SAlexandrov

Автоматичната лунна станция на НАСА Лунър Риконисънс Орбитър засне прекрасен кратер 2 март 2018 г. 18:30 ч. Макар че често пъти е подценявана, нашата Луна е наистина красива - и доказателство за това е тази снимка, заснета в края на 2017 година от мисията на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър". На снимката се вижда кратерът Пиерацо - ударна формация с диаметър 9 километра. Кратерът буквално блести на фона на останалия терен. Има причина това да е така - когато дадена формация на Луната е по-ярка от другите, това означава, че е по-млада от тях. Т.е. този кратер е на възраст едва няколко милиона години, докато други лунни кратери са на милиарди години. Напомням на читателите, че "Лунър Риконисънс Орбитър" бе изстреляна през 2009 година и оттогава, в продължение на вече почти девет години, станцията изучава естествения ни спътник. За повече информация: НАСА Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2110-2018-lro-beautiful-crater

Автоматичната междупланетна станция Хаябуса 2 направи своите първи снимки на астероида Рюгу! 1 март 2018 г. 17:15 ч. На 26-ти февруари 2018 г. автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" направи своите първи снимки на астероида Рюгу. Снимките бяха заснети от камерата ONT-2. Вярно е, че на тези изображения астероидът все още е твърде невзрачен. Но се вижда! Оттук насетне започва интересното. "Хаябуса 2" се очаква да пристигне в орбита около Рюгу през юни или юли тази година. Основната задача на "Хаябуса 2" е да вземе проби от астероида. Ако всичко мине наред, автоматичната станция ще напусне Рюгу през декември 2019 година и ще се завърне обратно на Земята през декември 2020 година. Ако пристигането около Рюгу това лято е успешно, предстоят много вълнуващи мигове до края на 2018-та. "Хаябуса 2" не пътува сама към астероида. На борда към автоматичната станция е прикачен немско-френски спускаем апарат "Маскот" и три малки астероидохода "Минерва". До този момент самоходни апарати са изпращани само до Луната и Марс. Ако всичко мине безаварийно, това ще са първите спускаеми самоходни устройства, посетили астероид. "Хаябуса 2" е втората възвръщаема мисия на Япония до астероид след "Хаябуса", проведена в периода между 2003 и 2010 година. Тази мисия успешно взе проби от астероида Итокава и ги върна на Земята, но някои второстепенни цели - като доставката на "Минерва", бяха неуспешни. Да се надяваме, че "Хаябуса 2" ще е по-успешна мисия! Източник: JAXA Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Arizona and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2109-2018-hayabusa-2-photographs-ryugu

Европейската автоматична станция Марс Експрес засне марсианските луни на фона на Сатурн 1 март 2018 г. 17:00 ч. Нови, прекрасни снимки на луните на Марс, заснети от "Марс Експрес" станаха обществено достояние днес, след като бяха публикувани от Европейската космическа агенция (ЕКА). На снимките се виждат Фобос и Деймос на фона на Сатурн и някои звезди. Напомням на читателите, че луните Фобос и Деймос са изключително интригуващи. Има твърде много неизяснени въпроси относно техния произход и еволюция. Особено Фобос се счита за идеален кандидат за изпращането към него на спускаема или възвръщаема експедиция. Такава експедиция трябваше да е "Фобос-Грунт", която беше изстреляна през 2011 година, но космическият апарат претърпя авария в околоземна орбита. Днес Фобос и Деймос се изучават от орбитални мисии като "Марс Експрес", която наскоро отбеляза 14 години в орбита около Марс. "Марс Експрес" е първата европейска мисия, която изучава Червената планета. Втората, "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", се реализира съвместно с Русия. Тя пристигна през 2016 година и след дълъг период на корекции на орбитата ще започне скоро основната си научна дейност. Източник: ЕКА Тази снимка на Деймос и Сатурн бе заснета от "Марс Експрес" на 15-ти януари. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2108-2018-mars-express-martian-moons

Марсоходът Кюриосити издълба успешно нов отвор в скала на Марс след повече от година прекъсване На 26-ти февруари "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс. Това е първият отвор, издълбан от марсохода след като пробивната машина претърпя повреда в края на 2016-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 1 март 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В края на месец февруари марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс за пръв път след като пробивната машина спря да работи поради технически проблем. Новият отвор, направен с тестови цели, е дълбок около 1 сантиметър. Това не е достатъчно, за да се вземе материал за научни изследвания, но е напълно достатъчно, за да се потвърди, че новият метод за дълбаене работи. Напомням на читателите, че след кацането на "Кюриосити" на Марс през лятото на 2012 година марсоходът използваше пробивната си машина общо 15 пъти, за да издълбае отвори в скалите и да вземе проби, които бяха доставени за по-нататъшен анализ в два от ключовите научни прибори на борда - SAM и CheMin. След това, през декември 2016 година, ключов компонент от пробивната машина престана да работи. Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите, но повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между стабилизаторите. След месеци усилия ръководството на мисията успя да изкара бургията отвъд стабилизаторите, но проблемите с двигателя продължиха. Имаше ли начин да се възстанови работоспособността на пробивната машина при това положение? Тук, на Земята, инженерите работиха неспирно, за да измислят решение. Работата протичаше на две смени - включително по празниците и през уикендите. Работата включваше тестове с марсоход, който е почти пълно копие на "Кюриосити", но се намира в наземни условия, за да се изпробват методи и команди, които по-късно ще се приложат на Марс. Сега най-накрая трудът дава първите си плодове. "Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред, като същевременно прави измервания с датчика за сила. Този датчик беше първоначално монтиран, за да може ръката да спре в случай че претърпи голямо сътресение. Сега марсоходът е програмиран така, че да използва данните от датчика, за да предотврати пробивната машина от това да се приплъзне настрани или да се заклещи в някоя скала. "Сега дълбаем на Марс почти по същия начин, по който го правите у дома", съобщава Стивън Лий от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Хората са много добри в центроването на бормашина и го правят почти без да се замислят. Но програмирането на "Кюриосити" да го прави бе предизвикателство - особено ако той не е специално създаден с тази цел". През следващите дни инженерите ще се опитат да приложат метода и на друга скала. Ако достатъчно материал бъде събран, ще се тества възможността за преразпределянето му и подаването към научните инструменти. Засега в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до специалния прибор, който преразпределя пробите. Но и на това предизвикателство инженерите са намерили решение тук, в наземни условия. Предстои да видим дали решението ще проработи в марсиански условия, където атмосферата е по-разредена и гравитацията - по-слаба. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2107-2018-curiosity-drills-new-hole

Сбогом, лунен туризъм! Жалко за хората, които се надяваха ... и платиха за него... Илон Мъск, противно на обещаното миналата година, оповести, че новата тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" няма да се ползва за туристически полети до Луната. Photo credit : SpaceX 28 февруари 2018 г. 17:21 ч. Светослав Александров. През този месец бяхме свидетели на важно събитие - за пръв път, след цели три десетилетия прекъсване, свръхтежка ракета отново изпрати полезен товар в космоса. "Фолкън Хеви" е с капацитет до 64 тона и с товароподемността си би могла да съперничи на някогашната съветска "Н1". В миналото, освен "Н1", са били създадени още само две свръхтежки ракети - "Сатурн 5", извела корабите "Аполо" до Луната, както и "Енергия", извеждала совалката "Буран" в орбита. Не е чудно, че мнозина възлагат големи надежди на "Фолкън Хеви". Тази ракета, макар и да е забележителна, все още не може да закара човек до Марс. За пилотирани експедиции до Марс има нужда от по-големи и по-тежки ракети. Затова СпейсЕкс разработва "Биг Фолкън". Но пък "Фолкън Хеви" би могла, поне на теория, да закара хора до орбитата на Луната. Тя може да е следващата лунна ракета на САЩ. За съжаление Илон Мъск няма такива планове. Независимо от съобщението миналата година, че СпейсЕкс възнамерява да прати двама туристи до Луната с кораб "Драгън", изстрелян от "Фолкън Хеви", малко преди дебютния полет на ракетата Мъск се отметна от обещанието си. Сега той казва, че компанията ще почака до създаването на "Биг Фолкън", преди да прати хора отвъд околоземна орбита. Не е чудно защо мнозина бяха разочаровани да чуят това. Ние чакахме близо десетилетие, за да полети "Фолкън Хеви". Сега пак трябва да чакаме още дълго време, преди да полети "Биг Фолкън", за да се надяваме на раздвижване в пилотираната космонавтика. Но прекратените планове за лунен туризъм на СпейсЕкс не са единствените, заминали в коша. Лунният туризъм беше една многообещаваща концепция, но още преди СпейсЕкс, на преден план бяха Спейс Адвенчърс. През първото десетилетие на 21-ви век космическият туризъм беше голямата тема във всички специализирани издания и форуми за космос. Основаната през 1998 г. компания Спейс Адвенчърс успя да организира с помощта на Русия платени полети за седмина космически туристи. Пръв полетя Денис Тито през април 2001 година. Полетът му бе последван от този на Марк Шатълуърт през 2002 година, след това през 2005 година бе изстрелян Грегъри Олсън. През 2006 година Анушен Ансари се превърна в първата жена-космически турист. Чарлз Симони летя два пъти - през 2007 и 2009 година. Последните туристи летяха в космоса през 2008 и 2009 година - това бяха разработчикът на игри Ричард Гeриот и цирковият магнат Ги Лалиберте. Историята е запомнила и двама човека, които бяха на ръба да полетят, но не успяха. И двамата са музикални изпълнители - Ланс Бас от N'Sync и Сара Брайтман. Ланс Бас не можа да си плати билета, докато Брайтман се отказа в последния момент поради лични причини. Така че Спейс Адвенчърс беше сериозна компания със солидно и уважавано име. Но фирмата искаше да стигне по-далеч. Докато седмината космически туристи броиха между $20 и $40 милиона за полет до ниска околоземна орбита, Спейс Адвенчърс обещаваше нещо повече - който може да даде $150 милиона от джоба си, той може да бъде изпратен до Луната. Мисията изглеждаше изключително обещаваща за мнозина космически ентусиасти. Бяха изминали четири десетилетия от последния полет на човек до Луната, а следващият изобщо не се задаваше. Космическата совалка на НАСА застаряваше, беше пред пенсиониране, а агенцията със своя ограничен бюджет работеше бавно и не се очертаваше да прати човек отвъд околоземна орбита в скоро време. Русия също нямаше пари за лунна експедиция. През 60-те години СССР не успяха да стигнат до Луната, но въпреки това корабът "Союз" е летял в безпилотен режим дотам като част от мисиите "Зонд". Корабът е почти готов, казваха привържениците на концепцията. Само трябва да се направи транслунна ракетна степен, която да ускори кораба отвъд орбита, и да се създаде нов топлинен щит. Но затова трябват пари. Защо пък тези пари да не дойдат от частни инвеститори и туристи, които да пожелаят да летят? През 2011 година Спейс Адвенчърс съобщи, че е намерен човек, който е готов да си плати за полет до Луната. През 2014 година беше оповестено, че е намерен втори клиент. На нас оставаше да чакаме. Годините си минаваха ... и нищо не се случи. Чакахме, чакахме, чакахме... докато в края на миналата година се случи нещо интересно. На страниците на Окръжния съд във Вирджиния, САЩ, беше публикуван документ за съдебно дело (източник). Ищецът по делото е Харалд МакПайк, а ответната страна е Зиро-гравити Холдингс, което е новото име на Спейс Адвенчърс. Харалд МакПайк се оказа един от клиентите на Спейс Адвенчърс за мисия до Луната. Името изненада мнозина. МакПайк не е един от седмината туристи, летяли до "Международната космическа станция". Той не е инвестирал в космически стартъпи. Очаквахме да чуем други имена на потенциални клиенти - например основателят на Google Сергей Брин. Може би Джеймс Камерън, режисьор и известен космически ентусиаст. Но МакПайк? Не... името му е напълно неизвестно за повечето космически ентусиасти. Документът разкрива, че е частен приключенец, който е пътувал до Северния и Южния полюс и е катерил множество планински върхове, в това число Килиманджаро. МакПайк сам си е финансирал тези експедиции. Очевидно иска следващото му пътуване да е в космоса. Какво още научаваме? МакПайк е сключил договор със Спейс Адвенчърс през 2013 година за заплащането на първоначалния депозит от $30 милиона долара, разделен на няколко части, след което е трябвало да плати накуп оставащите $120 милиона долара. На 28-ми март 2013 година ищецът направил първата си вноска, след което през лятото на 2014 година договорът му е бил предсрочно прекратен заради невнасяне на втората вноска. Оказва се, че през юли същата година МакПайк попаднал на статия в Moscow Times, според която Спейс Адвенчърс не се е консултирала с Роскосмос за провеждането на окололунната мисия, нито има договор за провеждането й. Ищецът, сериозно притеснен от тази публикация, се обърнал към управата на Спейс Адвенчърс. Шефът на фирмата Андерсън отговорил, че информацията, предоставена от Роскосмос е неточна, че агенцията има ново ръководство, което не е наясно със съществуващите договорни отношения със Спейс Адвенчърс. Въпреки всичко МакПайк останал недоволен и престанал да плаща вноската за билета. През 2015-та година Спейс Адвенчърс прекратила договора поради неплащане. През 2016 година МакПайк се свързал директно с Роскосмос за пътуване до Луната и поискал агенцията да преразгледа отношенията си със Спейс Адвенчърс. Агенцията отговорила, че няма договорни задължения към Спейс Адвенчърс. В отговор на допълнителната кореспонденция представителството на Роскосмос отвърнало, че "нито настоящата, нито предходната федерална програма на Руската федерация планира имплементация на проекти, свързани с пилотирани полети до Луната". На базата на тази информация МакПайк завел своето съдебно срещу Спейс Адвенчърс. Спейс Адвенчърс според ищеца не е имала договорни отношения с Роскосмос и така кандидат-туристът бил измамен и подведен да даде пари за несъществуваща програма. Съответно той си иска обратно първата вноска от $7 милиона долара, а Спейс Адвенчърс отказва да му я даде. Накратко казано, горната история може да се обобщи ето така - ищецът сключил договор за полет до Луната и почнал да плаща вноските. Започнал да се усъмнява в способността на фирмата да го изпрати до Луната чрез руски кораб. Престанал да плаща вноските, след като открил, че Спейс Адвенчърс няма договор с Роскосмос, нито Роскосмос има намерение да праща човек до Луната в бъдеще. Сега той си иска обратно парите. Кой е прав и кой е крив? Разбира се, съдът ще реши. Мнозина космически експерти обаче смятат, че е възможно компания Спейс Адвенчърс да се е опитала да вдигне по-голям камък, отколкото може. Да се модифицира кораб "Союз" за полет до Луната изглежда проста задача, но всъщност е доста сложна. Трудностите могат да идват от технологично отношение - модификациите на "Союз" са много скъпи и след като те приключат, трябва да се проведат тестови полети, преди корабите да се одобрят като годни и безопасни. Възможно е да има трудности и от организационно отношение - примерно, за "Союз" отговаря РКК "Енергия". Но за да се направи транслунна степен за полети до Луната може да се наложи помощта на ГКНПЦ "Хруничев", които правят тежките ракети "Протон". При всички положения за да се подготви кораб за лунен полет е необходима доста сериозна сума начален капитал. Руското правителство няма намерение да даде тази сума. А един частник надали би инвестирал в Роскосмос. Той просто ще иска билет за полет и известна сигурност. Възможно е ръководството на СпейсЕкс също да си е пресметнало рисковете и да се е отказало. Възможно е Мъск да се е запознал със случая МакПайк и да е решил, че не си струва. Може самият МакПайк да се е свързал със СпейсЕкс след неуспеха със Спейс Адвенчърс. Не знаем. При всички положения отказът вече и на СпейсЕкс да праща туристи до Луната е много разочароващ за ентусиастите, но най-вече за потенциалните кандидат-туристи. От друга страна космическият туризъм не потръгна както го очаквахме. През това десетилетие суборбитални и орбитални кораби трябваше редовно да летят до космоса и обратно със стотици туристи. Нищо подобно не се случи. Върджин Галактик продължават да се бавят. Същото е валидно и за Блу Ориджин, за СпейсЕкс и Боинг. Очаквахме (даже все още очакваме) през 2018-та най-накрая човек да полети до космоса на частен кораб, но дните си минават, а все още такъв полет не се очертава. Предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос много обичат да говорят за Луната и Марс и евентуални пилотирани полети до там. Лично аз обаче бих предпочел по-малко приказки и повече работа. Защо по-добре не се фокусират до суборбиталното пространство и околоземна орбита и не си поставят за цел да пратят човек до тези места преди това десетилетие да си е отишло? Тези местоположения са много по-близко разположени до Луната и Марс, а Америка не е провела пилотиран полет от 2011 година до днес. Но ще видим какво ще ни донесе бъдещето. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2106-2018-end-of-moon-tourism

Успех: Космическият кораб Союз МС-06 с трима души на борда се завърна на Земята На снимката: астронавтът на НАСА Марк Ванде Хай след успешното си завръщане на Земята днес. Photo credit : NASA TV 28 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 04:31 ч. българско време спускаемият апарат на транспортния пилотиран кораб "Союз МС-06" успя да извърши благополучно кацане в казахстанските степи. На земята се завърна командирът на кораба и космонавт на Роскосмос Александър Мисуркин заедно с двамата му американски колеги Марк Ванде Хай и Джоузеф Акаба. Космическият кораб "Союз МС-06" бе изстрелян през септември 2017 година, а астронавтите прекараха в космоса общо 168 дни. В рамките на мисията членовете на екипажа посрещнаха общо четири товарни кораба. Два руски "Прогрес" се скачиха с "Международната космическа станция" през октомври и февруари, а два американски "Сигнус" и "Драгън" пристигнаха съответно през ноември и декември. Със завръщането си Мисуркин е един от най-успешните космонавти на Русия: през февруари тази година той и неговият колега Антон Шкаплеров излязоха в открития космос, за да подменят електронна кутия на комуникационната антена към модула "Звезда". Космическата им "разходка" продължи 8 часа и 13 минути, най-дългата в руската космическа програма. Ванде Хай излезе четири пъти в открития космос, за да обслужи канадската роботизирана ръка на станцията Canadarm2. Другият американски астронавт Акаба излезе веднъж по същата причина. Двамата американски членове на екипажа участваха и в много обучителни дейности като част от образователната инициатива на НАСА "Година на образованието на станцията". В космоса на борда да "Международната космическа станция" продължават да живеят космонавтът на Русия Антон Шкаплеров, астронавтът на НАСА Скот Тингъл и астронавтът на Япония Норишиге Канаи. Трима нови души ще излетят на 21-ви март тази година и с това екипажът на станцията отново ще стане шестчленен. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2105-2018-28-feb-soyuz-ms-06-returns

Лоши новини за планетата Проксима Б: регистрирано е мощно изригване, което би унищожило всякакъв живот на нея Мощното изригване би унищожило всякакъв живот на Проксима Б. Image credit: Roberto Molar Candanosa / Carnegie Institution for Science, NASA/SDO, NASA/JPL. 27 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екип от астрономи, ръководен от работещите в Карнеги Мередит МакГрегър и Алисия Уайнбърг, успя да открие мощно слънчево изригване от най-близката до нас звезда, Проксима Кентавър. Енергетичната радиационна експлозия е била засечена през март 2017-та година, а резултатите на научния екип са публикувани в списанието Astrophysical Journal Letters. Откритието подлага сериозно съмнение възможността за живот на най-близката до нас извънслънчева планета - Проксима Б, която обикаля около Проксима Кентавър. МакГрегър, Уайнбърг и техните колеги са открили огромното изригване след повторен анализ на наблюденията, направени от радиотелескопа ALMA през изминалата година. Този радиотелескоп е съставен общо от 66 антени. Изригването на Проксима Кентавър е било 10 пъти по-мощно от най-мощните изригвания на нашето Слънце. Но като цяло яркостта на звездата Проксима Кентавър е нараснала над 1 000 пъти в рамките на 10-секунден интервал. Гигантското изригване на Проксима Кентавър е било предшествано от по-малко, а общо двете явления продължили не по-малко от 2 минути. Общото време, през което телескопът ALMA е наблюдавал звездата в периода между януари и март миналата година, възлиза на 10 часа. "Вероятно планетата Проксима Б е била бомбардирана от високоенергийна радиация по време на това изригване", съобщава МакГрегър. "През милиардите години от формирането Проксима Б изригвания като това биха изпарили всяка атмосфера или океан и биха стерилизирали повърхността. Това предполага, че въпросът за обитаемостта може да включва много повече от това просто да измерим разстоянието между дадена извънслънчева планета и звездата, което да позволява съществуването на течна вода". Предишна научна статия през ноември, която е използвала данните от ALMA, интерпретирала средната яркост на Проксима Кентавър и авторите й сметнали тогава, че колебанията в яркостта са причинени от множество прахови дискове около звездата, подобно на астероидния пояс в Слънчевата система и пояса на Куйпер. Авторите дори сметнаха, че тези дискове могат да са показател за още планети. Но когато МакГрегър и Уайнбърг проверили повторно данните от ALMA като функция от наблюдаваното време, картината се изяснила. Никакви прахови дискове не променяли яркостта на Проксима, просто настъпила гигантска радиационна експлозия. "Вече няма причина да смятаме, че съществува голямо количество прах около Проксима Кентавър. Нито разполагаме с информация, че звездата има сложна планетарна система като нашата", категорична е Уайнбърг. Източник: Carnegie Science http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2104-2018-proxima-b-bad-news

Наказаха с дълги години затвор виновниците за корупцията на Восточний 26 февруари 2018 г. 19:45 ч. Строежът на новия руски космодрум Восточний беше съпътстван от корупция и скандали. Днес обаче беше оповестено, че за незаконно присвояване на над 5 милиарда рубли в затвора ще лежат няколко души в продължение на дълги години. Най-голямо наказание отнесе Юрий Хризман, бивш ръководител на Далспецстрой. Той ще лежи 12 години зад решетките. Друг работник, Владимир Ашихмин, ще търка наровете 7 години. Даже синът на Хризман, Михаил, се оказал замесен и ще лежи в затвора пет и половина години. Присъдата на Виктор Чудов е шест години. Въпреки огромните скандали, не можем да не признаем, че въвеждането на космодрума в експлоатация се случи с минимални отлагания. Първото изстрелване от Восточний трябваше да е през 2015 година, но то се случи през 2016-та (само една година по-късно) и бе успешно. Миналата година поради програмна грешка Русия загуби ракетата и спътниците при втория пуск от Восточний, но в началото на този месец полетите от космодрума бяха възобновени с успешен старт. За повече информация: Parabolic Arc Кадър от изстрелването на ракета "Союз-2.1а" от Восточний в началото на февруари - ЦЭНКИ/Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2103-2018-zatvor-vostochny

Директорът на ILS опроверга слуховете, че руските ракети Протон отпадат от спътниковия пазар 26 февруари 2018 г. 19:20 ч. Президентът на американската компания International Launch Services, която се занимава с маркетинг на руските ракети-носители "Протон-М", опроверга информацията, че те отпадат от пазара на спътниците и че вече няма търсене за тях. "Нищо не е по-далече от истината", съобщи Кърк Пайшър относно погрешни публикации в пресата за забавянето на поръчките на уважаваната ракета "Протон". Пайшър оповести, че ILS планува 12 мисии, които трябва да полетят до 2021 година, в това число са сключени сделки за многократни изстрелвания с най-добрите спътникови оператори. Търсят се и възможности за работа с няколко потенциални клиента, които могат да доведат до полети с настоящия тежкотоварен вариант на ракетата "Протон-М" с "Бриз-М", наскоро представената "Протон" в среднотоварен режим и "Ангара-1.2". Прочетете пълната статия тук: http://spacenews.com/ilss-pysher-proton-continues-to-reinvent-itself-to-compete/ Снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2102-2018-proton-to-restore-confidence

НАСА ще изстреля през май следващата спускаема мисия до Марс "ИнСайт" е първата мисия на НАСА, която ще изучава вътрешната структура на Марс. Image credit : NASA 24 февруари 2018 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, космическата мисия на НАСА "ИнСайт" ще бъде изстреляна през месец май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Първоначално изстрелването трябваше да е през 2016 година, но поради неочаквани технически проблеми се наложи двугодишно отлагане. Така през 2016-та видяхме полета само на "ЕкзоМарс", докато стартът на "ИнСайт" се отложи за 2018 година. "ИнСайт" е мисия от спускаем тип - т.е. ще кацне на повърхността на Червената планета. Спускаемият апарат обаче е стационарен - т.е. ще стои неподвижно, за разлика от сега действащите марсоходи "Опортюнити" и "Кюриосити". Новата мисия се различава от всичко, реализирано до този момент от НАСА по отношение на марсианската си програма. Ето седем характеристики, които отличават "ИнСайт" от предходните спускаеми експедиции. 1."ИнСайт" е първата мисия, която ще изучава дълбочинната структура на Марс Името "ИнСайт" - на български "прозрение", "вникване", "проникновение", е изключително подходящо. Но то всъщност е съкращение от Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport. Метафорично казано "ИнСайт" ще изучава "жизнените показатели" на планетата: пулс (сеизмология), температура (топлинен поток) и рефлекси (радио проучвания). 2. "ИнСайт" ще ни даде ценна информация за планетите като нашата Земя Земята и Марс са се образували от една и съща първична материя преди повече от 4 милиарда години. Въпреки общия им произход те са поели по съвсем различен път. Защо нямат една и съща съдба? До този момент ние сме изучавали в дълбочина само една планета - Земята. Но сравнявайки вътрешността на Марс с тази на Земята, учените се надяват да разберат по-добре Слънчевата система като цяло. Може дори да научим нещо повече за извънслънчевите планети и кои от тях биха били подходящи за живот. 3. ИнСайт ще търси за пръв път трусове на Марс Има ли на Марс земетресения, или по-точно казано, марсотресения? Тепърва предстои да узнаем със сигурност. До този момент сеизмометри са били инсталирани единствено на спускаемите апарати "Вайкинг" през 70-те години на миналия век. Тези сеизмометри обаче не са били съвсем точни, тъй като са се намирали в горната част на апаратите. Сеизмометърът на "ИнСайт" ще бъде разгърнат направо на марсианската повърхност и се очаква да получим по-точни данни. Засега учените разполагат с някои косвени доказателства за наличието на марсотресения. На Земята земетресенията се получават при движението на тектоничните плочи. На Марс очакваме друг тип тектонична активност - причинена от вулканизъм или пукнатини в марсианската кора. Метеорите също биха могли да причинят сеизмични вълни и "ИнСайт" ще се опита да ги установи. Чрез изучаването на сеизмичните вълни учените биха могли да извлекат и информация за дебелината на вътрешните слоеве на Червената планета. Т.е. сеизмологията е нещо като рентгенова снимка на Марс. Изследователите смятат, че марсотресенията са не по-силни от 6.0 по скалата на Рихтер, но това е достатъчно, за да се разгадаят много от тайните на планетата. 4. Това ще е първото изстрелване на междупланетна мисия от Западния бряг на САЩ До този момент всички междупланетни изстрелвания на НАСА са били провеждани от Флорида. "ИнСайт" обаче ще полети от базата Ванденберг в Калифорния. За старта ще се използва ракета-носител "Атлас V 401". 5. За пръв път малки спътници от типа CubeSat ще полетят към Марс Заедно с "ИнСайт" към Марс със същата ракета ще бъдат изведени и два мини-спътника - "Марс Кюб Едно", или "МарКО". Спътниците са от типа CubeSat и са не по-големи от куфар. "МарКО" ще предават данни от "ИнСайт" по време на навлизането в марсианската атмосфера и кацането. Мнозина се надяват, че ако мисията на "МарКО" е успешна, и други мисии от този тип ще се отправят в междупланетното пространство. 6. "ИнСайт" ще ни научи как са се образували марсианските вулкани. На Марс има много забележителни вулкани. Сред тях е Тарсис - плато, на което са разположени някои от най-големите вулкани в Слънчевата система. "ИнСайт" разполага със специална сонда, която ще издълбае петметров отвор в повърхността, за да измери за пръв път марсианския топлинен поток. Чрез комбинирането на данните от този прибор с други измервания от "ИнСайт" учените ще научат как енергията, натрупана в планетата, довежда до промени на повърхността. 7. Марс е като машина на времето Изучаването на Марс ни позволява да пътуваме в далечното минало. Докато Земята и Венера имат тектонична система, която е унищожила по-голяма част от доказателствата за ранната им история, голяма част от повърхността на Червената планета е в статично състояние в продължение на повече от 3 милиарда години. Понеже размерът на Марс е само една трета от този на Земята, планетата съдържа доста по-малко енергия за задвижването на процесите в нейната структура. Марс е "фосилна планета", а много от тайните на еволюцията на Слънчевата система са запечатани вътре в нея. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2100-2018-insight-launching-spring

Успех: Ракета Фолкън 9 излетя със спътници на борда. Частичен успех при първия опит за връщане на обтекател, върна се благополучно, но в океана! Кадър от днешното изстрелване на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX 22 февруари 2018 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Днес в 16:17 ч. българско време от стартовата площадка във Ванденберг, Калифорния, излетя успешно космическата ракета "Фолкън 9". Първоначално стартът беше предвиден за вчера по същото време, но поради силни ветрове се наложи 24-часово отлагане. Днес нямаше никакви проблеми при полета на "Фолкън 9" и основният спътник, испански "Паз", беше въведен благополучно в орбита. Освен това на борда на ракетата пътуваха два микроспътника "МикроСат-2А" и "МикроСат-2Б". Това са първите демонстрационни сателити на СпейсЕкс за развитието на Интернет. Планира се създаване на цяла групировка "Старлинк", която ще се състои от 12 000 спътника и ще трябва да осигурява Интернет до всяка точка от Земята. По време на днешния полет не се предвиждаше завръщане на първа степен на ракетата. Но СпейсЕкс този път опита нещо ново - завръщане на обтекател! Оказва се, че обтекателят, макар и да не притежава каквито и да е сложни системи и само предпазва спътниците при полета на ракетата, е изненадващо скъп - до $6 милиона долара. Хубаво е тези пари да могат да се спестят. Поради това след като двете половини на обтекателя се отделиха от ракетата-носител, беше направен опит те да се върнат успешно. За тази цел двете части бяха екипирани с парашути. Парашутите успешно се разгърнаха, а минути по-късно частите на обтекателя извършиха приводняване в океана. Според Илон Мъск те са абсолютно невредими. Но не това беше първоначалният план. Компания СпейсЕкс планираше да ги улови още във въздуха, с помощта на кораб, екипиран с мрежа: Photo credit : SpaceX Е, това за съжаление не се случи. Корабът не успя да догони половините на обтекателя. По думите на Мъск ако те бъдат екипирани с по-големи парашути, скоростта им ще се забави достатъчно, за да позволи лесното им захващане. Да уловите обтекатели с гигантска мрежа звучи като щура идея. Но възвръщаемостта на ракетната технология е трудна задача, а пък връщането на обтекателите се оказа много по-трудна, отколкото се считаше първоначално. Едно е сигурно - Илон Мъск не е човек, който ще се откаже. Може би още няколко опита и ще се стигне до пълен успех. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2099-2018-22-feb-falcon-9-launch-success

УСПЕХ: ЕкзоМарс привърши с корекциите на орбитата си около Червената планета посредством триенето в атмосферата! На илюстрацията: навлизането на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в горните слоеве на атмосферата, за да коригира орбитата си. Image credit : ESA 21 февруари 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Вчера, 20-ти февруари, беше важен ден за руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", след като бяха подадени команди за повдигане на орбитата и излизане от атмосферата на Марс. С това приключи критичен етап за мисията - т.нар. "еърбрейкинг" - процедура, чрез която автоматичната станция използваше силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера, за да снижи най-високата точка на орбитата си. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна благополучно на 16-ти март 2016 година с руска ракета-носител "Протон-М". През октомври същата година роботизираната станция влезе в силно елиптична орбита около Марс с параметри 200 на 98 000 километра. Тази орбита бе първична - от нея "ЕкзоМарс" не може да провежда научните си задачи. Поради това ръководството на мисията бе разработило предварително план за промяната на орбитата. "Еърбрейкингът" е чудесна процедура, понеже разходите за гориво за минимални и Европейската космическа агенция (ЕКА) вече беше добила опит с нея по време на мисията "Винъс Експрес" за изучаване на Венера. Разликата е, че "еърбрейкингът" беше изпробван едва в последните месеци от работата на "Винъс Експрес", през 2014 година. Тепърва предстоеше за европейската космонавтика да се използва процедурата още съвсем в началото на междупланетна мисия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше предварително създадена с цел да може да се възползва от "еърбрейкинг". Официално "еърбрейкингът" при "ЕкзоМарс" започна през март 2017 година... и отне близо 12 месеца. Така днес, близо две години след изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", научната програма все още не е започнала. Но това няма значение. Да, планът на специалистите бе доста консервативен. Наистина отне много време. Но е хубаво, че нещата се случиха бавно и безаварийно. Ако поради някаква грешка "ЕкзоМарс" беше въведен в плътните слоеве на марсианската атмосфера и бе изгорял, щеше да е тотална трагедия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е съвместна мисия между Европа и Русия. Предишната мисия на Европейската космическа агенция до Червената планета бе изстреляна преди цели 15 години. Руснаците чакаха още по-дълго, за да изучават Марс - те вече имаха две аварии зад гърба си през последните 25 години - на "Фобос-Грунт" през 2011-та и на "Марс 96" през 1996 година. Да, отне цяла година на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" да влезе в окончателната си орбита, но по-добре - днес както ЕКА, така и Роскосмос имат мощна изследователска експедиция около Марс! Специалистите бяха направили всичко възможно, за да не се случи катастрофална авария по време на "еърбрейкинга". Компютърът беше програмиран в случай ако височината започне да падне бързо и "ЕкзоМарс" се озовеше в по-плътни слоеве на атмосферата от предвиденото, веднага да се запалят двигателите за спешно повдигане на орбитата. Понякога се случваше "ЕкзоМарс" да лети едва на 103 километра над марсианската повърхност - изключително близо! И въпреки това никога не се стигна до аномалия, която да изправи косите на ръководството на мисията. Какво следва оттук насетне? Понастоящем "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в орбита с параметри 200 на 1050 километра. Предстоят още няколко маневри с двигателя, които ще я превърнат в кръгова 400-километрова. Това ще се случи през следващите няколко дни и седмици. И тогава започва интересното - основната научна мисия! Толкова дълго я чакахме, но вече моментът пристигна. "ЕкзоМарс" е екипиран с камера CaSSIS за заснемане на повърхността с висока разделителна способност. Има два научни комплекса - "АЦС" на Русия и "NOMAD" за търсенето на следи от редки газове в атмосферата - в това число метан. Тези редки газове могат да са показател за биологична или геологична активност. Ето защо смятам "ЕкзоМарс" за най-интересната марсианска програма през последните години - основната й цел да се установи дали има живот на Марс, без да се заобикаля въпроса, без да се говори индиректно за "следи от отминал живот", без да се акцентира само и единствено върху геологията. "ЕкзоМарс" търси живот на Марс и толкоз. Не на последно място, към "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е монтиран научен комплекс "ФРЕНД" за регистрация и картографиране на потока неутрони от марсианската повърхност. А към него работи и малък дозиметър за изучаване на космическа радиация, построен в България - "Люлин-МО". Така мисията осигурява изключително престижна възможност за работа и на български изследователи. Сходен инструмент "Люлин-МЛ" ще бъде монтиран и към спускаемата мисия от втората част на програма "ЕкзоМарс", която ще излети през 2020 година. Ако пък тя е успешна, това ще е първият прибор, създаден в България, достигнал до самата повърхност до Марс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2098-2018-exomars-finishes-aerobraking

Предприемачът Робърт Бигълоу създаде нова компания за управление на частни космически станции 21 февруари 2018 г. 08:05 ч. Вчера, на 20-ти февруари, космическият предприемач Робърт Бигълоу оповести създаването на нова частна компания - Бигълоу Спейс Оперейшънс (или BSO), която ще управлява космическите станции, построени от неговата компания Бигълоу Аероспейс. Първата задача на новата компания е да установи какво е търсенето за комерсиални космически станции, както и да установи най-подходящите си клиенти. Космическите станции на Бигълоу са леки и лесно се изстрелват, защото използват надуваема технология. Нека обаче думата "надуваем" не ви притеснява - материалът е доста здрав и се счита, че подобна станция би била по-издръжлива от конвенционалните метални конструкции. До този момент Бигълоу Аероспейс е изпратила три модула в космоса. Първите два "Дженезис 1" и "Дженезис 2" излетяха през 2006 и 2007 година. Третият "Бийм" беше прикачен към "Международната космическа станция" през април 2016 година. Понастоящем този модул се използва за склад. Компанията разработва и модул B330 - той е толкова голям, че може да служи като една самостоятелна космическа станция. Или пък може да се свърже с други модули за създаването на мега-конструкции. Подобни станции могат да бъдат конструирани както в околоземна орбита, така и около Луната или на лунната повърхност. Изстрелването на първия B330 ще е през 2021 година. А през октомври 2017-та бе оповестено, че Бигълоу ще изстреля модул с ракетата "Атлас 5" до Луната през 2022 година. На снимката - надуваемият модул на Бигълоу, който е прикачен към "Международната космическа станция". Credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2097-2018-bigelow-new-company

Няма забрана. Всяка една космическа разходка се излъчва по НАСА ТВ.

Космическият телескоп TESS пристигна в космическия център Кенеди за изстрелване през април Космическият телескоп "TESS" пристигна на космическия център Кенеди за изстрелването си през април. Photo credit : NASA's Kennedy Space Center 21 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Транзитният екзопланетен изследващ спътник или още "TESS" (от англ. Transiting Exoplanet Survey Satellite) беше докаран посредством камион в космическия център Кенеди на 12-ти февруари, съобщи НАСА. Ако всичко мине наред, "TESS" ще излети в космоса не по-рано от 16-ти април с помощта на космическа ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. "TESS" представлява космически телескоп, който ще търси извънслънчеви планети посредством транзитния метод - когато дадена планета мине пред своята звезда, тя причинява колебания в яркостта й. На същия принцип работи и космическият телескоп "Кеплер". Но между "Кеплер" и "TESS" има съществени разлики. Мисиите са много различни. "Кеплер" отговаря на въпроса "Колко често се срещат планети, които са аналози на Земята?". "TESS" ще отговори на въпроса: "Кои са най-близките до нас скалисти планети?". И докато "Кеплер" изучава една мъничка част от звездното небе в близост до съзвездията Лебед и Лира, то "TESS" ще изучава цялото небе. "TESS" е от класа мисии, които само установяват присъствието на извънслънчеви планети и характеризират техния размер и маса. Това все още не е мисия, която ще търси живот около други звезди. С подобна задача ще се занимават бъдещи мощни телескопи като "Джеймс Уеб", който ще излети през 2019 година. С помощта на "Джеймс Уеб" ще могат да се проучат атмосферите на новооткритите от "TESS" звезди и евентуално да се установи наличието на биомаркери. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2096-2018-tess-prepared-launch

Индия се готви за изстрелването на нова мисия до Луната в периода между април и октомври Илюстрация на спускаемия апарат към мисия "Чандраян 2". Image credit : ISRO 18 февруари 2018 г. 17:45 ч. Светослав Александров. През последните няколко години Индия се утвърди като космическа сила със сериозни постижения, на които мнозина могат да завиждат. През 2008 година страната изстреля към Луната мисия "Чандраян 1", която включваше въвеждането в окололунна орбита на изкуствен спътник и разбиването на малък апарат (тип импактор) в лунната повърхност. А през 2014 година Индия стана първата държава от Азия, която успя да изпрати спътник в орбита около Марс. През настоящата 2018 година индийските инженери и учени са запланирали сериозна роботизирана експедиция, която, ако завърши с успех, ще донесе още по-голям престиж за страната. Предстои кацане на Луната - нещо, което през 60-годишната космическа история на човечеството са постигали само три държави: САЩ, СССР (през 60-те и 70-те години) и Китай (през 2013 г.). Според информация, публикувана на сайта на Ню Индиън Експрес [1], вече е почти готова интеграцията на трите компонента на "Чандраян 2" - орбитален, спускаем апарат и луноход. Следващите 45-60 дни ще са много критични - орбиталният, спускаемият апарат и луноходът ще преминат през сериозни изпитания, за да се провери дали са годни за предстоящата тежка мисия. От резултата от тези изпитания зависи кога ще е и датата на изстрелването. В случай че всичко е наред "Чандраян 2" може да полети още през април, но ако има технически проблеми, ще настъпят отлагания. При всички положения Индия очаква мисията да излети най-късно през месец октомври. Има твърде много новости около "Чандраян 2", предизвикателства, с каквито Индия никога досега не се е справяла. За разлика от предишната лунна и марсианска мисия на страната, които бяха изстреляни с помощта на малката и надеждна ракета PSLV, апаратите на новата лунна мисия са доста по-тежки (общо 3 250 кг.) и поради това се налага изстрелване с по-голямата индийска ракета GSLV Mk2. Ракетата ще изведе "Чандраян 2" в елиптична околоземна орбита с параметри 170 на 20 000 километра. Ще отнеме два месеца след изстрелването докато "Чандраян 2" бъде позиционирана в окончателна 100-километрова кръгова окололунна орбита. Друг важен фактор, който предстои да бъде уточнен, е кога спускаемият апарат с лунохода ще кацнат на Луната. Планира се кацането да е в района на Южния полюс, но това трябва да се случи когато има оптимално количество слънчева светлина. Eдно лунно денонощие продължава около 28 земни денонощия - в продължение на 14 земни денонощия грее слънце и в продължение на 14 земни денонощия има пълен мрак. Индийските учени се надяват спускаемият компонент на "Чандраян 2" да свърши всичките си научни задачи през тези 14 осветени дни след кацането. Няма гаранция дали спускаемият апарат и луноходът ще оцелеят през дългата лунна нощ. Ръководството на мисията се надява, че със завръщането на слънчевата светлина батериите на лунохода ще се презаредят и мисията ще бъде възобновена, но това не е гарантирано. Кацането на Луната е само по себе си изключително предизвикателство. Първоначално Индия планираше да реализира мисията с помощта на Русия - в началните етапи от разработката на "Чандраян 2" се предвиждаше индийците да направят само орбиталния апарат, докато руснаците да конструират спускаемия. Но през 2011 година руската мисия до Марс "Фобос-Грунт" претърпя авария след изстрелването, което доведе до цялостна реорганизация на руската космическа програма. Явно индийците се ядосаха от безкрайните отлагания и протакания откъм страна на Русия и в един момент се оттеглиха от сътрудничеството. От тяхната гледна точка може би си е струвало - вярно е, че сега "Чандраян 2" ще лети цели 10 години след края на мисия "Чандраян 1", но вече индийците разполагат със собствени технологии за меко кацане на Луната - при това тези технологии са разработени напълно самостоятелно, без чужда помощ. Орбиталният апарат на "Чандраян 2" е сходен с този на "Чандраян 1". Той ще е екипиран с две камери - едната за заснемане на снимки с висока резолюция - OHRC - тя ще помогне да се подбере място за кацане на спускаемия апарат и лунохода. Другата камера TMC ще служи за изготвянето на 3D карти за лунната повърхност. На борда на орбитъра ще има три спектрометъра - мас спектрометър ChACE-2, рентгенов спектрометър CLASS и инфрачервен спектрометър IIRS. Спектрометрите ще анализират минералния състав на Луната. Орбитърът ще е екипиран и с прибор за радарно картографиране на Луната - SAR. Спускаемият апарат ще е екипиран с множество камери като част от системата за откриване и избягване на опасности (Hazard Detection and Avoidance, HDA). Системата ще подава данни по време на кацането, за да може да се установи дали мястото, към което спускаемият апарат се насочва, е достатъчно безопасно за спускане. На помощ в този критичен момент ще са и няколко висотомера. В случай че спускаемият апарат кацне успешно, той ще разгърне три прибора - LISA за изучаване на земетресения (или по-точно да кажем лунотресения ), ChaSTE за изучаване на температурните свойства на лунния грунт и RAMBHA-Langmuir за изучаването на плазмата в близост до повърхността. Луноходът ще е доста малък (с тегло около 20 килограма) - ще е сходен със "Съджърнър", марсохода, който беше използван при марсианската мисия на НАСА "Марс Патфайндър" през 1997-ма година. Поради това той няма как да носи много сложни научни инструменти - ще има само две малки камери, рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Да пожелаем успех на Индия. Всеки, който се е захванал с нелеката задача да изпрати спускаема мисия до Луната, заслужава уважение. В случай че всичко мине по план, ползите за науката биха били огромни. Крайно време е Луната да бъде изучена подробно с най-модерна апаратура - след приключването на съветската програма "Луна" и американската "Аполо" през 70-те години, само китайците са успявали да изпратят спускаем апарат до естествения ни спътник - "Чанг'e 3" през 2013 година. Но хубавото е, че интересът към естествения ни спътник се възражда. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2095-2018-india-prepares-chandrayaan-2

Автоматичната междупланетна станция Джуно засне завиващите се облаци на Юпитер 17 февруари 2018 г. 16:35 ч. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" засне завиващите се облаци на Юпитер по време на сближението си с планетата на 7-ми февруари. Това бе 11-тото близко облитане на Юпитер от началото на мисията през 2016 година. За да се подчертаят облаците, долната снимка е обработена допълнително с графичен софтуер. Суровите, необработени изображения са също достъпни за свободно сваляне на този уеб адрес: www.missionjuno.swri.edu/juno За повече информация: НАСА Image credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2094-2018-juno-swirling-clouds

По случай 5000-те дни на Марс - Опортюнити засне зората на планетата! Марсоходът на НАСА "Опортюнити" направи тази снимка на 4 999-тия марсиански ден (или "сол", 15 февруари 2018 г.) с помощта на панорамната си камера. Това е цветна снимка - по подобен начин би видял изгрева и човек, ако се намираше на марсианската повърхност. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/Cornell/Arizona State Univ./Texas A&M 17 февруари 2018 г. 16:20 ч. Светослав Александров. На 16-ти февруари марсоходът на НАСА "Опортюнити" отбеляза своя петхиляден местен ден работа на Червената планета. По случай важното постижение екипът реши да заснеме марсианския изгрев. "Пет хиляди сола след началото на 90-соловата ни мисия, този забележителен марсоход все още ни изненадва на Марс", съобщи ръководителят на мисията Джон Калас от Лабораторията за реактивно движение на американската космическа агенция. Марсианските изследователи използват термина "сол" вместо денонощие, тъй като Марс прави една пълна обиколка около оста си за около 40 минути повече време в сравнение със Земята. Една година на Червената планета обаче продължава близо две земни години. НАСА очакваше "Опортюнити" да работи приблизително 90 сола. Специалистите не смятаха, че марсоходът може да оцелее през тежките марсиански зими. И все пак ето го тук - въпреки преклонната си възраст, старият марсиански изследовател продължава да изпраща снимки и ценни научни данни! До сегашния момент "Опортюнити" е изминал над 45 километра на повърхността на Червената планета. Заснел е приблизително 225 000 снимки и всички те са публикувани онлайн. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2093-2018-4999-sunrise-mars

Автоматичната междупланетна станция Озирис-Рекс засне Земята от близо 63 милиона километра 16 февруари 2018 г. 16:51 ч. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс", която понастоящем пътува към астероида Бену, направи любопитна снимка на Земята и Луната. Снимката бе заснета на 17-ти януари от разстояние 63 милиона километра. За пореден път се убеждаваме, че нашата планета, както и естественият ни спътник, изглеждат просто като две точки, ако ги погледнем от достатъчно далече. Хубав миг да си спомним, че белите ни кахъри понякога са съвсем безсмислени на фона на гигантската Вселена. Напомням на читателите, че ако всичко мине наред, "Озирис-Рекс" ще започне да се сближава с Бену и да го изучава през лятото на 2018-та. Дистанционното изучаване ще продължи до юли 2020 година, когато е планирано станцията да вземе проби от астероида. Завръщането на Земята заедно с пробите ще е факт през септември 2023 година. НАСА очаква да получи на Земята до 2 килограма почва и скали от Бену - най-голямото количество материал, взето от повърхността на друго небесно тяло след приключването на лунните мисии "Аполо" през 70-те години. "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята и Луната на 17-ти януари 2018 г. от разстояние 63 милиона километра. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Azirona/Lockheed Martin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2092-2018-osiris-rex-earth-photo

Двама астронавти излязоха в открития космос, за да приключат с ремонта на роботизираната ръка на МКС 16 февруари 2018 г. 16:10 ч. Астронавтът на НАСА Марк Ванде Хай и астронавтът на Японската космическа агенция Норишиге Канаи излязоха днес в открития космос малко след 14:00 ч. българско време. Целта им е да приключат с ремонта на роботизираната ръка Canadarm2. Очаква се "космическата разходка" на Ванде Хай и Канаи да продължи около шест часа и половина. Това е третата извънбордова дейност за 2018-та година. За пръв път през годината в открития космос излязоха американските астронавти Марк Ванде Хай и Скот Тингъл - това се случи на 23-ти януари. След това, на 2-ри февруари, руските космонавти Александър Мисуркин и Антон Шкаплеров престояха над 8-часа от външната страна на "Международната космическа станция", за да обслужат руския сегмент. Очаква се през 2018-та година да има много "космически разходки". Колко точно, никой не може да каже със сигурност - това зависи и до голяма степен дали руснаците ще успеят да подготвят модула "Наука" за полет и с това най-накрая да възобновят строежа на руския сектор на МКС. Можете да гледате днешната извънбордова дейност на живо ето на този линк: https://www.nasa.gov/nasalive Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2091-2018-16-feb-spacewalk

Марсоходът Опортюнити отбелязва 5000 денонощия работа на Червената планета! Снимка, заснета от марсохода "Опортюнити" на 15-ти февруари 2018 г. или 4999-тия ден от мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, 16-ти февруари, е важен ден за "Опортюнити", който от януари 2004 година изучава повърхността на Марс. Марсоходът днес отбелязва своя 5000-ти марсиански ден или "сол" на Червената планета. Терминът "сол" се използва, защото едно денонощие на Марс е малко по-дълго от това на Земята - 24 часа, 39 минути и 35.244 секунди. Постижението е забележително. Предвидената мисия както на марсохода "Спирит", така и на неговия брат-близнак "Опортюнити", е 90 марсиански дни. И двата марсохода надхвърлят многократно това време. "Спирит" работи в областта на кратера Гусев от 2004 до 2010 година, когато засяда в пясъчен капан и преустановява контакт със Земята. "Опортюнити" обаче изненадва всички - той продължава да работи и през 2018 година, без изглед да приключи дейност. Понастоящем марсоходът изучава долината Пърсъвиърънс, намираща се в близост до вътрешния ръб на кратера Индевър. Учените смятат, че тази долина може да е изкопана под въздействието на водата и вятъра в далечното марсианско минало. Марсоходът "Опортюнити" държи редица рекорди в космонавтиката. Това е самоходният апарат, изминал най-голямо разстояние на друго небесно тяло - постижението беше отпразнувано през 2014 година, когато марсоходът "навъртя" повече от 40 километра и с това счупи рекорда за изминато разстояние от съветската мисия "Луноход 2" през 1973 година. "Опортюнити" е и най-дълго работилата активна мисия на повърхността на друга планета - стига да не броим американските лунни мисии "Аполо", тъй като някои от техните експерименти (лунните отражатели) продължават да се използват и досега. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2090-2018-opportunity-5000-sols-mars

Новият проектобюджет на НАСА предвижда пилотирани мисии до Луната и приватизация на МКС "Международнта космическа станция" трябва да бъде приватизирана след 2025 година според новия проектобюджет. Photo credit: NASA 14 февруари 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 12-ти февруари Белият дом публикува своя проектобюджет за 2019-та година и има важни новини, които касаят бъдещето на НАСА. Подобно на всеки проектобюджет, той не е окончателен - тепърва предстои да бъде ревизиран и одобрен от Конгреса, а конгресмените могат да се противопоставят на някои от решенията. Много медии изкоментираха проектобюджета от различни гледни точки. Някои го нарекоха много добър, друг - много лош, даже вреден за науката. Но в случая абсолютизирането е невъзможно. Не може да се каже, че проектобюджетът е добър или лош. Напротив - в него има много добри моменти, но и някои лоши. Добрите новини НАСА ще получи повече от $19.9 милиарда долара, близо $20 милиарда. Това е с $372 милиона долара повече от това, което Конгресът одобри за 2017 година и с $800 милиона повече от това, което Белият дом поиска за 2018 година. Няма как да бъде омаловажено че властите проявяват интерес към скромно увеличение на бюджета на държавната агенция, но увеличението е свързано най-вече с развитието на пилотираната космонавтика. САЩ най-накрая има план за завръщането на хора около пространството на Луната. Още миналата година научихме, че фокусът вече няма да е Марс, а Луната. Сега има яснота как ще бъде изпълнен лунният план. Първо през 2020 година ракета "Спейс Лонч Систъм" ще трябва да изведе кораб "Орион" на безпилотна обиколка около Луната. През 2023 година, т.е. след пет години, "Орион" трябва да лети в пилотиран режим до окололунна орбита. Това ще е първата пилотирана мисия до Луната след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Проектобюджетът поставя за пръв път фокус върху строежа на станция около Луната. Вече има дата за изстрелването на първия модул - 2022 година. Това е модулът, който ще осигурява придвижването и електрозахранването на станцията. Предвижда се модулът да лети с комерсиална ракета. Това може да е "Фолкън Хеви". По отношение на комерсиалната космонавтиката, НАСА ще трябва да задели до $900 милиона долара за подпомагането на частните компании да усвоят околоземна орбита. Това означава, че частните компании ще разполагат с повече възможности или да приватизират "Международната космическа станция", или да създадат свои собствени станции. При всички положения Белия Дом планира да спре издръжката на "Международната космическа станция" след 2025 година. До този момент всички партньори-участници в проекта на МКС са се съгласили станцията да се издържа до 2024 година и поне засега няма планове за удължаването на този срок. Много добри новини има за междупланетната космонавтика. За планетарни науки се заделят $2.2 милиарда долара, с $400 милиона повече от 2017 и с $300 милиона повече от 2018 година. Основни приоритети са следващият марсоход на НАСА, който ще излети през 2020 година, както и мисията до юпитерианската луна Европа, която също ще лети през първата половина на 20-те години. Заделят се $50 милиона долара за ранно проучване на възвръщаема мисия за взимане на проби от Марс, като се обмисля реализацията на мисията да стане с подкрепата на частен партньор. Лошите новини Ако пилотираната космонавтика и междупланетните мисии получават финансов стимул, не така стоят нещата с астрофизичните мисии. Този дял получава $1.1 милиарда, което е спад в сравнение с 2017 година - тогава са получени $1.3 милиарда. Най-сериозният шок е прекратяването на програмата за телескопа WFIRST, специално предназначен да търси планети около други звезди. Мотивите на администрацията да прекрати работата по телескопа е че е скъп, ще отнеме много време да се разработи (също колкото отне на "Джеймс Уеб") и че добра наука може да бъде свършена с по-малки и евтини мисии. Отново напомням, че това е само проектобюджет. Възможно е решението на Белия дом да се ревизира след силно противопоставяне от страна на научната общност и най-вече на Конгреса. За пореден път най-големият губещ са мисиите за наблюдаване на Земята, което се вписва в политиката на Доналд Тръмп за скептичност относно климатичните промени и глобалното затопляне. Пет мисии ще бъдат прекратени (същото беше предложено миналата година), сред които са PACE и OCO-3. Пред прекратяване е и работата на великолепната камера EPIC на DSCOVR. Миналата година Конгресът успя да предотврати спирането на мисиите, тази година Белият дом отново опитва - ще видим какво ще се случи накрая на годината. Пилците се броят наесен. Вместо заключение: Проектобюджетът със своя фокус върху Луната прави щастливи някои частни компании, които искат да развиват лунен бизнес. Щастливи са привържениците на междупланетните мисии и по-точно тези, които искат полети до Марс и Европа. Астрономическата и климатичната общност обаче са силно разочаровани. Ще следим с интерес какво ще е развитието на проектобюджета и как предложените промени от администрацията на Тръмп ще се приемат от Конгреса. За повече информация: Проектобюджетът на Белия дом за НАСА за 2019 година (PDF Файл) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2089-2019-fiscal-year-budget

Снимка на деня: Изстрелването на Союз-2.1а с товарен кораб Прогрес 13 февруари 2018 г. 18:30 ч. Както днес беше вече оповестено на страниците на сайта, по-рано през деня излетя успешно ракетата "Союз-2.1а" с товарен космически кораб "Прогрес". Фотографите са успели да направят забележителни снимки на излитащата ракета, която буквално е вдигнала огромен облах от пепел и сняг. Най-красивата от тези снимки е показана по-долу. Още снимки можете да изтеглите от сайта на РКК Енергия. Снимка: РКК Енергия - натиснете тук, за да я разгледате в цял размер http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2088-2018-13-feb-photo-of-the-day

Успех: Ракета Союз-2.1а изведе в орбита товарния кораб Прогрес МС-08 13 февруари 2018 г. 12:45 ч. Тази сутрин в 10:13 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя руската ракета "Союз-2.1а" с товарния космически кораб "Прогрес МС-08". Корабът ще се скачи с "Международната космическа станция" след два дни. На борда на кораба пътуват 1390 килограма "сух товар", заедно с 890 килограма гориво, 420 килограма вода и 46 килограма сгъстен кислород. Заедно с тях пътува и апаратура към проекта "Икарус", която руските космонавти ще разгърнат в открития космос. "Икарус" е руско-немска програма за изучаване на миграцията на животните и птиците. По предварителна информация извънбордовата дейност на космонавтите, в рамките на която апаратурата ще бъде изнесена в космоса, ще се проведе през май тази година. За повече информация: Роскосмос Кадър от днешното изстрелване - ЦЭНКИ/Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2087-2018-progress-ms-08-launches

Ракетата, която не полетя ... или за провала на държавната космическа програма на САЩ НАСА разработва ракета за милиарди долари, но след толкова години работа по нея все още няма полет. Image credit : NASA 12 февруари 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни ракетата на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" успя да проведе своя първи успешен полет. "Фолкън Хеви" е свръхтежка ракета, която в невъзвръщаем вариант може да извежда до орбита общо 64 тона полезен товар. Това е важно число - но още по-важен е фактът, че НАСА понастоящем разработва сходна ракета, наречена "Спейс Лонч Систъм". Ракетата ще има товароподемност от 70 тона до орбита, малко повече от товароподемността на "Фолкън Хеви". За близки мисии като тези до орбитата на Луната това е напълно достатъчно, но след успешния старт на СпейсЕкс мнозина си задават неудобни въпроси - кому е нужно НАСА да продължава да харчи пари за разработката на тежкотоварна ракета, при положение че такава вече има? Как така НАСА усвоява милиарди долари всяка година за полети до Луната и Марс, а резултат от това няма? И защо "Спейс Лонч Систъм" продължава да се бави? Тя трябваше да лети първоначално през 2016 година, после полетът беше изместен за 2017-та, за 2018-та ... сега се очертава да е най-рано през декември 2019 година. Реално никой критично мислещ човек от космическия сектор не очаква дебютът да е преди 2020 година, а някои скептици са на мнение, че е много по-вероятно да я видим да лети за пръв път през 2022-2023 година. Официалното обяснение на НАСА е, че има нужда от такава ракета, понеже нито една частна ракета няма да се доближи до нейните възможности. Вижда се, че това не е съвсем вярно - между 70 тона на "Спейс Лонч Систъм" и 64 на "Фолкън Хеви" няма голяма разлика. НАСА обаче настоява, че при по-нататъшни полети - т.е. към средата на 20-те години "Спейс Лонч Систъм" ще бъде ъпгрейдната, за да може да извежда 130 тона полезен товар. Само че дотогава СпейсЕкс също очаква наследникът на "Фолкън Хеви" да е готов - ракетата "Биг Фолкън" ще може да извежда до орбита 140 тона полезен товар. Отново "Спейс Лонч Систъм" се очертава да е излишна. Това е статия за историята на проекта на НАСА и защо той до този момент не успява. Това е и статия за тези, които се чудят как може една частна компания да се справя по-бързо и по-ефективно от държавните агенции. Историята започва с катастрофата на совалката "Колумбия". Когато "Колумбия" се разпада през 2003 година в небето над Тексас, това подписва смъртната присъда на програма "Космическа совалка" на НАСА. По това време администратор на НАСА е Шон О'Кийф. Под ръководството на О'Кийф агенцията успява да си стъпи на краката и да излезе с план за пенсионирането на совалките до 2010 година, когато трябва да е завършена "Международната космическа станция". Самото пенсиониране е тежка и емоционална стъпка за САЩ - совалките след 80-те години се превръщат в символ на американската космическа мощ. Това, което е по-лошо, е че САЩ ще си изпълни ангажиментите по конструкцията на станцията, но скоро след това няма да има самостоятелен достъп до нея и ще трябва да разчита временно на руснаците. И това, което е най-лошото, безброй работници по програмата ще загубят работните си места. Първоначалната идея на администрацията на Буш е НАСА да не се занимава изобщо със строежа на ракети, а да се фокусира върху правенето на полезен товар и космически кораби. Няма как, парите на агенцията са крайно ограничени и ако ръководството й реши да харчи за ракети, няма да останат средства за корабите. Вярно е - по това време ги няма СпейсЕкс и Блу Ориджин (по-точно фирмите вече са основани, но са съвсем в началото на своето развитие и още не произвеждат обществено значим хардуер). Но по това време в играта са Боинг и Локхийд Мартин, а техните ракети "Атлас" и "Делта" са едни от най надеждните в света. Идеята НАСА да разработи нов кораб, който да лети на вече съществуващите ракети "Атлас" и "Делта", е посрещната с одобрение от експертите. Но през 2005 година Майк Грифин сменя Шон О'Кийф като администратор на НАСА. Под негово ръководство агенцията търпи коренни промени. Грифин излага план за амбициозна програма, наречена "Съзвездие". Тя включва създаването на лекотоварна пилотирана ракета "Арес 1", тежкотоварна ракета "Арес 5" и кораб "Орион". Според начертаните планове корабът трябва да е готов и да лети в пилотиран режим през 2014 година, а до 2020 година човек трябва отново да стъпи на Луната. По време на пресконференцията, на която е оповестена програмата "Съзвездие", Майк Грифин казва следните думи: "Мислете си за това като за Аполо на стероиди". Впоследствие изразът "Аполо на стероиди" става символ не само на "Съзвездие", но и служи като ирония за всичките недостатъци на НАСА. Майк Грифин излага уж железни аргументи защо НАСА не може да ползва ракети "Атлас" и "Делта", какъвто е бил първоначалният замисъл на администрацията на Буш. Ще трябва да се изстрелят няколко ракети (общо до девет), за да може да се изведе цялата архитектура за евентуална пилотирана експедиция до Луната. От друга страна ракетите "Арес 1" и "Арес 5" няма да натоварят особено бюджета на НАСА - те ще използват части на космическата совалка. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Хем отиваме към Луната, хем пазим работните места на хората, работещи по совалките. Проблемите възникват още със създаването на лекотоварния носител "Арес 1", който просто трябва да се състои от един твърдогоривен ускорител на совалка за първа степен плюс главен совалков двигател за втората степен. На пръв поглед звучи лесно, но на практика се получава съвсем друго. Проблемът е, че двигателите на совалките са създадени да се запалват в наземни условия. Те не могат просто да се вземат и да се сложат на втората степен на ракета - тогава ще трябва да се запалват в полет, докато ракетата е във въздуха. Нужни са модификации, които биха направили совалковите двигатели скъпи. Поради това НАСА се отказва от тях и решава да използва двигатели J-2X. Този тип двигатели обаче са по-слаби от совалковите двигатели, което налага удължаването на твърдогоривния ускорител на първата степен. Като резултат "Арес 1" изобщо не се превръща в желаната бърза ракета, която да може да осигури достъп на САЩ до космоса веднага след пенсионирането на совалките. Тя вече не разчита максимално на компонентите от старата совалкова система. Тя се оказва изцяло нова ракета, която си има свои собствени проблеми. По-нататък инженерите се сблъскват с други технически пречки - новият твърдогоривен ускорител предизвиква нежелани вибрации при запалването си, което налага инсталирането на специални шокови омекотители. Това води до спад в товароподемността на "Арес 1". Разработката на малката ракета продължава до 2009 година, когато тя прави един тестов полет, при който се изпитва работата на първата степен - не и на втората, тогава тя още не е готова и вместо нея се ползва макет. Но до края на годината вече е твърде късно за "Арес 1" - смъртната й присъда е подписана. Защото в началото на същата тази година президентът на САЩ Барак Обама е вече встъпил в длъжност и е свикал комисия - т.нар. Августинова комисия, която има за цел да разгледа напредъка на НАСА. През лятото на 2009-та комисията публикува шокиращи резултати: 1. На НАСА не са осигурени нужните средства, които да позволят устойчиво развитие на програма "Съзвездие". 2. Ще минат поне седем години след пенсионирането на космическата совалка, преди НАСА да е в състояние да прати отново човек до околоземна орбита. "Арес 1" няма да лети преди 2017-2018 година, може би ще е готова даже към 2020 година. 3. Тежкотоварната ракета "Арес 5" няма да е готова преди 2030 година. НАСА няма да е в състояние да реализира пилотирани мисии до Луната преди 2030-та, ако изобщо може дори тогава да го направи. 4. По силите на НАСА е да използва услугите на комерсиални космически компании за достъп до орбита. На фона на експертното становище администрацията на Барак Обама прави единственото разумно нещо - всички планове за програма "Съзвездие", заедно с ракетите "Арес 1", "Арес 5" и кораба "Орион", всички те отиват в кошчето за боклук. Даден е ход на комерсиализацията на космическото пространство. Агенцията финансира частни фирми като Орбитал, СпейсЕкс и Боинг първо за доставка на полезен товар, а после и за доставка на астронавти до "Международната космическа станция". Докъм днешна дата, 2018-та, частниците засега изпращат само полезен товар, а не и хора - защо, това е дълга тема и е предмет на друга статия (вижте "Отлагания след отлаганията и пак отлагания"). Решението на Барак Обама да прекрати "Съзвездие" съвсем очаквано среща сериозен отпор от Конгреса. Ако не се използва хардуерът от космическите совалки, мнозина са заплашени да загубят работата си. Забележете - има много политици в САЩ, които разпалено говорят за Луната и Марс, но това е празна риторика - на тях изобщо не им пука за космонавтиката. Никой няма да загуби мястото си в Конгреса, ако човек няма да стъпи на Марс преди 2030 година. Конгресмените обаче се плашат от това ако хиляди хора от техните щати останат без работа. Именно това е в основата на техния натиск след 2009 година. Натискът се оказва успешен. От програма "Съзвездие" е спасен почти незабавно корабът "Орион" и НАСА продължава да работи по него до ден днешен. Но за да може да лети "Орион", на него му трябва и ракета - затова конгресмените настояват да се пристъпи към работа по създаването на тежкотоварен носител, сходен с "Арес 5". Но това не е всичко. Конгресът отива една стъпка по-далеч. Вместо само да одобрят стъпките, които НАСА трябва да следва, конгресмените дават задача на агенцията какъв тип ракета да строи, какви части да ползва за нейното създаване и кои да са фирмите, които да я създадат - при това договорите да се сключат без изобщо да се обяви конкурс. Имаме безпрецедентен случай в американската космонавтика - политици чертаят космически планове и се правят на ракетни специалисти, без реално да са такива! В основата на този абсурден парад стоят две лица - сенатор Кей Бейли Хътчисън (от републиканската партия) и сенатор Бил Нелсън (демократ). Ракетата, която се ражда в лоното на Конгреса, а не в чертозите на НАСА, получава името "Спейс Лонч Систъм" и съвсем неизбежно придобива прякора "Сенат Лонч Систъм". Говорим за събития, случили се още през 2010 година, и които предопределят пътя, по който американската космическа агенция трябва да върви. Основната цел на НАСА е да строи "Спейс Лонч Систъм", а главната й задача е да пази работните места на пръснатите в различни щати бивши работници от совалката. Евентуално като втора цел може да се мисли за Луната и Марс, но пътят към Слънчевата система върви само през "Спейс Лонч Систъм". Междувременно след 2010 година СпейсЕкс на своя отговорност реши да почне работа по "Фолкън Хеви" - ракета, сходна по възможности със "Спейс Лонч Систъм", но ресурсите за създаването й са концентрирани на едно място, а работният процес е така оптимизиран, че да се пестят пари. Ще ме попитате какво се случва след 2010 година. Резултатът е видим: днес "Фолкън Хеви" лети, при това успешно. Докато през изминалите няколко години от страна на НАСА се нагледахме на пауърпойнт презентации, тук-таме тестове на двигатели и бомбастични заглавия за това коя част от многобройните части на "Спейс Лонч Систъм" е заварена с електрожен. Междувременно датата за първия старт на "Спейс Лонч Систъм" продължава да се отлага - първо от 2017 за 2018, сега за 2019, а скоро очакваме да получим официално потвърждение за отлагане до 2020 година. Миналата година някои конгресмени изразиха сериозно недоволство от тези отлагания - например Ламар Смит от Камарата на представителите оповести : "Ако отлаганията продължат, ако цените скачат и ако все още има технически предизвикателства, никой не трябва да предполага, че американските данъкоплатци или техните представители ще толерират това". Но независимо от политическата риторика, шансовете да бъде прекратена работата по "Спейс Лонч Систъм" през 2018 година са твърде нищожни. Вярно е - СпейсЕкс продължава да жъне успехи, а полетът на "Фолкън Хеви" остави даже най-верните поддръжници на "Спейс Лонч Систъм" с пръст в устата. Но надали ще се случи нещо преломно, което може да накара "Спейс Лонч Систъм" да се срути под собствената си бюджетна тежест. Надали ракетата ще последва "Съзвездие" към коша за боклук. Спомнете си, че основната цел на ракетата не е да осигурява напредък в космоса. Истинската цел на "Спейс Лонч Систъм" е да продължава да държи на работа бившите работници от програма "Космическа совалка". В това отношение ракетата успешно изпълнява своята политическа и икономическа обосновка за съществуването си. С оглед на историята на "Спейс Лонч Систъм", не е чудно защо има толкова много фенове на Илон Мъск, Джеф Безос и другите предприемачи в САЩ. Просто те се опитват да оптимизират работния процес. И най-важното - защото благодарение на тях през 2018 година вече има видими резултати. Има въведена в експлоатация тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви". И тя е налична сега и веднага, а не след 5-10 години. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2086-2018-why-falcon-heavy-succeeded-where-sls-failed