SAlexandrov

Днес се навършват 50 години от трагичната смърт на Юрий Гагарин В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия 27 март 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. На 27-ми март 1968 година Юрий Гагарин, първият човек в космоса, загива в самолетна катастрофа. По време на учебен полет той и инструкторът му Владимир Серьогин губят контрол над самолета "МиГ-15УТИ" и той се разбива в Земята. Много се е изписало за живота и смъртта на Юрий Гагарин. Понеже той е най-известният човек в историята на космонавтиката, неизбежно е, че неговото име ще бъде свързвано с всякакви небивали теории. Добавете към това факта, че СССР е била тоталитарна държава, добавете също че подробностите около разследването на катастрофата дълги години не са били публикувани, в такъв случай множеството интерпретации са неизбежни. До ден днешен продължаваме да слушаме умотворения защо Гагарин е загинал - от по-конвенционални обяснения като това, че Гагарин е бил пиян, че е наблюдавал диви животни от самолета си, до абсурдни твърдения - че космонавтът загубил живота си докато летял на тайна мисия до Луната или пък че бил отвлечен от извънземните. Последното твърдение е често свързвано с името на Ванга според градските легенди у нас и не бива да ни изненадва, че наивни и лековерни хора му вярват безкритично (щом Ванга го е казала, не може да не е вярно, нали?). Въпреки всички налудничави теории, има някои неща, които можем да потвърдим със сигурност за Гагарин. Едното е, че след историческия полет на 12-ти април 1961 година той се превръща за една нощ в знаменитост и съветските власти решават да го лишат от това, което обича, а именно да лети. Наместо това Гагарин е превърнат в дипломат, който започва да обикаля около света с цел да пропагандира съветската мощ. Това се отразява силно на неговия характер. Генерал Владимир Каманин, началник на космонавтския отряд, е написал в своя дневник: "Струва ми се, че той пие доста. На върха на славата си е, носи голям морален товар и знае, че всяка негова стъпка се наблюдава". Въпреки всичко Гагарин не се отказва от мечтата си и през 1963 година сам става заместник-командир на отряда от космонавтите. Но как би ги командвал, след като през годините след неговия полет другите са натрупали повече опит и летателни часове от него? Космонавтът непрекъснато настоява да има повече възможности да бъде допускан до полети. Накрая Гагарин решава да се преквалифицира като военен пилот, а на 17-ти февруари 1968 година защитава успешно дипломната си работа относно аеродинамика на летателни апарати. Ето какво знаем със сигурност за фаталния 27-ми март 1968: Той се събужда рано на военното летище Чкаловски, за да проведе няколко тренировъчни полета като част от преквалификацията му за военен пилот. Предвидени са три излитания с "МиГ-15УТИ" - едно съвместно със Серьогин и след него още две самостоятелно. Малко след 10:00 сутринта Гагарин и Серьогин се качват на самолета и политат, независимо че времето се влошават. Няколко минути по-късно Гагарин докладва, че упражненията са приключени и че двамата се връщат в базата. След това радиоконтактът неочаквано прекъсва. Обгорените останки от самолета са намерени в 15:00 ч. на същия ден сред дърветата и снега в района на Подмосковието. Тялото на Серьогин незабавно е идентифицирано, а това на Гагарин е намерено ден по-късно недалече от мястото на катастрофата. Официално оповестената причина е, че Гагарин и Серьогин са загубили контрол над самолета заради неуспешен опит да избягат от "чужд обект". Изразът "чужд обект" обаче има доста широк смисъл - това може да е балон, птица, друг самолет или ... нещо по-различно. Списъкът е дълъг, а както се вижда, през годините мнозина изказаха различни неправдоподобни предположения какво може да е представлявал този "чужд обект". Но през 2013 година космонавтът Алексей Леонов, който е участвал в разследването и дълги години се е мъчил да получи разрешение да каже повече информация по темата, най-накрая прави дългоочакваното изявление при едно условие - да не конкретизира имена. Става въпрос за самолет "Су-15", който се е намирал в опасна близост до Гагариновия "МиГ-15". Леонов казва, че са знаели за теста на "Су-15" през този ден, но всички са предполагали, че самолетът ще лети на височина около 10 километра. В реалността той е бил само на 450 метра над Земята и се е пресякъл с пътя на Гагарин. "Су-15" преобърнал "МиГ-15" и той се завъртял в дълбока спирала. Оттук насетне трагедията е била неминуема... Единственото нещо, което Леонов не ни казва, е името на пилота. Той е надхвърлил 80-те и е в много лошо здравословно състояние. Никой няма да спечели, ако стане ясно кой е той. Незабавно ще бъде демонизиран, а по думите на Леонов е много добър летец-изпитател. Вероятно така е най-добре. В авиацията наистина се случват инциденти, понякога фатални. При това няма нужда даден човек да бъде наказван повече, отколкото е заслужил, а публичното унижение стои вечно и няма изтриване. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2140-2018-gagarin-death-50-years

Корекция: плоскоземците не вярват в космоса. Те вряват, че небето е твърдо.

Призрачният космодрум Спейспорт Америка: тъжният паметник на едно бъдеще, което още не е дошло Тук днес трябваше да кипи живот и да има ежедневни полети към звездите, но вместо това футуристичният космодрум Спейспорт Америка пустее. Photo credit : Land Rover MENA 26 март 2018 г. 17:35 ч. Светослав Александров. Много хора се смеят на руския космодрум Восточний, на неизпълнените обещания, на все още непостроените площадки за "Ангара" и на сериозната корупция. Но докато руснаците едва смогват да направят един нов космодрум на собствената си територия, американците имат коренно противоположен проблем - в САЩ има твърде много построени космодруми, но няма достатъчно ракети и кораби, които да летят от тях и да запълнят цялостния им капацитет. Може би най-яркият пример затова е Спейспорт Америка в Ню Мексико. Макар че космодрумът е официално "открит" през 2011 година, дейностите на него днес са сведени до минимум. Това, което е най-лошото - космодрумът е построен до голяма степен с публични финанси - щатът Ню Мексико е дал над $220 милиона долара, част от които са били осигурени чрез увеличаване на данъците на жителите. Като резултат Спейспорт Америка е успешно построен, но неговата роля е сведена най-вече до туристическа атракция. Скъпо струваща и пустееща туристическа атракция. Както се изрази писателят Джак Мърфи по време на неговото посещение на Спейспорт Америка през 2017 година [1]: "Чувствам се като че ли съм посетил Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат". Името Спейспорт Америка винаги е било свързано с Върджин Галактик - космическата компания, основана от Ричард Брансън. Когато строежът на космодрума започва през 2006 година, очакванията са, че до 2009 година корабите "СпейсШипТу" ще са отдавна в експлоатация, а за откриването на космодрума през 2011 година вече трябва да са напълно готови за туристическия поток от хилядите желаещи да полетят в космоса. Това бе потвърдено и през 2014 година от думите на Кристин Андерсън, изпълнителен директор на Ню Мексико Спейспорт. "Мисля, че винаги се предвиждаше те да летят преди ние да сме готови", оповести тя по време на интервю с медиите. "Строежът на космодрум от нулата отнема време, но и строежът на космически кораб - също". Никой обаче не можеше да предвиди дългите забавяния в тестовите полети на "СпейсШипТу" и катастрофата на първия кораб "Ентърпрайз" от тази серия през 2014 година, при която загина един пилот, а друг беше ранен... Днес все още чакаме "СпейсШипТу" да полети в космоса. В началото на януари 2018 г. бе проведен, надяваме се, последният планиращ полет на втория кораб "Юнити". До броени седмици трябва да започнат и ракетните полети. Отново нещата се случват след твърде големи забавяния. Миналата година Върджин Галактик се надяваше до края на 2017-та да има космически полети, а през първата половина на 2018-та самият Брансън да лети. Мисля че няма нужда да подчертавам докъде са стигнали нещата. Продължаваме да чакаме. Тук е коректно да бъде отбелязано, че Върджин Галактик понастоящем тества "Юнити" не на територията на Спейспорт Америка, а на космодрума Мохаве в Калифорния. За такава мащабна сграда като космодрума Спейспорт Америка само един наемател не е достатъчен. Освен Върджин Галактик, през годините от това място трябваше да провеждат полети и Ъп Аероспейс и Армадило Аероспейс. Армадило обаче фалира. Последният полет на ракетата "СпейсЛофт" на Ъп Аероспейс беше през 2015 година. Оттогава насам не са много значимите събития, които са се случвали на територията на Спейспорт Америка. Може би най-същественото е, че през 2017 година беше проведен шампионатът за купата на Спейспорт Америка, в рамките на който 110 екипа изстрелваха ракети на височина до 9 километра. Ракетомоделизмът е чудесно хоби, но само то не може да издържа мащабен космодрум. На 7-ми април обаче очакваме известно възраждане - компанията Ексос ще проведе своето дебютно изстрелване на възвръщаемата суборбитална ракета "Сардж" с комерсиални полезни товари. Но дали това би било достатъчно? Хубаво ще е ако Спейспорт Америка привлече устойчиви космически фирми, които имат вече разработен бизнес и реални постижения зад гърба си. През изминалите няколко години прогресът в космонавтиката беше олицетворяван най-вече от две частни космически компании: това са Блу Ориджин на Джеф Безос и СпейсЕкс на Илон Мъск. Блу Ориджин вече провежда редовни суборбитални полети с кораба "Ню Шепърд", като на кораба пътуват комерсиални полезни товари. Засега полетите са безпилотни, но до края на годината или в началото на 2019-та компанията очаква да изпрати за пръв път човек в космоса. Блу Ориджин си има собствен космодрум в Западен Тексас. На сайта на Блу Ориджин пише изрично [2], че туристическите полети ще бъдат провеждани от Западен Тексас, а не от Ню Мексико. Случаят със СпейсЕкс е по-интересен. През 2013 година компанията оповести, че е подписан тригодишен срок за лизинг на Спейспорт Америка. Трябваше да бъдат провеждани тестови полети на ракетата "Грасхопър" за изпробване на възвръщаеми технологии. Но до днес, 2018-та година, никакви тестове не са извършени на територията на космодрума. Понастоящем СпейсЕкс използва държавния космодрум Кенеди под лизинг. Оттам преди няколко седмици беше проведен и дебютният полет на тежкотоварната ракета "Фолкън Хеви". Що се касае до бъдещите полети на новите ракети BFR ("Биг Фолкън Рокет") и междупланетните кораби за мисии до Марс, тестовете ще бъдат провеждани от космодрум, който сега се строи в близост до населеното място Бока Чика в покрайнините на гр. Браунсвил в Южен Тексас. Това е поредният признак, че компанията не проявява интерес за сериозен ангажимент да изстрелва от Спейспорт Америка. И така, какво ще се случва оттук насетне със Спейспорт Америка? Забележително, макар и дейността на космодрума да не успя да потръгне така, както се предвиждаше, преди няколко дни бе съобщено, че Ню Мексико ще налее още $17 милиона публични средства в проекта [3]. Ще бъдат извършени ремонти на критичните съоръжения, както и ще бъде построен нов хангар за тестване на спътници и горивна станция. Всички, които са въвлечени в инициативата, се надяват, че това ще е достатъчно, за да се привлекат още космически фирми, които с готовност биха плащали наем. Е, какъв е изводът? Умни хора отдавна са установили, че ако дадено нещо не може да се издържа с частни средства, то може да се издържа с държавни Но да се надяваме, че работите ще потръгнат и че Спейспорт Америка няма да влезе в историята като най-недалновидното разхищение на средства за космически проект. Засега обачe положението е такова - космически кораби от това място все още не летят. Хангарът, който трябва да помества самолети-носители "УайтНайтТу" и кораби "СпейсШипТу", днес стои празен - с изключение на един-единствен макет на кораб. Гаражът, в който се поместват пожарните автомобили, продължава да бездейства - няма аварийни ситуации. Как може да има аварийни, като няма и регулярни... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2139-2018-spaceport-america

По времето на соца не е имало такива глупости заради цензурата в печата, разбира се. Това обаче съвсем не означава, че не е имало псевдонаука - при това съвсем с одобрението на тоталитарния апарат. Например дълги години тотално е била отричана генетиката. В СССР това е продължавало от 20-те до формално 64 г. (справка : https://en.wikipedia.org/wiki/Lysenkoism) . Течението също е било популярно и в България. Съвсем случайно попаднах на стари научни списания от 60-те години и го видях с очите си. Поради отричането на генетиката биологичните проучвания в СССР и Източния блок рязко изостават. Винаги е имало индивиди със склонност към глупости. Да, днес Интернетът е един усилвател, а СМИ трябва да се адаптират към него ... или да изчезнат. Но това не значи, че глупостите са започнали с интернет. Разказват ми, че по времето на соца първият наплив на идиотщината започва с ... ксерокса. Тогава се появява първата вълна от графомани. Да, създава се благоприятна среда да се разпространяват материали против тоталитаризма. Дисидентите получават своя шанс. Но шанс получават и идиотите

Та по темата: След полета на Майк Хюз: Защо лъжетеорията за плоската Земя набира такава популярност в днешния технологичен век? За да разберем отговора на въпроса е нужно да осъзнаем, че има три типа поддръжници на "теорията". 1. Печалбарите. Те са двигателят на всичко. Състоят се от интелигентни и добре начетени хора, но със съмнителен морал. Подобно на богати свещеници, които носят скъпи часовници и карат лимузини, а същевременно проповядват да живеем смирено и скромно, така и печалбарите не вярват истински в плоската Земя. За тях псевдонауката е кокошката, която снася златни яйца и поради това публично никога не биха се отрекли от нея. Имат блогове, влогове и Youtube канали с хиляди посетители, които генерират печалба. Те са разработили страхотен мърчъндайзинг. Тениски с надписи "The Earth is Flat". Флаери, календари и т.н... 2. Търсачите на внимание. Тези хора вероятно не са били добри ученици, но отличителното при тях е, че обичат да комуникират с учени и изпитват задоволство да спорят с тях. Може би голяма част от тях също не вярват истински в плоската Земя, но се радват на това да поддържат идеята заради самия спор. Обичат сутрин да се събуждат и да видят 50 нови лайка във Фейсбук. Повечето са мързеливи и търсят евтина слава - пускат едни и същи неща и чакат другите да ги харесат. 3. Стадото. Всички хора от тази група не са научили нищо съществено от природните дисциплини в училище. Те презират науката и учените. Те се придържат към плоскоземния модел, защото е извън нормата и като такъв представлява бунт срещу общоприетото. Гледат Youtube каналите без да ги разбират. Не разбират "модела на глобуса" заради физиката, която им е непонятна. Не искат да се учат и често пъти ученето на нови неща е извън възможностите им. Съвсем доброволно и безкритично подкрепят хората от 1. и 2.

Ексос Аероспейс подготвя първото изстрелване на ракетата Сардж от космодрума Спейспорт Америка през април 25 март 2018 г. 19:20 ч. На своя уебсайт [1] частната космическа компания Ексос аероспейс обяви, че остават броени дни до дебютното изстрелване на ракетата "Сардж". "Сардж" премина през "висящ" тест на 17-ти март, в рамките на който тя беше вдигната с помощта на кран, а двигателят й беше запален. Целта на изпитанието беше да се провери дали всички системи на борда работят нормално, включително задвижващите и навигационните системи. Ако всичко мине по план, дебютното изстрелване ще е на 7-ми април от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико. Няколко думи за космодрума: това е гигантско съоръжение, което беше построено през 2011 г. и се считаше, че от него ще излитат ракетите и космическите кораби на редица частни компании. За съжаление това все още не се е случило - само компанията Ъп Аероспейс е провела няколко изстрелвания и освен нея са организирани няколко десетки полета на студентски ракети в рамките на специален шампионат по ракетостроене през 2017 година. Но дебютните полети на туристическите кораби "СпейсШипТу" на Върджин Галактик се забавиха твърде много. Така космодрумът престоя дълги години като призрачна сграда. Но се надяваме, че раздвижване най-сетне ще има и че след старта на Ексос през април грандиозното комерсиално бъдеще най-после ще започне. Ексос Аероспейс е наследник на старата компания Армадило, създадена от разработчика на видеоигри Джон Кармак. За съжаление Армадило фалира и през 2013 година Кармак замрази дейността на компанията. Но пък за радост през 2015 година новооснованата фирма Ексос изкупи голяма част от активите и много от бившите работници на Армадило се присъединиха към нея. Работата върху ракетата "Сардж", по която Армадило работеше през месеците преди фалита, беше възобновена. Какво представлява "Сардж"? Това е възвръщаема суборбитална ракета, която ще може да достига височина поне 80 километра (американската дефиниция за това откъде започва космическото пространство). Възвръщаемостта е важна цел, към която се стремят редица космически компании и ако полетът на "Сардж" е успешен и бъде повторен, Ексос Аероспейс ще се присъедини към предприемачи като Илон Мъск (СпейсЕкс) и Джеф Безос (Блу Ориджин), провели такива възвръщаеми полети. На снимката: ракетата "Сардж" по време на "висящ" тест на 17-ти март. Photo http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2138-2018-exos-aerospace-prepares-first-flight

Най-накрая: плоскоземецът Майк Хюз излетя със собствената си ракета Кадър от полета на Лудия Майк Хюз, на който се вижда разгръщането на основния парашут по време на спускането. Photo : Mad Mike/Noize TV 25 март 2018 г. 12:35 ч. Светослав Александров. Лудият Майк Хюз, търсач на силни усещания, ексцентрик и плоскоземец, най-накрая успя да излети със собствената си ракета. Той също така се завърна жив, макар и с наранявания на гърба. Напомням на читателите, че първоначално полетът трябваше да бъде проведен в края на ноември. Но в хода на работа се появиха редица проблеми - както от административно естество (Хюз не успя да получи навреме разрешение), така и от техническо. На няколко пъти той насмалко не полетя, но все възникваше проблем с някакъв дефектен клапан или нещо друго. Днешният ден най-накрая се оказа щастлив за Лудия Майк. На публикувания видеозапис се вижда как търсачът на екстремни усещания се качва на ракетата си, украсена с надписи Research Flat Earth, след което техниците напускат стартовата площадка и ракетата излита. Достигнатата височина според представените от екипа му данни възлиза на 571.5 метра. Това е крайно недостатъчно, за да може чудакът да установи дали Земята е плоска или не. За сравнение пътническите самолети достигат до височина 10-12 километра. Ако искате да погледнете как изглежда Земята от височина 500 метра и повече, дори не е нужно да летите - можете просто да се качите на Витоша или която и да е планина в България. Въпреки това от инженерна гледна точка постижението на екипа на Хюз е забележително - след като двигателят на ракетата приключи работа, първоначално се разгърна един парашут, а непосредствено преди съприкосновението със Земята се разгърна още един парашут за омекотяване на удара. Последващите кадри доказаха защо е хубаво с ракето- и корабостроене да се занимават космическите агенции или частните компании с вече натрупан опит, а не всеки срещнат аматьор. След отварянето на капсулата Майк изглеждаше не просто ранен, но и измъчен. Той трябваше да бъде внимателно положен на носилка и отнесен в линейка. Да - да си построиш ракета и капсула, да проведеш изстрелване и да постигнеш меко кацане с парашутни системи, всичко това е постижимо за всеки предприемач с малко повече пари. Но е съвсем различно да направиш системите достатъчно безопасни за пилотирани мисии. Днес понякога се смеем, че инженерите на НАСА в продължение на 10 години са разработвали парашутите за кораба "Орион" и са провели десетки безпилотни тестове, а човек все още не е летял. Ако изгледате пълния запис от полета на Майк Хюз, няма как да не си кажете: има причина това да е така, има причина пилотираните полети да се бавят толкова време. И така, Майк Хюз излетя и се върна жив, но не доказа дали Земята е плоска или не. Реших да прегледам дискусиите в най-голямата "плоскоземна" Фейсбук страница: Official Flat Earth & Globe Discussion. Както сами можете да се убедите, там не всички смятат Лудия Майк за герой. Някой го смятат за измамник, че използва каузата за плоската земя само за да прави пари и да финансира ракетата си. Други са заинтересувани от полета му. Трети смятат, че всичко това не доказва нищо. В крайна сметка плоскоземието притежава всичките характеристики на религиозно движение: всеки сам си решава в какво да си вярва и никакви доказателства няма да убедят никого в нищо. А сега, извинете ме... време е да се върнем обратно към сериозните космически полети. 2018-та година е достатъчно интересна с четири компании, които разработват ракети, пилотирани кораби и парашутни системи. Да насочим вниманието си към тях... Източник и линк към цялото видео: Noize TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2137-2018-25-march-mad-mike-finally-launches

Основателят на Mars One Бас Лансдорп в България. Анализ на плана му за мисия до Марс и специално интервю с него! На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на вчерашното събитие. Photo credit : Svetoslav Alexandrov 24 март 2018 г. 11:55 ч. Светослав Александров. Проектът Mars One (на български: "Марс Едно") представлява едно от най-известните частни космически начинания. Създателят на проекта е холандецът Бас Лансдорп. За пръв път писах за Mars One през 2012 година[1], когато инициативата привлече голямо медийно внимание. Първоначалният план на Лансдорп бе изключително смел: той предвиждаше първият четиричленен екипаж на Марс да бъде изстрелян още през 2023 година с помощта на ракети "Фолкън Хеви". Сега сме 2018 година. Подобно на много други космически инициативи, така и Mars One премина през серия от отлагания. Днес пилотираното изстрелване не се очаква да е преди 2031 година. Изглежда че земните пречки спъват и екипа на Лансдорп. И ето, стигаме до вчерашния 23-ти март 2018 година, когато Бас Лансдорп и Адриана Маре, една от участничките в проекта, представиха своите презентации пред българска публика. Организатор на събитието у нас бе фондация Elevate и то бе проведено под патронажа на Президента на Република България в Mall Paradise. Успях да присъствам на лекцията, а след приключването на събитието можах да се запозная лично с Бас Лансдорп и да взема интервю от него. Mars One e доста спорен проект - настроенията сред космическите и академични общности са, че той няма да изпълни поставените пред него задачи. Ще ви призная следното: и аз съм силно скептично настроен към него. Но преди да напиша своя анализ, трябва да подчертая следното: огромната част от предизвикателствата, с които се сблъсква Mars One, не са свойствени само и единствено за този проект. Всеки опит за реализиране на пилотирана експедиция до Марс ще трябва да се справи с тях. Също така бих искал да кажа, че това не са непреодолими прегради, а просто съществуват съмнения дали Mars One притежава капацитета да ги прескочи. И най-важното, което трябва да конкретизирам: това не е опит да дискредитирам или да омаловажа смелостта на Лансдорп и организаторите. Възхищавам се на ентусиазма на участниците в проекта. Но именно проектът е този, който трябва да бъде анализиран щателно. Изглежда че Лансдорп правилно оценява психологическите рискове пред мисията. На вчерашната лекция той напълно уместно подчерта, че акцентът не е върху отделния индивид, който може да оцелее самостоятелно дълго време. Акцентът е да може да се сформира устойчив малък екип, в който отделните участници ще могат да просъществуват дълго време, без да се стигне до ескалация на напрежението. Разликата е огромна. Груповата изолация е рисков фактор, малките неудобства като счупени тоалетни и миризливи чорапи буквално биха могли да разрушат екипната работа. Според Лансдорп най-трудната част ще е съвсем в началото на марсианската колонизация, при първите екипажи. Преодолее ли се този етап и пристигнат ли още хора на Марс, ще стане по-лесно. На мен ми се струва, че организаторите на Mars One се виждат най-вече като изпълнители на тази роля при планирането на експедициите до Марс - да подберат и да създадат правилния екип. Стигаме обаче до трудната част - техническата. Или как точно Mars One смята да изпълни големите си цели. Според актуализирания график, представен вчера от Бас Лансдорп, няма нужда от създаването на нови технологии. Космическите агенции знаят как да изпращат апарати към Марс, те знаят как да пращат и хора в космоса. Единственото, за което не е създадена нова технология, е възвращаема ракета, която да може да излети обратно от повърхността към Марс. Поради тази причина проектът Mars One е еднопосочен. "Нашето решение е хубаво и просто", каза Лансдорпп от сцената. "Забравете за завръщането. По този начин ние сме населили другите континенти". В интерес на истината Лансдорп не е измислил твърдението "цялата технология да отидем на Марс е налице". За пръв път то е изказано публично от Робърт Зубрин през 90-те години [2]. Зубрин, който днес оглавява организацията Марсианско общество, тогава предлага концепцията Mars Direct - на базата на технологии, производни на совалката, могат да бъдат създадени тежкотоварни носители "Арес", които ще са в състояние незабавно да изпратят нужните провизии и пилотирани експедиции към Марс. Зубрин още в началото на 90-те представя становище, че до 1999 г. човек може да стъпи на Червената планета. Е, съдейки от факта, че до 2018-та не сме видели реализацията на Mars Direct и все още никой не е кацнал на Марс, ясно е докъде е била докарана идеята - дори не е напуснала чертожната дъска (нещо, което досега винаги се е случвало с всички останали идеи за пилотирани полети до Марс). Но нека да се върнем на вчерашната лекция и да разгледаме какво Бас Лансдорп каза по отношение хардуера, който възнамерява да използва. Накратко, Лансдорп открито призна, че Mars One не е в аерокосмическата индустрия и няма да произвежда нови ракети, а ще купува налични такива. Дългосрочните цели са следните: марсоход трябва да бъде пратен през 2026 година, провизии за астронавтите - през 2029 година и вече първото пилотирано пътешествие трябва да е през 2031-ва. По-краткосрочните цели са по-интересни, защото там има повече конкретика. Лансдорп каза, че е сключен договор с авиокосмическия гигант Локхийд Мартин, за да може да бъде използвана повторно спускаемата платформа от мисия "Феникс" до Марс, която преди това летя през 2008 година. Реално погледнато спускаемата пласформа от "Феникс" ще лети повторно още тази година, тъй като през май ще се отправи към Марс в рамките на мисията на НАСА "ИнСайт". На мен обаче не ми стана ясно как точно ще излети платформата за мисията на Mars One през 2022 година. Лансдорп спомена само, че ще се използват налични ракети, но дори още за тази първа мисия не е избрана конкретна ракета. За мен това е достатъчно, за да се усъмня, че графикът е реалистичен. 2022-ра година не е чак толкова далечна - дотогава има едва четири години. Всички останали мисии в историята на човечеството, "Кюриосити", "ИнСайт", "ЕкзоМарс", са имали избрани ракети години преди полета. Още през 2011-2012 година знаехме, че мисията на "ЕкзоМарс" през 2016-та ще лети с ракета "Протон". Друг акцент, който не ми стана ясен, е колко ще струва първото начинание. Действително спускаемата платформа "Феникс" е доста евтина... но в сравнение с останалите мисии на НАСА. Тя би струвала около порядъка на $300-400 милиона долара - достъпна за предпремач от порядъка на Мъск. Но достъпна ли е за Бас Лансдорп? На уебсайта на Mars One [3] пише, че от основаването на инициативата през 2011 година досега са събрани $1 милион долара - чрез частни инвестиции, спонсорства, партньорства и други. Макар че това е забележителна сума за един любителски проект, сумата е крайно недостатъчна за реализация на роботизирана мисия до Марс от типа на "Феникс". Това, което може да се направи в рамките на тези пари, е да се реализира сравнително амбициозна CubeSat мисия, вероятно тя може да е дори междупланетна, а не околоземна. Например проектът "Лайтсейл" на Планетното общество събра $1.24 долара чрез групово финансиране (краудфъндинг), но за цялостното изпълнение на мисията, кулминирало с изстрелване през 2015 година, бяха вложени общо $6.6 милиона [4] - близо седем пъти повече, отколкото разполага Mars One. Мисля вече да спра с анализа и да ви представя ексклузивното интервю, което успях да взема от Бас Лансдорп близо половин час след приключването на събитието в Mall Paradise: Светослав Александров: Така, вие казахте, че имате споразумение с Lockheed Martin или United Launch Alliance? Бас Лансдорп: Да, ние имахме споразумение с Lockheed Martin, където те разучаваха използването на платформата "Феникс" за използване за нуждите на Mars One, правилно. Светослав Александров: Добре, какъв е настоящият план? Ще използвате ли все още платформата "Феникс"? Бас Лансдорп: Да, все още е такъв планът. Светослав Александров: Можете ли да дадете график кога това ще се случи? Бас Лансдорп: Да, това ще е през 2022 година според текущия график за първата безпилотна мисия, производна на "Феникс". Светослав Александров: Добре, бих искал да попитам, понеже Илон Мъск спомена, че няма намерение да стандартизира "Фолкън Хеви" за пилотирани полети и освен това се отказва от "Червения Дракон" в полза на ракетата "Биг Фолкън" (BFR). Това ще промени ли вашите планове? Бас Лансдорп: Не, ние ще строим космическата станция в орбита и после ще изпратим екипажа там, така че нямаме проблем да използваме различен тип стандартизирана ракета да изпратим хората до малката космическа станция, която ще отиде до Марс. Светослав Александров: Смятате ли, че е нужна тежкотоварна ракета? Бас Лансдорп: Тежкотоварната ракета е необходима за екипировката, за компонентите на космическата станция, но не и за хората. Светослав Александров: И като си говорим за надуваеми хабитати, говорили ли сте с Робърт Бигълоу? Смятате ли да ги обсъдите с него? Бас Лансдорп: Ние не сме говорили с Бигълоу, но има други компании, които правят космически надуваеми компоненти, например Thin Red Line в Канада. Светослав Александров: Така че той не е единственият? Бас Лансдорп: Не, той не е единственият, правилно. Засега предполагаме, че ще е Thin Red Line, но се надяваме, че ще има и още с надуваеми компоненти. Светослав Александров: Отказахте ли се от плана за риалити шоу на Марс? Бас Лансдорп: Ние никога не сме имали план за риалити шоу на Марс, само журналистите имаха тоя план, но ние искаме да има материал, ние искаме да разкажем историята точно както Нийл Армстронг бе заснет докато той стъпваше надолу по стълбата и затова искаме да направим материал, защото там е стойността. Трябва да разкажем на света за марсианските изследвания, ето защо го правим. Светослав Александров: О да, и имам един последен въпрос. Обичам да играя компютърни игри, особено онлайн игри. Ще мога ли да играя World of Warcraft там? Бас Лансдорп: Ха, ха, о да, но разбира се, не в реално време. Светослав Александров: О, но това ще е проблем за онлайн играта. Бас Лансдорп: Не, онлайн ще можете да играете само с вашите приятели за Марс. Светослав Александров: Да де, но ще е само малък екипаж на Марс. Ще е скучно. Бас Лансдорп: Да, ще трябва да почакате. С World of Warcraft ще трябва да чакате, докато дойдат повече хора. Светослав Александров: Окей, благодаря ви. И накрая, още някои интересни моменти от сесията с въпроси и отговори след лекцията: 1. Лансдорп се е виждал с Илон Мъск, но не е успял да разговаря с него. 2. Адриана Маре смята, че може да сме замързили Марс с микроорганизми, тъй като предишните мисии "Вайкинг" не са били така щателно стерилизирани като съвременните. 3. Лансдорп не смята, че тераформирането на Марс е реалистично към настоящия момент, това ще е хиляда пъти по-голямо начинание. 4. Лансдорп очаква първото кацане да е на северното полукълбо на Марс. 5. Адриана Маре казва, че не знаем как биха изглеждали извънземните, единственото, което имаме за сравнение, е нашата Земя. 6. Лансдорп подчерта, че предпочита да няма тесни връзки с правителствата, иска да подбере най-добрите хора от цял свят. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2136-2018-bas-lansdorp-bulgaria

Успех: Пилотираният космически кораб Союз МС-08 се прикачи към МКС! На кадъра: космическият кораб "Союз МС-08" по време на днешното сближаване с МКС. Photo credit : NASA TV 23 март 2018 г. 23:25 ч. Светослав Александров. Днес пилотираният космически кораб "Союз МС-08" достави успешно трима души на борда на "Международната космическа станция". Скачването беше осъществено безпроблемно в 21:40 ч. българско време, само една минута по-рано от планираното. Напомням на читателите, че корабът излетя благополучно на 21-ви март в 19:44 ч. българско време. Към постоянния екипаж на станцията се присъединяват космонавтът на Русия Олег Артемиев и неговите американски колеги Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд. Всички те са ветерани и са участвали и преди в космически мисии. Олег Артемиев лети за пръв път през 2014 година с кораба "Союз ТМА-12М", а Фойстел и Арнолд преди няколко години пътуват в космоса като членове на екипажите на космическите совалки на НАСА. Мисията на "Союз МС-08" ознаменува първото пътешествие с руски космически кораб за тези двама американски астронавти. И така, след днешното пристигане екипажът на "Международната космическа станция" е отново шестчленен. Артемиев, Фойстел и Арнолд се присъединяват към пристигналите преди няколко месеца Антон Шкаплеров, Скот Тингъл и Норишиге Канаи. Отново напомням на читателите, че предстоят вълнуващи дни пред екипажа на МКС. Както руснаци, така и американци ще излизат на извънбордови дейности в открития космос. Ако пред американските астронавти стои задачата да монтират нови комуникационни системи и камери от външната страна на "Международната космическа станция", техните руски колеги ще трябва да разгърнат мощна антена, която е част от руско-германския експеримент "Икарус" за изучаване на миграцията на птиците. Благодарение на този експеримент учените ще успеят да изучат различните пътища, изминавани от пернатите обитатели на Земята, както и да направят преценка как се разпространяват пренасяните от птици болести.. Източници: НАСА, Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2135-2018-soyuz-ms-08-docks-iss

22 март 2018 г. 08:05 ч. Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин похвали работата на космонавта Олег Артемиев и неговите американски колеги Андрю Фойстел и Ричард Арнолд. Тримата излетяха в космоса снощи с космическия кораб "Союз МС-08". "Момчетата доказват, че великите сили могат и трябва да си сътрудничат. Кооперацията между Русия и САЩ в космоса трябва да продължи", написа Рогозин в Туитър. Това е доста дипломатично изказване на Рогозин. В миналото той не винаги се е държал така. През 2014 година след като САЩ оповести, че ще наложи санкции на Русия поради кризата в Украйна, Рогозин предложи на НАСА да си изпраща астронавтите на батут. Понастоящем американската космическа агенция се надява до края на 2018 или най-късно в началото на 2019 година новите частни пилотирани кораби "Старлайнър" и "Драгън 2" да полетят. Като резултат от това НАСА не е закупила места на борда на "Союз"-ите след есента на 2019-та и вече късно да го прави - производството на един кораб от серията "Союз-МС" отнема около три години. Батут / Wikimedia commons http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2134-2018-cooperation-usa-russia-must-continue

Успех: Космическа ракета Союз-ФГ изведе благополучно в орбита кораба Союз МС-08 с трима души на борда! Кадър от днешното изстрелване на ракета "Союз-ФГ" с кораб "Союз МС-08". Photo credit: NASA TV/Roscosmos 21 март 2018 г. 20:24 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:44 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя ракетата "Союз-ФГ" с космическия кораб "Союз МС-08". Това бе първият пилотиран космически полет за 2018-та година. Девет минути след началото на мисията "Союз МС-08" бе вмъкнат благополучно в своята първична околоземна орбита. На борда на кораба пътуват руският космонавт Олег Артемиев и двамата му американски колеги Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд. Всички те са ветерани и са участвали и преди в космически мисии. Напомням на читателите, че първият полет на Олег Артемиев е проведен през 2014 година с кораба "Союз ТМА-12М". Дрю Фойстел лети с космическа совалка до телескопа "Хъбъл" през 2009 година и до "Международната космическа станция" през 2011 година. Рики Арнолд лети със совалка през 2009 година до станцията. Днес както Фойстел, така и Арнолд летят за пръв път с руски космически кораб "Союз". Днешното изстрелване бе 137-мият полет на пилотиран кораб "Союз" след въвеждането му в експлоатация през 1967 година. Днешните кораби "Союз-МС" обаче твърде много се отличават от съветските си предшественици, тъй като са модернизирани със съвременни технологии. Понастоящем за пилотирани нужди се използва ракетата-носител "Союз-ФГ", която извършва своя първи полет през 2001 година. Днешното изстрелване бе 63-то за "Союз-ФГ". Какво предстои за екипажа на "Союз МС-08"? Корабът ще лети в продължение на два дни до "Международната космическа станция" и скачването ще е в петък. Въпреки че корабите от серия "МС" са в състояние да се скачват със станцията само след две или четири обиколки на Земята, за настоящата мисия няма да се използва "експресно" пътуване поради ред причини, най-важната от които е, че полетът бе отложен от 15-ти до 21-ви март. След петъчното пристигане на Фойстел, Арнолд и Артемиев на борда на "Международната космическа станция" те ще се присъединят към вече живеещите там Антон Шкаплеров, Скот Тингъл и Норишиге Канаи. С това екипажът ще стане отново шестчленен. Конкретно за тримата новодошли, предстоят вълнуващи дни пред тях. Както руснаци, така и американци ще излизат на извънбордови дейности в открития космос. Ако пред американските астронавти стои задачата да монтират нови комуникационни системи и камери от външната страна на "Международната космическа станция", техните руски колеги ще трябва да разгърнат мощна антена, която е част от руско-германския експеримент "Икарус" за изучаване на миграцията на птиците. Благодарение на този експеримент учените ще успеят да изучат различните пътища, изминавани от пернатите обитатели на Земята, както и да направят преценка как се разпространяват пренасяните от птици болести. И накрая нещо любопитно - днес космонавтът Олег Артемиев взе със себе си футболна топка. До няколко седмици топката ще бъде върната обратно на Земята от колегата му Антон Шкаплеров, след което ще се използва при откриването на първия мач от Мондиал 2018. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2133-2018-soyuz-ms-08-launches

Акценти от днешната предполетна пресконференция: руските космонавти ще разгърнат уникална научна апаратура в космоса за изучаване на миграциите на птиците 20 март 2018 г. 17:45 ч. Днес по време на заседание на Държавната комисия по утвърждение на екипажа беше окончателно формализиран изборът на астронавтите и космонавтите, които ще излетят в космоса с кораба "Союз МС-08". В орбита на път към "Международната космическа станция" ще се отправят Олег Артемиев (космонавт на Роскосмос), Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд (астронавти на САЩ). Техните дубльори са Алексей Овчинин (Роскосмос) и Ник Хейг (САЩ). Изстрелването ще е утре, на 21-ви март, в 19:44 ч. българско време. След утвърждаването на екипажа беше проведена и традиционната пресконференция, на която астронавтите и космонавтът представиха плановете си за предстоящата им мисия. Олег Артемиев акцентира върху това, че космонавтите на Роскосмос ще проведат "космическа разходка" през август, в рамките на която ще монтират антената от външната страна на "Международната космическа станция" като част от експеримента "Икарус". Напомням на читателите, че хардуерът на "Икарус" вече беше изпратен в космоса на 13-ти февруари с кораба "Прогрес МС-08". "Икарус" е руско-немска научна програма за изучаване на миграцията на птиците. "Ще бъдат изучени пътищата, по които летят", съобщи космонавтът Артемиев. "Те могат да повлияят на промените в полетните трасета, например на самолетите. Освен това птиците са преносители на заболявания и е важно да узнаем как се случва тяхната миграция". Артемиев сподели също така, че при "космическата разходка" ще бъдат разгърнати няколко спътника, построени от студенти - включително "Танюша" и "Сириус". Астронавтите на НАСА ще излязат в открития космос по-скоро: още през този месец. Дрю Фойстел сподели, че от външната страна на станцията ще бъде монтирано модерно оборудване за предаване на данни, в това число и външни камери. Олег Артемиев оповести, че със себе си ще вземе и една футболна топка, за която той се надява, че ще се използва още в първия мач на Световното първенство по футбол в Русия тази година. Първенството ще бъде открито на 14-ти юни и ще продължи до 15-ти юли. Артемиев няма да се прибере дотогава, така че топката ще бъде върната от неговия колега Антон Шкаплеров, който понастоящем живее на борда на "Международната космическа станция" и ще кацне на Земята още тази пролет. Източник: Роскосмос Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" с кораба "Союз МС-08" на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2132-2018-football-ball-space

Копенхаген суборбиталс: датската организация, която иска да изпрати човек в космоса Кадър от изстрелването на ракетата "Сапфир" през 2013 година. Photo credit : Copenhagen Suborbitals 20 март 2018 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Няма спор, че живеем в епохата на частното космическо предприемачество. Но докато сме твърде фокусирани върху космическите организации и фирми в САЩ, където кипи основната дейност, някои хора ме попитаха - а какво става с Европа? Има ли европейски организации, които не просто създават ракети и спътници, а разработват и пилотирани космически кораби? Отговорът е: да, има. Днес ще ви запозная с Копенхаген Суборбиталс, или накратко КопСуб - любителската организация в Дания, която иска да изпрати човек в космоса в близкото бъдеще. Вероятно бихте останали изненадани, защото досега не сме обръщали внимание на КопСуб, но това не е съвсем млада организация. Тя е основана още през 2008 година, две години преди СпейсЕкс да изстреля първата ракета "Фолкън 9" в космоса. От 2011 насам КопСуб вече изстрелва собствени ракети. През тази пролет организацията ще трябва да проведе полета на "Нексьо-2", след което може да се фокусира върху пилотираната ракета "Спика". Любопитното за КопСуб е, че е основана като "неправителствена организация с идеална цел". За нея работят между 50-60 човека и всичките са доброволци, без да получават заплата. Финансирането на КопСуб идва или чрез групово финансиране (краудфъндинг), или чрез общо седем спонсора в лицето на различни фирми, които подпомагат инициативата. Изстрелванията се провеждат от плаваща платформа с име "Спутник", която се позиционира в Балтийско море. Първото изстрелване на КопСуб е на 3-ти юни 2011 година с ракетата "Хийт-1Х". Тя е дълга 9.38 метра и тежи 1 630 килограма - най-дългата ракета, създадена от аматьорска организация. Целта на мисията е да се провери дали е възможно да се изстреля космическа капсула с максимален диаметър от 65 сантиметра и дали е възможно една голяма ракета да лети стабилно в пасивен режим. Резултатът от полета категорично показва, че е напълно възможно да се създаде и изстреля миниатюрен космически кораб за един астронавт, но за съжаление не е желателно полетът да е пасивен, без да е управляван. През 2012 година е проведено изстрелване на експериментална ракета "Смарагд" с две степени. За съжаление поради механичен дефект носовата част на ракетата се откъсва от нея и е загубена цялата апаратура, която е в състояние да изпраща данни. Въпреки това ракетата лети успешно до разделянето на степените и дори е задействан двигателят на втората степен. Отново през 2012 година КопСуб създава "Тайко Дийп Спейс" - прототип на капсула, която наподобява командния модул на корабите "Аполо". Проведен е полет на капсулата посредством ракетна кула за аварийно спасяване. В рамките на теста капсулата излита право нагоре, но започва да се клатушка неочаквано. Тя разгръща само частично парашутите си, поради което се забива във водата с твърде висока скорост. 2013-та е знакова година за КопСуб с много интересния полет на ракетата "Сапфир". Това е най-малката ракета, създадена от организацията, но важното при нея не е размерът - а че има навигационна система за управление на полета. В рамките на мисията ракетата преминава скоростта на звука и достига височина от 8.2 километра. Екипът на мисията е повече от доволен. През 2014-та година КопСуб преживява първия си цялостен провал. Тогава трябва да лети ракетата "Хийт-2Х", но по време на статично запалване охладителните системи на двигателя се разпадат. Горивото се разлива, самозапалва се и цялата тестова площадка е обгърната от пламъци. Пожарът уврежда ракетата до степен в която ремонт не е възможен и тя заедно с дефектния си двигател са подарени на музей. През 2016 година е изстреляна ракетата "Нексьо-1", дълга 5.6 метра и захранвана от мощен двигател BPM5 с тласък от 5000 N. Ракетата излита и се отдалечава от плаващата платформа, но настъпва повреда с един от клапаните на двигателя. Така "Нексьо-1" достига само 1.5 километра височина. Въпреки дефекта, навигационната система се държи перфектно и поддържа ракетата във вертикално положение. Екипът е силно обнадежден от резултатите от полета. Следващият полет първоначално бе планиран за 2017-та, но поради технически проблеми бе отложен за настоящата 2018-та година. Очакваме изстрелването на "Нексьо-2" - ракета, която трябва да премине звуковата бариера и да достигне до височина от почти 15 километра. В рамките на предстоящия полет очакваме тест на иновативната система от надуваеми парашути "Балут", с които астронавтите на КопСуб ще се завръщат на Земята. "Нексьо-2" е демонстрационна ракета и от нея не се очаква да поставя рекорди за височина или скорост. Но с помощта на "Нексьо-2" ще бъдат тествани системите, нужни за създаването на по-голямата ракета "Спика". "Спика" вече ще е пилотирана - ще притежава 100 kN двигател, работещ с течен кислород и етанол. Дължината на ракетата ще е 13 метра, а теглото при излитане ще е 4 600 килограма, от които 2 600 ще са на горивото. Ако всичко мине успешно, ракетата ще изведе на височина от 100 километра (т.е. в космическото пространство) все още неименувана пилотирана капсула. Капсулата ще е малка, в нея ще може да се побере само един астронавт заедно с някаква скромна екипировка. Ако проектът бъде доведен до успешен финал, Дания може да се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, изпратила човек в космоса. Разбира се, имаме всички основания да се съмняваме, че крайната цел на проекта ще бъде изпълнена, но КопСуб е прекрасно начинание, което за своето 10-годишно съществуване е постигнало забележителни успехи. За повече информация: Копенхаген Суборбиталс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2131-2018-copenhagen-suborbitals

Космическата ракета Союз-ФГ с пилотирания кораб Союз МС-08 бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" с кораба "Союз МС-08" на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 19 март 2018 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата "Союз-ФГ", която ще изведе в орбита пилотирания космически кораб "Союз МС-08" с трима души на борда, беше изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур и приведена във вертикално положение. Ако всичко мине наред, изстрелването ще е на 21-ви март (сряда) в 19:44 ч. българско време. Това ще е първият пилотиран космически полет за 2018 година, а в космоса ще се отправят руският космонавт Олег Артемиев заедно с неговите американски колеги Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд. В рамките на днешния ден предстартовата подготовка ще влезе в разгара си, като специалистите ще проведат комплексни изпитания на ракетата и кораба и ще направят проучвания на телеметрическата информация. Утре, на 20-ти март, е планирано заседание на Държавната комисия по утвърждение на екипажа. След заседанието астронавтите и космонавтите от основния екипаж, както и техните дубльори (Алексей Овчинин - Роскосмос, Ник Хейг - НАСА), ще участват в предполетната пресконференция. Прочетете още за екипажа на кораба "Союз МС-08" в специалната статия на КОСМОС БГ тук (линк) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2130-2018-soyuz-ms-08-rolled-pad

Днес отбелязваме 53 години от първата космическа разходка 18 март 2018 г. 11:55 ч. На 18 март 1965 година съветският космонавт Алексей Леонов напуска космическия си кораб "Восход 2" и излиза в открития космос само със скафандър. "Космическата разходка" на космонавта продължава едва 12-минути, но е първата в историята. Самото начинание едва не приключва трагично. Скафандърът на Леонов се раздува до степен до която космонавтът не може да се прибере обратно във въздушния шлюз. За щастие той успява да отвори клапан, с който изпуска част от въздуха и така успява да се върне в кораба. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2129-2018-53-years-first-spacewalk

Днес отбелязваме 38 години от експлозията на ракета Восток на космодрума Плесецк, която убива 48 души 18 март 2018 г. 11:30 ч. На 18-ти март 1980 г., по време на предстартова подготовка на космодрума Плесецк, космическа ракета "Восток" неочаквано се взривява. Експлозията на ракетата, заредена с 300 тона гориво, напълно разрушава стартовата площадка. Загиват общо 48 души. Детайлите около аварията стават известни късно по времето на епохата "Гласност" и "Перестройка" в края на 80-те години. Съветската космическа програма в продължение на десетилетия е била провеждана в секретност, като само успехите са били оповестявани публично, а авариите по възможност са били потулвани. След разсекретяването на фактите по време на "Гласност" стават известни и други трагични инциденти в космическата история на СССР. Най-трагичният инцидент е на 24-ти октомври 1960 година, когато при тест на балистична ракета на Байконур двигателите на втората степен се включват спонтанно. Последващата страховита експлозия довежда до смъртта на поне 78 души (според някои други източници между 92 и 126 човека са намерили смъртта си, точният брой и досега е неясен). Сред тях е и ръководителят на програмата за балистични ракети, Главен маршал на артилерията Митрофан Неделин. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2128-2018-38-years-vostok-explosion

Боинг се готви за първите полети на новите кораби Старлайнър тази година На снимката: техниците на Боинг прикачват космическия кораб "Старлайнър" към топлинния щит, който ще го предпазва по време на навлизането в атмосферата. Photo credit : Boeing 16 март 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Нито един човек не е успял да излети в космоса от американска земя след 21-ви юли 2011 година, откакто космическата совалка "Атлантис" се завърна на Земята. Това са почти седем години - седем тъжни години за американската космонавтика, през които тя остана без способност да осъществява пилотирани космически полети. Но тази година с малко повече късмет статуквото може да се промени. Четири фирми работят по задачата да създадат пилотирани космически кораби за суборбитални или орбитални полети - Върджин Галактик, Блу Ориджин, Спейс Екс и Боинг. От тях Боинг като че ли изглежда да е най-напред (макар че това трудно може да се потвърди с вечно променящите се графици). Вчера компанията покани журналистката от CNBC Морган Бренан, за да бъде показан публично прогресът по създаването на новите космически кораби "Старлайнър". Съгласно оповестеното в Туитър [1], компания Боинг е успяла да построи цели три кораба "Старлайнър", всички от които се надяваме да полетят до края на 2018-та. Първият "Старлайнър" е тестов модул, с който ще бъде изпробвана системата за аварийно спасяване в случай на повреда на ракетата-носител. Ракетните полети са опасни - в това няма спор, а желанието на всяка една частна компания (разбира се, и на НАСА) е хората да могат да се връщат живи на Земята каквото и да се случва. Вторият "Старлайнър" ще лети за пръв път на реална космическа мисия, като стартът е предвиден за 27-ми август. Ако всичко мине по план, този кораб ще лети в безпилотен режим до "Международната космическа станция", демонстрирайки способностите да се сближава с орбиталния комплекс, да се скачва, след това да излиза от орбита и да се завръща на Земята безопасно. Едва след като този тест е успешен, очакваме изстрелването и на третия "Старлайнър", който вече ще лети с хора на борда. Пилотираният старт ще трябва да е факт през октомври или ноември. Твърде много хора критикуват Боинг за начина му на работа - че е стар авиокосмически гигант, който прави всичко по скъп начин, докато има нови компании като СпейсЕкс, които предлагат по-евтини услуги. Но докато е вярно, че за създаването на трите космически кораба "Старлайнър" са усвоени $4.2 милиарда долара, космическата совалка на НАСА е струвала между $35 и $40 милиарда долара - т.е. "Старлайнър" е сравнително евтина машина. Изгледайте репортажа на Морган Бренан за CNBC тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2127-2018-boeing-preparing-spaceships-flight-this-year

Тази илюстрация показва как би изглеждала отвътре една космическа колония от тип "Цилиндър на О'Нийл". Painting: Don Davis courtesy of NASA 15 март 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Общността на хората, които се обявяват в подкрепа на космическото развитие на човечеството, в общи линии постига съгласие по темата, че космическите изследвания са важни и че трябва да разширяваме човешкото присъствие в космоса. Но тази общност е и твърде разнообразна, като донякъде си мисля, че самото разнообразие на мнения и становища е довело до известния застой в пилотираната космонавтика. Ние не можем да постигнем елементарно съгласие по редица въпроси: защо да колонизираме космоса? Кога да започнем? Как да започнем? Къде да се отправим - към Луната, астероидите или Марс? В тази статия ще разгледам четирите въпроса, които се задават във връзка с експанзията на човек в космоса - "защо", "кога", "как" и "къде". Да започнем с въпроса "защо". Бих казал, че този въпрос е изначалната причина да напиша тази статия. Вчера, след смъртта на проф. Стивън Хокинг, бях провокиран като ме попитаха какво смятам за неговото мнение, че за да оцелее човечеството, то трябва да напусне Земята. Тъй като съм изчел достатъчно материали по темата, ето какво съм успял да разбера: В своята статия: Escaping Earth: Human Spaceflight as Religion за списание Astropolitics [1], Роджър Лейниъс оприличава ентисуазма за пилотираната космонавтика като религия. Лейниъс не е случаен човек - той е работил за НАСА като главен историк в периода между 1990 и 2002 година. Бил е член на разследващата комисия за аварията на совалката "Колумбия" и е носител на редица награди. Така че можем да сметнем мнението му относно историята на космонавтиката като сравнително меродавно. Ето какво пише той за тези, които твърдят, че ние трябва да усвоим космоса, за да се спасим като вид. "Най-общо казано, това е доктрина за спасение. Ако човечеството не се превърне в междупланетен вид, то няма да оцелее"... "Подобно на тези, които прегръщат идеята за спасението на човешката душа чрез световните религии на човечеството, твърденията за спасението на човечеството посредством космически полети представляват твърдения на вяра и не са базирани на каквото и да е познание". Има доста сериозен резон в написаното от историка и е редно да го вземем предвид, тъй като това е стандартният отговор на въпроса "Защо?", който се дава от редица космически ентусиасти. В това число отговорът е бил даван от Карл Сейгън и Стивън Хокинг, а в последно време се дава и от Илон Мъск. Защо Мъск строи ракети за полети до Марс? Защото вярва, че марсианска колония би ни спасила от глобален катаклизъм. Според мен има няколко важни причини, поради които можем да сметнем, че това гледище е по-скоро "скок на вяра" и поради това е по-близко до религията, отколкото до науката. Тези причини дават и обяснение защо данъкоплатците не желаят да се обединят в това да бъдат осигурени повече средства в името на космическата експанзия. 1. Твърдението касае бъдещето на човечеството. Основният проблем е, че по този въпрос много хора имат твърдо мнение. Да, мнозина вярват, че бъдещето на човечеството е светло и чрез самоусъвършенстването си посредством технолоиите ние ще достигнем до едни по-добри времена. Но други са категорично убедени, че човешката цивилизация не просто ще залезе - но и че няма смисъл да се мъчим да предотвратим залеза й. Една съществена част от християнските фундаменталисти например (каквито са доста важен процент от данъкоплатците в САЩ) не просто са убедени в това, но са сигурни, че краят на света наближава скоро (т.е. в рамките на собствения им живот). Те са категорични, че да се дават пари за каквито и да е колонизаторски усилия са загуба на време и пространство и че е по-добре да ги дадем за облекчаването на живота на Земята. Фундаменталистите са на мнение, че Бог ни е дал да обитаваме небето, а не небесата. Аз може да смятам подобна обосновка за глупава - т.е. това е парафразира на стария аргумент "ако Бог е искал човек да лети, той е щял да му даде криле" - тогава лошо ли е да летим със самолет? Няма значение - за тези хора обосновката е валидна. 2. Твърдението е противно на човешката интуиция. Много е трудно да повярваме, че на Земята може да възникне такъв катаклизъм, който да унищожи целия живот на нея. Дори и да избухне колосална световна война, която ще унищожи живота на цели континенти, все някъде биха останали изолирани култури, които ще оцелеят. От друга страна е изключително лесно да си представим някаква изолирана база в космоса или на друга планета, на която възниква фатален проблем, който убива всички живеещи на базата. Това е основен мотив, експлоатиран до безкрай в научно-фантастичните филми. 3. Нямаме никаква увереност, че космическата колонизация действително ще осигури дългосрочното оцеляване на човечеството. Планетите от Слънчевата система са силно негостоприемни и дори Марс, който има 24-часово денонощие и температури, близки до земните, не притежава годна за дишане атмосфера. Извън Слънчевата система ние не знаем за друга планета, която да може да осигури напълно подходящи за нас условия. Лейниъс е категоричен, че без да знаем за наличието на такава планета, "идеологията за спасение е проблематична и е твърдение на вяра, а не на познание". При това дори и да открием такава планета, тя може да е толкова далече, че да е невъзможно да я достигнем достатъчно бързо, за да можем да емигрираме. Разбира се, нищо от написаното по-горе не означава, че човечеството никога няма да разработи технология, която ще ни позволи да живеем в суровите космически условия. И все пак идеята на Лейниъс е, че на този етап вярата в космическата експанзия "за да спасим човечеството" е само това - вяра. Това значи ли, че трябва да се откажем от пилотираната космонавтика? Категорично не! Но за да оправдаваме нейното съществуване, ние трябва да използваме друг тип реалистични обосновки. Долупосочените причини са валидни, но за съжаление са рядко използвани от привържениците на космическата експанзия. Накратко казано, обосновките могат да се сведат до две. Едната е - пилотираната космонавтика помага на индивидуалния човек, а втората е - тя помага на човешката популация като цяло. 1. На ниво индивидуален човек - голяма част от ежедневните джаджи, които непрекъснато използваме в нашия бит, имат или своя корен, или са силно подобрени от космическото развитие на човечеството. Космическите полети действително могат много да ни помогнат, както съм писал вече в статията ми за Мисъль [2]: "от космонавтиката излизат много нововъведения, които подобряват живота на обществото. Тези нововъведения не могат да се появят, ако науката се финансира само и единствено целево. Например, дори и да се вложат много средства в медицината, трудно може да бъде създаден апарат, който е способен да извършва хирургически интервенции едновременно по време на провеждането на ЯМР. Това са технологии, които произлизат от съвсем други области на живота, а не от медицината – в конкретния случай, от роботизираната ръка на „Медународната космическа станция“. Някой, който се интересува от космос, е създал прибор, който, освен че може да върши първичната си работа (да премества тежки предмети в космоса), може да се адаптира за нуждите на медицината. Светът функционира точно така, а не иначе. В науката има много клонове, които взаимно се вдъхновяват и обогатяват". Забележете - благодарение на програма "Аполо" до Луната много деца, родени през 60-те и 70-те, се вдъхновяват да започнат кариера в областта на науката и технологиите. Именно благодарение на тях дължим бурното развитие в редица сфери, вкл. в информационните технологии. Ходът е даден от тях - ефектът на програма "Аполо" се нарича от историците "ефект на Аполо". Представете си колко много открития и нови ползи ще произлязат от мащабна колонизаторска програма до Луната или Марс, какви находки ще има в областта на биологията и медицината, дори и само защото там могат да бъдат създадени бази за изучаване на биологични обекти в условия на по-слаба гравитация. 2. На ниво човешка популация - вярвате или не, човешките популации имат нужда от това да бъдат предизвиквани, за да се развиват и да не изпадат в застой. Няма ли предизвикателства, настъпва регрес. В античността и средновековието отделните цивилизации са мерили сили в кървави конфликти. Но дори и да е нямало войни, пак е имало съревнования - състезателният спорт е заемал интегрална част от културата на древна Гърция. По времето на Епохата на Откритията (15-ти до 18-ти век) морските пътешествия са били страхотен стимул за развитието на западната цивилизация. През 20-ти век, с идването на Студената война, голямото съревнование между Изтока и Запада е родило някои от най-великите космически постижения. Днешният свят, поне този в Европа и САЩ, е станал по-спокоен. По-мил. Днешните хора се отвращават от рисковете. Но с развитието на Интернет и глобализацията се стигна до един непредвиден регрес - ние се затваряме в собствената си зона на комфорт, сред виртуалните си светове от мобилни телефони и компютри. Да, светът е глобален - но фактът, че се чувстваме част от една голяма, световна общност, не значи, че тази огромна общност няма нужда от стимул, за да върви напред. Космическата експанзия представлява такова предизвикателство - то тества човешката цивилизация и нейното технологично развитие, дава мащабен хоризонт и поле за изява. Тя дава възможност да се усъвършенстваме и да се подобрим. Големият писател Станислав Лем е описал прекрасно какво имам предвид в своята книга "Завръщане от звездите", от която ще ви представя следния откъс: "— И какво ти е доказал Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А защо Бант и Егорин са преминали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели със сигурност, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво всъщност казва Старк? Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие. Всеки има своя Старк, Брег. Всяка епоха го е имала. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, ако нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да изучаваме дори пустотата, за да оправдаем своя полет. Геонидес или някой друг щеше да ни каже какви ценни измерения и изследвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не казвам, че звездите са само претекст. Дори и полюсът не е бил само претекст. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил нужен на Мелъри и Ървин повече от въздуха." Вторият въпрос е "кога". Повечето ентусиасти бързо биха отговорили, че отговорът на "кога" трябва да е "сега". Няма нужда да чакаме да си решим проблемите тук, на Земята, тъй като винаги ще има проблеми. Но повечето биха се съгласили и за това, че макар и да е "сега", космическото развитие трябва да е устойчиво. Не можем да си позволим да дадем колосални средства за проект от типа "Аполо" и след като този проект свърши, ние да приключим с него и да се върнем обратно на Земята. Поради това въпросът "кога" отстъпва на второ място след "как". Такова е и мнението на Джоел Ренсторм [3] в статията си за The Space Review. Извън всякакъв спор е, че космическата експанзия няма да бъде цветя и рози, както мнозина си я представят. Техническите трудности са само част от проблемите, предстои решаването и на проблеми от всякакво друго естество - психическо натоварване на колонизаторите, проблеми от юридически тип (например - колко време Земята ще помага на колониите, дали и какви данъци ще трябва да плащат "марсианците"), проблеми от политически тип (какво ще бъде управлението на космическите колонии, демократично или... друго?). Не бива да пренебрегваме и факта, че в момента в който започне усвояването на Слънчевата система, хора ще умират. Те ще умират независимо дали ще е поради естествени причини или поради възникнали проблеми с мисията. Обществото трябва да е наясно, че мечтите си имат цена. Въпросът "кога" е свързан и с въпроса "къде". Илон Мъск и много други ентусиасти смятат, че логичната стъпка за космонавтиката оттук насетне е Марс. Марс, казват те, трябва да е голямата цел и всякакви други мисии биха отклонили човечеството от нея. Но не всички са съгласни. Има космически дейци, които са на мнение, че Марс е далеч, за усвояването му има нужда от създаването на все още неизобретени технологии и че ако отговорът на въпроса "кога" е "сега", то Марс е неадекватна цел. Не можем да отидем на Марс все още "сега" - т.е. в близките една-две-три години. Ако говорим за "сега", ние вече разполагаме с една малка колония в космоса - "Международната космическа станция", която е постоянно обитавана от шестима души. "Международната космическа станция" е колосален проект - тя е построена в периода между 1998-2011 година и след завършването й има размер на едно футболно игрище. Станцията е фокус на съвременната пилотирана космонавтика - тя задава цел, и няма как да е иначе, след като за конструирането й са дадени милиарди долари. На нея се учим как да живеем в космоса за продължително време. Очаква се тя да бъде използвана до 2025 година, но след това бъдещето й е неясно. Засега американското правителство планира да налива държавни средства още 6-7 години, но след това се очаква приватизацията на околоземната орбита да е в пълен ход и станцията да бъде предадена в ръцете на частниците. При всички положения тази стратегия трябва да се обмисли много добре. "Международната космическа станция" е едно съкровище, от което все още не бива да се отказваме - прекратяването на проекта би било колосална грешка като спирането на програма "Аполо". Но след станцията - накъде? Дори и повечето хора да желаят да отговорят веднага "Марс", не такова е настроението сред работещите в космическите агенции. Единствената агенция, която е успяла да изпрати хора на Луната, е НАСА и до този момент постижението на "Аполо" не е повторено от нито една друга държава. Европейската космическа агенция (ЕКА) официално изразява желание за пилотирани лунни мисии и даже подкрепя проект за създаването на "лунно село". Русия също цели полети до Луната. Към лунните амбиции се присъединява и Китай. Що се касае до НАСА, агенцията изглежда че е периодично премятана от една на друга президентска администрация и всеки президент има различно виждане - Луната, Марс, астероиди, пак Луната, пак Марс... Но това е само на пръв поглед. В дълбочина агенцията никога не се е отказвала от възобновяване на пилотираната космонавтика до Луната и вече работи по проекта за орбитална лунна станция. Станцията ще бъде построена през следващото десетилетие. Пилотираните мисии до Марс си остават просто една мечта - един блян, от който някои хора не желаят да се откажат. Реалността - т.е. научните цели, скромните финансови възможности на космическите агенции, желанието на частните космически фирми да печелят пари - тази реалност диктува друго. През близките десетилетия основната област на усвояването на космическото пространство ще си останат ниската околоземна орбита и Луната. Като, смея да кажа, Луната ще е на второ място. Роботизирани и пилотирани полети до нея ще има, но фокусът ще продължава да е изместен най-вече към ниската околоземна орбита. Макар и считана за скучна и отдавна изучена, макар и през последните години астронавтите винаги да летят само до там, ниската околоземна орбита съвсем не е затворена страница. Тепърва предстои да видим нейната комерсиализация. Все още нито една частна космическа компания не е успяла да изпрати човек до нея - нито Боинг, нито СпейсЕкс. Макар и Илон Мъск да чертае планове за кораби, които ще извеждат по сто човека наведнъж до Марс, можем ли изобщо да си мечтаем за Червената планета, без да сме колонизирали (в истинския смисъл) близкия космос? Ние все още чакаме да започнат редовните космически рейсове до ниската околоземна орбита, не само с правителствени астронавти, но и с частни лица. Все още чакаме орбиталните хотели да станат факт (чакаме ги от 2006-2007 година). Не сме станали свидетели на прословутите цилиндри на О'Нийл съвсем близо до нас, в орбита, а какво остава до Луната и Марс! Понастоящем има огромен напредък в областта на ракетостроенето и възвръщаемите ракетни технологии. Това, което правят Илон Мъск и Джеф Безос, смъква драстично цената на изстрелванията до космоса. Но още има какво да се желае. Полетите дори до ниска околоземна орбита са все още твърде скъпи. Много е по-лесно и достъпно да се пътува до Антарктида. А Антарктида все още не е колонизирана в истинския смисъл - там обитават средно до 4 000 души, при това повечето от тях престояват в базите си само временно. В космоса живеят постоянно между 3 и 6 души. Когато близкият космос бъде колонизиран до етап, че там заживеят до 100 души, това ще е голям напредък. Когато заживеят 4 000 души - вече ще сме го усвоили на нивото на Антарктида, макар и още това да не е същинската, масова колонизация (какво са 4 000 души в сравнение с милиардите на цялата Земя?). Същинската колонизация, когато милиони ще живеят в космоса, е все още в твърде далечното бъдеще. И така, вместо заключение. Защо да усвояваме и заселваме космоса? Защото ползите за човечеството ще са огромни. Кога? Трябва да почнем и да се готвим още сега, веднага. Как? Като надграждаме поетапно технологиите си и смело се сблъскваме с препятствията и предизвикателствата, без да се отказнаме и плашим. Къде? До близкия космос и Луната. Ние сме поколението, което вероятно ще доживее да види как хора престояват за дълго време в окололунна орбита. Дали ще видим как човек стъпва на Марс? Може би - но в по-далечното бъдеще. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2126-2018-space-how-when-where

Намериха се клиенти за среднотоварната руска ракета Протон-Медиум! 14 март 2018 г. 22:15 ч. Днес Роскосмос оповести, че дъщерната компания ILS, отговорна за комерсиалните изстрелвания на ракети "Протон", е получила поръчки за няколко изстрелвания на двустепенната ракета "Протон-Медиум", която представлява среднотоварен вариант на носителя. По време на изстрелванията ще се използва или стандартен 4.35-метров обтекател, или по-голям 5.2-метров обтекател. Първите изстрелвания на "Протон-Медиум" по тези комерсиални програми ще бъдат осъществени в края на 2019 година. Източник: Роскосмос Изстрелване на ракета "Протон" от май 2015 г. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2125-2018-proton-medium-customers

Днес отбелязваме две години от изстрелването на роботизираната станция ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър Снимка от изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 14-ти март 2016 година. Credit : ESA/S Corvaja 14 март 2018 г. 22:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден се навършват две години, откакто руската ракета "Протон-М" изстреля успешно руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Освен това днес отбелязваме и 5 години от подписването на Съглашението за сътрудничество в областта на изследването на Марс и другите планети от Слънчевата система с роботехнически средства между Роскосмос и Европейската космическа агенция (ЕКА). Съвсем скоро очакваме да пожънем първите плодове от това сътрудничество между Европа и Русия. Преди броени дни беше оповестено, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" завърши етапа на снишаване на орбитата си посредством триенето и съпротивлението с марсианската атмосфера - процедура, която носи името "еърбрейкинг". Очакваме да бъде даден ход на официалното начало на редовната научна мисия. Роскосмос вече съобщава, че на 9-ти март започнаха тестовите включвания и проверки на руския спектрометричен комплекс "АЦС". "Сега можем да кажем, че "АЦС" е в пълна готовност за изпълнение на научните си задачи", съобщава Александър Трохимовский, един от водещите участници в проекта. "Всички канали работят нормално, данните се предават в оперативен режим". Вторият руски научен комплекс "ФРЕНД" също започна тестовите изпитания и вече проведе първите си наблюдения на повърхността на Марс. Напомням на читателите, че основната задача на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е да търси следи от редки газове в марсианската атмосфера като метан, които могат да са показател за наличието на живот. На борда на автоматичната станция, прикачен към "ФРЕНД", работи и построен в България инструмент за изучаване на космическа радиация - "Люлин-МО". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2124-2018-two-years-exomars-launch

Сбогом, Стивън Хокинг! Легендарният физик напусна този свят на 76 годишна възраст. 14 март 2018 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Стивън Хокинг, известен теоретичен физик, който направи науките за звездите и черните дупки достъпни за широките маси, напусна този свят на 76 годишна възраст. Според съобщенията, изпратени от семейството на учения, той си е отишъл спокойно и без болка. Хокинг беше болен от амиотрофична латерална склероза (АЛС), наричана още болест на Лу Гериг. Каквото и да се каже за проф. Хокинг, ще е малко, а и предполагам, че медиите ще направят всичко възможно, за да представят подробно биографията му. Затова нека разгледаме какво казаха водещите космически организации, учени, известни космически журналисти и други. "Неговите теории отключиха една Вселена от възможности, които ние и светът днес изучаваме. Продължавай да летиш като супермен в микрогравитация, както сам каза на астронавтите на МКС през 2014 година", съобщи НАСА в Туитър. "Тъжна новина за Стивън, никога няма да има друг като него", оповести частната ракетна компания Вектор. "Като резултат от напускането си, той (бел. Стивън Хокинг) остави зад себе си интелектуален вакуум", написа астрофизикът Нийл деГрас Тайсън. "Но той не е празен. Мислете си за него като за вид вакуумна енергия, която прониква в тъканта на времепространството и която се противи на измерванията." "Смъртта на Стивън се случи на 139-тия рожден ден на Алберт Айнщайн", напомни астрономът и работещ по космическия телескоп "Чандра" Джонатан МакДауъл. "Довиждане, д-р Хокинг. Благодарим ти за споделянето на красивия си ум с нашата бледа синя точка", бе официалното съобщение на Планетното общество. "Д-р Хокинг вдигна летвата изключително високо за нас, космическите популяризатори", съобщи космическият журналист Брендън Бърн от Орландо Сентинел. "Днес загубихме великолепен учен и човек. Почивай в мир", написа в Туитър астронавтът Хосе Ернандес. "Велик физик, разбира се, както и велик мъж, който вдъхнови милиони", каза Джон Прескил, теоретичен физик от Калтек. "Ще си спомням острия му ум и блестящите му очи, той никога не се приемаше сериозно. Ще липсва ужасно на приятелите си" "Ако има Бог, Хокинг току що научи какво се случва в сингулярността на черните дупки и вероятно е щастлив", съобщи Адам Холиски от геймърския сайт Blizzardwatch. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2123-2018-stephen-hawking-dies

Космическият кораб Биг Фолкън ще започне да провежда кратки атмосферни тестови полети още през 2019 година На илюстрацията: ракета "Биг Фолкън" по време на нейното изстрелване. Image credit : SpaceX 13 март 2018 г. 17:05 ч. Светослав Александров. По време на технологичен и културен фестивал в Остин, Тексас, който беше проведен тази неделя, космическият предприемач Илон Мъск организира сесия, на която представи бъдещите планове на неговата космическа фирма СпейсЕкс. За съжаление това, което беше оповестено от Мъск, остана зле интерпретирано от журналистите. Появиха се бомбастични заглавия в медиите, че голямата ракета на СпейсЕкс "Биг Фолкън" ще лети до Марс още догодина. Това не отговаря на истината. В тази статия представям реалните планове на СпейсЕкс през следващите няколко години. Но първо, нека да напомним какво компанията постигна в последно време. В периода между 2010 и 2018 година в експлоатация бяха въведени ракетите "Фолкън 9" и товарните кораби "Драгън". Ракетите днес успешно летят на редови мисии и изпращат в орбита спътници, както и полезен товар до "Международната космическа станция". В началото на тази година в експлоатация беше въведена и свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с товароподемност 50-64 тона до околоземна орбита. До края на 2018-та трябва да бъде проведен тестовият полет на първия кораб "Драгън 2" за превоз на хора до околоземна орбита, а от 2019-та нататък трябва да има редовни пилотирани рейсове до "Международната космическа станция". Колкото и да са забележителни горепосочените постижения на СпейсЕкс, това не е достатъчно за амбициите на Мъск. Да, както "Фолкън 9", така и тежкотоварната версия "Фолкън Хеви" са невероятни машини. Но с тях можем да пратим хора най-много до орбитата на Луната. Не и по-далече. СпейсЕкс като компания е създадена с една определена цел - пилотирани полети и колонизация на Марс. Когато говорим за изпращането на човек до Марс, "Фолкън Хеви" няма да е достатъчна. Затова след като бъде приключена разработката на пилотирания кораб "Драгън 2", той, както и старите ракети "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви" ще бъдат оставени на разположение на НАСА и на комерсиалния пазар. Те ще продължат да се използват, но ще са приключен етап в еволюцията на ракетното семейство "Фолкън". С други думи, дизайнът им вече няма да се променя. Основните инженерни и творчески ресурси на СпейсЕкс ще бъдат пренасочени към създаването на междупланетната пилотирана архитектура "Биг Фолкън". "Биг Фолкън" ще се състои от две части - ракета и космически кораб. Ракетата ще представлява масивен бустър с цели 31 двигателя "Раптор". "Раптор" са нов тип двигатели, изцяло различни от сегашните "Мерлин" и работят с течен кислород и метан. Изпитанията на двигателите започнаха през 2016 година, а по думите на Мъск работата по транспортната система е вече в напреднал етап. Ракетата-носител ще извежда в орбита космическия кораб, колосална машина с дължина 48 метра и диаметър 9 метра. Поне на теория корабът ще е в състояние да извежда до другите планети екипажи от по 100 души. С това колонизацията на Слънчевата система ще започне. Но освен всичко друго, корабът "Биг Фолкън" ще може да се ползва и за суборбитални туристически полети, както и за бързи пътешествия от единия край на Земята до другия. По думите на Илон Мъск първо е започнала работата по космическия кораб "Биг Фолкън", след което ще се пристъпи към работата на ракетата-носител за междупланетни мисии. Илон Мъск действително очаква корабът (или поне някакъв негов прототип) да е готов до 2019 година, за да започне своите първи полети. Но това няма да са все още мечтаните екскурзии до Марс. "Ако сме късметлии, ние ще сме в състояние да проведем кратки подскачащи полети с космическия кораб "Биг Фолкън" може би през следващата година", оповести Илон Мъск на 6-ти февруари по време на пресконференция след полета на "Фолкън Хеви". Това действително означава, че целта на Илон Мъск е корабът "Биг Фолкън" да започне тестови полети през 2019 година, но те ще са аналог на полетите на ракетата "Грасхопър" през 2012-2013 година. "Грасхопър" бе атмосферна ракета на СпейсЕкс, която можеше да се издига до няколко километра височина и да извършва спускания и кацания. Именно благодарение на придобития с нея опит частната компания постигна възвръщаемост на ракетите "Фолкън 9" и ускорителите на "Фолкън Хеви". Точно такива ще са първите полети на "Биг Фолкън", когато започнат (надяваме се) още догодина, макар че отлагания не са изключени. Първоначално космическият кораб ще се издига на височина до няколко километра, след което ще се спуска плавно на Земята. Това все още няма да са космически полети, а ще са ниско атмосферни. Едва след като те са успешни и станат рутинни, чак тогава ще започнат суборбиталните изпитания на "Биг Фолкън". Мъск очаква първото изстрелване на цялостния комплекс ракета+кораб "Биг Фолкън" към Марс да е през 2022 година, но отново подчертавам - това е желаната дата от предприемача, като съвсем не е задължително срокът да бъде спазен. Нека напомним, че Мъск обеща през 2011 година "Фолкън Хеви" да лети през 2012-2013 година. Реално полетя през 2018 година. Все още очакваме полетите и на първите хора с "Драгън 2", които продължават да се бавят. Няма как - усвояването на космоса е бавен и поетапен процес. Делят ни все още дълги години от първите пилотирани полети до Марс. Но вече сме много по-близко до тяхното провеждане, отколкото бяхме преди едно десетилетие или две. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2122-2018-big-falcon-tests-beginning-in-2019

Компания MiGFlug с оферта към плоскоземците: осигуряваме ви полет с МиГ-29. Ако не видите кривината на Земята - връщаме парите! 13 март 2018 г. 12:30 ч. Частната компания MiGFlug е швейцарска авиокосмическа компания, основана през 2004 година от предприемача Филип Шеър. Компанията предлага различни полети срещу заплащане на борда на самолети Л-39 "Албатрос", "МиГ-15", "Миг-29". Една от офертите носи името "полет до ръба на космоса". Макар че това не е същински космически полет (космическото пространство започва от височина 80-100 километра според различните критерии), "МиГ-29" може да гарантира на пътешественика височина от 17 километра, а при добро време - 20-22 километра. Само астронавти и космонавти биха могли да стигнат на по-голяма височина. След пенсионирането на пътническия свръхзвуков самолет "Конкорд" офертата на компания MiGFlug е единственият начин гражданин (който не е военен пилот) да премине скоростта на звука срещу заплащане(справка: MiGFlug). Клиентите на MiGFlug изглежда са доволни. Тези, които не са доволни, са плоскоземците, които са налазили Youtube канала на компанията [1]. Те са категорични, че видеоклиповете са нарочно манипулирани чрез камери с широкоъгълни обективи тип "рибешко око", за да изглежда Земята нарочно сферична. Макар че компанията потвърждава, че такива обективи се използват, за да изглеждат видеоклиповете по-ефектни, кривината на Земята е ясно видима от височината, която самолетите "МиГ" достигат. "Ние непрекъснато предлагаме полети на плоскоземци, които са коментирали под нашите видеоклипове, като им обещаваме, че ще им върнем цялата сума, ако си поръчат полет до ръба на космоса с нас и не видят кривината", пише в канала на компанията. "Нито един от тях не е приел офертата, което предполага, че самите те не са сигурни в плоскоземната си теория", категорични са от MiGFlug. Така да се каже, истинската форма на Земята http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2121-2018-mig-29-flatearthers

Главкосмос призна за провал повече от половин година след изстрелването на ракета Союз с множество спътници на борда 13 март 2018 г. 08:10 ч. Помните ли изстрелването на ракета "Союз-2.1а" с блок "Фрегат" на 14-ти юли 2017-та, чрез което Русия трябваше да стъпи здраво на пазара на малките спътници? (справка: КОСМОС БГ)Полетът първоночално беше обявен за напълно успешен. Няколко месеца по-късно обаче се оказа, че не всички от изведените спътници работят (справка: КОСМОС БГ). Провалили са се тези спътници, които са изведени в 600-километрова орбита. Така изстрелването на ракетата с общо 73 сателита, рекорд за Русия, не се оказа толкова благополучно, тъй като близо 8-9 от тях отказаха веднага след старта. Въпреки това космически лица от Роскосмос твърдяха упорито, че при малките космически апарати от типа CubeSat има чест процент на аварийност и че вина надали има ракетата-носител и нейният ускорителен блок. Да, ама не. Вчера в статия на Газета.Ру [1] беше оповестено, че сега, повече от половин година след изстрелването, Главкосмос за пръв път официално признават за проблем с ускорителния блок "Фрегат". "Съгласно телеметрията, аномалия е фиксирана в един от двигателите на "Фрегат" с малка тяга", съобщават от организацията. Информацията води до нов скандал. След проблематичното изстрелване на 14-ти юли, Роскосмос заповяда на руската стартъп компания Даурия аероспейс да върне 290 милиона рубли (еквивалент на $5 милиона долара), които Роскосмос осигури за построените от Даурия спътници, но които не успяха да се свържат със Земята. Когато Даурия оповести, че не може да върне парите, защото вече са похарчени за строежа на спътниците, Роскосмос заплаши частната фирма със съд. Междувременно Главкосмос даде документи на американската фирма Astro Digital, които доказват, че двата спътника на фирмата Landmapper-BC са аварирали по вина на "Фрегат" - т.е. американският стартъп може да поиска компенсация. "Роскосмос помага на американска компания да си получи застраховката и в същото време изпраща искане към Даурия да върне парите", съобщава Сергей Иванов, изпълнителен директор на Даурия за сайта СпейсНюз [2]. "Изглежда, че Роскосмос подкрепя американски стартъп и е готова да убие руски". Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2120-2018-glavcosmos-admits-failure

Илон Мъск за изстрелването на Старман: животът не може да е просто решаване на един тъжен проблем и след това на друг 11 март 2018 г. 11:00 ч. Защо "Фолкън Хеви", защо космическата кола "Тесла", защо "Старман"? ... защо да не решаваме първо нашите, земните си проблеми, преди да се отправим към космоса? Ето го отговора на Илон Мъск, който бе публикуван в Туитър преди няколко часа: "Животът не може да е просто решаване на един тъжен проблем и след това на друг. Има нужда да съществуват неща, които ви вдъхновяват, които ви правят радостни да се събуждате сутринта и да се чувствате част от човечеството. Ето защо го направихме. Направихме го заради вас", написа Илон Мъск. Прочетете и анализа на Светослав Александров за Мисъль по темата: космическата кола на Мъск и лимузиновите либерали (линк) Кадър от изстрелването на "Фолкън Хеви" през февруари. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2119-2018-life-cant-be-about-solving-sad-problems