SAlexandrov

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля нови спътници Старлинк, постигна поредното кацане на ракета! 29 април 2021 г. 08:00 ч. Днес, на 29-ти април, в 06:44 ч. българско време, СпейсЕкс проведе поредния си напълно успешен космически полет - с излитане на ракета "Фалкън 9" и безпроблемно кацане на първата степен върху плаваща платформа. В орбита бяха въведени нови 60 спътника по интернет програмата "Старлинк". Първата степен на "Фалкън 9", използвана днес, е летяла на шест предходни мисии. Днешното кацане бе седмо за нея, а като цяло - 81-вото успешно кацане на първа степен на ракета на СпейсЕкс от началото на опитите през 2015 г. Към настоящия момент Илон Мъск разполага с над 1 500 сателита в орбита, с което е най-големият спътников оператор в световен мащаб. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3953-2021-29-apr-starlink-launch

УСПЕХ: Китай започна строежа на космическата си станция с изстрелването на модула Тянхъ! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 29 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 06:23 ч. българско време от космодрума Уенчан излетя ракетата-носител "Лонг Марч 5B" с основния модул на националната космическа станция на Китай. Модулът "Тянхъ" се отдели от горната степен на ракетата около 490 секунди след началото на полета, а час по-късно разгърна слънчевите си батерии. Днешното изстрелване бе първото от общо 11, планирани до края на 2022 година, които ще са посветени върху строежа на 66-тонната орбитална лаборатория. Китай вече готви изстрелването на товарния кораб "Тянжоу", който ще се отправи към "Тянхъ" през май, а през юни ще излети и пилотираната експедиция "Шенчжоу 12". Напомням на читателите, че за да се стигне до този момент, Китай изстреля две мини-станцийки - "Тянгун 1" през 2011 г. и "Тянгун 2" през 2016. Образно казано, те могат да се нарекат "китайските Салюти", макар че тежаха само 8 тона, докато "Салют 1" е била 18-тонна. За изстреляният днес модул "Тянхъ" тежи 22 тона, има диаметър 4.2 метра и дължина 16.6 метра. Модулът притежава жизнен отсек, способен да приюти трима астронавти за шестмесечен период от време. Впоследствие към него ще бъдат прикачени и два лабораторни модула "Уентян" и "Ментян", всеки тежащ над 20 тона. С това китайската станция ще наподобява някогашната съветска "Мир". Вярно е, че Китай към настоящия момент се опитва да изкопира постиженията на СССР и САЩ. Големият успех на СССР в края на 80-те и в началото на 90-те години е "Мир", а големият успех на САЩ през 90-те - изстрелването и ремонтът на иконичния телескоп "Хъбъл". Китайците обаче ще се опитат да отстрелят с един куршум два заека. В близост до станцията ще бъде позициониран модул с телескоп, който има огледало с диаметър 2 метра - т.е. от класа на "Хъбъл". В случай на проблем телескопът ще може да се скачва със станцията и да се ремонтира от астронавтите. Станцията, чийто строеж бе положен днес, има експлоатационен период от 10 години, но експертите вярват, че ще този срок може да бъде удължен до 15 години и повече, стига да бъде поддържана правилно. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3952-2021-china-launches-tianhe

Напусна ни Майкъл Колинс, астронавт от мисия Аполо 11 28 април 2021 г. 19:30 ч. Легендарният астронавт Майкъл Колинс от експедицията "Аполо 11", кулминирала с първото кацане на човек на Луната, напусна този свят. Новината бе оповестена от официалния туитър акаунт на Колинс, който се поддържа от семейството му. Причината за смъртта е раково заболяване. По думите на роднините на Колинс, астронавтът е починал спокойно, заобиколен от своите близки. Напомням на читателите, че Майкъл Колинс не е стъпвал на Луната - той е управлявал командния модул "Колумбия", докато Армстронг и Олдрин са изпълнявали своята мисия на повърхността. Понеже е бил единственият човек в окололунна орбита по това време, той често пъти е бил описван като най-самотният човек на света. Но Колинс не се е чувствал така - докато е наблюдавал Луната отгоре, е усещал удовлетворение, увереност и самоосъзнаване. Нито е съжалявал, че ролята, която му е била отредена, е била да не стъпва на Луната. В своята автобиография той е категоричен, че мисията е била планирана за трима астронавти и всеки от тях е изпълнил своите задачи. Единственият останал жив член на екипажа на "Аполо 11" днес е Бъз Олдрин. Нийл Армстронг почина през 2012 година. Астронавтът от "Аполо 11" Майкъл Колинс. Credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3951-2021-michael-collins-dies

Космонавтиката на Китай пред съдбовен момент: изстрелването на модула Тянхъ е утре! Модел на модула "Тянхъ", който ще служи за основата на изграждането на китайската космическа станция. Photo credit : Long Wei/Getty Photos 28 април 2021 г. 18:45 ч. Светослав Александров. През последните няколко години ние, космическите ентусиасти, следим с интерес бавното, но все пак отчетливо развитие на космонавтиката на Китай. До настоящия момент тя по-скоро продължава да повтаря ранните космически постижения на САЩ и СССР. В известен смисъл утрешният ден няма да е много по-различен - ще бъде изстрелян основният модул "Тянхъ" на първата модулна станция на Китай, която е съвременно копие на някогашната съветска "Мир". Ако китайците успеят, това ще е решаващ момент за тяхната космическа програма. Ако ли пък се провалят... последствията ще са колосални. Според журналиста Ленърд Дейвид, пускът е насрочен за утре, 29-ти април, в 06:00 ч. българско време. Дейвид се позовава на интервю, дадено от първия китайски астронавт Ян Ливей за Китайската централна телевизия CCTV. Напомням на читателите, че Ливей излетя в космоса през октомври 2003 година с кораба "Шенчжоу 5". Сега астронавтът е назначен за директор на Централния офис на пилотираната космонавтика на Китай. По думите на Ливей въвеждането на "Тянхъ" в орбита е критично и то трябва да е успешно. "Изстрелването на основния модул ще е същински крайъгълен камък", твърди той. През тази и следващата година ще бъдат изпратени общо 12 астронавти в космоса, които ще довършат строежа на новата космическа станция. Китай вече е привел в готовност товарния космически кораб "Тянжоу" с провизии за астронавтите и когато утрешният старт, надяваме се, бъде успешнен, корабът ще излети още през май. А през юни ще бъде изстреляна първата от серията пилотирани експедиции - "Шенчжоу 12". По предварителна информация "Тянхъ" ще бъде въведен в ниска околоземна орбита с наклон от 42 градуса и височина между 300 и 400 километра. Основният модул е с дължина 16.6 метра, диаметър 4.2 метра и стартова маса 22.5 тона. Това е най-големият космически апарат, построен някога от Китай. Модулът ще осигурява основното жизнено пространство за астронавтите от 50 кубични метра, а след прикачването на лабораторните модули "Уентян" и "Ментян" то ще нарасне на 110 кубични метра. "Тянхъ" е оборудван три порта за скачване на товарните кораби "Тянжоу" и пилотираните "Шенчжоу". Също така в близост до новата станция ще бъде позициониран още един модул, към който е монтиран космически телескоп с диаметър на огледалото 2 метра - т.е. той ще е сходен с телескопа на НАСА "Хъбъл". Разбира се, китайската космическа станция ще бъде център не само за астрономически проучвания, но на нея ще се правят и разнообразни опити в областта на физиката, биотехнологиите и медицината. Модулите "Уентян" и "Ментян" притежават много стелажи, позволяващи едновременното провеждане на различни експерименти. Към настоящия момент китайците са осъществили общо шест пилотирани космически полета, като всички летели досега астронавти са с военен произход. С въвеждането на новата орбитална станция в експлоатация ще започнат да летят не само военни, но също така учени и инженери. Това безспорно ще има благоприятно влияние върху научната продукция. Но това ще се случи едва след като станцията бъде построена. Затова фокусът е насочен към утрешния ден. Рядко се създават нови модулни космически станции - предишното "раждане" на такава бе през 1998 година, когато бе положен строежът на Международната космическа станция, а по-предишното - на "Мир" през 1986 година. Утре предстои "раждането" на първата нова модулна станция на 21-ви век. Стига изстрелването на "Тянхъ" да е успешно, това ще е огромен скок за космическото дело на Китай. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3950-2021-china-moment-of-truth

НАСА отложи връщането на ноемврийския екипаж на Крю Драгън за 1 май поради лошо време 27 април 2021 г. 08:00 ч. Екипажът на Международната космическа станция ще остане 11-членен за по-дълго от очакваното, тъй като лошо време отложи завръщането на изстреляния през ноември "Крю Драгън". То беше предвидено за утре, 28 април, но сега НАСА е насрочила нова дата - 1 май. Според информацията, предоставена от космическата агенция, "Крю Драгън" ще се приводни в Мексиканския залив в събота в 18:36 ч. българско време. Процедурите по извеждане от орбита и кацане ще се излъчват в реално време по НАСА ТВ на този линк Кадър, заснет от вътрешната страна на изстреляния през ноември кораб "Крю Драгън" към момента на скачването му с МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3949-2021-nasa-delays-crew-dragon

Блу Ориджин оспорва решението на НАСА да награди СпейсЕкс за строеж на лунния модул Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун". Image credit : Blue Origin 27 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Основаната от Джеф Безос компания Блу Ориджин протестира срещу решението на НАСА да награди само една фирма, която да построи лунен модул в хода на програмата "Артемис". Изборът на агенцията се е спрял върху проекта "Старшип" на СпейсЕкс. Компанията на Безос е подала 175-странична жалба към американската Правителствена служба за отчетност (GAO). Основният аргумент в жалбата е следният: "Решението елиминира възможностите за съревнование, сериозно намалява производствения пул и не само забавя, но и застрашава връщането на Америка на Луната". Разбира се, намерението на Блу Ориджин да протестира срещу избора на НАСА се посрещна с насмешка от множество космически ентусиасти. Те напомнят, че основаната през 2000 г. фирма на Джеф Безос е постигнала съвсем скромни успехи през последните две десетилетия - изстреляла е само суборбитален кораб "Ню Шепърд", а въпреки множеството обещания от Безос през изминалите години, все още не се е осмелила да изпрати човек в космоса. Нещо повече - Блу Ориджин никога не са достигали орбита, а какво остава за мисия до Луната. За сравнение СпейсЕкс създаде свръхтежка ракета и изпрати кола по посока към Марс, построи възвръщаема орбитална система и днес е единствената частна фирма, която превозва астронавти до Международната космическа станция. Самият Илон Мъск се присмя на протеста на Блу Ориджин. "Не мога да си го вдигна (до орбита) ха!", написа предприемачът в Туитър. "Изумително е, имайки предвид, че Блу Ориджин практически се самодисквалифицира като не предостави информацията, поискана от НАСА", коментира журналистът от Тесларати Ерик Ралф. "Това включва и факта, че Блу Ориджин умишлено се опита да не предостави на НАСА детайли за ракетата "Ню Глен". Шансовете протестът да успее са 0.1%". Напомням на читателите, че протестите на частните компании не са необичайна практика в САЩ, но рядко успяват. Когато преди няколко години НАСА избра да се довери на СпейсЕкс и Боинг за създаването на пилотирани космически кораби и елиминира от състезанието Сиера Невада, представителите на Сиера също подадоха жалба. Тя бе отхвърлена. Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника коментира, че според неговата информация "Джеф Безос е бесен и възприема отмяната на наградата за пилотирания модул като топ приоритет за Блу Ориджин". А на фона на цялото това мрънкане, единственото, което може да си пожелаем ние, обикновените космически ентусиасти, е Безос отсега нататък да разчита повече на инженерите, отколкото на адвокатите си, и наистина да постигне нещо значимо в сферата на космонавтиката. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3948-2021-blue-origin-protests-nasa

УСПЕХ: Русия проведе второто изстрелване за 2021 г. от новия космодрум Восточний! Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : Roscosmos TV 26 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне - активизират се руските полети от новия космодрум Восточний! Това става благодарение на договор между Русия, европейската аерокосмическа компания Арианаспейс и руско-френското обединение Старсем. Целта на договора - изстрелване на спътници за нуждите на британския интернет оператор УанУеб. Излитането на ракетата "Союз-2.1б" с ускорителния блок "Фрегат" и 36 спътника УанУеб бе факт в 01:14 ч. българско време. В 01:23 ч. "Фрегат" се отдели от третата степен на носителя и започна самостоятелно довеждане на сателитите към техните целеви орбити. Това се случи в хода на сложна операция, продължила 3 часа и 40 минути. Днешният полет бе третият изцяло комерсиален, проведен от Восточний. След неговото провеждане общият брой спътници УанУеб възлиза на 182, а за началото на спътниковата услуга са нужни 650. За сравнение проектът Старлинк на СпейсЕкс, основният конкурент на УанУеб, има вече 1 319 спътника в орбита. Напомням на читателите, че че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов" и с това експлоатацията на Восточний започна. Засега обаче продължават да летят единствено руските ракети от по-старо поколение "Союз". В ход е строежът на нова площадка за новите носители "Ангара". Припомням ви, че през декември Русия успешно изстреля ракета от този тип, като стартът бе проведен от северния космодрум Плесецк. Очаква се "Ангара" да дебютират и от Восточний до няколко години. За повече информация : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3947-2021-26-april-second-vostochny-launch

Марсианският хеликоптер Инджинюъти изпълни успешно 100-метрова неделна обиколка Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка на дрона "Инджинюъти" днес, на 25-ти април, по време на третия му полет. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 25 април 2021 г. 21:30 ч. Светослав Александров. И третият полет на марсианския хеликоптер "Инджинюъти", който беше планиран за днешния неделен ден, завърши благополучно. Този път мъничкият дрон изпълни 100-метрова обиколка на импровизираното си "летище". "Инджинюъти" излетя в 08:31 ч. българско време и се издигна на височина 5 метра - същата, каквато беше и по време на втория полет по-рано тази седмица. Но този път хеликоптерът измина разстояние от 50 метра, т.е. половината от това на едно футболно игрище, като бе достигната скорост от 2 метра/секунди. След това "Инджинюъти" се върна обратно и кацна успешно. Макар че камерите на хеликоптера не са в състояние да заснемат цялостно видео, такова може да бъде направено от научните камери MastCam-Z на марсохода "Пърсъвиърънс". Очаква се през следващите дни видеозаписът да бъде изпратен към Земята. Самите камери на "Инджинюъти" могат да правят висококачествени фотографии. По време на първия полет на 19-ти април бяха използвани само черно-белите камери. Вече по време на втория на 22-ри април бяха задействани и цветните камери. Днешният полет бе изключително предизвикателство, тъй като за пръв път "Инджинюъти" се отправи на по-голямо разстояние и разви скорости, непостигнати до този момент. Така екипът получи възможността да тества софтуера и заложените в него алгоритми, за да провери дали хеликоптерът може да снима при тези условия. Подобни тестове е нямало как да бъдат изпълнени на Земята - просто на нашата планета не съществува огромна камера, която да симулира марсианската атмосфера. Екипът на "Инджинюъти" вече планира следващия полет и засега сме в състояние да кажем единствено, че ще е още по-сложен от предните. Но какви ще са точно целите - тепърва предстои да научим. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3946-2021-100-m-roundtrip-complete

Рогозин: не водим преговори със САЩ. За какво? Имаме си наши кораби. Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 25 април 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин отново буни духове в социалната мрежа Туитър. Тази сутрин той се сдърпа с журналистите от Газета.Ру, които са написали заглавие, че Роскосмос води преговори за доставка на руски космонавти на борда на американските кораби "Крю Драгън". "Не, не водим", отвърна Рогозин. "За какво? Имаме си наши кораби". Съвсем естествено статусът му предизвика бурни дискусии на неговата стена. Когато един читател написа: "Не лъжи, ти разори всичко. В една нормална държава отдавна щеше да лежиш в затвора", Рогозин му отговори: "Готов ли си да поемеш отговорност за клевета?" Един американски читател се включи: "Той е просто луд заради това, че вече си имаме нов и хубав батут". Отговорът на Рогозин бе: "Радвам се, че най-накрая знаеш как да скачаш на батут. Радвай се!". "И откъде ти идват парите?", пита друг. "Изнасяш грандиозни речи и обещания, но почти нищо не показваш. Наука (т.е. модулът, който се готви за МКС) е национален позор". На това Рогозин каза: "Успокой се". Следете епичния спор на Туитър акаунта на Дмитрий Рогозин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3944-2021-rogozin-own-spacecraft

Астронавтът Тома Песке показа как изглежда тоалетната на Крю Драгън 25 април 2021 г. 18:05 ч. Последната пазена тайна относно "Крю Драгън" излезе наяве - астронавтът Тома Песке показа как изглежда тоалетната на кораба. Потребителите на социалните мрежи бързо забелязаха една малка изненада. Тоалетната: Photo credit : ESA/Thomas Pesquet И мъничката изненада - обозначението на тоалетната: Photo credit : ESA/Thomas Pesquet Тома Песке потвърждава, че тоалетната няма врата, а просто завеса, която осигурява лично пространство на астронавтите. "Нека да кажем, че единственото предимство е гледката", пошегува се той. Източник: Thomas Pesquet Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3945-2021-thomas-pesquet-space-toilet

Ооох... тежка тема... ние сме кооперираща държава, а не пълноправен член и това прави проблем.

УСПЕХ: Новоизстреляният пилотиран космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На снимката: пилотираният космически кораб "Крю Драгън" приближава МКС. Photo credit : SpaceX 24 април 2021 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Поредният важен миг за частната космонавтика на САЩ - за пръв път към Международната космическа станция има прикачени два пилотирани кораба "Крю Драгън"! Изстреляният вчера кораб се скачи успешно днес към американския модул "Хармъни" в 12:04 ч. българско време. Към страничния порт на модула продължава да стои скачен изстреляният през ноември 2020 г. "Крю Драгън", който все още не се е завърнал на Земята - това ще стане през последните дни на април или в началото на май. 11-членният екипаж на МКС. Photo credit : NASA TV Общо двата "Крю Драгън" извозиха осем астронавти на станцията (по четири всеки). Като добавим към тях извозените трима души от руския кораб "Союз МС-18", екипажът на МКС е вече 11-членен, макар и временно. И така, ето кои са хората, които днес живеят в космоса на борда на МКС: Доставени от изстреляния през ноември 2020 г. "Крю Драгън": Шанон Уокър - астронавт на НАСА Виктор Гловър - астронавт на НАСА Майк Хопкинс - астронавт на НАСА Соичи Ногучи - астронавт на Япония Доставени през април 2021 г. от руския кораб "Союз МС-18": Олег Новицки - космонавт на Русия Пьотр Дубров - космонавт на Русия Марк Ванде Хай - астронавт на НАСА Доставени от изстреляния през април 2021 г. "Крю Драгън": Меган МакАртър - астронавт на НАСА Шейн Кимброу - астронавт на НАСА Тома Песке - астронавт на Франция (ЕКА) Акихико Хошиде - астронавт на Япония За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3943-2021-crew-dragon-docks-iss

Марсианският хеликоптер Инджинюъти тръгва на 100-метрова обиколка в неделя 24 април 2021 г. 10:05 ч. Третият полет на марсианския хеликоптер "Инджинюъти", планиран от ръководството на мисията за утре, е още по-амбициозен в сравнение с първите два. Този път хеликоптерът ще трябва да направи 100-метрова обиколка на импровизираното си "летище". "Инджинюъти" отново ще се издигне на височина от пет метра, като по време на обиколката ще трябва да развие скорост от 7 km/h. Резултатите и данните от полета ще бъдат получени по-късно през неделния ден. Те ще включват и снимков материал. НАСА напомня, че "Инджинюъти" не е в състояние да заснема цялостно видео - само стационарни изображения. Източник: НАСА Снимка от "Инджинюъти", заснета по време на неговия полет на 22-ри април. Виждат се следите на марсохода "Пърсъвиърънс". Топчето вляво е компонент от крачетата на хеликоптера, а долу се вижда сянката му. Photo credit : NASA / JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3942-2021-ingenuity-100m-rountrip

Крю Драгън отново излетя днес. А Старлайнър кога?! На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия през януари 2020 година. Photo credit : Boeing 23 април 2021 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 23-ти април, американската компания СпейсЕкс изстреля успешно хора в космоса. За трети пореден път. Забележително е, че изобщо пиша тези редове днес. Само преди една година се чудехме кога най-накрая САЩ ще прати отново човек в орбита, тъй като бе отминало почти десетилетие след последния полет на космическа совалка. Това се случи трикратно благодарение на Илон Мъск. Но какво е положението с конкурентната компания Боинг? Защо корабът "Старлайнър" не лети? По последна информация стартът на следващия безпилотен (да, безпилотен!) тест, който трябва да демонстрира скачване с Международната космическа станция, не се очаква преди това лято. А хора на борда на "Старлайнър" надали ще има преди следващата година. Какво става? Не е тайна, че Боинг преживя няколко трудни години. Първо бяха двата фатални инцидента на самолети "737 MAX" заради проблемен софтуер през 2018 и 2019-та. След това, в края на 2019-та, по време на дебютното изстрелване на космическия кораб "Старлайнър" в безпилотен режим, той не успя да запали двигателите си за скачване с МКС. Отново заради софтуерни бъгове. И пак заради софтуера корабът замалко щеше да се разбие при кацането - инцидент, който не беше съобщен своевременно на обществото. Чак след като разследващата комисия публикува резултатите от аномалията, стана ясно, че "Старлайнър" е бил на ръба от провал. Ето защо НАСА нареди на компанията да оправи софтуера си и да проведе нов безпилотен полет, като този път всичко трябва да е наред и "Старлайнър" да се скачи с МКС. През по-голямата част от 2020-та специалистите на Боинг коригираха сорс кода на кораба и след това той трябваше да бъде повторно валидиран от агенцията. Смятахме, че "Старлайнър" ще е готов за безпилотна мисия през март или април тази година. Но това не се случи, тъй като трябваше да бъдат подменени авиониките заради нови повреди по време на наземни тестове. Днес изглежда, че "Старлайнър" е най-сетне готов. Според информацията, публикувана на сайта на компанията, корабът е технически изправен да лети през май. Но това няма да се случи, а НАСА и Боинг се стремят да изстрелят безпилотната мисия през август или септември. Причината е не кой да е друг, а ... Илон Мъск. Двата адаптера за скачване на частни космически кораби към МКС. Image credit : NASA След като НАСА пенсионира космическите си совалки, агенцията трябваше да подготви Международната космическа станция за скачването на новите комерсиални кораби. За тази цел към станцията бяха монтирани два адаптера за стиковка - IDA-2 и IDA-3. Това позволява общо два комерсиални кораба да са стиковани едновременно към орбиталния комплекс - пилотиран "Крю Драгън", пилотиран "Старлайнър" или товарен "Карго Драгън". През 2020-та година космическата компания на Мъск въведе в експлоатация не само пилотирания си кораб "Крю Драгън", но и новия товарен "Карго Драгън". Предприемачът заяви, че оттук насетне целта му е към МКС да има постоянно скачен поне един кораб, било то пилотиран или товарен. Имаше известни съмнения дали Мъск ще удържи на думата си, защото винаги има риск полетите да се отложат заради лошо време или технически проблем. Но е факт - днес, на 23-ти април, излетя поредният "Крю Драгън", преди предишния да се е прибрал на Земята. Ако "Старлайнър" беше готов за старт през март или първата половина април, място на МКС щеше да има. Но сега вече са налице два "Крю Драгън" на станцията, следователно двата адаптера ще са заети. Единият от корабите "Крю Драгън" ще се разкачи от МКС и ще се завърне на Земята в края на този месец или в началото на май, но след това СпейсЕкс веднага започва да подготвя за старт следващия "Карго Драгън". Обърнете внимание - приоритетни са оперативните мисии, а не изпитателните. Корабите "Крю" и "Карго Драгън" са въведени в експлоатация, те отдавна са приключили своите изпитания и вече провеждат редовни полети. "Старлайнър" е все още на тестова фаза. Нека не забравяме, че предстоящият старт на "Карго Драгън" е много важен - корабът ще извози до МКС нови слънчеви батерии, които ще удължат живота на застаряващата станция. Иронично, батериите са построени от Боинг и единственият начин да се качат горе е посредством кораб "Карго Драгън" на СпейсЕкс. След пристигането му, астронавтите ще трябва да монтират батериите в хода на няколко космически разходки. Така че "Старлайнър" няма шанс да полети преди 20-ти юли, когато се счита, че "Карго Драгън" ще бъде разкачен от МКС. Тогава ще се открие едномесечен стартов прозорец, по време на който Боинг ще може да се изяви. Но корпорацията не може да чака дълго - нов "Карго Драгън" отново ще лети в края на август и дотогава "Старлайнър" трябва да си е тръгнал. Нека да приемем, че "Старлайнър" изпълни успешно безпилотния си тест през август. Следва въпросът: кога ще има пилотиран тест? При добро стечение на обстоятелствата корабът ще е готов за първия си полет с хора два-три месеца след безпилотната мисия, но може да отнеме повече време, тъй като НАСА трябва да прегледа данните и да потвърди годността му. Има ограничени стартови прозорци за месец ноември, а през декември графикът е натоварен и пак няма да може "Старлайнър" да се впише в него. Чак през февруари 2022 г. Боинг ще е в състояние да изстреля астронавти. Така че не се очертава да станем свидетели на сериозно активизиране по програмата "Старлайнър" през тази година. Това е жалко, тъй като е добре НАСА да има резервен вариант в случай че възникне проблем с ракетите или корабите на СпейсЕкс. Но пък от друга страна е прекрасно, че Илон Мъск върши работа като за две компании. Има защо НАСА да е избрала СпейсЕкс да е единствената фирма, отговаряща за създаването на модул за пилотирани мисии до Луната. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3941-2021-wen-starliner

Това са странични за форума теми.

Китайската ракета Лонг Марч 5B е на стартовата площадка за изстрелването на първия модул на новата станция 23 април 2021 г. 18:15 ч. Днес китайската ракета "Лонг Марч 5B" беше изведена на стартовата площадка към космодрума Уенчан. На борда ѝ се намира 22-тонният модул "Тянхъ" - основата на новата космическа станция, която ще е във фокуса на пилотираната космонавтика на Китай през следващите няколко години. Според Ендрю Джоунс, журналист за СпейсНюз, изстрелването се очаква около 29-ти април. Засега обаче точна дата и час не са оповестени. "Тянхъ" ще бъде изпратен директно в ниска околоземна орбита с апогей 370 километра и наклон от 41 градуса. Когато бъдат прикачени и другите два модула "Уентян" и "Ментян", станцията е в състояние да поддържа екипаж от трима души в продължение на шестмесечен период. Стига полетът на "Тянхъ" да е успешен, през май към модула ще бъде изпратен товарен кораб "Тянжоу 2". След това през юни ще бъде изстрелян и пилотираният кораб "Шенчжоу 12". На снимката: ракетата "Лонг Марч 5B" бива извеждана на стартовата площадка за изстрелването на първия модул на китайската станция. Photo credit : CASC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3940-2021-china-long-march-5b-rolls-launch-pad

Като гледам как днес излетя Крю Драгън с европеец и японец, все са се оттеглили...

Ражда се нова космическа станция: Китай изстрелва първи модул другата седмица! 22 април 2021 г. 20:45 ч. Докато западната космонавтика е очаквано фокусирана върху предстоящото изстрелване на "Крю Драгън" утре или в понеделник, както и върху завръщането на предишния "Крю Драгън", истински интересното през идните дни ще се случи на изток. Китай започва строежа на модулна космическа станция! Това не се е случвало от 1998 година, когато е даден ход на конструкцията на МКС. Според журналиста Ленърд Дейвид, изстрелването на основния модул "Тянхъ-1" ще бъде осъществено някъде през другата седмица посредством ракета "Лонг Марч-5B". Впоследствие към него ще бъдат изпратени товарен кораб "Тянжоу 1", както и първата пилотирана експедиция до новата станция "Шенчжоу 12". Ще са необходими четири пилотирани мисии, за да може станцията да бъде цялостно сглобена. Към основния модул ще бъдат закачени два допълнителни научни модула "Уентян" и "Ментян", а в близост до тях ще бъде позициониран голям оптичен телескоп по подобие на "Хъбъл". Телескопът ще може да извършва скачвания със станцията и да бъде ремонтиран от астронавтите в случай на проблем. Очакваме с нетърпение развитието в сферата на китайската космонавтика! На илюстрацията: новата китайска космическа станция. Image credit : CMS/Inside Outer Space screengrab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3937-2021-china-tianhe-mission-next-week

УСПЕХ: За пръв път рециклирана ракета и кораб Крю Драгън изведоха хора в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 23 април 2021 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Днес отбелязваме изпълнението на поредния етап в развитието на възвръщаемите космически технологии! В 12:49 ч. българско време от космическия център Кенеди към Международната космическа станция беше изстрелян пилотираният кораб "Крю Драгън" с четирима души на борда. За пръв път беше приложена ракета "Фалкън 9" с рециклирана първа степен за изпращането на пилотирана космическа експедиция, както и че за пръв път бе използван рециклиран космически кораб. Това е същият "Крю Драгън", който през месец май миналата година изпълни първия орбитален полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Преди днешния старт, първата степен е била използвана за изстрелването на четиричленния екипаж на "Крю Драгън" през ноември 2020-та. След успешното изстрелване днес, тя отново извърши меко кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 80-тото успешно кацане на "Фалкън 9". Другите акценти от полета и отбелязани постижения: 1. За пръв път в орбита летят едновременно два космически кораба "Крю Драгън" - предишният (изстреляният през ноември) все още не се е завърнал и засега остава скачен с Международната космическа станция. 2. Екипажът на МКС ще стане временно 11-членен. Двата "Крю Драгън" са превозили четирима души, а в орбита имаме и един руски "Союз", извозил трима. 3. За пръв път частен американски пилотиран кораб превозва гражданин на Европа - астронавта на Франция Тома Песке. 4. За втори път "Крю Драгън" превозва гражданин на Япония - астронавта на Японската космическа агенция Акихико Хошиде. Всички четирима души, изпратени днес в космоса, са ветерани от предходни мисии. За Хошиде това е трети полет, за Песке - втори. Командирът на "Крю Драгън" е астронавтът на НАСА Шейн Кимброу с две предишни космически изстрелвания, а пилотът - американката Меган МакАртър с една предишна мисия. Любопитен факт е, че МакАртър единствена от четиримата не е летяла до Международната космическа станция. Предходната ѝ експедиция е била със совалката "Атлантис" до телескопа "Хъбъл" през 2009 година. МакАртър е последният човек, докоснал иконичния космически телескоп със собствените си ръце. Скачването на "Крю Драгън" с МКС е предвидено за утре, 24 април, в 12:10 ч. българско време. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3938-2021-recycled-crew-dragon-launches

Рогозин призна за състоянието на руската космонавтика: нямаме пари! 23 април 2021 г. 18:00 ч. По време на среща с Руската академия на науките, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин призна очевидното - Русия няма пари за амбициозни космически проекти и поради това се налага да приоритизира с какво да се занимава занапред. Новината бе съобщена от ТАСС. "Има огромна разлика между харченето по време на космонавтиката по съветско време и това днес. Ние сме под огромни финансови ограничения", твърди Рогозин. Това принуждава Русия да подбира тези приоритети, които биха дали най-големи резултати. В никакъв случай руснаците не трябва да се занимават с "шампионат и съревнование", където страната е предопределена да се класира на второ или трето място от самото начало, смята той. "Полет до Луната, до Венера, до Марс - трябва да се подбере не само това, което искаме, но и това, което е жизнено нужно на Русия и за нейния престиж, а също така и да притежаваме поглед към фундаменталното развитие на науката". "Сигурни ли сте, че ще имаме пари за всичките четири мисии, включаем "Венера-Д" и трите национални? Аз не съм", заявява Рогозин. "Ако е нужно да подберем, ще трябва да се спрем точно на тези с най-голям синергичен ефект". Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3939-2021-rogozin-no-money

Русия започна отново с ежегодния си блъф да напусне МКС Руският модул "Звезда" на МКС. Photo credit : NASA 20 април 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Русия заплаши да напусне Международната космическа станция през 2025 година. Звучи ли ви познато? Ако отговорът на този въпрос е "да", не се лъжете - наистина ви е познато. Абсолютно същите приказки слушаме почти всяка пролет. И през пролетта на 2021 година руснаците не ни разочароваха. Не ми ли вярвате? Eто ви линк към новина от 2017 година със същото заглавие. И от 2015 година. И от 2014 година. Прочие, през 2014 година, когато тепърва беше се разгоряла кризата в Украйна, руснаците плашеха да напуснат МКС през 2020 година. Разбира се, не го направиха. Дали ще го направят през 2025 година? Днес шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин вече започна да дава заден - излезе с опровержение, че не става въпрос за извеждане на МКС от орбита след 2025 година, а за "поетапен изход". Тогава защо руснаците го говорят? Разбира се, трябва да признаем, че историята как руснаците изоставят МКС, се котира добре сред местните медийни заглавия. Стандартната опорна точка е, че навремето руснаците са имали отечествена станция "Мир", която през 2001 година са я зарязали, включително и заради натиска от Щатите да се присъединят по-активно в МКС. И руснаците са се присъединили, от милост към западните им партньори, за да им помогнат да си имат станция. Щатите могат да ги дразнят, но ако продължават да ги дразнят, руснаците ще си разкачат собствените модули на МКС, които осигуряват животоподдържащите системи и така ще си създадат нова отечествата станция. Американците сами да се оправят. Реалността е по-различна. Първо, руската космонавтика е тежко зависима от западните си партньори във финансово отношение. Тя е обвързана с договори и ако тези договори се анулират, ще закъса здраво. И не говорим само за превоз на провизии и астронавти до орбита, но и всичко вторично, за което се сетите. Например, американската ракета "Антарес" на Нортроп Груман притежава украинска първа степен и руски двигатели. Единствените мисии, които ракетата осигурява, са тези на корабите "Сигнус" до МКС. Няма МКС, няма договори. Няма договори, няма кораби. Няма кораби, няма двигатели. Няма двигатели, няма пари за руския космически отрасъл. Второ, Русия не е в техническо състояние да започне своя отечествена станция. Докъм 2014 година опорката бе, че руските модули могат да се откачат от МКС и да летят самостойно. Това е абсолютно невъзможно - те са платени с американски пари, а един от тях ("Заря") е собственост на САЩ. Вече през 2021 г. става ясно, че са стари и протичат, така че единственият шанс за Русия да направи собствена станция е да изстреля нови модули. А следващият такъв ("Наука") трябваше да лети още през 2007 година. След дългогодишни отлагания, днес стартът е насрочен за сегашната година. Това е 14-годишно забавяне. Защо ли не вярвам, че Русия за три години ще направи нова станция? Тогава защо руснаците приказват неща, които не могат да изпълнят? Ами естествено, за пари. Щатите вече имат свой пилотиран кораб "Крю Драгън", поръчките за "Союз"-ите са спаднали и ако изобщо американци ще продължат да летят на руските кораби, то ще е на разменни начала. Тепърва предстоят нови споразумения кое как да продължи оттук насетне и това са стандартните тактики на Русия за да привлекат вниманието на западняците. Точно сега може да сме сигурни, че на Роскосмос много липсват доларите, на които се радваха последните 10 години. "Пролет е", пише журналистът Кийт Кауинг, "и руснаците отново вдигат странен шум като прелюдия за предоговарянето на нещо. Случва се всяка година. Те никога нямат парите, за да направят нещата, които заплашват да направят, или да не направят, или и двете. Разбира се, всичките проблеми, за които намекват, са свързани с техния хардуер (и с липсата на продажби на места на "Союз"). Така че ... какво смятат да направят? Да дадат своя хардуер на партньорите на МКС? Да го продадат? Да го разкачат и свалят от орбита? За ваша информация съществува огромен запор срещу цялата програма да бъде деорбитирана МКС след като си изпълни задачата. Ще плати ли Русия затова? Що се касае до новата руска космическа станция - покажете ми парите". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3934-2021-russia-bluff-leave-iss

Историческа дата: отбелязваме половин век от изстрелването на първата космическа станция! На снимката - екипажът на "Союз 11", състоящ се от Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, които загиват при завръщането си след престой на първата орбитална станция "Салют". Фото : космическа програма на СССР 19 април 2021 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката (и не говоря за успешния полет на първия летателен апарат на Марс по-рано през деня). Преди 50 години на днешния ден СССР изстрелва "Салют 1" - първата орбитална космическа станция в историята на човечеството. За съжаление експлоатацията ѝ е белязана от трудности и трагедия. Първият кораб "Союз 10", който я посещава, не успява да осъществи скачване, а екипажът на втория ("Союз 11") загива нелепо по време на завръщането си на Земята. Историята на проекта "Салют" започва след като СССР губи лунната надпревара през юли 1969 г., когато американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Нужен е спешен отговор спрямо постиженията на САЩ - и някои от най-добрите съветски инженери, сред които Константин Феоктистов и Борис Чорток (създателите на първия пилотиран кораб "Восток") решават, че най-добре би било ако построят набързо космическа станция. То трябва да се случи възможно най-скоро, тъй като НАСА е насрочила старта на станцията "Скайлаб" след края на лунните експедиции през 1972 година. За щастие на Чорток и Феоктистов, разказва космическият експерт Анатолий Зак, не се оказва необходимо да започват от нулата. През 60-те години съветският конструктор Владимир Челомей разработва програма за военни космически станции "Алмаз", оборудвани с оптични и инфрачервени камери, радарна техника и даже оръжия за самозащита. След като Леонид Брежнев поема кормилото на властта в СССР след Хрушчов, Челомей губи своята политическа подкрепа. Когато американците изпращат хора на Луната, построени са само скелетите на "Алмаз". Феоктистов предлага да обзаведе тези скелети с компоненти от корабите "Союз". Според историческите материали на НАСА, програмата е одобрена през 1970 година и това позволява на СССР да изстреля първата си космическа станция 18 месеца по-късно. Със своя обем от около 100 кубични метра, "Салют 1" е впечатляваща за времето си - това е сравнимо с обема на един плувен басейн. Съветските специалисти оборудват станцията с 1 180 килограма научна апаратура, в това число биомедицински прибори за изучаване влиянието на космическите условия върху космонавтите и няколко телескопа за астрономически наблюдения. На 23-ти април 1971 г. първата дългосрочна мисия на космическия кораб "Союз 10" отлита от Площадка №1 на космодрума Байконур - същата площадка, от която десет години по-рано е излетял Юрий Гагарин. Космонавтите Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников (който години по-късно ще стане партньор на първия български космонавт Георги Иванов) не успяват да извършат цялостно скачване със "Салют 1" и не сполучват да се прехвърлят на станцията. Разочаровани, те се завръщат на Земята на следващия ден. Незабавно след това съветските специалисти променят процедурите за скачване и на 6-ти юни излита корабът "Союз 11" с космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Те успешно се стиковат със "Салют 1" и се превръщат в първите жители на орбитална станция. По време на рекордната за времето 24-дневна експедиция Пацаев отбелязва 38-мия си рожден ден - това е първото празнуване на рожден ден в орбита. Но макар че космонавтите изпълняват сполучливо безброй задачи, мисията им завършва трагично. При навлизането си в земната атмосфера "Союз 11" се разхерметизира и Пацаев, Волков и Доброволски загиват от задушаване. След трагедията са проведени множество модификации на корабите "Союз" и бъдещите станции, а всички космонавти са задължени да носят скафандрите си "Сокол" по време на полет, за да оцелеят ако настъпи нов сходен инцидент. Но СССР не постига веднага успех - станцията "Салют 2" се поврежда две седмици след иначе безпроблемно изстрелване на 3 април 1973 година, а предвидената да бъде кръстена "Салют 3" станция претърпява провал при старта на 11 май 1973 г. и името тогава не е употребено, като станцията е именувана на "Космос 557". Само три дни след краха на "Космос 557" американците изстрелват "Скайлаб" и отново повеждат в космическата надпревара. На 26 декември 1974 г. СССР най-сетне изстрелва благополучно станция, която вече получава официално название "Салют 3". За пръв път е налице и цялостна успешна пилотирана мисия до орбитална станция - "Союз 14" се скачва със "Салют 3", като космонавтите Павел Попович и Юрий Артюхин прекарват 15 дни в космоса, след което се прибират на Земята живи и здрави. "Салют 3" не е само научен комплекс, но има и военно предназначение според визията на програмата "Алмаз". Оттук насетне щастието се усмихва на космическата програма на СССР, като съветските специалисти започват да изстрелват все по-сложни станции. През 1986 година СССР полага началото на строежа на модулната станция "Мир". Същевременно Щатите завършват своята космическа совалка. След като Съветският съюз се разпада през 1991 г., руски и американски политици си стискат ръцете и вземат решението за създаването на Международната космическа станция. Натрупаният опит на съветските станции "Салют" и "Мир" е незаменим, а благодарение на совалките МКС е успешно завършена през 2011 г. Модулът "Заря" на МКС е пряк наследник на "Салют 1" - първата станция в историята на космонавтиката, чиято годишнина отбелязваме днес. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3933-2021-salyut-50-yrs

Американската мисия Ню Хърайзънс достигна разстояние 50 астрономически единици от Слънцето! 19 април 2021 г. 08:05 ч. Историческата мисия на САЩ "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. първа посети Плутон, а през 2019 г. - обект от пояса на Кайпер, е с ново постижение! На 17-ти април роботизираният апарат премина разстоянието от 50 астрономически единици от Слънцето, с което се превърна в едва петата мисия, достигнала това разстояние след легендарните "Вояджър 1", "Вояджър 2", "Пайъниър 10" и "Пайъниър 11". Всички тези безпилотни експедиции са американски - нито една друга държава не е изучавала външните региони на Слънчевата система. Защо постижението е важно? Една астрономическа единица се равнява на разстоянието между Земята и Слънцето (149 597 871 километра). След изстрелването си през 2006 година, "Ню Хърайзънс" е вече 50 пъти по-далече от звездата ни в сравнение с нашата планета. Това се равнява на 7.5 милиарда километра, като радиосигналът пътува със скоростта на светлината 7 часа, за да достигне от безпилотния кораб до наземните ръководители. А за двупосочен контакт са нужни 14 часа. В сравнение с "Ню Хърайзънс", "Пайъниър 10" и "Пайъниър 11" (изстреляни през 1972 и 1973 г.) са на 129 и 105 астрономически единици от Слънцето, но те не работят и не излъчват радиосигнали. "Вояджър 1" и "Вояджър 2" (изстреляни през 1977 г.) обаче още работят и изпращат ценна научна информация от разстояние 152 и 127 астрономически единици. На всеки от тях се намира златна грамофонна плоча, на която е записана и българска песен - "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Източник: НАСА Най-близката до нас звезда Проксима Кентавър, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Поради голямото разстояние на космическия апарат, звездата се намира на различно място в звездното небе. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3931-2021-new-horizons-50au-earth

Командите към марсианския хеликоптер Инджинюъти са изпратени! Опит за полет - днес! Снимка на хеликоптера "Инджинюъти", заснета от камерите на марсохода "Пърсъвиърънс" на 16 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 19 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи екипите на НАСА изпратиха командите за осъществяването на първия опит за излитане на хеликоптера "Инджинюъти". В случай че всичко мине наред, дебютният управляем полет на друга планета на машина, по-тежка от въздуха, ще е факт тази сутрин в 10:30 ч. българско време. Данните от резултата от опита обаче ще бъдат получени не по-рано от 13:15 ч. българско време. НАСА ще излъчва на живо от центъра за управление, така че не пропускайте да се включите да гледате следобяд на този линк! Рисковете са големи. Шансовете за неуспех - също. Поради тази цел НАСА гледа на "Инджинюъти" като на технологичен демонстратор - хеликоптерът е оборудван само с камери, но не и с научни инструменти. В случай, че нещо се обърка, науката на марсохода "Пърсъвиърънс" няма да пострада. Има съществена вероятност и днешният полет да не се осъществи и да бъде отложен, предупреждават екипите на мисията. Параметрите на софтуера са чувствителни и ако компютърът сметне, че нещо не е наред, "Инджинюъти" няма да излети. В такъв случай командите ще бъдат препращани наново през следващите дни, с все по-големи шансове за успех. Ако и тогава полетът не стане реалност, екипите ще преинсталират стария софтуер, който проявяваше проблеми при предишните наземни тестове. Пожелаваме успех! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3930-2021-ingenuity-commands-uplinked

Марсианският хеликоптер Инджинюъти успешно изпълни тест на ротора при пълна скорост на въртене Снимка на хеликоптера "Инджинюъти", заснета от камерите на марсохода "Пърсъвиърънс" на 16 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 17 април 2021 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти април, 154-тата годишнина от рождението на Уилбър Райт, екипът на марсианския хеликоптер "Инджинюъти" изпълни окончателното изпитание преди полета - тестово задвижване на ротора при пълна скорост на въртене. Напомням на читателите, че изпитанието трябваше да бъде завършено още през изминалия уикенд, но тогава специалистите се натъкнаха на неочакван бъг в програмата. За да решат как да продължат напред, те обсъдиха два варианта. Единият е да се запази софтуерът, като се добавят допълнителни команди. Вторият е да се направи преинсталация - процедура, която би отнела няколко дни. За целта на теста на "Инджинюъти", при който роторът му бе задвижен при пълна скорост на въртене, екипът се спря на първия вариант. Командите бяха добавени и вчера изпитанието завърши успешно. Все още обаче не е решено кой подход ще се предприеме преди дебютния полет. Всяка от процедурите крие рискове. Но в авиацията и космонавтиката рисковете са неизбежни. Без риск няма и успех. Очаква се решението да бъде взето до края на днешния ден. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3929-2021-ingenuity-full-speed-test