SAlexandrov

Нова изненада от мисията Луси: луната на Динкинеш се оказа контактна двойка! Динкинеш и неговата Луна. Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/Johns Hopkins APL 8 ноември 2023 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Луси”, която на 1-ви ноември посети астероида Динкинеш, се натъкна на нова изненада! Сигурно си спомняте, че на 2-ри ноември, когато пристигнаха първите снимки след посещението, се оказа, че Динкинеш е двоен астероид, състоящ се от основно тяло и неговата луна. Но през последните няколко дни бяха свалени нови снимки, които доказаха, че луната представлява контактна двойка – т.е. две тела, прилепени едно към друго. Учените смятат, че контактните двойки са често разпространени в Слънчевата система, макар и рядко да бъдат посещавани от космически мисии. Контактна двойка е небесното тяло Арокот, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, в пояса на Кайпер, което бе посетено от мисията на НАСА “Ню Хърайзънс”. Контактна двойка е и кометата Чурюмов-Герасименко, която в периода 2014-2016 г. бе изучавана от европейската мисия “Розета”. За пръв път обаче наблюдаваме контактна двойка, която представлява луна на друго небесно тяло! Така “Луси” оправдава очакванията на изследователите за големи открития. Тази мисия неслучайно бива наричана “Вояджърът на астероидните проучвания”. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век мисията на НАСА “Вояджър 2” прелетя край планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и край техните луни, така и “Луси” има за задача да изучи десет астероида. Всички те са непознати небесни тела, които крият своите загадки. Особено голям интерес представляват т.нар. Троянски астероиди, които маршируват отпред и отзад на Юпитер, докато тази гигантска планета кръжи около Слънцето. Но още астероидът от главния пояс Динкинеш, който бе посетен този месец, изуми учените. Освен че луната му представлява контактна двойка, двете тела са с относително еднакъв размер. Но защо това е така – никой няма и най-малка представа. Какво ли ни чака в бъдеще от “Луси”? Предстои да видим, но със сигурност ще е вълнуващо! За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/11/08/dinkinesh-moon-contact-binary/

ЕКА публикува първите снимки от новия космически телескоп Евклид! Мъглявината Конска глава, заснета от космическия телескоп Евклид. Photo: ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, image processing by J.-C. Cuillandre (CEA Paris-Saclay), G. Anselmi, CC BY-SA 3.0 IGO 8 ноември 2023 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция показа първите научни снимки, фотографирани от новия космически телескоп “Евклид”. Напомням на читателите, че телескопът бе изстрелян на 1-ви юли посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Снимка на галактическия куп Персей, заснета от “Евклид”. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, image processing by J.-C. Cuillandre (CEA Paris-Saclay), G. Anselmi, CC BY-SA 3.0 IGO Вероятно си задавате въпроса: кому е нужно да имаме нов космически телескоп? Не са ли достатъчни снимките от “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”? Също така тези два телескопа успяват да проникнат далече в миналото на Вселената и да заснемат свръхдълбокия космос – нещо, което “Евклид” не може. Това е така – снимките от новия европейски космически телескоп не могат да се мерят с “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”. Но “Хъбъл” и “Джеймс Уеб” притежават съществен недостатък – зрителният им ъгъл е малък. Те могат да заснемат наведнъж само малка част от небето. Спиралната галактика IC 342, заснета от “Евклид”. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, image processing by J.-C. Cuillandre (CEA Paris-Saclay), G. Anselmi, CC BY-SA 3.0 IGO Но тук идва голямото предимство на “Евклид” – той може да фотографира голяма част от небето наведнъж. В бъдеще НАСА ще изстреля космическия телескоп “Нанси Грейс”, а понастоящем в Чили се строи наземната обсерватория “Вера Рубин” – те ще бъдат по-добри от “Евклид” и също ще фотографират голяма порция от небето. Но “Евклид” е първият телескоп от този тип. Неправилната галактика NGC 6822, заснета от “Евклид”. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, image processing by J.-C. Cuillandre (CEA Paris-Saclay), G. Anselmi, CC BY-SA 3.0 IGO Задачата на “Евклид” е да проведе шестгодишни наблюдения, в хода на които учените ще използват получените данни, за да изготвят две детайлни карти. Първата трябва да разкрие къде е разпределението на тъмната материя – тя ще разчита на гравитационните лещи, ефект, при който космическите обекти изкривяват светлината от по-далечните източници. Втората ще използва т.нар. барионни акустични осцилации, гигантски шокови вълни, останки от времената, когато Вселената е била млада и гореща. По този начин изследователите трябва да разкрият защо Вселената се разширява, като водещата теория е тази за тъмната енергия. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/11/08/esa-shows-euclid-photos/

Ако открием живот на Марс, ще го разпознаем ли? Тези заоблени скали, намерени на Марс от марсохода “Пърсъвиърънс”, може да имат както биологичен, така и небиологичен произход. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 ноември 2023 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” откри кръгли формации на Марс, които наподобяват такива на Земята, образувани под въздействието на микроорганизми. Но дали това е дългоочакваното доказателство, че на Червената планета е имало живот? Най-доброто място, където може да търсим следи от отминал живот на Марс, е сред останките на пресъхналите водни басейни. “Пърсъвиърънс” бе изпратен в кратера Йезеро неслучайно – този кратер представлява пресъхнало езеро, в което се е вливала река. Марсоходът понастоящем изучава делтата на реката. Именно там той се натъкна на гореспоменатите кръгли структури. Подобни структури се срещат в някои езера на Земята и са с биологичен произход. Но дали същото е вярно и за Червената планета? Това е темата на октомврийския епизод на Mars Guy в Youtube, както и на статия, публикувана от авторитетния космически журналист Ленърд Дейвид. За тази цел Дейвид се свърза с учения Кен Фарли, който е професор по геохимия в Калифорнийския технологичен институт и настоящ ръководител на научния екип на “Пърсъвиърънс”. Фарли потвърди, че намерените от “Пърсъвиърънс” скали имат “внушителна и особена концентрично-куполовидна морфология”. Изследователят обаче подчерта, че освен хипотезата за биологичен произход (напр. строматолити – структури, които се образуват под въздействитето на микроводорасли), екипът на роботизираната мисия е обсъдил и хипотезата, че тези структури представляват сфероидни образувания вследствие на метеорологичните въздействия. Фарли напомни, че както на Земята, така и на Марс, метеорологичните явления могат да извайват сферични форми – както от седиментни, така и от вулканични скали. “Макар че все още интерпретираме данните, втората хипотеза е по-малко изключителна и поради тази причина е понастоящем предпочитана”, потвърждава ученият. Но ако структурите наистина имат небиологичен произход, това означава, че абиотичните процеси имитират такива явления, които напомнят за живи организми. Така на дневен ред излиза въпросът: ако открием следи от живот на Марс, изобщо ще го разпознаем ли? “Може би”, смята Фарли – но ни информира, че използвайки земните аналози, бихме могли да потвърдим или отхвърлим само част от предположенията посредством инструментите на “Пърсъвиърънс”. За съжаление някои процеси са твърде фини, за да бъдат разгадани от мисията. Това е сериозна мотивация НАСА да предприеме следващата стъпка в изучаването на Марс – да достави на Земята проби от планетата. Тези проби биха могли да се изследват много по-подробно в наземни лаборатории. Например някои от лабораториите са оборудвани с научни прибори за откриване на органични вещества (структурните блокчета на живота), които са 10 000 пъти по-чувствителни от бордовите прибори на “Пърсъвиърънс”. Едно нещо е сигурно – само снимковият материал не е достатъчен. Дори да видим на снимките от Марс дадени формации, които ни напомнят на такива, получени под въздействието на живи организми, това само по себе си не е доказателство за живот. Природата безспорно е добър имитатор. https://cosmos.1.bg/space/2023/11/07/life-on-mars/

Космическият телескоп Кеплер откри система от 7 горещи извънслънчеви планети! Схема на планетарната система Кеплер-385. Image credit : NASA / Daniel Rutter 6 ноември 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Данни от вече пенсионирания космически телескоп на НАСА “Кеплер” доведоха до откритието на интригуваща гореща планетарна система. Макар че тя е неподходяща за живот, откритието все пак е важно, тъй като на този етап учените знаят за съществуването само за няколко системи с по шест и повече планети. А в случая тази система има общо седем потвърдени планети! В центъра на системата Кеплер-385 се намира звезда, която наподобява нашето Слънце – тя е само 5% по-гореща от него и с 10% по-голям диаметър. Всичките планети в системата са по-големи от Земята, но по-малки от Нептун – тоест това са планети от класа, описван условно с термина “суперземи” или “горещи нептуни”. Макар че това са най-често срещаните планети в Галактиката, в нашата Слънчева система нямаме такива, така че те представляват истинска загадка. Първата планета, Кеплер-385б, е 12.8 пъти по-масивна от Земята и 2.7 пъти по-широка от нея. Планетата прави пълна обиколка около звездата си за 10 дни. Втората планета, Кеплер-385с, е съвсем малко по-голяма от Земята и прави пълна обиколка около звездата си за 15 дни. Учените смятат, че Кеплер-385б и Кеплер-385с са скалисти планети с тънка атмосфера или без атмосфера. Останалите пет планети са с два пъти по-голям размер от този на Земята, намират се на по-голямо разстояние от своята звезда и се предполага, че притежават плътни атмосфери. Но не чак толкова голямо разстояние, че атмосферите да са хладни. Даже напротив – всичките седем планети получават много по-голямо количество топлина от всяка планета в Слънчевата система, в това число и Меркурий. Системата се намира на разстояние 4 670 светлинни години от Земята. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/11/06/kepler-385/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 летя в космоса за рекорден 18 път! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 ноември 2023 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:37 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстреляна успешно поредната ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с 23 спътника от серията “Старлинк-v2 Мини”. Отличителното за днешния полет бе, че ракетата бе оборудвана с рециклирана първа степен с 17 предходни полета зад гърба си – т.е. за нея това бе рекордна 18-та мисия! Илон Мъск, основателят на СпейсЕкс, винаги е твърдял, че ключът към колонизирането на Слънчевата система и усвояването на Марс лежи в това космическите технологии да станат за многократна употреба. Съвсем доскоро в космическата история всички ракети се използваха еднократно (с малки изключения като страничните ускорители и двигателите на совалките). СпейсЕкс не просто рециклира степените на “Фалкън 9”, но прави полетите рутинни. Рутинни в смисъл – днешният полет бе 79-ти за ракетите от серията “Фалкън” през 2023 г. (СпейсЕкс има и едно изстрелване на “Старшип”, така че, ако включваме и него, фирмата е провела 80 изстрелвания за годината). Това е забележителна бройка – сам Илон Мъск изпреварва всички останали държави! За сравнение Китай (държавни и частни компании) има 51 изстрелвания през тази година, Русия – 14, Индия – 7, а Европа – 3. Мъск задминава всички останали оператори в САЩ – ако го нямаше факторът СпейсЕкс, Щатите щяха да имат само 17 изстрелвания през календарната година – повече от Русия и Индия, но по-малко от Китай. И нещо повече – това е само началото. Догодина СпейсЕкс цели да проведе 144 изстрелвания, т.е. да бъде провеждан по един полет на всеки два дни (през 2023 г. имаме по един полет на четири дни). Всичко това показва, че независимо от усилията “Старшип” да бъде въведен в експлоатация (в зависимост от това дали ще бъде получено разрешение, вторият полет може да е факт още на 13-ти ноември), ракетите “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” ще продължат да царуват на международната космическа сцена още дълги години напред. Колко години – това зависи от момента, в който “Старшип” не само излети успешно, но започне да бъде рециклиран и изстрелван многократно по същия начин като “Фалкън”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/11/04/falcon-9-record-18th-flight/

УСПЕХ: Мисията на НАСА Луси посети Динкинеш и откри, че е двоен астероид! Динкинеш се оказа двоен астероид. NASA/Goddard/SwRI/Johns Hopkins APL/NOAO 2 ноември 2023 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 1-ви ноември, мисията на НАСА “Луси” посети своята първа научна цел – астероида Динкинеш. В хода на облитането бяха заснети подробни снимки, които разкриха, че всъщност това не е един, а два астероида! Горната фотография бе получена в 18:55 ч. българско време, когато “Луси” бе на 430 километра от Динкинеш. Компилация от снимки, заснети от “Луси” по време на вчерашното облитане на Динкинеш. Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/ASU В седмиците преди облитането инструментите на борда на космическия апарат констатираха, че Динкинеш си променя яркостта. Това доведе до хипотезата, че може би става въпрос за двоен астероид. Сега, когато снимките са вече на Земята, е извън всякакво съмнение – това е така. По-големият астероид е дълъг относително 790 метра, а по-малкият – 220 метра. Посещението на Дикинеш послужи най-вече да потвърди работоспособността на системата за автоматично проследяване на “Луси”, която е в състояние да насочва прецизно бордовите научни прибори въпреки високата скорост на космическия апарат. През 2025 г. мисията ще посети още един астероид от главния пояс – Доналдджонсън, след което тя ще е в пълна готовност за своето изучаване на Троянските астероиди на Юпитер през 2027 година. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/lucy-dinkinesh-results/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Юнити с шестима души излетя до ръба на космоса и се върна на Земята! Кадър от днешния полет. Photo credit : Virgin Galactic 2 ноември 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Върджин Галактик проведе своя шести пилотиран космически полет за 2023 година! Корабът “Юнити” излетя днес в 17:00 ч. българско време от космодрума Спейспорт Америка, след което изведе в космоса и впоследствие върна на Земята шестима души – сред които известният американски учен Алън Стърн, ръководител на мисията на НАСА “Ню Хърайзънс”, посетила Плутон през 2015 година. Прочетете повече за мечтата на Стърн и как той, след 55-годишно чакане, полетя в космоса, на този линк. “Юнити” бе управляван от командир Майк Масучи и пилот Кели Латимър. Към тях се присъедини и инструкторът на мисията Колин Бенет. Тримата пътници бяха Алън Стърн, Кели Джерарди (инфлуенсърка със 700 000 последователи и изследователка от аерокосмическата индустрия), както и неоповестен гражданин с френско-италианска националност. Тъй като основната дейност на Върджин Галактик е космически туризъм, не всеки пътешественик желае да разкрие идентичността си – и това е факт, с който трябва да свикваме в бъдеще, също както идентичността на пътниците на борда на самолетите не е обществено достояние. В случая със Стърн и Джерарди, техните билети бяха платени от работодателите им, а мисиите им са с обществена и научна значимост. И двамата проведоха изследователски опити в хода на краткия им няколкоминутен космически полет. Всичко по време на днешната мисия – от излитането на самолета-носител “Ийв”, разделянето на кораба “Юнити” от него и запалването на ракетния двигател, достигането на космоса и кацането на кораба обратно на Земята, протече според очакванията и без проблеми. https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/virgin-galactic-sixth-flight-year/

Изследователят на Плутон Алън Стърн излита в космоса днес! На снимката: космическият кораб “Юнити” в очакване на своя полет днес. Photo credit : Virgin Galactic 2 ноември 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Известният американски учен Алън Стърн, който бе водещият научен ръководител на роботизираната мисия на НАСА “Ню Хърайзънс”, посетила Плутон през 2015 година, ще излети в космоса днес на борда на частния американски кораб на Върджин Галактик “Юнити”. С това Стърн ще сбъдне своя 55-годишна мечта. Билетчето на изследователя е финансирано изцяло от Югозападния изследователски институт, където той работи. Историята на Алън Стърн е печално сходна с тази на мнозина други космически ентусиасти. Роден през 1957 година, малко след изстрелването на “Спутник 1” и кучето Лайка, той се вдъхновява от ранната космическа програма на НАСА и стъпването на хора на Луната през епохата “Аполо”. Стърн е убеден, че това е само началото – че съвсем скоро човечеството ще засели естествения ни спътник и ще се отправи към Марс. Но вместо това се сблъсква със суровата реалност през следващите десетилетия – едва неколцина души годишно напускат земната атмосфера. Независимо от това изследователят решава, че ще направи всичко възможно, за да полети в космоса. Стреми се да стане номер едно във всяка област. Започва да се занимава с гмуркане, стъпва на Южния полюс и придобива степени в пет различни научни дисциплини – при това с отлични оценки. Става ръководител на научни проекти, които излитат в космоса на борда на совалките и дори управлява телескоп по време на седем суборбитални научни мисии, без да допусне нито една грешка. Но скоро Стърн осъзнава, че да си отличник по всичко не е достатъчно. Той кандидатства шест пъти за астронавт на програмата “Космическа совалка” и накрая бива поканен за интервю в Хюстън, само за да бъде отхвърлен. “Беше сърцесъкрушаващо”, пише той в своя статия за The Space Review. Накрая космическият център Джонсън издава одобрение на Стърн да лети на борда на мисия на совалка, която да наблюдава и изучава кометата Хейл-Боп през 1997 година. И буквално в последния момент е изхвърлен от мястото, за да може вместо него да лети канадски астронавт. Не заради нещо друго, а защото международната политика измества научните приоритети. Днес обаче Алан Стърн най-сетне ще сбъдне мечтата си и ще излети в космоса. Вярно, пътешествието на борда на “Юнити” ще е кратко и суборбитално, но изследователят не отива там просто като турист – специален прибор ще измерва кръвното налягане и сърдечната дейност, а той трябва да изпълни общо осем научни задачи за Югозападния научен институт. “Представях си, че моето поколение ще лети рутинно в космоса, че много от нас ще сме второто поколение изследователи на Луната и неколцина от нас даже ще сме първото поколение изследователи на Марс. За моето поколение това бъдеще никога не се материализира. Но бъдещето, в което вече действително живеем, благодарение на възхода на комерсиалната космонавтика, достига до повратна точка – за която очаквам през следващите векове да се възприема като онази инфлексна точка, от която ние, хомо сапиенс, наистина ставаме космически вид в грандиозен мащаб”, споделя Стърн. https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/alan-stern-to-fly-to-space-today/

България се присъединява към споразумението Артемис на НАСА! 2 ноември 2023 г. 07:50 ч. Светослав Александров. Министерският съвет прие решение за присъединяването на България към споразумението “Артемис” на НАСА! Решението дойде само четири месеца, след като аз (т.е. Светослав Александров от блога КОСМОС БГ) изпратих запитване към правителството по въпроса. Тогава получих обратен отговор от министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, че МИР работи в координация с МВнР относно “проучване на възможността за включване на България към акордите на ARTEMIS (NASA)”. Според съобщението на страниците на МИР, присъединяването на България ще “предостави на страната ни допълнителен положителен сигнал до международните партньори за значението, което отдаваме за по­нататъшното задълбочаване на стратегическото ни партньорство в областта на космическите технологии”. За повече информация: Министерството на иновациите и растежа https://cosmos.1.bg/space/2023/11/02/bulgaria-joins-artemis-accords/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу 16 се завърна на Земята! Кадър от днешното завръщане на “Шенчжоу 16”. Photo: Xinhua 31 октомври 2023 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:10 ч. българско време пилотираният космически кораб на Китай “Шенчжоу 16” с астронавтите Цзин Хайпен (командир), Чжу Янчжу (полетен инженер) и Гуй Хайчао (учен, първият невоенен китаец, летял в космоса) се завърна благополучно на Земята след половингодишна мисия в орбита. “Шенчжоу 16” бе петата дългосрочна експедиция до орбиталната станция на Китай “Тянгон” и общо единадесетата в историята на китайската космонавтика. В хода на тази мисия беше проведена осемчасова “космическа разходка”, беше изнесена интерактивна лекция, бяха отгледани зеленчуци и бе положен началото на дългосрочен биологичен експеримент с десетки живи организми от външната страна на станция “Тянгон”. Горе на станцията остават да живеят астронавтите Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин. Тяхната мисия “Шенчжоу 17” започна на 26-ти октомври и се очаква да продължи до пролетта на 2024-та. Целта на Китай е “Тянгон” да бъде постоянно обитаема поне десетилетие. Видеозапис от днешното завръщане: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/31/shenzhou-16-returns-home/

На 1-ви ноември мисията на НАСА Луси ще посети първата си цел – астероида Динкинеш! На илюстрацията: космическата мисия “Луси” посещава астероид. Image credit : NASA 30 октомври 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Две години след изстрелването на космическата мисия на НАСА “Луси”, тя се готви на 1-ви ноември да посети своята първа научна цел – астероида Динкинеш, намиращ се в главния астероиден пояс! Напомням на читателите, че мисията “Луси” понякога бива наричана “Вояджърът на астероидните проучвания”. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век мисията на НАСА “Вояджър 2” прелетя край планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и край техните луни, така и “Луси” ще прелети край десет астероида. Всички те са непознати небесни тела, които крият своите загадки. Особено голям интерес представляват т.нар. Троянски астероиди, които маршируват отпред и отзад на Юпитер, докато тази гигантска планета кръжи около Слънцето. Мисията е кръстена на австралопитека Луси – първият открит от учените фосил на хоминин. Названието не е случайно, защото, както нееднократно съм споменавал на страниците на този блог, астероидите са ключ към разгадаването на тайните на ранната еволюция на Слънчевата система и появата на живота на Земята. Първият астероид, който “Луси” ще посети, е Динкинеш (Динкинеш е етиопското название на фосила Луси). Астероидът е дълъг само 0.8 километра, което означава, че Динкинеш ще бъде най-малкият обект от астероидния пояс, посетен от космическа мисия. Но това не значи, че е незначителен – по размер Динкинеш е сравним с близкоземните астероиди Рюгу и Бену, посетени съответно от японската мисия “Хаябуса 2” и американската “Озирис-Рекс”. Не е ясно обаче дали сходството се изчерпва единствено с размера. Предполага се, че близкоземните астероиди произхождат от главния пояс и учените искат да погледнат към Динкинеш отблизо, за да го сравнят с Бену, Рюгу и останалите близкоземни астероиди, съответно да видят дали те търпят промени при навлизането в пространството край нашата планета. Но изучаването на Динкинеш няма да е проста задача. Изследователите много трудно изчисляват орбитите на астероидите – нещо повече, позициите на много известни астероиди са измерени с несигурност от около 100 километра. Това може да е достатъчно прецизно за наземните наблюдатели, но ако една космическа мисия като “Луси” бъде изстреляна към целта си на базата на известните от наземни наблюдения параметри, тя може да пропусне въпросната цел и да не успее да направи научни измервания! Ето защо на борда на “Луси” има т.нар. терминална система за проследяване. Двойка камери снимат целевия астероид и предоставят информация към бордовата компютърна система, съответно тя насочва инструментите и камерите прецизно към астероида. Така че прелитането край Динкинеш представлява тренировка за по-нататъшното посещение на Троянските астероиди. Но докато се стигне до тяхното изучаване ще минат още дълги години. След като “Луси” посети Динкинеш, мисията ще напусне астероидния пояс и догодина през декември ще прелети край Земята. След посещението на нашата планета, “Луси” отново се ще се отправи към астероидния пояс и през април 2025 година ще бъде изучена втората изследователска цел – астероида Доналджонсън. И чак след това ще започне изучаването на шестте Троянски астероида на Юпитер, два от които притежават собствени луни. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/30/lucy-mission-dinkinesh-preview/

Блу Ориджин показа демонстратор на лунния си спускаем апарат На снимката: Джеф Безос, основателят на Блу Ориджин, обсъжда с Бил Нелсън, администратора на НАСА, възможностите на спускаемия апарат. Photo credit : NASA 28 октомври 2023 г. 08:55 ч. Светослав Александров. Вчера администраторът на НАСА Бил Нелсън посети производственото съоръжение на Блу Ориджин в Хънтствил, където му беше показан демонстратор на товарния лунен модул “Марк 1”. Набива се на очи, че Блу Ориджин наистина използва думата “демонстратор” вместо “макет”. Определено от Блу Ориджин са се постарали да направят добро впечатление – например показаната структура е покрита със златно фолио. Но какъв е реалният напредък, вероятно само Безос знае. Щеше да е добре освен златното фолио да видим електронните системи и двигатели “БЕ-7”. Тогава щяхме да сме по-малко критични и наистина да приемем, че става въпрос за демонстратор, а не за макет. Съобщава се, че “Марк 1” може да се вмъкне под 7-метровия обтекател на ракетата на Блу Ориджин “Ню Глен” и да доставя полезни товари от 3 тона до всяка точка на Луната. Тук отново трябва да се направи уточнение, че “Ню Глен” все още не е летяла, а Блу Ориджин не са достигнали до орбита нито веднъж. “Марк 1” ще послужи за основа и на “Марк 2” – това вече е пилотираният модул, с помощта на който в края на десетилетието астронавти на НАСА ще кацат на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/28/blue-origin-demonstrator/

Шефът на Роскосмос Юрий Борисов: спътниците ни са само 2.5% от всички в света На снимката: руският сателит “Скиф” бива опакован преди миналогодишния му старт. Фото: Роскосмос 28 октомври 2023 г. 08:30 ч. Светослав Александров. В свое интервю за телевизионния канал “Россия 24” шефът на Роскосмос Юрий Борисов заяви, че в САЩ се произвеждат годишно 3 000 спътника, в Китай – 1 500, а в Русия – само 40. Това свидетелства за неконкурентноспособност. Към настоящия момент руската орбитална спътникова групировка е 2.5% от световната. През последните десет години световната орбитална групировка се е увеличила около 10 пъти. Така че Борисов обяви планове за преминаване към серийно производство на спътници, за да може Русия да навакса. Също така шефът на Роскосмос акцентира върху факта, че Международната космическа станция е превишила допустимия срок за експлоатация. Около 80% от руското оборудване работи извън предела на гаранцията, така че Борисов отново напомни, че се създава нова руска орбитална станция, но същевременно обърна внимание на коментар на министерството на финансите, според който тази работа протича с ниска ефективност. Според журналиста Анатолий Несмиян изоставането на Русия е шокиращо. “Да се говори просто за изоставане при такива съотношения е направо глупаво. Еднокрак мъж определено не може да се състезава с Юсеин Болт даже ако той е леко болен”, каза Несмиян и напомни, че руската индустрия едно време бе на първо място. Източник: Infox https://cosmos.1.bg/space/2023/10/28/yury-borisov-satellites/

Руската слънчева платноходка не успя да разгърне платната си в космоса На кадъра: Олег Кононенко и Николай Чуб работят в открития космос. Photo credit : NASA TV 26 октомври 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Нито една от планираните дейности на космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб, които тази нощ излязоха в открития космос, не завърши с успех. Двамата работиха от външната страна на станцията около 7 часа и 41 минути. Основната задача за Кононенко и Чуб бе да открият мястото на теча откъм радиатора на модула “Наука” и по възможност да извършат ремонтни дейности. Космонавтите локализираха мястото – гъвкавите тръби между сегментите на радиатора, но течът се оказа изобилен. Даже Кононенко и Чуб докладваха, че продължават да се образуват балончета. Спасително въже бе изцяло напоено с антифриза и то бе опаковано в торба, която бе оставена от външната страна на МКС. Но не и преди въжето да удари един от космонавтите по визьора на скафандъра и да го изцапа. По принцип Кононенко и Чуб бяха взели кърпи, за да избършат станцията от замърсителя. “Но смятам, че кърпите няма да са достатъчни тук”, съобщи Чуб. Така че на двамата космонавти бе заповядано бързо да напуснат мястото, преди да е станала беля. Накрая кърпите бяха изхвърлени в космоса и те се превърнаха в поредния орбитален боклук. Изминаха повече от две години и половина след инсталацията на новия модул “Наука” към МКС и едва сега бе монтиран първият научен експеримент от външната му страна – синтетичен апертурен радар. Но радарът не успя да се разгърне напълно, а опитите това да бъде изпълнено ръчно от космонавтите завършиха с неуспех. Накрая Кононенко и Чуб пуснаха в космоса платноходката “Парус-МГТУ”, построена от студентите на университета МГТУ “Бауман”, но както съобщава ТАСС, платната ѝ не са се разгърнали успешно в очакваното време. Очакваме официално становище от университета дали могат да бъдат направени нови опити. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/26/vkd-so-many-problems/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу 17 излетя към станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Xinhua 26 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 06:14 ч. българско време от космическия център Дзюцюан в Китай бе проведено изстрелване на ракетата “Лонг Марч 2Ф” с пилотирания космически кораб “Шенчжоу 17”. Командирът на кораба е Тан Хонбо (роден през 1975 г.), като той е ветеран от мисията “Шенчжоу 12” и това е втори полет за него. Той е придружен от новаците Тан Шенцзе (роден през 1989 г.) и Цзян Синлин (роден през 1988 г.). Това е най-младият екипаж на Китай, изстрелван в космоса. Тримата се очаква да престоят шест месеца в орбита на борда на станцията “Тянгон”. След като корабът “Шенчжоу 17” се скачи с нея, новоизстреляните астронавти ще се срещнат с настоящия екипаж на станцията, състоящ се от Цзин Хайпен, Чжу Янчжу и Гуй Хайчао. Те живеят в космоса от края на месец май и ще се завърнат на Земята на 31-ви октомври с кораба си “Шенчжоу 16”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/26/shenzhou-17-launches/

Руските космонавти днес ще пуснат в открития космос слънчева платноходка Космическият апарат “Парус-МГТУ”. Илюстрация: МГТУ “Бауман”. 25 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. “Слънчева платноходка” на име “Парус-МГТУ”, разработена от руския университет МГТУ “Бауман”, ще бъде пусната в открития космос днес от космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб. “Космическата разходка” на Кононенко и Чуб ще започне в 20:55 ч. българско време, а живото излъчване по НАСА ТВ ще стартира половин час по-рано. Освен пускането на платноходката, космонавтите ще трябва да монтират нова комуникационна система, както и да инспектират теча от радиатора на модула “Наука”. Космическият апарат “Парус-МГТУ” бе изстрелян на 24 май 2023 г. с товарния кораб “Союз МС-23”, но досега изчакваше пускането си в открития космос. Това не е първата “слънчева платноходка” в историята на човечеството – още през 90-те години руснаците изпратиха до “Мир” платноходките “Знамя 2” (успешен проект) и “Знамя 2.5” (неуспешен проект), но те не демонстрираха възможността, че слънчевите фотони могат да задвижват космически апарат. За пръв път на 21 май 2010 година Япония изстреля функционална платноходка на име “Икарос”, която успешно навигираше в междупланетното пространство. А през 2015 и 2019 г. американската организация Планетарно общество изпрати в орбита две платноходки “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл 2”, съответно с ракети “Атлас 5” и “Фалкън Хеви”. Сега “Парус-МГТУ” трябва да разгърне двойка петметрови платна – иновация в сравнение с другите платноходки, като механизмът за разгръщане само на два компонента е по-прост и вероятно по-надежден. Ето как работят “слънчевите платноходки”: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение – това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични и съществуващи днес технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/25/mgtu-bauman-solar-sail/

Заради главоболията с регулатора: Варда очаква да приземява корабите си в Австралия Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space 24 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На фона на проблемите на частната космическа индустрия в САЩ с Федералната авиационна администрация (основният регулатор, отговарящ за всички полети), фирмата Варда обяви споразумение с австралийския оператор Саутърн Лонч. Споразуменето ще позволи космическите кораби на фирмата да кацат на площадката Кунибба в Австралия. Напомням на читателите, че първият кораб на Варда, която бе изстрелян през юни, все още не може да се завърне на Земята, тъй като ФАА не е издала разрешително. Делян Аспарухов, българинът-съосновател на компанията и неин президент, потвърждава, че Варда винаги е планувала да има множество възможности за кацания, но главоболията покрай ФАА са ускорили процеса (изт. Ars Technica). На борда на спускаемата капсула от първата мисия, която е останала заклещена в космоса не по технически, а по бюрократични причини, се намира първото произведено в орбита лекарство ритонавир. Според Аспарухов не е имало някакъв конкретен проблем, който да е довел до забавянията. “Имахме координационен проблем между три различни групи, които не са работили преди по такъв тип дейност”. Напомням също така, че миналата седмица представители на космически компании, включително СпейсЕкс, говориха пред Конгреса за проблемите с регулатора и настояваха персоналът, който отговаря за издаването на разрешителните, да бъде увеличен, тъй като не е в състояние да поеме огромния наплив от заявки за излитания и кацания покрай развитието на частния космически сектор в САЩ. Аспарухов е напълно съгласен с това. “Няма начин да бъдат свършени нещата с текущия брой персонал на ФАА. Цялата индустрия усеща това болно място”. Кацанията в района на Австралия ще са възможни за Варда от втората мисия нататък. Важно е обаче да се подчертае, че независимо от факта, че става за дейност в района на друга държава, ФАА пак трябва да издава разрешителни. Варда е американска компания, а регулаторът има правомощията да съблюдава дейностите на всички американски фирми независимо от това къде провеждат дейностите си. По същия начин Рокет Лаб получава разрешителните си от ФАА дори и основният космодрум да се намира в Нова Зеландия. Но очакванията на Варда са, че получаването на разрешително за кацане в Австралия ще е много по-лесно от гледна точка на това, че въздушният трафик там е по-малък от този над САЩ. Що се касае до завръщането на първата мисия … чакаме. По принцип корабът е проектиран да издържа до една година в космоса и досега всичко на борда му е в отлично състояние. “Но всеки допълнителен ден в космоса повишава риска. Очевидно нашето предпочитание е да го върнем обратно колкото се може по-скоро”, казва Аспарухов. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/24/varda-looks-forward-to-australian-landings/

Град без бъдеще: руснаците бавно напускат Байконур Надрасканата с графити совалка “Буран”. Снимка: Телеграм канал “Прости нас, Юра”. 23 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космодрумът Байконур е легендарно място за човешката история. Оттук са били изстреляни първият изкуствен спътник и първият космонавт Юрий Гагарин. Но днес градът край космодрума, носещ същото име, няма перспективи за развитие и руснаците бавно го напускат. След разпадането на СССР Байконур остана на територията на Казахстан. Русия продължава да използва космодрума под лизинг до 2050 г. и все още изстрелва оттам руски и чуждестранни екипажи към Международната космическа станция. Но тъй като съоръженията стареят, а икономическите перспективи не са големи, руските граждани лека-полека си тръгват. “Все повече казахстанци се заселват, а руснаците напускат”, съобщава 22-годишният Артур Фалеев, за който Байконур е роден град. Фалеев е компютърен специалист, но за населено място, което е фокусирано около ракетостроенето и космическата индустрия, той среща трудности в намирането на работа по специалността. “Няма перспективи. Най-общо казано, младите хора, които се раждат тук, завършват училище и отиват директно в други градове – Москва, Санк Петербург”. Засега Фалеев си е намерил временна работа като пазач на сграда, собственост на Роскосмос, но не смята да се застоява – планира да отпътува заедно с майка си към Челябинск. Най-добрият приятел на Фалеев е Александър Огньов, също на 22 години. Той е роден в Байконур, но има само казахстански паспорт. Затова е предприел трудната бюрократична процедура да се сдобие с руско гражданство. Дипломиран готвач е, но подобно на приятеля си, също не може да си намери работа по специалността. Ето защо понастоящем работи в приют за бездомни животни за мизерната заплата от 20 000 рубли (около $200). Счита се, че в Байконур, който е с население 57 000 жители, 16 000 са руснаци. Градът, иначе осеян със съветски паметници в чест на славното си космическо минало, обаче се сблъсква с множество проблеми. Първият от тези проблеми е, че Русия вече пренасочва ресурсите си към Восточний – нов космодрум на руска територия, който си има ново космическо градче – Циолковски. Постепенно Восточний трябва да замени изцяло Байконур. Вторият проблем е конкуренцията, която оказва СпейсЕкс и по този начин разруши някогашния твърд монопол на Русия след приключването на американската програма “Космическа совалка”. И третият проблем е свързан с войната в Украйна. Откакто конфликтът започна, западняците вече не посещават Байконур, като изключим роднините на чуждестранните астронавти. Освен това международните санкции застрашават малкото останали руско-казахстански проекти. Ето защо руският президент Владимир Путин е подписал указ, който улеснява релокацията на тези, желаещи да получат дом в Русия. Понастоящем над 1 000 домакинства са подали заявления за миграция – сериозен процент от руската популация на Байконур. “Целта на програмата е да подсигури руснаците да не останат без нищо”, съобщава кметът на Байконур Константин Бусигин. Той обаче е песимист към перспективите на града и смята, че той няма да оцелее дълго, ако космодрумът хлопне кепенци. “Нямаме никакви фабрики тук. Когато Роскосмос си тръгне, работните места ще намалеят със 7 500”. Източник: Спейс Дейли https://cosmos.1.bg/space/2023/10/23/russians-slowly-leave-baykonur/

УСПЕХ: Индия проведе изпитателен безпилотен полет на кораба Гаганян! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 21 октомври 2023 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Индия направи важна стъпка към изстрелването на първата си пилотирана космическа експедиция! Днес в 07:30 ч. от космическия център Сатиш Дхаван бе проведен пуск на едностепенна течногоривна ракета с космическия кораб “Гаганян” на мисия, която трябваше да демонстрира способността на спасителните системи да евакуират капсулата в случай на авария по време на реален полет. Ракетата успешно изведе кораба на височина 12 километра, след което двигателите на спасителната система се задействаха по план и издърпаха “Гаганян” на безопасно разстояние. След достигането на апогей от 17 километра, спасителната система се раздели от спускаемата капсула и тя разгърна парашутите си, за да осъществи меко кацане в океана. Това бе третият голям успех на космическата програма на Индия в рамките на календарната 2023 година. Напомням на читателите, че през август страната осъществи меко кацане на Луната, а през септември бе изстреляна слънчевата мисия “Адитя-1”. Днешният изпитателен полет бе атмосферен. Догодина предстои изстрелването на “Гаганян” в околоземна орбита за безпилотен тест на системите на кораба в космически условия, а през 2025 година корабът ще дебютира и с екипаж. Когато това се случи, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, изпратила самостоятелно човек в космоса. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/21/india-launches-gaganyaan/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу 17 бе изкаран на стартовата площадка На снимката: “Шенчжоу-17” е на стартовата площадка в очакване на своя полет. Photo credit : CNSA 20 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера ракетата на Китай “Лонг Марч 2Ф” с пилотирания космически кораб “Шенчжоу 17” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящ полет в близко бъдеще. Към космическата станция “Тянгон” ще се отправи екипаж от трима души, но до този момент все още не знаем имената им. По традиция те ще станат известни в последните часове преди старта. Китайците също така не са обявили официално точния ден и час на полета, но според някои репортажи планираната дата е 26-ти октомври. Неоповестените астронавти ще се присъединят към сегашния екипаж на орбиталната станция – Цзин Хайпен (командир), Чжу Янчжу (полетен инженер) и Гуй Хайчао (учен, първият невоенен астронавт на Китай). Цзин, Чжу и Гуй ще предадат командването към новия екипаж, след което корабът им “Шенчжоу-16” (която понястоящен е скачен с “Тянгон”) ще се завърне на Земята. Мисията на “Шенчжоу-17” ще продължи шест месеца. Това ще е общо 12-тата пилотирана експедиция на Китай и шестата до китайската станция. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/20/shenzhou-17-rolled-launch-pad/

Индия цели първият индиец да стъпи на Луната през 2040 година – но дали е постижимо? Космическият кораб “Гаганян” преди първото си изстрелване на 21-ви октомври. Photo credit : ISRO 19 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Остават два дни до дебютното безпилотно тестово изстрелване на новия пилотиран транспортен кораб на Индия “Гаганян”. По този повод индийският премиер Нарендра Моди оповести ясно какви са целите на страната – астронавт в орбита през 2025 г., орбитална станция през 2035 ч. и стъпване на човек на Луната през 2040 година. Но постижимо ли е това? Експерти се съмняват – макар че индийската програма отбеляза съществени постижения през тази година, в това число безпилотно кацане на Луната и роботизирана мисия до Слънцето, факт е, че Индия е все още много назад от САЩ. Понастоящем най-мощната действаща индийска ракета, която е била използвана за роботизираните лунни мисии “Чандраян-2” и “Чандраян-3”, както и ще се използва за изпращането на първия индийски астронавт в космоса, е “LVM3”. Тя притежава способността да извежда полезни товари с тегло от 10 тона в ниска околоземна орбита – т.е. представлява среднотоварен космически носител. Както ни информира журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, Индия вече разработва нова ракета “NGLV”, която ще притежава товароподемност от 20 тона – два пъти повече от текущите възможности. Проблемът е, че това е ракета от класа на “Фалкън 9” и ще е готова чак през 2030 година. Нещо повече – индийците са в много начален етап от работата, даже не е решено какво точно гориво ще се използва. Ракетата “NGLV” със сигурност няма да е достатъчна за пилотиран полет до Луната – за тази цел Индия ще трябва да разполага още по-мощни ракети като “Фалкън Хеви”, “Спейс Лонч Систъм” или “Старшип”. Досега страната не е дала заявка, че ще почне да строи такъв клас ракета и дори да даде заявка, ще мине дълго време, докато излети на първия си изпитателен полет – вероятно около десет години. Така че индийският премиер Моди вероятно е избрал датата 2040 съвсем умишлено – достатъчно далечна е, че страната няма нужда да се ангажира със задачата точно сега. Но има още една възможност, за която съобщава журналистът Бъргър. Наскоро Индия подписа споразумението на НАСА “Артемис”. Възможно е индиец наистина да стъпи на Луната през 2040 година, но по-вероятно е това да се случи на борда на американски космически кораб – “Орион” или “Старшип”. Други държави от споразумението като Канада вече се възползват от възможността – канадски астронавт ще излети към орбитата на Луната с мисия “Артемис 2” още през 2024 или 2025 година, а до 2030 г. към естествения ни спътник ще се отправят и европейски астронавти. Какъв път ще избере Индия – това предстои да видим. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/19/first-indian-moon/

СпейсЕкс ще настоява пред Конгреса за обновяване и оптимизиране на работата на регулатора СпейсЕкс е в техническа готовност да изстреля нов “Старшип”, но одобрението за полет от държавния регулатор се бави. Photo credit : SpaceX 18 октомври 2023 г. 16:45 ч. Светослав Александров. На 20-ти април СпейсЕкс проведе първото изстрелване на ракетата от ново поколение “Старшип”. Обещанието на Илон Мъск бе най-късно до края на лятото проблемите, възникнали при дебютния полет, да бъдат разрешени и да бъде подготвена нова ракета за изстрелване. Това обещание бе спазено и през изминалите седмици вторият “Старшип” премина през всички наземни и огневи изпитания. Но изстрелването все още не е проведено – и причината се корени в липса на разрешение от Федералната авиационна администрация. Ето защо днес Бил Герстенмеър, вицепрезидентът на СпейсЕкс, ще говори пред Комисията за космос и наука към Сената с настояване регулаторните процеси да бъдат оптимизирани. Както се съобщава на страниците на Сената, Герстенмеър ще участва на срещата заедно със Сириша Бандла, комерсиален астронавт и вицепрезидент на Върджин Галактик, както и Фил Джойс, вицепрезидент на Блу Ориджин. Необходимостта да бъдат възобновени полетите на “Старшип” отдавна не се прави просто за приумица на Илон Мъск. СпейсЕкс изпълнява договор на НАСА, съобразно който на базата на “Старшип” трябва да бъде създаден спускаем апарат, чрез който хора отново да стъпят на Луната по време на мисията “Артемис 3” през 2025-2026 година. Съответно всяко отлагане по програмата “Старшип” води и до отлагания по програмата “Артемис”. СпейсЕкс няма забележки към изискванията на Федералната авиационна администрация, които настояват всички процедури по безопасност да бъдат спазени. Има претенции единствено към скоростта, с която процедурите се движат, съобщава уебсайтът Арс Текника. ФАА отговаря не само за полетите на СпейсЕкс и “Старшип”, но и за целия САЩ. Основният проблем, който се изтъква е, че ФАА няма достатъчно персонал в лицензионния отдел и именно това искане ще бъде поставено днес пред Конгреса – да бъдат назначени още хора. Както космическите ентусиасти сами виждат, 2023-та е изключително натоварена година, дори и да махнем от уравнението “Старшип”. СпейсЕкс е на път да изстреля около 100 ракети “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” до края на декември. Върджин Галактик вече провежда по един пилотиран полет месечно. И ако това ви се вижда голяма натовареност, не знаете какво ви чака 2024-та. СпейсЕкс иска да увеличи полетите на “Фалкън”-ите с още 50%, тогава чакаме завръщането на кораба на Блу Ориджин “Ню Шепърд” в експлоатация, въвеждането на новата американска ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” и многобройни полети във високите части на атмосферата посредством балони. Просто няма как с ограничения си персонал държавният регулатор да се справи. “Предвиждаме, че ще се стигне до верижна катастрофа”, съобщава за Арс едно от длъжностите лица. Ако държавната бюрокрация забави развитието на частния космически отрасъл в САЩ, то има риск страната да изостане и да стане неконкурентоспособна спрямо други държави с развит космически отрасъл като Китай, категорични са от СпейсЕкс. Нещо повече – СпейсЕкс усещат, че текущата програма на компанията, фокусирана около “Фалкън” и “Драгън”, си съперничи със “Старшип” да им бъде обърнато достатъчно внимание от ФАА за изчистване на всички документационни спънки. “Хората си мислят, че след като “Фалкън 9″ лети средно по веднъж на четири дни, регулаторният процес е като добре смазана машина”, съобщава длъжностно лице от СпейсЕкс. “Да, лицензионният отдел на ФАА я накара да проработи и ние също я накарахме да проработи, но мога да ви уверя, че е изключително предизвикателство. Тромаво е. Даже в много случаи сме отклонявали работа, свързана с тези програми (бел. прев. – “Фалкън” и “Драгън”), защото знаем, че ако предоставим документите на ФАА, това ще им отклони вниманието от “Старшип”, и обратното. Това е много сериозен проблем с ресурсите, където нашите програми се конкурират една с друга”. Освен увеличаването на персонала, от СпейсЕкс ще внесат предложение ФАА да си сътрудничи с НАСА и Космическите сили на САЩ, за да не е необходимо един регулатор да носи цялата отговорност. СпейсЕкс разказва за куриозен случай – трябвало е да премести горивната машинария от едно на друго място на космодрума във Флорида. Изобщо не става и дума за изнасянето на машини извън оградата, а просто за преместване. Фирмата на Мъск е получила разрешение от Космическите сили на САЩ и НАСА, но е трябвало да се получи разрешение и от ФАА. И като резултат вниманието било отклонено отново от “Старшип” към текущия проблем. Нужно ли е ФАА да се занимава с тази задача, при положение, че НАСА и Космическите сили на САЩ са се подписали под документите? Счита се, че ще минат още поне две седмици, докато документацията около втория полет на “Старшип” бъде изчистена – и това е минимумът време, което ще изтече преди да станем свидетели на изстрелването. Но даже този втори “Старшип” да излети, от СпейсЕкс сериозно се опасяват, че ще трябва да се минава през тромави процедури и в бъдеще преди всеки полет, който ще демонстрира способността на космическия кораб да лети в космоса и да каца на Луната. “През следващата година наистина трябва да придвижим програмата с по-висока честота на полетите”, категорични са длъжностните лица на СпейсЕкс. “Паузи от по шест до осем месеца, това не е никак добре. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/18/spacex-to-testify-congress/

Телескопът Джеймс Уеб откри кварцови кристали в облаците на извънслънчева планета! Така би могла да изглежда извънслънчевата планета WASP-17b. Илюстрация: NASA, ESA, CSA, and R. Crawfor, d (STScI)Science: Nikole Lewis (Cornell University), David Grant (University of Bristol), Hannah Wakeford (University of Bristol) Crawford (STScI) 17 октомври 2023 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Учени, работещи с космическия телескоп на НАСА “Джеймс Уеб”, откриха кварцови нанокристали в облаците на WASP-17b – извънслънчева планета около седем пъти по-голяма от Юпитер и намираща се на 1 300 светлинни години от нас. “Бяхме изключително развълнувани”, съобщава Дейвид Грант от Бристълския университет и водещ автор на публикацията, приета за печат в Astrophysical Journal Letters. “Знаехме още от наблюденията с телескопа “Хъбъл”, че трябва да има аерозоли в атмосферата на WASP-17b- малки частици, които изграждат облаците и мъглите, но не очаквахме да са направени от кварц”. Силикатите (минерали, богати на силиции и кислород) съставляват по-голямата част от Земята и Луната, както и другите скалисти обекти в нашата Слънчева система. Също така се срещат широко и в Галактиката. Учените не за пръв път откриват силикатни зърна в атмосферите на екзопланети и кафяви джуджета, но като правило те са богати на магнезий – напр. минерали като оливин и пироксен. А в случая с WASP-17b става въпрос за кварц, чист SiO2. WASP-17b е една от най-големите и най-добре проучени извънслънчеви планети. Освен че е седем пъти по-голяма от Юпитер, тя прави една пълна обиколка около звездата си само за 3.7 земни дни (толкова продължава една местна година). Ето защо планетата е идеална за изследване посредством трансмисионна спектроскопия. Космическият телескоп “Джеймс Уеб” наблюдаваше WASP-17b в продължение на 10 часа, като за това време бяха направени 1 275 измервания на яркостта докато планетата е преминавала пред звездата си. Изваждайки яркостта на системата звезда-планета от тази само на звездата, учените бяха в състояние да изчислят кои дължини на вълните биват погълнати от екзопланетната атмосфера. Резултатът е следният – имаме неочакван пик при 8.6 микрона, което не би се очаквало, ако облаците са от магнезиеви силикати или други аерозоли като алуминиев оксид: Най-доброто обяснение за спектъра е, че облаците на извънслънчевата планета са изградени от кварцови наночастици. Но за разлика от минералните частици, които се срещат в облаците на нашата собствена Земя, тук тези кварцови кристали не произхождат от скалиста повърхност. WASP-17b е изключително гореща планета – температурите ѝ надхвърлят 1 500oC, но налягането в горните части на атмосферата е само една хилядна от земното. При тези условия се образуват твърди кристали от атмосферните газове без да се преминава през течно агрегатно състояние. Учените все още не могат да определят какво е точното количество на кварца и колко ясно изразени са облаците на WASP-17b. Планетата е обърната винаги с едната си страна към звездата, което означава, че там е вечен ден, а на срещуположната страна царува вечна нощ. Възможно е облаците да обикалят около цялата планета, но да се изпаряват откъм дневната страна. Ветровете биха издухвали тези стъклени частици със скорост хиляди километри в час. WASP-17b е една от трите планети, избрани за изучаване от “Джеймс Уеб” в рамките на програмата DREAMS (съкр. от Deep Reconnaissance of Exoplanet Atmospheres using Multi-instrument Spectroscopy). Програмата цели подробни проучвания на по един представител от трите основни класа екзопланети: горещ Юпитер, топъл Нептун и умерена скалиста планета. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/james-webb-quartz-crystals/

УСПЕХ: Американската мисия Джуно се сближи с юпитерианската луна Йо! Снимка на Йо, направена от “Джуно “по време на облитането на 15-ти октомври. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Jason Perry 17 октомври 2023 г. 10:15 ч. Светослав Александров. На 15-ти октомври космическата мисия на НАСА “Джуно” направи сближение с юпитерианската луна Йо, като прелетя на 11 700 километра от повърхността ѝ! В хода на облитането бяха получени най-добрите снимки от октомври 2001 година, когато предишната мисия на НАСА “Галилео” изучаваше луната. Изстрелян през 2011 г., космическият апарат на НАСА “Джуно” изучава системата на Юпитер от 2016 г. и вече изпълнява своята трета година от началото на разширената си мисия. Йо е по-голям от нашата собствена Луна, но представлява уникално тяло в Слънчевата система – не само бива придърпван от мощната гравитация на Юпитер, но и от тази на останалите Галилееви луни – Европа и Ганимед. Като резултат Йо е непрекъснато изтеглян и сплескван, поради което се формира лава. Тя изригва от множеството вулкани. Кулминацията на посещенията на Йо от “Джуно” ще е през декември и февруари, когато “Джуно” ще премине едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/juno-io-flyby-success/

Два от спътниците не са се разделили от ракетата Вега след изстрелването ѝ на 9-ти октомври Снимка от изстрелването на 9-ти октомври. Photo credit : Arianespace 17 октомври 2023 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Вчера бе публикувана информация, съобразно която последното изстрелване на европейската лекотоварна ракета “Вега” не е било напълно успешно. Два от спътниците не са се разделили и са изгорели в атмосферата. Напомням на читателите, че след полета на 9-ти октомври в 04:36 ч. българско време Арианаспейс обяви мисията за успешна с уговорката, че на Земята са получени данни за разделянето само на десет от дванайсетте спътника. Подобно забавяне в потвърждението е нормално, защото понякога има периоди на радиозатишие. Но сега изглежда, както съобщава уебсайтът European Spaceflight, че разделянето на двата спътника наистина не е било реализирано по план. Става въпрос за спътниците ESTCube-2 (на Естония) и ANSER-Leader (на Испания). Това е поредният тежък удар за европейската космическа индустрия, която изостава драстично не само от САЩ, но и от Китай. Разработката на новата ракета “Ариана 6” продължава да се бави, “Вега-С” не е върната в експлоатация след аварията през декември, а сега изглежда, че и класическата “Вега” не се справя със задачите си. Още по-абсурдното е, че лекотоварната ракета “Вега” е просто фишек – с три твърдогориви степени и четвърта хиперголична. Би следвало такава ракета да е евтина и надеждна. И въпреки това един полет на този носител с капацитет едва 2 тона до околоземна орбита струва $37 милиона (за сравнение една тежкотоварна “Фалкън 9” с капацитет 23 тона струва $67 милиона). Скъпата услуга може и да не е такъв голям проблем, ако обаче тази услуга е бутикова и се отличава с високо качество. Не такъв е случаят с “Вега” – ракетата постоянно се проваля. Изненадващо е, че “Вега” бе въведена в експлоатация през 2012 г. и до 2018 г. осъществи 12 успешни полета. Редовните провали, кажи-речи всяка година без 2021 г., започнаха през 2019-та. Така и не се знае каква е причината за такъв рязък спад на качеството – производствен брак, загуба на кадри или нещо друго. А има и още един фактор, който ракетостроителните фирми не отчитат – изключително важно е ракетите през 21-ви век да са възвръщаеми. Както съобщават специалистите от СпейсЕкс, причината за високото качество и липса на провали при “Фалкън”-ите се корени в това, че степените се връщат на Земята и биват инспектирани след полета за евентуални отклонения. Всяка фирма, която не го прави, пропуска потенциално фатален проблем, който може да се прояви и след 10 успешни старта. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/vega-partial-failure/