SAlexandrov

На Български: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27 (Credits : Sam Dinkin / thespacereview.com ) Международна космическа станция Сам Динкин (Космическа критика): Вие наричате Международната космическа станция (МКС) „орбитална пуйка“ и привлякохте вниманието на медиите. Мислите ли, че решението да построят МКС е глупаво като се има впредвид, че не са предвидили никаква научна дейност за нея в първите години от проекта? Професор Стивън Уейнбърг: Да, аз мисля, че МКС е просто един пример за глупавото подчертаване на пилотираната програма на НАСА. В началото МКС е била предвиждана да бъде платформа за бъдещи полети до Луната и Марс, но по-нататък орбитата й беше променена, за да поддържа руските кораби. Имало е продължителни усилия да оправдаят съществуването й поради науката, която се прави там. Но от моя гледна точка, която се крепи на основна физика, астрономия и най-вече космология, МКС не е допринесла с нищо в развитието на тази област. Ако беше аз щях да науча. От друга страна аз съм чувал за растеж на кристали и биологични проучвания. Тук аз не съм компетентен да отсъждам, затова се обърнах към хора, на които имам доверие. Така по същия начин научавам, че станцията няма никакъв ценен принос. КК: Тя не е започнала дори проучванията си в тази област. МКС не е активна като лаборатория, но аз съм съгласен с теб че растежа на кристали и индустриалното оправдание за МКС изглежда слабо. Но дори и да откриеш някакъв изключителен нов метод да произвеждаш нещо в орбита, наистина струва ли си да построиш фабрика там като се има впредвид цената на доставката? Уейнбърг: Да, това е глупаво. Факт е, и Робърт Парк го е казал, цената да доставиш нещо от орбита със совалката е толкова висока, че дори и да намериш начин да превърнеш олово в злато, няма да има никакъв смисъл – в буквалния смисъл – защото струва 10 000 долара/паунд да доставиш нещо от орбита със совалката. КК: Значи дори и да доставиш олово на МКС и да го върнеш обратно под формата на злато няма да оправдае цената си. Това е много забавно. Уейнбърг: Глупаво е. Факт е, че президентът Буш обяви своето виждане за отиването на Луната и Марс, след което НАСА обяви, че дейностите на МКС ще бъдат ограничени за да подкрепят идеите на Буш. От това което мога да наблюдавам, това би означавало тестване на екипировката в условия на микрогравитация. Аз съм съгласен, че единствения начин да проучим тези ефекти е да изкараме хората в космоса. Това повдига по-голям въпрос: Струва ли си да правим това? КК: Може би по-добре е да инвестираме в някоя евтина технология, която ще ни позволи да имаме изкуствена гравитация – като кабел между два въртящи се обекта. Уейнбърг: Аз не споря за това. Бих искал да призная, че може би МКС е добро място, където можем да проучваме ефекта от микрогравитацията върху хората, но аз не се интересувам от това. Единствения смисъл човек да проучва това е ако има намерение да продължи изследването на космоса от човек. Но през този век аз не виждам смисъла от това. (Още - на сайта) http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...26&Itemid=1 Поздрав за всички фенове с тази статия!!! Космическите ентусиасти, които са фенове на Червената планета никога няма да забравят съдбоносната 2003 година, когато бяха изпратени множество космически апарати – Европейския орбитален Марс Експрес с малкия спускаем Бийгъл 2, разработен от проф. Колин Пилинджър; Японския Нозоми, който преди няколко години едва не се загуби по пътя; американските марсоходи Спирит и Опортюнити. И аз си спомням тази година с носталгия. Тогава очаквах Коледните и Новогодишните празници с голямо нетърпение. Японците вече се бяха предали от това Нозоми да влезе в орбита, така че в навечерието на тогавашната Бъдни Вечер и в първата Коледна нощ трябваше да пристигнат първи Марс Експрес и Бийгъл 2. От Бийгъл 2 информация не беше получена след кацането си и проектът бе обявен за изгубен. Между Коледа и Нова година бяха направени множество опити за възстановяването на връзката, всичките неуспешни. Но Марс Експрес успешно навлезе в орбита и днес е една от най-значимите мисии, изпращани някога към Червената планета! В началото на 2004 година предстоеше да се разбере – ще успее ли марсоходът Спирит да кацне, превръщайки се в едва четвъртата сонда, която успешно се е приземила на повърхността на Марс? До този момент е имало само три успешни марсиански кацания – през 70-те години на миналия век от сондите Викинг и през 1997 година от Марс Патфайндър с минировъра Съджърнър. Още... на горепосочения линк.

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27 Тук съм се опитал да събера 10-те най-добри снимки за 2007 година. Със сигурност много съм изтървал, но в такава малка класация може ли да побера всичко?

То ако трябва да сме честни имало е идеи както в САЩ, така и в СССР за пилотирано облитане и на Марс. Жалко че тези идеи не са се осъществили. Защото човечеството можеше да се похвали с още някоя планета, която е посетил.

Ето и статия за Сатурн 5: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...14&Itemid=1 НАСА наистина изпрати човек на Луната, но това стана след изключително големи усилия. Със стартирането на поредицата „На път към Луната“ на този сайт ще бъдат описани различни технически детайли от хардуера на пилотираните полети Аполо. Ще разгледаме последователно ракетата Сатурн 5, командния и лунния модул, екипировката на повърхността на Луната и станцията Скайлаб. Програмата Аполо освен че постигна целта на НАСА да изпрати човек на Луната прокара път и към строежа на космическата совалка и Международната космическа станция. Опитът, придобит през тези ранни години е незаменим. Сатурн V – най-мощната ракета, създавана някога от човешка ръка Обща характеристика Една завършена тристепенна ракета с кораб Аполо е била висока 110 метра. Диаметърът й е бил 10.1 метра. Тежала е над 3 000 000 тона в момента на излитане. Сатурн V е била в състояние да изведе в ниска околоземна орбита 118 000 килограма и на път към Луната 47 000 килограма полезен товар. Само първата степен на Сатурн V е тежала повече от цялостната конструкция на космическата совалка. Нямало е ракета преди (а и днес), която да е тежала повече от Сатурн V. Втората степен на ракетата Сатурн V е била най-мощната течногоривна криогенна ракета по това време. Едва след 20 години съветската ракета Енергия успява да подобри рекорда й. Благодарение на успешната разработка на тези криогенни двигатели човечеството създаде течногоривните двигатели на съвременната совалка. (продължава на сайта)

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27 Космически телескоп Хъбъл – кой ли не е чувал за него? Благодарение на този телескоп открития бяха направени, учебници бяха пренаписани. Но дори и този проект, както повечето космически проекти, е страдал от проблеми, които неведнъж са заплашвали неговата работа. Бъдещето на Хъбъл е несигурно дори и днес, когато полетите на совалката са затруднени и сервизните мисии са ограничени. Едно е ясно – трябва да бъдат положени всички възможни усилия, за да може Хъбъл да работи поне до 2010 година. Наблюдения от космоса и наземни наблюдения Когато извършваме наблюдения от Земята ние сме зависими от атмосферните явления. Но при наблюдения от открития космос или места, където няма атмосфера разделителната способност на телескопа ще бъде ограничена само от дифракцията, но не и от атмосферната турбуленция (която е причина за блещукането на звездите). Другото важно предимство на космическите телескопи е че те могат да извършват наблюдения в инфрачервената и ултравиолетовата област от спектъра. Инфрачервените и ултравиолетовите лъчи силно се абсорбират от атмосферата. Начални етапи от проекта Би могло да се каже, че бащата на проекта е Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е работил (теоретично) върху идеята за строежа на голям космически телескоп. Вернер фон Браун, един от най-големите ракетчици в НАСА също е работил с неговия екип от космическия център Маршал върху това през 60-те години. През средата на 60-те години НАСА сериозно започва да извършва проучвания на базата на досегашния опит и опита, който ще бъде придобит в последствие със строежа на космическата совалка. Последният проект на НАСА, който, ако би се оказал гъвкав би осигурил периодична поддръжка на орбиталната обсерватория. Следва големия проблем – парите. През 1975 година правителството упорито отказва да даде нужното финансиране за космическия телескоп докато НАСА се опитва да се наложи, заедно със Спицър. Агенцията кани и Европейската организация за космически проучвания (която по-късно става ЕСА) да участва в проекта (и така съответно ще поеме част от разходите). Прави се и компромис с дизайна – огледалото от 3 става на 2.4 метра и крайната цена се оформя на 200 милиона долара. Проектът най-сетне е одобрен от Конгреса, който отпуска нужното финансиране през 1977 година. Следващата година започва строежа на огледалото, което се дава на корпорацията Перкин-Елмър. Космическият кораб пък трябва да бъде построен от Локхийд Мисайлс. Европейците пък са отговорни за строежа на слънчевите панели, които биха осигурявали електрическата мощност на телескопа. НАСА планира да изстреля телескопа през 1983 година, но проектът търпи отлагане. Огледалото на Перкин-Елмър е завършено през 1981 година, но цялата оптическа система така и не е сглобена до 1984 година. Трагедията със совалката Челинджър и последствията за проекта Космическият телескоп Хъбъл е сглобен през 1985 година. Изстрелването е планирано за октомври 1986 година, но на 28 януари совалката Челинджър експлодира . Голямата трагедия води до спиране на всички полети на совалки и става ясно, че телескопът не може да излети същата тази година. Вече започват да се прокарват съмнения дали той изобщо ще бъде изстрелян и дали ще достигне орбита. Всички системи на телескопа сега трябва да бъдат поставени в стерилни стаи докато полетите бъдат възобновени и нова дата бъде определена. Както знаем, всяко отлагане е свързано с много пари. Така цената на проекта става още по-висока. Най-накрая полетите на совалките са възобновени през 1988 година и стартът на телескопа е планиран за 1990. През това време прах се е бил натрупал на главното огледало и то е трябвало да бъде почистено наново с потоци от азот. През това време цената от 200 милиона става на цели 2.5 милиарда долара. още-на горепосочения линк към сайта

Амииии... да, откъде време да чета новини като ме чакат толкова статии

2008 година – какво ни очаква? Да започна с „крайното твърдение”. Така или иначе хората казват, че обичам крайностите. С няколко думи – 2008 година ще бъде преломна и изключително важна за бъдещето на космическите полети. Окуражавам ви да прочетете статията, за да се убедите, че това наистина е така. Бих казал че бъдещето на пилотираната програма, бъдещето на безпилотната програма, бъдещето най-вече на марсианската програма зависи от това какво ще се случи догодина. Пилотираната програма – напрежение до края Без съмнение 2008 година ще бъде изключително напрегната за пилотираната програма. През 2007 година НАСА отложи полета на Атлантис/Колумбус за януари 2008. Това допълнително утежнява графика на пилотираните стартове – агенцията трябва да осъществи цели шест мисии до Международната космичеста станция. Както видяхме тази година, НАСА едва успя да изстреля три совалки. За да изстреля НАСА шест совалки трябва да няма никакви сериозни повреди и никакви продължителни отлагания, които иначе се случват непрекъснато. За 2008 година е планирана последната обслужваща мисия на Хъбъл. Това е последната мисия на совалка, която ще се осъществи далеч от МКС и това е което тревожи НАСА – в случай на авария астронавтите няма да има къде да отидат. Затова при тази мисия НАСА трябва да изкара на стартовата площадка не една, а две в технически изправно състояние совалки. Но 2008 година е критична не само за Международната космическа станция и за Хъбъл. Тя е критична и за бъдещето на пилотираната програма на НАСА и евентуалното завръщане на астронавтите на Луната. Защото разработката на новата пилотирана ракета Арес 1 ще продължи. До края на 2008 година всичко трябва да е в изправност и да е готово за първия тестов полет на Арес 1, който ще се осъществи през 2009 г. Още: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=c...1&Itemid=27

Супер, радвам се че има хора, които да го оценяват. За тези дни се планират още няколко статии - за новата 2008 година, топ 10 снимки от последната година, за Марс Полър Лендър и още много.

Ето въпросната статия: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...0&Itemid=27 и част от нея: ------------------------ През 2007 година се случиха изключително интересни събития. Вероятно от началото на новото хилядолетие това е най-напрегнатата година по отношение на космическите полети. Имаше както провали, така и забележителни успехи. Не може иначе – космическите полети са рисковани. Случват се и инциденти – за щастие, тазгодишните са без смъртни случаи. Провалите Първата неприятна изненада настъпи на 30 януари. Ракетата Зенит 3СЛ , която трябваше да изведе на геосинхронна орбита сателита Комсат се взриви на стартовата площадка. Експлозията беше забележителна, но освен това нанесе и решителен удар върху пазара на изкуствените спътници. Както знаем, построени са множество изкуствени спътници, и много от тях вероятно никога няма да напуснат Земята защото ракетите и финансовите средства не достигат. А когато една ракета излезе от строя, настъпва цяла каша с графика на изстрелванията. До края на 2007 година полетите на Зенит все още не са възстановени. След по-малко от два месеца, на 21 март нов провал нанесе удар, този път върху частната космическа индустрия. Полетът на ракетата Фалкон 1 започна успешно и продължи така до отделянето на степените. Но след като бе запалена втората степен и горенето продължи известно време ракетата излезе от строя. Тя така и не достигна орбита. Но голямата изненада дойде на 15 юни! Самата ракета Атлас 5, която се счита за най-стабилна не успя да изведе изкуствените спътници НОСС на правилната орбита поради проблеми със степента Центавър. Вместо това космическите апарати коригираха орбитата си за сметка на собствено гориво и продължителността на работата им ще бъде съкратена. На 5 септември и ракетата Протон-М се провали. Ракетата Протон много често се проваля, но за пръв път от толкова години неразделяне на първата от втората степен доведе до провала. Въпреки всичко, полетите не бяха спрени и Протон вече извърши няколко успешни полета след като бързо се съвзе от удара.

Бих искал да допълня нещо, което Spirit знае доста добре. Първото безпилотно кацане на Марс бе осъществено през 1976 година. Оттогава близо 21 години никой не бе успял да изпрати сонда на Марс! Когато НАСА успешно приземи Патфайндър на Марс това не стана с технологията, която е съществувала през 70-те години. На практика тогава Викинг 1 и 2 бяха иновативни кораби, които струваха милиарди долари! Марс Патфайндър струваше едва няколкостотин милиона. Ясно е, че при такава ценова разлика не може да се дублира същата технология от преди 20 години и да се приложи днес. Патфайндър кацна с помощта на директно навлизане, спускане и омекотяване с възглавници. Технологията работеше. И все пак тя не беше същата както преди 20 години, нали? Разликата е, че с помощта на технологията отпреди 20 години можеше да кацне човек, докато тупането с възглавници през 1997 година е непреживяемо. Така че нещата са горе долу аналогични. През 2003 година Спирит и Опортюнити също кацнаха чрез тупане. Но дали новата сонда Феникс ще успее да кацне? Тя за малко пари ще се опита да се приземи по същия начин, както Викингите. Е ще видим.

Хенри Форд произведе автомобила, и сто години по-късно технологията за автомобили продължава да се среща. Ако разсъждаваме от тази гледна точка лунната технология още трябва да съществува. --Не е много приемливо да правим сравнение между технология, която от самото начало е била предвидена за обществото и технология, която е била високо специализирана и само 20 продукта е трябвало да бъдат построени. Просто няма пазар за пилотирани космически кораби. Компаниите, които сътвориха Аполо през 60-те и 70-те се върнаха обратно да правят обикновени самолети. Част от придобития опит при строежа на лунните кораби беше внедрен в новите самолети, част от опита беше изоставен. Имало е процеси в изработката на лунния кораб, които са били познати само на шепа хора. Това са процеси, които не са необходими днес в пазара. бла бла бла

"Много хора от НАСА казват, че би било трудно или невъзможно да се завърнем на Лунат скоро." Това, за съжаление е най-вероятно така. Но това не означава, че не е имало технология, способна да ни отведе на Луната. През 1960 година ние имахме ясна цел да отидем на Луната. Въпреки че НАСА са имали научни задачи, истинската цел е била политическа - да победят руснаците. След Аполо 11 (първото лунно кацане) интересът към космонавтиката бързо спаднал. И бюджетът е бил намаляван, и намаляван отново. Много от хората, работещи по Аполо са се пенсионирали, други са починали. Освен това кацането на Луната е изисквало специфични умения, които не са необходими днес за космическата програма. Повечето от екипировката я няма също така. Няколко музея имат командни модули и лунни модули. Но голяма част от хардуера е изхвърлен. Фирмите нямат вече специалните инструменти да строят подобни кораби и детайлните документи са вече в архивите. Не че днес ние бихме използвали тези машини отново - по-скоро днешните инженери ще изучават как предшествениците са се справяли с тях да решават различни проблеми. Но как може да изхвърли човек тези документи? За съжаление тук става въпрос за частни компании, които работят в аеронавтиката, а не в музейния бизнес. Плановете и дизайнът за един лунен модул заемат хиляди кубични метра място. Така че от тази гредна точка това е оправдано. НАСА, освен това отчаяно търси кадри. През 60-те години е било модерно да работиш за космически проекти. Днес това не е така изобщо. НАСА се сбива да намери талантливи инженери и учени. Има поне две причини за това. Първо, НАСА не е същата организация каквато е била през 60-те години. Днес тя е много по-бюрократична. Второ, много от нещата, които НАСА прави днес изглеждат рутинни. Магичния ореол на космическите пътешествия вече не съществува.

Вие няма ли да почнете да четете и да престанете с теи глупости? Колко пъти ще ви повтарям, че не само пилотирани, но и безпилотни кацания няма на Луната от 72-ра година? И си има причина за това нещо. А малко научете история на космическите полети и тогава почнете да критикувате. http://www.clavius.org/technasa.html "Ако НАСА можеха да направят нещо през 60-те, защо днес не могат?" "Първо, ние трябва да си спомним, че НАСА имаха върхова технология през 1950 и 60 г. Те имаха чудовищен бюджет и агенцията привличаше най-добрите учени на страната. Когато течеше проектът Аполо НАСА имаше половин милион учени и инженери работещи в различни аспекти на мисията. До известна степен лесно е да погледнеш назад към миналото и да се чудиш как бихме се справили без чудесата, които наблюдаваме днес. Ние седим на компютри с процесори над гигахерц и забравяме за годините, когато 8 мегахерцов компютър беше върхова технология. Просто защото днес имаме върхова технология не означава, че дадено постжение не може да бъде повторено с по-проста технология. Например - часовниците. През 70-те години е имало аналогови часовници. Още преди това е имало мехонични часовници с пружина, а те са измервали времето много точно. Какъв е изводът? Просто защото днес използваме върхова технология днес за да решим проблема не означава, че проблемът е нерешим без нея. Астронавтите на Аполо не са имали суперкомпютри, затова те са направили системата за навигация по различен начин. Компютърът е бил само една малка част. А и нека не забравяме, че когато Джон Глен е обиколил Земята на борда на космическия му кораб изобщо е нямало компютър! И все пак, неговата капсула е била напълно автоматична".

Сатурн V - 33,5 MN Совалката - 29,91 MN Това показва, че совалката е чудовище като Сатурн 5. Но къде е разликата и защо совалката може да достига само ниска орбита? Отговорът е - защото има прекалено излишно тегло. Например крилата. Всъщност, тя дори не може да маневрира при кацане и характеристиките й са като тухла. Наистина, совалката има най-скапан дизайн за космически кораб. Грешка е че се е появила изобщо. Арес 5 ще бъде половин совалка, но това е нещото, което трябваше да бъде построено преди още 30 години. Защото ако не друго поне ще ни осигури Луната.

О нима? Мисля че има доста независими организации, които са решили въпроса: http://en.wikipedia.org/wiki/Independent_e...o_Moon_landings Защо има толкова аматьори астрономи, които са наблюдавали полетите и нито един от тях не се е оплакал от аномалия?

Държа да отбележа следното нещо. Когато космическата совалка е замисляна хората са предвиждали тя да лети 56 пъти в година. Поради лимитации в производството на горивни резервоари обаче максимумът полети за година е трябвало да бъде сведен до 12 пъти на година. Но от началото на програмата насам до сега нито един път в историята не е имало 12 полета! Тази година совалката трябваше да извърши само четири полета, но не успя. Да видим какво стана: 1. Градушка очука Атлантис. Полетът бе изместен за лятото 2. Три полета на совалки за тази година, плюс няколко поправки в орбита! 3. Многобройните отлагания в началото на годината доведоха до отлагането на полета на Колумбус към декември 4. Поради последните проблеми Колумбус ще лети догодина. Ха сега да видим с напрегнатия график как НАСА ще изстреля шест пъти совалка догодина, при положение че не може да изпълни дори четири полета! Всички тези отлагания, които се случват и непрекъснатите проблеми ми пикаят на нервите. Защо Русия нито един път не отложи полет на Союз/Прогрес през последните няколко години? Единственото отлагане на руска ракета Союз беше във връзка с изстрелването на един съветски сателит и то проблемът не беше свързан със самия Союз, а с разгонния блок Фрегат! За да може НАСА да лети шест пъти догодина това означава да няма никакви отлагания и никакви ролбакове. Това не може да стане.

Днес инженерите от НАСА цял ден ще решават- може ли Атлантис да лети с два работещи ЕСО сензора? Както разбрахме, полетът на совалката бе отложен защото цели два сензора отказаха. Да прибавим интересния факт: НАСА трябва да изстреля Атлантис до 13 декември. Ако не успее, полетът остава за догодина. Тогава означава, че догодина трябва да бъдат осъществени до шест полета, което е абсолютно невъзможно имайки впредвид многобройните проблеми със совалките, които възникват. Другия вариант е да режат от модулите, които ще бъдат изстреляни. Това означава, че Международната космическа станция никога няма да бъде завършена. Така че дали НАСА ще рискуват да летят на два работещи сензора (4 са общо, 2 не работят, останали са само 2)? Имайки впредвид колко критика са отнесли и че трябва да летят за едната чест вече, няма да се учудя.

А станцията дали изобщо ще я завършат...

Абсолютно. Нали Арианата не прави такива проблеми? Ами сами са си виновни като не са оптимизирали модула за Ариана. Е те от ЕСА са доволни, че сами ще изстрелват телескопа-наследник на Хъбъл.

Видяхте ли... Пак проблемните ЕСО сензори. Направо ми писна. Искам тая каруца да я закарат някъде и да я взривят. Егати чудото.

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...02&Itemid=1 Месец ноември бе един от най-тежките месеци за марсоходите Спирит и Опортюнити, които работят на повърхността на Червената планета много по-дълго време от очакваното. Двата марсохода успешно се справиха с голямата прахова буря, възникнала през юли и август. Но истинското предизвикателство тепърва предстои – преживяването на следващата марсианска зима. Важно е да напомня, че сезоните на Марс са двойно по-дълги от земните. Спирит Марсоходът Спирит е особено застрашен, защото както знаем, неговото място е по-отдалечено от екватора и затова когато настъпи зимата той ще бъде изложен на ниски температури и много по-застрашен от Опортюнити. Затова екипът на мисията отчаяно се опитва да го изведе на подходящо място, където да остане за зимните месеци. Специалистите смятат, че Спирит има реални шансове да преживее зимата, колкото и да бъде трудно. Към цялата ситуация прибавяме и факта, че прахът, който се натрупа на слънчевите панели пречи на марсохода да изпълнява задачите си. Откакто бурята премина, ветровете успяха да отвеят голяма част от праховите частици на Опортюнити. Обаче ние не можем да кажем същото за Спирит, защото, по ирония на съдбата, на Домашното плато цари безветрие. Новото зимно “пристанище”, където Спирит ще бъде закаран се намира в северната част на Домашното плато. По пътя обаче марсоходът попадна в кратер, който е пълен с пясък и затъна вътре. Това бе истински капан за робота. Кратерът се нарича Тартарус (древногр. Ад, преизподня). Спирит успешно излезе от Тартарус впоследствие и се освободи от натрупалия се прах. Но това далеч не е края на пътешествието му – до “пристанището”, където марсоходът ще прекара зимата има още много метри. А разхождането по повърхността на Марс е затруднено, защото едно от предните колела на Спирит е напълно отказало и е вероятно същата съдба да сполети и останалите колела заради възрастта. На практика, дясното предно колело на Спирит не може да се върти. При придвижването то просто се влачи по земята. Когато то срещне препяствие обаче инженерите си имат истински проблем. Точно затова те се притесниха, когато марсоходът затъна в пясъка на Тартарус. Вие лесно може да си представите ситуацията. Представете си, че сте в лодка, която има шест гребци – три от едната, три от другата страна. Единият гребец не може да използва ръцете си поради старостта и неговото гребло остава винаги потопено под водата без да се движи. Останалите пет гребци се опитват да компенсират това, но не винаги успява – водата винаги се блъска в повреденото гребло и навигацията е изключително трудна. Така че няма време за губене – марсоходът Спирит трябва да намира начин да се справя със всички препятствия само и само да се добере до желаното място за прекарване на зимата. Ръководителите на проекта са подбрали най-разумното място за подобна цел – то трябва да няма никакъв наклон на запад или на изток, а само на север. Само така Спирит ще бъде в оптимална позиция за доставяне на необходимото количество електроенергия. Избраното място е северния ръб на Домашното плато. Но дали това ще е достатъчно за Спирит да преживее тежките месеци? Ръководителите предполагат, че марсоходът може да навлезе в състояние тип “Ниска консумация” или дори “Консумация за поддържане само на жизнените му функции”. Разглеждал съм и друг път ситуациите, при които марсоходът би се погрижил за себе си при тежки условия – той би прекъснал всякаква комуникация със Земята докато ситуацията не се нормализира. През това време, естествено, хората на Земята няма да знаят дали Спирит е жив или не. Има и причини, поради които Спирит не би могъл да влезе в състояние на “Дълбок сън” – самоизключване за през нощта с цел консумация на електроенергия. Една от тези причини е, че на мястото, където той се намира температурите наистина падат до критични стойности, много по-ниски от тези в Меридиани, където се намира Опортюнити. Въпросът е в какво състояние би бил Спирит по време на “Дълбок сън”? Батериите на марсохода са свързани с часовник, който консумира минимално количество електричество и той е включен дори и при тази ситуация. Но другите компоненти, които се намират в специална т.нар. “топла” кутия са практически изключени от батериите. Така че те остават изложени на студените зимни температури. Което си е опасно. В “топлата” кутия се намира критичната електроника на марсохода, а също така и инструмента Мини-ТЕС. Тя натрупва топлина през деня, а през нощта тази топлина бавно се разсейва. Когато температурите обаче паднат до -40 градуса по Целзий обаче нагревателите ще бъдат включени автоматично. Когато нагревателите са включени обаче, те започват да консумират електроенергия, която марсоходът няма да има. Сами виждате, че нещата се затварят в един омагьосан кръг, от който изглежда, че няма изход. Така че стратегията вероятно ще бъде нагревателите на Мини-ТЕСа и критичната електроника да бъдат деактивирани. Но нагревателите на батериите ще бъдат оставени. Това означава, че марсоходът би оцелял и с електроенергия около 160 ватчаса за ден. Опортюнити Дните през ноември за Опортюнити също бяха напрегнати. Към края на октомври отказа абразивния инструмент на марсохода. Единият енкодер бе загубен в началото на годината, но едва сега стана ясно, че и другият енкодер е отказал. Но това не попречи целия ноември да бъде запълнен изцяло с научни дейности. Освен това Опортюнити изпрати и данни до новия орбитален космически апарат – Марс Риконисънс Орбитър с цел проверка на комуникациите, които ще помагат на сондата Феникс по време на критичното спускане към повърхността на Марс. Феникс Голяма изненада дойде и от Феникс. Сондата, която вмомента пътува към Марс и се очаква кацне там догодина, през месец май е в отлично състояние. Но инженерите решиха да помрачат радостта ни по един не много приятен начин. На 2 ноември бе решено, че камерата на Феникс МАРДИ (Камера за заснемане на изображения при спускане – б.прев) няма да бъде включена изобщо! Как се стигна до това решение? Много късно, буквално дни преди изстрелването бе установено, че има потенциален проблем с компютърна карта, която космическият кораб използва за да съхранява снимки от камерата МАРДИ. При съхраняването на тези данни би могъл да възникне конфликт между данните на МАРДИ и ИМУ данните, които компютъра използва за навлизане, кацане и спускане. Това би довело до загуба на контрол и разбиване вместо меко кацане. Наистина, процентът да се случи нещо подобно е изключително нисък. Нямало е време проблемът да бъде коригиран преди изстрелването. Вместо това било решено, че тъй като картата има малко памет – около един мегабайт, тя би била достатъчна за съхраняването на едно единствено изображение при спускането.Едно такова изображение би било изключително ценно както от научна, така и от инженерна гледна точка. Но скоро след изстрелването бе установено, че дори и едно изображение да бъде направено, това води до допълнителни усложнения. Трябва да се промени схемата на спускане, а такова нещо е крайно нежелателно. Така че решението е камерата МАРДИ да не бъде включвана. С това решение и микрофонът, който е прикачен към нея няма да е в състояние да запише никакви звуци от Марс по време на спускането. Тъжна новина наистина, и много хора се разочароваха, защото, както хората от екипа смятат, шансът нещо лошо да се случи дори и при използването на камерата МАРДИ е изключително нисък. Но НАСА не иска да поема дори и минимален риск, и това отчасти е обяснимо, защото те вече са губили космически кораб от подобен тип – Марс Полър Лендър през 1999 г. Загубата на още един космически кораб няма да е нещо, на което ще се гледа с добро око. Така че ситуацията е била разгледана от подобна гледна точка: “Да загубим един научен инструмент, но да осигурим на кораба минимални рискове” или “Да оставим научния инструмент да работи, а да поемем всички последствия и рискове”. Явно вече трябва да се примирим със загубата на инструмента МАРДИ.

Ами аз сега свалям CD версия на Windows Vista Home Premium Lite - това има малко по-меки изисквания, въпреки че изглежда, че с новата конфигурация покривам всички.

Здравейте, Поръчах си нов компютър, който ще е готов във вторник и цената му ще стъпи близо към 500 лева (без монитор). Та конфигурацията му е: 1 GB Ram 160 GB HDD 8 Mb Cache Celeron 1.6 GHz Дъно- интелско с интелски Chipset. Видео-Onboard, пак интелско, със 128 MB видео рам. Има слот за допълнителна видеокарта. Поръчах и зверско захранване и добра кутия, които доста дигнаха цената. Та въпроса ми е - ще върви ли сносно на това чудо Windows Vista? Въобще, заслужава ли си да слагам този Windows на компютъра? Аз по принцип съм Linux маниак, но съм навит да пробвам тази прехвалена виста.

Е че те вече като НАСА станаха.