SAlexandrov

Успех: частната американска ракета Електрон на Рокет лаб изведе в орбита първата си мисия за НАСА Кадър от днешното излитане. Photo credit : Rocket Lab 16 декември 2018 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:33 ч. българско време от новозеландския космодрум на полуостров Махия излетя американската космическа ракета "Електрон" на компания Рокет Лаб. По-малко от час по-късно в околоземна орбита бяха изведени 13 спътника като част от мисията на НАСА ELaNa-19. ELaNa е съкращение от Educational Launch of Nanosatellites - т.е. това са малки спътници, чиято основна цел е най-вече образователна. Спътниците ще изпълняват различни задачи в космоса - например един от тях ще измерва нивото на радиация в поясите на ван Алън, друг ще тества технологията "слънчево плаване", трети ще проверява ефективността на роботизирана технология, произведена посредством 3D печат. Днешният полет бе трети и последен за Рокет лаб през 2018-та година. Първият полет бе през януари, все още изпитателен, а въпреки рисковете ракетата достигна до орбита и изведе четири спътника. Вторият се случи месеци по-късно, през ноември, с шест спътника. Самият факт, че сега имаме нов полет толкова скоро след ноемврийския, доказва потенциала на частната компания. Тя се утвърждава като редовен превозвач на малки изкуствени спътници, а конкуренцията в лицето на сходни американски компании като Вектор и Върджин Орбит, както и на няколко китайски стартъпа, остава далеч назад. Нито една от тези конкуренти фирми не е успяла да изведе дори и един тестов спътник към настоящия момент. Разбира се, през 2019-та нещата могат да се променят. Запис от днешния полет: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2501-2018-rocket-lab-launches-nasa-mission

Навремето сайтът на алекскопи беше хакнат, явно още не са го извадили от карантината на някои антивируси. Няма проблеми с него.

Астронавтите Марк Стъки и Фредерик Стъкроу - биографични сведения Астронавтите от вчерашния полет на "Юнити". Вляво - Фредерик "СиДжей" Стъкроу, вдясно: Марк "Форджър" Стъки. Credits : NASA 14 декември 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Вчера, на 13-ти декември, от територията на САЩ бе проведен първият пилотиран космически полет след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та година. На борда на комерсиалния кораб "Юнити" летяха двама души : Фредерик "СиДжей" Стъкроу и Марк "Форджър" Стъки. В тази статия ще ви разкажа за любопитната биография на двамата астронавти. За Стъки това бе първи космически полет, макар че той има дългогодишна кариера като пилот. Форджър е роден през 1958 година в Минеаполис, Минесота. Още като дете се интересува от авиация, а едва 15 годишен започва да лети с делтапланер. В периода между 1976 и 1979 година учи в Канзаския държавен университет, откъдето завършва с бакалавърска степен в областта на физическите науки. След завършването на бакалавъра Стъки се присъединява към Американския морски корпус. През това време той лети на F-4 Phantom и F/A-18 Hornet. В началото на 90-те години пилотът е назначен на мисия към операция "Пустинна буря" във Войната в Персийския залив и лети на няколко бойни полета. След завръщането от Персийския залив, Марк "Форджър" Стъки продължава образованието си в университета Тенеси, откъдето добива магистърска степен в областта на авиационните системи. През 1993 г. Стъки официално напуска Морския корпус и се присъединява към НАСА като изследователски пилот. Кариерата му в американската космическа агенция продължава до 1999 година, след което сменя няколко работни места. От 2015 година е водещ пилот на Върджин Галактик и закономерно е избран да пилотира кораба "Юнити" по време на първата му космическа мисия. СиДжей Стъкроу е роден през 1961 година в Ла Меса, Калифорния. Завършва бакалавър в Калифорнийския политехнически държавен университет, като степента е присъдена в областта на механоинженерните науки през 1984 година. Стъкроу придобива магистърска степен в същата област през 2000 г. Подобно на Стъки, така и Стъкроу работи известно време за Морския корпус и провежда цели 41 бойни полета към операция "Пустинна буря". Стъкроу е избран за астронавт на НАСА през декември 1994 година. Лети за пръв път в космоса през 1998 г. със совалката "Индевър" - това е дебютната американска мисия към Международната космическа станция. В рамките на експедицията шестимата членове на екипажа, сред които е СиДжей, прикачват модула "Юнити" към "Заря". През 2001 г. лети повторно със совалката "Дискавъри" към МКС и доставя на борда логистичния модул "Леонардо". През 2007 г. се качва на "Атлантис" и лети за трети път на мисия, която доставя гредата S3/S4 към МКС. Последната мисия на Стъкроу за НАСА е през 2010 година, когато астронавтът лети на "Дискавъри" и отново доставя "Леонардо". През 2013-та година СиДжей официално напуска НАСА. Същата година астронавтът се присъединява към Върджин Галактик, където помага за тестовете на "СпейсШипТу". На 24-ти февруари 2017 г. Стъкроу за пръв път лети на планиращ тестов полет на "Юнити", но нито един път не участва при тестовите ракетни атмосферни полети тази година. Стъки лети на два от тях - веднъж с пилота Маккей и веднъж с Масучи. За вчерашния тестов полет, който се превръща в първата космическа мисия, Стъки е избран да лети в тандем със Стъкроу и двамата изпълняват програмата си успешно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2500-2018-vg-commercial-astronauts-bio

Кой решава дали даден космически полет е автентичен или не? 14 декември 2018 г. 12:40 ч. Вчера, след 7-годишно прекъсване, от територията на САЩ отново полетя пилотиран кораб в космоса. Корабът на име "Юнити", построен за нуждите на частната компания Върджин Галактик, достигна до височина 80 километра - или иначе казано, долната космическа граница. Не бива да ни изненадва, че не всеки се зарадва на това постижение. Веднага се намериха хора, които започнаха да сочат с пръст, че това не може да се признае за космически полет, че 80 километра е твърде малко, че международните правила са по-инакви. Отново не ме учуди, че тези хора изобщо не са космически ентусиасти - те имат определена философска и политическа ориентация, която ги кара да отричат всяко едно западно постижение. С такива хора изобщо не бива да се спори. На тях трябва да се напомни, че правилата са писани от хора и по нужда могат да се променят - също както бяха променени, за да бъде признат полетът на Юрий Гагарин. Когато през 60-те години стана ясно, че САЩ и СССР планираха да изпратят човек в космоса, Международната аеронавтическа федерация постави изрични правила, за да се признае постижението за валидно. Едно от изискванията бе космическите кораби заедно с пилотите да се връщат на Земята. Но когато Гагарин полетя на 12-ти април 1961-ва, инженерите все още не бяха разработили система за меко приземяване. Затова космонавтът катапултира във въздуха, за да се спаси. И когато съветските власти подадоха документите към Международната аеронавтическа федерация, те просто пропуснаха този факт. Четири месеца след полета на Гагарин, когато на Земята се завърна Герман Титов, обществеността веднага забеляза, че вторият съветски космонавт е катапултирал. Що се касае до кацането на първия, СССР в продължение на десетилетия не призна за тази гнусничка лъжа. Нарочно напомням този факт за буквоядците, които искат всички правила да се спазват. Защото, ако действително спазваме буквичката, полетът на Гагарин трябва да бъде анулиран, а вместо него за първи астронавт да бъде признат американецът Алан Шепард. И все пак Международната аеронавтическа федерация променя правилата пост фактум и отсъжда в полза на руснаците - че Гагарин е пръв. Що се касае до това откъде започва границата на космическото пространство, по света и в САЩ се използват различни критерии. В държавите с метрична система се приема традиционно 100-километровата граница, а в САЩ, където по ред причини все още използват имперската система, се приема границата от 50 мили (=80.4 километра). И двете стойности са псевдонаучни - те се приемат само за удобство, защото хората обичат да работят с лесно запомнящи се числа. Установяването на точната граница на космоса е сложна задача, а по-рано тази година астрофизикът Джонатан Макдауъл публикува научна статия, според която по-скоро долната, отколкото горната граница е по-вярна - т.е. 80 километра плюс минус 10. Изчисленията са направени на базата на факта, че е възможно спътник да извърши пълна обиколка около Земята, ако част от орбитата е на височина 80 километра. Изчисленията на Макдауъл са в съгласие с тези на самия Карман, който през 1956-та година стигнал до извода, че границата е 83.8 километра. Карман изобщо не се е опитвал да наложи международен стандарт за космоса - той просто е искал да провери до каква височина може да лети самолет, издигайки се посредством подемна сила. Над тази височина въздухът е толкова разреден, че няма как да поддържа самолета в стабилно състояние. Наскоро самата Международната аеронавтическа федерация призна, че изчисленията на Макдауъл са научно обосновани и обмисля да смъкне височината на границата за космоса. Федерацията също така оповести, че много от заключенията на Карман са били интерпретирани погрешно. На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна на Земята след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2499-2018-pravila-kosmonavtikata

Исторически успех: Частният американски пилотиран кораб Юнити достигна до космоса! На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна на Земята след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic 13 декември 2018 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днешният ден е исторически за частната пилотирана космонавтика. За пръв път след 2011 година, когато бяха пенсионирани космическите совалки, в САЩ бе проведен пилотиран космически полет! Малко след 17:00 ч. българско време самолетът-носител "Ийв" с прикачения към него кораб "Юнити" се отправи към небето. След достигането на височина от 13 километра, в 18:00 ч. "Юнити" бе пуснат в свободен полет, след което той запали ракетният си двигател. Двигателят работеше в продължение на 60 секунди. За това време корабът достигна до височина 82.7 километра - повече от признатата 80-километрова граница, която военновъздушните сили на САЩ и НАСА приемат за начало на космическото пространство. Историческият космически полет вече бе признат от Федералната администрация по авиация (ФАА) на САЩ, която следващата година ще награди двамата пилоти от днешния полет Марк "Форджър" Стъки и Фредерик "СиДжей" Стъкроу с астронавтски значки. СиДжей е и ветеран от програмата "Космическа совалка" с четири космически полета зад гърба си и така ще влезе в историята като първия човек, награден със значка както от НАСА, така и от ФАА. Корабът "Юнити" е от серията "СпейсШипТу" е наследник на единствения кораб "СпейсШипУан", който през 2004 година влезе в историята като първия частен пилотиран кораб, достигнал космоса. Но "СпейсШипУан" бе експериментален, малък и неудобен за по-нататъшна експлоатация. Мнозина очакваха най-късно до 2007-2008 г. да бъде построен първият пътнически кораб "СпейсШипТу", който веднага след това да започне туристически полети в космоса. За съжаление това не се случи толкова бързо, колкото ни се искаше. Работата по "СпейсШипТу" продължи над 13 години, а през това време станахме свидетели на два трагични инцидента. Първо през 2007 г. експлозия на тестова площадка доведе до смъртта на трима души, а през 2014 г. първият кораб "Ентърпрайз" се разпадна по време на изпитателен атмосферен полет. Но дългогодишните усилия на Върджин Галактик, съпътствани от проблеми, трагедии и безброй отлагания, най-накрая се увенчаха с успех. Първият пилотиран космически полет е вече зад гърба ни! Някои космически ентусиасти пренебрегват значимостта на суборбиталните полети. Не може да не признаем: достигането на космоса по суборбитална траектория е в пъти по-лесно от това, което СпейсЕкс или Боинг се опитват да направят - да започнат да изстрелват хора до Международната космическа станция. Но е много по-трудно, отколкото мнозина си мислят: ако беше чак толкова лесно, вече щеше да има редовни мисии до суборбиталното пространство. Изстрелването на хора на борда на ракета е винаги сложна задача! Космическите кораби "СпейсШипТу", от които пръв "Юнити" достигна до космическото пространство, са първите комерсиални кораби, специално предназначени да превозват туристи. Но това не означава, че са безсмислени и ще представляват просто увеселителни влакчета за богаташи. Напротив - в товарните си отсеци те ще превозват научни експерименти. Днес четири опита на НАСА летяха до космоса. Един от тях, наречен COLLIDE, симулираше условията на прахова повърхност на астероид и как се преразпределят частиците в условията на микрогравитация. Резултатите от експеримента са важни за по-нататъшното усвояване на астероидите, Луната и Марс, защото при по-ниска гравитация прахът може да попада по-лесно върху важната екипировка и да я поврежда. За повече информация относно днешното постижение: Върджин Галактик Кратко видео от днешния полет: тук (Twitter връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2498-2018-virgin-galactic-first-spaceflight

Пилотираният космически кораб Юнити е в готовност за полет днес 13 декември 2018 г. 15:20 ч. Днес Върджин Галактик оповести, че суборбиталният пилотиран космически кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" бе изведен в стартова позиция за тестов полет днес. Ако всичко мине наред, корабът може да се превърне в първият американски пилотиран апарат след приключването на програмата "Космическа совалка", достигнал до космическото пространство. САЩ изпратиха за последен път човек в космоса на 21-ви юли 2011 година, когато за последно летя совалката "Атлантис". Разбира се, дали "Юнити" ще премине 80-километровата граница, използвана в САЩ за началото на космическото пространство, зависи от това дали тестовият полет ще протече по план. Пилотите ще прекратят работата на двигателя при първия признак за животозастрашаващ проблем. Основният приоритет е те да се върнат живи на Земята. И ако това означава да почакаме още няколко седмици или месеци, за да видим човек в космоса на борда на частен космически кораб, така да бъде. Следете новини в реално време тук: Virgin Galactic Twitter Кадър от днешното извеждане на кораба "Юнити". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2497-2018-vg-unity-rolled-out-for-flight-test

Успех: китайската мисия Чанг-е 4 влезе в орбита около Луната На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян на 7-ми декември), който ще извърши първото в историята на човечеството кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences 12 декември 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'е 4" е успяла да пристигне в орбита около Луната, което е важна стъпка преди предстоящото кацане на повърхността. Новината бе съобщена на страниците на Синхуа. Бордовият двигател на роботизираната мисия се е запалил, докато тя се е намирала на височина 129 километра над лунната повърхност. Инструкциите от Земята били изпратени по-рано днес в 10:39 ч. българско време. Двигателят е работил в продължение на 356 секунди, а като резултат от маневрата "Чанг'e 4" се намира в елиптична окололунна орбита с най-ниска точка, отстояща около 100 километра от повърхността. През следващите няколко дни ръководството на полета ще коригира орбита около Луната и ще тества радиокомуникациите между спускаемия апарат и изстреляния през пролетта комуникационен спътник "Чьечиао". Спътникът работи в околностите на втората точка на Лагранж (L2) на системата Земя-Луна. След като тези стъпки бъдат изпълнени, екипът на мисията ще пристъпи към кацането на обратната страна на Луната - първото в историята на човешката космонавтика. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2496-2018-chang-e-4-enters-lunar-orbit

Космическият апарат ИнСайт си направи първото селфи на Марс 12 декември 2018 г. 08:00 ч. Автоматичната мисия на НАСА "ИнСайт", която кацна на повърхността на Марс в края на ноември, си има камера, монтирана точно на роботизираната ръка. Това позволява, когато ръката бъде протегната, да се заснеме "селфи". В случая бяха щракнати общо 11 изображения, които бяха съшити по-късно с графичен софтуер. На "селфито" се виждат слънчевите батерии на роботизирания апарат и научните му инструменти. За повече информация: НАСА Това мозаечно изображение тип "селфи" бе изготвено посредством съшиването на множество снимки, заснети от камерите на "ИнСайт". Photo credits : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2495-2018-insight-first-selfi

Пилотираният космически кораб Юнити ще лети най-рано утре - в зависимост от условията може да достигне космоса Снимка на космическия кораб "Юнити" след днешния изпитателен полет. Photo credit : Virgin Galactic 12 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Частната космическа компания Върджин Галактик се готви за пилотиран тестов полет утре на космическия кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу". Това ще е първият изпитателен полет от новата тестова фаза, при която ракетният двигател ще се запалва за все повече и повече време. Върджин Галактик очаква още утре човек да достигне до космоса. Но дали ще се случи наистина, зависи от това дали всичко на борда ще протече нормално. Стартовият прозорец за първия потенциален пилотиран космически полет се отваря на 13-ти декември. Върджин Галактик планира да изстреля кораба още в началото на прозореца, но дали ще стане, зависи от метеорологичните условия и техническата готовност. Двигателят ще бъде запален за много по-дълго време от преди, но няма да е максималното от предвиденото. Краят на запалването ще се случи, докато корабът се намира в мезосферата, и той ще набере много бързо височина. Това са височини, които никога не са достигани от Върджин Галактик, и тепърва ще се види как ще се държи космическият кораб. Наземният екип ще наблюдава внимателно поведението на "Юнити", а пилотите ще решат кога да изключат двигателя. Освен възможността утре да видим първия пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата "космическа совалка", Върджин Галактик ще превозва научни експерименти за НАСА. Но независимо дали всички цели на предстоящия полет ще бъдат изпълнени или ще трябва да почакаме мъничко повече, преди да видим човек в космоса на борда на частен кораб, важно е всичко да приключи добре. Основният фокус е върху безопасността. В зависимост от обстоятелствата екипът може да промени или прекрати плановете непосредствено преди излитането или по време на самия полет, за да се осигури безопасното завръщане на пилотите у дома. За повече информация: Върджин Галактик http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2494-2018-virgin-galactic-may-reach-space-tomorrow

Замислял ли си се, че причината за този "двоен стандарт" е съвсем различна и няма нищо общо с идеология? Когато има аварии в руската космонавтика, обикновено става въпрос за 50-годишни ракети. Очаква се те да са стабилни и да няма гафове! А когато има аварии в американската или китайската космонавтика, това обикновено касае нови машини, при които е нормално в хода на тестовете им да изникват неприятности. Разбирам, че това е дразнещо за русофилите. Но за съжаление в Русия няма иновации. Поне няма в космическия отрасъл.

Руските космонавти Сергей Прокопиев и Олег Кононенко излязоха в открития космос, за да инспектират пробойната на кораба Союз МС-09 На кадрите: руският космонавт Олег Кононенко инспектира космическия кораб "Союз МС-09" по време на днешната извънбордова дейност. Photo credits : NASA/Roscosmos 11 декември 2018 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 17:59 ч. българско време космонавтите Сергей Прокопиев и Олег Кононенко излязоха в открития космос. Очаква се тяхната "космическа разходка" да продължи около шест часа и половина. Основната задача на космонавтите е да разследват пробойната на космическия кораб "Союз МС-09", която бе установена в края на месец август и доведе до временно разхерметизиране на Международната космическа станция. Тогава руският екипаж запуши набързо отвора с марля и епоксидна смола. Но в хода на последвалото разследване така и не бе установена причината за аномалията, а в публичното пространство бяха тиражирани редица спекулации какво точно се е случило. Напомням на читателите, че завръщането на "Союз МС-09" на Земята с космонавта Прокопиев и неговите колеги Александър Герст и Серина Ауньон-Чанслър е планирано за 20-ти декември. Наблюдавайте "космическата разходка" на живо тук: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2493-2018-11-dec-cosmonauts-spacewalking

Китайската лунна мисия Чанг-е 4 коригира успешно курса си 11 декември 2018 г. 08:00 ч. Китайските медии оповестиха, че автоматичната лунна станция "Чанг'e 4" е коригирала успешно курса за втори път. Всичко на борда на космическия апарат функционира нормално. Следващата маневра ще приведе "Чанг'e 4" в орбита около Луната. А по-късно мисията ще извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна. На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян вчера, на 7-ми декември), който ще извърши първото кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2492-2018-chang-e-corrects-course

Така беше, защото плазменият инструмент на Вояджър 1 е повреден още от 1980-та година, така че трябваше да се разчита повече на косвени признаци. Сега е различно - Вояджър 2 има работещ инструмент.

Вода на астероид? Не е невъзможно - американската мисия Озирис-Рекс потвърди наличието й на Бену! Снимка на повърхността на Бену, заснета от камерата PolyCam на американската мисия "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Univ. of Arizona 11 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Измина само една седмица, откакто американската мисия "Озирис-Рекс" пристигна в околностите на астероида Бену, а първите открития са налице! Анализът на данните, получени от работата на научните инструменти, показва, че в глинените наноси на повърхността на Бену има свързана вода. Измерванията, направени от двата бордови спектрометъра, разкриват наличието на молекули, съдържащи кислородни и водородни атоми, които са свързани под формата на хидроксилни групи. Екипът подозира, че тези хидроксилни групи са разпределени глобално в глинените минерали, което означава, че в далечното минало скалистият материал на Бену е бил в контакт със свободна вода. Тъй като Бену е твърде малък, за да позволява поддържането на вода в течно агрегатно състояние, вероятно водата е била налична на по-голямото тяло, откъдето се е образувал астероидът. "Наличието на хидратирани минерали сред астероида потвърждават, че Бену, който е останка от ранното образуване на Слънчевата система, представлява чудесен образец за мисия "Озирис-Рекс". Тя ще изучава състава на примитивните летливи вещества и първичната органична материя", съобщава Емай Саймън, един от изследователите към центъра на НАСА Годард. "Когато пробите от този материал бъдат доставени на Земята през 2023 година, учените ще получат истинско съкровище от нова информация за историята и еволюцията на нашата Слънчева система". Напомням на читателите, че мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016 година. След едно облитане на Земята през 2017 година, роботизираната станция се отправи към астероида Бену и влезе в неговите околности на 3-ти декември тази година. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на по-голямата част от 2019-та, като основната цел ще е да се подберат места от повърхността за взимане на проби. Самата роботизирана станция няма да каца - просто ще се приближи до астероида, след което специален механизъм ще се протегне и ще събере пробите. Очакваме "Озирис-Рекс" да грабне до 2 килограма скали и грунт, което ще превърне мисията в най-амбициозната възвръщаема експедиция след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Мисията ще започне повторното пътуване към Земята през март 2021 година, а през септември 2023-та капсулата със събраните проби ще влезе в земната атмосфера и ще кацне в пустините на щата Юта. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2491-2018-11-dec-water-benu

Историческо постижение: Вояджър 2 стана вторият космически апарат, навлязъл в междузвездното пространство! На илюстрацията: космическите апарати на НАСА "Вояджър 1" и "Вояджър 2" са в междузвездното пространство. Image credits : NASA/JPL-Caltech 10 декември 2018 г. 21:00 ч. Светослав Александров. За втори път в човешката история построен от човека апарат навлезе в пространството между звездите! Днес НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция "Вояджър 2" е успяла да напусне хелиосферата - защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от нашето Слънце. Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на "Вояджър 2", учените успяха да установят, че космическият апарат е прекосил външния ръб на хелиосферата на 5-ти ноември тази година. Тази граница носи названието "хелиопауза" - мястото, където горещият слънчев вятър се сблъсква със студените частици, идващи от междузвездното пространство. Преди "Вояджър 2", единствено "Вояджър 1" е успял да навлезе в региона между звездите - това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че "Вояджър 2" може да изпрати повече научни данни, тъй като на борда му все още работи Плазменият научен експеримент (на англ. PSL, Plasma Science Experiment). "Вояджър 1" носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се бе повредил още през 1980 година - почти съвсем в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира входа му в междузвездното пространство. Освен от данните за плазмата, учените вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента - подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни са в синхрон, че "Вояджър 2" е преминал хелиопаузата. "Има все още да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата", съобщи Ед Стоун, учен от програма "Вояджър" в Пасадина, Калифорния. Тук е коректно да отбележим, че макар и "Вояджър 1" и "Вояджър 2" да са формално в междузвездното пространство, те не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на т.нар. Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация. А за да отминат външната граница на Облака ще са нужни може би 30 000 години. Разбира се, няма как "Вояджър 1" и "Вояджър 2" да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че "Вояджър"-ите ще работят още максимум 5-10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година - точно когато ще отбележим половин век от изстрелването им. Но дотогава има още много време, което ще позволи на учените да съберат уникални данни за нашата Галактика. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2490-2018-voyager-2-enters-interstellar-space

Дебютният полет на Крю Драгън бе изместен за 17-ти януари поради настоящия кораб Драгън 9 декември 2018 г. 19:40 ч. НАСА оповести, че дебютният полет на "Крю Драгън" ще бъде изместен от 7-ми за 17-ти януари. Причината за това отлагане е свързана с товарния космически кораб "Драгън", който излетя на 5-ти декември и беше прикачен към Международната космическа станция вчера, на 8-ми декември. Тъй като "Драгън" трябва да предстои в орбита поне един месец, за да няма конфликт между двата кораба, СпейсЕкс и НАСА се съгласиха на няколкодневно отлагане за "Крю Драгън". Междувременно подготовката за дебюта на "Крю Драгън" продължава да върви по план, а СпейсЕкс и НАСА продължават да са уверени, че корабът и неговата ракета-носител ще са в полетна готовност преди зимните празници. Това ще позволи изстрелването през януари да бъде реалност. Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2489-2018-crew-dragon-pushed-to-january-17

Половин век след епохата на Аполо: лунните изследвания са в ръцете на китайците На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян вчера, на 7-ми декември), който ще извърши първото кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences 8 декември 2018 г. 19:30 ч. Светослав Александров. На 21-ви декември 1968 г., преди половин век, от космическия център Кенеди излита свръхтежката ракета "Сатурн 5" с пилотирания космически кораб "Аполо 8". Няколко дни по-късно, точно на Бъдни вечер, астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс стават първите хора, които виждат със собствените си очи обратната страна на Луната. През следващите месеци НАСА благополучно провежда мисиите "Аполо 9" и "Аполо 10", съответно в околоземна и в окололунна орбита, при които астронавтите тренират за предстоящите кацания на лунната повърхност. Следва историческият скок на Армстронг и Олдрин през юли 1969-та в рамките на "Аполо 11", безпроблемната последваща мисия "Аполо 12" и разминалата се на косъм трагедия с "Аполо 13". А след още четири експедиции... всичко приключва. И така е до ден днешен. Фактът, че "Аполо" не оставя програма, която да я наследи, е любопитна тема за дъвкане в поп-културата. Особено креслива е групичката на недочелите и неграмотни хора, които смятат, че липсата на съвременни лунни кацания е пряко следствие от мащабна конспирация, при която програма "Аполо" е била фалшифицирана във филмово студио. За щастие тези хора са малцинство, проучване на Тренд по-рано тази година показа, че "неверниците" (да не се бърка понятието със "скептици" - привържениците на конспиративни теории нямат нищо общо с научния скептицизъм) в България възлизат едва на 14%. Но пък за нещастие те са изключително шумни и замърсяват публичното пространство с небивалиците си (знаете за ефекта на Дънинг-Крюгер: невежият е твърде невеж, за да осъзнае своето невежество, нещо повече: той е горд със своето невежество, парадира с него и отказва да се научи). На другия полюс са тези, които смятат, че астронавтите на НАСА са били на Луната, но са намерили "нещо" (НЛО, извънземни?!) и ето защо не ходят вече там. И двете групички (на отрицателите и на уфолозите) грешат в изводите си - те просто не познават в детайли историята на космическата програма. Все пак въпросът стои: защо НАСА не изпраща мисии до Луната? Дори и да се съгласим, че изпращането на пилотирани кораби е трудно и скъпо, това не оправдава липсата на амбициозни безпилотни мисии. Къде е аналогът на сеизмологичната марсианска мисия "ИнСайт", но на Луната? Защо няма еднотонен луноход по подобие на пъплещия по Червената планета "Кюриосити"? Казано по-просто: защо Запада напусна Луната и остави изследванията на естествения ни спътник в ръцете на китайците? Защо днес, когато отбелязваме 50-годишнината от "Аполо 8", няма да има западен апарат на обратната страна на Луната, а китайски? Напомням на читателите, че вчера, на 7-ми декември, китайската спускаема лунна мисия "Чанг'e 4" с биологични обекти на борда, излетя успешно. Ако трябва да сме справедливи, не е като съвсем да няма американски мисии до Луната и днес. В орбита от 2009-та година до настоящия момент работи "Лунър Риконисънс Орбитър". През 2011-та година НАСА изпрати малката мисия "Граал" за изучаване на лунната гравитация, а през 2013-та - мисия "Ладий" за проучвания на лунната атмосфера и праховите условия. Но няма как да не прави впечатление, че тези мисии летят спорадично, а американската лунна програма е хаотична. Причината, поради която САЩ днес са толкова успешни в изучаването на Марс, а не на Луната, е изключително проста: за Червената планета има систематична и ясна програма с набелязани цели и срокове. За естествения ни спътник такава няма. Учените и ръководството на НАСА са наясно какво иска да постигнат на Марс. След като мисия "Вайкинг" през 70-те години изпрати противоречиви резултати дали на планетата има живот или не, изследователите стигнаха до правилното заключение: ние не познаваме добре местните условия. Затова през 90-години и в началото на новото хилядолетие марсианската програма беше обединена около мотото "следвай водата" : мисии като "Патфайндър", "Марс Глобъл Сървеър", "Марс Одисей", "Спирит и Опортюнити" трябваше да установят дали на Марс е имало вода, къде е била тя и в какви количества. След като тези въпроси се изясниха, започна следващият етап (след 2005 г.): дали условията на Марс, когато е имало вода, са позволявали развитието на живот. Мисии като "Марс Риконисънс Орбитър", "Феникс" и "Кюриосити" започнаха да се занимават именно с тази цел. Сега през 2018-та година, с кацането на "ИнСайт", ние леко се отклоняваме - пак се завръщаме към неотговорени въпроси от 70-те години, в случая, към сеизмологичните проучвания, които "Вайкинг" не успя да извърши успешно. През 2021-та година, когато ще кацне следващият марсоход на НАСА, преминаваме към въпроса: след като знаем със сигурност, че Марс е бил топъл, че е имало вода и че всички условия за развитието на живот са били налице, дали наистина е имало такъв живот? За по-нататъшно изясняване на загадките през втората половина на следващото десетилетие предстои организиране на възвръщаема мисия до Марс, за първото взимане на проби от повърхността, които да бъдат доставени за по-нататъшно изследване в лаборатории на Земята. Това накрая трябва да кулминира и в пилотирани мисии през 30-те или 40-те години. Подобен ясен план Китай има за Луната. Планът се изпълнява методично от 2007-ма година до ден днешен. Тъй като китайците нямат предходен опит, те трябваше да наваксат. През 2007-ма година Китай изпращат за пръв път изкуствен спътник около Луната - мисия "Чанг'e 1". През 2010-та повтарят постижението с втори орбитален апарат - "Чанг'e 3". Следващият етап: лунно кацане, е осъществен през 2013-та година - "Чанг'e 3". През 2014-та е извършен тренировъчен двупосочен полет от Земята до Луната (само с обиколка около нея, без кацане на лунната повърхност). Следващата мисия трябваше да лети през 2017-та година, но поради авария на тежкотоварната ракета бе отложена. Затова през 2018-та година продължаваме с "Чанг'e 4" и кацане на обратната страна на Луната. Догодина или през по-следващата година предстои полетът на "Чанг'e 5" с взимане на проби от грунта и доставката на тези проби на Земята. Следва строеж на свръхтежка ракета и пилотиран лунен полет. НАСА не е наясно с това, което иска да прави на Луната. Ръководството на агенцията, а и голяма част от учените, не са изобщо сигурни дали си заслужава да се ходи там. Не, не говоря за специализирания отдел от лунни учени, които настояват за систематична лунна програма. Но те не срещат цялостна подкрепа от останалата космическа общност. Всички сме наясно, че искаме един ден човек да отиде на Марс и има що-годе приличен консенсус за това. Имаме абсолютен консенсус, че трябва да търсим живот на Марс. Но имаме ли консенсус, че трябва да отидем на Луната? Не бих казал. Има твърде много хора (и предишният президент Барак Обама е сред тях), които смятат, че няма нужда от нови лунни мисии под предлог, че "вече сме били там". Това възражение не е съвсем без основание в научен смисъл. Мисиите "Аполо", макар и да е минал половин век от тяхното провеждане, продължават да произвеждат научна продукция и публикации. Все още има контейнери с неотворени лунни скали, които чакат да бъдат разопаковани и подложени на анализ със съвременна научна апаратура. В научната сфера страницата на "Аполо" все още не е затворена. Дори и да бъдат възобновени мисиите до Луната, какво ще се прави там? Отново въпрос, който няма категоричен отговор. Единственото, което се приема за ясно е, че ако човек отиде отново на Луната, присъствието му трябва да е трайно. Но кому е нужно? Идеята е да се направи лунна база, но защо? Какво искаме да постигнем? Днес има Международна космическа станция, добре, хубаво, но се надигат гласове, че научната продукция на борда й не е изобщо висока (водещи сред критиците са професорът и Нобелов лауреат Стивън Уайнбърг и физикът Робърт Парк). Понеже трябва да има ясна цел, такава американците се опитват да зададат понастоящем относно новия проект за орбитална окололунна станция, който ще бъде предприет съвместно с Русия и Европейската космическа агенция. Идеята (уж) е станцията да не бъде просто станция, а "врата" или "порта" (на англ. gateway) към Марс. Няма нужда да подчертавам, че това не се посреща с голямо въодушевление от много влиятелни космически ентусиасти. Президентът на Марсианско Общество, д-р Робърт Зубрин, ясно и категорично каза, че идеята за окололунна станция е "следващата голяма стъпка към плаващите пясъци" и попита: "ако наистина искаш да пратиш хора към Луната и Марс, би ли пренасочил част от парите за окололунна станция на пътя им? Не би". Зубрин е прав, както и много други скептици, които са на мнение, че окололунната станция ще се превърне във фокус на космонавтиката и ще отнеме от средствата за по-смислени проекти. Прочие, същите гласове се чуват и по адрес на Международната космическа станция - мнозина смятат, че тя е основната причина да сме зациклили в околоземна орбита - просто отнема твърде много ресурси. Няма ясен консенсус и за роботизирана програма на Луната. Какво биха търсили евентуални луноходи и стационарни спускаеми апарати? Луната просто не е толкова интересна в сравнение с Марс - на нея вероятно няма микробиален живот и е много възможно да е нямало такъв и в миналото. Затова основната цел, която се приписва на роботизираните лунни мисии, е да "подготвят почвата" за пилотирани такива. Съвременната американска лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" беше плод на програмата на Буш, която трябваше да реализира проекта "Съзвездие" за пилотирани мисии до Луната. Този проект бе пратен в кошчето, когато Обама дойде на власт и накрая остана само "Лунър Риконисънс Орбитър". След като Обама си отиде, а заедно с него и проектите за скучни разходки до астероиди, дойде Тръмп и пак се заговори за "предшестваща роботизирана програма". Сами виждате, че със смяната на президентите се сменят и техните планове. Републиканците традиционно говорят за мисии до Луната като подготовка за мисии до Марс, а демократите - за мисии до Марс, без да се спираме на Луната. Разломът между политиците относно това какво да правим с Луната е пряко отражение на разлома между обикновените представители на обществото - хубаво, искаме да отидем на Марс (тук повечето сме съгласни), но трябва ли ни Луната или не? Нищо подобно не се случва с Китай - местните власти и учените са наясно какво искат и изпълняват методично плана си. Тук трябва да признаем, че за разлика от дългогодишните отлагания, характерни за Запада, китайците провеждат мисиите си навреме или с максимум една-две години забавяне. Те следват начертания график точка по точка. Изпълняват се абсолютно всички стъпки : орбита около Луната, роботизирано кацане на Луната, после кацане на обратната страна, взимане на проби от Луната, строеж на тежкотоварна ракета и орбитална станция, строеж на свръхтежка ракета и пилотирани мисии до Луната. Няма нищо неясно, няма колебание, няма смяна на една политика с друга. Китай изпълняват лунната си програма абсолютно както САЩ изпълняват марсианската си многостъпкова програма: следвай водата, търси следи от живот, търси живот и т.н. До известна степен НАСА е жертва на собствения си успех от 60-те и 70-те години. Нищо по-малко от "Аполо" не е достатъчно, а нещата, които са по-големи, са твърде трудни (или ако не трудни, то поне са скъпи). Лошото е, че с липсата на ресурси да изпълнява големите цели и с отказа си да изпълнява скромните, Запада практически е абдикирал от Луната. А това е политика, от което тепърва предстои да пострадаме. Ако западняците (сред които вече се числим и ние) обсъждат дали изобщо имаме права над Луната и дали е етично обосновано да я колонизираме, азиатците нямат подобни скрупули. Индийците вече пратиха през 2008-ма година сонда със знамето си в полярните области на Луната - които са и най-интересни от научна гледна точка поради наличието на вода. Сякаш територията вече е маркирана: тук сме били, това място е наше. Не се и съмнявам, че китайците също осъзнават стратегическото значение на Луната. Все още не е късно за обръщане на курса. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2488-2018-chinese-moon

УСПЕХ: Китай изстреля към Луната спускаема мисия, която ще кацне на обратната й страна! Кадър от днешното излитане. Изгледайте цялото видео на този линк (в Twitter). Photo credit : Yunnan Amateur Astronomers Association 7 декември 2018 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 20:23 ч. българско време космическата ракета "Лонг Марч 3B" излетя от китайския космодрум Сичан. На борда й се намираше спускаемият апарат към мисия "Чанг'е 4". Ако всичко мине по план, "Чанг'e 4" ще влезе в орбита около Луната към края на декември, след което в началото на януари ще извърши меко кацане върху обратната й страна - за пръв път в историята на човечеството. За съжаление днешното излитане не беше отразено на живо в официалните медии, но въпреки това космически ентусиасти предоставиха стриймове, благодарение на които всеки можеше да следи полета в реално време. Напомням на читателите, че на 21-ви декември този месец ще отбележим 50 години от изстрелването на кораба "Аполо 8" с астронавтите Франк Борман, Джим Ловъл и Уилям Андерс. На Рождество Христово 1968-ма тримата станаха първите земляни, които видяха със собствените си очи обратната страна на Луната, докато корабът им обикаляше около нея. Но за съжаление през следващите пет десетилетия никой не успя да кацне на тази страна, която е невидима за човешкото око. Всички последващи мисии от програмата "Аполо", както и съветските автоматични лунни станции, извършиха кацания откъм видимата страна на нашия естествен спътник. Причината, поради която толкова време сме пренебрегнали обратната страна, е проста - всеки спускаем апарат би се намирал извън радиообхват. Затова през месец май тази година Китай изстреля комуникационния спътник "Чьечиао", който се отправи към втората точка на Лагранж Л2. Този спътник ще осъществява радиовръзката между Земята и мисия "Чанг'e 4", която излетя днес. Ако кацането е успешно, стационарният апарат и луноходът към него ще изучават обратната страна на Луната със своите осем научни инструмента. Но може би най-интересният от всички експерименти, които ще бъдат проведени, е т.нар. мини биосфера. На повърхността на Луната ще бъде спуснат контейнер с биологични организми - картофи и арабидопсис. Учените се надяват, че растенията ще се развият до етап на цъфтеж. Източник: CNSA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2487-2018-chang-e-4-launches-to-the-moon

Двама руски космонавти ще излязат в открития космос на 11-ти декември, за да разследват причината за пробойната на кораба Союз МС-09 7 декември 2018 г. 12:30 ч. Руските космонавти Олег Кононенко и Сергей Прокопиев ще излязат в открития космос на 11-ти декември, съобщава ТАСС. "Космическата разходка" ще започне в около 18:05 ч. българско време и ще продължи до около полунощ. Основната задача на космонавтите ще е да инспектират пробойната на космическия кораб "Союз МС-09", която доведе до временно разхерметизиране на 30-ти август. Отворът бе набързо запушен с марля и епоксидна смола, а изтичането на въздух - овладяно. Завръщането на "Союз МС-09" с космонавта Прокопиев и неговите колеги Александър Герст и Серина Ауньон-Чанслър е предвидено за 20-ти декември. На кадъра: корабът Союз МС-09" по време на сближаването си с "Международната космическа станция" през юни. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2486-2018-russian-spacewalk-to-investigate-hole

Марсианската спускаема мисия ИнСайт сгъна ръката си и засне нови снимки На тази снимка, заснета от "ИнСайт" на 4-ти декември, се виждат бордовите инструменти на фона на равнината Елизиум. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Нови снимки, заснети от борда на спускаемата мисия "ИнСайт", показват, че роботизираната ръка е в готовност да вдигне научните инструменти. Ако всичко мине по план, за пръв път в историята на космонавтиката ще има изследователски прибори, които ще са директно поставени на почвата на Марс, а не просто да са монтирани към борда на апарат или марсоход, правейки наблюдения от разстояние. Тук основната научна дейност ще се върши в пряк контакт с планетата. На тази снимка, също заснета на 4-ти декември, е показано греблото на роботизираната ръка на фона на марсианската почва. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Преди това обаче камерата IDC (Instrument Deployment Camera), която е монтирана към "лакътя" на роботизираната ръка, ще бъде извъртяна, за да се заснемат панорамни изображения. "Днес ставаме свидетели на първите гледки към нашето работно поле", съобщава Брус Банърдт, главен ръководител на мисията към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "До началото на следващата седмица ще го заснемем с по-фини детайли и ще направим мозаечно изображение". Частичен поглед към корпуса на "ИнСайт". Снимката е заснета на 4-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Освен камерата IDC, на борда на "ИнСайт" има и камера ICC (Instrument Context Camera), която се намира под корпуса на спускаемия апарат. Тя също ще заснема снимки, но за съжаление няма да са с високо качество поради попаднал върху обектива прах. Камерата имаше защитно покритие, което трябваше да я предпазва по време на спускането, но очевидно това не се случи. "Макар и да е жалко, прахът няма да засегне ролята на камерата, която ще е да заснеме снимки пред спускаемия апарат, където нашите инструменти ще бъдат поставени", категоричен е Том Хофман от Лабораторията за реактивно движение. Правилното поставяне на приборите е критичен етап от мисията и затова екипът подхожда с голямо внимание. Може да отнеме два или три месеца, преди инструментите да бъдат спуснати и калибрирани. Въпреки бавния ход на мисията "ИнСайт" вече е изпратил някои научни данни за Червената планета. Един от датчиците е отчел спад в атмосферното налягане, който вероятно е причинен от минаваща наоколо прахова вихрушка. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2485-2018-insight-flexes-arm-takes-photos

Успех: Ракета Фолкън 9 изпрати американския кораб Драгън на път към МКС Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 5 декември 2018 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 20:15 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕКс, която благополучно изпрати на път към Международната космическа станция товарния космически кораб "Драгън". И докато основната мисия на ракетата завърши безпроблемно, успехът бе леко помрачен от факта, че първата степен загуби контрол по време на кацането си към плаващата платформа и вместо това се приводни в океана. Въпреки всичко СпейсЕкс съобщава, че ракетата не се е разпаднала и е в непокътнато състояние, което ще позволи да бъде върната и инспектирана. Пристигането на космическия кораб "Драгън" е планирано за събота в 13:00 ч. българско време. На борда пътуват около 2.5 тона провизии за екипажа на МКС. Понастоящем трафикът към станцията е изключително натоварен. Общо пет други кораба са се скачили с нея - два пилотирани руски "Союз", два товарни "Прогрес" и един товарен на САЩ "Сигнус". Международната космическа станция може да поеме максимум шест кораба, така че когато "Драгън" пристигне, всички портове за прикачване ще бъдат запълнени. Следващият полет на товарен кораб "Драгън" е планиран за февруари 2019-та година. Преди това обаче СпейсЕкс ще изстреля към МКС първия космически кораб "Крю Драгън". Този дебютен полет ще е в роботизиран режим и ако всичко при него мине успешно, към средата на 2019-та ще излети и с хора на борда. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2484-2018-5-dec-dragon-launches

Китай ще изстреля мисията си до обратната страна на Луната на 7-ми декември На снимката: автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на видимата страна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 5 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, този петък, на 7-ми декември в 20:30 ч. българско време, ще излети космическата ракета "Лонг Марч 3B" с автоматичната лунна станция "Чанг'e 4". Тя се състои от спускаем апарат, който ще трябва да извърши първото кацане в историята на човечеството на обратната страна на Луната, и от луноход, който ще е първият, "разходил" се там. За съжаление според първоначалните слухове китайците вероятно няма да излъчват изстрелването в реално време. В такова положение сме от 2-ри юли 2017 година, когато тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" аварира, докато излъчването на старта й течеше на живо. Китайските власти не обичат да показват пред света провалите си. Така светът ще е лишен от възможността да се чувства съпричастен с тази историческа и важна мисия. Никоя държава до този момент не е изпращала спускаем апарат на тази страна, която не се вижда от Земята. Съветските луноходи и спускаеми апарати, както и пилотираните експедиции на САЩ "Аполо", са се спускали само на видимата страна. Причината за пренебрежението на обратната страна е проста: всеки спускаем апарат там би се намирал извън радиообхват. Затова през май Китай изстреля комуникационния спътник "Чьечиао", който се отправи към втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 километра от Луната. Спътникът ще осъществява радиовръзката между "Чанг'e 4" и Земята. На борда на спускаемия апарат и лунохода има общо осем научни инструмента. Но може би най-интересният от всички експерименти, които ще бъдат проведени, е т.нар. мини биосфера. На повърхността на Луната ще бъде спуснат контейнер с биологични организми - картофи и арабидопсис. Учените се надяват, че растенията ще се развият до етап на цъфтеж. Китай продължава да развива амбициозната си лунна програма. Ако мисия "Чанг'e 4" е благополучна, следващата ще е "Чанг'e 5", а нейната цел ще е да отиде от естествения ни спътник, да кацне там, да вземе проби и да ги върне на Земята за по-нататъшен анализ в лаборатории. Напомням на читателите, че астронавтите от мисиите "Аполо" донесоха 380 килограма лунни скали в периода между 1969 и 1972 година, а съветските роботизирани мисии - 330 грама в периода между 1970 и 1976 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2483-2018-chang-e-launch-friday

Мухлясала храна за мишки доведе до отлагането на полета на американския кораб Драгън за утре 4 декември 2018 г. 21:05 ч. Какви са причините, поради които полетите на космическите кораби биват отложени? Първата асоциация, която изниква в съзнанието, са лошите метеорологични условия. Веднага след това се нареждат техническите проблеми. Но днешната подготовка за полета на товарния кораб "Драгън" бе спряна поради необичайна причина. НАСА съобщи, че в храната за експеримент, свързан с гризачи, е констатирано наличието на мухъл. Именно това доведе до 24-часово отлагане, за да могат наземните екипи да сменят бордовия товар. Според новия график "Драгън" ще полети утре, на 5-ти декември, в 20:16 ч. българско време. На кадъра: космически кораб Драгън пристига на борда на МКС през юли. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2482-2018-mold-dragon-delay

Три пъти до орбита и обратно! Ракета Фолкън 9 постави рекорд по възвръщаемост. Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 3 декември 2018 г. 20:55 ч. Светослав Александров. Великолепният космически 3-ти декември продължава! Днес в 20:34 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракетата "Фолкън 9" на мисия, която ще доведе до освобождаването на 64 спътника в космоса. Поръчката е направена от 34 клиента, намиращи се в 17 различни държави. Броени минути след началото на мисията бе достигната благополучно първична орбита. Но това, което беляза днешният полет, бе поредният успех в областта на възвръщаемостта. За пръв път ракета "Фолкън 9" летя до орбита три пъти. След успешното извеждане имахме и благополучно завръщане върху плаваща платформа в океана. Няма спор, че 2018-та беше велика година за Илон Мъск и неговата компания. През февруари СпейсЕкс за пръв път изстреля "Фолкън Хеви" - това е първата свръхтежка ракета (с товароподемност над 50 тона), изведена в космоса след приключването на космическата надпревара. След това на 11-ти май дебютира версията "Блок 5" на "Фолкън 9", която е одобрена за пилотирани полети и скоро ще изведе в космоса "Крю Драгън". Ракетата "Блок 5" е и специално предвидена да е многократно възвръщаема. Мъск очаква всяка ракета от този тип да лети до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти с малко повече поддръжка. Предишните варианти летяха максимум два пъти в космоса. Днешният успех, при който една и съща ракета "Фолкън 9" летя три пъти, е огромна крачка напред към истинска революция в космонавтиката. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2481-2018-falcon-9-rocket-third-time-orbit

УСПЕХ: Озирис-Рекс, най-амбициозната възвръщаема мисия на САЩ след програма Аполо, пристигна около астероида Бену! "Озирис-Рекс" направи тази снимка на астероида Бену от разстояние 80 километра. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 3 декември 2018 г. 20:25 ч. Светослав Александров. Днес, след пътуване, което продължи повече от две години, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" успешно пристигна в околностите на астероида Бену. Напомням на читателите, че роботизираната експедиция "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016 г. От тук насетне в продължение на следващите 12 месеца автоматичната станция ще използва петте си научни инструмента, за да проучи астероида и да подбере място, откъдето да бъдат взети пробите. "Озирис-Рекс" няма да каца, но ще се сближи на броени метри от повърхността на Бену, откъдето специална роботизирана ръка ще се протегне и ще събере материал. Ако всичко мине наред, в контейнерите ще бъдат събрани до 2 килограма скали и грунт. Това ще е най-голямото количество материал, доставено на Земята от повърхността на друго небесно тяло след приключването на пилотираната лунна програма "Аполо" през 1972 година. Завръщането на "Озирис-Рекс" със събраните проби е планирано за септември 2023 година. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2480-2018-osiris-rex-arrives-at-benu