SAlexandrov

Компанията Блу Ориджин е загубила конкурса за лунен модул, защото се опитала да изиграе НАСА Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун". Image credit : Blue Origin 30 септември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА не е коментирала в подробности съдебния иск на компанията Блу Ориджин, чрез който фирмата на Джеф Безос се опитва да оспори решението договорът за строежа на пилотиран лунен модул да бъде връчен на СпейсЕкс. Въпреки това технологичният блог The Verge е успял да се домогне до документи благодарение на закона в САЩ, който задължава публичните агенции да са прозрачни. Документите ясно разкриват причината, поради която компанията е загубила конкурса - тя се е опитала да изиграе НАСА и това съответно ѝ е изиграло лоша шега. Техниката, използвана от Блу Ориджин, се нарича "врата в лицето", пише The Verge. Това е, когато ви трябва услуга и компанията-доставчик първоначално ви предложи оферта на абсурдно завишена цена. В този случай обикновено започват пазарлъци, докато доставчикът се навие да ви смъкне цената. Същото е направила фирмата на Безос. Тя е предложила първоначална оферта от $5.9 милиарда, близо два пъти повече от предложението на Спейсекс. Тактиката вече е сработила преди. По време на предходния рунд на същия конкурс, от Блу Ориджин отправили предложение за първоначални проучвания за цена от $879 милиона, но от НАСА започнали да преговарят и сумата паднала на $579 милиона. Този път обаче агенцията, притисната от финансови ограничения, решила да не се занимава с това и просто се спряла по-достъпната оферта - тази на СпейсЕкс. "Блу Ориджин предположиха какъв ще е бюджетът на НАСА за пилотирания лунен модул и на базата на това число представиха своето предложение. Но вътрешно направиха свое собствено изчисление, че ако НАСА не може да си позволи първоначално предложената цена от Блу Ориджин, агенцията ще ги избере и впоследствие ще започне договорки след селекцията, така давайки възможност на Блу Ориджин да си смъкнат цената. Всички тези предположения са неверни", пишат четиримата адвокати на НАСА. "Осъзнавайки, че заложиха и загубиха, от Блу Ориджин се опитват да използват функцията на Правителствената служба за отчетност, за да принудят по некоректен начин НАСА да страда от последствията на лошите решения на Блу Ориджин". Що се касае до предходния рунд на конкурса, при който компанията Блу Ориджин смъкнала първоначалната цена след пазарлъци, юридическият екип на НАСА е категоричен: "НАСА не е задължена да прави подобна заявка". Наистина, какъв тъжен урок за Стария космически отрасъл (Old Space) - тук напомням, че Блу Ориджин създава лунния си модул съвместно със старите корпорации Локхийд Мартин и Нортроп Груман, а фирмата на Безос се управлява от президента Боб Смит, бивш служител на традиционната аерокосмическа фирма Хъниуел. Тези мастодонти са свикнали да изтискват на максимум бюджета на НАСА, използвайки всякакви юридически похвати, а накрая дори не е сигурно дали ще си свършат работата навреме. Но агенцията очевидно вече няма намерение да им играе по свирката и просто ще работи с тези, които си изпълняват задачите ефективно и евтино. Неслучайно СпейсЕкс превозва астронавти до МКС, че и по-далече... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4174-2021-blue-origin-gambled-nasa

АВАРИЯ: Китайският спътник Шиян-10 се повреди скоро след изстрелването! 30 септември 2021 г. 08:05 ч. Неприятна авария за Китай - въпреки безпроблемната работа на ракетата "Лонг Марч 3B", извозеният от нея спътник "Шиян-10" се повреди веднага след като той бе освободен в орбита. Изстрелването бе осъществено на 27-ми септември, а сателитът беше позициониран в геостационарна трансферна орбита с параметри 177 на 40 104 километра. Но за разлика от други пъти, когато китайските власти оповестяваха за успехите скоро след излитанията, този път имаше гробно мълчание в местните медии. Едва на следващия ден информационната агенция Синхуа излезе с лаконично съобщение, че "Шиян-10" е проявил абнормно поведение по време на полета и причините за това се анализират. Програмата "Шиян" започна през 2004 година, когато беше изстрелян първият сателит от серията. Целта на програмата е изпитване и проверка на нови спътникови технологии, които по-късно се внедряват в китайската космонавтика. Кадър от излитането - натиснете тук, за да изгледате видеото в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4173-2021-shiyan-10-lost-after-successful-launch

Радио Свобода: Стружка в резервоара - или как Русия изостава от космическата надпревара На снимката: актрисата Юлия Пересилд, която ще лети в космоса на 5-ти октомври с кораба "Союз МС-19". Фото: Роскосмос 28 септември 2021 г. 22:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа програма преживява странни времена. Роскосмос се занимава със снимане на художествен филм в орбита, заплашва да напусне МКС и да създаде отделна орбитална станция. При това руските ракети и модули често пъти търпят редица технически повреди и това поражда съмнения в способността руската космонавтика да се справи с подобна задача, както и в смисъла на самата задача. По случай последните тегоби около скачването на руския модул "Наука", продължаващата тригодишна сага с пробойната на руския кораб "Союз" и неофициалното обвинение към американците за тази пробойна, предстоящото снимане на филма "Предизвикателството", довело до уволнението на опитния руски космонавт Сергей Крикальов от неговия пост като директор на пилотираната космонавтика, Радио Свобода проведе интервю с известния журналист и експерт по руската космическа програма Анатолий Зак. Eто какво казва Зак относно коментара, че той бе първият журналист, който е съобщил за възникналите проблеми след изстрелването на "Наука": -Във връзка със спецификите относно журналистическата дейност, която съществува в Русия, ми беше лесно да съм първият, тъй като там даже не се позволява да се задават въпроси от този тип. Трябва да кажа, че аз следя за тези двигатели в продължение на последните 20 години. Беше ясно, че горивната система е една от критичните системи на модула и че животът и смъртта на този проект зависеше как тези двигатели щяха да сработят. Когато работата по Международната космическа станция започна през 1993 година, НАСА поръча строежа на модула "Заря", който бе изстрелян през ноември 1988 г. и се превърна в първия елемент на МКС. По същото време центърът Хруничев започна да строи резервен модул на "Заря" в случай на неуспешно изстрелване. Когато модулът бе изстрелян успешно, остана да виси въпросът какво да се прави с тази резерва, която бе завършена на 70%. Имаше дълъг дебат и в началото на 2000 г. бе решено резервата да се превърне в многоцелеви лабораторен модул, който по-късно стана "Наука". През следващите 20 години конструкцията не напредваше бързо, нито криволичещо, имаше множество технически проблеми. Беше констатиран проблем с двигателите, който задължа изстрелването със 7 години. Но все пак строежът не бе прекъснат и въпреки неравното финансиране и промените в графика, модулът все пак полетя през 2021 година. През последните 25 години настъпи компютърна революция, а по-ранните системи за управление тежаха несъразмерно повече. Човек би казал, че би било невъзможно да се създаде нещо в рамките на 25 години, особено на фона на новите и бързите космически стартъпи. -Вие напипахте болното място на руската космонавтика. Естествено, през това време на "Наука" бяха инсталирани множество компоненти. Те напълно отслужиха своя срок на експлоатация още докато модулът стоеше на Земята и се изискваше сериозна воля да се вземе решение срокът да бъде удължен или компонентите да бъдат подменени. Това се случи неколкократно, докато "Наука" престояваше на Земята - да се удължи срокът на службата на подсистемите, да бъдат ремонтирани или да бъдат подменени. Имаше подобрения. Но имаше и някои стари компоненти, например, елементите на системата за сближение, които бяха оставени на борда и излетяха. На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV Нека да поговорим за проблемите с двигателите. -На модула има сложна двигателна установка, както е случаят с всеки космически апарат, който разчита на маневриране в космоса и сближение с други апарати. Съществуват основни двигатели: след като ракетата-носител изведе модула на начална, т.нар. "паркираща" орбита, те са отговорни за нейната корекция. Освен това на модула има цял клъстър от двигатели за ориентацията, които са отговорни космическият апарат да е в правилната позиция. Горивната система е разработена през 60-те и 70-те години на миналия век за корабите "ТКС", които представляват архитектурната основа на този модул. Двигателите на "Наука" са сходни с тези, строени през 70-те и 80-те години за подобни апарати. Горивната система конкретно на този модул бе създадена през 90-те години и, напълно естествено, тя трябваше да бъде реконструирана при адаптацията на модула, трябваше да бъдат прерязани множество тръбопроводи. Това е комплексен лабиринт от тръбопроводи. И неизвестно кога по времето на тази адаптация тръбопроводите бяха замърсени с метални стружки. Това бе открито по същество при подготовката за изпращането на модула към космодрума Байконур през 2013-та година. Вместо това модулът трябваше да бъде върнат обратно в завода и всичко трябваше да бъде напълно оправено. Малко звучи анекдотично, като че ли врагът се е промъкнал и е изсипал железните стружки в резервоарите. Откъде се появиха тези стружки? -Всъщност вицът може да бъде продължен. Няма документално доказателство за това, но съобразно слуховете от надеждни източници, инженерите и майсторите, които са били отговорни за срязването на тръбопроводите, са си помислили, че модулът е трябвало да бъде рециклиран, че са го бракували. И когато са рязали тръбопроводите, представете си - когато металът бъде срязван, се появяват стружки - не е имало никакви предпазни средства, за да се предотврати попадането на стружките в тръбопроводите. По принцип когато една стружка влезе вътре, тя пътува из лабиринта на тръбите и попада в клапаните. Това е легендата, друг е въпросът дали е вярна или не. Ние разполагаме с много примери от близкото минало на руската космонавтика, при които сплави са били обърквани, датчици са били монтирани наопаки - спомняте ли си за салтото на ракета "Протон" през 2013 година? Предприятието "Хруничев" беше хващано нееднократно, че има проблеми с контрола на качеството. По-късно се оказа, че става въпрос не само за горивната система, но и за горивните резервоари. Те имат комплексно устройство и също се оказаха замърсени. Вътре в тези резервоари има мембрани подобни на акордеон и в хода на много години бяха правени опити да бъдат изчистени - всичките тези опити се провалиха. Модулът беше изстрелян в космоса с този проблем и това беше риск, тъй като системата работи под високо налягане и можете да си представите какво се случва, когато чуждо тяло влезе в горивната камера. Винаги съществува риск в космонавтиката, но тук може да кажем, че рискът с модула бе завишен заради горивната система. За да може рискът да бъде редуциран, бяха добавени допълнителни клапани, за да могат да бъдат изолирани районите с течове или други проблеми. Съответно софтуерът, който управляваше всичко това, трябваше да бъде пренаписан. По време на полета, заради проблемите със софтуера, бяха отворени погрешните клапани. Имаше смесване между системата, която работи при ниско налягане и тази, която работи при високо налягане. Това бе изключително опасно за главните двигатели на модула и заплашваше, най-общо казано, да доведе до разрушаването на горивната система, което от своя страна щеше да доведе до загуба на ориентацията или неспособността за коригиране на орбитата (именно това видяхме в началото на полета). Специалистите решиха проблема в ход, успяха да проведат всички корекции и стиковката бе проведена успешно. Главните двигатели, които се използват за корекцията на орбитата, не можеха да бъдат включени, защото налягането в системата надвишаваше лимита, зададен конструктивно (те трябва да работят при ниско налягане, имат си собствена турбопомпа, тя генерира налягане на входа на горивната камера). Трябва да отдадем чест на специалистите, които незабавно адаптираха програмата към новите условия, за да могат да се използват най-напред малките двигателчета. Системата работи по такъв начин, че когато тези двигателчета се задействат, те редуцират налягането в системата. Така налягането бе смъкнато до такова ниво, че можеха да се включат и основните двигатели. Но тази възможност доведе до по-голям разход по отношение на горивото и така беше достигнат момент, при който "Наука" получи само един шанс за скачване със станцията (първоначално бяха предвидени две възможности). Ако скачването не бе възможно, щяхме да станем свидетели как "Наука" постепенно губи височина и навлиза в атмосферата. Снимка от катастрофата на "Протон" през 2013 година. Вижда се разпадането на ракетата и отделянето на носната част. Снимка: ЦЭНКИ След скачването възникна друг софтуерен бъг. Когато всички се успокоиха, около три часа след стиковката, модулът включи двигателите си. Както сега се твърди, модулът е запалил двигателите си на отвод, макар че експертите тепърва изясняват какво точно се е случило. Очевидно някъде в програмата не е постъпил сигнал, че скачването е завършено и че модулът трябва да изключи двигателната си система. Възможно е системата да си е помислила, че модулът трябва да се преориентира или да се разкачи поради някакъв проблем, след което двигателите са се запалили. Да се надяваме, че специалистите ще предоставят подробен отчет. Тъй като модулът бе правилно свързан към станцията, цялата станция започна да се извърта, съответно екипажът и центърът за управление на полета се нуждаеха от време, за да разберат какво точно се случва и да включат двигателите на служебния блок, за да противостоят на завъртането. Беше такава борба между два летателни апарата, но в крайна сметка се оказа възможно да се изключат двигателите на новия модул и да се възстанови ориентацията на станцията. За компенсирането на въртенето, причинено от "Наука", е направен опит за противостоене посредством другите модули? -Да, това са модулът "Звезда", както и товарният кораб "Прогрес", който бе стикован към станцията - неговите двигатели също бяха използвани, за да се възстанови ориентацията на станцията. Луда картина - два руски модула са се борили помежду си. -Но точно това се е случило. Разбирам ли правилно, че "Наука" е изразходил цялото си гориво и няма да бъде презареждан? -Има някои нюанси. Резервоарите, използвани от двигателите по времето на инцидента, са празни съобразно телеметричната информация, с която разполагаме. Тази система е напълно деактивирана, но има една друга група от двигатели на модула, отговорна за ориентацията на станцията. Има т.нар. транзитни горивни проводи, които позволяват прехвърлянето на гориво от товарните кораби. Но тези двигатели не са довели до проблема. Съществува ли притеснение, че по времето на противоборството между двата модула, е възникнало напрежение в стиковъчните възли? Може ли да се опасяваме, че ще се появят пукнатини? -Това е естествен въпрос. Но още в самото начало бе предвидено модулът "Наука" да бъде разположен далеч от центъра на масата на станцията, надолу от главната ос, за да може да бъде маневриран по-лесно, той притежава и дълга ръка. Стиковъчният възел е проектиран да търпи всякакви натоварвания, асоциирани с промяната на ориентацията на станцията. Разбира се, имаше аномална ситуация, модулът включи двигателите си без никакво програмиране, тягата бе насочена в неизвестна посока. Системата за контрола на височината се опита да противодейства на това, тя го възприе като нарушение на ориентацията, като безпорядъчно завъртане, опита се да обърне станцията в противоположното направление. Това може да доведе до динамично натоварване, макар не и на стиковъчния възел, а на по-слабите елементи, например радиаторите и слънчевите батерии. Вие виждате на илюстрациите, че те са съединени с много малки прътове, също така деликатни подвижни части задвижват всичките тези елементи. За тях това бе достатъчно значителен стрес. НАСА призна, че е съществувала опасност за повреди на радиаторите и слънчевите батерии. Астронавтите бяха помолени да погледнат през прозорците и да се убедят, че няма повреди след инцидента. Да, имало е опасност от повреди, но като цяло модулът, стиковъчните възли и основната конструкция са проектирани за подобни неща. Снимка на злополучното изстрелване на "Союз" от Восточний през 2017 година, което завърши с провал. Фото: Роскосмос Вие разказахте какво се е случило със софтуера на модула "Наука". А през 2017 година имаше история с падането на "Фрегат". Първоначално имаше доклади, че програмата си е помислила, че излитането е от Байконур, докато в реалността то бе от космодрума Восточний. Тези доклади бяха опровергани, но въпреки това официалното заключение бе, че имаше "несъвършенство на алгоритмите на програмното обезпечение" и беше признато, че ако полетът бе осъществен от Байконур, всичко щеше да е наред. Така че бих искал да попитам - какво се случва със софтуера, това систематични грешки ли са? -Аз не съм специалист по софтуера, но по отношение на "Наука" сега тече разследване. Както вече разказах, по време на строежа на модула в последния момент бяха добавени клапани към горивната система - поради риска от течове. Трябваше да се промени и програмното обезпечаване, то трябваше да предузнава всяка ситуация и комбинация от отделни ситуации, всевъзможни комбинации на положението на клапаните, системи, команди и сигнали, как те се преплитат. Това бе титаническа задача. Вие знаете, дори домашните ни компютри понякога вършат неща, които са против нашето командване или не правят това, което сме им казали. В случая с "Фрегат" даже не бе до софтуер. Той работеше в съвкупност с навигационните системи и датчици. Тук говорим за инсталацията на жироскопичната система, която позволяваше на модула да се ориентира. Системата бе установена съобразно спецификацията на географското положение, откъдето ракетата излита. В случая жироскопите бяха монтирани съобразно документация, която бе написана за Байконур, докато излитането бе от Восточний. Русия е наследница на най-мощната космическа програма на СССР. Разбираемо е, че 90-те години нанесоха удар, но доколкото правилно разбирам, имаше успешно международно сътрудничество на МКС и то бе източник на финанси. Може да чуем критика, че съвременната руска космонавтика доизживява съветското наследство и сама по себе си е способна на малко неща. От друга страна е налице гигантска работеща индустрия, която решава сложни задачи, но регулярно виждаме проблеми като тези, които обсъдихме вече. Например вие във вашия анализ за изследователската организация CNA твърдите, че руската програма страда от контрол на качествотото. Как е от ваша гледна точка - през последните 20-30 години западнало ли е нивото на отрасъла или става въпрос за единични проблеми, докато основите са все още силни? -Това е философски въпрос и моето мнение може да се окаже субективно. Руският ракетно-космически отрасъл през постсъветския период се развиваше крайно нееднородно. Когато Русия наследи огромния военно-промишлен комплекс, който остана от СССР, се оказа, че за разлика от Съветския съюз тя не може да си го позволи финансово, нито да го използва в пълнота. Огромни сегменти в сектора бяха загубени и с тях бяха изгубени и компетенциите и опита в някои области. Космическата техника е многостранна област, имаме двигатели, имаме електроника, имаме конструктивни материали, имаме ракети. За всичко това са нужни собствени институти, собствени конструктори. Бе невъзможно да се поддържат в постсъветския период, беше необходимо да бъдат взети крайно жестоки решения кое да се зареже и кое да се продължи да се финансира. Бяха предприети радикални стъпки, за да може индустрията да бъде прехвърлена на комерсиалния пазар и да бъде интегрирана в световната икономика. Това бе благополучно направено и благодарение на него се съхрани ядрото на отрасъла през 90-те години, като даже бяха развити определени сектори. Например блокът "Фрегат", за който вече споменахме, беше разработен през постсъветския период и той позволи на Русия да удържи позиции на комерсиалния пазар на изстрелванията. Ракетата "Протон" бе създадена в средата на 60-те години, но премина през ред модернизации, в това число и в следсъветско време, което позволи да бъде използвана като товарен кон на комерсиалната космонавтика до определен период. Но през същото време имаше изтичане на мозъци, намаляване на заплатите в отрасъла, корупция и лошо управление. Резултатът бе спад в контрола на качеството. Сложно е да се измери до каква степен е този спад, но имаме един показател - броят на успешните стартове. Когато се учестяват авариите, това е маркер, че системата не работи в областта на контрола на качеството. Голямата политика също се намеси, тъй като интеграцията със световната икономика е изключително важна за космонавтиката и комуникацията между специалисти и учени е необходима, нужни са комерсиални инвестиции, в това число от чуждестрани източници. Руската степен "Фрегат" - най-сериозната иновация в ракетостроенето на постсъветска Русия. Фото: Wikibob ru wikipedia user Позицията на Русия на комерсиалния космически пазар доведе до сериозни печалби и позволи на индустрията да оцелее, но всичко това бе унищожено до голяма степен след 2010 година поради спада в качеството и в същото време политическата изолация от световния пазар. И имаме това, което сега виждаме: "Протон" престана да бъде играч на пазара. Русия е останала само с една ракета - "Союз", която активно се използва в руската космическа програма. Съществува един гигантски комерсиален проект УанУеб, който играе огромна роля в задържането на Русия на световния пазар. Но как ситуацията ще се развие в бъдеще, остава неясно. Комбинацията от множество аварии и политическата изолация практически са изключили Русия от съревнованията за частни клиенти. Първо, осигуровките за руските ракети са скочили заради високата аварийност. Дори когато руската индустрия предлага стартове на по-ниски цени в сравнение със западните доставчици, осигуровките компенсират за тази разлика. И въпросът днес дори е безсмислен, тъй като комерсиалните клиенти не стъпват в Русия. Има санкции, Русия е изолирана на международната арена, за какво говорим? Ако чудодейно се появи нова руска ракета, която е по-евтина от европейските или от американските, тогава вероятно ще е различно. Но всяка иновация изисква инвестиции, високо ниво на научно и технологично развитие, ентусиазъм и мотивация на хората, които разработват такава апаратура. Бих казал, че в Русия това е твърде трудно. Трудно ли е с иновациите? Имахме космически стартъпи в Сколково, все пак някои от тях след 2010 г. се преместиха в Америка. -Вие може да сте видели нещо интересно в Сколково, но аз не съм видял никакъв конкретен резултат. Даже напротив, станах свидетел на тъжната история с руската космическа фирма Даурия. Виждал съм и други частни проекти, които предприемачи са се опитали да стартират в Русия и честно казано трудно ми е да кажа кои са достигнали до стартовата площадка. Имам впечатление, че това не работи фундаментално без обмен на гледища, гаранции за инвестициите, възможността да получиш инвестиции, включително и от чужбина. Иначе всичко е обречено. Не виждам също така революционни иновации, които могат да преобърнат индустрията. Разбира се, трябва да отдадем почит на руските създатели на ракетни двигатели, които в много отношения бяха изпреварили своето време с години. Но сами по себе си двигателите не летят без инфраструктура, без цялостен набор от елементи, които са необходими за създаването на комплексна система като космическа ракета и космически кораб. Дори и да имаш конкретни сегменти с талантливи хора, но нямаш обща икономика в комплекса, която е отворена към иновации и съответно е интегрирана в световната икономика, трудно е да си представим как това ще заработи като отделна дейност. През последните години Русия инвестираше средства в развитието на новите видове въоръжаване, вие в доклада за CNA писахте, че Москва е способна да инвестира в технологии с двойно приложение. По същото време цитирате стар съветски виц: Японците идват и питат колко далече СССР изостава от Япония в електрониката, а отговорът е "завинаги". Но нека да предположим, че Русия вложи множество средства в космическата индустрия, ще съхрани ли позицията си и в космоса? -Това отново е политически и макроикономически въпрос, по който аз не съм експерт. Вероятно би било трудно да сравним инвестициите на Русия във военно-индустриалния комплекс с тези, които СССР можеше да си позволи, до голяма степен поради обедняването на съветското население и унищожаването на съветската икономика. Ние си спомняме, че имахме система, която не можеше да изхранва народа си, да осигури на всички чорапи, тениски, базисни неща като тоалетна хартия, тъй като основните средства отиваха в разгръщането на балистични ракети и конструкцията на оръжия. Русия може да се пробва по този сценарий, но как ще реагира населението е друг въпрос. Безусловно е, че през последните 20 години по времето на Путин ние виждаме значителни инвестиции във военния отрасъл, но смятам, че те са несравними с тези по времето на СССР. Особено несравними са резултатите. Възможно е, отново в рамките на анекдота, че съобразно моето впечатление военно-промишленият комплекс по времето на СССР е бил по-малко корумпиран и повече ефективен в сравнение с това, което виждаме в Русия. Също така аз съм скептичен относно вероятността Русия да се впусне в технологична надпревара със САЩ. Виждаме добър пример с идеята да изпратим руски космонавт на Луната. Веднага осъзнаваме, че космическата надпревара е загубена даже спрямо Китай. През последните 10-15 години Китай изпрати няколко мисии до лунната повърхност, Русия изпрати нула. Китай създаде космическа станция изцяло самостоятелно, започна да я сглобява в орбита и да развива независима пилотирана космонавтика. В същото време ние слушаме големи речи колко чудесно изглежда пилотираната космическа програма на Русия, но в реалността тя е напълно зависима от Международната космическа станция и от САЩ. Китай въвежда в експлоатация множество ракети, които могат да се сравнят с тези, които някога имаше в СССР и в Русия, като в някои отношения даже надминават руските. Справедливо е да кажем, че китайците догониха и задминаха руската космическа програма. Руският модул "НЕМ", който може да стане основа на новата космическа станция на страната. Фото: Роскосмос Дайте да поговорим за националната орбитална космическа станция, която Русия възнамерява да построи сама. Москва оповести намерението си да напусне МКС през 2024 година, макар че НАСА заяви желанието си да удължи съществуването на проекта. -Има един библейски израз относно писмената на стената, в случая тези писмена са вече написани. Международната космическа станция наближава етапа, при който просто няма да може да бъде използвана, дори и да няма никакви политически или технически проблеми. Тя просто доближава до своя естествен край. В Русия от самото начало, преди 20 години, съществуваше идея, че международната станция трябва да бъде заменена от национална, която не зависи от партньори и на която Русия ще играе ключова роля. Тази станция следва да бъде главният пункт, където ще бъдат изпращани руските космонавти. Единственият въпрос е дали Русия ще може да поддържа финансово такъв проект. Русия имаше водеща техническа роля на Международната космическа станция, като 90% от парите идваха от други партньори. Русия получи идеалната възможност през 90-те години: тя предостави технологии и благодарение на тези технологии стана водеща държава в проект, платен от други. Ако разгледаме сходен проект, платен от само една държава, нека да погледнем примерно към Китай, където целият бюджет пада върху тази държава. Това е огромна дилема за Русия, тъй като става въпрос за финансиране на инфраструктура, която е изключително комплексна и скъпа и се намира както в космоса, така и на Земята. Ще има много повече финансова, техническа и политическа тежест върху всички руски участници в сравнение с това, което поемат на МКС. Може ли Русия сама по себе си да построи такава станция и да я управлява, има ли ги тези ресурси? -Това също е добър въпрос. Парите и техническите възможности са взаимосвързани. Русия понастоящем управлява крайно сложен комплекс на орбита, руският сегмент от инженерна и техническа гледна точка играе ключова роля в проекта МКС. Съответно всички тези компетенции и технологии могат да бъдат пренесени с успех към новата станция. По същество всичко, което Русия има на МКС, може да бъде използвано и на новата станция. Голямото "но" е, че ако отделим руския сегмент от американския и поискаме той да съществува като отделна станция, това няма да е възможно поради липсата на ред компоненти. Освен това няма да е възможно и заради възрастта на модулите, включително и на новоизстреляния "Наука". Системите са замислени преди 30 години и са построени преди 10-15 години. Те вече са на ръба на своя оперативен живот, гаранции и прочие. Ще трябва да се направи тази нова станция без партньори, осигуряващи гориво, мощност, животоподдържащи системи - и всичко това ще бъде поето от руската страна. Сега на Международната космическа станция руският сегмент получава ток от американския сегмент. Понастоящем в Русия се строи научно-енергетически модул, който може да осигури на станцията тези качества. Но от него, например, няма да има възможността да се излиза в открития космос, а на този етап това е абсолютно задължително - нивото на технологично развитие е такова, че станциите не могат да съществуват без космонавтите да излизат на "космически разходки". Така че имаме нужда от шлюзов модул. Имаме нужда и от жироскопи за поддържане на ориентацията, ако не искаме да превозваме гориво през цялото време. Или трябва да преобразуваме този научно-енергетически модул, или да добавим нов жироскопичен модул. Освен това ние видяхме скоростта на сглобяване на руския сегмент на МКС - то започна през 1998 година и все още не е завършило. Сега нямаме на разположение 20 години, трябва да построим, изстреляме и сглобим всичките модули на новата станция за срок от 5 години. От друга страна СССР изпълни всичко това през 80-те години. Въпросът е в следното - технологически космонавтиката придвижила ли се е напред? Грубо казвам, може ли да повторим това, което преди 40 години Съветският съюз правеше, т.е. автономно да поддържа своя станция на орбита? Или това вече е невъзможно, какви нови технологии са нужни? -Архитектурно станцията, която се планира след МКС, изключаем някои разлики, наподобява на станцията "Мир". "Мир" започна да бъде строена в СССР, но междувременно СССР не успя да я дострои. Последните два модула на "Мир" бяха финансирани от американците през 90-те. Дори за СССР бе много трудно да сглобява подобен тип станция. В Русия модулите на новата станция ще бъдат сглобени по същата схема, но естествено те ще имат модерна електроника и системи, които са разработени в съвремието. Това ще е еволюционен подход. Много от принципите, приложени на "Мир" и МКС, ще бъдат директно използвани при строежа на новата станция. Това лесно може да се докаже, тъй като модулът, който сега е на Земята, бе първоначално предназначен за МКС. Сега се предлага той да е централният модул на новата станция, защото няма да има време да лети до МКС. Разбира се, съществуват алтернативни опции, но това е нерешен въпрос. А какво ще правят американците и европейците, когато МКС престане да съществува? -При американците съществува паралелна програма за усвояване на окололунното пространство и повърхността на Луната. Те вече много години строят кораба "Орион", който вече е на финалната права. За него се строи огромна ракета, след множество проблеми и нея ще я доведат до края. Тази програма не е предназначена за околоземна орбита, тя цели усвояването на дълбокия космос, преди всичко на окололунното пространство. Същевременно има частни инвеститори в САЩ, които обещават да направят нова околоземна станция на базата на МКС. Компанията Axiom, например, разработва нови модули, които първоначално ще бъдат стиковани към МКС, а когато МКС завърши своята работа, ще бъдат отстиковани и ще станат нова станция. Тоест имаме подобие на руската стратегия, само че в САЩ се осъществява на ниво частен сектор. Дали тази компания ще може да направи всичко това е естествен въпрос, това зависи от инвестициите, но подобна програма съществува и се разработва в паралел на тази за усвояването на окололунния космос. С други думи американците и европейците имат план А и план Б, има опции къде да закарат астронавтите си и тези мисии са по-интересни от мисиите до Международната космическа станция. Станцията "Мир", заснета от борда на совалката "Дискавъри" на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA Нека да си поговорим за сътрудничеството на Русия със Запада в космоса. Има я и тази странна история с пробойната на МКС, когато бе открито изтичане на въздух през 2018 година. Тя очевидно е издълбана - Русия отрича, че може да е станало на Земята. Имаше продължително разследване и междувременно неясни намеци се появиха в руските медии относно американските астронавти. Накрая през август ТАСС публикува статия на журналиста Михаил Котов, в която, позовавайки се на някакъв източник, се съобщаваше за възможно заболяване на астронавтката Серина Ауньон-Чанслър. Бе поспорено, че може би това се е използвало за нейното преждевременно завръщане на Земята. В защита на Ауньон-Чанслър се изказаха ръководителите на пилотираните програми Кейти Лийдърс и Бил Нелсън, те излязоха с декларации, че обвиненията са безпочвени. След това ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър: "Никога и никого не съм обвинявал. Прочетох интервюто с блогъра Котов. В света има много блогъри, но тук изценираха истерия от един. Роскосмос не обвинява никого, ние не искаме проблеми с нашето сътрудничество". Имате ли идея какво се случи и защо тази астронавтка бе избрана за цел на анонимното обвинение? -Не съм виждал никакви източници на информация относно как тази история се е развила, какво е доказало разследването. Не знам кой е издълбал пробойната, но подозирам, че е издълбана на Земята. Вероятно пробойната е издълбана при сглабянето на кораба. Тя е била запушена с примитивен метод, корабът е бил изстрелян и докато запушалката е задържала налягането, всичко е било обвито в мистерия. След като запушалката паднала, започнал теч и пробойната била открита от екипажа. Защо избраха тази астронавтка? Защото тя е жена. Те извадиха цяла серия от полуфакти, полуслухове и съшиха история на нивото на Човекоядката Елочка, която почна да циркулира в руските медии. Тя бе много популярна сред националистите и женомразците, а такива има много в Русия. Респективно скандалът бе отречен от ръководството на НАСА. В "Дума" Рогозин връзва участието на Русия на МКС с отмяната на санкциите, а след това в интервю за CNN заявява, че има проблем с превода и никога не е говорил такова нещо. Той се задява с Илон Мъск, това е знаменита история относно предложението на Рогозин САЩ да използват батут и накрая след като СпейсЕкс построиха "Крю Драгън", Мъск заяви: "Батутът работи". Има нещо трогателно във всичко това - Мъск хвали руските двигатели, кореспонденцията в Туитър съдржа по-скоро комплимент към Рогозин. Рогозин е специфична фигура, лесно е да се каже принципно, че е некомпетентен лидер, че всичкото зло идва от него. Може би представлява олицетворение, по-скоро е симптом, отколкото първопричина? -Въпросът е философски. Стилът на поведение на Мъск и Рогозин е донякъде еднакъв, имаме атаки в интернет, твърдения, които не са ясни, неприятни ругатни с читателите - това касае както Мъск, така и Рогозин. Аз мисля, че това е симптом на нашето време, в голямата политика безспорно е налице подобна тенденция. Космическият отрасъл не е изключение. Съответно, когато атмосферата е циркова, някой би могъл да каже относно космоса, особено в среда, в която всичко е политизирано, че допреди това бе война между две идеологии, а сега вече не е война - че просто съществува национализъм. Космосът е една от областите, в които националистите се сблъскват едни с други, използват всяка ситуация да си докажат невинността и превъзходството си. Ние живеем в циркова атмосфера. Космонавтиката от първия ден, от изстрелването на първия спътник, бе съревнование и се използваше за политическа пропаганда. Същото се случва в Русия и днес, само че на по-неформално ниво. Необразованата и озлобена публика е вманиачена да доказва нещо на американците. Може ли да кажем, че тази националистическа обвивка е вредна за каузата, че е просто пиар и няма нищо общо с каузата, че хората, които се занимават истински с космонавтика, спокойно си сътрудничат с техните западни колеги? -По-скоро тази недружелюбност е симптом, който отразява положението на руското общество: увеличава се политическата изолация и намаляват количеството области, в които руските учени, специалисти и бизнесмени могат да си сътрудничат със Запада. Това създава нездрав климат вътре в Русия, вреди и на международното сътрудничество, което залязва. Сега възможностите за международно сътрудничество са практически затворени, а програмите, които бяха започнати през постсъветския период, са от облекчените взаимоотношения през 90-те години. Действията на ръководителите в Русия и на руската космическа индустрия много способстват за разрушаването на струдничеството. По мое мнение наближава период на охлаждане и разруха на цялото сътрудничество, ние това ще го видим до няколко години. Схемите, които бяха задействани от настоящите капитани на космическия отрасъл и от политическите лидери на Русия, вече започват да се усещат. Ще започнат да се усещат и в пилотираната космонавтика през идните години, освен ако няма рязък обрат към по-добро. Източник: Радио Свобода https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4172-2021-svoboda-ruska-kosmonavtika

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 на ЮЛА изведе в космоса американския спътник Ландсат 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 27 септември 2021 г. 22:40 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:12 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя американската космическа ракета "Атлас 5". В космоса беше изведен мощният спътник за наблюдение на Земята "Ландсат 9". Програмата Ландсат, според описанието на уебсайта на НАСА, представлява партньорство между американската космическа агенция и Геологическата топографска служба на САЩ (USGS). Целите на програмата включват мониторинг, управление и опознаване на наземните ресурси, които са критични за поддържането на живота на човека. Антропогенната дейност променя земната повърхност и това се отразява на климата, екосистемите, въглеродния кръговрат, глобалната икономика и здравеопазването. Ландсат е единствената спътникова система на САЩ, която провежда непрекъснати наблюдения на Земята в умерен мащаб и по този начин наблюдава както природните, така и антропогенните промени на нашата планета. Общо осем спътника са изстреляни от началото на програмата през 1972 г., което показва, че това е почти 50-годишна космическа дейност. От тези осем спътника един се проваля, а останалите седем достигат орбита и си изпълняват благополучно своите задачи. Два от по-старите сателити са все още в експлоатация - "Ландсат 7", изстрелян през 1999 г. и "Ландсат 8", изстрелян през 2013 г. За нуждите на днешния полет бе използвана ракетата на американската компания Юнайтед Лонч Алайънс (т.е. обединението между Боинг и Локхийд Мартин) "Атлас 5". Ракетата летя в най-простата конфигурация "401", което означава, че спътникът бе опакован в обтекател с диаметър 4 метра, беше използван ускорителен блок "Центавър" с единичен двигател и първата степен нямаше спомагателни твърдогоривни двигатели. Така за първоначалните етапи на мисията се разчиташе единствено на построените в Русия двигатели "РД-180", които работиха в продължение на 4 минути и 8 секунди. След това първата степен се отдели и се запалиха американските двигатели "RL-10" на горната степен "Центавър". Те работиха над 12 минути. Около един час по-късно "Ландсат 9" благополучно се отдели от "Центавър" и започна самостоятелен полет в целевата му слънчевосинхронна орбита при височина 705 километра и наклон от 98.2 градуса. Късното разделяне бе обусловено от необходимостта спътникът да се намира в обхвата на наземна станция в САЩ, съответно да бъде по-лесно управляван от нея. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4171-2021-landsat-9-launches

Американската космическа индустрия притисна НАСА да вземе мерки, за да не остане без станция 25 септември 2021 г. 10:55 ч. Представители на космическата индустрия в САЩ поискаха от НАСА да подсигури такива мерки, че частните космически станции да бъдат въведени в експлоатация преди предстоящото пенсиониране на МКС през 2030-та, в противен случай геополитическите последствия за Щатите ще бъдат колосални. Това стана ясно по време на изслушване в подкомисията за космонавтика към Камарата на представителите на американския Конгрес, съобщава СпейсНюз. "Предизвикателството да осигурим плавен преход е много по-сериозно днес, отколкото когато все още разполагахме с космически совалки, тъй като нашата зависимост от космическите активи е далеч по-голямо и други се опитват да заемат всякакви евентуални празни пространства", съобщава Джефри Манбър, изпълнителен директор на частната компания НаноРакс. НаноРакс е една от фирмите, която иска да разработи собствена космическа станция. "Няма място за грешка, за да не отстъпим лидерството на други държави". Манбър най-вече има предвид Китай. Напомням на читателите, че по-рано през годината страната започна да строи своя собствена станция. През изминалия месец Манбър предупреди, че вече е загубил клиент, който е предпочел да изстреля полезен товар на китайската станция, вместно на МКС посредством услугите на НаноРакс. Проблемът е, че НАСА не получава достатъчно бюджет за комерсиализацията на околоземна орбита. За 2020 и 2021 г. агенцията поиска по $150 милиона долара, но получи само $15 и $17 милиона. Това не е достатъчно за създаването на нови платформи и станции. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4170-2021-nasa-urged-station-gap

Мисията на НАСА ИнСайт измери най-силния трус на Марс от началото на научната програма! Снимка на повърхността на Марс, заснета от "ИнСайт" на 22-ри септември. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 25 септември 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия "ИнСайт", която работи на повърхността на Марс от есента на 2018-та година до ден днешен, успя да измери най-силния и продължителен трус досега. Голямото "марсотресение" бе установено на 18-ти септември - съвсем по случайност, когато екипът на роботизираната експедиция празнуваше 1 000 местни дни на Червената планета. Трусът бе с магнитуд 4.2 по скалата на Рихтер и продължи час и половина - забележителен факт, отчитайки, че повечето от земетресенията на нашата планета траят едва няколко секунди. Изследователите все още търсят причината защо някои от трусовете на Марс са толкова дълготрайни. Това е третото голямо марсотресение, което "ИнСайт" откри в рамките на един календарен месец. Предишните бяха установени на 25-ти август, когато сеизмометърът на мисията последователно отчете едно с магнитуд 4.2 и друго с магнитуд 4.1. Дотогава мисията не се бе радвала на сериозни трусове, като предходният рекорд беше през 2019 година - единичен трус с магнитуд 3.7. Напомням на изследователите, че учените, работещи с "ИнСайт", използват сеизмичните вълни, за да изучат вътрешната структура на Марс. Вълните се променят, докато пътуват през марсианската кора, мантия и ядро и така могат да предоставят информация за техните свойства. Знаейки какъв е строежът на Марс и на Земята, изследователите са в състояние да разберат ранната еволюция на планетите и как те са се формирали от протопланетарния диск. Екипът на експедицията извади страхотен късмет, че откри тези силни трусове. Това можеше и да не се случи - през последните месеци върху слънчевите панели на "ИнСайт" се натрупа много прах и учените се притесниха, че ще се наложи да изключат инструментите с цел съхраняване на електроенергия и оцеляване на космическия апарат през тежката марсианска зима. Слава Богу екипът успя да измисли начин, по който панелите да бъдат почистени и сеизмометърът остана активен. Сега зимата отминава и Червената планета отново се приближава към Слънцето, което означава повече ток и още дълго време научни изследвания. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4169-2021-insight-mars-quake

Космическият кораб Старлайнър на Боинг вероятно няма да лети през 2022 година 22 септември 2021 г. 14:35 ч. За пръв път след злополучното отлагане на изстрелването на "Старлайнър" през август, когато беше констатиран проблем с горивните клапани на кораба, НАСА допуска, че следващият опит за полет не се очертава да е преди 2022 година. Това стана ясно по време на интервю с Кейти Лийдърс, ръководител на оперативните програми към пилотираната програма на НАСА. Лийдърс съобщава, че дефектните клапани трябва да бъдат демонтирани от сервизния модул на "Старлайнър", преди да бъдат поправени. След това специалистите на Боинг ще определят дали ремонтът ще е продължителен и ако това е така, може да се наложи да вземат нов сервизен модул от друг космически кораб. Решението ще бъде взето до няколко седмици. Така 2021-ва година се очертава да е годината, в която т.нар. ОлдСпейс или Стар космически отрасъл на САЩ изостана окончателно зад новите и иновативни фирми (НюСпейс). Замислете се - СпейсЕкс изстрелват хора в космоса. Блу Ориджин изстрелват хора в космоса. Даже Върджин Галактик изстрелват хора в космоса, макар и до най-ниската граница за начало на космическото пространство. Кои не изстрелват хора в космоса? Боинг и Локхийд Мартин. Корабите "Старлайнър" и "Орион" все още не са изпълнили даже изискуемите безпилотни мисии, които да потвърдят безопасността им. Човек да се зачуди защо правителството на САЩ продължава да прахосва пари по тези мастодонти. Ако "Старлайнър" полети в космоса през зимата или пролетта на 2022 г. в безпилотен режим и предполагайки че всичко е успешно, то тогава първата мисия с хора ще е през есента на 2022 година. През това време СпейсЕкс ще са изпълнили минимум седем пилотирани изстрелвания. На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4168-2021-starliner-to-fly-2022

НАСА раздели управлението на пилотираната космическа програма на две Първата сглобена ракета "Спейс Лонч Систъм" за дебютната мисия "Артемис 1" до Луната. Photo credit : NASA 22 септември 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Администраторът на американската космическа агенция Бил Нелсън оповести, че управлението на пилотираната космическа програма на САЩ ще бъде официално разделено на две. Новината бе съобщена на сайта на НАСА. Досега пилотираната космонавтика се оглавяваше изцяло от Кейти Лийдърс. След организацията Лийдърс ще се занимава с този сегмент, който управлява оперативните програми като Международната космическа станция и комерсиалните пилотирани космически мисии. Другият сегмент ще се оглави от Джим Грийн и ще включва ръководството на програмата за завръщане на Луната "Артемис", космическия кораб "Орион" и спускаемите лунни модули. Не е изненадващо, че промяната беше посрещната от сериозна критика. "Вероятно не е за добро, намерението явно е програмата "Артемис" да бъде изолирана от комерсиалната космонавтика, като по този начин пилотираните комерсиални полети до станцията "Гейтуей" се превръщат в далечна перспектива. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" и корабът "Орион" очевидно ще получат дивидент от това", смята астрофизикът д-р Питър Хейг. Тук е удачно да напомним, че Кейти Лийдърс е изключително опитна ръководителка - тя пое управлението на пилотираната програма на НАСА в период, през който агенцията зависеше за превоза на астронавти до МКС изцяло от руските кораби "Союз". Лийдърс направи така, че НАСА и СпейсЕкс да могат да работят ефективно заедно, да довършат пилотирания космически кораб "Крю Драгън" и да го въведат в цялостна експлоатация. Днес корабът вози редовно екипажи до станцията, а през този месец посредством него беше осъществена първата туристическа мисия до орбита. След новите промени програмата за завръщане до Луната "Артемис" ще се ръководи от човек, който не познава тънкостите на частното космическо предприемачество. Какво по-добро доказателство, че в САЩ отдавна съществуват две паралелни космически програми - просто сега разделението им е официално. Първата работи, поема обещания и ги изпълнява, разчита на частния сектор и изстрелва хора в космоса. Втората, която наричам условно "американския Роскосмос", е тежко бюрократизирана, обвързана е с приумиците на Конгреса, финансово неефективна е, не си изпълнява обещанията и не изстрелва хора в космоса. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4166-2021-nasa-splits-human-space-program-two

НАСА сключи договор с Аероджет за производството на ракетни двигатели за кораба Орион 22 септември 2021 г. 10:31 ч. Вчера НАСА съобщи, че агенцията е връчила договор на частната компания Аероджет Рокетдайн за фиксирана сума от $600 милиона. Договорът влиза в сила от 21 септември и е за период до 23 септември 2032 г., като през това време трябва да се произведат ракетни двигатели за космическите кораби "Орион" за по-късните мисии на програмата "Артемис" - от "Артемис 7" нататък. Това е така, тъй като за първите мисии на "Артемис" има двигатели - те са взети от американските космически совалки. Но совалките бяха възвръщаеми, докато сервизните модули на "Орион" ще се изхвърлят след всеки полет. Това е поредното доказателство, че докато новите частници в САЩ предприемат сериозни стъпки напред по посока на възвръщаемостта и се стремят да си рециклират компонентите, цялата програма "Артемис" е гигантски скок назад към ранната космическа надпревара. Всичко е еднократно и се изхвърля, нищо не се рециклира. И най-умопомрачителното - частите от совалките се адаптират за първите мисии за "Артемис", след което ще бъдат изхвърлени и поради това се налага производството на нови. Каква колосална неефективност и загуба на средства. Първата сглобена ракета "Спейс Лонч Систъм" за дебютната мисия "Артемис 1" до Луната. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4167-2021-nasa-contracts-aerojet

УСПЕХ: Товарният кораб Тянжоу-3 излетя към модула Тянхъ на новата китайска станция! 20 септември 2021 г. 10:35 ч. Тази сутрин в 10:10 ч. българско време от космодрума Уенчан беше изстреляна ракета "Лонг Марч 7" с товарния космически кораб "Тянжоу-3". Това е втората товарна мисия към основния модул "Тянхъ" на новата китайска космическа станция и четвъртата от общо 11, посветени по нейната конструкция. "Тянжоу-3" извозва провизии за следващата пилотирана експедиция на Китай, която ще излети през месец октомври с космическия кораб "Шенчжоу 13". Скачването на "Тянжоу-3" с "Тянхъ" ще бъде осъществено шест часа и половина след старта. Кадър от днешния старт - заснет от бордовата камера. Photo credit : CGTN https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4165-2021-tianzhou-3-launches

Отговорът на Русия: актриса и режисьор политат в космоса на 5-ти октомври с кораба Союз МС-19 На снимката: актрисата Юлия Пересилд, която ще лети в космоса на 5-ти октомври с кораба "Союз МС-19". Фото: Роскосмос 19 септември 2021 г. 21:37 ч. Светослав Александров. През настоящата 2021-ва година, когато отбелязваме шест десетилетия от полета на Юрий Гагарин в космоса, частната космонавтика в САЩ е тази, която привлича медийното и обществено внимание. Сега, когато корабите на Ричард Брансън, Джеф Безос и Илон Мъск са изпълнили благополучно своите първи туристически мисии, Русия има нужда от сериозен успех. Огромни надежди се възлагат на предстоящия старт на кораба "Союз МС-19", който ще бъде изстрелян на 5-ти октомври. На борда му ще полетят професионалният космонавт Антон Шкаплеров, режисьорът Клим Шипенко и актрисата Юлия Пересилд. Целта - заснемането на филм в космоса. Роскосмос предприема този ход съвместно с Първи канал и студио Yellow, Black and White в отговор на една друга американска инициатива, в рамките на която Том Круз ще полети в космоса на борда на кораба "Крю Драгън" на базата на договор с частната компания Аксиом. Тъй като Круз не беше изстрелян по време на дебютната туристическа мисия на "Крю Драгън" по-рано през този месец и мисията му остава планирана за по-нататък, модерната руска киноиндустрия разполага със своя шанс да изпревари Холивуд. Не е изненадващо, че заснемането на руския филм е сериозно рекламирано в медийното пространство. Но не всички са очаровани от инициативата поради редица причини. Първата от тях е ясна и всеки може да се досети за нея - руснаците за пореден път не предлагат нищо ново в технологично отношение. Новият руски кораб "Орел" все още не е готов и ще се разчита на добрия стар "Союз", който е претърпял поредната си модификация. Сега той може да бъде управляван само от един професионален космонавт, а не от двама, както беше доскоро, което позволява да извозва двама пътници без сериозна техническа подготовка. Очаква се "Союз МС-19" с Шкаплеров, Пересилд и Шипенко да е първата подобна мисия, а през декември ще бъде изстрелян и корабът "Союз МС-20" с професионалния космонавт Александър Мисуркин и японските туристи Юсаку Маедзава и Йозо Хирано. Втората причина е по-нюансирана. Приключилата днес американска мисия "Inspiration4" на кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън" беше осъществена странично и независимо от държавната пилотирана космонавтика на САЩ в лицето на НАСА, чиято основна научно-изследователска дейност се развива на Международната космическа станция. Наистина "Крю Драгън" летя в орбита, различна от тази на МКС, при това на височина от 590 километра - от 2009-та година хора не са се отдалечавали от Земята толкова надалече. Но Русия не разполага с възможността да изстреля "Союз МС-19" на експедиция, която не включва посещение до МКС. Сега, когато Роскосмос най-сетне успя да изстреля модула "Наука" и е вече в готовност да завърши своя сегмент на станцията, предстоящото изстрелване на актриса и режисьор разстройва планираната научна дейност. Истината е, че много работещи в ракетно-космическия отрасъл на Русия не са щастливи от предстоящия полет. Освен научната програма, полетният график на МКС е също разстроен. За да може мисията на актрисата и режисьора изобщо да бъде осъществена, двамата трябва да се завърнат на Земята с по-стария кораб "Союз МС-18", чийто експлоатационен период в орбита наближава своя край. Това означава, че днес живеещите на станцията руски космонавт Пьотр Дубров и американският му колега Марк Ванде Хай трябва да останат в космоса до зимата или пролетта на 2022-ра година, когато друг руски кораб "Союз" ще може да ги върне на Земята. "Какво е уникалното в този филм?", възмущава се космонавтът и герой на Русия Михаил Корниенко. "Че Юлия Пересилд и директорът ще полетят до МКС за 10 дни и за 2 милиарда рубли? А вие уверени ли сте, че те там, извинете ме, няма да повръщат през всичките тези 10 дни? Ние вече имаме в космонавтския отряд едно момиче Ана Кикина. Можеше да изпратите нея, тя е професионалистка". "Самият аз съм снимал филм в орбита в продължение на една година, имам три милиона гледания", пояснява Корниенко, "той е по нашите канали от дълго време. Ние може да снимаме не по-зле от Пересилд и този директор, даже го можем по-добре. Не е нужно да изстрелваме кинооператор, директор и актриса.. Целият график на професионалните космонавти търпи отлагания, всичко е съсипано. В центъра за подготовка всички са се хванали за главите от тая новост. Може би има извънбюджетни източници, не разбирам кой ще плати тези 2 милиарда рубли. Може би имат някакви спонсори". Но един от най-сериозните критици се оказва не кой да е, а Сергей Крикальов, един от най-опитните космонавти на Русия. В началото на 90-те години Крикальов изпълнява мисия на борда на станцията "Мир", когато СССР се разпада, поради което завръщането му се отлага и той престоява в космоса в продължение на 311 дни. Впоследствие Крикальов се превръща в първия руснак, който полита в космоса с американски космически кораб - на борда на совалката "Дискавъри" през 1994. През последните няколко години космонавтът изпълнява длъжността Изпълнителен директор на пилотираната програма към Роскосмос и като такъв се опитва да се противопостави на полета на Пересилд. Ето защо по-рано през това лято Дмитрий Рогозин се опитва да го уволни (формално Крикальов е преназначен като пряк съветник на Рогозин). Но поради повсеместното възмущение на голяма част от работещите в ракетно-космическия отрасъл решението е отменено и Крикальов остава да изпълнява длъжността си. Има и трета причина. Американският журналист Ерик Бъргър напомня, че грандиозната инициатива на Рогозин да снима филм на МКС не е особено голяма новост. През 1983 г. космическата програма на СССР заснема научно-фантастичната продукция "Завръщането от орбита" на борда на станцията "Салют 7. Тъй че кому е нужно това да се повтаря точно сега, вместо да се мисли за истинска новост навръх 60-годишнината от полета на Гагарин? Независимо от сериозните и основателни критики, подготовката за изстрелването на "Союз МС-19" е в ход. Част от сюжета на филма, озаглавен "Предизвикателството", е вече ясен: лекарка, която няма нищо общо с космонавтиката, трябва спешно да полети в космоса, за да спаси бедстващ космонавт. Предстоящата мисия ще е трудна за режисьора Шипенко, който е висок почти два метра и трудно би се вмъкнал в тесния руски космически кораб. Но той се шегува с това: "Засега ще полетя така, пък когато снимаме продължение на филма за полет до Марс, ми е обещано, че ще ми бъде осигурено по-добро място". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4164-2021-soyuz-ms-19-preview

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с четирима туристи се завърна на Земята! Снимка от приводняването на "Крю Драгън". Photo credit : SpaceX/Inspiration4 19 септември 2021 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Частната космическа мисия "Inspiration4" приключи успешно, след като пилотираният космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" извърши приводняване в Атлантическия океан тази нощ в 02:06 ч. българско време. Експедицията бе финансирана от милиардера и бизнесмен Джаред Айзъкман, ръководител на компанията Shift4 Payments. Той изкупи местата на борда на "Крю Драгън" за себе си и още трима души, нито един от които не е богат и не би могъл да си позволи космически полет. Съответно "Inspiration4" дари надежди, че това е началото на епоха, в която космосът ще стане по-достъпен за всеки един от нас. Към Айзъкман се присъединиха Хейли Арсено, лекарка, преживяла рак на костите и първият кандидат-астронавт с протеза, преподавателката Шан Проктър и бившият военен Крис Сембовски. Полетът бе част от масивна кампания за набиране на средства за Детската изследователска болница "Св. Юда" в Мемфис. Идеята на Айзъкман бе да привлече вниманието на обществото и да събере $200 милиона за проучвания в сферата на детските онкологични заболявания. Макар че космическата експедиция може да се възприеме като туристическа, Айзъкман, Арсено, Проктър и Сембовски бяха преминали през серия от сериозни тренировки и проведоха множество научни експерименти. Този характер на "Inspiration4" бе и основната причина, поради която мисията не бе критикувана от обществото със същата страст, с която хората критикуваха изстрелванията на кораба "Юнити" с Ричард Брансън и "Ню Шепърд" с Джеф Безос по-рано през това лято. Съвсем естествено мнозина сметнаха, че полетите на Брансън и Безос са проява на егоизъм. Но докато Брансън и Безос летяха в космоса по суборбитална траектория, едва надхвърляйки 80 и 100 километра височина (колкото да покрият минималното изискване за космически полет), "Inspiration4" бе орбитална мисия. И не просто това - корабът "Крю Драгън" летя в 590-километрова орбита. През цялата история на космонавтиката е имало само 15 други пилотирани експедиции, когато хора са се отдалечавали от нашата планета на разстояние повече от 500 километра - по време на деветте мисии "Аполо" до Луната, двете мисии "Джемини" във високи орбити и четирите совалкови мисии до телескопа "Хъбъл". При това подобна експедиция не се е случвала след 2009 година, когато бе последното обслужване на "Хъбъл". Сега, когато "Inspiration4" е в историята, равносметката е, че този първи изцяло частен орбитален полет премина гладко със съвсем дребни проблеми. Един от тях касаеше повреда на температурен датчик на двигател "СуперДрако". Отказа и един от вентилаторите на тоалетната. Но ръководството на полета успя да овладее тези отклонения и мисията премина по план. Частната експедиция бе проведена независимо от НАСА, но американската компания СпейсЕкс не е приключила с пилотираните полети през 2021-ва. Следващият пуск с хора ще бъде проведен на 31-ви октомври и този път ще е за нуждите на НАСА, като фирмата ще извози поредния четиричленен екипаж до Международната космическа станция. След това в началото на 2022 г. ще има нов частен полет, спонсориран от компанията Аксиом. По думите на Бенджи Рийд, ръководител на пилотираните полети към СпейсЕкс, навлизаме в период, в който компанията на Илон Мъск все по-често ще изстрелва хора в космоса. Очаква се годишно да има поне шест старта на кораби "Крю Драгън". Изгледайте видео от кацането на "Крю Драгън" на този линк в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4163-2021-inspiration-4-returns-home

Екипажът на Inspiration4 сподели снимки от борда на Крю Драгън 17 септември 2021 г. 09:49 ч. Екипажът на частната американска мисия "Inspiration4", която вчера излетя в космоса посредством пилотирания космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън", сподели снимки. Според информацията, публикувана в туитър акаунта на СпейсЕкс, четиримата космически пътешественици (Джаред Айзъкман, Хейли Арсено, Шан Проктър и Крис Сембовски) се чувстват добре. Те вече са провели своите първи научни опити. Понастоящем "Крю Драгън" продължава да кръжи в своята 590-километрова орбита. Това е най-далечното разстояние, на което се е отправял човек от Земята след 2009 година. Преди мисията на "Inspiration4" е имало само 15 други експедиции, при които астронавти са летели на повече от 550 километра от планетата ни - деветте "Аполо" до Луната, двете "Джемини" във високи орбити и четирите совалкови мисии до "Хъбъл". Credits : Inspiration4 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4162-2021-inspiration-4-photos

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу 12 се завърна на Земята! Кадър от завръщането на "Шенчжоу 12". Photo credit : CCTV 17 септември 2021 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин пилотираният космически кораб на Китай "Шенчжоу 12" с астронавтите Ние Хайшън, Лю Бомин и Тан Хонбо се завърна благополучно на Земята. Новината бе съобщена от Синхуа. Астронавтите прекараха близо три месеца на борда на основния модул "Тянхъ" на новата китайска космическа станция. През това време те проведоха две "космически разходки". Още един кадър от завръщането на "Шенчжоу 12". Photo credit : CCTV Междувременно Китай подготвя следващата поредица от полети до "Тянхъ". Ракетата "Лонг Марч 7" е вече на стартовата площадка и се очаква в понеделник, на 20-ти септември, да изпрати в орбита товарния кораб "Тянжоу 3". Това ще е четвъртата от общо 11 мисии, посветени по конструкцията на станцията. Стига мисията на "Тянжоу 3" да е успешна, в средата на октомври ще полети следващият пилотиран космически кораб - "Шенчжоу 13". Подобно на "Шенчжоу 12", на борда му също ще пътуват трима души, имената на които все още не са оповестени. Но за разлика от предходната тримесечна мисия, новият екипаж се очертава да прекара шест месеца в орбита. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4161-2021-shenzhou-12-returns-earth

УСПЕХ: Космическият кораб Крю Драгън изпрати четирима туристи до рекордна за частното предприемачество 585-километрова орбита! Изглед от космическия кораб "Крю Драгън" при височина 585 километра - за пръв път хора се отправят толкова далече от нашата планета след 2009 г. - последната обслужваща мисия до телескопа "Хъбъл". Photo credit : SpaceX 16 септември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:02 ч. българско време от космическия център Кенеди излетя ракета "Фалкън 9" с пилотирания космически кораб "Крю Драгън" и четирима космически туристи на борда. След успешно запалване на собствените си двигатели корабът достигна до кръгова орбита на разстояние от Земята 585 километра - с което частната мисия, озаглавена "Inspiration4", се присъедини към елитен клуб пилотирани експедиции, отдалечили се от родната планета на повече от 500 километра. В миналото е имало само 15 такива експедиции - деветте полета в рамките на програмата "Аполо" до Луната, двете изстрелвания на американски кораби "Джемини" във високи орбити и четирите обслужващи мисии на американските совалки до телескопа "Хъбъл". Забележителното е, че "Крю Драгън" започна да поставя такива рекорди едва на четвъртия си полет. Но още по-впечатляващо е, че ако преди астронавти са напускали Земята толкова далече заради правителствена директива (да се изпрати човек на Луната) или наложено от ремонта на орбитален апарат като "Хъбъл", днес това се случва заради частното предприемачество. Експедицията е финансирана от милиардера и бизнесмен Джаред Айзъкман, ръководител на компанията Shift4 Payments. Той е избрал да вземе със себе си още трима души, нито един от които не е богат и не би могъл да си позволи космически полет без подкрепата на Айзъкман. Съответно "Inspiration 4" дарява надежди, че това е началото на епоха, в която космосът ще стане по-достъпен за всеки един от нас. Към Айзъкман се присъединиха Хейли Арсено, лекарка, преживяла рак на костите и първият кандидат-астронавт с протеза, преподавателката Шан Проктър и бившият военен Крис Сембовски. Очаква се "Inspiration4" да завърши своята програма изцяло в автономен режим, без намесата на екипажа, но ако нещо се случи, Айзъкман и Проктър са обучени да пилотират "Крю Драгън". Освен че днешният космически полет е първата изцяло туристическа мисия до орбита, това е първата орбитална експедиция на САЩ, която не е планирана от НАСА. Също така това е първото изстрелване на хора до орбита след 2009 година, при което не е предвидено посещение на космически станция (МКС или някоя от китайските "Тянгон"). Бяха отбелязани и няколко съществени рекорда за СпейсЕкс. За пръв път хора излетяха в космоса посредством ракета, оборудвана с първа степен, използвана на две предходни изстрелвания. И днес след своята мисия степента се завърна на Земята безпроблемно на плаващата платформа "Просто прочети инструкциите". Това е вторият полет на пилотираната капсула "Ресилиънс", която в периода между ноември 2020 и април 2021 г. бе използвана за превоз на първия редовен екипаж до МКС. Но най-важното: днес бе поставен рекорд за брой кораби от серията "Драгън 2" в околоземна орбита - понастоящем космоса имаме два пилотирани "Крю Драгън" и един товарен "Карго Драгън". Налице е и цялостен рекорд за брой хора в космоса - общо 14. Седем живеят на МКС, трима са на китайския космически кораб "Шенчжоу 12" и четирима на "Inspiration4". Този рекорд няма да се задържи дълго - по-рано през деня "Шенчжоу 12" се отдели от основния модул "Тянхъ" на китайската станция и ще се завърне на Земята утре. Екипажът на новоизстреляната туристическа експедиция ще прекара близо три дни в 585-километровата си орбита. Понастоящем е планирано "Крю Драгън" да се завърне на Земята в събота (на 18-ти септември) или в неделя (на 19-ти). Но в случай на лошо време или технически проблеми корабът може да остане в космоса до една седмица. На борда на кораба ще бъдат проведени множество научни експерименти, които включват медицински изследвания като ултразвукови прегледи и мониторинг на нивото на кислорода на пътешествениците. Това ще разшири познанията ни как космическите условия влияят на човешкия организъм. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4160-2021-inspiration4-begins

Inspiration4: как частното предприемачество закарва човечеството отвъд най-ниската околоземна орбита Полетният профил на Inspiration4. Image credit : SpaceX 15 септември 2021 г. 19:10 ч. Светослав Александров. Когато пилотираният космически кораб "Крю Драгън" излети през идната нощ след 03:03 ч. българско време на частната мисия "Inspiration4", малцина си дават сметка, че тази мисия ще се присъедини към елитен клуб пилотирани космически експедиции - тези, при които хора са се отдалечили от Земята на разстояние над 500 километра. През цялата шестдесетилетна история на пилотираната космонавтика е имало само 15 такива полета - деветте от програмата "Аполо" до Луната, четирите на американските космически совалки до телескопа "Хъбъл" и двата полета на американските кораби "Джемини" с висок орбитален апогей. Толкоз. Всички останали стотици пилотирани космически полети през изминалите 60 години са били или суборбитални, или орбитални, при които височината на корабите над земната повърхност не е надхвърляла 450 километра. Първата съветска орбитална станция "Салют" е летяла на височина 200-222 километра, първата американска "Скайлаб" - на височина 434-441 километра, историческата руска "Мир" - на 354-374 километра, а МКС днес кръжи около нас на височина 418-422 километра. Навлизаме в етап, при който не държавна директива като заръката на Кенеди от 60-те ще изпраща хора на далечни разстояния, а частното предприемачество. И "Inspiration4" е само началото. Както можете да видите от показаната по-горе графика, избраният от Джаред Айзъкман (инициатор на мисията и водещ космически турист) полетен профил включва издигане на "Крю Драгън" на височина 575 километра - над орбитата на МКС и тази на телескопа "Хъбъл". Не забравяйте също така, че СпейсЕкс има сключено споразумение със Спейс Адвенчърс (компанията, изпратила до МКС първите космически туристи посредством руски кораби "Союз") за още по-амбициозни полети чрез "Крю Драгън" - които включват достигане на високи околоземни орбити с апогей над 1 000 километра. За последен път такъв полет е провеждан през 60-те години години на миналия век, от астронавтите на "Джемини 11" Чарлс Конрад и Ричард Гордън. И това не е всичко - туристически мисии са планирани и за следващото поколение кораби "Старшип", които СпейсЕкс тепърва разработва. Частният предприемач Юсаку Маезава има споразумение с Илон Мъск за полет до Луната. Вече не очакваме космическото бъдеще да дойде. То най-сетне е тук - благодарение на частната космонавтика. Наблюдавайте полета на "Inspiration 4" живо на този линк след 22:45 ч. българско време. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4159-2021-flights-beyond-500km

НАСА избра пет компании за създаване на технологии за лунни спускаеми апарати Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун". Image credit : Blue Origin 15 септември 2021 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА подбра пет частни компании, които ще спомогнат за разработката на технологии за меко кацане на Луната в рамките на програмата "Артемис". Договорите включват осигуряването на фиксирани суми за частните компании (за разлика от класическия модел за работа в аерокосмическия отрасъл "цена плюс"), като на базата на ограниченото финансиране НАСА очаква конкретни резултати. Ето подбраните фирми. 1. Блу Ориджин - $25.6 милиона. 2. Дайнетикс - $40.8 милиона. 3. Локхийд Мартин - $35.2 милиона 4. Нортроп Груман - $34.8 милиона. 5. СпейсЕкс - $9.4 милиона. Любопитното е, че три от наградените компании (Блу Ориджин, Локхийд Мартин и Нортроп Груман) са част от т.нар. Национален лунен екип, който по-рано през годината загуби основното съревнование срещу СпейсЕкс за строежа на спускаем апарат, посредством който за пръв път от 70-те години на миналия век астронавти ще се отправят на повърхността на Луната. НАСА избра да повери тази задача на Илон Мъск. Сега изглежда, че в рамките на този нов конкурс Националният лунен екип ще получи обща сума от $95.6 милиона. Това е десет пъти повече от средствата, които са заделени за СпейсЕкс. Понастоящем Блу Ориджин е в съдебен спор с НАСА, като целта на компанията е да оспори единичната награда, дадена на Илон Мъск. Очакваме да разберем дали резултатите от този нов конкурс ще удовлетворят фирмата на Джеф Безос и дали нейното поведение спрямо американската космическа агенция ще омекне. Но докато "Старшип" е в етап на полетни изпитания, а СпейсЕкс редовно превозва полезни товари и астронавти до околоземна орбита, тепърва предстои да станем свидетели кога Блу Ориджин ще осъществи орбитален полет... и кога най-накрая ще достави прословутите двигатели "BE-4" на Тори Бруно. За повече информация относно последния конкурс: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4158-2021-nasa-awards-5-companies

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса поредните 34 спътника УанУеб! Снимка от вчерашния старт. Фото: Роскосмос 15 септември 2021 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Вчера, на 14-ти септември, в 21:07 ч. българско време от космодрума Байконур излетя космическа ракета "Союз-2.1б". Ракетата бе оборудвана с ускорителен блок "Фрегат", който се отдели благополучно девет минути след началото на полета и през следващите три часа и половина въведе в целевите им орбити 34 спътника на британската компания УанУеб. УанУеб е най-сериозният конкурент на инициативата за спътников интернет Старлинк на СпейсЕкс. Включвайки вчерашния полет, към настоящия момент в хода на 10 мисии са изведени общо 322 спътника УанУеб. Разбира се, това число бледнее пред общата бройка изстреляни спътници по програмата на Илон Мъск - 1 791. Но полетът на 14-ти септември беше знаков поради друга причина. Това бе 100-тната мисия на надеждния руски блок "Фрегат". Блокът е създаден на базата на технологии, оригинално разработени за междупланетната програма "Фобос" (напомням на читателите, че изстреляната през 1988 г. "Фобос 2" е вероятно най-успешната съветска мисия до Марс, като преди да се повреди работи два месеца в околомарсианска орбита и изучава планетата и нейната луна Фобос). Разработката на блока започва през 1991 година и се проточва близо десетилетие, като първото изстрелване е проведено през 2000 година. От стоте мисии на "Фрегат", само три са завършили с провал. Това превръща ускорителния блок в една от най-надеждните космическите технологии на Русия. Видеозапис от вчерашния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4157-2021-14-sep-oneweb-launch

Уникална годишнина: преди 10 години политици представиха ракетата Спейс Лонч Систъм 14 септември 2021 г. 08:05 ч. Представете си какво би било ако политици, а не инженери конструираха ракети, пише космическият блогър и експерт Стивън Смит (линк). На 10-ти януари 1962 г. инженери от НАСА в космическия център Маршал оповестяват, че ще разработят тяхната ракета "Сатурн" в по-голям вариант с пет двигателя и 7.5 милиона паунда тяга. Тази ракета ще може да изпрати хора към Луната. Инженерите са тези, които вземат решението, в специален център на НАСА, отделен от политическото влияние. Първата ракета "Сатурн 5" полита след по-малко от пет години, на 9-ти ноември 1967 година. Сега си представете, че политиците са тези, които конструират ракета - и то не за конкретна мисия или цел, а за да съхранят работни места. Именно това се случва на днешния ден преди десет години. На 14-ти септември тогавашният сенатор Бил Нелсън и днешнен администратор на НАСА, както и пенсионираната му колежка Кей Бейли Хътчисън, представят в Сената нова ракета, която възнамеряват да възложат на НАСА - "Спейс Лонч Систъм". Нещо повече - тези конгресмени прокарват законопроект, който обезкуражава иновациите. Законопроектът задължава американската космическа агенция да използва за строежа на ракетата само и единствено хардуер от совалките. И изисква ракетата да е готова най-късно на 31 декември 2016 година. Според Стивън Смит и досега не е ясно кой точно е измислил конструкцията на ракетата. Знае се със сигурност, че събитието е доминирано от членове на Конгреса, като тогавашният администратор на НАСА Чарлз Болдън играе съвсем малка роля. На откриването той говори само пет минути, а през останалото време политиците се поздравяват колко работни места ще създадат. В онзи ден сенатор Бил Нелсън казва: ракетата ще струва $10 милиарда. През 2021 година равносметката е следната. НАСА е похарчила $17.2 милиарда, като още $2.6 милиарда ще бъдат профукани през настоящата фискална година. Което означава близо $20 милиарда ($19.8 да сме точни). Два пъти повече, отколкото Нелсън прогнозира през 2011-та. И ракетата, която трябва да е готова през 2016 година, все още не е полетяла. Ако добавя и аз нещо към думите на Смит, то е следното: днес Бил Нелсън, автор на тези абсурдни сметки, е администратор на НАСА. За същия период от време, т.е. след 2011 г., Илон Мъск усъвършенства една тежкотоварна ракета "Фалкън 9". Прави така, че първата ѝ степен да може да се приземява вертикално. Екипът му от инженери конструира свръхтежка ракета "Фалкън Хеви", а от година и половина пилотираният кораб "Крю Драгън" извозва хора до орбита. Това е разликата между частния сектор, в който инженерите имат творческата свобода, и държавния, в който политиците диктуват кое как да се прави, ограничавайки инженерите. Кадър от огнево изпитание на "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4156-2021-ten-years-sls-unveiled

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 51 спътника Старлинк след безпроблемно изстрелване от Ванденберг! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 септември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 06:55 ч. българско време от базата Ванденберг в Калифорния излетя ракета "Фалкън 9" с 51 спътника "Старлинк". Това бе първото изстрелване по програмата Старлинк след прекъсване, проточило се почти четири месеца. Причината за необичайната пауза се корени във факта, че СпейсЕкс започна да оборудва спътниците си с модерна лазерна комуникационна система, позволявайки им да осъществяват връзка между между самите тях. За нуждите на днешното изстрелване беше използвана една от най-старите първи степени на Илон Мъск - B1049. С девет предходни мисии, след тазсутрешния полет степента се завърна успешно за десети път върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам", която бе позиционирана в близост до калифорнийския бряг. Постижението е съществено - за втори път в своята история СпейсЕкс разполага със степен, извела десет космически мисии и върнала се на Земята десет пъти! Днешният полет бе общо 22-ри за СпейсЕкс през 2021 година. Към настоящия момент фирмата на Мъск е изстреляла 1 791 собствени спътника в рамките на програмата Старлинк. Това надхвърля първоначалната цел, която включваше изпращането на 1 440 спътника. А СпейсЕкс има официално държавно одобрение да изстреля още хиляди. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4155-2021-spacex-starlink-launch-14-sep

Първите две проби, събрани от марсохода Пърсъвиърънс, ще разкрият древната история на Червената планета На тази снимка, заснета от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда скалата Рошет, където бяха издълбани първите два отвора с цел събиране на проби. Вляво - отворът, откъдето беше взета пробата Монтаняк, а вдясно - отворът, откъдето беше взета пробата Монтданье. Натиснете тук, за да разгледате изображението в пълен размер. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 13 септември 2021 г. 18:50 ч. Светослав Александров. След като на 6-ти септември марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" успешно събра първата си проба, наречена Монтданье, на 8-ми септември беше взета още една проба на име Монтаняк от същата скала. Когато двете проби бъдат доставени на Земята, анализът им ще разкрие най-интригуващите подробности за онзи период от далечната история на Червената планета, когато тя е започнала да пресъхва и се е превърнала от топъл и подходящ за живота свят в днешната ледена пустиня. "Изглежда, че нашите първи скали разкриват потенциална устойчива и обитаема среда", съобщава Кен Фарли, изследовател от института Калтек и част от екипа на "Пърсъвиърънс". "Важното е, че е имало вода за дълъг период от време". Първите скални проби, които бяха взети за бъдещ анализ в наземните лаборатории, представляват вулканичен базалт и вероятно са се появили след пресъхването на потоци от лава. Наличието на кристали във вулканичните скали спомага за по-точно радиометрично датиране. Всяка проба, която отсега нататък ще бъде събрана, ще разкаже част от историята на кратера Йезеро, където работи "Пърсъвиърънс". Тази история включва образуването на кратера, появата на самото езеро в него, пресъхването на езерото и промяната на климата. Нещо повече - екипът на "Пърсъвиърънс" е установил, че в скалните проби има соли. Тези соли са се образували, когато подпочвените води са протичали край скалите и са променили първоначалните им минерали, или (което е по-вероятно), когато водата се е изпарила, оставяйки след себе си солните наноси. Дори съществува възможност солите да са захванали миниатюрни капчици древна марсианска вода. Ако това е вярно, изследователите ще разкрият най-дълбоките тайни на древния климат на Марс. Научният екип е наясно със сигурност, че на дъното на кратера е имало езеро. Признаците затова са категорични. Това, което не се знае, е колко време е просъществувало езерото, преди да пресъхне. До съвсем скоро изследователите не са могли да отхвърлят хипотезата, че езерото го е имало за период, не по-дълъг от 50 години - т.е. кратерът е бил залят от наводнение, след което бързо пресъхнал. Но за радост на учените характеристиките на събраните до този момент скални проби са такива, че предполагат, че водата е съществувала за продъжително време. Екипът няма търпение да събере още проби от Марс, като следващата цел е скала, разположена на 200 метра от "Пърсъвиърънс" в областта Южен Шейтах. Но учените ще трябва да почакат. През октомври Червената планета ще застане зад Слънцето спрямо Земята. Това означава, че радиокомуникацията със всички работещи мисии на Марс ще бъде временно преустановена за няколко седмици. Събраните от "Пърсъвиърънс" проби сe съхраняват в специални титаниеви контейнери с тръбовидна форма. Стои обаче въпросът с по-нататъшната им доставка на Земята. Марсоходът ще трябва да създаде множество депа на Марс, където пробите ще бъдат натрупани. Там те ще бъдат взети от следващата мисия, която американската космическа агенция подготвя съвместно с европейската. Специален марсоход ще събере контейнерите, след което ще ги извози до възвръщаема ракета. Чрез нея пробите ще отлетят към околомарсианска орбита и след скачване с орбитален модул, пътешествието им към Земята ще може да започне. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4154-2021-perseverance-mars-history

Союз vs Фалкън 9. Илон Мъск изказа своето становище по въпроса. 13 септември 2021 г. 01:30 ч. Илон Мъск написа интересен коментар в Туитър под снимка на подмащабни модели на ракетите "Фалкън 9" и "Союз", на която ясно се вижда колко малка е руската ракета в сравнение с американската. "Фалкън 9 технически представлява тежкотоварна ракета", каза Мъск. "Ако лети в невъзвръщаем вариант, товарният ѝ капацитет е сравним с този на "Делта 4 Хеви" (около 25 тона до околоземна орбита). И "Старшип" ще е 10 пъти по-голяма". За сравнение пилотираната руска ракета "Союз-2.1а" може да извежда само 7 тона полезен товар в околоземна орбита. Сравнение между "Союз" и "Фалкън 9". Photo credit : Oli Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4153-2021-soyuz-vs-crew-dragon

Астронавтите Тома Песке и Акихико Хошиде изпълниха историческа космическа разходка На снимката: европейският астронавт Тома Песке по време на историческата "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 13 септември 2021 г. 01:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 12-ти септември, астронавтът на Европейската космическа агенция Тома Песке и астронавтът на Японската космическа агенция Акихико Хошиде излязоха в открития космос. Това беше исторически миг в световната космонавтика - за пръв път бе проведена "космическа разходка" от двама души, нито един от които не бе представител на една от големите държави със способност да изпраща самостоятелно хора в космоса - САЩ, Русия или Китай. Формално погледнато днешната извънбордова дейност бе американска, доколкото Хошиде и Песке бяха изстреляни в орбита посредством американски космически кораб "Крю Драгън", излязоха в открития космос от американския сегмент и бяха облечени с американски скафандри. Така че би могло да се каже, че днес за пръв път имахме американска "космическа разходка", без участниците в нея да са американци. Хошиде и Песке прекараха общо 6 часа и 54 минути от външната страна на Международната космическа станция. През това време те монтираха подпорна скоба към гредата "П4". Тя ще облекчи работата на астронавтите при инсталацията на втория чифт модерни слънчеви панели, които ще позволят на МКС да бъде експлоатирана до 2030 година. Този чифт ще бъде изстрелян догодина чрез товарен кораб "Карго Драгън". Напомням на читателите, че първата двойка панели бе доставена в космоса през това лято и е вече в състава на станцията. Проведената днес извънбордова дейност бе общо 244-тата по строежа и поддръжката на МКС след изпращането на първия модул на станцията "Заря" през 1998 г. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4152-2021-pesquet-hoshide-spacewalk

Илон Мъск предвижда огневи тест на Супер Хеви през следващата седмица На снимката: двигателите "Раптор" на ракетата "Супер Хеви". Photo credit : SPadre 10 септември 2021 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Илон Мъск оповести в Туитър, че първият огневи тест на прототипа "Бустър 4" на свръхтежката ракета "Супер Хеви" може да е факт още през следващата седмица. Както ни информира журналистът Ерик Ралф от уебсайта Тесларати, това се очертава да е възможно, тъй като за втори път в период от пет седмици инженерите успяха да монтират всичките 29 двигателя на течен метан и кислород "Раптор" към носителя. За тези пет седмици както ракетата, така и стартовата установка са претърпели драстични промени. Eкипите на СпейсЕкс сериозно са се потрудили, за да окабелят комплекса, да монтират горивопроводите или иначе казано, да превърнат забележителните стоманени структури във функционални съоръжения за изстрелване. Разбира се, редно е да подчертаем, че вероятността за огневи тест през идната седмица е оптимистичният сценарий, според най-амбициозните предвиждания на Мъск. Далеч по-обозримо е да станем свидетели на т.нар. "мокър тест", при който ракетата ще бъде заредена с гориво за проверка на всички бордови и наземни системи. Освен това все още не разполагаме с информация колко двигателя ще бъдат запалени по времето на първичните огневи изпитания - един, няколко или всички. Едно е сигурно - предстои интересна есен. Напомням на читателите, че "Супер Хеви" е ракетата, която ще трябва да ускорява кораба от ново поколение "Старшип" на път към околоземна орбита, Луната и Марс. По-рано през годината СпейсЕкс осъществиха няколко суборбитални полета на различни прототипи на "Старшип", но към настоящия момент все още нямаме изстрелване на "Супер Хеви". Мъск се надява, че сегашният прототип "Бустър 4", който през идните седмици ще бъде използван за статични изпитания, пръв ще бъде изстрелян. По-рано през юли "Бустър 3" премина през огнево изпитание със запалване на три "Раптор"-а, но този ускорител не беше пригоден за реален полет и бе използван само за статични тестове https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4151-2021-super-heavy-tested-next-week

През тази седмица ще има руска и американска извънбордова дейност 9 септември 2021 г. 15:00 ч. През настоящата седмица ще има две "космически разходки" в рамките на програмата на МКС. Днес руските космонавти Олег Новицки и Пьотр Дубров ще излязат в открития космос, за да продължат с интеграцията на новия модул "Наука" към орбиталния комплекс. А в неделя астронавтите Акихико Хошиде и Тома Песке ще проведат извънбордова дейност, за да подготвят МКС за пристигането на новите слънчеви панели - това ще позволи станцията да бъде експлоатирана до 2030 година. В хода на днешната "космическа разходка" Новицки и Дубров ще продължат да свързват захранващи кабели, както и кабели за пренос на данни, към модула "Наука". Очаква се да бъде довършена и работата по разгръщането на поредния биологичен експеримент "Биориск". Що се касае до неделната извънбордова дейност, това ще е първата в историята американска "космическа разходка", която няма да бъде проведена от американски астронавти. Акихико Хошиде е астронавт на Японската космическа агенция, а Тома Песке - на Европейската. Въпреки това космическата разходка е американска, защото двамата ще излязат в открития космос с американски скафандри, от американския сегмент на МКС, а също така са членове на екипажа на американския космически кораб "Крю Драгън". Песке и Хошиде ще работят по гредата "П4", за да я подготвят за монтирането на втората двойка слънчеви панели, които ще бъдат изстреляни догодина с товарен кораб "Карго Драгън". Напомням на читателите, че първата двойка панели вече беше доставена през това лято и в състава на МКС. За повече информация: НАСА На снимката: руският космонавт Олег Новицки по време на подготовката за предишната му извънбордова дейност на 3-ти септември. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4150-2021-russian-american-evas