SAlexandrov

НАСА публикува видео от сближаването на Ню Хърайзънс с Ултима Туле Това видео е съставено на базата на снимки, заснети от "Ню Хърайзънс" на 31-ви декември и 1-ви януари, по време на сближаването на автоматичната станция с Ултима Туле. Video credits : NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/National Optical Astronomy Observatory 16 януари 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 1-ви януари тази година автоматичната междупланетна станция на САЩ "Ню Хърайзънс" направи първото посещение в историята на космонавтиката на космически обект, намиращ се отвъд орбитата на Плутон. Обектът се нарича Ултима Туле и отстои от нас на разстояние 44 AU (една AU или астрономическа единица се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето). Поради огромното разстояние радиосигналът от "Ню Хърайзънс" пътува към Земята в продължение на повече от шест часа. Всичко това показва колко трудно бе облитането на Ултима Туле от "Ню Хърайзънс", като успехът представлява връх в междупланетните изследвания. След облитането още на 2-ри и 3-ти януари бяха получени някои от най-добрите снимки на небесното тяло. После обаче, на 4-ти януари, "Ню Хърайзънс" застана зад Слънцето спрямо Земята, което доведе до временно преустановяване на радиокомуникациите. Няколко дни по-късно радиоконтактът бе възстановен, а в периода между 12-ти и 14-ти януари още снимки бяха свалени, които бяха включени в горепосоченото видео. И ако смятате, че качеството му не е според очакванията ви, спомнете си колко е трудно предаването на информация на разстояние 44 AU (шест светлинни часа). Данните от "Ню Хърайзънс" се свалят на Земята със скорост 500 бита в секунда, което прави дори някогашния dial-up интернет с телефонни модеми приемлив. Тук търпението е добродетел. Една снимка, която на смартфона си я сваляме за секунди, от периферията на Слънчевата система би се теглила в продължение на часове. Цялото сваляне на всички данни, записани на борда на "Ню Хърайзънс", ще отнеме 20 месеца. В научен аспект мисията на "Ню Хърайзънс" тепърва започва, а може би някои от най-забележителните изображения и най-важните изследователски резултати все още не са пристигнали и няма да пристигнат още дълго време. За повече информация: НАСА/лаборатория Джон Хопкинс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2553-2019-ultima-thule-video

Преподават ли на децата в българските училища, че лунните мисии Аполо са фалшифицирани? 15 януари 2019 г. 20:51 ч. Какво се преподава в българските училища? И как точно се представя успехът на програма "Аполо" в училищните часове? Днес в социалната мрежа Туитър потребителят Pravdoljub Ivanov сподели следното: "Потресен съм! Класната на щерката 38 ОУ в час по Човек и природа им казала, че човек не е кацал на Луната защото около нея има енергийно поле, което не позволява, че кацането е снимано в Холивуд и че само руснаците са ходили в космоса. Пуснала им филм "доказващ" всичко това..." Ако историята е вярна, това е много тревожен сигнал за качеството на училищното образование в България. Конспиративните теории, че човек не е стъпвал на Луната, са псевдонаучни. В рамките на цялата световна научна общност е извън всякакво съмнение, че по време на шест пилотирани експедиции общо 12 души са достигали до лунната повърхност. Независимите доказателства за това са много, а на страниците на КОСМОС БГ има цяла поредица от статии, оборващи лунната конспирация (натиснете тук, за да се запознаете с фактите). На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2551-2019-uchat-li-ni-decata-chovek-ne-e-bil-lunata

Памукът е първото растение, което покълна и поникна на Луната! Снимки, разпространени от университета Чунцин, показват вътрешността на лунната биосфера със семена в различен етап на покълване и поникване. Photo credit : Chongqing University 15 януари 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Снимки, разпространени от университета Чунцин, показват първите успехи на китайската мини-биосфера, която бе доставена на Луната на 3-ти януари тази година от китайската спускаема мисия "Чанг'e 4". Според информация от информационната агенция Синхуа, която се позовава на научния екип, семената на памука са първите, които са покълнали и поникнали на Луната. Към настоящия момент не е установена кълняемост на другите семена. "Чанг'e 4" носи на борда си семена от памук, рапица, картофи и арабидопсис, както и яйца на плодови мушици и дрожди. Това са първите растения и животни, които целенасочено са изпратени на лунната повърхност. Напомням на читателите, че макар че растения и животни са отглеждани на борда на космическите станции "Мир" (на която е работила и българската оранжерия SVET), Международната космическа станция и китайската мини-станция "Тянгон 2", допреди изпращането на "Чанг'e 4" такива експерименти все още предстояха да бъдат проведени на Луната. В хода на настоящия опит освен биосферата, разположена на Луната, има и аналогична биосфера, която се намира в наземна лаборатория и тя ще бъде използвана за контрола. Междувременно китайската мисия на обратната страна на Луната "Чанг'e 4" продължава да тече по план. Стационарният спускаем апарат и луноходът вече навлизат в периода на лунната нощ, която ще продължи около 14 земни денонощия. Апаратите ще бъдат въведени в състояние на покой, а след като слънчевите лъчи се завърнат в региона с настъпването на новия ден, ще бъдат върнати в работна готовност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2550-2019-cotton-sprouts-moon

Илон Мъск оповести, че първата ракета Старшип е вече сглобена! Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX 14 януари 2019 г. 20:50 ч. Светослав Александров. На 10-ти януари Илон Мъск оповести, че първата ракета "Старшип", която ще се използва за провеждането на кратки тестови атмосферни полети, е вече сглобена. Предприемачът публикува снимка (показаната по-горе) и изрично подчерта, че е става въпрос за действителна фотография, а не за компютърно генерирано изображение. Новата ракета "Старшип" изглежда като ракетите от кориците на старите научно-фантастични списания, като това от 40-те години на миналия век Забелязвайки ракетата "Старшип", мнозина читатели на КОСМОС БГ коментираха, че тя изглежда твърде ретро. Може да се каже, че това е вярно, но с една уговорка: "Старшип" изглежда досущ като ракетите от кориците на старите научно-фантастични списания. Но в тови ред на мисли ракетата не е съвсем ретро - тя просто е ракета от все още неосъщественото научно-фантастично бъдеще, такова, каквото фантастите и прогностиците от 40-те, 50-те и 60-те години предвиждаха. Сега, благодарение на Илон Мъск и СпейсЕкс, изглежда, че макар и позакъсняло, въпросното бъдеще постепенно вече се превръща в реалност. Мъск планира "Старшип" да полети за пръв път на кратък атмосферен полет най-рано през февруари, но не изключва вероятността за непредвидени обстоятелства, така че дебютът на ракетата вероятно ще е факт през март или април. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2549-2019-first-starhopper-unveiled

Успех: космическият кораб Драгън се завърна на Земята 14 януари 2019 г. 20:20 ч. По-рано днес СпейсЕкс съобщи, че товарният космически кораб "Драгън" се е завърнал успешно на Земята чрез приводняване в Тихия океан. Това бе първото завръщане на кораб "Драгън" по време на нощ. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на 5-ти декември миналата година. Следващият полет към Международната космическа станция ще е факт на 28-ти февруари и той ще е на пилотирания кораб "Союз МС-12". На борда на кораба ще пътува американската астронавтка Кристина Кок, заедно с екипажа от злополучния кораб "Союз МС-10", състоящ се от космонавта на Русия Алексей Овчинин и астронавта на НАСА Ник Хейг. По време на излитането на "Союз МС-10" през октомври ракетата-носител претърпя авария, което наложи двамата да се завърнат спешно на Земята, за да се спасят. Снимка от изстрелването на кораба "Драгън" на 5-ти декември 2018 г. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2548-2019-dragon-returns-to-earth

Установен е сериозен проблем с руския космически телескоп Радиоастрон (Спектр-Р) 12 януари 2019 г. 11:00 ч. На 10-ти януари, по време на планирана комуникационна сесия с руския космически радиотелескоп "Спектр-Р", от него не е постъпил сигнал, съобщи вчера Газета.Ру. Тази сутрин, на 12-ти януари, ръководителят на проекта Николай Кардашев поясни, че се работи по възстановяването на работата. По неговите думи сега има сигнал от спътника, но се срещат трудности при управлението му. Кардашев смята, че към настоящия момент е трудно да се направи оценка на състоянието на "Спектр-Р" и подробна информация за статуса му се очаква чак в понеделник. "Твърде е рано да говорим, ще можем да дадем коментар през първата половина на понеделник", казва Кардашев. "Понастоящем с него се провеждат комуникационни сесии, специалистите се опитват да разберат дали нещо се е случило или нищо не се е случило". От Роскосмос и бюрото-производител НПО "Лавочкин" отказват да коментират положението с радиотелескопа. Напомням на читателите, че "Спектр-Р" бе изстрелян през 2011 година с украинско-руска ракета "Зенит". Телескопът трябваше да работи пет години на орбита - до 2016-та. Той е надхвърлил планирания срок на експлоатация с цели две години. "Спектр-Р" е най-успешната роботизирана мисия на Русия след разпадането на СССР. Но поради отлаганията в разработката на други космически апарати, имайки предвид също така аварията на научно-изследователския астрономически спътник "Ломоносов" в средата на миналата година, ако специалистите не успеят да възстановят работата на "Спектр-Р", това означава, че Русия ще остане изцяло без безпилотни научни апарати. Гигантската 10-метрова антена на телескопа "Радиоастрон" ("Спектр-Р") позволява уникални астрономически наблюдения в радиодиапазона. Photo credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2547-2019-russia-loses-contact-radioastron

Аномалия с широкоъгълната камера на Хъбъл, екипът уверен, че ще възстанови работата на инструмента 12 януари 2019 г. 10:45 ч. На 8-ми януари софтуерът, който контролира работата на широкоъгълната камера WFC3 на телескопа "Хъбъл", установи отклонения във волтажа. Според заложената бордова програма, инструментът автоматично преустанови дейността си с цел защита. НАСА съобщава, че екипът понастоящем работи, за да установи първопричината за отклоненията в параметрите. В случай че е установен сериозен хардуерен проблем, на борда на "Хъбъл" има резервни електронни компоненти, които ще бъдат приведени в работоспособно състояние и работата на WFC3 ще бъде възстановена. Космическият телескоп "Хъбъл" продължава да е в добро състояние, като провежда наблюдения с останалите три инструмента - камерата ACS и двата спектрографа COS и STIS. НАСА напомня, че предвиденият срок на работа на телескопа е бил 15 година. "Хъбъл" обаче продължава да работи повече от 28. Телескопът бе посетен за последен път от совалка през 2009 година и тогавашните ремонти удължиха плановия му живот с пет години. Това време отдавна е надхвърлено и вече наближаваме 10-тата година от приключването на обслужващата совалкова мисия. "Хъбъл" засне тази снимка на мъглявината Лагуна през февруари 2018 година. Photo credits : NASA/ESA/STScl http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2546-2019-hubble-camera-anomaly

Успех: СпейсЕкс проведе своето първо изстрелване за 2019-та, изведе 10 спътника Иридиум 11 януари 2019 г. 18:45 ч. Тази вечер в 17:31 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя космическата ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. След малко повече от час десетте спътника от групировката "Иридиум" бяха въведени в правилните им орбити. Първата степен на ракетата също извърши благополучно кацане върху плаваща платформа. Запис от днешния полет: Youtube връзка (в нов прозорец) Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2545-2019-spacex-launches-ten-iridium

Китайският луноход Юту 2 засне спускаемия апарат Чанг-e 4 Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета днес от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 11 януари 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес китайският луноход "Юту 2" най-накрая се обърна и засне спускаемия си апарат "Чанг'e 4". Снимката е историческа, защото "Чанг'e 4" е първият апарат, построен от човешка ръка, който е достигнал благополучно до повърхността на обратната страна на Луната. Това не е постигано до този момент от нито една друга държава, включително САЩ и СССР. Китайците го направиха на 3-ти януари тази година. Снимка на лунохода "Юту 2", заснета от камерите на спускаемия апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP "Чанг'e 4" и "Юту 2" са самостоятелни апарати, работещи независимо един от друг. И двата са екипирани с научни инструменти. На снимката на "Чанг'e 4" от "Юту 2" се вижда петметровата антена на нискочестотния спектрометър. Това е първият астрономически инструмент, разположен на обратната страна на Луната. Днес китайската космическа агенция публикува и няколко интересни видеа. На първото (натиснете тук, ще се отвори Youtube връзка в нов прозорец) е показан пълен запис на цялото кацане на Луната, а на второто (натиснете тук, ще се отвори Туитър връзка в нов прозорец) се вижда как луноходът се придвижва върху лунната повърхност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2544-2019-chang-e-4-imaged-by-yutu

Екипът на китайската лунна мисия публикува първите панорамни снимки от обратната страна на Луната! Фрагмент от панорамното изображение на "Чанг'e 4". Натиснете тук, за да свалите цялата 360-градусова панорама (ще се отвори в нов прозорец). Photo credit : CNSA/CLEP 11 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на китайската спускаема мисия "Чанг'e 4", която на 3-ти януари извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху обратната страна на Луната, публикува днес 360-градусови панорамни изображения. През последните няколко дни се случиха и някои интересни събития. Най-важното от тях е, че луноходът "Юту 2" бе поставен в състояние на хибернация в периода между 6-ти и 10-ти януари. В този период бе лунното пладне, когато температурите на мястото на кацане бяха много високи и екипът реши да се подсигури срещу евентуална повреда от прегряване. Вчера "Юту 2" бе изведен успешно от състояние на хибернация и продължи работата си. 360-градусова панорама. Photo credit : CNSA/CLEP В близко време очакваме "Юту 2" да се завърти, а неговите собствени камери да направят изображения на спускаемия апарат "Чанг'e 4". Надяваме се те да бъдат публикувани скоро. Китайската космическа агенция "Синхуа" публикува информация и за международното сътрудничество на Китай, което позволи реализацията на лунната мисия. На първо място, спускаемият апарат е екипиран с четири инструмента, разработени от Германия, Холандия, Швеция и Саудитска Арабия. Второ, осигурено е сътрудничество между Китай и Русия за монтирането на радиоизотопен топлинен източник, който ще предпазва мисията по време на дългата нощ на Луната, която е еквивалентна по време на 14 земни дни. Трето, наземни станции в Аржентина и на Европейската космическа агенция подсигуряват радиоконтактите с лунохода и спускаемия апарат. Може би най-голямата изненада за мисията обаче е двустранното сътрудничество между САЩ и Китай - то е почти безпрецедентно в историята на съвременната космонавтика, тъй като американските политици са прокарали законопроект, изрично забраняващ на НАСА да работи с китайските учени поради висок риск от шпионаж. И въпреки това сътрудничеството е факт - американската съвременна лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" е изучила мястото на кацането на "Чанг'e 4" и е предоставила данните на китайците, а китайските екипи са дали подробна информация на американците за точното време на кацането и мястото на спускане. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2543-2019-chang-e-4-panorama

Откъс от книгата Аз, виртуалният астронавт: за науката и псевдонауката На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA Това е безплатен откъс от главата "Наука и псевдонаука" в книгата "Аз, виртуалният астронавт" на Светослав Александров. Цялата книга можете да закупите в електронен формат на цена от 5 лева на сайтовете на книжарница "Книгите" и книжарница "Хеликон". 10 януари 2019 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Когато говоря за популяризация на науката, аз имам предвид популяризацията на истинска наука – популяризиране на постиженията, които обикновено се описват в научни статии, минали през процес на рецензиране. Не говорим за НЛО, астрология, врачки, полтъргайсти, конспиративни теории от типа, че Земята е плоска или че човек не е бил на Луната. За съжаление опитът ми като дългогодишен администратор на уебсайта КОСМОС БГ показва, че по тези теми се вдига много шум. Абсолютно всеки път, когато публикувам новина, например, за пилотираните лунни мисии на НАСА, веднага се появяват хора в коментарите, които настояват, че зад тези мисии стои някаква гигантска конспирация, че човек никога не е стъпвал на Луната и че цялата тази „голяма стъпка“ на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин не е нищо повече от мащабна фалшификация във филмово студио. Най-интересното е, че привържениците на конспиративните теории дори не са мнозинство. Съгласно последното проучване на Тренд през 2018 година, едва 14% от българите не вярват, че човек е стъпвал на Луната – т.е. положението не е фифти-фифти, нито дори 60 на 40, че и 80 на 20. Напротив, имаме работа с малцинство, но това е едно шумно малцинство, което държи да коментира и да се изявява – а Интернет му дава тази възможност. Тъй като именно този глас се чува най-вече в медийното пространство, а не гласът на учените и инженерите, които имат представа какво представлява една пилотирана мисия до Луната. Което е жалко. Нямам друг избор, освен да взема нещата в свои ръце и като популяризатор да се боря със заливащите ни щуротии – и то ясно и категорично, без заобикалки. Какво казвате? Звуча крайно, трябва да говоря по-меко? Вярно е, че нашето Западно общество (мда, и ние се числим към него) е такова, че поощрява мекото говорене. Лошото е, че вече се е стигнало до етап, при който едва ли не се смята за преимущество да умееш да говориш меко във всеки един момент, на всяка цена, защото ако не го правиш, то все ще обидиш някого. А колкото по-меко говориш, толкова шансът да обидиш някого е по-малък и толкова повече вероятността да има спокойствие и мир е по-голяма. И така, вече не можеш да казваш всичко, което си мислиш. Все някой ще те погледне накриво. Все някой ще е недоволен. Е, аз съм недоволен – аз не съм доволен от цялата тази политкоректна атмосфера, която ми се налага изкуствено. На мнение съм, че желязото се кове, докато е горещо. Така е и в едно общество – трябва да има сблъсъци на идеи и на аргументи, за да има развитие. Но да се върнем към въпроса за псевдонауката. Да вземем пример от великите западни популяризатори на 20-ти век. Когато става дума за истината, Айзък Азимов, Мартин Гарднър и дори сладкодумният Карл Сейгън не са имали меко говорене и не са били особено толерантни към псевдонауката [17]. Повярвайте ми, повече ми е приятно да говоря за това колко красиво изглежда Земята като бледа синя точка в червеникавото марсианско небе, отколкото да оборвам псевдонаука. Но пък Сейгън го е правил. „Интелектуалните основи на астрологията бяха пометени преди 300 години и въпреки това тя се приема насериозно от много хора. Забелязвате ли колко лесно е да намерите списание за астрология? Практически всеки вестник в Америка има рубрика за астрология. Почти нито един няма седмична рубрика за астрономия. Хората носят астрологически амулети, проверяват си хороскопите преди да излязат от къщи, дори нашите езици имат някои астрологически белези“, това са думите на Карл Сейгън за астрологията [18]. Същият този сладкодумен, обичан от много българи популяризатор се е изказвал изключително остро относно астрологията. Мнозина си задават въпроса – кога ще се появи нов Сейгън? Кога ще се появи нов Азимов? Кога ще има ново поколение популяризатори? Вече ги има! Едно от популярните лица през последните години е Нийл деГрас Тайсън, американски астрофизик, писател, научен коментатор и водещ на новите епизоди „Космос“. Изказът на Тайсън е също остър, когато става въпрос за псевдонаука. В началото на 2016-та година той се принуди да спори с рапъра B.o.B., който вярва, че Земята е плоска. „Това беше рядък случай, имам предвид да конфронтирам B.o.B., защото това не е едно от нещата, които по принцип правя“ – каза Тайсън. „Аз не си подбирам хора, които имат странни идеи, и не ги дебатирам. Като образовател аз виждам своята роля да обучавам хората как да възприемат природата, света и законите на биологията, химията и физиката. Ако те обуча да мислиш по научно грамотен начин, ти ставаш имунизиран към това да си мислиш неща от сорта, че Земята е плоска. Съответно си по-малко податлив към конспиративни движения, където данните са внимателно подбрани, защото хората вярват, че знаят какъв е отговорът. Те не разбират как функционират доказателствата. Разбират достатъчно, за да си въобразят, че го правят по правилен начин, но не разбират достатъчно да осъзнаят, че грешат. Аз не гоня хората, аз подгоних B.o.B., защото неговите фенове започнаха да ми пращат директно Туитове. Не би следвало астрофизик с докторска степен да ти дава аргументи, че Земята е сферична. Никога не бих искал моите квалификации да са такива, които подкрепят твърденията ми. Но той има 2,3 милиона последователи в Туитър и в своите туитове той казваше: „Това е проста физика. Физиката и математиката бяха тези, които ми дадоха тези резултати.“. В момента, в който той се позова на физиката и математиката, хората си мислят, че той го прави по правилен начин, а не че това е негова щура идея. Тук той пресече границата. Той е силно влиятелен, той го прави в името на науката и въпреки това прави такава груба грешка. Казах си следното: в една свободна държава можеш да вярваш в каквото си искаш, но ако имаш влияние над други хора, тези обикновени размисли могат да станат опасни“, категоричен бе астрофизикът [19]. Днес популяризаторите са навсякъде около нас и вие можете да станете такъв! Но за да се превърне един човек в популяризатор, е редно да притежава няколко качества – първо, да е на „ти“ с науката, а за тази цел е добре да има поне бакалавърска степен. Второ, да говори на достъпен език и да може да приковава вниманието на хората към себе си. Трето, да може да заема твърда позиция по някои въпроси, дори и да са трудни за възприемане от широката общественост. С други думи – популяризаторът трябва да прави науката достатъчно интересна, за да могат околните да се заинтересуват от нея, а не от псевдонауката. Карл Сейгън е станал велик не заради позицията си по въпроса за астрологията, а въпреки нея. Научните популяризатори в България (а и не само) следва да се справят с редица предизвикателства, поставени от ширещата се псевдонаука – започвайки с конспиративните теории, че Земята е плоска, че човек не е бил на Луната, и стигайки до твърденията, че от кладенците на Плиска извира чудотворна вода. Уви, трудно се оспорват легенди. Поради трудностите и предизвикателствата рядко учените влизат в спор с привърженици на легенди [20]. Но понякога е наложително това да се прави! Както казва д-р Фил Плейт: „Псевдонауката е като вирус. Ако е в малки количества, не е голям проблем, но когато стигне до определен праг, ще ни разболее“. И въпреки всичко трябва да се подхожда мъдро. Като казвам „трябва да се прави“, имам предвид – трябва да се прави разумно. За огромно съжаление псевдонаучните теории не могат да бъдат оборени само с факти, колкото и разумно да бъдат представени. Има хора, които ще вярват само и единствено в това, което искат. И това, което е по-лошо – този тип хора сами се откъсват от реалността. Понеже вярват в това, в което искат, те са склонни да отхвърлят всяко едно доказателство, всеки един разумен довод под предлог, че е част от конспирацията. Когато спорят, те дори не се опитват да осмислят представените им аргументи. А напротив, целят да вдигнат шумотевица и да заглушат „отсрещната страна“. Най-доброто, което постигат в един телевизионен дебат, например, е да принизят разумните хора до тяхното ниво. Така че бих казал следното – да се спори с такъв тип хора е загубена кауза. Разумният човек, колкото и да е интелигентен и начетен в спора, е обречен да се превърне в пораженец, понеже никога няма да получи своя шанс да изложи становището си аргументирано. Затова усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – не към „хардкор” псевдоучените, които няма да се трогнат от никой и от нищо, а към колебаещите се – иначе разумни хора, отворени към различното мнение, но объркани заради шума на тълпата и заради факта, че обикновено кресливите мнения са тези, които първо стигат до ушите. Тези разумни и колебаещи се хора притежават потенциала да отсяват фактите от плявата и да си формират добре аргументирано мнение. Как бихме могли да разпознаем „хардкор“ конспиратора и псевдоучения от човека, който е отворен към това да разсъждава? Бих казал, че има два типа „хардкор“, а общото между тях е, че в никакъв случай не са готови да преосмислят позициите си в светлината на доказателствата. Първите са такива, които печелят активно от конспиративни теории. Те са тези, които пишат книги, щамповат тениски, печатат флаери, рекламират се в социалните мрежи. Някои от тях дори не вярват в пропагандираните от тях псевдонаучни лъжи, но ги разпространяват, защото имат финансова изгода от тях. А вторите са тези, които имат устойчиви философски, религиозни или политически възгледи, към които се придържат толкова крайно, че няма как да възприемат идея, противоречаща на тези възгледи. Прочетете цялата глава, след като закупите електронната книга от книжарница "Книгите" (линк) или "Хеликон" (линк). http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2542-2018-az-virtualniqt-astronaut-nauka-psevdonauka

Екипът на Хаябуса 2 планира за 18-ти февруари първото кацане на астероида Рюгу с цел взимане на проби 9 януари 2019 г. 19:30 ч. Екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" оповести, че денят, в който тя трябва да кацне на Рюгу, за да събере проби, е 18-ти февруари. Мисията към този момент е изключително успешна - през септември и октомври 2018-та "Хаябуса 2" успя да освободи на повърхността на астероида два астероидохода на Япония "Минерва 2" и спускаем апарат на Франция и Германия "Маскот". Но това бяха вторични цели. Основната задача на "Хаябуса 2" е събиране на проби от повърхността на Рюгу, които трябва да бъдат доставени на Земята в края на 2020 година. Първоначално пробовземането бе планирано за 2018-та година, но бе отложено - не поради технически причини (всичко на борда е нормално), а поради факта, че Рюгу се оказа много по-скалист от очакваното. Въпреки това екипът смята, че се е подготвил добре и 18-ти февруари може да се окаже добър ден за спускане. "Хаябуса 2" ще престои на повърхността на Рюгу само няколко секунди, но през това време цилиндрично устройство ще се протегне и ще изстреля куршум. Роботизираната станция ще събере изхвърлените скални фрагменти, след което ще излети обратно и ще се върне в работна позиция на около 20 км от околностите на астероида. "Хаябуса 2" засне тази снимка на 3-ти октомври 2018 г. по време на спускане към повърхността на Рюгу. Вижда се сянката на космическия апарат. Photo credit : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2541-2019-hayabusa-2-landing-planned

Гигантската ракета Стархопър на СпейсЕкс ще започне изпитателните си атмосферни полети до броени седмици На снимката: в края на декември Илон Мъск показа хардуера на първия "Стархопър", който се очаква да полети до броени седмици. Photo credit : SpaceX/Elon Musk 9 януари 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти февруари миналата година Илон Мъск смая света със своята ракета "Фолкън Хеви" - това бе първата свръхтежка ракета, построена след три десетилетия. В миналото е имало само няколко свръхтежки ракети (т.е. ракети, които притежават товароподемността да извеждат в орбита товар от над 50 тона) - "Сатурн 5" (извеждала пилотираните кораби "Аполо" до Луната), "Н1" (от нереализиралата се съветска лунна програма) и "Енергия" (от съветската програма за совалка "Буран"). Но колкото и забележително да бе постижението на "Фолкън Хеви", колкото и популярен да стана манекенът в скафандър Стармен, каращ автомобил "Тесла" в междупланетното пространство, за амбициите на Илон Мъск "Хеви"-то не е достатъчно голяма ракета. Да, "Фолкън Хеви" ще е незаменима при изстрелването на големи геостационарни спътници или за тежки автоматични междупланетни станции към Юпитер и Европа, вероятно би ставала и за пилотирани обиколки на Луната или за извеждане на компонентите на новата станция, която САЩ съвместно с международни партньори ще строят в окололунна орбита. Мъск не се интересува от повторение на "Аполо" - отиване до Луната или Марс, забиване на знамето и връщане на Земята. Не - той иска колонизацията на Слънчевата система да стане реалност. Това означава десетки, даже стотици хора, отправящи се в междупланетното пространство! Именно затова СпейсЕкс строи ракетата "Супер Хеви", която ще извежда кораба "Старшип". Това са новите имена на BFR - Big Falcon Rocket, или, както я наричаха понякога в средите на СпейсЕкс, Big F*king Rocket. Мъск предвижда "Супер Хеви" да има 31 двигателя "Раптор" - иновативни двигатели, работещи с метан. Извежданият от нея кораб "Старшип" ще има 7 двигателя "Раптор". "Старшип" ще може да лети самостоятелно и на суборбитални пътешествия, като Мъск смята, че когато корабът влезе в експлоатация, ще настъпи истински бум в авиацията. Полетите между континентите ще са изключително кратки - предприемачът твърди, че пътешествието между Лондон и Ню Йорк ще отнема само половин час. Първата ракета от серията, която е в процес на сглобяване и която ще започне изпитателните си полети през първата половина на настоящата 2019-та година, носи неофициалното име "Стархопър". Името е дадено от космическата общност, защото програмата й силно напомя на програма "Грасхопър" - това бяха ракети, разработени от СпейсЕкс, които летяха през 2012-2014 година на кратки атмосферни полети. На базата на опита от "Грасхопър" бе постигната възвръщаемост на първите степени на "Фолкън 9". Първият "Стархопър" ще е екипиран с три двигателя "Раптор" - това ще е достатъчно за тестването на концепцията на "Старшип". Очакванията са дебютният полет на "Стархопър" да е факт най-рано през февруари, а ако изчислим вероятността за отлагания - може би ще го видим през март или април. Ракетата ще се издига до височина от 5 километра, а общото време за полет ще трае шест минути. Това не звучи много впечатляващо за ентусиастите, които се трогват само от истинските космически полети. Впечатляващото към момента обаче не е постиганата височина, а размерът на ракетата - "Стархопър" е наистина чудовищна ракета с невиждано за СпейсЕкс ниво на сложност. По информация от сайта Тесларати диаметърът й е 9 метра, височината - 40 метра, тежи 500 тона при изстрелването, а двигателите осигуряват тласък от около 600 тона. Ще бъде истинско чудо, ако всичко е наред още при първите изпитания! Дали "Супер Хеви" и "Старшип" не са по-голям залък, отколкото може да лапне Илон Мъск? Възможно е. Самият предприемач призна след подписването на споразумението с бъдещия лунен турист Юсаку Маезава, че проектът е рискован и "може да не успее". Но според вярата на предприемача, която се базира на брилянтните му познания в ракетостроенето, "Старшип" може да се окаже и успешно начинание. "Старшип" е корабът-мечта на Мъск. До този момент предприемачът работеше по по-малки ракети като "Фолкън 9", по проекта на НАСА за товарен кораб до МКС "Драгън", а сега вече е в готовност за дебютното изстрелване и на "Крю Драгън", който ще извежда в орбита хора. Но погледът на Илон Мъск е насочен към Марс, а пътят към Марс минава през "Старшип". Именно затова предприемачът е влюбен в новото си творение, а от края на декември не е спрял да ни залива с информация за мегакораба в социалната мрежа Туитър. Там той разказва въодушевено как ще бъде реализиран "Старшип". Корабът ще се нагрява твърде много при обратното навлизане в атмосферата, което не позволява да бъде боядисан, затова ще е покрит с неръждаема огледална повърхност. За охлаждане на най-горещите му компоненти ще се използва остатъчен течен метан от работата на "Раптор"-ите. Поради липсата на боя "Старшип" ще е с цвета на течно сребро. Самият външен вид на кораба ще е от специална сплав от неръждаема стомана, която има предимства в сравнение с досега използваните въглеродни композити. С други думи - "Старшип" е наистина футуристичен кораб, какъвто е мечтан от най-големите умове на научната фантастика. Затова няма как да не желаем проектът му да е успешен. А успехът минава през тестовата версия "Стархопър". Очакваме полетите с голямо нетърпение! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2540-2019-starhopper-to-happen-soon

НАСА се отказа да кани Рогозин на визита в САЩ, руснаците искат обяснение 8 януари 2019 г. 19:15 ч. Предстоящото посещение на ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин в САЩ няма да се състои. Ръководството на НАСА искаше да се срещне с Рогозин най-вече за да се обсъдят два въпроса: удължаването на периода на експлоатация на Международната космическа станция след 2024 година и предстоящия строеж на обитаема станция в орбита около Луната, която ще служи като отправна точка за по-нататъшни пилотирани мисии и на други места в Слънчевата система като Марс. Рогозин обаче не е много навит за окололунна станция, защото по неговите думи това е (източник: ТАСС) най-вече американски проект. "Русия просто не може да си позволи да седне на задното място в чуждестранни проекти", лаконично бе оповестил Рогозин преди няколко месеца. Ако Рогозин бе дошъл в САЩ, можеше да се стигне до някакъв консенсус по тези въпроси. Но сега визитата е отменена - основната причина е, че шефът на руската космическа агенция е под санкции и със забрана за влизане в САЩ. За да може да стъпи на американска територия, санкциите трябва да бъдат вдигнати, а през последните няколко дни в Щатите по темата се вдигна много шум. И така, Рогозин няма да се срещне с ръководството на НАСА. Тези дни на сайта на Роскосмос бе публикувано официално съобщение, според което руската космическа агенция очаква официално обяснение защо Рогозин е бил поканен, а НАСА после НАСА се отметнала от поканата. Пак според официалното съобщение преговорите за сътрудничество относно Международната космическа станция и усвояването на далечния космос все още не са преустановени. Батут / Wikimedia commons. По време на кризата в Украйна бившият вицепремиер Дмитрий Рогозин предложи на американците да изпращат астронавтите си до МКС на батут. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2539-2019-nasa-gives-up-rogozin-invitation

Днес на Луната има растения и животни - и това е благодарение на китайската мисия Снимка, направена от спускаемия апарат "Чанг'e 4" на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 8 януари 2019 г. 18:53 ч. Светослав Александров. Към настоящия момент (т.е. началото на 2019-та година) можем да кажем, че Земята не е единственото място в Слънчевата система, на което има живот. Благодарение на китайската мисия "Чанг'e 4", която на 3-ти януари извърши меко кацане на обратната страна на Луната, вече и на естествения ни спътник има живи същества - донесени от Земята растения и животни. Както съобщава информационна агенция Синхуа, "лунната мини-биосфера", доставена от китайския спускаем апарат, е едва 18 сантиметра висока, с диаметър 16 сантиметра, общ обем от 0.8 литра и тегло от 3 килограма. В нея пътуват семена на картофи и арабидопсис (растение от сем. Кръстоцветни - Brassicaceae), както и яйца на копринени буби. Макар и малка, биосферата е създадена в рамките на амбициозен проект. Този проект е съвместно ръководен от 28 китайски университета, а биосферата е подбрана да лети до Луната след конкурс със сериозна конкуренция, в която са се състезавали над 200 научни предложения. Учените се надяват, че са създали затворена система - растенията ще снабдят копринените буби с кислород, а копринените буби ще дадат на растенията нужния въглероден диоксид. До този момент експерименти с арабидопсис са правени както на Международната космическа станция, така и на борда на китайската мини-станция "Тянгон 2". Но тези станции се намират в околоземна орбита, на 300-400 километра над земната повърхност. Условията на Луната, намираща се на около 380 000 километра от Земята, са доста по-различни. Температурите на Луната през деня надхвърлят 100 °C, а през нощта могат да паднат под -100 °C. Температурата в рамките на лунната биосфера обаче ще е в интервала 1-30 °C. Учените ще контролират с голяма точност влажността и условията за хранене. За отглеждането на растенията ще се използва естествената слънчева светлина, която попада на лунната повърхност. Мисията на Китай "Чанг'e 4" е един от най-амбициозните космически проекти в историята - до този момент нито САЩ, нито СССР са успявали да доставят роботизиран или пилотиран апарат на обратната страна на Луната. До края на годината китайците също така планират да изстрелят "Чанг'e 5" - мисия, която ще включва кацане на видимата страна, вземане на проби, излитане от лунната повърхност, завръщане на Земята и доставка на пробите за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. През следващите години се планират роботизираните експедиции "Чанг'e 6" и "Чанг'e 7". Една от тях ще кацне в района на Южния полюс на Луната, където знаем, че има вода, а друга ще вземе проби от обратната страна на естествения ни спътник за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. Първите мисии на китайците до Луната с хора на борда са планирани за след около 10-тина години. Междувременно Китай ще построи голяма модулна станция в орбита по подобие на някогашната руска "Мир". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2538-2019-animals-plants-moon

Китай публикува още снимки от мисията до обратната страна на Луната 5 януари 2019 г. 10:15 ч. Вчера Китай публикува нова снимка на лунодоха "Юту 2", който започна да се придвижва на лунната повърхност веднага след кацането на 3-ти януари. На снимката се вижда как той наближава и заобикаля малък кратер: Photo credit : CNSA/CLEP Освен това, Китай публикува снимки и от орбиталния компонент на мисия "Чанг'e 4" - спътника "Чьечиао". Заснета е обратната страна на Луната, както и цялата система Земя-Луна. Photo credits: CNSA/CLEP http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2537-2019-more-photos-chang-e-4

Най-накрая: космическият кораб Крю Драгън е на стартовата площадка! Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX 5 януари 2019 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Исторически момент в космонавтиката: за пръв път след пенсионирането на космическите совалки, на стартовия комплекс на космическия център Кенеди се намира космически кораб, който е специално предназначен да превозва хора! Ракетата "Фолкън 9" и корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" бяха изведени на площадката за изстрелване, за да бъдат проведени окончателните тестове на наземния хардуер. Дебютното изстрелване на кораба в роботизиран режим е все още насрочено за 17-ти януари, но тази дата вероятно ще бъде отложена заради спирането на правителствената дейност в САЩ. Президентът Доналд Тръмп иска да построи своята прословута гранична стена и не може да постигне консенсус с Конгреса, още повече, че демократите са в контрол на Камарата на представителите. Тръмп плаши, че ако не се съобразят с исканията му, правителството може да продължи да не работи месеци, дори години. Много правителствени служители, включително работещи в НАСА, са пуснати принудително в неплатен отпуск. СпейсЕкс е частна компания, но мисията на "Крю Драгън" се осъществява за нуждите на НАСА, така че Илон Мъск ще трябва да изчака служителите на агенцията да се върнат на работа, преди да проведе изстрелването на кораба. Още снимки: Credits : SpaceX Photo credits : Emre Kelly/Florida Today - снимката е качена на КОСМОС БГ с разрешение от фотографа За повече информация: СпейсЕкс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2536-2018-crew-dragon-on-launch-pad

Бъз Олдрин за днешното кацане на Луната: Една малка стъпка за китайците, един голям императив за нас 3 януари 2019 г. 22:45 ч. "Една малка стъпка за Китай, един голям императив, че трябва да разширим американското космическо сътрудничество, да се върнем обратно на Луната и да продължим напред към Марс" - така коментира днес Бъз Олдрин успешното китайско кацане на обратната страна на Луната. Олдрин е един от тримата астронавти-участници в мисия "Аполо 11", в рамките на която през юли 1969 г. беше осъществено първото пилотирано кацане върху лунната повърхност. Тогава Олдрин и неговият колега Нийл Армстронг за пръв път стъпиха на Луната, а Майк Колинз остана в орбита около нея. Днес, половин век по-късно, лунните изследвания са в ръцете на китайците. Прочетете статията на КОСМОС БГ, за да разберете как това бе допуснато. На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA Днес, 50 години по-късно, китайците са тези, които осъществиха първото кацане на обратната страна на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2535-2018-buzz-aldrin-on-chinese-moon-landing

Китайският луноход Юту 2 започна да се придвижва по лунната повърхност На тази снимка се вижда как луноходът "Юту 2" е излязъл от рампата и е оставил първите си отпечатъци на лунния грунт. Photo credit : CNSA/CLEP 3 януари 2019 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Изминаха едва няколко часа от успешното кацане на спускаемата китайска мисия "Чанг'e 4", а научният екип не губи време. Нови снимки, публикувани от космическата агенция на Китай, показват, че луноходът вече е в процес на придвижване и е оставил първите си отпечатъци на лунния грунт. Eдно от колелетата на "Юту 2", заснето малко преди луноходът да се плъзне по рампата. Photo credit : CNSA/CLEP "Юту 2" се е претърколил по рампата в 16:22 ч. българско време. Той ще изучава региона на кратера Фон Карман, намиращ се от обратната страна на Луната. Екипът на мисията избра Фон Карман защото кратерът е голям и повърхността му е сравнително плоска и удобна за изучаване. Луноходът може да работи независимо от стационарния спускаем апарат "Чанг'e 4". Той е екипиран с шест колелета (вижте как изглежда едно от тях на снимката по-горе), тежи около 140 килограма и се захранва посредством слънчеви батерии. За повече информация: Планетното общество http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2534-2019-yutu-2-rolls-to-the-surface

Ужилени от космическата фирма Екскор си искат парите обратно 3 януари 2019 г. 13:30 ч. Двете големи фирми в суборбиталната надпревара Върджин Галактик и Блу Ориджин обират овациите в днешно време. На 13-ти декември Върджин Галактик проведе своя първи пилотиран космически полет, а Блу Ориджин вече превозва товари в космоса срещу заплащане. Но преди няколко години за Блу Ориджин почти нищо не се чуваше, а основният конкурент на Върджин Галактик бе Екскор (Xcor). Историята на Екскор е тъжна. Фирмата строеше космическия самолет "Линкс", който, подобно на "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, трябваше да превозва туристи на кратки суборбитални екскурзии. "Линкс" щеше да достига до височина 60 километра - по-малко от признатата в САЩ 80-километрова граница за начало на космическото пространство, така че това нямаше да е съвсем космически полет. За сметка на това цената бе значително по-ниска от тази на Върджин - ако Брансън иска минимум $250 000, за да ви превози до космоса, Екскор обещаваше суборбиталният полет да е за $100 000. И дори и да се предвиждаше полетът да е под американската граница за начало на космическото пространство, на клиентите бяха обещани 90 секунди безтегловност. Първият полет на "Линкс" бе насрочен за 2011 г., а след това отлаганията последваха едно след друго. Това продължи до 2017-та година, когато Екскор подадоха документи за фалит. Разбира се, частната космонавтика е млада сфера, не всеки в бизнеса би оцелял, особено ако няма здрав финансов гръб като този на Ричард Брансън, Джеф Безос или Илон Мъск. Така и Екскор потъна в историята. Проблемът е, че 282 души са дали заветните $100 000 долара. В края на декември Ел Ей Таймс оповести, че сега клиентите си искат парите обратно. Не всички, които са дали парите, са богаташи. Например пилотът Джоунс от Тълса, Оклахома, сподели: "Живея в апартамент. Не карам последен модел кола. Това са много пари - все едно да пратиш детето си в колеж или да купиш къща". Оказало се, че от Екскор подценили технологичната трудност за създаването на космически кораб. Това бе споделено и от Дейл Емън, бивш инженер към Екскор. "Мисля си, че имахме доста добър кораб. Но нещата винаги отнемат по-дълго време и струват повече, така че трябва да продължиш да търсиш пари до края". Екскор свършили парите, започнали да съкращават персонала, а последната спасителна сделка за договор с Обединения алианс по изстрелванията (ULA) пропаднала. Статията на Ел Ей Таймс е интересна и си струва да я прочетете цялата - тя разказва за много излъгани хора и съсипани надежди - надеждите на клиенти, които са си мечтаели да летят в космоса. Но историята на Екскор е и поучителна - сега всеки човек би имал едно наум към космическите компании, които предлагат предварителна продажба на билети за кораб, който все още не е готов или (по-лошо) съществува само на хартия. Разбира се, предварителната продажба, още известна като "преордер", е нормална практика в съвременния свят, особено в софтуерната индустрия - примерно човек поръчва компютърна игра дълги месеци, даже години, преди да е готова. Но космически полети? Това е друга бира. Космическият самолет "Линкс", който никога няма да полети. Credit : XCor http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2533-2018-xcor-clients-want-their-money-back

УСПЕХ: Китайски спускаем апарат извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната! Една от първите снимки, заснети от спускаемия апарат "Чанг'e 4" след успешното му кацане днес. Photo credit : CNSA/CLEP 3 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката, а Китай успя да извърши нещо безпрецедентно, което нито една космическа държава не е правила! Тази сутрин в 04:26 ч. българско време автоматичната лунна станция "Чанг'e 4" извърши меко прилуняване върху обратната страна на Луната. Още една от първите снимки, заснети от спускаемия апарат "Чанг'e 4" след успешното му кацане днес. Photo credit : CNSA/CLEP Самото кацане не беше излъчено в реално време, а кадри от контролната зала бяха показани чак след успеха. Докато американските колеги отпразнуват планетарните успехи, скачайки и прегръщайки се, радостта в китайската контролна зала беше изразена само чрез учтиво пляскане в такт от десетките работещи. Според информация от китайските медии "Чанг'e 4" се е спуснал в предварително подбрана зона, намираща се на 177.6 градуса източна дължина и 45.5 градуса южна ширина. Четвъртата лунна мисия на Китай е и четвъртият пореден успех за страната. Първата, "Чанг'e 1", е реализирана през 2007 г. и представлява обикновен орбитален апарат. Втори, по-мощен орбитален апарат ("Чанг'e 2") е изстрелян през 2010 година. Той не просто изучава Луната, но през 2012 г. е изпратен на вторична мисия към близкоземен астероид - тя също завършва успешно. През 2013 г. "Чанг'e 3" извършва първото китайско кацане на Луната откъм видимата страна. Това е първото кацане на естествения ни спътник след 37-годишно прекъсване - преди това за последен път мисията "Луна 24" на СССР се спуска на Луната през 1976 година. Днес обаче Китай успя да направи нещо, което нито САЩ, нито СССР са постигали. Кацането на обратната страна е трудно предизвикателство, защото всеки спускаем апарат би се намирал извън радиообхват. Затова миналата година на 21-ви май първо бе изстрелян комуникационен спътник "Чьечиао", който бе вмъкнат в хало орбита около втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 километра от Луната. Това позволява на наземните екипи да осъществяват радиовръзката с "Чанг'e 4". Самият спускаем апарат е изключително самостоятелен - той можеше да избягва опасностите по време на спускането му към лунната повърхност. "Чанг'e 4" бе построен като резервно копие на "Чанг'e 3" - вероятно щеше да бъде изстрелян към видимата страна, ако случайно "Чанг'e 3" бе претърпял провал. Тъй като мисията от 2013-та бе успешна, китайците се решиха на по-нататъшна амбициозна стъпка. "Чанг'e 4" също е екипиран с 140-килограмов луноход, който ще се "разходи" по лунната повърхност през следващите няколко дни. Една важна вметка: противно на израза, който медиите често пъти погрешно изпозват, това не е "тъмната страна" на Луната. Няма такова нещо като "тъмна страна" - и двете страни на Луната получават еднакво количество слънчева светлина по време на лунния ден. Казваме "обратна страна", защото Луната винаги е обърната с едната си страна към нашата Земя, а другата не може да бъде забелязана с просто око от планетата ни. Няколко думи за научните инструменти на борда - спускаемият апарат е екипиран с две камери, нискочестотен спектрометър (англ. low-frequency spectrometer или LFS) за изучаване на слънчевите изригвания, инструмент LND (lunar lander neutrons and dosimetry) за изучаване на космическата радиация. Луноходът има една камера, един радар за изучаване на района под повърхността, един спектрометър, който работи във видимата и близката инфрачервена област (VNIS = Visible and Near-Infrared Imaging Spectrometer), инструмент ASAN (Advanced Small Analyzer for Neutrals). Вероятно най-интересният експеримент е мини-биосфера, доставена на Луната от стационарния спускаем апарат. В 3-килограмов контейнер учените се надяват да отгледат копринени буби, картофи и арабидопсис - популярно моделно растение от сем. Brassicaceae, използвано в растителната биология и генетика. Китай се надява до края на годината да изстреля и "Чанг'e 5" - възвръщаема мисия, която ще кацне на видимата страна на Луната, ще вземе проби и ще ги достави за по-нататъшно изучаване в наземните лаборатории. "Чанг'e 6" е възвръщаема мисия, планирана за малко по-далечното бъдеще - тя ще кацне от обратната страна и пак ще вземе проби за доставка на Земята. По-нататъшните планове през следващото десетилетие включват пилотирани лунни мисии и строеж на обитаема лунна база през 2030 г. За повече информация относно днешния успех: Планетното общество http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2532-2019-3-jan-chang-e-4-lands-on-moon

Първи снимки! Автоматичната междупланетна станция Ню Хърайзънс засне Ултима Туле по време на облитането си на Нова година! Три изображения на Ултима Туле. Вляво: снимка, направена от цветната камера RALPH. В центъра: черно-бяла снимка с висока разделителна способност, заснета от камерата LORRI. Вдясно: комбинирано изображение, съставено на базата на данни от RALPH и LORRI. Photo credits : NASA TV/JHUAPL 2 януари 2019 г. 22:30 ч. Светослав Александров. След като вчера автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" влезе в историята на космонавтиката като първия човешки апарат, посетил небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, днес първите снимки от това посещение бяха получени на Земята. На специална пресконференция, излъчена в 21:00 ч. българско време тази вечер, изображенията бяха официално публикувани. Важно е да се подчертае, че на Земята са пристигнали само около 1% от записаните на борда снимки и данни. Ултима Туле се намира на 44 AU (астрономически единици) от нас. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Това също така е еквивалентно на около шест светлинни часа. Радиосигналът от "Ню Хърайзънс" пътува в продължение на шест часа, а поради голямото разстояние данните се свалят със скорост 500 бита в секунда. Все едно сме се върнали с машина на времето в епохата на dial-up интернета с телефонни модеми - една снимка би се сваляла в продължение на часове. Тези първи изображения са с резолюция 140 m/pixel и са заснети от около 50 000 километра. Снимки, направени от по-близко разстояние, вече с резолюция 35 m/pixel, са също заснети, но те все още не са пристигнали на Земята. С тази скорост на свялане ще отнеме близо 20 месеца, преди всичко да се озове в ръцете на учените! Така че най-доброто предстои и тепърва ще го видим. Но стига вече с обясненията за възможностите на "Ню Хърайзънс" - на Земята вече са пристигнали достатъчно снимки и данни, за да можем да направим важни заключения за Ултима Туле. Нека да обърнем внимание на най-детайлното изображение, с което разполагаме: Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute Снимката категорично доказва, че Ултима Туле представлява контактна двойка. Подробно обяснение за контактните двойки е описано от Емили Лакдауола на страниците на Планетното общество. Ще е изненада мнозина от вас да научат, но двойните обекти са изключително често срещани в Слънчевата система. Най-често се срещат отделни двойки. Те са широко разпространени и в пояса на Куйпер, където се намира Ултима Туле. Истинският проблем е как точно се образуват контактните двойки: по какъв начин телата се сливат толкова нежно, че не се разрушават, а просто се слепват едни с други, запазвайки сферичната си форма? Най-честата форма, която се среща при кометите, е двуделната форма. Даже Халеевата комета, която бе за пръв път посетена от космически апарати (европейската мисия "Гиото", съветските с българско участие "Вега 1" и "Вега 2", японските "Суисеи" и "Сакигаке" - всички те летяха през 80-те години на миналия век), има такава форма. Същото се отнася и за кометата Борели, както и за "Чурюмов-Герасименко", която през 2014 г. бе посетена от европейката мисия "Розета". Според учените контактните двойки, като Ултима Туле, могат да се формират по следния начин: две небесни тела обикалят едно около друго, след което орбитите им се дестабилизират. Това не е задължително да е бърз процес - напротив, може да е бавен и внимателен, като обектите се сближават с много бавна скорост - например 80 cm/sec, което е еквивалентно на походката на малко дете. Photo credits : NASA / JHUAPL / SwRI / James Tuttle Keane Мисии като "Ню Хърайзънс" ни дават прекрасни доказателства за ранната еволюция на Слънчевата система - а обекти като Ултима Туле са отломки от тези най-ранни епохи. "Ню Хърайзънс е като машина на времето, завеждайки ни до рождеството на нашата Слънчева система", съобщава ученият Джеф Муур, част от геологичния и геофизичен екип на мисията. "Ние виждаме физически пример на началото на планетарното образуване, който е замръзнал във времето. Изучаването на Ултима Туле ни помага да разберем как планетите се образуват - както тези в нашата собствена Слънчева система, така и тези, обикалящи около други звезди в нашата Галактика". Ето как се е формирала Ултима Туле според горната илюстрация: първо малки камъчета са агрегирали благодарение на гравитацията в два по-големи обекта. След това орбитите на обектите са се дестабилизирали и телата са се свързали, след като са осъществили контакт при скорост от около 80 cm/sec. Нека сега се върнем върху общите характеристики на Ултима Туле, които научихме от първите снимки. На небесното тяло има по-светли и по-тъмни райони. Интересното е, че на мястото на свързване теренът е светъл. Също така е любопитно, че според първоначалната информация на Ултима Туле липсват ударни кратери, но пък вероятно има хълмове и хребети. Какъв е цветът на повърхността на Ултима Туле? Photo credits : NASA / JHUAPL / SwRI ... накратко казано, червен. Това е типично за Плутон и обектите от пояса на Куйпер. Червеният цвят се дължи на толини - изключително комплексни химични съединения. Те се образуват чрез ултравиолетовото слънчево лъчение, както и чрез космическите галактически лъчения, като простите вещества, които взаимодействат, за да се получат толини, са въглероден диоксид, метан, етан и азот. На Земята в днешно време подобни вещества не възникват, но е възможно да са съществували в далечното минало и дори да са предшественици на основните химични вещества, от които е възникнал животът. Разгадана е мистерията за продължителността на денонощието на Ултима Туле. Обектът извършва една пълна обиколка около оста си за около 15 часа. Това са най-основните неща, които научихме за Ултима Туле - при това говорим за научни сведения, събрани в рамките само на последните 24 часа! Най-интересното от мисията тепърва предстои. "Ню Хърайзънс" ще продължи да изпраща събраните от него данни в продължение на следващите 20 месеца. А след това? Екипът на мисията съобщава, че бордовите системи са в изправност и предвиждат още 15-20 години живот. Възможно е роботизираната станция да посети още един обект от пояса на Куйпер. Дали ще стане - предстои да видим! За да се случи, подобен обект трябва да бъде открит от наземните и космическите телескопи, при това е нужно да се намира на пътя на "Ню Хърайзънс". Ако такъв бъде намерен, научната програма на "Ню Хърайзънс" ще продължи и през следващото десетилетие. Повече информация и снимки може да свалите от сайта на мисията към НАСА. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2531-2018-ultima-thule-first-flyby-photos

Днес отбелязваме 60 години от изстрелването на Мечта - първият апарат, навлязъл в междупланетното пространство 2 януари 2019 г. 18:25 ч. Датата е 2 януари 1959 година. От космодрума Тюратам (днес известен като Байконур) e изстреляна тристепенна ракета "Луна 8К72", която е от типа на "Р7". На борда се намира космически апарат "Е1 №4". Както номерацията показва, това е четвъртият опит на СССР за подобна мисия. Предните три изстрелвания, на 23-ти септември, 11-ти октомври и 4-ти декември 1958 г., са завършили с провал на ракетата-носител. Но при полета на 2-ри януари 59-та за пръв път ракета успява да ускори космически апарат на траектория, която ще го отведе отвъд пределите на околоземна орбита. Задачата на "Е1 №4" е проста - тя трябва да се удари в Луната (твърдо, апаратът не е екипиран със системи за меко прилуняване) и да достави на повърхността й гербове на СССР. На борда на космическия апарат има няколко научни инструмента - магнетометър, гайгеров брояч, сцинтилационен брояч, детектор за микрометеороиди. Въпреки успешното изстрелване, впоследствие се оказва, че поради програмна грешка "Е1 №4" няма да удари Луната. Наместо това той прелита край нея на разстояние 5 900 километра и се отправя в междупланетното пространство. Мисията по-късно е прекръстена на "Мечта" - като символ на поривите на човечеството към звездите. Впоследствие през 1963 г. е зададено и постфактум името "Луна 1", за да се обозначи, че това е първата мисия от серията на съветската лунна програма. Ще минат месеци, преди СССР пак да успее - на 12-ти септември 1959 г. е изстреляна мисията "Луна 2", която изпълнява оригиналната цел на "Луна 1" - попадане върху повърхността на Луната. А на 4-ти октомври 1959 г. излита "Луна 3" - този апарат успява да обиколи Луната и да изпрати първи снимки на обратната й страна. Днес, шест десетилетия по-късно, човечеството продължава да следва завета на мисия "Мечта". Изминаха броени часове, откакто построен от човека апарат посети за пръв път обект отвъд орбитата на Плутон и също така остават броени часове до първото кацане върху обратната страна на Луната. "Луна 1" ("Мечта") - общ изглед. Снимка: Александър Моклецов http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2530-2018-60-years-mechta-anniversary

НАСА публикува последната снимка на Ултима Туле, заснета преди самото облитане Това е последната снимка, заснета от "Ню Хърайзънс" преди самото облитане. Photo credit : NASA TV/JHUAPL 1 януари 2019 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Както оповестих преди около час, днес е исторически ден за космонавтиката - "Ню Хърайзънс" направи първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон, а името на обекта е Ултима Туле. Преди броени минути НАСА излъчи пресконференция, на която бе показана най-последната снимка, заснета от космическия апарат преди момента на голямото сближение. Снимката, заснета на 31-ви декември, потвърждава, че Ултима Туле е съставена от два лоба. Това, което все още не е ясно, е дали тези два лоба са свързани в един обект, или представляват два отделни обекта. Учените се надяват да научат утре или вдругиден, когато може би ще бъдат получени първите детайлни изображения от обекта. Напомням на читателите, че снимките са заснети, записани са на твърдия диск на "Ню Хърайзънс", но не са получени. Някои от тях са вече в процес на изпращане, но радиосигналът пътува около шест часа и осем секунди - те ще започнат да се свалят късно тази нощ. Най-детайлните цветни изображения няма да пристигнат преди февруари. Със скорост от 500 бита в секунда, отнема часове преди едно изображение да бъде свалено на Земята. Почти като в епохата на dial-up интернета Този модел от Джеймс Тътъл Кийн показва формата на Ултима Туле според последните изображения. Image credit : James Tuttle Keane/NASA TV На горната илюстрация се вижда формата на Ултима Туле според последните изображения, както и посоката на околоосното въртене. Според Джеймс Тътъл Кийн eдна от големите неизвестни е какъв е периодът на околоосно въртене. Учените смятат, че може да е между 4 и 30 часа, засега предположенията са за 15 или 30 часа. Надяваме се и този въпрос да получи отговор в скоро време. За допълнителна информация : НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2529-2018-ultima-thule-last-image-before-close-flyby

УСПЕХ: Ню Хърайзънс облетя Ултима Туле - първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон от космически апарат! На кадъра: ръководителят на мисията Алън Стърн поздравява екипа си след днешния успех. Photo credit : NASA TV 1 януари 2019 г. 17:55 ч. Светослав Александров. Преди броени минути, в 17:30 ч. българско време, екипът на "Ню Хърайзънс" получи първия радиосигнал след облитането на Ултима Туле, което потвърждава успеха на мисията! Облитането бе факт по-рано днес в около 07:33 ч. българско време, като "Ню Хърайзънс" премина едва на 3 500 километра от повърхността на миниатюрната планета, преди да се отправи отново към далечните краища на Слънчевата система. Автоматичната междупланетна станция събираше данни в продължение на още няколко часа, след което в около 11:30 ч. приключи с научните си задачи, обърна антените си обратно към Земята и започна да излъчва радиосигнали. Но Ултима Туле се намира на 44 AU (астрономически единици) от нас. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Това също така е еквивалентно на около шест светлинни часа. Екипът на "Ню Хърайзънс" трябваше да чака цели шест часа и осем минути, за да може радиосигналът да прекоси цялата Слънчева система и да пристигне на Земята! Информацията, получена в рамките на този пръв радиоконтакт, е оскъдна, както и трябваше да бъде. Екипът получи данни само за състоянието на бордовите системи на "Ню Хърайзънс" - всичко е в норма и космическият апарат е в отлично състояние. Имаме данни също така, че всички инструменти са работили според зададеното време, а измерванията са записани на твърдия диск. Но все още не разполагаме със същинска научна информация. Няма и нови снимки. Те вече са в процес на изпращане, но докато започнат да пристигат, ще е късна вечер в България. Вероятно утре или на 3-ти януари ще видим първата детайлна снимка от повърхността на Ултима Туле. Имайте предвид обаче, че може да почакаме доста: "Ню Хърайзънс" е далече и данните се свалят със скорост 500 бита в секунда - т.е. една снимка като тези, заснети от смартфон, ще се сваля в продължение на часове при такава скорост. Все едно сме върнати с машина на времето в епохата на dial-up интернета. Докато бъдат получени абсолютно всички научни данни на Земята, които са събрани в рамките на няколкочасовото облитане, ще измине близо година! За щастие екипът не планира да чакаме толкова дълго. Доколкото съм наясно, има снимки от няколко часа преди облитането, които са свалени и ще бъдат споделени с нас скоро. В 18:30 тази вечер ще бъде излъчена пресконференция на НАСА ТВ, на която вероятно ще бъдат представени някои от тези изображения. Тръпнем в очакване! Очаквайте снимките на този линк: Pluto.jhuapl.edu http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2528-2018-ultima-thule-flyby-a-success