SAlexandrov

УСПЕХ: Китай изстреля безпроблемно новата си ракета Лонг Марч 7А с два спътника Шийян 12! Снимка от днешното изстрелване. Credit: CASC/Liu Yan 23 декември 2021 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Докато в САЩ абсолютни успехи жъне частната космонавтика и докато ние си мислим, че държавните агенции и старите аерокосмически корпорации постепенно ще бъдат изместени от модерни фирми като СпейсЕкс, в Китай се случва точно обратното - държавната космонавтика е във възход! Днес китайците проведоха 52-рото си изстрелване, с което се утвърдиха като световен лидер по брой орбитални полети през 2021-ва година. Бе осъществен старт на новата ракета "Лонг Марч 7А" със сателитите "Шийян-12" №1 и №2. Лидерството на Китай пред Щатите е съвсем крехко - 52 спрямо 51 космически полета, т.е. само с един повече. По-интересно е да видим кой какво изстрелва в двете държави. От тези 51 американски полета общо 31 са на фирмата на Илон Мъск СпейсЕкс, 6 са на фирмата на Питър Бек РокетЛаб, 2 са на фирмата на Ричард Брансън ВърджинОрбит, 2 са на фирмата на Крис Кемп Астра, 5 са на ЮЛА, обединението между Боинг и Локхийд Мартин, 1 е на фирмата на Том Маркусич и Макс Поляков Файърфлай, 4 са на корпорацията Нортроп Груман. А сега погледнете картината в Китай - държавно-контролираното предприятие CASIC е провело четири изстрелвания, частната фирма айСпейс има два полета и компанията Галактик Енерджи - един. Всички останали мисии са на държавно-контролираната Китайската аерокосмическа и технологична корпорация (CASC) - основният изпълнител на Китайската космическа програма. В Поднебесната империя не частниците, а държавата успява. Поне засега е така. Днешният полет бе трети за "Лонг Марч 7А" - модерна среднотоварна ракета с капацитет да извежда 7 тона полезен товар до геостационарна трансферна орбита. Първата мисия бе осъществена на 16 март 2020 г. и завърши с провал, а втората - през април тази година и беше успешна. Днес също нямаше отклонения от полета и той бе благополучен. Изведените два спътника "Шийян" са засекретени и почти нищо не знаем за тях освен че "изпитват нови технологии" и "изучават космическата среда". Важно е да бъде подчертано, че старото поколение китайски ракети от серията "Лонг Марч" работеха с хиперголично гориво - комбинация от хидразин и диазотен тетроксид. То е изключително удобно, защото двата компонента се самозапалват при контакт и няма нужда от запалител. Но за съжаление хиперголично гориво е токсично и не е екологично чисто, поради което почти всички държави, в това число САЩ и Русия, предприеха стъпки за замяната на старите ракети с нови, работещи с щадящи околната среда горива. Китайците също следват тази тенденция, макар че старите носители още се ползват широко. "Лонг Марч 7А" е от новите, това е тристепенна ракета, като първите две степени работят с керосин и кислород, а третата - с течен водород и кислород. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4288-2021-china-launches-long-march-7a

Защо Фалкън успя там, където совалката на НАСА се провали? Космическа совалка (вляво) и ракета "Фалкън 9" (вдясно). Image credit : NASA/SpaceX 23 декември 2021 г. 02:25 ч. Светослав Александров. На 21-ви декември СпейсЕкс успя за стотен път да постигне меко кацане на първа степен на ракета "Фалкън 9". Няма спор, че компанията на Илон Мъск доведе до революция в космическите полети по отношение на снижаване на цената и честотата на изстрелванията. Но предприемачът не е първият, опитал се да направи това. Космическата совалка на НАСА бе замислена да постигне същата цел, но не успя. Защо това е така? Подробен анализ по темата бе публикуван от д-р Питър Хейг, космически експерт, в своя личен блог. Хейг напомня, че в хода на проекта "Космическа совалка" е имало три фази. Първата е протекла от 1972 до 1986 г. и тя е включвала разработката на самата совалка, дебютните мисии и поетапното увеличаване на годишните полети - тя е приключила с катастрофата на "Чалънджър". Втората се е проточила между 1988 и 2003 г. - тя е била период на консолидация, през който совалката е била използвана като инструмент за дипломация с руснаците. През това време бил изстрелян телескопът "Хъбъл" и били проведени повечето от обслужващите го мисии. Третата фаза, от 2005 до 2011 г. (след катастрофата на "Колумбия"), е била етап на затихване на програмата, като през това време били осъществени само минимално изискуемите мисии за строежа на Международната космическа станция и поддръжката на "Хъбъл". Експертът счита, че първият период на совалките много наподобява първия период на експлоатация на ракетите "Фалкън 9". Първоначалната цел на НАСА предвиждала 60 полета годишно, след това целта била смъкната на 50 и накрая на 24 полета годишно. Това е бил твърд лимит заради максималния производствен капацитет на горивни резервоари - невъзвръщаемия компонент на совалките. Били построени общо четири совалки, като най-краткият период за рециклиране на една от тях се оказал 54 дни - рекорд, постигнат през 1985 година и неповторен никога по-късно. Подобен период би позволил провеждането на изискуемите 24 полета, но само ако всичките четири совалки били в непрекъсната експлоатация. НАСА е планирала 16 совалкови полета за 1986 и 18 за 1987 година. Максималният брой (24) е трябвало да бъде осъществен през 1989 година. Натискът да се провеждат чести изстрелвания обаче довел до катастрофата на "Чалънджър" в началото на 86-та. Първата катастрофа на ракета "Фалкън 9" с товарен кораб "Драгън" се случила на сходен етап с този на совалките, отбелязва Хейг. Техническите причини за авариите при двете програми са много различни. И все пак в други отношения има и някои съществени прилики. Едно от тях е, че с увеличаването на честотата на изстрелванията е нормално да се очакват аварии поради технически отклонения, които в ранния етап на програмите лесно могат да бъдат пропуснати и в един момент те се проявяват неизбежно. Експертът сравнил броя на полети от ранния период на совалките с този от ранния период на "Фалкън" и категорично заключил, че развитието е било идентично. Както совалките, така и проектът на Мъск са имали една и съща цел - смъкването на цената чрез възвръщаемост и чести излитания, съответно в разгара на изстрелванията настъпили катастрофите. Защо тогава "Фалкън"-ите проработили, докато совалките - не? Две са причините - eдната от тях се корени във факта, че дебютните полети на "Фалкън" са били безпилотни, а втората е, че в технологично отношение програмата на Мъск била изпълнена по-добре. Изминали по-малко от шест месеца след катастрофата на "Драгън" през 2015 г. и СпейсЕкс върнали ракетите в експлоатация чрез въвеждането на нова, подобрена версия - т.нар. "Фул Тръст". Но още преди това е била налице сериозна технологична еволюция. Оригиналните ракети "Фалкън 9" (от 2010 г.) летели с 9 двигателя "Мерлин-1С", подредени в три реда по три. След 2013 г. двигателите били сменени с "Мерлин-1Д", подредени в конфигурация "Октоуеб" - един централен и осем разположени около него. Променил се е и подходът към възвръщаемост. По време на ранния етап през 2010 г. първите степени били снабдени с парашути - ретроракетното кацане въобще не е било възможно. Този първоначален замисъл не се получил. Едва с подобряването на двигателите, увеличаването на тяхната тяга и издължаването на първите степени станало постижимо те да носят допълнително гориво, което позволило връщането да става по начина, по който го виждаме днес. Всички тези подобрения били направени на етап, когато ракетите още не били изстрелвани с астронавти. Но освен това Илон Мъск даже не си е позволявал да експериментира сериозно с възвръщаемостта при реализацията на товарни комерсиални мисии. Най-сериозните рекорди при рециклирането на "Фалкън 9" са постигнати по време на изстрелването на спътници "Старлинк", които представляват вътрешен проект на СпейсЕкс. Рекордният брой изстрелвания (общо 31), постигнат през 2021 г., се дължи и на множеството налични редовно летящи степени във флотилията на СпейсЕкс - общо 10. За сравнение НАСА никога не е притежавала повече от 4 совалки в своята флотилия. Рокуел Интернешнъл, фирмата, на която бил връчен първоначалният договор от НАСА за строежа на совалките, е предвиждала да направи 6 или 7 до края на 1989-та година. Накрая не е имало пари дори за пета - такава бил построена само след катастрофата на "Чалънджър". Прочие след "Чалънджър" тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън освободил совалките от задълженията да превозват военни и комерсиални товари и така просто не е имало какво да бъде изстрелвано с тях, за да се запълнят предвидените 24 полета годишно (съответно това число никога не е било постигнато). Същевременно НАСА не е била в състояние да прекрати изцяло мисиите, защото совалките осигурявали работни места за космическия отрасъл. Програмата продължила да куцука бавно през 90-те години. Вярно, през това време имало сериозни постижения - изстрелването на телескопа "Хъбъл", полетите на совалки до руската станция "Мир" и строежа на МКС. Но никога не се е пристъпило към подобряване на технологията - разработката на специалните ускорители за полярни изстрелвания била зарязана, не били създадени второ поколение совалки със системи за аварийно спасяване, не се е стигнало до реализацията на производни програми като "Шатъл-С" и "Марс Директ". След 2003 година, когато катастрофирала "Колумбия", приключила втората фаза от експлоатацията на совалките. До тяхното пенсиониране те просто изпълнили минимално изискуемите мисии за да завършат строежа на МКС и "Хъбъл" да бъде обслужен за последен път. Равносметката е следната: когато последната от тези совалки излетяла през 2011 година, тя била от същия тип, каквато е била първата совалка през 1981 година - практически непроменена. Изобщо и дума не може да става за сравнение с ракетите "Фалкън 9", които преминали през пет сериозни ъпгрейда. Затова не бива да се чудим защо Илон Мъск успя там, където НАСА не можа. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4287-2021-why-falcon-succeeded

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се скачи с МКС! 22 декември 2021 г. 12:00 ч. Тази сутрин в 10:41 ч. българско време, по-малко от денонощие след изстрелването на товарния кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън", той извърши благопулчно скачване с Международната космическа станция в автоматичен режим. Корабът акостира на адаптера "IDA-3" към модула "Хармъни", част от американския сегмент на МКС. Напомням на читателите, че на борда на "Карго Драгън" пътуваха 2 948 килограма провизии за астронавтите, в това число прясна храна и научни експерименти. Сред тях присъстват опит с протеинови кристали, който цели подобряването на противотуморните терапевтични методи, както и специалнен биопринтер, който някой ден може да се използва за принтирането на тъкани директно върху рани, подпомагайки тяхното зарастване. Изглед към МКС от борда на "Карго Драгън", заснет по време на приближаването. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4286-2021-22-cargo-dragon-docks-iss

Илон Мъск и The Babylon Bee в унищожително интервю за политическата коректност Илон Мъск 22 декември 2021 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Когато става дума за недъзите на западната цивилизация и задушаващата свободомислието политическа коректност, един от най-големите критици е Илон Мъск. Наскоро предприемачът и основател на най-успешната аерокосмическа компания СпейсЕкс даде интервю за The Babylon Bee, в което обсъди темата за данъците, политическата коректност и неговия конфликт със сенаторката от Демократическата партия на САЩ Елизабет Уорън. За незапознатите - The Babylon Bee представлява сатиричен сайт по подобие на The Onion (в България сходни сайтове са Бъзикилийкс и НеНовините), като Илон Мъск изрично подчерта в своето интервю, че The Onion е прегърнал политическата коректност. Предприемачът сподели, че тенденцията към политическа коректност може да бъде контрапродуктивна, както добре се вижда от изгряващата "уокистка култура". Според Мъск "уокизмът" представлява "вирус за ума", който представлява една от най-големите заплахи за модерната цивилизация. Уокизмът (дефиницията е взета от в-к Труд - източник) е политически термин от афроамерикански произход. Отнася се за съзнателно разбиране на въпроси, свързани със социалната и расова справедливост. Произхожда от афро -американския народен английски израз „оставам буден“. - Павел Павлов "Уокизмът иска да направи комедията нелегална. Наистина ли искаме едно общество без хумор, което изобилства от осъждение и омраза? В своята същност уокизмът е разделящ, изключващ и мразещ. Той дава на подлите хора щит да бъдат жестоки, бронирани във фалшиви добродетели", категоричен е Мъск. The Babylon Bee също така попита Мъск за неговия конфликт със сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън, която е политик от Демократическата партия на САЩ. Наскоро тя го нарече "храненик" поради неговото "предполагаемо нежелание да си плати своя честен дял от данъците". Мъск повтори това, което вече подчерта в Туитър - че през тази година ще плати най-високите данъци, плащани някога в американската история. "Тя започна първа. Да, тя наистина ме нарече храненик и измамник, който не си плаща данъците. Буквално през тази година плащам най-високите данъци в сравнение с всяка друга личност в човешката история изобщо, а тя практически не плаща данъци. Нейните данъци и заплата се плащат от данъкоплатците като мен. Ако можеше да се умира от ирония, досега да е вече умряла", заявява Илон Мъск. Източник: Teslarati https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4285-2021-elon-musk-unishtojitelno-interviu

Бившият шеф на совалките на НАСА: Не вярвах на СпейсЕкс за възвръщаемостта. Сбърках! 21 декември 2021 г. 17:15 ч. След като днес американската компания СпейсЕкс успя за стотен път да върне ракетна степен след орбитален полет, бившият програмен мениджър и полетен директор на космическите совалки на НАСА Уейн Хейл призна, че не е вярвал на компанията на Илон Мъск и прояви доблестта да каже, че е сбъркал. "Поздравявам СпейсЕкс за кацането на 100-тния ускорител на "Фалкън". Признавам си, че бях скептик когато това беше оповестено, сега знам, че сбърках", написа Хейл в Туитър. "СпейсЕкс разстрои космическата индустрия и постави стандарта за възвръщаемост, който всеки емулира. Забележително постижение". Днес, освен че СпейсЕкс успя да изстреля трета орбитална ракета в рамките на три дни и за стотен път от началото на историята си върна ракетна степен, компанията постави рекорд за най-голям брой полети за календарен месец - общо пет през декември. Вижте публикацията от по-рано през деня: УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля кораба Карго Драгън до МКС и завърши 2021-ва година без провали! На снимката: космическата совалка "Атлантис" излита на 8 юли 2011 година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4284-2021-nasa-boss-i-was-wronng

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля кораба Карго Драгън до МКС и завърши 2021-ва година без провали! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 декември 2021 г. 13:42 ч. Светослав Александров. Преди шест години завръщането на ракетните степени след орбитален полет присъстваше единствено в научно-фантастичите произведения. В реалността бе химера. Непостижимо. Или най-малкото непрактично. Днес СпейсЕкс го направи за стотен път. Това се случи след успешното изстрелване на товарния кораб "Карго Драгън" до Международната космическа станция. С това фирмата на Илон Мъск приключи 2021-ва година с 31 излитания без нито един провал. Ракетата "Фалкън 9" излетя в 12:06 ч. българско време от Площадка №39А на космодрума Кенеди. Това бе дебютен полет за първата степен "B1069" на тази ракета - напоследък е рядкост СпейсЕкс да изстрелват чисто нови носители без нито един рециклиран компонент. Нямаше никакви отклонения по време на полета, като "B1069" извърши меко кацане върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите" - общо 100-тно за СпейсЕкс след 21-ви декември 2015 (преди точно шест години!), когато за пръв път ракетна степен на Мъск се приземи след орбитална мисия върху наземна площадка. Самият предприемач не смяташе, че възвръщаемостта ще стане толкова рутинна и успешна. Илон Мъск предполагаше, че около 60% от ракетните степени ще успяват да извършат меки кацания, но 40% от тях ще се разбиват. Макар че днес често пъти постижението бива омаловажавано от критици и хейтъри, ретроракетното кацане на първа степен е изключително сложна задача. Представете си, че разстоянието между Земята и космоса се равнява на височината на небостъргач. При такъв мащаб размерите на ракетата "Фалкън 9" биха били сравними с тези на шивашка игла и след падането от върха на небостъргача тя трябва точно да нацели площадка с размер на пощенска марка. Но това, което другите аерокосмически корпорации и държавни агенции го считаха за невъзможно или най-малкото за толкова сложно и оскъпяващо полета, че не си струва да се занимават с него, СпейсЕкс го превърна в рутина. Днес първите степени много рядко се разбиват - и всяка авария при кацане се възприема от компанията за огромна загуба. Все пак Илон Мъск разчита на тези ракетни степени, за да изстрелва собствените си спътници "Старлинк" и така да пести пари от производството на нови носители. Сега невъзвръщаемите компоненти на "Фалкън 9" са единствено вторите степени - обтекателите също се прибират след полет след като кацат с парашути в океана. Преди време биваха прихващани с гигантски мрежи, а сега просто се вадят от водата. Но да се върнем на днешния старт. В космоса бе изведен товарният кораб "Карго Драгън", който превозва 2 948 килограма провизии за астронавтите, в това число прясна храна и научни експерименти. Сред тях присъстват опит с протеинови кристали, който цели подобряването на противотуморните терапевтични методи, както и специалнен биопринтер, който някой ден може да се използва за принтирането на тъкани директно върху рани, подпомагайки тяхното зарастване. Скачването на кораба е предвидено за утре, 22 декември, приблизително в 11:30 ч. българско време, като "Карго Драгън" ще се стикова към адаптера "IDA-3" на американския модул "Хармъни", част от сегмента на САЩ на МКС. Корабът ще остане прикачен към станцията в продължение на месец, след което през януари ще се завърне на Земята. Равносметката е следната: през 2021-ва година Илон Мъск пое голяма част от транспортните нужди на НАСА. От януари до декември СпейсЕкс проведе шест полета на кораби от серията "Драгън 2" - две експедиции на "Крю Драгън" с астронавти и четири товарни мисии на "Карго Драгън". Единствената друга американска фирма, способна да извежда товари до МКС, е Нортроп Груман - нейните кораби "Сигнус" летяха двукратно през настоящата година. А що се касае до пилотираните орбитални стартове, все още никой друг частник не е доказал, че го може. Корабът "Старлайнър" на Боинг даже не успя да проведе изпитателна безпилотна мисия... Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4283-2021-21-dec-cargo-dragon-launch

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-20 с професионален космонавт и двама туристи се завърна на Земята! На кадъра: професионалният космонавт Александър Мисуркин излиза от кораба "Союз МС-20" след приземяването. Photo credit : NASA TV/Roscosmos 20 декември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:13 ч. българско време сред степите на Казахстан се завърна пилотираният космически кораб на Русия "Союз МС-20" с професионалния космонавт Александър Мисуркин и туристите Юсаку Маедзава и Йозо Хирано. Тримата прекараха в орбита 12 дни, като през това време Маедзава и неговият асистент заснемаха видеа за преживяното, които биваха публикувани в Youtube. Напомням на читателите, че това бе дебютният специализиран полет на руски космически кораб за туристически цели. Разбира се, това не е първият път, когато туристи са пътували до Международната космическа станция със "Союз", но преди винаги се е случвало като туристите са били част от мисия, свързана с обмен на постоянния екипаж на станцията. "Союз МС-20" нито качи космонавт на дългосрочна мисия, нито върна такъв. Мисуркин, Маедзава и Хирано не надвишиха планирания си дванадесетдневен престой. Полетът на туристите беше организиран от американската фирма Спейс Адвенчърс - единствената компания в цял свят, която може да ви предложи платена услуга за достъп до МКС. След приключването на днешния полет Юсаку Маедзава може да започне подготовката си за голямата му цел - пилотиран космически полет до орбитата на Луната, който ще бъде осъществен посредством кораба на СпейсЕкс "Старшип". Най-ранната възможна дата за неговото провеждане е 2023 година. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4282-2021-soyuz-ms-20-returns-home

ОБРАТ: Изстрелването през този месец на руска ракета Протон-М не е изцяло успешно! 19 декември 2021 г. 20:15 ч. Руската космическа агенция (Роскосмос) е излъгала за резултата от изстрелването на ракета "Протон-М", проведено на 13-ти декември. Оказва се, че то не е напълно успешно. Това става ясно от материал, публикуван на авторитетния уебсайт за руски космически новини RussianSpaceWeb.com, списван от космическия експерт Анатолий Зак. Според източник в ракетно-космическата индустрия проблемът е възникнал с горната степен "Бриз-М", която, макар и да е постигнала много точни преходни орбити, не е сполучила да доведе двата спътника "Експрес АМУ3" и "Експрес АМУ7" в техните крайни работни орбити. Работещите по проекта смятат, че проблемът няма да е фатален за сателитите, но сега ще трябва да импровизират и да предприемат спасителни маневри, които да ги доведат до целевите им орбитални позиции. Счита се, че причината за аномалията е производствен дефект на горната степен. Ситуацията е аналогична с частичния провал през октомври 2014 година, когато е изстрелян спътникът "Експрес АМ6". Не е чудно, че новината за частичния провал от този месец бе съобщена в чуждестранен сайт, който се поддържа от руски емигрант в Щатите. Зак има много добри контакти с руския отрасъл и като американски гражданин може да отразява новини, каквито иначе биха навлекли проблеми на руските журналисти. Напомням на читателите, че наскоро в Русия бяха приети закони, според които всяко отразяване на проблеми, касаещи ракетно-космическия отрасъл извън държавно-покровителстваните медии, може да се третира като шпионаж. Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" на 13 декември. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4281-2021-proton-m-launch-not-fully-successful

Моментът на истината за многострадалния телескоп Джеймс Уеб най-сетне настъпи Снимка от разопаковането на телескопа "Джеймс Уеб" на космодрума Куру във Френска Гвиана. Photo credit : ESA 19 декември 2021 г. 15:50 ч. Светослав Александров. На 24-ти декември (Бъдни вечер) мнозина от нас ще сме със семействата си, отбелязвайки заедно зимните празници. За много астрономи и за ръководството на НАСА това се очертава да е изключително стресиращ ден, тъй като в 14:20 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана ще бъде проведено изстрелването на ракетата "Ариана 5" с телескопа "Джеймс Уеб". Но този път няма да има радост дори и ако ракетата си свърши благополучно работата. Думичката "успех" в медийните заглавия няма да присъства. Ще последва мъчителен триседмичен период, през който телескопът трябва да изпълни автономно всички процедури по своето разгръщане. Набелязани са 350 критични и еднопосочни стъпки, които следва да бъдат преминати успешно. Аномалия при всяка една от тях би гарантирала цялостен провал за мисията. Трудно е да си представим какви ще са последствията за НАСА, ако нещо се обърка. Едно е ясно - дори сега изглежда, че надали друг космически проект ще бъде управляван по подобие на "Джеймс Уеб". Многострадалната инициатива започва през 1996 година, когато телескопът "Хъбъл" е все още нов и тепърва разгръща научния си потенциал, но учените вече обмислят следващата обсерватория, която ще го наследи. Тогава, по времето на управлението на американския президент Бил Клинтън, когато администратор на НАСА е Дан Голдин, на мода е политиката за "по-бързи, по-евтини, по-добри" космически апарати. Предлага се новият телескоп, който тогава е известен под името "Next Generation Space Telescope" (б.прев. - космически телескоп от следващо поколение) да бъде построен за $500 милиона и изстрелян през 2007 година. През 2002 година телескопът е официално кръстен на бившия администратор на агенцията от ранната космическа надпревара Джеймс Уеб, а през 2003 година е връчен договор на фирмата TRW Inc. за строежа му. Малко след спечелването на конкурса активите на фирмата са придобити от аерокосмическия гигант Нортроп Груман. Зли езици твърдят, че инициаторите на космическия телескоп винаги са знаели, че $500 милиона няма да са достатъчни и въпреки това нарочно са занижили сумата, защото са предвидили, че след като парите бъдат похарчени, проектът вече ще е в напреднал етап и държавата няма да има избор, освен още да го финансира. Но надали някой е предполагал, че "Джеймс Уеб" ще премине през 14-годишни отлагания и за него ще бъдат похарчени близо $10 милиарда. След 2010 година проектът вече е високоприоритетен за НАСА и агенцията го крепи дори и когато започва да смуче от средствата на другите космически инициативи - ето защо, например, Щатите се отдръпват от важната марсианска програма на Европейската космическа агенция "ЕкзоМарс" и лидерите на европейската космонавтика в отчаянието си търсят помощта на Русия. Никой не омаловажава, че ако "Джеймс Уеб" успее, ползите за науката ще са колосални. Но мнозина си мислят - нужна ли беше тази инвестиция? За парите, похарчени за новия космически телескоп, НАСА щеше да построи пет марсохода от типа на "Пърсъвиърънс" или "Кюриосити", 3-4 мисии от типа на "Касини" до Сатурн или три нови пилотирани космически кораба от типа на "Крю Драгън". Напомням, че през последните две десетилетия американската космическа агенция така и не планира роботизирана експедиция до планетите Уран или Нептун - една от най-приоритетните потенциални задачи в планетарните изследвания, но все още стои неизпълнена заради такива дългосрои като "Джеймс Уеб". Разбира се, има и обективни причини телескопът да е толкова скъп, които не се изчерпват само до лошото управление, типично за Стария (ОлдСпейс) космически отрасъл. За разлика от "Хъбъл", който е основно оптичен телескоп, "Джеймс Уеб" работи в инфрачервения диапазон. Само по този начин могат да бъдат изучени най-ранните тайни на Вселената, недостъпни за "Хъбъл". Нашата Вселена непрекъснато се разширява и далечните наблюдавани обекти са отместени към червената област на електромагнитния спектър (поради Доплеровия фект), като при най-отдалечените галактики отместването е даже към инфрачервената област. Бидейки инфрачервен телескоп, "Джеймс Уеб" ще може да изучава тези първични, скорородени галактики и да разследва ранните епохи след появата на познаваемия свят. Проблемът е, че конструирането на подобен астрономически инструмент е неописуемо амбициозна задача. За да е максимално чувствителен към инфрачервените лъчения, телескопът трябва да работи при свръхниски температури и да притежава системи за активно охлаждане на приборите му. Необходимо е да бъде защитен от слънчевите лъчи, а това означава конструкцията на огромен топлинен щит, който, при настоящите ограничения на ракетите-носители, задължително следва да излети в сгънато състояние и впоследствие да се разгъне - просто не съществува толкова голям обтекател, който да го побере цял. Поради същата причина огледалото не може да е монолитично - в случая то е съставено от 18 отделни сегмента. За съжаление Нортроп Груман не се справи блестящо с поверената задача по конструкцията на "Джеймс Уеб" - бидейки традиционна космическа компания, тя страда от всички недостатъция на стария сектор. През 2018 г. нейният изпълнителен директор Уес Буш бе сериозно разкритикуван за начина, по който проектът бе ръководен, тъй като след неуспешно вибрационно изпитание на телескопа от сгънатия топлинен щит започнаха да изпадат болтове и гайки. Това добави още две години отлагания. Последното съществено забавяне (от 2020 за 2021 г.) е резултат от пандемията. Но вече проектът е на финалната права. На Бъдни вечер през 1968 г. астронавти на НАСА за пръв път влизат в орбита около Луната с кораба "Аполо 8" - постижение, което завинаги променя облика на космическата надпревара. Точно 53 години по-късно агенцията на САЩ е изправена пред реализацията на космическа мисия, която е сравнима по сложност с проекта "Аполо". Неслучайно "Джеймс Уеб" е именуван на администратора, който е преводил успешно НАСА през лунната надпревара. Ако проектът е благополучен, ползите за науката ще са колосални. Ще научим повече за Големия взрив. Ще разкрием кога са се появили първите звезди и галактики. Вероятно най-интересното - "Джеймс Уеб" ще може да установи дали откритите досега извънслънчеви планети притежават атмосфери и какъв химичен състав имат те. А това може да ни даде отговор на един от най-вълнуващите въпроси, които науката си задава - има ли нейде в нашата Галактика извънземен живот? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4280-2021-james-webb-space-telescope-launch-preview

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 30-тия си безавариен космически полет за 2021-ва година! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 декември 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 05:58 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ беше изстреляна космическа ракета "Фалкън 9" с турския спътник "Turksat-5B" и така СпейсЕкс отбеляза 30-тия си орбитален полет за 2021-ва година. Стартът бе осъществен едва 15 часа и 17 минути след 29-тия полет, когато друга ракета "Фалкън 9" изведе в космоса 52 спътника "Старлинк", с което фирмата на Мъск постави нов рекорд за най-кратко време между два полета на орбитални ракети! Предишният рекорд бе поставен през септември т.г., когато станахме свидетели на два полета в рамките на 44 часа. Напомням на читателите, че СпейсЕкс е в разгара на много натоварена стартова кампания точно преди празниците, като бяха планирани общо три изстрелвания в рамките на четири дни. Две от тях са вече в историята. Стига всичко да мине по план, във вторник в 12:06 ч. българско време трябва да излети ракета "Фалкън 9" с товарен кораб "Карго Драгън" на път към Международната космическа станция по програмата на НАСА за доставката на провизии за астронавтите. За съжаление метеоролозите предвиждат само 40% шанс за благоприятно време, така че отлагания не са изключени. Когато "Карго Драгън" започне своя полет, това ще е финалното изстрелване на СпейсЕкс за 2021-ва, 31-во в рамките на една календарна година и рекордно за американската фирма. Но да се върнем на днешния старт. Беше използвана степента "B1067", като това бе трети полет за нея. Предишните два полета на ускорителя включваха извеждането в космоса на път към МКС 22-рата редовна товарна мисия на СпейсЕкс (посредством кораб "Карго Драгън") и третата редовна пилотирана (посредством "Крю Драгън). Изведения днес спътник "Turksat-5B" е предвиден да работи в геостационарна орбита и да осигурява телекомуникационни услуги за Турция. Това е вторият сателит от поредицата "Turksat", изстрелян с ракета на Илон Мъск. Предходният летя през януари т.г., а третият е предвиден да полети през януари 2022-ра. Спътниците са построени от европейската корпорация Еърбъс. Няма спор - СпейсЕкс е на път да приключи една изключително успешна година без аварии. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4279-2021-19-dec-falcon-9-launches

УСПЕХ и РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс летя в космоса и се върна за 11-ти пореден път! 18 декември 2021 г. 20:25 ч. Космическата компания на Илон Мъск постави нов рекорд в сферата на възвръщаемостта! Днес в 14:41 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракета "Фалкън 9" с рециклирана първа степен, летяла на 10 предходни мисии. Днешният единадесет полет също завърши безпроблемно. Никога досега СпейсЕкс не е изстрелвала и връщала една и съща ракетна степен 11 поредни пъти. В космоса бяха изведени 52 спътника от интернет групировката "Старлинк". Нямаше никакви проблеми при ретроракетното кацане на степента върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 98-тото успешно прибиране на степен от началото на опитите през 2015 година. Напомням на читателите, че СпейсЕкс е в разгара на натоварена стартова кампания точно преди празниците. Утре очакваме полета на следващата ракета "Фалкън 9" с турски спътник, а на 21-ви ще бъде проведен поредният старт на товарен кораб "Карго Драгън" до МКС за нуждите на НАСА. Това бе 29-тата орбитална мисия за фирмата на Илон Мъск през 2021-ва. Всичките проведени досега полети през настоящата календарна година са успешни. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка Кадър от днешния старт. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4278-2021-18-dec-record-spacex

Анализ в руски официоз: Космическият отрасъл на Русия гние отвътре! Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 18 декември 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. През 2021 г. всичко в космическия отрасъл на Русия изглежда на пръв поглед наред - страната изстреля модула "Наука", станахме свидетели на полета на актрисата Юлия Пересилд, тече разработката на нов кораб "Орел". Но на фона на това четем за глобална (!) технологична зависимост на руската космонавтика от чуждестранни компоненти, липса на компетентни и квалифицирани кадри, износване на технологичната база и морално остаряло производство. Като резултат съществува риск Русия да загуби своите позиции в космоса. "Четеш - и не искаш да повярваш. Може би това е клевета на враговете и чуждестранните агенти? Уви, не. Това са резултатите от неотдавнашна инспекция на Роскосмос". Горните думи са написани от Дмитрий Попов - експерт и автор в "Московски комсомолец". Сигурно си спомняте, че на 1-ви октомври отразих, че режимът на Путин забрани отразяването на всякакви неудобни новини за руската космическа агенция в чуждестранни информационни агенции и блогове под предлог, че журналистите по този начин извършват шпионаж в полза на други държави. Но "Московски комсомолец" е местен официоз, списание, приближено до властта, а не независима медия - и именно това прави този материал толкова значим и отрезвяващ. Милиони руснаци са абонирани за изданието и ще имат достъп до статията. Истинският въпрос, който оставяме висящ, е защо държавно покровителстван журналист публикува статия, критична към Дмитрий Рогозин (шефа на Роскосмос), в списание, близко до управляващата върхушка. Попов подчертава, че руските космически предприятия срещат сериозни трудности при изпълнението на подписаните договори в срок. Да погледнем например изстрелванията - през 2019 г. са обещани 44 космически полета, а са изпълнени само 25. През 2020 година, за пръв път от 1992 година, са осъществени под двадесет, а именно 17 орбитални мисии, при заявени 40. Сега сме 2021 година - бяха планувани 47 старта, но вече е декември и са реализирани 20. Роскосмос разработва ново семейство космически ракети - "Ангара". Преди пет години е подписан договор за производството на десет универсални блока, които се използват за степените на тези ракети. Но към месец март 2021 г. са доставени само пет блока, а останалите продължават да се бавят. Далеч по-сериозен е фактът, че Русия се сблъсква с проблеми и при производството на старите космически ракети и кораби "Союз" и "Прогрес". И това се дължи на сериозната зависимост на руския космически отрасъл от чуждестранни компоненти. Например, през февруари тази година е изстрелян корабът "Прогрес МС-16". Той обаче не успява да се скачи автоматично с Международната космическа станция, тъй антената му се поврежда след сблъсък в обтекателя на ракетата. Причината за аномалното поведение на обтекателя е некачествена епоксидна смола. Оказва се, че доставчикът на тази смола АО "ХИМЕКС Лимитед" няма технологичната способност да я произведе, поради което я закупува от друго място, като при това не са предоставени документи за нейното качество и произход. Точно така - не просто ракетите "Союз" се изготвят с негодна епоксидна смола, но дори не се знае къде е произведена тя. Това не е единствената зависимост поради неспособност за местно производство. Двигателите на пилотираните кораби "Союз-МС", с които те се извеждат от орбита и се завръщат на Земята, използват висококачествен водороден пероксид. Единственият руски производител на такъв (ООО "Синтез ПВ") е в състояние на фалит от декември 2019 г., макар че все още изпълнява своята дейност. За да може предприятието да синтезира водородния пероксид, то разчита на химикали, които се доставят от немска компания Evonik Resource Efficiency GmbH. Тези доставки обаче са ограничени заради санкциите, наложени от запада. Или с други думи - Западът може с една заповед да забрани руските космически полети - стига да го поиска. Все още не може да бъде довършен новият руски космодрум Восточний, като строежът му е съпътстван от тежки скандали и корупция. От 1 200 структури, които са залегнали в плана да бъдат конструирани, са завършени едва двеста. Първият полет на ракета "Ангара" от Восточний вече бе отложен от 2021 за 2023 година, докато криминалните разследвания продължават. Не вървят добре нещата и с голямата гордост на Русия - навигационната система ГЛОНАСС, която е аналог на американската GPS. Първоначално е залегнало в плана, че през 2020 г. ще има налични 30 спътника. Но заради загубата на някои от тях вледствие на аварии се взема решение в активна служба да са само 24. Налични към днешна дата са 23. При това повечето от тези спътници са изстреляни в периода 2006-2014 г., което означава, че гаранцията им е изтекла и периодично трябва да бъдат извеждани от служба поради профилактика. Очевидното решение е да се произведат нови сателити. Но няма как, тъй като електронните чипове, които се използват в ГЛОНАСС, са толкова стари, че вече не се произвеждат. И това не е единствената беда. Оказва се, че специалните стоманени ленти, които нужни за направата на резервоарите и системите за подаване на гориво, вече не са в производство. Какво говори всичко това за високите технологии в Русия? Попов сериозно критикува и фактът, че разработката на новия пилотиран космически кораб "Орел" не напредва по план. Експертът напомня, че докато американските космически кораби "Крю Драгън" вече летят след десетилетно планиране и конструкция, що се касае до "Орел" Роскосмос още цикли на ниво непълномащабни макети. В своето заключение статията констатира очевидното - ако няма сериозна политическа воля за налагането на радикални методи за решаването на проблемите, руските космически постижения ще останат само под формата на възпоменания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4277-2021-roscosmos-gnie-otvutre

Руският прибор ФРЕНД на мисията ЕкзоМарс откри огромно количество вода на Гранд Каньон на Марс! Перспективно изображение на каньона Валес Маринерис, изготвено от европейската мисия "Марс Експрес". Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin (G. Neukum), CC BY-SA 3.0 IGO 16 декември 2021 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Руският прибор "ФРЕНД", работещ на борда на автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", откри значимо количество воден лед на Валес Маринерис, който е Гранд Каньон на Марс и най-големият каньон в Слънчевата система изобщо. Докато учените отдавна знаят, че на Червената планета има запаси от замръзнала вода, по-голямото количество от нея е натрупано на полюсите под формата на шапки от воден лед. На екватора в близост до повърхността няма воден лед, тъй като температурата там не е достатъчно ниска, за да го поддържа в стабилно състояние. Предишната мисия на ЕКА "Марс Експрес" е издирвала дали в по-умерените ширини няма вода - например под формата на прахови частици, покрити с лед, или свързани с минералите водни молекули, и е откривала такава в нищожни количества. Но тези по-стари мисии са били в състояние единствено да сканират най-горните части на повърхността, докато дълбоко под нея все още може да има водни резервоари, макар и затрупани с прах. "Посредством "Трейс Газ Орбитър" ние можем да погледнем до един метър под този прахов слой и да видим какво наистина става под повърхността на Марс. И най-важното, да локализираме богатите на вода "оазиси", които иначе не биха могли да бъдат намерени от предходните инструменти", съобщава Игор Митрофанов, учен от Института по космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките (РАН). Той е водещ автор на новата научна статия, описваща откритието, и ръководител на прибора "ФРЕНД". Според Митрофанов приборът е намерил "необичайно количество водород в колосалната система от каньони Валес Маринерис". Ако този водород е свързан под формата на водни молекули, то в такъв случай около 40% от материала в марсианския Гранд Каньон представлява вода. Откритието е направено на базата на данни, събирани от руско-европейската мисия в периода между май 2018 и февруари 2021 година. "Ние открихме, че централната част на Валес Маринерис изобилства от вода, много повече вода, отколкото очаквахме", казва Алексей Малахов от ИКИ-РАН и един от съавторите на публикацията. "Това много наподобява пермафрост-регионите на Земята, където водата постоянно стои натрупана под сухата почва поради постоянно ниските температури". Стои един голям въпрос пред учените - дали откритата вода наистина е под формата на лед или е химически свързана с минералите. Според данни от другите инструменти минералите в района не са хидратирани. "Като цяло ние мислим, че тази вода съществува под формата на лед", смята Алексей. Изследователите обаче са категорични, че са необходими още проучвания, за да се потвърди със сигурност това предположение. Напомням на читателите, че построеният от европейската фирма Талес Аления Спейс космически апарат "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстрелян благополучно през 2016 г. посредством руската ракета "Протон-М". Това е първата мисия от съвместната програма на ЕКА и Русия за изучаване на Марс. Втората, която включва руски спускаем апарат "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин", е планирана да лети догодина. Източници: ЕКА, Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4276-2021-valles-marineris-water

Марсоходът Пърсъвиърънс направи ново вълнуващо откритие за древната история на Червената планета Снимка, заснета от марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс" на 15-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 декември 2021 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американският марсоход "Пърсъвиърънс", който през февруари т.г. извърши меко кацане на Червената планета, направи вълнуващо откритие за историята на древния кратер Йезеро. Оказва се, че скалният нанос, върху който роботизираният апарат понастоящем се придвижва, се е образувал от червена гореща магма. Откритието е важно, тъй като ще помогне за разбирането и точното датиране на събитията, случили се в далечното минало на Марс. Учените също така потвърдиха, че многократно през различните епохи скалите са имали досег с вода, а някои от тях съдържат и органични съединения - структурните блокчета на живота. Резултатите от мисията бяха представени вчера, на 15-ти декември, по време на презентация на Американския геофизичен съюз в Ню Орлиънс. Още преди "Пърсъвиърънс" да кацне на Червената планета по-рано през тази година, учените са се чудили - какъв е произходът на скалите в региона на кацане, кратера Йезеро? Дали са седиментни - т.е. получени чрез наслояването на минералите вследствие на действието на течаща вода? Или са вулканични, образувани от потоци от лава след изригването на отдална изгаснал вулкан? "Бях започнал да се отчайвам, че никога няма да научим отговора", съобщава изследователят Кен Фарли от Калифорнийския технологичен институт. "Но след това нашият прибор PIXL успя да получи добри данни от почистената скала от местност, която кръстихме с прякора South Séítah, и всичко стана ясно. Кристалите в скалите ни дадоха неоспоримото доказателство". Данните от PIXL показали, че в скалата има големи кристали оливин, опаковани в кристали пироксен. "Един добър студент по геология би ви казал, че подобна текстура е показател, че скалата се е образувала, докато кристалите са нараствали и са се позиционирали в бавно охлаждаща се магма - например в дебел поток от лава, езеро от лава или в запълнена с магма кухина", пояснява Фарли. "След това скалата е била променена от водата неколкократно, превръщайки се в съкровище, което ще позволи на учените да датират събитията в Йезеро, да разбират по-добре периодите, през които водата е била разпространена на повърхността, и да разкрият ранната история на планетата. Възвръщаемата мисия има богат набор скали, от които да избира!". Въпросната възвръщаема мисия е всъщност набор от няколко мисии (първата от които е "Пърсъвиърънс"), които са посветени по събирането на скални проби от Марс и по-нататъшната им доставка на Земята. "Пърсъвиърънс" е оборудван с 43 тръбовидни контейнера, шест от които са вече запълнени- пет със скални проби, една с проби от марсианската атмосфера и една, която е необходима за потвърждаването на наличието на потенциални замърсители, донесени случайно на Червената планета от марсохода. През следващите години ще бъде изстрелян друг марсоход, който ще събере тези контейнери, ще ги натовари на възвръщаема ракета и ще ги изстреля към Земята. Другата важна новина е, че приборът SHERLOC на "Пърсъвиърънс" е открил, че в кратера Йезеро има органични молекули - структурните блокчета на живота. Такива молекули са намерени не само в дълбочината на скалите, но и върху праха, който ги покрива. Важно е да се подчертае, че макар и органичните молекули да участват в изграждането на живите организми, самото им откритие не е еднозначно на откритието на живот на Марс. Съществуват както биологични, така и небиологични механизми за тяхното образуване. "Старият марсоход "Кюриосити" също е откривал органични вещества в своя регион на кацане - кратера Гейл", казва Лутър Бийгъл от екипа на "Пърсъвиърънс" към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Това, което приборът SHERLOC добавя към историята, е неговата способност да картографира пространственото разпределение на органичните вещества в скалите и да ги съпостави спрямо минералите. Това ни помага да разберем условията, при които те са се образували. Необходим е по-нататъшен анализ, за да определим начина на образуване на вече идентифицираните органични вещества". НАСА напомня, че една от основните задачи на "Пърсъвиърънс" е астробиологична - търсенето на признаци за отминал живот на Марс. Марсоходът също така установява каква е била далечната геологична и климатична история на Червената планета и подготвя НАСА за по-нататъшното изпращане на астронавти на марсианската повърхност. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4275-2021-16-dec-percy-discovery

Рекорд за хеликоптера Инджинюъти: задържа се за 30 минути в тънкия въздух на Марс! Снимка от полета на хеликоптера "Инджинюъти" (ограден с червена окръжност). Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 декември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ново постижение в сферата на зараждащата се планетарна авиация! Хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти" успешно проведе на 5-ти декември 17-тия си полет на Марс, по време на който се задържа в тънкия въздух в продължение на 30 минути! "Инджинюъти" също така сполучи да достигне височина от 12 метра, скорост от 5 м/сек и да измине разстояние 3 592 метра. За съжаление, въпреки че полетът бе проведен преди повече от десет дни, ние научаваме за успеха чак сега. При кацането на "Инджинюъти" радиоконтактът с марсохода "Пърсъвиърънс" (който препредава данните към Земята) бе неочаквано преустановен. През следващите часове бяха получени ограничено количество данни, които успокоиха ръководството на мисията, че хеликоптерът е непокътнат на марсианската повърхност, но все още те не бяха достатъчни да се потвърди успех или провал. Едва на 10-ти декември към Земята бяха изпратени достатъчно пакети от информация, които увериха инженерите, че всичко е минало наред и че "Инджинюъти" е в отлично състояние. Следващият полет на "Инджинюъти" бе планиран за вчера, на 15-ти декември. Все още чакаме да научим дали всичко е било осъществено според очакванията. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4274-2021-ingenuity-30-mins-flight

АВАРИЯ: Китайската ракета Куайчжоу-1А не успя да изведе два спътника в орбита! 16 декември 2021 г. 08:00 ч. Китай отбеляза поредния провал на орбитална ракета, след като вчера малкият носител на компанията Експейс "Куайчжоу-1А" не успя да изведе в космоса двойка комерсиални навигационни сателити. Според лаконично съобщение в държавните медии "причината за аварията се разследва". Предишният провал на същата ракета бе през септември 2020-та, като неуспехът изведе "Куайчжоу-1А" от експлоатация в продължение на повече от година. Следващият полет беше реализиран на 27-ми септември т.г. - успешен, а после имаше два други успеха на 27-ми октомври и 24-ти ноември. Сега обаче последва нова авария... Напомням на читателите, че ракетите от серията "Куайчжоу" са собственост на Експейс - т.нар. "частна компания" на Китай. Нарочно съм поставил кавичките, тъй като предприятието е под шапката на държавната Китайска аерокосмическа научна и индустриална корпорация. Снимка от провала през септември 2020 г. (за съжаление липсват фотографии от вчерашния полет). Photo credit : Expace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4273-2021-expace-kuaizhou-fails

Историческо постижение: Американската мисия Паркър стана първата, навлязла в атмосферата на Слънцето! На илюстрацията: космическата мисия "Паркър" навлиза в Слънчевата атмосфера. Image credit : NASA 15 декември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Започва нов и вълнуващ етап в изучаването на Слънчевата система! Автоматичната междупланетна станция на САЩ "Паркър" стана първият построен от човека апарат, който навлезе в атмосферата на нашето Слънце - постижение, което по значимост може да се сравни с първите кацания на Луната. Също както ранните спускаеми апарати изследваха лунната повърхност по начин, който е невъзможен посредством дистанционни наблюдения, така "Паркър" директно изучи съставките на горната слънчева атмосфера - короната. "Докосването на Слънцето от "Паркър" представлява монументален миг за слънчевите науки и е наистина забележително постижение", съобщи заместник-администраторът на НАСА към научния отдел на агенцията Томас Зърбъкън. "Това важно събитие не само ще ни предостави по-дълбоко прозрение за еволюцията на Слънцето и неговото влияние в Слънчевата система, но всичко, което научаваме за нашата звезда, ще ни научи повече и за останалите звезди във Вселената". За разлика от Земята, повърхността на Слънцето (фотосферата) не е твърда. Все пак то притежава изключително гореща атмосфера, съставена от материя, привлечена от звездата ни посредством гравитацията и магнитните сили. Докато повишаващата се температура и налягане избутват тази материя далеч от Слънцето, се достига точка, където гравитацията и магнитните сили не са достатъчни, за да я задържат. Тази точка се нарича Критична граница на Алфвен. Събраните от "Паркър" данни показват, че мисията за пръв път я е прекосила на 28-ми април. "Ние видяхме как условията изцяло се променят", съобщава ученият Стюарт Бейл от Калифорнийския университет - Бъркли. "Вътре в короната магнитното поле на Слънцето става много по-силно и е доминирано от движението на частиците. Така че космическият апарат бе обкръжен от материя, която е в директен контакт със Слънцето". Изследователите са изключително развълнувани да изучават горната слънчева атмосфера, защото голяма част от процесите се случват именно там. Любопитен факт, който малцина знаят е, че някои региони от короната са по-горещи от самата слънчева повърхност и температурата там надхвърля милиони градуси. А температурата на видимата слънчева повърхност е едва 6 000 oC. Така че сега започва интригуващ етап от научната програма на "Паркър", като в бъдеще безспорно ни чакат зашеметяващи открития. Но благодарение на мисията учените вече са научили някои любопитни факти за Слънцето. Например в средата на 90-те години на миналия век съвместната роботизирана експедиция на Европа и САЩ "Юлисис" прелетя над полярните региони на звездата ни и се натъкна на странни извивки със S-образна форма в слънчевото магнитно поле. В продължение на повече от две десетилетия изследователите смятаха, че тези зигзагообразни структури са рядкост, характерни за полюсите на Слънцето. Но през 2019 г. "Паркър" установи, че извивките са глобална характеристика на слънчевия вятър. Мисията също така предостави сведения, които разкриха едно от местата на тяхното образуване - самата слънчева повърхност. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция бе изстреляна през 2018 година посредством тежкотоварната ракета на Юнайтед лонч алайънс "Делта 4 Хеви". "Паркър" прави периодични сближения със Слънцето на все по-малко и по-малко разстояние от него, като през 2025 г. ще застане само на 7 милиона километра от фотосферата. Автоматичната станция притежава мощен щит, който я предпазва от температури, надхвърлящи 1 400 oC, така че нейните критични системи и чувствителни прибори работят при стайна температура. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4272-2021-parker-solar-probe-enters-solar-atmosphere

СпейсЕкс с натоварена програма преди Коледа - три изстрелвания в рамките на четири дни! 14 декември 2021 г. 17:00 ч. Компанията на Илон Мъск се готви за изключително натоварен период точно преди Коледа, като очакванията са да бъдат проведени три орбитални изстрелвания на ракети "Фалкън 9" в рамките на четири дни. Новината бе съобщена от сайта Тесларати. Следващият полет на СпейсЕкс е предвиден за 17-ти декември, когато "Фалкън 9" трябва да изведе в орбита поредната порция сателити "Старлинк". Веднага след това, на 18-ти декември, ракета с конвертирана степен от тежкотоварния носител "Фалкън Хеви" ще прати в космоса турския спътник "Turksat 5B". На 21-ви декември СпейсЕкс ще приключи 2021-ва с изстрелването на товарния кораб "Карго Драгън", с което ще бъде поставен рекорд - общо шест полета на кораби от серията "Драгън 2" в рамките на една календарна година. Ако графикът бъде спазен, Илон Мъск ще завърши 2021-ва година с 31 мисии - рекорден брой, задминавайки предишния рекорд от 26 старта, който бе поставен през 2020-та. Снимка от изстрелването на ракета "Фалкън 9" на трети декември. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4271-2021-spacex-december-launches

УСПЕХ: Руска ракета Протон-М въведе в геостационарна орбита два спътника Експрес! Снимка от вчерашния старт. Фото: Роскосмос 14 декември 2021 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Вчера, на 13-ти декември, в 14:01 ч. българско време от космодрума Байконур беше осъществено изстрелване на руска ракета "Протон-М". Полетът продължи 18 часа и 7 минути, като през това време ускорителният блок "Бриз-М" бе многократно запалван, за да доведе до геостационарна орбита спътниците "Експрес АМУ3" и "Експрес АМУ7". Тази сутрин Роскосмос официално потвърди, че мисията е успешна. Това бе едва второто излитане на тежкотоварната ракета през 2021 година, след като по-рано през лятото посредством "Протон" беше изпратен на път към МКС новият руски модул "Наука". Повече за любопитната история на ракетата "Протон" можете да прочетете в статията ми от 12-ти декември. Сателитите "Експрес АМУ3" и "Експрес АМУ7" са произведени от компанията ИСС "Решетньов" (която е част от държавната корпорация Роскосмос) на базата на универсалната спътникова платформа "Експрес-1000Н". Очакванията са те да работят 15 години, като през това време ще осигуряват комуникационни услуги за мобилни и фиксирани мрежи. Това бе 23-тото изстрелване на руска ракета през 2021-ва година. Следващият полет на Русия е планиран предварително за 23-ти декември, когато новата ракета "Ангара-А5" ще проведе тестова мисия от космодрума Плесецк. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4270-2021-14-dec-proton-launches

Русия се готви за едва второто изстрелване на ракета Протон през 2021 година На снимката: ракетата "Протон-М" бива приведена във вертикално положение преди предстоящия старт на 13-ти декември. Фото: Роскосмос 12 декември 2021 г. 13:55 ч. Светослав Александров. Някога това бе основната тежкотоварна ракета на СССР, извела в космоса луноходите, мисиите до Венера и модулите на първите орбитални станции. След политическите промени в началото на 90-те години тя беше комерсиализирана и години наред се използваше за евтин превоз на западните спътници до орбита. Но след серия от тежки провали и появата на СпейсЕкс, ракетата "Протон" практически отпадна от спътниковия пазар. Едно време тя летеше около десет пъти годишно. Днес Русия се готви за едва второто изстрелване на "Протон" през 2021-ва година, насрочено за 13 декември в 14:07 ч. българско време. Ето как се стигна до това положение. Подобно на множество други руски космически съоръжения, раждането на "Протон" може да се проследи до зората на космическата надпревара. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов предвижда създаването на амбициозна космическа програма, но плановете му са оспорени от Министерството на отбраната, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета "УР-500", която ще се използва за космически цели, но за да удовлетвори исканията на военните, предвижда ракетата да притежава способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-доброто конструктивно решение за направата ѝ. Първоначалният вариант да се стикова клъстър от малки ракети "УР-200" е отхвърлен като непрактичен. Затова инженерите се спират на друг вариант - т.нар. "моноблок", при който двигателният отсек, горивният резервоар и резервоарът с окислителя са подредени един върху друг. Но този вариант се сблъсква с неочаквано предизвикателство, породено от ограниченията, наложени от необходимостта степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен превоз. За да може "УР-500" да се побере на съветските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надхвърля 4.1 метра. За да се съхрани товароподемността, намаляването на диаметъра трябва да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекалено висока и обслужването на полезния товар и горните степени се оказва трудно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вариант - т.нар. "полиблок". Благодарение на него днешният "Протон" е уникална ракета, без аналог в целия свят. В центъра на първата степен е разположен един резервоар с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест двигателя "РД-253". При такава конфигурация шестте резервоара с двигателите силно напомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва - резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета като "Протон". Как обаче "УР-500" е преименувана на "Протон"? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника "Протон-1". Фактически ракетата придобива името на първите си полезни товари. Разработката на "Протон" минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов например се опитва да използва връзките си, за да убие проекта на Челомей и така средствата да потекат към неговата инициатива - лунната ракета "Н1". Счита се, че "Протон" е спасена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на "Протон" са силно ограничени и е по-добре тази ракета да се използва за изстрелването на съветски космонавти към орбитата на Луната преди да успеят американците. Но историята се развива иначе - САЩ побеждава в лунната надпревара. Проектът "Н1" не надживява смъртта на Корольов. СССР никога не изпраща човек на Луната. А спасяването на "Протон" от Келдиш се оказва добро решение - тази ракета се превръща в най-значимия товарен носител не само за съветската космическа програма, а по-късно и за целия свят. Именно с "Протон" са изстреляни всички съветски станции, както и роботизираните мисии на СССР до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на СССР започва епохата на комерсиализация на "Протон", като първият договор е подписан с британската компания Inmarsat през 1993 г., а през 1996 година за пръв път полита западен спътник на руска ракета. Започва почти двудесетилетен период на усилена експлоатация, по време на който десетки сателити са изстреляни посредством "Протон". През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на "Протон" от началото на нейната експлоатация - невероятно постижение за тежкотоварната ракета. Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: "Протон" не е никак надеждна ракета в сравнение с по-скъпите си западни конкуренти. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща авария ("Протон" се преобръща и се разбива в близост до стартовата площадка), европейската ракета "Ариана 5" отчита надеждност от 94%. Американската ракета "Делта 4" има 96% успешни полета. За сравнение успеваемостта на "Протон" е под 90%, което означава, че 1-2 от всеки 10 старта завършва с авария. За една държавна космическа програма, която може да си позволи да построи резервни космически апарати, това може и да е приемливо, но за частния спътников пазар е недопустимо. Докато "Протон" е евтина и достъпна, западняците биха предпочели нея. Но достатъчно е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета - и това би гарантирало отпадането на "Протон". Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети "Фалкън 9" практически изхвърлят Русия от пазара на сателити. Комерсиалната дейност на "Протон" се контролира от американската фирма International Launch Services (ILS). През 2019 година положението става тежко - ръководството на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един договор с голям спътников оператор. На 22-ри март същата година шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че държавата ще смъкне цените, за да може "Протон" да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но дори и с държавна намеса мярката не успява - проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не искат да се набутват, имайки предвид колко често се проваля "Протон". Така "Протон" остава да се използва основно за извеждането на руски полезни товари, като например изпращането на модула "Наука" към МКС по-рано през годината. Полетът на 13-ти декември отново ще включва изстрелването на руски спътници - "Експрес-АМУ3" и "Експрес-АМУ7". Но знаейки колко отлагания търпят руските проекти, това гарантира, че през по-голямата част от времето ракетата "Протон" ще бездейства. Дори утрешният старт идва с година закъснение поради факта, че руските спътници разчитат на западни компоненти, а в случая "Експрес-АМУ3" и "Експрес-АМУ7" чакаха части от Италия, които се забавиха поради пандемията от коронавирус. Производството на "Протон" вече затихва. Ракетата е пред пенсиониране - факт, който бе потвърден от самия Рогозин. Големите надежди на Роскосмос са възложени върху новата ракета "Ангара", която се конструира на блоков принцип - т.е. всички степени са създадени от еднотипни универсални модули. Това е по-стара концепция за смъкване на производствените разходи - ракетата е замислена през 90-те години, когато рядко се обсъждат възможности за възвръщаемост (тема, изведена на преден план от Илон Мъск и Джеф Безос). За съжаление космическите експерти са песимисти за бъдещето - например Андрей Йонин, член на Руската академия по космонавтика, твърди, че "Ангара" е твърде скъпа и няма никакъв шанс пред "Фалкън 9". При това въпросът не опира само до цената на ракетата - все още базисни съоръжения за въвеждането ѝ в експлоатация не са готови, като площадката на новия космодрум Восточний. И все пак има известни надежди - в края на миналата година "Ангара" летя успешно на демонстрационен полет от северния космодрум Плесецк. Сега, на 23-ти декември, е планиран нов старт. Очакваме го с нетърпение! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4269-2021-second-proton-launch-preview

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Ню Шепърд за пръв път изведе в космоса пълен екипаж от шестима души! Кадър от днешния полет. Photo credit : Blue Origin 11 декември 2021 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес, на 11-ти декември, бе проведено последното пилотирано космическо изстрелване за 2021-ва година. Космическият кораб "Ню Шепърд" на американската компания Блу Ориджин излетя успешно в 17:01 ч. българско време. Това бе третият полет на кораба с хора, но докато при предходните двe мисии "Ню Шепърд" летя само с по четирима души, днес за пръв път корабът бе изстрелян с цялостен екипаж от шестима! Ето кои бяха членовете на екипажа: Майкъл Страхан - водещ на предаването "Добро утро, Америка", Дайлън Тейлър - филантроп, Ивън Дик - инвеститор, Лейн Бес - основател на Лейн Венчър, Камерън Бес - синът на Лейн Бес, Лора Шепърд - най-възрастната дъщеря на първия американски астронавт Алън Шепърд. Цялата мисия приключи около десетина минути след старта. Ракетата-носител извърши меко кацане върху наземна площадка посредством собствения с двигател, а пътническата капсула се прибра, разгръщайки трите си основни парашута. Корабът на Блу Ориджин, за разлика от достигащия орбита "Крю Драгън" на СпейсЕкс, е суборбитален - излита за кратко време в космическото пространство, след което незабавно се връща. Въпреки това ограничение "Ню Шепърд" безпроблемно прехвърли международно признатата височина от 100 километра, която се приема за начало на космическото пространство, и с това се утвърди като по-добрия от двата суборбитални космически кораба. Другият такъв кораб, "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, може да достига само 80-километровата височина, която се приема от институциите в САЩ за начало на космоса. Така че всички летели днес шестима души могат да бъдат приети от целия свят за истински астронавти. Полетът на "Ню Шепърд" представлява блестящ завършек за една иначе ужасна година за Блу Ориджин. Компанията на предприемача Джеф Безос загуби конкурса за строеж на пилотиран лунен модул, важен компонент от програмата на НАСА "Артемис", и през по-голямата част от 2021-ва беше заета да съди американската космическа агенция - дело, което в крайна сметка загуби. Също така Блу Ориджин все още не може да достави двигатели "BE-4" за фирмата Юнайтед Лонч Алайънс, която разработва ракетите "Вулкан", очакващи се да заменят "Атлас 5" (използващи на първите степени построени от руското предприятие НПО "Енергомаш" двигатели "РД-180"). Но въпреки тези неприятности, не може да се отрече следното - фирмата Блу Ориджин е създала перфектен суборбитален кораб "Ню Шепърд", с безотказно работещи ракетни двигатели "BE-3", който без проблеми може да превозва до шестима души в космоса. През 2021-ва година корабът започна да лети редовно с туристи - и това е постижение, което не може да се отрече. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4268-2021-11-dec-new-shepard-launches

Изпращаме 2021-ва година като рекордна по брой пилотирани космически полети! Снимка от вчерашното изстрелване на пилотирания космически кораб "Союз МС-20". Фото: Роскосмос Това е втората от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Прочетете първата статия от поредицата: Космическата 2022 година - какво да очакваме? 9 декември 2021 г. 11:05 ч. Светослав Александров. С изстрелването на 8-ми декември на пилотирания космически кораб "Союз МС-20", през 2021-ва беше отбелязан нов рекорд по брой пилотирани космически полети (американски, руски, китайски) в рамките на една календарна година - общо 12! Така бе счупен предишният рекорд, поставен през 1985 година, когато бяха проведени общо 11 пилотирани космически изстрелвания. Рекордът през 2021-ва година е очакван, тъй като три американски космически кораба на три различни компании ("Крю Драгън" на СпейсЕкс, "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, "Ню Шепърд" на Блу Ориджин) бяха въведени в експлоатация. Междувременно Китай започна да строи своя собствена космическа станция, а Русия се адаптира към новото нормално, в което страната не е монополист, а това от своя страна ѝ позволи да възобнови туристическите стартове. Eто пълен списък на пилотираните космически полети през 2021 година - с уточнението, че предстои още един последен - на американския кораб "Ню Шепърд", който е насрочен най-рано за събота: 1. "Союз МС-18", пилотиран космически кораб на Русия, орбитален полет до МКС, старт 9 април, с трима души - Олег Новицки, Пьотр Дубров, Марк Ванде Хай. 2. "Крю Драгън", пилотиран космически кораб на САЩ, орбитален полет до МКС, старт 23 април, с четирима души - Шейн Кимброу, Меган МакАртър, Акихико Хошиде, Тома Песке. 3. "СпейсШипТу", суборбитален космически кораб на САЩ, старт 22 май, с двама души - Фредерик Стъркоу и Дейвид МакКей. 4. "Шенчжоу 12", пилотиран космически кораб на Китай, орбитален полет до Тянхъ, старт 17 юни, с трима души - Ние Хайшън, Лю Бомин и Тан Хонбо. 5. "СпейсШипТу", суборбитален космически кораб на САЩ, старт 11 юли, с четирима души - Дейвид Маккей, Майкъл Масучи, Сириша Бандла, Колин Бенет, Бет Моузес, Ричард Брансън. 6. "Ню Шепърд", суборбитален космически кораб на САЩ, старт 20 юли, с четирима души - Джеф Безос, Марк Безос, Уоли Фънк, Оливър Деймън. 7. "Крю Драгън", пилотиран космически кораб на САЩ, свободна орбита до височина 590 километра, рекорд от 2009 г. насам и една от само 16 пилотирани експедиции, отдалечавали се на повече от 500 километра от Земята. Туристическа мисия, "Inspiration4". Старт 18 септември, с четирима души - Джаред Айзъкман, Шон Проктър, Хейли Арсено, Крис Сембровски. 8. "Союз МС-19", пилотиран космически кораб на Русия. Орбитален полет до МКС. Филмова експедиция, старт на 5 октомври, с трима души на борда - Антон Шкаплеров, Клим Шипенко и Юлия Пересилд. 9. "Ню Шепърд", суборбитален космически кораб на САЩ, старт на 13 октомври, с четирима души - Крис Бошуйжен, Глен де Врийс, Уилиам Шатнър, Оудри Пауърс. 10. "Шенчжоу 13", пилотиран космически кораб на Китай, орбитален полет до Тянхъ, старт на 15 октомври, с трима души на борда - Чжай Чжиган, Уан Япин, Йе Ганфу. 11. "Крю Драгън", пилотиран космически кораб на САЩ, орбитален полет до МКС, старт на 11 ноември, с четирима души на борда - Рая Чари, Томас Маршбърн, Матиас Маурер, Кейла Берън. 12. "Союз МС-20", пилотиран космически кораб на Русия, орбитален полет до МКС, старт на 8 декември, туристическа мисия, с трима души на борда - Александър Мисуркин, Юсаку Маедзава, Йозо Хирано. Важно е също така да се отбележи, че макар и да е поставен рекорд в космонавтиката по брой пилотирани космически полети в рамките на една календарна година, нямаме рекорд по брой изведени хора в космоса. В това отношение рекордът от 1985-та година остава ненадминат - общо 63 души пътуваха тогава в космическото пространство (сега са 43), като това се дължи на факта, че девет от единадесетте изстрелвания през 85-та бяха на американски космически совалки (другите два бяха на руски "Союз"-и). А совалките притежаваха способност да извеждат по седем души наведнъж в космоса, докато тази година летяха максимум по четирима души на кораб. За сметка на това станахме свидетели на истинско разнообразие от пилотирани космически кораби - три американски, един руски, един китайски. Въпреки че през 2021-ва година се наблюдаваше безспорен разцвет в пилотираната космонавтика, експерти предупреждават, че трябва да се подхожда внимателно. "1985-та година беше натоварена", пише бившият ръководител на програмата "Космическа совалка" на НАСА Уейн Хейл. "Очакваше се 1986-та да е още по-натоварена. Но ние тласкахме прекалено силно и през 1986-та имахме трагедия (бел. прев. - на совалката "Чалънджър"). Така че, независимо колко натоварена е 2022-ра година, нека се надяваме, че тя ще остане безаварийна". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4267-2021-record-for-spaceflight

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса новия рентгенов космически телескоп на НАСА! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA / Joel Kowsky 9 декември 2021 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 9-ти декември, в 08:00 ч. българско време, от космическия център Кенеди в САЩ излетя ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" с най-новия космически телескоп на НАСА, който ще изучава някои от най-любопитните обекти във Вселената - останки от свръхнови, свръхмасивни черни дупки и други високоенергийни обекти. Забележителното при днешния полет е, че за пръв път сериозна научна мисия на НАСА беше изстреляна със степен, летяла четири предходни пъти. Ускорителят "B1061" на "Фалкън 9" е бил използван преди за изстрелването на първия и втория редови екипаж до МКС с пилотиран кораб "Крю Драгън", на товарната мисия "CRS-23" на "Карго Драгън" и на спътника "SiriusXM-8". Това е поредният признак, че американската космическа агенция има доверие във възвръщаемите технологии на Илон Мъск. Днес нямаше никакви проблеми по време на изстрелването и "B1061" се завърна успешно върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите" в Атлантическия океан. Това бе 28-мото излитане на орбитална ракета на СпейсЕкс през 2021-ва година. Също така е любопитно, че телескопът, който носи названието "Imaging X-ray Polarimetry Explorer" (или накратко "IXPE"), тежи само 330 килограма, което го превърна в най-лекия полезен товар, летял на "Фалкън 9" - ракетата има капацитет да извежда товар с общо тегло 16 тона в околоземна орбита във възвръщаем вариант и 23 тона в невъзвръщаем. Да изпратиш такъв дребен апарат с такава мощна ракета на пръв поглед изглежда кощунствено разхищение. Но това не е така. Космическият телескоп трябваше да бъде позициониран в перфектна екваториална орбита на височина 600 км, а при такова изискване възможностите на "Фалкън 9" са силно ограничени. Въпреки всичко ракетата на Мъск се справи блестящо. През следващите седмици екипите ще тестват подсистемите на "IXPE" и ако всичко е наред, ще бъде даден ход на научната програма, която ще продължи близо две години. Основната задача на телескопа е да изучава поляризацията на рентгеновите лъчи от високоенергийните космически обекти като черните дупки, неутронните звезди и свръхновите. С това "IXPE" ще наследи и надгради работата на стария рентгенов телескоп на НАСА "Чандра". Новият космически телескоп е създаден съобразно международно сътрудничество между НАСА, Италианската космическа агенция и други партньори и поддоставчици в 12 различни държави. На борда на "IXPE" са монтирани три прибора. Очаква се първите научни сведения от телескопа да бъдат получени през януари. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4266-2021-9-dec-nasa-launches-ixpe

Анна Кикина първа от руските космонавти ще полети към МКС с американски кораб Крю Драгън! 8 декември 2021 г. 20:15 ч. Светослав Александров. След дълъг период на спекулации и предположения, днес Роскосмос най-накрая оповести официално името на първия космонавт на Русия, който ще полети до Международната космическа станция с частния кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън". Руската космическа агенция е взела решение това да бъде Анна Кикина - единствената жена, която понастоящем е част от отряда на космонавтите. Новината бе оповестена днес от ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин след успешното скачване на кораба "Союз МС-20" с космонавта Александър Мисуркин и туристите Юсаку Маедзава и Йозо Хирано към МКС. Доскоро се планираше Кикина да проведе своя първи космически полет с кораба на Русия "Союз МС-22", който ще бъде изстрелян догодина през септември. Част от екипажа на "Союз МС-22" са още Сергей Прокопиев, ветеран с един полет за гърба си, и Дмитрий Петелин, който, подобно на Кикина, никога не е летял в космоса. Сега, след като Кикина отпада заради прехвърлянето ѝ на "Крю Драгън", нейното място ще бъде заето от американски астронавт. Така някои от астронавтите на НАСА ще продължат да бъдат изстрелвани с руските кораби "Союз", но вече няма да е срещу заплащане, а съобразно програма по обмен - в замяна на услугата, която Русия оказва на САЩ, част от руските космонавти ще летят до МКС с частни американски кораби, първият от които е "Крю Драгън", а по-нататък очакваме в служба да встъпи и корабът на Боинг "Старлайнър". Изключително важно е подобна програма да съществува в случай на авария на някой от пилотираните кораби, която би наложила временното му извеждане от експлоатация за продължителен период от време. При такъв сценарий, ако смесени екипажи летят на "Союз" и "Крю Драгън", ще се гарантира, че нито американският, нито руският сегмент ще са застрашени от обезлюдяване. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4265-2021-anna-kikina-first-crew-dragon

УСПЕХ: Руският пилотиран кораб Союз МС-20 се скачи с МКС! 8 декември 2021 г. 16:51 ч. Пилотираният космически кораб "Союз МС-20", който по-рано през деня излетя с космонавта Александър Мисуркин и туристите Юсаку Маедзава и Йозо Хирано, се скачи с Международната космическа станция. Контактът между кораба и МКС бе осъществен в 15:40 часа българско време. За разлика от полета на "Союз МС-19" през октомври с актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко, по време на който имаше аномалия на системите за автоматично скачване и се наложи корабът да бъде управляван ръчно, днес "Союз МС-20" се скачи с модула "Поиск" изцяло в автоматичен режим. За съжаление пак имаше отклонение - компютърът на кораба се рестартира неочаквано на два пъти при сближението със станцията, така че ще има какво да се работи по посока подобряване на надеждността. Все пак важното е, че всичко мина успешно! Корабът ще остане в състава на станцията през следващите 12 дни, след което ще се разкачи и Мисуркин, Маедзава и Хирано ще се завърнат на Земята. Снимка от сближаването на кораба с МКС. Photo credit : Roscosmos/Anton Shkaplerov https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4264-2021-soyuz-ms-20-docks-iss