SAlexandrov

Американската компания Нортроп Груман похарчи хиляди долари за реклама на телескопа Джеймс Уеб Гигантското жълто огледало на телескопа "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn 12 юли 2018 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Абсурдите с гигантския космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" продължават. Броени седмици, след като стана ясно, че изстрелването му ще бъде отложено чак до 2021 година, вчера в Уошингтън Поуст се появи абсурдна гигантска реклама от компанията, която го разработва - Нортроп Груман. "Реклами като тази в Уошингтън Поуст струват между $100 000 и $200 000", пише журналистът Кийт Кауинг от НАСАУоч [1]. "Най-малкото човек би се надявал парите за реклами (които щеше да е по-добре да се дадат за корекции на тъпите грешки на Нортроп Груман) поне да се използват за публични коментари, които са малко по-честни относно сегашното положение. Вместо това не забелязваме никакво споменаване на тези грешки и на неприличните увеличения на цената - проблеми, които сега са толкова лоши, че Конгресът трябва да реоторизира този проект". "Просто си помислете колко университетски стипендии можеха да бъдат финансирани с парите, които Нортроп Груман дадоха за тази $200 000-доларова реклама", коментира днес Кауинг в Туитър [2]. Напомням на читателите, че "Джеймс Уеб" бе предложен от астрономическата общност през 90-те години, като според оригиналните планове телескопът трябваше да излети през 2007 г. и да струва $0.5 милиарда. Днес имаме общо отлагане от десетилетие и половина, а крайната цена на телескопа е набъбнала до $10 милиарда. Това е може би най-яркият пример в САЩ за дългострой и разхищение на държавни пари. Според информация, публикувана още през 2012 г. в Ел Ей Таймс [3], първият проект за телескопа "Джеймс Уеб" е бил доста скромен, а огледалото му е трябвало да бъде малко. Едва по-късно тогавашният администратор на НАСА Даниел Голдин е предизвикал научната общност по време на реч и предложил възможностите на телескопа да бъдат удвоени. Не е чудно, че цената му е започнала да расте така драстично. Тепърва предстои да видим как политиците на САЩ ще се произнесат за бъдещето на "Джеймс Уеб". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2293-2018-james-webb-grumman-ad

Новоизстреляният космически телескоп Тес е в добро състояние, започва научни наблюдения в края на юли 11 юли 2018 г. 18:45 ч. Днес НАСА оповести [1], че космическият телескоп "Тес" е в добро състояние. Бордовите системи и камерите работят според очакванията. Космическият апарат е навлязъл успешно в своята окончателна научна орбита. Официално научните наблюдения ще започнат в края на месец юли. Всяка новоизстреляна мисия преминава през такъв пробен период, за да се види какво е състоянието на научните инструменти и дали са необходими допълнителни настройки, преди да започне същинската работа. Космическият телескоп "Тес" направи своята първа снимка през месец май. На нея се виждат над 200 000 звезди. Photo credit : NASA/TESS-MIT http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2292-2018-tess-starts-science-mission-end-july

Хаябуса 2 засне астероида Рюгу от разстояние 20 километра Снимка на Рюгу, заснета от "Хаябуса 2". Credits : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. 11 юли 2018 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2", която пристигна около астероида Рюгу в края на юни, направи своите първи тестови снимки от работната си позиция. Показаните тук снимки са заснети от разстояние 20 километра. Още една снимка на Рюгу, заснета от "Хаябуса 2". Credits : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. Източник: http://www.hayabusa2.jaxa.jp/topics/20180711je/index_e.html http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2291-2018-jaxa-photos-ryugu-work-position

Първата мисия на Израел до Луната ще лети през декември 11 юли 2018 г. 12:30 ч. Изненадващо добра новина! Едва няколко месеца, след като Гугъл оповести, че прекратява лунното състезание ЕксПрайз, вчера единият от отборите оповести, че тази година ще изпрати мисия до Луната [1]. Става въпрос за израелския отбор СпейсИЛ. Излитането ще е през декември, като лунният апарат на СпейсИЛ ще лети като вторичен товар на борда на ракета "Фолкън 9". След като се отдели, апаратът ще се отправи самостоятелно към Луната. Кацането е насрочено за 13-ти февруари 2019 година. Да пожелаем успех на СпейсИЛ! Снимка на спускаемия апарат, който ще лети в края на тази година. Photo credit : SpaceIL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2290-2018-space-il-launch-december

Американски космически кораб за пръв път повдигна орбитата на МКС след края на епохата на совалките Снимка на космическия кораб "Сигнус" по време на захващането му от роботизираната ръка на "Международната космическа станция" през май. Photo credit : NASA TV 11 юли 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато вече нетърпеливо чакаме някоя частна компания да изпрати човек в космоса, междувременно комерсиалната космонавтика в САЩ отбеляза още едно важно постижение. За пръв път американски космически кораб повдигна орбитата на "Международната космическа станция" след 2011 година, когато приключи програмата "Космическа совалка" на НАСА. Новината бе съобщена снощи от Нортроп Груман - компанията, която ръководи дейността на космическите кораби "Сигнус" [1]. Доскоро "Сигнус" бяха собственост на Орбитал, но след като активите на фирмата бяха изкупени от Нортроп Груман преди няколко седмици, собствеността им също се смени. Но да се върнем на темата - "Международната космическа станция" се намира на височина около 400 километра над земната повърхност. На тази височина все още се срещат следи от земната атмосфера, които водят до триене, съответно скоростта се забавя и ако бъде оставена без контрол, станцията може да падне на Земята. Преди 2011 година орбитата й бе повдигана периодично от руските кораби "Прогрес", от американските космически совалки, както и от европейските товарни кораби "ATV". С пенсионирането на совалките и на европейските кораби, отговорността по вдигането на орбита падна само на плещите на Русия. Освен чрез кораби "Прогрес", станцията може и самостоятелно да вдига орбитата си чрез руския модул "Звезда". От снощи това се промени - американският товарен космически кораб "Сигнус", който излетя и се скачи със станцията през месец май, успя да извърши необходимата маневра. Двигателят му се запали в продължение на 50 секунди, с което повдигна височината на "Международната космическа станция" с близо 90 метра. "Сигнус" ще приключи своята мисия в неделя, когато ще напусне станцията след успешната доставка на няколко тона полезен товар - сред който присъстваше и българският изкуствен спътник "ЕндуроСат Уан". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2289-2018-american-ship-boosts-iss

Ръководството на руското предприятие НПО Енергомаш е силно притеснено от предстоящия отказ на САЩ да купува ракетни двигатели 10 юли 2018 г. 18:30 ч. В продължение на дълги години двигателостроенето беше короната на руската космическа индустрия. Произведените от Русия двигатели са толкова надеждни, че даже САЩ ги купува за първите степени на две от ракетите си - "РД-180" се използват на "Атлас 5", а "РД-181" - на "Антарес". Но намерението на САЩ да се откаже от закупуването на такива двигатели, понеже вече разполага със собствени, силно притеснява ръководството на руското предприятие НПО Енергомаш, съобщават руските медии [1]. Руската хегемония на пазара на двигателостроенето приключва - при това по-скоро, отколкото мнозина си мислят. Поредните лоши новини за руската космонавтика излязоха, след като НПО Енергомаш публикува годишния си доклад през изминалата седмица. Американците планират да ограничат купуването на двигатели от Русия след 31-ви декември 2022 година. Дотогава остават близо пет години, но от доклада става ясно, че негативните последствия ще започнат да се усещат още през 2020 година. НПО Енергомаш е предприятието в Русия, което най-силно зависи от американските пари. За 2018-та година са поръчани 19 двигателя, като от тях 17 са за нуждите на САЩ. Ако американците се откажат от тези поръчки, НПО Енергомаш трябва спешно да намери купувач за двигателите си, но тук се сблъсква с проблем. Няма търсене за "РД-180" и "РД-181" на територията на Русия. Има търсене само за "РД-171", като единствените две поръчки за 2018-та година са за нуждите на новите руски ракети "Ангара". За съжаление "Ангара" все още е в тестов период и не е започнала серийно производство, така че не е ясно кога търсенето за "РД-171" ще стане достатъчно, за да налива пари в Енергомаш. Няма спор, че руската космическа индустрия е на път да изживее най-тежките си времена. Наскоро стана ясно, че тежкотоварната ракета "Протон" е почти отпаднала от пазара. "Союз" все още се използва за превоз на астронавти и спътници. Но от 2019 година американските компании СпейсЕкс и Боинг ще започнат да извозват астронавти до "Международната космическа станция", а пък европейците обмислят да се откажат от изстрелването на "Союз"-и от територията на Френска Гвиана. Сега, след като САЩ планира да ограничи купуването на построени в Русия двигатели, кризата ще удари и НПО Енергомаш. Съвсем скоро може да се окаже, че единственият начин руските предприятия да оцелеят, е като държавата започне да налива пари в тях, за да покрие загубите им. На снимката - първа степен на ракетата "Атлас 5", използваща произведени в Русия двигатели. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2288-2018-energomash-worried-usa-ban-engines

Космическият кораб Крю Драгън приключи с термовакуумните изпитания Космическият кораб "Крю Драгън" по време на термовакуумни изпитания. Photo credit : SpaceX 10 юли 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън", който до няколко месеца ще започне да се използва за превоз на астронавти до "Международната космическа станция", премина през последната голяма стъпка преди първия си полет. Вчера, на 9-ти юли, по време на реч в Американския институт по аеронавтика и астронавтика, директорката на центъра на НАСА Глен Джанет Каванди оповести, че "Крю Драгън" е напуснал центъра Плъм Брук. Именно там се провеждаха термовакуумните изпитания [1]. Понастоящем не знаем подробности относно резултатите от изпитанията. Знаем обаче със сигурност, че термовакуумните тестове бяха последната пречка пред изпращането на "Крю Драгън" към центъра на НАСА Кейп Канаверал. Веднага щом пристигне в Кейп Канаверал, "Крю Драгън" ще започне подготовката за дебютното си изстрелване. Предстои прикачването му към ракета "Фолкън 9" и реален полет. Доскоро СпейсЕкс се придържаше към официалните дати : дебютен (безпилотен) полет - през месец август, първи пилотиран полет - през месец декември. Безспорно е, че ще има някакви забавяния, но при СпейсЕкс не се очаква да са големи. Изглежда, че по всяка вероятност "Крю Драгън" ще дебютира на своята безпилотна мисия в края на лятото или есента. По-големи отлагания има при конкурентната компания Боинг, за която се носят слухове, че са установени проблеми в двигателната система на "Старлайнър". "Старлайнър" също трябваше да лети на първия си дебютен полет през август, но сега се говори, че може полетът му да бъде отложен за края на годината или дори началото на 2019-та. При всички положения прогресът, който показва СпейсЕкс, е обнадеждаващ. Наближава ерата на пилотираните частни космически полети - при това съвсем скоро. Вече не години, а броени месеци ни делят до момента, когато първият американски астронавт ще полети в космоса от родна земя след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2287-2018-crew-dragon-completes-vacuum-testing

УСПЕХ: Руски товарен кораб Прогрес излетя и се прикачи към МКС след рекордно кратък полет 10 юли 2018 г. 08:05 ч. Късно тази нощ в 00:51 ч. българско време от космодрума Байконур излетя успешно ракетата "Союз-2.1а" с товарен космически кораб "Прогрес МС-09" [1]. Девет минути след началото на полета корабът се отдели и започна самостоятелно сближаване с "Международната космическа станция". Скачването бе осъществено тази сутрин в 4:31 ч. българско време [2]. Общото време от излитането до скачването възлезе приблизително на 3 часа и 40 минути - рекордно кратко за кораб, пътуващ към МКС. Товарният кораб "Прогрес МС-09" достави на борда на станцията повече от 2 тона полезен товар: гориво, сгъстени газове, скафандър "Орлан-МКС", оборудване за научни експерименти, медицинска апаратура, храна, вода и др. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2286-2018-progress-short-flight-success

Моментът на истината за българския спътник ЕндуроСат настъпи: ще бъде освободен в космоса идната седмица Българският спътник "ЕндуроСат Уан" ще бъде освободен в космоса с помощта на специален разгръщач на Наноракс, какъвто е показан на тази снимка. Photo credit : NASA 8 юли 2018 г. 20:04 ч. Светослав Александров. Българският CubeSat сателит "ЕндуроСат Уан", построен от стартъп компанията ЕндуроСат, беше изстрелян на 21-ви май с помощта на ракета "Антарес" и космически кораб "Сигнус". От тогава насам "ЕндуроСат Уан" се намира на борда на "Международната космическа станция" - т.е. той все още не е станал самостоятелен изкуствен спътник на нашата планета. Очакваме неговото пускане от външната страна на станцията. По информация от НАСА и CaSSIS, разгръщачът на НаноРакс беше монтиран от външната страна на японския сегмент на станцията в края на месец юни. Освобождаването на спътниците от типа CubeSat, сред които е и "ЕндуроСат Уан", е планирано за идната седмица (между 9-ти и 15-ти юли). Точният ден ще стане ясен по-късно с оглед на заетостта на астронавтите на "Международната космическа станция". "ЕндуроСат Уан" е от типа 1-U CubeSat, което ще рече, че за неговото създаване е използвана една стандартизирана единица, куб с размер на ръба 10 cm. Това е най-евтиният възможен начин човек да си направи спътник (за повече информация, вижте статията на КОСМОС БГ: "Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник" [1]). Мисията му е да популяризира радиолюбителските дейности в България. Тя се координира съвместно между стартъп компанията ЕндуроСат и Българската федерация на радиолюбителите. Спътникът ще излъчва на такива честоти, които лесно могат да бъдат прослушвани от хора с радиолюбителски умения и нужната апаратура. За цялостна информация относно мисията: EnduroSat One Вижте Youtube видео как НаноРакс освобождава спътници в космоса (Link). http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Европейският спукаем апарат Маскот бе активиран за пръв път след пристигането на Хаябуса 2 около Рюгу 8 юли 2018 г. 10:19 ч. През 2014-та година европейският спускаем апарат "Филе" кацна на повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко. През 2016-та година "Скиапарели" не успя да кацне на Марс, но все пак изпрати ценни научни данни за марсианската атмосфера по време на спускането към повърхността. 2018-та може да е следващата голяма година за европейската междупланетна космонавтика. Когато в края на юни японската роботизирана мисия "Хаябуса 2" пристигна в района на астероида Рюгу, заедно с нея пристигна и малък спускаем апарат "Маскот", разработен от немския аерокосмически център DLR и френската космическа агенция CNES. Ако всичко мине наред, "Маскот" ще кацне на повърхността на Рюгу през октомври. 6-ти юли се оказа важен ден за "Маскот", съобщи DLR. На Земята бяха получени първите сигнали от спускаемия апарат след пристигането около Рюгу! Това бе първото активиране на апарата, което е важна стъпка напред към подготовката за кацане. Самата подготовка е доста интензивен етап. Тъй като Рюгу не е изучаван до този момент, тепърва предстои заснемането му и подбирането на подходящо място за спускане. Подборът ще бъде осъществен през средата на август, а крайното решение ще бъде взето от немски, френски и японски специалисти. "Маскот" не е екипиран със слънчеви батерии, тъй че мисията му няма да може да продължи повече от 16 часа. Тези ограничения са зададени от товароподемността на кораба - майка "Хаябуса", като теглото на спускаемия апарат не е трябвало да надхвърля 10 килограма. Това е изключително сериозно ограничение - за сравнение "Филе", който кацна върху комета през 2014-та година като част от мисията "Розета", тежеше 100 килограма, така че екипът трябваше да се справи с изключителното предизвикателство да направи функционален спускаем апарат, тежащ 1/10-та от "Филе". Като резултат "Маскот" е екипиран едва с четири научни прибора - магнетометър, спектрометър, радиометър и, разбира се, камера. Освен това "Маскот" ще може да се придвижва върху Рюгу чрез подскачания. При едно подскачане спускаемият апарат ще се издига на цели 70 метра, след което ще се приземява върху друг регион от повърхността на астероида. Очаква ни доста вълнуващ завършек на 2018-та година. САЩ ще опитат да извършат кацане на Марс в рамките на мисия "ИнСайт" през есента, а освен това очакваме пристигането на мощната астероидна мисия на НАСА "Озирис-Рекс" в орбита около Бену. Сега, благодарение на "Маскот", европейците ще опитат кацане на астероид. Японците също имат три спускаеми апарата "Минерва", които са монтирани към "Хаябуса 2" и ще извършат кацания на Рюгу. Китай и Индия планират в края на годината да пратят собствени спускаеми мисии до Луната. Живеем наистина в интересни времена, а спускаемите междупланетни мисии вече не са ограничени само до възможностите на една-две държави. На илюстрацията: европейският спускаем апарат "Маскот" каца върху повърхността на астероида "Рюгу". Image credit : CNES/DLR http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2284-2018-mascot-powered-first-time

Мисия до Слънцето: техници монтираха топлинния щит към роботизираната станция Паркър На снимката: техници монтират уникалния топлинен щит към роботизираната станция "Паркър". Credits: NASA/Johns Hopkins APL/Ed Whitman 8 юли 2018 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Изстрелването на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" наближава и по план е предвидено да бъде осъществено през месец август. Но за разлика от други мисии, които се устремяват в междупланетното пространство, за да посетят астероид, комета или друга планета, "Паркър" поема към съвсем различна цел - нашето собствено Слънце. Ако всичко мине по план, през 2024 година "Паркър" ще се позиционира на 6 милиона километра от звездата ни. Макар че това изглежда голямо разстояние, за мащабите на Слънчевата система е съвсем близко - за сравнение Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от Слънцето. Никога досега построен от човека космически апарат не се е устремявал толкова близо до звезда! Конструкторите на "Паркър" са измислили начин, по който роботизираната мисия може да устои на колосалната жега (възлизаща на 1 400 0C) и радиация. Топлинен щит, съставен от въглероден композит, и тежащ около 72 килограма, ще осигурява поддръжката на сравнително комфортна температура от 30 0C във вътрешността на космическия апарат. Преди няколко дни НАСА съобщи, че в края на юни щитът бе успешно монтиран към роботизираната станция! Това е може би най-важната стъпка, която трябваше да бъде предприета преди изстрелването. Без щит "Паркър" не може да лети. Сега ни остава да броим дните до полета - най-ранната възможна дата е 4-ти август. За носител ще бъде използвана ракетата "Делта 4 Хеви" - втората най-мощна ракета в света след "Фолкън Хеви". Както "Делта 4 Хеви", така и "Фолкън Хеви" са изцяло американски и двигателите на всичките ми степени са изцяло американски. Пътешествието на "Паркър" към Слънцето ще включва общо седем облитания на планетата Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година. Това е първата мисия в историята на космонавтиката, която ще изследва директно външната корона на нашата звезда. "Паркър" е истинска изследователска мисия, която се отправя в напълно неизследвани региони. Тя вероятно ще повдигне повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени научни въпроси. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2283-2018-parker-shield-mounted

УСПЕХ: Индия успешно проведе полет на системата за аварийно спасяване като част от подготовката за пилотирана мисия! Снимки от днешния успешен полет на системата за аварийно спасяване. Photo credit : ISRO 5 юли 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес Индия направи още една важна крачка напред към реализацията на пилотирана космическа мисия, след като беше тествана успешно системата за аварийно спасяване. След безпроблемно обратно броене, продължило общо пет часа, макетът на пилотирания кораб заедно със спасителната кула излетяха в 03:30 ч. българско време. Полетът продължи общо 259 секунди, като през това време кулата успешно издърпа макета на пилотирания модул на височина 2.7 километра, след което модулът се завърна обратно с помощта на парашути. Това бе първият тестов полет като част от подготовката на пилотирана мисия след прекъсване, продължило три години и половина. Предишното излитане бе проведено през декември 2014 година, когато ракета GSLV. MK III изведе в космоса на височина 125 километра мисията "Кеър" - тестов макет на пилотиран кораб, който също успя да се завърне с помощта на парашутите си. Дългите периоди между тестовите мисии на Индия показват, че Индийската космическа агенция (ISRO) не е поставила пилотираната си програма сред топ приоритетите си. Това бе потвърдено от шефа на агенцията Киран Кумар, който миналата година оповести по време на интервю, че най-важно за индийската космонавтика е да изстрелва повече спътници. Въпреки това, в рамките на ограничените си ресурси, Индия се готви за полет на астронавт. Известна част от подготовката за такъв полет е завършена - например, вече е разработен скафандърът. Но официална дата за пилотираната мисия все още не е определена. За повече информация относно днешния полет: ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2282-2018-5-july-pad-abort-test

С каква ракета ще лети новият руски пилотиран кораб Федерация? Яснота няма... 4 юли 2018 г. 18:10 ч. С каква ракета ще лети новият руски пилотиран кораб "Федерация"? Откакто формулираха неговото разработване преди десетилетие, плановете през следващите години се смениха: първо се предвиждаше ракетата да е "Рус-М", после - "Ангара-5П". Миналата година руснаците се отказаха от "Ангара-5П" и казаха, че "Федерация" ще лети на "Союз 5". Тези дни станахме свидетели на ново двайсет. На 28-ми юни "Известия" оповести [1], че Рогозин призовава за преразглеждане на "Союз 5". Проектът за развитието на ракетата няма да бъде закрит, а само преработен. Идеята, по думите на Рогозин, е, че ракетата трябва да е проста като Калашников. Същият ден "РИА Новости" съобщи [2], че се обмисля прехвърлянето на полетите на "Федерация" обратно на ракети "Ангара". Днес новината бе потвърдена от "Комерсант" [3]. Тепърва предстои да видим дали това решение ще е финално. Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2281-2018-federatsiya-rocket-woes

Настоящ физик и бивш изследовател от НАСА: Да, струва си да изучаваме НЛО! Photo credit : Wikipedia user Hajor 4 юли 2018 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Великият руски писател Аркадий Стругацки е казал: "Летящи чинии или има, или няма, независимо от вярата ми. Ако това са природни образувания, ще бъде скучно. Ако са извънземни, които ни наблюдават - неприятно. Сигурно има и трето решение, аз съм за него". Миналата седмица разказах за едно научно проучване, според което е по-вероятно да сме сами във Вселената [1]. Проучването се занимава с парадокса на Ферми, който гласи следното: Вселената е огромна. Има милиарди звезди и планети, на някои от които може да е възникнал разумен живот. Тогава защо не виждаме доказателства за неговото съществуване? Къде са извънземните радиосигнали? Къде са чуждоземните кораби? Ами ако все пак има извънземни кораби? Ако поне някои от т.нар. Неидентифицирани летящи обекти (НЛО) са чуждоземни космически апарати? Днес ще ви запозная със становището на проф. Кевин Кнут, който понастоящем работи в Университета Олбани, а преди това е бил изследовател към НАСА. Най-общо казано, Кнут смята, че НЛО заслужава да бъде изучавано от сериозната наука. Становището на учения е изложено в статия, публикувана на сайта The Conversation [2]. Кнут признава правилото на Карл Сейгън, че "изключителните твърдения изискват изключителни доказателства". Проблемът наистина лежи в това, че няма ясно и категорично доказателство за среща с НЛО, коeто категорично да потвърди извънземно явление. Освен това НЛО трудно се подчинява на научния метод. Науката изисква хипотезите да бъдат тествани многократно. Но наблюденията на НЛО нито могат да се контролират, нито подлежат на повторение. Ето защо НЛО лежи отвъд границите на сериозната наука. Опасенията на Кнут са, че като резултат от това темата за НЛО се е превърнала в табу за учените. Въпросът за извънземните е изоставен в ръцете на псевдоучени, които се занимават с конспиративни теории и необосновани спекулации. Професорът смята, че крайният скептицизъм по отношение на НЛО може да се сравни с религия - някои учени ще се опитат да направят всичко възможно, за да отхвърлят извънземния произход, същевременно предлагайки някакво глупаво обяснение, което е твърде просто, за да разясни цялостния аспект на дадена среща с неидентифициран обект. Това само усилва общественото подозрение, че има конспирация. Учените, казва Кнут, са длъжни да разгледат всички възможни хипотези, и понеже знаем твърде малко за НЛО, все още не сме в състояние да отхвърлим изцяло извънземната хипотеза. Факт е, че част от срещите с НЛО (вярно - много малък процент от всички) не се подчиняват на естествените обяснения. Ученият също така напомня, че 4.6% от астрономите са наблюдавали и са записвали необясними феномени. В това число НЛО са наблюдавани и през телескопи. Много държави - Бразилия, Канада, Дания, Еквадор, Франция, Нова Зеландия, Русия, Швеция и Великобритания са започнали да разсекретяват документите си за НЛО от 2008 година насам. Документите показват, че 5% от докладите са автентични, но необясними. Кнут се позовава на пенсионирания полковник Джон Александър, който казва: "Разсекретяването е факт, има купища генерали, в това число съветски генерали, които излизат наяве и казват, че НЛО е реално. Идеята ми е: още колко пъти трябва старши длъжностни лица да излизат и да казват, че е реално?" Като заключение Кевин Кнут твърди, че има много доказателства, според които малък процент от НЛО са реални неидентифицирани обекти, притежаващи полетни характеристики, които лежат отвъд познатото според човешките технологии. Да - нито едно от тези доказателства не би устояло на най-строгите научни стандарти. Но съществуват множество едновременни наблюдения с много достоверни свидетели, радарни измервания и фотографии, които установяват наличието на неидентифициран летящ обект. Кнут е категоричен, че декласифицирането помага, но само донякъде - темата трябва да бъде изучена и от конвенционалната наука. Това следва да продължи, докато не се оформи ясен научен консенсус. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2280-2018-nasa-scientist-ufo

Горните степени Центавър на ракетите Атлас 5 са почти готови за първите полети на Старлайнър 3 юли 2018 г. 17:15 ч. Преди няколко дни оповестих, че Илон Мъск показа първата снимка на кораба "Кру Драгън" по време на вакуумни изпитания в центъра Плъм Брук Стейшън на НАСА [1]. Но неговият пряк конкурент Тори Бруно, президент на Юнайтед лонч алайънс, не бездейства - той вчера показа първите снимки на произведените степени "Центавър" за корабите "Старлайнър" на Боинг [2]. На снимката се виждат две степени - тази вдясно ще се използва през есента или зимата при първия безпилотен полет на "Старлайнър", а тази вляво - при неговия дебютен пилотиран полет. Запознатите космически ентусиасти няма как да не забележат, че степените "Центавър" са екипирани с два двигателя. По принцип "Центавър" лети с един двигател, но двудвигателните степени не са необичайни, макар и да летят рядко. За последен път такава степен летя през 2002 година на "Атлас 3" и през 2004 на "Атлас IIAS". Сега обаче е различно - "Центавър" няма просто да изстрелват спътници и роботизирани сонди, а хора. Двудвигателните степени ще позволят на ракетите "Атлас 5" да извеждат с висока прецизност корабите "Старлайнър" на правилния път към "Международната космическа станция". Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2279-2018-centaur-for-starliner

Роботизираната станция Доун засне загадъчните бели региони на Церера от разстояние 35 километра На 22-ри юни "Доун" засне тази драматична снимка на Цералия факула, един от белите региони на планетата-джудже Церера. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA 3 юли 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти юни автоматичната междупланетна станция на НАСА "Доун" се премести в своята нова орбита около планетата-джудже Церера. Сега, на разстояние едва 35 километра от повърхността, станцията заснема разкошни снимки. Някои от най-интригуващите изображения са на кратера Окатор, в рамките на който се намират загадъчните бели региони на Церера. Спектрометрите на борда на "Доун" са установили, че ярките структури са изградени от натриев карбонат - материал, който често се среща на Земята там, където се изпарява вода. Горепосочената снимка показва региона Цералия факула - големия нанос от натриев карбонат, разположен точно в центъра на Окатор. Регионът Виналия факула в рамките на кратера Окатор. Снимката е заснета на 14-ти юни. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA Научният екип смята, че новите снимки, както и данните от останалите прибори, ще помогнат в търсенето на отговорите на някои важни и ключови въпроси относно възникването на карбонатните наноси. Церера може да е малка планета, но въпреки това тези бели региони представляват най-големите открити наноси от карбонати, намиращи се в Слънчевата система, като изключим тези на Земята и вероятно Марс. Как точно са се оголили тези карбонати? Има две хипотези: едната включва дейността на плитки подповърхностни басейни с богата на минерални соли вода, а другата - дълбоки източници на солена вода, извираща през пукнатините. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2278-2018-dawn-unique-photos-white-region-ceres

Китайският спускаем апарат Чанг'е 3 все още работи четири и половина години след кацането! 3 юли 2018 г. 00:45 ч. Спомняте ли си за китайския спускаем апарат "Чанг'e 3", който кацна на Луната в края на 2013-та година? Невероятно, но факт - сега сме средата на 2018-та, а "Чанг'e 3" все още работи. Уебсайтът UHF Satcom потвърждава, че в края на месец юни апаратът е излъчил успешно радиосигнали от лунната повърхност [1]. Научната апаратура на борда е в доста окаяно състояние. Оптичните камери отдавна са се повредили и няма как спускаемият апарат да изпраща нови снимки. Но по последна информация ултравиолетовият телескоп продължава да е в изправност. Луноходът "Юту", който беше доставен от "Чанг'e 3", за съжаление вече се е повредил и не излъчва радиосигнали. Иначе е чудесна новина, че стационарният "Чанг'e 3" все още комуникира със Земята, но вече за китайските специалисти приоритетна е следващата мисия - "Чанг'e 4". В рамките на тази мисия през месец 2018-та отвъд орбитата на Луната, в точката на Лагранж Л2, Китай изпрати благополучно комуникационния спътник "Чьечиао". Този спътник ще осъществява радиовръзката между Земята и предстоящия спускаем апарат, който ще кацне на обратната страна на Луната в края на годината. Китайският спускаем апарат "Чанг'e 3", заснет от лунохода "Юту" ("Нефритен заек"). Credit : Chinese Academy of Sciences http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2277-2018-chang-e-3-still-working

Успех: космическият кораб Драгън бе прикачен към МКС 2 юли 2018 г. 17:10 ч. Днес в 13:54 ч. българско време космическият кораб "Драгън", който бе изстрелян на 29-ти юни, бе захванат от роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Няколко часа по-късно, 16:45 ч. българско време, "Драгън" бе монтиран към модула "Хармъни". Напомням на читателите, че следният полезен товар пристигна на МКС заедно с "Драгън" : 1 233 килограма научни експерименти, 205 килограма провизии за екипажа, 178 килограма хардуер за американския сегмент на станцията, 12 килограма хардуер за руския сегмент, 21 килограма компютърна апаратура и др. За повече информация: НАСА Кадър от днешното захващане. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2276-2018-2-july-dragon-attached-iss

Руският астрофизичен спътник Ломоносов се повреди Снимки, предадени към Земята от руския спътник "Ломоносов". Photo credit : Roscosmos 1 юли 2018 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 28-ми април 2016 г. от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата "Союз-2.1а" със спътниците "Михаило Ломоносов", "Аист-2Д" и "СамСат-218Д". От тях "СамСат-218Д" никога не успя да се свърже със Земята, но другите два спътника заработиха. Особено амбициозен е "Ломоносов" - астрофизичен спътник, който изучава фундаменталните физични процеси в атмосферата, близкия космос и далечните кътчета на Вселената. Планираният срок на работа на спътника е 3 години. За съжаление вчера руските медии оповестиха [1][2], че е настъпила сериозна повреда в работата на научната апаратура. "На спътника "Ломоносов" се е появил провал в системата за предаване на информация на научните прибори. За изясняването и отстраняването й понастоящем работят специалисти от МГУ и ВНИИЕМ съобразно приетия план-график", съобщил източник в ракетно-космическата индустрия пред медиите. Информацията впоследствие била потвърдена от Михаил Панасюк от Московския университет. С оглед на това, че спътникът е изстрелян в края на април 2016-та, напомням на читателите, че ако повредата не бъде отстранена, това ще означава, че спътникът "Ломоносов" ще е работил в космоса само две години и два месеца, вместо планираните три. По думите на Панасюк, през изминалите две години от "Ломоносов" са получени уникални резултати в областта на астрофизиката и са решени няколко приложни проблема, свързани с усвояването на космическото пространство. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2275-2018-lomonosov-malfunction

Ракета на японска фирма рухна на стартовата площадка в страховита експлозия Кадър от снощната експлозия. Photo : Interstellar Technologies 30 юни 2018 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:30 ч. българско време частната японска компания Интерстелар Текнолоджис се опита да изстреля ракетата "Момо 2". Това бе вторият опит за изстрелване на ракета от този тип. За последен път "Момо" летя на 30-ти юли 2017-та година. Тогава тя достигна едва 20 от планираните 100 километра, тъй като 80 секунди след излитането полетът бе прекратен поради технически проблем. Снощи надеждите бяха големи за пълен успех, но ракетата се справи много по-зле в сравнение с миналогодишния опит. Двигателят успя да работи само няколко секунди, ракетата се издигна едва на няколко метра над Земята, след което рухна в страшна експлозия. Екипът е изненадан от развитието на ситуацията. Двигателят е тестван многократно на Земята, в продължение на дълги минути и никога не е експлодирал. Няма яснота защо точно сега се случи това. Няколко думи за Интерстелар Текнолоджис: компанията разработва ракетите "Момо", които трябва да способни да извеждат 20 килограма полезен товар на височина 100 километра по суборбитална траектория. Полетът осигурява 4 минути безтегловност, достатъчно за провеждане на научни експерименти. На базата на добития от "Момо" опит Интерстелар Текнолоджис иска да разработи и по-голяма ракета за извеждането на малки спътници в околоземна орбита. За разлика от много други стартъпи за суборбитални полети, които разчитат на твърдогоривни двигателни системи, едностепенните ракети "Момо" са течногоривни и работят с етанол и кислород. Снощната авария нанася тежък удар върху Интестелар Текнолоджис и дано двата поредни провала не откажат компанията. Хубаво е да напомним, че СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск, имаше цели три аварии на ракети "Фолкън 1", преди да отчете успешен полет на четвъртия път. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2274-2018-interstellar-explosion

Три тежки удара за руската космонавтика: Протон-М в пенсия, няма пари за Протон-Медиум, Европа се отказва от Союз на Куру 29 юни 2018 г. 17:00 ч. В рамките едва на няколко дни получихме три лоши новини за руската космическа индустрия... Първо, руските медии ни информираха, че Рогозин (ръководител на Роскосмос) планира окончателното пенсиониране на тежкотоварната руска ракета "Протон-М". Оттук насетне приоритетите ще са свързани с разработката на нови ракети "Ангара" [1]. Краят на "Протон-М" не е изненадващ. Само допреди няколко години, докъм 2014-2015-та, тази ракета беше доминираща на спътниковия пазар. Но през последните три години полетите на ракетата намаляха със 75%. Авариите зачестиха, а спътниковите разработчици почнаха закупуват мисии на по-евтини ракети като американската "Фолкън 9". Съгласно публикация на Анатолий Зак [2] предприятието-производител ГКНПЦ "Хруничев" търпи страховити загуби. През 2017-та тези загуби възлизали на 23 милиарда рубли, поради което била поискана помощ от руското правителство в размер на 30 милиарда рубли. Не е ясно как преходът към "Ангара" ще стане. Напомням на читателите, че за пръв път новите ракети летяха през 2014-та година, веднъж в лекотоварен и веднъж в тежкотоварен вариант. Но от тогава насам има почти пълно затишие относно "Ангара" и никакви нови полети. Пак по данни от Зак, по ирония на съдбата Русия увеличила дълга на ГКНПЦ "Хруничев", тъй като били наложени финансови наказания на предприятието поради неизпълнения на ангажиментите. Освен това според слуховете в руските медии ракетите "Ангара" не се очакват да бъдат по-евтини от "Протон", даже напротив... днес стойността на една ракета "Ангара-А5" в тежкотоварен вариант е равносилна на тази на две ракети "Протон-М" [3]. Голямата надежда за комерсиалното развитие на Русия беше свързана с разработката на лекотоварни и среднотоварни варианти на Протон - "Протон-Лек" и "Протон-Медиум". Счита се, че ако тези ракети бъдат въведени в експлоатация, цената им ще е равносилна на тази на американските ракети "Фолкън 9", поради което ще са конкурентноспособни. Има само един проблем - за да се разработят двете ракети, има нужда от първоначален капитал. Ето го и вторият удар - преди броени дни Зак оповести, позовавайки се на руски медии [4], че такъв капитал няма. Точно така, Русия няма пари, за да разработи поне "Протон-Медиум", поради което проектът е замразен. Не ще и дума, тъжна новина за ракетите "Протон" и изглежда, че Русия губи този дял от пазара. Но макар и с тази загуба, все още изглеждаше прибързано да обявяваме смъртта на руската космонавтика. Нали все още основната ракета "Союз" е в стабилно положение? От една страна Русия е в изгодна позиция - понастоящем корабите "Союз" са единственият начин за превоз на хора до "Международната космическа станция". От друга страна Европа изстрелва руски ракети "Союз" от космодрума Куру във Френска Гвиана. Но сега вече и този сектор на руската космическа индустрия е застрашен. Монополът на Русия върху пилотираните изстрелвания няма да продължи вечно. Както писах днес [5], от СпейсЕкс вече са предоставили първия кораб за пилотируеми нужди "Кру Драгън" в хангарите на НАСА. Това ще рече, че след 7-годишно прекъсване от края на космическите совалки, американската агенция отново разполага с пилотиран космически кораб. Скоро той ще бъде изстрелян за пръв път в тестов, безпилотен режим, след което американските астронавти ще могат да летят на него. При това СпейсЕкс не е единствената компания в САЩ - Боинг също разработва кораб "Старлайнър", който може да е готов до края на годината. За Русия остава само закупуването на ракети "Союз" от европейците. И ето третия и последен удар за руската космическа индустрия. Руските медии съобщиха [6], че европейците обмислят да се откажат от полетите на "Союз" от космодрума Куру. Това ще стане след въвеждането на новата европейска ракета "Ариана 6" в експлоатация. Засега първият полет на ракетата е планиран за 16-ти юли 2020, макар че може да бъде отложен за след още около година. Но веднъж влезе ли в експлоатация, руските ракети "Союз" стават ненужни. Космическите експерти са категорични, че навлизаме в много тежки години за руската космонавтика. След 2020 година тя ще се бори буквално за оцеляване. С липсата на нови разработки, с остаряването на старите съветски ракети и техните съоръжения, Русия бързо се превръща в неконкурентноспособна на все по-динамично развиващия се частен космически пазар. Постепенно навлизаме в реалност, в която никой няма да има нужда от руски космически ракети... Никой не успя да предвиди тази реалност - както споменах, допреди три години мястото на Русия на пазара на изстрелванията изглеждаше непоклатимо. Излитане на "Союз-СТ" от Куру през 2018 година. Скоро тези стартове могат да влязат в историята. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2273-2018-june-update-russian-space-program

Делят ни броени месеци до първите полети на комерсиалните орбитални кораби за пилотирани нужди 29 юни 2018 г. 12:45 ч. Съвсем скоро НАСА ще определи официалните дати за първите полети на комерсиалните кораби за пилотирани нужди, съобщава сайтът СпейсНюз [1]. Макар че се очертават известни отлагания и надали СпейсЕкс и Боинг ще проведат дебютен полет през август, каквито са официалните планове засега, вече можем да кажем със сигурност: до първите изстрелвания на "Драгън 2" (още наричан "Кру Драгън") и "Старлайнър" ни делят месеци, а не години. Всъщност от СпейсЕкс вече са предоставили космически кораб "Драгън 2" в центъра на НАСА Плъм Брук, където подлежи на окончателните термовакуумни изпитания [2]. Веднага щом те приключат, корабът ще се оправи към Кейп Канаверал, откъдето ще излети. Докъм 26-ти юни представителите на СпейсЕкс продължаваха да твърдят, че този първи полет ще е в края на лятото, а след него първият пилотиран ще е през декември. Ако има някакви отлагания, те няма да са чак толкова съществени - например, първи безпилотен през есента, първи пилотиран полет - в началото на 2019-та. Много по-сериозни забавяния този път има при Боинг, където първият полет на "Старлайнър" вече не се очертава да е преди октомври. Засега от компанията не са предоставили ревизиран график, нито са оповестили от какво естество са проблемите, с които са се сблъскали. Според неофициалните слухове първият безпилотен полет може да бъде отместен за края на годината, дори за началото на 2019-та. Така че СпейсЕкс отново изпреварва Боинг. Хубавото на тази новина е следното - за пръв път след дълги години разработка на нови пилотирани кораби, те вече са почти в готовност. Бъдещето в областта на пилотираната космонавтика най-сетне започва да просветлява. Снимка на космическия кораб "Кру Драгън" по време на термовакуумни изпитания. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2272-2018-last-months-before-commercial-crew-debut

Успех: Ракета Фолкън 9 изведе на път към МКС товарен кораб Драгън Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX 29 юни 2018 г. 12:58 ч. Светослав Александров. Днес в 12:42 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета "Фолкън 9" с товарен космически кораб "Драгън". Броени минути след излитането корабът се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет към "Международната космическа станция". В рамките на днешния полет не се предвиждаше завръщането на първата степен на ракетата - нещо повече, това беше последният полет на варианта "Блок 4" за нуждите на орбитална мисия. Оттук насетне СпейсЕкс ще използва само ракети от последната модификация "Блок 5". Тази модификация ракети е специално предназначена за бързо използване. Частната компания очаква всяка ракета "Фолкън 9 - Блок 5" да лети до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти с малко повече поддръжка. С "Блок 5" ще бъдат изстрелвани и пилотируемите кораби "Кру Драгън". СпейсЕкс разполага с още една степен "Блок 4" в хангара си. Засега компанията не планира мисия за нея, макар че има предложения степента да се използва при тестване на аварийните системи за спасяване по време на полет на "Кру Драгън". Корабът, който излетя днес, е стандартен товарен кораб "Драгън", който се използва за превоз на товар до "Международната космическа станция" и обратно. Това е единственият кораб, който може да връща товар от орбита на Земята, като изключим ограничените възможности на "Союз". Днес на борда на "Драгън" пътуват 1 233 килограма научни експерименти, 205 килограма провизии за екипажа, 178 килограма хардуер за американския сегмент на станцията, 12 килограма хардуер за руския сегмент, 21 килограма компютърна апаратура и др. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2271-2018-29-june-falcon-9-dragon

Ново научно изследване показва, че е по-вероятно да сме сами във Вселената Photo credit : Wikipedia user Hajor 28 юни 2018 г. 17:05 ч. Светослав Александров. По въпроса за извънземните, великият научнофантастичен писател Артър Кларк е казал следното: "Има само две възможности. Или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво ужасяващи". Най-новото научно изследване силно накланя везните в първата посока. В своя статия учените Андърс Сандбърг, Ерик Дрекслър и Тоби Орд от Оксфордския университет стигат до извода, че вероятността да няма извънземен разум в наблюдаваната Вселена е много голяма. Статията е озаглавена "Премахване на парадокса на Ферми". Напомням на читателите, че през 1950 година, по време на обяд в лабораторията Лос Аламос, учените започват да дискутират по случайност, ей-така между другото, въпроса за летящите чинии и извънземния разум. Никой не предполага, че впоследствие този обяд ще стане легендарен и по време на него ще се роди една от най-великите мисли относно търсенето на извънземни. В хода на дискусията Енрико Ферми задава елементарен въпрос: "Но къде са всички те?" Наистина, къде са извънземните? Ние живеем на планетата Земя, която обикаля около звезда - Слънцето. Но Вселената е огромна. В нея има множество други звезди. Около тях може да има множество други планети. Статистически има шанс на някои от тях да е възникнал разумен живот. Тогава защо не виждаме доказателства за неговото съществуване? Вселената изглежда пуста. Радиоантените на SETI претърсват космоса за чуждоземни радиосигнали, но уви - през последния половин век такива не са намерени. Именно съществената вероятност да има разумен живот във Вселената, съчетана с липсата на доказателства за такъв, днес носи името "парадокс на Ферми", в чест на големия учен. Правени са множество опити да се разреши този парадокс, но всички те са незадоволителни. Несигурността идва от факта, че е трудно да определим какъв брой планети във видимата Вселена притежават разумен живот. Математически проблемът е формулиран от Франк Дрейк през 1961 година, който дава следното уравнение: N (броят развити цивилизации)= R* x fp x ne x fl x fi x fc x L, където: R*= броят звезди в нашата Галактика fp= каква част от звездите имат планетни системи ne=броят планети, на които може да започне живот fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция fi=на каква част от горепосочените планети еволюционният процес ще доведе до появата на разумна цивилизация fc=на каква част от горепосочените планети разумната цивилизация ще развие радиокомуникация L=периодът от време, за които тези цивилизации излъчват радиосигнали. Проблемът на уравнението на Дрейк е, че не всички от параметрите могат да бъдат установени с точност. Някои от тях - да. Лесно можем да кажем какъв е броят на звездите в Млечния път. През последните години започнахме да изясняваме стойностите на параметрите fp и ne, благодарение на космически мисии като телескопите "Кеплер" и "Тес". Но все още нямаме ясна идея какви са останалите стойности. Или както казва Джил Тартър (която е астроном от проекта SETI): "Уравнението на Дрейк е чудесен начин да формулираме невежеството си". Опитите за решаване на уравнението на Дрейк винаги са разчитали на определени догадки за неясните параметри. Някои учени казват: да предположим, че стойността на еди кой си параметър е еди каква си. С помощта на тези догадки ще се получат определени стойности на N, но те, от една страна, не са точни, а от друга страна често пъти се представят в медиите като факти, докато в реалността става въпрос просто за едни предположения, лежащи върху догадките. Не на последно място, в условията на тази несигурност резултатът N зависи и от личните пристрастия на учените - оптимистите винаги са склонни да завишават параметрите, а песимистите да ги занижават. Ето защо Сандбърг, Дрекслър и Орд използват съвсем различен подход. Те провеждат статистически анализ на уравнението на Дрейк, но третирайки параметрите такива, каквито са - несигурни. Взимат най-големите и най-малките възможни стойности, съобразно текущото научното познание. Накрая вместо да се получат предположения (както обикновено се случва по време на по-лаишките тълкувания на уравнението на Дрейк), екипът от учени получава реалното разпределение. Разпределението е доста широко поради несигурностите на параметрите, но въпреки това показва каква е вероятността да сме сами във Вселената. Резултатът е изненадващ - оказва се, че има голяма вероятност да сме сами в галактиката! Искам да подчертая, че това не е категорично становище - "да, има разумен живот" или "не, няма разумен живот". Но статистическият анализ на уравнението на Дрейк предоставя сравнително точна оценка на вероятностите. Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена - между 39% и 85%. "Когато вземем предвид реалистичната несигурност, като заменим конкретните догадки с вероятностните разпределения, които отразяват нашето текущо научно разбиране, няма причина да сме убедени, че в Галактиката (или наблюдаваната Вселена) съществуват други цивилизации", пишат авторите. "Установяваме съществена (ex ante) вероятност да няма друг интелигентен живот в наблюдаваната Вселена и поради това не бива да ни изненадва, че не можем да открием никакви следи от неговото съществуване. Този резултат премахва парадокса на Ферми и по този начин елиминираме нуждата да вкарваме спекулативни механизми защо цивилизациите неизбежно нямат наблюдаем ефект във Вселената". В крайна сметка това е научният подход. Ако нямаме доказателства за наличието на извънземен разум, Бръсначът на Окам ни дава основание да предпочетем теорията с най-малко излишни предположения. Най-простото обяснение е, че ако няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, отколкото да спекулираме, че извънземни има, но... "крият се", "не проявяват интерес да се свързват с нас" и т.н. Тогава е хубаво да се замислим защо много учени продължават да вярват в извънземния разум, макар и доказателствата за неговото наличие да са нула. Новото проучване се дискутира изключително активно сред космическите общности. Илон Мъск, основателят на космическата компания СпейсЕкс, коментира, че с оглед на новите резултати, става все по-наложително да разселим земния живот на другите планети. Ако нашата цивилизация е единствената разумна в цялата Вселена, то трябва да положим всички усилия, за да я запазим. Включително чрез космическа колонизация. Ще си позволя да дам и аз своите коментари по темата, не само като администратор на КОСМОС БГ, но също така като биолог. Изчисляването на вероятностите е важно, но според мен въпросът за разумния живот във Вселената все още е далеч от своето окончателно разрешаване. Науката е тръгнала в правилна посока - първо трябва да установим дали има други места във Вселената, където съществува прост (микробиален) живот. Засега данните от космическите апарати показват категорично, че органичните вещества, структурните блокчета на живите организми, са широко разпространени - открили сме данни за тяхното съществуване на други планети и луни в Слънчевата система. Но все още не сме открили нито едно място, където от тези органични вещества да е протекла абиогенеза и да са се появили микроскопични организми. Ако открием дори и най-прост живот, да кажем, на Марс или на Енцелад, това ще е огромна крачка за науката - ще знаем за наличието на поне едно място освен Земята, където има жизнена дейност. Но и отговорът на този въпрос ще е само една малка крачка напред към изясняването на цялостната картина. Възможно е микробиалният живот да е често срещано явление във Вселената, но същото да не е вярно за разумните цивилизации. Дори на нашата Земя в продължение на милиарди години животът е съществувал само под формата на най-прости едноклетъчни организми. Земята е на цели 4.5 милиарда години, но едва преди 900 милиона години са се появили първите многоклетъчни организми. След това изминали още 400-500 милиона години, преди тези многоклетъчни организми да излязат на сушата. А динозаврите са измрели съвсем наскоро спрямо космическите мащаби: преди 65 милиона години. Еволюцията на хоминидите е явление, което е станало едва в последните 6 милиона години. От тях развитието на Homo sapiens се случва през последните 200 - 300 000 години... Горепосочените факти говорят сами за себе си: в продължение на милиарди години животът на Земята е бил едноклетъчен, в продължение на милиони - мноклетъчен, но без да е имало човешка цивилизация, а в продължение на хиляди години е имало човешка цивилизация, но тя не е била технологично развита. Каква е гаранцията еволюцията да е протекла по подобен начин и на другите планети? Имаме ли увереност, че изобщо ще открием планета с живот? Не. А такава с разумен живот? И на какъв етап от развитието му ще е той? Не знаем... Това не значи да не опитваме. Показаното по-горе проучване ни изяснява вероятностите съобразно текущото развитие на науката, но още данни трябва да бъдат натрупани, още наблюдения трябва да се направят, за да може да се доближим до по-сигурен отговор. Намираме се съвсем в началото от космическата епоха. Възможно е в рамките на нашия живот никога да не научим отговорите на големите въпроси по задоволителен начин. Но може и да ги научим. Въпреки това трябва да се приготвим да чакаме. Космонавтиката е достатъчно вълнуваща днес, дори и когато правим още тези най-елементарни крачки извън пределите на нашата планета. Важното е, че пътешествието е започнало. Важното е, че сме на правилния път. Дано не се отклоним и да продължим да сме все така любознателни. А отговорите все някой ден ще дойдат - рано или късно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2270-2018-28-june-we-are-alone

Пълен позор: отложиха изстрелването на телескопа Джеймс Уеб за 2021 година 27 юни 2018 г. 21:21 ч. Гигантският космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб", известен още като "заместника на Хъбъл", се премести още едно стъпало напред по стълбичката на позора. Днес беше оповестено, че изстрелването му се отлага за 2021 година [1]. Поредното отлагане се случи само три месеца след предишното, когато беше оповестено, че датата за старта се измества от 2019 за 2020 година [2]. Сега саркастично можем да добавим, че нищо чудно след още три месеца да бъде добавена още една година към отлаганията. При това НАСА съобщи, че общата цена на телескопа се очертава да възлезе на $9.9 милиарда долара. Американските данъкоплатци имат пълното основание да питат къде отиват тия пари. Авторитетният журналист Кийт Кауинг от НАСАУоч напомня [3], че първоначално през 2002 година договорът е бил сключен за $824 милиона долара. Как телескопът поскъпнал до близо $10 милиарда ... това никой не знае. Разработката на "Джеймс Уеб", който хумористично настроени космически ентусиасти нарекоха "Джъст Уейт" (буквален превод - просто почакайте), бе съпътствана от множество проблеми. Наскоро ръководството на мисията откри, че винтове и гайки хвърчат от телескопа и никой не знае защо [4]. Най-разумното нещо, което може да се направи, е политиците да вземат решение да зачеркнат окончателно боклучавия телескоп, предавайки го на вторични суровини. Но надали това ще стане. Аргументът е, че за "Джеймс Уеб" вече са похарчени толкова много много пари, че няма как да не бъде завършен. Това в икономиката се нарича sunk cost fallacy. Икономистите определят поведението като ирационално - ако толкова много пари са похарчени за даден проект безрезултатно, какъв е смисълът да се продължава? Въпреки това на базата на sunk cost fallacy се финансират редица дългострои в редица държави. САЩ не е изключение. И България не е изключение - типичен пример е АЕЦ Белене. Няма спор - днешните новини са лоши за НАСА. Бюрократичната космическа агенция за пореден път се проваля в това да реализира навреме мащабен проект. Новините са и лоши за основния подиспълнител на телескопа, Нортроп Груман. 2018-та е изключително лоша за компанията - първо в началото на годината поради дефект на адаптер, произведен от Нортроп Груман, бе загубен шпионският спътник "Зума". А сега - проблемите с "Джеймс Уеб". "Джеймс Уеб" е замислен през 90-те години на миналия век, а първоначалната му формулировка е направена през 1999 година. Това ще рече - разработката на телескопа се бави вече четвърт век. Никога вече не трябва да се строи космически апарат по неговия модел, категорични са някои експерти. Гигантското жълто огледало на телескопа "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2269-2018-james-webb-delayed-2021