SAlexandrov

Не е първата. Хаябуса 1 също достави материали успешно. Иначе на астероидите има гравитация и може да се каца.

Праховата буря на Марс стана глобална Снимка на марсианския терен от "Кюриосити", направена на 21-ви май (вляво) и снимка, направена на 17-ти юни (вдясно). Черешовият цвят вдясно се дължи на марсианските прахови частици, които се намират високо в атмосферата и пропускат само червената светлина, но не и синята и зелената. Разликата в снимките се дължи и на различните времена на експозиция. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 21 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА вчера оповести, че праховата буря на Марс е вече глобална - т.е. толкова се е разраснала, че обхваща цялото кълбо на планетата. Напомням на читателите, че миналата неделя агенцията изгуби контакт със стария марсоход "Опортюнити". Досега радиоконтактът не е възобновен, но екипът не храни надежда това да стане, докато прахът не падне обратно на повърхността. Работата на "Кюриосити" продължава нормално - той, за разлика от "Опортюнити", не разчита на слънчеви батерии, а има ядрена батерия, позволяваща му да работи денонощно. Именно "Кюриосити" прави безпрецедентни наблюдения на бурята. Атмосферната мъгла, която блокира слънчевите лъчи, се измерва с показателя "тау" - той вече е 8.0 над кратера Гейл, където работи "Кюриосити". "Опортюнити" за последен път измери тау 11.0 - денят над равнината Меридиани практически се бе превърнал в нощ. Учените все още не разбират напълно механизмите, по които се образуват глобалните прахови бури. Не е ясно защо някои бури са малки и продължават само около седмица, докато други стават толкова големи, че обгръщат цялата планета. За последен път буря от такъв мащаб възникна на Марс през 2007 година, преди повече от десетилетие. Днес обаче, за разлика от тогава, има много повече орбитални мисии, които наблюдават - американските "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър" и "Мейвън", европейската "Марс Експрес", руско-европейската "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те правят измервания и ще обогатят човешките познания. Праховите бури не са уникални за Марс - и на Земята има такива в пустинните райони. Няма обаче начин те да станат глобални - плътната атмосфера, силната гравитация и валежите по света пречат това да стане. Учените смятат, че сега, след като Марс е покрит целия от прах, верижната реакция не може да продължи - няма как вятърът да загребва все повече прах, така че очакваме през близките седмици бурята да стихне. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2262-2018-mars-dust-storm-now-global

На разстояние 240-330 километра от астероида Рюгу, автоматичната станция Хаябуса 2 различи за пръв път детайли от повърхността му! Снимки на астероида Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на разстояние между 240 и 330 километра от него. Photo credits : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Koichi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. 19 юни 2018 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 17-ти и 18-ти юни автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" направи поредните снимки на астероида Рюгу и вече се забелязват отделни детайли от повърхността му! Пристигането в орбита около астероида ще е факт през близките няколко дни. Оказва се, че диаметърът на Рюгу е 900 метра, което съвпада с оценките от наблюденията, направени от наземни телескопи. Формата му силно напомня на тази на астероида Бену, който ще бъде изучаван по-късно през годината от американската мисия "Озирис-Рекс". Повърхността на Рюгу е осеяна с кратери, като на снимката в горния ляв ъгъл се вижда, че един от тези кратери е доста голям - с диаметър, надхвърлящ 200 метра. В екваториалната част има хребет от планински тип. Със сигурност "Хаябуса 2" ще посети един много интересен астероид, но с всичките тези неравности на повърхността ще има трудности при подбирането на места за кацане. Освен че самият майчин кораб трябва да се доближи до повърхността, за да вземе проби за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории (напомням, че "Хаябуса 2" е възвръщаема мисия), на борда има общо четири допълнителни спускаеми апарата. Това са три астероидохода "Минерва" и един "Маскот" - малка роботизирана сонда, разработена от космическите агенции на Франция и Германия. На борда на кораба пътува и устройство тип импактор - т.е. той ще се разбие в повърхността, вследствие на което ще бъде задействан взрив за изхвърляне на материал от повърхността на Рюгу. Част от този материал също може да бъде събран от "Хаябуса 2". За повече информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2261-2018-hayabusa-2-ryugu-240-330-km

Снимка на деня: Селфи на Марс по време на пясъчна буря Марсоходът "Кюриосити" си направи това селфи на 15-ти юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 18 юни 2018 г. 20:25 ч. Светослав Александров. На Марс бушува страховита пясъчна буря, но на марсохода "Кюриосити" тя не пречи. За разлика от "Опортюнити", който се захранва от слънчеви батерии и промяната на видимостта директно се отразява на работоспособността му, по-новият марсоход на НАСА няма този проблем - "Кюриосити" е екипиран с ядрена батерия. На 15-ти юни екипът на мисията беше зает с това да заснема околния пейзаж, а като резултат от снимачната кампания получихме и показаното по-горе "селфи". Според журналиста Ленърд Дейвид [1] снимките са направени вследствие на големия интерес към влиянието на праховите бури на околната среда. Преди няколко дни на страниците на КОСМОС БГ подчертах [2], че учените все още не разбират механизмите, по които такъв тип бури възникват. Знае се в общи линии, че с настъпването на марсианското лято слънчевите лъчи загряват повърхността, прахът се вдига високо в небето и променя силно видимостта. Съответно промените в температурите водят до вятър, който вдига още повече прах. Пясъчните бури могат да станат толкова интензивни, че да покрият по-голямата част от марсианската повърхност. Когато това се случи, те се наблюдават и с малък телескоп от Земята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2260-2018-june-curiosity-space-selfie

Немският астронавт Александър Герст изгледа Германия-Мексико от орбита 18 юни 2018 г. 00:09 ч. Светът е футбол! Днес обаче този израз добива нов смисъл - футболът излиза извън рамките на нашия земен свят, тъй като астронавтите в космоса разполагат с възможността да гледат Мондиал 2018 на живо. Преди броени минути немският астронавт Александър Герст, който понастоящем живее на "Международната космическа станция", се похвали, че е изгледал мача Германия-Мексико и за доказателство пусна своя снимка в Туитър [1]. За негово съжаление отборът му загуби с 0:1 от мексиканците, но Герс се шегува. "Първата игра все още се брои за репетиция", оповести той в социалната мрежа и пожела успех на тима си по-нататък. Независимо дали Германия ще успее по-нататък на Световното, ние няма как да разберем. Хубаво е обаче да напомним, че през 2014-та година страната стана футболен шампион. Тогава Александър Герст също беше в космоса и видя постижението от орбита. Пък кой знае - може сега да се случи същото? Германия - Мексико от орбита (натиснете тук за пълен размер на снимката). Photo credit : Alexander Gerst http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2259-2018-gerst-watching-football

Историческа дата: днес отбелязваме 55 години от полета на първата жена в космоса Валентина Терешкова 16 юни 2018 г. 16:10 ч. На 16 юни 1963 г. от космодрума Байконур излита корабът "Восток 6" с космонавт на борда Валентина Терешкова (26 г.). Позивната на кораба е "Чайка". Целта на мисията е сближаване на "Восток 6" с изстреляния два дни по-рано кораб "Восток 5", който е управляван от космонавта Валери Биковски. Сближаването е осъществено успешно, а двата кораба комуникират един с друг директно. По време на мисията Валентина Терешкова страда от космическа болест. Въпреки неудобствата тя изпълнява полетната си програма по план и снима Земята. Днес 81-годишната героиня на космонавтиката все още е активна, посещава различни космически и обществени събития и е в добро здраве. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2258-2018-tereshkova-55-years-anniversary

Роботизираната мисия Хаябуса 2 за пръв път различи формата на астероида Рюгу! Това видео обединява общо 52 снимки, заснети на 14-ти юни. Photo credit : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi Univ., Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji Univ., Aizu Univ., AIST 16 юни 2018 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Едни от най-хубавите моменти в космонавтиката настъпват когато построен от човека апарат за пръв път доближава небесно тяло, което никога в историята на човечеството не е било изучавано. Такова тяло е астероидът Рюгу. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" ще пристигне в орбита около него през следващите няколко дни. За голяма радост на космическите ентусиасти екипът на мисията реши да публикува своевременно снимките от "Хаябуса 2" и така ние имаме възможността да наблюдаваме прогреса на експедицията почти в реално време. Горното видео представлява компилация на 52 изображения, всички от които бяха заснети на 14-ти юни. Към момента на заснемането разстоянието между "Хаябуса" и Рюгу възлизаше на между 650 и 700 километра. Общо целият диаметър на астероида се побира в рамките на 12-13 пиксела. Екипът е приложил известна графична обработка, за да може повърхността да изглежда гладка. И това е само началото! С приближаването на "Хаябуса 2" все повече и повече към Рюгу снимките ще стават все по-добри и по-детайлни. Източник: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2257-2018-jaxa-hayabusa-2-surface-features

Двама астронавти излязоха в открития космос, за да монтират нови камери на МКС 14 юни 2018 г. 17:25 ч. Днес астронавтите на НАСА Дрю Фойстел и Рики Арнолд излязоха от външната страна на "Международната космическа станция", за да монтират нови камери. По думи на НАСА, камерите ще помагат на новите пилотирани кораби "Старлайнър" на Боинг и "Драгън 2" на СпейсЕкс да се скачват с орбиталния комплекс. Пак по думи на НАСА, първите "безпилотни тестове" на корабите ще са в края на годината. Тъй като според последната актуализация на графика полетите трябваше да се случат през август, това е поредното голямо отлагане за комерсиалната пилотирана програма и е в тон с традицията на всеки шест месеца първите полети да се отлагат с още шест месеца. С това съобщение можем да се простим с мечтите СпейсЕкс и Боинг да изпратят в човек в космоса през тази година и ако има някаква надежда за американски пилотиран космически полет до края на 2018-та, тя сега лежи само в ръцете на Ричард Брансън и Джеф Безос. Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit: NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2256-2018-14-june-spacewalk

Китайският микроспътник Лонгчян 2 направи прекрасни снимки на Земята и Луната от окололунна орбита! Една от снимките на Земята и Луната, направени преди броени дни от спътника "Лонгчян 2". Photo credit : HIT/KACST 14 юни 2018 г. 16:56 ч. Светослав Александров. На 21-ви май в 00:28 ч. българско време китайската ракета "Лонг Марч-4С" изведе на път към точката на Лагранж Л2 комуникационния спътник "Чьечиао". Тази точка лежи на 64 000 километра отвъд обратната страна на Луната. Днес беше съобщено, че спътникът успешно се е позиционирал в т.нар. хало орбита около Л2 и в края на 2018-та ще осъществява връзката между Земята и бъдещия апарат "Чанг'e 4". Това ще е първата мисия в историята на човечеството, която ще извърши кацане върху невидимата от човешко око страна на естествения ни спътник. Но "Чьечиао" не полетя сам. Като вторичен полезен товар на ракетата бяха монтирани и два микроспътника - "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". Спътниците бяха построени от Харбинския технологичен институт и всеки един от тях трябваше да се позиционира в орбита около Луната. "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2" тежат по 45 килограма, стабилизирани са по трите оси и са с размер 50 на 50 на 40 сантиметра. Поради все още неясни до този момент проблеми "Лонгчян 1" загуби радиовръзка със Земята и не успя да извърши спирачните си маневри около Луната. "Лонгчян 2" обаче постигна успех и днес спътникът работи около Луната в орбита с параметри 350 на 13 800 километра. Днес бяха публикувани първите снимки от "Лонгчян 2"! Снимките са заснети с помощта на малка камера, разработена в Саудитска Арабия, в Града за наука и технологии "Крал Абдулазиз". Няма как да не обърнем внимание - снимките твърде много напомнят на тези, получени от мисиите "Аполо". Ето как е изглеждала Земята по време на експедицията "Аполо 11" с астронавти Армстронг, Олдрин и Колинс: Photo credit: NASA Така че, за последен път получаваме ясно и категорично доказателство, този път от Китай, за това колко автентични са били пилотираните лунни експедиции на НАСА. Китайските снимки наподобяват американските и са също с толкова високо качество! Още снимки от "Лонгчян 2": Photo credits : HIT/KACST ИЗТОЧНИК: BG2BHC Twitter account http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2255-2018-chinese-longjiang-2-photographs-earth-moon

Хаябуса 2: снимка на астероида Рюгу, заснета на 13-ти юни, от разстояние 920 километра 14 юни 2018 г. 08:07 ч. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2", която в близките дни се очаква да пристигне около астероида Рюгу, прави все по-детайлни снимки на него. Вижте последната снимка на астероида, заснета вчера, на 13-ти юни от разстояние 920 километра. Макар че все още трудно се забелязват детайли от повърхноста, диаметърът на астероида обхваща вече 10 пиксела от изображението. Чакаме още снимки от Рюгу, след като "Хаябуса 2" застане на още по-близко разстояние от него! Източник: Hayabusa 2 Снимка, направена от "Хаябуса 2" на астероида Рюгу на 13-ти юни 2018 г. от 920 километра. Photo credits: Ground observation team: JAXA, University of Toyko, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University. ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2254-2018-14-jun-latest-photo-ryugu

УСПЕХ: Комуникационният лунен спътник Чьечиао влезе в окончателната си орбита! Илюстрация на спътника "Чьечиао", който ще излети към Луната идната седмица. Photo credit : CNSA 14 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Китайските медии официално оповестиха, че комуникационният спътник "Чьечиао", който в края на годината ще осъществява радиовръзката между Земята и кацащия на обратната страна на Луната апарат "Чанг'e 4", днес влезе успешно в своята окончателна орбита Напомням на читателите, че "Чьечиао" бе изстрелян успешно на 21-ви май. Той влезе в т.нар. хало орбита около втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 разстояние от Луната. Пътешествието на комуникационния спътник отне повече от 20 дни. "Този спътник е първият комуникационен спътник, работещ в тази орбита, и ще положи основите за "Чанг'e 4", която се очаква да се превърне в първата меко кацаща и самоходна мисия от обратната страна на Луната", съобщи Чжан Хонтай, президент на Китайската академия по космически технологии. Концепцията за хало орбита около Л2 е разработена за пръв път от космически експерти през 50-те години. Това е стабилна орбита, което ще рече, че "Чьечиао" би следвало да остане в нея дълго време без да изразходва гориво. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2253-2018-queqiao-arrives-target-orbit

Голямата прахова буря на Марс през 2018 година: какво знаем за нея? Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 13 юни 2018 г. 22:13 ч. Светослав Александров. Екипът на марсохода "Опортюнити" е сериозно притеснен дали 15-годишната машина ще преживее праховата буря, която се е разразила на Марс. Последният радиоконтакт с "Опортюнити" е осъществен през неделя, а от тогава до сега марсоходът не е излъчил радиосигнал. Бурята, по думите на марсианските учени, е най-сериозната, наблюдавана до този момент. И ако до броени дни тя се обсъждаше само от тесен кръг специалисти, които имат достъп до данните от космическите апарати, днес вече дори обикновени астрономи-любители докладват, че я виждат с малките си телескопи! Бурята обхваща площ, която е еквивалентна на площта на Северна Америка и Русия взети заедно. При това тя се води локална - с изгледи да стане глобална и да покрие цялата планета. Тази вечер НАСА излъчи специална телеконференция, на която беше разказано всичко, известно към настоящия момент. И тук е момента да спомена - самият факт, че на Марс има буря, не е изцяло лоша новина. Да - опасността за "Опортюнити" е сериозна и има голям шанс той да не успее да я "преживее". Но същевременно учените не познават много добре процесите, които водят до образуването на бури. С други думи, настоящата буря е добре дошла за науката. Освен "Опортюнити" на повърхността на Марс работи и марсоходът "Кюриосити", който има ядрена батерия на борда и не е застрашен в същата степен ("Опортюнити" разчита на слънчеви батерии). От орбита около Марс наблюдават още: американските мисии "Марс Риконисънс Орбитър", "Марс Одисей" и "Мейвън", европейската мисия "Марс Експрес", мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те събират данни. Да добавим и наземните телескопи и можем да сме сигурни, че ще научим много съществени факти за Червената планета. Независимо, че жертвата може да е марсоходът "Опортюнити", тези факти трябва да бъдат научени - ако искаме да изпратим хора на Марс, трябва да сме наясно с опасностите пред тях. Затова първо изпращаме роботи. Държа да отбележа и още нещо важно. Хората имат крайно изкривена представа за това какво представляват праховите бури на Марс. Това е така, защото широката общественост като правило не се информира от научните статии, а от филмите. Безспорно Холивуд ни е дал най-лошите уроци за космонавтиката. Даже във филма "Марсианецът" от 2015-та година, който го окачествиха като изключително точен от научна гледна точка, точно праховите бури не бяха показани както трябва. Измисленият астронавт Марк Уотни трябваше да се бори със страховит вятър, който съсипва антената и къса структурата, изграждаща станцията на повърхността. Но в реалността нищо подобно не се случва. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането е едва 0.6% от земното. Това ще рече, че няма толкова силен вятър, който да преобръща предметите. На телеконференцията тази вечер беше упоменато - няма никакъв шанс "Опортюнити" да бъде заринат от пясък. Да, ще падне пясък върху него - но ще е много тънък слой. Опасностите от бурите са други - фини прахови частици се вдигат високо в атмосферата и това води до гъста мъгла. Толкова гъста, че учените съобщиха, че денят се е превърнал в нощ. Съответно голямото притеснение за "Опортюнити" е дали ще има достатъчно слънчеви лъчи за презареждането на батериите му. Фактите са следните: абсолютният температурен лимит, който марсоходът може да издържа, е -55oC. Добре би било температурите да не паднат под -40oC. Хубавото на праховите бури е, че прахът действа като изолатор и няма такива големи разлики - през нощта не се очаква температурите да паднат под -35oC, така че екипът е предпазливо настроен оптимистично. Друг повод за оптимизъм е, че батериите на борда на "Опортюнити" са в много добро състояние - независимо, че се използват от 2004 година насам и са преминали над 5000 цикъла заряд/разряд, те все още имат 85% от оригиналния капацитет. Де да можеше същото да се каже за батериите на мобилните ни телефони, но при планирането на космически мисии се вземат сериозни мерки хардуерът да е качествен. Повод за песимизъм дава възрастта на марсохода - скоро ще станат 15 години, откакто е изстрелян. Екипът на телеконференцията го описа като "стара баба в кома" - всички са много привързани към него, но се надяват да не си отиде скоро. На практика ние не знаем какво се е случило с "Опортюнити" по понятна причина - липсва радиосигнал от него. Предполага се обаче, че със затъмняването на небето мощността е паднала толкова ниска, че работят само най-най основните системи: часовникът, който е програмиран да поддържа нагревателите и батериите. Часовникът проверява каква е мощността и в случай, че е достатъчна, включва компютъра. Ако ли не - "Опортюнити" заспива отново. Опасността е мощността да не падне толкова ниско, че самият часовник да се рестартира. Случи ли се това, марсоходът може да загуби ориентация за ден и нощ. Тогава той ще започне да включва компютъра и да се опитва да се свърже със Земята периодично, на интервали. Което може да доведе до изтощаване на батериите. Накратко казано: нищо не можем да правим, освен да чакаме. Да се надяваме, че бурята ще утихне, но това няма да стане поне още няколко дни. А през това време очакваме учените да съберат богатство от научни данни, за да разберем как точно възникват тези колосални прахови вихрушки. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2252-2018-mars-dust-storm

НАСА изгуби контакт с пострадалия от прахова буря марсоход Опортюнити Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 13 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА се опита да осъществи радиоконтакт със стария марсоход "Опортюнити", който скоро ще навърши 15 години от изстрелването си. За съжаление "Опортюнити" не отговори на "обаждането". Екипът на мисията предполага, че зарядът на батериите е паднал под 24 волта, вследствие на което марсоходът е влязъл в специален режим на работа. При този режим всички подсистеми, като изключим бордовия часовник, са изключени. Бордовият часовник е така програмиран, че да активира компютъра и да провери мощността. В случай че няма достатъчно заряд, марсоходът заспива отново. Понастоящем над долината Пърсъвиърънс, където работи "Опортюнити", има такава мощна прахова буря, че денят се е превърнал в нощ. Ръководството на мисията смята, че няма да има достатъчно електроенергия, за да може марсоходът да осъществи радиоконтакт със Земята поне още няколко дни. Бурята бе открита за пръв път на 30-ти май. В рамките само на две седмици тя така се е разрази, че днес покрива 35 милиона квадратни километра - една четвърт от Марс, площ, която на Земята би обхванала цялата Северна Америка и Русия едновременно! Екипът остава оптимистично настроен, че "Опортюнити" може да преживее и това препятствие. Едно от малкото положителни неща на марсианските бури е, че докато протичат, големите температурни разлики между деня и нощта намаляват, тъй че не се очаква електронните компоненти да бъдат изложени на екстремни температурни условия. Но дори и "Опортюнити" да не се справи, мисията му е повече от успешна. Марсоходът успя да работи близо 15 години, а бе конструиран едва за 90-дневна мисия. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2251-2018-13-jun-nasa-loses-contact-opportunity

Роботизираната станция Хаябуса 2 засне астероида Рюгу на 10-ти юни от разстояние 1 500 километра 11 юни 2018 г. 12:30 ч. Страхотно е, че екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" следва утвърдени стандарти на западните междупланетни мисии за публикуването на снимки почти в реално време! "Хаябуса 2" ще пристигне в околностите на астероида Рюгу около 27-ми юни, но астероидът отдавна се вижда пред камерите на мисията. От разстояние 1 500 километра камерите все още не могат да различат формата и повърхностните характеристики на Рюгу. И въпреки това снимките показват, че астероидът е приблизително със сферична форма, а не издължен подобно на Итокава - астероида, който бе посетен през миналото десетилетие от първата мисия "Хаябуса". Източник: Hayabusa 2 Снимка на астероида Рюгу, заснета на 10-ти юни от "Хаябуса 2". Photo credits : Ground observation team: JAXA, University of Toyko, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University. ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2250-2018-hayabusa-2-ryugu-1500-km

Марсоходът Опортюнити попадна в центъра на страховита прахова буря Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета преди повече от седмица. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 10 юни 2018 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Екипът, който работи със стария марсоход на НАСА "Опортюнити", преустанови неговите научни дейности на Червената планета поради сериозна прахова буря в околностите. Бурята бе открита от орбиталната роботизирана станция "Марс Риконисънс Орбитър" на 1-ви юни. Ръководството на "Опортюнити" веднага било уведомено, за да вземат мерки. Но в рамките на броени дни праховата вихрушка нарасна толкова много, че сега покрива район, по-голям от Северна Америка. Най-сериозният проблем, причинен от праховите бури на Марс, е спадът във видимостта. Прахът пречи на слънчевите лъчи да достигнат до слънчевите батерии и съответно няма достатъчно електроенергия. Без достатъчно електроенергия не може да има и научни дейности. На 6-ти юни видимостта така се влоши, че екипът на "Опортюнити" остави включени само най-основните системи. Положението е сходно с това през 2007 година, когато много по-голяма буря покри планетата. Тогава екипът на "Опортюнити" също остави включени най-основните системи докато атмосферните условия се нормализират. Даже няколко дни нямаше никакъв радиоконтакт с марсохода. Най-важното в такива моменти е да има електроенергия поне за нагревателите, които осигуряват поносима температура за животоподдържащите системи - батериите и електронните компоненти. Аналогия на Земята можем да направим, когато през зимата се стараем да поддържаме колите си и да не "паднат" акумулаторите. Но на Марс няма сервиз за самоходните машини. Счита се, че студът е повредил безвръзвратно брата-близнак на "Опортюнити", "Спирит". Последният радиосигнал от "Спирит" бе получен през 2010 година. Такива глобални прахови бури на Марс не са изненадващи, но възникват сравнително рядко. Те се появяват внезапно и могат да се задържат в продължение на седмици, дори месеци. През летните периоди слънчевата светлина нагрява праховите частици и така те се издигат по-високо в атмосферата, като започва да духа още по-силен вятър. Вятърът съответно почва да вдига още повече прах и така се получава затворен цикъл, който учените все още не разбират напълно. Една от най-сериозните бури, които е трябвало да преодолеят космически апарати, е настъпила през 1971 година. През ноември същата година американският апарат "Маринър 9" влиза в орбита около Марс и се превръща в първия апарат в човешката история, постигнал това. Учените очакват първите снимки от планетата, но вместо да видят забележителни каньони и кратери, откриват планета, покрита изцяло от прах. Инженерите на НАСА успешно програмират компютъра на "Маринър 9" - забележително постижение, като се има предвид, че компютрите от края на 60-те и началото на 70-те са били много по-слаби в сравнение с днешните стандарти. Съветските мисии от тази година нямат този късмет. Две седмици след "Маринър 9" пристига "Марс 2". Още няколко дни по-късно в орбита се озовава и "Марс 3". Поради липсата на възможност за програмиране, съветските учени получават само снимки на покрита с прах планета. Спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3" се справят дори по-зле. "Марс 2" се разбива на повърхността, а "Марс 3" каца успешно, но работи само 14.5 секунди на Червената планета. И досега не се знае каква е причината за авариите на тези апарати, но е възможно праховата буря, ако не е първопричината за провалите, поне да е допринесла съществено за тях. Но това е в миналото. Днес всички стискаме палци за "Опортюнити" и дано изненада отново създателите си, преживявайки и това препятствие! За повече информация относно "Опортюнити" : НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2249-2018-opportunity-dust-storm

Успех: космическият кораб Союз МС-09 с трима души на борда пристигна на МКС! На кадъра: днешното сближаване на кораба "Союз МС-09" към "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 8 юни 2018 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 8-ми юни, пилотираният космически кораб "Союз МС-09" беше прикачен към модула "Рассвет" на "Международната космическа станция". Скачването беше осъществено в 16:01 ч. българско време. На борда на орбиталния комплекс пристигнаха Сергей Прокопиев (космонавт на Русия, лети за пръв път), Серина Ауньон-Чанслър (астронавт на САЩ, лети за пръв път), Александър Герст (астронавт на ЕКА, лети за втори път). Тримата членове на екипажа бяха придружени от робота "Саймън" (лат. CIMON, съкратено от Crew Interactive Mobile Companion). "Саймън" е първият робот с развит изкуствен интелект, който лети в космоса. Подобен на футболна топка и тежащ 5 килограма, роботът е създаден да се рее свободно в "Международната космическа станция" и да работи в близост до астронавтите. Дроидът разпознава лица и гласове, може и да говори. Отварянето на шлюзовете между "Союз МС-09" и станцията бе проведено в 18:17 ч. българско време. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2248-2018-soyuz-ms-09-docks-iss

Най-сетне: след пет десетилетия изследвания на Марс, учените потвърдиха, че на планетата има органични съединения - структурните блокчета на живота! Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 3-ти юни 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 7 юни 2018 г. 22:55 ч. Светослав Александров. Човечеството изучава Марс с помощта на роботизирани космически апарати в продължение на повече от пет десетилетия, но през това време един въпрос винаги убягваше на учените: има ли на Червената планета органични молекули, които представляват структурните блокчета на живота? Без да знаем отговора на този въпрос, не можем да отговорим и на най-големия: има ли живот на Марс? Сега, благодарение на измервания, направени от "Кюриосити", отговорът на първия въпрос е ясен: да, на Марс има органични съединения! Но това все още не значи, че сме открили живот на Марс. Наличието на органика е задължително, но недостатъчно условие. Органичните молекули изграждат живота, но самите те могат да се получат и по небиологичен път. "Дали това са признаци за живот на Марс? Все още не знаем, но тези резултати ни показват, че сме на правилния път", съобщава Майкъл Майър, водещ учен към марсианската изследователска програма на НАСА. Откритието за наличие на органични молекули на Червената планета ще бъде публикувано в научното списание "Сайънс" на 8-ми юни. "Кюриосити не ни е показал какъв е източникът на органичните молекули", казва Джен Айдженброуд от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на една от двете нови научни статии в "Сайънс". "Но дали те представляват следи от древен живот, дали са били храна за този живот, дали са съществували в отсъствието на живот, тези органични съединения в марсианските минерали съдържат химични белези за планетарните условия и процеси". Днес повърхността на Марс се счита за негостоприемна, но има ясни доказателства, че в далечното минало марсианският климат е позволявал наличието на течна вода на планетата. Водата е задължително условие за живот. И още, благодарение на "Кюриосити", ние знаем, че някогашното езеро, което се е намирало на мястото на днешния кратер Гейл, е притежавало всички нужни условия, за да се развие животът. Защо е отнело толкова време на учените да потвърдят наличието на органични вещества на Марс? За пръв път спускаеми апарати кацат върху самата повърхност на планетата през 1976 година в рамките на програмата "Вайкинг". Двата апарата притежават по един газов хроматограф с мас спектрометър, които могат да нагряват почвата и да изучават изграждащите я молекули. За съжаление спектрометърът не открива следи от органични съединения, освен хлорометан и дихлорометан. Учените обаче заключават, че тези съединения са попаднали на Марс вторично, благодарение на замърсяване от наземната техника. Предварителният извод към това време е, че повърхността на Марс е стерилна и няма никакви признаци за живот. През 2008 година обаче всичко се променя. Спускаемият апарат "Феникс" каца на Марс и открива перхлорати. Изследователите съобразяват, че ако в почвата на Марс има органични съединения, при нагряването на пробата преди анализа с мас спектрометъра ще се стигне до унищожаването им вследствие на реакцията с перхлоратите. Тогава, дори и да има органика на Марс, тя няма да може да бъде открита. Но "Кюриосити", който каца на Марс през 2012 година, е екипиран с доста по-мощен уред. Той може да нагрява почвата при много по-високи температури от предишни инструменти, надхвърлящи 500 Целзиеви градуса. При това положение действието на перхлоратите може да бъде избегнато. И резултатите са положителни! "Кюриосити" открива набор от органични молекули на Марс, включително ароматни и алифатни съединения! В марсианската почва има бензен, толуен, пропан, бутен. Освен органичните съединения, "Кюриосити" е направил още едно важно откритие - засечени са сезонни вариации в метана, намиращ се в марсианската атмосфера. Измерванията са направени в рамките на три марсиански години, които се равняват на шест земни години. Защо тези вариации съществуват? Не е изключено да има някакви обикновени химични процеси, но учените не могат да изключат и биологичен произход. Все пак пикът на метан е през лятото, а спадът - през зимата. Безспорно откритията са много важни. Да, те все още не са стопроцентово доказателство за наличието на живот. Но ако на Марс има живи организми, безспорно някой ден ще ги открием. Вероятно обаче няма да се случи рязко, като миг на "еврика", а както миналата година написа сръбският учен Милан Чиркович, откритието на живот ще е бавен и поетапен процес. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2247-2018-mars-confirmed-organics

Японската автоматична станция Хаябуса 2 ще пристигне около астероида Рюгу към 27-ми юни 7 юни 2018 г. 12:30 ч. Днес японската космическа агенция JAXA оповести, че роботизираната автоматична станция "Хаябуса 2" ще пристигне в околностите на астероида Рюгу приблизително около 27-ми юни. Понастящем "Хаябуса 2" се намира на 300 милиона километра от Земята и едва на 2 100 километра от астероида. Въпреки това, както е показано на тези снимки, заснети вчера, астероидът изглежда още твърде малък пред камерите, за да се различат детайлите на повърхността му. Екипът също така оповести, че двигателите на роботизираната експедиция бяха изключени тази неделя, а окончателното сближаване ще стане с помощта на оптична навигация, посредством камерите. Photo credits : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2246-2018-hayabusa-2-arrives-on-june-27

Официално: НАСА удължи периода на работата на мисия Джуно около Юпитер до 2021 година 7 юни 2018 г. 08:05 ч. Чудесна новина! НАСА официално одобри удължаването на периода на работа на мисия "Джуно", която понастоящем работи в орбита около Юпитер. Очаква се автоматичната станция да функционира до юли 2021 година. Удължаването официално се налага поради факта, че "Джуно" се намира в 53-дневна орбита около Юпитер, а не в 14-дневна, както първоначално се планираше. Съмнения около работоспособността на горивните клапани доведе до това да не се провеждат допълнителни маневри. Каквато и да е причината, хората са изключително щастливи. Ако "Джуно" приключеше работа още тази година, човечеството щеше да остане без роботизиран представител около газова планета на външната Слънчева система. Източник: NASA Juno Снимка на голямото червено петно, направена от "Джуно". Image credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/ Gerald Eichstädt /Seán Doran http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2245-2018-juno-mission-extended

Учени успяха да разгадаят мистерия от Луната на базата на доскоро загубени, но вече намерени записи от Аполо На снимката: астронавтът на НАСА Харисън Шмит събира проби от Луната по време на мисията "Аполо 17". Photo credit : NASA 6 юни 2018 г. 21:25 ч. Светослав Александров. Изминаха осем години, откакто бяха намерени т.нар. "изгубени" записи от мисиите "Аполо", а учените вече успяха да направят ново откритие! Разгадана е мистерията защо през 70-те години повърхността на Луната се е нагряла неочаквано. Забележителната новина беше съобщена първо на блога на Американския геофизически съюз днес [1], на базата на научна статия, публикувана по-рано тази година в научното списание Journal of Geophysical Research [2]. И все пак е коректно да се отбележи, че откритието е направено не само на базата на намерените записи, но и на базата на нови научни данни, получени от съвременната роботизирана експедиция "Лунър Риконисънс Орбитър", която изучава Луната от 2009 година до ден днешен. Ето каква е цялата история: по време на експедициите "Аполо 15" и "Аполо 17" през 1971 и 1972 година астронавти разгръщат специални сонди, които правят измервания на температурата на Луната под повърхността. Учените по това време имат очаквания да разберат от данните дали ядрото на Луната е горещо като земното и какво количество топлина могат да отделят скалите от кората и мантията. Роботизираните сонди измерват данни в периода между 1971 и 1977 година, включително няколко години след като за последен път стъпва човешки крак на лунната повърхност. Впоследствие се оказва, че в Националния център за данни по космически науки (на англ. National Space Science Data Center) е архивирана само тази научна информация, получена в периода между 1971 и 1974 година. Останалата част от записите (след 1975 година) никога не са били архивирани и затова са били загубени. През 2010 година планетарният учен Сейчи Нагихара тръгва по следите на изгубените данни, за да отговори на дългогодишна загадка: защо температурата на Луната под повърхността е нараснала постепенно през годините, след като сондите с датчиците били разгърнати? Нагихара и неговият екип неочаквано откриват, че самата космическа агенция НАСА е създала специален резервен набор от ленти с цел архивиране. Открити са общо 440 ленти с данни от април до юни 1975 година, които през десетилетията събирали прах в Националния център по записи "Уошингтън" в Мериленд. А в Лунния и планетарен институт в Хюстън са открити стотици записи с температури от периода между 1973 и 1977 година. Тези записи помагат на учените да възстановят данните в периода между март 1975-та и февруари 1976-та, когато инструментите почнали да достигнат края на функционалния си живот. Работата се оказва трудна - отнема няколко години на учените, за да извлекат информацията от старите ленти, както и още няколко години, за да я разтълкуват - трудът включвал и възстановяване на стари документи, които описват как се калибрират сондите. Но усилията се увенчават с успех, а мистерията е разгадана. Самите астронавти са тези, които са довели до затоплянето. Разхождането на лунната повърхност, както и карането на лунохода, довели до промени в отражателната способност на лунния прах. Понеже лунната повърхност започнала да поглъща повече светлинни лъчи от преди, това довело до повишаването на температурата с един-два Целзиеви градуса. Резултатите имат огромно значение за планирането на бъдещи мисии - оказва се, че човешката дейност може да наруши сериозно измерванията, които се правят от самата повърхност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2244-2018-found-tapes-scientific-discovery

УСПЕХ: Космическият кораб Союз МС-09 с трима души и интелигентен робот на борда излетя към МКС! Кадър от днешното излитане. Photo credit : NASA TV/Roscosmos 6 юни 2018 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 6-ти юни, в 14:12 ч. българско време от стартовата площадка №1 (известна още като Гагарински старт) на космодрума Байконур излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-09". Осем минути и 48 секунди от началото на полета "Союз МС-09" се отдели благополучно от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет към "Международната космическа станция". Скачването е планирано за петък, осми юни в 16:07 ч. българско време. На борда на кораба пътуват трима души, от които само един е ветеран. Това е астронавтът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Александър Герст (42 г.). Герст е родом от Германия, а по професия е геофизик. Лети за пръв път в космоса през 2014-та година като участник в шестмесечна мисия на "Международната космическа станция". За Сергей Прокопиев (Русия) и Серина Ауньон-Чанслър (САЩ) това е първи космически полет. Прокопиев (43 г.) е избран за кандидат-космонавт през 2010 година, а преди това е бил военен пилот на бомбардировач "Ту-160". Серина Чанслър (42 г.) притежава бакалавърска степен в областта на електрическото инженерство. Избрана е за кандидат-астронавт през юни 2009 година. Тримата членове на екипажа са придружени от робота "Саймън" (лат. CIMON, съкратено от Crew Interactive Mobile Companion). "Саймън" е първият робот с развит изкуствен интелект, който лети в космоса. Подобен на футболна топка и тежащ 5 килограма, роботът е създаден да се рее свободно в "Международната космическа станция" и да работи в близост до астронавтите. Дроидът разпознава лица и гласове, може и да говори. Той ще работи най-вече с Александър Герст, а една от основните научни задачи е да се провери как присъствието на машина с изкуствен интелект ще повлияе на психологическото състояние на малък екип, който се намира далече от Земята. В космическите форуми вече се шегуват за приликата между "Саймън" и измисления компютър "ХАЛ 9000" от филма "2001: Космическа одисея". И все пак очакванията са, че роботът няма да причини бели на станцията, а ще бъде верен помощник. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2243-2018-6-june-soyuz-ms-09-launches

Ню Хърайзънс излиза извън хибернация като подготовка за посещението на Ултима Тул на 1-ви януари 2019 година 5 юни 2018 г. 08:08 ч. Алън Стърн, ръководител на мисията "Ню Хърайзънс", която през 2015 година сътвори история с първото в историята на човечеството посещение на Плутон, оповести вчера в Туитър [1], че роботизираната станция излиза извън състояние на хибернация. Започват подготовките по облитането на обекта 2014 MU69, вече известен под името Ултима Тул. Моментът на най-голямото сближение между "Ню Хърайзънс" и Ултима Тул ще е на 1-ви януари 2019 година - навръх Нова година! Това ще е първото посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон. Според предварителни наблюдения, направени от космическия телескоп "Хъбъл" и някои наземни телескопи, Ултима Тул е с размер 30 км. в диаметър и е червен на цвят. Възможно е да не е единично тяло, а два обекта, обикалящи около общ гравитационен център. На илюстрацията: "Ню Хърайзънс" ще облети MU69 през януари 2019 г. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2242-2018-new-horizons-out-hibernation-mu69

НАСА възобнови работата на лабораториите на Кюриосити след година и половина прекъсване На снимката: пробивната машина на марсохода "Кюриосити", насочена към един от входовете на научните лаборатории. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 5 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" за пръв път успя да анализира скални проби на Марс след октомври 2016 година! С това НАСА можа да преодолее повреда на пробивната машина, който порази марсохода през декември същата година. Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите. За съжаление повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между тях. След месеци усилия екипът на мисията успя да разработи нов метод за пробиване на скали. "Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред - по същия начин, по който майстор у дома би използвал бормашина, за да пробие отвор в стената. Разликата е, че майсторът го прави спонтанно, без да се замисли, докато програмирането на робот за същата цел е истинско предизвикателство. На 20-ти май "Кюриосити" проби нова скала на Марс, а на 31-ви май беше приложен иновативен метод за преразпределянето на скалния материал и подаването му към научните инструменти. По принцип марсоходът е екипиран със специален прибор, който може да извършва това разпределяне, но в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до него. Новият метод е разработен с помощта на тестов марсоход, намиращ се тук, на Земята. Отне известно време да се приложи и на Марс, тъй като там атмосферата е разредена, а гравитацията - по-слаба. Екипът трябваше да внимава - твърде малко доставени проби би било недостатъчно за техния анализ, а твърде много би задръстило отверстията на научните прибори или би компрометирало бъдещи изследвания. Сега най-накрая усилията се увенчаха с успех. До този момент пробите успешно са доставени към минералогичната лаборатория, а през следващите дни ще бъдат доставени и към химичната лаборатория. "Научният екип беше уверен, че инженерите ще сполучат - толкова уверен, че се придвижихме назад към място, на което пропуснахме да пробиваме", съобщи Ашуин Васадава, водещ учен от мисията. "Ходът даде резултат и сега имаме ключова прова, която иначе можеше никога да не получим. Твърде забележително е да преживеем момент като този пет години от началото на мисията. Това означава, че можем да възобновим изучаването на планината Шарп, която "Кюриосити" изкачва, с нашия пълен набор от научни инструменти". Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2241-2018-curiosity-labs-back-action

Марсоходът на НАСА Кюриосити засне нови прекрасни снимки на марсианския пейзаж 4 юни 2018 г. 17:00 ч. Днес вниманието на космическите ентусиасти бе приковано от последните снимки, направени от американския марсоход "Кюриосити". Снимките бяха заснети на вчерашния ден, 3-ти юни 2018 г. с помощта на камерата Mastcam: Left. На снимките ясно се виждат далечните хълмове до ръба на кратера Гейл. Напомням на читателите, че "Кюриосити" бе изстрелян успешно през ноември 2011 година и пристигна на повърхността на Марс през август 2012-та година. От тогава до сега марсоходът продължава да работи, да събира научни данни и да снима красотите на Червената планета. Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2240-2018-curiosity-gale-crater

Руско-европейската роботизирана станция ЕкзоМарс засне Южния полюс на Марс Слоести структури в областта на Южния полюс на Марс. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 4 юни 2018 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Горната прекрасна снимка беше заснета от камерата CaSSIS на руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 13-ти май 2018 г. Полюсите на Марс притежават огромни ледени шапки, които силно напомнят на земните полярни шапки в Гренландия и Антарктика. Тези шапки са съставени най-вече от воден лед, който е структуриран под формата на слоеве, съдържащи променливо количество прах. Благодарение на масивни каньони, които пресичат слоестите наноси, орбитални космически мисии като "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" могат да разгадаят и вътрешната структура на слоевете. Имаме и красиви вариации на яркостта и цветовете, които ясно се подчертават от цветните филтри на камерата CaSSIS. Снимката е така заснета, че да бъдат подчертани светлият лед в долната част и оранжевият пясък в горната. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна успешно на 14-ти март 2016 година и влезе в орбита около Червената планета на 19-ти октомври същата година. През 2017-та станцията коригираше орбитата си посредством триенето и съпротивлението с марсианската атмосфера, като процедурата отне цяла календарна година. През тази пролет на 2018-та официалната научна мисия вече започна. На борда на роботизираната станция работи и построен в България инструмент "Люлин-МО" за изучаване на космическа радиация. Източник: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2239-2018-exomars-photographs-south-pole-mars