SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс летя за рекорден 25-ти път! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 10 януари 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс продължава да поставя нови рекорди! Днес в 21:11 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал бе изстреляна ракета „Фалкън 9“ с първа степен, за която това бе рекорден 25-ти полет! Според информацията, разпространена от СпейсЕкс, въпросната степен е извела в космоса четири космически кораба „Драгън“, като общо осем астронавти са достигнали до Международната космическа станция, а също така в хода на четиригодишната ѝ експлоатация до орбита са въведени над 430 спътника. Нямаше никакъв проблем по време на днешното изстрелване. Въвеждането на 21-те спътника „Старлинк“, от които 13 притежават възможност за директна връзка с мобилен телефон, бе безупречно. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Просто прочети инструкциите“ и е готова за подготовка за нова мисия. Днешното изстрелване бе пето за СпейсЕкс през 2025-та. Общо за календарната година са осъществени шест изстрелвания, като освен петте на фирмата на Илон Мъск, на 6-ти януари бе проведен пуск на ракета на Китай „Лонг Марч 3B/Е“ с космически апарат „Шичжиян-25“. Предполага се, че „Шичжиян-25“ ще може да демонстрира обслужване на спътници и възможност за презареждането им с гориво – услуга, сходна на тази, предоставяна от американската компания Нортроп Груман. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/10/spacex-falcon-9-record/

Следващото американско изстрелване към Луната ще е на 15-ти януари „Блу Гоуст“ на Файърфлай Аероспейс може да стане вторият частен американски апарат, кацнал на Луната. Photo credit : Firefly Aerospace 9 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА и СпейсЕкс насрочиха следващото изстрелване към Луната за 15-ти януари в 08:11 ч. българско време! Ракета „Фалкън 9“ ще изведе едновременно към естествения ни спътник две частни мисии – „Блу Гоуст“, на американската фирма Файърфлай Аероспейс, и „Ресилиънс“, на основаната от японци международна фирма айспейс. За Файърфлай това ще е първият опит да кацнат на Луната, а за айспейс – вторият, след като спускаемият им апарат „Хакуто-Р“ се разби през април 2023-та. И двете мисии ще изпълнят важни задачи за НАСА в рамките на програмата за завръщане на естествения ни спътник „Артемис“. Напомням на читателите, че през февруари миналата година фирмата Интуитив Машинс осъществи историческо първо комерсиално меко кацане на Луната със спускаемия апарат „Одисей“, така че интригата сега е кои ще са вторите и третите частници, които ще пристигнат на лунната повърхност. „Блу Гоуст“ на Файърфлай ще извози към Луната 10 научни прибора и технологични демонстратора в рамките на програмата на НАСА за стимулиране на комерсиални компании. Това ще е първата мисия, която ще демонстрира способностите на апаратура на НАСА за премахване на лунния прах от повърхности посредством електрически полета. Това е задължително, когато се стигне до трайното установяване на роботизирано и човешко присъствие на Луната, защото по този начин ще бъдат почиствани слънчевите панели. „Файърфлай“ ще кръжи в орбита около Земята в продължение на 25 дни, преди да запали двигателя си за ускоряване към Луната. Преди да кацне, апаратът ще престои 16 дни в окололунна орбита. Мястото на кацане е Морето на кризите откъм видимата страна на естествения ни спътник. За изстрелването на „Ресилиънс“, айспейс си партнира с големия японски производител на часовници Citizen Watch, като по този повод часовници с обратно броене ще бъдат позиционирани в Токио. Подобно на „Блу Гоуст“, и „Ресилиънс“ ще кръжи продължително време около Земята, преди да се стигне до първото сближение с Луната приблизително месец след старта. Кацането ще е в района на Морето на студа. Както подчертах, айспейс е международна компания, със структури в Япония, САЩ и Европа. Европейската дъщерна фирма айспейс-Европа е построила малък луноход на име „Тенашъс“ съобразно финансиране от космическата агенция на Люксембург, посредством договор с Европейската космическа агенция, подписан в рамките на Националната космическа програма на Люксембург. „Тенашъс“ е първият европейски луноход, който се очаква да заработи на повърхността на Луната. Photo credit : ispace Така „Тенашъс“ се очертава да е първият европейски луноход, който ще работи на Луната, стига кацането да е благополучно. Задачата на лунохода е да събере реголит, чиято собственост впоследствие ще бъде прехвърлена от айспейс-Европа към НАСА съобразно договор, сключен с американската космическа агенция през 2020 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/09/firefly-aerospace-bglost/

НАСА обяви два варианта за доставката на пробите от Марс на Земята „Небесният кран“ е предпочитана и традиционна, но по-скъпа опция. Снимката е от кацането на марсохода „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 януари 2025 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 7-ми януари, НАСА най-накрая обяви своето дългоочаквано решение относно това как ще процедира занапред по въпроса с превозването на пробите от Марс, които понастоящем биват събирани от марсохода „Пърсъвиърънс“, към Земята. Решението бе оповестено от текущия администратор на НАСА Бил Нелсън, по начин, който няма да върже ръцете на следващата президентска администрация на Доналд Тръмп. Напомням на читателите, че до ревизия на марсианската програма на НАСА се стигна, след като бе установено, че ако агенцията се придържа към стандартния си план, доставката на пробите ще надхвърли $11 милиарда и няма да се случи чак до 2040 година. Два са вариантите, които се обмислят съобразно този ревизиран план, а окончателно решение няма да бъде взето преди 2026-та. Първата опция е консервативна – тя ще разчита на спускаема платформа, която ще бъде доставена на Марс посредством утвърдения метод „небесен кран“. Именно чрез „небесен кран“ през 2012 и 2021 г. на Червената планета кацнаха марсоходите „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“. Тази опция е по-скъпа, ще възлиза между $6.6 и $7.7 милиарда, но се счита за по-безопасна – Лабораторията за реактивно движение на НАСА е доказала, че може да кацне на Марс. Втората опция е по-евтина, тя може да бъде осъществена за $5.8 до 7.1 милиарда и включва партньорства с комерсиални фирми, които ще са отговорни за строежа на голям, частен спускаем апарат. Или ако това трябва да го преведем на общодостъпен език: следващата администрация ще трябва да избира между традициите на НАСА и „Старшип“. Независимо коя опция бъде избрана, спускаемата платформа ще достави по-малък вариант на планираната ракета за изстрелване на пробите от Марс. След изстрелването си контейнерът с пробите ще бъде прихванат от орбитален апарат, построен от Европейската космическа агенция, който ще се отправи към Земята. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/01/07/nasa-mrs-two-options/

Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще се сближи с Меркурий на 8-ми януари „БепиКоломбо“ ще премине през интересни региони на магнитното поле на Меркурий в хода на утрешното облитане. Image credit : Willi Exner – ESA & TU Braunschweig 7 януари 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Първото голямо събитие за годината в сферата на междупланетната космонавтика е на прага ни – мисията на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) „БепиКоломбо“ ще проведе своето шесто и последно облитане на Меркурий утре, на 8-ми януари! Моментът на най-голямото сближение на космическия апарат с планетата се очаква да е факт в 07:59 ч. българско време, като тогава „БепиКоломбо“ ще премине само на 295 километра над меркурианската повърхност. Това ще е последното облитане на Меркурий преди пристигането в околомеркурианска орбита през есента на 2026-та година. ЕКА обещава, че първите снимки от посещението на планетата, както и други научни данни, ще бъдат публикувани на 9-ти януари. За разлика от предходните облитания на Меркурий, това има някои особености – най-същественото е, че в момента на най-голямото сближение „БепиКоломбо“ ще е откъм нощната, неосветена от Слънцето страна на планетата. Очаква се космическият апарат да престои 23 минути в сянката на Меркурий! Ето защо екипите са започнали да подгряват „БепиКоломбо“ предварително, за да не се налага да се използват нагреватели докато трае сближението и така да се пести зарядът на батериите. Вълнуващ момент също така е, че „БепиКоломбо“ ще прелети директно над северния полюс на Меркурий. Там се намират кратери като Прокофиев, Кандински и Толкин, които са вечно затъмнени и ако осветената част на меркурианската повърхност има адски температури от порядъка на 450 °C, то тези кратери са сковани от постоянни студове. Предишната мисия, изучавала Меркурий, мисията на НАСА „Месинджър“, е загатвала, че във вечно затъмнените кратери може да има воден лед. Сега „БепиКоломбо“ трябва да потвърди това, а същевременно бордовата камера M-CAM1 ще заснема фотографии. „БепиКоломбо“ ще прекоси и непосещавани досега региони на магнитното поле на Меркурий – включително такива, които няма да бъдат посещавани изобщо по време на основната научна мисия в околомеркурианска орбита след две години. Така че утрешното облитане е уникален шанс за изучаването на тези региони. 2025-та година ще е доста натоварена откъм лунни и междупланетни изследвания. Без да броим няколкото частни мисии, които в близко бъдеще ще бъдат изстреляни към Луната, през месец март новоизстреляните мисии „Европа Клипър“ и „Хера“, съответно на НАСА и ЕКА, ще се сближат с Марс. Особено интересно ще е сближението на „Хера“, тъй като тази мисия ще посети рядко изучаваната марсианска луна Деймос. На 20-ти април мисията на НАСА „Луси“ ще се сближи с астероида 52246 Доналджохансън, а на 31-ви август мисията на ЕКА „Джус“ ще профучи край Венера, за да почне своето ускоряване към Юпитер. За повече информация относно утрешното облитане на Меркурий: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/01/07/bepicolombo-mercury-approach/

УСПЕХ: СпейсЕкс откри космическата 2025 година с изстрелване на комуникационен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 януари 2025 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 4-ти януари, космическата 2025-та година официално започна, след като СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“ с комуникационен спътник за нуждите на ОАЕ. Изстрелването бе проведено в 03:27 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал, като ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер „B1073“, за която днешното изстрелване бе 20-то. Близо 9 минути след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. Спътникът Thuraya-4, построен за целите на фирмата Space42 на ОАЕ, бе освободен успешно в плановата си орбита, като СпейсЕкс потвърди това в 04:21 ч. българско време. След рекордни 138 изстрелвания на СпейсЕкс през 2024 година, фирмата на Илон Мъск е планувала 175-180 полета през 2025-та, и то само на работните ракети „Фалкън 9“. Но настоящата година трябва да е и годината на „Старшип“, като очакваме сериозно увеличаване на летателната честота – до 25 мисии. До края на декември СпейсЕкс очаква да постигне пълна възвръщаемост. Напомням на читателите, че през октомври бе демонстрирана частична възвръщаемост, с връщането на ракетата-носител „Супер Хеви“ върху стартовата кула, но тази година трябва да видим връщане и на „Старшип“. Седмото изстрелване на „Старшип“, което е насрочено за не по-рано от следващата седмица, включва редица новости по думите на компанията – най-съществената е, че за пръв път ще се демонстрира освобождаването на полезен товар в орбита. Общо 10 макета на спътници „Старлинк“ ще бъдат пуснати по същата суборбитална траектория, на която ще лети „Старшип“, което означава, че макетите ще бъдат потопени в океана и няма да се превърнат в космически боклук. Това ще е дебютният полет на „Старшип“ версия №2, която сериозно се различава от досега използваните „Старшип“-и при първите шест мисии. Горивният капацитет на новия „Старшип“ е увеличен с 25%, крилата са преправени и се очаква да не прегарят както при предишни полети. Ще бъдат тествани нови термозащитни керемиди, в това число керемиди с активно охлаждане. Ракетата-носител „Супер Хеви“ ще бъде оборудвана и с рециклиран двигател, върнат на Земята по време на историческото кацане на носителя върху стартовата кула след петия полет. Напомням, че след шестата мисия „Супер Хеви“ бе приводнена в океана, като това се случи заради повреден датчик на стартовата кула. Сега датчиците на кулата притежават допълнителни защити. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/04/2025-space-year-begins/

Украйна става една от първите държави, които ще се възползват от услугата на Старлинк за връзка с мобилен телефон Снимка от изстрелването на партида „Старлинк“ през ноември 2024 г. Photo credit : SpaceX 3 януари 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 30-ти декември най-големият украински телекомуникационен оператор Киевстар подписа договор със СпейсЕкс, който ще позволи въвеждането на услугата на „Старлинк“ за директна връзка между мобилни телефони и интернет. С това Украйна ще е сред първите ползватели на тази услуга. Новината бе съобщена на сайта на Киевстар (линк). От началото на войната Киевстар инвестира съществено в 4G свързаност и резервни мощности, а също така се опитва да разшири 5G покритието в отдалечените региони. Сега, благодарение на договора със СпейсЕкс, свързаността ще е налична дори и когато наземната инфраструктура бива поразена и не работи. Напомням на читателите, че СпейсЕкс започна да изгражда мрежата за нискоорбитален интернет „Старлинк“ през 2019 година. Когато войната в Украйна се разрази в началото на 2022 г., „Старлинк“ бързо стана незаменим на фронта, но всички изведени дотогава спътници бяха от т.нар. първо поколение и досега в орбита има около 4 100 такива. За да може да се осъществява интернет връзка с такива спътници е необходим специализиран наземен терминал. През декември 2022 г. СпейсЕкс получи разрешение да извежда спътниците от второ поколение, което започна да се случва през пролетта на 2023 година. А от 2024 г. част от спътниците от второ поколение бяха оборудвани с нужната апаратура, за да могат да комуникират директно с мобилни телефони, без необходимост от междинен хардуер. През декември 2024 г. СпейсЕкс обяви, че първата групировка от спътници за директна връзка с телефон (общо 330) е изцяло завършена. Сега СпейсЕкс работи с множество телекомуникационни оператори в различни държави, вкл. Entel в Чили и Перу, Salt в Швейцария и Rogers в Канада, за да може да се даде ход на услугата. В Украйна услугата се очаква да заработи през последната четвърт на 2025 г., като за начало тя ще е налична за SMS и OTT съобщения, а по-нататък ще бъде въведена възможност и за гласови обаждания. „Киевстар бе гръбнакът на украинската съпротива по време на войната и ние сме посветени да не оставим нито един камък необърнат, щом се касае до свързаността на Украйна. Нашата колаборация със Старлинк променя играта в усилията ни да постигнем амбицията си за LTE-навсякъде. Смирени сме да бъдем операторът, който служи на клиентите си чрез изключителни услуги и компанията, която доставя безценните способности на глобалните технологични гиганти към народа на Украйна чрез нашите международни партньорства“, съобщава Олег Комаров, изпълнителният директор на Киевстар. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/03/ukraine-starlink-direct-to-cell/

Спътниковият интернет на УанУеб се срина новогодишно На снимката: спътници „УанУеб“, докато се изстрелваха още с ракети „Союз“. Photo credit : OneWeb 2 януари 2025 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Интернет услугата на лондонската групировка Ютелсат УанУеб, която представлява най-сериозният конкурент на услугата на Илон Мъск „Старлинк“, претърпя глобален срив навръх Нова година. Сривът започна в полунощ на 31-ви декември и продължи близо 48 часа. Според информацията, разпространена от туитър акаунта Megaconstellations, предполагаемата причина за срива е софтуерен бъг – изглежда, че софтуерните инженери са забравили, че 2024-та бе високосна година и имаше 366, а не 365 дни. И така, с приключването на 365-тия ден от годината, т.е. 30-ти декември, услугата просто спря да работи. Към днешна дата, 2-ри януари 2025 г. работоспособността е вече възстановена. Напомням на читателите, че групировката „УанУеб“ започна да бъде изграждана през 2019 г., първоначално с руски ракети, а след войната през 2022 г. – с индийски, както и с ракети на СпейсЕкс (Илон Мъск се принуди да извежда спътници на конкурентите си, защото други западни ракети нямаше). Пандемията и забавянията в графика на изстрелванията доведе до обявяването на фалит през 2020 г., но групировката бе неочаквано спасена от правителството на Великобритания и индийския конгломерат Бхарти, като всяка от двете страни наля по $500 милиона. Според някои експерти Великобритания предприе този ход, тъй като след Брекзит страната остана без привилегирован достъп до европейски спътници. От юни 2024 г. „УанУеб“ е част от новата група Ютелсат УанУеб, като ръководството ѝ е в Лондон, а сред големите акционери присъстват Бхарти, френската инвестиционна банка от публичния сектор Bpifrance, британската фирма SB Investment Advisers, правителството на Великобритания и още фирми и организации във Франция, Великобритания и Южна Корея. През 2024 г. групировката бе завършена, като в космоса има 648 спътника – внушителна бройка, отстъпваща обаче сериозно на „Старлинк“ с нейните близо седем хиляди спътника. Все пак УанУеб представлява най-големият конкурент на „Старлинк“ – с уточнението, че групировката не предоставя интернет услуги за граждани, а само за бизнеса, правителството, авиационни и морски организации. https://cosmos.1.bg/space/2025/01/02/oneweb-outage/

Обобщена статистика за космическата 2024: САЩ и Китай ускоряват ход, Русия залязва Снимка от захващането на „Супер Хеви“ по време на октомврийския полет на „Старшип“. Photo credit : SpaceX 31 декември 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. 2024-та ще влезе в историята на космонавтиката като четвъртата поредна година през 21-ви век, в която се постави рекорд за общ брой орбитални изстрелвания в световен мащаб, както и втората след 2023-та, когато този брой надхвърли 200. САЩ и Китай продължиха да ускоряват темповете на космическите си изстрелвания, докато Русия залязваше. В периода 1 януари – 31 декември 2024 г., в световен мащаб бяха осъществени общо 261 орбитални изстрелвания, от които 253 успешни. За сравнение през 2023 г. имахме 223 орбитални изстрелвания, през 2022 г. – 186, а през 2021 г. – 146. Абсолютен лидер по брой орбитални полети отново бе САЩ, със 156 мисии. И отново това се дължеше на една-единствена компания – СпейсЕкс, като ракетите от серията „Фалкън“ осъществиха 134 мисии. Ако извадим от статистиката фирмата на Илон Мъск, сериозен ръст беляза фирмата Рокет Лаб със своята ракета „Електрон“, която се отчете с 14 старта. Американците бяха отговорни само за един шестте провала в света. Ако растежът на САЩ бе експоненциален, този на Китай беше по-плавен, но все пак осезаем, след като страната осъществи 68 изстрелвания, от които 65 бяха напълно успешни, два – провалени и един – частично провален. Отново водещи бяха държавните ракети от серията „Лонг Марч“, но някои частници също отчетоха ръст – ракетата „Куайчжоу“ на ЕксПейс летя 5 пъти, „Кинетика“ на CAS Спейс – 4 пъти, а „Церес“ на Галактик Енерджи – 5 пъти. Руснаците отчетоха нов антирекорд, с което продължава тенденцията да провеждат все по-малко полети с всяка следваща календарна година. Ако през 2021 г. излетяха 25 руски ракети, то през 2022 г. полетите бяха 22, а през 2023 г. – 19. Сега, през 2024 г., Русия успя да изстреля само 17 орбитални ракети. Основната причина за ниската честота на космическите полети според руските длъжностни лица се дължи на забавянията в строежа на спътниците заради санкциите, които водят до недостиг на западни компоненти. Тези, които летят, са по-тежки и по-ненадеждни, заради неспособността на Русия да замени тези компоненти с домашни. Все пак руснаците си запазиха третото място в света. Японците се класираха на четвърто място, със седем изстрелвания – но с уточнението, че пет от тези изстрелвания бяха успешни, а две се провалиха. Двата провала са на новата частна ракета „Кайрос“. На пето място са индийците, с пет полета, но всичките успешни – т.е. по успеваемост, Индия е наравно с Япония. Иран, изненадващо, е на шесто място, с четири успеха. Европа е на седмо място само с три изстрелвания, колкото бяха и миналата година, но ако може да се каже нещо положително, то е, че новата ракета „Ариана 6“ влезе в експлоатация, а „Вега-С“ се върна в експлоатация след провала през декември 2022 година. Това са малките лястовички в европейската космическа индустрия, които, за съжаление, все още не правят пролет. Последното място е за Северна Корея, с един-единствен полет – провален. Общо 58 души летяха в космоса през 2024 година, от които 28 на орбитални кораби, а 30 – на суборбитални. Общо бяха изстреляни 9 орбитални пилотирани космически кораби, както и 5 суборбитални. В експлоатация влезе новият орбитален кораб на Боинг „Старлайнър“, който успешно извози астронавти до МКС, но не успя да ги върне на Земята. Суборбиталният кораб „Ню Шепърд“ на Блу Ориджин се завърна в експлоатация две години след предходния провал, а „Юнити“ на Върджин Галактик бе пенсиониран, за да може фирмата да се фокусира върху строежа на новото поколение кораби „Делта“. Частната мисия „Поларис Доун“ с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, която бе реализирана на 10 септември, включваше първата комерсиална космическа разходка, както и отдалечаване от Земята на разстояние 1 400 километра – най-далечното космическо пътешествие след мисия „Аполо 17“ през 1972 година. А на 17 декември китайските астронавти Цай Сюйчже и Сун Линдун извършиха най-дългата космическа разходка в човешката история, която възлезе на 9 часа и 6 минути, и така поставиха нов световен рекорд. През 2024 г. станахме свидетели на нови космически държави – Сенегал изпрати първия си спътник в орбита, а Турция и Беларус – първите си астронавти. В сферата на лунните полети, през януари Япония стана петата държава, кацнала на Луната след СССР, САЩ, Китай и Индия, след като роботизираният модул „Слим“ извърши меко спускане на лунната повърхност. Американците се завърнаха на Луната за пръв път след „Аполо 17“, след като през февруари частната мисия „Одисей“ на Интуитив Машинс кацна успешно. Китайците също кацнаха на Луната, като тяхната мисия „Чанг’e 6“ първа в историята на космонавтиката взе проби от обратната ѝ страна и ги достави на Земята. В сферата на междупланетната космонавтика, японско-европейската мисия „БепиКоломбо“ извърши двукратни сближения с Меркурий, американската мисия „Паркър“ посети транзитно Венера на път към Слънцето, европейската мисия „Хера“ се отправи към астероидите Дидим и Диморф, а американската „Европа Клипър“ излетя към юпитерианската луна Европа. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/31/2024-final-statistics/

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни последния и 138-ми полет за 2024 година! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 31 декември 2024 г. 19:55 ч. Светослав Александров. Днес, на 31-ви декември, в 07:39 ч. българско време, СпейсЕкс проведе успешно своя последен и 138-ми полет за 2024-та година. Ракета „Фалкън 9“ изведе в орбита поредните 21 спътника от орбиталната групировка „Старлинк“, като мисията бе реализирана от космическия център Кенеди. 2024-та година бе триумфална за основаната от Илон Мъск американска космическа компания, която се утвърди като абсолютен лидер в цял свят. От тези 138 полета, 132 бяха на „Фалкън 9“, два на „Фалкън Хеви“ и четири на „Старшип“. СпейсЕкс изстреля общо шест кораба „Драгън“, от които четири пилотирани („Крю Драгън“) и два товарни („Карго Драгън“). Безспорно най-интересната мисия бе частната „Поларис Доун“, в хода на която за пръв път след програмата „Аполо“, т.е. след половинвековно прекъсване, астронавти се отправиха в по-отдалечения космос, на 1 400 километра от Земята, през радиационните пояси на Ван Алън. Освен това в хода на мисията бе изпълнена първата комерсиална космическа разходка. Бяха поставени нови рекорди за възвръщаемост – за пръв път рециклирана първа степен на „Фалкън 9“ летя за рекорден 23-ти път. Мрежата „Старлинк“ разшири своето покритие, като сега обслужва 118 държави. В рамките на календарната 2024-та година бяха изведени всички спътници от началната групировка, която осигурява директна връзка с мобилния телефон. „Старшип“ отбеляза четири успешни полета, като при един от тях ракетата „Супер Хеви“ извърши меко кацане върху роботизирания механизъм „Меказила“ на стартовата кула. Бе произведен първият ракетен двигател от най-ново поколение „Раптър 3“. На фона на тези постижения, СпейсЕкс очаква още по-активна 2025-та година, като основната цел е над 180 изстрелвания само на ракети от серията „Фалкън“. Видеозапис от последното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/12/31/spacex-final-launch-2024/

На днешния ден преди 100 години Едуин Хъбъл открива, че във Вселената има много галактики На снимката: „мъглявината“ Андромеда, заснета през 1899 г. от Айзък Робъртс 30 декември 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди столетие астрономът Едуин Хъбъл прави най-великото откритие в космологията от епохата на Коперник и Галилео. Най-общо казано, Хъбъл открива Вселената във вида, в който я познаваме днес. Той привежда доказателства, че тя се състои от множество галактики, като Млечният път е само една от тях. До този момент огромна част от учените са смятали, че Млечният път представлява цялата съществуваща Вселена. Мъглявината Андромеда Човечеството изминава дълъг път към това откритие. Римският астроном Клавдий Птолемей (100-170 г. сл. н.е.) е първият, който използва понятието „мъглявина“ в своя научен трактат „Алмагест“. Това е най-сериозният енциклопедичен труд за времето си (повече информация има на страниците на КОСМОС БГ). Птолемей описва пет астрономически мъглявини, но не се спира подробно на тяхното естество. Повече от хилядолетие по-късно науката ще изясни, че „мъглявините“ в „Алмагест“ са звездни купове. Що се касае до обекта, който днес наричаме „галактиката Андромеда“, но столетия наред е бил известен като „мъглявината Андромеда“, той е описан за пръв път в трудовете на персийския астроном от 10-ти век Ал-Суфи. След като Галилео Галилей (1564-1642 г.) внедрява телескопа за астрономични наблюдения, сред множеството си изследвания той доказва, че мъглявините на Птолемей са съставени от множество звезди. Но когато неговият съперник Симон Мариус, живял по същото време, прави собствени наблюдения, той не успява да разграничи отделни звезди в структурата на Андромеда. През 18-ти век френският астроном Шарл Месие (1730-1817 г.) публикува първия сериозен каталог на известните до този момент мъглявини, познат днес като Каталога на Месие, и ретроспективно може да се приеме за първия сериозен научен труд върху обектите от далечния космос (т.е. извън Слънчевата система). Но астрономът не се е интересувал от тази част на космоса. Месие е бил търсач на комети и каталогът му е бил съставен единствено с цел да помага на учените да разграничават кометите от тези небесни обекти, които биха могли да ги заблудят. Астрономът е систематизирал 110 обекта, които за времето си били известни само като мъглявини и звездни купове, а днес са познати като 39 галактики, 5 планетарни мъглявини, 7 мъглявини от други типове и 55 звездни купове. Мъглявината Андромеда присъства в каталога като M31 и е конкретизирано, че е открита от Мариус (Месие не е знаел за предишните наблюдения на Ал-Суфи). По същото време Томас Райт (1711-1786 г.) за пръв път описва точно спиралната структура на Млечния път с обяснение, по неговите думи, че е „враг на това да се приема дадено нещо за вярно само защото даден човек с известна репутация е бил чут да се изказва категорично“. Райт е първият изследовател, който предполага, че мъглявините представляват различни светове, но трудът му е издаден в ограничен тираж (118 копия) и не стига до широката общественост. Това се случва едва след като едно от копията става притежание на Имануел Кант, който надгражда идеите на Райт и дава предположението за наличието на галактики, само където Кант е използвал различен израз – „островни вселени“. Трудът на Кант е публикуван през 1755 г. под формата на анонимно съчинение – „Всеобща естествена история и теория на небето“. Това се случва близо два века преди Хъбъл, а дотогава предстои да мине още време. През 1850 г. Уилям Парсънс за пръв път посредством телескоп открива спиралната структура на мъглявината Андромеда. През 1864 г. Уилям Хъгинс, пионер в спектроскопските изследвания на звездите, установява, че спектърът на Андромеда е различен от този на газовите мъглявини. Нещо повече – спектърът е сходен с този на отделните звезди, поради което Хъгинс стига до извода, че Андромеда има звездна природа. През 1917 г. Хебър Къртис открива нова в Андромеда, а на базата на архивни изображения, установява наличието на още 11 нови. Забележителното е, че тези нови са много по-бледи от дотогава наблюдаваните в небесата. Ето защо той стига до идеята, че спиралните мъглявини наистина представляват „островни вселени“ на огромно разстояние от нас. Но това е радикална хипотеза, която не успява да се хареса на известна част от астрономите поради проста причина – невъобразимо е да си представят, че Вселената е толкова огромна. Не е трудно да се досетим защо до 1920 г. представителите на научния свят са се придържали към толкова противоположни възгледи – космологията е била в зората си, доказателствата в подкрепа на един или друг възглед са били малко и всеки бил склонен да се придържа към тези гледища, които харесва. През април 1920 г. Природният исторически музей във Вашингтон решава да стане домакин на дебат, на който да се сблъскат привърженици на различни виждания. Единият от поканените е Хебър Къртис, за който споменах по-горе, човекът с радикалните виждания за природата на спиралните мъглявини. Срещу него се изправя Харлоу Шепли – млад учен, работещ с двойни звездни системи в глобуларни купове. Събитието става известно като Великият дебат на 1920 година На дебата Шепли се надява да изпъкне и да го спечели, защото голямата му цел е да стане директор на обсерваторията Харвард Колидж. Той се притеснява, че е прекалено срамежлив и неумел в социална обстановка, докато Къртис е по-надареният говорител с голям ораторски опит. На двамата е дадено време от 40 минути, през което те представят своите презентации. Е, в края на краищата не се стига до сериозна конфронтация. Дебатът не е посетен от много хора, не е отразен в медиите и двамата по-скоро говорят за собствените си научни интереси, отколкото да влизат в пререкания (напр. Шепли се вълнува повече от Млечния път, отколкото от природата на мъглявините). Нещо повече – резултатът от дебата не се отразява кой знае колко на кариерите им – Шепли успява да постигне целта си и става директор на Харвард Колидж, докато Къртис оглавява обсерваторията Алегени. Съществената полза за науката се появява година по-късно, през май 1921 г., когато научното списание Bulletin of the National Research Council публикува две статии, едната от Къртис, другата от Шепли, написани на основата на вече представените на дебата презентации. В известен смисъл историята запомня дебата като „Великия дебат на 1920 г.“ по-скоро заради отзвука от тези статии, отколкото заради дебата сам по себе си. В своята статия Шепли изказва аргумента, че Млечният път е достатъчно голям, за да побере всички известни звезди и мъглявини. Той предлага доказателства, че Млечният път има диаметър 300 000 светлинни години. Според него това, което е известно под названието „спиралната мъглявина Андромеда“, представлява съставна част от структурата на Млечния път. Къртис, от своя страна, твърди, че Млечният път е много по-малък – с диаметър около 30 000 светлинни години. Той вярва, че спиралните мъглявини като Андромеда са отделни светове, т.нар. „островни вселени“. Къртис базира своя аргумент на наблюденията на новите, които загатват, че Андромеда е изключително отдалечена. Днес лесно може да отмахнем с ръка и да кажем – окей, Къртис е бил прав, а Шепли е сбъркал. Все пак знаем, че спиралните мъглявини са галактики. Но истината е, че и двамата учени грешат в някои неща и са прави в други. Шепли се оказва прав да твърди, че Млечният път е много по-голям, отколкото се е смятало преди. Шепли е прав и в предположението си къде се намира Слънцето в Млечния път – далеч от центъра на галактиката. Къртис безспорно е прав за природата на спиралните мъглявини и че те са отделни светове, но пък бърка за местоположението на Слънцето – той го поставя в центъра на Млечния път. По ирония на съдбата и двамата мъже бъркат за едно твърдение, в което на дебата се съгласяват един с друг – за междузвездната абсорбция на звездната светлина, за която, те смятат, че не е важна при определянето на размера на галактиката. 30 декември 1924 г. – Едуин Хъбъл решава спора за Андромеда За нуждите на своите изследвания Хъбъл използва 100-инчовия телескоп Хукер на обсерваторията Маунт Уилсън. До края на 1924-та астрономът успява да открие 36 променливи звезди в Андромеда. 12 от тях се оказват цефеиди. Това са специален клас звезди, за които през 1908 г. Хенриета Ливит от Харвард установява важна зависимост между яркостта им и периода на изменение на блясъка, което от своя страна позволява да се измери точно разстоянието до тях. Зависимостта е изключително строга и поради това и днес служи като златен стандарт за определяне на разстоянията във Вселената. Хъбъл за времето си успява да измери, че разстоянието до Андромеда е 900 000 светлинни години – много по-голямо от предполагаемия размер на Млечния път. Днешните измервания даже поставят Андромеда още по-далече, на 2 милиона светлинни години от нас. Не е имало как Къртис да реши изцяло дебата в своя полза – неговите изводи са били базирани на наблюдения на новите. Той е бил наясно, че новите в Андромеда са по-бледи от дотогава познатите, но астрономите не са разполагали с начин да определят прецизно разстоянието до тях. Когато обаче разполагаш с цефеида, както е в случая с Хъбъл, периодът ще ти покаже къде тя се намира на кривата на светимост, а от това може да изчислиш разстоянието до нея. Така Едуин Хъбъл открива, че Вселената ни е много по-голяма, отколкото дотогава се е смятало. По-късно той намира още галактики, благодарение на които успява да направи още едно значимо откритие – че Вселената се разширява. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/30/100-years-ago-hubble-discovers-universe/

С цел икономии: от 2025 г. Русия удължава престоя на космонавтите на МКС Изстрелването на „Союз МС-26“ през септември. Фото: Роскосмос 30 декември 2024 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Считано от 2025 година, Роскосмос ще удължи престоя на космонавтите си на МКС от шест на седем до девет месеца, за да пести пари от строежа на кораби „Союз“. Това става възможно и защото Русия ще сключи по-изгоден договор със САЩ за превоз на руски космонавти с кораби на СпейсЕкс „Крю Драгън“. Новината бе съобщена от ТАСС. Към днешна дата един кораб от серията „Союз-МС“ може да остане прикачен в състава на МКС до 180 дни. Сега специалистите преценяват, че от 2025 г. престоят може да се вдигне на 270 дни. Лимитът се определя от множество фактори, в това число времето за излагане на космическа радиация и броя температурни цикли. На всеки 90 минути станцията преминава през цикъл ден-нощ, в хода на който температурите се променят от -160oC през нощта до +130oC през деня. Тези екстремни условия влияят на механизма за скачване, връзките, горивопроводите и други структурни компоненти. Както съобщава популяризаторът Иля Харламов от телеграм канала „Юра, прости“, Роскосмос смята, че запасът от ресурси на корабите е достатъчно голям, за да поддържа деветмесечни експедиции, въпреки че през декември 2022 г. се повреди терморегулационната система на „Союз МС-22“. Тогава Роскосмос обясни аварията с попадение от микрометеорит. Ако „разтягането“ на полетите сработи, Русия ще може да икономисва от производството на един кораб на всеки две години. Мярката става възможна и заради актуализацията на договора за полети до МКС на разменни начала с НАСА (т.е. руски космонавти на американски кораби и американски астронавти на руски кораби), която ще бъде подписана през 2025 г. при по-изгодни условия за Русия. В новия вариант на договора Русия ще се задължи да извози двама американски астронавти на корабите „Союз МС-28“ и „Союз МС-29“, съответно през 2025 и 2026 година. Американците от своя страна ще трябва да извозят трима руски космонавти с кораби на СпейсЕкс „Крю Драгън“, съответно през 2025, 2026 и 2027 година. При този вариант американските астронавти ще изпълнят заедно с руснаците удължена мисия, докато руските космонавти, които ще летят с „Крю Драгън“, ще са на стандартна шестмесечна експедиция. „Тоест, Руската федерация ще вози до МКС двама американци, а в замяна на това НАСА ще извози трима руснаци. Резултатът е 3:2“, лаконичен е Харламов. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/30/roscosmos-crewed-spaceflight-2025/

УСПЕХ: Ракетата Ню Глен премина през първото си статично огнево изпитание! Снимка от огневото изпитание. Photo credit : Blue Origin 28 декември 2024 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“ е вече напълно готова за изстрелване, след като успешно премина през окончателния си тест – статично огнево изпитание! Всичко това доказва посветеността на Блу Ориджин от последните няколко години. Нещата във фирмата най-накрая потръгнаха, след като основателят Джеф Безос се отърва от стария изпълнителен директор Боб Смит и назначи на негово място Дейв Лимп. Сега фирмата не се движи с костенурчи темпове както преди, а гони амбициозни срокове подобно на СпейсЕкс. Блу Ориджин няма да изпълни задачата си да изстреля „Ню Глен“ до края на годината, каквато беше първоначалната заявка, но упоритата работа се отплати и дебютният полет ще е скоро. Съвсем скоро след Нова година. Вече няма и регулаторни пречки – вчера Федералната авиационна администрация връчи официално разрешително за полет! Но да се върнем на днешното огнево изпитание. Според информацията, разпространена от Блу Ориджин, седемте двигателя „BE-4“ на първата степен на „Ню Глен“ са работили успешно в продължение на 24 секунди, от които 13 секунди при пълна тяга! Също така за пръв път ракетата функционираше като единна система. По думите на Дейв Лимп единственото, което остава да се свърши преди изстрелването, е монтирането на полезния товар. В случая това е демонстратор на кораба „Блу Ринг“. Демонстраторът притежава функциониращи електрически и комуникационни системи, както и полетен компютър, прикрепен към пръстена на адаптера за вторични полезни товари. Той ще трябва да валидира комуникационните способности на „Блу Ринг“ от Земята до орбита, като ще остане прикачен към втората степен на ракетата-носител до края на очакваната му шестчасова мисия. „Блу Ринг“ е проектиран да предостави решение на две от най-големите предизвикателства за съвременната космонавтика: нарастващата космическа инфраструктура и необходимостта от гъвкавост при придвижването в космоса. Корабът ще може да маневрира до различни орбити и местоположения, да помещава и разгръща полезни товари, да осигурява изчислителна мощ и комуникации с цел посрещането на нуждите на различни клиенти. „Блу Ринг“ е в състояние да превозва провизии с общо тегло до 3 тона до геостационарната орбита, цислунарното и междупланетното пространство. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/28/new-glenn-static-fire-success/

Американската космическа мисия Паркър се свърза със Земята след историческото навлизане в слънчевата корона! Илюстрация на навлизането на мисията „Паркър“ в слънчевата корона. Image credit : NASA 27 декември 2024 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Историческата маневра на Бъдни вечер, при която мисията на НАСА „Паркър“ влезе дълбоко в неизследваните региони на короната на Слънцето, е успешна! Това стана ясно, след като днес, на 27-ми декември, космическият апарат излъчи радиосигнал. „Паркър“ не бе комуникирал със Земята от 20-ти декември, като цялостната процедура по сближението със Слънцето бе осъществена изцяло в автоматичен режим. Този първи сигнал потвърждава единствено, че космическият апарат е издържал на адския пек, при който температурите на щита му са доближили 1 371 oC. Очаква се „Паркър“ отново да се свърже с наземното ръководство и да изпрати по-подробна телеметрична информация на 1-ви януари. Засега се знае, че апаратът по план се е доближил само на 6.1 милиона километра от слънчевата повърхност със скорост 0.064% от тази на светлината. Това е най-бързият летателен апарат, построяван някога от човешка ръка! След като на Земята бъдат получени данни от научните измервания, изследователите очакват да разберат по-добре защо материята в слънчевата корона може да се нагрее до милиони целзиеви градуси, как се заражда слънчевият вятър и какви са принципите, по които заредените частички могат да се ускорят почти до скоростта на светлината. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/12/27/parker-dive-corona-success/

УСПЕХ: Роскосмос изстреля 2000-дната ракета Р-7 от въвеждането ѝ в експлоатация през 1957 г. Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос 26 декември 2024 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Вчера, на 25-ти декември, Роскосмос проведе своето 17-то и последно изстрелване за календарната 2024-та година, след като „Союз-2.1б“ въведе петият спътник от серията „Ресурс-П“ в околоземна орбита. Това бе и общо 2000-дното изстрелване на ракета от семейството „Р-7“ след дебютния полет на такъв носител през 1957-ма година. За успешното изстрелване потвърдиха Космическите сили на САЩ, които засякоха спътника в неговата планова първична орбита с параметри 287 на 467 километра с наклон спрямо екватора 97.3 градуса. Счита се, че окончателното въвеждане в работната кръгова слънчевосинхронна орбита ще бъде осъществено на петия ден след старта, посредством собствените двигатели на „Ресурс-П“. Спътниците от серията „Ресурс-П“ са проектирани да наблюдават Земята с мощни мултиспектрални камери. Цялостната успеваемост на програмата обаче е спорна. Според Анатолий Зак, три от петте спътника са срещали трудности при разгръщането на слънчевите си панели. Първият, изстрелян през 2013 г., успява да прослужи 3.5 години над предвиденото си експлоатационно време, но на 26-ти юни тази година се разпада в космоса, довеждайки до 100 отломки. Вторият, изстрелян през 2014 г., претърпява критични повреди още след изстрелването си и въпреки множество опити за стабилизиране, терморегулационната му система и компютрите не функционират според очаквания и до 2017 г. спътникът приключва окончателно работа. Третият е изстрелян през 2016 г. и официално се води, че прослужва 3 години над предвиденото си експлоатационно време, но реално радиопредавателят се скапва само пет месеца след старта и досега не е ясно колко работа е успял да свърши. Четвъртият е изстрелян през март 2024 г., а сега – и петият, предстои да се види колко време ще сработят. Но докато спътниците на Русия никога не са се славили с висока надеждност, ракетата „Союз“, която съществува още от съветско време, си свърши работата безупречно. Както подчертах по-горе, това бе 2000-дното изстрелване на ракета от семейството „Р-7“ от 1957 година, а подробна статия за историята на семейството можете да прочетете на страниците на КОСМОС БГ на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/26/roscosmos-2000-launches-r-7/

Ето как астронавтите ще отбележат Бъдни вечер и Нова година в космоса Ето как астронавтите ще отбележат Бъдни вечер и Нова година в космоса Posted on декември 24, 2024 Spread the love На снимката: част от астронавтите от настоящия екипаж на МКС, които ще посрещнат празниците в космоса. Photo credit : NASA 24 декември 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Днес е Бъдни вечер – чудесен ден, за да разкажа как астронавтите на Международната космическа станция и на китайската станция „Тянгон“ ще посрещнат предстоящите зимни празници от космоса, както и да напомня как те са били посрещани в миналото. Понастоящем в орбита живеят десет души – Бъч Уилмор, Съни Уилямс, Дон Петит, Алексей Овчинин, Иван Вагнер, Ник Хейг, Александър Горбунов (на МКС) и Цай Сюйчже, Сун Линдун и Уан Хаоцзе (на „Тянгон“). Всички те няма да са на нашата планета и ще посрещнат предстоящите празници съобразно своите традиции. „На Международната космическа станция има изкуствена коледна елха в продължение на около 22 години“, написа в социалната мрежа Х космическият популяризатор А. Петит, син на Дон Петит, един от астронавтите, които ще прекарат Коледа 2024 в космоса. „Празниците са да прекарваме време със семейството и приятелите“, коментира Ник Хейг, отново част от сегашния екипаж на МКС. „Но тази година празненството ще е сладко-горчиво. Докато се радвам да споделя великолепната възможност да живея в космоса с наистина забележителен екипаж, много ми липсва семейството и приятелите на Земята. Когато си мисля за празниците, се сещам за вечерите на Коледа, със семейството и приятелите, събрали се на вкусна храна и десерт. За мен това са курабиите. Захар, ментов шоколад, фъстъчено масло, баща ми прави едни от най-вкусните на планетата. Щеше ми се да разполагам с такива, докато съм извън планетата!“ Наземното ръководство все пак се старае астронавтите да имат достатъчно добра храна за празниците, каквато се яде и на Земята. Осигурява се печена пуйка, шунка, морска храна, зеленчуци, гъби, десерти… но в условията на безтегловност има някои ограничения. Например, не можете да използвате сол и пипер по стандартния начин, защото в момента, в който почнете да ръсите, те ще се разхвърчат, могат да ви попаднат в очите и да предизвикат възпаление, или да повредят бордовата апаратура. Ето защо подправките се прилагат единствено разтворени в течна форма. Друго ограничение е, че алкохолът на борда на МКС е абсолютно забранен, включително пенливото вино. Макар че се говори, че в миналото руските космонавти са взимали със себе си бутилка концентрат, най-вече коняк, НАСА е категорично против и поне откъм американска страна правилата са безкомпромисни. Но може би най-сериозното ограничение е, че заради редките товарни превози до орбита, подаръците се приготвят предварително. Астронавтът Хейг потвърди, че подаръчните пакети, които е получил непосредствено преди настоящата Коледа 2024, са били опаковани преди шест месеца! Празнуването на Коледа и Нова година в космоса има дълги традиции. Всичко започва на 16 декември 1965 г., когато астронавтите на „Джемини 6А“ Уоли Шира и Томас Стафорд изпълняват от орбита „Джингъл Белс“. И действително „Джингъл Белс“ се превръща в първото изпълнение на песен от космоса изобщо в историята на човечеството! Но Шира и Стафорд се прибират на Земята по-рано и те не са първите, които прекарват Бъдни вечер в космоса. Тази чест се пада на астронавтите от кораба „Аполо 8“, който на Бъдни вечер 1968 г. първи в човешката история пристига в орбита около Луната. Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс стават първите жители на Земята, които виждат с очите си обратната страна на естествения ни спътник. Докато кръжат около Луната и предават на живо, тримата прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на “Аполо 8” на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция “Скайлаб” живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб “Союз 13″с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на “Скайлаб” през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на “Салют 6”. Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция “Мир”. През първата половина на 90-те на “Мир” живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка “Атлантис” оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на “Атлантис”, с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на “Скайлаб”. Космическата експедиция “STS-103” на “Дискавъри” е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална – тогава орбиталната станция “Мир” е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има – благодарение на мисията “STS-103” на совалката “Дискавъри”, която обслужва телескопа “Хъбъл”. Подобно на историческата мисия “Аполо 8” около Луната, астронавтите на “STS-103” отбелязват Рождество Христово по уникален начин – като освобождават ремонтирания и работещ “Хъбъл” в орбита точно на 25-ти декември. А совалката “Дискавъри” си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на “Дискавъри” се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие – както на Рождество Христово, така и на Нова година. Вече 24 години астронавти от различни държави посрещат заедно празниците на МКС! В Китай Коледа не е официален празник, но 1-ви януари е – китайците празнуват Нова година, макар и този празник да няма такава значимост, каквато има Китайската нова година. През 2021 г. китайците полагат началото на постоянно присъствие на орбиталната станция „Тянгон“, така че на 1 януари 2022 г. за пръв път китайски граждани отбелязват Нова година от орбита. По този повод екипажът на „Шенчжоу 13“, състоящ се от Чжай Чжиган, Уан Япин и Йе Ганфу, организира видеовръзка със студенти в Пекин, Хонг Конг и Макао: През януари 2023 г. астронавтите на „Шенчжоу 15“ Фей Дзюнлун, Ден Синмин и Чжан Лу изпращат отново новогодишни обръщения от борда на „Тянгон“. А по случай Китайската нова година, станцията е пъстро украсена: На 17-ти януари т.г. товарен кораб „Тянжоу 7“ доставя за астронавтите на китайската станция свежи плодове, отново по случай Китайската нова година, която през 2024-та бива отбелязана на 10 февруари. Иначе датата за предстояща Китайска нова година се пада на 29-ти януари 2025-та и текущият екипаж, състоящ се от Цай Сюйчже, Сун Линдун и Уан Хаоцзе, ще я посрещне от орбита с традиционна украса и съобразно вече установените навици. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/24/astronauts-christmas-eve-new-year-space/

Рокет Лаб завърши 2024-та година с 16 изстрелвания Компилация от снимки на 16-те изстрелвания на Рокет Лаб. Photo credit : Rocket Lab 22 декември 2024 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб завърши 2024-та с 16 изстрелвания, с което се превърна във втората най-дейна космическа фирма след СпейсЕкс през календарната година. Последното изстрелване бе проведено вчера, на 21-ви декември, като ракета „Електрон“ излетя от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия и тя изведе в орбита един-единствен спътник „СтриКс“ за нуждите на японската фирма Синспектив. Разбира се, 16-те мисии на Рокет Лаб не могат да се сравняват със 130+ на СпейсЕкс през 2024-та, но все пак постижението е забележително – малко държавни агенции и компании в света завършват годината с двуцифрено число. Например, засега 16 са изстрелванията на Русия. Но далеч по-важно е, че за разлика от предходни години, Рокет Лаб завършва 2024-та без нито един провал. Нещо повече – последните четири изстрелвания бяха проведени през изминалите четири седмици, с което Рокет Лаб доказва, че технически може да изпълнява по един полет веднъж седмично. Също така имаме две изстрелвания в рамките на 24 часа. Досега бяхме свикнали да чуваме за подобни рекорди единствено от СпейсЕкс, така че Рокет Лаб безспорно предизвиква респект сред космическите ентусиасти. Според изпълнителния директор Питър Бек, големите задачи през 2025-та година включват още по-голямо увеличаване на летателната честота на лекотоварната ракета „Електрон“, но също така и въвеждане на нова, среднотоварна ракета в експлоатация на име „Неутрон“. Чрез нея Рокет Лаб иска да стъпи на пазара на спътниковите мегагрупировки. Тя ще може да се ползва и за междупланетни изстрелвания, както и за пилотирани космически полети. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/22/rocket-lab-16-launches-2024/

На Бъдни вечер мисията на НАСА Паркър ще направи историческо навлизане в атмосферата на Слънцето! Илюстрация на навлизането на мисията „Паркър“ в слънчевата корона. Image credit : NASA 21 декември 2024 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Преди 56 години на Бъдни вечер пилотираният космически кораб на НАСА „Аполо“ навлезе в орбита около Луната, като астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилям Андърс прочетоха откъси от библейската книга Битие и предадоха на живо кадри на естествения ни спътник. Сега, повече от половин век по-късно, отново на Бъдни вечер, друга мисия на НАСА ще извърши историческо сближение – този път със Слънцето. Тази мисия носи името „Паркър“ и е кръстена на учения Юджийн Паркър. През 1957 г., малко преди изстрелването на първия изкуствен спътник „Спутник 1“, Паркър предсказва наличието на слънчевия вятър. За времето си това е изключително радикална хипотеза и среща сериозна опозиция сред академичната общност. През 1958 г. неговата статия, подадена за печат в The Astrophysical Journal, бива отхвърлена от двамата рецензенти, но редакторът на научното списание Субраманиан Чандрасекар решава да я публикува въпреки тях, тъй като не открива в нея никаква математическа грешка. Години наред научната общност остава скептична и чак през 1962 г. американската мисия „Маринър 2“, първата в историята на космонавтиката, която посещава Венера, открива експериментални доказателства за съществуването на слънчевия вятър. Но половин век по-късно мистериите все още съществуват. Какви са механизмите на формиране на слънчевия вятър? Как той бива ускоряван? Защо горната слънчева атмосфера, т.е. короната, има региони, където температурите надхвърлят милиони градуси, докато самата слънчева повърхност е с температури само от порядъка на 6 000 oC? Именно затова през 2018 г. бе изстреляна мисията „Паркър“. Тогава ученият бе все още жив (той почина през 2022 г.), което си бе прецедент – никога до този момент НАСА не бе кръщавала космическа мисия на жив човек. През 2021-та космическият апарат „Паркър“ за пръв път влезе в слънчевата корона, но все още в нейните горни слоеве. Сега, на Бъдни вечер 2024-та, мисията ще проникне много по-дълбоко в короната, където никога досега не е влизал космически кораб. Разстоянието между „Паркър“ и слънчевата повърхност ще възлиза само на 6.1 милиона километра. За да може да издържи на горещината, апаратът е снабден с дебел термозащитен щит. Учените изчисляват, че щитът може да се нагрее до 1 371 oC. Нощта обаче ще бъде тиха и свята за „Паркър“ – заради адските условия ние няма да разберем веднага дали космическата мисия е оцеляла от историческото сближение. Според НАСА първият радиосигнал се очаква чак на 27-ми декември и ако той бъде получен, ръководството на полета ще знае, че всичко ще е преминало успешно. Разбира се, няма гаранция затова. „Паркър“ ще „докосне“ Слънцето по време на неговия най-активен период от 11-годишния му цикъл и се счита, че вероятно ще премине през пламъци от нагорещена плазма, които са свързани със слънчевата повърхност. Рисковете са големи – но те си заслужават. Това са региони, които никога досега не са били посещавани от човешки апарат. Моментът на най-голямото сближение между „Паркър“ и Слънцето се очаква на 24-ти декември в 13:40 ч. българско време. Възобновяването на радиоконтакта трябва да се случи на 27-ми декември, а първите снимки и научни данни могат да пристигнат малко след Нова година. Стискаме палци! https://cosmos.1.bg/space/2024/12/21/parker-solar-probe-christmas-eve-visit/

В рамките на 22 часа СпейсЕкс проведе успешно три изстрелвания и едно връщане на кораб Драгън на Земята Снимка от изстрелването за нуждите на люксембургската компания SES. Photo credit : SpaceX 19 декември 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Вчера, в рамките само на 22 часа, американската космическа компания СпейсЕкс успя да проведе три изстрелвания на орбитални ракети, както и да върне благополучно товарен кораб „Драгън“ от МКС на Земята. Мисиите бяха изпълнени в тази поредица: първо бе проведено изстрелване за нуждите на Департмента по отбраната в САЩ, след това на мисия за Националния разузнавателен офис, последва кацането на товарния кораб „Драгън“, а накрая СпейсЕкс се отчете с комерсиален старт по заявка на люксембургската фирма SES за извеждането на два комуникационни спътника до средна околоземна орбита. Последната мисия бе особено важна, тъй като в експлоатация бе въведена нова, неизползвана досега първа степен на „Фалкън 9“ под сериен номер „B1090“. Степента извърши безупречно меко кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“ на 8.5-тата минута след старта. Към днешна дата СпейсЕкс са провели общо 132 изстрелвания за календарната 2024 година – на 128 ракети „Фалкън“ и 4 на ракети „Супер Хеви“ със „Старшип“. Целта на фирмата на Мъск е до края на декември да бъдат осъществени 136 изстрелвания само на „Фалкън“ и ако тя бъде изпълнена, това ще означава, че СпейсЕкс са реализирали повече мисии за една година, отколкото някогашните совалки на НАСА бяха изпълнили за целия си тридесетилетен период на експлоатация. Също така вчера Федералната авиационна администрация (ФАА) връчи официално разрешителното за седмия полет на „Старшип“, което се очаква да е факт в началото на 2025-та. Видео от изстрелването на ракета „Фалкън 9“ за нуждите на SES: https://cosmos.1.bg/space/2024/12/19/spacex-three-launches-22-hours/

Частната японска ракета Кайрос се провали за втори път през тази година Кадър от изстрелването. Photo credit : Space One 19 декември 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера, на 18-ти декември, японската компания Спейс Уан проведе второто си изстрелване на ракета „Кайрос“. Ако то бе успешно, фирмата щеше да стане първата в Япония, достигнала орбита, но на третата минута от старта полетът бе преустановен преждевременно след констатиране на отклонения от работата на първата степен. Това бе вторият провал на Спейс Уан, както и вторият за календарната година. Напомням, че на 13-ти март, по време на дебютното си изстрелване, „Кайрос“ се взриви още на петата секунда, а спътникът бе изхвърлен ефектно от горната част на ракетата – провал, който много напомни на ранното американско фиаско с ракетата „Вангард“ на 6 декември 1957 година. „Извиняваме се на нашите клиенти и на тези, въвлечени в изстрелването, за провала да изпълним мисията до нейния край. Много съжаляваме, че не посрещнахме очакванията на всички, които ни подкрепиха“, се казва в съобщение на компанията, излъчено непосредствено след вчерашния полет. Това бе още един удар по японската ракетостроителна индустрия през последните седмици. На 25-ти ноември двигател на друга ракета на име „Епсилон-С“ експлодира по време на стендово изпитание. Заради инцидента дебютното ѝ изстрелване няма да е факт през март догодина, каквито бяха първоначалните планове. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/12/19/second-kairos-launch-fails/

Европейският отговор на Старлинк: напънала се планината и родила мишка Групировката IRIS2. Credit : SES 17 декември 2024 г. 13:15 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти декември, Европейската комисия и Европейската космическа агенция подписаха договор за сума от €10.55 милиарда с консорциума SpaceRIDE (SES, Eutelsat и Hispasat) за разработката на спътниковата групировка SES2. Веднага след церемонията по подписването заваляха подигравки по адрес на европейските космически планове, както и критични реакции от водещи лидери в световната космическа индустрия. Добрите новини относно този договор са малко. Първо, сумата, която ще се излее, е наистина внушителна. Отделно групировката ще се създаде единствено от европейски предприятия. И също така се поемат гаранции, че изстрелването ще се осъществи само с европейски ракети. По думите на Стефан Израел, изпълнителният директор на АрианаСпейс, „Ариана 6“ има достатъчен капацитет. Тези усилия ще доведат до създаването на групировка, която се състои само от 290 спътника, като първото изстрелване ще е факт не по-рано от 2029 година. За сравнение понастоящем групировката на СпейсЕкс „Старлинк“ има над 6 700 спътника в орбита. Кулминацията на обявяването на този план бе изказване от страна на Тимо Песонен, генерален директор на Комисията по въпросите на отбраната: „Нека да се съгласим отсега: без отлагания, без искания за допълнителни пари“. Изказването би посрещането от смях в залата, където се състоеше церемонията. Какво означава, ако планът бъде реализиран? Създаването на грубо 300 спътника за обща сума от €10.5 милиарда означава, че един спътник ще излезе около €35 милиона. Един спътник. За сравнение, една партида „Старлинк“ от първото поколение, състояща се от 200 спътника, струва $35 милиона. $35 милиона за 200 спътника. Това не остана незабелязано от Том Мюлър, бившият конструктор на ракетни двигатели в СпейсЕкс : „Биха могли да се построят около 200 от оригиналните Старлинк-ове за $35 милиона“, написа той в X. Останалите коментари са просто потресаващи: Източник Лошото е, че колкото и да е смешно, положението за европейския данъкоплатец, който ще финансира инициативата, е трагично. Нека да приемем, че групировката ще бъде построена точно за толкова пари (тоест, €10.55 милиарда), без никакви преразходи и без никакви отлагания. Което е невъзможно, защото всеки космически проект търпи отлагания, но … хайде, нека приемем, че всичко ще се изпълни в срок. Групировката ще бъде изградена през 2029 година. В края на 2024-та „Старшип“ демонстрира, че може да вози товари до орбита, благодарение на успешното запалване на двигател „Раптор“ в космически условия. Това означава, че вероятно първото извеждане на спътниците от второ поколение „Старлинк v2“ със „Старшип“ може да е факт до 1-2 години по консервативна преценка. До 2029-та новата групировка „Старлинк v2“ вероятно ще е завършена – точно 10 години след извеждането на първите спътници „Старлинк“ от първото поколение (т.е. през 2019-та). Тоест, европейската спътникостроителна индустрия се движи с 10 години и 2 поколения назад. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/17/european-starlink-response/

Има ли планетата TRAPPIST-1 b атмосфера? Нови данни от Джеймс Уеб заплитат загадката Системата TRAPPIST-1 17 декември 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 г., е системата TRAPPIST-1 и тя незабавно стана популярна заради седемте си планети с размер, близък до този на Земята, като три от тях са в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда – регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Но изучаването на системата се сблъска с предизвикателства, след като нови данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ поставиха под въпрос това, което смятахме за вярно за най-вътрешната планета TRAPPIST-1 b. Вчера, на 16-ти декември, на страниците на научното списание Nature Astronomy, бе публикувана нова статия относно TRAPPIST-1 b. Проучването разказва за трудностите относно изучаването на екзопланетните атмосфери на базата на метода на термалните емисии. Тези трудности поставят предизвикателства пред наскоро одобрената програма за „Джеймс Уеб“ на име „Скалисти светове“, която ще разчита на този метод, за да изучава скалисти планети. Към настоящия момент вниманието на учените е насочено най-вече към звездите от типа червени джуджета. За разлика от нашето Слънце, което е звезда от типа жълто джудже, червените джуджета са по-малки и по-хладни, всъщност това са най-хладните звезди в нашата Галактика. Поради по-ниските температури, обитаемите им зони са разположени по-близко до звездната повърхност и потенциално интересните планети, на които може да има живот, притежвават по-кратка година (виж видеото на КОСМОС БГ от вчера на този линк в Youtube). По-кратката година означава, че една такава планета прави по-чести пасажи пред своята звезда, което съответно увеличава възможностите за наблюдения и изследвания. Една планетарна система като Слънчевата система с планета като Земята би била изучавана много по-трудно. Представете си, че извънземен астроном наблюдава пасажи на Земята пред Слънцето – един пасаж ще се случва веднъж на 365 дни, т.е. на него ще му трябват цели три земни години, за да проведе едно наблюдение и още две повторения. Най-често използваният метод за установяването на това дали една извънслънчева планета притежава атмосфера е пасажно трансмисионната спектроскопия. Ако планетата има атмосфера, в такъв случай при пасаж светлината от звездата преминава през нея, променя характеристиките си и учените биха могли да научат повече за химичния състав на атмосферата. „Но звездите от типа червени джуджета с ниска маса притежават проблем в това отношение“, съобщава проф. Микаел Гилън, автор от научната статия. „Тяхната повърхност не е хомогенна и тази нехомогенност може да замърси трансмисионните спектри на планетите, като имитира атмосферни характеристики“. Този феномен вече е бил наблюдаван няколко пъти, докато „Джеймс Уеб“ е изследвал планети около червени джуджета. Едно от решенията за преодоляването на звездното замърсяване и за извличането на полезни данни относно това дали дадена планета има или няма атмосфера, е като директно се измерва топлината на планетата, докато се наблюдава спадът в енергийния поток, когато планетата минава зад звездата си (това се нарича окултация). Наблюдавайки звездата непосредствено преди и по време на окултацията, изследователите изчисляват какво е количеството инфрачервена светлина, постъпваща от планетата. „Емисионните измервания бързо се превърнаха в предпочитания метод за изучаването на скалисти екзопланети около червени джуджета по време на първите две години от работата на телескопа „Джеймс Уеб“ „, казва Пиер Лагаж, един от водещите автори на изследването. „Относно планетите TRAPPIST, първата информация за тях дойде именно от емисионни наблюдения, защото е все още много трудно да се разграничат атмосферните от звездните сигнали по време на пасажа“. Тук идва и ролята на програмата „Скалисти светове“, която ще изучава атмосферите на екзопланети от земен тип чрез абсолютно същия подход като приложения от авторите на новата статия, т.е. чрез окултационни наблюдения при 15 микрона. Какви са новите данни от планетата TRAPPIST-1 b? Напомням, че през 2023 г. първата статия от Greene et al разказа, че тя вероятно притежава тъмна повърхност и е без атмосфера. Но сега новата научна статия от 16-ти декември разкрива, че повърхността е по-скоро в светлите нюанси на сивото и е с вулканични скали. Изненадващо обаче, това не е единственият модел, който съвпада с получените данни. Друг атмосферен модел включва вероятността за плътна въгледвуокисна атмосфера, съчетана с мъгла. Изненадата при този потенциален резултат идва от това, че въгледвуокисната атмосфера е несъвместима със силна емисия при 15 микрона. Но наличието на мъгли би променило ситуацията радикално – те ще абсорбират звездната светлина и ще затоплят горната атмосфера в сравнение с по-долните слоеве. Това е явление, което се нарича „термална инверсия“ и то съществува в земната стратосфера. Подобна инверсия на извънслънчевата планета би довело до това въглеродният диоксид да излъчва светлината, вместо да я абсорбира. „Тези термални инверсии са доста известни в атмосферите на телата от Слънчевата система, може би най-близкият пример е мъгливата атмосфера на сатурновата луна Титан“, подчертава д-р Михиел Мин. „Но химията на TRAPPIST-1 b се очаква да е много по-различна от тази на Титан или на което и да е друго тяло в Слънчевата система, така че е вълнуващо да си мислим, че може би наблюдаваме атмосфера, каквато не сме виждали преди“. Авторите на новата статия все пак подчертават, че е много по-вероятно TRAPPIST-1 b да е гола скалиста планета, вместо да притежава плътна атмосфера с мъгли. Вероятно разрешението на загадката идва скоро според думите на професор Микаел Гилън и д-р Елза Дъкрот, които ръководят новата програма на „Джеймс Уеб“. Понастоящем се провеждат наблюдения, които целят да проверят какво е разпределението на топлината на планетата. Ако тя притежава атмосфера, топлината съществено ще се разпределя от дневната към нощната страна, ако обаче няма атмосфера, разпределението ще е минимално. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/17/trappist-system/

Учени и плоскоземци пристигнаха в Антарктида, за да проверят каква е формата на Земята 15 декември 2024 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Трима плоскоземци, както и екип от учени и популяризатори на науката, кацнаха вчера в Антарктида, за да проучат каква е формата на Земята. За тези от вас, които не знаят – през тази година бе организиран масивен проект на име „Финалния експеримент“, който предложи на изтъкнати плоскоземни инфлуенсъри безплатно пътешествие до Ледения континент, за да преценят сами каква е истината. „Забавно е“, коментира по този повод А. Петит, синът на астронавта Дон Петит, който понастоящем изпълнява дългосрочна експедиция на Международната космическа станция. Редица твърдения за Антарктида представляват едва ли не догма за вярващите в теорията за плоската Земя. Ако сте се сблъсквали с плоскоземци, вероятно сте чули, че самолетите никога не прелитат над Антарктида. Защо? Защото Антарктида не съществува. Вместо нея има ледена стена, която обкръжава цялата земна плоскост. Не можете да пристъпите до стената – пазачи с автомати (наети от НАСА, естествено!) я бранят да не я достигнат търсачите на истината. Дали обаче Антарктида представлява ледена стена, както казват плоскоземците, или континент, както твърдят учените? Това лесно може да се провери. Според плоскоземния модел Слънцето и Луната кръжат по следния начин: Подобно поведение на Слънцето би направило невъзможно то да се вижда непрекъснато през цялото 24-часово денонощие. Именно това цели проверката на „Финалния експеримент“ – както плоскоземците, така и учените се съгласяват, че съществуването на 24-часов постоянно осветен от Слънцето ден е невъзможно, ако Земята е плоска. И ето тук е забавното – на пътешествието са се отправили 11 „глобоземци“, но само трима плоскоземци. Както се съобщава на уебсайта, организаторите на експеримента са предложили да покрият разходите на десетина души, но шестима са отказали и от един не е получен отговор. Човек би се замислил: защо има толкоз откази, не би ли следвало тези, които претендират да търсят истината, да се възползват от всяка възможност? Както и да е – трима са се навили – Джеран Кампанела, Остин Уитсит и Лизбет Аскота. Вчера те пристигнаха в Антарктида… и смехът е налице! На качено днес видео се вижда как Джеран пита работещите в антарктическата станция дали Слънцето залязва: Със сигурност на хората в социалните мрежи им е комично да гледат как плоскоземните инфлуенсъри се излагат пред камерите. Някои прибързано обявиха, че след „Финалния експеримент“ плоскоземната конспирация е унищожена завинаги. Не се надявайте. Фактите и научната информация никога не са достатъчни за изкореняването на която и да е псевдонаучна теория. Това е така, понеже вярата в конспирации и псевдонаука е ирационална и няма как ирационалното да бъде победено чрез рационални аргументи. Спомнете си, че днес продължава да има хора, които твърдят, че през 2020 г. нямаше никакъв вирус, въпреки че мнозина починаха от ковид и телевизиите предаваха как болниците са претъпкани. Тези, които смятат, че астронавтите на НАСА никога не са стъпвали на Луната, понеже е невъзможно да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън, не се убедиха през септември, когато корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима души премина безпроблемно през поясите, първата далечна космическа експедиция след 50-годишна пауза. Дори ако вземете някой отрицател на лунното кацане и го натикате в ракета, за да види с очите си останките от спускаемите модули на програмата „Аполо“, той пак няма да повярва. Аналогично, надали стотиците плоскоземци по цял свят биха се убедили, че Земята е сферична, понеже трима плоскоземни инфлуенсъри са се разходили до Антарктида. Те веднага ще отвърнат, че „Финалният експеримент“ е правителствена постановка, че плоскоземците, избрани да отидат на пътешествието, са контролирана опозиция. Но и самите те да бъдат избрани да пътуват до Антарктида, пак ще извадят вода от девет кладенеца, за да се преборят с когнитивния си дисонанс и да се убедят, че това, което виждат очите им, не е реално. Невежеството е непобедимо. Единственото, което ни остава, е да го подиграваме. https://cosmos.1.bg/space/2024/12/15/flat-earthers-antarctica/

Марсоходът Пърсъвиърънс се изкачи до ръба на кратера Йезеро! Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ заснемаше стръмния терен, докато се катереше по склоновете на кратера Йезеро. Виждат се следите, оставени от колелетата. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 13 декември 2024 г. 10:40 ч. Светослав Александров. Вчера екипът на марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ оповести, че след изкачване, проточило се повече от три месеца и половина, той най-сетне успя да достигне до ръба на кратера Йезеро! Оттук насетне започва нова, вълнуваща фаза за мисията. Изкачването не беше лесно. Марсоходът трябваше да преодолее 500 метра денивелация, като наклонът бе изключително стръмен. Беше необходимо да се разработят нови стратегии, за да може „Пърсъвиърънс“ да се изкачи безопасно, като понякога това включваше дори придвижване назад. „Пърсъвиърънс“ засне тази снимка на 10-ти декември и това бе първият изглед отвъд кратера. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Изкачването бе важно в научно отношение, защото, докато пъплеше по дъното на Йезеро, „Пърсъвиърънс“ изучаваше скали, които са се натрупали в кратера, но сега предстои изследването на друг тип скали – такива, които са били изхвърлени от вътрешността на марсианската кора в хода на кратерообразуването преди 3.9 милиарда години. Учените смятат, че тези скали са едни от най-старите в Слънчевата система. Изучаването им може да хвърли светлина върху ранната еволюция на Марс, както и на нашата собствена Земя. Понастоящем „Пърсъвиърънс“ отминава хълма на име Лукаут и се отправя към друг хълм, кръстен с названието Уич Хейзъл. Според думите на изследователите Уич Хейзъл притежава слоести скали, простиращи се в продължение на 100 метра и всеки слой е като страниците на отворена книга, разкриваща миналото на Червената планета. „Докато се спускаме по хълма, ще се завърнем назад във времето, изследвайки древната околност на Марс, която е записана върху ръба на кратера“, съобщава Кендис Бедфорд от университета Пърдю. След това „Първъриърънс“ ще се насочи към местност на име Лек ду Шарм. Тази местност силно интригува изследователите, тъй като е разположена сред равнините отвъд ръба на кратера Йезеро и вероятно не е сериозно повлияна от кратерообразуването. НАСА напомня, че основната задача на „Пърсъвиърънс“ е астробиологична, като марсоходът събира проби, които могат да съдържат следи от древен живот. Мисията разузнава древната геология и климат на Марс и подготвя човечеството за бъдеща пилотирана експедиция до планетата. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/12/13/perseverance-climbs-crater-rim/

Космическата 2025: Какво да очакваме? Космическият апарат „Блу Гоуст“ на Файърфлай може да е следващият, кацнал меко на Луната. Photo credit: Firefly Aerospace Продължавам с традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Напомням, че можете да прочетете статията с класацията на КОСМОС БГ за Топ 10 най-епични космически снимки през 2024 г. на този линк, както и да изгледате видеото за Топ 10 мисии на 2024 г. на този линк. 12 декември 2024 г. 16:30 ч. Светослав Александров. След като през 2024 г. станахме свидетели на първото комерсиално кацане на Луната, на първите успешни полети на „Старшип“ и на изстрелването на новото поколение междупланетни мисии като „Хера“ и „Европа Клипър“ с частни ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“, през 2025 г. тенденцията за все по-голямо влияние на новите комерсиални космически компании в Щатите ще се усили. Нещо повече, 2025-та може да се окаже силно трансформативна за цялата космическа индустрия, защото това може да се превърне в годината, в която старият космически отрасъл в САЩ и старият начин на работа окончателно ще умрат. И наистина, през 2024-та старият американски космически отрасъл претърпя тотален крах. Корабът на Боинг „Старлайнър“ не успя да изпълни цялостна пилотирана мисия от Земята до МКС и обратно, а ръководството на полета бе принудено да го върне в безпилотен режим. Отделно, първото пилотирано изстрелване на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на мисията „Артемис 2“ към Луната бе отложено за пореден път, този път за пролетта на 2026 година. И не е успокояващ фактът, че акаунтите на НАСА бълват информация как хардуерът на „Артемис 2“ бива сглобяван. Това „Спейс Лонч Систъм“ да бъде приведена във вертикално положение сега и да лети чак през 2026 г. е безумие. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и неговият основен, макар и неофициален съветник по космическите въпроси Илон Мъск, се канят да сложат точка на прахосничеството. Така че през новата 2025-та година очаквайте сътресения. Тежки сътресения. През януари НАСА ще осъмне с нов администратор, астронавтът-рекордьор Джаред Айзъкман, който публично изрази подкрепа за статията на Майкъл Блумбърг, в която се призовава за прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“. Има много голям шанс да се сложи край на всичко, свързано със „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“. И докато много космически експерти смятат, че „Артемис 2“ и „Артемис 3“ трябва да полетят поради наличието на готов хардуер за тях, колелото неумолимо се завърта в посока да бъде прекратено всичко. Всичко. И след като това се случи, НАСА да се обърне изцяло към услугите на новите частни компании за завръщането си на Луната. Няма никакъв спор, че в основата на това завръщане най-важна роля ще изиграе „Старшип“. Четирите изпитателни полета, проведени през 2024-та година, бяха изключително успешни, като бе демонстрирано приводняване на кораба, а ракетата-носител „Супер Хеви“ успя да се завърне веднъж и върху роботизирания механизъм на стартовата кула. 2025-та година ще започне със сериозно регулаторно облекчение. Понастоящем максималният брой позволени полети на „Старшип“ от базата в Бока Чика, Тексас, е пет. Федералната авиационна администрация обаче обяви през ноември, че за догодина се кани да вдигне това число на 25. СпейсЕкс безспорно ще се опита да се възползва от възможността и да увеличи честотата на полетите. А покрай администрацията на Тръмп и силното влияние на Мъск върху нея, може да очакваме и още регулаторни облекчения. Технологичното развитие, което се очаква от „Старшип“ през 2025 г., включва завръщането на кораба върху суша, вместо по вода, както и демонстрация на презареждането му с гориво в орбита. Това ще отвори пътя към реализацията на безпилотен полет до повърхността на Луната, което е необходимо преди да се пристъпи към изпращането на човек. „Фрам 2“ ще е първата пилотирана експедиция в полярна орбита. Photo credit : SpaceX/Fram2 Покрай всичките планове за „Старшип“ е лесно да забравим за „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“ – оперативните ракети на СпейсЕкс, чиито полети през 2024 г. станаха рутинни – средно по едно изстрелване на „Фалкън“ на всеки два дни. Лесно може да прогнозираме, че през 2025-та изстрелванията на „Фалкън 9“ ще надхвърлят 120. „Фалкън 9“ е и ракетата, която извежда в космоса „Крю Драгън“ – единственият орбитален пилотиран кораб на САЩ в редовна експлоатация. Ако през 2024-та станахме свидетели на частната експедиция „Поларис Доун“ – първото пътешествие на астронавти отвъд най-ниските околоземни орбити, до разстояние 1 400 километра от Земята, през радиационните пояси на Ван Алън (първото след програмата „Аполо“), то през 2025-та ни чака една също толкова вълнуваща експедиция. Насрочена за не по-рано от пролетта, мисията „Фрам 2“ ще представлява първият полет на астронавти до полярна орбита. Никога досега, от началото на космическата надпревара, космически кораб не е влизал в полярна орбита около Земята! Подобно на „Поларис Доун“, „Фрам 2“ също ще разчита на комуникационната спътникова групировка на СпейсЕкс „Старлинк“, като целта е да бъде открита първата свободна Wi-Fi точка над Южния полюс, на височина 430 километра над земната повърхност. И това не е всичко за частната пилотирана космонавтика – през пролетта ни чака изстрелване и на пилотиран кораб „Крю Драгън“ с организираната от Аксиом мисия „Аксиом-4“. Забележителното при нея е, че сред четиричленния екипаж ще присъства астронавт на Индия, астронавт на Унгария и астронавт на Полша. Докато България се ослушва, за Полша и за Унгария това ще са първите космически пътешественици след епохата на съветската програма за сътрудничество „Интеркосмос“, както и вторите граждани на техните държави, които ще достигнат орбита, след поляка Мирослав Хермашевски и унгареца Берталан Фаркаш. Нарочно подчертавам този факт, защото у нас има много хора, които мрънкат, че по соца сме имали авиация и космонавти, докато днес „западняците не правят нищо за нас“. Очевидно Унгария и Полша опровергават твърдението, че някой друг ни е виновен и се питам – докога ще чакаме някой друг да ни оправи и няма ли най-сетне да поемем инициативата сами да участваме в модерните космически програми? СпейсЕкс не е единствената фирма в САЩ, от която очакваме развитие през 2025-та. Сега, след като първата ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“ е на стартовата площадка, може би догодина ще станем свидетели на няколко изстрелвания. Сред тях е възможно да присъства мисията на НАСА „ESCAPADE“ към Марс, която първоначално беше насрочена за октомври и впоследствие бе отложена, но сега са налице стартови прозорци през 2025 и 2026 г., които ще позволят на двата спътника да пристигнат в околомарсианска орбита през 2027-ма. Сред новите ракети, които, ако нямат други отлагания, биха могли да полетят през 2025-та, са ракетата на Стоук „Нова“ и ракетата на Рокет Лаб „Неутрон“. И двете ракети са в среднотоварния клас и ще са конкурент на „Фалкън 9“, като „Нова“ е особено интересна, тъй като се очертава да е изцяло възвръщаема. За 2025-та година е насрочен полетът и на комерсиалната совалка „Дрийм Чейсър“, създадена от Сиера Спейс – тя пропусна своята възможност да лети на втората ракета „Вулкан“ тази есен и ракетата бе изстреляна без нея. Мисията на НАСА „Лунар Трейлблейзър“ ще картографира разпределението на водата на лунната повърхност. Photo credit : NASA В сферата на лунните полети, няколко частни фирми ще организират мисии, които ще се опитат да осъществят кацания на Луната. Още през януари могат да бъдат изстреляни мисията на американската фирма Файърфлай „Блу Гоуст“, както и мисията „Ресилиънс“ на основаната от японци международна фирма айспейс. И двете компании са част от програмата на НАСА „Артемис“ за комерсиализацията на Луната. Техните спускаеми апарати вече се намират на космическия център Кенеди в САЩ и са в готовност да бъдат прикачени към ракетите им „Фалкън 9“. За айспейс това ще е вторият опит за лунно кацане след неуспех преди две години, а за Файърфлай – първият. По-късно през 2025 г. очакваме изстрелването и на втората мисия на Интуитив Машинс – компанията, която през февруари 2024 г. постигна историческото първо успешно комерсиално кацане на Луната. В хода на това второ изстрелване, като вторичен полезен товар на ракетата „Фалкън 9“ ще лети и орбиталната мисия на НАСА „Лунар Трейлблейзър“, която ще търси водни залежи на естествения ни спътник. За есента на 2025-та е насрочен реваншът на Астроботик – фирмата, която изстреля своя първи спускаем апарат към Луната през януари 2024 г. на име „Перегрин“, но той претърпя крах още по пътя. Вторият спускаем апарат „Грифин“ има повече шанс за успех, стига компанията да си е научила уроците. През пролетта на 2025 г. „Европа Клипър“ ще се сближи с Марс. Image credit : NASA През последните месеци и години станахме свидетели на изстрелвания на купища междупланетни мисии до далечни дестинации, които ще бъдат достигнати след още много време, но през 2025-та година тези мисии ще преминат транзитно край някои междинни цели. Японско-европейската мисия „БепиКоломбо“ ще прелети край Меркурий през януари и ще заснеме снимки на планетата, като това ще е последното сближение преди окончателното пристигане в околомеркурианска орбита в края на 2026-та. Изстреляните през тази есен мисия на НАСА „Европа Клипър“ и мисия на ЕКА „Хера“ ще проведат сближения с Марс идната пролет, като пред „Хера“ е поставена задача да бъдат направени детайлни наблюдения и снимки на марсианската луна Деймос. За пролетта е насочено и посещението на астероида 52246 Доналджохансън от американската мисия „Луси“. През лятото, на 31-ви август, европейската мисия „Джус“ ще прелети край Венера, за да набере скорост и да продължи пътешествието си към Юпитер. В края на зимата или в началото на пролетта ще полети нов космически телескоп! НАСА и СпейсЕкс ще изстрелят мисията „SPHEREx“ с ракета „Фалкън 9“, като задачата на телескопа е да изследва какво се е случило във Вселената непосредствено след Големия взрив, както и да търси в нашата галактика вода, въглероден диоксид и други молекули, които са важни за появата на живота. Като вторичен полезен товар на борда на „Фалкън 9“ ще полети и мисията на НАСА „Punch“, представляваща групировка от четири микроспъника, които ще наблюдават слънчевата корона. Комерсиалната станция на Васт „Хейвън-1“ може да полети през 2025 година. Photo credit : Vast Международната космическа станция старее – това е безспорен факт. НАСА се надява, че експлоатацията ѝ ще продължи до 2030 година, но някои експерти смятат, че краят може да настъпи по-бързо, най-вече поради констатираните наскоро течове от руския сегмент. Ето защо американската космическа агенция разчита МКС да бъде заменена от бъдещи комерсиални станции. Един от големите въпроси е: дали през новата година първата такава станция ще стане реалност? Според американската космическа компания Васт, отговорът е „Да“. За втората половина на 2025 г. е насрочено изстрелването на станцията „Хейвън-1“, която е едномодулна. Планувано е тя да бъде посетена от експедиция на „Крю Драгън“. Ако експлоатацията на „Хейвън-1“ протече нормално, през 2028 г. ще последва изстрелването на първия модул от „Хейвън-2“ – многомодулна станция, която ще може изцяло да замени МКС. Демонстрационната капсула на „Гаганян“, която летя през 2023 г. на суборбитално пътешествие с цел тест на спасителните ѝ системи. Photo credit : ISRO Насочваме погледите си към Индия. Индийският пилотиран кораб „Гаганян“ премина през серия от отлагания, но въпреки това е извън всякакво съмнение, че ще е следващият орбитален кораб в световен мащаб, който ще влезе в експлоатация. Също така е извън всякакво съмнение, че четвъртата държава в света, извела самостоятелно човек в космоса след СССР, САЩ и Китай, ще е Индия. Това може да го кажем с пълна увереност, защото понастоящем нито в Япония, нито в Европа, нито в която и да е друга държава (с изключение на САЩ, Китай и може би Русия) се разработва нов пилотиран кораб. През 2023 г. станахме свидетели на суборбитален полет на „Гаганян“, в хода на който бе тествана системата му за аварийно спасяване. Насрочени са още три безпилотни мисии, които ще бъдат последвани от пилотирана мисия. Следващият безпилотен тест се очертава да е факт в края на 2024 г. или в началото на 2025 г., по-следващият – през третата четвърт на 2025-та и финалният – в началото на 2026-та. От успеваемостта на тези мисии зависи дали „Гаганян“ ще излети с екипаж през втората половина на 2026 година. Разбира се, докато чакаме „Гаганян“ да стане готов, не бива да забравяме мисията на „Аксиом 4“, за която вече споменах в тази статия и благодарение на която на борда на американски кораб „Крю Драгън“ ще полети индийски астронавт до МКС. Важно е също така да се подчертае, че Индия не е конкурент на САЩ (в космонавтиката абревиатурата БРИКС не съществува). Напротив, индийците са подписали споразумението „Артемис“ за сътрудничество със САЩ по отношение на усвояването на Луната. Китайската мисия „Тянвън-2“ ще посети астероид, ще вземе проби от него и ще ги достави на Земята. Photo credit : CNSA Време е да обърнем внимание и на Китай. Китайците безспорно бележат огромен напредък, като целта им е човек да кацне на Луната преди 2030 година. Но още през 2024-та китайски роботизиран кораб кацна на обратната страна на естествения ни спътник, взе проби и ги достави на Земята. През 2025 г. китайците са си поставили за цел да изстрелят нова мисия, която този път ще вземе проби от астероид и ще ги достави на Земята. Това досега е постигано единствено от две други държави – Япония и САЩ. Китайската мисия се казва „Тянвън-2“. Тя ще лети до близкоземния астероид Kamoʻoalewa (2016 HO3), който е с диаметър 40-100 метра и представлява квази-луна на Земята. Цялата основна мисия, включваща посещението на Kamoʻoalewa (2016 HO3), събирането на проби и връщането на пробите на Земята, се очаква да продължи около две години и половина. След като спускаемата капсула с пробите пристигне на нашата планета, корабът-майка на „Тянвън-2“ ще се отправи на вторична мисия към кометата 311P/PANSTARRS, като пристигането в нейните околности е насрочено за средата на следващото десетилетие. Няколко китайски ракети се очертават да направят своя дебют през 2025-та. Що се касае до държавната програма, през януари очакваме първия полет на „Лонг Марч-8А“. Според китайските власти, периодът на разработка на тази ракета е продължил 28 месеца, в рамките на които са били изпълнени над 44 наземни изпитания. Ракетата ще посреща нуждите на Китай по отношение на спътниковите мегагрупировки, които ще бъдат позиционирани в средни и ниски околоземни орбити. Китайският комерсиален космически сектор най-после ще се опита да въведе в експлоатация възвръщаеми орбитални ракети, каквито до този момент са създавани единствено в САЩ. Счита се, че общо седем частни ракети могат да направят своя дебют през 2025-та. Една от водещите фирми в Китай е Спейс Пайъниър, разработила ракетата „Тянлон-3“ (именно тази ракета излетя инцидентно през това лято, след като не бе застопорена добре по време на стендово изпитание). С височина 71 метра и товароподемност от 17 тона до околоземна орбита, това е сред най-мощните ракети, разработени от китайския комерсиален сектор. Очаква се първата ѝ степен да може да се използва до десет пъти. След успешното изстрелване на метановата ракета „Чжюкуе-2“ през 2024 г., през 2025-та фирмата Ландспейс ще се опита да въведе в експлоатация „Чжюкуе-3“. Конструирана от неръждаема стомана и работеща на метан, подобно на предшественика си, „Чжюкуе-3“ ще може да превозва до околоземна орбита общо 21 тона товари в невъзвръщаем вариант и 18.3 тона във възвръщаем. Ракетите на „Галактик Енерджи“. Към частната космическа надпревара на Китай се присъединяват и фирмите Галактик Енерджи и Дийп Блу Аероспейс, с ракети и кораби, изглеждащи като клонинги на „Фалкън“ и „Драгън“. Ракетите „Палас-1“ (на Галактик Енерджи) и „Небюла-1“ (на Дийп Блу Аероспейс) са насрочени да летят през първата половина на 2025-та. Европейската космонавтика отбеляза някои успехи през 2024 г. с дебютния полет на „Ариана 6“ и връщането на „Вега-С“ в експлоатация след аварията преди две години, но въпреки това бъдещето на частния европейски отрасъл остава мрачно. Формално множество стартъпи във Великобритания, Испания, Германия и Франция планират да проведат дебютните си мисии през 2025-та. Реално правителствената подкрепа към тях е варираща, недостатъчна и както казва експертът Питър Де Селдинг, 2025-та може да се окаже годината, в която или нещата ще се случат, или всичко ще приключи. Фирми, които изглеждаха добре финансирани преди две години, сега са на ръба да останат без средства заради неизбежните забавяния в разработките им. Принципно Европейската космическа агенция през 2023 г. даде ход на една хубава инициатива на име European Launch Challenge, като до юни 2024-та 26 компании от различни държави подадоха заявки за участие, а от тях девет излязоха с готови планове за ракети. Това са фирмите Hylmpulse, HyPrSpace, Isar Aerospace, MaiaSpace, Orbex, PLD Space, RFA, Skyrora и The Exploration Company. Очакванията са държавите-членки на ЕКА да решат точно какви да са параметрите на съревнованието, след което то да бъде отправено към компаниите, а през 2025-та на Правителствен съвет на тези държави да се вземе решение за финансиране. Дали това ще е достатъчно, предстои да се види – но се планува подкрепените от ЕКА фирми да разработят и изстрелят работещи ракети, както и да се възползват от възможности да кандидатстват за договори за бъдещи изстрелвания. Руският биологичен спътник „Бион-М“ №2 може да полети през 2025 година. Photo credit : Roscosmos През 2025-та Русия трябва да продължи да изпълнява ангажиментите си по Международната космическа станция, като товарният кораб „Прогрес МС-30“ ще полети от космодрума Байконур през февруари, а за месец март е насрочено изстрелването на пилотирания кораб „Союз МС-27“ с двама руски космонавти и един американски астронавт. В замяна на услугата, която руснаците предоставят на САЩ по превоза на астронавт до МКС, американците също ще трябва да изстрелят кораб „Крю Драгън“ с руски космонавт на борда му. В сферата на безпилотната космонавтика, за месец март от космодрума Восточний е насрочено изстрелването на два спътника от серията „Аист-2Т“ за наблюдения на Земята. Някъде по същото време трябва да бъде осъществен и дългоочакваният полет на „Бион-М“ №2 от космодрума Байконур. Това е спътник с биологични обекти, като се очаква сред тях да има 1.5 хиляди мухи-дрозофили, 75 мишки, растения и микроорганизми. „Бион-М“ №2 ще работи на височина 600 километра, съществено по-голяма от тази на МКС, за да могат обектите да бъдат изложени на по-силна радиация. През месец април трябва да бъдат изведени следващите два спътника от групировката „Йоносфера“ (първите два излетяха през 2024-та). Изстрелването, подобно на това на „Аист-2Т“, е насрочено от космодрума Восточний. Общо девет мисии са планувани да излетят Байконур през 2025 г. – шестте мисии по програмата МКС, полетът на „Бион-М“ №2, както и две изстрелвания на тежкотоварни ракети „Протон-М“. Тук е важно да се отбележи, че заради забавянията в строежа на руските спътници покрай санкциите в отговор на военната агресия в Украйна, „Протон-М“ изобщо не летя в космоса през 2024-та. Това бе първата година без нито един полет на ракета от серията „Протон“ от 1965-та насам, годината на дебютното изстрелване! Отново подчертавам, че поради сложността на космическите дейности и вероятността за забавяния, напълно е възможно част от представените в тази статия мисии да не бъдат реализирани през 2025-та. Но едно е безспорно – новата година ще бъде изключително натоварена, със или без някои пропуски. ЛИНК : https://cosmos.1.bg/space/2024/12/12/2025-what-to-expect/

Тук е коректно да се подчертае, че разликата между американския и китайския график е, че американският е оптимистичен, а китайският - консервативен. Китайците почти никога не отлагат, с много редки изключения. Щом казват, че най-късно ще кацнат на Луната до 2030 година, значи 2030 г. най-късно. Или, ако нещо се оплеска, през 2031 година.