околностите на планината Шарп за евентуални прахови вихрушки. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2575-2019-curiosity-leaves-vera-rubins

На днешния ден преди 30 години за последен път съветска междупланетна мисия отбеляза успех 29 януари 2019 г. 20:20 ч. На днешния ден се навършват точно 30 години, откакто за последен път съветска междупланетна мисия постига успех. Става въпрос за мисията "Фобос 2", която на 29-ти януари 1989 г. влиза в орбита около Марс. Макар че основната цел на "Фобос 2", а именно кацането върху Фобос, не е изпълнена, мисията сполучва в заснемането на най-детайлните изображения на луната. В продължение на дълги години снимките на Фобос остават без аналог (до пристигането на "Марс Експрес" и "Марс Риконисънс Орбитър"), а в създаването на телевизионната система "Фрегат" участват и специалисти от България! Последващите години на преход нанасят сериозен удар върху руската космическа програма. Отнемат близо три десетилетия и две аварии (на "Марс 96" през 1996-та и "Фобос-Грунт" през 2011 г.) преди Русия отново да постигне успех - това става през 2016 година, когато страната благополучно изстрелва към Червената планета съвместната мисия между ЕКА и Роскосмос "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". "Трейс Газ Орбитър" продължава да работи и до ден днешен и на нея отново има българско участие - дозиметъра "Люлин-МО". Снимка на Марс и Фобос, направена от АМС "Фобос 2". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2574-2019-30-years-last-interplanetary-mission

Данните от руските спътници за наблюдение на Земята получиха сертификат за качество 28 януари 2019 г. 18:30 ч. Днес Роскосмос оповести, че данните, които биват получавани от спътниците за дистанционно сондиране "Ресурс-П" и "Канопус-В", са преминали през процеса на сертификация. Сертификатите са издадени от Московския държавен университет по геодезия и картография (МИИГАиК) и те удостоверяват, че всички стандартни продукти, които се получават от спътниците, съответстват на изискванията, постановени от временните технически спецификации "Сертифицирани стандартни продукти, изготвени на основа данни от Дистанционното сондиране на Земята". Напомням на читателите, че последните два спътника от серията "Канопус-В" бяха изстреляни от космодрума Восточний в края на декември. Този месец шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести, че спътниците вече са предали своите първи снимки и работят без проблеми. Снимка от изстрелването на спътници "Канопус" през декември 2018-та година от новия космодрум Восточний. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2573-2019-kanopus-resurs-certificate

НАСА с нова стратегия за възстановяването на радиовръзката с марсохода Опортюнити Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 27 януари 2019 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще проверят различни сценарии защо остарелият марсоход "Опортюнити" продължава да мълчи. За последен път на Земята бе получен радиосигнал от него на 10-ти юни миналата година, непосредствено преди да започне гигантската прахова буря. От тогава до сега ръководството на мисията слуша пасивно в случай че "Опортюнити" се събуди и самостоятелно започне да излъчва, но също така и действа активно, изпращайки команди към марсохода - с надеждата, че ако е буден и работоспособен, ще излъчи незабавно радиосигнал към Земята. Но за съжаление вече в продължение на близо осем месеца от "Опортюнити" няма ни вест, ни кост. В отсъствие на радиосигнал специалистите от НАСА няма как да разберат какво може да се е случило с марсохода, дали е затрупан от голямо количество прах, който не позволява на батериите да се презаредят, или пък някакъв компонент на борда се е повредил непоправимо. Екипът неколкократно подчертаваше, че по време на бурята нямаше очакване температурите на Марс да паднат до такава степен, че да увредят електрониката. Но също така няколко пъти бе подчертано, че преценките за студоустойчивост са направени на базата на фабричните параметри, а годините със сигурност са оказали влияние върху издръжливостта. Някои членове на екипа обичаха да си служат с аналогията, че има разлика между това колко време един млад човек би могъл да престои навън през зимата, без яке, на минусови температури, и колко време може да издържи възрастен човек. В случая "Опортюнити" напомня за възрастния човек. На 25-ти януари се навършиха точно 15 години от кацането на марсохода - никога досега спускаем апарат не е работил толкова дълго време на друга планета. Част от новата стратегия на НАСА включва отреагиране в случай, че е отказала радиоапаратурата на борда. Екипът нормално използва радиоприемници и предаватели на "Опортюнити", които работят в обхвата на свръхкъсите вълни. Два от сценариите, които ще бъдат проверени, са дали основното радио на свръхкъси вълни е отказало, дали едновременно основното и резервно радио на свръхкъси вълни са отказали. Трети сценарий, който трябва да бъде тестван, е дали вътрешният часовник на марсохода е загубил представа за времето. На борда на "Опортюнити" има и УКВ радио, което марсоходът използва за връзка с прелитащите над него орбитални апарати. Ще бъде пратена команда за рестартиране на бордовия часовник и за изпращане на сигнал през УКВ радиото. "Има различни техники, с които искаме да проверим множество възможни сценарии за повреда на машината", съобщава Джон Калас от екипа. "Например ако и двата усилвателя на предавателите са се повредили, може ли да използваме все още УКВ радиото?" Не е изключено обаче да е отказал някой основен компонент, без който мисията не може да продължи напред. Екипът е готов и за този сценарий. На никой не му се иска да каже "сбогом" на "Опортюнити". Та този марсоход работи от 2004 година насам, свикнали сме с неговите снимки и откритията, които правеше. Но всяко нещо си има край. В един момент идва време да се предаде щафетата. На Марс продължава да работи големият марсоход "Кюриосити", който кацна през 2012 година и сега катери планината Шарп. Преди два месеца успя да кацне и стационарният спускаем апарат на НАСА "ИнСайт", който ще изучава вътрешния строеж на планетата. Очакваме до няколко седмици да започне основната му научна програма. Изследванията на Марс не приключват с "Опортюнити" и в един момент, щем не щем, трябва да се фокусираме повече върху "ИнСайт" и предстоящите открития. Ако краят на "Опортюнити" е вече дошъл, това ще е повече от достоен завършек на мисията. Марсоходът ще си е отишъл не заради нескопосана техника, не заради фабричен дефект или някаква грешка на екипа, а заради независещите от наземното ръководство метеорологични условия на Червената планета. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2572-2019-new-efforts-recover-opportunity

Защо Върджин Галактик и СпейсЕкс съкращават персонал и защо в това няма нищо притеснително 27 януари 2019 г. 15:45 ч. В началото на януари медиите оповестиха, че Илон Мъск съкращава около 10% от персонала на СпейсЕкс. Имайки предвид, че в компанията работят около 6 000 души, това означава, че грубо 600 работника губят работата си. А преди няколко дни стана ясно, че и частната компания Върджин Галактик на Ричард Брансън също ще съкрати около 5% от персонала си. Това даде повод на някои общественици да направят генерални обобщения, че в частната космическа сфера нещата не вървят. В реалността обаче няма повод за притеснение. След 2011 година, когато приключи програмата "Космическа совалка", няколко частни компании започнаха работа по суборбитални и орбитални пилотирани космически кораби. Отне повече време, отколкото очаквахме - но вече тези кораби са построени. Корабът "Юнити" на Върджин Галактик проведе първия пилотиран космически полет на 13-ти декември, а СпейсЕкс се готви за дебютния роботизиран полет на Крю Драгън". Разработката е приключила. Частните компании преминават от период на проектиране, строеж и тестове на експериментални кораби, към период на експлоатация на вече готовите космически кораби. Нормално е фирмите вече да нямат нужда от определен тип специалисти. Броят специалисти не е задължително да е показателен за количеството работа, което се върши. Например в руската компания ГКНПЦ "Хруничев" работят 43 500 души, но това не променя факта, че разработката на новите ракети "Ангара" продължава да се бави, модулът "Наука" още не е готов за полет, а "Протон" лети все по-рядко. Същевременно по данни от самите Блу Ориджин, една от най-иновативните космически компании, за изстрелването на една ракета с космически кораб "Ню Шепърд" работят само 30 души. Други са признаците, които са притеснителни. Единствената по-известна компания, за която хората сериозно могат да се опасяват, е Стратолонч - това е фирмата, построила най-големия самолет за изстрелване на космически ракети от борда му. Миналата година неочаквано си отиде от този свят основателят Пол Алън, а преди броени дни бяха прекратени плановете за създаването на ракети и двигатели - остава да се работи единствено по самолета, който ще е носител на съществуващите ракети "Пегас". Това са все сериозни признаци, които не вещаят добро бъдеще за Стратолонч. Нито СпейсЕкс, нито Върджин Галактик засега са се сблъскали с проблеми от този калибър. Специално за СпейсЕкс, бъдещето на компанията е осигурено за години напред - сключени са договори за извозване на спътници от частни разработчици, има договори с НАСА и военните, така че за Мъск може да сме напълно сигурни. Кадър от тестовото запалване на ракетата "Фолкън 9" с кораба "Крю Драгън" на 24-ти януари. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2571-2019-why-private-companies-lay-off

Научен пробив: земни скали от най-древната епоха могат да се намерят на Луната! На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд разгръща научна апаратура на Луната по време на мисия "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA 25 януари 2019 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Ако има нещо, което е извън всякакво съмнение, то е, че Земята е много древна. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните намерени скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има малки кристали от минерал, наречен циркон, които се определят на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса метеорити се датират на 4.6 милиарда години - те са останки от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, изследователите смятат, че нашата планета е на възраст от приблизително 4.5 милиарда години. Историята на Земята може да се раздели на следните епохи: Хадейска (най-древна) - между 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска - между 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска - между 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска - между 252 и 541 милиона години, Мезозойска - между 66 и 252 милиона години и Ценозойска - от 66 милиона години до наши дни. От всички тези епохи най-неясна е Хадейската - като изключим мъничките цирконови минерали, практически няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят - Земята се е променила до неузнаваемост през тези милиарди години благодарение на тектоничната активност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили почти всичко от най-ранния геологичен период. Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската епоха. Вероятно не търсим там, където трябва. Учените знаят, че съвсем в началото след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и резки промени. Някога тя е била много по-близо до Земята. В периода на активното бомбардиране от метеорити е възможно земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхност. При липсата на съществена активност, Луната може да е съхранила тези реликви. Има ли наистина на Луната скали от Хадейската епоха? Изследователски екип, ръководен от Джереми Белучи, започва да търси отговора на въпроса сред скалите, донесени на Земята от астронавтите на програма "Аполо" в периода между 1969 и 1972 година. Усилията на учените се увенчават с успех. Те откриват фрагмент от 2 грама, съставен от кварц, фелдшпат и циркон - минерали, които се намират на Земята в голямо количество, но са необичайни за Луната. Химичният анализ на фрагмента показва, че той е кристализирал в окислена система при земни температури, а не при суровите условия, типични за естествения ни спътник. Доказателствата сочат, че този малък фрагмент е бил изхвърлен от земната повърхност преди около 4 милиарда години и е попаднал на Луната, където се е смесил с други, вече типични за лунната повърхност вещества, след което достигнал до наши дни. "Това е изключителна находка, която ни помага да нарисуваме една по-точна картина на древната Земя и на бомбардировката, която е модифицирала планетата ни в зората от нейното съществуване", съобщава изследователят Дейвид Кринг. Възможно е обаче учените да грешат - съществува вероятност фрагментът да не е със земен произход. В такъв случай той би могъл да е кристализирал дълбоко в лунната мантия, където химичният състав е по-различен. При всички положения има още работа по лунните скали, донесени от астронавтите на програма "Аполо". На Земята са доставени общо 380 килограма скален материал и лунен грунт, които са истинско научно съкровище. Видно е, че в научен аспект програмата все още не е приключила. Днес лунните проби се изучават с все по-мощни прибори, а учените правят все по-сериозни открития. И това е само началото - китайците също изучават Луната днес посредством спускаемата мисия "Чанг'e 4", а до края на 2019-та ще изстрелят още една роботизирана експедиция, която ще вземе нови проби, ще излети от лунната повърхност и ще достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ. В бъдеще, когато има други роботизирани и пилотирани експедиции до Луната и до други региони на Слънчевата система, ние ще научаваме все по-подробна информация за най-ранната еволюция. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2570-2019-moon-rocks-relics-from-earth

Внимание, фалшиви новини: силен вятър не е унищожил прототипа Стархопър 25 януари 2019 г. 17:15 ч. Днес някои медии ни изненадаха с гръмки заглавия, че силни ветрове са унищожили прототипа на "Старшип" - "Стархопър". Действително е имало вятър и действително той е съборил носовия отсек на "Стархопър". Но тъй като това е само прототип за кратки атмосферни полети, носовият компонент има само козметична функция. Сам Мъск казва, че ще отнеме около няколко седмици, за да се довършат ремонтните дейности на носовия отсек. Пак по думите на предприемача, горивните резервоари, които се намират в долната част на ракетата, са непокътнати. Това означава, че повредите не са толкова сериозни, колкото се опитват да ги изкарат някои тенденциозни репортажи. Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2569-2019-no-first-starhopper-wasnt-destroyed

Още проблеми с новите руски ракети Ангара: Роскосмос прекрати договора за строеж на стартова площадка на Восточний 25 януари 2019 г. 17:00 ч. Плановете за въвеждане в експлоатация на новите ракети "Ангара" се сблъска с поредния проблем, съобщи журналистът Анатолий Зак. Държавната космическа агенция Роскосмос е прекратила договора с проблемната компания ПСО Казан, която трябваше да построи площадката за ракети "Ангара" на новия космодрум Восточний. Поредната лоша новина дойде след като преди броени дни премиерът Дмитрий Медведев разкритикува протакането в руския космически отрасъл. "Спрете да бърборите къде ще летим през 2030 година. Нужно е да работим, по-малко да говорим и повече да действаме", каза той. Конкретно за проблемите на Восточний Медведев каза, че от 19 планирани обекта, реално са построени само пет. Според заместник-министър председателя Юрий Борисов, проблемите покрай прекратяването на договора ще доведат до още две години отлагания. "Ангара" няма да лети от Восточний преди 2021 година. Очакванията са за 2023-та година и не бива да е по-късно, защото междувременно ракетата ще е готова, но няма да има място, откъдето да се изстрелва. Понастоящем има площадки за Ангара на космодрума Плесецк, но те не са оборудвани за комерсиални полети. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2568-2019-more-angara-problems

Върджин Галактик оповести плановете за 2019-та: още три тестови полета до няколко седмици, след това фирмата се мести на Спейспорт Америка 25 януари 2019 г. 16:51 ч. Още три тестови полета са планирани от Върджин Галактик, преди компанията да пристъпи към комерсиални пилотирани космически мисии - това съобщи вчера предприемачът Ричард Брансън за CBS. Надеждите са, че към средата на 2019-та година тези комерсиални полети ще могат да започнат, а Брансън ще е първият, който ще лети. Дотогава обаче тестовата програма трябва да приключи. Съвсем скоро, до няколко седмици, ще има нов полет от изпитателния космодрум в Мохаве, Калифорния. Няколко седмици след този ще последва втори, а още няколко седмици след него - трети, последен. С това изпитателната програма ще се изчерпи и Върджин Галактик ще се премести в Ню Мексико, където се намира космодрумът Спейспорт Америка. Очакванията са, че през близките няколко години стотици, дори хиляди души ще полетят в космоса. Напомням на читателите, че на 13-ти декември Върджин Галактик проведе своя първи пилотиран космически полет. Това бе и първият пилотиран космически полет за САЩ след приключването на програма "Космическа совалка". Върджин Галактик използва 80-километровата граница за началото на космическото пространство, призната от НАСА и военновъздушните сили на Щатите. Всеки, който лети на височина 80 и повече километра, ще бъде награден с астронавтска значка. Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2567-2019-virgin-galactic-plans

3...2...1 и запалване! Ракетата Фолкън 9 с кораба Крю Драгън проведе статичен тест на стартовата си площадка! 25 януари 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 24-ти януари, космическата ракета "Фолкън 9" с прикачения към него кораб "Крю Драгън" проведе статично огнево изпитание - важна стъпка преди провеждането на дебютния полет. Тестът бе проведен точно една година след огневото изпитание на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" - важно символично значение за СпейсЕкс. Обикновено след провеждането на статично запалване минават една или две седмици преди да се случи реалният полет. Но това е особена мисия - все пак ще е първият полет на кораб, който от тази година трябва да почне да превозва хора до Международната космическа станция. Има доста документация и бюрократични спънки, които трябва да бъдат преодолени. Засега най-ранната възможна дата за старт е 16-ти февруари. Ако мисията е успешна, това означава само едно: НАСА скъсва със зависимостта си от Русия за доставка на астронавти до орбита. Следващият космически полет на "Крю Драгън" през това лято ще е пилотиран, с астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен. Видео от тестовото запалване: тук (Twitter връзка) Кадър от тестовото запалване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2566-2019-24-jan-testfire

Ню Хърайзънс изпрати своята най-нова и най-детайлна снимка на Ултима Туле! Тази снимка на Ултима Туле бе заснета от "Ню Хърайзънс" на 1-ви януари, но бе получена чак на 19-ти януари. Photo credit: NASA/JHUAPL/SwRI 25 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс", която този месец направи първото в историята на човечеството посещение на обект отвъд орбитата на Плутон, успя да изпрати към Земята най-детайлната си към този момент снимка. По данни от НАСА горепосоченото изображение е заснето на 1-ви януари в 07:26 ч. българско време - само седем минути преди момента на най-голямото сближение. Резолюцията е 135 метра на пиксел. Снимката е получена на Земята чак на 19-ти януари. Към този момент "Ню Хърайзънс" е изпратил едва около 1% от всички събрани данни. Ще отнеме 20 месеца, преди цялата информация и снимки да пристигнат на Земята. От разстояние 44 AU, снимките се свалят със скорост от 500 бита в секунда. Аналогично изображение, което правим на Земята със смартфон и го качваме в мрежата за секунди, от Ултима Туле би отнело часове, преди да бъде получено. На горепосоченото изображение се виждат някои детайли, които до този момент бяха убягнали на учените. На по-големия лоб има ями с диаметър от 0.7 километра, а на малкия лоб - голяма вдлъбнатина с диаметър 7 километра. Все още не е ясно какво е причинило тези формации - дали са възникнали след удар с други небесни тела или е имало изпаряване на летливи вещества. За повече информация: Лаборатория "Джон Хопкинс" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2565-2019-new-horizons-highest-res

Японската космическа мисия Акатсуки разгада тайните на въртенето на атмосферата на Венера Японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" засне тази снимка на Венера в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Photo credit : JAXA/Planet-C Team 24 януари 2019 г. 19:40 ч. Светослав Александров. В края на 2015 г. японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" влезе благополучно в орбита около Венера и до ден днешен продължава да работи там. Днес, три години по-късно, учените от проекта вероятно успяха да разгадаят една от най-трудните загадки на венерианската атмосфера. Откритията са забележителни и дори имат значение за по-нататъшното търсене на живот около други звезди. Венера е изключително странна планета. Тя прави едно пълно завъртане около оста си за 243 земни дни. Имайки предвид, че отнема 225 земни дни на планетата да обиколи Слънцето, това означава, че един венериански ден е по-дълъг от една венерианска година! Още по-странно обаче е поведението на атмосферата. Ветровете духат със скорост, достигаща до 360 км/ч, и благодарение на тях самата атмосфера прави едно завъртане около планетата шестдесет пъти по-бързо от околоосното въртене на Венера - това е феномен, който в науката се нарича "атмосферна суперротация". Бавното околоосно въртене вероятно характеризира множество извънслънчеви екзопланети с размера на Земята - като например планетите от системата TRAPPIST-1 и Проксима Кентавър Б, чиито близки орбити до техните звезди вероятно са довели до синхронно въртене. Терминът "синхронно въртене" описва тяло, намиращо се в орбита около друго тяло, с орбитален период равен на периода на въртене - което ще рече, че първото тяло е винаги обърнато с едната си страна към другото. По подобен начин, по който Луната винаги е обърната с едната си страна към Земята, така и тези извънслънчеви планети винаги са обърнати само с едната си страна към звездата - на тази страна има вечен ден, а на другата - вечна нощ. Ако тези планети нямат механизъм за пренос на топлина, винаги ще има риск атмосферата да се разпадне, понеже ще замръзне откъм вечнозатъмнената страна. Но в случай че планетата има силно духащи ветрове, водещи до атмосферна суперротация, тази опасност би била избегната. Но какво може да е довело до суперротацията на венерианската атмосфера? Учените работят по два вероятностни модела. Съгласно първия триенето на атмосферата с планетарната повърхност е довело до забавянето на околоосното въртене за сметка на скоростта на ветровете (т.нар. механизъм на Джирас-Росоу-Уилиамс). Според втория модел ветровете се задвижват поради нагряването на Слънцето. Първият модел е крайно чувствителен към началните условия на планетата - леки колебания в температурното разпределение може да доведе до предотвратяването, или обратно, до възникването на суперротация. Ако това е правилният модел, вероятно във Вселената ще има съвсем малко планети със суперротация - просто условията на тях трябва да са перфектни. В случая с Венера, суперротация на атмосферата е наблюдавана както във връхните й области, така и в дълбочина до десетки километри. Възможно ли е Слънцето да е причина за явлението? През декември 2018 г. научен колектив с водещ автор Хавиер Пералта публикува статия в престижното научно списание The Astrophysical Journal. Статията разкрива последните открития от "Акатсуки". В своите проучвания екипът на Пералта е използвал 466 снимки, заснети от камерата IR2 на "Акатсуки" в инфрачервената област при дължина на вълната от 2.26 микрона в периода между март и ноември 2016 година. Сравнявайки изображенията, заснети през различен интервал от време, Пералта е успял да проследи облаците, докато те са се придвижвали около Венера и така е измерил скоростта на ветровете. Откъм дневната страна на Венера, атмосферата е под влиянието на директно прииждащите от Слънцето лъчения. През нощта атмосферата се подгрява от инфрачервеното лъчение, което идва от горещата повърхност на планетата. Това лъчение частично се блокира от облаци, намиращи се на височина 48-60 километра. Облаците имат различна пропускливост към инфрачервеното лъчение, а формата им се вижда ясно при заснемане с камерата IR2. Именно тези облаци са били от интерес за Пералта. Резултатът е следният: на базата на общо 2 947 измервания на скоростта на ветровете, учените заключават, че има ускорения, които възникват при определено местоположение на Слънцето на небосклона. Освен това Слънцето оказва влияние не само върху облаците от горните части на атмосферата, но и върху тези от по-ниските й слоеве. При ниски ширини ускорението е най-вече в зонално направление (в западна посока около планетата). Меридионално (северно-южно) ускорение не е констатирано. Това също се явява в подкрепа на модела, който използва Слънчевия механизъм. Ако правилен бе първият модел (на Джирас-Росоу-Уилиамс), щеше да има ветрове и в двете направления. Въпреки това Пералта се въздържа от категорично заключение. Той смята, че случаят все още не е окончателно решен. Изследователят се надява да комбинира резултати от "Акатсуки" с данни от европейската космическа мисия "Винъс Експрес", която работеше в орбита около Венера между 2005 и 2015 година. Пералта се е обърнал и към данни от по-стари мисии, чак датиращи до далечната 1978 година. Въпреки че е изключително предизвикателство да се сравняват измервания от различни космически кораби и наземни телескопи, които са имали съвършено различни прибори, все пак изглежда, че скоростите на ветровете на Венера са се променили през последните 30 години. Това откритие не просто подкрепя теорията за Слънчевото влияние, но може да се окаже първото доказателство за наблюдавани климатични промени на друга планета, освен Земята. Тези резултати са оптимистични за световете със синхронно въртене. Напълно е възможно във Вселената да съществуват планети, на които едната страна е вечно обърната към Слънцето, на другата има вечна нощ, но въпреки това на повърхностите им да има условия за живот. Благодарение на изучаването на Венера и сравняването на условията й със земните, ние научаваме много повече относно това какво означава една планета да е подходяща за живот. За повече информация: Японската космическа агенция http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2564-2019-akatsuki-venus-discoveries

Руският премиер Медведев към Роскосмос: спрете да бърборите къде ще летим през 2030 г. 23 януари 2019 г. 20:20 ч. Руският премиер Дмитрий Медведев очевидно е ядосан, че напоследък всички приказки за дейността на Роскосмос са вечно съпътствани от частицата "ще". РИА Новости оповести, че той е провел съвещание относно въпроса за развитие на руската космическа агенция. "Спрете да бърборите къде ще летим през 2030 година. Нужно е да работим, по-малко да говорим и повече да действаме", казва той. Медведев също така подчертава колко е важно да се работи върху комерсиализацията и повишаването на дяла на Русия на международния пазар. Напомням на читателите, че забавянията в Русия са много сериозни. Типичен пример е лунната програма. Откакто се помним, руснаците обещават възобновяване на роботизираните полети до Луната до две години. И на всеки две години ни се оповестява поредното отлагане с още две години. Отлагания има и при най-мащабния проект, предприет в Русия след разпадането на СССР: строежа на космодрума Восточний. Премиерът твърди, че от 19 планирани обекта, реално са построени само пет. Медведев е категоричен, че такава скорост на строителство на надземната инфраструктура е неприемлива. Премиерът подчертава, че сега космическата индустрия има огромен пазар и призовава да се работи сериозно, за да може Русия да остане на него. "Ракетно-космическият отрасъл може и трябва да е комерсиално успешен в днешните условия. Ние сме още твърде далече от това", категоричен е Медведев. Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Image credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2563-2019-medvedev-sprete-da-burborite

УСПЕХ: Суборбиталният кораб Ню Шепърд изведе в космоса множество научни експерименти! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin 23 януари 2019 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес беше изключително важен ден за частната космонавтика, след като в 17:05 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в Западен Тексас излетя успешно комерсиалната ракета с капсула "Ню Шепърд". Полетът стана факт след отлагания, които се проточиха в продължение на месец поради различни технически и метеорологични проблеми. След приключването на полета капсулата се завърна на Земята чрез парашутна система, а ракетата-носител извърши меко кацане самостоятелно посредством двигателя си. Блу Ориджин е другата американска компания освен СпейсЕкс, притежаваща ракети за многократна експлоатация, но докато "Фолкън 9" са орбитални ракети, "Ню Шепърд" летят на кратки суборбитални пътешествия. Днешният полет бе безпилотен, но въпреки това корабът превози множество научни експерименти за нуждите на частната фирма Контролд Дайнемикс, а също така и за лабораторията Джон Хопкинс, университета Пърдю, университета на Централна Флорида, университета на Флорида, както и за НАСА. Пълен списък на научните експерименти има на сайта blueorigin.com. В зависимост от това как ще се развият плановете на основаната от Джеф Безос компания, тя може да изстреля човек в космоса още през първата половина на 2019-та година. Блу Ориджин е пряк конкурент на компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън - и двете се целят в пазара на кратките суборбитални полети. През декември миналата година Върджин Галактик успя да изпрати двама души в космоса на борда на космическия кораб "СпейсШипТу - Юнити". Това бе първият пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Освен че нови пилотирани полети се очакват тази година от Върджин Галактик и Блу Ориджин, двете орбитални компании СпейсЕкс и Боинг също целят да проведат дебютните излитания на корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър" - първо в безпилотен, а след това в пилотиран режим. Корабът "Крю Драгън" вече е на стартовата площадка, а по последни данни статично запалване на двигателите на ракетата е планирано за утре, в четвъртък. Ако всичко мине наред, дебютът на кораба на СпейсЕкс може да бъде факт през февруари. Запис от днешния полет: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2562-2019-23-january-blue-origin-ns-launches

Тази сутрин по БНР в "Хоризонт до обед". Коментари с различни събеседници, включително с мое участие. Акцентите: -Абсолютно неприемливо е преподаването на псевдонаука в училище. Пилотираните лунни мисии Аполо са научен факт. -Ролята на учителя е да преподава научни факти. В интернет има хранилища, бази данни и търсачки, чрез които човек може да се докосне до науката, но Youtube не е от тях. Говорим за SCOPUS (която е с платен достъп) или за безплатната Google Scholar, която е достъпна за всички. -Различни клонове на човешките технологии не се развиват с еднакви темпове. Това, че днес имаме мобилни телефони и компютри, не значи, че няма застой в други области. Авиацията е типичен пример. -Това, че някога е имало технологии, които днес ги няма, не означава, че тези технологии никога не са съществували. През 60-те години е било възможно да се лети от Ню Йорк до Париж за броени часове. Днес свръхзвуковият пътнически самолет Конкорд го няма. -Има сериозни фактори, поради които днес няма пилотирани мисии до Луната. Дълги години нямаше свръхтежки ракети поради тяхната нерентабилност. От друга страна развитието на компютрите прави възможно роботите да вършат дейности, които навремето се вършеха само от астронавти. Не на последно място - сериозен фактор е отвращението от риска. НАСА е агенция, преживяла две тежки катастрофи. Тя е колеблива и не желае да рискува живота на астронавтите си - което е видно покрай забавянията на подготовката на новите пилотирани космически кораби. -Поясите на Ван Алън не са представлявали проблем. Те не са непроницаема бариера. В някои региони са по-тънки, в други - по-дебели. Самият д-р Ван Алън е смятал, че конспиративната теория е глупост. Запис - на този линк: http://bnr.bg/horizont/post/101071766/svetoslav-aleksandrov?fbclid=IwAR2DUgr7uqyxVcn2AWPOmKF3QlebpO6HBEzSodRcrrCn9NB6CqcvkORXTDs

Навършват се 50 години от изстрелването на неуспешната лунна мисия на СССР Л1 №13Л 21 януари 2019 г. 18:30 ч. Космическият журналист Анатолий Зак ни напомня, че на 20 януари се навърши точно половин век от изстрелването на лунната мисия "Л1 №13Л". Това е четвърти неуспешен опит на СССР да изпрати космически кораб до околностите на Луната и обратно. Макар че съветската космическа програма успява да изстреля през ноември 1968 г. мисията "Зонд 6", която облита Луната, проектът не е изцяло благополучен - спускаемата капсула с биологични обекти се разбива поради повреда на парашутите. Въпреки това СССР се надява, че след "Зонд 6" може да последва пилотирана експедиция, която да победи американците. Но това не става. "Аполо 8" през декември 1968-ма година завършва с успех, а политическата мотивация на конкурентния съветски проект "Л1" е изчерпана. Все пак известен шанс за реванш на СССР идва на 20-ти януари, когато е предвидено изпращането на "Л1 №13Л" към Луната в роботизиран режим. Но при изстрелването на ракетата "УР-500" (която по-късно става известна като "Протон"), настъпват две аварии - веднъж с втората и веднъж с третата степен. "Л1 №13Л" не успява да се ускори към Луната, вместо това се задейства спасителната кула и капсулата се завръща на Земята. Равносметката е следната: след въвеждането на ракетата "Протон" в експлоатация през 1965 година, са проведени 14 изстрелвания, от които четири аварират. Eдин от провалите е настъпил при работата на първата степен, два - на втората, а този последният показва, че има проблеми и с третата степен. Резултатът: "Протон" е твърде ненадеждна ракета, за да може да й се повери изстрелването на човек. Така проектът "Л1" за изпращане на човек на траектория, свързана с облитане на Луната, е изпратен на бунището. Ръководството на СССР продължава да таи надежди, че шансовете за първата спускаема мисия до Луната може да е съветска, а не американска... но това е друга история, която ще бъде разказана по-нататък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2561-2019-l1-13-l-50-years

Американската мисия Лунър Риконисънс Орбитър ще снима китайската Чанг-e 4 на 31-ви януари 21 януари 2019 г. 18:02 ч. Американската орбитална мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" ще снима мястото на кацане на "Чанг'e 4" на 31 януари, съобщава журналистът Ленърд Дейвид. Така НАСА и КНКА (китайската космическа агенция) обединяват усилията си, за да изучат уникалното в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната. От особено голям научен интерес за планирането на бъдещи роботизирани и пилотирани мисии е да се изучи влиянието на изхвърлените от ретроракетите газове върху лунния грунт. Екипът на "Лунър Риконисънс Орбитър" вече е снимал региона преди кацането, а сега, след като бъдат получени снимки след кацането, може да се направи сравнение. Очаква се да се изготви оценка какво количество прах "издухват" спирачните двигатели и колко време е необходимо, за да може този прах да се уталожи върху лунната повърхност. Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета днес от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2560-2019-lro-to-photograph-chang-e-4

Американската мисия Джуно засне гигантските бури на Юпитер "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 21-ви декември 2018-та. Image Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt/Seán Doran 21 януари 2019 г. 17:52 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Джуно", която обикаля около Юпитер от 2016-та година до ден днешен, успя да заснеме на 21-ви декември тази забележителна снимка на турбулентното южно полукълбо на планетата. На снимката ясно се виждат Голямото червено петно, както и още една буря, известна под името Овал ВА. Тази буря възникна след като три по-малки петна се сблъскаха и сляха през 2000-тната година. Голямото червено петно може да се е образувало по същия механизъм преди няколко столетия. Това са чудовищни формации - цели две планети с размера на Земята могат да се вмъкнат в рамките на Голямото червено петно, а Овал ВА е с размер една трета от този на Голямото червено петно, което пак е доста внушително. "Джуно" и преди е заснемал Овал ВА. Данните от автоматичната междупланетна станция показват, че околните турбулентни райони и дори формата на бурята са се променили в рамките на няколко месеца. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2559-2019-juno-photographs-jupiter-storms

И отново: Роскосмос за пореден път отложи изстрелването на телескопа Спектр-РГ 20 януари 2019 г. 17:15 ч. Руската космическа агенция за пореден път отложи изстрелването на "Спектр-РГ", съобщи Газета.Ру преди няколко дни. Полетът първоначално бе планиран през април. Сега обаче доставката на телескопа на космодрума Байконур не се очертава да е преди края на април, а ако това стане, изстрелването ще е възможно през средата на юни. Това е поредното отлагане в областта на научната програма на Русия - поради постоянните повреди на съществуващите космически апарати и заради забавянията при подготовката на новите, руснаците практически са останали без фундаментални научни мисии. Последно преди няколко дни се повреди единственият космически телескоп "Спектр-Р", а миналото лято аварира научният компонент на изследователския спътник "Ломоносов". Ако изстрелването на "Спектр-РГ" успее, телескопът ще бъде въведен в точката на Лагранж Л2 на системата Земя-Слънце, на разстояние 1.5 милиона километра от нашата планета. Това се очертава да е първата ръководена от Русия мисия в междупланетното пространство, която ще бъде изстреляна след загубата на "Фобос-Грунт" през 2011 година. Напомням на читателите, че макар и Русия успешно да изстреля "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" през 2016 година, мисията е основно ръководена от Европейската космическа агенция. Другите руски проекти продължават да търпят още големи отлагания. Сега изстрелването на нова роботизирана мисия до Луната се предвижда да стане най-рано през 2021 година. Приблизително на всеки две години полетът се отлага с още две години, съобщава Газета.Ру. Една от основните причини, поради които се случва това, са санкциите, наложени от Запада. Русия не може да използва западни компоненти, затова е трябвало да замени тези компоненти със собствени прибори, които обаче са по-тежки и това е наложило цялостна преработка на мисията. Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Image credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2558-2019-spektr-rg-delayed-again

Заради стената на Тръмп: специалисти на НАСА подготвят изстрелването на Крю Драгън без да им бъде заплащано Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX 20 януари 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Мнозина мечтаят да постъпят на работа в НАСА - една от най-елитните космически агенции в цял свят. Но през последния месец Америка въобще не е рай, а желаната работа бързо се превръща в кошмар. Причината затова е продължаващата рекордна парализа на правителствените агенции. За мнозина звучи стряскащо - но това е начинът, по който функционират нещата в Щатите. Когато американският президент и двете камари на Конгреса не постигнат споразумение за бюджета, всички работници по дейности, които не се считат за основни, биват пускани принудително в неплатен отпуск. Работниците по дейности, считани за основни, продължават да работят, но без да им бъде платено. Това никога не е било чак такъв проблем. През последните десетилетия е имало десетки спирания на правителствените дейности, но обикновено блокажът е продължавал около няколко дни. Преди настоящата криза най-дълго спиране е имало по времето на президента Бил Клинтън в периода 1995-1996 г., когато работата на правителството е била блокирана в продължение на 21 дни. Сега обаче е абсолютен кошмар. Правителството е спряло дейност от 22-ри декември, което означава, че някои работещи не са получавали заплащане от преди Коледа и Нова година - и не се очертава да получат скоро, защото компромис няма. Горещата точка, за която спорят политиците, е прословутата гранична стена на Доналд Тръмп - основното предизборно обещание на президента. Тръмп първоначално казваше, че ще принуди мексиканците сами да платят за стената си. Сега иска да я строи с държавни средства. Но в интерес на истината ние не можем да стоварим цялата вина върху Тръмп. Демократите също имат огромен принос за блокирането - Тръмп е канил лидерите на Демократическата партия многократно, за да обсъдят проблема и всичките му покани са били отхвърлени. Нанси Пелоси, която е настоящият председател на Камарата на представителите, не просто не желае да събеседва - тя дори не присъства на срещите за граничната сигурност. Независимо дали подкрепяте страната на Републиканците или на Демократите, факт е, че споразумение няма. Засега обаче НАСА се крепи. Работата по най-важните дейности продължава, съобщи преди два дни Си Би Ес Нюз. Поддръжката на Международната космическа станция, работата по телескопа "Хъбъл" и междупланетните мисии, подготовката за изстрелванията на телескопа "Джеймс Уеб" и новия марсоход на НАСА през 2020 година, всичко това все още е ход. И, разбира се, основен приоритет за САЩ продължава да е подготовката на полетите на новите комерсиални пилотирани кораби, благодарение на които страната ще скъса своята зависимост от Русия за доставката на астронавти на Международната космическа станция. Това ще рече, че работниците откъм страната на НАСА за дебютното изстрелване на "Крю Драгън", което ще трябва да се случи през февруари, се трудят без да получават пари. Дали изстрелванията на "Крю Драгън" през февруари и на "Старлайнър", което се очертава да стане по-късно през пролетта, могат да бъдат застрашени от продължаващата правителствена криза? Никой не може да даде ясен и категоричен отговор на този въпрос. Анализатори казват, че НАСА в стабилно състояние до края на януари, но ако няма разрешение на проблема и през февруари, може да има сериозни последствия - както в смисъл на финансови загуби, така и на отлагания. Най-тежко е за самите работещи. Преди няколко дни Нюз Файв Клийвлънд публикува историята на анонимен работник, който е останал без пари. Работникът е на щат в центъра Глен на НАСА и споделя, че не е бил подготвен за подобен сценарий. Предвидил е парични запаси само за около един месец напред, което означава, че ако правителствената парализа трае още седмица, той ще е в много кофти положение. Защото сметките продължават да пристигат, а наемът трябва се плаща. "Ще се наложи да говоря с хазяина и кредиторите си, за да им обясня в какво състояние се намирам, след което ще бъда оставен на милостта им", разказва той. Работникът споделя, че обмисля да напусне НАСА и да започне работа в частния сектор. Експерти вече споделят, че това може да се окаже най-сериозното следствие от правителствената криза: все повече хора ще напускат НАСА и ще търсят работа в иновативните частни космически фирми. Но и частните фирми са пострадали от кризата, пише Планетното общество. Много от тях разчитат на грантове на американската космическа агенция. Например фирмата Тетърс Ънлимитед е била принудена да съкрати около 20% от работниците поради липсата на постъпления. Засега всички се надяват кошмарът да свърши, а кога ще стане това, зависи от милостта на политическите партии в САЩ. Колкото по-скоро стигнат до компромис, толкова по-добре. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2557-2019-nasa-workers-unpaid

Донесените лунни скали от астронавтите на Аполо са истинско научно съкровище Снимки на парчето лунна скала от "Аполо 17", намиращо се в сградата на Националния природонаучен музей в София. Снимки: Светослав Александров/cosmos.1.bg 19 януари 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Едно от най-убедителните доказателства, че американски астронавти действително са стъпвали на Луната в периода между 1969 и 1972 година, е че те не са се върнали с празни ръце. Подобно на археолози, които след извършване на разкопки се връщат в лабораториите си с ценни находки, така и лунните астронавти са се прибрали на Земята с множество проби от грунта и скален материал. Това е истинско съкровище за науката. Мисиите "Аполо" не са единствените, които са доставяли на Земята материал от Луната. Три автоматични междупланетни станции от серията "Луна" на СССР също са успявали да се върнат обратно с взети лунни проби - при това изцяло в роботизиран режим. Но разликата между "Аполо" и "Луна" е количествена. Трите съветски експедиции са доставили всичко на всичко едва 300 грама скали. Общият брой скален материал, донесен на Земята в рамките на шестте спускаеми мисии "Аполо", възлиза на 382 килограма и е много по-разнообразен. А това свидетелства за мащабна изследователска програма, в която са участвали хора, а не просто роботи. Снимка на намиращата се в Националния природонаучен музей проба от съветската мисия "Луна 16". Снимка: Светослав Александров/cosmos.1.bg По време на мисията "Аполо 17" (последната експедиция, извършила пилотирано меко кацане на Луната) астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит намират скала, съставена от "множество фрагменти, с различни размери и форми, вероятно произхождащи от всички региони на Луната". Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън решава скалата да бъде натрошена, а късчетата да бъдат дарени на 50-те американски щати и на още 135 държави. Парчетата са връчени на съответните държавни глави със знаме на държавата, също летяло на борда на "Аполо 17". Много от тези фрагменти, раздадени на страни, управлявани от съмнителни диктатори, са изчезнали. Някои от тях са се появявали неочаквано на търгове. В единични случаи дори са се появявали твърдения за скали от Луната, които се оказвали фалшификат (като прословутия случай в Холандия, при който приписван за донесен от Луната скален къс се оказал вкаменелост от дърво). Много лесно се установява дали дадена скала е от Луната или не. Лунните скали са уникални. Всеки грамотен геолог го знае. Дарените на България лунни проби са добре запазени - те се намират в Националния природонаучен музей при БАН, гр. София. Всеки може да отиде и да види дарената от АН на СССР 1 грам проба, доставена на Земята от "Луна 16", както и по-големия къс от "Аполо 17". Всеки може да разгледа със собствените си очи истинска скала от Луната. Безмълвен свидетел на експедицията на Сърнан и Шмит е и флагът на Народна република България, занесен до естествения ни спътник и върнат успешно. Лунните скали са уникални и не могат да бъдат фалшифицирани, пише сайтът Clavius.org, защото имат характеристики, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни лаборатории по никакъв начин. Например те имат т.нар. "зап дупчици", които са получени при бомбардировката от микрометеороиди, пътуващи с много висока скорост. На Земята никъде няма ускорители, способни да ускоряват тела с подобни размери (като на мънички песъчинки) при такива скорости, а дори и да имаше, щяха да останат следи от сачмите, което щеше да издаде фалшификацията. Лунните геолози са категорични - материалът, с който работят, категорично няма земен произход. Макар че за последен път човешки крак стъпи на Луната през 1972 година, в изследователски аспект програма "Аполо" все още не е приключила. През 2008 и 2009 г. индийската мисия "Чандраян 1" и американската "LCROSS" откриха признаци за наличието на вода на Луната, а през 2014 година, след дълги усилия и усърден труд, учени установиха, че и в пробите от "Аполо" има съвсем малки, но измерими следи от свързана вода. Китай, след като на 3-ти януари тази година постигна първото в историята меко кацане на обратната страна на Луната, планира до края на 2019-та да изстреля мисията "Чанг'e 5". Това ще е първата китайска възвръщаема мисия и първата след приключването на програмите "Аполо" и "Луна" през 70-те години на миналия век, която ще се върне на Земята след кацане на лунната повърхност и ще достави нови скални проби. НАСА обаче няма нужда да доставя от Луната нови скали и да провежда аналогична мисия. Три контейнера от мисиите "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" стоят неотворени. Те са били запечатани от астронавтите още на самата Луна. Идеята на хората, планирали мисиите, е била контейнерите да са затворени, докато технологията на Земята не напредне още повече и приборите за анализ не станат още по-чувствителни. Тъй като от провеждането на "Аполо" са минали вече близо пет десетилетия, някои учени смятат, че времето за отварянето на контейнерите е настъпило. В бъдеще на Земята ще бъдат доставени проби от още небесни тела, а не само от Луната. В ход са мисията на Япония "Хаябуса 2" и американската мисия "Озирис-Рекс", които през 2018-та достигнаха своите цели: съответно астероида Рюгу и астероида Бену. Тази година тези възвръщаеми роботизирани експедиции ще извършат спускания към повърхността на астероидите, за да вземат проби за по-нататъшен анализ. "Озирис-Рекс" е особено амбициозна: роботизираната станция е екипирана с модерен механизъм, който се очаква да е в състояние да събере между 500 грама и 2 килограма от повърхността на Бену. Това ще е повече от материала, събран от всички съветски лунни мисии. "Озирис-Рекс" се очертава да бъде най-сложната възвръщаема космическа експедиция след приключването на програма "Аполо". Завръщането на "Хаябуса 2" на Земята с проби от астероид е планирано за 2020, а на "Озирис-Рекс" - за 2023 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2556-2019-apollo-lunar-rocks

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети на 21-ви януари 19 януари 2019 г. 09:20 ч. Блу Ориджин оповести, че следващият опит за изстрелване на кораба "Ню Шепърд" ще е на 21-ви януари. Корабът ще лети в безпилотен режим и ще превозва научни експерименти. Напомням на читателите, че полетът трябваше да е факт още през декември, но настъпиха проблеми с наземната инфраструктура, които наложиха продължителни ремонти. Засега както ракетата, така и наземните прибори са в добро състояние, а прогнозата за времето също се очертава да е благоприятна. Очакваме скоро Блу Ориджин да оповести и точният час на изстрелването. Компанията обещава, че ще има излъчване на живо. Първите полети с астронавти на борда са планирани за първата половина на настоящата година - вероятно при някое от по-следващите изстрелвания. Кадър от излитането на "Ню Шепърд" през юли. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2555-2019-blue-origin-21-jan

Лунната мисия Берешийт на Израел пристигна на космодрума в САЩ за предстоящото изстрелване На снимката: специален камион превози спускаемия апарат "Берешийт" към Международното летище Бен Гурион, откъдето мисията излетя към Флорида. Photo credit : SpaceIL 19 януари 2019 г. 08:50 ч. Светослав Александров. На 3-ти февруари 1966 г. СССР стана първата държава, осъществила меко кацане на Луната в рамките на роботизираната мисия "Луна 9". Броени месеци по-късно, на 2-ри юни 1966 г., САЩ също успя да извърши меко кацане със спускаемия си апарат "Сървеър 1". Изминаха десетилетия, преди някоя друга държава да успее да спусне апарат на Луната, но и това се случи през декември 2013 година, когато китайската мисия "Чанг'e 3" извърши кацане, а сега, през януари, "Чанг'е 4" стана първата експедиция в историята на човечеството, кацнала на обратната страна на Луната. Въпросът, който сега стои на дневен ред, е: коя ще е четвъртата държава със своя собствена спускаема лунна мисия? Напълно възможно е това да е Израел! След дълго чакане, роботизираният апарат "Берешийт" (на иврит: "Битие") най-накрая пристигна в американския щат Флорида вчера, на 18-ти януари. Именно от този космодрум през февруари мисията ще полети като вторичен полезен товар на американската ракета "Фолкън 9". "След осем години упорита работа, нашата мечта стана реалност: най-накрая имаме космически кораб", съобщи изпълнителният директор на Спейс Ай Ел Идо Антеби. "Доставката на космическия апарат в САЩ е първата стъпка към сложно и историческо пътешествие до Луната". Това е уникален и исторически момент за Израел. СпейсАйЕл е организация, създадена през 2011 година в рамките на състезанието Google X Prize. В рамките на бюджет от $95 милиона беше създаден един спускаем апарат - при това много трудно, като няколко пъти цялото начинание можеше да пропадне поради недостиг на средства. За създателите на "Берешийт" няма резервен план - мисията трябва да успее, защото друг спускаем апарат няма и още дълги години не би бил направен. Ракетата "Фолкън 9" ще изведе "Берешийт" в околоземна орбита с апогей от 60 000 километра. Напускането на орбитата и пристигането на Луната трябва да стане самостоятелно с двигателите на спускаемия апарат. За повече информация: SpaceIL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2554-2019-spaceil-arrives-usa