SAlexandrov

Руският космически кораб Прогрес МС-19 ще излети към МКС на 15-ти февруари 14 февруари 2022 г. 08:05 ч. На космодрума Байконур кипи предстартова подготовка - утре, на 15-ти февруари ще бъде изстреляна руската космическа ракета "Союз-2.1а" с товарния кораб "Прогрес МС-19". Полетът е насрочен за 06:25 ч. българско време. Космическият кораб ще достави за екипажа на Международната космическа станция общо 2 550 килограма полезен товар, сред който има 603 кг. гориво и сгъстени газове, 420 литра вода за системата "Родник", храна и научни експерименти. Корабът също така ще превози шест експериментални руски спътника от серията "Радиоскарф", построени от ЮГЗУ, гр. Курск, които ще бъдат освободени в открития космос от руските космонавти по време на предстояща "космическа разходка". Според Everyday Astronaut "Прогрес МС-19" ще лети до МКС по стандартна двудневна схема, като скачването с руския сегмент е планирано за 17-ти февруари. За повече информация: Роскосмос На снимката: ракетата "Союз-2.1а" с кораба "Прогрес МС-19" в процеса на привеждане във вертикално положение. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4365-2022-progress-ms-19-prelaunch

УСПЕХ: Индия проведе първия си космически полет за 2022 г. 14 февруари 2022 г. 08:00 ч. Индийската космонавтика бавно се съвзема от пандемията, която доведе до куп отлагания на космическите полети. Късно тази нощ в 02:29 ч. българско време от космическия център в Шрихарикота излетя ракетата "PSLV" със спътника "EOS-04". Напомням на читателите, че "PSLV" е една от най-надеждните космически ракети в цял свят, като в продължение на дълги години се използваше не само за най-важните мисии на Индия, но и за комерсиални полети на микроспътници и за изпълняването на услуги по споделени извозвания на товари до орбита. За съжаление поради пандемията през последните две години ракетата летя само четири пъти, а повечето комерсиални мисии, които някога се изпълняваха от Индия, сега се изпълняват от модерни космически компании като американските СпейсЕкс и Рокет Лаб. Спътникът "EOS-04", който бе изведен в орбита днес, ще прави радарни изображения на Земята и данните от него ще намират приложение в селското стопанство, залесяването, хидрологията и изучаването на почвената влажност. Освен него на борда на ракетата бяха качени като вторичен полезен товар и два микросателита - студентският "INSPIRESat-1" и технологичният демонстратор "INS-2TD", който е предшественик на бъдещата съвместна спътникова мисия между Индия и Бутан. С днешния старт Индия започна своята поредица от космически мисии, планирани за 2022-ра, като кулминацията през годината ще е кацане на Луната. За повече информация: ISRO Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4364-2022-india-first-flight-year

Ракетата, която ще удари Луната през март, се оказа ... китайска Спускаемата капсула от мисията "Чанг'e 5 Т-1". Photo credit : CNSA 13 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си за новината отпреди няколко седмици, когато бе съобщено, че степен от ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" ще удари Луната през март? Тъй като СпейсЕкс е компания, основана от Илон Мъск, тъй като Мъск е световна знаменитост и тъй като си има достатъчно врагове, които биха използвали случая, за да поискат регулации и ограничения спрямо него, новината бързо стана хит в социалните мрежи. Оказва се обаче, че степента, която ще падне на естествения ни спътник, е ... китайска. Грешката бе призната от първоизточника на новината Бил Грей, създателя на софтуера Project Pluto за проследяване на близкоземни астероиди, който публикува корекция на своя уебсайт. Как се стигна до неочакваната развръзка? Инженер от НАСА на име Джон Джорджини е написал писмо към Грей, че няма как проблематичната степен да е свързана с американската мисия "DSCOVR", тъй като траекторията на автоматичната междупланетна станция не преминава в близост до Луната. Писмото накарало астронома да се замисли и да прегледа отново данните, за да провери дали не бърка някъде. Точно това се оказало - степента, която ще удари естествения ни спътник, произхожда от мисията на Китай "Чанг'e 5 Т-1", която беше изстреляна на двупосочно пътешествие от Земята до орбитата на Луната през октомври 2014 г. посредством ракета "Лонг Марч 3С". Според Грей сблъсъкът на степента на "Лонг Марч 3С" с лунната повърхност ще се осъществи на 4-ти март в 14:25 ч. българско време. Източник: Project Pluto https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4363-2022-rocket-stage-hit-moon-chinese

ПЪРВИ СНИМКИ: Джеймс Уеб засне звездата HD 84406 и направи селфи на огледалото си! Може да не изглежда нещо особено, но тази първа снимка е важна за подравняване на сегментите на основното огледало "Джеймс Уеб". Photo credit: NASA 11 февруари 2022 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Може да не изглеждат интригуващи - но първите снимки от телескопа "Джеймс Уеб" показват, че той работи според очакванията! Да, това все още не са красивите изображения на Вселената, които ще бъдат заснети с научна цел и които очакваме да пристигнат на Земята през това лято. Но все пак тези ранни фотографии, направени с инженерна цел, са важни за подравняването на основното огледало на астрономическата обсерватория. Огледалото се състои общо от 18 сегмента. През следващия един месец те ще бъдат внимателно подравнени. Задачата е трудоемка. Ето как НАСА я описва по начин, по който можете лесно да си я визуализирате в съзнанието - представете си, че огледалото на "Джеймс Уеб" е с площ, съответстваща на територията на САЩ. В такъв случай всеки сегмент е с площта на щата Тексас. Екипът има за задача да подравни сегментите с точност от порядъка на около 4 сантиметра. За тази цел космическият телескоп е насочен към ярката единична звезда HD 84406. Тази звезда се намира в съзвездието Голяма мечка и е удобна за калибриране на обсерваторията, тъй като около нея няма други ярки обекти. В случая на горепосоченото изображение вие виждате звездата общо 18 пъти, защото е отразена от 18-те индивидуални сегмента на огледалото. Ето ви същата снимка, но вече с обозначения кое петно на кой сегмент съответства: Снимка на звездата HD 84406 - тя се вижда 18 пъти на нея, защото е отразена от 18-те сегмента на огледалото. Според ръководството на проекта резултатите от изображението съответстват точно на очакванията и наземните симулации. Credit : NASA Екипът на космическия телескоп показа още едно изображение - "селфи" на огледалото на "Джеймс Уеб": Селфи на огледалото на "Джеймс Уеб". Credit : NASA "Селфито" бе изготвено от специални лещи на камерата "NIRCam", които са предназначени да фотографират сегментите на основното огледало вместо космоса. Конфигурацията, която виждате по-горе, няма да се използва по време на научната програма и е необходима единствено за подравняването. В случая яркият сегмент е насочен към звездата HD 84406, докато останалите по-тъмни сегменти очевидно не са със същата подредба. През следващите седмици снимките от "Джеймс Уеб" ще стават все по-подробни и качествени не само поради подравняването на огледалото, но и поради факта, че инструментите ще се охладят и ще достигнат до своята работна температура. Напомням на читателите, че новият телескоп работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър и поради това е нужно приборите да са защитени от слънчевата топлина. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4362-2022-james-webb-first-photos

Европейската космическа агенция избра кои експерименти ще летят на първата ракета Ариана 6 Полезният товар, избран да лети на първата ракета "Ариана 6". Photo credit : ESA 11 февруари 2022 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Когато първата ракета "Ариана 6" излети по-късно през годината, съвсем естествено като за дебют тя ще изведе до орбита масогабаритен макет на спътник. Въпреки всичко Европейската космическа агенция не иска да пропилява възможността да оползотвори полета на новия европейски носител и през ноември миналата година тя обяви конкурс за вторичен полезен товар, включващ научни прибори с общо тегло 80 килограма, които ще бъдат прикачени към макета, както и микроспътници, експериментални установки и капсули с общо тегло 800 килограма, които ще бъдат освободени в космоса. Относно първото перо - малки прибори и датчици, които ще бъдат прикачени към макета, ЕКА се спря на четири експеримента. Първият е на самата агенция и той включва предаването на снимки и видеоматериали по време на полета. Другите три са на Гърция (експериментален радиомаяк), Франция (опит, занимаващ се с физиката на абсолютно черното тяло) и Белгия (двоен датчик за измерване на магнитното поле). Относно второто перо - товар, който ще бъде освободен в свободен полет. ЕКА се спря на няколко микроспътника - те ще бъдат построени от организации в Словакия, Португалия, Испания и Германия. Освен микроспътниците френската фирма Арианагруп ще качи платформа за изпитание на термозащитни системи, а немско-френската организация Експлорейшън Къмпъни ще получи шанс да осъществи полет на експериментална възвръщаема капсула с атрактивното име "Бикини Демо". Микроспътниците ще бъдат освободени да кръжат около Земята посредством два специални разгръщача. Единият от тях е създаден от испанската фирма UARX Space, а вторият - от немската ExoLaunch. Eвропейската космическа агенция съобщава, че на борда на "Ариана 6" все още има свободни слотове за още микроспътници и ако такива се намерят, те ще бъдат качени на ракетата в последния момент. Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4361-2022-esa-selects-ariane-6-first-flight

Илон Мъск отговори на важни въпроси по време на презентацията му за Старшип Системата за изстрелване "Супер Хеви" и "Старшип". Photo credit : SpaceX 11 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическият предприемач Илон Мъск разочарова феновете си с дългоочакваната презентация за напредъка на "Старшип" - което може би не бива да ни изненадва, тъй като той е човек на действието, а не на словото. Въпреки всичко голяма част от събитието бе посветено на сесия с въпроси и отговори, съответно космическите ентусиасти и журналисти успяха да изкопчат отговори на най-важните въпроси, обкръжаващи инициативата. Напомням на читателите, че "Старшип" е последният проект на успешната космическа компания СпейсЕкс. Защо СпейсЕкс бива възприемана като успешна компания? През последните 20 години фирмата успя да построи ракетните двигатели "Мерлин", ракетите "Фалкън 9" и космическите кораби "Драгън" и "Крю Драгън". Мъск усъвършенства възвръщаемостта на първите степени, като до този момент такива са върнати и рециклирани над 100 пъти. Той стъпи на спътниковия пазар, като предлага най-евтината услуга за извеждане на товар до орбита. Нещо повече - ракетите "Фалкън 9" са най-надеждните в световен мащаб - преди броени дни съобщих, че като брой последователни полети без провал те вече изпреварват руските "Союз". Но най-важното - благодарение на пилотираните кораби "Крю Драгън" САЩ скъса със зависимостта от Русия по отношение на превозите до МКС и държавата отново притежава своя собствена орбитална пилотирана космическа система. Макар че тези успехи са безспорни и космонавтиката е във възход, това не е е достатъчно. Все още сме далече от усвояването на Слънчевата система и колонизацията на Марс. Дори и да има редовни полети на "Фалкън 9", спътници "Старлинк", мисии по споделено пътуване и астронавти, това отваря път единствено към по-добра експлоатация на близката околоземна орбита. Междупланетните полети са друга бира. Ето защо СпейсЕкс разработва нова генерация ракетни двигатели, наречени "Раптор", следващо поколение тежкотоварен носител, именуван "Супер Хеви" и нов, модерен кораб "Старшип". През 2021-ва година, след серия от частични успехи и разбивания на прототипи на "Старшип", през май корабът най-сетне доказа своята способност да изпълнява атмосферни полети и да каца безпроблемно. Но следващата голяма стъпка, орбиталната мисия, се оказа по-трудна за постигане. Най-сериозната пречка, която не е от технически характер, касае бюрократичната спънка, наложена от американския регулатор - Федералната авиационна администрация. Регулаторът провежда щателна оценка на влиянието на ракетите върху природата около базата Старбейз в Тексас. Анализът трябваше да е готов до края на декември, след това бе съобщено, че има нужда от повече време и сега очакваме той да бъде публикуван в края на февруари. Въпреки всичко витаят слухове, че този срок отново няма да бъде спазен и оценката ще бъде предоставена през март или даже по-късно. И това е само първата стъпка - ако Федералната авиационна администрация постанови, че "Супер Хеви" и "Старшип" са безопасни за околната среда, тя трябва да издаде лиценз за орбитални полети. Процедурата може да отнеме седмици, месеци или даже години. При всички положения съществува реален шанс космодрумът на Старбейз да бъде спъван от бюрокрацията до 2023-2024 година, а Илон Мъск изобщо не е щастлив, ако първият орбитален полет бъде отложен дотогава. Слава Богу, предприемачът е обмислил всичко и има резервен вариант - СпейсЕкс притежава официално одобрение да изстрелва "Старшип", но от космическия център Кенеди. Компанията вече строи стартова площадка там. По време на тазнощната сесия Мъск потвърди, че площадката може да бъде готова в рамките на шест до осем месеца. Ето защо той е убеден, че ракетата ще излети до края на календарната година, каквото и да стане откъм регулаторни спънки. Най-сериозното предизвикателство от технически характер касае двигателите "Раптор". Предишната версия "Раптор 1", която е стабилна, притежава 185t тяга - но това не е достатъчно за целите на програмата. Затова СпейсЕкс разработва нова версия "Раптор 2", която към настоящия момент постига 230t тяга и надеждите са, че в бъдеще ще могат да бъдат постигнати 250t тяга. По думите на Мъск "Раптор 2" е вторият най-голям проблем, който окупира неговото съзнание след системата за автономно шофиране от ново поколение на автомобила "Тесла". Предприемачът описва разработката на новия двигател като "умопомрачително трудна", но съществена, за да може "Старшип" изобщо да проработи. "Раптор 2" е два пъти по-евтин от "Раптор 1", по-малък, с по-малко части и практически представлява цялостен редизайн по отношение на турбомашинерията, соплото, електронните компоненти, буквално всичко. Единственият по-сериозен проблем, който е останал да бъде решен, касае топенето на горивната камера. За тази цел се използва система за криогенно охлаждане. Екипите са много близо до цялостното разрешение на проблема. Най-важното е, че след миналогодишния мейл, в който Мъск е стреснал работниците си в стил "или работим, или фалирате" - работата се е активизирала и на ден се произвежда по един двигател. Що се касае до плаващите платформи "Фобос" и "Деймос", Мъск заяви, че към настоящия момент те представляват нисък приоритет за компанията. Основният фокус е насочен към подготовката на стартовите площадки на Старбейз и Кейп Канаверал, но паралелно и по "Фобос" и "Деймос" се работи, макар и с по-нисък темп, като до края на годината всяка от тях трябва да е технически готовна за изстрелвания. Илон Мъск изрази благодарност към НАСА, че е избрала "Старшип" за транспортна система на първите пилотирани лунни мисии, които ще бъдат проведени след 1972 година. Той обаче отрече, че програмата за лунен "Старшип" може да се обособи като отделна от цялостния проект "Старшип", за да задоволи нуждите на американската космическа агенция. Ще бъдат построени множество кораби и ракети-носители, а добавянето на крачета за кацане на Луната е сравнително лесна задача в сравнение с цялостните предизвикателства. За разлика от програмата "Аполо", при която двама астронавти са се разхождали на Луната за няколко часа, през 21-ви век трябва да има трайно усвояване на естествения ни спътник. За тази цел е необходимо да бъде усъвършенствана още една процедура - презареждането на космическите кораби в орбита. СпейсЕкс планира да изстреля няколко "Старшип"-а, които ще служат като "метанстанции" в околоземна орбита. Там ще се скачват и презареждат лунните "Старшип"-и. Според Мъск това няма да е сложна задача - СпейсЕкс вече има сериозен опит със скачванията на пилотирани кораби "Крю Драгън" и Международната космическа станция. Мъск спомена и лунната мисия "диър Муун" на предприемача Юсаку Маедзава, планирана за 2023-та година. Почти е сигурно, че пътешествието ще бъде отложено, а и никой не се надява, че ще имаме пилотирани полети на "Старшип" до една-две години. Но едно е ясно - предстои сериозна революция в космонавтиката. "Старшип" ще е изцяло възвръщаема космическа система, като един старт ще възлиза на около $2 милиона - по-евтино от всичко останало в цял свят (даже ракетите "Фалкън 9" струват около $60 милиона). И дори и пилотираните стартове да се забавят съществено, когато "Старшип" полети в безпилотен режим играта ще се промени. Корабът има огромен капацитет за превозване на полезен товар до орбита (около 150 тона). Всички са развълнувани от това, което следва. Астрономи и учени мечтаят за много по-мощни и по-големи телескопи от настоящия "Джеймс Уеб", за амбициозни междупланетни изследвания, които не могат да се сравнят с нищо настоящо. Така че стискаме палци "Старшип" да успее... Ще следим с интерес развитието на проекта през следващите месеци и години. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4360-2022-super-heavy-starship-update

УСПЕХ: Европейското предприятие Арианаспейс изстреля 34 спътника УанУеб посредством европеизирана руска ракета Союз-СТ! Снимка от днешния полет. Photo credit : Arianespace 11 февруари 2022 г. 00:15 ч. Светослав Александров. Европейската космическа корпорация Арианаспейс започна 2022-ра година с пълен успех! Тази вечер в 20:09 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана беше изстреляна европеизирана руска ракета "Союз-СТ" с общо 34 спътника на британската компания УанУеб. Напомням на читателите, че "Союз-СТ" представлява специална модификация на историческата руска ракета, оборудвана с европейски авионики и други подсистеми, за да е подходяща да изпълнява задачите на европейската космонавтика. Самата подготовка за полет от европейския космодрум се отличава драстично от това, което наблюдаваме преди изстрелването на ракети "Союз" от историческия космодрум Байконур в Казахстан - ракетата се извежда на стартовата площадка посредством мобилна кула, която позволява на специалистите да имат достъп до критичните компоненти до последния момент преди полета. За довеждането на спътниците в техните целеви орбити беше използван ускорителен блок "Фрегат", произведен от руското предприятие НПО "Лавочкин", а за прецизното им освобождаване се използваше диспенсър, проектиран и построен от швейцарската фирма RUAG Space. Всички 34 сателита бяха позиционирани в полярни орбити с височина 450 километра над земната повърхност. Основната задача на британското предприятие УанУеб е да елиминира Дигиталната бариера, като достави интернет до всяка точка на Земята. За огромно съжаление все още има множество местности, които са населени, но няма как да бъдат свързани чрез кабел към глобалната мрежа. След днешния полет УанУеб разполага с 428 работещи спътника в орбита. Разбира се, те са много по-малко спътниците на Илон Мъск "Старлинк", наброяващи 2 000. Но както СпейсЕкс, така и УанУеб се опитват да разрешат сходен проблем - да свържат отдалечените региони на Земята с интернет. Следващият полет по програмата УанУеб е насрочен за 5-ти май, като този път той ще бъде проведен от космодрума Байконур. За повече информация: Арианаспейс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4359-2022-11-feb-arianespace-success

АВАРИЯ: Ракетата на прохождащото предприятие Астра не успя да изведе микроспътници в орбита! Снимка от днешния полет. Photo credit : Astra Space/NASASpaceflight.com 10 февруари 2022 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Първият космически провал за 2022-ра година е вече налице - и той е на прохождащото американско предприятие Астра. Ракетата, обозначена под скучното име "LV0008", излетя в 22:00 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал - първият полет за носителя от историческия американски космодрум (предходните изстрелвания бяха провеждани от о-в Кодиак в Аляска). Но макар че всичко изглеждаше наред през първите три минути от полета, настъпи аномалия скоро след разделянето на първата от втората степен. Кадрите от видеоизлъчването намекват за повреда, свързана с освобождаването на обтекателя. "Претърпяхме проблем по време на днешния полет", съобщи изпълнителният директор на фирмата Крис Кемп. "Дълбоко съжалявам, че не успяхме да доставим полезния товар на нашите клиенти. Заедно с екипа разглеждам данните и ще ви предоставим повече информация веднага щом можем". Това бе петото изстрелване на ракетата на Астра. Както може да се очаква с новите носители, първите три мисии (проведени в периода между септември 2020 и август 2021 г.) не успяха да постигнат цялостен успех. Но през ноември 2021 г. ракетата най-после достигна орбита. Ето защо днешният полет се очакваше да е първият оперативен - но както се вижда, носителят все още не е достатъчно надежден. "LV0008" превозваше четири микроспътника по стандарта CubeSat за изпълнението на експерименти, спонсорирани от НАСА. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4358-2022-astra-rocket-fails

СпейсЕкс очаква да загуби 40 спътника Старлинк заради силна геомагнитна буря Пакет от "Старлинк" в носовия отсек на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX 9 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 3-ти февруари ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изстреля успешно в орбита общо 49 спътника от серията "Старлинк". За съжаление на следващия ден се разрази геомагнитна буря. Като правило геомагнитните бури водят до затопляне на земната атмосфера и до увеличаване на атмосферното триене на разположените при ниски орбитални височини сателити. Този път се оказа, че бурята е много по-силна от очакваното и триенето се е повишило с 50% повече в сравнение с предходните изстрелвания. Екипът на "Старлинк" веднага е подал команди към спътниците да влязат в защитен режим на работа и да променят ориентацията си, за да могат евентуално да избегнат ефектите на бурята. Но това не се е случило и СпейсЕкс очаква 40 от новоизстреляните сателити да влязат в земната атмосфера (някои от тях вече са влезли). Това е неочакван удар за програмата на СпейсЕкс "Старлинк" по независещи от фирмата обстоятелства - но въпреки това случката доказва, че стратегията за предотвратяване на космически отпадъци на компанията работи. Спътниците се изстрелват умишлено в орбита с много нисък перигей от 210 километра и впоследствие започват самостоятелно придвижване към 550-километрова орбита. Това гарантира, че във високите орбити ще има само напълно работещи спътници. В случай на неочаквано обстоятелство, каквото бе геомагнитната буря, спътниците изгарят безопасно в земната атмосфера. Няма отпадъци, които достигат до Земята и няма риск от сблъсък между "Старлинк" и другите сателити. Тази уникална форсмажорна ситуация демонстрира мащаба на мерките, които СпейсЕкс са предприели, за да са водеща компания в борбата с орбиталния боклук. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4357-2022-spacex-geomagnetic-storm

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин е получил 83 111 732 рубли годишна заплата за 2020 г. Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 8 февруари 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Че космическият отрасъл на Русия е недофинансиран, а работещите в руските предприятия специалисти понякога получават заплати, близки до минималната, това се знае от години. Не такова е положението с топ шефовете, а над тях е самият Дмитрий Рогозин. Оказа се, че през 2020-та година доходите му възлизат на 83 111 732 рубли, което се равнява на $1.3 милиона. Вероятно Рогозин е най-скъпоплатеният ръководител на космическа агенция в цял свят! Към новината насочи вниманието ни Ерик Бъргър от Арс Текника, който се позовава на Трансперенси Интернешънъл. През декември руският официоз "Московски комсомолец" публикува унищожителна критика към Рогозин и начина, по който ръководи Роскосмос. Анализът, написан от журналиста и експерт Дмитрий Попов, конкретизира, че руската космическа агенция не може да си изпълнява договорите в срок, научно-техническата материална база е амортизирана, а поради недостиг на високотехнологични компоненти руските спътници и кораби зависят от западното производство. Русия даже среща трудности при произвеждането на пилотираните космически ракети и кораби "Союз", защото има нужда от немски консумативи. Междувременно липсват каквито и да е инвестиции, които да подсигурят мястото на космическа Русия в бъдеще. Вместо това фокусът пада върху осигуряването на високоплатени работни длъжности за шепа технократи, сред които Рогозин е на върха. Последната година, за която разполагаме с данни колко пари е получил Рогозин, е 2020-та. При това доходите му, които могат да се преизчислят на $1.3 милиона, не включват бонуси, четирите му превозни средства, съпружеските му възнаграждения, недвижимите имоти и вероятно някои допълнителни приходи. Бъргър напомня, че преди да бъде вкаран в затвора, руският опозиционер Алексей Навални публикува щателно разследване на Рогозин и корупцията в Роскосмос. Доходите на Рогозин растат главоломно. Докато бе вицепремиер на Русия той получаваше 24 212 329 рубли. След поемането на Роскосмос през 2018 г. стартовата му заплата бе 29 500 023 рубли, а през 2019 г. тя достигна 44 130 915 рубли. За сравнение американската космическа агенция НАСА, която притежава бюджет, неколкократно надхвърлящ този на Роскосмос, плаща на своя ръководител Бил Нелсън годишна заплата от $185 100. Като заключение - руската космическа програма буквално я кара на изпарения, няма достатъчно средства за ремонт на амортизираните съоръжения, а отлично квалифицираните инженери и техници получават ниски заплати. Но що се касае до тези, които са на върха - те се наслаждават на изобилен и охолен живот. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4356-2022-rogozin-salary

НАСА насрочи 19-ти февруари за полета на товарния кораб Сигнус до МКС 8 февруари 2022 г. 12:10 ч. Американската космическа агенция НАСА оповести, че следващият полет на частния товарен кораб на Нортроп Груман "Сигнус" е планиран за 19-ти февруари. Стига всичко да мине по план, на този ден корабът ще бъде изведен с ракета "Антарес" към МКС в 19:39 ч. българско време. Това ще е 17-тата мисия на Нортроп Груман по доставката на провизии и научни експерименти към станцията. Сред тези експерименти присъстват опит за изследването на стареенето на кожата, изучаване на нови лекарства за лечението на рака на гърдата и на простатата, изпитание на нови хидропонни и аеропонни системи при отглеждането на растения, изпитание на нова литиево-йонна батерия, специално предназначена за работа в космически условия. Източник: НАСА Космически кораб "Сигнус" по време на полет. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4355-2022-cygnus-prelaunch-review

НАСА връчи на Локхийд Мартин договор за построяването на ракетата, която ще излети от Марс към Земята На илюстрацията: възвръщаемата ракета излита със събраните проби към околомарсианска орбита. Image credit : NASA/JPL-Caltеch 8 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА връчи договор на Локхийд Мартин за построяването на ракета, която ще трябва да излети от Марс с пробите, събрани от марсохода "Пърсъвиърънс". Но за разлика от доказалата се през последното десетилетие успешна стратегия за финансирането на фирмите чрез договори за фиксирана сума, ракетата на Локхийд Мартин ще бъде разработена съобразно договор от типа "разходи плюс". Програмата за взимане на проби от скалите и почвата на Марс и доставката им на Земята се осъществява от НАСА със сътрудничеството на Европейската космическа агенция (ЕКА), като тя включва три мисии, първата от които е в ход (тази на марсохода "Пърсъвиърънс"), а другите две са в етап на планиране. Понастоящем "Пърсъвиърънс" събира проби от делатата на кратера Йезеро. Впоследствие (най-рано през 2026 г.) трябва да бъде изстреляна втората мисия, състояща се от американски спускаем апарат и европейски марсоход, който трябва да прихване пробите от "Пърсъвиърънс" и да ги извози към спускаемия апарат. Този спускаем апарат служи и като платформа, от която ще бъде изстреляна ракетата - същата, която ще бъде построена от Локхийд Мартин. Ракетата трябва да излети успешно и да се скачи в околомарсианска орбита със специален орбитален апарат на Европейската космическа агенция. Апаратът ще превози пробите от орбитата на Червената планета до Земята, като това ще се случи в началото на следващото десетилетие. Истинското предизвикателство представлява построяването на ракетата, която предстои да бъде изстреляна от Марс. Никога досега космическа ракета не е излитала от повърхността на друга планета. Тя трябва да е достатъчно здрава, за да издържи на суровите марсиански условия и същевременно адаптивна, за да може да работи в тандем с останалите апарати от програмата. Освен това е нужно да е достатъчно малка, за да се вмъкне в спускаемия апарат и да бъде доставена на Червената планета. Локхийд Мартин се задължава да построи няколко изпитателни модела и един летателен модел, който ще се използва за същинската мисия. Важно уточнение е, че за разлика от доказалата се през последното десетилетие стратегия за финансирането на космическите проекти чрез договори за фиксирана сума - същата стратегия, която доведе до създаването на товарните кораби "Сигнус" и "Карго Драгън" съответно на Нортроп Груман и СпейсЕкс, както и на пилотирания кораб "Крю Драгън", същата стратегия, посредством която НАСА работи със СпейсЕкс за проектирането на пилотиран лунен модул, то проектът на НАСА и Локхийд Мартин за създаването на марсианската ракета ще бъде финансиран чрез договор "Разходи Плюс". НАСА предвижда, че ще бъдат усвоени $194 милиона, но агенцията ще покрива допълнителните разходи в случаи на забавяния и проблеми (спомнете си, че днес Боинг, а не НАСА покрива всички разходи при повредите на кораба "Старлайнър", както и трябва да бъде). Космическите експерти са на мнение, че Локхийд Мартин няма да се справи за тези $194 милиона, сумата ще набъбне драстично и непременно ще има сериозни отлагания. Би следвало опитът на НАСА с лунната ракета "Спейс Лонч Систъм" и кораба "Орион", които се финансират чрез "Разходи Плюс", да е достатъчен - те все още не са готови за полет. Ръководството на програмата за взимане на проби от Марс по същия модел не би довело до нищо добро. Не е чудно, че НАСА среща сериозна критика по този въпрос. "Изглежда, че се опитват да превърнат проекта за доставката на проби от Марс в програма за работни места", твърди Робърт Зубрин, основател на влиятелната неправителствена организация Марсианско общество. "Има твърде много дейности и всеки ще може вечно да работи по тях. Инициативата ще сработи за всички, освен за тези, които действително искат да получат проби, тези, които искат да свършат и други научни задачи, както и данъкоплатците". Критиката изглежда резонна, още повече, че между първата мисия "Пърсъвиърънс", която понастоящем работи на Марс, и последната, която ще достави пробите от Червената планета на Земята, ще минат поне 10 години. През това време новият кораб на Илон Мъск "Старшип" вероятно ще бъде напълно готов и ще прави редовни курсове между планетите от Слънчевата система. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4354-2022-lockheed-mars-ascend-vehicle

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс постави нов рекорд по изминато разстояние на Марс в рамките на ден! Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" засне тази вълнуваща снимка на марсианските скали на 4-ти февруари. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 7 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който се спусна на повърхността на Червената планета на 18-ти февруари 2021 г., постави нов рекорд по изминато разстояние в рамките на един ден. Според информацията, публикувана от екипа на мисията, на 4-ти февруари т.г. самоходният апарат е преминал 243.3 метра, а на следващия ден - още 245.6 метра. С този темп "Пърсъвиърънс" би достигнал бързо до основната си научна дестинация - делтата на кратера Йезеро. Предишният рекорд по изминато разстояние бе поставен на 20-ти март 2005 година от стария марсоход на НАСА "Опортюнити", когато той бе управляван от специалистите Скот Максуел и Джеф Бесядецки. В същия този ден "Опортюнити" покри дистанцията от 220 метра. Разбира се, задачата на марсоходите съвсем не е да поставят рекорди - те често спират по пътя и могат да работят стационарно в продължение на седмици, ако се натъкнат на нещо интересно. Така например през последните месеци "Пърсъвиърънс" бе зает да проучва скалния нанос Исол. Екипът много искаше да събере проби от една от скалите, за която се смята, че е древна и може да крие тайни за ранната история на Марс. Работата бе затруднена поради факта, че в края на декември скалосъбиращата система се замърси с пясък и скални отломки. Но екипът се справи чудесно с почистването на системата и на 31-ви януари бе оповестено, че материалът от Исол е колекциониран успешно. На тази снимка, заснета от "Пърсъвиърънс" на 6-ти февруари, се виждат следите от марсохода след рекордното му придвижване. Photo credit : NASA / JPL-Caltech Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" е първата от три мисии, които са посветени по събирането на проби от Марс и доставката им на Земята. НАСА и ЕКА вече се трудят по реализацията на втората роботизирана експедиция. Построен от ЕКА марсоход ще прихване колекционираните от "Пърсъвиърънс" проби и ще има за задача да ги натовари на възвръщаема ракета, откъдето ще поемат курс към околомарсианска орбита. Там специален орбитален апарат ще се скачи с изстреляната от Марс възвръщаема капсула и дългото пътешествие към Земята ще може да започне. Но това е задача, която ще бъде изпълнена в по-далечното бъдеще. Сега основният фокус е насочен към "Пърсъвиърънс", който трябва да пристигне в пресъхналата делта от отдавна пресъхналата река. Именно там марсоходът би могъл да открие доказателства дали някога на планетата е имало живот или не. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4353-2022-perseverance-record-driving

УСПЕХ: Русия проведе първия си космически полет за 2022 г. 5 февруари 2022 г. 23:30 ч. Тази сутрин от северния космодрум Плесецк беше проведено първото космическо изстрелване на Русия за 2022-ра година. Ракета "Союз-2.1а" изведе в орбита засекретен спътник, който ще изпълнява военни задачи. Космическият апарат получи названието "Космос-2553" и според информацията от Роскосмос с него е осъществена радиовръзка. Поради военния характер на мисията почти нищо не се знае за нея, но се предполага, че става въпрос за спътник от типа "Нейтрон", построен от НПО "Машиностроения". Предприятието е водещ производител на балистични ракети, а през последните години е разработило радарните спътници "Кондор". Счита се, че изстреляният днес сателит "Нейтрон" представлява модифицирана платформа "Кондор", оптимизирана за работа във висока околоземна орбита. За повече информация: Роскосмос Снимка на ракетата-носител, заснета преди днешното изстрелване. Фото: Министерство на отбраната на Русия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4352-2022-5-feb-first-russian-launch

Индийската мисия Чандраян 3 ще излети към Луната през август Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG 5 февруари 2022 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Три години след неуспешния първи опит за кацане на Луната, Индия ще се опита да го направи отново! Стига всичко да се развие според плановете, изстрелването на следващата лунна мисия на страната е насрочено за месец август. Напомням на читателите, че Индия е реализирала две роботизирани експедиции до естествения ни спътник. На 22-ри октомври 2008 г. беше изстреляна първата от тях "Чандраян 1". Тя бе орбитална и на борда ѝ работеха множество чуждестранни научни инструменти, включително българският дозиметър "РАДОМ-7". Мисията включваше и малък апарат тип импактор, който осъществи първото индийско твърдо кацане на Луната. На 22-ри юли 2019 г. беше изстреляна втората мисия "Чандраян 2", която се състоеше от основен орбитален апарат, спускаем модул "Викрам" и луноход "Прагиян". За съжаление на 6-ти септември същата година спускаемият компонент с лунохода не успяха да се спуснат меко на лунната повърхност. Въпреки неуспеха орбитърът на "Чандраян 2" продължава да работи около естествения ни спътник и изпраща оттам ценни научни данни. Роботизираната експедиция "Чандраян 3", която ще излети през август, няма да има орбитален компонент - за радиовръзка ще се използва "Чандраян 2". Към Луната ще се отправят единствено нов спускаем апарат и нов луноход. Първоначално стартът бе планиран за 2020 година, но пандемията доведе до отлагане на всички важни проекти на Индия. Космонавтиката на страната все още се съвзема бавно от нанесения от коронавируса удар - през изминалата 2021-ва година бяха проведени само два космически полета, единият от които завърши с провал. За компенсация до края на настоящата календарна година трябва да станем свидетели на 19 орбитални изстрелвания. Източник: Индиън Експрес https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4351-2022-india-chandrayaan-3-august

Новоизстреляният космически телескоп Джеймс Уеб видя звездната светлина за пръв път! На снимката: телескопът "Джеймс Уеб" с напълно разгърнато огледало по време на предстартовата подготовка. Photo credit : NASA/Desiree Stover 4 февруари 2022 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Още една стъпка бе преодоляна успешно преди въвеждането на космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" в експлоатация. Той "видя" светлина от звездите за пръв път! Иначе казано, след безпроблемното му разгръщане фотоните от звездите за пръв път пропътуваха безпрепятствено през оптичните системи на телескопа и достигнаха до детекторите на камерата NIRCam. Това обаче не означава, че на Земята са пристигнали първите снимки. За разлика от предходния космически телескоп "Хъбъл", който е оборудван с монолитно огледало (което не беше достатъчно добре полирано и поради това се наложи астронавтите на совалката да монтират коригиращи системи), телескопът "Джеймс Уеб" притежава сегментно огледало. В случая огледалото се състои от 18 отделни сегмента, произведени през 2011 година, като на този етап всеки един от тях е ориентиран в различна посока. Така че, дори и екипът да е доказал, че звездната светлина може да достига до инструментите на телескопа, предстои трудоемката задача по подрадняването на сегментите - процедура, която ще отнеме близо три месеца. За тази цел ще се използват вече получените данни от NIRCam, разработени алгоритми и изпитателен модел на "Джеймс Уеб" на Земята с мащаб 1 към 6 спрямо размера на истинския телескоп. Настройката е изключително фина - отделните сегменти трябва да са подравнени едни спрямо други с точност от порядъка на 50 нанометра. Ето как НАСА описва процедурата така, че да си я визуализирате в съзнанието - представете си, че огледалото на "Джеймс Уеб" е с площ, съответстваща на територията на САЩ. В такъв случай всеки сегмент е с площта на щата Тексас. Екипът има за задача да подравни сегментите с точност от порядъка на около 4 сантиметра. За да може да си помогне, ръководството на мисията е насочило "Джеймс Уеб" към ярката единична звезда HD 84406. Това, което камерата NIRCam вижда, са 18 образа на звездата, всеки от тях разфокусиран и размазан. Специалистите ще преместват всеки отделен сегмент, за да се разбере кой от тях съответства на своя образ и така ще настройват докато получат единично цялостно изображение на HD 84406. Очакваме първите подробни и красиви снимки на Вселената от "Джеймс Уеб" да пристигнат на Земята през лятото. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4350-2022-james-webb-sees-starlight-first-time

УСПЕХ: Ракетата Фалкън 9 изравни по надеждност руската Союз след днешното изстрелване на 49 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 3 февруари 2022 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Американската ракета "Фалкън 9" се нареди наравно с руската "Союз" като най-надеждна в света! Това се случи тази вечер в 20:13 ч. българско време, след като поредното изстрелване на СпейсЕкс завърши благополучно и така "Фалкън 9" вече има 112 поредни успеха. Както съобщава журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, в миналото една-единствена ракета е летяла безаварийно 112 поредни пъти, рекорд в историята на космонавтиката - това е руската "Союз-У", в периода юли 1990-май 1996 година. Ако следващият полет на компанията на Илон Мъск е успешен, "Фалкън 9" ще сполучи да задмине "Союз" и ще се утвърди като още по-надеждна ракета от нея. Серията от последователни успехи за СпейсЕкс броим от септември 2016 година, когато бе отбелязан последният провал на ракета "Фалкън 9" - със спътника "Амос-6" на стартовата площадка. Акцентите от днешното изстрелване: в орбита бяха изведени 49 спътника "Старлинк". Девет минути след началото на мисията, първата степен се завърна благополучно посредством ретроракетно кацане върху плаващата платформа "Недоимък на достойнство", разположена в Атлантическия океан. Това бе шестото кацане на тази конкретна първа степен, която е историческа - тя е участвала в изстрелването на първия и втория редовен екипаж на "Крю Драгън" към Международната космическа станция. Междувременно компанията на СпейсЕкс изпълнява изключително натоварена седмица - това е третият полет през последните три дни, след като на 1-ви февруари "Фалкън 9" изведе в космоса италиански спътник, а вчера - разузнавателен сателит на САЩ. До този момент едно-единствено друго ракетно семейство е успявало да отбележи три полета в рамките на 67 часа - отново руското "Союз". Днешният полет е и общо шести за фирмата на Мъск през 2022-ра година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4349-2022-3-feb-falcon-9-launch-soyuz

НАСА отложи извеждането на ракетата Спейс Лонч Систъм на стартовата площадка за март 3 февруари 2022 г. 08:05 ч. Първото извеждане на ракетата "Спейс Лонч Систъм" със сглобения кораб "Орион" на стартовата площадка, което първоначално бе планирано за декември 2021, после бе изместено за февруари т.г., сега ще се случи най-рано през март, оповести НАСА. Според агенцията няма технически проблеми - просто инженерите имат нужда от допълнително време за довършителни работи. Това е очакван консерватизъм - на фона успехите на СпейсЕкс, много очи са насочени към "Спейс Лонч Систъм" и всеки проблем ще се гледа под лупа. Все пак програмата "Артемис" за завръщане на Луната има голям политически заряд и нищо по-малко от пълен успех не е достатъчно. НАСА не се наема да каже кога първата мисия "Артемис 1" ще излети. Предстои цялостно пълнене на ракетата с гориво и обратно броене до Т-10 секунди. Това е финалният тест преди полета и могат да изникнат проблеми. В случай че такива няма, стартът може да се очаква през април или май. На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4348-2022-3-feb-artemis-rollout-delayed

УСПЕХ: Чисто нова ракета Фалкън 9 изведе в космоса военен спътник Снимка от снощния старт. Photo credit : SpaceX 3 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 22:27 ч. българско време от западния космодрум на САЩ в Калифорния Ванденберг космическата компания СпейсЕкс проведе своя пети полет за 2022-ра година. За разлика от предходните мисии, които използваха рециклирани първи степени, този път компанията на Мъск изстреля чисто нова ракета, за да изведе мисията "NROL-87" в орбита. Почти нищо не се знае за засекретения сателит "NROL-87" поради военния му характер и действително след разделянето на втората степен СпейсЕкс престана да излъчва кадри от останалата част на полета - предаването на живо беше насочено единствено върху кацането на първата степен. То беше проведено успешно върху суша, на площадката LZ-4. Изстрелването на "NROL-87" беше осъществено само два дни след изпращането на италианския спътник "CSG-2" в космоса, а СпейсЕкс няма време за почивка. Следващият полет, който вече ще е по познатата програма за спътников интернет "Старлинк", може да бъде проведен още днес, стига всичко да е наред. Самият факт, че Илон Мъск успя да проведе пет полета през първите пет седмици от новата година, а шести се задава скоро, показва, че СпейсЕкс е на прав път да изпълни заявката си от рекорден брой мисии за една календарна година - вероятно между 40 и 50. За да се постигне това е необходимо да има изстрелване приблизително веднъж седмично - и точно това се случва. Видеозапис от полета - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4347-2022-3-feb-falcon-9-launch

За руската ракета Союз, модерната космонавтика и Илон Мъск Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Союз МС-20" през декември 2020-та. Фото: Роскосмос 1 февруари 2022 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Руската ракета "Союз", наследницата на легендарната и проектирана от Сергей Корольов "Семьорка", е най-известният космически носител в света. Възхвалявана и хулена, за нея ще прочетете какво ли не в социалните мрежи и интернет форумите. Хвалителите твърдят, че тя е чудо на технологията, неостаряваща шест десетилетия и заради непрекъснатите модернизации, вечно актуална. Хулителите смятат, че тя е анахронизъм и е крайно време да бъде пратена в музея. Общото между тези крайни твърдения, пише И.А. Морин, работещ дълги години в РКЦ "Прогрес" (предприятието-производител на "Союз") е, че те са силно политизирани. В своя подробна статия Морин се опитва да разгледа предимствата и недостатъците на "Союз" от гледната точка на инженера, без политическите краски. Статията е публикувана в блога Zelenyikot, списван от известния експерт Виталий Егоров. Препоръчвам Ви да я прочетете в оригинал на руски език (линк в края на тази публикация). Морин започва своя анализ, оборвайки популярна заблуда сред обществото. Хората, които са далече от ракетостроенето, закърмени от художествения филм "Укротяването на огъня", смятат, че пакетната подредба на ракетните степени е откритие от Сергей Корольов и че тя е по-добра от последователната (или тандемната) подредба. Но от гледна точка на балистиката пакетната схема е по-лоша от тандемната. Защо това е така? Когато степените са организирани последователно, след изхвърлянето на първата от тях работатата на втората степен започва с изцяло пълни горивни резервоари. При пакетната схема обаче, след разделянето на първата степен, втората е с частично изпразнени резервоари. Лесно може да се покаже защо това е недостатък посредством формулата на Циолковски, но дори и интуитивно можете да се досетите, че ракетата превозва със себе си излишното тегло на вече частично изпразнените резервоари. Защо тогава Корольов се е спрял на пакетната подредба? Две са основните причини. Първата от тях е, че за да може да се обезпечи изискуемото съотношение на тягата към теглото, отчитайки тогавашното технологично развитие на ракетните двигатели, би било необходимо на първата степен да се монтират приблизително същият брой двигатели, каквито сега ги има на първата и втората степен. Това обаче би било свързано с добавянето на един допълнителен двигател за втората степен, сериозно увеличаване на диаметъра на първата степен и като резултат би станало невъзможно ракетата да се превозва посредством влак. Спомнете си, че "Семьорка"-та е създадена като бойна ракета и като такава е трябвало да може да пътува на вагон без ограничения. Втората причина е по-важна - по това време инженерите не са имали сериозен опит със запалването на ракетните двигатели във въздуха, докато наземната система за запалване е била (и все още е) много проста и надеждна. Изборът на пакетната подредба сблъскал конструкторите с купища проблеми от друг порядък. Ако ракетата трябва да бъде поставена на стартовата площадка по класическия начин, тогава централният блок на пакета би поел огромно натоварване от теглото на двете степени (съставени общо от пет блока). За да може блокът да издържи това натоварване, принципно би следвало да или се укрепят стените на поддържащите резервоари и съответно да се увеличи тяхното тегло, или да се повиши налягането в самите резервоари, което, при техния диаметър от 3 метра, отново би изисквало удебеляване и утежняване. Усложнява се и задачата по укрепването на ракетата срещу вятър. Като резултат конструкторите измислили гениално решение - ракетата не се "поставя" върху стартовата площадка, а e в увиснало положение (вж. снимката по-горе)! Захваната е за същия пръстен, който по време на полета поема натоварването от страничните блокове. Централният блок същевременно е издължен, без да бъде подсилван и утежняван - същото е направено и със страничните блокове. Що се касае до ветроустойчивостта, мястото за захващане е над центъра на тежестта. Чрез подобна "полузаровена" позиция на ракетата върху стартовата площадка инженерите "убиват няколко заека с един куршум". Освобождаването на ракетата от задържащата структура е замислено по невероятен начин. Самата задържаща структура се състои от общо четири сегмента, които под тежестта на ракетата се затварят в пръстен. Сегментите от своя страна са свързани с "кобилици", които от другия край имат противотежести. Веднага щом тягата на двигателите уравновеси силата на тежеста на ракетата, кобилиците се завъртат под действието на противотежестите, пръстенът се разгръща и ракетата излита. Решението е брилянтно - толкова брилянтно, че според слуховете, когато американските специалисти дошли на Байконур за подготовката на съвместната мисия "Аполо-Союз", те се възхитили като видели за пръв път стартовия комплекс на руските ракети "Союз". (...) Морин е впечатлен колко бързо е проектирана и конструирана "Семьорка"-та. През май 1954 г. е прието постановлението от ЦК на КПСС, през първата половина на 1956 г. са произведени първите ракетни блокове, индивидуалните им огневи изпитания са проведени през август същата година, първата цялостно сглобена ракета пристига през декември 1956, първото неуспешно изстрелване е през май 1957 и първият успешен полет е през август 1957. Как изобщо разработката е била реализирана толкова бързо? Като изключим високата квалификация на изпълнителите и ръководителите, твърди се, че всички участници в процеса са били силно мотивирани. Главният фактор обаче си остава ниското ниво на бюрокрация. Морин се спира и върху още една причина, която е ускорила разработката. Веднъж на експерта се наложило да намери старите чертежи от 1955-1956 г. и да работи с тях. Веднага му е направило впечатление колко са примитивни. Чертежите не са били предназначени "за глупаци", нещата, които са били очевидни за квалифицираните работници, не са били обяснявани подробно. Забелязват се и фрапантни грешки, впоследствие коригирани посредством бележки. Това са чертежи за еднократно ползване - кому е нужно да са перфектни? Морин споделя като странична информация, че е държал в себе си и чертежите за "Ил-2". В сравнение с модерните чертежи те наистина са простички. Не е чудно, че са били поверявани на обикновени чертожници, максимум на техници. Днес всеки примитивен детайл се чертае от дипломиран инженер. Експертът се спира върху главния недостатък на "Союз" - и той се корени в голямата трудоемкост при подготовката на ракетата за старт. Независимо колко напредват науката и роботиката, истината е, че съществуващата схема на ракетата изключва възможността за значителна автоматизация на работния процес дори ако бъде приложена дълбока модернизация. Това ни води до следния въпрос: въпреки недостатъците, които бяха описани по-горе (пакетната схема, трудоемката подготовка), каква е причината за дългата и успешна експлоатация на "Союз"? Ако може да се отговори с три думи, пише Морин, те са "такива са обстоятелствата". Но какви са тези обстоятелства? "Семьорка"-та е разработена като военна ракета, която трябва да е способна да достави ядрена бойна глава на територията на всеки потенциален противник. По отношение на военното си приложение тя остарява почти незабавно - веднага щом американците създават ракетите "Атлас" и им става известно местоположението на полигона Тюратам. Но по отношение на нейното качество като космически носител тя се оказва изключително напреднала - нито една друга съветска, нито американска ракета не успява да я изпревари по товароподемност до средата на 60-те години. През първото десетилетие от космическата надпревара "Семьорка" и нейните модификации ("Молния", "Восток", "Восход", "Союз") задоволяват цялостно потребността на космонавтиката на СССР. Проведена е пилотирана програма, която в началото изпреварва тази на САЩ, изстреляни са фотографски разузнавателни спътници. Това поставя необходимост от масово производство - до средата на 60-те години се правят 50-60 ракетни изделия тип "Восход", "Восток" или "Союз". Ракетата "Зенит" е по-евтина и наземната ѝ подготовка е по-автоматизирана от тази на "Союз". Ако СССР не се бе разпаднал, производството на "Союз" е щяло да бъде прекратено още през 90-те години на миналия век в полза на "Зенит". Фото: Роскосмос Но след това, отчитайки недостатъците на "Союз", на Днепропетровск е поверена разработката на ново поколение ракета, която вече трябва да е с висока степен на автоматизация при предстартовата подготовка. Тя следва да бъде по-безопасна, по-евтина и освен това да служи като страничен ускорител за сврхътежката ракета "Енергия". Ракетата е известна под названието "Зенит". Но за разлика от "Семьорка", която е създадена за три години, разработката на "Зенит" се тутка. Първият полет на новата ракета е реализиран в средата на 80-те години. Морин е категоричен, че ако Перестройката и разпадането на СССР не са се били случили (благодарение на които производството на "Зенит" остава в Украйна, а не в Русия), ракетата "Союз" е щяла да бъде пенсионирана още през 90-те години. Ако СССР е продължил да съществува, "Зенит" е щяла да се превърне в основна ракета на съветската космонавтика. Само че след разпадането на СССР, дори и на фона на очевидните недостатъци на "Союз", свързани с ръчния труд и липсата на автоматизация, ракетата се оказва евтина и подходяща за нуждите на западната космонавтика. Западът е искал да я ползва - а това е бил път за спасяването на космическия отрасъл на фона на липса на финансиране от новата държава Русия. Какви нови разработки? Трябва да се оцелява. Това е последната причина за дългия живот на "Союз". Какво обаче може да кажем за Илон Мъск? Според Морин американският предприемач познава много добре опита на съветското ракетостроене. За да разполагаш с евтина и надеждна ракета, тя трябва да лети често и да има масово производство. Освен това е желателно да лети със собствен полезен товар - ето защо сме свидетели на изстрелванията на толкова много спътници "Старлинк". Мъск също така разбира, че наземните изпитания са по-продължителни и по-скъпи от полетните. Той знае, че няма как всичките проблеми да бъдат открити преди полет, защото не е възможно полетните условия да се превъзпроизведат на Земята. Освен това 60% от трудностите и авариите при наземното тестване не са свързани конкретно с изделието, а с изпитателното оборудване и неговата връзка с изделието. Един-единствен неуспешен полет може да даде повече полезна информация на конструкторите и инженерите в сравнение с месеци и години наземни изпитания. Морин дава пример с изпитателната програма на "Н1", спряна след четири неуспешни мисии. Сега, със "Старшип", Илон Мъск взривява дузина прототипи, преди да постигне успехи. Засега успехи има, но те са на локално ниво - не е ясно какво ще се случи по време на полета в космоса, планиран за настоящата година. Но има и една голяма разлика между стратегията на Мъск и съветската. Това е възвръщаемостта, а то противоречи на масовото производство. Колкото повече едни и същи степени летят, толкова е по-малка нуждата да се произвеждат нови. През 2021 година само една ракета "Фалкън 9" е използвала нова първа степен, останалите над 30 са били с рециклирани такива. Произвеждайки една ракета годишно не се снижава цената на производството, а освен това се увеличава шансът за провал. Това е било разбирано в САЩ през 60-те години на миналия век, когато комитетът по космонавтика към Сената е предупреждавал, че ако производството на "Сатурн 5" падне под критичното ниво, могат да се очакват инциденти. Как може да се комбинира възвръщаемостта с програма за производството на нови ракети? Най-очевидният ход е да се увеличи бройката изстрелвания годишно. Вместо 30, нека има 300 полета за календарна година. Ако една степен се ползва десетократно, тогава ще трябва да се произвеждат по 30 възвръщаеми ракети за 12 месеца. Това е само два пъти по-малко от производството на РКЦ "Прогрес" по времето на СССР. Подобна програма би довела до евтини ракети и висока надеждност на изделията. А откъде ще се намери полезен товар? Правиш си го сам. "Старлинк" е добра стъпка към бъдещето. Източник: Zelenyikot https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4346-2022-soyuz-elon-musk

Северна Корея изстреля балистична ракета в космоса и показа снимки на Земята от 2 000 км. височина 1 февруари 2022 г. 08:05 ч. На 30-ти януари Северна Корея изстреля балистичната ракета "Хвасон 12", която влезе в космическото пространство и достигна височина 2 000 километра над земната повърхност. Местната медия Родон Синмун публикува снимки на Земята, заснети от космоса посредством камера, монтирана на бойната глава на ракетата. Това бе последното от серията изпитания на балистични ракети, проведени от севернокорейците през януари. Но всички останали тестове включваха полети на по-малки и по-маломощни ракети. Стартът в неделя бе най-значимият за Северна Корея след този през ноември 2017 година, когато ракета достигна височина от 4 500 километра над земната повърхност. Вероятно за пръв път виждаме снимки на Земята от космоса, публикувани от Северна Корея. Напомням на читателите, че страната изведе два спътника в космоса от серията "Кванмьонсон" през 2012 и 2016 година. Счита се обаче, че и двата спътника са се повредили скоро след изстрелването и от тях никога не бяха публикувани изображения. Компилацията от снимки, публикувани от Родон Синмун https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4345-2022-north-korea-space-2000-km

Китай се готви за второто изстрелване на ракета Лонг Марч 8, аналога на Фалкън 9! 1 февруари 2022 г. 08:05 ч. Китайската информационна агенция Синхуа оповести, че вторият полет на новата ракета "Лонг Марч 8" е насрочен за края на този месец или началото на март. Това е мисия, която ще следим с изострен интерес, тъй като китайската космическа програма предвижда първата степен на "Лонг Марч 8" да е рециклируема и да се завръща на Земята по същия начин, по който го прави американската ракета "Фалкън 9". Напомням на читателите, че дебютният полет на "Лонг Марч 8" бе осъществен успешно на 22-ри декември 2020 година, макар и тогава да не бе направен опит за връщане на първата степен. "Лонг Марч 8" е от новото поколение "зелени ракети" на Китай, които не използват токсичната горивна смес от хидразин и азотен окис. Вместо това степените на тези ракети работят с керосин и кислород или водород и кислород. В случая с "Лонг Марч 8", на своето ядро на първата степен тя е оборудвана с два двигателя със затворен цикъл на керосин и кислород "YF-100", а на всеки от двата странични ускорителя има по един двигател "YF-100". Втората степен е идентична с тази на "Лонг Марч 3А" и работи на течен водород и кислород. Счита се, че "Лонг Марч 8" може да извежда до 4.5 тона полезен товар до слънчевосинхронна орбита. Според плановете на Китай до 2025 година първите степени на новата ракета трябва да летят по десет пъти - същото, което днес постига Илон Мъск. Засега все още няма информация дали при очертаващата се мисия в края на февруари или в началото на март ръководството ще се опита да върне първата степен. Снимка от изстрелването през декември 2020 година. Photo credit : China Space News https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4344-2022-china-preparing-long-march-8

УСПЕХ: Ракета с преобразувана от Фалкън Хеви степен изведе в космоса италиански спътник! Снимка от днешния полет. Photo credit : SpaceX 1 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След отлагания, проточили се в рамките на четири дни по независeщи от СпейсЕкс причини, ракета "Фалкън 9" най-после успя да излети тази нощ в 01:01 часа българско време. В космоса беше изведен спътник на Италия по програмата Космо-СкайМед, който ще наблюдава Земята посредством синтетично-апертурен радар. Фирмата на Илон Мъск се опита да изстреля сателита още на 27-ми януари, но метеорологичните условия рязко се влошиха и останаха неблагоприятни в продължение на три дни. В понеделник времето най-накрая се оправи и ракетата "Фалкън 9" бе заредена с гориво, но броени минути преди старта стана ясно, че круизен кораб е навлязъл неправомерно в забранената зона на крайбрежието, обкръжаващо космодрума. Но петият опит за старт се увенча с желания успех. Фактът, че СпейсЕкс сполучва на няколко пъти да зареди ракетата с гориво, след това да я изпразни и да я подготви за нов старт в рамките на следващите 24 часа, е показател за гъвкавостта на компанията и нейната ракетна технология. Малцина други оператори на ракети могат да се похвалят с такава експедитивност, било то на организационно ниво, било то на технологично. Това бе третият полет за тази първа степен на "Фалкън 9". Уникалното в случая е, че нейните предходни два полета бяха осъществени като страничен ускорител на свръхтежката ракета "Фалкън Хеви". Днешната мисия отбеляза първия път в историята на СпейсЕкс, когато ускорител на "Фалкън Хеви" бе преобразуван в такъв за "Фалкън 9". Както се очакваше, след тазнощния полет нямаше никакъв проблем с връщането на степента и тя извърши меко кацане на площадката на Кейп Канаверал LZ-1. Работещите в СпейсЕкс нямат много време да се зарадват на успеха, нито да си почиват - започва натоварен период за фирмата. Тя сега трябва да се фокусира върху следващата мисия, която може да бъде осъществена още утре, на 2-ри февруари, в 22:18 часа българско време - очаква се в космоса да бъде изведен военният спътник "НРОЛ-87". По-късно през седмицата очакваме и поредния полет по програмата "Старлинк". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4343-2022-1-feb-spacex-launch

Възможност за науката: ракетна степен на СпейсЕкс ще удари Луната през март Изстрелването на мисията DSCOVR през 2015-та година. Credit : NASA 30 януари 2022 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Когато през 2015 година ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изстреля мисията на НОАА и НАСА "DSCOVR" към точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце, горната степен на носителя остана във висока околоземна орбита. Нормалната практика на компанията на Мъск при околоземните мисии е да потопява вторите степени или след междупланетните изстрелвания да ги оставя в хелиоцентрична орбита, но не и в този случай - на борда на ракетата нямаше гориво нито за едното, нито за другото. Сега се очаква степента да удари Луната, а с това се открива неочаквана научна възможност. Според астронома Бил Грей, който е създател на Project Pluto (софтуер за изчисляването на траекториите на астероиди и други космически обекти), падането на степента на естествения ни спътник се очаква на 4-ти март. В миналото използвани ракетни степени или отработени космически апарати са били разбивани умишлено в лунната повърхност, за да може изхвърленият при удара материал да бъде изучен от чувствителните научни прибори на наземни обсерватории и орбитални мисии. Например през 2009 г. горната степен на ракетата "Атлас 5", изстреляла американската автоматична междупланетна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", беше впоследствие изпратена да удари южния лунен полюс в хода на проекта "LCROSS". Експериментът потвърди, че на естествения ни спътник има вода. Сега през март учените, работещи с орбиталните мисии като "Лунър Риконисънс Орбитър" и индийската "Чандраян 2", биха могли да изследват кратера, който ще се получи от падението на степента на СпейсЕкс. "Космическата мисия на НАСА "ЛРО" няма да е в позиция, за да наблюдава удара в момента на неговото случване", споделя НАСА в становище за сайта Инсайд аутър спейс. "Обаче екипът проверява дали могат да бъдат проведени наблюдения на промените на лунната среда, които ще са асоциирани с удара, както и да идентифицират образувания от него кратер. Това събитие представлява уникална изследователска възможност". Според американската космическа агенция търсенето на кратера ще е предизвикателство за изследователите и може да отнеме няколко месеца. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4342-2022-elon-musk-stage-impact-moon

Латвийският стартъп Мишън Спейс ще изстреля детектори на българската CubeSat-платформа, създадена от ЕндуроСат 28 януари 2022 г. 14:30 ч. Мишън Спейс, латвийско прохождащо предприятие, което се занимава с проучвания и мониторинг в сферата на космическата метеорология, ще изстреля детектори на CubeSat-платформа, произведена от българската компания ЕндуроСат. Изстрелването е планирано за последната третина на 2022-ра година. "Ние сме горди да подкрепим Мишън Спейс в създаването на първата комерсиална инфраструктура за събиране на космически метеорологични данни", съобщава Райчо Райчев, основател на ЕндуроСат. "ЕндуроСат очаква с нетърпение да разгърне тази уникална инфраструктура за космическа метеорология в орбита, както и да работи тясно с Мишън Спейс, за да могат те да напишат своята история на успех през следващите години". ЕндуроСат ще е сред първите клиенти на латвийския стартъп. Източник: EnduroSat Платформата на "ЕндуроСат" - SPARTAN. Credit : EnduroSat https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4341-2022-endurosat-missionspace