SAlexandrov

АНОМАЛИЯ: Ракетата Теран 1 не достигна орбита по време на дебютния си полет Кадър от днешния полет. Photo credit : Relativity Space 23 март 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета “Теран 1” не достигна орбита по време на дебютното ѝ изстрелване днес. Но компанията – разработчик Релативити Спейс е доволна, тъй като бе постигнат най-важният критерий за вътрешен, фирмен успех – “Теран 1” премина благополучно през етапа на максимално динамично налягане (max q). Така бе доказано, че една ракета може да бъде произведена почти изцяло чрез технологията 3D печат и въпреки това да е достатъчно здрава. Полетът бе проведен тази нощ в 05:25 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. Понеже това бе дебютно изстрелване и нито една частна компания до този момент не е постигала пълен успех от раз, на борда на ракетата нямаше никакъв полезен товар и съответно не бяха отчетени никакви загуби. Това е в контраст с провала от по-рано този месец на японската ракета “H3” – японците се бяха осмелили да изпратят в космоса спътник на стойност $200 милиона още при първия ѝ полет, съответно загубата бе съкрушаваща. Частната компания Релативити Спейс бе основана преди седем години от Тим Елис и Джордан Нуун, бивши стажанти в СпейсЕкс и Блу Ориджин. Тяхната първа ракета “Теран 1” е невъзвръщаема и способна да доставя 1 250 килограма в ниска околоземна орбита, но основната ѝ задача е да валидира технологиите за по-голямата ракета “Теран Р” – тя се очаква да конкурира ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”. И двете степени на “Теран 1” работят на течен метан и кислород. В хода на днешния полет деветте двигателя “Ион” на първата степен си свършиха успешно работата и беше изключително приятно, че се стигна до разделянето на степените – така Релативити Спейс достигна много по-далече при този дебютен полет от останалите частници, надмина фирми като Файърфлай, Астра и даже СпейсЕкс (първият полет на Илон Мъск през 2006 г. завърши с тъжно падане в океана скоро след напускане на стартовата площадка). Аномалията настъпи чак на ниво втора степен. Затова от Релативити Спейс са изключително доволни колко далече успяха да стигнат. Фирмата вече получи поздравления от конкурентите си Рокет Лаб и Астра. Макар че все още очакваме да видим кой пръв ще достигне орбита с ракета на течен метан и кислород. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/23/terran-1-didnt-reach-orbit/

Телескопът Джеймс Уеб откри пясъчни облаци на подобна на Татуин планета! На илюстрацията: планетата VHS 1256b, която бе изучена от телескопа “Джеймс Уеб”. Image credit: NASA, ESA, CSA, Joseph Olmsted (STScI) 22 март 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Съвсем близо до нас за космическите мащаби, на 40 светлинни години от Земята, се намира планетата VHS 1256 b. Подобно на известната планета Татуин от “Междузвездни войни”, тя обикаля едновременно около две звезди, като една местна година е равна на 10 000 земни години. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА направи забележително откритие – в атмосферата ѝ има пясъчни облаци, а самата атмосфера непрекъснато се движи и размества, като по-топлите ѝ съставки се изместват нагоре, а по-студените – надолу. “VHS 1256 b е четири пъти по-отдалечена от звездите си в сравнение с разстоянието между Плутон и Слънцето, което превръща планетата в идеален обект за изучаване от Уеб”, съобщава изследователката Британи Майлс от Университета в Аризона и водещ автор на научната статия. “Това означава, че произхождащата светлина от планетата не се смесва със светлината от нейните звезди”. Във високите атмосферни слоеве на VHS 1256 b има силикатни облаци и там температурите достигат 830oC. Екипът на Майлс също така е открил в атмосферата категорични доказателства за наличието на метан, вода, въглероден оксид, както и предварителни сведения за наличието на въглероден диоксид. За пръв път са открити толкова много молекули на планета, намираща се извън нашата Слънчева система! Спектралните характеристики на VHS 1256 b Нещо повече – наблюденията от космическия телескоп “Джеймс Уеб” спомогнаха на екипа да установи, че в праховите облаци на VHS 1256 b има два типа силикатни частици – големи и малки. “По-малките силикатни частици приличат на фините частици в пушек”, съобщава Бет Милър, която е съавтор на научната статия. “По-големите частици наподобяват горещи и фини песъчинки”. VHS 1256 b е гигантска планета, 10 пъти по-голяма от Юпитер, но за разлика от останалите небесни обекти от типа на кафевите джуджета, тя има по-слабо гравитационно привличане. Поради тази причина силикатните облаци се задържат достатъчно високо в атмосферата, за да могат да бъдат наблюдавани от “Джеймс Уеб”. Другата причина, поради която атмосферата на VHS 1256 b е толкова динамична, се корени във възрастта на планетата. VHS 1256 b е много млада – тя е само на 150 милиона години и ще продължи да се променя през следващите милиарди години. Почти всичките характеристики на VHS 1256 b вече са били наблюдавани и на други планети в Млечния път от други телескопи, но винаги поединично. “Никога досега друг телескоп не е откривал толкова много характеристики наведнъж на една екзопланета”, казва Ендрю Скемър, друг от съавторите. “Виждаме множество молекули в рамките на едничен спектър от Джеймс Уеб, които разкриват динамичните облачни и метеорологични характеристики на планетата”. Спектралните характеристики на VHS 1256 b са снети от два инструмента на космическия телескоп – NIRSpec и MIRI. Понеже планетата е на голямо разстояние от нейните звезди, учените са я наблюдавали директно, а не чрез пасажна технология или друг косвен метод. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/03/22/jwst-tattooine/

Учени откриха урацил и витамин B3 в астероидните проби, доставени от мисията Хаябуса 2 Снимка от повърхността на астероида Рюгу, заснета по време на кацането на мисията “Хаябуса 2”. Photo credit : JAXA 22 март 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Учените продължават да правят открития на базата на доставените през 2020 г. проби от астероида Рюгу благодарение на мисията на Япония “Хаябуса 2”! Сега изследователите съобщават, че са се натъкнали в пробите на още две вещества – едното е ниацин, известно още като Витамин B3, а другото е урацил – една от четирите нуклеотидни бази в молекулата на РНК, срещаща се във всички живи организми. “Ние открихме урацил в малки количества, от порядъка на 6 до 32 части на милиард, докато витамин B3 е в по-големи количества, от порядъка на 49 до 99 части на милиард”, съобщава проф. Ясухиро Оба от Университета Хокайдо и водещ автор на научната статия. “Бяха открити и други биологични молекули в тази проба, в това число селекция от аминокиселини, амини и карбоксилни киселини, срещащи се съответно в протеините и метаболизма”. Урацил и Витамин B3 са срещани и преди в някои метеорити, попаднали на Земята. Проблемът обаче е, че учените никога не са могли да се убедят напълно, че веществата са с космически произход – макар че метеоритите идват от космоса, веднага щом достигнат до земната повърхност попадат в нестерилна обстановка и винаги има съмнение за замърсяване. “Но тъй като космическата мисия “Хаябуса 2″ събра две проби директно от астероида Рюгу и ги достави на Земята в затворени контейнери, замърсяването може да бъде отхвърлено”, категоричен е Оба. За да направят анализа, изследователите са третирали пробите с гореща вода и след това са използвали метода на течната хроматография, съчетана с прецизна масспектрометрия. Освен ниацин и урацил, учените са открили и още няколко богати на азот съединения, които вероятно са се образували от взаимодействията между по-простички молекули като амоняк, формалдехид и циановодород. Професор Оба напомня, че изследователите очакват резултатите от още една мисия – американската “Озирис-Рекс”, която ще се завърне на Земята през тази есен. Тя е събрала проби от астероида Бену и екипите нямат търпение да сравнят получените резултати с тези от “Хаябуса 2”. За повече информация: Нейчър https://cosmos.1.bg/space/2023/03/22/scientists-discover-vitamin-b3-uracil/

УСПЕХ: Частната мисия Хакуто-Р пристигна в орбита около Луната! На снимката: екипът на “Хакуто-Р” празнува успешно пристигане на мисията в орбита около Луната. Photo credit : ispace 21 март 2023 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Днес е важен ден за комерсиалната космонавтика – екипът на айспейс оповести, че частната лунна мисия “Хакуто-Р” е пристигнала успешно в орбита около Луната! Постижението бе важна стъпка преди предстоящото кацане, насрочено за края на април. Напомням на читателите, че “Хакуто-Р” бе изстреляна посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” през декември, като мисията пое към Луната по енергоефективна траектория, която първо отведе спускаемия апарат на 1.4 милиона километра от Земята, преди той да се насочи обратно за среща с естествения ни спътник. Безспорно днешното постижение бе критично важно за айспейс, тъй като двигателите на “Хакуто-Р” трябваше да работят в продължение на няколко минути – това бе най-продължителната им работа от началото на мисията. Операцията по навлизане в окололунна орбита бе координирана от Центъра за управление на полетите в Токио, Япония. Айспейс ни информира, че точната дата и час на кацането на “Хакуто-Р” в района на лунния кратер Атлас ще бъдат оповестени в близко бъдеще. Напомням на читателите, че айспейс е международна космическа компания с офиси в Япония, САЩ и Люксембург и над 200 работници в цял свят. Фирмата е специализирана в строежа на лунни спускаеми апарати и луноходи и нейната цел е създаването на нискобюджетни превозни услуги до естествения ни спътник. За преследването на тази задача айспейс-САЩ е част от екип, ръководен от Дрейпър, който трябва да изпълни договор на НАСА, предвиждащ доставката на полезни товари на обратната страна на Луната. Айспейс-Европа пък е избрана от ЕКА да участва в програмата “Проспект” за извличането на вода от лунния грунд. Източник : айспейс https://cosmos.1.bg/space/2023/03/21/hakuto-arrives-lunar-orbit/

Умира ли отрасълът на микроракетите? Ракетата-носител на Върджин Орбит “Лончър Уан”, която се изстрелва от борда на самолет. 20 март 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През изминалата седмица космическият свят бе разтърсен от новина, която беше очаквана още от месеци, но все пак е шокираща – Върджин Орбит, компанията – основана от Ричард Брансън, слага на пауза всички дейности и пуска служителите си в неплатен отпуск. Фирмата отбеляза един провал на ракетата “ЛончърУан” през януари, но преди това тя имаше четири успешни мисии. Ако Върджин Орбит преустанови изцяло своята дейност, това ще е първата фирма, разработила своя микроракета, но изхвърлена от пазара. Със сигурност ще има последствия – ако един богаташ като Ричард Брансън не може да пробие сред микроспътниковия пазар, той изобщо има ли бъдеще? Допреди десетина години създаването на микроракети се считаше за най-перспективната област от космонавтиката. След като през 1999 г. университетските професори Джорди Пуиг-Суари и Боб Туигс въведоха стандарта “Кюбсат”, стана възможно не просто големите космически агенции, а конвенционалните фирми и даже обикновените ентусиасти да създадат свой собствен микроспътник, защото кюбсатите се изграждат от достъпни на пазара електронни компоненти. Но така възникна проблем – ако бе лесно да сглобиш свой собствен спътник, оказа се изключително трудно да го пратиш в космоса. Ракетите бяха оптимизирани за извеждането на тежки товари, така че възможностите не бяха много – например, да намериш място да ти качат спътника на някоя от големите ракети като вторичен товар, ако изобщо можеше да убедиш оператора на въпросната ракета, че няма да застрашиш основната ѝ мисия. А цените бяха непостижими. Затова възникна потребност от създаването на специализирани и евтини микроракети, които да осигурят бърз и качествен достъп на микроспътници до околоземна орбита. През годините лека-полека такива микроракети бяха конструирани – първа се появи “Вега” на Авио, след това “Електрон” на Рокет Лаб, после “ЛончърУан” на Върджин Орбит, “Рокет 3” на Астра, а миналата година – “Алфа” на Файърфлай. Но сега сме 2023 г., Авио ближе рани от провала в края на миналата година, Върджин Орбит е на крачка от фалит, Астра също върви в тази посока, а единствената утвърдена компания е Рокет Лаб, която провежда редовни мисии, макар и все още да не може да се каже, че печели достатъчно, за да се чувства комфортно. Какво всъщност се случва? Ако преброим изстрелванията на микроракети през 2022 г. (общо 14), човек би си казал, че дейността се развива. Но 14 не е голямо число – ако приемем, чисто теоретично, че годишно имаме пазарно търсене за 14-15 полета и мисиите бъдат разпределени поравно към всички компании, които са отчели някакъв напредък – Астра, Рокет Лаб, Върджин Орбит, Нортроп Груман (оператор ракетата “Минотавър”), Авио, Скайрора, Файърфлай … то излиза, че на една компания се падат средно по 1-2 мисии годишно, което крайно недостатъчно за печалба. Със сигурност през следващите години, а вероятно даже през идните месеци, ще станем свидетели на фирми, които отпаднат от надпреварата. Мераклиите за танц са много, а свободните места на подиума – малко. Авариите по никакъв начин не помагат за подобряване на обстановката. “Ставаме свидетели на абнормно високо ниво на провали на микроракетите”, съобщава Адам Спайс, финансовият директор на Рокет Лаб. Но най-голямата заплаха за операторите на микроракети идва от СпейсЕкс – компанията на Илон Мъск, която притежава собствена програма за споделено извеждане на микроспътници на име “Транспортър” посредством редовно летящите ракети “Фалкън 9”. Макар че през годините цените на СпейсЕкс постепенно нараснаха заради инфлацията, Мъск предлага най-евтината услуга на пазара: извеждането на 50-килограмов микроспътник струва $275 000. Нито една от другите фирми не може да доближи тази цена. За сравнение, изстрелването на една ракета “Електрон” на Рокет Лаб струва $7 милиона, а нейната максимална товароподемност до орбита е 300 килограма – това означава, че извеждането на 50-килограмов микроспътник струва $1.17 милиона. Аналогично, изстрелването на една ракета “ЛончърУан” на Върджин Орбит струва $12 милиона, а нейната максимална товароподемност е около 500 килограма – което се равнява на $1.2 милиона за извеждането на 50-килограмов микроспътник. “Ако говорим за 50 килограма или 100 килограма, т.е. този тип спътников размер, това е размерът, подходящ за мисии по програмата “Транспортър”. Отправната цена е цената на “Транспортър”. С такава цена никой друг няма да печели пари”, категоричен е Мауриньо Фрагнито, старши вице-президент на Арианаспейс и отговарящ за бизнеса на европейската ракета “Вега”. Американската компания Рокет Лаб е най-успяващата от всички микроспътникови фирми – през 2022 г. тя осъществи общо девет успешни мисии. Но дори и тя усеща ефекта, който СпейсЕкс оказва на пазара. “Факт е, че те подбиха цените на пазара”, категоричен е Спайс. “Факт е, че те усвоиха част от обема на пазара. Това беше рестартиране на модела, каквото наистина не бе налице преди няколко години”. Спайс от Рокет Лаб е изключително песимистичен. “СпейсЕкс оказват силно заглушаваща функция върху пазара на микроракетите, за която мисля, че ще доведе до оцеляването само на най-приспособените. Мисля, че след няколко години ще имаме далеч по-малко играчи, отколкото имаме днес”, уверен е той. “Хората подценяват колко е труден бизнесът по изстрелванията. Мисля, че сме в началото на кръвоизточването на домогващите се ракетни компании”. (източник) В случая страдат не само “домогващи” се ракетни компании, а такива, които имат вече някои успешни изстрелвания. Освен тегобите на Върджин Орбит, миналият август фирмата Астра пенсионира неочаквано своята “Ракета 3”, за да се фокусира върху проектирането на по-мощната “Ракета 4”. Потребител във форума НасаСпейсфлайт смята, че лесно може да се направи аналогия с авиационната индустрия. Днес почти никой не прави 50-местни пътнически самолети, може би с изключението ATR-42, който не се продава много успешно. Авиацията не се е превърнала в начина на живот, по който вероятно Чесна и Пайпър биха си го представили в началото на 60-те. Масовите полети станаха възможни заради “Боинг 747”, легендарния “Джъмбо Джет”. Става въпрос за икономиката на мащаба. Минималното количество места, допускащо устойчив бизнес, се е увеличавало с годините, като 90-100 места са абсолютният минимум за да влезеш в бизнеса на комерсиалната авиация. В днешно време си задаваме въпроса доколко смислени от бизнес гледна точка са еднотонните или тритонните ракети. Вероятно, смята коментаторът, 8-тонните ракети са минимумът, позволяващ на дадена компания да остане на комерсиалния пазар. Аз бих добавил – днешният аналог на “Джъмбо Джет” в ракетостроенето е “Фалкън 9” – бюджетната ракета, позволяваща изстрелването на един 50-килограмов микроспътник да струва $275 000. Ако “Старшип” успее, тази сума ще се снижи още повече и съвсем няма да остане нищо за останалите претенденти да пробият, защото никой друг не проектира подобна ракета. Но “Старшип” е бъдещето (дебютният ѝ полет е насрочен за не по-рано от април, в зависимост от това дали FAA ще даде лиценз) – засега абсолютният цар е “Фалкън 9” – ракетата, която лети средно веднъж на 4 дни и която изпълни някогашната научно-фантастична мечта за чести космически полети. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/20/is-smallsat-industry-dying/

Камерата на НАСА Шадоукам засне кратера Марвин на Луната! Ръбът на кратера Марвин (с диаметър 4.6 километра) се простира отляво надясно на това изображение. Стръмната стена под ръба, водеща към дъното на кратера, е в долната част на снимката. Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University 19 март 2023 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа камера “Шадоукам”, която работи на борда на съвременната орбитална лунна мисия на Южна Корея “Данури”, засне любопитния кратер Марвин, намиращ се в района на Южния полюс на Луната. Кратерът носи името на изследователката Урсула Марвин (1921-2018), която е била изтъкнат експерт в сферата на анализите на доставените от програмата “Аполо” лунни скали, както и световноизвестен специалист по метеорити. Марвин е участвала в най-първите експедиции за събиране на метеорити от Антарктида. Ето защо Международният астрономически съюз е взел решение кратерът, показан на горната снимка, да бъде кръстен в нейна чест. Обърнете внимание на фотографията – на пръв поглед характеристиките на повърхността изглеждат нормални, но сега се фокусирайте върху осветяването. Тъй като сниманият с “Шадоукам” регион е бил осветен единствено от отразената от околните планини светлина, лесно можете да забележите различията в посоката на светлинните лъчи. По ръба на кратера посоката на светлината се колебае от надолу вляво и директно вляво до вляво нагоре. Но ако сравните дребните кратерчета отвътре в самия Марвин с тези, намиращи се отвън него, посоката на светлината се променя с 90 градуса в рамките на няколкостотин метра. Ето защо правилното интерпретиране на характеристиките изисква определена практика. Напомням на читателите, че “Данури” притежава общо шест научни прибора, един от които е финансираната от НАСА камера “Шадоукам”. Проектирана и построена от американската фирма Малин Спейс Сайънс Систъм, “Шадоукам” е сходна с камерата “LROC” на лунната мисия на НАСА “Лунар Риконисънс Орбитър”. За разлика от нея обаче тя може да заснема неосветените от Слънцето местности на Луната на базата на бледата отразена светлина от Земята и от околните скали и хълмове. Напомням също така, че мисията на Южна Корея “Данури” бе изстреляна на 5-ти август миналата година посредством американска космическа ракета “Фалкън 9”. В края на декември “Данури” влезе благополучно в орбита около Луната. Източник: Уебсайтът на камерата Шадоукам Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Винаги можете да подпомогнете сайта и неговия автор – вижте на този линк как! https://cosmos.1.bg/space/2023/03/19/marvin-crater/

Частната лунна мисия Хакуто-Р изпълни всички маневри преди влизането в орбита около Луната! На илюстрацията: местоположението на “Хакуто-Р” към 18 март. Image credit : Ispace 19 март 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Екипът на частната лунна мисия “Хакуто-Р”, която бе изстреляна на 11 декември посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, оповести, че мисията е изпълнила успешно всичките си маневри на път към Луната и следващата стъпка е навлизане в окололунна орбита! Последната от тези маневри бе осъществена на 17-ти март под надзора на инженерите от центъра за управление в Токио, Япония. “Хакуто-Р” безпроблемно запали двигателите си и всичко протече според очакванията. Космическата мисия е на правилния път към Луната, ориентацията ѝ е стабилна и няма сериозни проблеми. Компанията-разработчик Айспейс е оповестила, че “Хакуто-Р” трябва да изпълни десет стъпки, докато пътува към Луната и след кацането на нейната повърхност. Екипът осъзнава, че тъй като това е първата мисия за фирмата, шансът за аномалия е реален, затова резултатите от полета ще бъдат щателно анализирани и внедрени при планирането на следващите мисии. Вече в процес на подготовка са две нови роботизирани мисии, които са част от програмата на НАСА “Артемис” за завръщането на човек на Луната и установяването на устойчиво роботизирано и пилотирано присъствие на лунната повърхност. Очаква се следващото прессъобщение на Айспейс да бъде направено в края на март, когато “Хакуто-Р” вече ще е в орбита около Луната. Кацането остава насрочено за края на април. Напомням на читателите, че Айспейс е международна космическа компания с офиси в Япония, САЩ и Люксембург и над 200 работници в цял свят. Фирмата е специализирана в строежа на лунни спускаеми апарати и луноходи и нейната цел е създаването на нискобюджетни превозни услуги до естествения ни спътник. За преследването на тази задача Айспейс САЩ е част от екип, ръководен от Дрейпър, който трябва да изпълни договор на НАСА, предвиждащ доставката на полезни товари на обратната страна на Луната. Айспейс Европа пък е избрана от ЕКА да участва в програмата “Проспект” за извличането на вода от лунния грунд. Източник: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2023/03/19/hakuto-r-succces-6/

Три успеха: космическата програма на Китай най-сетне се активизира! Снимка от изстрелването на “Шиян 19” в орбита на 15-ти март. Photo credit : CNSA 19 март 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. След сравнително мудно начало на 2023 г. с малко космически полети, космическата програма на Китай най-сетне се активизира, като през тази седмица станахме свидетели на три успешни изстрелвания! Първо, на 13-ти март в 06:02 ч. българско време, беше проведено изстрелване на ракета “Лонг Марч 2C”. В околоземна орбита беше въведен египетският спътник “Хорус-2”, който поне отчасти е построен от китайците. За съжаление малко са известните подробности – споменато е единствено, че спътникът е екипиран с камери, способни да заснемат Земята с висока резолюция. Не се знае какво е теглото, размерът и бордовите прибори. След това на 15-ти март бе проведено изстрелване на ракета “Лонг Марч 11” със спътник “Шиян-11”, който ще работи в слънчевосинхронна орбита. Отново нищо съществено не се знае за целите на спътника – зададено е единствено общо описание, че това е “експериментален сателит”. Накрая, на 17-ти март, ракета “Лонг Марч 3B/Е” изпрати в космоса спътник “Гаофен-13-02”. Работещ във висока околоземна орбита, спътникът ще служи за реакция при природни бедствия, наблюдения на океана и земната повърхност, метеорологични наблюдения. Но други подробности отново не са ни известни. Видеозапис от изстрелването на “Хорус”: Видеозапис от изстрелването на “Гаофен”: Видеозапис от изстрелването на “Шиян”: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/19/three-successes-china/

УСПЕХ и РЕКОРД: СпейсЕкс проведе нова орбитална мисия по-малко от 5 часа след предходната! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 март 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс постави нов рекорд за най-кратко време между две орбитални мисии! Ракета “Фалкън 9” излетя тази нощ в 01:38 ч. българско време, за да позиционира в геосинхронна трансферна орбита два комуникационни спътника “SES-18” и “SES-19”. Това се случи 4 часа и 12 минути, след като на 17 март в 21:26 ч. българско време друга ракета “Фалкън 9” изпрати 52 спътника “Старлинк” в ниска околоземна орбита. Предходният рекорд бе поставен само преди пет месеца, през октомври 2022 г. – тогава фирмата на Илон Мъск изстреля в космоса пилотиран космически кораб “Крю Драгън” и седем часа по-късно последва полет по програмата “Старлинк”. Днешната мисия бе 19-та за СпейсЕкс през 2023 година. За нуждите на днешния полет бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1069”, като това бе шестото изстрелване за нея. Степента дебютира през декември 2021 г., извеждайки в космоса товарен кораб “Карго Драгън”, след това се върна в експлоатация през август 2022 г., изпращайки в орбита партида “Старлинк”, после през октомври станахме свидетели на полет на “Хотбърд”, последва декемврийски полет на “УанУеб” и през януари имаше ново изстрелване по програмата “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Спътниците “SES-18” и “SES-19” са построени от американската компания Нортроп Груман за нуждите на Люксембургския телекомуникационен оператор SES. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/18/spacex-sets-new-record/

УСПЕХ: СпейсЕкс приключи 18-тата мисия за 2023 г., нови 52 спътника Старлинк в орбита! Снимка от днешния полет. Photo credit : SpaceX 17 март 2023 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс проведе успешно своя 18-ти космически полет за 2023 г. – в интерес на истината досега тя е осъществила повече мисии, отколкото почти всеки друг оператор на космически ракети ще проведе в рамките на цялата календарна година! Ракета “Фалкън 9” излетя в 21:26 ч. българско време тази вечер от космодрума Ванденберг в Калифорния, а на борда ѝ имаше нови 52 спътника от интернет групировката на Илон Мъск “Старлинк”. И това вероятно не е всичко – само след няколко часа, на 18 март в 00:38 ч. българско време, друга ракета “Фалкън 9” ще изведе в космоса спътник за нуждите на комерсиалния оператор SES! За нуждите на днешния полет бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1071”, като това бе осмото изстрелване за нея. Преди степента е била използвана за извеждането в космоса на две американски военни мисии – “NROL-87” и “NROL-85”, на немския спътник “SARah-1”, на климатичната мисия на НАСА “SWOT” и на три партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута минута “B1071” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/17/spacex-18th-mission-year/

Българската фирма ЕндуроСат показа снимки, заснети от нейните спътници! Photo credit : EnduroSat 17 март 2023 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Българската космическа фирма ЕндуроСат публикува днес снимки на Земята от космоса, фотографирани от нейните спътници! Напомням на читателите, че ЕндуроСат е основана от предприемача Райчо Райчев. Към този момент са изстреляни четири мисии. Първата, “ЕндуроСатУан”, бе изпратена в космоса на борда на космически кораб “Сигнус” през 2018 г. – това бе и първият български изкуствен спътник, построен по стандарта CubeSat. Мисията бе последвана от “Спартан” през 2021 г., “Платфърм 1” през 2022 г. и “Платфърм 2” през 2023 г. Тези три мисии бяха изведени в космоса посредством ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9” в рамките на програмата за споделено извозване на полезен товар “Транспортър”. Ето останалите снимки от галерията: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/17/endurosat-photos/

УСПЕХ: Частната американска ракета Електрон изведе два спътника в орбита! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab / Brady Kenniston 17 март 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:38 ч. българско време от Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс, САЩ, излетя ракетата на Рокет Лаб “Електрон”. Това бе вторият полет на Рокет Лаб, проведен от американска територия (допреди 2023 г. мисиите се осъществяваха от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия) и този път отново всичко мина успешно. Със своите общо 34 мисии зад гърба си, от които две – проведени през 2023 година, Рокет Лаб се утвърждава като категоричен лидер в микроспътниковите изстрелвания в САЩ. Компанията е финансово стабилна и е утвърден превозвач. Не може да се каже същото за една друга фирма – Върджин Орбит на Ричард Брансън, която, макар че притежава собствена орбитална ракета, през януари претърпя провал, а наскоро пусна служителите си в едноседмичен неплатен отпуск. Не е ясно как и дали Върджин Орбит може да изплува от тази криза. Но Рокет Лаб се развива добре и компанията иска да се превърне по отношение на микроспътниковите изстрелвания в това, което е СпейсЕкс за средно- и тежкотоварните превози. Това включва и възвръщаемост. Наскоро бяха проведени два опита за връщане на първа степен с парашут и нейното прихващане чрез хеликоптер. Изглежда обаче, че Питър Бек (изпълнителният директор на Рокет Лаб) обмисля да се премине изцяло на прибиране на степените от океана. Днес не бе направен опит за връщане, но по време на следващата мисия (също предвидена за този месец, от космодрума в Нова Зеландия) нов опит ще има, а ракетата е оборудвана с нови системи, които ще я предпазват от океанската вода. Днес в орбита бяха изведени два спътника на частната компания Capella Space, като всеки от тях притежава модерен синтетично-апертурен радар. Спътниците ще предоставят срещу заплащане на клиентите си изображения на региони Земята, независимо дали на тези региони е ден или нощ, независимо какви са метеорологичните условия. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/17/electron-launches-two-commercial-satellites-orbit/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се скачи с МКС! Кадър от днешното скачване. Photo credit : NASA TV 16 март 2023 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 16-ти март, в 13:31 ч. българско време, новоизстреляният товарен кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” изпълни безпроблемно и в автоматичен режим скачване с модула “Хармъни”, който е част от американския сегмент на Международната космическа станция. Операцията бе осъществена под надзора на астронавта на НАСА Уорън Хобърг, който пристигна по-рано този месец на станцията посредством пилотиран космически кораб “Крю Драгън”. Днешната мисия е общо 27-мата, която СпейсЕкс изпълнява съобразно договор на НАСА за доставката на полезни товари на МКС. “Карго Драгън” ще остане прикачен към станцията за около месец, след което ще се завърне на Земята. За повече информация относно научните експерименти, пристигнали днес на “Карго Драгън“, прочетете статията на КОСМОС БГ по темата на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/16/cargo-dragon-docks-iss-2/

ОТКРИТИЕ: На Венера има активни вулкани! Планината Маат, където има активен вулкан. Това компютърно-генерирано изображение е изготвено на базата на данни, получени от радара на “Магелан”. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 15 март 2023 г. 20:30 ч. Светослав Александров. В продължение на десетилетия учените се мъчеха да открият активни вулкани на Венера, но безуспешно. Сега търсенето най-сетне се увенча с желания резултат и вече знаем – най-близката до нас планета е действително вулканично активна! Откритието бе направено на базата на данни, получени от мисията на НАСА “Магелан”. “Магелан” кръжеше в орбита около Венера между 1990 и 1994 година, но макар че мисията за времето си изпрати огромно количество данни, тогава компютрите не бяха достатъчно мощни, за да ги анализират качествено. Учените можеха единствено да сравняват на око заснетите снимки през различни периоди от време на едни и същи региони. “Трудоемкият аспект на това търсене на игла в купата сено бе, че ние не бяхме сигурни, че иглата наистина съществуваше”, съобщава ученият Робърт Херик от Университета на Аляска – Феърбанкс, който заедно със Скот Хенсли от Лабораторията за реактивно движение на НАСА представи официално откритието днес, на 15-ти март, на Лунната и планетарна конференция в Хюстън, Тексас. Изследователите правилно предположили, че ако на Венера има активност, тя вероятно ще е локализирана в областта на планината Маат, където е най-големият вулкан на планетата. След внимателен анализ те установили, че между февруари и октомври 1991 г. отворът на кратера на вулкана се е променил, а на снимки от по-късни периоди открили структури, наподобяващи потоци от лава. “Разбира се, съществува вероятност да сме наблюдавали изолирано явление на Венера през последните 1000 години и сме били късметлии да го открием, но шансовете са на наша страна – ако сме видели да настъпва промяна в рамките на кратък осеммесечен период, тогава вероятно вулканичните изригвания на Венера се случват от порядъка на този на вътрешноплочестия вулканизъм на Земята, т.е. веднъж на няколко месеца”, смята Херик. НАСА вече конструира следващите мисии до Венера “Енвижън” и “Веритас”, които ще излетят през 2028 и 2031 година. Те са оборудвани с още по-мощни радари, които ще позволят вулканичната активност на планетата да се изучи по-подробно, отколкото е било възможно с “Магелан”. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/03/15/magellan-active-volcanoes-venus/

НАСА и Аксиом представиха скафандъра, с който астронавти отново ще ходят на Луната Новият скафандър. Photo credit : Axiom Space 15 март 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес, три месеца след приключването на първата мисия до Луната “Артемис 1”, НАСА и частната компания Аксиом Спейс представиха новия скафандър, с който астронавти ще ходят отново на лунната повърхност. Това ще се случи не по времето на следващата мисия “Артемис 2”, която представлява пилотирана лунна обиколка, а по времето на по-следващата мисия “Артемис 3”, която включва кацане. Нужни са обаче три уточнения. Първото е, че скафандърът, който виждате на горната снимка, е прототип. От Аксиом Спейс все пак са уверени, че годни за тренировъчни цели скафандри ще бъдат доставени на НАСА още до края на това лято. Второто уточнение е, че черният цвят на скафандъра и логото на Аксиом на горната снимка са добавени нарочно, защото това е изложбена мостра. Скафандрите, които ще бъдат предоставени за истинските мисии до Луната, ще са бели на цвят, за да отразяват топлината и така да предпазват астронавтите от суровите условия на лунната повърхност. Третото уточнение е, че според договорът между Аксиом и НАСА скафандърът няма да се води правителствена собственост. Частната компания има пълните права върху производството и ще може да продава продукт и на други заинтересовани организации. Целта е да се стимулира развиващия се комерсиален космически сектор. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/03/15/nasa-axiom-spacesuit/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън е на път към МКС! Кадър от днешния старт. Photo credit : NASA TV 15 март 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:30 ч. българско време от космическия център Кенеди излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с товарния космически кораб “Карго Драгън”. Когато корабът се скачи с МКС утре, на 16 март, в 13:52 ч. българско време, той ще достави множество установки за разнообразни научни изследвания, които ще бъдат проведени от излетелите в началото на март астронавти на пилотирания кораб “Крю Драгън”. Продължават проучванията относно това как сърдечните клетки функционират в условията на микрогравитация. Наскоро изследователите доказаха, че дори и кратък четириседмичен престой може да доведе до промяна в генната експресия и до дългосрочни медицински проблеми. Изпратената днес установка на име Cardinal Hearth 2.0 надгражда тези открития и целта на мисията е да бъдат произведени сърдечни органоиди, това са 3D структури от различни типове клетки, за да може да бъде изучено влиянието върху тях на клинично одобрени лекарства. Резултатите ще са от помощ както за астронавти, така и за пациенти на Земята. Биофилмите от бактерии представляват много сериозна опасност по време на космическите полети, защото се наслояват върху корабите, станциите и космическата апаратура и трудно се почистват. Експеримент, предоставен от Европейската космическа агенция (ЕКА), ще изучи доколко антимикробни субстанции, съдържащи мед и неговите сплави, могат да помогнат, като ще бъдат направени опити със и без лазерно третиране. Натрупването на въглероден диоксид в космическите станции е съществен проблем, а до този момент конвенционалните системи за премахването му, разчитащи на методи със специализирани за тази цел течности, са неефективни, тъй като безтегловността влияе на поведението на въпросните течности. Сега на МКС е закарана системата CapiSorb, която ще демонстрира контролирането на течностите посредством капилярни сили. Експеримент на Японската космическа агенция (JAXA) на име Tanpopo-5 цели да се проучат дали живи организми могат да оцелеят, ако бъдат изложени на суровите космически условия и съответно да се разберат кои са структурните блокчета, довели до появата на живота на Земята. Ще се изучи влиянието на космическата среда върху устойчиви на радиация микроорганизми, спори на мъхове и биохимични съединения (вкл. аминокиселини). Имаме и експеримент, създаден от студенти – те са конструирали монопод, който следва да улесни заснемането на филмов материал в космоса. За нуждите на днешния полет бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1073”, която дебютира през май 2022 г. с мисия по програмата “Старлинк” и преди днешния старт бе провела общо шест мисии. Три са мисиите по програмата “Старлинк”, включително дебюта, а степента също така се е използвала за изпращането и на комуникационния спътник “SES-22”. Тя е изстреляла на път към Луната и частната мисия “Хакуто-Р”. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета на “Карго Драгън” и около осем минути след старта “B1073” извърши меко кацане върху роботизираната плаваща платформа “Недоимък на достойнство”. Сега степента ще бъде конвентирана в страничен ускорител за “Фалкън Хеви”, като свръхтежката ракета ще излети по-късно през годината с масивния спътник “ЕкоСтар-24”. Днешното изстрелване бе 17-то за СпейсЕкс през 2023 година и 16-то за ракетите “Фалкън 9” – напомням на читателите, че през януари вече имахме един полет на “Фалкън Хеви”. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/03/15/cargo-dragon-launches-to-iss/

Руска ракета Протон-М изведе в орбита неизяснен спътник Снимка от изстрелването. Фото: Роскосмос 14 март 2023 г. 08:30 ч. Светослав Александров. На фона на влошаващите се отношения между Русия и Казахстан, на 13-ти март в 01:13 ч. българско време руска ракета “Протон-М” изведе в космоса спътник, чиято роля и досега остава неизяснена. Нямаше живо излъчване, ден по-късно не разполагаме с видео от старта, този път не видяхме и анимацийка дори. За щастие имаме данни от американското разузнаване, които показват, че ускорителният блок “Бриз-М” е в целевата му орбита, така че може да предполагаме (без да сме сигурни), че полетът е бил успешен. Руската новинарска агенция ТАСС ни информира, че изведеният в космоса спътник е релейният спътник “Луч-5X”. В официалното съобщение на Роскосмос обаче такова описание няма. Освен това “Луч” са граждански спътници, а на гражданските полети Роскосмос има традицията да ни пуска излъчвания “на живо”. Имайки предвид строгата секретност на мисията, както смята журналистът Анатолий Зак, вероятно името “Луч” се използва за прикритие, а руснаците предполагаемо са изстреляли военен космически апарат от серията “Олимп-К”. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/14/proton-m-rocket-launches-satellite/

ПЪРВА СНИМКА: Новият руски спътник Електро-Л №4 засне Земята от геостационарна орбита Първата снимка на Земята, заснета от “Електро-Л” №4 на 10 март. Photo credit : Roscosmos 12 март 2023 г. 12:20 ч. Светослав Александров. На 10-ти март в 03:00 ч. българско време новоизстреляният руски хидрометеорологичен спътник “Електро-Л” №4 изпрати първите си изображения на Земята. Едно от тях бе публикувано официално от Роскосмос. Напомням на читателите, че “Електро-Л” №4 бе изстрелян на 5-ти февруари посредством тежкотоварна ракета-носител “Протон-М”. Така едва за пети път след разпадането на СССР руснаците успяха да въведат свой собствен метеоспътник в геостационарна орбита. Спътниците от серията “Електро-Л” са базирани на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР. Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още е базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР. За повече информация: Роскосмос https://cosmos.1.bg/space/2023/03/12/first-photo-elektro-l/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън-Ендюрънс се завърна на Земята! Снимка от завръщането на “Крю Драгън – Ендюрънс”. Photo credit : NASA 12 март 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Петата дългосрочна експедиция на СпейсЕкс и НАСА до МКС, състояща се от астронавтите на НАСА Джош Касада и Никол Ман, астронавта на Япония Коичи Уаката и космонавтката на Русия Анна Кикина, се завърна на Земята тази сутрин в 04:02 ч. посредством успешно приводняване на кораба “Крю Драгън – Ендюрънс” в района на Мексиканския залив. Космическият кораб замалко щеше да се прибере с петима души на борда за пръв път в историята на нговата експлоатация, след като руският кораб “Союз МС-22” претърпя авария през декември. Заради аварията, свързана с изтичане на охладителна течност, НАСА обмисляше да прехвърли извозения от “Союз МС-22” астронавт Франко Рубио на “Крю Драгън – Ендюрънс”. Но през февруари Русия успешно изстреля и скачи към МКС в безпилотен режим “Союз МС-23” и засега Рубио, както и неговите руски колеги Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин, си имат превоз до дома. С днешното завръщане на “Крю Драгън – Ендюрънс” се прибра Анна Кикина – първият космонавт на Русия, превозен до орбита посредством частен американски космически кораб. Така, парадоксално, но на фона на войната в Украйна партньорството между САЩ и Русия продължава на МКС – американските астронавти продължават да се возят на руските кораби “Союз”, а руските космонавти се возят на американските кораби “Крю Драгън”. Горе в орбита остава да изпълнява мисията си корабът “Крю Драгън – Индевър”, който също превози руски космонавт – Андрей Федяев. Заедно с него на МКС живее астронавтът на ОАЕ Султан Ал Неяди, както и двама астронавти на НАСА – Стийв Боуен и Уорън Хобърг. Следващата мисия на компанията на Илон Мъск по проекта МКС ще е товарна – корабът с провизии “Карго Драгън” е насрочен да бъде изстрелян на 15-ти март в 02:30 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/12/crew-dragon-endurance-returns-earth/

Пилотираният космически кораб Крю Драгън-Ендюрънс започна обратното пътешествие към Земята! На снимката: “Крю Драгън – Ендюрънс” след разкачването му от МКС. Photo credit : NASA TV 11 март 2023 г. 10:50 ч. Светослав Александров. Днес пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън – Ендюрънс” с четирима души на борда се разкачи от Международната космическа станция и започна своето обратно пътешествие към Земята. Завръщането е насрочено за ранната неделна утрин, на 12 март, в 04:02 ч. българско време. На Земята ще се прибере екипаж, състоящ се от астронавтите на НАСА Никол Ман и Джош Касада, японския астронавт Коичи Уаката и руската космонавтка Анна Кикина. Напомням на читателите, че “Крю Драгън – Ендюрънс” бе първият частен космически кораб на САЩ, който извози до орбита представител на отряда на космонавтите на Русия. Ман, Касада, Уаката и Кикина прекараха пет месеца в околоземна орбита. Важен е фактът, че сега има застъпване на мисиите на СпейсЕкс – на МКС продължават да живеят и работят астронавтите на новоизстреляния кораб “Крю Драгън – Индевър” – Стийв Боуен и Уорън Хобърг (астронавти на НАСА), Султан Ал Неяди (астронавт на ОАЕ) и Андрей Федяев (космонавт на Русия). Корабът излетя на 2-ри март и се скачи към модула “Хармъни” на 3-ти март. Той ще се завърне на Земята след около половин година. Следващата мисия на компанията на Илон Мъск по проекта МКС ще е товарна – корабът с провизии “Карго Драгън” е насрочен да бъде изстрелян на 15-ти март в 02:30 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/11/crew-dragon-undocks-iss

УСПЕХ: Китай изпрати в орбита два спътника Тянхуй-6! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 10 март 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:41 ч. българско време от космическия център Тайюен бе проведено изстрелване на ракета-носител “Лонг Марч 4С”. На борда на ракетата се намираха два спътника “Тянхуй-6”, обозначени като “6А” и “6B”. Задачата на спътниците е да провеждат геоложки наблюдения, да изучават земните ресурси и да картографират земната повърхност. Ракетата “Лонг Марч 4С” е със стартово тегло 250 тона и тя се използва най-вече за изпращане на космически апарати в слънчевосинхронни орбити. Днешният полет бе осми за Китай през 2023 г. и 465-ти за ракетното семейство “Лонг Марч”. Видеозапис: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/10/china-two-tianhui-satellites/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля нови 40 спътника за конкурента си УанУеб! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/OneWeb 9 март 2023 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:13 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя поредната ракета “Фалкън 9”, като на борда ѝ имаше 40 спътника за нуждите на британската фирма УанУеб. Напомням на читателите, че УанУеб изгражда орбитална групировка за спътников интернет, която е конкурентна на проекта на Илон Мъск “Старлинк”. Днешният полет бе 16-ти за СпейсЕкс през 2023 г., като компанията на Мъск провежда средно по едно орбитално изстрелване веднъж на всеки 4.25 дни. Нетипичното партньорство между конкурентните фирми СпейсЕкс и УанУеб се породи във времената след началото на войната в Украйна. Допреди февруари 2022 г. УанУеб изпращаше спътниците си в космоса посредством руски ракети “Союз”. Но след избухването на конфликта тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин заяви, че няма да изпълнява услуги за нуждите на британска компания, докато тя не предостави писмени гаранции, че спътниците няма да се използват за военни цели и докато правителството на Великобритания не напусне борда на акционерите. На 4-ти март 2022 г. техниците на Роскосмос демонстративно свалиха ракетата “Союз-2.1б” от стартовата площадка, а спътниците, които бяха капсуловани под обтекателя, до ден днешен киснат в хангар на Байконур без да има изгледи да бъдат върнати на законния им собственик. Затова, започвайки от втората половина на 2022 г., УанУеб започна да изпраща в орбита новите партиди спътници посредством индийски и американски ракети. За целите на днешния полет бе използвана ракета-носител “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1062”, като това бе тринадесетото изстрелване за нея. Преди степента е служила за извозването на седем партиди “Старлинк”, два спътника “GPS”, два пилотирани кораба “Крю Драгън” (мисиите “Инспирейшън4” и “Аксиом1”) и спътник “NileSat-301”. Днес отново нямаше никакви проблеми при изпълнението на мисията и на осмата минута “B1062” извърши меко кацане върху наземната платформа “LZ-1”, с което степента е готова да бъде рециклирана за следващ полет. Това бе 103-тото последователно и успешно кацане на първа степен. След днешния старт УанУеб вече разполага със 578 спътника в орбита. Нужни са общо 600, за да може фирмата да пусне услугата си в глобален мащаб, така че скоро очакваме тя да се появи на пазара. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/09/spacex-launches-40-oneweb-competition/

Развод между Русия и Казахстан: бъдещето на Байконур е под въпрос! Ракетите “Протон-М” се изстрелват от космодрума Байконур в Казахстан. Фото: Роскосмос 9 март 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. В рамките на последните няколко дни се разрази сериозен конфликт между Русия и Казахстан – напомням, че на казахстанска територия се намира космодрумът Байконур, от който се изстрелват множеството руски ракети, включително пилотираните “Союз”. Конфликтът може сериозно да повлияе върху руската космическа програма и да ускори излизането на Роскосмос от Байконур. Новината бе съобщена от космическия блогър Виталий Егоров, който се позовава на казахстанските медии. Руските медии мълчат, а Роскосмос се преструва, че всичко е наред. Предисторията: в продължение на повече от 15 години Русия и Казахстан работят по съвместен проект за развитието на космодрума Байконур, който носи названието Байтерек. Първоначално се предлагаше космодрумът да бъде реновиран за изстрелването на новите руски ракети “Ангара” и така да се печелят пари от комерсиалните им продажби. Но конструкцията на съоръженията за “Ангара” се оказа твърде скъпа и проектът Байтерек бе затормозен. Ситуацията временно се подобри в добра посока, когато Русия обеща да бъде създадена нова ракета “Союз 5”, която трябва да замени украинската ракета “Зенит”. За тази цел наземните стартови комплекси за “Зенит” бяха подарени на Казахстан и казахстанците бяха задължени да финансират преустройството на стартовата площадка на Байконур, за да бъде адаптирана за “Союз 5”. Само че казахстанците изобщо не бързаха да налеят пари, тъй като ракетата фактически не съществува. После дойде 2022 г. и Казахстан замрази всичките си дейности по Байтерек. Проблемът не е само в това, че “Союз 5” не съществува, но и в американските санкции, наложени върху руските ракети. Казахстан няма да може да ги използва за изстрелването на комерсиални полезни товари, както първоначално се предполагаше. Ограниченията се появиха веднага щом Русия анексира Крим, но встъпиха в сила през 2023 година. Инвазията на Русия на територията на Украйна през 2022 г. ускори процеса с една година. Сега няма нито един клиент, който да иска да работи на западния пазар и който би купил ракета руско производство, дори и полетът да е организиран от държавата Казахстан в рамките на проекта Байтерек. След средата на 2022 г. новият ръководител на Роскосмос Юрий Борисов (този, който замени уволнения Дмитрий Рогозин) започна да притиска Казахстан и да изисква парите да бъдат дадени. Става въпрос за сума от $200 милиона, която казахстанците трябва да осигурят на руснаците, за да може да се пристъпи към модернизацията на космодрума. Казахстан, в лицето на министъра на далекосъобщенията, не желае да преведе парите. Преди около седмица съдът на Казахстан запорира имуществото на руския център ЦЕНКИ (съкр. Център за експлоатация на наземна и космическа инфраструктура), който организира дейностите на Байконур. Поводът за запора стана въпрос, свързан със заплащането на труда на комисията ОВОС (Оценка на влиянието на околната среда), която трябва да оцени замърсяванията от “Союз 5”. ЦЕНКИ са поискали казахстанците да осигурят средствата, а казахстанците съответно не искали да платят за несъществуваща ракета. Колко е сериозен конфликтът и как може да разберем отговора на този въпрос на фона на медийното мълчание в Русия? Егоров съобщава, че трябва да наблюдаваме предстоящата подготовка за изстрелването на ракетата “Протон-М” със спътника “Луч-5”. Стартът е насрочен за 13-ти март. Ако изстрелването бъде отложено, това ще е категоричен признак, че конфликтът вече влияе и върху сегашната космическа програма (не само върху бъдещите проекти като “Союз 5”), а Роскосмос се преструва, че всичко е наред. Такъв конфликт не способства за доброто развитие на дългосрочното космическо сътрудничество между Русия и Казахстан. Страните стават все по-ненадеждни партньори помежду си, а надеждността на такова партньорство е наложително, за да има дълговременен проект за нов космодрум. Бъдещето на ракетата “Союз 5” е поставено под въпрос. Освен от Байтерек, ракетата би могла да бъде изстрелвана от плаващата платформа “Морски старт”. Но за тази цел платформата също трябва да бъде реновирана – нужна е сума от $1 милиард, а Роскосмос не разполага с такива средства. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/09/russia/

Американската компания Релативити Спейс се готви за първото изстрелване на ракетата Теран 1 днес! На снимката: ракетата “Теран 1” в очакване на днешния ѝ старт. Photo credit : Relativity Space 8 март 2023 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Днес ще бъде направен опит за изстрелване на първата ракета, произведена почти изцяло посредством технологията 3D-печат и работеща на метан – “Теран 1”! “Теран 1” е разработена от фирмата Релативити Спейс и при добро стечение на обстоятелствата компанията може да изпревари ракетата на СпейсЕкс “Старшип” в надпреварата за достигане на орбита посредством метанов носител. Разбира се, шансът за провал е много по-голям от този за успех – никога досега частна фирма не е успявала да стигне орбита от раз. Стартовият прозорец тази вечер се отваря в 20:00 ч. българско време и продължава три часа. Метеоролозите дават 90% шанс за благоприятни условия, така че дали ще има полет или не зависи от техническата готовност на ракетата и на наземните системи. Тъй като това е нов носител, винаги може да настъпи отлагане, включително през последните секунди от обратното броене. “Теран 1” е висока 33.5 метра и притежава товароподемност от 1 тон до околоземна орбита. Около 85% от компонентите на ракетата се произвеждат посредством 3D печат, което сериозно снижава нейната цена. “Теран 1” е невъзвръщаема ракета, но на базата на нейните технологии ще бъде създадена по-мощната и напълно възвръщаема ракета “Теран-Р”. Релативити Спейс обещава, че “Теран-Р” ще извежда мисии от Земята до Луната и Марс. Фирмата е основана през 2015 г. от Тим Елис и Джордан Нуун, които са състуденти и за кратко са стажували в СпейсЕкс и Блу Ориджин. В Релативити Спейс работят около 1 000 души и до този момент компанията е набрала $1.3 милиарда от частни инвеститори. Гледайте днешния опит за изстрелване на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/03/08/relativity-space-launch-preview/

Вицепрезидентът на Фалкън разказа за тайните на успеха на СпейсЕкс Кадър от изстрелването на пилотирания кораб ” Крю Драгън” на 2-ри март. Photo credit : SpaceX 7 март 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Преди броени дни американската компания СпейсЕкс отпразнува забележително постижение – 100 последователни и успешни кацания на първи степени на ракети “Фалкън”. Как основаната от Илон Мъск стана най-успяващата и просперираща космическа фирма в цял свят, разказва нейният вицепрезидент Джон Едуардс, отговарящ за “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”. Едуардс е дал интервю за писателя Дейвид Браун, което е публикувано на сайта Суперклъстър (линк). Когато Едуардс бил нает да работи за СпейсЕкс през 2004 година, тогава не е имало такова нещо като рециклирана ракета. Нещо повече, тогава фирмата още не била изстреляла нито една ракета в космоса! През 2004 г. СпейсЕкс тепърва почвали изпитанията на турбопомпите на двигателите “Мерлин”, Илон Мъск не бе станал знаменитост и сам самичък провеждал интервютата на кандидатите за работници. “Дори тогава, когато той влезе в стаята, излъчваше застрашаващо присъствие”, споделя Едуардс за Илон Мъск. “Направо мина по същество. Не губеше никакво време. Прегледа ми тихомълком резюмето, стана, зададе ми няколко въпроса за проектите, по които съм работил в гимназията и ми зададе една гатанка”. Едуардс е помолил Браун да не споделя съдържанието на гатанката в случай, че Илон все още я използва. Касае географски въпрос и има повече от един верен отговор. Едуардс е дал верен отговор веднага, на което Илон отвърнал: “Добре, това е лесният отговор. Но кой е трудният?”. Младият кандидат се замислил сериозно, след което изстрелял потресаващо грешен, но креативен отговор. Мъск се изсмял, но бил впечатлен – за него било важно не толкова да открие добре начетен човек, колкото такъв, който да може да мисли извън общоприетото. СпейсЕкс първоначално започнали да търсят начин за възвръщаемост посредством парашути. “Сложихме парашут още на първата ракета, която загубихме”, спомя си Едуардс. Това се оказало прекалено дълъг пас за СпейсЕкс, ракетата се разрушила още преди парашутът да получи своят шанс да сработи. “Но Илон винаги има предвид, че шансът ти трябва да е по-голям от нулата. Е, със сигурност ако не сложиш никакъв парашут, тогава шансът ракетата да оцелее е точно нула”. В крайна сметка екипът на “Фалкън” решил да се спре на концепцията за ретроракетно кацане. Това се оказало амбициозна задача и СпейсЕкс се подложили на подигравките на обществото, но вътре в самата фирма никой не си е позволявал да мисли, че задачата е невъзможна. “Имам предвид, все пак бе допустимо от законите на физиката”, казва Едуардс. “Знаехме, че пипкавата част се състои в това ракетата да притежава допълнителна мощност при изпълнението на основната си мисия – което означава да постави смислено количество полезен товар в орбита, но да остане енергия, за да може да кацне”. СпейсЕкс изпробвали за пръв път идеята през 2013 г., по време на изстрелването на канадския спътник CASSIOPE. Само че тогава, вместо да се опитат да извършат кацане върху плаваща платформа, ракетата била насочена към локация в океана. След като ракетата извела спътника, тя се преориентирала (по същия начин, по който това се случва и днес) и е достигнала предопределеното си място в океана, след което започнала да се забавя посредством двигателната си система. “Фактът е, че ние вече можехме да забавим ракетата по управляем начин, да уцелим мишена и също така бяхме наясно със скоростта. Всички си казахме: трябва да добавим крачета за кацане! Със сигурност ще сработи. Спомням си, че след тази мисия летях в небесата от щастие. Мислех си, че да, това наистина ще сработи”. Днес технологията по възвръщаемост и рециклиране на космическите ракети е вече утвърдена. Но освен че пести пари, тя осигурява още едно предимство. И именно тук е тайната на СпейсЕкс – по този начин инженерите могат да инспектират хардуера след полет, нещо, което никой друг не прави. Така СпейсЕкс е единствената фирма, която може да установи и разреши потенциалните проблеми преди те да се проявят при някоя от следващите мисии. “Опитваме се да научим всичко, което можем”, казва Едуардс. “Това е един факт за връщането и рециклирането, който често бива пренебрегнат. Имаме огромно предимство по отношение на надеждността – когато си получиш хардуера обратно след полет, можеш да го изследваш и така да научиш неща, които не очакваш или за които не знаеш. Абсолютно съм убеден, че фирмите, които не си рециклират ракетите, имат проблеми, за които изобщо не знаят и които един ден ще им скроят номер”. Именно в това отношение ракетите на СпейсЕкс вече приличат на самолетите. Когато един самолет бива произведен, той не започва веднага да вози пътници, а вместо това двама пилоти го изпитват във всякакви ситуации. Понастоящем ракетите “Фалкън” са в процес на удължаването на експлоатационния им период от 10 на 20 старта. Разковничето се корени в една думичка, която се нарича “квалифициране” и която представлява инженерен термин, показател за това какви допустими граници са установили анализите и изпитанията относно това, което една ракета трябва да изпълнява по време на полет. “Ако решим да проведем 20 изстрелвания, ние трябва да докажем, било то чрез анализ или изпитания, че можем да постигнем много повече от това. Не си играем на зарове”, пояснява Едуардс. Вицепрезидентът на СпейсЕкс разказва колко трудоемка е била първоначалната квалификация на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”. Екипът трябвало да оцени взаимодействията между трите ускорителя по време на изстрелването, както и между тях и стартовата площадка. Разделянето на ускорителите представлявало особено сложен проблем. Трябвало да се оцени натоварването на трите ускорителя, за да може компанията да се подсигури, че всички те ще са в състояние да се завърнат на Земята. Аеродинамичните характеристики на “Фалкън Хеви” са уникални в сравнение с “Фалкън 9”. Също така, понеже свръхтежката ракета притежава изпъкналости заради страничните ускорители, била добавена допълнителна броня в случай че ракетата попадне в някое ято птици. Едуардс споделя, че за да се оцени влиянието на попадение от птици, СпейсЕкс са правили опити със замръзнали пилета! Най-голямото предизвикателство в днешни дни според Едуардс е в това какво се случва след кацането на степените върху плаващата платформа. В морето има вълни и ветрове. Може да се разрази и буря. За тази цел Спейсекс са разработили робот за прихващането и застопоряването на ракетите, който се нарича Октаграбър, но той понякога е тромав. “Времето в океана е сурово, виждали сме ракети да се хлъзгат и пързалят и, човече, стоим по цяла нощ и се молим да не се прекатурят или нещо подобно…” Ракетите “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” са завършени и СпейсЕкс не планира сериозен ъпгрейд в бъдеще. Екипът прави единствено дребни промени, които да подобрят надеждността и възвръщаемостта им. Първоначално отнемаше шест месеца, за да може една степен да бъде рециклирана след нейното кацане и подготвена за нов полет. След това този период бе съкратен на пет месеца, после на три месеца и накрая на три седмици. Илон Мъск наскоро се включи в дискусиите: “Защо изобщо имаме рециклиране? Не трябва да има никакво рециклиране. Ракетата просто трябва да каца и да излита, оправете я, че да може да го прави”. За да се постигне тази цел, екипът трябва да оцени всичко, което налага инспекции между полетите и да наложи необходимите промени, за да могат тези инспекции да станат излишни. Задачата е амбициозна, но ако съществува фирма, която може да я постигне, това е СпейсЕкс. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/07/falcon-9-secrets/