SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Електрон изведе първия от двата климатични спътника на НАСА PREFIRE! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 25 май 2024 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Днес в 10:41 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе изстреляна успешно частна американска ракета “Електрон”. На борда ѝ се намираше първият от двата климатични спътника PREFIRE на НАСА. Те ще изучават топлинните емисии от полюсите на Земята и по този начин данните от тях ще служат за подобряването на климатичните модели, като така учените ще могат да правят по-точни предсказания във връзка с глобалното затопляне. И двата спътника PREFIRE са построени по стандарта CubeSat от шест единици. Напомням на читателите, че както името показва, основната единица представлява куб, като дължината на ръба е 10 сантиметра. В случая става въпрос за 6-U CubeSat, т.е. всеки спътник се състои от шест такива куба. Спътниците ще работят в 525-километрова кръгова орбита около Земята, като от там те ще наблюдават Арктика и Антарктика. Никога досега не е правено подробно изследване какво количество топлина губи нашата планета откъм полюсите. Днешното извеждане на първия спътник PREFIRE протече безупречно и по план, като той се отдели от горната степен на ракетата-носител “Електрон” на 53-тата минута след старта. Вторият спътник ще бъде изстрелян до три седмици, отново посредством “Електрон”. Лекотоварните ракети “Електрон” се произвеждат от частната американска фирма Рокет Лаб. От началото на експлоатацията на носителите през 2017 г. досега са проведени общо 48 изстрелвания. Конкретно за 2024 година са осъществени шест полета на “Електрон”, с което Рокет Лаб се превръща във втората най-активна фирма в САЩ след СпейсЕкс. Рокет Лаб е и втората компания в САЩ, а и в световен мащаб след СпейсЕкс, която се опитва да направи първите степени на ракетите си възвръщаеми – само където те кацат не посредством ракетни двигатели, каквато е стратегията на фирмата на Илон Мъск, а по конвенционалния начин с парашути. Успешно кацане през 2024 г. обаче бе реализирано само през януари. В хода на днешния полет не бе направен опит за връщането на степента. Рокет Лаб понастоящем проектира и среднотоварна ракета “Неутрон”, която ще стане готова някъде след 2025 година. Тя ще се цели най-вече в пазара на спътниковите мегагрупировки, които стават все по-популярни, но също така се очаква да извежда в космоса и роботизирани междупланетни мисии, както и пилотирани космически кораби. За повече информация относно днешната мисия: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/05/25/first-prefire-launched/

НАСА и Боинг решиха да изстрелят Старлайнър на 1-ви юни с известни проблеми На снимката: “Старлайнър” в предстартова готовност. Photo credit : NASA 24 май 2024 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Днес на специална пресконференция НАСА и Боинг обявиха своето решение – те ще изстрелят пилотирания космически кораб “Старлайнър” на 1-ви юни въпреки констатираните до този момент проблеми. Преценката е, че те не застрашават живота и здравето на астронавтите. Напомням на читателите, че на 7-ми май, два часа преди планирания старт, той бе отменен, след като специалистите установиха дефектен клапан на ракетата-носител “Атлас 5”. Клапанът бе подменен, но в хода на ремонта бе установен теч на хелий от горивната система в близост до един от 28-те двигателя на “Старлайнър”. “Ние сме спокойни относно причините, които идентифицирахме за този специфичен теч”, съобщава вицепрезидентът на Боинг Марк Напи. “Знаем, че може да държим под контрол теча и не застрашава безопасността”. Проучването на теча от своя страна довело до откриването на още един проблем с горивната система, който може да промени профила на завръщането в някои редки случаи. Понастоящем се разработват процедури, които да предотвратят това. Резервните дати в случай че “Старлайнър” не излети на 1-ви юни са 2-ри, 5-ти и 6-ти юни. Ако се наложи по-нататъшно отлагане, ще трябва преконфигуриране на обезопасителната система на “Атлас 5”, което което може да доведе до продължително забавяне. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/24/starliner-1-june/

СпейсЕкс проведе трети космически полет за по-малко от 48 часа Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 май 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс, за разлика от други, не среща трудности да изпълнява летателния си график – тази нощ в 05:45 ч. компанията изстреля трета ракета “Фалкън 9” за по-малко от 48 часа. И трите изстрелвания минаха успешно, и при трите първите степени на ракетите кацнаха безпроблемно, готови да бъдат рециклирани за нови мисии – нещо, което нито друга фирма или държавна агенция все още не прави. Първото от изстрелванията, на 22 май, бе с военен характер, за нуждите на Националния разузнавателен офис на САЩ. Поради тази причина подробностите на мисията се крият в тайна, но въпреки това има сериозни основания да се смята, че става въпрос за спътници от групировката “Старшилд”. Това е военен вариант на интернет групировката “Старлинк”. За тази догадка свидетелства и логото на мисията с надпис “Силата е в бройката” – т.е. на борда на ракетата наистина излетяха множество сателити. Второто от изстрелванията на 23-ти май, както и днешното, бяха посветени на извеждането на спътници от интернет групировката на Илон Мъск “Старлинк”. Не се знае дали е случайно или умишлено – но тези полети се случиха навръх 5-годишнината от първото изстрелване по програма “Старлинк”, на 23 май 2019 година, версия 0.9. От тогава досега в орбита има работещи 6 000 спътника от групировката, а вече имаме и сведения, че броят абонати в световен мащаб минава 3 милиона. Според изследователската фирма Quilty Space услутата “Старлинк” също така вече е излязла на печалба. Заради трудностите по извеждане на множество спътници и високите разходи, мнозина не вярваха, че изобщо може да се създаде печеливш нискоорбитален спътников интернет. “Много ветерани от индустрията се подиграваха на идеята”, съобщава Крис Куилти, основател на компанията. “Но вече сме наблюдавали това преди”. Quilty Space изчислява, че през 2024 г. печалбата на СпейсЕкс от “Старлинк” ще нарасне до $6.6 милиарда, което е забележителна сума. Представете си – наскоро SES и Intelsat, традиционни комуникационни компании с класически спътници в геостационарна орбита, обявиха, че ще се слеят. А общите им доходи са $4.1 милиарда. Финансовият и технологичен успех на “Старлинк” повдига и други въпроси – какво ще се случи с останалите претенденти да създадат нискоорбитален спътников интернет. Защото Илон Мъск не е единствен, Джеф Безос и мнозина други планират собствени интернет групировки. Безос излива милиарди долари в проекта си “Кайпер”, който ще включва множество изстрелвания с новите ракети “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Но нека спрем и да помислим – дори и тия изстрелвания да са успешни и мрежата да бъде изградена и започне да предоставя услуга… какво от това? СпейсЕкс подписва договор с клиенти. Засега три милиона. Пазарната ниша бива запълнена. Ще останат ли достатъчно абонати, които биха подписали договори с останалите кандидат-доставчици, че да могат и те да печелят? Всички знаем какво се случва, когато нишата бъде запълнена от една фирма. Десктоп компютрите, Microsoft и Windows. Социалните мрежи и Facebook. Не може просто да създадеш алтернативен продукт и да бутнеш гиганта. Даже Google с всичките си ресурси се опита да бутне Facebook с Google Plus – и в тази ниша се провали. А СпейсЕкс разполага с цял набор от технологии, които абсолютно никой друг в целия свят не притежава. Най-важната от които е възвръщаемата ракетна технология, позволяваща чести изстрелвания. Никой друг в света не разполага с това – даже и Китай. Отместването на СпейсЕкс от монополното положение на този етап изглежда абсурдно. Видеозапис от днешното (трето) изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/24/spacex-third-flight-48-hours/

Вояджър 1 е вече почти напълно възстановен 23 май 2024 г. 00:20 ч. Светослав Александров. Първата междузвездна мисия на човечеството “Вояджър 1” е вече почти напълно възстановена, след като днес НАСА оповести, че тя отново изпраща качествени научни данни от два инструмента. Напомням на читателите, че “Вояджър 1” претърпя повреда през ноември, която пречеше на екипа да получава смислена информация. За героичните усилия на специалистите да върнат към живот мисията вече съм разказвал на страниците на КОСМОС БГ. През месец април, пет месеца след възникването на повредата, екипът успя да върне работоспособността на “Вояджър 1” до етап, в който той отново можеше да предава диагностична информация за състоянието на бордовите системи. А от 17-ти май космическият апарат изпраща отново и научни данни! Напомням също така, че “Вояджър 1” е на разстояние малко по-малко от един светлинен ден от Земята, като радиосигналите пътуват до роботизирания кораб в продължение на 22 часа и 30 минути. Това бе една от причините защо бе толкова трудно работоспособността му да бъде възстановена. На Земята отново постъпват данни от системата за анализ на плазмени вълни, както и от магнетометъра. Предстои връщането в експлоатация на системата за анализ на космически лъчения и на инструмента за изучаване на нискоенергийни заредени частици. Иначе на борда на “Вояджър 1” има още шест прибора, които или не работят, или бяха изключени още след посещението на Сатурн през 1981 година. Изстреляни през 1977 година, през настоящата 2024-та мисиите “Вояджър 1” и “Вояджър 2” ще отбележат 47 години работа в космоса. Това са най-дълго работещите мисии на НАСА, както и първите, изучаващи космическото пространство отвъд хелиосферата. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/voyager-1-restored/

Отбелязваме половин век, откакто СССР прекрати пилотираната си лунна програма Съветската ракета “Н1” по време на изпитателен полет. Всичките четири изстрелвания завършват с провал 22 май 2024 г. 17:30 ч. Светослав Александров. 21 май 1974 г. е паметна, макар и неособено известна дата в космическата история. Властите в СССР издават указ, с който официално прекратяват усилията да изпратят космонавт на Луната и с това признават поражението си от САЩ в лунната надпревара. В хода на реорганизацията на съветската космонавтика Валентин Глушко, който е дългогодишен съперник на Сергей Корольов, заменя ръководителя на проекта “Н1-Л3” и Корольов наследник Василий Мишин. Както съобщава журналистът Анатолий Зак, чийто материал съм ползвал за тази публикация, положението през 1974 година в САЩ е следното: НАСА вече от близо две години е прекратила програмата “Аполо”, ракетите “Сатурн 5” не се произвеждат и е започнала работа по възвръщаема транспортна система, която би следвало да доведе до революция в космическите полети – космическата совалка. Затова в началото на май същата година секретарят на централния комитет по отбраната Дмитрий Устинов провежда събрание с висши чиновници от съветската космическа програма, които трябва да решат какво да правят с лунната ракета “Н1”, дотогава летяла четири пъти неуспешно. Сред присъстващите са Мстислав Келдиш, ръководител на АН СССР, шефът на военния индустриален комплекс Леонид Смирнов и неговият заместник Борис Комисаров, машиностроителният министър Сергей Афанасиев и директорът на ЦНИИМАШ Юрий Можорин. Участва също така и министърът на авиационната индустрия Дементиев, защото съблюдава работата на бюрото ОКБ-276, отговорно по създаването на ракетните двигатели на “Н1”, най-проблемният компонент от цялата съветска лунна програма. Но на съдбовната среща не присъства нито главният конструктор на ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро за експериментално машиностроене) Василий Мишин, който наследява Сергей Корольов след неговата смърт, нито Николай Кузнецов, ръководителят на ОКБ-276. Съветският лунен модул, с който космонавт е трябвало да кацне на Луната Още преди тази среща индустриалните ръководители и политическите лидери в Кремъл са се убедили, че ОКБ-276 няма да е в състояние да подобри работата на двигателите на “Н1” до степен, в която всичките 30 ще могат да работят. Затова не е изненадващо, че всички на събранието решават единодушно да прекратят проекта за изпращането на съветски космонавт на Луната “Н1-Л3”, в това число Афанасиев и Дементиев, чиито индустриални конгломерати са участвали в него. Мстислав Келдиш съобщава, че няма научни проекти, които да оправдават съществуването на ракетата “Н1” и заявява, че Луната вече не е приоритет за учените поради необходимостта от строежа на лунна база. Следващата голяма стъпка е изпращането на човек на Марс, но преди нея трябва да се направи голяма станция в околоземна орбита и строеж на космическа транспортна система. По този начин Келдиш практически повтаря стратегията, приета в САЩ. Можорин се опитва да издейства пети, последен полет на “Н1”, понеже двигателите били произведени и шансът за успех е бил по-голям. Но дори той не може да даде гаранции, че този път наистина мисията ще е успешна. При всички положения решението на Устинов било предопределено – проектът “Н1” отива на бунището. Трябва да си тръгне и Василий Мишин, който като наследник на Корольов носи отговорност за провала на лунната програма. Устинов решава Мишин да бъде заместен от Валентин Глушко, стар противник на Корольов и яростен критик на ракетата “Н1”. Очевидно Глушко е най-подходящият човек, който може да поеме кормилото на съветската космонавтика по време на този болезнен 180-градусов завой. Първият в ЦКБЕМ, който научава новината, е Борис Черток. Той получава обаждане от Николай Пилюгин, основният му снабдител за авионики, и онзи му снася, че се е домогнал до информация, според която Мишин ще бъде заменен с Глушко. На следващия ден, по време на обяд, Черток забелязва, че Мишин отсъства на работа поради някаква задача в министерството, но все още не може да повярва и звъни на Пилюгин. Този път Пилюгин му казва, че предстои прекратяването на проекта “Н1” и Глушко е напълно готов да вземе решението. Пилюгин също така съветва Черток незабавно да се обади на Глушко. Черток звъни на Глушко по секретна телефонна линия и получава покана за среща в офиса на ОКБ-456. В хода на 20-минутния разговор Глушко се мъчи да убеди Черток, че не му е амбиция да седне в стола на Корольов и просто следва заповедите на Политбюро. В същото време той потвърждава намерението за прекратяването на “Н1” и инициативата бързо да бъдат създадени ракети, които ще позволят конструирането на постоянно обитаема база на Луната. Когато Черток опонира, че стратегия за такава база вече има и тя включва ракетите “Н1”, Глушко отвръща, че не може да се направи нищо с “прогнили двигатели”. Срещата между Черток и Глушко е на 16-ти май, като Глушко му заявява, че кадровите промени в ЦКБЕМ ще са факт на следващия ден. Но реално те влизат в сила на 21-ви май. Указът назначава Глушко на поста Главен директор, а не Главен конструктор, каквото звание са носили Корольов и Мишин. ЦКБЕМ се слива с ОКБ-456 и двете структури по-късно се превръщат в известното предприятие НПО “Енергия”. Преди точно половин век на днешния ден, на 22 май 1974 г., Глушко вика старите заместници на Мишин и представя новата визия за космически изследвания, която не включва ракетата “Н1”. Всички полезни товари, предназначени за “Н1”, ще бъдат прехвърлени на новото поколение ракети, които ще бъдат създадени след осем години и след неясно колко милиона похарчени рубли. Като заключение, въпреки че ръководството на проекта “Н1” вярва, че е близо до решението на проблемите с двигателите на ракетата и въпреки че подготовката за петия полет протича по план, съветските власти вече са били решили че космонавтиката трябва да продължи напред и че СССР трябва да изкопира американската совалка, понеже тя е възприемана като военна заплаха за Москва. Но по ирония на съдбата въпреки че Глушко се сдобива с висок пост, неговите собствени амбиции за космически изледвания, по които е работил цял живот, никога не са осъществени. Съветската програма просто бива пренасочена към прахосническия копи пейст на совалката, наречен “Енергия-Буран”. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/half-way-since-ussr-lost-moon-race/

Старлайнър няма да лети Ремонт след ремонта и пак ремонт. Photo credit : Boeing 22 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Нека не се лъжем – евентуален успешен полет на пилотирания кораб “Старлайнър” нямаше да реши проблемите със самолетите на Боинг. Но щеше сериозно да повдигне мотивацията и морала, както и да покаже на обществото, че тази компания все още става за нещо. Явно е, че това няма да се случи скоро и “Старлайнър” се нарежда до дългата поредица от провали. През последните няколко дни недоволството можеше да се реже с нож. Журналисти като Ерик Бъргър от Арс Текника са бесни, че НАСА мълчи по въпроса, още повече, че вчера стана ясно, че няма как изстрелването да стане факт на 25-ти май и се носят все по-упорити слухове, че отлагането ще е продължително. Програмата на агенцията за подпомагане на частни компании е публична, работи със средства на данъкоплатците, а НАСА не полага достатъчно усилия да седне и да обясни на широката общественост какво се случва и защо първият пилотиран полет на “Старлайнър” така и така не се случва. На фона на обоснования гняв, вчера НАСА най-сетне публикува кратко и лаконично съобщение. Съобщението съдържа точно четири изречения, но в тях има повече информация, отколкото изглежда на пръв поглед. Едно от тях е: “Екипът проведе срещи през последните два последователни дни, преценявайки обосновката за полета, работата на системите и резервите”. Вероятно не сте разбрали смисъла на този бюрократичен новговор, така че пояснявам. Този тип завъртяна словесна формулировка свидетелства за дълбока, цялостна преоценка на програмата – а не просто за решаването на някакъв дребен технически проблем. Което от своя страна повдига следния въпрос: как така се случи, че след като Боинг и НАСА ни облъчваха в края на април с розови слончета и еднорози как този път всичко е наред, как проблемите са решени, как корабът е напълно готов да лети, как всичко протича гладко, въртележката, при която откриването на едни проблеми води до откриването на други, отново се завъртя и пак се стига до цялостна преоценка на програмата? Тоя филм вече сме го гледали. При това не веднъж, а всяка поредна година, започвайки от 2018-та (когато лятото корабът аварира при наземен тест на горивните му системи). И така вече цели седем години, през които Боинг не са извели нито един астронавт в орбита. За същия този период СпейсЕкс са изстреляли 53 души, като тази година очакваме “Крю Драгън” да се отправи отвъд най-ниската околоземна орбита и за пръв път след 52-годишна пауза астронавти да полетят отвъд радиационните пояси на Земята… Нека да напомним хронологията от последните няколко дни: на 7-ми май ракетата “Атлас 5” бе заредена с гориво, астронавтите Съни Уилямс и Бъч Уилмор се качиха в кораба, всичко протичаше уж нормално, но два часа преди изстрелването наземният екип съобщи на Уилямс и Уилмор, че заради повреден клапан полетът се отменя. НАСА и Боинг ни увериха, че клапанът е компонент на ракетата “Атлас 5”, а не на кораба “Старлайнър” и подмяната му е проста процедура. След това полетът бе пренасрочен за 10-ти май, но от тогава досега на всеки пет дни непрекъснато се обявяваше отлагане с поредните пет дни. До вчера, когато отлагането вече се води “за неопределено време”. Междувременно първо в специализираните форуми, а после в медиите изтече информация, че причината се корени в това, че сервизният модул на “Старлайнър” се е продънил и изпуска хелий. До 14-ти май в Ройтерс изтече информация, че изпускането на хелий било установено още на стартовата площадка преди първия опит за старт, но инженерите не му обърнали внимание. Чак след като клапанът на ракетата “Атлас 5” се повредил и се наложила неговата подмяна, бил направен по-сериозен анализ и на хелиевия теч. Както се вижда от последващите отлагания, проблемът съвсем не е тривиален. В тези моменти човек си казва: “добре че клапанът на ракетата се повреди, иначе нямаше да открият и този проблем – иначе кой знае какво щеше да стане, ако корабът бе излетял с него”. Но както казах вече, тоя филм сме го гледали. През 2019 г. след изстрелването, когато “Старлайнър” не можа да се скачи с МКС в безпилотен режим заради софтуерен проблем, бе направено разследване, което установи втори софтуерен проблем – и то такъв, че щеше да доведе до сблъскване на командния със сервизния модул при кацането и до катастрофа. Но да се върнем на днешни дни. В становището на НАСА се съдържа още любопитна информация – обърнете, че се съобщава, че екипите се съвещават непрекъснато два дни! Това означава само едно – Боинг твърдят, че проблемът е съвсем дребен и настояват полетът да се осъществи (което всъщност го пише като съобщение на сайта им). НАСА не се съгласява с тази преценка – агенцията настоява техниците на компанията да си вземат скапаната бракма в хангара и да я ремонтират. И точно понеже сме гледали този филм нееднократно, още веднага щом ни бе съобщено, че “Старлайнър” се е продънил, осъзнахме, че ни чака поредното отлагане за дълги месеци. Тъпото е, че периодът май-юли щеше да е най-подходящ за изстрелването на кораба, защото точно сега положението е спокойно и има пауза в полетите до МКС (напомням, че за да може “Старлайнър” да лети, той не трябва да пречи на редовния график). След това обаче започва сериозно активизиране на мисиите. Истината е, че ако “Старлайнър” трябва да бъде разкачен от ракетата и ремонтиран, това ще измести полета най-рано за края на август. Не е чудно защо Боинг полагат всички усилия да убедят НАСА, че не се налага ремонт. Договорът за разработката на “Старлайнър” е сключен за фиксирана сума и парите са раздадени. НАСА няма да плати за него. Всичките процедури по разкачването, източването на горивото от борда на “Старлайнър”, анализа на проблема и ремонта, трябва да се платят от Боинг. Фирмата изобщо няма намерение да се набутва още, при положение, че космосът е само малко перо от дейността ѝ и самолетният бизнес е по-важен. А той не е в цветущо положение. И докато мениджърите на Боинг все повече се изкушават от мисълта, че ако дръпнат шалтера на “Старлайнър” и прекратят едностранно програмата, това ще е най-добре за тях, ако и ние, обикновените ентусиасти също се убеждаваме, че това е най-доброто и за нас, защото ще спрат да ни мъчат с напразни надежди… То остава единствено да се надяваме, че разумните глави в НАСА ще надделеят и няма да допуснат “Старлайнър” да бъде изстрелян с повреда. Нека катастрофата на совалката “Колумбия” от 2003-та да си остане последната в историята на агенцията. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/starliner-wont-fly/

Рибките на борда на станция Тянгон проявяват поведенчески отклонения Кадър от аквариума на борда на “Тянгон”. Photo credit : CNSA 20 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вероятно някои от читателите на КОСМОС БГ си спомнят, че когато пилотираният космически кораб на Китай “Шенчжоу-18” с астронавтите Йе Ганфу, Ли Кон и Ли Гуанси излетя на 25-ти април към станция “Тянгон”, тримата взеха със себе си аквариум с водорасли и малки рибки от вида данио, за да създадат проста екосистема. Вчера станаха ясни резултатите от експеримента: рибките проявяват поведенчески отклонения, но в общи линии са в добро състояние. Както съобщава Синхуа, до този момент астронавтите са взели проби от водата на аквариума двукратно и веднъж са подменили кутията с храна. Екипажът на борда на “Тянгон” е наблюдавал, че рибките плуват наобратно или се движат в кръг. Според Уан Гаохон, изследовател в Института по хидробиология към Китайската академия на науките, рибките от вида данио притежават генетично сходство с хората и могат да се използват като моделен организъм за изследване на различни заболявания. Безспорно това, което китайските астронавти правят на борда на тяхната станция “Тянгон”, е интересно. Но китайците съвсем не са първопроходци в тази област и това не са първите риби, които летят в космоса. Американците първи в историята изстрелват рибки – това се случва на 28 юли 1973 година, когато е изпратена третата експедиция до орбиталната станция “Скайлаб”. Само че тогава астронавтите Алън Бийн, Джек Лузма и Оуен Гериът взимат със себе си екземпляри от вида мумичог (Fundulus heteroclitus). НАСА оповестява същото, което откриват и китайските астронавти половин век по-късно – че рибите се въртят в кръг. Впоследствие обаче, независимо от липсата на гравитация, рибите се адаптират спрямо изкуственото осветление на “Скайлаб” и възвръщат нормалното си плуване. Видео на аквариума на борда на “Тянгон”: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/20/zebrafish-tiangong-results/

УСПЕХ: Ед Дуайт, първият чернокож, обучен за астронавт, излетя в космоса с кораба Ню Шепърд! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 19 май 2024 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Шест десетилетия след като завърши своето обучение, Ед Дуайт, първият чернокож кандидат-астронавт в историята на човечеството, най-сетне излетя в космоса! Това се случи днес в 17:36 ч. българско време, когато частният космически кораб “Ню Шепърд” на американската фирма Блу Ориджин с шестима души на борда бе изстрелян на десетминутно суборбитално пътешествие. Това бе първият пилотиран космически полет, осъществен от основаната от Джеф Безос космическа компания, след близо двугодишна пауза. Напомням на читателите, че по време на товарно изстрелване на 12 септември 2022 г. ракетата-носител претърпя провал. Отне дълго време на Блу Ориджин да върне “Ню Шепърд” в експлоатация, но това се случва в подходящия момент, тъй като другият месец корабът “Юнити” на конкурентната компания Върджин Галактик ще изпълни своя последен полет. “Юнити” бе добра машина, способна да лети веднъж месечно, но тя не може да осигурява достатъчно печалби. Ричард Брансън, конкурентът на Безос, заяви категорично, че вече няма да налива пари във Върджин Галактик, обосновавайки се с паричните загуби, които авиационните му фирми са претърпели по време на ковид епохата. Върджин Галактик има около $2 милиарда долара паричен запас за още две години, през които фирмата трябва да създаде нов кораб “Делта”. Той би следвало да може да лети веднъж седмично и така Върджин Галактик да си стъпи на краката. Нещо, което мнозина не вярваме, че ще се случи. Но сега, с връщането на “Ню Шепърд” на Блу Ориджин в експлоатация, вероятно Джеф Безос ще дръпне напред и ще се върне във водещия суборбитален туристически превозвач. Вероятно даже в единствения за години наред. За съжаление днешният полет, макар и успешен, не бе съвсем безпроблемен. По време на връщането на кораба един от трите му парашута не успя да се отвори. “Ню Шепърд” е конструиран да може да каца меко и с два парашута, но със сигурност Блу Ориджин ще проведе щателен анализ преди следващата мисия. Снимка от днешното кацане на “Ню Шепърд” само с два от три парашута. Photo credit : Blue Origin Но да се върнем на случилото се днес. Ед Дуайт, който започна своето обучение за астронавт през 1961 г., най-после дочака своя момент да излети в космоса! Историята на Дуайт е описана подробно в статия на КОСМОС БГ, като тук ще напомня само, че след убийството на президента Кенеди през 1962 г. изчезва политическата подкрепа за изпращането на афроамериканец. През годините след като напуска НАСА, Дуайт започва да се занимава с изкуство и създава множество скулпури. Врагове и приятели му казват едно и също: “Изпреварил си времето си с 20 години”. И наистина, чак през 1983 г. Гуйон Бъфорд става първият чернокож астронавт, гражданин на САЩ, който полита със совалка. “Аз сигурно съм първият човек в цял свят, който е известен с нещо, което не е направил”, сподели Дуайт преди днешното изстрелване. Но сега той успя да го направи – и след мисията си летецът на възраст 90 години, 8 месеца и 10 дни постави рекорд за най-възрастен човек, достигнал космическото пространство. Доскоро рекордът се държеше от Уилям Шатнър. Шатнър излетя в космоса през 2021 г., също с кораб на “Блу Ориджин”. Към момента на мисията си той, подобно на Дуайт, бе 90-годишен, но с няколко месеца по-млад от него. “Абсолютно фантастично”, сподели Дуайт след полета си. “Това е променящо живота приключение. Всеки трябва да го изпита. Не си мислех, че имам нужда от това. Лъгах се!” По време на мисията си Ед Дуайт бе придружен от още петима души – Мейсън Ейнджър, Карол Шолър, Гопи Тотакура, Кенет Хес и Силвейн Хирън. Мейсън е основател на фонда Индъстриъс Венчърс, който подпомага начинаещи компании, работещи по нови технологични разработки. Силвейн Хирън е авиатор и скиор, собственик на компанията – производител на крафт бира Brasserie Mont Blanc. Кенет Хес е софтуерен инженер и предприемач, основател на продуктите Family Tree Maker. Карол Шолър е сертифициран експерт-счетоводител. През 2017 г. лекарите ѝ казват, че ще ослепее. От тогава досега тя пътува из света и вече е посетила базовия лагер Еверест и Южния Полюс. Гопи Тотакура е пилот и авиатор, първият космически турист от индийски произход. Днешният полет бе седмият пилотиран за “Ню Шепърд” от началото на въвеждането на кораба в експлоатация. Досега фирмата Блу Ориджин е извела общо 37 души в космоса. Освен Ед Дуайт, “Ню Шепърд” е извозил до космическото пространство и Уоли Фънк – една от първите кандидат-астронавтки от отряда “Мъркюри 13”. Подобно на чернокожия кандидат-астронавт Дуайт, нито Фънк, нито която и да е от останалите жени не получи шанс да достигне космоса преди той да бъде предложен от “Космос за Човечеството”. Това е неправителствена организация, която подпомага и спонсорира космически пътешествия за различни хора. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/19/ed-dwight-flies-to-space/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета Фалкън 9 за рекорден 21-ви път! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 май 2024 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Пореден рекорд в сферата на ракетната възвръщаемост! Тази нощ в 03:32 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстреляна успешно ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, оборудвана с първа степен, за която това бе рекорден 21-ви полет! Степента е известна под сериен номер “B1062” и тя дебютира през ноември 2020 г. с изстрелването на GPS спътник. По-нататък през 2021 г. степента изведе в космоса пилотирания космически кораб “Крю Драгън” на мисия, финансирана от предприемача Джаред Айзъкман, наречена “Инспирейшън 4” – това е прекурсорът на програмата Поларис. На 8 април 2022 г. “B1062” отново изпрати астронавти в орбита, с пилотиран кораб “Крю Драгън” на мисия, организирана от частната компания Аксиом. Пълен списък на полетите на степента можете да намерите на сайта nextspaceflight.com. След днешното изстрелване “B1062” отново извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, разположена в близост до брега на Флорида. Това бе общо 309-тото успешно меко кацане на степен на “Фалкън 9”. В орбита бяха изведени нови 23 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Днешното изстрелване бе 51-во за ракетите “Фалкън” на СпейсЕкс през календарната 2024 година и 52-ро за фирмата, ако включваме и един полет на “Старшип”. Междувременно компанията на Илон Мъск продължава да готви четвъртото изстрелване на “Старшип”, като корабът от ново поколение бе успешно стикован със свърхтежката ракета “Супер Хеви” и бе подложен на планирано частично “мокро” изпитание, в хода на което системата бе заредена с течен метан и кислород. Според думите на Кати Лийдърс, главен мениджър на базата Старбейз, разрешение от държавния регулатор FAA се очаква в края на май и началото на юни и тъй като “Старшип” дотогава ще е в пълна техническа готовност, изстрелването ще бъде факт още в първия ден от връчването на разрешението. И докато СпейсЕкс чака регулаторът да се натутка, фирмата не губи време – по-нататъшните “Старшип” вече биват подлагани на изпитания за бъдещите им изстрелвания. Наскоро при тест на “Шип 31” бе констатирана аномалия (несвързана с експлозия), която понастоящем се анализира. Тъй като това е кораб, който ще лети чак през есента, СпейсЕкс има предостатъчно време, за да го поправи. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/18/falcon-9-record-21st-flight/

НАСА и ЕКА се съгласиха да си партнират за осъществяването на мисия ЕкзоМарс На илюстрацията: марсоходът “Роузалинд Франклин”. Image credit : ESA 17 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През 2022 г. руска ракета “Протон-М” трябваше да изведе на път към Червената планета ръководената от Европа руско-европейска мисия “ЕкзоМарс”. Но войната в Украйна доведе до рухването на това партньорство броени месеци преди планираното изстрелване. Вчера НАСА и ЕКА подписаха споразумение, благодарение на което САЩ заменя Русия като партньор на европейския космически отрасъл по програмата и позволява изстрелването да се осъществи през 2028 година. Според информацията, публикувана от ЕКА, европейската космическа индустрия е тази, която ще построи спускаемия апарат за марсохода “Роузалинд Франклин”, но на стария компонент липсват два важни компонента: спирачни ракетни двигатели за кацането и радиоизотопни нагреватели, които, посредством разпада на плутоний-238, ще поддържат апаратурата топла и в изправно състояние. НАСА също така се ангажира да осигури космическа ракета, с която ще бъде изстреляна мисия “ЕкзоМарс”. Това е чудесна новина за НАСА, защото американската космическа агенция ще продължи да участва в изследването на Марс в близко бъдеще. За съжаление след кацането на мощния марсоход “Пърсъвиърънс” през 2021 г., тече сериозна реорганизация на американската програма за усвояване на Червената планета, която изисква реализацията на изключително скъпа и сложна мисия за доставянето на Земята на събраните от “Пърсъвиърънс” скални и почвени проби. Тази мисия надали ще бъде изстреляна преди 30-те години. Подобна пауза в американските полети до Марс е крайно нежелателна. Слава Богу, през есента на тази година ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” ще изпрати към Марс микроспътниковата мисия “Ескапейд”, но сега, благодарение на “ЕкзоМарс”, ще има американско изстрелване и през 2028 година! По ирония включването на САЩ в проекта “ЕкзоМарс” дава по-големи гаранции той да успее, ако марсоходът бе излетял с руско участие. Предвиждаше се “Роузалинд Франклин” да бъде доставен с разработения от руското предприятие НПО “Лавочкин” спускаем модул “Казачок”. Но Русия никога не е имала изцяло успешно кацане на Марс, дори и по съветско време – най-големият успех в това отношение е “Марс 3”, който достига до повърхността през 1991 г., като този апарат работи само 14 секунди след спускането и не изпраща нито снимки, нито научна информация. За сравнение, започвайки от 2004 г., САЩ имат шест напълно успешни спускаеми мисии на Марс – “Спирит”, “Опортюнити”, “Феникс”, “Кюриосити”, “ИнСайт” и “Пърсъвиърънс”. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/17/nasa-esa-partnering-exomars/

Частник иска да ремонтира Хъбъл за собствена сметка, но НАСА се противи 16 май 2024 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Емблематичен пример за сблъсък между две различни култури – тази на частната космонавтика, която иска да поема рискове и да движи прогреса напред, и тази на бюрократичната НАСА, която се страхува от публичността на евентуален провал. Космическият телескоп “Хъбъл” старее, за последно бе ремонтиран през 2009 г., и скоро може да се повреди непоправимо. Частникът Джаред Айзъкман, партньор на СпейсЕкс и организатор на програмата “Поларис”, предлага да ремонтира телескопа за своя сметка. Но изглежда, че старши длъжностни лица в НАСА, в това число легендарният астронавт Джон Грънсфелт, се противят на този план. Новината бе съобщена днес от NPR. Айзъкман, напомням, сам финансира мисия с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” и през 2021 г. летя в космоса. Скоро след това основа програмата “Поларис” за провеждането на серия от амбициозни мисии, които трябва да отведат човек извън околоземна орбита, сред Слънчевата система. През 2022 г. той предложи да поеме ремонта на “Хъбъл”, но след кратка забележка от страна на НАСА, че идеята ще бъде обмислена, агенцията досега мълчи по темата. Обратно, Айзъкман през последните месеци прави все по-остри изказвания, намекващи, че агенцията му се противи. “Досега имаше само една, вие знаете, групичка, която можеше да докосва “Хъбъл”. И аз си мисля, че тези хора си имат мнение дали и кой трябва или не трябва да го докосва“, твърди Айзъкман. “Мисля, че мнозина биха казали: “по-скоро бих оставил телескопа да изгори”, отколкото да признаят, като тръгнат по наклонената плоскост, че, знаете, космическата общност се разраства”. Понастоящем Айзъкман тренира за втората си космическа мисия. Ако тя бъде реализирана най-рано през лятото тази година, за пръв път хора ще излязат в открития космос с новите скафандри на СпейсЕкс и за пръв път от 70-те години астронавти ще се отправят отвъд ниска околоземна орбита и през радиационните пояси на Ван Алън. По сходен начин Айзъкман смята, че може да бъде изпратена специализирана мисия от частни астронавти, които да ремонтират “Хъбъл”. През март 2023 г. разпратени имейли показват, че НАСА е организирала независим панел, който да провери доколко е възможно частник да ремонтира “Хъбъл”. Панелът е включвал Джон Грънсфелд, астронавт и астроном, който е известен като “майсторът на Хъбъл”, понеже три пъти е поправял телескопа с космическа совалка. Мнения изказали и Кийт Калиновски, бивш експерт по ръководните дейности на “Хъбъл” и Дана Уийгъл, настоящ програмен мениджър на Международната космическа станция. Калиновски изпратил мейл към Патрик Краус, програмен мениджър на “Хъбъл”, че би подкрепил “добре обмислена” мисия, която да вдигне орбитата на телескопа и монтира подобрения на насочващата система. Но той се обявил срещу това частни астронавти да излизат в открития космос. Аргументът на НАСА е, че досега хора не са излизали извън кораб “Крю Драгън” със скафандър и освен това корабите на Илон Мъск не притежават ръка за застопоряване към “Хъбъл”. Проблеми, които са технически решими, но носят известен риск. Дана Уийгъл пък е изпратила писмо към Никола Фокс, ръководителят на научните мисии на НАСА, според което иска да се увери, че Фокс е наясно, че “разбиранията на СпейсЕкс за рисковете и желанията им да поемат рискове се различават сериозно от тези на НАСА“. “Разбирането ми е, че има кадри в НАСА, които искат да запазят “святостта” на прибори като “Хъбъл” и смятат, че астронавти, които не са от НАСА, не бива да бъдат допускани до тях”, твърди журналистът Ерик Бъргър. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/16/2024-jared-isaacman-hubble-update/

Японско-европейската мисия БепиКоломбо се сблъска с проблем на път към Меркурий На илюстрацията: “БепиКоломбо” в околностите на Меркурий. Image credit : ESA/JAXA 16 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Съвместната мисия на Япония и Европейската космическа агенция “БепиКоломбо” претърпя проблем на път към Меркурий. Проблемът е свързан с това, че двигателите не могат да работят при пълна мощност. “БепиКоломбо” е роботизиран космически кораб, състоящ се от три компонента. Два от тях са научни, а третият е т.нар. Меркуриански трансферен модул, който трябва да извози научните апарати до орбитата на Меркурий. След влизането в орбита компонентите ще се разделят един от друг. Меркурианският трансферен модул притежава слънчеви батерии и йонни двигатели. На 26-ти април, докато “БепиКоломбо” трябваше да изпълни поредната маневра, Меркурианският трансферен модул не успя да осигури достатъчно електроенергия за работата на двигателите. Веднага бе свикан екип от ЕКА и индустриалните партньори. До 7-ми май работата на двигателите бе възстановена успешно до 90%. Но Меркурианският трансферен модул все още не генерира достатъчно електроенергия, за да може да се възстанови цялостната работа на двигателите. Текущите приоритети на екипа са да се поддържа стабилна тяга при текущото ниво на електроенергия и да установи как това ще повлияе на по-нататъшните маневри. Специалистите се опитват да разберат причината за проблема и да максимизират електроенергията, която достига до двигателите. Ако “БепиКоломбо” продължи да работи при текущото ниво електрическа мощност, корабът ще пристигне в околностите на Меркурий през септември тази година за четвъртото си облитане на планетата. Окончателното пристигане в околомеркурианска орбита е насрочено за декември 2025 г. и началото на научните задачи трябва да започне през пролетта на 2026 г. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2024/05/16/bepicolombo-mercury-problem/

Пилотираният кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети на 19-ти май 14 май 2024 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин обяви, че нейният пилотиран космически кораб “Ню Шепърд” ще лети на 19-ти май. Стартовият прозорец се отваря в 16:30 ч. българско време. Излъчването на живо ще започне 40 минути преди това на сайта на фирмата (линк тук). Един от астронавтите на суборбиталната космическа мисия ще е Ед Дуайт – първият чернокож, обучен за астронавт още през 60-те години, но тогава не излита в космоса поради политически съображения. Прочетете вълнуващата история на Дуайт на страниците на КОСМОС БГ. Ед ще бъде придружен от Мейсън Ейнджър, Карол Шолър, Гопи Тотакура, Кенет Хес и Силвейн Хирън. Мейсън е основател на фонда Индъстриъс Венчърс, който подпомага начинаещи компании, работещи по нови технологични разработки. Силвейн Хирън е авиатор и скиор, собственик на компанията – производител на крафт бира Brasserie Mont Blanc. Кенет Хес е софтуерен инженер и предприемач, основател на продуктите Family Tree Maker. Карол Шолър е сертифициран експерт-счетоводител. През 2017 г. лекарите ѝ казват, че ще ослепее. От тогава досега тя пътува из света и вече е посетила базовия лагер Еверест и Южния Полюс. Гопи Тотакура е пилот и авиатор, първият космически турист от индийски произход. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/14/new-shepard-to-fly-19-may/

Старлайнър пак се повреди! 14 май 2024 г. 10:40 ч. Светослав Александров. Безконечни са мъките на Боинг, които изостават от СпейсЕкс вече четири години! Пилотираният космически кораб “Старлайнър” отново се повреди, което налага поредното отлагане. Този път стартът е насрочен за 21 май в 23:43 ч. българско време. Според официално публикуваната информация на сайта на мисията, протекъл е сервизният модул на кораба. Течът е на хелий – безопасен и незапалим газ. Така че единственото, което трябва да направят техниците, е да изпитат “Старлайнър”, като подложат кораба на налягания, типични за полет. Това би следвало да докаже, че течът е в рамките на допустимите граници. Едно няма спор – астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс са наистина много смели хора. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/14/starliner-breaks-down-again/

Китайският Хъбъл бе отложен за края на 2026 година 14 май 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Китайската космонавтика прави забележителни постижения в усвояването на Луната, но тази новина доказва за пореден път, че все още сериозно изостава от тази на САЩ. Изстрелването на китайския телескоп “Сънтян”, аналогът на “Хъбъл”, се отлага за края на 2026 година. Новината бе съобщена от зорки читатели на сайта NASASpaceflight.com . Те са намерили информацията в Weibo, където са били качвани презентации от китайските учени. На слайдовете се вижда, че завършването на “Сънтян” вече е насрочено за септември 2026 г., а изстрелването му – за декември същата година. Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно си спомнат, че първоначално китайските медии официално бяха оповестили изстрелването на “Сънтян” за края на 2023 година. Но периодично учените непрекъснато казваха, че телескопът все още е на ниво прототип и не е започнал строежът на полетния модел. Този развой на събитията не бива да ни изненадва – създаването на космически телескоп е изключително сложна задача, много по-трудна от кацане на Луната, даже от такова на Марс. Сигурно си спомняте, че бившият ръководител на НАСА Томас Зърбъкън бе обявил, че мисията на “Джеймс Уеб” е три пъти по-рискована от кацането на Марс, което бе осъществено през 2021 г. от марсохода “Пърсъвиърънс”. Американците отлагаха полета на “Джеймс Уеб” в продължение на четвърт век (!) и изстрелването бе осъществено чак в края на 2021 година. Китайците тепърва трябва да догонват НАСА, за да се сдобият с аналог на “Хъбъл”, а какво остава за такъв на “Джеймс Уеб”! https://cosmos.1.bg/space/2024/05/14/chinese-hubble-delayed-2027/

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни 50-тия си космически полет за 2024 година! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 май 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Невероятно! Не е отминала дори средата на месец май, а СпейсЕкс изпълни 50-тия си космически полет за календарната 2024 година! Това се случи тази нощ, след като ракета “Фалкън 9” излетя в 03:53 ч. българско време от центъра Кейп Канаверал, за да изведе в орбита нови 23 спътника “Старлинк”. Обобщената статистика за 2024 г. е следната: СпейсЕкс са изстреляли 49 ракети “Фалкън 9”, 0 ракети “Фалкън Хеви” и 1 ракета “Старшип”. За нуждите на днешната мисия бе използвана ракета с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1073”. Това бе 15-тото изстрелване за нея. Сред тези изстрелвания присъства полетът на мисията до Луната “Хакуто-Р” на частната компания айспейс, на мисията на СпейсЕкс за споделено извеждане на полезен товар “Бандуагън-1” и на 27-мата мисия на товарен кораб “Драгън” до Международната космическа станция. Днешното изстрелване също така бе осъществено на фона на екстремна геомагнитна буря, която доведе до наблюдаването на фантастични полярни сияния не само в полярните области, но и в по-умерените ширини, включително и в България. Въпреки мощната слънчева активност към настоящия момент спътниковите групировки, включително “Старлинк”, са в добро състояние. Работата на орбиталните станции “Тянгон” и МКС не е застрашена. Изстрелването на пилотирания космически кораб на Боинг “Старлайнър” остава насрочено за 18-ти май. Сега, след като СпейсЕкс имат 50 мисии зад гърба си през 2024 г., изглежда все по-вероятно, че до края на декември наистина ще станем свидетели на над 100 изстрелвания и окончателното число ще е близко до това, предоставено от Илон Мъск като цел за календарната кодина – 144 мисии. Така една-единствена фирма в САЩ извежда над 80% от товарите до орбита в световен мащаб и задминава всички останали държави. За сравнение към този момент Китай има общо 22 изстрелвания на орбитални ракети, а Русия – само 6. На четвърто място е Япония с три изстрелвания, на пето – Индия и Иран с по две изстрелвания. За огромно съжаление Европа отсъства от класацията, след като старата ракета “Ариана 5” бе пенсионирана, а лекотоварната “Вега-С” още не се е завърнала в експлоатация. Така Старият континент не разполага с нито една орбитална ракета. Това може да се промени през лятото, когато бъде осъществен дебютният полет на “Ариана 6”. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/13/spacex-50th-flight-2024/

Четвъртият Супер Хеви и Старшип бяха изведени на стартовата площадка за предстоящо изстрелване На снимката : “Бустър 11” бива изведен към стартовата площадка. Photo credit : SpaceX 13 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Предстартовата подготовка на космодрума на СпейсЕкс “Старбейз” в Тексас за четвъртия полет на “Старшип” започна! Двата компонента, нужни за мисията, респективно ракетата-носител “Супер Хеви” – изделие “Бустър 11”, и самият кораб “Старшип” – изделие “Шип 29”, бяха изведени на стартовата площадка. През следващите няколко дни предстои “Бустър 11” и “Шип 29” да бъдат стиковани, след което да бъдат подложени на цялостно интегрирано “мокро” изпитание, т.е. зареждане с гориво и симулиране на обратно броене. Поотделно както “Бустър 11”, така и “Шип 29” са преминавали през “мокри” и статични огневи изпитания. Илон Мъск написа, че към настоящия момент се очаква четвъртият полет на “Старшип” да е факт след 3-5 седмици (т.е. в началото на юни). Третият бе реализиран в средата на март и той бе исторически за програмата, защото “Старшип” за пръв път достигна до орбита! С други думи, “Старшип” вече е толкова успешна ракета, колкото всяка друга в световен мащаб, защото може да извежда спътници и товари в космоса. Но за СпейсЕкс “успешна ракета” не е достатъчно, за да може да се стигне до Марс – Мъск иска “Старшип” да е възвръщаем. Ето защо очакванията преди четвъртият полет са корабът да оцелее след навлизането в атмосферта. Бъде ли изпълнена тази стъпка, пътят към рециклирането не само на първата степен, но и на втората е вече открит! Това ще означава само едно – цялостна възвръщаемост. Досегашната система “Фалкън 9” има рециклируеми само първи степени и обтекатели, но не и втори степени. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/13/super-heavy-starship-rolled-launch-pad/

Пакистанският лунен спътник изпрати първите си снимки на Луната! Снимка на Слънцето и Луната, заснета от пакистанската лунна мисия. Photo credit : CNSA/SUPARCO 10 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Пакистанската микроспътникова лунна мисия “ICUBE-Q”, която на 8-ми май започна да работи в орбита около Луната, изпрати своите първи снимки! Още една снимка на Луната, заснета от пакистанската лунна мисия. Photo credit : CNSA/SUPARCO Напомням на читателите, че “ICUBE-Q” бе изстреляна на 3-ти май с китайска ракета “Лонг Марч-5” като вторичен товар на амбициозната китайска мисия “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще се опита да събере проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. “ICUBE-Q” представлява обикновен микроспътник от типа CubeSat с тегло 6.5 килограма, като научните му прибори представляват скромни камери с 1 мегапикселова резолюция. За сравнение в света на мобилните телефони днес дори 5 мегапикселовите камери се считат за слаби. Но пък това е първият опит на Пакистан да изучи Луната, при това с достъпна технология. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/10/icube-q-photos/

Мисия на Пакистан заработи в орбита около Луната! На илюстрацията: пакистанската мисия “ICUBE-Q”, която днес работи в орбита около Луната. Photo credit : Institute of Space Technology 9 май 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 8-ми май, пакистанският сателит “ICUBE-Q” бе освободен от борда на китайския кораб “Чанг’e 6” и заработи в орбита около Луната. С това Пакистан се нареди до СССР, САЩ, Япония, Швеция, Китай, Индия, Израел и Южна Корея, разположили орбитална мисия около естествения ни спътник. Постижението дава лъч надежда на изстрадалата пакистанска космическа програма, че за нея също има бъдеще. “ICUBE-Q” представлява микроспътник от типа CubeSat с тегло 6.5 килограма и две скромни камери с 1 мегапикселова резолюция. Според информация от пакистанските медии, камерите трябва да предадат снимки от Луната до 16-ти май. Мисията, макар и важна за страната, сериозно отстъпва по възможности на индийските мисии “Чандраян-1”, “Чандраян-2” и “Чандраян-3”, последната от които бе със стартово тегло 4 тона и позволи на Индия да изучава лунната повърхност посредством спускаем модул и луноход. И докато пакистанската “ICUBE-Q” бе изстреляна като вторичен товар на китайската мисия “Чанг’e 6”, Индия сама провежда полети до Луната със собствени ракети. Развитието на всяка една космическа държава е уникално и различно от това на другите. И макар че Пакистан и Индия са географски съседи, двете държави поеха по много различен път. Извън всякакво съмнение е, че Индия е категоричният и абсолютен космически лидер сред държавите на Южна Азия. Не само тя първа от тях проведе успешни орбитални роботизирани мисии до Луната и Марс, както и спускаема до Луната, а също така индийската космическа програма е на прага да изстреля самостоятелно човек в орбита. Това е естествено развитие, след като тя бе управлявана последователно от достойни учени като д-р Викрам Сарабхаи, проф. Сатиш Дхаван, проф. Удупи Рао и други. Всъщност индийската космическа агенция ISRO почти винаги е била управлявана от именити учени и се е радвала на подкрепата на властите. Обратно, в продължение на дълъг период от време, от 2001 г. чак до 2023 г. пакистанската космическа агенция SUPARCO бе оглавявана от пенсионирани генерали от армията и нямаше никаква политическа подкрепа. Следващите редове са посветени на историята на космическата програма на Пакистан, която никога не съм разказвал на страниците на КОСМОС БГ и вероятно до този момент не е била разказвана на български език. Бащата на пакистанската космическа програма е Абдус Салам – единственият пакистанец, носител на Нобелова награда, като тя е връчена през 1979 г. за приносите му във физиката. През 1960 г., Салам настоява да бъде създадена национална космическа изследователска инициатива. Първоначално тя започва като крило на Пакистанската комисия за атомна енергия, преди да се обособи през 1964 г. като самостоятелна космическа агенция – SUPARCO. Няма как да омаловажим приноса на Салам – говорим за 1960-та година, три години след изстрелването на изкуствен спътник, но преди полета Гагарин и почти десетилетие преди човек да стъпи на Луната. Ученият наистина е притежавал напредничаво за времето си мислене! Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Същата тази година Салам се среща с двама учени на име Салим Мехмуд и Тарик Мустафа, които по това време живеят в САЩ. Той ги съветва да се присъединят към НАСА – и те го правят. Любопитен факт е, че агенцията снабдява двамата с ракетни технологии и им дава разрешение да ги внесат в родината си, но под условие, че споделят публично научните си открития. Така в периода между 1962 г. до 1972 г. в експлоатация навлизат суборбиталните ракети “Рехбар”, които притежават способността да достигат космическото пространство до височина 130 километра над Земята. Когато “Рехбар” започва да лети, Пакистан се превръща в третата държава в Азия, първата в Южна Азия и първата мюсюлманска държава, изпратила самостоятелно ракета в космоса. През 70-те всички признаци са налице, че Пакистан затвърждава позицията си на космически лидер в региона. След приключването на “Аполо 17”, последният пилотиран полет до Луната, астронавтите Юджийн Сърнан, Роналд Еванс и Харисън Шмит посещават Карачи. Конструирана е Йоносферната станция “Исламабад”, както и приемна станция за данни от спътниците на НАСА “Ландсад”. И после всичко се обърква. В края на 70-те на власт в Пакистан идва Зия Ул Хак. На 18 юли 1980 г. Индия успешно изстрелва спътник в орбита посредством собствена ракета. Отговорът на Зия е пакистанците да създадат своя собствена спътникова програма на име “Паксат”. Пред 1983 г. е открита наземна станция, предимно предназначена да прихваща сигналите от индийските спътници. По това време изстрелването на пакистански спътник се възприема от местните учени като “културна контраатака” спрямо Индия. Но когато Зия пристига на посещение в SUPARCO през 1984 г., неочаквано той обявява край на програмата “Паксат” с мотива, че държавата няма пари. Реално ресурсите са пренасочени към създаването на ядрена програма и строежа на атомна бомба, докато космосът бива оставен на второ място. Резултатът от тази политика е катастрофален – множество учени напускат пакистанската космическа агенция и иновациите спират. Спътникът “Бадр-1” Някои изследователи обаче отказват да си тръгнат и решават да продължат да работят независимо от тежкото финансово положение. Тогава се появяват два благоприятни фактора. Първият фактор е свързан с това, че някои от работещите в SUPARCO са завършили инженерни специалности в английския университет Сурей, който през 1981 г. построява и изпраща в космоса радиолюбителските спътници от серията “УоСАТ”. След като тези работници се връщат обратно в Карачи и Лахор, те построяват там наземни радиолюбителски станции и осъществяват комуникации с британските сателити “Уо-9” и “Уо-11”. Вторият фактор е сериозната подкрепа, която оказва Пакистанската аматьорска радиолюбителска общност. Така радиолюбителите в SUPARCO започват да строят собствен спътник, който получава името “Бадр-1” (на езика “урду” това означава “новолуние”). Под влиянието на влиятелния ядрен физик Мунир Хан, Зия Ул Хак дава одобрението си работата по “Бадр-1” да продължи. Първоначално планът е спътникът да бъде извозен в космоса с космическа совалка, но катастрофата на “Чалънджър” през 1986 г. води до цялостни забавяния в план-графика на американските полети. Спътникът е оставен на съхранение, докато SUPARCO преговаря с други държави. Най-накрая през 1990 г. китайското правителство предлага на Пакистан да изстреля “Бадр-1”. Полетът е осъществен на 12 юли същата година с ракета “Лонг Марч 2Е”. Спътникът престоява в космоса около 146 дни, преди да изгори в атмосферата. Опитът с “Бадр-1” позволява на SUPARCO да започне работа по втори сателит на име “Бадр-Б”, който не е само радиолюбителски, а притежава и няколко камери и дозиметър. Спътникът е изстрелян на 10 декември 2001 г. от космодрума Байконур с украинска ракета “Зенит-2”. По неизвестна причина радиосигналът от спътника прекъсва преждевременно и никой не знае какво точно се е случило, защото не е проведено формално разследване. Въпреки тези развития в пакистанската космическа програма, прекратената програма “Паксат” води до лоши последствия дълго време след това. През 1994 г. SUPARCO губи два орбитални слота и скоро става ясно, че е на път да загуби и трети, ако не се сдобие със спътник до април 2003 година. За да не се случи това, пакистанското правителство предприема интересен ход. Боинг построява и през 1996 г. изстрелва спътника “Палапа-С1” за нуждите на Индонезия. Бордовата му батерия обаче се поврежда и това не позволява на спътника да се използва през определени часове. Индонезийците не са доволни и искат да им се изплати обезщетение. Обезщетението е платено, а собствеността на спътника е прехвърлена на Хюз Спейс енд Комюникейшънс Къмпани. Спътникът е преименуван първо на “HGS-1”, после на “Анатолия-1” и накрая през 2002 г. пакистанците го купуват за 5 милиона долара. Така той добива последното си име “Паксат-1”, след което е преместен в подходящия за Пакистан орбитален слот. След като Пакистан придобива собственоста на сателита, президентът Первез Мушараф прави следното абсурдно изказване: “Пакистанската космическа програма е вече пред Индия след формалното изстрелване на Паксат-1 и това е благодарение на усилената работа на нашите учени. Сигурен съм, че на индийците ще им отнеме 30 месеца, за да свършат това”. По това време, напомням, индийската ракета “PSLV” редовно и самостоятелно извежда спътници почти десетилетие. А пакистанците просто купуват повреден американски спътник в орбита. След 2002 г., изобщо през последните две десетилетия, космическата програма на Пакистан търпи промяна, като страната задълбочава своите връзки с Китай. В хода на това сътрудничество е създаден пакистанският комуникационен спътник “Паксат-1Р”, който е изстрелян с китайска ракета през 2011 година. И все пак през 2012 г. пакистанската космическа агенция продължава да се оплаква от проблеми и недостатъчна подкрепа от местните власти. Китайско-пакистанският икономически коридор от 2015 г. придава нов тласък на космическата програма на Пакистан, като през 2018 г. са изстреляни два нови спътника – “Pak-TES1” и “PRSS”. Това са първите за страната спътници за наблюдения на Земята и дистанционно сондиране. Според анализатора Салман Хамийд, който пише материал за пакистанската космонавтика през 2023 г., напредък има – за пръв път през 2014 г. Пакистан предлага цялостна визия за развитието на космонавтиката, а изстрелванията на спътниците от 2018 г. представлява добра стъпка напред. Но въпреки това космическата програма все още не е достигнала нужното ниво. Властите продължават да купуват чужди спътникови данни, докато местното спътникостроене изостава. Купуването на спътникови данни от други държави е свързано с разходи, подчертава Хамийд, при това без да бъде създадена местна инфраструктура за боравене с такива. Най-лошото – страната все още не разполага с ракета за самостоятелно извеждане на спътници в орбита, за разлика от Индия. Да, не може да се отрече – китайците помагат, но не е разумно да се разчита на подкрепата на друга държава за отбранителни способности. Експертът приветства съществуването на обновена националната космическа визия, която предвижда разгръщането на орбитални групировки до 2040 г., но подчертава, че това е основна необходимост, а не задача, която може да вдъхновява хората. От друга страна той хвали лунната мисия “ICUBE-Q”, която днес е факт заради партньорството на Пакистан с Китай, но призовава, че е време да се потърсят и други сътрудничества с развиващи се космически държави. Такива, например, са Турция и Обединените арабски емирства. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/09/pakistan-mission-moon/

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-e 6 пристигна в орбита около Луната! На илюстрацията: “Чанг’e 6” в окололунна орбита. Image credit : Junior Miranda 8 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Китайската космическа мисия “Чанг’e 6”, която бе изстреляна на 3-ти май, днес успешно се превърна в изкуствен спътник на Луната! Това бе критично важна стъпка преди историческото кацане, в хода на което трябва да бъдат събрани първите проби от обратната страна на естествения ни спътник. Съгласно новината, качена на CGTN, корабът е запалил двигателите си тази сутрин в 05:12 ч. българско време. Маневрата е позволила скоростта му да бъде забавена, за да може “Чанг’e 6” да влезе в окололунна орбита. Илюстрация на предстоящото излитане от лунната повърхност. Image credit : NAOC. Всички илюстрации са събрани от сайта на Гюнтер Кребс През следващите дни “Чанг’e 6” постепенно ще променя параметрите на орбитата си, като комуникацията с ръководството на Земята ще бъде осъществявана с помощта на релейния комуникационен спътник “Чьечиао-2”. Когато бъдат постигнати оптимални условия, спускаемият модул с отлитащата степен ще се раздели от орбиталния отсек с възвръщаемата капсула, за да извърши самостоятелно кацане в басейна Южен полюс-Ейткън, намиращ се на обратната страна на Луната. Там автоматичните механизми ще съберат пробите и ще ги натоварят на отлитащата степен. Тя ще бъде изстреляна от лунната повърхност, за да се скачи с орбиталния отсек и да поеме пътя към Земята. Напомням на читателите, че през 60-те и 70-те години на миналия век американските пилотирани експедиции “Аполо” и съветските автоматични “Луна” събраха множество проби, но само от видимата страна на Луната. Досега човечеството не разполага със скален материал и грунд, събрани от обратната страна. Ето защо настоящата мисия “Чанг’e 6” е историческа. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/08/chang-e-6-arrives-lunar-orbit/

Защо СпейсЕкс победи Боинг в пилотираната космическа надпревара? Вече знаем! Image credit : The Angry Astronaut 7 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Всички знаем какво се случи: през 2014 г. НАСА избра СпейсЕкс и Боинг да построят нови пилотирани космически кораби, за да могат САЩ да извозват астронавти до МКС независимо от Русия. Боинг получиха лъвския пай от $4.2 милиарда. СпейсЕкс получиха само $2.6 милиарда. И въпреки това СпейсЕкс успешно построиха пилотирания кораб “Крю Драгън”, който от 2020 г. досега вози безпроблемно астронавти до орбита и обратно. Към днешна дата Боинг не са изстреляли нито един човек в космоса. Но това, че знаем какво се случи, не обяснява защо се случи. Защо всъщност Боинг загуби комерсиалната космическа надпревара? През последните месеци журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника търсеше контакт със служители на Боинг, настоящи и бивши, за да се изясни каква е картината зад провала на “Старлайнър”. На 5-ти май материалът бе официално публикуван. “Когато договорите бяха връчени”, пише Бъргър, “СпейсЕкс разполагаше с предимството да работи с НАСА за разработването на товарния кораб “Драгън”, който до 2014 г. вече извозваше провизии до МКС. Но фирмата нямаше никакъв опит с пилотирани полети. Обратното, Боинг имаше десетилетен такъв опит, но трябваше да започне от нулата със Старлайнър. Също така всяка от фирмите се бе сблъскала с културни предизвикателства. Преди десетилетие СпейсЕкс работиха задълбочено по няколко големи проекта, включително по създаването на нова версия ракета “Фалкън 9”, която да може да лети по-често, експериментираха с кацания и възвръщаемост, и провеждаха товарни мисии. Новият договор означаваше за тях повече пари, но и повече работа. Инженер от НАСА, който работеше със СпейсЕкс и Боинг по това време, си спомня, че когато посещаваше СпейсЕкс, атмосферата бе като в обезумяло висше училище, където всеки работник дърпаше в различни посоки. Да могат да бъдат накарани инженерите да се фокусират върху “Крю Драгън” бе трудно”. Въпреки всичко това бе нормалната среда за СпейсЕкс. Боинг никога не бяха печелили договор за фиксирана сума. Те бяха свикнали да работят на договори от типа “разходи плюс”, при които всички преразходи се пишат за сметка на правителството. Преразходите и забавянията не бяха проблем на Боинг, а на НАСА. Тъй че Боинг трябваше да се раздели с този начин на мислене и да създаде пилотиран космически кораб за твърда, ограничена сума. Но тази среда се оказа прекалено непонятна за Боинг. Що се касае до скъпоструващи космически проекти, фирмата бе свикнала да харчи чужди пари. Но сега всеки цент, похарчен за “Старлайнър”, означаваше цент по-малко печалби (или повече загуби). Ето защо Боинг разпредели по-малко ресурси за “Старлайнър”, отколкото програмата имаше нужда. “Различията между културите на двете фирми, дизайнерските философии и структурите, които вземат решенията, бяха причината СпейсЕкс да се справи отлично в среда на договори за фиксирана сума, докато Боинг се препъна, независимо че получи повече пари”, съобщава бившата зам. администраторка на НАСА Лори Гарвър. Така финансовият натиск върху Боинг бе много голям още в самото начало. В същото време фирмата се сблъска със сериозни технически трудности. Създаването на нов пилотиран космически кораб е много мъчна задача. Най-големите предизвикателства се оказаха софтуерът и горивните системи. Интересен факт е, че Боинг нямаше единен екип за създаването на софтуера на “Старлайнър”. Имаше два екипа – единият се намираше в центъра Кенеди (в щата Флорида) и той бе отговорен по създаването на програмното оборудване за наземните системи. Другият бе в центъра Джонсън (в Тексас) и той бе отговорен по създаването на този софтуер, нужен за полета. Но екипите нямаха доверие един на друг. Комуникациите бяха ограничени. Екипът във Флорида започна да подозира, че този в Тексас изостава в работата си, но не си го признава. Когато се работи по договор за фиксирана сума, на компанията се плаща само когато бъдат изпълнени определени стъпки. Завършил си обзор на софтуера? Плащат ти. Доказал си пред НАСА, че може да построиш компонент? Плащат ти. Този тип договорна структура служи като стимул на мениджърите да достигат целите. Проблемът е, че компанията може да изпълни някакъв формален критерий, за да си прибере парите, но реално нужната работа да не е свършена. Това прилича на ученици, които си преписват домашното през срока. Те имат високи оценки, но не са положили усилия да учат, за да разберат материала. Накрая това се разкрива по време на последния изпит. По същия начин Боинг натрупаха несвършена работа, която трябваше да се довърши в последните етапи. По отношение на софтуерните екипи, финалният изпит за тях бе дебютният безпилотен полет на “Старлайнър” през декември 2019 година. Сигурно си спомняте, че часовникът сбърка бордовото време с цели 11 часа. Като резултат корабът не запали своевременно двигателите си, за да достигне орбита, а когато те бяха запалени, беше похабено голямо количество гориво и “Старлайнър” не успя да се скачи с МКС. Впоследствие, няколко часа преди завръщането на кораба на Земята, се оказа, че има нова софтуерна грешка, която щеше да доведе до сблъскването на служебния модул с командния модул. Няколко месеца по-късно вицепрецидентът по пилотирани космичеки полети на фирмата Джон Мълхоланд призна, че Боинг не са изпълнили цялостно софтуерно изпитание от начало до край, колкото би продължила цялата мисия. Вместо това изпитанията са били накъсани на части. Т.е. имало е изпитание от изстрелването на кораба до разделянето на ракетата, след това отделно изпитание от разделянето до скачването и т.н… Ако обаче е било изпълнено цялостно изпитание, проблемът е щял да бъде хванат още на Земята. Ерик Бъргър съобщава, че някои от хората, които е интервюирал, са си мислили, че е трябвало да притиснат Боинг за такъв тип тест, но не са го направили заради усещането, че Боинг са по-добри от СпейсЕкс. Ето как Боинг формално изпълниха критериите по време на софтуерната разработка, за да си получат парите, но се провалиха на последния изпит. Като резултат те трябваше да идат на поправителен, като изстрелят втори безпилотен кораб за своя сметка. Това бе катастрофално за финансовото състояние на компанията. Боинг се сблъскаха с проблеми и при създаването на горивната система. Когато СпейсЕкс проектираха двигателите “Драко” и “СуперДрако” за кораба “Дрю Драгън”, това бе осъществено вътрешно, в самата фирма. Този подход носи названието “вертикална интеграция”. Боинг решиха да се доверят на традиционния подход в космонавтиката, при който задачата се поверява на поддоставчик с опит – в случая на фирмата Аероджет Рокетдайн. Аероджет Рокетдайн пък си имат свои собствени поддоставчици. Вертикалната интеграция е основната отличителна черта между съвременните фирми като СпейсЕкс и традиционните като Боинг. Тези нови фирми си създават сами компонентите по-бързо, по-евтино и по-ефективно. Най-важното: всички са в един екип и работят заедно в една посока. Когато обаче се разчита на поддоставчик, процедурата е много по-тромава. Журналистът Бъргър дава следния пример: представете си, че сте инженер в Рокетдайн, който работи по горивната система. Като такъв трябва да създадете някаква джаджа, който се свърза със служебния модул. За тази цел трябва да получите информация какви са лимитите при натоварванията на модула. Това изисква съвместна работа с инженер на Боинг и директор по снабдяването. След това инженерите на Рокетдайн трябва да сверят получената информация. После ти правиш дизайн на възпросната джаджа. След това някой друг трябва да ѝ направи структурен анализ. После трябва да изпълниш процедура по снабдяването, за да купиш материали, след това трябва да се обърнеш към системен интегратор и инженер, които от своя страна да намерят поддоставчик, който да построи джаджата”. Резултатът от всичко това е, че цяла дузина различни служители, работещи в различни департменти, част от различни компании, са имали досег с тази джаджа. Това забавя и оскъпява процеса. По-лошо: никой не притежава усещане, че процесът е негов. А сега си представете, че сте инженер в модерна компания като СпейсЕкс и трябва да създадете същия прибор. Съобразно философията на вертикалната интеграция, вие просто го проектирате и пишете поръчка, за да закупите нужните за това материали. “Когато си инженер, от теб се очаква да решаваш трудни проблеми, но структурната неефективност много силно ни затрудняваше”, признава един от хората, интервюирани анонимно от Бъргър. Но най-лошото е, че работните отношения между Рокетдайн и Боинг са били силно влошени. През юни 2018 г. кораб “Старлайнър” претърпя аномалия по време на огнево изпитание на двигателите му за аварийно спасяване. Двигателите се запалиха по план, но само четири от осемте горивни клапани се затвориха в края на теста. Близо два тона отровно хидразиново гориво се изляха на площадката. Слава Богу нямаше експлозия, но все пак огромен пожар обгърна изпитателното оборудване. Причината за аномалията бе, поне отчасти, лоша комуникация между Боинг и Рокетдайн. “Боинг и Рокетдайн малко или много се мразеха”, признава техник, участвал в злополучното изпитание. “Всеки бе минал в отбранителен режим още преди това да се случи. Беше класифицирано като риск, но двете страни не говореха открито и честно за това”. Но защо съществува такава неприязън? Според някои източници, след като Боинг избрали Рокетдайн, те поискали някакви промени в някакви системни спецификации. От Рокетдайн съответно поискали такса за промяна на поръчката, каквато е практиката при правителствените договори. Това ядосало Боинг, които са си мислили, че имат в лицето на Рокетдайн равностоен партньор, но Рокетдайн са се възприемали като поддоставчик. Като резултат Боинг и Рокетдайн са се окопали и не са работили съвместно към създаването на по-качествена горивна система. Боинг не съобщили изобщо за инцидента след случването му. Астронавтите, назначени да летят със “Старлайнър”, също не били информирани. Ние, космическите фенове, научихме за аномалията месец по-късно след репортаж на Арс Текника. Влошените отношения между Боинг и Рокетдайн излязоха наяве през лятото на 2021 г., когато, преди втория изпитателен полет на “Старлайнър” в безпилотен режим, обратното броене бе прекратено буквално часове преди старта заради неработещи клапани на горивната система. Тогава Боинг заяви, че работи заедно с партньорите си, включително Аероджет Рокетдайн, за да установи причината за повредата. Така все едно Боинг бутна поддоставчика си под влака. В програмно отношение, проектирането на “Старлайнър” също така съвпадна с много лош период в историята на Боинг. Това се случи на фона на сериозни проблеми с авиационния бизнес на фирмата, в частност двете трагични катастрофи през 2018 и 2019 г., свързани с новия самолет “737 МАХ 8”, при които загинаха над 346 души. Институционните слабости на Боинг са добре описани в книгата Flying Blind на Питър Робинсън. Робинсън е наблюдавал Боинг по времето на сливането с МакДонъл Дъглас преди четвърт век и е описал много от процесите, настъпили след този ход – в това число приоритизирането на печалбите спрямо научно-изследователските разработки, наемане на хора на ръководни позиции от МакДонъл Дъглас, въобще замяната на ръководителите-инженери с обикновени мениджъри. Замразяването на полетите на “737 МАХ”, изплащането на обезщетенията на семействата на жертвите, доведоха до финансови загуби, възлизащи на $20 милиарда. Това се случи точно когато Боинг трябваше да довършат “Старлайнър”. И накрая, разбира се, настъпи пандемията от ковид през 2020 година. Тя ускори пенсионирането на инженери с опит, които преди са работили по совалковата програма на НАСА. Така имаме два фактора едновременно: най-добрите специалисти от Боинг са принудени да работят върху проблемите със самолетите, а опитните космически лица биват пенсионирани. През 2023 г. изпълнителният директор на Боинг съобщи, че космическият отдел на фирмата вече няма да се съревновава за проекти, които се изпълняват съобразно фиксирана сума. Това вероятно ще е краят на Боинг като космическа компания – НАСА постепенно преминава към работа само на този принцип, като през 2022 г. администраторът Бил Нелсън описа договорите “разходи плюс” с израза “чума за агенцията”. В бъдеще ще има нови фирми, които работят за по-малко пари и вършат повече работа за по-кратко време. Що се касае до “Старлайнър”, както коментира журналистът Бъргър, предстоящото изстрелване на кораба с екипаж вероятно трябва да бъде отпразнувано. Не защото Боинг загубиха съревнованието срещу млада фирма като СпейсЕкс, а защото “Старлайнър” изобщо бе построен, което, на фона на гореспоменатите проблеми представлява истинско чудо. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/07/spacex-vs-boeing/

Проблем с клапан на Атлас 5 отложи полета на Старлайнър На снимката: “Старлайнър” на стартовата площадка. Photo credit : ULA 7 май 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Клапаните. Винаги са клапаните. Така и този път проблемен клапан с горната степен “Центавър” на ракетата-носител “Атлас-5” доведе до отлагане на планираното за тази нощ изстрелване на пилотирания кораб “Старлайнър”. Според информация от НАСА, сега се очаква “Старлайнър” да лети не по-рано от 10-ти/11-ти май. Но само в случай, че проблемът дотогава бъде разрешен. Ако се наложи клапанът да бъде подменен с друг, вероятно ракетата ще трябва да бъде върната в сградата за подготовка и стартът ще бъде пренасрочен за другата седмица. Корабът на Боинг “Старлайнър” ще бъде изстрелян с двама астронавти по време на тази дебютна пилотирана мисия – Бари Уилмор и Сънита Уилямс. Това са първите хора, които ще летят с ракета от семейството “Атлас” след Гордън Купър от мисията “Мъркюри-Атлас 9” през 1963 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/07/atlas-v-starliner-launch-delayed/

СпейсЕкс представи официално скафандъра си за извънбордови дейности! На снимката: скафандърът на СпейсЕкс и екипажът на “Поларис Доун”. Photo credit : SpaceX/Polaris Dawn 4 май 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес, навръх Световния ден на “Междузвездни войни”, СпейсЕкс представи официално скафандъра, който ще се използва за излизане в открития космос, както и на повърхността на Луната, Марс и други светове! Скафандърът ще бъде тестван още тази година по време на частната мисия “Поларус Даун”, при която четирима частни астронавти ще се отправят много по-далече от Земята, отколкото всеки друг кораб се е отправял след епохата на “Джемини” и “Аполо”. Защо новината е важна? Малцина знаят, че понастоящем има сериозен недостиг на скафандри както в САЩ, така и в Русия и това не само представлява пречка пред завръщането на човек на Луната, но вече сериозно затруднява работата и на Международната космическа станция. Руската космонавтика използва застаряващите скафандри “Орлан”, а американската – “EMU”. В случая с “EMU”, те са произведени още през 70-те години на миналия век. НАСА не е произвеждала нови скафандри повече от 40 години! За да могат астронавтите да излизат в открития космос от борда на МКС, американските специалисти постоянно ги кърпят и подменят компонентите им. Това не може да продължи вечно – скафандрите са стари и опасни. През 2013 г. италианският астронавт Лука Пармитано замалко не се удави, докато бе в открития космос, същото щеше да се случи и през 2022 г. с немеца Матиас Маурер. Проектирането на нов скафандър не е тривиална работа. За хората, които не са запознати с космонавтиката, скафандърът представлява просто защитно облекло, което пази астронавтите от вакуум. Но това не е така. Всеки скафандър за излизане в открития космос реално представлява цялостен космически кораб за един човек с пълноценни животоподдържащи системи. Ето тук идва важността на днешната новина. СпейсЕкс не просто създава няколко бройки скафандри, които ще се използват от неколцина членове на скъпоструваща космическа мисия. На страницата на компанията в X пише, че замисълът е строеж на бази на Луната и град на Марс. Заселването на космоса изисква създаването на милиони скафандри! Именно това е, което прави компанията на Илон Мъск! Това е поредната революция в космическото дело, която се случва благодарение на СпейсЕкс. Фирмата вече превърна орбиталните полети в ежедневие – една ракета “Фалкън 9” излита веднъж на два-три дни. След като задачата е изпълнена, Илон Мъск преминава към преодоляването на следващото препятствие пред превръщането на човечеството в междупланетен вид. По време на мисия “Поларис Доун”, която СпейсЕкс ще осъществи най-рано през това лято заедно с милиардера Джаред Айзъкман, ще бъде поставен рекорд за най-голямо разстояние, при което човек се е отдалечавал от Земята след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо”. Кораб “Крю Драгън” ще навлезе във висока околоземна орбита с апогей по-голям от 1 000 километра. На височина 700 километра четиримата астронавти ще излязат в открития космос – това е близо два пъти по-голяма височина от тази на МКС. Също така ще бъде изпробвана лазерна комуникация между пилотирания кораб и спътниците “Старлинк” – технология, която ще е необходима за по-нататъшните полети до Луната и Марс. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/04/spacex-spacesuit-eva/

УСПЕХ: Китай изстреля амбициозна двупосочна мисия до Луната! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 3 май 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Първата в историята мисия, целяща да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята, започна днес! Китайската тежкотоварна ракета “Лонг Марч-5” излетя благополучно в 12:27 ч. българско време от космодрума Уънчан, за да изпрати на път към естествения ни спътник осемтонния роботизиран кораб “Чанг’e 6” (китайските журналисти го изговарят като “Чàнга”). Полетът бе осъществен в срок въпреки че времето на Уънчан бе лошо. Мисията, която ще продължи 53 дни, считано от днешното изстрелване до връщането на Земята, притежава изключително сложен полетен профил. Китай разполагаше само с два дни да изстреля “Чанг’e 6”, днес или утре, като във всеки един от дните дължината на стартовия прозорец бе едва 50 минути. Така че благополучното начало на мисията със сигурност е накарало ръководството да си отдъхне. Кадър от борда на “Чанг’e 6” в момента в който мисията достигна космическото пространство. Photo credit : CCTV За разлика от предходните начинания на Китай, които бяха национални и с минимално чуждестранно участие, “Чанг’e 6” маркира момента, в който лунната космонавтика на страната започва да става международна. Като вторичен полезен товар на борда на ракетата полетя първата мисия на Луната от Пакистан. Микроспътниковата мисия се нарича “Айкюб-Кю” (ICUBE-Q), тежи 7 килограма и притежава две камери, способни да снимат лунната повърхност. Тя също така ще търси следи от воден лед на Луната. Отделно на борда на “Чанг’e 6” пътуват няколко инструмента, осигурени от държави в Европа. –Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата. –Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година. –Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност. Стига “Чанг’e 6” да кацне успешно на Луната, това ще е третото меко прилуняване за 2024 година, след като по-рано Япония и САЩ постигнаха меки кацания съответно през януари и февруари. Всички признаци са налице, че човечеството се завръща на Луната и активността на лунните дейности вече започва да съперничи на тази от лунната надпревара през 60-те и 70-те години на миналия век. Последната година, когато имаше три лунни кацания, бе 1972 – тогава човечеството стана свидетел на съветската мисия “Луна 20” и на американските “Аполо 16” и “Аполо 17”. “Чанг’e 6” ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия “Чанг’e 6”, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник “Чьечиао-2”. “Чанг’e 6” ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята. След като настоящата мисия “Чанг’e 6” приключи, следващата роботизирана мисия “Чанг’e 7” ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия “Чанг’e 8”, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на “Чанг’e 8” и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/03/chang-e-6-launches/

Китай официално потвърди, че лунната мисия Чанг-е 6 излита на 3-ти май! На снимката: “Чанг’e 6” в готовност за полет. Photo credit : CNSA 2 май 2024 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Едно от най-амбициозните лунни приключения започва утре! Китайската национална космическа агенция (CNSA) потвърди официално, че мисията “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще вземе проби от обратната страна на Луната, ще бъде изстреляна на 3-ти май. Според Синхуа всички приготовления протичат според очакванията, като екипът е направил цялостна репетиция на обратното броене. Тъй като мисията е двупосочна – т.е. включва излитане от Земята, пристигане в орбита около Луната, кацане на обратната страна на Луната, обратно излитане от лунната повърхност и пътешествие към Земята, стартовият прозорец е много кратък. В случай на отлагане, Китай разполага само с един резервен ден, като във всеки един от двата дни има само 50-минутен период, в който ракетата “Лонг Марч-5” може да излети. Подробна информация за научните задачи на “Чанг’e 6”, както и за цялостната лунна стратегия на Китай, е налична в журнала за дарители и партньори на КОСМОС БГ. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/02/chang-e-6-to-fly-tomorrow/