SAlexandrov

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1737-2017-blue-origin-no-toilet 11 април 2017 г. 17:00 ч. Космическият кораб на Блу Ориджин, който трябва да започне да превозва хора в космоса от 2018 година, няма да е екипиран с тоалетна, съобщи днес Space.com (източник). Няма да има и пликчета за повръщане. Новината е потвърдена от самия Джеф Безос, основател на частната компания. Според него пътешествието така или иначе ще е кратко - пътниците ще се качват в кораба тридесет минути преди изстрелването, а когато корабът достигне космоса, той ще остане там само 4 минути, преди да започне своето повторно спускане към Земята. От излитането до кацането ще минат около 40 минути и поради това ръководството на Блу Ориджин смята, че тоалетна няма да е нужна. "Ще отидете до тоалетната предварително", казва Безос. "Цялото нещо, от качването до момента, в който ще сте обратно на Земята, е вероятно 40-41 минути. Така че всичко ще е наред. Дори ще можете да се дехидратирате леко, ако имате слаб пикочен мехур". Дали обаче оптимизмът на Безос за липсата на необходимост от тоалетна ще се оправдае, предстои да видим. Компанията все още не е изстреляла човек в космоса, така че не знаем какво се предвижда да се направи в случай че на някой пътник все пак му се доходи по нужда. За подробности относно космическите тоалетни, вижте статията на КОСМОС БГ - "Малката и голямата нужда на астронавтите". Корабът на Блу Ориджин: красив, но няма тоалетна. Photo credit : Blue Origin

Пак казвам - не съм съгласен. Опитай се да разбереш вярващия човек. Дори и преди Христос може да е имало хора, които да са стигнали до идеята, че за греховете на човек е нужно някой да умре и да бъде възкресен. Няма никакво значение дали е имало в близкия изток и други идеи за възкресение, пр. Озирис и Ваал. Дори и идеята за възкръсналото божество може да не е нова. Единственото нещо, което има значение, е ако претенциите отговарят на реалността. А аз смятам, че апологетическите аргументи за възкресението на Исус Христос са достатъчно силни.

Това е фундаментално научно откритие - за пръв път са открити метални йони в йоносферата на планета, различна от тази на Земята! Нещо повече - поведението на йоните в марсианската атмосфера е коренно различно от това на йоните в земната. Ето как в някои отношения Марс е твърде различен от Земята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1736-2017-maven-discovers-metals-atmosphere Текст на публикацията: НАСА оповести днес, че автоматичната междупланетна станция "Мейвън", която изучава Марс от 2014 г. до ден днешен, е направила фундаментално откритие за марсианската атмосфера. Оказва се, че тя съдържа йони на метали! "Мейвън е направила първото откритие на постоянно присъстващи метални йони в йоносферата на планета, различна от Земята", съобщава Джоузеф Гребовски от космическия център на НАСА Годард. "Понеже металните йони имат дълъг живот и могат да бъдат транспортирани далече от техния регион на възникване посредством неутрални ветрове и електрически полета, те биха могли да се използват за разгадаването на движението в йоносферата, по подобен начин, по който чрез вдигнатите листа разбираме в коя посока духа вятърът". Гребовски е водещ автор на научната статия, публикувана на 10-ти април 2017 г. в Geophysical Research Letters. Металите в атмосферата на Марс пристигат от мъничките микрометеороиди, които постоянно навлизат в нея. Когато високоскоростен микрометеороид удари марсианската атмосфера, той се изпарява. Металните атоми от опашката на метеороида губят част от електроните си поради сблъсъка с други заредени частички от йоносферата и така се превръщат в метални йони. През последните две години "Мейвън" е откривал желязо, магнезий и натрий под формата на йони в горните части на марсианската атмосфера. Две години са достатъчно дълъг период, за да се заключи, че металните йони са постоянна черта за атмосферата. Но йони, свързани с преходни събития, също са откривани. "Ние сме открили метални йони, асоциирани с близкото преминаване на кометата Сайдинг Спринг през 2014 година, но това беше уникално събитие и то не ни каза много за дълговременното присъствие на йони", смята Гребовски. Научният екип е на мнение, че понеже междупланетният прах в Слънчевата система, който причинява метеорните потоци, е повсеместен, напълно е възможно всички луни и планети, които притежават атмосфери, да приютяват в тях и метални йони. До този момент суборбитални ракети, радари и спътници са откривали метални йони в горните слоеве на атмосферата на Земята. За присъствието на метални йони около други планети също има сведения, но засега са индиректни. Например когато космически апарат, обикалящ около друга планета, се свърже със Земята, понякога настъпват смущения в радиосигнала, които могат да бъдат обяснени като причинени от електроните в чуждата йоносфера, а някои от тези електрони се считат за асоциирани с метални йони. "Мейвън" обаче предоставя първите преки доказателства за наличието на метални йони в друга планетарна атмосфера, различна от земната. Екипът също така е установил, че поведението на металните йони в атмосферата на Марс е коренно различно от поведението на йоните в земната атмосфера. Земята притежава глобално магнитно поле и то заедно с йоносферните ветрове събира йоните в пояси. Но Марс има само локално магнитно поле и пояси се наблюдават само в близост до него. Научното откритие има и други последствия за разбирането ни на Марс - например остава неясно дали металните йони участват в образуването или поведението на високите облаци. Освен това сравняването на различните характеристики между Земята и Марс дава на учените възможност да предсказват метеороидните удари в други, все още неизучени планетарни или спътникови атмосфери.

Категорично не съм съгласен. Ако си мислиш, че познанията за еволюцията на писмеността и религиите, сродството на библейски текстове с други месопотамски митове и общите мотиви, е попречило на грамотни хора да не са християни - грешиш. За теб това те смущава и те тласка към атеизъм. Не всички споделят твоето мнение. Има посветени християни, които никога не са имали проблем с широко метафорично тълкуване на Битие, дори не са имали проблеми с идеята книги като Битие и други пасажи от Библията да са били вдъхновявани и дори взаимствани от месопотамските митове. К.С. Луис е бил такъв. Защо си мислиш, че тези разкрития 100%-та трябва да те тласнат към атеизъм?

Аз говоря с конкретика. Десижън мейкинга (йеее, как звучи английски с бг букви) е тясно свързан с емоциите - потвърдено от невронауката. Така че дори и да се осланяш на доказателства, в един момент се привързваш към светогледа си и много скоро може да настъпи момент, в който започваш да го браниш безкритично.

Трима души се завърнаха на Земята успешно след като техният кораб "Союз МС-02" извърши кацане днес в 14:20 ч. българско време в Казахстанските степи. На борда на кораба пътуваха руските космонавти Сергей Рижиков и Андрей Борисенко, както и техният американски колега Шейн Кимброу. През по-голямата част от времето спускането беше безпоблемно. Не само това - зрителите имаха възможност да го наблюдават в реално време почти веднага след разтварянето на парашута - нещо, което по принцип се случва доста рядко, защото е трудно за наземните екипи да локализират веднага къде точно се намира космическият кораб в небето, а какво остава да насочат камера. Този път обаче корабът беше забелязан веднага след разгръщането на парашута и бяха получени невероятни кадри и снимки. Единствено кацането беше по-твърдо от очакваното. Странични ветрове подхванаха парашута и той увлече капсулата, която се преобърна. Независимо от това тримата космически пътешественици са в добро състояние. След като бяха изведени от капсулата, Сергей Рижиков веднага поиска да говори по телефона и такъв му беше осигурен. След завръщането на Кимброу, Борисенко и Рижиков, на борда на "Международната космическа станция" продължават да живеят трима души - Пеги Уитсън (командир и най-опитната жена-астронавт на САЩ), Олег Новицкий и Тома Песке. Новицкий и Песке ще се завърнат на Земята през юни, докато Уитсън ще остане в космоса до септември. Същевременно на 20-ти април очакваме излитането на пилотирания кораб "Союз МС-04" с руския космонавт Фьодор Юрчихин и американския му колега Джак Фишер. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1734-2017-soyuz-ms-02-lands

Темата много се отклони. Да вземем да я върнем в някакви коловози поне - да има смисъл от дискусията. 1. Заблуда ли е атеизмът? Какво е той - светоглед, философска позиция, алтернативна религия ... или просто следствие от отсъствието на доказателства за наличието на богове? 2. Погребала ли е науката Бога? Несъвместими ли са научните открития с предположението за наличие на Бог? 3. Може ли човек да е едновременно вярващ и учен? Задължително ли е да си атеист, за да се занимаваш с наука? Да кажем, че това са отправните точки, от които да продължи дискусията...

Нима в този форум има хора, които са прочели всичко и знаят цялото познание на света? Да взема да ги питам за смисъла на живота, Вселената и всичко останало... и се надявам отговорът да не е 42

Сега ако разбереш каква е разликата между боговете, които изброяваш, и YHWH, може би ще схванеш каква е и основната идея...

*abi* разбра точно какво съм се опитвал да кажа в блога А makebulgar, разбира се, продължава да извежда твърдения от неговата философска предизпозиция, в която емоционално вярва.

Също както ти си предубеден, че няма душа и няма богове Независимо дали си атеист или си вярващ, няма значение - човек избира в какво да вярва на напълно емоционален принцип - което се потвърждава от невронауката. Ето защо и подобни "форумни спорове" (а и спорове на живо) нямат никакво значение. Никой няма да убеди другия. Просто са едно хубаво упражнение по ораторстване, толкоз.

Не, това е обективен факт. Това, че не разбираш от философия на науката, не прави различните тълкувания относно това какво може да обясни науката и какво не съответно псевдонаука. Ако си на мнение, че науката може да даде обяснение за ВСИЧКО в света - това вече Е псевдонаука. Защото подобно твърдение, естествено, не подлежи на емпирично доказване. Това си е своеобразен вид идеология - сциентизъм.

Май не четеш това, което пише, а четеш това, което искаш Тук сред нас няма да намериш такива, които оспорват еволюцията. Аз поне съм убеден, че тя е категоричен и неоспорим факт.

Пропускаш нещо много важно - 1. В науката цитируемостта е задължителна и съвсем не означава позоваване на авторитет 2. Аргументът ми, че Франсис Колинс вярва в Бог не означава непременно, че той е прав - дадох и отрицателен пример, а го дадох за пример, че това, че даден човек е вярващ, не значи, че е непременно глупав или на ниво на 12-годишен хлапак.

Веднага давам линкове: https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2016/10/25/religion-science/ https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2016/09/21/consciousness-soul-neuroscience-christianity/

Абсолютно подкрепям казаното от КГ125 - издава или голямо самочувствие, или е крайно наивно (или дори невежо) мнение. Едно е да смяташ Библията за грешна, неточна, антинаучна или дори противна на логиката книга. Но няма никакво съмнение, че тя има безспорни литературни качества - тя не е просто една книга. Тя е библиотека от книги - има митове, летописи, биографии, апокалиптична литература, даже има и еротична литература Което е типично за хората, които се занимават САМО с точни науки - пренебрегват философията, хуманитарните специалности, литературата ... тъжно... Факт е, че в академичните среди има брилянтни учени, които са атеисти (като Питър Хигс например), но има и брилянтни християни. Примерно - Франсис Колинс от проекта "Човешки геном" ... Не съм убеден, че тези хора четат Библията само защото имат нужда от патерици. При мен многото четене на физика, астрономия, биология, история, философия по-скоро ме тласка към вяра. Дори ако гледаме само биологията - има уникални проучвания в рецензирани научни списания с импакт фактор, които засягат теми като terminal lucidity или near death experience. Струва ми се, че точно в тия области онтологичните метафизици са кръгла нула... Прочел съм такива неща в списанията, че направо съм бил поразен. Но и аз преди 10 години се бях наръпал с цитати от Ричард Докинс и не признавах нищо друго от правоверния атеизъм

По първия въпрос - отворен съм към различни гледни точки. Ако греша - ами греша, не е болка за умиране. Но от това, което знам за човешкото познание относно Вселената, нейната еволюция, и за богословието - няма никакъв проблем човек да е вярващ и учен едновременно. По втория въпрос - пак казвам - ако греша, значи греша. Не смятам, че това може да ме направи лош учен или лош християнин. Ако мотивацията ми е да вярвам в Бог и да разкривам тайните на света - това не е лоша мотивация и има много учени, които се справят. А ако ми помага в живота, какъв е проблемът?

Не по-голяма безсмислица от това да приемаш всякакви безумни съчинения на физици за мултиверс, паралелни светове и всякакви неща, за които примерно един Стивън Хокинг и Стивън Уайнбърг са на различно мнение

Напълно в реда е да мислиш така, ако действително това е твоята позиция. И не е моя работа да те убеждавам в противното, ако действително се чувстваш комфортно с тази гледна точка. Поне и аз съм я приемал за известен период от времето. Моята гледна точка днес е по-различна и се базира на по-различни наблюдения.

Бъркаш обективизма с абсолютизма - логическа грешка, която много поп атеисти, но незапознати с философията, правят. За много от вярващите има само един абсолют - Бог, който стои извън времето и пространството. Времето не е абсолютно (прочие, това и науката го потвърждава). Няма никакъв проблем да вярваш в Бог, който може да променя законите както си поиска. И да, другият проблем, който може да подскаже, че има шанс науката да не може да обясни всичко, е свързан точно с приемането като аксиома, че всички закони са били еднакви във всеки един момент от миналото. И оттук следват всякакви екстраполации и реконструкции. Ами ако това не е така?

Ама разбира се, че е така! За вярващия човек Бог е създател както на невидимото, така и на видимото. Т.е. и видимите закони, на които се подчинява светът, са негови. Това не е нещо, което да е укоримо от интелектуална гледна точка. Ранните учени са били точно такива - както Галилео, така и Мендел, същевременно и Максуел са си обяснявали природните закони, но те са вярвали, че зад тях стои законодател. Идеята, че няма законодател, за това, че Вселената е такава, каквато е, за "слепия часовникар" - това са модерните локуми ала Ричард Доукинс. Ако тръгнем да дискутираме по тази тема, ще излезнем извън тематиката на форума и ще навлезем в твърдото богословие. А то е странично за форума. Мога обаче да кажа следното - споделям възгледа ти, че ако съществува Бог и той действа в света, това би следвало да има проявления. Споделям и възгледа, че традиционните апологетични приоми от типа на ако има зло, то вероятно Бог има някакъв план и иска да те изпита за нещо, това са погрешни приоми и апологетиката не би следвало да си служи с тях като основа. По никакъв начин обаче не изключвам възможността Бог (ако хипотетично съществува) той наистина да може да действа и когато се случва зло, и в болестите - защото познавам доста хора, които казват, че са научили ценни житейски уроци. Ако не допускаме подобна възможност, значи сме предубедени. Понеже нещо не ни харесва - дай да го отхвърлим. Никой не е казал, че истината трябва да е приятна - е, затова ще се съгласят и учени, и богослови

Не точно. Научният подход е базиран на т.нар. методологически материализъм. Т.е. търсейки обяснения за природните явления, ти приемаш като аксиома, че няма да правиш нематериални предположения. Изключваш всичко свързано с богове, духове, полтъргайсти, извънземни и прочие... Това обаче представлява ограничение по метода. Дори и да се придържаш към методологическия материализъм (всички учени са такива), това по никакъв начин не те обвързва задължително с онтологичния (метафизичния) материализъм - или с философското гледище, че нематериални същества не съществуват изобщо и че единствено това, което е видимо и измеримо, само то съществува. Има твърде много учени, които са методологически материалисти, но същевременно са вярващи, необвързани с онтологичен материализъм - такива са например учените от Понтифийската академия на науките. Но твърдението, че може да си истински учен само ако си онтологически материалист - това със сигурност е твърдение, което се споделя само от тесен кръг учени като Сам Харис или Джери Койн. Същевременно ако науката е ограничена от методологически материализъм, това винаги трябва да кара човек да си има едно наум - и то е, че науката, колкото и добри обяснения да е правила за редица явления в миналото и днес, до колкото и велики технологични постижения да доведат научните открития, винаги съществува риск част от истината за света да остава недостъпна само и единствено ако се осланяме на научния метод.

Първо трябва да кажем - има верующи и верующи Има такива, които избират да не вярват в еволюционната теория и такива, които избират да вярват в нея. За огромно съжаление псевдонауката се радва на голяма популярност сред много от църковните вярващи. Вторите са малцинство. Но пък защо да ни изненадва? Дори и сред светското общество е така, не само сред правоверните евангелисти или православни Относно твоя въпрос. Аз мисля, че науката е неутрална по темата дали има Бог или няма. Различни наблюдения, които науката прави, могат да се тълкуват в атеистична светлина, но могат да се тълкуват в пантеистична, деистична и (изненада!) дори в теистична светлина. На Фред Хойл не му е харесвала Теорията за Големия взрив, тъй като му е лъхала на теизъм. Понеже ако Вселената е имала точка на създаване, това неизменно повдига въпроса дали има създател. Истинският въпрос е: има ли някакво доказателство, което би накарало човек да приеме схващането, че Бог съществува. По мои наблюдения ако личното ти философско схващане е това на онтологичния натурализъм, нищо никога няма да е достатъчно. За всяко нещо, което "лъха" на нещо свръхестествено или дори чудо, онтологичният натуралист винаги ще се чувства длъжен да предлага натуралистично обяснение на нещата Съответно идеята за каквото и да е божество винаги би му била чужда.

Доколкото разбирам, основният спор по темата върви около следното - доколко атеизмът е рационален избор, доколко е съзнателен, доколко атеизмът е просто следствие от липса на доказателства за съществуването на богове и доколко вярата в богове представлява съзнателно избиране да вярваш в нещо несъществуващо - сиреч, делюзия. Преди 10-тина години бях върл атеист (сега съм в противоположна посока) и приемах за даденост това - атеизмът е рационален избор, не емоционален, при това логическо следствие от отсъствието на доказателства за наличието на богове. Причината, поради която имам проблеми с това становище напоследък, е че то не се подкрепя от последните открития в областта на невронауката. Невронауката откри много интересни факти относно това как вземаме решения, включително за това какво да вярваме. Оказва се, че хора, чиито мозък е увреден до степен, при която не могат да изпитват емоции, не могат да вземат дори и най-елементарни решения. Очевидно е, че decision making-а е свързан с емоциите. Това означава, че ние емоционално избираме в какво да вярваме и тогава рационализираме. Това е валидно в пълна сила и за атеистичното гледище. В момента в който някой избере да е атеист, било то защото не вижда доказателства - това пак е емоционален акт. И пак ще го доведе до момент, в който ще защитава своя атеизъм безкритично. Нещо повече - светогледът, независимо от това какъв ти е, може да те тласне във вълна фанатизъм. Вярващите се изкушават да отричат тези научни постижения, които не подкрепят верските им възгледи - като например еволюция на хоминидите и произход на хомо сапиенс. Един атеист обаче може да направи същото - великият астроном Фред Хойл е отричал теорията на Големия взрив, защото не му е харесвала идеята Вселената да има начало. В прав текст в интервю за BBC той е казвал, че мрази идеята за Голям взрив, понеже му напомня на библейската книга Битие.

Международната космическа станция е хубав проект, но вече старее. По някое време след 2024 година тя ще бъде изведена от орбита. Въпросът е - какво ще правят космическите агенции след тази дата? През последните няколко години те работят упорито и са стигнали до концепцията за окололунна станция. Ръководителите на почти всички агенции са на мнение, че Марс е важна цел, но е много далечна на този етап и няма как Луната да бъде пропусната. Не е възможно да сме марсианци, без преди това да сме лунатици. Концепцията за окололунна станция е почти завършена. Малко от детайлите са наясно, тъй като поради факта, че няма официално политическо одобрение, космическите агенции са принудени да работят тайно. Журналисти обаче разговарят с различни работници и вече притежаваме общата картина. http://pop.h-cdn.co/assets/17/13/768x585/gallery-1490889937-screen-shot-2017-03-30-at-120454-pm.png На горната картинка виждате какъв е планът за развитието на пилотираната космонавтика. Сега сме във Фаза 0 - разработват се технологии на Международната космическа станция. Следващата фаза - Фаза 1 е провеждането на мисии до цислунарното пространство и разработка на станция, която да служи за отправна точка за по-нататъшни мисии. Едва след това може да се пристъпи към Фаза 2 и 3 - мисии към Марс. Ето как се очертава да изглежда Международната окололунна станция: http://pop.h-cdn.co/assets/17/13/768x1247/gallery-1490889380-screen-shot-2017-03-30-at-115553-am.png Ако концепцията се реализира, първият модул би бил този, който ще носи слънчевите батерии и двигателите за корекция на орбита. По предварителен план може да излети още 2023 година. За разработката му ще са отговорни НАСА, ЕКА, Канадската космическа агенция. По-късно през 2024-2025 година ще бъдат прикачени Обитаем модул 1 и Обитаем модул 2, разработени от ЕКА, Япония и НАСА. Изстрелването на модулите се планира да стане с ракета SLS. Руският принос за тази станция би била шлюзова камера, към която ще се прикачват космическите кораби и от която астронавти ще излизат в космоса, за да провеждат експерименти и да извършват ремонтните дейности при необходимост. Станцията ще бъде обслужвана по предварителни планове от два пилотирани кораба - американският "Орион" (който вече е извършил един полет през 2014 г.) и руският "Федерация" (който ще дебютира през 2021 година, но не се очертава да лети до Луната чак през 2027 година). Международната окололунна станция ще бъде много по-малка от Международната космическа станция. Освен това вероятно няма и да е постоянно обитаема. Но въпреки това ще е първият дом на човечеството отвъд околоземна орбита и ще помогне за усвояването на Слънчевата система. Източници: http://www.russianspaceweb.com/imp-che.html http://www.popularmechanics.com/space/a25872/nasa-cis-lunar-orbit/