SAlexandrov

Частната лунна мисия Хакуто-Р засне изгрева на Земята по време на Слънчево затъмнение! Photo credit : iSpace 24 април 2023 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Независимо дали утрешното кацане на Луната от частната мисия “Хакуто-Р” бъде успешно или не, тя вече влезе в историята като заснела някои от най-уникалните и страхотни снимки от окололунното пространство! Днес екипът на мисията публикува невиждана досега фотография на изгрев на Земята от орбитата на Луната, направена по време на Слънчево затъмнение. Ако се вгледате внимателно във въпросната фотография, ще забележите как Луната хвърля сянка върху Земята. Живото излъчване, организирано от основания от японския предприемач Такеши Хакамада стартъп айспейс (създал мисията), е на този линк. Предаването ще започне утре, на 25-ти април, в 18:00 ч: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/24/hakuto-r-solar-eclipse/

Частната мисия Хакуто-Р засне повърхността на Луната от 100-километрова височина! Снимка на Луната, заснета от 100-километрова височина. Photo credit : ispace 24 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Остава само ден до първата възможност за кацане на Луната… и по този повод стартъпът айспейс, основан от японския предприемач Такеши Хакамада, публикува нова снимка! На фотографията се вижда лунната повърхност, заснета от мисията “Хакуто-Р” при текущата орбитална височина от 100 километра. Айспейс напомня, че най-ранната възможност за кацане е утре, на 25-ти април, в 19:40 ч. българско време. Живото излъчване ще започне час по-рано на този адрес: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/24/hakuto-r-photographs-moon/

УСПЕХ: Американската фирма Еволюшън Спейс изпрати за пръв път ракета в космоса! Снимка от полета. Photo credit : Evolution Space 23 април 2023 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Не всичко се върти около СпейсЕкс – на 22-ри април фирмата Еволюшън Спейс се превърна в деветата частно финансирана компания в САЩ, изстреляла успешно ракета в космоса! Ракетата “Голд Чейн Каубой” премина международно признатата 100-километрова Линия на Карман, разделяща земната атмосфера от космическото пространство, достигна апогей 124.5 километра и се ускори до 5.2 Маха. Еволюшън Спейс е основана от предприемача Стийв Хелър и е водеща компания в разработката на твърдогоривни ракетни двигатели. “Днес е момент на изключителна гордост за Еволюшън Спейс”, оповести Хелър. “Нашият екип се трудеше неуморно, за да разработи и изпита нашата технология и тази успешна космическа мисия е завет за упоритата работа и посвещение”. Фирмата е съвсем нова – създадена е през 2018 година, като целта ѝ е да предлага услуги по превоз на товари в космоса за държавни и частни клиенти. Еволюшън Спейс се гордее, че произвежда самостоятелно всеки компонент и поради това шансовете за провал се снижават. Източник : Еволюшън спейс https://cosmos.1.bg/space/2023/04/23/evolution-space-reaches-space/

Частната лунна мисия Хакуто-Р засне Земята от далечния космос! Снимка на Земята, заснета от разстояние 400 000 километра. Photo credit : ispace 23 април 2023 г. 13:31 ч. Светослав Александров. Изминаха пет месеца, откакто космическият апарат на айспейс “Хакуто-Р” бе изстрелян с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, а остават само два дни до историческия миг – опит за частно кацане на повърхността на Луната! Вчера основаната от японеца Такеши Хакамада международна фирма публикува снимка на нашата планета по случай Деня на Земята, като фотографията бе заснета от разстояние 400 000 километра. Ето го и дългоочаквания линк към живото предаване, като айспейс ще излъчва пряко от центъра за управление в Токио, Япония. За да се увеличи максимално вероятността за успех, мобилизиран е и резервен екип, който работи от Люксембург. Излъчването започва на 25-ти април в 18:00 ч. българско време. Линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/23/hakuto-r-earth/

Илон Мъск: Следващото изстрелване на Старшип ще е след месец-два Кадър от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 април 2023 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Американският предприемач Илон Мъск оповести, че следващото изстрелване на “Старшип” може да е факт след месец-два и даде своя коментар относно водещата теория за преждевременното изключване на двигателите “Раптор” – попаднали отломки в тях вследствие на работата на двигателите, които са раздробили бетона и са го разпръснали по време на първите секунди от изстрелването. Мъск призна, че дебютният полет на “Старшип” е бил проведен без да бъде построена омекотяващата платформа под стартовия стенд. Строежът на тази платформа, която фактически представлява гигантска стоманена плоча с водно охлаждане, започнал преди три месеца – но не бил завършен в срок. Въпреки това СпейсЕкс изстреляли “Старшип” на базата на данни от статични огневи изпитания, които показали, че бетонът тип “Фондаг” може да издържи по време на дебютния полет. За съжаление преценката се оказала погрешна. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/21/elon-musk-next-starship-launch/

Защо Старшип представлява революция в космонавтиката? Земята, заснета от камерите на “Старшип” по време на дебютния му полет. Photo credit : SpaceX 21 април 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Вчера беше проведено първото изстрелване на космическата система “Старшип”. Много се изписа и изказа след този дебютен полет, но прави впечатление, че все още голяма част от хората не разбират какво представлява “Старшип” и защо, когато някой ден постигне цялостен успех, се очертава да е най-голямата революция в космонавтиката след изстрелването на първия спътник и първите хора в космоса. В тази публикация напомням казаното от бившия инженер от НАСА Кеси Хендмър, един от най-сериозните анализатори на “Старшип”. “Старшип”, коментира Хендмър, не е просто голяма ракета на стероиди. Той представлява следващата стъпка към постигането на Светия граал в ракетостроенето, изцяло възвръщаема орбитална ракета, която може да се произвежда серийно. “Старшип” осигурява логистични услуги до околоземна орбита, които могат да се сравнят с някогашния Берлински въздушен лифт. Корабът позволява извеждането на полезен товар от 100 тона до орбита в рамките на едно изстрелване за сума от $10 милиона, както и да лети хиляди пъти годишно. Вече в околоземна орбита и презареден с гориво един “Старшип” би могъл да изпрати 100 тона провизии навсякъде в Слънчевата система, към Луната или Марс. Корабите “Старшип” са в състояние да доставят хиляди тонове товар до повърхността на Червената планета в рамките само на 10 стартови прозореца и да изпълняват други услуги, като например да заменят спътниците “Старлинк” или да подпомагат строежа на станции на Южния полюс на Луната. По този начин проектът “Старшип” премахва един от най-важните лимити в космонавтиката. В исторически план всяка една космическа мисия е била ограничавана от абсурдните изисквания за тегло, тъй като настоящият транспорт до околоземна орбита струва $10 000 за килограм и всяко изстрелване възлиза на стотици милиони. Това се отразява на графика, ценовата стратегия, обема, избора на материали, труда, терморегулацията, навигацията, управлението, въобще всеки един аспект на мисията. Хендмър сравнява космическите кораби отпреди епохата на “Старшип” с някогашните стоманени оръжия, правени преди индустриалната революция. Те са били невъобразимо скъпи вследствие на колосалния труд за тяхното изготвяне, но все пак с ограничени възможности в сравнение с постиганото през слединдустриалната епоха. Така например корабите “Аполо” са били ограничени от товароподемността на единичната ракета “Сатурн 5”, като една експедиция е включвала скачване в окололунна орбита и само двама астронавти са изследвали повърхността на Луната в продължение на няколко часа. Всяка мисия на НАСА до друга планета представлява триумф на миниатюризацията, плод на усилията да наблъскаш колкото се може повече научен капацитет в рамките на зададеното ограничение на теглото. Съвременната лунна програма “Артемис” се нуждае от станция “Гейтуей” и отделна система за пилотирано кацане, защото дори огромната ракета “Спейс Лонч Систъм” не притежава достатъчно голяма товароподемност, за да си изпълни задачата. Хендмър напомня обстоятелствата, съобразно които НАСА избра “Старшип” за превоза на астронавти до повърхността на Луната. “Старшип” спечели този конкурс, защото от трите конкуриращи се компании само СпейсЕкс предложи архитектура, която върши работа. Нещо повече – “Старшип” може да се използва за цялата програма “Артемис” и вероятно наистина ще се използва, ако тази програма бъде продължена. За същата сума, която се дава за “Артемис”, “Старшип” може да изведе сто пъти повече полезен товар към Луната и вместо двата или трите 10-тонни модула, планирани през следващото десетилетие, може да се построи база на Луната, в която биха заживели 1 000 души. Вероятно това няма да се случи, но все пак е постижимо технологично. Защо тогава не се възложи официално за задача “Артемис” да разчита изцяло на “Старшип”? Защото, пише Хендмър, програмата е все още закотвена в старата парадигма, съобразно която изстрелването на всеки килограм струва милиони долари и поради това трябва активно да ограничаваме нашите амбиции. Това стана ясно, напомня експертът, по време на пресконференцията на НАСА на 26-ти септември 2021 година, когато администраторът на агенцията Бил Нелсън оповести разделянето на пилотираната програма на две – едната част, посветена на комерсиалните полети и другата, касаеща “Артемис”. Но не понижаването в длъжност на тогавашната ръководителка Кейти Лийдърс направи най-голямо впечатление на Кеси Хендмър. А това, че в рамките на 45-минутната пресконференция “Старшип” не бе споменат нито веднъж. “Знам, че СпейсЕкс и “Старшип” са противоречиви сред някои кръгове в НАСА”, коментира Хендмър, “но какъв е смисълът да се поддържа политика, която вечно ги игнорира? Аз познавам десетки хора в американската космическа индустрия, които се съгласяват с всичко, което съм писал за “Старшип”, но въпреки това официалната политика се носи по течението като че ли ракетите “Фалкън” никога не са кацали”. Експертът е категоричен, че преструването, че “Старшип” не съществува, е лошо стратегическо ограждение независимо дали проектът ще стане готов през тази година, 2025 г. или никога. Какво разбира Хендмър под израза “стратегическо ограждение”? Според него с всеки следващ ден шансът “Старшип” да постигне цялостен успех се увеличава и ако той успее ще промени индустрията необратимо. Съответно адекватните мерки трябва да лежат някъде по средата между тоталната паника и бездействието. Космическата индустрия би платила по-малка цена ако се подготви, но “Старшип” никога не полети, отколкото ако не се подготви и “Старшип” придобие готовност. “Старшип” представлява по-скоро добра новина и не следва да се тълкува като признак за гибел, но пренебрежението към проекта увеличава шанса за сериозни негативни промени в аерокосмическия отрасъл. Но за какви негативни промени говори Хендмър, ако “Старшип” е толкова добър проект? Центровете на НАСА са фокусирани върху създаването на комплексни и скъпи роботи, които излитат с конвенционални ракети и изучават Вселената. Ако вземем например Лабораторията за реактивно движение, тук става въпрос за машини, изстрелването на които възлиза на $1 000 000 за килограм. Със сигурност НАСА не изстрелва по 50 тона товар годишно, дори ако включим в това число полетите към МКС. Текущият световен капацитет на полетите до околоземна орбита възлиза на 500 тона годишно. Благодарение на “Старшип” капацитетът ще стигне 500 тона седмично. В същото време цените ще паднат до $50 на килограм. Как космическата индустрия ще се адаптира към това предлагане? Надали Конгресът ще увеличи бюджета на НАСА до няколко трилиона долара годишно, така че НАСА и индустрията трябва да се приспособят да произвеждат 100 пъти повече неща за една десета от днешната им стойност. Тъй като ограничението по маса няма да има такова голямо значение в бъдещето, няма необходимост да се посвещават хиляди човекочаса работа в сглобяването на специализирани машини, изготвени от специално направени титаниеви части. Ето оттук идва заплахата за старата космическа индустрия. Преди епохата на “Старшип” единствено НАСА можеше да построи хардуера за лунна база. Само НАСА знаеше как да направи титаниев трактор за милиарди долари. Но след “Старшип” дори Катерпилар и Камаз биха могли да конвертират съществуващите си продукти и с минимални промени да ги пригодят за космическа работа. Понастоящем някои от камионите на Катерпилар са изключително издръжливи и надеждни. Разбира се, един космически трактор би имал нужда от по-добра боя, вакуумно-издръжлива хидравлика, лубриканти, изолация на кабелите и т.н… Хендмър предвижда как НАСА може да работи съвместно с индустрията за постигането на тези задачи, но това няма да е в услуга на екипите от хиляди хора, които се потят над една-единствена мисия в продължение на десетилетие. Обучението на доктори не е евтина задача и изисква сериозна грижа. Историята, пише Хендмър, е пълна с отломки от бивши титани на индустрията, които не са осъзнавали последствията от новите технологии и са надценявали възможността си да се адаптират. Примерите са много – Blockbuster, Motorola, Kodak, Nokia, RIM, Xerox, Yahoo, IBM, Atari, Sears, Hitachi, Polaroid, Toshiba, HP, Palm, Sony, PanAm, Sega, Netscape, Compaq, Enron, GM, DeLorean и Nortel. В определени случаи като Kodak или цифровите фотоапарати, корпорациите сами са измислили технологиите, които впоследствие са ги унищожили. И това не бива да ни изненадва. Ръководството на фирмите е виждало ясно какво се случва, но не е проумявало, че адаптацията изисква да стъпиш отвъд границите на традиционната бизнес практика. “Старшип” и “Фалкън” са създадени на изследователска база, разработена и проучвана от НАСА и Роскосмос. СпейсЕкс са намерили начин за мощно производство, но не са измислили ракетите си от нищото. Или настоящата космическа индустрия трябва да се адаптира към “Старшип”, като намери начин да произвежда голямо количество хардуер за по-ниска цена, или дузини други компании, необременени от традиция, закостенели интереси и висок организационен надзор, ще заемат нейното място. Хендмър прави съкрушаващо сравнение между програмната характеристика на лунната програма на НАСА “Артемис” и тази на “Старшип”. Понастоящем “Артемис” предвижда създаването на 130-тонна ракета “Спейс Лонч Систъм” (бел. прев. – не тази, която летя през ноември 2022 г.) със специализирана високоенергетична степен, която е още в етап на предварителни проучвания, кораб “Орион” в съвременен вариант и 33-тонен двустепенен спускаем лунен модул (който НАСА продължава да третира като допълнение). Всичко това дава като резултат архитектура, подобна на тази от някогашната програма “Аполо”, но е по-тежка, по-скъпа, по-тромава, с повече подвижни части и със същия капацитет за доставка на товари на лунната повърхност. Тук има два много важни числови показателя – цената на изстрелване (долари за тон) и годишният капацитет (тонове годишно). Всяка една космическа система за превоз на товари трябва да оптимизира тези два показателя. “Старшип” се стреми към числа от порядъка на $1 милион за тон и 100 тона годишно. Някога програмата “Аполо” е постигала $2 милиарда за тон и 2 тона провизии годишно, доставени на Луната. Сегашната програма “Артемис” ще постигне $4 милиарда за тон и отново 2 тона годишно. Видно е, че архитектурата на “Артемис” е не само по-лоша от “Старшип”, но даже от тази на “Аполо” или на която и да е друга съществуваща система. Нещо повече – това е програмен провал, тъй като никой от отделните компоненти не може да бъде подобрен без цялостното преправяне на общата система. Става въпрос за скъпоструващи, взаимнопреплитащи се недостатъци. Няма начин тази програма да е устойчива във времето, какво ли остава за постоянно присъствие на човек на лунната повърхност. Просто са изсипани десетки милиарди долари в проект, който трябва да изпълни цели, загубили своето геополитическо значение още на 24 юли 1969 г. Хендмър смята, че Боинг, вместо да си заравят главата в пясъка и да игнорират “Старшип”, могат просто да създават хардуер, който да запълва капацитета на кораба. Старият аерокосмически гигант е в идеалната позиция да прави това и да печели пари, отваряйки нов икономически хоризонт. Наистина ли в пренебрежението им към “Старшип” Боинг биха допуснали СпейсЕкс да се специализират в конструкцията на хардуер за лунните бази и така да си присвоят още една колосална ниша? Би следвало страхът на старите корпорации да е този, че изобщо няма да са поканени. Вместо това някой ден старите индустриалци ще се събудят и ще открият, че всичките им младши инженери са се преместили в Тексас и никой няма да остане да оправи проблема с неработещите клапани на кораба “Старлайнър”. Според експерта никой не знае кога проектът “Старшип” ще съзрее напълно. След като програматичните рискове пред “Старшип” бъдат преодолени, инженерният фокус ще се премести към следващите задачи – създаването на животоподдържащи системи, роботи, пилотирани лунни и марсиански хабитати. Ако НАСА и останалите индустриални играчи не се адаптират бързо да се включат в изпълнението на тези задачи, СпейсЕкс ще започнат да работят активно и в тази посока. Първият признак за това ще са неясно формулирани обяви за работа и наемане на персонал тихомълком. Хендмър предупреждава познатите си в космическата индустрия, че ако започнат да наблюдават как техните приятели и колеги без предупреждение се местят в Тексас, причината ще е точно тази. Специалистът е на мнение, че през следващите години грограмата “Артемис” ще продължи, а Лабораторията за реактивно движение към НАСА все още ще строи научни апарати – марсоходи и вероятно роботи, отправящи се към Уран и Нептун. Но Хендмър не смята, че центровете на НАСА в настоящето си състояние биха могли да се включат в производството на базовата архитектура за лунните и марсианските станции. Вероятно други компании ще заемат тази ниша. Свикнали сме да виждаме логото на НАСА върху всяка космическа станция или мисия, но няма гаранция, че това ще продължи и занапред. Според Хендмър със сигурност няма да се случи, ако НАСА пропилява тези години на преход, докато чака Конгресът да се смили и да налее още пари. Докато големите индустриални играчи, твърди Хендмър, продължават да не вземат инициативата “Старшип” насериозно, значи преспокойно може да кажем, че не я разбират. Източник: Кеси Хендмър https://cosmos.1.bg/space/2023/04/21/casey-handmer/

ЕПОХАТА на Старшип ЗАПОЧНА! Ракетата достигна 39 километра, преди да експлодира! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 20 април 2023 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти април, епохата на “Старшип” официално започна! Началото бе с експлозия, но СпейсЕкс счита полета за успешен – ракетата изпълни двата основни критерия за успех, които фирмата на Илон Мъск целеше днес. Първо – тя успя да напусне стартовата площадка и да се отдалечи на безопасно разстояние от наземната инфраструктура. Второ – “Старшип” премина през етапа на максимално динамично натоварване (max q) и достигна височина от 39 километра. Успехите днес са ясни и видими, но какво се обърка? Имахме преждевременно изключване на пет двигателя “Раптор”. Три от тях се самоизключиха непосредствено след излитането. Четвърти отказа на 30-тата секунда, а пети – на 60-тата. Все пак първата степен “Супер Хеви” успя да си свърши добре работата днес и на Земята бяха получени добри данни – включително видеокадри: Кривината на Земята се забелязваше от борда на “Старшип”. Photo credit : SpaceX, Processing : Andy Saunders Важно е обаче да се подчертае – изстреляната днес ракета вече бе морално остаряла и бе оборудвана с по-стара итерация двигатели “Раптор”. Ракетата, известна под името “Бустър 7”, беше произведена преди повече от година и премина през продължителни изпитания преди днешния старт. Скоро втората ракета “Старшип” на име “Бустър 9” ще бъде приведена в готовност, а тя вече има множество подобрения в сравнение с “Бустър 7” и по-надеждна итерация двигатели. Предполага се, че след анализ на днешния полет, ще бъдат направени и още промени. “Поздравявам СпейсЕкс за вълнуващото тестово изстрелване на Старшип”, написа Илон Мъск в Туитър. “Научихме много за следващото изстрелване, което ще бъде проведено след няколко месеца”. Тъй като това беше тестов полет, на борда на “Старшип” нямаше никакъв спътник или друг полезен товар, така че експлозията на 4-тата минута не се отразява по никакъв начин на СпейсЕкс или на клиент на фирмата. “Становището … “но експлодира” е окей. За един лаик, който разглежда НАСА като работа, която не може да си позволи да пропадне, днешният полет изглежда като провален. Но за тези, които знаят малко повече, това беше огромен успех. СпейсЕкс имат още 2-3 ракети, готови да бъдат изстреляни. СпейсЕкс работи по различен начин. Процесът на фирмата е по-бърз, но също така по-разхвърлян. За щастие те могат да си позволят “да се провалят”. Те могат да построят 10 ракети “Супер Хеви” за същото време, за което НАСА строи една-единствена ракета “Спейс Лонч Систъм”. Ако първите пет се провалят, но следващите пет успеят, кое е по-добре?”, пише журналистът Ерик Бъргър. Космическата индустрия поздрави СпейсЕкс за полета. “Поздравявам СпейсЕкс за първия интегриран полет на “Старшип”. Всяко велико постижение в историята е изисквало известно ниво калкулируем риск, защото с големия риск идва и голямата награда. Очаквам с нетърпение да видя какво ще научат СпейсЕкс, следващия полет – и всичко занапред”, коментира шефът на НАСА Бил Нелсън. Напомням на читателите, че НАСА разчита на СпейсЕкс за успешната доставка на астронавти на повърхността на Луната чрез програмата “Старшип”. “Поздравления, СпейсЕкс! Забележителна стъпка”, присъедини се към поздравите и Йозеф Ашбахер, ръководителят на Европейската космическа агенция. “Поздравления за СпейсЕкс относно днешното изстрелване на “Старшип”, най-високата и най-мощната ракета, изстреляна някога! Макар че “Старшип” претърпя “бързо неочаквано разпадане” преди разделянето на степените, изпитанието предостави добри данни за екипа на “Старшип”, които ще им помогне да се подготвят за следващия полет”, съобщават от Националния аерокосмически музей в САЩ. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/20/starship-era-begins/

Хакуто-Р засне още една снимка от орбитата на Луната преди предстоящото кацане! 20 април 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Делят ни броени дни до един от най-вълнуващите мигове през 2023 г. – първият опит за кацане на Луната от частна космическа компания! Построеният от фирмата айспейс и изстрелян от СпейсЕкс апарат “Хакуто-Р” продължава да обикаля в окололунна орбита преди кацането, насрочено на 25-ти април, а от тази окололунна орбита той изпрати нова фотография на естествения ни спътник! Всъщност фотографията е съставена от три кадъра, фотографирани от камерата на борда на “Хакуто-Р”. “Това, което сме направили към този момент, е вече голямо постижение и вече прилагаме научените уроци към по-нататъшните ни мисии”, съобщава изпълнителният директор на айспейс Такеши Хакамада. Спускането към повърхността на Луната ще започне, както подчертах по-горе, на 25 април, в 18:40 ч. българско време от 100-километрова окололунна орбита, като целият процес се очаква да отнеме час. В случай, че възникнат трудности, резервни дати за спускане има на 26-ти април, 1-ви май и 10-ти май. Няма никакъв спор, че кацането на Луната е сериозно предизвикателство за една частна компания като айспейс. Досега това е постигано единствено от космическите програми на държави, при това само на три – СССР, САЩ и Китай. Други държави също са се опитвали, но не са успявали – през 2019 г. индийският спускаем апарат “Викрам” се разби при опита за прилуняване, а миналата година японският апарат “Омотенаши” изобщо не излъчи сигнал сред изстрелването му като вторичен полезен товар на “Артемис 1”. Що се касае до частния сектор, дали лунното кацане няма да се окаже прекалено голям залък за него? Надали – само преди 15 години мислехме, че е невъзможно частна компания да изстреля самостоятелно изкуствен спътник около Земята. Днес много други го правят, а една фирма, СпейсЕкс, даже извозва астронавти. Със сигурност ще дойде времето, когато редовните частни полети до Луната ще са ежедневие. Напомням на читателите, че айспейс е международна космическа компания с офиси в Япония, САЩ и Люксембург и над 200 работници в цял свят. Фирмата е специализирана в строежа на лунни спускаеми апарати и луноходи и нейната цел е създаването на нискобюджетни превозни услуги до естествения ни спътник. За преследването на тази задача айспейс-САЩ е част от екип, ръководен от Дрейпър, който трябва да изпълни договор на НАСА, предвиждащ доставката на полезни товари на обратната страна на Луната. Айспейс-Европа пък е избрана от ЕКА да участва в програмата “Проспект” за извличането на вода от лунния грунд. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/20/ispace-moon/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета Фалкън 9 с нови 21 спътника Старлинк от ново поколение с иновативен аргонов двигател! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 април 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 19-ти април, американската космическа компания СпейсЕкс проведе своя 25-ти космически полет за 2023-та, като ракетите “Фалкън 9” се утвърждават като най-често летящите космически ракети за календарната година, изпреварващи сериозно вторите в класацията – китайските “Лонг Марч” с 13 полета за годината досега. “Фалкън 9” излетя в 17:31 ч. българско време. Ракетата бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1073”, като това бе осмият полет за нея. Допреди днешния ден степента се е използвала за извеждането в космоса на три мисии “Старлинк”, на комерсиален спътник “SES-22”, на комерсиален спътник “Амазонас Нексус”, на товарен кораб “Карго Драгън” и на частната мисия “Хакуто-Р” към Луната. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след изстрелването степента извърши меко приземяване върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. На борда на ракетата летяха 21 спътника от новото поколение “Старлинк V2-мини”, които са оборудвани с иновативен аргонов двигател. Спътниците се наричат “мини”, защото са миниатюрна версия на по-големите “Старлинк-V2”, които ще влезат в експлоатация след като новата свръхтежка ракета на СпейсЕкс “Старшип” се докаже. Дебютното изстрелване на “Старшип” остава насрочено за утре, 20-ти април, но само в случай че няма технически проблеми и времето е добро. Излъчването на живо ще започне в 15:45 ч. българско време. Но да се върнем на днешната мисия – това бе вторият полет на спътници “Старлинк V2-мини”. Първата партида бе изстреляна през февруари, но скоро след изстрелването се оказа, че част от тях ще бъдат изведени от орбита преждевременно заради възникнали технически проблеми – това е напълно очаквано, тъй като става въпрос за нов тип космически апарат. Сега СпейсЕкс изстреля още една партида, като се надяваме, че този път броят на дефектирали спътници ще е възможно най-нисък. Дори и да се казват “мини”, новите спътници са съществено по-големи и по-тежки от предишния вариант “Старлинк”-ове. Те, освен че притежават по-мощна ФАР (фазирана антенна решетка), са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото бива ускорявано от електрическо поле. Двигателите имат 2.4 пъти по-голяма тяга и 1.5 пъти по-голям специфичен импулс в сравнение с предходно използваните двигатели. Също така, благодарение на “Старлинк”, за пръв път в историята на космонавтиката се използва аргонов двигател. Защо това е важно? Предишните космически йонни двигатели са работили или с ксенон, или (както е било в случая с първото поколение спътници “Старлинк”) с криптон. Това са изключително редки газове в земната атмосфера. Аргонът от друга страна е в изобилие и може да бъде извлечен от приблизително 1% от въздуха, което го прави евтин и неизчерпаем. Недостатъкът на аргона е, че атомите му са по-леки от ксенона и криптона, което означава, че е необходима повече енергия, за да бъдат йонизирани. Но въпреки това проблемът е преодолим. Така СпейсЕкс продължава с тенденцията да се минава от скъпи, редки горива и консумативи на по-евтини и неизчерпаеми. Например днешните ракети “Фалкън 9” изполват за сгъстител газ хелий, докато при ракетите от следващо поколение “Старшип” (полетът на първата от които очакваме най-рано утре) ще се разчита на автогенно сгъстяване, получено по време на загряването на метана и кислорода. Замяната на криптоновите двигатели с аргонови представлява просто една от многото стъпки към минаването на горива от възобновяеми енергийни източници. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/19/spacex-falcon-9-success/

След петмесечни отлагания: руски космонавти най-сетне излязоха в открития космос! На кадъра: Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин работят в открития космос. Photo credit : Roscosmos TV 19 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 04:40 ч. българско време руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин най-сетне излязоха в открития космос, за да продължат оборудването на руския модул “Наука”. “Космическата разходка” претърпя петмесечни отлагания: първо, един от застаряващите скафандри “Орлан” се повреди на 25-ти ноември. След това, на 15-ти декември, буквално часове преди излизането на космонавтите, охладителната система на “Союз МС-22” протече. Но днес се оказа щастлив ден за Прокопиев и Петелин. Задачата на космонавтите е да преместят експериментална постановка и радиатор от стария модул “Рассвет” към новия “Наука”. Радиаторът, както и “Рассвет”, бяха изстреляни в космоса през май 2010 г. с американската космическа совалка “Атлантис”. Работата ще е продължителна и за пълното ѝ приключване ще са нужни още две извънбордови дейности, които са планирани за 25-ти април и за 4-ти май. Междувременно Прокопиев и Петелин са подпомагани от техния колега Андрей Федяев, който от вътрешната страна на станцията управлява Европейската роботизирана ръка, прикачена към модула “Наука”. Днешната “космическа разходка” е общо трета по програмата на МКС за 2023 г., след като на 20-ти януари и 2-ри февруари двама американски астронавти излязоха в открития космос. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/19/russian-spacewalk/

Илон Мъск: шансът за отлагане е голям, вероятно първият полет на Старшип няма да е успешен “Старшип” в очакване на своя полет днес. Photo credit : SpaceX 17 април 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Остават едва няколко часа до първия опит за изстрелване на “Старшип”, като стартовият прозорец се отваря в 16:00 ч. българско време. Илон Мъск обаче предупреди да не сме с високи очаквания, тъй като шансът за отлагане е много голям, а и дори да излети ракетата, вероятно няма да постигне цялостен успех. Напомням на читателите, че “Старшип” е най-мощната ракета в историята на човечеството. Затова критериите за успех при първия старт са силно занижени. За Мъск полетът ще се брои за благополучен “ако (ракетата) не се взриви на стартовата площадка”. “Може пък и да успее да излети утре”, сподели Мъск вчера. “Но ние ще бъдем изключително внимателни и ако видим нещо, което ни притесни, ще отложим полета. Това не е като, вие знаете, даден влак да напусне гарата в 9:30 или нещо такова”. Относно шанса за експлозия, Мъск казва: “Ами ракетата има 33 двигателя, ако нещо се случи с един от тях, то е като да имаш кутия с гранати. Много големи гранати”. “Вероятно няма да успеем – ако под “успех” дефинираме достигането на орбита”, категоричен е предприемачът. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/17/starship-possibly-to-be-delayed/

Да, малко сте скаран с фактите. Има статия по темата: " Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и само тук-таме зелено и оранжево стъкло. Айзенбърг ни информира, че преди години някои негови колеги са поискали на космическите мисии да се добавят и обикновени фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към космическите камери. Идеята не мина, отчасти заради това, че такъв апарат надали ще оцелее в суровите космически условия, но има още една важна причина – крайният резултат няма да е особено забележителен. Опитът показва, че за изготвянето на добрите космически изображения е необходимо малко изкуство. " https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/nasa-images-highres/

Южнокорейската мисия Данури засне обратната страна на Луната Централният хълм на кратера Циолковски, заснет от южнокорейската мисия “Данури”. Photo credit : KARI 16 април 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Мисията на Южна Корея “Данури”, която през изминалото лято бе изстреляна с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” и през декември пристигна в орбита около Луната, направи ново постижение – засне обратната страна на естествения ни спътник! “Данури” фотографира кратера Циолковски на 22-ри март, а на 24-ти март и кратерът Сцилард, както и долината Шрьодингер посредством камерите, построени от южнокорейски институции. Напомням на читателите, че на борда на мисията има и американска камера – “Шадоукам”, способна да фотографира постоянно сенчестите полярни региони на Луната. Това са първите фотографии, направени на обратната страна на Луната от “Данури”. Кратерът Сцилард, фотографиран от “Данури”. Photo credit : KARI Долината Шрьодингер, заснета от “Данури”. Photo credit : KARI Източник: Yonhap https://cosmos.1.bg/space/2023/04/16/danuri-moon-mission-far-side/

Екипът на частната мисия Хакуто-Р насрочи кацането на Луната за 25-ти април! Схема на кацането на “Хакуто-Р”. Image credit : ispace 16 април 2023 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Айспейс, фирмата, която е създател и оператор на частната мисия “Хакуто-Р”, оповести кога се очаква да е кацането на Луната: на 25-ти април. Спускаемият апарат също така е изпълнил успешно всички маневри в окололунна орбита и е в добро техническо състояние. Очаква се историческото кацане на комерсиалната лунна мисия да бъде излъчено на живо, като линкът към видеострийма ще бъде публикуван в близко бъдеще. Излъчването ще бъде проведено от Центъра за управление на мисията в Токио, Япония. Кацането ще започне в 18:40 ч. българско време от 100-километрова окололунна орбита, като целият процес се очаква да отнеме час. В случай, че възникнат трудности, резервни дати за спускане има на 26-ти април, 1-ви май и 10-ти май. Няма никакъв спор, че кацането на Луната е сериозно предизвикателство за една частна компания като айспейс. Досега това е постигано единствено от космическите програми на държави, при това само на три – СССР, САЩ и Китай. Други държави също са се опитвали, но не са успявали – през 2019 г. индийският спускаем апарат “Викрам” се разби при опита за прилуняване, а миналата година японският апарат “Омотенаши” изобщо не излъчи сигнал сред изстрелването му като вторичен полезен товар на “Артемис 1”. Що се касае до частния сектор, дали лунното кацане няма да се окаже прекалено голям залък за него? Надали – само преди 15 години мислехме, че е невъзможно частна компания да изстреля самостоятелно изкуствен спътник около Земята. Днес много други го правят, а една фирма, СпейсЕкс, даже извозва астронавти. Със сигурност ще дойде времето, когато редовните частни полети до Луната ще са ежедневие. Напомням на читателите, че айспейс е международна космическа компания с офиси в Япония, САЩ и Люксембург и над 200 работници в цял свят. Фирмата е специализирана в строежа на лунни спускаеми апарати и луноходи и нейната цел е създаването на нискобюджетни превозни услуги до естествения ни спътник. За преследването на тази задача айспейс-САЩ е част от екип, ръководен от Дрейпър, който трябва да изпълни договор на НАСА, предвиждащ доставката на полезни товари на обратната страна на Луната. Айспейс-Европа пък е избрана от ЕКА да участва в програмата “Проспект” за извличането на вода от лунния грунд. Дебютната мисия на айспейс “Хакуто-Р”, чието кацане очакваме през този месец, бе изстреляна през декември с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. В ход са подготовката и планирането на други две мисии. За повече информация: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2023/04/16/hakuto-r-landing-dates/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се завърна на Земята! Кадър от разкачването на “Карго Драгън”. Photo credit : NASA TV 16 април 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:58 ч. българско време товарният кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” се завърна успешно чрез приводняване в близост до бреговете на Флорида. На Земята беше доставена реколта от домати, отгледани в космоса на Международната космическа станция, произведен в космически условия полупроводник и още отработени научни експерименти. Това бе 27-мата мисия, която фирмата на Илон Мъск осъществи съобразно договор с НАСА за превоз на провизии от Земята до орбита и обратно. Напомням на читателите, че “Карго Драгън” е единственият товарен космически кораб в световен мащаб, който не само може да превозва товари догоре, но и да ги връща. Останалите товарни кораби – руският “Прогрес” и частният американски “Сигнус” (произведен от Нортроп Груман) изгарят в атмосферата след края на тяхната мисия. Няколко думи за товарите, които се завърнаха днес – доматите бяха от специален сорт – джуджевидни, което позволяваше да бъдат отгледани в космическата оранжерия Veg-05. Астронавтите събраха реколтата на 90-тия, 97-мия и 104-тия ден. Отглеждането на растения в космоса е важно за подобряването на качеството на живота на астронавтите, както и за добив на храна по време на дългосрочни мисии до Луната и Марс. Експериментът Hicari на Японската космическа агенция изпробва нов метод, чрез който бе произведен успешно силициево-германиев полупроводник. Счита се, че новият метод ще позволи създаването на по-качествени слънчеви батерии и електронни компоненти. Астронавтите също така се занимаваха с проучвания, касаещи артериалните изменения по време на дългосрочни мисии. Експериментът, организиран от Канадската космическа агенция, следеше за промените в човешките тела посредством ултразвуков анализ, вземане на кръвни проби и тестове за глюкозна толерантност. На Земята се завърнаха кръвните проби, като резултатите от опита могат да помогнат за лечението на сърдечно-съдови заболявания сред възрастните. На Земята бяха доставени и гел проби – резултат от експеримент, свързан с изучаването на горенето в условията на безтегловност. Така ще се подобри безопасността на космическите кораби в бъдеще, но също така ще бъдат оптимизирани компютърните модели, които се използват при борбата с пожарите на нашата планета. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/16/cargo-dragon-returns-earth/

Мисията Джус фотографира Земята от космоса, преди да се отправи към Юпитер Земята, заснета от борда на автоматичната междупланетна станция “Джус”. Photo credit : ESA/Juice/JCAM 15 април 2023 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Изминаха броени часове от изстрелването на мисията на Европейската космическа агенция “Джус” по посока Юпитер, а тя вече изпрати своите първи снимки от космоса, на които се вижда Земята! Почти се изкуших да напиша, че това са прощални снимки – но всъщност не е така. “Джус” пътува по дълъг път към Юпитер с множество облитания на други небесни тела, за да използва тяхната гравитация и да се ускори към планетата-гигант. Автоматичната междупланетна станция отново ще доближи Земята през август 2024 г., като тогава тя ще има възможност да се сближи и да изучи подробно и нашата Луна. Други посещения на Земята ще има през септември 2026 г. и януари 2029 година. А през август 2025 г. “Джус” ще облети и Венера! Фотография на Земята от космоса, получена от “Джус”. Photo credit : ESA/Juice/JCAM “Джус” разполага с основна научна камера, която ще може да снима детайли фотографии на Юпитер и повърхността на неговите луни. Но освен нея са монтирани и две инженерни камери JMC1 и JMC2, които имат критичната задача през първите часове и дни да снимат борда на автоматичната междупланетна станция и така да потвърдят, че разгръщането на слънчевите батерии, антени и научни инструменти е успешно. Камерите JMC1 и JMC2 ще се използват и за да снимат Луната, Земята и Венера по време на пътешествието към Юпитер. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/15/juice-photographs-earth/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса мисията Транспортър-7 с два спътника, построени от българска фирма! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 април 2023 г. 10:15 ч. Светослав Александров. След отлагане, което се проточи пет дни заради лоши метеорологични условия, СпейсЕкс изстреля ракетата “Фалкън 9” с мисията за споделено извеждане на товари “Транспортър 7”. На борда на ракетата имаше 51 спътника, два от които са построени от българската фирма ЕндуроСат. “Фалкън 9” излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния в 09:47 ч. българско време. Участието на българската компания доказва, че в днешни дни в България има развиващ се спътникостроителен отрасъл, който е на световно ниво! Първият спътник е “Тайфа-1”, който е построен за нуждите на Кения по стандарта 3-U CubeSat. За създаването му са си сътрудничили две фирми – SayariLabs и родната EnduroSat. Макар че кенийски инженери от SayariLabs са изпълнили проектирането на “Тайфа-1”, самото производство на компонентите и тяхното изпитание е осъществено именно от българската фирма (източник). Вторият спътник е “Платфърм 3”, известен още като “Sateliot-0”. Спътникът е построен за нуждите на испанската фирма Sateliot, която цели създаването на орбитална групировка, работеща съобразно 5G-IoT стандарта. Българската фирма EnduroSat е осъществила проектирането и производството на сателита, като в направата му са участвали и още два партньора – испанската компания Alen Space и датската GateHouse (източник). За нуждите на днешния полет бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1063”, като това бе десетото изстрелване за нея. Преди степента се е използвала за изпращането в космоса на спътника “Сентинел 6”, мисията на НАСА “Дарт”, която миналата година порази астероидната луна Диморф, както и седем партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета, като на седмата минута след началото на полета степента извърши меко кацане върху наземната площадка “LZ-4”. Втората степен беше модифицирана – за пръв път СпейсЕкс въведе в експлоатация оптимизиран за работа във вакуум двигател “Мерлин” с по-късо сопло. Целта е улесняване на производството и смъкване на разходите. Новият двигател “Мерлин” е с по-ниска тяга и съответно товароподемност, но е драстично по-евтин. СпейсЕкс ще продължи да изстрелва мисии със стандартни двигатели, където пълната товароподемност е належаща. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/15/falcon-9-two-bulgarian-built-satellites/

Аз не гледам документални филми от доста време

Защо продължаваме да изпращаме мисии към Юпитер? Снимка на Юпитер, заснета от спътника на Еърбъс Pléiades Neo. Photo credit : Airbus 14 април 2023 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) изпрати мощната роботизирана мисия “Джус” към Юпитер. Междувременно догодина е планирано изстрелването на мисията на НАСА “Европа Клипер”, а до края на десетилетието юпитерианска мисия ще изстреля и Китай. Но защо учените продължават да се интересуват от Юпитер? Защо космическите агенции изстрелват космически апарати в тази посока? Юпитер е огромна планета и не само е огромна, но е и много по-масивна. Ако вземем предвид широчината, Юпитер е 11 пъти по-широк от Земята. Но ако вземем предвид масата, Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята. Нещо повече – ако съберем всички планети в Слънчевата система накуп, Юпитер пак ще е 2.5 пъти по-масивен от всички тях. Това е наистина чудовищна планета! Забележителен факт е, че независимо от размера и масата си, Юпитер притежава най-късото денонощие в сравнение с всички останали планети. Юпитер прави една пълна обиколка около оста си за 9.93 часа. Учените смятат, че Юпитер е и първата планета, която се е образувала в Слънчевата система. Ето една добра причина да я изучаваме- така ще може да разберем ранната еволюция на планетарната ни система. Предполага се, че в далечното минало Юпитер е бил много по-близо до Слънцето, но впоследствие е мигрирал до текущата си позиция, разчиствайки пътя от астероиди и комети. Това предположение се потвърждава от факта, че изследователите са открили много планети около други звезди с размера на Юпитер и по-големи от него, които са изключително близко до своята звезда. Вероятно обаче в Слънчевата система са протекли някакви процеси, вследствие на които газовите гиганти са изтласкани във външната ѝ част. Ако успеем да разгадаем тези процеси и ги сравним в протичащите процеси навсякъде другаде във Вселената, вероятно ще схванем как планетарните системи еволюират и какви са шансовете на тях да възникне живот. Но голяма част от интереса на учените не е породен от самия Юпитер, а от луните, които обикалят около него – ето защо мисии като излетялата днес “Джус” и бъдещата “Европа Клипър” са фокусирани именно върху тях. Така и не се знае точният брой на луните – открити са 79 и нови продължават да се откриват, но интригуващите са четири – големи, активни, планетоподобни светове. Йо притежава вулкани – това е светът с най-много вулкани в нашата Слънчева система. Европа има плътна кора от воден лед и течен океан под тази кора, като учените предполагат, че в него може да вирее живот. Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система и единствената луна с магнитно поле. Калисто е най-външноразположената от луните и подобно на Европа вероятно притежава океан под повърхността си. Може да се каже, че Юпитер и неговите луни представляват отделна, миниатюрна планетарна система и учените имат възможността да вършат всякакви проучвания от всеки един клон на планетарните науки: метеоролозите и климатолозите могат да правят атмосферни изследвания и да наблюдават поведението на ветровете и облаците на Юпитер, геолозите имат шанс да проучват вулканите и гейзерите на Йо, а биолозите, разбира се, могат да търсят живот сред океаните на Европа. До този момент планетата Юпитер е била посещавана от общо девет космически апарата. За пръв път “Пайъниър 10” прелетя край нея през декември 1973 година, а след това “Пайъниър 11” през декември 1974 година. Пет години по-късно, през 1979, двата “Вояджър 1” и “Вояджър 2” проведоха епични облитания, заснемайки множество снимки на Юпитер и неговите луни. Последва дълга пауза в юпитерианските изследвания и чак през февруари 1992 г. “Юлисис” пристигна в околностите на планетата, а през 1995 г. “Галилео” влезе в околоюпитерианска орбита. Впоследствие “Касини” прелетя край Юпитер през 2000 г., “Ню Хърайзънс” прелетя през 2007 г. и накрая през 2016 г. мисията “Джуно” влезе в околоюпитерианска орбита. Няма никакво съмнение, че “Джус” ще е чудесно попълнение към цялата тази флотилия, изследвала Юпитер. Източници: НАСА, The Planetary Society, Universe Today https://cosmos.1.bg/space/2023/04/14/why-we-still-explore-jupiter/

УСПЕХ: Мисията Джус на ЕКА пое към Юпитер! На кадъра: ракета “Ариана 5” изпраща мисия “Джус” към Юпитер! Photo credit : ESA/ArianeSpace 14 април 2023 г. 16:10 ч. Светослав Александров. Днес е изключително триумфален ден за Европейската космическа агенция (ЕКА), след като тя влезе в историята като едва втората космическа агенция в световен мащаб след НАСА, изпратила мисия към планета от Външната слънчева система! Ракета “Ариана 5” изстреля успешно автоматичната междупланетна станция “Джус” към Юпитер на 14 април 2023 г., Разпети петък, в 15:14 ч. българско време, а пътешествието на мисията ще отнеме повече от осем години. Изстрелването бе осъществено след 24-часово закъснение заради силни гръмотевици в района на стартовата площадка на космодрума Куру във Френска Гвиана. Днес обаче нямаше никакви проблеми по време на обратното броене и “Ариана 5” излетя точно в уречения час. Всички процедури на път към космоса бяха изпълнени успешно и горната степен на ракетата-носител се изключи на 26-тата минута от началото на полета, като “Джус” се раздели от нея скоро след това. Космическият апарат все пак изправи за кратко на нокти наземното ръководство, тъй като не успя да се свърже със Земята своевременно. Най-сетне, след мъчително чакане, в около 16:05 ч. сигналът от “Джус” бе получен на Земята и така бе получено потвърждение, че изстрелването е минало успешно! Целта на “Джус” е да изучава не само планетата, но и нейните луни Ганимед, Калисто и Европа. Особено засилен е фокусът върху Ганимед – уникална луна на Юпитер, единствената луна със собствено магнитно поле и най-голямата луна в Слънчевата система. Според информацията на ЕКА основната задача на “Джус” е да се разбере дали е възможно на ледените луни да съществуват места, които са потенциално обитаеми. Навлизанието на “Джус” в орбита около Юпитер е насрочено за месец юли 2031 година. От тази околоюпитерианска орбита автоматичната междупланетна станция ще провежда близки облитания на Ганимед, Калисто и Йо. Истинската кулминация на мисията ще настъпи през декември 2034 г., когато “Джус” ще влезе в орбита около Ганимед. Така за пръв път в историята на човечеството космически апарат ще се превърне в изкуствен спътник на луна от Външната слънчева система! Мисията на ЕКА “Джус” и мисията на НАСА “Европа Клипер” (която ще излети догодина, но ще пристигне в юпитерианската система една година по-рано от “Джус”) са уникални по рода си заради това, че за пръв път двете ще позиционират в околоюпитерианска орбита мощни радари, чрез които ще могат да разберат какво има под ледената повърхност на луните. Счита се, че дълбоко под кората на някои от тях (най-вече на Европа) може да има океани с течна вода, а защо не и живот? Радарът се казва Radar for Icy Moons Exploration (RIME) и е построен от Италианската космическа агенция. Другите прибори на борда на “Джус” са: Jovis, Amorum ac Natorum Undique Scrutator (JANUS) – това е основната камера на мисията, способна да заснема повърхността на Ганимед с резолюция по-добра от 400 m/pixel, а някои подбрани региони ще бъдат снимани с резолюция до 2.4 m/pixel. Камерата е принос на Италианската космическа агенция (ASI). Moons and Jupiter Imaging Spectrometer (MAJIS) – този спектрометър работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър и ще изучава тропосферните облаци на Юпитер, редките му газове, както и състава на леда и минералите на ледените луни. Спектрометърът е принос на Френската космическа агенция (CNES). UV Imaging Spectrograph (UVS) – този спектрограф е създаден в САЩ, от НАСА. Както името му показва, той работи в ултравиолетовата област и ще може да изучава екзосферите и полярните сияния на ледените луни. Ще е в състояние да открива гейзери. Sub-millimeter Wave Instrument (SWI) – конструиран от Немския аерокосмически институт (DLR), този спектрометър притежава 30-сантиметрова антена, работи на честоти 1080–1275 GHz и 530–601 GHz, ще може да изучава стратосферата и тропосферата на Юпитер. Ganymede Laser Altimeter (GALA) – това отново е немски прибор, лазерен висотомер, който е в състояние да изследва топографията на ледените луни и приливно-отливните деформации на Ганимед. JUICE-Magnetometer (J-MAG) – този магнитометър е построен от космическата агенция на Великобритания и ще проучва океаните на ледените луни, както и взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Particle Environment Package (PEP) – комплект от шест датчика, построени от Националната космическа агенция на Швеция, отново с цел изучаването на взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Radio and Plasma Wave Investigation (RPWI) – пак шведски прибор, ще изучава плазмената обстановка и радиообстановката около “Джус”. Притежава четири сонди на Лангмюир. Gravity and Geophysics of Jupiter and Galilean Moons (3GM) – научен експеримент на Италианската космическа агенция, посветен на изучаването на гравитационното поле на Ганимед посредством радиовълни. Planetary Radio Interferometer and Doppler Experiment (PRIDE) – Интерферометричен и доплеров експеримент на Нидерландия, посветен на изучаването на гравитационното поле на Юпитер и неговите луни. Макар че гореспоменатите прибори са изключително мощни, учените са скептични, че “Джус” ще е в състояние да открие живот на луните на Юпитер. Когато мисията приключи (вероятно след като автоматичната междупланетна станция се сблъска с Ганимед), отговорът на въпроса “има ли живот на Европа, Калисто или Ганимед?” все още ще стои зададен и вероятно човечеството ще трябва да почака още няколко десетилетия, докато бъде даден отговор. Но въпреки това “Джус” ще положи солидно начало – на първо време ще се потвърди дали действително под повърхността на тези луни има течни океани. След това мисията ще определи дълбочината на океаните и ще започне да разгадава техния основен химичен състав – вероятно ще стане ясно дали тези океани са силно солени или водата в тях е по-скоро сладка. Напомням също така, че макар и същинската научна програма на “Джус” да започне в началото на 30-те, дългогодишното пътешествие няма да е безсъбитийно. Космическият апарат ще прелети край системата Земя-Луна през август 2024 г., край Венера през август 2025 г. и отново край Земята през септември 2026 и януари 2029 година. Облитането на Земята и Луната през 2024 г. е особено интересно – “Джус” първо ще прелети близко до естествения ни спътник и само ден и половина по-късно ще профучи край нашата планета, за да може да коригира траекторията си, използвайки лунната и земната гравитация. Предложено е през октомври 2029 г. да бъде проведено и изучаване на астероида 223 Rosa. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/14/esa-juice-launches-to-jupiter/

Акция в Санкт Петербург: Арт инсталация с послание – защо изпращаме ракети в грешна посока? 12 април 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. По случай Деня на космонавтиката арт групата “Яв” монтира арт инсталация в Санкт Петербург с надпис: “Защо изпращаме ракети в грешната посока?”. Надписът е на фона на илюстрация на лунната повърхност, на която са забити знамената на всички държави, които понастоящем имат активни или завършили наскоро мисии на път към Луната, в орбита около Луната или на повърхността ѝ: САЩ, ЕС, Япония, Китай, Южна Корея, Индия и ОАЕ. Отсъства знамето на Русия. Напомням на читателите, че Русия няма успешна мисия до Луната след 1976 г., когато за последно бе реализирана “Луна 24”. За сметка на това през последната една година САЩ изпрати три мисии до Луната – “Кепстоун”, “Артемис 1”, “Лунар Флашлайт”, знамето на ЕС вероятно символизира участието на европейската космическа индустрия в строежа на космическия кораб “Орион” от мисията “Артемис 1”, Китай все още има работеща мисия на обратната страна на Луната “Чанг’e 4”, мисията на Южна Корея “Данури” влезе в орбита около Луната през декември, индийската мисия “Чандраян 2” продължава да обикаля около естествения ни спътник, а що се касае до знамената на Япония и ОАЕ, частна японска мисия на име “Хакуто-Р” понастоящем обикаля около Луната и тя ще кацне в района на кратера Атлас в края на този месец, като ще достави на лунната повърхност луноход на Емиратите. В сравнение с постиженията на тези държави Русия непрекъснато говори за нови полети до Луната, но изстрелването на “Луна 25” бива отлагано всяка година с по още една година. За сметка на това руски балистични ракети продължават да поразяват и да убиват мирни жители в Украйна. И така, посланието на петербургчани удря право в целта: “Защо изпращаме ракети в грешната посока”? Както съобщава изданието Падьом, арт инсталацията “не е била съгласувана” с властите на Санкт Петербург и скоро след нейното поставяне била демонтирана. “В Деня на космонавтиката руснаците се питат защо ракетите им се използват да убиват и унищожават, вместо да изследват космоса. Аз мога само да добавя, че вече е късно да се задават такива въпроси. Русия правеше само погрешни избори през последните 30 години при всяка възникнала възможност”, коментира руският журналист Анатолий Зак, автор на сайта за руска космонавтика RussianSpaceWeb. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/12/art-instalaciq/

Марсоходът на НАСА Кюриосити изучава любопитен марсиански каньон! Снимка, заснета от камерите на “Кюриосити” вчера, на 11 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 12 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 11-ти април, марсоходът на НАСА “Кюриосити” се занимаваше с изучаването на любопитен каньон на Червената планета. Тази научна активност идва след като през миналата седмица мисията беше временно на пауза, тъй като екипът на ъпдейтваше компютърния софтуер на “Кюриосити”. Междувременно учените, работещи по проекта, бяха организирали виртуална среща, за да обсъдят досега получените резултати. Още една снимка, фотографираа от “Кюриосити” вчера, на 11 април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Компютърният ъпдейт бе осъществен успешно и “Кюриосити” се върна към задълженията си, свързани с изучаването на местния каньон, което е част от задачата да бъдат характеризирани съставът и седиментологията на геологичните структури, намиращи се над регион на име Тапо Капаро. Голяма част от вчерашните проучвания включваха работа с камерите и със спектрометъра Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS), както и с микроскопа, който изследваше почистена от праха скала на име Тариландия. След това “Кюриосити” се придвижи на разстояние 30 метра. Източник: Уебсайтът на журналиста Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/04/12/curiosity-mars-canyon/

Изкуствен спътник на Еърбъс засне страхотни снимки на Юпитер и неговите луни! Снимка на Ганимед и Юпитер, заснета от Pléiades Neo. Photo credit : Airbus 11 април 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Докато чакаме с нетърпение през тази седмица мисията на ЕКА “Джус” да отпътува към Юпитер, частен европейски спътник засне страхотни снимки на планетата и нейните луни! Сателитът е от групировката Pléiades Neo – тези спътници изцяло се финансират, произвеждат, ръководят и са собственост на европейската аерокосмическа компания Еърбъс. Това са едни от най-мощните изкуствени спътници в световен мащаб, с резолюзия 30 cm/pixel. Те могат да се използват за спешна реакция в случай на природни бедствия – веднага щом се насрочи задача да снимат Земята, фотографиите пристигат за 30 минути! В случая камерите се оказват достатъчно мощни, за да са в състояние да снимат Юпитер и даже се забелязват характеристиките на луната Ганимед! https://cosmos.1.bg/space/2023/04/11/airbus-satellite-pleiadesneo-jupiter/

Построени от българска фирма спътници излитат в космоса на 11-ти април Мисиите “Тайфа-1” и “Платфърм 3” излитат в космоса на 11 април. Image credit : EnduroSat 9 април 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти април, ден след отбелязването на 44-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов, ще излети ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, като на борда ѝ ще има два спътника, за чието създаване е спомогнала българската фирма EnduroSat. Това показва, че в днешни дни в България има развиващ се спътникостроителен отрасъл, който е на световно ниво! Първият спътник е “Тайфа-1”, който е построен за нуждите на Кения по стандарта 3-U CubeSat. За създаването му са си сътрудничили две фирми – SayariLabs и родната EnduroSat. Макар че кенийски инженери от SayariLabs са изпълнили проектирането на “Тайфа-1”, самото производство на компонентите и тяхното изпитание е осъществено именно от българската фирма (източник). Вторият спътник е “Платфърм 3”, известен още като “Sateliot-0”. Спътникът е построен за нуждите на испанската фирма Sateliot, която цели създаването на орбитална групировка, работеща съобразно 5G-IoT стандарта. Българската фирма EnduroSat е осъществила проектирането и производството на сателита, като в направата му са участвали и още два партньора – испанската компания Alen Space и датската GateHouse (източник). Изстрелването е насрочено за 11-ти април в 09:48 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/09/endurosat-satellites/

Старшип бе сглобен за първия му полет през този месец! Старшип – новата система за изстрелване, състояща се от ракета и космически кораб, е в готовност за полет! Photo credit : SpaceX 7 април 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс е вече в пълна готовност за полет за първия полет на новата космическа система “Старшип”, след като през тази седмица горната и долната степен бяха отново сглобени – надяваме се, този път за последно. Чака се единствено американският регулатор да даде своето одобрение за изстрелване – това е финалната, окончателната пречка от бюрократичен характер, макар че вече има индикации че лицензът ще бъде връчен съвсем скоро. Според СпейсЕкс през следващата седмица ще има цялостна репетиция на обратното броене и ако то мине наред, по-следващата ще станем свидетели на орбиталния полет. Разбира се, подобно на дебютните полети на нови ракети, примерите са много – “Спейс Лонч Систъм” на НАСА, “Алфа” на Файърфлай, “Теран” на Релативити Спейс, шансът нещо да се обърка по време на обратното броене и да се стигне до продължителни отлагания е реален. Освен това нито една частна компания (може би с изключение на Космически пионер на Китай) не е успяла да изпрати в орбита чисто нова ракета от първия път, така че вероятностите за пълен провал по време на това дебютно изстрелавния са сериозни. При всички положения СпейсЕкс ще получи ценни данни, които ще залегнат в подготовката на следващите мисии на “Старшип”. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/07/starship-assembled-first-flight/