SAlexandrov

Аварията на Союз МС-22. Какво знаем и какво не? Аварията на “Союз МС-22”. Photo credit : NASA TV 16 декември 2022 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Вчера пилотираният космически кораб на Русия “Союз МС-22”, който понастоящем е прикачен към МКС, претърпя сериозна повреда заради пробойна, която доведе до теч на антифриз. Това представлява един от най-тежките инциденти в пилотираната космонавтика през последните години и са налице много въпроси: може ли “Союз МС-22” да прибере обратно екипажа си на Земята и ако не, може ли Русия да изстреля по-бързо следващия кораб “Союз МС-23”? Ето какво знаем до този момент – първо да започнем с причината. Официалното съобщение според прес-службата на Роскосмос (изт: Калдата) е, че причината за пробойната е попадение от микрометеорид. Много космически експерти обаче оспорват заключението, в това число дългогодишният космически журналист Анатолий Зак. Обяснението с микрометеориди често се предлага за изясняването на редица аварии в руската космонавтика, тъй като е удобно и снема отговорността от хората. Истината обаче е, че това е подобни попадения са редки и също така рядко водят до сериозни повреди – например телескопът “Джеймс Уеб” беше ударен четири пъти от микрометеориди и те не изведоха телескопа от строя. Тъй като до този момент единствено руски апарати се повреждат уж от микрометеориди (никога западни), нормално е експертите да са скептични. Аз също така бих добавил, че дори и да става въпрос за микрометеорид, Русия е допринесла до замърсяването на околоземното пространство заради безотговорния тест на антиспътниково оръжие през изминалата година. Няколко пъти МКС трябваше да коригира курса си, за да избегне отломките от това изпитание. Какво е състоянието на космическия кораб? Ето какво съобщава журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника: Беше извършена диагностика посредством европейската роботизирана ръка, която е част от руския модул “Наука”, но наблюденията от нейните камери не доведоха до изясняване на състоянието на “Союз МС-22”. За тази цел НАСА ще използва 17.6-метровата голяма ръка “Канадарм2”, построена от Канадската космическа агенция. За да могат американците да са от помощ на руските си колеги, те ще отложат планираната за понеделник “космическа разходка”, която трябваше да бъде осъществена от астронавтите Франк Рубио и Джош Касада и в хода на която трябваше да бъдат монтирани нови слънчеви панели на МКС. Днес беше проведено пробно запалване на двигателите на космическия кораб – и според източници в ракетно-космическия отрасъл то е било успешно, което е чудесно. Но не това е основното притеснение, а дали компютрите са в добро състояние, за да изпълняват задачите си по навигация. След като терморегулацията на “Союз МС-22” не работи, те прегряват. По-рано руските медии съобщиха, че температурите в кораба надхвърлят 50 градуса. Впоследствие Роскосмос коригира тази информация и съобщи, че температурите са от порядъка на 30 градуса. Ако се окаже, че не могат да се доверят на компютрите, космонавтите биха могли да свалят кораба от орбита с ръчно управление. Какво не знаем? Все още не се знае какво е цялостното състояние на всички останали системи на “Союз МС-22” и дали той е годен да прибере на Земята тричленния си екипаж, състоящ се от Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и Франко Рубио. Ако случайно наистина става въпрос за попадение от микрометеорид, възможно е той да е причинил допълнителни повреди. Ако няма допълнителни повреди, остава да се види дали с течение на времето температурата във вътрешността на кораба ще остане стабилна. В такъв случай “Союз МС-22” би могъл да изпълни цялата си мисия и да се завърне, както е по план, през март. Ако обаче температурата не е стабилна, корабът може да се завърне с екипажа си и в по-близко бъдеще. Но в най-лошия възможен случай, т.е. корабът се окаже негоден за полет, обмисля се възможността “Союз МС-33” да полети по-рано – включително да бъде изстрелян празен, за да прибере Прокопиев, Петелин и Рубио. Подобно нещо вече се е случвало в историята на космонавтиката – по време на мисията на “Союз-34” през юни 1979 година. Корабът е бил изстрелян празен, за да върне живеещите на “Салют 6” космонавти Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. Това се е наложило заради аварията на кораба “Союз-33” с космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников, свързана с отказ на двигателя му. Иванов и Рукавишников се прибрали успешно, но корабът “Союз-32”, с които били доставени Ляхов и Рюмин, имал същият тип двигател като повредилия се на “Союз-33”, т.е. съветските специалисти не желаели да поемат риска да използват кораба, с когото са дошли. В крайна сметка “Союз-34” се скачил в автоматичен режим със станцията и прибрал благополучно двамата космонавти. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/avariq-soyuz-ms-22/

Преди 60 години мисията Маринър 2 разби илюзиите, че на Венера има живот Фотография на Венера в ултравиолетовата област, заснета от “Маринър 10”. Photo credit : NASA 16 декември 2022 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Преди 60 години, на 14 декември 1962 г., автоматичната междупланетна станция на НАСА “Маринър 2” посещава Венера и влиза в историята като първата космическа мисия, директно изучила друга планета! За съжаление обаче откритията от мисията са разочароващи – те слагат пирон в ковчега на предположението, че на венерианската повърхност може да има живот. Успешното посещение на Венера от “Маринър 2” представлява една от най-сериозните победи на САЩ спрямо СССР в началото на космическата надпревара. Макар че през февруари 1961 г. съветските специалисти изстрелват “Венера 1” към най-близката до нас планета, а през ноември 1962 г. “Марс 1” отпътува към Червената планета, и двете мисии се повреждат по пътя и нито една от тях не изпраща научни данни. Но изстрелването на “Маринър 2” на 27 август 1962 г. посредством ракета “Атлас-Аджена” е нормално, пътешествието към Венера протича нормално въпреки някои дребни хардуерни повреди, а на 14 декември автоматичната станция минава на 34 773 километра от повърхността ѝ. Учените нямат идея какво ще открие “Маринър 2”. Те от десетилетия смятат, че повърхността на Венера може да е благоприятна за развитието на растения и животни. Нещо повече, през 1919 г. в Ню Йорк Таймс се появява статия, която категорично посочва Венера като най-подходящото място, на което може да се търсят живи организми. Венера, не Марс. Това схващане е устойчиво сред някои научни среди дори през 40-те и 50-те години на миналия век, макар че и тогава някои изследователи като Карл Сейгън се придържат към предположението, че парниковият ефект е силно изразен и прави венерианската повърхност непригодна за живота. Също така радарни наблюдения от наземни обсерватории като Аресибо в Пуерто Рико са в подкрепа на хипотезата за негостоприемна планета. “Маринър 2” прави две основни открития. Първото е, че Венера няма ясно изразено магнитно поле. Това е изключително изненадващо, тъй като изследователите са на мнение, че Венера е планета-близначка на Земята, еволюирала от същите региони на протопланетарния диск в зората на Слънчевата система. Освен това размерите на Земята и Венера са сходни. Така че липсата на венерианско магнитно поле е истински шок. Космическата мисия измерва температури от порядъка на 150-200°C. По-късни роботизирани експедиции установяват, че температурите са даже още по-високи, но дори и измерванията на “Маринър 2” са достатъчни – на планетата няма как да има живот, който да е сходен с този на Земята. “Маринър 2” работи успешно до 3 януари 1963 г., когато изпраща последния си радиосигнал. С това първото изследване на друга планета от човешки апарат приключва. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/mariner-2-60-anniversary/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля SWOT, първата мисия за измерване на нивата на водните басейни в глобален мащаб Снимка от днешното изстрелване. Photo Credit: (NASA/Keegan Barber) 16 декември 2022 г. 16:05 ч. Светослав Александров. Днес в 13:46 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. На борда на ракетата се намираше космическата мисия на НАСА и Френската космическа агенция SWOT, която първа по рода си ще може да измерва нивата на водните басейни в глобален мащаб и ще е важен инструмент за оценката на последствията от глобалното затопляне. За нуждите на полета беше използвана рециклирана първа степен под сериен номер “B1071”, като това бе шеста мисия за нея. Преди това степента е служила за извеждането на две военни мисии на САЩ, спътник на Германия и две партиди “Старлинк”. Днес “B1071” отново си свърши работата безупречно и около 7.5 минути след старта степента извърши меко кацане върху площадката за кацане LZ-4, намираща се на територията на Ванденберг. Мисия SWOT представлява съвместен проект между НАСА и Френската космическа агенция (CNES). Проектът е подпомогнат също така от Канадската космическа агенция (CSA) и Британската космическа агенция. Океаните представляват най-големият резервоар на топлина и въглероден диоксид, които се преразпределят посредством океанските течения. Благодарение на океанската циркулация се постига баланс на земния климат и по този начин се поддържа обитаемостта на нашата планета. Съществуващите мисии, които са посветени върху наблюденията на Земята, са разкрили множество подробности за връзките между климата и световния океан, в това число как глобалното затопляне влияе върху увеличаването на нивото му. Датчиците на спътниците са измервали теченията, които са асоциирани с големите топографски характеристики и са наблюдавали как те се променят драматично по времето на фазите Ел Ниньо и Ла Ниня. Но съществена част от океанското движение се случва при мащаби, които са твърде малки, за да бъдат измерени с досегашната спътникова технология. Именно тук идва ролята на мисията SWOT. Маломащабните океански течения съдържат по-голямата част от енергията, която захранва разбъркването и транспорта на водата – това са важни фактори, които трябва да се вземат предвид при оценката на последиците от глобалното затопляне. Нещо повече, маломащабните течения и вихри са важни за процесите, които протичат в близост до брега – било то корабната навигация, разсейването на замърсителите, бреговата ерозия. Задачата на SWOT е: Да измерва океанските течения и вихри при мащаби, които са от порядъка на 20 километра. Да подобри компютърното моделиране, което разчита на океанската циркулация, за да определи какви ще са бъдещите климатични условия Да подпомогне за по-доброто разбиране на бреговите процеси, вкл. тези, свързани с рибовъдството, корабната навигация, ерозията и замърсяването. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/spacex-launches-swot/

Хакуто-Р за пръв път коригира курса си към Луната! Спускаемият апарат “Хакуто-Р” – илюстрация. Image credit : ispace 15 декември 2022 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Мисията “Хакуто-Р” на японския стартъп АйСпейс изпълни днес една от най-важните стъпки след изстрелването си – първата корекция на курса към Луната посредством собствените си двигатели. Без добра работа на двигателната система, както и на свързаните с нея навигационна система и система за контрол на ориентацията, няма как “Хакуто-Р” да влезе в орбита около Луната през април 2023 г., нито да кацне в района на кратера Атлас. Ето защо днешното постижение бе толкова значимо! Напомням на читателите, че мисията бе изстреляна на 11-ти декември с американска ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Фирмата АйСпейс притежава офиси в Япония, Люксембург и САЩ и е наела над 200 работници. На нея е връчен договор от НАСА за превоз на полезни товари в рамките на програмата за завръщане на човек на Луната “Артемис”. АйСпейс е избрана и от Европейската космическа агенция (ЕКА) да участва в научния екип на Проспект – програма за извличането на вода от лунната повърхност. Източник: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2022/12/15/hakuto-r-first-maneuver/

Космонавтите изпратиха видеото за диагностика на Союз МС-22 през американските системи – руските не работят Кадър от теча на “Союз МС-22”. Image credit : NASA TV 15 декември 2022 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Руските космонавти записаха видео на авариралия по-рано тази нощ космически кораб “Союз МС-22”, но не успяха да го изпратят през руския комуникационен канал поради повреда на модем и вместо това се наложи да разчитат на американските комуникационни системи. Новината беше съобщена от космическата блогърка Катя Павлюшченко: Павлюшченко се позовава на Дмитрий Струговец, бивш ръководител на пресслужбата на Роскосмос. Става въпрос за модем за пренос на данни, част от руската спътникова система “Луч”. Междувременно се появи видео с висока разделителна способност, показващ теча на кораба: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/15/luch-doesnt-work/

АВАРИЯ: Руският пилотиран кораб Союз МС-22 претърпя сериозен теч! Кадър на теча. Photo credit : NASA TV 15 декември 2022 г. 07:40 ч. Светослав Александров. Руският космически кораб “Союз МС-22”, който понастоящем е скачен с Международната космическа станция, претърпя сериозна повреда! На камерите на МКС бе констатиран теч, вероятно произхождащ от приборно-агрегатния отсек и вероятно става въпрос за амоняк. Не се знае дали корабът ще може да се завърне на Земята. Повредата настъпи, докато космонавтите Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин се приготвяха за провеждането на дълго отлагана “космическа разходка”. Роскосмос, в типичен стил, пази гробно мълчание какво се случва горе, като космическата агенция е оповестила единствено, че “разходката” ще бъде отменена “по технически причини”. По информация от Арс Текника, повредата на “Союз МС-22” не е застрашила по никакъв начин живота и здравето на астронавтите на МКС. Обаче не е ясно дали корабът ще може да върне на Земята екипажа си, състоящ се от космонавтите Прокопиев и Петелин, както и от техния американски колега Франко Рубио. Също така не е ясно дали течът не е замърсил външната повърхност на Международната космическа станция или някой от останалите скачени кораби с нея, включително американският пилотиран кораб “Крю Драгън”. Течът е продължил повече от 3 часа. Понастоящем руската космонавтка Анна Кикина използва европейската роботизирана ръка на МКС, за да инспектира космическия кораб. Тук е коректно да напомним, че една от последните идеи на Дмитрий Рогозин, преди да бъде уволнен от поста Ръководител на Роскосмос, бе работата на тази ръка да бъде преустановена като контра-санкция на западните санкции. Добре че никой не го послуша тогава – сега Роскосмос разчита на Европейската космическа агенция (ЕКА), за да изследва кораба си. Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак, в случай, че се окаже, че корабът “Союз МС-22” не е технически годен да се завърне на Земята, пилотираният кораб “Союз МС-23” може да бъде изстрелян празен с цел да прибере заклещения горе екипаж, а следващата експедиция на МКС да бъде прехвърлена на кораба “Союз МС-24”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/15/soyuz-ms-22-povreda/

АВАРИЯ: Руският пилотиран кораб Союз МС-22 претърпя сериозен теч! Кадър на теча. Photo credit : NASA TV 15 декември 2022 г. 07:40 ч. Светослав Александров. Руският космически кораб “Союз МС-22”, който понастоящем е скачен с Международната космическа станция, претърпя сериозна повреда! На камерите на МКС бе констатиран теч, вероятно произхождащ от приборно-агрегатния отсек и вероятно става въпрос за амоняк. Не се знае дали корабът ще може да се завърне на Земята. Повредата настъпи, докато космонавтите Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин се приготвяха за провеждането на дълго отлагана “космическа разходка”. Роскосмос, в типичен стил, пази гробно мълчание какво се случва горе, като космическата агенция е оповестила единствено, че “разходката” ще бъде отменена “по технически причини”. По информация от Арс Текника, повредата на “Союз МС-22” не е застрашила по никакъв начин живота и здравето на астронавтите на МКС. Обаче не е ясно дали корабът ще може да върне на Земята екипажа си, състоящ се от космонавтите Прокопиев и Петелин, както и от техния американски колега Франко Рубио. Също така не е ясно дали течът не е замърсил външната повърхност на Международната космическа станция или някой от останалите скачени кораби с нея, включително американският пилотиран кораб “Крю Драгън”. Течът е продължил повече от 3 часа. Понастоящем руската космонавтка Анна Кикина използва европейската роботизирана ръка на МКС, за да инспектира космическия кораб. Тук е коректно да напомним, че една от последните идеи на Дмитрий Рогозин, преди да бъде уволнен от поста Ръководител на Роскосмос, бе работата на тази ръка да бъде преустановена като контра-санкция на западните санкции. Добре че никой не го послуша тогава – сега Роскосмос разчита на Европейската космическа агенция (ЕКА), за да изследва кораба си. Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак, в случай, че се окаже, че корабът “Союз МС-22” не е технически годен да се завърне на Земята, пилотираният кораб “Союз МС-23” може да бъде изстрелян празен с цел да прибере заклещения горе екипаж, а следващата експедиция на МКС да бъде прехвърлена на кораба “Союз МС-24”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/15/soyuz-ms-22-povreda/

ОАЕ вместо Русия ще прави шлюзов модул за окололунната станция Гейтуей Макет на основния модул на “Гейтуей”. Image credit : Northrop Grumman 14 декември 2022 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Американската аерокосмическа компания Боинг преговаря с Обединените арабски емирства за строеж на шлюзов модул, който е нужен за окололунната станция “Гейтуей”. Така ОАЕ ще заеме мястото на Русия в програмата “Артемис”. Новината бе съобщена от репортерката на ОАЕ Саруат Насир, както и от Арс Текника. Шлюзовият модул ще е необходим, за да могат астронавтите да излизат от станцията и да провеждат “космически разходки”. Доскоро се предвиждаше този модул да бъде построен от Русия. Но тогавашният шеф на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин отсече, че “Гейтуей” е “прекалено американоцентричен” проект и че не желае да играе ролята на втора цигулка за НАСА. Но претенциите на Русия са твърде големи – страната не е изстрелвала успешно мисия до Луната или друга планета от 1988 година, когато беше реализирана марсианската програма “Фобос”. За сравнение през 2021 г. мисия на ОАЕ (вярно, построена основно от САЩ) влезе в орбита около Марс, а само преди няколко дни луноходът “Рашид” излетя към Луната на борда на мисията на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р”. Така че в съвременния свят даже ОАЕ е по-напред от Русия, що се касае до междупланетните полети. Планира се първият модул от окололунната станция “Гейтуей” да бъде изстрелян в края на 2024 или 2025 година. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/14/gateway-module/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 5 изведе в космоса мощен метеоспътник! 13 декември 2022 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Европейската космонавтика отчете рядък успех през тази иначе разочароваща за Стария континент космическа година, през която беше прекратена програмата “ЕкзоМарс”, а ракетата от ново поколение “Ариана 6” претърпя поредните отлагания. Тази вечер в 22:30 ч. българско време от космическия център Куру във Френска Гвиана излетя ракетата-ветеран “Ариана 5” с три спътника, основният от които е “Метеосат” от трето поколение, който ще позволи “бързото откриване и прогнозиране на сериозни метеорологични явления” според описанието на Арианаспейс. На борда на ракетата-носител имаше и още два комуникационни сателита “Галакси 35” и “Галакси 36” на Интелсат, които ще заменят по-старите “Галакси 3С” и “Галакси 28”. След днешното изстрелване остават още само два полета за “Ариана 5”, преди тази ракета да бъде окончателно пенсионирана. Догодина през февруари ще бъде проведено изстрелване, посветено по извеждането на спътниците “Сиракуза-4Б” и “Озон-3”. По-късно през 2023 г. е и финалният и коронен полет за ракетата – на междупланетната мисия “Джус”, която ще изучава луните на Юпитер. Видеозапис от изстрелването: Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/13/ariane-5-launch-success/

НАСА и СпейсЕкс ще изстрелят SWOT: първата мисия за измерване на нивата на водните басейни в глобален мащаб На илюстрацията: мисия SWOT. Image credit : NASA 13 декември 2022 г. 10:50 ч. Светослав Александров. На 15-ти декември в 13:46 ч. българско време ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” ще изведе в космоса спътника SWOT. Това е първата по рода си мисия, която ще измерва промените в нивата на водните басейни в глобален мащаб и така ще предостави безценни данни затова как глобалното затопляне върху тях. Мисията е съвместен проект между НАСА и Френската космическа агенция (CNES). Проектът е подпомогнат също така от Канадската космическа агенция (CSA) и Британската космическа агенция. Океаните представляват най-големият резервоар на топлина и въглероден диоксид, които се преразпределят посредством океанските течения. Благодарение на океанската циркулация се постига баланс на земния климат и по този начин се поддържа обитаемостта на нашата планета. Съществуващите мисии, които са посветени върху наблюденията на Земята, са разкрили множество подробности за връзките между климата и световния океан, в това число как глобалното затопляне влияе върху увеличаването на нивото му. Датчиците на спътниците са измервали теченията, които са асоциирани с големите топографски характеристики и са наблюдавали как те се променят драматично по времето на фазите Ел Ниньо и Ла Ниня. Но съществена част от океанското движение се случва при мащаби, които са твърде малки, за да бъдат измерени с досегашната спътникова технология. Именно тук идва ролята на мисията SWOT. Маломащабните океански течения съдържат по-голямата част от енергията, която захранва разбъркването и транспорта на водата – това са важни фактори, които трябва да се вземат предвид при оценката на последиците от глобалното затопляне. Нещо повече, маломащабните течения и вихри са важни за процесите, които протичат в близост до брега – било то корабната навигация, разсейването на замърсителите, бреговата ерозия. Задачата на SWOT е: Да измерва океанските течения и вихри при мащаби, които са от порядъка на 20 километра. Да подобри компютърното моделиране, което разчита на океанската циркулация, за да определи какви ще са бъдещите климатични условия Да подпомогне за по-доброто разбиране на бреговите процеси, вкл. тези, свързани с рибовъдството, корабната навигация, ерозията и замърсяването. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/13/nasa-spacex-first-swot-mission/

Предвиждат се - това ще е третата мисия. Първата е вече в историята - безпилотна обиколка около Луната. Втората, след две години, ще е пилотирана обиколка около Луната. Третата, след 2025-та, ще включва кацане

Хакуто-Р засне първата си снимка на Земята на път към Луната Снимка на Земята, заснета от “Хакуто-Р”. Photo credit : ispace 13 декември 2022 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Космическата мисия “Хакуто-Р” на японския стартъп АйСпейс засне за пръв път Земята на път към Луната! Фотографията бе получена около 19 часа след разделянето на апарата от горната степен на ракетата-носител на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Долу вдясно на снимката се намира плоча, на която са изобразени логата на партньорите на мисията: Japan Airlines (JAL), Mitsui Sumitomo Insurance Co., Ltd., NGK SPARK PLUG CO., LTD., CITIZEN WATCH, Suzuki, Sumitomo Corporation, Takasago Thermal Engineering Co., Ltd., The SMBC Group, Sky, Tokyo Broadcasting System Holdings, Inc., The Asahi Shimbun и Shogakkan. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/13/hakuto-r-first-earth-photo/

Руският астроном Александър Смирнов е наблюдавал кораба Орион по време на връщането му от Луната Кадър от наблюденията на кораба “Орион”. Фото: Александър Смирнов 12 декември 2022 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на НАСА “Орион”, който летя от Земята до Луната и обратно в периода между 16-ти ноември и 11-ти декември в рамките на мисията “Артемис 1”, е могъл да бъде наблюдаван и от астрономи-любители посредством телескопи. Един от тези любители е бил руснакът Александър Смирнов, който в свое видео, публикувано днес, разказва как от територията на Киргизия е успял да проследи и да документира завръщането на “Орион”. Смирнов описва подробно телескопичната си техника и как е взел координатите на космическия кораб от страницата на Лабораторията за реактивно движение към НАСА. На 10-ти декември, когато астрономът е проследявал “Орион”, корабът се е намирал в съзвездието Кит. Препоръчвам ви да обърнете внимание на канала на Смирнов Astro Channel в Youtube, където той описва резултатите от наблюденията си на различни астрономически явления, а също така и на полетите на ракети и космически кораби. Смирнов, освен “Артемис 1”, е наблюдавал Международната космическа станция, китайската станция “Тянгон”, мисии на “Старлинк” и още много други космически апарати. Изгледайте цялото видео тук: Александър Смирнов https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/alexander-smirnoff/

Изстреляният през октомври руски спътник с новата ракета Ангара изгоря в атмосферата Снимка от изстрелване на “Ангара”. Photo credit : Roscosmos 12 декември 2022 г. 14:05 ч. Светослав Александров. Докато вчера НАСА прибираше на Земята космическия кораб “Орион” след окололунното пътешествие, междувременно изстреляният през месец октомври руски военен спътник с ракетата-носител “Ангара-1.2” изгоря в атмосферата. Спътникът така и не проведе никакви маневри, докато бе в орбита, а краткият му живот (по-малко от два месеца) повдига основателни въпроси доколко мисията му е била “успешна”, както твърдят официалните власти на Русия. За края на мисията на спътника “Космос 2560” оповести астрофизикът Джонатан Макдауъл: Дали това бе планираното поведение за този спътник, остава неизвестно: предишният спътник Космос-2525 прекара на орбита по-дълго”, пише Иля Харламов, космически ентусиаст и автор на канала в Телеграм “Юра, прости”. “Специалистите на НАСА гадаят: дали руските военни предпочитат такива краткоживущи спътници, или просто изпитват нещо”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/angara-burns-atmosphere/

Остават четири дни до пристигането на южнокорейската мисия Данури около Луната! Снимка на Земята, заснета от южнокорейската мисия “Данури”. Photo credit : KARI 12 декември 2022 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Стига всичко да мине наред, на 16-ти декември Южна Корея може да се превърне в шестата държава след СССР, САЩ, Япония, Швеция, Китай, Индия и Израел, въвела изкуствен спътник около Луната! Тогава мисията на Корейския аерокосмически институт “Данури” ще пристигне в окололунна орбита, като това ще се случи шест месеца след своето изстрелване посредством американска ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс. Новината за предстоящото пристигане бе съобщена от Дауун Джънг, член на екипа на мисията. Корейската мисия ще занесе шест научни прибора в орбитата около Луната – един американски и пет корейски. Три от приборите са камери, а също така имаме магнитометър, гама-лъчев спектрометър и технологичен демонстратор, който ще се опита да изпробва безжичен интернет в окололунна орбита. От тези прибори особено важен е американският – камерата Polycam. Това е първата камера в историята на космическото дело, която ще може да направи подробна карта на лунната повърхност посредством поляризирана светлина. Такива карти периодично се изготвят на повърхността на Земята, за да изучаваме растителността, а на Луната могат да помогнат за изучаването на размера и плътността на праховите частици и скалите. Друга камера, корейската Shadowcam, ще може да заснема снимки на засенчените региони в лунните кратери. Това е свръхчувствителна камера, способна да вижда повърхността на тези вечно затъмнени местности благодарение на изключително слабата светлина, достигаща до тях, напр. отразената от околностите или от звездите. Очаква се „Данури“ да работи в окололунна орбита минимум една земна година. Екипът все още не е решил какво ще прави, ако космическият апарат е работоспособен след като тази година отмине. Първата идея е „Данури“ да бъде приближена до повърхността за по-детайлни снимки и накрая да се разбие в нея. Другата възможност е мисията да бъде изпратена във висока окололунна орбита, за да работи още дълги години. Напомням на читателите, че Южна Корея разработва и собствени ракети-носители. През юни 2022 г. за пръв път страната изведе собствени спътници в орбита със собствени технологии посредством ракетата “Нури”, която е изцяло с южнокорейски двигатели. По-късно през десетилетието, когато бъде създадена по-мощна и по-тежкотоварна ракета, Южна Корея ще изпрати мисии до Луната самостоятелно, а не както е сега – с американска помощ. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/danuri-arrival-moon-four-days/

Новата мисия на НАСА Лунар Флашлайт е на път към Луната: ето как да я следите на живо! Лунар Флашлайт. Image credit : NASA 12 ноември 2022 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Артемис 1” приключи вчера успешно, но вчера също така ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс изпрати на път към Луната нова американска мисия “Лунар Флашлайт”, която ще търси залежи от воден лед в района на Южния полюс на естествения ни спътник. “Това беше красиво изстрелване”, съобщи Джон Бейкър от екипа на мисията към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Целият екип се вълнува от това как този малък космически апарат ще може да прави наука до няколко месеца”. За да можете да следите пътешествието на “Лунар Флашлайт” на живо, използвайте приложението Eyes of the Solar System на НАСА. “Веднага щом “Лунар Флашлайт” достигна космоса, Eyes започна да я проследява, както и ще го прави през цялата научна мисия”, съобщава Джейсън Крег от Лабораторията за реактивно движение. “Системата използва истински данни за траекторията на мисията, така че докато тя е в ход, вие ще можете да наблюдавате точно къде се намира”. “Лунар Флашлайт” ще влезе в т.нар. почти праволинейна ореолна орбита около Луната. Досега само един космически апарат е работил в такава орбита – “Кепстоун” на НАСА, който я достигна в средата на ноември. Когато “Лунар Флашлайт” влезе във въпросната орбита, мисията ще разчита на специален рефлектометър, екипиран с четири лазера, които излъчват инфрачервена светлина при такава дължина на вълната, която лесно се абсорбира от водния лед. Колкото по-голяма е абсорбцията, толкова повече воден лед има на Луната”. Също така космическият апарат използва нов тип екологично чисто, “зелено” гориво, за разлика от конвенционалния и силно отровен хидразин. Горивото вече е било тествано на предходна мисия в околоземна орбита, а сега за пръв път ще се приложи и за пътешествие до Луната. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/lunar-flashlight-on-way-to-moon/

Хакуто-Р постигна стабилна ориентация на път към Луната На кадъра: космическият апарат “Хакуто-Р” след освобождаването от ракетата-носител “Фалкън 9”. Photo credit : ISpace 12 декември 2022 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Ден след своето успешно изстрелване посредством американска ракета-носител на СпейсЕкс “Фалкън 9”, космическият апарат на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р” изпълни следващата критично важна стъпка – стабилна ориентация в космическото пространство. Също така АйСпейс потвърждава, че апаратът генерира достатъчно електроенергия и няма повреди на основните му системи. За тази мисия АйСпейс са определили, че трябва да преминат общо 10 крайъгълни камъка – т.е. критерия за успех. Първите два критерия – подготовка за изстрелване и успешно изстрелване са изпълнени, а сега след стабилизирането на апарата е на път да бъде изпълнен и третият критерий. Тъй като това е първа мисия, винаги има шанс за аномалия – затова резултатите от полета ще бъдат преценявани според тези критерии и ще бъдат внедрени при следващите мисии, които ще се разработят до 2025-та година. “Мисия 2” и “Мисия 3” на АйСпейс ще са част от програмата на НАСА “Артемис”, като фирмата има офиси и в САЩ. Кацането на “Хакуто-Р” в района на кратера Атлас е планирано за април 2023-та година. Източник: iSpace https://cosmos.1.bg/space/2022/12/12/hakuto-r-stable-orientation/

ПЪЛЕН УСПЕХ: Артемис 1 е в историята, корабът Орион се завърна на Земята! На кадъра: космическият кораб “Орион” се завръща на Земята с три парашута. Photo credit : NASA 11 декември 2022 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес в 19:40 ч. космическият кораб на НАСА “Орион” се завърна на Земята, приводнявайки се в Тихия океан. С това първата мисия от новата програма на НАСА за завръщането на човек на Луната “Артемис” завърши с пълен успех. Полетът на “Орион” бе перфектно изпълнен от неговото изстрелване на 16-ти ноември до завършека на 11-ти декември. НАСА отново разполага с технологии за превоз на астронавти от Земята до орбитата на Луната и обратно! “От Базата на Спокойствието до Таурус-Литроу, до спокойните води на Тихия океан, последната страница от пътешествието на НАСА до Луната бе завършена. “Артемис” е обратно на Земята”, съобщи коментаторът Роб Наваяс по НАСА ТВ. “Артемис 1 е голяма победа за НАСА, за Америка, за Европейската космическа агенция и за всички останали държави, които бяха въвлечени в това, за което се надяваме, че ще е постоянно завръщане в дълбокия космос. Първата стъпка от пътешествието е най-трудната и ние я предприехме”, написа журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника в Туитър. Една от последните снимки на Земята, заснети от космическия кораб “Орион” преди днешното му завръщане. Photo credit : NASA Сега, след като всичко мина безупречно, НАСА може да се фокусира върху подготовката на полета на “Артемис 2” до Луната, който е насрочен за месец май 2024 година. Той вече ще е пилотиран. На борда на кораба “Орион” ще полетят четирима астронавти – трима от НАСА и един от Канадската космическа агенция. Все още не е решено кои ще са те – но се знае, че ще са първите от епохата “Аполо”, които ще обиколят Луната и ще видят с очите си обратната ѝ страна. На борда на кораба “Орион” от завърналата се днес мисия “Артемис 1” нямаше хора, но имаше живи организми – семена на растения, водорасли, дрожди и гъби, които тепърва ще бъдат изследвани. Завършекът на “Артемис 1” съвпадна и с празнуването на 50-годишнината от кацането на “Аполо 17” на Луната. Точно преди половин век на днешния ден двама астронавти, Юджийн Сърнан и Харисън Шмит, за последно се разходиха на лунната повърхност. Какъв по-подходящ момент, за да кажем: човечеството отново се завръща на Луната! https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/artemis-mission-ends/

Хакуто-Р и Лунар Флашлайт се свързаха със Земята след успешното си изстрелване На илюстрацията: “Лунар Флашлайт” изучава водния лед на Луната. Photo credit : NASA 11 декември 2022 г. 16:00 ч. Светослав Александров. След като днес американската компания СпейсЕкс успешно изстреля мисията на НАСА “Лунар Флашлайт” и тази на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р”, вече имаме потвърждение, че и двете мисии са излъчили радиосигнали и са се свързали със Земята. Първо НАСА съобщи, че е получен радиосигнал от “Лунар Флашлайт”. Агенцията ни информира, че мисията комуникира със Земята нормално и бордовите системи работят според очакванията. След това ръководството на АйСпейс в Нихонбаши, Токио, публикува информация, че със спускаемия апарат “Хакуто-Р” е установена стабилна радиовръзка. Понастоящем екипът се опитва да стабилизира височината му, както и да подсигури, че слънчевите панели генерират достатъчно електроенергия за бордовите прибори. Стискаме палци и на двете мисии! https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/hakuto-r-lunar-flashlight-radiocontact/

Мисия Артемис 1 пред финал: корабът Орион ще се завърне на Земята днес! Схемата на кацане на космическия кораб “Орион”. Image credit : NASA 11 декември 2022 г. 14:45 ч. Светослав Александров. Изминаха три седмици и половина от началото на космическата мисия “Артемис 1”. Но всяко хубаво нещо си има своя край и след като корабът “Орион” направи обиколка на Луната, изпращайки вълнуващи видеа и снимки, днес той ще се завърне на Земята. Живото излъчване ще започне в 18:00 ч. българско време, като корабът ще се приводни в Тихия океан в 19:39 ч. българско време. Това е последното голямо изпитание, през което “Орион” трябва да премине, преди корабът да бъде одобрен да превозва астронавти. При това той няма да се завърне на Земята по начин, по който са го правили корабите “Аполо” – чрез стръмно балистично спускане. Вместо това “Орион” ще навлезе временно в земната атмосфера, за да забави скоростта си, пак ще се завърне малко в космическото пространство и отново ще влезе в атмосферата, за да кацне посредством система от общо 11 парашута. Методът позволява по-точно нацелване на мястото за спускане. Той е и по-щадящ за астронавтите, тъй като натоварванията са по-малки. Линк към живото излъчване: Video credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/artemis-1-lands-today/

НА ДНЕШНИЯ ДЕН преди 50 години: екипажът на Аполо 17 стъпва на Луната! На снимката: астронавтът Юджийн Сърнан позира за снимка през американското знаме по време на последната пилотирана лунна мисия през 1972 година. Photo credit : NASA 11 декември 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди точно половин век, 11 декември 1972 година, астронавтите на “Аполо 17” Юджийн Сърнан и Харисън Шмит кацат на Луната – това е последното пилотирано прилуняване. Сега, на 11 декември 2022 година, 50 години по-късно, СпейсЕкс изстреля нов спускаем апарат – японският “Хакуто-Р”, а по-късно през деня първата мисия “Артемис 1” от новата програма за завръщането на човек на Луната ще се прибере обратно на Земята. Да – тези събития показват, че наистина започнахме да се връщаме на Луната! Но да се върнем на случилото се преди половин век. На 11-ти декември 1972 г. лунният модул “Чалънджър” се отделя от командния модул и два часа и половина след разстиковането извършва меко кацане в региона Таурус-Литроу. Регионът е избран, тъй като предлага разнообразие от високопланински райони и долини. Сърнан и Шмит се спускат сред местност, около която има три високи, стръмни масива. Съществена част от равнината между масивите е покрита от тъмна мантия без големи скали, поради което геолозите смятат, че тя представлява пирокластичен поток. Срещат се няколко дребни, тъмни кратери, за които се предполага, че са “вулканични комини”. С успешното кацане Харисън Шмит се превръща в първия и до този момент единствен учен-геолог, изучавал Луната на място. Той прави забележително откритие – натъква се на оранжева почва. Оказва се, че тя се е образувала от течни капки магма, които са попаднали в региона Таурус-Литроу след огромно вулканично изригване преди 3.64 милиарда години. Още един любопитен факт за мисията: Юджийн Сърнан, без да иска, счупва “калника” на лунохода. Астронавтът прави импровизиран ремонт, който не е особено успешен – “калникът” пада отново и колелото на лунохода непрекъснато изхвърля прах, който затрупва него и возещите се астронавти. Счупеният калник на лунохода на “Аполо 17”. Photo credit : NASA По предложение на наземното ръководство, Сърнан и Шмит връзват с тиксо над гумата … картен лист. Резултатът може да не е особено впечатляващ визуално, но свършва добра работа. Астронавтите на “Аполо 17” прекарват сумарно 22 часа и 4 минути на лунната повърхност в рамките на общо три “космически разходки” и събират 115 килограма почвени и скални проби. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/apollo-17-landing-anniversary/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати към Луната мисия на НАСА и частна японска мисия! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 декември 2022 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:38 ч. българско време американската космическа компания СпейсЕкс изстреля към Луната ракета “Фалкън 9”. На борда на ракетата се намираха две мисии: мисията на НАСА “Лунар Флашлайт” и мисията на японския стартъп АйСпейс “Хакуто-Р”. Това е четвъртият полет до Луната през 2022 г. след стартовете на “Кепстоун”, “Данури” и “Артемис 1”! Стартъпът АйСпейс някога участваше в състезанието Lunar XPRIZE на Google. Нито един от екипите, които се съревноваваха, не успяха да изстрелят лунна мисия навреме, но резултатът е, че по този начин бе създадено лунно частно предприемачество. Израелският стартъп Берешийт пръв успя да изпрати мисия към Луната през 2019 г., отново с ракета на СпейсЕкс – мисията тогава постигна много успехи, в това число тя се превърна в първата частна мисия, достигнала до окололунна орбита. Но за съжаление кацането ѝ се провали. Сега “Хакуто-Р” има шанс да се превърне в първата частна мисия, кацнала на Луната. Спускането в района на кратера Атлас е планирано за април 2023 година. Макар и ръководена от АйСпейс, “Хакуто-Р” е истинска международна мисия. Освен че бе изстреляна с ракета на САЩ, а самият стартъп е японски, космическият апарат беше сглобен в съоръженията на европейското предприятие Арианагруп в Ламполдхаузен, Германия. Нещо повече – за радиокомуникацията със Земята мисията ще разчита на антените за далечна свръзка на Европейската космическа агенция (ЕКА), разположени във Френска Гвиана, Австралия, Аржентина и Великобритания. На борда на спускаемия апарат е прикачен и първият луноход на Обединените арабски емирства (ОАЕ) – “Рашид”. Луноходът тежи само 10 килограма и е построен от инженерите на центъра Мохамед бин Рашид. Очаква се да се придвижва на лунната повърхност в продължение на един лунен ден (т.е. 14 земни дни). Втората мисия, която излетя днес с ракетата “Фалкън 9”, е тази на НАСА “Лунар Флашлайт”. По подобие на новопристигналата в окололунна орбита мисия “Кепстоун” тя също е изградена по стандарта CubeSat (от шест стандартизирани единици) и също като нея ще работи в т.нар. почти праволинейна ореолна орбита. Задачата на “Лунар Флашлайт” е да изучава разпределението и състава на водния лед на Луната. Любопитен факт е, че тази мисия първоначално трябваше да лети на борда на ракетата “Спейс Лонч Систъм” като вторичен полезен товар на “Артемис 1”, но не успя да се справи с крайния срок. Общо десет вторични мисии изпълниха срока и бяха изстреляни с “Артемис 1”. Една част от тези мисии са успешни – напр. лунната мисия на Италия “АргоМуун”, лунната мисия на япония “Икуълиъс”, междупланетната биологична мисия на НАСА “Биосентинел”. Друга част обаче претърпяха аварии – напр. мисията на японския мини спускаем апарат “Омотенаши” и на слънчевата платноходка на НАСА “НИА Скаут”, която трябваше да посети астероид. Счита се, че част от проблемите на тези вторични мисии са свързани с дългия престой на Земята вследствие на многократните отлагания на “Артемис 1”, които не позволиха презареждането на техните батерии. “Но ние сме в по-добро положение, защото сме си презаредили батериите и не сме киснали на площадката цяла година”, съобщава Барбара Коен, ръководител на “Лунар Флашлайт”. Така че екипът на тази мисия на НАСА определено се чувства по-спокоен, че успя да намери алтернатива на “Артемис 1” и получи възможност да лети с по-гъвкавата и рядко отлагана “Фалкън 9”. Днешният полет бе 56-ти за СпейсЕкс през 2022 година. За нуждите на изстрелването бе използвана ракета с рециклирана първа степен, летяла на четири предходни мисии. Сегашният пети старт отново бе безпроблемен за степента и осем минути след старта тя извърши меко кацане върху наземната площадка “LZ-1”. Отделянето на “Хакуто-Р” от втората степен бе проведено на 46-тата минута от началото на полета, а на “Лунар Флашлайт” – на 53-тата минута. Видеозапис от изстрелването: Видеозапис https://cosmos.1.bg/space/2022/12/11/spacex-hakuto-r-launch/

НАСА откри сайт със съвременни снимки на останки от исторически кацания – Аполо, Луна, Луноход Мястото на кацане на “Аполо 17” със следите, оставени от астронавтите, както и останките от лунните модули. Фотографията е заснета от съвременната мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit : NASA 10 декември 2022 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Има ли съвременни снимки на следите и останките от кацанията на пилотираните експедиции “Аполо”? Безспорно това е сред най-често задаваните въпроси в космическите форуми и социалните мрежи. Да, има – съвременната роботизирана експедиция на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър” притежава мощна телескопична камера, която може да заснема такива следи. По този случай НАСА откри уебсайт, на който можете да разгледате съвременни снимки от исторически кацания – не само на “Аполо”, но и на съветските мисии “Луна”, “Луноход 1”, “Луноход 2”, разбиванията на някои орбитални мисии като “GRAIL” и “LADEE”, попадения на степени от ракети, новосъздадени кратери по естествен път … и още много! Новината бе съобщена на 9-ти декември от журналиста Ленърд Дейвид, списващ сайта Inside Outer Space. Уебсайтът на НАСА е достъпен на този адрес: https://www.lroc.asu.edu/featured_sites. Там има множество менюта и подменюта, които могат да ви помогнат да се ориентирате съобразно това, което търсите. Част от снимките, публикувани на уебсайта, са показвани многократно по медиите. Въпреки всичко въпросът “къде са съвременните снимки на останките от Аполо” не спира да бъде задаван. И това не бива да ни изненадва – хората, които го задават, са обикновено привърженици на конспиративната теория, че човек никога не е стъпвал на Луната. Но тези хора не задават въпроса искрено, а го използват като риторична вметка, за да проповядват псевдонаука и дезинформация. Както нееднократно съм подчертавал на уебсайта, човешкият мозък е силно ограничен и не винаги се справя добре в определянето на истината. През 2013 г. Дан Кахан, проф. от Йейл, публикува резултатите от научно изследване, които показаха, че мозъците ни работят по следния начин – ние първо на емоционален принцип решаваме в какво да вярваме и чак тогава започваме да рационализираме и да привеждаме аргументи, пасващи на нашите вярвания (изт: Ваня Милева, Наука ОФНЮЗ). Именно заради този базисен принцип, по който функционира нашият ум, фактите нямат значение. Образованието, научните доказателства не вършат никаква работа в убеждаването на човек, който е решил предварително в това какво да вярва. Ето защо всичките тези доказателства, които се представят – вкл. новите снимки на местата на кацане от “Аполо”, при това не само от “Лунър Риконисънс Орбитър”, но и от мисии на чужди държави като Индия (вж. долу снимка на останките на “Аполо 11”, заснети от “Чандраян 2”), не постигат нищо в убеждаването на вярващите в конспиративната теория. Сегашният полет на “Артемис 1” до Луната също не спомогна особено – хората пак се питаха защо има петна на снимките, защо не са с по-висока резолюция и т.н. и т.н… Този тип привърженици на конспиративни теории са толкова тесногръди и ограничени, че нищо няма да ги убеди – дори ако бъдат качени на ракета и изстреляни към Луната. Дори и да видят с очите си следите, оставени от астронавтите, пак ще твърдят, че всичко е фалшификация – този път ще твърдят, че са поставени в симулация, че следите са оставени по-късно и прочие. Но на фона на целия този спор стои един въпрос, на който привържениците на конспиративната теория никога няма да успеят да отговорят: “”Ние сме били на Луната девет пъти. Ако сме фалшифицирали мисиите, защо сме го правили цели девет пъти?”- пита Чарлз Дюк, пилот на лунния модул на “Аполо 16” и десетият човек, стъпил на Луната. Снимка на останките от “Аполо 11”, заснета от индийската мисия “Чандраян 2”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/10/nasa-website-apollo-landings/

2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години Изгревът на Земята, заснет от борда на космическия кораб “Орион” по време на мисията “Артемис 1”. Photo credit : NASA Считано от днес, 10 декември, започвам с традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. 10 декември 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. С успешното изстрелване на две мисии до Луната – “Кепстоун” и “Артемис 1”, поразяването на астероида Диморф от автоматичната междупланетна станция “Дарт”, трите пилотирани полета на кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън”, успешната демонстрационна мисия на кораба на Боинг “Старлайнър” до МКС, посещението на юпитерианската луна “Европа” от Джуно, както и въвеждането на телескопа “Джеймс Уеб” в експлоатация, 2022-ра влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години за агенцията. Не сме виждали такова голямо количество и разнообразни успехи от 1997-ма. През 1997 г. НАСА изстреля общо осем мисии на космически совалки, в това число втората обслужваща мисия до космическия телескоп “Хъбъл”, както и изследователски пилотирани експедиции до ниска околоземна орбита, а също така и мисии до руската орбитална станция “Мир”. Същата година спускаемият апарат “Марс Патфайндър” извърши меко кацане на Червената планета и за пръв път в историята на космонавтиката тя бе изучена посредством марсоход. Към Сатурн беше изстреляна и роботозираната експедиция “Касини-Хюйгенс”. На снимката: марсоходът “Съджърнър” изучава скалата Йоги през 1997 година. Photo credit : NASA Друга година с множество успехи на НАСА бе 2000 г., когато в орбита около астероида Ерос влезе мисията “Ниър”, а мисията “Галилео” посети юпитерианската луна Европа, както и луните Йо и Ганимед. Също така бяха изстреляни общо пет совалкови експедиции с астронавти. Иначе засега нищо не може да бие 1969 година, когато НАСА изстреля до Луната три пилотирани мисии, две от които (“Аполо 11” и “Аполо 12”) кулминираха с кацане, а роботизираните експедиции “Маринър 6” и “Маринър 7” облетяха Марс отблизо и изпратиха подробни снимки. Но при всички положения 2022 г. се нарежда сред топ годините за американската космическа агенция. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/10/2022-one-most-successful-years/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреляха в космоса 40 спътника на конкурента си УанУеб! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/OneWeb 9 декември 2022 г. 05:15 ч. Светослав Александров. Ако през месец януари някой ми беше казал, че до края на календарната 2022 г. СпейсЕкс ще проведат изстрелване за нуждите на лютия им конкурент УанУеб, щях да му се изсмея. Но точно това се случи тази нощ в 00:22 ч. българско време – ракета “Фалкън 9” излетя от Кейп Канаверал, за да изведе в космоса 40 спътника на британската компания. Всичко това стана възможно благодарение на войната в Украйна, която направи руските ракети и ракетни двигатели недостъпни за западния свят. Днешното изстрелване сложи край на почти двуседмичното преустановяване на полетите на ракетите “Фалкън 9”, което бе факт след неочаквано констатиране на проблем по време на статично изпитание преди мисия по програмата “Старлинк”. Заради тази пауза СпейсЕкс не успяха да изстрелят своевременно и мисията “Хакуто-Р” до Луната – сега тя е насрочена за 11-ти декември. Важното е, че какъвто и да е бил проблемът с ракетите, той е разрешен. Днес нямаше никакви проблеми при изпълнението на полета за УанУеб. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен “B1069”, като това бе четвъртият полет за нея. Около осем минути след старта степента извърши успешно меко кацане върху наземната платформа LZ-1. Някъде по същото време втората степен достигна околоземна орбита. Освобождаването на спътниците бе проведено на две порции. Днешният орбитален полет бе 55-ти за СпейсЕкс през 2022 година. Напомням на читателите, че УанУеб строят орбитална спътникова групировка по подобие на тази на Илон Мъск “Старлинк”. Както съобщава журналистът Ерик Ралф от сайта Тесларати, британската фирма сключи договор с Русия за изстрелването на нейните спътници през юни 2015 г., само 16 месеца след незаконното анексиране на Крим. Така в икономиката на агресора бяха налети $1-1.5 милиарда, които трябваше да гарантират полети на общо 21 руски ракети “Союз”. За тази грешка УанУеб платиха прескъпо. След началото на войната през февруари ЕС наложиха икономически санкции на Русия и беше осигурена военна помощ за Украйна. В отговор на това руснаците задържаха 36 спътника като залог, откраднаха ракетата “Союз”, за която УанУеб вече си бяха платили и така убиха всяка възможност да бъдат реализирани оставащите шест-седем изстрелвания в рамките на договора с Арианаспейс. През септември 2022 г. УанУеб оповестиха, че са претърпели загуби от $229 милиона, задето руснаците са откраднали спътниците и ракетите им. Както се вижда от днешната мисия, далеч по-надеждно е да резервираш ракетни полети от собствения си конкурент. И това е само началото – тъй като всичките останали космически фирми търпят забавяния в създаването и въвеждането в експлоатация на техните ракети от среден и тежък клас, на плещите на Илон Мъск лежат изстрелванията на огромна част от мисиите на САЩ и Европа. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/09/spacex-launch-success/