SAlexandrov

НАСА: Не се съобразяваме с половата принадлежност относно това кой ще излезе в космоса и кой не! 28 март 2019 г. 08:00 ч. НАСА публикува официално становище на уебсайта си, в което е споменато, че американската космическа агенция не прави назначения на базата на пол. "Първата жена-командир на космическа совалка, първата жена-командир на МКС, първата жена, разходила се в космоса, всички те са били избрани, защото са били точните професионалисти да свършат работата, а не защото са били жени", пише в съобщението. Агенцията отново подчертава, че не е необичайно да има промени в плановете на космическите "разходки", за да се приложат уроците, научени по време на усвояването на космическото пространство. НАСА напомня, че на 22-ри март Ан МакКлейн се превърна в 13-тата жена, излязла в открития космос. Когато Кристина Кук излезе утре, тя ще е 14-тата. Според агенцията неизбежно е някой ден да има космическа разходка само от жени, като това ще стане по естествен път. МакКлейн, Кук и Ник Хейг са част от един астронавтски отряд, в който 50% са жени. Следващата "космическа разходка" ще е факт утре, когато Кук и Хейг ще работят от външната страна на МКС, за да подменят остарели батерии. Източник: НАСА На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2688-2019-nasa-on-gender

Отиде си легендарният космонавт Валери Биковски от мисия Восток 5 27 март 2019 г. 21:00 ч. Роскосмос оповести днес за кончината на Валери Биковски - един от първенците в космоса. Летял три пъти в орбита, по време на мисиите "Восток 5", "Союз 22" и "Союз 31", той ще бъде запомнен най-вече с първата от тях. "Восток 5" излита на 14 юни 1963 г., а два дни по-късно е изстрелян "Восток 6" с първата жена в историята на космонавтиката - Валентина Терешкова. Двата кораба се сближават и макар и да не се скачват (това е технология, която ще бъде разработена по-късно), между Биковски и Терешкова е осъществен радиоконтакт. Снимка: Роскосмо http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2687-2019-valery-bikovsky-dies

Индия успешно тества антисателитно оръжие и унищожи спътник в орбита 27 март 2019 г. 08:00 ч. Индийският премиер Нарендра Моди се похвали в социалните мрежи, че страната му е тествала антисателитно оръжие и е демонстрирала унищожаване на спътник в орбита. По думите му днешният ден носи огромна гордост за Индия. Фактически тя се превърна в четвъртата държава в света, унищожила спътник чрез подобно оръжие след СССР, САЩ и Китай. По предварителна информация разрушеният спътник се е намирал в ниска околоземна орбита, на височина 300 километра. Това означава, че отломките ще паднат бързо на Земята. Въпреки това опитът на тази височина също може да е вреден - това е височината, на която работи Международната космическа станция и някои други спътници. Антиспътниково оръжие - илюстрация. Image credit : DIA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2684-2019-27-march-asat-test-india

Американски космически кораб от серията Сигнус, който ще лети до МКС през април, бе кръстен на загиналия астронавт Роджър Чафи На снимката: космическият кораб "Роджър Чафи", който ще се отправи към МКС през следващия месец. Photo credit : Northrop Grumman 26 март 2019 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Следващият космически кораб от серията "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман е планиран да лети на 17-ти април и ако всичко мине наред, корабът ще остане прикачен към Международната космическа станция до юли. Това ще рече, че мисията му ще съвпадне с 50-годишнината от полета на "Аполо 11". Но вместо да кръсти кораба на някой от героите от програма "Аполо", стъпили на Луната, Нортроп Груман избра този "Сигнус" да се казва "Роджър Чафи" - на името на загиналия астронавт от "Аполо 1". Напомням на читателите, че на 27-ми януари 1967 година, по време на наземна тренировка, астронавтите от "Аполо 1" Върджил "Гъс" Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват поради пожар в космическия кораб. Причината, поради която Нортроп Груман избра корабът да носи името на Чафи е че той единствен от тримата не е успял да достигне космоса. Както Грисъм, така и Уайт са летяли преди - Уайт по време на мисията "Джемини 4" през 1965 г., а Грисъм по време на мисията "Мъркюри-Редстоун 4" през 1961 година. Така САЩ ще отбележи половин век от реализацията на експедицията "Аполо 11" с кораб, който е кръстен на един от загиналите герои в космонавтиката. Защото без саможертвата на Чафи, Грисъм и Уайт, големият скок на Армстронг и Олдрин през юли 1969 година никога нямаше да стане реалност. Корабът "Роджър Чафи" ще достави за астронавтите на МКС провизии и важни научни експерименти, в това число и живи мишки за провеждането на биологични изследвания в орбита. За повече информация:Нортроп Груман http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2683-2019-ng-chaffee

Кой е виновен за провалената женска разходка в космоса? На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA 26 март 2019 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Преди няколко седмици НАСА оповести, че на 29-март в открития космос ще излязат едновременно две жени - историческо събитие, тъй като никога до този момент не е имало изцяло женска космическа разходка. Вчера обаче агенцията съобщи, че тази разходка няма да се състои, а вместо нея на същия този ден в космоса ще излязат жена и мъж. Причината - НАСА не разполага с два скафандъра, които са подходящ размер за двете жени. Днешният свят е изключително чувствителен към темата за полово равенство. Възникналата ситуация е идеален повод за скандал, а интернет разбираемо ври и кипи. Как изобщо НАСА са допуснали на Международната космическа станция да няма скафандри за жени? Нека да разгледаме обаче нюансите на историята и да потърсим истината. Малцина си дават сметка, но скафандрите, които понастоящем НАСА използва на борда на МКС, са доста стари. Те са пряк наследник на скафандрите от програма "Аполо", с помощта на които хора за пръв път стъпват на Луната. След приключването на тази програма през 70-те години Hamilton United и ILC Dover сключват договор с НАСА за създаването на скафандри, които ще са подходящи за новата програма "Космическа совалка". Първата доставка на скафандрите е направена през 1982 година и оттогава те се използват до ден днешен. Произведени са общо 18 скафандъра. От тях 5 са съсипани по време на космически мисии, а 1 по време на наземни тестове. В работоспособно състояние са останали само 11 от тях, макар че в космоса са налични едва четири [1]. Имайки предвид времето, когато скафандрите са произведени, а именно 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, естествено тогава проблемът с неравенството между жените и мъжете е бил много по-мащабен. Нека не забравяме, че НАСА изпраща жена в космоса чак през 1983 година, когато лети Сали Райд. Нито една жена не е летяла с първите кораби "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо", нито една жена не е стъпвала на Луната и нито една жена не е посещавала първата американска станция "Скайлаб". Положението се променя чак с излитането на първите совалки през 80-те години, и то не веднага. Първоначално скафандрите са предвидени да са в няколко размера - малък, среден, голям и XL. Както ни напомня научно-фантастичната писателка Мери Кауъл [2], скафандрите със среден и голям размер се оказват подходящи за повечето астронавти и първо се произвеждат те. Понеже някои мъже са твърде едри, по-късно връщат XL размера. Не и малкия размер. И когато една жена се е оплакала, че не ѝ става скафандърът, било ѝ казано, че проблемът вероятно е в нея. Да - по това време наистина е имало различно отношение към жените и това отчасти е причина за проблема днес да няма достатъчно налични скафандри. Но времената са се променили. Започвайки от 80-те години до ден днешен повече от 40 американски жени достигат до космоса. През 2017 година астронавтката Пеги Уитсън счупва рекорд за американски гражданин, прекарал сумарно най-дълго време в орбита. Да, точно така - днес най-опитният американски астронавт е жена! Космическите разходки, наричани официално с термина "извънбордова дейност", не са като разходките в парка. Вярно - астронавтите много ги обичат, изпитват удоволствие от тях и казват, че нищо не може да се сравни с усещането да стъпиш в открития космос. Но по тяхното време се върши работа. Не всеки може да излезе в космоса когато му скимне, защото извънбордовите дейности са опасни - винаги съществува риск от сблъсък с микрометеороид, който може да пробие скафандъра и да убие човек. И тук е важно да се подчертае: НАСА никога не назначава космически разходки на квотен принцип. Просто сега се случи така, че понастоящем в орбита има двама много опитни специалисти: Ан МакКлейн и Кристина Кук, които са добре тренирани и могат да свършат заедно работа по подмяна на батерии. Ако те бяха излезли заедно в космоса, щеше да е хубаво, но за НАСА е по-важно работата да се свърши. Понеже технически не е възможно да я свършат едновременно двете жени поради недоимъка на скафандри, ще я свършат жена и мъж. Няма никаква драма в това. Стигнахме до същината на ситуацията. Ръководството на НАСА, по думите на астрофизика Джонатан МакДауъл [3], първоначално смята, че Ан МакКлейн и Кристина Кук могат да излязат заедно в открития космос, ако Кук носи скафандъра със среден размер, а МакКлейн - с голям. МакКлейн преди е тренирала на Земята с голям скафандър и първоначално се предполага, че няма никакъв проблем да носи такъв. Но когато тя излиза в открития космос на 22-ри март с колегата си Ник Хейг, открива, че в космически условия скафандърът й се държи различно в сравнение с наземните условия и би предпочела да работи в скафандър със среден размер. Има само един наличен. Не е проблем някой от скафандрите с големи размери да се преконфигурира и да се адаптира за среден размер, но ще отнеме техническо време. НАСА не може да си го позволи, защото бърза - последният американски кораб "Крю Драгън" летя в началото на март, а следващият "Сигнус" ще лети през април и трябва през тази времева дупка да се свърши максимално количество работа. Затова Кук ще носи готовия скафандър среден размер на 29-ти март, като с нея ще излезе мъж-астронавт, а после МакКлейн ще го използва на 8-ми април, когато с нея също ще излезе мъж-астронавт. Отново няма никаква драма. Астронавтката МакКлейн е подходила отговорно, като е преценила, че не може да работи в неподходящо за нея работно облекло. В един момент космическата разходка само от жени ще се случи. Просто няма да е веднага. По време на селекцията през 2013-та и 2017-та година НАСА подбра последните си кандидати за астронавти и от общо двадесет души, девет са жени. Случаите, в които те ще са назначени едновременно на космически мисии, ще се увеличават и в един момент желаната женска космическа разходка ще стане факт. Нека не забравяме, че чакаме и други важни събития през следващите години - като например, първата жена, летяла отвъд околоземна орбита, първата жена в орбита около Луната и първата жена, стъпила на Луната. Дано всичко това бъде реалност! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2682-2019-why-nasa-canceled-female-spacewalk

НАСА се отказа да провежда космическа разходка само от жени На снимката: астронавтката Ан МакКлейн излезе в открития космос на 22-ри март със своя колега Ник Хейг. Photo credit : NASA 26 март 2019 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Дългоочакваната "космическа разходка" само от жени все пак няма да се състои, оповести днес НАСА. Вместо това на 29-ти март в открития космос ще излязат астронавтката на НАСА Кристина Кук и нейният американски колега Ник Хейг. А пък на 8-ми април Ан МакКлейн ще проведе извънбордова дейност заедно с канадския астронавт Давид Сен-Жак. Развоят на събитията със сигурност ще разочарова феминистките, но причината за промяната в плановете се дължи на наличния набор от скафандри на борда на Международната космическа станция. Оказва се, че МакКлейн се чувства удобно само в скафандър с горна половина, която е среден размер. Но само един от този тип скафандри може да бъде подготвен за петък. Ето защо единственият скафандър на разположение ще бъде носен от Кристина Кук, а тя ще бъде придружена от мъж-астронавт, в случая Хейг. Задачите пред екипажа на МКС си остават същите. Кук и Хейг ще подменят още един комплект от никел-водородни батерии с литиево-йонни, а МакКлейн и Сен-Жак ще разгънат нови кабели между модула "Юнити" и гредата S0. За повече информация: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2681-2019-nasa-cancels-female-spacewalk

СпейсЕкс ще изстреля свръхтежката ракета Фолкън Хеви на дебютната ѝ комерсиална мисия през април Снимка от успешното изстрелване на "Фолкън Хеви" на 6-ти февруари 2018 г. Photo credit : SpaceX 25 март 2019 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Месец март бе изключително успешен за СпейсЕкс, след като компанията благополучно проведе първия полет на новия пътнически кораб "Крю Драгън", който от лятото ще започне да превозва астронавти до МКС. Сега насочваме вниманието си към следващото изстрелване на единствената свръхтежка ракета (т.е. с товароподемност от над 50 тона до орбита), която понастоящем е в експлоатация: "Фолкън Хеви". За разлика от мисията ѝ през февруари миналата година, когато ракетата изведе в околослънчевото пространство автомобила Тесла Роудстър с манекена Старман, този път полетът е много по-сериозен. "Фолкън Хеви" ще трябва да изведе в геостационарна орбита спътника "Arabsat 6A", който ще осигурява комуникационни услуги на територията на Европа, Африка и Близкия изток. Това е първата комерсиална мисия за свръхтежката ракета, която СпейсЕкс ще проведе по заявката на клиент. Изстрелването може да стане факт още на 7-ми април в 00:36 ч. българско време. Ако то бъде успешно, компанията на Илон Мъск ще затвърди репутацията си на надежден превозвач. Няма никакъв спор, че както полетът през февруари миналата година, така и този ще бъде наблюдаван със затаен дъх от космическите ентусиасти. Със сигурност мисията ще бъде наблюдавана и от зоркото око на ръководството на НАСА и администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Свръхтежките ракети са предпочитаният начин за изпращането на хора отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. За тази цел НАСА строи по поръчка на Конгреса своя собствена свръхтежка ракета - "Space Launch System", или още наричана накратко "SLS". Създаден за нея е и нов пилотиран кораб "Орион". Поради факта, че Конгресът е поставил изисквания как точно да се построи "SLS" - а именно, да се използват конкретни технологии от пенсионираната програма "Космическа совалка", за да се пазят определени работни места, ракетата е наричана иронично "Senate Launch System". Строежът й е съпътстван от безкрайни отлагания. Практически всяка година дебютният полет се отлага с по още една година. Преди няколко дни администраторът на НАСА Джим Брайденстайн оповести, че тези отлагания са неприемливи и че така вече не може да се продължава. Поради това американската космическа агенция обмисля да изстреля архитектурата на "Орион" за мисията му до окололунна орбита посредством комерсиални ракети. Такава ракета може да бъде "Фолкън Хеви". Вероятно натиск за бърза реализация на "Орион" до Луната има и от страна на Тръмп, който ще иска до края на първия му мандат да покаже видим напредък в областта на космическата програма. Предстоящият полет на "Фолкън Хеви" ще е комплексен и поради още една причина - Мъск се надява завръщането на двата странични ускорителя след полета да е успешно. Това ще позволи те да бъдат рециклирани набързо, след което ще се използват за по-следващото изстрелване на "Фолкън Хеви", а то може да бъде проведено още през юни. Тогава в орбита ще бъде изведена мисията "STP-2" - първата мисия за американските военновъздушни сили на "Фолкън Хеви". В рамките на нея общо 25 малки космически апарата ще бъдат пуснати в орбита, а един от тях е "Лайтсейл 2" - слънчевата платноходка на Планетното общество. Тя ще демонстрира възможностите на единствената реалистична към този момент технология за достигане на далечните звезди. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2680-2019-first-commercial-fh-preview

Русия ще смъкне цената на ракетата Протон-М, за да е конкурентна на американската Фалкън 9 25 март 2019 г. 12:30 ч. Днес ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести, че държавната корпорация планира да смъкне цената за изстрелване на ракетите "Протон-М". Новината бе съобщена от ТАСС. "Ракетите Протон-М се намират приблизително на ценовото равнище на Falcon. Сега сме предприели стъпки по снижението на разходите за изстрелване като намалим някои харчове в Центъра за експлоатация на наземната космическа инфраструктура. Тоест може да икономисваме от подготовката за изстрелването", каза Рогозин. "Ние ще възстановим конкурентноспособността на Протон-М спрямо Falcon". Понастоящем за едно изстрелване на "Фалкън 9" се харчат около $50 милиона долара. За едно комерсиално изстрелване на "Протон-М" са нужни $65 милиона. Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" през декември [ЦЭНКИ] http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2679-2019-russia-to-reduce-cost-proton-m

Израелската мисия Берешийт засне нови снимки на Земята от далечния космос Тази снимка на Земята бе заснета на 19-ти март от израелската лунна мисия "Берешийт". Към момента на заснемането на изображението разстоянието между планетата ни и космическия апарат бе 15 000 километра. На снимката се виждат части от Южна Америка. Photo credit : SpaceIL 25 март 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция "Берешийт", създадена от израелската организация Спейс АйЕл, изпрати нови снимки на Земята по време на своето пътуване към Луната. Снимка на Земята, заснета от разстояние 131 000 километра. Photo credit : SpaceIL Снимка на Земята, заснета от разстояние 265 000 километра. Photo credit : SpaceIL Освен това екипът на мисията публикува страхотно видео, което показва как изглежда слънчевият изгрев от космоса. Натиснете тук, за да бъдете пренасочени към Youtube и да изгледате видеото. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2678-2019-25-march-spaceil-new-photos

Астронавтите на НАСА Ник Хейг и Ан МакКлейн успешно подмениха батерии на МКС по време на вчерашната им извънбордова дейност 23 март 2019 г. 20:00 ч. НАСА оповести, че вчерашната извънбордова дейност е приключила благополучно. Астронавтката на НАСА Ан МакКлейн и нейният колега Ник Хейг прекараха в открития космос общо шест часа и тридесет и девет минути. Те успешно подмениха старите никел-водородни батерии с нови и по-мощни литиево-йонни батерии. На 29-ти март Ан МакКлейн и нейната колежка Кристина Кук ще излязат в открития космос, за да подменят още батерии. Това ще е историческо постижение - първата "космическа разходка" само от жени! Но за съжаление днес, 35 години след полета на Светлана Савицкая, космосът продължава да бъде основно мъжка професия. Вчера МакКлейн се превърна едва в 13-тата жена в историята на космонавтиката, "разходила" се в открития космос. Освен това всички жени-астронавти са летяли не по-далече от околоземна орбита. Няма нито една жена, пътувала отвъд пределите на ниската орбита, както няма и жена, стъпила на Луната. Да се надяваме, че през следващите години това ще се промени! Напомням на читателите, че миналия месец американката Бет Моузес се превърна в първата жена, достигнала до космоса с комерсиален космически кораб - кораба "Юнити" на американската компания Върджин Галактик. На снимката: астронавтът на НАСА Ник Хейг (горе) и Ан МакКлейн по време на вчерашната им "космическа разходка". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2677-2019-23-march-spacewalk-success

Технологичен пробив: най-малките спътници успешно излъчиха радиосигнали! Миниатюрен спътник от типа "Спрайт" - устройство. Всички нужни компоненти за един космически апарат могат да се поберат на една мъничка платка с размер на пакетче за захар. Image credit : Zac Manchester 23 март 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Току-що космосът стана още по-достъпен, след като миниатюрните спътници "Спрайт" с размер колкото едно пакетче захар (3.5 на 3.5 сантиметра) излъчиха първите радиосигнали след освобождаването си в орбита! Постижението е добре дошло както за обикновените хора, които вече ще могат да притежават свой собствен спътник дори и за под 1000 лева, така и за мечтателите на междузвездни мисии. Възможно е някой ден подобни фемтоспътници да са първите построени от човешка ръка апарати, които ще достигнат до далечните звезди и техните планети. Ето как се стигна до успеха. Спътничетата "Спрайт" са създадени от Зак Манчестър, асистент д-р по аеронавтика и астронавтика в Станфорд, САЩ. Манчестър започва да работи по проекта още през 2009 година, а през 2011 г. създава първите прототипи на "Спрайт". Същата година ентусиастът успява да качи няколко спътничета на борда на последната космическа совалка. Три от тях са монтирани от външната страна на Международната космическа станция, а три години по-късно всички са все още в работоспособно състояние, независимо от излагането им на суровите космически условия. В прикачен вид "Спрайт"-ове летят и през 2017 година на борда на латвийско-немския спътник "Вента 2". Но изминава доста време, преди да станем свидетели на "Спрайт"-ове в свободен полет. Първият опит е през 2014 година, когато около 120 "Спрайт"-а са качени в космоса на борда на спътника "КикСат 1". Спътникът е кръстен от Манчестър с това име, защото инициаторът е получил пари за разработката му посредством платформата за групово финансиране KickStarter. Той е от типа 3-U CubeSat, което означава, че е изграден от три стандартизирани единици. Едната единица побира системите за електрозахранване, компютърните системи и комуникационните системи. Другите две единици побират механизма за освобождаване на "Спрайт"-овете. За съжаление "КикСат 1" се поврежда скоро след като достига космоса и нито един "Спрайт" не е освободен в орбита. Резервният спътник "КикСат 2" е готов за изстрелване още през същата 2014 година, но поради редица причини, най-вече свързани с придобиването на лиценз за полет, изстрелването става факт чак през ноември 2018 г. с американския космически кораб "Сигнус". На 13-ти февруари тази година "КикСат 2" е пуснат свободно в орбита, а на 19-ти март командата за освобождаване на "Спрайт"-овете от борда му е изпратена. Вчера, на 22-ри март, радиолюбители съобщиха в Туитър, че миниатюрните спътници работят и излъчват радиосигнали на предвидената честота! Макар че този експеримент е просто демонстрационен, потенциалът за по-нататъшно приложение на фемтоспътниците е огромен - както за нуждите на частната космонавтиката, така и за междупланетни и дори междузвездни мисии! Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit : Breakthrough Starshot Последната възможност се обмисля от инициаторите на амбициозното начинание Брейктру Старшот. Провеждането на космическа мисия до далечните звезди е изключително сложно начинание поради огромните разстояния между тях, което налага ускоряването на космическия кораб до непостижими към този момент скорости, сравними с тази на светлината. Тук обаче размерът има значение - за мънички космически кораби от типа на "Спрайт" подобни скорости ще се постигат много по-лесно. Чрез помощта на наземни лазери изследователите очакват фемтоспътниците да бъдат ускорени до 20% от скоростта на светлината. При такава скорост те ще прекосят орбитата на Плутон за три дни и ще достигнат до най-близката звезда за 20 години. Зак Манчестър смята, че междузвездните "Спрайт"-ове ще могат да бъдат екипирани със свръхлеки камери, които ще успеят да направят първите снимки на извънслънчева планета. Кой знае - може би още нашето поколение ще бъде свидетел на началото на първите мисии до друга звезда, а за децата и внуците ни тези мисии ще са в напреднал етап? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2676-2019-march-sprites-send-first-radiosignals

Двама американски астронавти ще излязат днес в открития космос 22 март 2019 г. 08:05 ч. Днес, на 22-ри март, ориентировъчно в 14:05 ч. българско време, астронавтката на НАСА Ан МакКлейн и нейният колега Ник Хейг ще излязат в открития космос. Това ще е първата "космическа разходка" за 2019-та година. Очаква се двамата астронавти да работят от външната страна на Международната космическа станция в продължение на около шест часа и половина. Основната задача пред тях е да подменят застаряващите акумулаторни батерии на гредата П-4 с нови. МКС е в експлоатация от близо две десетилетия. Макар че тя добива електроенергия посредством слънчевите си панели, тази електроенергия трябва да бъде съхранявана, когато станцията се намира в неосветената от Слънцето страна и затова се използват акумулатори. Подобно на всяка друга акумулаторна батерия, тези батерии също имат определен живот и могат да поемат само ограничен брой цикли заряд/разряд. Ако днешната извънбордова дейност е успешна, довършителната работа ще бъде извършена на 29-ти март, когато Кристина Кук и Ан МакКлейн ще излязат в открития космос. Това ще е първата "космическа разходка" в историята на космонавтиката, проведена само от жени! За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2675-2019-22-march-spacewalk-preview

Успех: европейската ракета Вега изведе в орбита спътник на Италия за наблюдение на Земята 22 март 2019 г. 08:00 ч. Късно тази нощ в 03:50 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана излетя европейската лекотоварна ракета "Вега". На борда й се намираше спътникът PRISMA за нуждите на Италианската космическа агенция. Спътникът ще работи в слънчево-синхронна орбита. Оборудван е с уникален електро-оптичен инструмент и ще се използва за мониторинг на околната среда, управление на ресурсите, наблюдения на посевите и оценка на замърсяванията. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) Кадър от излитането тази нощ. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2674-2019-vega-launches-prisma

Дебютният полет на Старлайнър ще бъде отложен до август поради технически проблеми На снимката: техниците разопаковат кораба "Старлайнър" преди изпитанията му. Photo credit : NASA 21 март 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Множество източници (напр. РИА Новости, Ройтерс) докладвад, че дебютният полет на космическия кораб "Старлайнър" ще бъде отложен най-малко с три месеца. Причината затова е, че корабът не е преминал успешно през термовакуумните изпитания и са били установени проблеми. Засега от Боинг не коментират официално какво точно се е случило, но вероятно през следващата седмица НАСА ще актуализира план-графика си. Напомням на читателите, че Боинг е една от двете компании (другата е СпейсЕкс), в които НАСА инвестира средства за създаването на кораби за превоз на астронавти до Международната космическа станция. Интересното е, че СпейсЕкс получи $2.6 милиарда, а Боинг - $4.2 милиарда. На фона на тези средства, ето каква е равносметката според сайта Спейсфлайт Инсайдър. Космическият кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" е вече летял на тестов полет до МКС - това се случи в началото на този месец. Този полет бе напълно успешен, като всички поставени цели - излитане, скачване и завръщане, бяха изпълнени благополучно. Боинг все още не е завършил полевото изпитание на системите за аварийно спасяване. Компанията на Илон Мъск е успяла да го направи още през 2015 година. Някои длъжностни лица на НАСА ни убеждаваха, че Боинг е много по-напред в сравнение със СпейсЕкс, а големият опит на компанията ще помогне на САЩ бързо да възстанови способността си да изпраща хора в космоса. Реалността показва друго. Боинг, компания, основана през 1916 година, бе изпреварена от СпейсЕкс, компания, основана през 2002 година. Начинът на работата между двете компании е различен. По информация от сайта на Боинг, за създаването на "Старлайнър" са ангажирани 425 доставчика в 37 щата. Голяма част от производството на СпейсЕкс е съсредоточено на едно място. Какъв е изводът? Когато фокусът на дадена космическа програма е да се пазят едни работни места и едва на второ място да се създава функционален продукт, тя няма как да върви напред. Старият модел на работа в космонавтиката вече не работи - или по-точно работи, но след дългогодишни протакания и отлагания. Бъдещето е в млади и иновативни компании като СпейсЕкс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2673-2019-starliner-debut-delayed

След ремонта: руският модул Наука няма да може да служи за основа на нова космическа станция 20 март 2019 г. 17:10 ч. Една лелеяна мечта на някои руски космически деятели е след като експлоатацията на Международната космическа станция приключи, новоприкачените руски модули да бъдат отделени от нея и да служат за създаването на нова изцяло руска космическа станция. Но това вече няма как да стане. След ремонта на модула "Наука", при който непоправимо замърсените със стърготини горивни резервоари ще бъдат заменени с нови, той няма да може да маневрира самостоятелно след като бъде прикачен към МКС. "Във връзка с невъзможността стандартните горивни резервоари на "Наука" да бъдат почистени, взето е решение те да бъдат заменени с нови горивни резервоари от производственото предприятие НПО Лавочкин. Но новите резервоари не са предназначени за многократно ползване. Те са еднократни. Тяхната замяна ще позволи на модула след изстрелването в ниска орбита да се добере до МКС и да се скачи на собствен ход, но резервоарите няма как да се заредят отново с гориво", съобщава събеседник на агенцията. В такъв случай ако МКС бъде изведена от орбита през 2024 година, "Наука" не може да бъде разкачен и да се ползва самостоятелно. За повече информация:РИА Новости Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2672-2019-nauka-consequences

Руският спускаем апарат Казачок, част от мисията ЕкзоМарс-2020, се отправи към Италия за изпитания Спускаемият апарат "Казачок". Снимка: Роскосмос 20 март 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 19-ти март руският спускаем апарат "Казачок", компонент от руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-2020", която е част от мащабната програма на ЕКА и Роскосмос "ЕкзоМарс", тръгна към Торино. Там той ще бъде подложен на изпитания от италианската компания TASinl. След завършването на тестовете "Казачок" ще бъде изпратен към Байконур, откъдето ще излети към Марс през юли 2020 година посредством руската ракета-носител "Протон-М". Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" е втората част от програмата "ЕкзоМарс" и тя ще включва изпращането на руска спускаема платформа и европейски марсоход. В рамките на първия етап през 2016 г. към Марс беше изстрелян орбиталният апарат "Трейс Газ Орбитър". Той продължава да работи до ден днешен в околомарсианска орбита, като търси следи от редки газове в марсианската атмосфера, които могат да са показател за съществуването на живот. В програмата "ЕкзоМарс" има и българско участие. Днес в орбита около Марс, прикачен към "Трейс Газ Орбитър", продължава да работи построеният в България прибор "Люлин-МО", а през 2020 към руската спускаема платформа ще бъде монтиран приборът "Люлин-МЛ". Това ще е първият български инструмент, който ще достигне до самата повърхност на Червената планета. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2671-2019-kazachok-departs-italy

Русия обеща да изпрати хора до Луната скоро, но според космическите стандарти 19 март 2019 г. 21:15 ч. Говорителят на Роскосмос Владимир Устименко обеща, че руските космонавти ще се отправят към Луната "скоро според космическите стандарти". Това съобщи информационната агенция ТАСС. "Това ще стане скоро, много скоро според космическите стандарти", оповести той на конференция малко преди започването на четиримесечния експеримент "Сириус" за симулационен полет до Луната. Според Роскосмос пилотираната лунна програма ще е многостъпкова и ще се разпростре до 2040 година. Някои източници загатват, че първите мисии до Луната би следвало да са факт към 2030 или 2031 година. Космическата мисия "Луна-Глоб". Снимка : НПО Лавочкин http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2670-2019-russia-moon-soon

Европейската космическа агенция ще изстреля през октомври космически телескоп за търсене на екзопланети 19 март 2019 г. 20:45 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести днес, че космическият телескоп "Хеопс" е в готовност за полет. Той ще бъде изстрелян от космодрума Куру във Френска Гвиана с помощта на ракета "Союз" в периода между 15-ти октомври и 14-ти ноември. "Хеопс", подобно на настоящия космически телескоп на НАСА "Тес" и предишния "Кеплер", ще търси извънслънчеви планети на базата на т.нар. транзитен метод. Целта е да се намерят екзопланети с размери между този на Земята и Нептун. Източник : ЕКА Снимка на телескопа "Хеопс". Credits: ESA – S. Corvaja http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2669-2019-esa-exoplanet-telescope-ready

Горещи новини от Бену: астероидът е активен! Това съставно изображение, което показва как астероидът Бену изхвърля струйки материал в междупланетното пространство, комбинира два кадъра, заснети на 19-ти януари. Приложена е и допълнителна графична обработка, която включва изрязване и промяна на яркостта. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin 19 март 2019 г. 20:27 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА, която понастоящем изучава астероида Бену и която ще достави на Земята проби от него през 2023 година, направи забележителни открития. Оказа се, че малкият астероид, който притежава диаметър едва от 492 метра, е активен и изхвърля струйки материал в междупланетното пространство. Учените нямат никаква представа защо това се случва. "Откритието на тези струйки е една от най-големите изненади в цялата ми научна кариера", съобщава Данте Лаурета, главен ръководител на мисията "Озирис-Рекс" от университета на Аризона, САЩ. Това изображение е заснето на 7-ми март и показва огромно количество скали, пръснати на повърхността на Бену. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona Другата голяма изненада е, че Бену е много по-скалист, отколкото се очакваше. Това напълно шокира учените, тъй като наземните наблюдения загатваха за астероид с гладка повърхност. При това частта от мисията, която ще включва взимане на проби, е планирана като се има предвид гладка повърхност. Сега изследователите ще трябва да променят намеренията си. Екипът е направил още едно важно откритие - Бену променя скоростта на околоосното си въртене съгласно ефекта YORP (съкращение от имената на първооткривателите Yarkovsky-O'Keefe-Radzievskii-Paddack). Ротационният период намалява с около една секунда на всеки сто години, което е резултат от неравното нагряване на повърхността на астероида. И накрая: два от инструментите на "Озирис-Рекс", MapCam и OTES, са намерили на повърхността на Бену минерала магнетит, което е в съзвучие с теорията, че астероидът се е образувал от голямо тяло, при което скалният материал е взаимодействал с течна вода. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2668-2019-bennu-asteroid-active

Израелската лунна мисия вече достига разстояние 405 000 км. от Земята след успешно запалване на двигателя 19 март 2019 г. 17:15 ч. Израелският стартъп Спейс Ай Ел съобщи, че космическата мисия "Берешийт" е изпълнила днес успешно поредната си маневра. Бордовият двигател се е запалил в продължение на 60 секунди, а апогеят (най-отдалечената точка от орбитата спрямо Земята) вече възлиза на 405 000 километра. Всички системи на борда на "Берешийт" продължават да работят нормално. Пристигането в орбита около Луната се очаква да е факт около 4-ти април. Мисия "Берешийт" на Спейс АйЕл засне тази снимка на Земята на 3-ти март. Photo credit : SpaceIL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2667-2019-19-march-success-maneuver

Важен опит с растения е бил проведен в космоса по време на пилотираната мисия на Върджин Галактик през февруари На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic 19 март 2019 г. 16:57 ч. Светослав Александров. Много хора, включително и космически ентусиасти, са склонни да подценяват възможностите на суборбиталните космически кораби. Тези критици смятат, че кораби като "Юнити" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин са просто увеселителни влакчета за богаташи и нямат никаква стойност за научно-технологичния прогрес. Нищо не е по-далеч от истината. Оказва се, че суборбиталните летателни апарати притежават огромен потенциал и на борда им могат да бъдат провеждани уникални научни експерименти. Такъв опит е бил проведен на 22-ри февруари тази година, когато по време на пилотираната мисия на "Юнити" в космоса били изведени растения от вида Arabidopsis thaliana - важен моделен организъм за растителната биология. Изпращането на растения в космоса има десетилетна история - това се практикува още през 40-те години, когато американците започват да изстрелват ракетите с германски произход "Фау 2". Смята се, че първите организми, достигнали до космическото пространство, са семена от царевица, изстреляни през 1946 година. По-късно със създаването на първите орбитални космически кораби, с развитието на орбиталните станции като "Салют", "Скайлаб", "Мир" и сега Международната космическа станция, растителните проучвания процъфтяват. България има сериозни традиции в областта - наша оранжерия е летяла на борда на "Мир". Въпреки това орбиталните полети си имат своите ограничения. Накратко казано, учените имат контрол и възможност да получат снимки и данни само по времето на два етапа: когато експериментът е още на Земята и когато експериментът вече е достигнал в орбита и може да бъде ръководен от астронавт. Но какво се случва точно в момента на преход - когато корабът напуска земната атмосфера, влиза в космоса и настъпват условия на безтегловност? Това е област от познанието, което е все още недостъпно за хората (източник). Именно затова бе проведен този опит на борда на "Юнити" - за да се проучи как растенията се адаптират по време на преходния пероид. За тази цел е създадена специална система, наречена "Флекс", която позволява организмите да се наблюдават и изследват в рамките на кратка суборбитална мисия. Чрез методи като флуоресцентно маркиране на протеини изследователите могат да разберат какво точно се случва в самите клетки на Arabidopsis thaliana. Учените няма да се ограничат само до услугите на Върджин Галактик и космическия кораб "Юнити". На борда на "Юнити" ще бъдат проведени общо два експеримента, но ще бъдат пратени растения и на борда на кораба на Блу Ориджин "Ню Шепърд". Така изследователите ще получат не само повторяемост, но и огромно количество данни, които ще могат да се допълват. За повече информация и снимки: Върджин Галактик http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2666-2019-virgin-galactic-plant-science

Американската космическа мисия Озирис-Рекс засне впечатляващи снимки на повърхността на астероида Бену Това широкоъгълно изображение бе заснето на 25-ти февруари от камерата MapCam на борда на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс". Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 18 март 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През изминалата 2018-та година голяма част от междупланетните новини бяха доминирани от мисията на Япония "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. След пристигането на американската мисия "Озирис-Рекс" в околностите на астероида Бену през декември, днес разполагаме с още по-голямо количество интересни снимки и данни, които разкриват вълнуващите тайни на малките светове от Слънчевата система. Представям на вашето внимание три снимки, заснети от "Озирис-Рекс" на 25-ти февруари, които наскоро бяха официално публикувани на сайта на НАСА. Горното широкоъгълно изображение, заснето от MapCam, изобразява терен, широк 180 метра, в който се забелязват огромно количество скали и една малка падина без скали, затрупана от реголит. Тези две снимки бяха заснети на 25-ти февруари с помощта на камерата PolyCam. Горната снимка показва скала с размер 15 метра, а долната - падина, затрупана от реголит. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona Показаните по-горе две изображения са заснети с камерата с висока разделителна способност PolyCam и те обхващат фрагменти от заснетия от MapCam терен с широчина около 31 метра. Когато снимките са били направени на 25-ти февруари, автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" се е намирала на разстояние 1.8 километра от повърхността на астероида Бену. Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Ако всичко мине наред, от астероида Бену ще бъдат взети между 60 грама и 2 килограма грунт и скали, които ще бъдат анализирани в наземни лаборатории, след като "Озирис-Рекс" се завърне обратно на Земята през 2023 година. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2665-2019-feb-osiris-rex-images

Полетните изпитания на прототипа на Старшип започват идната седмица! 17 март 2019 г. 23:05 ч. Безспорно най-вълнуващият етап от развитието на нов космически проект е, когато разговорите за него престанат да бъдат съпътствани от сакралната частица за бъдеще време "ще". За проекта на СпейсЕкс "Старшип" този момент вече дойде. Според информация в Редит и Туитър полетните изпитания на пълномащабния прототип "Стархопър" ще започнат през седмицата между 18-ти и 24-ти март. Наистина е невероятно, че се стигна до този етап! Датите, които Илон Мъск дава, доста често не се спазват, така че когато в началото на миналата година той каза, че полетните тестове на новия му голям кораб (тогава наричан "BFR") ще започнат през първата половина на 2019-та, мнозина бяха скептични. Но ето ни вече в първата половина на 2019-та - и всичко това вече става реалност! Според Мъск [1] първите изпитания ще бъдат проведени само с един двигател "Раптор", монтиран към прототипа на "Старшип". Единственият двигател ще е достатъчен, за да може прототипът да подскочи за малко над Земята, след което отново да кацне. След това ще започнат суборбитални полети с три двигателя. Тук е моментът да отбележа, че това няма да са суборбитални космически полети, като тези на "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, а атмосферни изпитания. Пак според Мъск [2] интеграцията на двигателя с ракетната степен е доста трудно начинание и периодично възникват проблеми. Първите подскачания ще са едва забележими за наблюдателите. Сигурно си спомняте също така, че в началото на годината силните ветрове отнесоха носовата част на "Стархопър". Мъск ни информира [3], че от СпейсЕкс са се отказали да направят нов нос. Той просто няма да е нужен за първичните изпитания. А това, което наблюдателите забелязват да се строи в базата на компанията, е ... самият орбитален кораб Старшип. Трудно е да повярваме, че нещата се случват толкова бързо... но наистина е така ! Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2664-2019-starhopper-begins-flights-next-week

Многострадалният руски модул Наука ще напусне центъра Хруничев през август и ще се отправи към РКК Енергия за провеждането на предполетните изпитания Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев 17 март 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин съобщи [1], че Многофункционалният лабораторен модул "МЛМ Наука" най-накрая ще напусне центъра "Хруничев" през август тази година и ще се отправи към РКК "Енергия" за провеждането на предполетни изпитания. Решението е било взето на 16-ти март по време на съвещание в гр. Корольов. Това е малко по-различен развой на събитията в сравнение с това, което очаквахме. Според първоначалните планове "Наука" трябваше да бъде закаран направо на космодрума Байконур, където да бъде подложен на последните си тестове преди изстрелването с ракета "Протон-М" към Международната космическа станция. По данни от ТАСС [2] промяната се налага поради необходимостта да бъдат монтирани нови горивни резервоари, които ще са съвместими на 90% с резервоарите, използвани на ракетните степени "Фрегат". Старите резервоари са замърсени със стружки и са непоправимо замърсени. Освен това е открито, че резервоарите са били направени преди 18-ти години със сериозни производствени нарушения и имат микропукнатини. Напомням на читателите, че историята на модула "Наука" е дълга и многострадална. Неуспехът на Русия да го построи успешно е довел до това, че руският сегмент на МКС остава незавършен до ден днешен. Строежът на "Наука" започва още през далечната 1995 година, като първоначално модулът се предвижда да е резерва на "Звезда" в случай на авария на ракетата-носител. Но "Заря" полита успешно и по-късно, поради недостиг на средства, руснаците решават вместо да правят нови модули, за да завършат своята част на станцията, просто да преобразуват "Наука" в модерна научна лаборатория. Първоначално изстрелването е планирано за 2007 година. Сега не се очертава да лети през 2020. Ако наистина "Наука" успее да излети догодина, модулът ще е на 25 годишна възраст! През 2013 година имаше изгледи, че изстрелването ще бъде проведено, но по време на изпитания в РКК "Енергия" инженерите откриха, че горивните резервоари са замърсени с метални стърготини. Модулът беше върнат в предприятието-производител "Хруничев", за да бъде почистен. След няколко години кански мъки се оказа, че замърсяването е непоправимо. Поради дългия престой на Земята се повдигнаха въпроси доколко модулът е годен за полет, тъй като изглежда, че и каучуковите компоненти са се амортизирали. Как изобщо се е случило до тази абсурдна ситуация, изобщо нямаме идея. Преди две години на сайта на КОСМОС БГ бе публикувана новина [3] на базата на журналистическите проучвания, направени от руския журналист и експерт Анатолий Зак. Легендите, които се носят в ГКНПЦ "Хруничев", разказват, че по време на преобразуването на модула от бекъп на "Заря" в нова лаборатория "Наука" работниците не са получили точни инструкции какво да правят и някои от тях са си помислили, че е трябвало да го нарежат за скрап! Да се надяваме, че последните новини, които научихме от Рогозин, са показателни, че най-сетне е намерен начин за подмяната на повредените компоненти и че "Наука" все пак ще полети. Дали това ще стане, предстои да видим. Историята на проекта обаче не вдъхва голям оптимизъм. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2663-2019-nauka-to-leave-hrunichev-in-august

Айзък Азимов и войнстващият антиинтелектуализъм Писателят Айзък Азимов "В САЩ има култ към невежеството. Винаги е имало такъв култ. Вълната от анти-интелектуалщина винаги си е проправяла своя път към политическия и културен живот, подхранена от погрешното схващане, че демокрацията означава, че моето невежество е също толкова добро, колкото твоето познание". -Айзък Азимов 15 март 2019 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Дълги години преди да стана популяризатор на космонавтиката в България, аз бях върл почитател на научната фантастика. Един от най-любимите ми писатели винаги е бил Айзък Азимов - невероятен гений на своето време. Още през тийнейджърските си години бях залюбил сборника от разкази "Аз, роботът". Отделните разкази са писани в периода между 1940 и 1950 г., но в някои отношения и до ден днешен звучат стряскащо актуално. Най-впечатляващият разказ за мен е "Логика" (публикуван за пръв път през 1941 г.). На български език той може да бъде прочетен на сайта "Читанка" (натиснете тук). Ако не сте го чели, горещо ви препоръчвам да го направите. За останалите, които искат да си го припомнят, ще публикувам кратък преразказ: Майк Донъвън и Грегъри Пауъл живеят на орбитална станция, която снабдява Земята с енергия. Основната поддръжка на станцията и изпращането на енергийните лъчи се осъществява от двамата членове на екипажа и от множество роботи. Един ден на борда пристига нов робот, обозначен като QT-1, на галено наричан Кюти. Роботът се отличава от останалите, защото проявява интерес към своя произход. Когато Донъвън и Пауъл му разказват, че роботите се създават от хора на Земята, Кюти отвръща, че това противоречи на логиката. Ето каква е логиката: хората са изградени от мека органична материя и са физически немощни, докато роботите са направени от здрав метал и няма как несъвършено творение да създаде по-съвършено. На базата на това роботът стига до извода, че хората и роботите са били създадени от същество, което е много по-могъщо от тях - Всемогъщия. Самата идея, че на Земята има огромни фабрики, създаващи роботи, е чужда на Кюти. Той дори не вярва, че Земята и другите планети съществуват. Донъвън и Пауъл полагат страховити усилия, за да убедят Кюти, че бърка. Те излагат редица логически аргументи. Обръщат внимание как изглежда Земята през телескоп и дори сглобяват друг робот, за да му покажат истината. Нищо не помага. На всеки аргумент Кюти отвръща с контра-аргумент. Изображението през телескопа има смисъл само за да се насочват енергийните лъчи. Сглобяването на робота може да е направено от Донъвън и Пауъл, но частите са доставени от Всемогъщия. Защо се получава така? Ето извадка от разказа: — В такъв случай, кълна се в Юпитер, трябва да направим нещо! — Донъвън едва не се разплака. — Той не вярва нито на нас, нито на книгите, нито на собствените си очи. — Не вярва — каза ядно Пауъл. — Това е мислещ робот, мътните го взели! Вярва само в логиката и цялата работа е там, че… — Какво? — Че със строго логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати. Ние имаме едни постулати, а Кюти — други. — Тогава да се оправяме по-бързо с неговите постулати, че утре ще ни налети бурята. Пауъл въздъхна уморено. — Тъкмо в това е бедата. Постулатите винаги са основани на презумпции и скрепени с вяра. Нищо във вселената не може да ги разклати. Лягам си. Опитите на Донъвън и Пауъл да убедят Кюти водят единствено до това роботите да поемат контрол над цялата станция и да ограничат движението на двамата членове на екипажа, като не ги допускат до машинните помещения. За беда се случва слънчево изригване, а изхвърлените частици минават точно през лъча на пътя му към Земята. Само астронавтите могат да държат лъча на фокус, но те нямат достъп до уредите. Ако той не е на фокус, огромна площ от земните площи ще бъдат унищожени. Нищо не може да се направи - приборите са под управлението на робот, който не вярва нито в Земята, нито в Слънцето, нито в бурята, само в своя Всемогъщ. Когато слънчевата буря минава, Кюти извиква при себе си Донъвън и Пауъл. Двамата са сразени - роботът е задържал лъча на фокус! Но как така? Кюти обяснава, че указанията на Всемогъщия са били да държи стрелките на уредите в равновесие и толкоз. Накрая Донъвън и Пауъл се съгласяват, че няма значение дали Кюти вярва в Земята или не, стига да успява да управлява работата на станцията. Любопитно е колко много светът на Кюти, Донъвън и Пауъл прилича на нашия съвременен технологичен бит. Днес може да нямаме свръхинтелигентни роботи, но разполагаме с мощни компютри и мобилни телефони. Космосът е неизменна част от нашето ежедневие. Всеки модерен телефон има GPS приемник. Ако се наложи да прекараме на място, отдалечено от цивилизацията, например в планината (където няма покритие), купуваме спътников телефон и разговаряме без проблем с роднините и приятелите си поради наличието на спътници над главите ни. Над нас обикаля Международна космическа станция с размер на футболно игрище, а тя се вижда с просто око. С малък бинокъл или телескоп могат дори да се забележат отделните й компоненти. И всеки, който има поне $200 000 долара, може да си направи сам и да изстреля малък спътник в орбита. Проблемът на съвременното общество е, че всеки човек е свободен да използва продуктите на науката, но да не вярва в нея. Антиинтелектуалците лесно могат да бъдат поставени на мястото на Кюти. Те си служат с GPS устройства, които им показват местоположението на Земята, но същевременно не вярват в съществуването на модерната космонавтика. Няма спътници, няма космос, Земята е плоска. А трагедията е, че почти винаги липсват навременни последствия за човешкото неверие в науката. Дори и когато науката отдавна да е установила връзката между тютюнопушенето и заболеваемостта от рак и емфизем, човек може да избере да не вярва на тези факти, тъй като минават години, дори десетилетия, преди последствията да се проявят. Без проблем човек може да монтираш детектор за дим у дома си, нищо че детекторът използва радиоизотоп и се разчита на установени от науката закони - същите закони, благодарение на които знаем, че Земята е на повече от 4.5 милиарда година. Но ти и на това можеш да избереш да не вярваш. Докато няма ясни и навременни последствия, които да покажат на лаика причинно-следствената връзка, той няма да научи, че бърка. Същевременно хората масово градят светогледа си на вяра. В уебсайта Наука Офнюз има страхотна статия : Ние първо решаваме емоционално в какво да вярваме, а после го обвиваме в рационална форма. В света е пълно с хора, които са завършили поне средното си образование, ходят на работа, изхранват семействата си - и едновременно с това вярват във всякакви небивалици. Когато бивам питан за псевдонаучни твърдения като това за плоската земя, често пъти получавам въпрос: как тези хора изобщо оцеляват? Еми така, оцеляват. За съжаление приемането на сферичната форма на Земята не ти помага в това да караш кола или да паркираш по-добре, да набираш текст в Word или да обработваш графични изображения... Веднъж щом решиш в какво да си вярваш, ти си готов, подобно на Кюти, да си служиш с логика и да измислиш някаква рационализация. И така, Земята е плоска. Какво ще кажем за големите географски открития? Лесна работа. Ако Земята е плосък диск, а северният полюс е в центъра му, компасът на моряците винаги ще сочи натам. Моряците са се ориентирали по компаса и са обикаляли в кръг, също както ние ако решим, можем да обиколим цяла България, без територията на нашата страна да е сфера. Ами спътниците? Няма спътници - има височинни балони. Или големи кули, които да предават GPS сигнала. И така продължаваш и продължаваш, рационализираш и рационализираш, докато убедиш самия в себе си, че това, в което вярваш, е логически обосновано. А пък Интернет ти дава възможност да учиш и другите... И дори и в мига в който вземеш телескопа, погледнеш към Луната и планетите и видиш с очите си, че те са големи и комплексни светове, пак няма да разбереш кое е вярно. Докато не пожелаеш самият ти да видиш истината, никога няма да я видиш! Мнозина казват: днес времената са различни, не живеем в средновековието. Това е вярно, но само по отношение на технологиите. Хората са си едни и същи, независимо дали живеят през 21-ви, 20-ти, 15-ти или 5-ти век, или пък по времето на Христос. Всяко човешко същество носи винаги разумното и емоционалното. А емоциите не винаги се съобразяват с разума. Вече възрастен, самият Айзък Азимов признава пред себе си: "Най-накрая разбрах, че аз съм създание както от емоции, така и от разум" (източник: Isaac Asimov on Science and the Bible (Free Inquiry – Spring 1982) ) Наблюдавайки постоянно антиинтелектуалните изцепки на много псевдоучени (плоскоземци, антиваксъри, антиеволюционисти и т.н.), аз често пъти си мечтая за един по-добър свят, в който на първо място ще се обръща внимание на разума като мерило за истината, а едва на второ - на емоциите. Но ако доживеем такъв свят, все още ли ще сме хора? -Светослав Александров http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2662-2019-asimov-essay