SAlexandrov

УСПЕХ: Япония изстреля изкуствен спътник с рекордно малка ракета! Снимка от днешното успешно излитане. Photo credit : JAXA 3 февруари 2018 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Броени седмици след като американската компания Рокет Лаб изстреля успешно за пръв път до орбита 17-метровата микроракета "Електрон", днес имаме нов пробив в областта на малките космически апарати! Тази сутрин в 07:03 ч. българско време от японския космодрум Учиноура излетя благополучно микро-ракетата "SS-520-5" и тя достави малък спътник в орбита. С това Япония влезе в историята на космонавтиката като страната, изстреляла успешно най-малката орбитална ракета. Дължината на ракетата "SS-520-5" е 9.54 метра, диаметърът й е половин метър, а стартовото тегло възлиза на 2 600 килограма. Никога досега толкова малка ракета не е доставяла благополучно спътник в космическото пространство! Космическият спътник, изведен в рамките на днешния полет, носи името TRICOM-1R. Това е сателит от типа CubeSat и тежи едва 3 килограма. Спътникът е идентичен на TRICOM-1, който беше изстрелян в началото на 2017 година с ракета от същия тип, но тогава полетът завърши с провал. Двустепенната ракета "SS-520" не е нова - тя дебютира през 1998 година като суборбитален носител. Но за днешния полет тя беше екипирана с мъничка трета степен и така бе преобразувана в ракета от орбитален клас. Разработката на малки космически ракети е перспективен дял в космонавтиката. Една от областите на космическите науки, която силно се разви през последните години, е областта на малките изкуствени спътници. Както неведнъж съм подчертавал на страниците на КОСМОС БГ, днес за под $100 000 долара всеки човек може да построи спътник от типа CubeSat, а за още толкова може да го изстреля. Доскоро възможностите за полети на малки апарати бяха ограничени - те или се извеждаха като вторичен товар на големи ракети, или се пускаха от борда на "Международната космическа станция". С въвеждането на микроракети в експлоатация обаче става възможно малките космически апарати да летят до специализирани космически орбити. Очаква се през следващите няколко години да бъдат създадени мега-групировки от стотици, даже хиляди малки спътници, които ще служат за наблюдение на Земята, телекомуникационни услуги, научни мисии и т.н. Скоро може да станем свидетели и на първите полети на малки апарати отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. Няма спор, че живеем в най-вълнуващите космически времена. Сега, след като станахме свидетели на полета на най-малката орбитална ракета, ще насочим вниманието си към най-голямата - "Фолкън Хеви". Стартът на "Фолкън Хеви" е предвиден за 6-те февруари. И ако се чудите колко по-голяма е най-голямата ракета в сравнение с най-малката, достатъчно е да кажем, че в носовата част на "Фолкън Хеви" могат да се поберат 13 ракети от типа "SS-520-5" (източник). Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2073-2018-jaxa-success-micro-rocket

Двама руски космонавти излязоха в открития космос, за да обслужат руския сегмент на МКС На кадъра: руският космонавт Александър Мисуркин излезе в открития космос малко след 17:35 ч. българско време. Photo credit : NASA TV 2 февруари 2018 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Антон Шкаплеров и Александър Мисуркин, двама космонавти-ветерани на Русия, излязоха днес в открития космос в 17:35 ч. българско време. Очаква се тяхната извънбордова дейност да продължи около шест часа и половина. По време на "космическата разходка" основната задача на космонавтите ще е да подменят важна кутия с електронни компоненти, която ще подобри комуникацията на "Международната космическа станция" с ретранслаторните спътници "Луч". Ако космонавтите се справят с подмяната бързо, предвидени са и някои допълнителни задачи - работа с научните експерименти "Биориск" и "Тест", както и заснемането на детайлни снимки на руския сегмент на станцията. Днешната "космическа разходка" е четвърта в кариерата на Мисуркин и втора за Шкаплеров. Гледайте извънбордовата дейност на живо тук: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2072-2018-2-feb-russian-spacewalk-start

УСПЕХ: Космическа ракета Союз-2.1а излетя от космодрума Восточний и въведе в орбита два спътника Канопус и малки космически апарати! Кадър от днешното изстрелване на ракета "Союз-2.1а" от Восточний - ЦЭНКИ/Роскосмос 1 февруари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 04:07 ч. от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата "Союз-2.1а". Това бе третият полет от космодрума след дебютното изстрелване през 2016 г. и провала през 2017 година. Този път Роскосмос потвърди, че основният полезен товар, състоящ се от два руски спътника "Канопус-В" №3 и №4, е достигнал успешно до целевата си орбита. Освен това беше потвърдено и благополучното отделяне на вторичния полезен товар от ускорителния блок "Фрегат", който се състоеше от микроспътници Лемур (на САЩ), S-NET и D-STAR One (на Германия). С това изглежда, че мисията на ракетата "Союз-2.1а" и "Фрегат" е завършила с пълен успех. Освен че днешното изстрелване беше общо трето за новия руски космодрум Восточний, то бе първото на Русия за 2018-та година. Следващият руски полет, който също ще включва ракета "Союз-2.1а", но без блок "Фрегат", ще е на 11-ти февруари. Този полет ще се проведе от стария космодрум Байконур и ракетата ще трябва да изведе на път към "Международната космическа станция" товарен кораб "Прогрес МС-08". Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2071-2018-1-feb-vostochny-launch-success

Успех: Космическата ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита спътник за нуждите на Люксембург 1 февруари 2018 г. 00:01 ч. Тази вечер в 23:25 ч. българско време СпейсЕкс изстреля за шести път ракета "Фолкън 9" с вече използвана първа степен. Този път обаче компанията реши да не връща отново степента - цялото гориво на борда на ракетата бе нужно, за да може да бъде изведен в суперсинхронна трансферна орбита люксембургският спътник GovSat-1. Това бе вторият полет на СпейсЕкс за годината. В началото на януари ракета "Фолкън 9" изведе успешно в космоса топ-секретен спътник "Зума" за неизвестна американска агенция, но по-късно по причини, несвързани със СпейсЕкс, спътникът претърпя авария. Сега вече СпейсЕкс може да се фокусира изцяло върху третия са полет, планиран за 6-ти февруари. Тогава, ако планът бъде спазен, няма технически проблеми и метеорологичните условия са благоприятни, ще бъде изстреляна за пръв път свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2070-2018-31-jan-govsat-launches

Руският космически телескоп Спектр-РГ ще лети на степен с изтекъл срок на годност 30 януари 2018 г. 20:30 ч. Интересни новини ни съобщи експертът по руска космонавтика Анатолий Зак. Изглежда, че модерната космическа обсерватория на Русия "Спектр-РГ", която беше строена в рамките на цяло десетилетие и половина и която руските учени не могат да си позволят да загубят, ще бъде изстреляна с помощта на ракета "Протон-М" и ускорителен блок "Блок-ДМ-03", на който му е изтекла оригиналната гаранция и съответно ще трябва да бъде повторно упълномощен като годен да изпълни необходимата си задача. Работата е там, че гаранционният срок на "Блок-ДМ-03" изтича на 23-ти ноември 2018 година, а няма изгледи "Спектр-РГ" да бъде готов за полет преди 2019 година. Т.е. ако полетът бъде отложен след края на ноември, което е почти сигурно, че ще стане, "Блок-ДМ-03" трябва да бъде пресертифициран. Но за тази цел той трябва да бъде първо диагностициран. Диагностичните прибори, които Русия използва за блоковете "Блок-ДМ", са построени през съветско време. Те са толкова стари, че самите те трябва да бъдат обновени, преди да може да се работи с тях. И това, което е най-лошото - РКК "Енергия" няма още разрешение от Министерството на отбраната на Русия да модифицира блока за нуждите на "Спектр-РГ". Няма и пари да се удължи живота на степента след ноември 2018 година. Прочетете цялата статия на Зак тук: http://www.russianspaceweb.com/spektr-rg-2018.html Хардуер за обсерваторията "Спектр-РГ". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2069-2018-spektr-rg-iztekal-srok-godnost

САЩ празнуват 60 години от изстрелването на първия американски спътник Експлорър 1 Снимка от изстрелването на "Експлорър 1" на 1-ви февруари 1958 година. Photo credit : NASA 30 януари 2018 г. 18:25 ч. Светослав Александров. На 1-ви февруари 1958 г. в 05:48 ч. българско време, което се пада на 31-ви януари в 22:48 ч. Източно време, американската ракета "Джуно" (или на български "Юнона") извежда в орбита първия американски спътник "Експлорър 1". "Експлорър 1" е третият спътник в историята на човечеството, след като месеци преди полета му СССР са изстреляли "Спутник 1" и "Спутник 2" с кучето Лайка. Полетът на "Експлорър 1" е проведен в отговор на предизвикателството от СССР, които поемат водачеството в космическата надпревара. Макар че съветските власти са оповестили още по време на Международната геофизична година, че възнамеряват да изпратят спътник в орбита, изстрелването на "Спутник 1" идва като шок за гражданите на Западния свят, които преди това са вярвали, че Америка е по-напред от Съветския съюз в технологично отношение. По това време американският президент Дуайт Айзенхауер има два плана за изпращането на изкуствен спътник. Единият е проектът "Вангард", който е считан за "граждански проект", а другият се провежда зад затворени врати, ръководен от агенцията за балистични ракета ABMA, оглавявана от д-р Вернер фон Браун. Проектът "Вангард" първоначално е изведен на преден план като приоритетен, защото администрацията на Айзенхауер не иска да има намеса на балистични технологии в изучаването на космоса [1]. Но на 6-ти декември 1957 г. първата ракета "Вангард" рухва на стартовата площадка в страховита експлозия. Едва след тази авария е даден ход на проекта на ABMA. Така д-р Вернер фон Браун успява да поеме инициативата и в началото на 1958 година, на 1-ви февруари, ракетата "Джуно" извежда в орбита "Експлорър 1". Днес масово в учебниците и в популярните статии ще прочетете две неща - едното е, че СССР могат да са първите, изпратили спътници в космоса ("Спутник 1" и "Спутник 2"), но те не са били екипирани с научни прибори. Второто е, че американският спътник "Експлорър 1" е бил много по-напреднал, с монтирани прибори на борда и благодарение на него е направено първото откритие в космоса - радиационните пояси, които по-късно ще носят името на учения Ван Алън. В реалността историята е малко по-сложна и има повече нюанси. Първо, не е вярно, че "Експлорър 1" провежда първите измервания от космоса, макар и да е истина, че прави първото откритие от орбита. Също както днес се съгласяваме, че кучето Лайка не е първото животно, летяло в космоса, а преди нея е имало винени мушици, мишки и други животни, изстрелвани в космическото пространство по суборбитална траектория, така и "Експлорър 1" не е първата машина с научни инструменти, навлязла в космическото пространство. Суборбитални ракети са носили прибори и датчици със себе си по време на полетите си много преди да полетят първите спътници. Второ, докато е истина, че "Спутник 1" е направен преди всичко с политическа цел и поради това не е екипиран с научни прибори, по време на подготовката за полет на "Спутник 2" съветският учен Сергей Вернов настоява на борда му да бъде монтиран гайгеров брояч. Гайгеровият брояч работи в продължение на 10 дни в космоса и предоставя голямо количество научни данни на Вернов и екипа му [2]. Но защо тогава "Спутник 2" не е този, който открива поясите на Ван Алън? Защо американците изпреварват СССР в космическите науки и правят първото научно откритие от орбита? Отговорът се крие в неправилното интерпретиране на данните от съветските учени в комбинация с лошата съветска политика по време на Студената война и съветската мания за секретност. Гайгеровият брояч на Вернов успява да засече някои колебания в радиацията в околоземна орбита. Проблемът е, че съветските учени са имали способност да комуникират със спътника си само когато той е минавал над съветска траектория, а за точното установяване на радиационните пояси е бил нужен подробен мониторинг над цялата Земя. Австралийците успяват да запишат сигнала по време на преминаването на "Спутник 2" над тяхната територия. Но когато Австралия иска от СССР кодовете за деккодиране на сигнала, съветските власти отказват. На свой ред когато СССР иска от Австралия да препрати записите, австралийците отказват да ги предадат. Така СССР пропуска да отбележи важна победа в космическата надпревара - а именно да направи първото откритие от орбита. Ван Алън и екипът му от учени, работили с приборите на "Експлорър 1", първи разбират, че става въпрос за непознат космически феномен. Но дори и те имат трудности при първоначалното интерпретиране на данните. Основният научен прибор на "Експлорър 1" е детектор за космически лъчи, като получените резултати от неговите измервания показват много по-слаби стойности от очакваните. Студентът Карл Макилвейн пръв предполага, че отклоненията могат да са вторично следствие от пренасищане на прибора с високоенергийни частици. На 5-ти март 1958 година ракета "Джуно" трябва да изведе спътника "Експлорър 2" в орбита, но поради авария на четвъртата степен спътникът не успва да достигне в орбита. Най-накрая на 26-ти март същата година излита "Експлорър 3", който, за разлика от предшествениците си, носи на борда записващо устройство с лента. То позволява на учените да получат резултати в хода на почти цялата мисия и благодарение на това загадката е разгадана. Когато височината на спътника е ниска, детекторът за космически лъчи отчита нормално постъпване на такива. При по-големи височини обаче приборът отчита по-голям поток на заредени частици, след което показателите рязко падат до нулата. При спускане към по-ниски височини се случва същото в обратен ред - първо приборът показва нула, след това е отчетен по-голям поток на заредени частици и накрая - нормално постъпване. Учените са категорични - когато приборът показва нула, това не е признак за отсъствие на радиация, а напротив - за пренасищане на прибора, както е сметнал по-рано Макилвейн [3]. Така са установени поясите на Ван Алън - най-важното откритие през първите години на космонавтиката! Междувременно Вернов и неговите колеги пропускат златен шанс. Когато "Спутник 2" е над Москва, височината му е ниска, съответно се намира под радиационните пояси. Когато "Спутник 2" е на по-големи височини, той е извън обхвата на съветските радиостанции [4]. Руските учени чуват за пръв път за резултатите от "Експлорър 1" някъде шест месеца след полета на Лайка. Едва по-късно, когато записите от Австралия на съветския спътник са проверени, става ясно - "Спутник 2" правилно е измерил данните, които биха позволили на учените да открият радиационните пояси! Ако съветската космонавтика е била открита и незасекретена, каквато е била американската, днес поясите щяха да носят името "пояси на Вернов", а не "пояси на Ван Алън". Ето как секретността, която особено много се цени сред военните, може да се окаже пагубна за развитието на науката поради липса на двупосочна комуникация между учени от различни страни. Слава Богу, днес живеем в много по-добри времена, а като изключим строго военните спътници, секретността е сведена до минимум. При междупланетни мисии като марсианските роботи "Опортюнити" и "Кюриосити" снимките се публикуват в реално време, а резултатите от останалите прибори - след кратък период, позволяващ на учените, построили инструментите, да напишат първите научни статии. Тази прозрачност позволява и обикновени хора да правят открития, не само учени, работещи към правителствените агенции. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2068-2018-usa-celebrate-60-years-explorer-1

Ракета Союз-2.1а бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний Снимка от днешното извеждане на ракета "Союз-2.1а" на стартовата площадка на космодрума Восточний. Photo credit : Roscosmos 29 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата-носител "Союз-2.1а" беше изведена на стартовата площадка на новия руски космодрум Восточний и приведена във вертикално положение. Изстрелването на ракетата с ускорителен блок "Фрегат" и спътници "Канопус" №3 и 4 е планирано за 1-ви февруари. Това ще е третото изстрелване от космодрума Восточний. Новият космодрум, който беше построен на мястото на някогашната ракетна площадка Свободний, е изключително приоритетен за космонавтиката на Русия. След разпадането на СССР в началото на 90-те години, историческият космодрум Байконур, от територията на който са излитали първите изкуствени спътници и космонавти, остана на територията на Казахстан и Русия се принуди да се съобразява с друга държава за космическите си проекти. Търсенето на независимост в космическите дейности бе първа задача за властите на Русия и поради това Восточний се оказа най-мащабния космически проект, предприет от страната в модерни времена. Първото изстрелване от новия космодрум бе осъществено през 2016 година. През 2017-та космодрумът трябваше да бъде въведен официално в експлоатация, като до края на годината трябваше да има две нови изстрелвания. Но в края на ноември ракета "Союз-2.1б" с хидрометеорологически спътник рухна в океана. Така въвеждането в експлоатация не се случи както се очакваше, а покрай аварията станахме свидетели на няколко комични ситуации. Най-забавната от всички тях е когато руският протодякон Андрей Кураев оповести, че отговорност за неуспешния старт носи епископ Лукиан, благословил ракетата със светена вода. Причината за аварията обаче се оказа доста по-прозаична и не съвсем божествена. Беше установено, че ракетата не е била конфигурирана с новите настройки, необходими за изстрелването от новия космодрум Восточний, а е ползвала все още старите настройки от космодрума Байконур. Поради грубия гаф блокът "Фрегат" загубил правилната ориентация. Аварията отложи третия старт, предвиден първоначално за края на декември, за края на януари или началото на февруари. Този път да се надяваме, че всички настройки са правилни и че ракетата ще изведе изкуствените спътници в правилната си орбита. Повече информация и снимки относно престоящия старт можете да разгледате на страниците на Роскосмос. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2067-2018-29-jan-soyuz-rolled-out-vostochny

Снимка на деня: космическото селфи на астронавта Марк Ванде Хай 28 януари 2018 г. 13:55 ч. Когато във вторник, 23-ти януари, беше проведена първата "космическа разходка" на годината, астронавтът на НАСА Марк Ванде Хай направи интересно космическо "селфи". Напомням на читателите, че по време на извънбордовата дейност Ванде Хай и Скот Тингъл извършиха ъпгрейд на роботизираната ръка на "Международната космическа станция". В понеделник, на 29-ти януари, Ванде Хай отново ще излезе в открития космос, като този път ще му асистира японският колега Норишиге Канаи. Източник: НАСА Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2066-2018-mark-vande-hei-selfie

Марсоходът Опортюнити отбеляза 14 години работа на повърхността на Червената планета Снимки, заснети от повърхността на Марс през 2004 г. (горе) и през 2018 г. (долу). И двете снимки са направени от един и същ апарат - марсохода "Опортюнити", който започна своята 15-та година работа на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 28 януари 2018 г. 12:15 ч. Светослав Александров. На 25-ти януари 2004 година, само броени седмици след кацането на марсохода "Спирит", на повърхността на Червената планета се спуска и неговият брат-близнак "Опортюнити". Планирата мисия на двата марсохода е 90 дни, но както "Спирит", така и "Опортюнити" многократно надвишават това време. "Спирит" за последен път комуникира със Земята на 22-ри март 2010 година. А пък "Опортюнити" продължава да функционира и до ден днешен! Сега, когато марсоходът започва своята 15-та година работа на Марс, въпросът продължава да стои: как успява толкова дълго? Четиринадесет години са наистина много време. През 2004 година не разполагахме с Фейсбук. Имаше Google, но нямаше GMail. Нямаше дори Youtube. Даже MySpace беше съвсем пресен. Въпреки това сайтовете на НАСА бяха широко посещаеми. Снимките от "Опортюнити" се качваха, както и сега, в реално време. В началото на 21-ви век беше нормално да разполагаме с компютър със 128 MB RAM. Толкова има компютърът на борда на "Опортюнити", плюс 256 MB флаш памет и специализиран процесор RAD6000 с тактова честота 33MHz. За космическа мисия това е напълно достатъчно - важни са не големите параметри, а стабилността и устойчивост на сурови условия - горещина, студ, радиация. При марсохода "Кюриосити", който е изстрелян през 2011 година и каца през 2012 година на Марс, компютърът използва процесор RAD750 с тактова честота 200 MHz, 256 MB RAM + 2 GB флаш памет за съхраняване на получените данни. Следващият марсоход, който ще лети през 2020 година, има сходни характеристики - 200MHz CPU, 256 MB RAM + 2GB флаш. Оказва се, че тези характеристики са напълно достатъчни. В края на краищата тези компютри няма да се използват за тежки програми и игри, а за работа със специализиран софтуер и съхраняването на данни. Но ако сложите вашия компютър с модерен процесор от 2017-та и множество ядра, плюс 8-32GB RAM, във фризера и престои там в продължение на няколко дни, той ще спре да работи. Същевременно "Опортюнити" е проектиран да издържа температурни разлики от 100 градуса. Именно това е първият фактор, който позволява на марсохода да работи над 14 години. Електрониките са разположени в специална "топла кутия" - дори и навън да е -96 градуса по Целзий, вътре електронните компоненти са добре защитени. Другата причина за дълговечността на "Опортюнити" е недооценяване на метеорологичните условия на Марс. В началото учените смятаха, че не е много вероятно марсоходите да работят над 90 дни, тъй като предполагаха, че марсианските ветрове ще покрият слънчевите батерии с пясък. В реалността условията се оказаха съвсем различни - да, има ветрове, които хвърлят пясък върху слънчевите батерии. Но периодично се появяват и ветрове, които ги почистват. "Опортюнити" се намира и в областта на марсианския екватор - там условията са много по-благоприятни от тези на север и на юг, където има доста по-сериозни температурни разлики и екстремен климат. За сравнение полярният изследовател "Феникс", който кацна в близост до Северната полярна шапка на Марс през 2008 година, успя да оцелее едва няколко месеца. Всеки ден работа за "Опортюнити" е подарък - марсоходът е твърде стар и може още днес или утре да се повреди някой критичен компонент, който да сложи край на мисията му. От друга страна твърдението, че "Опортюнити" е стар и може да се повреди съвсем скоро, го слушаме постоянно от 2005 година насам. Струва ми се, че и през 2018-та година марсоходът ще свърши още много полезни неща, преди да замлъкне окончателно. А дали ще си отиде тази година или по-нататък - предстои да видим! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2065-2018-opportunity-14-years

За пръв път Китай успешно използва отражателите на мисия Аполо 15! Отражател, оставен на Луната от астронавтите на мисия "Аполо 14". Photo credit : NASA 26 януари 2018 г. 23:35 ч. Светослав Александров. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век астронавтите на мисиите "Аполо 11", "Аполо 14" и "Аполо 15" поставиха на повърхността на Луната лазерни отражатели. До ден днешен тези отражатели остават последните действащи експерименти от програма "Аполо". И досега обсерваториите могат да изпращат лазерни лъчи до отражателите и на базата на времето, за което се връщат лъчите обратно на Земята, може да се изчисли общото разстояние Земя-Луна. Днес журналистът Ленърд Дейвид оповести, че Китай за пръв път използва успешно отражатели от мисия на програма "Аполо". По информация от Дейвид измерванията бяха направени от приложния астрономически екип, работещ в обсерваториите Юннан. Екипът е решил да използва отражателите на "Аполо 15". Напомням на читателите, че лунната мисия "Аполо 15" е изстреляна през юли 1971 година. Тогава астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин успяват да кацнат на Луната с помощта на модула "Фолкън". "Аполо 15" е и първата мисия от типа J, които включват дългосрочни престои на Луната с по-голям фокус върху научната дейност. В рамките на "Аполо 15" е използван за пръв път луноход, позволяващ на астронавтите да се придвижват на големи разстояния. Днес Китай използва отражателите на "Аполо 15", за да се подготви за предстоящата си роботизирана експедиция до Луната тази година. В рамките на две изстрелвания - през май и през декември 2018-та китайците трябва да осъществят мисията си, която ще кулминира с кацане на обратната страна на Луната. Досега никоя космическа сила не е осъществявала меко кацане на обратната страна. В бъдеще Китай планира да изпрати на повърхността на Луната и свои собствени отражатели. Източник: Ленърд Дейвид http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2064-2018-china-lunar-ranging-experiment

Експерт: руската тежкотоварна ракета Протон отпада от пазара на спътници 26 януари 2018 г. 22:00 ч. След 53 години активна служба настъпват тежки времена за руската тежкотоварна ракета "Протон", съобщава журналистът Анатолий Зак в своя статия за Ars Technica. Понастоящем ракетата се бори на живот и смърт, за да остане конкурентоспособен играч на спътниковия пазар. Според експерта става въпрос за драматични промени в космическата сфера, които са се случили едва през последните няколко години. Само през 2010 година положението на "Протон" на космическия пазар беше стабилно - ракетата тогава летя цели 12 пъти. Но през 2018 година са планирани едва няколко мисии и има шанс никоя от тях да не включва изпращането на комерсиален полезен товар. Анатолий Зак съзира следните комплексни фактори, които водят до това ракетата "Протон" да отпадне от пазара. От една страна това са съмнения към професионалната компетентност, породени от сериозни гафове, които биха могли да се изтълкуват като признак за немарливост: през 2010 година една ракета "Протон" рухна в океана, понеже беше препълнена с гориво, а през 2013 година друга ракета се разби в близост до стартовата площадка поради датчици, монтирани наопаки. Зак отчита и фактора "Рогозин". Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин се открои през последните години като човек, който разпространява националистически и расистки послания. По време на период между обтегнати взаимоотношения между Русия и САЩ той предложи на НАСА да изстрелва астронавтите си на батут. Тази анти-западна политика също може да е отблъснала клиенти от Западна Европа и САЩ, които вече не желаят да поемат риска да изпращат спътниците си на руски ракети. За съжаление и разходите са се вдигнали - от една страна цената за застраховка на "Протон" се е повишила драстично през изминалите месеци и се говори също така, че транспортирането на спътници към Байконур вече струва два пъти повече пари от преди. А през 2017 година ракетите "Протон" бяха изведени от експлоатация поради проблем с контрола на качеството на произведените двигатели. Добавете и фактора, че разработчикът ГКНПЦ "Хруничев" още не е разработил широк обтекател на ракетата, необходим за някои големи спътници. Добавете и другия фактор, че ракетата "Протон" намира все по-голяма конкуренция в лицето на АрианаСпейс и бързо развиващата се частна фирма СпейсЕкс на Илон Мъск. Като резултат през 2018 година "Протон" се оказва само с един частен клиент - Ютелсат. Само дето спътниците още не са готови и има шанс полетът да бъде отложен за края на 2018 година и дори за 2019-та. За съжаление бъдещето на Русия на спътниковия пазар не изглежда никак добро... Прочетете цялата статия тук : https://arstechnica.com/science/2018/01/russias-proton-rocket-falls-on-hard-times/ Снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2063-2018-proton-otpada-pazara

Аномалия при изстрелването на европейската ракета Ариана 5, но не се стигна до провал на мисията Кадър от изстрелването. Photo credit : ArianeSpace 26 януари 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. През инфарктна ситуация преминаха ръководителите на полета на ракетата "Ариана 5" късно тази нощ, когато излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана. Веднага след запалването на втората степен на ракетата, на Земята престана да постъпва телеметрична информация от нея. Това доведе до опасения, че двата спътника - SES 14 и Al Yah 3 са загубени. Въпреки неочакваната аномалия, накрая се стигна до хепи енд. Беше установен контакт и с двата спътника и се оказа, че те се намират в стабилна орбита - със съвсем леки отклонения спрямо планираната. Аномалията за малко щеше да прекъсне дългогодишната серия от благополучни изстрелвания на европейската ракета "Ариана 5". Преди снощния старт, ракетата беше провела общо 82 последователни успешни полета в рамките на 15-годишен период. Поради високата успеваемост "Ариана 5" се счита за най-надеждната ракета в цял свят. За щастие аномалията няма да има преки негативни последствия - с малък разход на гориво, както SES 14, така и Al Yah 3 ще успеят да направят самостоятелно необходимите си маневри, за да стигнат до окончателната си орбита. Спътниците ще се използват за комуникационни цели. Въпреки това ситуацията днес беше достатъчно притеснителна. Космическите ентусиасти знаят, че предстои изстрелването на една от най-високо рисковите и скъпи мисии в историята на космонавтиката. През 2019 година ще бъде изстрелян най-накрая телескопът "Джеймс Уеб", наследник на "Хъбъл". "Джеймс Уеб" е разработен за $9 милиарда долара, създаването му беше изключително сложен процес и премина през отлагания, продължили десетилетия. Понеже никой не иска да се стигне до загуба на телескопа в случай на евентуална авария при изстрелването, поради тази причина беше избрана най-надеждната до този момент ракета-носител - "Ариана 5". И фактът, че се стигна до аномалия при днешния полет, дори и да е малка, изправи косите на много астрономи. Никой няма да си отдъхне, докато "Джеймс Уеб" не излети успешно през пролетта или лятото на 2019 година. Запис от старта: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2062-2018-26-jan-ariane-5-launch-anomaly

Звездата на човечеството: огледален спътник, изведен тайно от Рокет Лаб в орбита, който свети ярко на нощното небе! "Звездата на човечеството" - огледален изкуствен спътник, изведен от частната компания Рокет Лаб на 21-ви януари. Photo credit : The Humanity Star 25 януари 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Когато на 21-ви януари частната компания Рокет Лаб изстреля за пръв път ракетата си "Електрон" до орбита, първоначално беше оповестено, че на борда пътуваха само три спътника - два "Лемур" на Спайър Глоубъл и един "Дав" на Планет. Оказа се обаче, че компанията ни е предоставила още една чудесна изненада! Без да оповестява предварително, в орбита е бил изведен тайно още един, четвърти спътник. Този спътник е огледален, наподобява на диско топка и свети ярко на нощното небе. Името му е "Звездата на човечеството". Целите на спътника силно напомнят тези на руския спътник "Маяк", който беше изведен в орбита на 14-ти юли 2017 година. Това бе първият спътник, който беше построен в Русия със средства, набрани посредством групово финансиране (или още известно като "краудфъндинг"). За съжаление спътникът не успя да разгърне огледалото си в орбита. Днес Рокет Лаб успява там, където създателите на "Маяк" не можаха. "Звездата на човечеството" наистина се вижда лесно от Земята. Спътникът е създаден от американския предприемач и основател на Рокет Лаб - Питър Бек. "Звездата на човечеството" прави една пълна обиколка около Земята на всеки 90 минути. От време на време минава и над България. За да видите кога се очертава да премине над нас, можете да отидете на сайта на инициативата: http://www.thehumanitystar.com Там винаги има актуална карта на местоположението на спътника. Очаква се "Звездата на човечеството" да престои в орбита около девет месеца, след което ще падне обратно на Земята. Спътникът ще изгори в атмосферата напълно, без да остави никакви следи от присъствието си както в космоса, така и на земната повърхност - т.е. няма да остане като космически боклук. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2061-2018-rocket-lab-humanity-star

3...2...1... Успешно запалване! Свръхтежката ракета Фолкън Хеви за пръв път задейства мощните си двигатели! Снимка от днешното статично запалване. Photo credit : SpaceX/Elon Musk 24 януари 2018 г. 21:17 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:30 ч. българско време първата истинска свръхтежка ракета, създадена в света след близо три десетилетия прекъсване, запали двигателите си! Така "Фолкън Хеви" премина през най-сериозното си изпитание преди изстрелването - статичното огнево изпитание. Илон Мъск потвърди в Туитър [1], че изпитанието е протекло много добре и че изстрелването на "Фолкън Хеви" ще е факт след приблизително около седмица. Зрителите в близост до стартовата площадка докладваха, че са чули силен шум. Ракетата наистина е много мощна. Тестът безспорно беше успешен, дори и само от гледна точка, че ракетата не експлодира! Макар че това не беше все още реален полет, а само статично запалване, то не бе шега работа - ставаше въпрос да се запалят 27 двигателя. Свръхтежки ракети - т.е. ракети с товароподемност над 50 тона, от типа на "Н1", "Сатурн 5", "Енергия" не е имало от десетилетия. Събитието, което видяхме днес, не се е случвало на американски космодрум от много дълго време - от приключването на програмата "Аполо", стига да не броим запалванията на космическата совалка. Макар че двата твърдогоривни ускорителя плюс трите течногоривни двигатели на совалките са били много мощни, това не е била същинска тежкотоварна система поради наличието на много "мъртво тегло" - т.е. самата структура на орбитърите - в реалността товароподемността на совалките е била около 20 тона. Разбира се, няма гаранция, че самото изстрелване на "Фолкън Хеви" ще бъде също толкова успешно, колкото днешното тестово запалване. Шансът за авария е много голям - Илон Мъск казва, че би бил щастлив, ако ракетата се отправи достатъчно далече от стартовата площадка, преди да експлодира. Евентуална експлозия в близост до площадката ще доведе до нежелани ремонтни дейности, които ще отложат пилотираните планове на частната компания. Поради рисковия характер на предстоящия първи полет, на борда на "Фолкън Хеви" няма да пътува значим космически товар, а баласт - но в случая, вместо да се използва вода или стомана, ще лети стар автомобил Тесла Роудстър. Независимо от изхода на полета, успех или провал, няма спор, че той ще е космическото събитие на годината. Днешните млади хора, които са на възраст между 25 и 30 години, никога не са имали шанс да видят в живота си изстрелване на свръхтежка ракета. А пък последният пилотиран полет до Луната е бил през 1972 година - т.е. човек трябва да е на възраст 46 години или повече, за да го помни. Но сега, когато празнуваме 50 годишнината от програма "Аполо", имаме нов повод за радост. Славните времена в космонавтиката се завръщат! Видеозапис от запалването: SpaceX Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2060-2018-24-jan-falcon-heavy-test-fires

Китай планира да осъществи кацане на обратната страна на Луната до края на годината Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на видимата страна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 24 януари 2018 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През изминалите 60 години, откакто води началото си космическата епоха, все още никой не е успял да извърши меко кацане на обратната страна на Луната. Всички пилотирани спускаеми експедиции от програма "Аполо" и съветските безпилотни мисии "Луна" през 60-те и 70-те години, както и първата роботизирана мисия на Китай през 2013 година, всички те са извършвали кацания от видимата страна на естествения ни спътник. Кацането на тази страна на Луната, която е винаги обърната, е изключително предизвикателство - спускаемият апарат би бил извън радиообсега на Земята. Ето защо първото кацане върху район от обратната страна на Луната би донесло голям престиж за първата държава, която го постигне. Китай иска да го осъществи до края на 2018 година. Мисията ще бъде проведена в рамките на две стъпки. Първо през месец май по посока на точката на Лагранж L2 ще бъде изстрелян комуникационен спътник. Той ще трябва да осигурява необходимата радиовръзка с обратната страна на Луната. Ако това изстрелване и позиционирането на спътника в L2 е успешно, през месец декември ще излети самият спускаем апарат, който ще кацне на повърхността от обратната страна на Луната и ще направи първите директни изследвания на грунта и скалите от това място. И двете изстрелвания ще бъдат проведени от космодрума Сичан. Източник: China Daily http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2059-2018-china-planning-far-side-landing

За пръв път през 2018 г. двама астронавти излязоха в открития космос На кадъра: астронавтите на НАСА Марк Ванде Хай и Скот Тингъл работят от външната страна на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 23 януари 2018 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Двама американски астронавти излязоха в открития космос днес, за да извършат критичен ъпгрейд на роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Тяхната извънбордова дейност продължи цели седем часа и 24 минути. Това бе първата "космическа разходка" за 2018 г. В космоса за трети път в рамките на кариерата си излезе Марк Ванде Хай. На него му асистираше Скот Тингъл - новак в космическите полети. Тингъл излетя за пръв път в космоса на 17-ти декември и понастоящем изпълнява своята дебютна дългосрочна мисия. Днес той извърши своята първа "космическа разходка" в живота си. Двамата астронавти се справиха повече от успешно днес - те подмениха два хващача на роботизираната ръка. Ъпгрейдът е изключително критичен - хващачите се използват за преместването на хардуер от външната страна на "Международната космическа станция", както и за захващането на космическите кораби "Драгън" и "Сигнус". През настоящата 2018 година се очертава да има много извънбордови дейности. На 29-ти януари в открития космос ще излезе отново Марк Ванде Хай, но този път на него ще асистира японският му колега Норишиге Канаи. След това на 2-ри февруари се очаква руснаците да проведат своята дебютна "космическа разходка". Антон Шкаплеров и Александър Мисуркин ще инсталират нова антена към руския сервизен модул. Допълнителни американски "космически разходки" се планират през май за инсталацията на още антени, както и през септември - за подмяната на застаряващи батерии. Финална извънбордова дейност ще има съвсем в края на годината, когато ще бъде довършена инсталацията на 3-тия адаптер за скачване. Той ще е наложителен, за да могат да пристигат новите пилотирани космически кораби на САЩ. Трудно е обаче да се прогнозира колко пъти ще се наложи руснаци да излязат в открития космос - това зависи дали Русия най-накрая ще успее да завърши строежа на сегмента си на "Международната космическа станция". Модулът "Наука" беше многократно отлаган, сега трябва да лети на 20-ти декември 2018 година, но дали ще стане - зависи от ремонтните дейности. Понастоящем наземните инженери се опитват да оправят бъркотията със замърсяването на горивните му резервоари с метални стърготини. Ако работата напредне според очаквания, две руски "космически разходки" са планирани през май и август, в рамките на които космонавтите ще трябва да демонтират остарелия модул "Пирс". След като "Наука" най-накрая излети и бъде прикачен към станцията, ще трябва да има три извънбордови дейности за нейната инсталация. За повече информация относно днешната извънбордова дейност: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2058-2018-first-spacewalk-completed

Лунната надпревара на Гугъл ще завърши без победител ... но позитивите се оказват много 23 януари 2018 г. 16:00 ч. Надпреварата на Гугъл, в рамките на която частни компании се съревновават за $20-милиона награда, приключва на 31-ви март. Шестнадесет екипа се съревноваваха. Пет стигнаха до финала - т.е. бяха разработили хардуер и някои имаха договори за изстрелване. В края на краищата никой няма да успее да изпрати спускаем апарат на Луната с луноход преди тази дата. Гугъл няма намерение да удължава повече срока. Причините, поради която надпреварата ще завърши без победител, са много и разнообразни. Някои от стартъпите като СпейсИл и Тийм Индус не успяха да намерят своевременно финансиране. Други като Муун Експрес и Синерги Муун разчитаха на ракети, които още не бяха готови - "Електрон" и "Нептун". Всички проекти преминаха през отлагания. Въпреки всичко, дори и без победител, позитивите за космонавтиката се оказаха много големи. Известна част от компаниите все още са активни и разработват хардуер. Някои като Муун Експрес и СпейсИл продължават да планират мисии до Луната, макар и след 31-ви март. Частната ракета "Електрон" дебютира тази неделя - невероятен успех! Но най-важното - беше създадена нова частна космическа индустрия, която продължава да набира скорост и до този момент. Бъдещето никога не е изглеждало по-оптимистично. На снимката - спускаем апарат на "Муун Експрес" по време на изпитания. Photo credit : Moon Express http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2057-2018-google-lunar-xprize-no-winner

Плоскоземецът с ракетата сега планира да се самоизстреля през февруари 22 януари 2018 г. 21:30 ч. Помните ли Лудия Майк Хюз, който в края на ноемвриоповести, че планира да се самоизстреля с ракета, за да докаже, че Земята е плоска? Всички знаем какво се случи тогава - американските власти порязаха амбициите му, понеже няма разрешение да проведе изстрелване от публична територия. Сега по данни от Фейсбук страницата му Хюз е по-подготвен - има си нова ракета, намерил е частен двор, за да не може никой да му забрани да се изстреля, ракетата ще лети вертикално (без да прелита над обществени места) и ще трябва да достигне до височина около 10 километра, откъдето ще търси дали Земята има кривина или не. Изстрелването ще бъде излъчвано на живо, но само за платена публика. Хюз предупреждава, че е наел охранители, които ще стрелят по всеки дрон или снимачен апарат, който се опита да влезе в територията му. И докато мнозина му се смеят, а плоскоземците се надяват Хюз да обори завинаги глобуса, някои хора са се поразровили в миналото на чудака. Оказва се, че този човек май не е чак толкова последователен в плоскоземните си вярвания, колкото изглежда на пръв поглед. Навремето е вярвал като всички останали хора, че Земята е кълбовидна. Едва след като дълги години е търсил спонсор за екстремните си изживявания и накрая е намерил такъв в лицето на Research Flat Earth, чак тогава прегърнал плоскоземието Ще следим с интерес развитието на историята ... и докъде ще стигне. Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2056-2018-mad-mike-hudges-update

Ще доведат ли малките спътници до голям космически боклук? Спътникът NCUBE-2, създаден от норвежки студенти, е типичен CubeSat. Photo credit : Bjørn Pedersen 22 януари 2018 г. 20:00 ч. Светослав Александров. В продължение на десетилетия прогностици и научни фантасти си мечтаеха за времена, когато космосът няма да е достъпен само за държавните агенции, нито само за милиардери, а и за обикновените хора. В областта на безпилотната космонавтика тези времена вече настъпиха. Днес всеки, който разполага с малко повече пари (от порядъка на хиляди, а не на милиони), може да построи и да изстреля свой малък спътник. Доскоро тези спътници се изпращаха в космоса или като вторичен товар на някаква голяма ракета, или от борда на "Международната космическа станция". От вчера обаче възможностите станаха по-големи - за пръв път полетя успешно ракетата "Електрон" - първата от новата серия малки и евтини орбитални ракети. Повече от очевидно е, че революцията на малките космически апарати е в разгара си и че те тепърва ще определят облика на космонавтиката на 21-ви век. Но не всички хора се радват на това развитие. Някои смятат, че малките спътници няма да доведат до революция и научно-технологичен прогрес, а ще са просто глезотия, която ще допринесе до увеличаване на космическите боклуци. Наистина, ако всеки тръгне да праща по нещо в космоса, докъде ще стигне всичко това? Не сме ли замърсили достатъчно нашата Земя, та сме тръгнали да мърсим и космическото пространство? През последните дни се чуха много мнения. Гласовитите представители на обществото плюят по капитализма, разпространяват зелена пропаганда ... въобще разговорът се води на много ниско интелектуално ниво. Както при всеки горещ спор, разчита се не на разумни доводи, а на емоционални престрелки. И някак си забравяме, че хората, които искат да пращат спътници в космическото пространство, са различни, мотивите им са разнообразни, целите им са разнородни (от благородни до не чак толкова) и че всички техни мнения трябва да бъдат чути. При това трябва да се изкажат и общественици с богата обща култура, включително експерти. Разбира се, всеки иска да чуе ясно и категорично мнение, което да може да се събере в едно-две изречения. Има ли нужда да отваряме космоса за всеки? Трябва ли той да бъде достъпен само и единствено за учени? А за бизнесмени? За обикновени любители? Но как може да се отговори категорично с "да" или "не", при положение, че тези въпроси са доста сложни и да се отговори еднозначно е абсурдно... Най-просто казано: не, няма опасност малките космически апарати да доведат до фатален синдром на Кеслър, който ще направи космонавтиката невъзможна. В това съм абсолютно убеден - няма никакъв шанс да си отрежем изцяло пътя към космическото пространство. Има обаче определени области от космоса, определени орбити, към които трябва да подхождаме особено внимателно, за да не станат трудно използваеми. Малките космически апарати не са основна причина за замърсяването на орбитите. Според данни от Военновъздушните сили на САЩ в космоса има 23 000 обекта с изкуствен произход [1]. Повечето от тях са остарели големи спътници, отработени ракетни степени, по-малки фрагменти като болтове и гайки (някои от тях изгубени от астронавтите). Особено притеснителни са отработените ракетни степени - в тях може да има остатъчно гориво, което, ако се нагрее от постъпващата слънчева топлина, може да експлодира и да доведе до увеличение на отломките. Малките космически апарати и най-вече CubeSat-ите заемат съвсем малка част от орбиталните боклуци. Но те се очертават да се увеличават и да се превърнат в по-голям фактор на замърсяване през идните години и десетилетия. Притеснението около CubeSat-ите идва най-вече от факта, че като правило те не са екипирани със специализирани двигателни системи - ако някой от тях се повреди, няма как да бъде потопен в атмосферата или да бъде пратен в специална "гробищна орбита". Но основната причина, поради която CubeSat-ите засега не са особено голям фактор в орбиталното замърсяване, е че те най-често се освобождават в ниските части на околоземна орбита. На височина около 300-400 километра обикалят някои спътници за наблюдение на Земята, там се намира и "Международната космическа станция", там летят и почти всички пилотирани космически кораби. На такава височина високите слоеве на земната атмосфера създават условия на триене и съпротивление и новоизстреляните CubeSat-и падат и изгарят до няколко месеци или седмици. Това е добре - тази орбита се самопочиства. Експертите не са особено притеснени за нея. Орбитата е напълно достатъчна за любители, които искат да пращат свои апарати там. Поради самопочистващия се характер регулации не са нужни, всеки трябва да се чувства свободен да изстрелва до нея и никой не може да каже и "копче". На височина 500 километра над Земята приблизителното време, което отнема на един CubeSat да падне обратно в земната атмосфера, възлиза на около 4-7 години. Това е достатъчно за компании, които разчитат спътниците им да работят по-дълго. На такава височина една от основните фирми, която праща спътници, е Планет Лабс. Компанията използва глобалната си спътникова групировка да прави снимки на земната повърхност с висока разделителна способност. На височина 600-650 километра е нужно много повече време за излизането от орбита - 20-25 години - все още този срок е в разумни граници и е приемлив. При височини от над 650 километра вече започват проблемите... и те са много сериозни. Понастоящем има международно споразумение, според което страните, които са го подписали, се съгласяват да не допускат изстрелвания на полезен товар, ако има шанс той остане в орбита 25 години след приключването на активната му експлоатация. Проблемът е, че споразумението не е непременно обвързващо - държавите могат да изберат дали да се съобразят с него или не. Никой не може да сложи явна забрана на дадена държава как да си изстрелва ракетите от собствената си територия. Правителството на САЩ обаче следи за спазването му - никоя американска компания няма право да изстрелва спътници, включително CubeSat-и, които биха останали на орбита над 25 години. В такъв случай ако някой иска да лети на височина над 650 километра, на борда на спътника трябва да има системи за извеждане от орбита. И именно тук е проблемът - понастоящем само около 20% от спътниците, намиращи се на височина 650 километра и повече, предприемат маневри за излизане от орбита след приключването на експлоатация [2]. Спътниковите оператори не винаги подхождат отговорно, дори и да имат технологичните възможности за извеждане от орбитата си. Евентуални лоши последствия, свързани с космическо замърсяване, няма да дойдат от обикновени любители, които искат да пратят единичен прост спътник до височина 400-500 километра. Последствията ще дойдат от големи корпорации, които искат да изпратят в космоса стотици спътници. Особено притеснителни са корпорациите, които искат да развиват телекомуникационни услуги и интернет. УанУеб например иска да създаде орбитална групировка от 648 спътника. Боинг има планове да прати в космоса между 1 400 и 3 000 спътника. А СпейсЕкс обмисля система с около 4 000 спътника! Лошото е, че много от тези компании-инициатори на спътникови мега-групировки планират да ги пратят на височина между 1 000 - 1 200 километра над Земята. Остарелите спътници и въобще всички космически отломки в тази орбита биха стояли в продължение на хиляди години! Това е недопустимо. Големите корпорации, планиращи мега-групировки, вече мислят за варианти да не допускат масово замърсяване на космоса - най-малкото нямат интерес от повече правителствени регулации, отколкото сега има. Нещо повече - те ще се опитат да изпреварят евентуалните правителствени санкции. Те вече размишляват какви са опциите за саморегулация, докато е време, за да не стават неприятни случки, които ще привлекат вниманието на обществото и на властимащите. CubeSat-ите се оказват добра платформа за тестване на нови технологии, включително такива за безопасно излизане от орбита и за събиране на орбитален боклук. В близкото минало на някои малки спътници бяха изпитани активни системи за орбитално извеждане като авангардни микродвигатели и пасивни системи като платноходки и дори специални балони. Пасивните системи се очертават да са изключително обещаващи - дори и един CubeSat да няма двигатели, ако към края на живота си разгърне подобен балон, той по-лесно ще падне от орбита. На фона на разгледаното до този момент остава да отговорим най-важния въпрос - трябва ли да има регулации за орбиталните полети и какви? Ето как бих отговорил: за малки любителски спътници, които летят на височина до 500-600 километра, повтарям, такива регулации не са нужни - просто отсъства необходимост. Но за спътници, които летят на по-голяма височина, както и за мега-групировки, в един момент ще се наложи. Понастоящем 1 000 - 1 200 километровата околоземна орбита все още не е гъсто населена. Но е важно да мислим и за бъдещите поколения и да постъпим отговорно към тях. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2055-2018-smallsat-orbital-debris

Правителствената криза отложи подготовката за полета на Фолкън Хеви и множество други стартове 22 януари 2018 г. 08:00 ч. Въпреки че СпейсЕкс е частна компания, а ракетата "Фолкън Хеви" е разработена от нея, правителствената криза в САЩ се отразява и на подготовката и на нейния полет [1]. През изминалите дни и седмици горивните ревервоари на ракетата бяха пълнени и изпразвани многократно. Предстои ключов тест: статично огнево изпитание. Проблемът е, че макар и "Фолкън Хеви" да е частна ракета, космодрумът е правителствен, а СпейсЕкс го наема от правителството под наем. Няма как СпейсЕкс да провежда статични запалвания или да изстрелва ракети, тъй като компанията има нужда от наземни работници за тези услуги, а те са на държавна работа. Ще настъпят отлагания на графика и при останалите изстрелвания от правителствените космодруми. Да се надяваме, че американският Конгрес намери решение за излизане от кризата. В миналото подобни кризисни ситуации, които са довеждали до спирането на правителствени услуги, са продължавали между 1 ден и 21 дни. Най-дългото (21-дневното) е било по времето на Бил Клинтън - от декември 1995 до януари 1996 година. За последен път това се случи при Барак Обама през 2013 г. - правителственото спиране продължи 16 дни. Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2054-2018-falcon-heavy-delay

Отбелязваме 50 години от изстрелването на Аполо 5, когато за пръв път лунният модул полита в космоса Снимка от изстрелването на "Аполо 5". Photo credit : NASA 22 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри януари 1968 г. ракетата "Сатурн 1Б" извежда в околоземна орбита първия лунен модул. Безпилотната мисия носи името "Аполо 5", но макар и тя да не полита до Луната, специалистите от НАСА успяват да извършат важни изпитания на модула в околоземна орбита и да потвърдят, че той е годен за пилотирани лунни експедиции. Мисия "Аполо 5" става реалност след множество отлагания. Ако си мислите, че само в днешни дни напредъкът върви със скоростта на охлюв и чакаме дълги месеци и години, преди нещо смислено най-накрая да се случи, то тогава се лъжете. Отлагания е имало и през 60-те години. Първоначално е планирано лунният модул да бъде доставен на Кейп Кенеди във Флорида на 16-ти ноември 1966 година [1], а дебютното му изстрелване трябва да стане през април 1967 година. Компанията-разработчик Груман обаче се сблъсква с множество проблеми при разработката му, най-вече при произвоздството на двигателите. Модулът най-накрая пристига във Флорида на 27-ми юни 1967 година, два месеца след планираната дата за старт, а наземните му изпитания все още не са започнали. Отнема четири месеца модулът да бъде тестван, след което най-накрая е прикачен към ракетата-носител на 19-ти ноември 1967 година. Тогава през декември един от другите произведени лунни модули в Груман претърпява аномалия по време на пневновакуумни изпитания - част от прозорците му не издържат на наляганията и се пръскат. Това налага прозорците на първия лунен модул да бъдат заменени с алуминиеви плочи, за да може най-накрая да полети в безпилотен режим. Изстрелването най-сетне е проведено на 22-ри януари другата година. Модулът е вмъкнат в първична орбита с параметри 163 на 222 километра. НАСА планира спускаемата двигателна система на модула да бъде запалена автоматично за 39 секунди, но бордовият компютър я изключва само 4 секунди след задействането на двигателя. Впоследствие инженерите приемат нов план за запалване на двигателя два пъти ръчно, след което е пристъпен към тест на другата двигателна система, която в бъдеще ще трябва да извежда астронавтите от лунната повърхност. След 11 часа и 10 минути изпитанията приключват с успех. Благодарение на благополучния завършек НАСА се отказва да повтори мисията в безпилотен режим - следващият модул лети в околоземна орбита на 3-ти март 1969 г. с пилотирания кораб "Аполо 9". За допълнителна информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2053-2018-50-years-apollo-5

Исторически успех: Рокет Лаб изстреля ракетата Електрон до орбита! Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : Rocket Lab 21 януари 2018 г. 09:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 21-ви януари 2018 година, се случи събитие, което безспорно може да се определи като историческо. Днес в 03:43 ч. българско време от космодрума Махия в Нова Зеландия излетя ракетата "Електрон" на американската частна компания Рокет Лаб. Броени минути по-късно ракетата благополучно достигна до орбита. За пръв път ракета, специализирана в изстрелването на миниатюрни космически апарати, успя да изпрати спътници в правилната им орбитална позиция! Историческото изстрелване беше излъчено на живо в интернет. По време на днешния полет имаше три спътника на борда на ракетата - два "Лемур", създадени от компанията Спайър Глоубъл, както и един "Дав" на фирмата Планет. Очакваме с нетърпение следващите полети на Рокет Лаб. В рамките на един от тях компанията трябва да изпрати към Луната апарат на Муун Експрес. Ако този апарат успее и кацне благополучно на повърхността на нашия естествен спътник, той може да спечели международното състезание за лунни мисии Google Lunar X Prize. Междувременно революцията за малки космически апарати е в разгара си! CubeSat-ите, които доскоро можеха да летят само като вторичен товар на стандартни носители или да бъдат освобождавани от борда на "Международната космическа станция", вече разполагат със собствена ракета. При това "Електрон" се очертава да е една от многото малки ракети. По-късно през 2018-та година очакваме дебютите на ракетите на компаниите Вектор и Върджин Орбит. Но в историята най-често се запомня кой е първенецът - и това е Рокет Лаб - малка американска компания, основана от Питър Бек през 2006 г., която разполага с космодрум в Нова Зеландия. Запис от изстрелването: Рокет Лаб (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2052-2018-21-jan-electron-flight-success

УСПЕХ: Космическата ракета Атлас 5 изведе в орбита спътника SBIRS Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : ULA 20 януари 2018 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:48 ч. българско време от стартовата площадка на космодрума Кейп Канаверал излетя ракетата "Атлас 5" в конфигурация само с един страничен твърдогоривен ускорител. Ракетата благополучно изведе в орбита четвъртия спътник SBIRS за нуждите на Пентагона. Всички четири спътника са част от глобална спътникова групировка, които посредством инфрачервени детектори ще успяват да засичат стартовете на междуконтинентални балистични ракети, застрашаващи територията на САЩ. Днешното изстрелване беше първото за "Атлас 5" през 2018 година. Общо осем полета са планирани за тази ракета до края на декември, някои от които са доста съществени. По-късно през пролетта с помощта на "Атлас 5" НАСА ще трябва да изстреля към Марс спускаемата мисия "инСайт", а през втората половина на годината се очертава да е дебютният полет на космическия кораб на Боинг "Старлайнър", с помощта на който впоследствие американците планират да възобновят пилотираните експедиции до "Международната космическа станция". Освен всичко останало, първото изстрелване на "Атлас 5" дава възможност на СпейсЕкс да продължат с изпитанията на свръхтежката си ракета "Фолкън Хеви". През изминалите две седмици бяха проведени множество "мокри изпитания" - т.е. зареждане с гориво, но все още не се е стигнало до статично запалване. Частната компания сега планира то да е най-рано в понеделник. Много космически ентусиасти са изнервени покрай забавянето, но няма как - подобни забавяния са неизбежни при изпитанията на нови ракети. СпейсЕкс ще задейства двигателите само когато има увереност, че ще е напълно безопасно. Никой не иска авария в близост до стартовата площадка. Пълен запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2051-2018-atlas-v-launches-sbirs

Американски активистки искат да заменят израза за пилотиран космически полет с полово неутрален еквивалент 19 януари 2018 г. 12:30 ч. Бурна дискусия се води в Туитър през последните няколко дни. Казано накратко, някои американски активистки са подразнени от традиционния израз, използван на сайтовете на НАСА и в медиите за пилотиран космически полет. На английски се употребява масово израза "manned spaceflight". В очите на някои хора обаче този израз дискриминира жените, които летят в космоса, и поради това по-удачно би било полово-неутралния израз "crewed spaceflight". Това от друга страна не се харесва на много космически ентусиасти, тъй като звученето на crewed наподобява на друга английска дума - crude. Снимка на американската астронавтка Пеги Уитсън по време на космическа разходка през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2050-2018-crewed-spaceflight

Успех: Япония изстреля за трети път малката ракета Епсилон Кадър от снощното изстрелване. Photo credit : JAXA 18 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:06 ч. българско време от японския космодрум Учиноура излетя благополучно малката ракета "Епсилон" с радарния спътник ASNARO-2. Това бе третият полет на японската ракета "Епсилон" - сравнително малък носител с товароподемност между 700 и 1500 килограма до ниска околоземна орбита. Ракетата дебютира през 2013 г. с японския ултравиолетов телескоп "Спринт-А", който и досега наблюдава планетите от Слънчевата система. Вторият полет на "Епсилон" бе през 2016 година, когато излетя спътникът "Арасе" за изучаване на поясите Ван Алън. Третият полет бе първоначално планиран за 2017-та година, но поради технически причини се измести за 2018-та. Спътникът ASNARO-2 е експериментален сателит за наблюдения на Земята посредством радарна технология. Ракетата "Епсилон" бе създадена, за да замести старата японска ракета "М-V". "М-V" беше много успешен носител, но за съжаление твърде скъп и поради това неизгоден за Япония. Пенсионирането на "M-V" бе през 2006 година, а до влизането на "Епсилон" в експлоатация минаха дълги години, през които Япония зависеше от чужди ракети като руско-украинската "Днепър" за изстрелването на малки спътници. Едно изстрелване на "Епсилон" струва около $38 милиона долара - половината в сравнение със сумата, нужна за полет на "M-V". Запис от изстрелването: Тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2049-2018-epsilon-launches